АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Claude Sonnet 4 Think и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

Добруджанската конница

Посвещава се на генерал Колев

Не конница – морски

Вълни побеснели,

Сонм зверове горски

От гнев пощъркали;

Не конница – буря

От бесни демони,

Що сичко катуря,

Ил тъпче, ил гони.

Не конница – хала

От саблен звен, блясък,

От цвил „ура"! – цела

От топот и трясък.

Блен вихрен понесен

Над степ еховита,

Ужасната песен

На конски копита.

Не конница – лава

В димящи талази,

В прах, гърмот и слава

Летящи витязи.

Ив. Вазов, 1916 г.

ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА

Въведение

Изминават почти 12 години откак българските войски от състава на III армия, победоносно ръководени от покойния вече генерал-лейтенант Ст. Тошев, като неудържим порой заляха Добруджа от Тутракан, Куртбунар и Добрич, през Кюстенджа, Кубадин до Мачин, Исакча, Тулча и дариха със свобода поробения брат от равна Добруджа, люлката на българското господство на Балканите.

В състава на III армия влизаше и 1-ва конна дивизия, командвана от достойния неин водач, също така покойник вече, генерал-лейтенант Ив. Колев.

По негово време българският народ, вложил всички усилия и копнежи в постигане на заветния народен идеал – обединението в едно на всички българи, посрещаше с буен възторг всяко известие за славните и незабравими дела на нашата III армия, на нашата конница и заслужено увенча с неуведаемите лаври на благодарност и възхищение и водача на тази последната генерал Колев.

Млади и стари писатели и поети, начело с всепризнатия народен певец Ив. Вазов, се надпреварваха да описват и възпяват делата и подвизите на конницата и нейния водач.

Отговорните висши командни личности, начело с Негово Величество Царя на българите, Негово Царско Височество Престолонаследника, изразяваха на няколко пъти тяхната благодарност на генерал Колев за усилията и извършеното от конницата.

Фелдмаршал Макензен с най-възторжени думи изрази своето задоволство от делата на конницата в Добруджа.

Дейността и успехите на българската конница в Добруджа се следяха в чужбина с голям интерес. Името на генерал Колев стана всепознато.

И когато генерал Колев, след 4-месечните непрекъснати усилия и лишения на бойния живот, заболя от преумора и бе принуден да отиде да се лекува във Виена, той бе посрещнат там от властите най-внимателно и ласкаво, като бе обграден с най-големи грижи при лекуването.

Когато настана фаталният край, нему бе устроено грандиозно погребение, на което присъстваха князе и най-висшите военни австрийски и германски сановници във Виена.

Генерал Колев си отиде с чувството на изпълнен дълг, с едно име на достоен водач.

Минаха ред години след неговата смърт.

Офицерите от конницата на служба и в запаса с упоритост преследват осъществяването на идеята-въздигане паметник за спомен на делата на генерал Колев и на командваната от него дивизия.

Освен подробните и грижливо изработени релации от г-н майор Соларов, излезли в твърде ограничен брой екземпляри, до днес не е излязло едно пълно и стегнато изложение на дейността на генерал Колев и на действията на командваната от него дивизия, което да изнесе пред по-широк кръг четци пълното описание на тези действия.

Тъй като имах честта и щастието да заемам в щаба на тази дивизия длъжност, която ми позволяваше да бъда запознат с всичко онова, което се поискваше от по-горното командване, с всичко онова що се замисляше и решаваше от началника на дивизията в изпълнение тези искания, с действията на частите в изпълнение на нарежданията на началника на дивизията, считам за мой дълг към истината, към светлата памет на заслужилия и достоен водач на конницата в Добруджа, генерал Ив. Колев, към паметта на беззаветно загиналите в служба на Родината и към останалите живи негови съратници, да изнеса, макар и в сбита форма, дейността на началника и на частите от 1. конна дивизия в Добруджа през 1916. г.

Мойта главна грижа ще бъде да бъда напълно искрен и правдив в изложението си, като съжалявам твърде много, че не ще мога, поради по-ограничените рамки за изложението си, да изнеса с пълни подробности и светлина дейността на частите и на отделните лица, като поне тук им се отдаде заслуженото, за тяхната самоотвержена и неуморима бойна дейност.

Оставям на безпристрастната просветена обществена и военна мисъл да прецени по-основателно дейността на генерал Колев и на неговата конница.

София, Великден 1928. г.

Използувани източници

1. Реляциите на 1. конна дивизия, съставени от майор Соларов.

2. Действията на 3. армия въ Добруджа през 1916. год. от генерал лейтенант Тошев.

3. Войната въ Добруджа, извлечение от „Историята на войната за обединението на Ромъния 1916.—1918. год. От К. Кирицеску.

4. Варна, Баладжа, Добрич и

5. Добрич, Кобадин, Кюстенджа и пр. от генерал Т. Кантарджиев.

6. По бранните поля с 9. конен полк. Под редакцията на Васил Хр. Попов.

7. Лични бележки на автора от време на действията.

Глава I. Подготовка за действие на 1 конна дивизия

След привършване действията в Македония, в края на 1915. г., конните полкове, които страдаха твърде много по липса на фураж, рано, през пролетта на 1916. г., са изтеглени назад, във вътрешността на стара България, главно в югозападния край, където се намира повече сено и откъдето, в случай на нужда, биха могли да се притеглят наново към фронта в Македония.

Полковете са разположени: в разпореждане Щ. Д. Армия: 2. конен полк в Сливница, 5. конен полк - Брезник, 6. конен полк - Цариброд, 7. и 10. конни полкове Ихтиман, по-после в Самоков, 1. конна батарея с. Алдомировци, щаба на дотогавашната конна дивизия в Брезник и после в с. Надежда; в разпореждане на командващия III. армия са: 1. конен полк в Плевен, 9. конен полк на румънската граница - с. Кеменлар, в с. Хърсово на румънската граница е изпратен Лейбгвардейския конен полк; 3. и 4. конни полкове, с 2. конна батарея остават в състава на II. армия в долината на р. Струма. Впоследствие 2. конна бригада е прехвърлена в Сърбия, като 3. конен полк е разположен в Лесковец и Прокупле, 4. конен полк в Ниш и Парачин; 2. конна батарея е придадена към 3. конна бригада (7. и 10. конни полкове), която през 1916. г. действа към Лерин. 8. конен полк носи служба по охраната и наблюдението на беломорския бряг.

Пред перспективата за действие и на нов фронт - с Румъния, щаба на действащата армия замисля и осъществява формирането на две по-големи конни групи - на две дивизии, под началството на генерал-майор Колев, дотогавашен началник на 10. пехотна Беломорска дивизия и бивш командир на 1. конна бригада, с началник щаба подполковник Кисьов и 2. конна дивизия под началството на полковник Стойков, досегашен началник на конната дивизия, с началник щаба подполковник Топалджиков.

Генерал Колев поема командването на 1-ва конна дивизия на 8-ми май, а на 13-ти май е назначен за инспектор на конницата.

Веднага почват грижите му за подобрение на състава и силите в хора, коне и бойни средства на конните части.

Първите му грижи, след приемането и прегледа на полковете са: извършване на някои необходими промени в началническия персонал, попълването на полковете с коне, използване на хората от допълващите ескадрони, уреждане на службите в 1-ва конна дивизия.

Промените в личния състав, станали наложителни след доста дългия период от действия, който дава възможност за по-правилна преценка на качествата на началническия състав, засягат почти 10% от офицерите в конницата и с тях се завършва към средата на месец юни.

Конският състав в полковете е твърде разреден и достига едва 3/4 от щатното число. Много от конете са дребни, местни реквизиционни коне, но няма откъде и с какво да се попълнят и заменят. След продължителната почивка и по-добро хранене, те са се подтегнали и са в състояние напълно годни за работа.

Хората са здрави, бодри, въодушевени от досегашните успехи и готови за нови действия.

За да се използват обучените хора в допълващите ескадрони, отначало генерал Колев замисля да формира пеши ескадрони при полковете, по-после решава да се формират по 1 пеши картечен ескадрон при всеки конен полк и с това да се засили огневата мощ на полка, а с това и тази на дивизията.

Пешите картечни ескадрони се формират при допълващите ескадрони и там остават да се обучават. Тяхното формиране е завършено към 25-ти юли.

За същата цел, за да се засили огневата мощ на дивизиите, при всяка една от двете конни батареи е формиран по още един 3-ти взвод, така че батареите стават с по 6 оръдия.

Интендантството при дивизията по своя състав е само една предавачна инстанция на облекло, снаряжение, то няма складове, няма превозни средства. Едничкото, което върши, е снабдяването на полковете с хляб.

Поискват се камиони за уреждане на превозната служба на конната дивизия, щабът на действащата армия не може да даде такива и се прибягва, веднага след превоза на дивизията на добруджанската граница, до реквизиционни кола и коне, за формиране на най-необходимите превозни части при интендантството.

На 23 юли се получава заповед от щаба на действащата армия: 1. конна дивизия, в състав: 2., 5. и 6. конни полкове, 1. конна батарея, картечните ескадрони на 1., 7. и 10. конни полкове, находящи се в Дупница, с всички служби на дивизията да се пренесе в Добруджа.

Началник щаба на дивизията, с интенданта, е изпратен напред за по-точни и пълни указания от командващия III. армия и за разузнаване новия район; старшия адютант, майор Соларов, остава да се грижи за формирането и изпращането на ешелоните.

В Горна Оряховица, от щаба на III. армия е посочен района за съсредоточение на дивизията: щаба на дивизията с. Новградец (Козлуджа), район за действията с. Пашаит, с. Хасарджик, с. Кара Юсеин, с. Калаглар, В разпореждане на началника на 1. конна дивизия се дава Лейбгвардейския и 1. конни полкове, като 5. конен полк заменя в Плевен 1. конен полк.

Района, който се дава на дивизията е богат с зърнен и тревен фураж, също така и вода не липсва, а в някои села, както е с. Николаевка обилна, като в балканско село.

Превоза почва на 26. юли и свършва на 1. август. Дивизията се стоварва в Каспичан, първоначално се съсредоточава в Нови Пазар. На 3. август пристига от с. Хърсово и Лейбгвардейския конен полк.

На 5. август дивизията се придвижва от Нови Пазар за с. Новградец. Движението е използвано за произвеждане на тактическо учение (маньовър) с цялата дивизия, която в сегашния си състав се събира за пръв път.

Такива учения се произвеждат и по-късно - на 17. и 24. август.

Целта на тези учения е да свикнат по-големите началници да командват и съгласуват действията на частите си за достигане на общата задача, да се приучат да работят на местност хълмиста и равнинна, каквато е Добруджа.

През време на тези учения се правят, по една или друга причина, ред грешки, които началникът на дивизията силно подчертава. Набляга върху необходимостта за по голяма подвижност от частите, съобразителност и инициатива от страна на началниците; нужда от разузнаване и върху начина за извършването му, като препоръчва използването на разузнавателните части, ползата от артилерията, пешите и картечните части; съгласуване на действията и взаимна подкрепа; необходимостта от скрито приближаване за осъществяване на изненадата, която е една от най-съществените условия за успеха на конницата.

В околността на Новградец дивизията се разполага съгласно оперативната заповед № 3 от 4. VII. 1916. г.:

В Новградец: щаба на дивизията с радиотелеграфното отделение, колоездачната рота и Лейбгвардейския конен полк; в с. Кара-Хюсеин — щаба на 1. конна бригада, 1. конен полк със 7. картечен ескадрон и 1. конна батарея; в с. Курт-дере - щаба на 4. конна бригада с 6. конен полк; в с. Николаевка 2. конен полк с 10. картечен ескадрон; в с. Девня интендантството на дивизията.

Тук на дивизията е даден за охрана граничния участък от с. Крумово (включително) до с. Гьокчи-Дюлюк. Дивизията, вън от това, служи като подвижен резерв срещу десант на противника по черноморския бряг, северно и южно от Варна, от добруджанската граница до устието на р. Камчия.

Охранението на границата се извършва от 15. погранична дружина, която в участъка на дивизията има: 3. рота в с. Оборище, със застави в с. Енимахле, с. Крушово и с. Оборище и 4. погранична рота в с. Казалджилар, със застави в с, Капуджи махла, с. Казалджилар и с. Печели. Двете роти поставят 20 поста от по 10-12 войника, на разстояние $1\frac{1}{2}—2\frac{1}{2}$ км. пост от пост. Конната дивизия запазва това охранение, като го засилва с два авангарда от по един ескадрон в с. Суджас-кьой и в с. Караач.

Проучени са вероятните посоки за настъпление на противника, както и местата удобни за десант по черноморския бряг, пътищата за използване от дивизията за съсредоточаване в една или друга страна към границата, или морето.

За да се укрие присъствието на дивизиите в района, заповядва се частите да се разположат в населените места, по дворовете, като коне и кола се разположат под дърветата, за да се прикрият от въздушно наблюдение. За същата цел се забранява движение на конни части и разезди по граничната линия.

На 10. август пристига в Новградец главнокомандващия генерал Жеков, придружен от командващия 3. армия, генерал Тошев. Прави преглед на дивизията. Спира се пред всеки ескадрон, предава благодарността на Негово Величество за извършеното до сега и надеждата, че всеки ще изпълни дълга си, ако бъде наново повикан за това.

Дивизията прави добро впечатление по свойта стройност и вид.

В очакване започването на военните действия, частите се подготвят, попълват с всичко необходимо, доуреждат обозите си.

Вън от това, пристъпва се към укрепяване на важните пунктове във вероятните посоки за настъпление на противника.

Поиска се отпускането на окопен инструмент и ножове за карабините, които, обаче, се получиха много късно през време на действията.

За да се осъществи едно по-плътно наблюдение на границата, поиска се разрешение от командващия III. армия: границата да се заеме от постове от по 5-6 човека, разположени на 500 - 600 м. пост от пост.

Устроена е службата по разузнаването на румънската земя.

Тази служба постепенно дава своите плодове и разкрива разположението на румънските части срещу разположението на конната дивизия.

Към времето за започване на военните действия, щаба на 1. конна дивизия има следните сведения за разположението и силите на противника в зоната срещу дивизията: в гр. Добрич - пехота около 2 роти от 39. пех. полк, и др. от 40. пех. полк, 3 дружини от 74. пех. резервен полк, всичко - 7-8 дружини; артилерия - 13. п. с. с. п. - 6 батареи, от 20. п. с. с. п. - 2 батареи, от 5. гаубичен полк 5 батареи, всичко 8 полски и 5 гаубични; конница 9. и 10. калар. полкове - 8 ескадрона.

В Силистра, Аккадънлар, Куртбунар и околността: пехота по 3 дружини от 23., 31., 35., 61. и 63. пехотни полкове, 2 дружини от 7. стрелкови полк; артилерия - от 23. п. с. с. п. — 3 батареи, от 19. п. с. с. п. - 6 батареи, от 20. п. с. с. п. - 2 батареи, всичко 12 полски и 11 тежки батареи.

При такова положение се получава на 29. август телеграмата № 4052, от командващия III. армия, която предупреждава за започване на военните действия, за които конната дивизия да се съсредоточи при с. Караджа-От.

Същата вечер, с нощен марш, конната дивизия се съсредоточава:

Щаб на дивизията, 1. конна бригада с 1. конен полк в с. Караджа-От.

Лейбгвардейски конен полк в с. Казалджилар,

Щаб на 4. конна бригада със 6. конен полк в с. Карманлии.

Конен полк в с. Хамбарлък, 1. конна батарея със 2 роти от 16. пех. полк, които се придават към дивизията в с. Дерекьой.

Двете колоездачни роти - в с. Оборище, гдето се дават в разпореждане на командира на 3. погранична рота.

Състава на дивизията към онова време е: командир на 1. конна бригада полковник Михайлов К., командир на Лейбгвардейски конен полк полковник Бананов П., на 1. конен полк полковник Кметов Н., на 4. конна бригада - полковник Табаков Ив., на 2. конен полкполковник Брадинов П., на 6. конен полк - полковник Вуйчев Сава, на 1. конна батарея - капитан Викилски Георги, на 1. колоездачна рота - поручик Делчев Г., на радиотелеграфното отделение - капитан Тодоров Петър; командир на дружината две роти от 1/16 пех. дружина майор Петков Хр., командир на 3. колоездачна рота поручик Писков.

Съставът на частите е следният:

Част	Офицери	Бойци	Нестроеви	Коне ездитни	Коне впрегатни	Коне товарни	Кола	Мед. лекари	Вет. лекари
В 4 к. полка (Л. Гв. 1., 2. и б.)	72	2376	1224	2600	480	220	232	2	4
В щабовете на 1. и 4. к. бригади	3	6	8	11	4	—	2	—	—
В щаба на дивизията	8	12	43	43	24	8	12	—	1
1. конна батарея	3	230	63	289	66	18	15	—	1
1. колоездачна рота	3	78	58	1	20	2	10	—	—
Радиотелеграфен отдел	2	—	40	4	29	—	14	—	—
Всичко:	91	2702	1436	2948	623	248	285	2	6

Към този състав трябва да се прибави още: 3. колоездачна рота, 2 роти от 16. пех. полк и пешите картечни ескадрони на Лейбгвардейски 1., 2. и 3. конни полкове, които също пристигнаха в дивизията.

Глава II. Действията на 1 конна дивизия в междината Силистра - Добрич

Започване на военните действия с румънците

карта 1: 200,000.

На 31. август в 9 ч. 45 м. сл. пл. се получи следната телеграма от командващия III. Армия:

„Войната против Румъния ще бъде обявена утре 1. септември. Пригответе всичко да бъде готово по първа заповед да почнете военните действия. № 4166".

Военните действия в същност почват по-рано.

След придвигването на конната дивизия към запад при с. Караджа - Ог, за подкрепа на 3. погранична рота са оставени 2-те колоездачни роти.

Тези роти, заедно с една рота от 8. пех. полк, започват военните действия, като на 31. август заемат ж. п. мост при ст. Ново Ботево, за да го запазят от разрушение. До вечерта моста е зает, всички опити на румънците да контраатакуват и вземат моста не успяват.

По нарежданието на армията, моста трябва да се заеме и охранява от частите на Варненския гарнизон, заради това началника на конната дивизия заповядва колоездачните роти да се приберат при дивизията.

Командира на 3. погранична рота донася, обаче, че ако колоездачите се оттеглят, левия фланг ще остане не зает и с това се рискува да се влоши положението, още повече, че се очаква нападение с сериозни сили от страна на противника.

Началника на конната дивизия се съгласява не само да остави колоездачите, но изпраща в подкрепа един ескадрон с 4 картечници (от 2. к. полк ротм. Кямилев). Това подкрепление пристига на 1. септември на време при моста, когато противника с превъзходни сили се готви да атакува защитниците му и със своята намеса попречва на противника да ги отблъсне и овладее моста, който остава невредим в наши ръце, с което се улесняват твърде много бъдещите действия в Добруджа.

Боят при Куртбунар

Карта 1:200000. Скица № 1.

2. септември

На 1. септември, към 6 ч. сл. пл., в щаба на дивизията се получава оперативна заповед по III. армия № 16, според която на 3. армия се възлага да атакува и овладее тутраканския тет-де-пон. За извършване тази атака се назначава 4. Преславска дивизия и 1. бригада от 1. Софийска дивизия.

Със същата заповед задачата на конната дивизия се определя: „С придадените и колоездачни и пехотни роти да настъпи по посока на Куртбунар и го овладее, като поддържа свръзка с 2. бригада от 1. Софийска дивизия. На дивизията се възлага да прекъсне съобщенията между Добрич и Силистра.

2. бригада от 1. пех. дивизия, според тази заповед, има „да настъпи по пътя с. Шарви, с. Аккаданлар, да завладее последното село и да го укрепи, да охранява фланга на армията от Силистра и поддържа свръзка с 1. конна дивизия".

С оперативна заповед № 5, от 1. септември 1916. г. движението на конната дивизия се урежда както следва:

§3.. „А" Разузнаване: 1) От 2 к. п. предна разузнавателна част един ескадрон с един картечен взвод, следва в посока с. Владимирово, с. Езерджа, с. Конак. Разузнава зоната ограничена от юг с границата от север с пътя с. Екисче, с. Мурдзук, с. Кованлък. Разузнавателната част да се установи в с. Конак, да прекъсне съобщенията Добрич - Силистра и обърне особено внимание към Добрич.

2) От 2. кон. полк един ескадрон с един картечен взвод следва в посоката с. Омурфака, Куртбунар, с. Караджа-Ат. Разузнава в зоната ограничена с пътя: с. Екисче, с Мурзук, с. Кованлък, (изключително) и дерето с. Кючук-Ахмед, с. Хотулджа, с. Акбунар. Да обърне особено внимание на шосето Силистра.

3) От Лейбгвардейски конен полк един взвод, при офицер, следва посоката с. Трупчулар, с, Шахинлар, с. Суджук. Разузнава в зоната западно от дерето с. Кючук-Ахмед, с. Хотулджа, с. Акбунар, като влезе в свръзка с ескадрона дивиз. конница на 1. пех. дивизия, който охранява фланга на 2. бригада от тази дивизия. Да обърне особено внимание на шосето с. Гюлер кьой - Силистра. Разузнавателните части да тръгнат в 5 ч. пр. пл. Дивизията следва в три колони:

1. Лява колона, майор Петков, от 16. п. полк, 2 роти и 4 пеши картечни ескадрона. Тръгва от с. Печели в 7 ч. 30 м. пр. пл., следва пътя с. Печели, с. Трупчулар, с. Буюкмахле, с. Кавурга, с. Коюнлукьой, с. Хотлуджа.

2. Средна колона, полковник Михайлов, Л. Гвардейски конен полк 4 ескадрона и 1 картечен ескадрон, 1. конен полк - 4 ескадрона и 2 картечни ескадрона, 1. конна батарея, радиотелеграфното отделение, всичко 8 ескадрона, 12 картечници, 6 оръдия, тръгва от с. Казалджилар в 6 ч. 30 м. пр. пл., следва пътя по дерето с. Бурханлар - източно от с. Трупчулар, с. Омурфака, с. Душтубак Куртбунар.

3. Дясна колона, полковник Табаков 6. кон. полк- 4 ескадрона, 1 картечен ескадрон, 2. кон. полк - 2 еск. 1 картеч. ескадрон, 1. и 3. колоездачни роти, всичко 6 ескадрона, 8 картечници, 2 колоездачни роти. Тръгва от с. Караманли в 6 ч. пр. пл., следва пътя с. Екисче, с. Кочмар, Куртбунар.

4. Преминаването на границата да стане с изненада, за да се заловят повече пленници.

5. Домакинските обози на частите да се съсредоточават в с. Караджа-Ог, след изминаването на частите, под командата на домакина на 2. конен полк, ротмистър Арнаудов. За движение напред да чакат нова заповед.

6. Частите ще продължават да получават хляб и дребни продукти от с. Курт-Дере.

7. Ранените да се изпращат с кола до с. Курт-Дере и от там по железницата - във вътрешността.

Бригадният лекар на 4. конна бригада да се разпореди да се открие там евакуационен пункт, като изпраща нужния персонал и материал.

8. Аз ще следвам с авангарда на средната колона.

(подп.) Н-к на 1. конна дивизия генер. Колев,

Н-к Щаба подполковник Кисьов".

За разрушение на телеграфните и телефонни връзки между Добрич и Силистра са изпратени в 6 ч. пр. пл. конно-пионерните взводове на 1. и 6. конни полкове пор. Салабашев и пор. Тянковски в посока с. Конак, с. Кара-Дурмуш.

Сутринта е облачна, мъглива, спомага скришното движение. Дясната разузнавателна част, ротмистър Кикименов атакува непр. постове южно от с. Владимирово и полуротата, която заема селото, изсича част от тях, другите се разбягват. Атакува около рота при с. Езирджа, разпилява я и продължава движението си към с. Конак, което заема преди 9 ч. сутринта. Прекъсва телеграфните и телефонни линии между Добрич и Силистра. Селата Конак-Куюджук и Кара-Пелит не са заети от противника.

Средната разузнавателна част, ротмистър Първанов, се натъква на по-силен противник; необходима е намесата на авангарда на средната колона, за да продължи настъплението си след заемането на с. Омурфака. С. Кочмар е заето от около 1 рота с картечници, окопани. Куртбунар е зает с около една дружина, която се е добре окопала южно и югоизточно от града с добре маскирани окопи, някъде с телена мрежа.

Началникът на дивизията с щаба минава границата в 7 ч. 40 м. и след заемане на с. Дущабак от авангарда на средната колона, след лично разузнаване, решава да плени неприятелската дружина в Куртбунар, като първоначално замисля обхода с лявата колона.

Изпратени са заповеди:

До началника на лявата колона „Средната колона дебушира от гората и зае с. Дущабак. Противникът заема с. Кочмар, гр. Куртбунар. Продължете пътя си с цел да обходите Куртбунар от запад. № 20, 2. IX. 1916. г. 11 ч. 20 м. пр. пл."

Впоследствие, понеже тази колона е далеч, за обход от запад се изпраща средната колона, която е под ръка, южно от града и се разчита повече на нейната подвижност.

На командира на 1. конна бригада (средната колона) - „Противникът заема с пехота и картечници Куртбунар и горичката ю. и. от него; батареята да открие огън, а вие с бригадата обходете противника, като се насочите през с. Хотулджа, с. Суджук за да пленим противника. № 21. 2. ІХ. 1916. г. 11 ч. 50 м. пр. пл."

До командира на 4. конна бригада (дясна колона) „Средната колона обхожда противника в посока с. Хотулджа, с. Суджук с цел да му пресече пътя и го плени. Обхождайте и вие с дясната колона северно от Куртбунар за да бъде резултатът по-решителен. № 22, 2. IX. 1916. г. 12 ч. 25 м."

На командира на 1/16 пех. дружина е изпратена нова заповед да продължи с ротите и пешите картечни ескадрони право на север към Куртбунар. Те пристигат и се развръщат на хребета, южно от града (при с. Коюнлюкьой) и вляво от батареята.

Противникът, обаче, забелязва навреме угрозата от обходните движения по фланговете си и след кратка съпротива, избягва в паническо бягство, на север към с. Бейбунар и с. Алфатар, като се укрива из горите, захвърля по пътя кола, раници, оръжие.

Дясната колона (без колоездачните роти, които не успяват да се присъединят) се насочва през к. 260 към с. Кара-Аптула, гдето е достигната от заповедта № 22, променя посока към запад, но противника вече е избягал.

Началника на средната колона, командира на 1. конна бригада донася: „Пресякох шосето Куртбунар с. Алфатар в 1 ч. 30 м. сл. пл. Неприятелските части отстъпиха в посока на с. Абдула, с. Кадърашик, с. Бейбунар. Взех мерки за охрана в посоките: Абдула, с. Гюлеркьой, с. Паша-Бали. № 15, 2.ІХ. 1916. г. 2 ч. 6 м. сл. пл. с. и. от к. 257."

Лявата разузнавателна част (поруч. Иванов) минава границата южно от с. Шахинлар, разгонва 1 взвод пехота от селото към Куртбунар и към 4.30 ч. сл. пл. е в с. Гюлеркьой, което е напуснато от противника.

Замисленото обкръжаване на противника, с обход по двата фланга с конницата и заслон от юг с пехота, картечници и батареята, не успява да се осъществи напълно; по голямата част от неприятелската дружина (1/23) успява да се изплъзне и избяга на север, като дава 165 пленени, между които 2 офицера и около 100 избити и изсечени, между които и 2 офицера. Загубите на конната дивизия са: убити 2 войника и 2 коня, ранени 1 офицер, 7 войника, 8 коня.

Вечерта конната дивизия занощува: 1. конна бригада, щаба на дивизията, конната батарея в Куртбунар; 4. конна бригада в с. Коджа-Олар, с. Кара Аптула, ротите с пешите картечни ескадрони в с. Хотулджа,

Разузнавателните части остават по местата си.

В числото на пленените влизат и 65 души войници, които началника на дивизията залавя лично с един разезд.

Пленяването им става по следния начин: с началник щаба на дивизията, към 1 ч. 30 м. сл. пл. наблюдават хода на боя от северната окрайнина на с. Коюнлюкьой. От тук забелязват един румънски офицерски патрул от 4 души, който се движи в посока на пътя с. Коюнлюкьой, Куртбунар. Началник щаба моли разрешение да догони патрула и да го залови.

Началника на дивизията му разрешава. Началника щаба, придружен от конния си ординарец, конника Митьо Зарчев, се впуска на галоп и на половин път между селото и града, в дола, достига патрула и с извадени сабли принуждават хората на патрула да вдигат ръце. Патрула е в състав 1 офицер, 1 подофицер и 2 войника.

В това време на началника на дивизията, останал също само с конния си ординарец, младшия подофицер Гълъбов Атанас, докладва войник от разезд на Гвардейския полк (7-8 човека), какво в дола, ю.з. от града, имало събрани около 1-2 роти румънци (навярно е заставата от с. Шахинлар - бел. автора).

Началника на дивизията събира разезда, повежда го към румънците, налитат в разсипан строй с извадени сабли върху тях и те, изплашени, вдигат ръце и се предават.

Когато началник щаба дохожда тук със своята група намира генерал Колев да говори по румънски на войниците от пленената и построена в разгънат строй полурота и ги успокоява. Те изслушват думите му с прояснени лица и с дружния вик: „Са траяска домну женерал“ (да живее г-н генерала).

От разпита на заловения поручик се узнава следното за разположението на румънците: 1) В Добруджа оперира III. румънска армия, под началството на генерал Аслан. 2) В състава на армията влиза V. корпус с резервните си части, а може би и част от II. корпус. 3) Разположени са: 35. п.п. с. Аккадънлар: 63. - с. Айдемир и с. Татарица; 23. - 1. дружина отстъпва от Куртбунар за с. Бейбунар, 2. дружина в с. Бейбунар, 3. дружина и 4. резервна дружина в с. Алмалоу; 38. и 78. при с. Калипетрово и с. Алмалоу; 7. стрелкови в с. Алфатар; 9. стрелкови - Балчик; 40. Добрич, 10. стрелкови с. Кобадин; 20. артилер. в Алфатар; 13. артилер. в с Кобадин(?); 18. артилер. по старата граница; 3. артилер. - в с. Калипетрово; в Силистра имало тежки оръдия, снети от укрепената линия при Серет. 4) Предполага се че има вече руски войски в Меджидие. 5) Всички части, изнесени напред получили заповед да се оттеглят към Силистра, 6) В Силистра се намира щаба на 9. пех. дивизия, началник на която е генерал Бесарабеску". (Донесение до командуващия III. армия № 2, 2. IX. 1916. год., 9 ч. сл. пл.). Тези сведения, както ще се види по нататък, не са напълно верни. - Според Константин Кирицеску - Военна библиотека № 38, „Войната в Добруджа", превод от Ат. Н., в Добрич по това време е 19. пехотна дивизия, под началството на Генерал Бесарабеску.

Боя при с. Кочмар и с. Конак

Скица № 2.

3. Септември

Със заемането на Куртбунар, дивизията постига един ценен успех, като прекъсва съобщенията между Добрич и Силистра.

За сега армията не иска повече. Според заповедта на командуващия III. армия № 4219 от 2. ІХ. 9 ч. 40 м. сл. пл., конната дивизия има: „да утвърди своето положение в Куртбунар и да наблюдава посоките: Куртбунар - Силистра, Куртбунар - Кобадин, Куртбунар Добрич, да прекъсне окончателно съобщенията между Силистра и Добрич и ж. п. линия Добрич - Кобадин да влезе в тясна връзка с п. бригада от 1. дивизия към Аккадънлар и в случай на нужда да ѝ съдействува".

С оперативна заповед по 1. конна дивизия № 6. от 3. ІХ. 1916. г., 8 ч. 30 м. пр. пл., въз основа на тази заповед от армията, се разширяват мерките по охранение и разузнаване, като дивизията остава групирана около града.

Съзнавайки важността на Куртбунар, противника на следния ден насочва значителни сили от Добрич да овладее наново града.

Настъплението на противника към запад е проследено от начало от разузнавателния ескадрон на ротмистър Кикименов, като впоследствие бива засилен с още един ескадрон - 2. под началството на командира на дивизиона на майор Ал. Марков.

Срещу разузнавателната част противника развръща 2 дружини, които подкрепя с артилерия, главните сили следват в колона, дълбочината на която е около 5 клм.

Догдето разузнавателната част разузнава и задържа противника, назрява решението, как да се действува срещу него. Началника на дивизията към 11 ч. пр. пл. решава :

Да задържи противника при с. Кочмар със заслон от 2-те роти на 1/16 пех. дружина, 1. колоездачна рота, пешите картечни ескадрони и конната батарея и да го атакува от север с конницата.

В изпълнение на това решение са изпратени: началник щаба на дивизията подполковник Кисьов при командира на 4. конна бригада в с. Кара-Аптула да му обясни задачата и насочи бригадата към с. Кочмар; старшия адютант-майор Соларов, с двете роти 1/16. пех. дружина, пешите картечни ескадрони и конната батарея, да настъпи от Куртбунар към с. Кочмар; сам началника на дивизията тръгва с 1. конна бригада (Л. Гв. п. 1. и 2. е-н от 1. конен полк) за към с. Кочмар.

Към 2 ч. 30 м. сл. пл. двете конни бригади (без 2. кон. полк) са групирани северно от хребета, по който минава пътя-с. Дущабак, с. Бейбунар; пехотните роти с пешите картеч. ескадрони настъпват в длъж на пътя Куртбунар, Кочмар и постепенно се развръщат прикрито срещу неприятелските пехотни части около с. Кочмар. На техния леви фланг се спешават и разполагат на позиция и к. к. ескадрони на 6. и 2. к. п.

За сега армията не иска повече. Според заповедта на командующия III. армия № 4219 от 2. ІХ. 9 ч. 40 м. сл. пл., конната дивизия има: „да утвърди своето положение в Куртбунар и да наблюдава посоките: Куртбунар - Силистра, Куртбунар - Кобадин, Куртбунар Добрич, да прекъсне окончателно съобщенията между Силистра и Добрич и ж. п. линия Добрич - Кобадин да влезе в тясна връзка с п. бригада от 1. дивизия към Аккадънлар и в случай на нужда да й съдействува".

С оперативна заповед по 1. конна дивизия № 6. от 3. ІХ. 1916. г., 8 ч. 30 м. пр. пл., въз основа на тази заповед от армията, се разширяват мерките по охранение и разузнаване, като дивизията остава групирана около града.

Съзнавайки важността на Куртбунар, противника на следния ден насочва значителни сили от Добрич да овладее наново града.

Настъплението на противника към запад е проследено от начало от разузнавателния ескадрон на ротмистър Кикименов, като впоследствие бива засилен с още един ескадрон 2. под началството на командира на дивизиона на майор Ал. Марков.

Срещу разузнавателната част противника развръща 2 дружини, които подкрепя с артилерия, главните сили следват в колона, дълбочината на която е около 5 клм.

Догдето разузнавателната част разузнава и задържа противника, назрява решението, как да се действува срещу него. Началника на дивизията към 11 ч. пр. пл. решава :

Да задържи противника при с. Кочмар с заслон от 2-те роти на 1/16 пех. дружина, 1. колоездачна рота, пешите картечни ескадрони и конната батарея и да го атакува от север с конницата.

В изпълнение на това решение са изпратени: началник щаба на дивизията подполковник Кисьов при командира на 4. конна бригада в с. Кара-Аптула да му обясни задачата и насочи бригадата към с. Кочмар; старшия адютант -майор Соларов, с двете роти 1/16. пех. дружина, пешите картечни ескадрони и конната батарея, да настъпи от Куртбунар към с. Кочмар; сам началника на дивизията тръгва с 1. конна бригада (Л. Гв. п. 1. и 2. е-н от 1. конен полк) за към с. Кочмар.

Към 2 ч. 30 м. сл. пл. двете конни бригади (без 2. кон. полк) са групирани северно от хребета, по който минава пътя-с. Дущабак, с. Бейбунар; пехотните роти с пешите картеч. ескадрони настъпват в длъж на пътя Куртбунар, Кочмар и постепенно се развръщат прикрито срещу неприятелските пехотни части около с. Кочмар. На техния леви фланг се спешват и разполагат на позиция и к. к. ескадрони на 6. и 2. к. п.

Противника има западно и северно от селото Кочмар и в Бекир Махле около една дружина в разсипан строй в селото и в източната му окрайнина още една дружина; по на изток, на хребета западно от с. Конак-Куюджук, се виждат 2 оръдия и др. пехотни части в колона.

По противника първа открива огън конната батарея, която заема позиция по взводно на левия и десния фланг на ротите, а третия ѝ взвод първоначално около к. 260.

Противника, който се опитва да настъпи към запад и север от селото, е срещнат от силния внезапен и близък картечен огън на 24 картечници. Той трепва, разколебан е и почва да отстъпва към селото.

Началника на дивизията оформява окончателно плана за действие: 1. конна бригада да атакува авангардните дружини и ги унищожи; 4. конна бригада главните сили, за да не им позволи да се намесят и облекчат положението на авангарда; пешите части - да продължат настъплението си, за да заангажират и задържат по фронта противника. Пращат се съответните заповеди.

Към 3 ч. сл. пл., когато 1. конна бригада се спуска в с. и. райнина на с. Кочмар, началника на дивизията, който с началника на щаба си наблюдава действията от кръстопътя с. Дущабак, с. Байрам бунар и с. Кочмар, с. Карааптула, заповядва на този последния да догони командира на 4. конна бригада, който с 6. конен полк е вече в движение по посока на главните сили на противника, да му предаде заповедта: „1. конна бригада атакува вече авангарда на противника, 4. конна бригада да атакува главните сили, началника на дивизията сам ще нареди полковник Брадинов с полка си да догони бригадата“. Началника на дивизията добавя „ще следите за изпълнението и ще дадете тласък,.. аз ще отида с 1. конна бригада“.

Ескадроните на 1. конна бригада се насочват по дола между с. Кочмар и с. Конак Куюджук и настигат противника ю. и. от с. Кочмар. Налитат върху него с бесен устрем и извадени сабли. Атакуващи и атакувани се смесват. Едни от ромънците вдигат ръце и се предават, други се прикриват из храстите и продължават стрелбата, трети, по здраво държани от своите началници, взимат заплашително положение, като търсят да обкръжат някои по-малки групи конници.

Борбата продължава упорита, кървава.

Вкарването на последните средства (взводове, прикритие на щандарта, ординарци при командирите на полковете), личния пример на началниците начело с полковите командири, присъствието на началника на дивизията, подкрепата на артилерията и на пешите части, които минават през селото и настъпват към изток, туря край на бората, вълните на която се отнасят към с. Екисча и с. Езирджа.

Неприятелските дружини са напълно унищожени — изсечени, или пленени.

През това време началник щаба на дивизията догонва командира на 4. конна бригада, която на чело на 6. конен полк се движи в посока на пътя за с. Байрамбунар.

Предава му заповедта: „Полка, южно от селото мени посока към юг и следва отначало дола към с. Конак-Куюджук, а по-после към к. 268., с. Конак, с. Карапелит“.

Началник щаба отива към авангардния ескадрон (3. на ротмистър Берборов). В челен отряд е коннопионерния взвод на 2. конен полк - поручик Манов Евгени.

Напредвайки към к. 268. на ротм. Берборов предават устно донесение от охранителен разезд, какво южно от шосето имало неприятелска конница около полк. Началник щаба го успокоява, че според получените до сега сведения у противника няма толкова конница.

При к. 268. челния отряд спешва и открива огън по неприятелската пехотна колона, която е на шосето за с. Конак и по на изток. Ескадрона Берборов се разсипва, вади сабите и на галоп отива в атака към опашката на колоната. Срещнат е отначало с пушечен огън от патрулите из царевицата, а след това от силен пушечен и картечен огън на противника, който бърза да се развърне. Към дясната половина на ескадрона, гдето галопира ескадр. командир, се зачуват викове „неприятелска конница в дясно“! Дясно фланговата част на ескадрона заедно с ескадронния командир се поколебава и отстъпва.

Лявата половина, пред която отива началник щаба на дивизията, продължава движението. На ротмистър Берборов е пратена заповед да се присъедини към ескадрона си.

Огъня на противника става все по-силен. Ескадрона търпи тежки загуби, неговите редове се разреждават, стопяват все повече и повече. Подполковник Кисьов е ранен, след малко време коня му е тежко ранен и спира.

Принуден е да слезе от него. През това време напред към противника прелитат ескадроните на ротмистър Сарафов и ротмистър Шишков, на чело на командира на полка полковник Вуйчев.

Огъня на противника, който е успял да се развърне във верига, северно от шосето, отваря широки празнини в редовете на атакуващите; ранени са: полковник Вуйчев, ротмистър Сарафов, ротмистър Шишков. поручик Манов Ев., подпоручик Бъчваров, но въпреки всичко, здравите още ездачи достигат редовете на противника и секат. В дясно (от южна страна) от шосето атакува ескадрона на ротм. Берон. Убит е подпоручик Гешанов.

Неприятеля открива срещу ескадроните на 6. конен полк и артилерийски огън от батареи, разположени негде западно от с. Кара-Пелит и под негово прикритие отстъпва към изток. Полка, по сигнала сбор, бавно се събира към с. Конак-Куюджук. Ескадрона от 2. конен полк на ротмистър Кямилев, който пръв пристига, получава заповед от бригадния командир да преследва противника и прибере изостаналите ранени. Другите ескадони - 2. и 3., спешени при с. Кочмар, след оттеглянето от с. Конак закъсняват. 4. ескадрон ротм. Първанов, е от предния ден в разузнаване южно от Силистра.

Резултатът от тези две атаки, водени с пълна храброст и готовност за самопожертвувание, но при различна огнева подготовка и положение на противника е:

Двете авангардни дружини са унищожени и пленени; дружините от главните сили отстъпват към Добрич; противника изоставя в биваците си при с. Карапелит раниците на една дружина, кухни и обози, а към Добрич 2 ракли и 1 оръдие.

В този ден дивизията има: убити офицери 1, войници 53, коне 135; ранени офицери 6, войници 97, коне 77.

От тези загуби на 6. конен полк се падат:

убити офицери 1, ранени 5.

убити войници 40, ранени 63.

убити коне 135, ранени 77.

Противника изгубва около: 1035 души пленници с 13 офицери и около 600 души убити, между които 4 офицери.

Потресата у румънците от тази им несполука е толкова голяма, че още същата вечер напущат Добрич, който на другия ден, без гръмване на пушка, е зает от частите на Варненския укрепен пункт.

Константин Кирицеску обяснява това напускане на Добрич така: „Превъзходството на противника и застрашаването, че Добрич може да бъде обходен от с. з. от многочислени колони, накарват началника на 19. дивизия да вземе най-крайното решение". Силните колони, които можеха да дойдат от северозапад са само тези на конната дивизия. Страхът от тях, става причина, началника на 19. дивизия да вземе подобно решение, страх предизвикан от разгромяването и паниката на една от бригадите на дивизията му.

Дали конната дивизия е имала срещу себе си само 2-3 дружини, или по-големи части до бригада, ще стане ясно от долеизложеното.

Ротмистър Кикименов, началник на разузнавателния ескадрон в посока на шосето Куртбунар - Добрич, с № 27. от 3. IX. 1916. г. 10 ч. 20 м. пр. пл. донася:

Началнику 1. конна дивизия

гр. Куртбунар

Неприятелски пехотни части около две и повече дружини с взвод (2 оръдия) артилерия, във вериги, поддръжки и зад тях колони, настъпват по шосето с. Конак-Куюджук, Кочмар.

Ескадронът ги застави с картечниците си да се развърнат в боен ред и след разкриване на силите им, обстрелян от артилерията, отстъпи в с. Кочмар.

В момента артилерията излиза на позиция южно от с. Конак Куюджук. Колона около 1 рота настъпва към к. 260., северно от с. Екисче, по посока на с. Трупчолар.

Сега пристигна майор Марков.

Командир 1. разузнавателен ескадрон.

Ротмистър Кикименов.

Майор Марков по-късно праща следното донесение:

„Противникът с около две дружини зае в боен ред платото от двете страни на шосето Кочмар, Конак Куюджук. В този момент настъпва към долът. Ще го задържам с огън.

Другите части от противника и артилерията са прикрити около с. Конак-Куюджук № 27., с. Кочмар 3. ІХ. 11 ч. пр. пладне.

Майор Марков Ал.

От началника на самостоятелния разезд вахмистър Ф. Ангелов.

Командиру дивизиона

(Майор Марков).

Забелязах една колона, която в 12 ч. главата ѝ беше излязла на 1 км. западно от с. Конак, а опашката ѝ е през с. Езирджа, има много обози. Към с. Екисче има силни разезди. № 1. Височината източно от с. Умурфака 3. ІХ 12 ч. - Началник на самостоятелния разезд.

Вахмистър Ф. Ангелов.

В разпорежданията си началникът на дивизията преценява развърналите се срещу него 2 дружини за авангард на колоната, която се движи по-нататък към с. Конак и според това решава да атакува, откъсне и унищожи този авангард с 1. конна бригада, а на 4. конна бригада дава заповед да атакува главните сили и не им позволи да облекчат положението на авангарда. Заловените и избити ромънци са от авангардните дружини, атакувани от 1. конна бригада при с. Кочмар. 6. конен полк атакува главните сили на противника (колоната) при с. Конак и с. Карапелите и там понася тежки загуби.

При наличността на това разпределение на неприятелските сили: две дружини с артилерия в авангард и колона, дълбочината на която е 5 км. на тези две атаки отделни по пространство и време и крайния успех на действието на конната дивизия през този ден противника в паническо бягство да отстъпи и още същата вечер да изпразни Добрич, всеки може да направи своето заключение дали конната дивизия е действала само срещу 2-3 дружини, дали този успех на конната дивизия не е един съкрушителен удар, върху противника, дали тези действия са имали някакво значение за последващите действия в Добруджа, като отдават в ръцете на нашето командване гр. Добрич.

Дали отстъплението на румънците от Добрич става под натиска на войските от Варненския укрепен пункт ще се види от следното: през този ден началникът на Варненския укрепен пункт, за съдействието на конната дивизия, насочва разузнавателни отряди към Добрич.

Тяхната среща с противника дава боя при с. Баладжа, в който от наша страна вземат участие: 1 пехотна дружина и 1 батарея; неприятелски 4 дружини, 2 батареи, 2 ескадрона. Загуби наши: убити 3, ранени 26; неприятелски: убити 10-15, ранени около 80.

Действията на 1. к. дивизия на 4. 5. и 6. септември

За 4. октомври задачата на конната дивизия се определя от щаба на 3. армия с опер. заповед № 17. както следва:

„1. конна дивизия да остане при Куртбунар и охранява крайния десен фланг на армията, като осветлява посоките към Силистра, Кобадин, Добрич, да влезе във връзка с 2. бригада от 1. пехотна дивизия и в случай на настъпване на противника към тази бригада, да съдействува за унищожението му".

В изпълнение на това искане на армията с оперативна заповед по конната дивизия № 7, от 4. септември, 7 ч. 40 м. пр. пл. се определя частите на дивизията да останат на досегашните си места, като се възлага на разузнавателната част на ротмистър Кикименов, която продължава да разузнава към Добрич, да влезе във връзка с 6. п. дивизия; на разузнавателната част на ротмистър Първанов - да простре разузнаването си източно от Силистра до брега на Дунава; на разузнавателната част на поручик Иванов, усилен с още един взвод от полка, да простре разузнаването си на север към Силистра.

Вън от това са изпратени самостоятелните разезди на поручик Русев и Поп Илиев в обща посока на Кобадин.

Пехотните роти и пешите картечни ескадрони са предвигнати от с. Кочмар в с. Хотулджа, за да бъдат по-близо до 2. бригада от 1. пех. дивизия.

Към 11 ч. 50 м., обаче, в дивизията се получава нова задача (телеграма № 4251.) от командуващия 3. армия, който има сведения, че Добрич е зает с около бригада пехота, и не знае още за неговото опразване, с която се заповяда на к. дивизия: „да настъпи в 12 ч. от Куртбунар за Добрич, да охранява фланга на 2. бригада от 6. пех. дивизия, която ще атакува противника от юг заедно с частите от Варненския подвижен резерв и действа флангово и в тил на неприятелските войски при Добрич".

Дивизията се насочва към Добрич в две колони през с. Карапелит със следната заповед:

До командирите на 1. и 4. кон. бригади и

дружина от 16. полк

По заповед. — Днес 4. того, 6. пех. дивизия ще атакува Добрич. 1. конна дивизия ще съдейства като охранява левия фланг на 6. пех. дивизия, която е на линията Екисче-Владимирово. 1. конна дивизия ще настъпи към изток в две колони:

Дясна колона - полковник Михаилов с 1. конна бригада, 1. конна батарея, 1. и 3. колоездачни роти;

Лява колона - полковник Табаков с 4. конна бригада.

Дясната колона следва по шосето Куртбунар, Кочмар, Карапелит; лявата колона - по пътя Коджа-Олар, Конак-Куюджук, Карапелит.

Една от двете роти от 1. дружина на 16. полк с два пеши картечни ескадрона да се отправят за Куртбунар в заслон към Силистра.

Колоездачните роти да следват в главата на дясната колона.

Началника на дивизията ще следва в главата на авангарда на дясната колона.

Колоните да се движат с 8 клм. в час скорост.

Тръгване точно в 12 ч. по обед. № 53. г. Куртбунар

4. ІХ., 11 часа 35 м. пр. пл.

Началник щаба на 1. конна дивизия,

(под.) Подполковник Кисьов

Тази заповед даваме изцяло, за да се види какво е било становището с началника на 1. конна дивизия, относително скоростта, с която дивизията, изобщо, трябва да се движи през време на своите походни движения.

От това искание, изрично упоменато в дадената по-горе заповед, и по проучване бързината, с която дивизията се движи през време на действията в Добруджа, ще се види доколко е използвана поуката от незадоволителната скорост на движение на конната дивизия през 1912. г. и дали е направено нещо повече през 1916. г.

В с. Конак движението на дивизията се извършва съвсем спокойно. Тук, обаче, се получават първите положителни сведения за появяване на руската конница в Добруджа. Ротмистър Кикименов с донесението си № 35. от 4. ІХ. - 1 ч. 20 м. донася, какво руски разузнавателни части от по 40-50 конника снощи са били в с. Каванлак, с. Енидже, с. Шахинджи и днес са прогонили негов разезд при с. Базаурт.

Дивизията променя посоката на движението си към с. Челебикьой, с. Фирладан, като предните части отхвърлят руското разузнаване към север, но не откриват зад него по-големи, части. Дивизията се насочва наново през с. Киринджи, с. Чамурли, за гр. Добрич.

С пристигането си при с. Чамурли към 6 ч. 20 м. сл. пл. се добиват сведения от разузнавателната част (ротм. Добрилов), че Добрич е опразнен още на 3 вечерта. Вън от това се уяснява напълно, че една руска конна дивизия се намира в зоната: с. Арабаджи, Гюргеннлии, Александрия, Надежда.

Получени са следните донесения:

Началнику 1. конна дивизия.

Тази сутрин към 10 ч. пр. пл. един руски разезд мина край селото, преследван от наш разезд. Противния разезд е воден от водач българин от с. Александрия, който останал назад и при преследването бе заловен и разправя: вчера (на 3. ІХ.) към 4 ч. сл. пл. е пристигнала от Азаплар в с. Александрия около една конна руска дивизия с пики, която се разположила на квартири. Разезда се движил с водача по следующия път: Александрия -Ка- ракашла - Голям - Караач - Бейбунар - Топчи. № 5, с. Топ- чи, 10 ч. пр. пл. Получено в Щ. на Д. в 6 ч. 10 м. сл. пл.

Началник предна разузнав. част.

(п) Ротмистър Първанов.

Началнику 1. конна дивизия

Карта 1:200000

Вчера (3. ІХ.) достигнах до гората 3 к. югоизточно от с. Кайбулар.

Противник не срещнах. Вечерта на същата дата един руски конен полк, идейки от Ардали, се установи на бивак в с. Надежда. На 4 с. м. 5 ч. пр. пл. от с. Надежда излязоха два разезда: единия към Малка-Кайнарджа, другия към с. Голям Караач.

В долината Гюргенли-Кьой открих присъствието на руски конни части. В тази посока не можах да достигна крайния си пункт. Опитах по посока на с. Александрия заедно с разезда на поручик Поп Илиев, обаче, в Александрово се указа друг руски конен полк с изнесени предни части на к. 240, Хаджи-Кьоселер, Параджик. Върнах се към с. М. Караач с цел да си пробия път към с. Кютюклий, обаче, един руски ескадрон ни изненада в гората източно от с. Малък Кара-ач. Принудени бяхме да се оттеглим към с. Бейбунар.

По сведение от местното население и селяни, взети на работа по шосето Силистра-Добрич и Силистра-Кюстенджа от няколко дни-движение на войски по посока на гр. Силистра.

Връщам се към дивизията. № 1, подадено 2 к. м. източно от с. Малък Караач. 4 ІХ. 1916. г. 1 ч. 20 м. сл. пл.

Началник на самостоятелен разезд

(п) Поручик Руев.

Началника на дивизията.

В с. Арабаджи е разположен 3 хусарски полк (руски), с изпратени ескадрони: в с. Караджа-Ат - 1 е-н и в с. Кадир-Ашик друг е-н. По сведения от местни жители тук русите имат една дивизия, дошла от към Рени. Силни руски разезди има изпратени към с. Акбунар Кеседжик, Абдула. Отивам да разузнавам за Бараклар. По сведение от местни жители, руски ескадрони са се явили в Даутлар. Полуескадрон в с. Екенджик, дошъл от към Арабаджи. Два или три ескадрона руски и около две роти румъни има в с. Кюселер, дошли от към Кара-Кашла. № 29, северно от с. Арабаджи. 4. ІХ. 1 ч. 45 м. сл. пл. Получено в Щ. на Д. на. 5. ІХ. 7 ч. 45 м. сл. пл.

(п) Подпоручик Кушев.

До Началника на 1. конна дивизия

Карта 1: 200,000

На 3. т. м. достигнах до гората западно от с. Гюргенли противник не срещнах. Към 6 ч. сл. пл. един руски конен полк се появи по пътя Хардали, Гюргенли, Надежда и се установи на бивак при с. Надежда. На 4. т. м. на разсъмване открих други конни части в дола, югозападно от с. Гюргенли. Продължих към Хардали, но вследствие на това, че срещнах съпротива и ме гониха, заедно с разезда на подпоручик Руев, когото взех да бъдем по-силни, понеже руските разезди са от 15-20 души, да можем да си пробием път към с. Александрия, но в тази посока открихме друг руски конен полк с предни части в гората западно от с. Александрия, с. Хаджи-Кюселер, Параджик.

Върнах разезда към с. Малък-Караач с цел да отида по посока на с. Кютюклий, но бях предаден от един българин, когото пратих за храна в селото; един руски ескадрон се нахвърли на разезда и бях принуден да се оттегля към посока на Бейбунар.

Руски два предни ескадрона взеха посока: единия към Ак-Бунар, другия за Караджа-Ат. От тук изпратиха отделни взводове към Кара-Аптула, Кючук-Акбунар, Абдула. Заедно с разезда на подпоручик Кушев от 1 конен полк се насочихме на с. Абдула; тук руски дозорни нападнаха нашите, но ние атакувахме руския взвод, който се пръсна в гората към Орта-Махле. По сведения от населението и избягали българи, взети работници по шосето Силистра-Черна вода от няколко дни имало движение на войски, отиващи за Силистра.

№ 4. с. Курт Бунар, 5. ІХ. 916. г.

Началник на самостоятелния разезд

(п) Поручик Поп Илиев

Началнику конната дивизия.

На изток от селото наши войници заловили един младши подофицер от 3. другански полк: техния полк квартирува в с. Мурзак; в с. Кеседжик е 3. хусарски полк; другите полкове от дивизията не зная къде са. Щаба на дивизията е при техния полк. Дивизията им има 4 конни полка, а сега е придаден и един конен крайморски полк, освен това, всеки полк има 1 пеши дивизион от 200 човека с картечници.

Разезда изпратен по посока на с. Кючук-Акбунар донася, че в 2 ч. 30 м. сл. пл. е забелязал в селото един казашки разезд от 18 човека: по сведения от жителите, такива разезди от два дена идвали и вечер напускали селото; по гребена С. и С. И. от същото село сновели постоянно конници. № 5, 5. IX, 916. г. 3 ч. 10 м. сл. пл. Получено в Щ. на Д. на 4 ч. 15 м. сл. пл.

(п) Ротмистър Филипов.

От заловения пленник подофицер се установява, какво руската конна дивизия е в състав: 3. драгунски, 3. улански, 3. хусарски, 3. казашки и новосформирания Черноморски драгунски полк, с 2 конни батареи от по 6 оръдия; руските конни полкове са от по 6 ескадрона и с по 1 пеши ескадрон.

След разпита на пленения подофицер от щаба на конната дивизия се изпраща следното донесение:

Командващ III. армия.

Пленен руски подофицер от 3. другански полк разправя: на 3. т. м. кавалерийската дивизия, съсредоточена около с. Александрия и с. Надежда, е тръгнала по посока на с. Кеседжик и с. Мурзук в 2 колони, именно: дясна колона - 3. другански и 3. улански полкове и лява колона - 3. хусарски и 3. казашки и новообразувания Черноморски драгански полк. Към 2 ч. сл. пл. са пресекли шосето Добрич—Силистра и са се разположили в селата Кеседжик и на другите не може да си спомни имената. Офицерите им казвали, че ще останат няколко деня там, като ще пращат по сменно за разузнаване в западна и северозападна посоки.

Началникът на дивизията е генерал лейтенант Леонтович. Имат по 4-5 офицера в ескадрон.

Всеки полк има 6 ескадрона (по 150 души в ескадрон) и по 2 картечници на полк. Дивизията има две конни батареи по 6 оръдия.

Освен това имат 4 пеши ескадрона от по 200 души с по 2 картечници всеки ескадрон. И така, всичко: 30 ескадрона, 12 оръдия, 18 картечници и 4 пеши ескадрона.

Войниците говорили по между си, че се чувстват чужди с румъните и много неохотно ще се бият против българите. № 9., 5. IX. 916 г. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п) Генерал майор Колев.

Началника на конната дивизия, поради появяването на руската конна дивизия, моли за засилването на дивизията с конна бригада, или най-малко с 9. конен полк.

Дивизията почива до 3 ч. пр. пл. на 5 септември при с. Кара Сулар и се насочва за Куртбунар в изпълнение на по първата си и основна задача: „да прикрива фланга на армията, който сега е заплашен с руската конна дивизия".

В Куртбунар, скоро след пристигане на конната дивизия, от командващия III. армия се получава телеграма № 4287., с която се заповядва на конната дивизия да се върне веднага в Куртбунар и продолжи първоначалната си задача охрана фланга на частите, които действат към Тутракан.

По-късно, с нова заповед (телегр. № 4292.) на дивизията се дава задача: „като се опира на Куртбунар, да отхвърли неприятелските конни части към север и да разузнае за движението на неприятелските части зад руската конна дивизия".

Със същата заповед конната дивизия се засилва с пехота и артилерия, като и се придават всичко 2 пехотни дружини от 16. пехотен полк с 4 планински оръдия.

Сведенията от разузнавателните части на дивизията (ротмистър Жилков при с. Коджа Олар с 3. еск. от Л. гв. к. п. и 3. колоезд. рота; ротмистър Филипов при с. Кара Аптула с 2. еск. от Л. гв. к. п. и 1 рота от 16. п.; ротмистър Сиромахов при с. Джали Махле с ¹/₂ ескадрон от Л. гв. к. п. и рота от 16. п. полк; поручик Иванов - при с. Селим Махле), които се получават през това време обрисуват много ясно, как мрежата на неприятелското разузнаване се сгъстява и спуска на юг и достига до шосето Куртбунар-Добрич, преплитайки се с нашето разузнаване.

В изпълнение заповедта на армията, както и за да се отхвърли неприятелската конна дивизия, която според сведенията на разузнаването се бе насочила от с. Надежда и с. Александрия към с. Кеседжик, с. Мурзук и за да се прочисти местността на неприятелските части, които се промъкват дори до близката околност на Куртбунар, дивизията на 6. септември, 5 ч. сутринта, в три колони, в състав 12 ¹/₂ ескадрона, 7 роти, 6 конни, 4 планински оръдия, 38 картечници, настъпва в посока на с. Кеседжик, с. Чаир-Махле и с. Мурзук. (Опер. заповед по конната дивизия № 8. от 6. септември 1916. г.)

След отхвърляне неприятелските предни части, към 8 ч. дивизията достигна шосето Силистра-Добрич и заема платото, върху което се намират селата Кеседжик, Сара-Неби, което улеснява действията на дивизията към север срещу по-силния противник. Дивизията преустановява своето движение, като тласка още по-на север и изток своите разузнавателни органи: разузнавателната част на ротмистър Жилков - в с. Кара-Сулар, на ротмистър Добрилов - в с. Базаурт, на ротмистър Филипов - в с. Сара-Неби, на поручик Генов - с. Арабаджи, на ротмистър Първанов - при с. Малка Кайнаджа.

Получаваните още през време на движението сведения, както и по-късно през деня, посочват цял полукръг от неприятелски предни ескадрони: в с. с. Орта-Базаурт, Енидже, Шахинджи, Арабаджи, Караджа-Ат, Кадир-Ашик, Екинджик. Привечер нови сведения разкриват движението на една конна колона в посока от изток към запад през селата Хаджи-Кьоселер, Кара-Кашла.

Ето някои от тези по-важни сведения:

Началнику дивизията.

Една неприятелска конна колона се източва на тръс в северозападно направление посока на шосето. До сега се изтегля 20 минути. На 5 клм. северно от с. Сарж-Неби, по посока на Арабаджи с моите хора преча на противника да мине и заеме моето село. Противника зае с 1 ескадрон с. Баракли.

В с. Кованлък са моите разезди. Колоната още се източва, ще ви държа в течение. № 13., 6.IX.916. г. 2 ч. - 20 м, сл. пл. - Получено в Щ. на Д. в 2 ч. 50. м. сл. пл.

Командир 2. ескадрон

(п) Ротмистър Филипов.

Началнику 1. конна дивизия.

На хрeбета 2 км. източно от с. Реджеб-Кьой един неприятелски взвод от около 35 души се спешил и окопал. Достигнах до селото Кара-Сулар. Посоките Кара-Пелит - Челеби-Кьой, Кириджи Реджеб-Кьой се наблюдават от силни неприятелски разезди в състав от 12 до 16 човека. Неприятелския разезд не минавал линията Кара-Пелит (шосето) Биюк. № 4. 6. IX. 1916. г. 12 ч. пр. пл. Получено в Щ. на Д. същия ден, в 3 ч. 35 м. сл. пладне.

(п). Ротмистър Жилков.

Началнику 1. конна дивизия.

Гледано от батарейната тръба, ясно се вижда движението на една колона от към с. Хаджи-Кьоселер по посока на Кара-Кашла - Голям Караач и наближават шосето към Силистра.

Колоната е значително дълга, приблизително около една пехотна бригада с артилерия и конница. № 48. 6. IX. 1916. г. 4 ч. 7 м. сл. пл. Получено в щаба на дивизията същия ден в 4 ч. 10 м. сл. пл.

Началника на лявата колона.

(п) Полковник Иванов.

Командиру ескадрона.

Една неприятелска конна колона около бригада се движи от с. Голям-Караач към Хадър-Челеби, или Бей-Бунар. Зад предния полк имаше една колона от кола, на които се забелязва, че седят войници - навярно е батарея. Понеже колоната минава през храсталака, ясно не може да се забележи. В задния полк можах да наброя 5 ескадрона. По сведения от жители-българи колона около 200-300 души се спирала на обед в с. Арабаджи; сега от това село излязоха 15 души и се отправиха по шосето към север. Неприятелската бригада в 4 ч. 30 м. сл. пл. бе на 3-4 км. С. И. от с. Голям Караач и бяха спрели на малка почивка.

В посока на Силистра се чуват артилерийски изстрели.

№ 10. 6. ΙΧ. 916. г. 4 ч. 35 м. сл. пл. Получено в Щ. на Д. същия ден в 5 ч. 10 м. сл. пл.

(п) Поручик Генев.

До командира на 4. конна бригада

Неприятелска конница около 1 ескадрон и половина, чрез обход го принудихме да отстъпи на север от с. Кючук-Базаурд, който е заел гребена. Ако е възможно да се изпрати картечен взвод, понеже на място шават техни силни разезди. Моля разпореждане. № 28, 6. ΙΧ. 1916. г.

К-р на 2, ескадрон от 2. конен полк.

(п) Ротмистър Добрилов.

Началнику 1. конна дивизия.

Към 3.30 ч. сл. пл. 1 неприятелски ескадрон влезе в с. Бараклар; отделни взводове се опитаха да влязат в дерето на юг, но бидоха пръснати с огън. Към... часът същия е-н замина по дерето от Бараклар за към с. Долно-Караач; забелязани са и товарните му коне. № 14, 6. IX. 1916. r. 3 ч. 30 м. сл. пл.

Получено в Щ. на Д. същия ден 6 ч. сл. пл.

Командир на разузнавателния ескадрон

(п) Ротмистър Филипов.

Началнику 1. конна дивизия.

По посока на селото Малка-Кайнарджа, Куюджук, Гърлица, Канлия не се забелязва движение на големи неприятелски части освен руски разезди от 10 човека до 1 взвод, които идат от към Кюсе-Адин, Кютюкли, Малка Кайнарджа и по сведение от жителите заминават за Силистра през с. Кочулар.

По сведенията от жителите очаквало се да пристигне в с. Малка-Кайнарджа един руски конен полк. В с. Кочулар вчера 5. ІХ. имаше около 1 е-н руска конница.

През същия ден (5. ІХ.) са заминали през с. Гърлица два разезда (един ромънски, един руски) от по 9 човека и отишли по посока на Есекьой. По събраните от жителите сведения противника се съсредоточава в селата: Айдемир, Кали-Петрово, Алмали, Буджак. Телени мрежи има пред с. Алмали, между Остров и Буджак. Между селата Липница и Куюджук скъсахме телеграфните съобщения. № 8. 6. ІХ. 1916. г. 6 ч. 15 м. пр. пл. Получено в Щ. на Д. същия ден в 6 ч. 35 м. сл. пл.

Началник на предната разузнавателна част.

(п) Ротмистър Първанов.

Началнику конната дивизия

В 5 ч. сл. пл. един неприятелски ескадрон слезе в с. Арабаджи по пътя от Кара-Кашля, като изпрати разезди пред селото. Една група от 15 конника е на шосето. След престрелка дръпнах малко разезда назад (при кантона около К. 216.). По сведения от местните жители през Суюкли днес пр. пл. заминала една група от около 1 ескадрон и взел посока на Караджа-Ат.

По донесение от разезд, изпратен от моя разезд в 4 ¹/₂ ч. сл. пл. в с. Баракларъ е слязъл един неприятелски ескадрон, който е изпратил един взвод в гората южно от това село. № 3. 6. IX. 916 г. 6 ч, 30 м. сл. пл., получено в Щ. На Д. в 7 ч. 20 м. сл. пл. същия ден.

Началник на разезда

(п) Поручик Генов.

Привечер дивизията можа да изпрати до командващия III. армия следното донесение:

„В зоната с. Алфатар (к. 169.), северно от Алфатар Гюргинджик, Езекьой, Липница, Кьосе-Айдин, Кара-Кашла, Хаджи-Кьоселер. Шахинлар, Енидже, Базаурт, Kapa Сулар, разузната от разузнавателните ни части, не е забелязана пехота, а само разезди, взводове и отделни ескадрони. Забелязана е телена мрежа между с. Остров и с Бужак: телеграфната линия е скъсана при с. Липница.

Днес 4 ч. 30 м. сл. пл. е забелязана една конна колона, около бригада с артилерия, да се движи по пътя с. Хаджи Кьоселер, Кара-Кашли, Голям-Караач в северозападна посока. За да уясня положението в тази посока, за да привлека колоната към мен и с това да облегча войските към Аккадънлар, смятам да настъпя утре към с. Бей-Бунар. № 74, с. Чаир Махле, 6 ІХ. 916 г. 7 ч. 30 м. сл. пл.".

(п) Началник 1. конна дивизия

Генерал майор Колев.

Дивизията занощува в с. Кеседжик, с. Чаир Махле, щаба на дивизията в с. Кеседжик.

От изложеното до тук се вижда ясно каква е била задачата на дивизията на 6., какви сведения са получени през деня, как е схващано положението от началника на дивизията, какво той предприема и мисли да предприеме за следния ден. Задачата на конната дивизия по отношение на 6. дивизия се отнася за действията на 4. септември - овладяването на Добрич, задача, която конната дивизия изпълнява, догде се уясни положението през същия ден при Добрич, след което без даже да чака нареждане от армията, тя бърза да поеме своята първоначална и главна задача охраната на десния фланг на III. армия.

Командующия III. Армия иде да потвърди с телеграмата си № 4287. това решение на началника на дивизията, което изпреварва неговото желание и заповед.

На 6. септемврий конната дивизия, въпреки слабата си численост в сравнение с неприятелската конница, настъпва към Кеседжик, гдето, според добитите сведения от пленници и разузнаване, се насочва неприятелската конна дивизия, за да я отхвърли и разузнае зад пехотните части, които тя може да прикрива, както се иска от армията.

При забелязаното движение на неприятелските части към запад, началника на дивизията смята да се насочи на север към с. Бей-Бунар - да продължи задачата си, възложена му от армията и да привлече по възможност към себе си противника, който се очертава в движение към запад и който отива да застраши фланга на армията.

При такова именно положение: заповед от армията да се охранява фланга на тази последната, и при положителни сведения, какво противника се предвигва към запад и отива да заплаши фланга на армията, който с дивизията трябва да охранява, генерал Колев, при насочени вече части в с. з. посока, взима решение да напусне взетата посока за движение към с. запад и се насочи тъкмо в противоположна посока към ю. и. и то само по съобщението, че 6. дивизия и войските на генерал Кантарджиев водят неуспешен бой при Добрич.

Да се отрича собственния почин (инициативата) и смелостта на това решение, значи да се не разбира самата смисъл на понятието, или да се преследват други цели, които нямат нищо общо с една безпристрастна преценка на нещата.

Боят при Добрич
 

На 7. септември, съгласно оперативната заповед на дивизията № 9., частите от същата трябва да се насочат в 3 колони към Бей-Бунар.

 Но докато частите се изтеглят и се отдават последните нареждания по изпълнението на тази заповед, започва да се чува все по-силна далечна артилерийска стрелба към югоизток, която постепенно, към 8 часа, се преобръща в непрекъснат тътнеж. Какво става там? Какво е положението при 6. пех. дивизия, при Варненския подвижен резерв? Дали на дивизията не предстои да вземе самостоятелно решение, което може би ще има съдбоносно решение за действията? Да се изостави ли посоката за Бей-Бунар и да се отива на изстрел към югоизток? Тези са въпросите, които си поставя началника на дивизията и щаба му. И твърде естествено, първата грижа е да се потърси свръзка с армията и да се преустанови движението към север. Решението да се върви на изстрел дохожда само по себе си. Но как то ще се отрази върху действията към запад? Дали в тази посока дивизията не ще е по-нужна? Дали дивизията ще пренебрегне своята задача, възложена ѝ от армията при явна необходимост да се продължава изпълнението ѝ, за да предприеме нова и може би без значение задача?  

На началника на съобщителните служби майор Ст. Величков се възлага да търси свръзка с армията. Докато се чака неговото завръщане, преживяват се тежки минути, които се чувстват безвъзвратно загубени.  

Майор Величков се връща и докладва, че свръзка с армията все още няма, но е успял да се съедини с Варненския подвижен резерв, началник щаба на който (подполк. Рачев) чака на телефона.  

На началник щаба на конната дивизия той съобщава: „Противника настъпва с превъзходни сили пехота и артилерия, положението е много сериозно, имаме много загуби“.  

Малко по-късно същото съобщение прави и началник щаба на 6. дивизия — подполковник Разусканов.

 След този отговор, положението става ясно. Взема се съдбоносно решение: „трябва да се бърза към Добрич“. Веднага се праща следното съобщение до началника на 6. пех. Дивизия:
 

„Конната дивизия, заедно с две дружини, тръгва през с. Мурзук, Буюк-Базаурт, к. 260., към Осман-Факя да съдействува на дивизията ви.

 № 14. Б. С. Кеседжик, 7. IX. 916. г. 8 ч. 20 м. пр. пл.

Началник 1. конна дивизия,

генерал майор Колев“.
 

Дават се нови нареждания за насочване дивизията към Добрич. Марша се организира в 3 колони: в ляво и дясно конницата, в средата пехотните роти, пешите картечни ескадрони, планинската батарея. Движението в новата посока започва към 9 ч.  

Колоните се насочват: 1. конна бригада през с. Мурзук, с. Орта-Базаурт за к. 260; 4. конна бригада през с. Чаир Махале и с. Реджеб-Кьой, с. Буюк-Базаурт за к. 260. и пехотата — през с. Мурзук, с. Орта Базаурт за к. 260. С лявата колона, която ще изпълнява ролята на флангард през време на движението, е изпратен началника щаба на дивизията.  

Първоначално началника на дивизията замисля да насочи дивизията в ю. и. посока: 4. к. бригада през с. Каванлак, с. Кючук-Базаурт; пехотата през Мурзук, Буюк-Базаурт.  

След влизането в свръзка с щабовете на 6. пехотна дивизия и В. У. П. и при впечатлението, че топовните изстрели се отдалечават, взето е решение дивизията да се насочи по към юг, като 4. конна бригада, която по заповед № 9. е трябвало да следва през с. Караджа-Ат, Даутлар, Байрам-Деде, се насочва през Чаир-Махле, Реджеб-Кьой, Буюк-Базаурт. С това се избягва и кръстосването на колоните.

 Едновременно с това се праща следното донесение до командуващия III. армия:
 

„Понеже и до сега оперативната задача за днес не е получена в дивизията, реших да настъпя с дивизията на север към Бей-Бунар и помогна на войските, които действуват на север от Аккадънлар, за което поисках одобрение от Щаба на Армията. И до сега, обаче, отговор не е получен. Запитах в 6. дивизия какво е положението, — отговори ми се, че се води силен бой и положението е много сериозно; за това измених първото решение и в този момент тръгвам с дивизията на изток към Османфака, за да действувам в фланг и тил на противника, действуващ в фланг и тил на 6. дивизия. Оперативна заповед за днес още не е получена.  

№ 14, с. Кеседжик, 7. IX. 916. г. 9 ч. 30 м., пр. пл.

 Н-к на конната дивизия  

Генерал майор Колев“

 При Кеседжик в поддръжка на разузнавателни части към север се оставя колоездачната рота с взвод пехота.

Карапелитския скалист дол и гористата местност, източно от него, е мината, след енергични сблъсквания с неприятелски руски ескадрони, които бранят проходите през дола и пътеките през гората.

 Към 12 ч. 30 м. на к. 260, южно от с. Орта-Базаурт двете конни колони пристигат почти едновременно. От тук се оставя 1 ескадрон (майор Стоянов Ал.) заслон и разузнаване при с. Киринджи с посоки с. Енидже, Сейдали, срещу неприятелските части, които и тук обкръжават дивизията; праща се офицер на усилен алюр да съобщи в частите на 6. дивизия, че конната дивизия бърза в подкрепа и старшия адютант от щаба на дивизията да разузнае положението на фланга, към който дивизията се насочва. В посока на Османфака разузнава и ескадрона на ротмистър Филипов.  

След малка почивка, използвана за прогонване неприятелските ескадрони, движението продължава през всичкото време на променлив алюр.  

През време на движението източно от с. Киринджи към 2 часа сл. пл. се получава следната заповед от армията, която иде да потвърди и одобри предприетото движение от конната дивизия, в отговор на № 14, на дивизията

„Екстрена

Началникỳ конната дивизия  

Незабавно настъпете към Добрич, за да атакувате в фланг и тил неприятелските руски части, които са се развърнали и водят бой срещу левия фланг на 6. дивизия: около с. Арабаджи

 № 4667., 7. IX. 916. г. 11 ч. 10 м. пр. пл.  

Получена в Курт-Бунар на 7. IX. в 11 ч. 30 м. сл. пладне.

Командващ III. Армия

Генерал лейтенант Тошев“
 

В 3 ч. 20 м. е получено донесение от майор Стоянов, какво 4—5 км. източно от с. Киринджи се забелязват 2 руски ескадрона и пехотна колона.

 Към 3 ¹/₂ часа конницата пристигна ю. и. от с. Кара-Сулар.

 Движението от зоната с. Кеседжик, с. Сара-Неби до к. 278 е 24 км. по въздушна линия и е извършено за 6 ¹/₂ часа, като през това време дивизията е трябвало да си проправя път всред руските ескадрони по една силно пресечена и гориста местност. От една могилка (к. 278) началника на дивизията с щаба си схваща лесно какво е положението: неприятелския фланг е около 2 км. южно от с. Осман-Фака и малко западно от к. 211; частите от 6. дивизия, притискани отблизо от числено превъзходния противник, отстъпват бавно към юг.

 Дават се нареждания: конницата да се съсредоточи, конната батарея да излезе на позиция; праща се заповед пешата колона безпирно и с ускорен марш да се насочи към могилката. За действие трябва да се имат всички сили под ръка.

 Към 4 ч. 15 м. пехотните роти и пешите ескадрони пристигат западно от к. 278., като изминават разстоянието Кеседжик, к. 278, за 4 ч. и 15 минути. Те веднага са насочени за развръщане в разузнатите вече посоки срещу фланга и тила на противника. Планинската батарея излиза с тях на позиция. Първа открива огън конната батарея в 4 ч. 10 м.; след нея—планинската батарея, пешите и два к. к. ескадрона. Частите, използвайки храсталаците и царевиците, се приближават на действителен изстрел, някой се хвърлят направо на нож. Противника търси да противодействува. Отначало крайните части огъват фланга, подръжки се насочват, но скоро след това почват отстъпление назад, което постепенно се разширява към изток. Конното ядро е преддвигнато към север с цел да атакува противника в фланг и тил. Един артилерийски взвод от конната батарея получава също заповед да промени позиция по на север и подкрепи с огъня си атаката на конницата. В 5 ч. 15 м. конната дивизия, 2. к. п. в авангард, 1. конна батарея на десния фланг се насочва към с. Кара-Синан. 2. конен полк получава първа заповед да атакува противника. Полка атакува отначало в посока на с. Кара Синан и преследва към с. Настрадин, Другите полкове го следват отблизо.

 Вкарват се в действие само необходимите части, останалите конни части се държат готови за посрещане неприятелска конница, която може всеки момент да се намеси от своя страна в боя; движението на конната дивизия към юг е проследено през всичкото време от неприятелското конно разузнаване.

 Атакуваните части са от сборната сръбска дивизия. Атакувана и почти унищожена е една рота от крайния десен фланг. Съседните неприятелски части откриват по авангардния ескадрон (— 3. на ротмистър Кикименов) и полка силен пушечен огън, с който поразяват и своите. Неприятелската артилерия също насочва своя огън по атакуващите.  

Отстъплението у противника се предава постепенно по целия фронт към изток. Тъмнината туря край на преследването.

 Боя при Добрич е спечелен, нашите пехотни части са спасени от поражение.  

Какво е било положението в 6. дивизия и какви са последиците от действията на конната дивизия се вижда от следното съобщение на началника на 6. дивизия, което предавам изцяло:
 

„Началника 1. конна дивизия.

 Неприятеля през нощта до два часа пр. пл. на няколко пъти се опита да атакува 9. и 10. роти от 35. пех. полк, които заемаха с. з. склонове на к. 260, Противника е отблъснат. След това временно контакта с него е загубен. 36. п. полк е загубил контакта с неприятеля от вечерта.

 Боят вчера, 7. септември, се разви както следва: 35. полк в състав 2 дружини, 2 батареи, към 6 часа пр. пл. отблъсва неприятелските предни части от к. 260. и завладя последнята. Веднага биде атакуван от един руски полк. Към пладне биде нападнат с две руски дружини на десния фланг и две ромънски на левия. Полкът цял ден се държа доблестно срещу тези превъзходни неприятелски сили, като до 4 ч. сл. пл. се подаваше постепенно назад. В това време, усилен с една дружина от своя полк, която беше в разпореждане начальнику укрепения пункт, полкът настъпи смело напред и завладя к. 260., гдето се намира и сега.

 36. полк от 2 ¹/₂ дружини и 2 батареи към 7 ч. пр. пл. настъпи в подкрепа на 35. полк и когато беше променил фронта на североизток, нападнат от към север от една смесена сръбско-руска дивизия и под десния и силен натиск на неприятеля и понесените значителни загуби, полкът бе принуден да се оттегли на линията: с. Чакърча, Малко Чамурли. До 4 ч. сл. пл. полкът се приведе в ред и, усилен с една дружина от 35. полк, която беше в разпореждане начальнику укрепения пункт, настъпи и достигна на височината при с. Арабаджи, гдето и сега се намира.  

Контър настъплението на двата полка се улесни с настъпванието на войските от Добричкия гарнизон и появяването на конната дивизия в фланг и тил на неприятеля.

 В вчерашния бой са действували части от 61. руска дивизия, смесената сръбско руска дивизия, един ромънски пехотен полк, един руски конен полк, 4 полски и една гаубична батарея. Точно номерата на полковете не са известни.

 Загубите точно не са установени. До сега са известни: офицери — убити 1, ранени 15, от 35. полк; убити 3, ранени 24 от 36. пех. полк; убити 1, ранени 2 от 2. артилер. полк; убити 2 ранени 6 от 6. пионерна дружина.

 Войници: убити, изчезнали от 35. полк около 25 процента; от 6. пионерна дружина убити 18, ранени 41, изчезнали 2; дивизионната конница: убит 1. Пленници: един русин от 243. полк и един сърбин от сръбско-руската дивизия. № 7540., 8. IX. 916 г. 6 ч. пр. пл.

 Началник 6. дивизия

генерал майор Попов“

 6. пехотна дивизия до 4 часа е в отстъпление. От 4 ч. момента, когато тя е предупредена и чувства приближаването на конната дивизия на фланга си, тя преминава в контър-настъпление. Това последното е улеснено от настъплението на войските на Добришкия гарнизон и появяване на конната дивизия в фланг и тил на неприятеля. Добричките войски действуваха от предния ден с 6. дивизия и тяхното съдействие до този момент не бе попречило за неуспеха. Новата причина — появяването и действието на конната дивизия в фланг и тил на противника има решително влияние за съдбата на боя.  

Същото нещо признава и генерал Тошев, който в книгата си „Действията на III. армия в Добруджа“, за този бой казва:

 „Трябва да се признае, че успехът в тоя съдбоносен бой се дължи преди всичко на храбростта и силната съпротива проявена от войските на 6. Бдинска дивизия, (особено 35. Вратчански полк), които яко и слаби числено, трябваше няколко часа да издържат удара в фланг от цялата Сръбско-Хърватска дивизия; а така също и на съдействието указано от Добричките войски, а най-вече на своевременния бърз марш-маньовър на усилената конна дивизия за появяване в фланг и тил на дясното неприятелско крило.  

През време на движението на дивизията в югоизточна посока противника настъпва с силни разузнавателни части, подкрепени с пехота, в зоната западно от Карапелитския овраг, като едни отблъскват колоездачната рота по шосето Силистра, Добрич, а други, предимно конни, отхвърлят всички наши разузнавателни части и достигат до Куртбунар. Но благодарение на взетите от по-рано мерки и енергичното действие на частите от Куртбунар, (гдето са обозите, радиостанцията и телеграфната станция, болницата), града е запазен, а с. Кеседжик—наново овладяно.“

Разузнавателна дейност на конната дивизия

след боя при Добрич

8. септември

 На 8., според заповедта на армията (телеграма № 4406.), задачата на дивизията остава същата по отношение охраната на десния фланг на армията, а за разузнаване ѝ се дава зоната ограничена от запад с. Кара-Сулар, Сара Неби, Бей-Бунар и от изток Кара-Сулар, Дурбали, Енидже, Хайдар.  

Първоначално се смята дивизията да се предвигне северно към с. Фандакли, но понеже 6. дивизия, както и Варненския подвижен резерв, са твърде изморени и разстроени от вчерашния бой остават на позициите си; конната дивизия остава също при Кара-Сулар, за да даде малко почивка на хора и коне, които от 1. септември са в непрекъснато движение и бой.

 Разузнаването на запад е простряно все още северно от Куртбунар, тъй като града продължава да служи като опорна база на дивизията, гдето са съсредоточени повечето и домакински служби и обози. Така, че линията на разузнавателните части на дивизията се простира през с. Суджаклъ, Джами-Махле, Сара-Неби, Хаджи-Кьоселер, к. 231. (северно от с. Омуркьой), с. Дурбали, а тази на разездите: с. Алфатар, Пандакли, Бей-Бунар, Хадар-Челеби, к. 240., северно от Хаджи-Кьоселер, к. 231. северно от Омуркьой, Дурбали, Айдинбей.

 От събраните и препратените в щаба на III. армия и н-ку Добричкия гарнизон сведения №№ 93, 94, 95, 16 Б., 96., 18 Б., 19 Б. се установява:

 Противникът, след вчерашния неуспешен бой се е оттеглил в посока на с. Езетли, гдето източно и западно от това село бързо се укрепява. Руската конна дивизия се е оттеглила в зоната към с Хардали с изнесено ядро в с. Азапляр, като всички противникови разузнавателни части южно от Силистра също така са се придвигнали към север.

Ето и самите донесения:

Командующия III. Армия  

Копие - н-ку Добришкия гарнизон и 6. п. дивизия  

По сведения от разузнавателни части, в Бей-Бунар вчера, 7. того, в 8 ч. 25 м. сл. пл., противник не е имало. По хребета северно от Бей-Бунар, Кадир-Челеби има пехотни окопи и блиндажи от много здрав материал. Пред тях имало други малки окопи, съединени с първите с ходове за съобщения. Зад окопите имало землянки и навеси. Всичко е изпразнено още на 2. т. м. Вчера към 12 ч. са минали руски конни части през с. Даутлар, Аратмаджа. № 93, Кара-Сулар, 8.IX. 3. ч. 10 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(подп.) Генерал-майор Колев

Командующи III. армия

 Копие-н-ку Добришкия гарнизон, 6. п. дивизия  

По разпит на местни жители от с. с. Кара-Орман и Гърлица се установява, че зад с. Бучак има пехотни окопи и артилерийски по хребета. Такива окопи имало по целия хребет от с. Вучак до рекичката, която минава през с. Алмалау. Окопи - по целия хребет - от рекичката до Кара-Орман. В бахчите на селото имало артилерийски окопи, зад рекичката при с. Брачма има артилерийски окопи. Зад с. Алмалау имало артилерийски окопи, всичките бетонирани. Пред селото пехотни окопи; артилерийските окопи са от ляво на пътя Алмалау—Острово. На к. 106., източно от Силистра имало артилерия. На к. 135., източно от Силистра имало тежка артилерия в бетонирани окопи. Пред окопите на Острово, Алмалау има телена мрежа 3 реда: първи ред от бодлива тел, а другите два от гладка. Коловете са дървени и слабо забити. Мрежите могат да се минат на шосето Липница—Острово. По хребета, източно от с. Гюргенджик, с. Алифака през шосето на изток, има пехотни окопи. На хребета източно от Топчи има също пехотни окопи. № 94; от с. Кара-Сулар, 8.IX.1916. г. 4 ч. 45 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(подп.) Генерал-майор Колев

Командующия III. армия

 Началника на разузнавателната част към с. Екинджик, северно от Куртбунар, донася, че от 7. т. м. вечерта всички неприятелски конни части се изтеглят към линията с. Пандакли — Алфатар; в 1 ч. сл. пл. 8. т. м. в с. Акбунар, Екинджик, Даутлар, Къдър-Ашик. Караджа-Ат нямало нищо. Пристигнал сега човек от Меджидие, казвал, че в този град нямало руски пехотни части. № 16. Б. от Кара-Сулар, 8.IX.916. г. 6 ч. 50 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(подп.) Генерал-майор Колев

Командующия III. Армия

Копие н-ку гарнизона Добрич и 6. п. дивизия.  

Началника на предната разузнавателна част към с. Хаджи-Кьоселер донася: села Фандакли, Сейдали, Кара Баглар, Омуркьой, са изпразнени от противника. По сведения от местни жители в с. Мурсал Кьой няма противник. Също по сведения от местни жители снощи руските части са отстъпили към Армутлий, гдето продължават да наблюдават с отделни разезди. Цяла нощ сръбската дивизия е отстъпвала към Мансурово — Азапляр. № 95 . . . . . . ?

Началник 1. конна дивизия

(подп.) Генерал-майор Колев

Командующия III. Армия

Копие н-ку гарнизона Добрич и 6. п. Дивизия  

Според донесенията на разузнавателните части противника през цялата нощ на 7. срещу 8. в състав 5 пех. полка (руси и сърби), 4 оръдия и 3 ескадрона в голям безпорядък е отстъпвал към с. Есетли. В зоната с. с. Дурбали, Мансурово, Омуркьой, Шаханджи противник няма. Противник няма и в Бей-Бунар, Олукли Гюлеркьой. № 96. Кара-Сулар, 8.IX.916, г. 7 ч. 45 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(подп.) Генерал-майор Колев

Командующия III. армия  

От добитите сведения от разузнавателните части, неприятелските войски, опериращи на 7. около Добрич, са достигнали с ариергардните си части с. Дурбали, к. 235. — северно от Добрич.

 Днес, 5 ч. сл. пл., започвам движението според заповедта Вх. № 4436. от вчерашна дата. № 16. Б, с. Кара-Сулар, 9.IX.916. г. 5 ч. 30 м. пр. пл.

Началник дивизията

(подп.) Генерал-майор Колев

 От изложеното до тук се вижда, че твърдението на К. Кирицеску, какво: „На 26. август (8. септември н. с.) руско-ромънските конни части успяват да изтласкат назад българската конница и да завземат отново за късо време Добрич. Обаче, пред вид голямото числено превъзходство на противника и завземането на Силистра, което застрашава десния фланг на нашите армии, руско-ромънските войски се оттеглят и заемат една линия, която съвпада приблизително с линията на старата добружанска граница“,— е съвсем произволно и далеч от истинското положение: Силистра още не бе завзета от българите, а ромъните не са наближавали през този ден и не са завземали Добрич.

9. септември
 

Командующия III. армия с № 4436., 8. IX.1916. г. 8 ч. 10 м. заповядва: „конната дивизия да се придвижи към с. Мурзук и организира разузнаването в зоната: с. с. Куртбунар, Алфатар, Силистра и Куртбунар, Кокаджа, Чифут-Куюсу. Дивизията да поддържа свръзка с 6. пех. дивизия и ако около Добрич се завърже бой, да съдействува за унищожаване на противника. Една от дружините, заедно с планинската батарея, се отнема от дивизията, която се предупреждава, че 2. к. бригада започва да се разтоварва на 10. вечерта при Каспичан.  

Движението на дивизията се урежда с оперативна заповед № 10. от 9.IX.916. г. 12 ч. 15 м.

 Дивизията се насочва в 5 ч. пр. пл. в две колони към зоната: с. Мурзук, Кеседжик, като разузнавателните органи се тласкат още повече към север, към Силистра.  

С пристигането на дивизията към с. Кеседжик в 11 ч. пр. пл. се получава втора заповед от армията (№ 4446. от 9.IX.916. г.), с която се иска: „дивизията да се насочи към с. Малка Кайнарджа, да разкъса завесата на противника и да го атакува, в случай че отстъпва“.  

Изпратени са нови по-силни разузнавателни части от по 1 ескадрон с 1 картечен взвод в посока: с. Бей-Бунар, — Силистра (майор Босилков); с. Голяма Кайнарджа, с. Липница (ротмистър Филипов); с. Кьосе-Айдин — с. Калаичи (р-р Кямилев). Подполковник Войников с 1 ¹/₂ строеви ескадрон и 1 кар. взводове оставен при с. Дурбали и разузнава в зоната — с. Енидже-Хайдар, с. Чифут-Куюсу.  

По-късно, към 12 ч. 30 м. се получава нова тв. бърза заповед:

„Началнику 1. конна дивизия  

По получените сведения морала на противника е твърде отпаднал. Разпоредено е 1. Софийска дивизия днес да настъпи и заеме линията, к. 124. южно от с. Вътрен, к. 130, северно от с. Сюнек и к. 134. източно от същото село. В случай, че противника е отстъпил, то 1. Софийска дивизия ще вземе гр. Силистра. Изпраща се флангард от Аккадънлар за Алфатар. При изпълнение задачата си № 4446. открийте свръзка с флангарда към с. Алфатар. № 4448. 9.IX.916. г.

Командующий III. армия генерал Тошев.
 

От с. Кеседжик, поради неудобствата на местността за движение вън от шосето по други успоредни пътища, движението продължава в една обща колона.  

През деня се получават редица донесения, които рисуват твърде добре дейността на разузнавателните части, както и положението. Противника заема и се укрепява на линията к. 235. с. Есетли, с. Чамурли, гората северно от това село, к. 227., к. 218., с. Карали, с. Дураси и с. Енидже-Хайдар. Нощес са влезли 6 роти в Есетли, Чамурли и тази сутрин в 6 часа пр. пл. са се оттеглили в гората северно от Чамурли, к. 224. Неприятелски конен полк с 1 батарея се забелязва днес, 7 ч. 15 м. пр. пл., да настъпва от с. Аптаат към с. Деведжи-Кьой. Забелязани и отхвърлени на север при Бей-Бунар — 1 ескадрон, при Пандакли — 1 ескадрон, при Гюргенджик — 2 ескадрона, при Малка Кайнарджа — 3 ескадрона. По-големи части не са разкрити.  

Дивизията пристига в района Бей-Бунар, с. Кайрак към 6 ч. сл. пл. и тук занощува. Събраните от разузнавателната част сведения са препратени със следните донесения:

Командующий III. армия  

От разузнавателните части, от селени българи, вземани като водачи от русите, се установява, че след боя на 7. при Добрич сърбите отстъпвали цялата нощ в безпорядък към с. Аптаат, Девенджикьой, убити духом и с униние, което се виждало в войниците и офицерите.  

Руската конна дивизия на 8. се съсредоточила към с. Хардали. Горното се потвърждава и от факта, че на линията Бараклар, Кьоселер-Армутлии не бил забелязан никакъв про тивник. Настойчивото настъпление не само от дивизията, но и от разездите, е създало известна боязън у руските кавалеристи, която се изразява в това, че руските разезди, почти всякога по-силни от нашите, отстъпват при най-малкия натиск, а тъй също и от факта, че до сега руската конна дивизия не ни търси, а като че ли ни избягва. Характерни са думите, които техни казаци казвали пред селени българи: „ми думали, що болгари не будут стрелят на нас; между тем они бросаются как собаки, прокле....! Десет человек атакуют сорок“. № 19, Б, 9. IX. 1916. г. 6 ч. пр. пл.

Началник 1. конна дивизия

(подп.) Генерал-майор Колев.

Командующий III. Армия

Копие - н-ците гарнизона Добрич и 6. п. д.  

По донесение от нашите разузнавателни части, противникът заема позиция, която окопава на к. 235., Естели, Чамурли, гората северно от същото село, к. 227., к. 218., с. Карали, Дораси и Енидже-Хайдар. Нощес се е оттеглил в гората северно от Чамурли и к. 224. Неприятелска конница имало около 1 к. полк.

 Неприятелски конен полк с 1 батарея е забелязан днес в 7 ч. 15 м. пр. пл. да настъпва от с. Аптаат към с. Деведжи-Кьой. Според казванието на избягал българин, запасен войник, при Сараджа са идвали вчера 1 сръбски генерал с руски офицери на разузнаване. Към същото село настъпвала сръбска артилерия. Между селата Есетли и Мусабей разположените войски били руска пехота и носели на рамената си № 64. Сърбите били разположени западно от тях. Окопите тук били слаби, добри окопи с телени мрежи имало при старата граница. № 101. 9. IX. 916. год. 12 ч. 30 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п). Генерал-майор Колев.

Командующи III, армия  

Копие — н-ците Добришкия гарнизон, 6. п. див.

Дивизията в настъпленията си към север достигна и зае Бей-Бунар. Предните разузнавателни части са тласнати в посока: Алфатлар, Гюргенджик, Малка-Кайнарджа Липница, в Калаичи, Есетли, Чифут-Куюсу. В тази зона пехотни части са забелязани в пунктовете указани в донесение № 101 от днес. По значителни конни части са забелязани: в Пандакли 1 ескадрон, Гюргенджик 2 ескадро-на, Бейбунар 1 ескадрон, Малка-Кайнарджа около 3 ес-на. Утре дивизията ще продължи настъплението си. № 103. 9. IX. 916. г. 9 ч. 20 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия,

(п). Генерал майор Колев.

10. септември
 

През нощта падна дебела слана. По липса на вода в Бей-Бунар конете са водени на водопой в с. Кайрак и Голям-Караач. Рано сутринта се получава от армията заповед (№ 4466), с която се съобщава, какво нашата 5. конна бригада и части от 1. пехотна дивизия вчера са влезли в Силистра и за днес се заповядва: „Конната дивизия да разузнава в зоната между Дунава и линията Бей-бунар, с. Чифут-Куюсу, като влезе във връзка с 5. конна бригада, която ще се изнесе източно от Силистра в с. Ешекьой“.  

По-късно, към 9 ч. 35 м., се получава и оперативната заповед на армията за този ден, според която: „Конната дивизия с 5. конна бригада (9. конен и 6. германски конен полкове) с две роти от 16. полк да се изнесе в посока: с. Надежда, Александрия и разузнава в зоната между Дунава и линията Бей-Бунар, Чифут-Куюсу и обърне особено внимание към с. Аптат и Енизенлия, гдето са забелязани пехотни части с артилерия. Да се съберат сведения за разположението и фланговете на фортификационните постройки на линията с. Кузгун, с. Кобадин“.  

Дивизията се насочва в 6 ч. 30 м. в две колони през с. Малък-Караач за с. Теке-Дереси и през с. Кьосе-Айдин за с. Режеб-Куюсу, като се заповядва на 5. конна бригада да се насочи през с. Краново към дивизията в с. Теке-Дереси.  

От съпротивите, които конната дивизия среща през време на движението си към изток (в действие влизат не само разузнавателните части но и авангардите на колоните, пехотните и колоездачни роти, картечн. ескадрони, конната батарея) се добива впечатление, какво тя е в тясно съприкосновение с значителни неприятелски конни и пехотни части, които с постепенни комбинирани действия пеша и на кон, трябва да се изтикват стъпка по стъпка. Противникът иска да премине към решителна съпротива по старата граница.  

Донесението, което се изпраща вечерта в армията обрисува на кратко водените боеве и срещнатите съпротиви. В него се казва:  

„Дивизията настъпи днес в 6 ч. пр. пл. в посока Теке-Дереси. С пристигането в Кьосе-Айдин частите от дивизията бяха спряни в марша си към изток от противник от трите рода оръжия, който заемаше позиция при к. 192. (2 км з. от Теке-Дереси). Тук противника имаше около 2 дружини с 2 оръдия и заемаше от по-рано приготвените окопи. При с. Краново противника вкара в действие около 1 конен полк с картечници.  

Към 6 ч. сл. пл. противника при с. Кадиево (к. 192.) се усили с още една дружина: която настъпи от с. Касъмча към с. Реджеб-Куюсу. По на запад от с. Есекьой са забелязани около 2 еск. Селото Малка-Кайнарджа бе заето до 3 ч. сл. пл. с 1 ¹/₂ ескадрона. В с. Гюргенли имаше един ескадрон с картечници, който в 6 ч. сл. пл. се оттегли към Теке-Дереси селата Кокарджа, Ерджи. Армутли, Параджик са чисти от противник. Според казване на селяни, снощи в с. Надежда е имало значителна конна колона с артилерия. Според други селяни в с. Азапляр, Александрия, Аптат имало два конни руски и ромънски полкове. По на изток противника продължава да се окопава на пунктовете, указани в донесение № 101. от 9. того.  

Противника извършваше разузнавателна служба с привързан балон в посока на Теке-Дереси и с два аероплана, които летяха много висока над частите.

 Числото на убитите и ранените не е още установено. Утре дивизията продължава разузнаването си. № 109. 10 IX. 1916 г. 10 ч. 15 м. сл. пл“.

 Дивизията занощува: пешите части в с. Кьосе-Айден, конницата в с. Кютюклю.

 Бригадата на полковник Марков не е пристигнала и през този ден не успява да влезе в състава на дивизията.

11. септември
 

През този ден дивизията остава в същия район и продължава разузнаването си между Дунава и ж. п. линия Добрич—Кобадин. В посока на с. Александрия разузнаването е засилено с дивизиона на майор Н. Николаев от 1. к. полк. Добитите сведения се изпращат в Щаба на Армията със следните донесения:

Командующия III. отделна армия

Копие — н-ците 1. Соф., 6. Бдинска дивизии

и Добричкия гарнизон  

 Противника в състав повече от 1 конен полк с картечници и 2 оръдия нощес е напуснал Краново и се оттеглил към Калаичи, Паракьой. Според казването на селяни с. с. Липница и Козлужа също били напуснати от противника, а неприятелската конна дивизия с пехота била в Паракьой (ще се провери). № 110., с. Кютюклю, 11. IX. 916. г. 8 ч. 30 м. пр. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п) Генерал майор Колев

Командующий III. Армия

Копие — начальнику 1. п. Соф. Дивизия.  

 Предната разузнавателна част донася—противник в състав 4 роти и картечници се окопава по хребета Ю. З. от с. Гювенджа, К. 158. и К. 166. Противника се окопава и по хребета югозападно и южно от с. Калаичи. Според казването на селянин на 10. того сутринта в Паракьой имало 2—3 пехотни полка с около 20 оръдия и конница. Само конницата била руска, другите части били ромънски идящи от Силистра. № 112. с. Кютюклю, 11. IX. 1916 г. 9 ч. 45 м. пр. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п) Генерал майор Колев.

Командующий III. Армия

Копие — начальнику 1. п. Соф. дивизия.  

 Потвърдяват се сведенията от № 112., че противника се окопава на к. к. 158. и 166. Забелязано е окопаването и на 2 оръдия. Отделни хора отиват за с. Великьой. Неприятелските части тук били сръбски (ще се провери). № 114. с. Кютюклю, 11. IX. 916 г. 12 ч. 45 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия.

(п) Генерал майор Колев.

Командующий III. Армия

Копие — н-ците 1. и 6. п. дивизии и Добричкия гарнизон.  

По донесение на нашите разузнавателни части селата Гарванул и Липница са освободени от противник. Противника продължава да се окопава на к. 158., к. 166., к. 168. западно от Калаичи, както и южно от това село по хребета. Частите са сръбска и ромънска пехота. На к. 140. С. 3. от с. Куру-Орман забелязани отделни пехотинци и 1 е-н конница. Селото Режеб-Куюсу е праздно от противник. Нощес там е имало два е-на и са се оттеглили в 3 ч. пр. пл., като са се насочили към Добромир. В това село са забелязани 2 дружини пехота ромънска. Установява се с положителност, че в Караново противника е бил вчера в състав 8 ескадрона, 9 картечници и 2 оръдия от 5. конна на генерал Никитина батарея. Противника е напуснал селото в следствие натиска на 1. конна дивизия в пълен безпорядък, като батареята, между другото, е оставила и своята полска канцелария. На 10. того в с. Кузгун са се установили 38. пех. ромънски полк и 5. артилерийски полк идящи от Силистра заедно с 400 кола. По казването на селянин, имало добре маскирани окопи при с. с. Талишман, Мулчова, Адамклисе, Гьол-Бунар, Кокарджа и Качамак.  

Тези окопи нямали телени мрежи. № 118, с. Кютюклю, 11. IX. 916. г. 6 ч. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п) Генерал майор Колев.

Командующи III. Армия.

Н-ците 1. 6. п. дивизия и н ку гарнизона Добрич.

 По сведения от наши разузнавателни части: в зоната Хаджи Кьой, к. 235., Дурбали, К. 220. положението не променено — противника продължава да се укрепява. Неприятелския леви фланг от к. 220, к. 228 до Чифут-Куюсу се охранява с конни наблюдателни застави, пехотни части за сега на тази линия не са забелязани (сведението от днес 8 ч. пр. пладне).

 Руски ескадрон с 2 картечници снощи, 10. того, е отстъпил от с. Азапляр за Аптаат. Сръбска застава 40-50 човека заема к. 215, северно от Азапляр. Днес забелезани на височините при с. с. Девежикьой, Хажикьой слаби пехотни части да се окопават. По сведения от руски и сръбски пленници се установява, че в Александрия имало 1. ескадрон от Смоленския улански полк, а в Аптаат забелезани конници с червени пагони. В Хардали имало две оръдия (сведенията са от 10 ч. пр. пл. днешно число).  

С батарейна тръба е наблюдавана днес 1 дружина да се окопава при к. 210. източно от Теке-Дереси. 5. конна бригада днес 9 ч. пр. пл. се присъедини към дивизията. № 119. с. Кютюклю, 11. IX. 1916. г. 2 ч. 45 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия.

(п) Генерал майор Колев.

Бързо.

Командующи III. Армия

Копие — н-ците 1. 4. и 6. п. дивизии и Добричкия гарнизон.  По сведение от наши разузнавателни части от 6 ч. сл. пл. неприятелските части, които са били в Аптаат, Хардали са се оттеглили към север. В с. Александрия няма никакъв противник; в Аптаат — 1 ескадрон, а в Хардали разезди и 1 ескадрон. На к. 215. забелязани 400 души пехота, която по казването на местни жители отстъпвала от Армутли. На к. 203., има спешени части. № 120., с. Кютюклю, 11. IX. 916. г. 10 ч. 25 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п) Генерал майор Колев.
 

Общото впечатление от тези сведения е, че ромънски, руски и сръбски части се окопават по старата граница, като изнесените напред разузнавателни части, под натиск на конната дивизия, се оттеглят към север, — зад главната позиция на тази линия.

5. конна бригада (само 9. к. п.) се присъединява в 9 ч сл. пл. към дивизията.

12. септември
  

Оперативна заповед № 23. от 11.IX.1916. г. 7 ч. пр. пл. по III. армия определя задачата на армията:

„Утре, 12. того, армията ще настъпи в североизточна посока към линията Кузгун, Кара-Омер, с цел да на стигне и унищожи противника. На конната дивизия се заповядва: да се насочи в югоизточна посока и към 9 ч. пр. пл. да постигне с. Армутли, гдето да се спре и прикрива настъплението на 6. дивизия от евентуално неприятелско нападение срещу левия и фланг. В случай на бой—да съдействува на същата дивизия“.

По късно се получава нова заповед, телеграма № 45 от 12.IX.1916. г., 3 ч. 10 м. пр. пл., според която: „ако на 12. септември 6. пех. дивизия и войските от Добричкия гарнизон заемат обективите си, дадени им с оперативна заповед № 23., още същия ден, конната дивизия да се насочи на бърз алюр в югоизточна посока, зад фронта на 6. дивизия и Добричкия гарнизон, към с. Писарево, за да охранява фланга на армията. Прехода е голям, но предвид нуждата — времето не търпи отлагане. Налага се крайно напрежение“.  

Дивизията настъпва към с. Армутли в две колони: лява колона: Лейбгвардейски конен полк с един к. а. взвод, пехотните роти и пешите картечни ескадрони през с. Кьосе-Айдин, Малък Караач, Кара Кашла, Хаджи Кьоселер, Армутли; дясна колона: 2., 9., 6. к. полкове, конната батарея (2 взвода), през с. Кютюклю, Кайбулар, Голям-Караач, Кара-Кашла. От с. Кара-Кашла, двете колони се движат с общ авангард. Старшия адютант, майор Соларов, е изпратен с лявата колона.  

Под прикритието на авангарда, който заема к. 221. с. източно от селото и разузнавателната част на к. 215., северно от с. Азапляр, дивизията се съсредоточава при селото и остава в очаквателно положение.  

Още с пристигане на конната дивизия при с. Армутли е открито, какво русите не са прекъснали една телефонна линия, която отива от селото в тяхната позиция. Веднага е поставен наш офицер, който да разбира руски и който дочува ценни разпореждания и служебни разговори, които са препратени на началника на 6. пехотна дивизия за използване.  

Привечер, 8. ч. сл. пл., след като 4. и 6. пехотни дивизии и Добричкия гарнизон заемат безпрепятствено местата си, определени им с оперативната заповед, дивизията с нощен марш в 5 ешелона се прехвърля през с. Мансурово, Али-Анифе, Пчеларово, Чобан Куюсу, Момчукой, Писарево в района на с. Парифака, с. Писарево, като извършва този ден с ядрото си един преход от 70 км.

 Едновременно с преместването на дивизията и с излизането напред на пехотните войски е изместена и разузнавателната част от с. Дурбали на изток от ж. п. линия, а обозът на дивизията — от с. с. Кеседжик, през с. Кара-Пелит за Добрич.  

С това се туря край на дейността на конната дивизия в междината между първа пехотна дивизия и войските от Варненския подвижен гарнизон отначало, и впоследствие между 1. и 6. пех. дивизии, която междина, като се смята между Куртбунар и Добрич по права линия е 40 км., а по-насевер, между с. Алифак и Чифут Куюсу — 80 км.  

Конната дивизия, благодарение на своята подвижност, енергично действие и желание да бъде полезна, като прояви за тази цел на няколко пъти своевременен почин, можа надеждно да охранява и запълва тази междина.  

Тя улеснява напълно командването на III. армия, като изпълнява, въпреки численото надмощие на противника, своевременно всички възлагани и задачи, както по разузнаването на противника, така и по охрана на фланговете на големите войскови поделения, между фланговете на които се намира междината, в която тя действува.

 След боя при Добрич тя простира своето разузнаване в зоната между Дунава и ж. п. линия Добрич—Кобадин, своевременно разкрива спирането и организирането на противника по линията на старата граница, което спиране предвестник на упоритите боеве, които впоследствие се развиват на тази линия.

 Тя образува, през дните на 10. 11. 12. септември завесата, зад която частите от III. армия спокойно извършват своето прегрупиране и движения към изток.  

През този период тя извършва две твърде успешни и с несъмнена важност по своите последици действия:
 

1) Атаката при с. Кочмар, с. Конак:

2) Атаката при Добрич.

 Първата нанася не само материално, но и морално поражение на противника, който без бой след това очиства Добрич. Втората спечели за българското оръжие едно изгубено вече сражение.

Глава III. Действията на конната дивизия на десния фланг на III. армия

Боевете при старата граница.

13. септември, бой при с. Чифут-Кююсу  

Скица № 5.

Оперативната заповед на армията № 24 за 13. септември се получава в щаба на конната дивизия, в с. Пирифака същия ден към 11 часа пр. пл. Според тази заповед армията продължава настъплението си към север.

Задачата на конната дивизия се определя: „Да настъпи към с. Черно-око, да прикрива фланга на армията и разузнава за противника, разположен на линията: с. Кара-Омер Мангалия.“

С получаване на заповедта, конните части са насочени към с. Черно-око. 2. конен полк е изпратен, с командира на 4. конна бригада в разузнаване в определената от заповедта на армията зона, като ядрото следва в посока: с. Рогозина, с. Предел: колоездачните роти са насочени по шосето през с. Кара Дурмуш за с. Харман-Куюс. На дружината (2 пехотни роти) с пешите картечни ескадрони (която пътува последен ешелон и не се знае, догде е стигнала) е пратена заповед да следва в посока на с. Кара-Дурмуш в следа на колоездачите.

От получаваните сведения се добива впечатление какво: междината Кара-Омер — морето е по-слабо заета с конни и пеши части, — една по-силна група (2 пехотни роти с батарея, 2 ескадрони) около с. Даулкьой; с. Кара-Омер е заето от по-големи неприятелски части, които се окопават около селото.

На запад се чува силен артилерийски бой, който се обяснява с влизане в действие на частите на Добричкия гарнизон, които според оперативната заповед имат да настъпят на фронт 3 км. източно от с. Мусу-бей, к. 228 (3 км. с. з. от с. Караагач.)

Към 5 ч. се получава едно твърде бързо съобщение от 6. пехотна дивизия, която действа западно от войските на Добричкия гарнизон. В това съобщение се казва: „към 4 ч. 30 м. срещу дивизията е насочено всичкото усилие на противника, който се готви да атакува дивизията, развивайки най-силна артилерийска стрелба. Шеста дивизия има нужда от помощ. Моля конната дивизия да се насочи към с. Мусу-бей, на запад, срещу левия фланг на противника“.

Въпреки всичкото желание да се помогне и в случая, но след преценка на положението: напреднало време, разстоянието до с. Мусу-бей, което по картата е не по-малко от 21—22 км. съседството на частите от Добричкия гарнизон, които в случай на необходимост могат по лесно и веднага да проявят действието си срещу противника, а главно и поради своята задача — да охранява фланга на армията, който като че ли също е заплашен, на 6. дивизия се съобщава, че конната дивизия не ще може през този ден да ѝ даде непосредствена подкрепа.

И, наистина още от полученото в 4 ч. донесение от капитан Викилски, който с батарейна тръба наблюдава при с. Черно-око, става ясно, какво от към с. Кара-Омер се насочва към югозапад една пехотна колона.

Донесението гласи:

Началнику 1. конна дивизия.

В този момент около 2 неприятелски роти се източиха от с. Чифут-Куюсу по пътя за с. Караач. В Чифут-Куюсу дойде автомобил. От към гарата, която е между Кара-Омер и Чифут-Куюсу, се зададе главата на една походна колона, която следва първите две роти. До сега видените части не са повече от 5—6 роти. Артилерия не се забелязва.

Нашият 2. конен полк (разездите) навалиха към с. Предел. На юго-запад от Караач се забелязва около взвод конница, който се движи галоп в ю. з. посока.

№ 11. с. Черно-око, 13.—IX. 1916. г. 3 ч. 40 м. Командир 1. конна батарея капитан Векилски: Получено Щ. Д. 4 ч. сл. пл.

Донесението на подпоручик Кърджиев, получено в 5 ч. 40 м., посочва движение на запад на друга колона в състав един конен полк и 4 оръдия.

Ето и самото донесение.

Командиру 4. конна бригада.

По шосето право на запад настъпва артилерия около 4 оръдия; полк от 4 ескадрона се движеше се по шосето и взема в ляво от него по посока на запад. Малки групи пехота ми пречат и не мога да се добера до самото шосе. № 10.6 к. м. северно от Черно-око. 13. IX. 1916. г. 5 ч. 15 м. сл. пл.

Началник десния самостоятелен разезд

Подпоручик Кърджиев

За да се попречи на забелязания противник да влезе в действие срещу войските от Добричкия гарнизон, конната дивизия започна енергично настъпление срещу левия фланг на колоната. Действието на дивизията се започва от 6. конен полк, изпратен с 2 конни оръдия в авангард на дивизията, в посока с. Черно-око — К. 173. Главните сили на дивизията, Л. Гвардейски, 1. и 9. конни полкове се насочват в ляво от авангардния полк, в фланг на колоната, с посока на с. Хасарлък, прикривани от огъня на останалите оръдия на конната батарея. На колоездачите е заповядано да настъпят от с. Харман-Куюсу към север и с огън да подкрепят дивизията.

Противникът скоро открива бърз и чест артилерийски огън по частите от дивизията; пехотата му се развръща и заляга из гънките на местността. Дивизията срещу него насочва спешени ескадрони, подкрепени с картечници. Действието продължи до пълно смръкване. Нощта туря край на боя.

Колкото и кратко да е действието на конната дивизия, но поради силата на заплахата, проявена с развръщане на много части на широк фронт и тяхното бързо настъпление, то постигна целта си: противника е прикован до вечерта и не само, че не му се позволява да продължава движението, но се принуждава да организира по-добре бойния си ред и да изтегли към север лишни обози. Това се установява от следното донесение: „От с. Кара-Омер в западна посока се движат много обози; обоза се прикрива от конница. В този момент всичкия обоз обърна и през с. Кара-Омер отстъпва по шосето за Меджидие. Заедно с обоза им около един конен полк. № 38., поста западно от с. Предел, 13. IX. 2916. г. 6 ч. 5 м. Получена в Щ. Д. в 6 ч. 55 мин.

Командир 4. конна бригада

Полковник Табаков“.

Придадените с оперативната заповед на армията за този ден 2 турски дружини от 74. пех. полк не успяват да се присъединят към дивизията; за следния ден се придават към войските на Добричкия гарнизон, така че те не могат да влязат в състава на конната дивизия.

Дружината от 16. полк успява да стигне при с. Харман-Куюсу към 4 ч. 30 м., развръща се и влиза в свръзка към к. 218. с дяснофланговата рота от Добричките войски, като им указва своята непосредствена подкрепа.

Тук, в Източна Добруджа, местността е съвсем безводна. Населението се снабдява с вода от няколко само кладенци в селата, дълбоки 30-40 м., отгдето водата се черпи с въже и обикновени кофи. За да прави водопой конницата през нощта се оттегля: авангарда—в с. Черно-око, главните сили в с. Писарево и с. Лиляково.

Водопоя продължава цяла нощ. Хората и конете малко почиват.

Бой при с. Кара-Омер

14. октомври.

Скица № 16.

За този ден, според оперативната заповед на армията № 35, частите от състава на армията трябва да продължат настъплението си към север, като на конната дивизия се дава задача: „в 6 ч. да настъпи в северозападна посока с цел да съдействува на войските от Добричкия гарнизон, които ще действуват с десния фланг напред, за да подкрепят по лесно 6. пех. дивизия“. (съобщение от н-ка Добричките войски № 337. от 14. септември 1916. г., 5 ч. пр. пл.)

Настъплението на дивизията е организирано съгласно оперативната заповед по конната дивизия № 14. от IX. 1916. 5 м. 30 м. пр. пл. В разузнаване—9. конен полк с командира на 4. конна бригада полковник Табаков—зона на разузнаване от с. Хасърлък до Мангалия. Главните сили се насочват да овладеят първоначално с. Чифут-Куюсу, като конницата от с. Черно-око обхожда селото от изток, а дружината, с колоездачните роти и пешите картечни ескадрони—от с. Харман-Куюсу, насочвани от майор Соларов, настъпват край шосето към с. Чифут-Куюсу.

Неприятелски конни части, заплашени от обхода на нашата конница, са лесно прогонени от това село.

След овладяването на с. Чифут-Куюсу, към 11 ч. пр. пл., конната дивизия е насочена към с. Кара-Омер с цел да заеме селото, или най-малко да задържи противника там и не му позволи да действува във фланг и тил на Добричките войски, които след заемането на с. Хасърлък, изменят посоката на движението към с. з. (съобщение от н-ка на тези войски № 343.).

Това решение се взима като последица на събраните сутринта сведения, които посочват, какво с. Кара-Омер и прилежащата местност са добре укрепени, заети с по-силен противник, а на ж. п. станция пристигат тренове с войска и от тук се насочват към запад и юго-запад — действието на дивизията трябва да се прояви в посока, гдето, като заплаши най-чувствителното място от неприятелската позиция и привлече повече неприятелски сили, действително да облекчи положението на войските от Добричкия гарнизон.

Дивизията продължава движението към с. Кара-Омер като пешите части настъпват в длъж на шосето и ж. п. линия, а конницата — източно.

Противникът заема заблаговременно приготвената си позиция с около 4—5 дружини и 2—3 батареи. Пред дългата линия окопи е поставена и телена мрежа. Тези окопи и телени мрежи продължават на изток до гората, която е северно от с. Канли-Чукар (не отбелязана на картата) и е заета от пехотни части с картечници. Височината северно от с. Даулкьой е заета с пехота и две батареи. Също, по на изток до с. Саригьол местността е заета с пехотни и конни части.

Конното ядро, което прави няколко настойчиви опити да обходи селото от изток, след заемането на с. Канли-Чукар и Дуалкьой, е в невъзможност да продължи обходното си движение, североизточно от с. Кара-Омер, поради силната съпротива на противника.

Пехотните роти с пешите и картечни ескадрони на дивизията, подкрепени от огъня на конната батарея, настъпват до 600 кр. от неприятелските окопи, спират неприятелската контър-атака, понасят чувствителни загуби и, за да не бъдат изложени на по-голяма опасност, праща им се заповед да замедлят движението си.

От ж. п. станция при селото са повърнати с артилерийски огън два трена и не им се позволява да стоварят войските си. Гарата е разрушена.

За хода на боя през този ден, както и за събраните сведения, началника на дивизията изпраща редица донесения. Тук поместяме само някои от тях, които дават ясна представа за действията през този ден.

Командуващ III. армия

Копие н-ците Добричкия гарнизон и 6. п. дивизия.

По донесенията на разузнавателни части се установява, че колоната, за която е дума в № 140. и 141. е една и съща. Тя е повече от пехотен полк с батарея и се движи от с. Кара-Омер към запад. 4 роти пехота с картечници са се спрели на граничния гребен. В 11 ч. 10 м. пр. пл. неприятелската артилерия откри огън по настъпилите към Кара-Омер наши предни части. № 142., източно от с. Чифут-Куюсу. 14.IX.916. г. 11ч. 20 м. пр. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(под.) Генерал-майор Колев.

Командуващ III. армия

Копие — н-ците Добричкия гарнизон и 6. п. дивизия.

Авангардния полк зае граничния гребен с. з. от с. Предел, който се заемаше от противника с около 1 конен полк. Този последния отстъпва между с. Канли-Чукар — Даулкьой. В този момент голям обоз отстъпва по шосето Кара-Омер за Меджидие. По с. и. гребен се забелязват малки части, които види се прикриват отстъплението. Дивизията продължава да настъпва в посока на Кара-Омер. № 143. източно от с. Чифут-Коюсу 14.IX.917. г. 12. ч. на пладне.

Началник на 1. конна дивизия.

(под.) Генерал-майор Колев.

Командуващ III. армия

Копие — н-ку Добричкия гарнизон, 6. п. дивизия.

Дивизията със смело движение се изнесе на фланга на противника, заемащ с пехота и артилерия с. Кара-Омер, батареята откри огън по ляво-фланговата батарея на противника на к. 182. (Бали-юк) в 12 ч. 40 м. сл. пл., и я накара да прекрати огъня си по дружината от 16. п. полк, настъпваща по шосето; пренесе огъня си по противника, заемащ хребета, южно, от Кара-Омер и по стоварените с трен войски на самата гара. В този момент дружината от 16. полк наближава селото. № 144., от платото к. 153. — Кара-Омер, 14.IX.916. год. 2 ч. 35 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(под.) Генерал-майор Колев.

В подкрепа на настъплението на конните и пехотни части, конната батарея заема позиция южно от к. 153. и към 1 ч. открива огън по 2 непр. батареи, които са при к. 182. Неприятелските батареи прекратяват огъня си, а нашата батарея свободно почва да обстрелва разни цели: гарата при с. Кара-Омер, трен един с войски при гарата, неприятелска батарея при югоизточния край на селото, картечни гнезда по неприятелската позиция.

През това време неприятелски батареи, западно от с. Кара-Омер, променят разположението си по-близо към конната дивизия и в 3 часа откриват огън по батареята, пехотните и спешени части, както и по коноводите и конното ядро. Последните се прикриват из царевиците.

Командуващ III. армия

Копие — н-ците Добричкия гарнизон и 6. пех. дивизия

Наш преден ескадрон зае в 4 ч. сл. пл. с. Даулукьой, друг такъв зае с. Канлъ-Чукар. Противника заема с пехота и картечници окрайнините на гората, която се простира северно от с. Кара-Омер (на картата гората не е показана). Окрайнината на гората, както и на с. Кара-Омер е окопана и обкръжена с телена мрежа. Противника поддържа силен, но не ефикасен огън по посока на батареята. Наши спешени части и картечници водят пушечна борба с противника. № 145, 5 клм. северно от с. Мурафча, 14.IX. 916. г. 4 ч. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(под.) Генерал-майор Колев

Командуващ III. армия

Днес дивизията настъпи с цел да спечели повече терен зад фланга на противника. Зае с. Чифут-Куюсу и пристъпи към овладяването на ст. Кара-Омер. За заемането на тази гара се насочи дружината от 16. пех. полк, пешите картечни ескадрона по фронта, а конната дивизия от фланга. Боя се завърза особено силно срещу дружината; войниците настъпиха смело до 600 крачки, но тук трябваше да спрат, понеже се откри добре маскираната позиция. ю.з. от с. Кара-Омер, усилена с непрекъсната линия от окопи, пред които е построена също по дълга линия от телена мрежи. Силата и обширността на тази позиция не позволи нито на пехотата, нито на конницата да атакуват. Боя, който често ставаше много ожесточен, се прекрати едвам на смръкване, след което заповедях частите да се оттеглят. Резултата от този бой е следния: рекогносцира се Кара-Омерската позиция, за което е донесено; разруши се гарата, където няколко трена правеха опит да се стоварят, спре се движението на една голяма колона по посока на запад. При все това, обаче, някои части продължиха движението си към запад.

Загубите в хора и коне още не са точно известни, но не надминават 60–70 убити и ранени, между които два до три офицера ранени. За загубите ще донеса допълнително. № 31. Б. с. Черно-око, 14.IX.916. г. 10 ч. 10 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия,

(под.) Генерал-майор Колев.

За този бой генерал Кирицеску, когото г. Ат. Н. обича да взема в подкрепа на своите твърдения, казва, в помената по-рано книжка следното:

„На 1/14. септември, 19. дивизия е атакувана от неприятеля на позицията, която заема на юг от Кара-Омер. Атаката, поддържана от артилерия е обърната само от конни части, които настъпват в маневрен строй. Посрещната от огъня на тежката артилерия, атаката е отбита; неприятелската конница отстъпва в безредие и се скрива в една долчина. Обаче, от там, поддържана и от пехота, тя подновява борбата и атакува в фланг нашия западен сектор (бригадата Поеташ); в същото време други конни атаки са посрещнати с артилерийски и картечен огън и са отбити със сериозни загуби“.

Че нашата конница не е потърпяла загуби при първия си опит за настъпление в конен строй и според това не е отстъпила в безредие се вижда от загубите за този ден: убити 1 кон и ранени 3. Когато хора има убити 13 войника, ранени 1 офицер и 110 войника. Тези загуби са главно от пехотните роти, пешите картечни ескадрони (ранения офицер е командир на картечен ескадрон, ротмистър Сиромах от Л. Гв. к. п.

От този цитат е явно, че конната дивизия атакува и води бой с цяла пехотна дивизия, снабдена и с тежка артилерия, и ромънското командване се задоволява от успеха — да отбие тази атака.

Конната дивизия, която разполага с 2. пех. роти, 2 колоездачни роти, 1 конна батарея с 6 оръдия, 5 непълни конни полка и 7 картечни ескадрона, постигна задоволителен успех, като прикова противника и го накара да се задоволява само с отбиване на атаките ѝ.

За да може да се прави водопой, дивизията през нощта се оттегля: 1. конна бригада, колоездачн. рота, кон. батарея и щаб на дивизията в с. Черно-око; 4. и 9. к. бригади — в с. Рогозина, пешите части—роти и картечни ескадрони — в с. Харман-Куюсу. Водопоя продължава цяла нощ.

Конната дивизия и през този ден изпълнява дълга си като извършва това, което положението позволява да се направи. От III. армия не е изказвано недоволство от дейността на конната дивизия за оттеглянето на конните ѝ части по-назад за водопой и почивка. След понесените загуби през деня този упрек би бил незаслужен и не уместен: конете на конните полкове и на пешите картечни ескадрони трябва поне един път на 24 часа да се напоят. А положението позволява да се направи това оттегляне, тъй като привечер се забелязва движение на неприятелски части към север и запад.

Настъпление на дивизията към север

15. септември

За този ден армията, според оперативната заповед № 26., ще продължи настъплението си към север и ще преследва на бития противник, като движението на войските, изобщо, се отклонява, в северозападна посока, така, войските от Добричкия гарнизон се насочват в посока на с. Докузачи, с. Харанкьой.

Задачата на конната дивизия остава същата — „да прикрива десния фланг на армията и съдействува на атаката на войските от Добричкия гарнизон“.

Дивизията настъпва в 9 ч. пр. пл. в две колони през с. Чифут-Куюсу, Черкезкьой, Мамузлу за Байрам-Деде, в авангард: Командира на 1. конна бригада–полковник Михайлов, Л. Гвард. конен полк, взвод к. артилерия като се прикрива в дясно, в посока на с Кара—Омер, със странично прикритие (майор Смилов) в състав 1 дивизион от 6. конен полк с картечен взвод. Разузнаването на изток се простира през с. Сарж-Гьол до морето.

На командира на 1/16. пех. дружина, който донася, че войниците са с подбити крака от непрекъснатият маршове и моли за 1 ден почивка, се заповедва – „пред вид общото благоприятно положение и нуждата енергично да се притиска противника“, да продължи движението и през този ден.

Въпреки проливния дъжд и разкаляната почва, движението продължава неспирно до с. Мамузлу, от гдето, след почивка, движението продължава за с. Байрам-деде, с цел да се излезе пред фланга на армията.

Разузнаването на дивизията е затруднявано от руски ескадрони, които трябва със бой от авангарда да се изтласкват към север. Още от сутринта се установява, какво противника през нощта е изтеглил своите части от с. Кара—Омер, гдето оставя само конни части за прикриване на отстъплението, които лесно са отбити към север от страничното прикритие на конната дивизия.

Това последното е насочено след това в посока на с. Алибейкьой, Казъл-Мурад.

С пристигането на дивизията в с. Калфакьой, към 3 ч. сл. пл. се получава оперативна заповед по армията № 27. според която, армията трябва да продължава да преследва противника към север на фронта Дунав—ж. п. линия, а конната дивизия, като се насочи към Меджидие, източно от ж. п. линия, да охранява фланга на армията и удари в тил отстъпващия противник.

Дивизията изменя посоката на движението си към с. Казъл Мурат, като насочва авангарда в тази посока и допълня разузнаването със нова разузнавателна част, ескадрон от 1. конен полк, в посока на движението на дивизията и два разезда към с. Кобадин и с. Аджемлар.

Дивизията късно привечер се разполага в района Казъл Мурат и Байрам-деде. Разузнаването установява какво противника се е изтеглил през миналата нощ към север, като през деня се прикрива само с конница и слаби пехотни части; противника се спира и организира на линията: Омер бей баш — с. Кобадин, зоната източно от ж. п. линия Добрич—Кобадин изглежда да е заета по-слабо.

С това си донесение конната дивизия още от 15. септември предизвестява за организирането на противника на Кобадинските позиции, върху които впоследствие се развиха упоритите и решителни боеве през втория период на войната в Добруджа.

През деня са заловени 20 пленници: руси, ромънци, и сърби.

16. септември

С телеграма № 4702, — командуващия III. армия определя задачата на конната дивизия: „да се насочи в обща посока към Меджидие, източно от ж. п. линия, да охранява фланга на армията, да удари във фланг и тил отстъпващия противник, да скъса ж. п. линията Кюстенджа, Черна вода, да изпрати един ескадрон, който заедно с дружината и батареята от Добричкия гарнизон да овладее града Мангалия.“ Според същата телеграма, войските на Добричкия гарнизон трябва да настъпят на фронта с. Казичи, с. Енгез, като дясната колона следва по пътя: с. Черкезкьой, с. Гювенлия, с. Енгез и частите ѝ се държат в отстъп по отношение на тези от лявата колона.

За този ден на конната дивизия, преди всичко, предстои да очисти фронта, на който частите от армията има да настъпят. Да се мисли за движение към Меджидие, когато по сведенията, с които конната дивизия разполага, се знае, че противника се организира на линията с. Кокарджа, с. Кобадин, поне за сега е преждевременно. На дивизията се възлага в основата все същата задача — охрана на фланга на армията, който фланг достига до ж. п. линия Добрич, Кобадин; местността източно от тази линия до морето конната дивизия трябва да заеме и охранява, за да не позволи на противника да насочи своите действия срещу фланга на армията, в случай че дивизията не вземе съответните мерки за неговата охрана.

Ето защо дивизията е насочена от зоната с. Казъл Мурат, Байрам-деде през Енгез до с. Амузача, което е почти по средата между ж. п. линия и морето и от гдето впоследствие ще продължи движението си към север, в посока на Меджидие. За разузнаване на противника са насочени две разузнавателни части: Майор Смилов в посока с. Амузача, с. Осман-фака, да разруши ж. п. линия Кюстенджа—Черна вода при с. Османча, към нея се придава коннопионерния взвод на 6. конен полк; разузнавателната част на ротмистър Златанов, в посока на с. Кобадин.

В странично охранение по пътя с. с. Безаул, Софулар, Балар-тепе се изпраща 1 дивизион (подполковник Войников) от 1. конен полк.

Първите донесения от разузнавателните части дава в основание да се мисли, какво сведенията от предния ден ще се опровергаят: напърво време около Кобадин се забелязват по-слаби части. Заради това от с. Енгез дивизията изменя посоката към север за с. Османча, страничното прикритие се насочва през с. Софулар, с. Аджемлар, за с. Османча. Също и лявата разузнавателна част е тласната по-на север през с. Бюлбюл-маре за Меджидие.

Скоро, обаче, се уяснява, какво противника се е установил, организирал се и се окопава с телени мрежи по целия фронт от с. Качамак, южно от с. Кобадин, през с. Узунлар до с. Топрахисар. Забелязват се отделни дружини повече в движение и на почивка, други да се окопават. Нашите разузнавателни части са срещнати с артилерийски огън при с. Аджемлар, гдето страничното прикритие заема гарата и един трен от 15 вагона с фураж и при с. Топрахисар, гдето разузнавателната част на майор Смилов е принудена да се насочи източно от това село и да търси от тук да продължи изпълнението на възложената му задача.

За да се проверят сведенията на конното разузнаване, дали противника заема с добре организирана пехотна система поменатата по-горе линия, наредено е, от дружината да се изпратят силни пехотни патрули, които заедно с разузнавателите части да се изнесат към к. 137. (4 клм. западно от с. Чобаниса), северно от с. Аджемлар и към с. Османча.

Сведенията, които до вечерта се получават от разузнаването в щаба на дивизията, посочват у противника забелязани в първа линия на фронта с. Качамак – с. Топрахисар около 8 дружини с 4—5 батареи.

От заловени пленници се установява, какво в боя при Кара-Омер конната дивизия е имала срещу себе си на фронта Кара-Омер, Саръгьол 5—7 ромънски дружини с 4 батареи (2 руски и 2 ромънски).

През този ден дейността е чисто разузнавателна и се завършва напълно задоволително: ясно се потвърждава съставеното още предния ден заключение, какво противника се организира за упорна отбрана на линията — с. Кокардже, с. Кобадин, само че днес се попълня и става, ясно какво фронта на противника се продължава източно от ж. п. линията — през с. Узунлар, с. Топрахисар, до към морето.

До командуващия армията се изпраща следното донесение:

До командуващия III. армия.

копие — началнику Добричкия гарнизон

В изпълнение оперативната заповед № 27. дивизията се насочи днес в 8 ч. пр. пл. в посока Амузача, като се изпратиха разузнавателни части в зоната — с. Качамак — морето. При първите сведения, че при Кобадин има слаби неприятелски части дивизията измени посоката на движението си към север. По късните донесения, попълнени и с потвърждаване, се очертава укрепената неприятелска линия от с. Качамак до Топрахисар, к. 135., к. 137., к. 123., височините северно от Османча, к. 101., Топрахисар, заета с пехота и артилерия. Ефектива на частите, забелязани в първите линии на този фронт, се оценяват на около 8 дружини с 4 до 5 батареи.

Дивизията занощува в с. Енгез, в непосредствен контакт с противника по фронта Аджемлар, Османча, Едилкьой, гдето противника се мъчи да си възвърне първите две села.

№ 167., от с. Енгез, 16. IX. 916. г. 7 ч. 10 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п.) Генерал-майор Колев.

Конната дивизия занощува в с. Енгез.

Деня се използва между другото за засилване с хора, коне, облекло, снаряжение, пешите картечни ескадрони, които, формирани в началото на действията в Добруджа, имат слаб числен и неподготвен състав, който през време на действията, в следствие на загубите и походите, е разнебитен до толкова, че някои ескадрони са станали почти негодни за действие.

Дадени са нареждания за смяна на разузнавателните части, — някои от които работят вече 2 денонощия, като се изпратят нови такива в посоките: Османча, Бюлбюл-маре; Топрахисар, Кюстенджа; Узунлар, Османфак, Османча.

17. септември

Скица № 7.

Рано сутринта се получава оперативната заповед на армията № 29., според която армията трябва да настъпи и атакува неприятелската позиция, а задачата на конната дивизия се определя: „да охранява фланга на армията в зоната между ж. п. линия и морето; да съдействува на атаката на Кобадинската позиция, като удари във фланг и тил противника, а в случай на настъпление на противника от с. в посока, — да го задържи до пристигане на подкрепления.“

Пред вид изнесеното положение на дивизията пред фронта на армията и готовността на противника да даде съпротива на една организирана позиция, на първо време началника на конната дивизия усвоява очаквателно поведение, а впоследствие, в зависимост от добитите сведения за противника от разузнаването и положението на съседите, ще определи наново положението си и начина на действие.

От добитите сведения предния ден е напълно ясно, какво противника е добре организиран по целия фронт и в с. Кобадин — с. Топрахисар.

За да се търси фланга на неговото разположение и да се разузнае по-добре положението около с. Топрахисар и по на изток, дивизията изпраща нов авангард, под началството на командира на 5. конна бригада, полковник Марков, с 2. конен полк, в посока Амузача—Топрахисар.

До частите е изпратена следната заповед:

Командирите 1., 4. и 5. конни бригади

и 1/16. пех. дружина — с. Енгез

Днес нашите войски, в ляво от нас ще атакуват Кобадинската позиция.

1. конна дивизия има за задача да охранява десния фланг на армията, източно от ж. п. л., и да действува във фланг и тил на противника на нашите войски в помощ. Дивизията ще остане в очаквателно положение в с. Енгез.

За което:

Авангард — полковник Марков, с 2. конен полк без 1 ескадрон, да вземе мерки за непосредственото охранение на дивизията.

Разузнавателни части са изпратени от 9. конен полк в посока: Осман, Бюлбюл-маре Меджидие ; Топрахисар Кюстенджа, 1/2 ескадрон от 9. конен; полк в посока и Мангалия.

Командира на 5. конна бригада да разпореди да се изпрати веднага един ескадрон — 2. конен полк в посока Узунлар, Османфак, Османча. По заповед № 1731. от с. Енгез, 17. IX. 916. г. 6 ч. 45 м. пр. пл.

Началник щаба на 1. конна дивизия,

(п) Подполковник Кисьов.

От получените до вечерта сведения се очертава, какво позициите на противника са около 2 клм. южно от Топрахисар, състоящи се от добре маскирани окопи с телени мрежи. Заети са добре с пехота и артилерия. Изнесени напред патрули причакват и стрелят по всеки отделен войник.

Бойното разположение на противника продължава и източно през с. Чатмалар до морето. Към с. Текир-Гьол е била една каларашка конна бригада.

До командуващия III. армия се изпращат следните по-важни донесения:

До командуващия III. армия — копие

началниците Добричкия гарнизон и 6. п. дивизия.

По донесения от наши разузнавателни части противника продължава да заеме още окопите си непосредствено западно от Топрахисар, като е имал слаби пехотни части и на 1 1/2 клм. южно от това село. К. 101. и хребета северно от Османча (Търла баир) също е зает от неприятелска пехота. В 6 ч. 45 м. пр. пл. е забелязано движение на 4 роти с една картечна рота, които идвали от към Кобадин към с. Узунлар. От същата посока се забелязваше да идват още части. № 174., от с. Енгез, 17. IX. 916. г. 2 ч. 15 м. пр. пл.

Началник на 1. конна дивизия,

(п) Генерал майор Колев.

Командуващия III. армия.

Разезд подофицерски, изпратен на 13. того в посока с. Симеоново, с. Акинджи, след бой с неприятелски ромънски ескадрон с картечници, подпомогнат от организираната от разезда местна чета, отхвърля противника си и на 15. того вечерта заема гр. Мангалия, напуснат от жителите и противника, който се е оттеглил към Тузла. Четата е оставена в града до пристигането на наши войски. № 175, от с. Енгез, 17. IX. 916. г. 5 ч. пр. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п) Генерал майор Колев.

До командуващия III. армия.

Копие н-ку гарнизона Добрич и 6. пех. дивизия.

Противника продължава да заема линията к. 137. к. 123., Тарла-баир, к. 101., Топрахисар, Чатмалар, Тузла, като се охранява с патрулна верига, която окопана стреля по всеки отделен человек. В 3 ч. 30 м. сл. пл. неприятелска батарея заела позиция на Тарла-баир и открила огън по селото Едил-кьой, като принудила нашия ескадрон да се отдръпне от селото. Според казването на пленник — българин, 9. и 10. каралашки полкове били снощи в Тузла в състав всичко 4½ ескадрона, останалата част била пръсната в разезди и по пехотата. № 185., с Енгез, 17. IX. 916. г 6 ч. 45 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев.

Този ден към дивизията се присъединяват 2 ескадрона от 4. к. п. и 1 ескадрон от 3. к. п. По този начин по-голямата част от 2. конна бригада (5½ ескадрона) влиза в състава на дивизията. Другите ескадрони от бригадата са: 1½ ескадрон от 4. к. п. към Моравската инспекционна област; 1 ескадрон от същия полк — към 4. дивизия 1. ескадрон от 3. к. п. — към Добричките войски. Конния картечен ескадрон на 3. к. п. е към 3. конна бригада — в Македония; този на 4. к. п. е в 2. армия. Тук, в Добруджа, към 3. к. п. се придава картечен ескадрон на 7. к. полк, а към 4. конен полк — този на 10. конен полк.

Тъй, че на 17. септември конната дивизия има в състава си: 1. 2. 4. и 5. конни бригади — 7. конни полка с 24½ ескадрони (1 ескадрон от 9. к. п. е оставен в Силистра). 28 конни и 28 пеши картечници, 6 конни оръдия, 1/16. пех. дружина и 2 колоездачни роти.

1 атака на Кобадинската позиция

Бой при с. Топрахисар

2 септември

Според оперативната заповед на армията № 30. от 17. IX. 1916. г. армията продължава атаката на Кобадинската позиция. Задачата на дивизията за този ден остава същата „да подкрепи атаката на армията, като действа във фланг и тил на противника“. Към дивизията се придават 3. роти от 3. гранична дружина, една с. с. батарея от 5. артилер. полк, който заедно с 1 ½ ескадрона на 9. к. полк пристигат от Мангалия.

Пред вид близостта на противника, конната дивизия се придвижва в Амузача на разсъмване (в 4 ч. 30 м. пр. пл.), като се използва прикритието на утринната мъгла, и се съсредоточава южно от селото в 6 ч. пр. пл.

След лично разузнаване от началника на дивизията, в посока на с. Топрахисар се изпраща един дивизион от 6. к. п, подкрепен от 2 роти на 1/16. дружина; източно от селото, в посока с. Муритано, с. Мулчова, 9. к. полк — за да произведат усилено разузнаване на неприятелската позиция.

Противниковите окопи са на около 2 ½ км. южно от Топрахисар, добре приспособени към местността и маскирани; пред тях е разположена телена мрежа. По неприятелската позиция не се забелязва почти никакво движение освен на отделни хора. В сред селото се издига висока каменна камбанария, която служи на противника за наблюдателно място. Самото село е разположено на полско възвишение, от което гласисообразно се спускат към юг полегати гладки склонове.

Дивизиона и ротите скоро са посрещнати с артилерийски огън, с. з. посока от селото. Малкото хора на дивизиона и двете роти се губят в обширната равнина. Става необходимо да се засилят с целия спешен 6. конен полк, с останалите две роти на 1/16. дружина и с колоездачите.

Движението продължава до 800—1000 кр. от неприятелската позиция, под добре насочения неприятелски артилерийски огън, подкрепяно от огъня на конната батарея.

Поради липса на щикове към карабините и малкото хора в 1/16. дружина и в колоездачните роти, праща се заповед—движението да се не продължава повече.

Ротите (3) от 3. погранична дружина и 1/5. батарея от Мангалия пристигат на смръкване.

В посока с. Муритано—Мулчова 9. к. п. е обстрелян от неприятелски батареи при к. 90, к. 91. (с. и от Топрахисар) и северно от с. Урлукьой.

Полка не може да напредне северно от долината с. Кючюк-Муритано, Карликьой. Източно неприятеля заема линията: с. Чатмалар, к. 51. и по на изток до морето.

Неприятелската позиция се състои от добре маскирани окопи, високи блиндажи и е засилена с телена мрежа.

Междината — Топрахисар, Узунлар е заета също от противника. Разузнавателната част в посока на с. Узунлар е срещната с артилерийски огън от към това село. Забелязани са, освен противника, който заема окопите, в движение източно и западно от с. Топрахисар: 2-3 дружини, 24 оръдия и ракли, както и отделни ескадрони.

След усиленото разузнаване става напълно ясно, че дивизията се намира срещу една добре организирана и отбранявана позиция, която тя, със средствата, с които разполага, не може да засегне. Нейното поведение в случая не може да се изрази, освен в едно наблюдение и предприемане действие в пеши строй, които да държат под заплаха противника с едно вероятно настъпление и атака и не му позволят да оттегля части за засилване други участъци от фронта си.

За положението през деня до командующия III. армия са пратени следните донесения:

До командующия III. армия — копие —

н-ците Добричкия гарнизон и 6. пех. дивизия.

Дивизията се съсредоточи в 6 ч. пр. пл. в с. Амузача По донесение от наши разузнавателни части, както и от личните ми наблюдения, противника заема линията Узунлар Топрахисар, Тузла, като фронта завива в посока Капу-Тузла, през Чатмалар и к. 51. В този момент части от дивизията, настъпващи към Топрахисар, се обстрелват от артилерия, разположена между Топрахисар и Узунлар и други при к. 90. Слаби неприятелски пехотни и конни части под нашия натиск се оттеглят от Муратану в с. и посока. № 190., 2 км. източно от с. Амузача, 18. IX. 1916 г. 1 ч. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия.

(п) Генерал-майор Колев.

До командующия III. армия — копие

н-ците Добричкия гарнизон и 6. пех. дивизия

Дивизията продължава да води бой с противника, който заема Топрахисар. Неприятелската линия се продължава на запад към Узунлар и на север към Мулчова.

Състои се от добре маскирани окопи и високи блиндажи. Пред окопите има телени мрежи. Частите настъпил към Топрахисар и Мулчова се обстрелват от батаре с. з. от Топрахисар и друга на к. 91. Настъплението с извършва от спешена конница и ротите от 1. дружин от 16. пех. полк.

Ротите от Мангалия не са пристигнали още. № 191 2 км. с. и. от Амузача, 18. IX. 1916. г. 5 ч. 15 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев.

Боя при с. Узунлар, с. Топрахисар

19. септември

Скица № 8.

През този ден армията, според оперативната заповед № 31., трябва да продължи атаката на Кобадинската позиция напред с десния фланг, а левия фланг (1. дивизия с бригадата Боде) трябва да се задържи на всяка цена на заетите позиции.

Добричките войски, след като оставят заслон към с. Османча — да атакуват Кобадинската позиция заедно с 6. дивизия.

На конната дивизия се заповядва: „Да продължава охраната на десния фланг на армията и съдействува на атаката, като се примъкне към с. Османча и действува във фланг и тил”.

За положението през нощта и намерението за действие през деня, в изпълнение възложената задача, в армията се праща донесението:

„Нощта мина спокойно. Противника продължава да заема окопите западно от Топрахисар, селото Топрахисар и с по слаби части южно от Мулчова, Урлукьой, Чатмалар, к. 51., южно от Тузла. Дивизията, като остави пехотен заслон към Топрахисар, ще се насочи към с. Узунлар с конните си части, колоездачите и двете батареи. № 199. от с. Амузача. 19. IX. 1916. г. 7 ч. 30 м. пр. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев.

Командира на 1. конна бригада, полковник Михайлов, е оставен да обедини командването на частите от заслона: 3. погранична и 1/16. дружина с пешите картечни ескадрони, с 2 конни оръдия, южно от Топрахисар и 9. конен полк, южно от с. Муритано.

Дивизията се насочва в посока на пътя—с. Амузача, с. Узунлар.

Втора конна бригада (полковник Мархолев) 5 ½ ескадрона, усилено спешени, са насочени към с. Узунлар, като левия фланг се опира на пътя с. Амузача. с. Узунлар. Ескадроните от двата полка (3. и 4.) смело и бързо се поддават напред под прикритието на огъня на двете батареи. В ляво от тях, дружина от Добричките войски също настъпва към с. Узунлар; по-назад, зад тази дружина, се виждат веригите на по голяма част.

Противника на първо време изненадан от бързото настъпление на толкова вериги, заема окопите си и открива чест артилерийски, картечен и пушечен огън. Влизат в действие няколко батареи, северно от Узунлар и от към Топрахисар.

Към 11 часа ескадроните са на 150—200 крачки от противника, който вкарва нови части и батареи.

Тези части идат северно от Узунлар и от към Топрахисар. Гъстите вериги забелязани сутринта зад дяснофланговата дружина на Добричките войски са две турски дружини, които, навярно, побъркали посоката, захождат и се развръщат източно от 2. конна бригада и запълват отчасти междината между Узунлар и Топрахисар.

За да се попречи на противника да прехвърли части от Топрахисар към запад и на неговите батареи тук да фланкират частите от 2. конна бригада, се заповядва на командира на 1. конна бригада да настъпи енергично с пешите части към селото от към запад (№ 208. от 12 ч. 10 м.).

Колоездачните роти, които отначало са в поддръжка на 2. конна бригада, са вкарани в действие.

Ескадроните на 2. конна бригада търпят чувствителни загуби: убит е ротмистър Чунчев, ранен е ротмистър Калчев. Млади подпоручици поемат командването на ескадроните.

Превързочния пункт на бригадата, който е устроен в една гънка на местността, северно от к. 93., е скоро намерен от неприятелската артилерия и хората разпиляни.

Поради постоянното засилване на противника, понесените загуби, липса на ножове към карабините и опасността за едно влошаване на положението, на командира на 2. конна бригада се праща заповед: „да преустанови настъплението, хората да се окопаят с носимия инструмент и тоя на конно-пионерните команди. С огъня си да държи противника да не прехвърля войски на запад“. (№ 210., 1 ч. 45 м.).

Дружините към Топрахисар настъпват енергично, но подавляващия неприятелски артилерийски огън, който ги фланкира от към Узунлар, им причинява тежки загуби и тяхното настъпление губи постепенно своята настойчивост за движение напред.

Забелязва се, обаче, раздвижване на нови неприятелски батареи, които от към Мулчова и Урлукьой се придвигват в западна посока. Същевременно противника срещу 9. к. п. преминава в настъпление и се опитва да заеме к. 74., северно от с. Первели, обаче, бива отхвърлен на позицията си северно от линията: с. Карликьой, Кючук–Муритано; Между Абдулах и Топрахисар е забелязан един конен полк.

Към 3 ч. сл. пл. положението става по натегнато. От Добричкия гарнизон на няколко пъти се съобщава за засилване противника пред фронта на тези войски. По това време при наблюдателното място на дивизията минава германския майор Леман, началник артилерията на 25. турска дивизия. Според него турската дивизия ще се развърне в дясно от Добричките войски. Става дума частите от турската дивизия да се развърнат в ляво от дружините на 75. турски полк, в участъка на 2. конна бригада, за да може тя да се изтегли от боя през нощта.

В същата смисъл се води разговор по телефона между началник щаба на конната дивизия и тоя на Добричките войски, а по-късно и между двамата началници на дивизии, като в същия смисъл се изпраща следното донесение до командуващия армията.

Командующия III. армия

През целия ден на фронта на дивизията се води непрекъснат и кръвопролитен бой. За подкрепа десния фланг на войските от Добричкия гарнизон в посока к. 93., Узунлар настъпи 2. конна бригада в пеши строй. Бригадата достигна на 200 крачки от неприятелските окопи и там бе установена по заповед.

Бригадата през този бой претърпя чувствителни загуби в офицери и войници не приведени още в известност.

В дясно от бригадата по-късно се разви в боен ред 74. турски полк. Срещу Топрахисар настъпваха ротите от 3. погранична дружина и тези от 1/16. п. дружина.

Противника продължава да държи фронта до Тузла, като групира цялата руска кавалерийска дивизия при Узунлар.

2 конна бригада, след претърпените загуби, ще трябва да се реорганизира, а също и да се погрижи за конете си, които през деня не са хранени и поени.

Необходимо е да бъде извадена от бойната линия. Заради това участъка ѝ ще трябва да бъде зает от войски на Добричкия гарнизон, респективно от 74. низамски полк, който трябва да приеме в дясно и стесни фронта. Моля бързото съответно разпореждане до началника на Добричкия гарнизон. № 217. от к. 93, пътя за Узунлар, 19. IX. 916. г. 5 ч. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев.

От тези разговори се разбира, че положението на армията към запад не е добро, че 8. пех. полк се отнима от Добричките войски и заради това ще се изтегли 3. погранична дружина и ⅕. с.с. батарея от състава на конната дивизия, а също, че началника на Добричките войски смята през нощта да оттегли частите си по на юг и според това, 2 к. бригада, да не остане изолирано напред, ще трябва също да бъде оттеглена.

Началника на Добричките войски съобщава, какво северно от с. Узунлар е забелязана цялата неприятелска конница в три линии.

Появата на конницата, както и заповедта от армията за изтеглянето на 3. погранична дружина с ⅕. с. с. батарея и изпращането им към Добричките войски, излизането от бой на 2 турски дружини, които също получават заповед да се присъединят към войските на Добричкия гарнизон и които веднага почват да се оттеглят от бойния ред—всичко това затруднява още повече положението. С отнемането на 3. погранична дружина и ⅕. с. с. батарея, пехотата и артилерията на конната дивизия се намалява на половин. Изтеглянето на турските дружини, които заемат едно значителна част от празнината между 2. конна бригада и 1/16 дружина, през време на самия бой, може да се претълкува твърде неблагоприятно от противника.

Поради всичко това, конното ядро е притеглено по-близо към к. 93. — наблюдателното място на началника на дивизията — и се праща заповед до командиря на 1. конна бригада да изпрати 3 от най-слабо заангажираните в действие пеши картечни ескадрони в участъка на 2. конна бригада (5 ч. 45 м. сл. пл.)

С безпокойство за общото положение и грижи за това на 2. к. бригада и нейното изтегляне от боя, щаба на дивизията замръква на к. 93, от гдето добре се наблюдава непрекъснатата силна огнева борба. Тук от армията се получава следната бележка — заповед :

„Пред вид невъзможността да се атакува днес и утре Кобадинската позиция, части от армията ще се оттеглят на вчерашните си позиции, гдето ще се силно укрепят до преминаването наново в атака. Оттеглянето почва тази вечер. Войските на генерал Топалов от Добричкия гарнизон, да се оттеглят и минат на линията с. Мердевен-Бунар, през к. 134. (Чатал Юк) и югоизточно от тази кота, до пътя Гюленли-Енгез, да охранява десния фланг на 6. дивизия.

Конната дивизия да мине през селото Азаплар и продължава да охранява десния фланг на армията между морето и ж. пътната линия.

Началник щаба на III. армия.

Полковник Попов.

По тази заповед в конната дивизия се нарежда за през нощта: снемането от позиция на 2. конна бригада, оттеглянето по-на юг пешите части срещу Топрахисар, отвозването на ранените.

Загуби този ден са:

Убити: офицери 1, войници 20;

Ранени: офицери 9, войници 208.

Убит е: ротмистър Чунчев, от 3. конен полк.

Ранени са: ротмистър Калчев, поручицит Проданов, Гюдев Гждю, подпоручик Диков Георги от 4. конен полк.

Ротмистър Сиромахов Ил. от 2. конен полк.

Подпоручик Манов, от 1. конен полк.

Останалите ранени 3 офицери са от пешите части, между които е майор Иванчев Хр. командир на 3. погранична дружина. Той почина от раните си.

Оттегляне на конната дивизия на линията с. Мустафа Ачи, с. Азаплар

20. септември

С оперативна заповед на армията № 32. от 19. IX. 916. г., 7 ч. сл. пл., получена в щаба на дивизията в 11 ч. сл. пл. се потвърдява първата заповед—за оттегляне към юг. В заповедта се казва: 1. конна дивизия, с две роти от 16. пех. полк, да охранява и наблюдава десния фланг на армията между железопътната и морето, като с пехота и картечници се заемат селата Амузача и Первели. Главните сили—при Азаплар“.

За да се укрие движението от противника и да се спечели време за окопаване и организиране на новата позиция, частите, след прекъсване съприкосновението с противника, се съсредоточават в с. Амузача, от гдето, след почивка, се насочват за с. Мустафа-Ачи и Азаплар, според оперативната заповед по конната дивизия № 18. от 19. IX. 916. г., 9 ч. 30 м. сл. пл.

Движението се организира по следния начин:

„Ариергард, полковник Марков, с 5. конна бригада (2. и 9. к. п.), 2 роти от 1/16. дружина и 2 пеши картечни ескадрони, остава на линията Амузача, Первели, да прикрива оттеглянето на дивизията, като изпрати в близък контакт с противника предни ескадрони в посоките: с. Едилкьой, с. Топрахисар, с. Чатмалар, да държи връзка с войските от Добричкия гарнизон. Дивизията в две колони на 20., в 3 ч. пр. пл., се насочва: 1. конна бригада през с. Каракьой за с. Азаплар, останалите части и щаба на дивизията по шосето за с. Мустафа-Ачи“.

Движението се извършва в голям ред и тишина. На разсъмване частите са по местата си, като само 4. конна бригада (6. конен полк), наместо да остане в Мустафа Ачи, е отклонена в с. Еребилер.

Поради своята неготовност да премине в настъпление, противника през този ден не предприема нищо за преследване.

Само привечер една негова дружина настъпва към Амузача и изтласква 2. конен полк в с. Каракьой, гдето са 2 пеши картечни ескадрона, заедно с 2-те роти от 1/16. пех. дружини, придадени към авангарда. Срещу 9. конен полк в с. Первели противника не предприема нищо, като се задоволява да обстрелва с артилерийски огън частите от полка, които се опитват да настъпят към линията—с. Муритано, с Чатмалар.

Интересно е да се отбележи донесението на самостоятелния разезд в посока на с. Тузла, които от к. 41 донася: „днес в пристанището на Кюстенджа, в 6 ч. 15 м. пр. пл., влязоха 20 големи параходи, придружени с миноносци. Ескадрата, построена в две линии, спряла в пристанището“.

Това са нови руски войски, които се стоварват в пристанището.

По-късно, в 4 ч. 45 м. сл. пл. един боен параход се приближава към Капу-Тузла и от там обстрелва в посока на к. 70, гдето се мяркат ескадрони от 9. конен полк.

Според нареждане на армията, заповяда се на 21. септември, в 6 ч., 4. конна бригада (6. конен полк) да заеме ст. Казичи, гдето е останала единствената здрава ж. п. помпа и осигури използването и от наши локомотиви. За даденото нареждане е предупреден и началника на авангарда в Каракьой.

Боя при с. Мустафа-Ачи, с. Азаплар

21. септември

Скица № 9.

Пехотните и колоездачи роти продължават да се окопават на избраната за отбрана позиция, която се намира на един плосък хребет (к. 125.), от двете страни на шосето за Топрахисар. Линията на окопите е едва на ½ клм. от с. Мустафа-Ачи, гдето са бойните обози на дивизията. Между хребета и селото се намира една плитка долчина, която ще служи за прикритие на подръжките и конното ядро.

Едно от първите донесения пр. пладне е това на командира на б. конен полк, които донася, че е заел ст. Казичи и че на гребена, северно от с. Енгез, имало наша рота от 48. пех. полк с 2 оръдия.

По този повод се моли армията да възложи охраната на станцията на войските от Добричкия гарнизон, в района на които се намира, а 6. конен полк да се повърне в дивизията. (№ 238. от 9 ч. 15 м.).

Скоро след това от началника на авангарда, полковник Марков Т., се получават ред сведения, от които се вижда, какво сутринта у противника е забелязано раздвижване и настъпление на неприятелски части към юг.

От Топрахисар, западно от шосето, противника настъпва към 9 ч. пр. пл. в състав един пехотен полк, зад който следва друга една колона, която на първо време разузнаването не можа да определи в каква сила е.

Началник щаба е изпратен при авангарда. Малко по-късно и началника на дивизията излиза напред. Западно от шосето Топрахисар, Амузача, до где око вижда, до към ж. п. линия, противника е в настъпление.

В 11 ч. 50 м. противника заема селото Амузача и височините източно и западно от него. Силите на противника в тази посока се определят на първо време до 3 дружини. Донесение до командуващия III. армия № 242. от 21. IX. 916. г., 12 ч. 15 м. пр. пл.

Командующия III. армия.

Копие началнику гарнизона Добрич.

По донесението на командира на авангардната бригада противника, настъпващ от Топрахисар, настъпва енергично и безспирно напред. Заел е вече в 11 ч. 50 м. пр. пл. с. Амузача и настъпва на юг, оценяван на около 3 дружини. № 242., от с. Мустафа Ачи 21. IX. 916. г., 12 ч. 15 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев.

След заемане на Амузача, неприятелското настъпление продължава в посока на Каракьой, като се оживява, след като неприятелската артилерия открива огън. Посрещнати с пушечен и картечен огън от нашите части при това село, ромънците залягат на около 1500 кр. и почват да се окопават.

От прибегнали ромънски войници се установи, какво срещу Мустафа–Ачи, Амузача действува 40. пех. полк с 3 дружини и 3 батареи, а срещу Азаплар през Первели к. 92, се насочва една каларашка бригада (9. и 10. полкове) с 2 оръдия и рота пехота.

През това време се получават няколко съобщения от началника на Добричките войски, според които към 11 ч. 20 м. от към с. Едил–Кьой за с. Енгез противника настъпил в състав около 2 пех. полка с 1—2 батареи. Моли конницата да атакува във фланг и тил.

От щаба на армията с телеграма № 4858 се съобщава, какво турската 25. пех. дивизия тази вечер пристига при с. Гювенлия и ще продължи до Мустава–Ачи, гдето ще укрепи позиция.

При това положение, като се смята, че срещу конната дивизия настъпват части, които не са така опасни, началника на конната дивизия, към 3 ч. сл. пл. решава, да остави авангарда, в състав 2. и 9. конни полкове, 1 рота от 16. дружина, 2 пеши картечни ескадрони и 2 конни оръдия, да прикрива фланга и тила на дивизията, а с ядрото на дивизията да се насочи във фланг и тил на противника, който настъпва към Енгез срещу войските на Добричкия гарнизон.

Командира 5. конна бригада.

С 2 и 9. конни полкове, 1. рота от 16. п. полк, 1 пеши картечен ескадрон и две конни оръдия останете за прикриване фланга и тила на дивизията, срещу противника който настъпва от с. и. посока (Топрахисар, к. 90.), дивизията ще се насочи във фланг и тил на противника, който настъпва към Енгез. № 243., от с. Мустафа-Ачи, 21. IX. 916. г., 3 ч. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п.) Генерал-майор Колев.

В новата посока за движение се пращат разезди и полковете се съсредоточават за новото движение.

Обаче в 3 ч. 55 м. сл. пл. се получава ново донесение от началника на авангарда, с което се казва: „под натиска на противника и огъня на 3 батареи авангардните части от Кара-кьой отстъпват към Азаплар (№ 126. от 3 ч. 30 м. сл. пл.).“

Потвърдява му се нареждането да се оттегли и заеме окрайнината на Азаплар, а една от ротите да изпрати при дружината северно от Мустафа-Ачи (№ 42. Б, 4, 10 м. сл.пл.).

Към 5 часа в посока на с. Каракьой, Азаплар настъпва една дружина с две батареи, така че противника към това време има в 1. линия срещу дивизията: 4 пех. дружини с 4 батареи, които настъпват от север към юг и каларашката конна бригада с 2 оръдия и рота пехота, които се насочват към Азаплар от с. изток. За засилване отбраната тук е изпратен 1. конен полк.

На командуващия III. армия са изпратени следните донесения :

Командующия III. армия — копие

началнику Добричкия гарнизон

Противника настъпва с три дружини и 2 батареи в посока Кара-кьой, Азаплар. Дивизията ще го задържи на линията Мустафа Ачи, Азаплар. От северо-източна посока към к. 90. настъпва I конна бригада с 2 оръдия и 1 рота пехота, № 244., от с. Мустафа-Ачи. 21. IX. 916. г., 4 ч.сл.пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев.

Командуващия III. армия — копие

началника на Добричкия гарнизон.

1 конна дивизия не може да даде по-ефикасна подкрепа, понеже сега е ангажирана в бой. В този момент ми донасят, че нова една дружина с две батареи се насочва от Каракьой за Азаплар срещу десния фланг на дивизията. № 247. от с. Мустафа Ачи, 21. IX. 016. г. 5 ч. 20 м. след пладне.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев.

Конната дивизия разполага: северно от Мустафа Ачи с 2 колоездачни и 3 пехотни роти, 6 картечни ескадрона, 6 конни оръдия; при Азаплар: с 11 ескадрона, от които 6 спешени и 5 в конен строй от 1., 2. и 9. конни полкове с 3 пеши картечни ескадрона и една рота; конно ядро между двете села от Лейб-Гвардейския, 3. и 4. конни полкове, — 9 ½ ескадрона; 6. конен полк е към ст. Казичи, от гдето в течение на боя прикрива непосредствено фланга на войските от Добричкия гарнизон.

Според К. Кирицеску настъплението от ромънска страна се извършва от 19. дивизия в три колони: най-източната през с. Муритано, което заема и се разполага на височините южно от селото; средна колона — 17. бригада, 19. стрелкови и 40. пех. полк, от Топрахисар към Амузача и дясната колона образувана от 5. смесена бригада — от Енидже Махала към с. Енгез.

Под прикритието на артилерийския огън ромънските вериги непрекъснато настъпват към позициите, заети от частите на конната дивизия, които от своя страна ги посрещат с чест огън. Конната батарея на дивизията подкрепя с най-голямо напрежение на огъня си пешите части, като се нахвърля ту срещу някоя от неприятелските батареи и я кара да замлъкне, ту срещу пехотните вериги, които са най-изнесени, или са в движение. Широкия неприятелски фронт, обаче, почва да обхваща левия фланг на частите, западно от шосето. Към тази страна огъня на нашите стрелци става неспокоен, колоездачите и левофланговия картечен ескадрон привършват патроните си; ромънците наближават все повече и повече, на някои места са на 200 крачки и по-близо от нашите окопи. Конната батарея стреля с най-малки мерници и преминава на шрапнелен огън с картечно действие.

В тези последни минути на най-голямо напрежение, почти при залез слънце, пристигна при началника на дивизията полковник Шукри-бей, началник на 25. турска дивизия, придружен от майор Леман, излезли напред пред турската дивизия; да се запознаят с положението.

Догдето става размяна на първите думи за взаимно представление, при началника на конната дивизия се изправя и майор Векилски, командир на конната батарея и докладва какво: „ромънците са пред нашите вериги, на 400 кр. от батареята, ще вземат оръдията“.

Това не бива да стане. Първоначалната идея за боя—да се разстрои противника с огън и контраатакува с конница, трябва да се приложи до край. Началника на дивизията веднага заповядва: „конните полкове да атакуват противника“.

Конните полкове, разположени в резервен ред, Гвардейския и 3. конни полкове в първа линия: първия в дясно, втория в ляво и 4. конен полк във втора, се разгръщат —разредяват се от място на галоп и изчезват с громко и страшно ура, с блеснали сабли, в облака дим и прах към север.

При развръщанието, ескадроните от 3. конен полк минават в дясно и зад тези на Гвардейския полк, които е в пълния състав, и който атакува първи с 4 ескадрона от двете страни на шосето. 4. конен полк остава в втора линия.

Като че ли кънтежа на копитата заглушава тътнежа и трескотнята на неприятелския огън, който постепенно замлъква, — първоначално пушечния, после картечния и най-после артилерийския. Неприятелските батареи се стремят да образуват огнева преграда за нашите ескадрони, но те бързо я преминават.

Противника избягва на север, гонен и сечен от ескадроните.

Тъмнината туря край на преследването.

Противника срещу Азаплар също настъпва до 200 кр. от окрайнината на селото, но тук е спрян от огъня на нашите части, които са добре прикрити зад земления вал, с който е обкръжено селото от всички страни. Каларашката бригада, която се насочва югоизточно от селото, е спряна от конното ядро при Азаплар (3. еск. от 9. к. п. и 2. еск: от 1. к. п.), което е на крайния десен фланг югоизточно от селото.

При смръкване, след конната контраатака при Мустафа-Ачи, противника и тук, при с. Азаплар, отстъпва.

За развилите се през деня действия в армията се праща следното донесение:

Командуващия III. армия — копие

началнику Добричкия гарнизон

Противника настъпва от Топрахисар в посока на Амузача в 11 ч. 30 м. пр. пл. Първоначално силите на противника се оценяваха на повече от 1 пехотен полк с две батареи. Противника настъпи енергично и безспирно и към пладне зае селото Амузача. След заемането на това село противника продължи с същия устрем настъплението си южно към Каракьой, което бе заето от нас с две роти и два пеши картечни ескадрона. Противника, обстрелян с залпов огън от тези наши части, се отдръпна на север от двете страни на с. Амузача и се задоволи известно време да обстрелва селото и подстъпите към него с огъня на двете свои батареи. Към това време се получи първата, а скоро и ред други донесения от началника на Добричкия гарнизон, че големи сили се насочват към него и моли за подкрепа. Спирането на неприятелското настъпление даде повод да се вярва, че срещу конната дивизия е насочено само едно странично прикритие. Направиха се нужните разпореждания да се остави един заслон срещу противника, настъпващ от Амузача и конната неприятелска бригада, настъпваща от към с. Муратано и дивизията се насочи на-запад към Енгез в 3 ч. сл. пл. Скоро, обаче, противника продължи настъплението си на юг от Каракьой с три дружини и две батареи, поддържан на левия си фланг от конната си бригада. В 5 ч. 20 м. се очерта твърде ясно в осамотена посока, към с. Азаплар настъплението на друга колона от 2 дружини с една батарея, Колоната, настъпваща от Кара Кьой към Мустафа Ачи, поддържана с силен артилерийски и картечен огън, се приближи на 200 крачки от окопите на ротите от 16. полк, колоездачите и спешените ескадрони. Вследствие на широкия фронт и липсата на подръжки, противника бе готов да се нахвърли върху самите оръдия, стоящи на 400 крачки от веригите. Благодарение на неустрашимостта на артилеристите, противника е срещнат със силен артилерийски огън, а в същото време атакуван от Лейб Гвардейския конен полк и ескадроните от 3. и 4. конни полкове.

Ударът на конницата бе стремителен и напора ѝ неудържим. Противника в пълно бягство; захвърляйки оръжие и раници, преследван от нашите ескадрони, отстъпи към Топрахисар. Турските войски, които към това време дебушираха от с. Мустафа Ачи, насочени към Енгез в подкрепа на войските на Добричкия гарнизон, не можаха да влязат в действие. По разпит на избягал австриец, установява се с положителност, че срещу 1. конна дивизия е действала 17. пех. бригада от 9. и 40. пех. полкове, с три батареи и 1 ескадрон, както и каларашката бригада от 9. и 10. конни полкове с две оръдия. Загубите от днешните боеве, както и оставените от противника трофеи ще могат да се констатират днес на самото място. Дивизията занощува в с. с. Мустафа-Ачи и Азаплар, като взе мерки за посрещане на всяка контър атака. № 248., от с. Мустафа-Ачи, 21. IX. 916. г. 8 ч. 20 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия,

(п.) Генерал-майор Колев.

Частите от 25. турска дивизия пристигат при Мустафа-Ачи, при падането на нощта, след завършека на контър-атаката на конницата, когато ескадроните постепенно се събират и завръщат към позициите на дивизията.

Те продължават пътя си през нощта към с. Енгез.

В действията през този ден конната дивизия има убити: 1 офицер, войници 30, коне 73; ранени: офицери 3, войници 152, коне 67. Изчезнали коне 2.

От тези загуби само: 3. конен полк и Лейб Гвардейския конен полк имат убити: войници 11, коне 60; а ранени: офицери 2, (ротмистър Малчев М. от Л. Гв. к. п и поручик Попов Ив. — 3. к. п.), войници 39, коне 46.

(Следва)