АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с GPT-5 и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

Добруджанската конница

Посвещава се на генерал Колев

Не конница – морски

Вълни побеснели,

Сонм зверове горски

От гнев пощъркали;

Не конница – буря

От бесни демони,

Що сичко катуря,

Ил тъпче, ил гони.

Не конница – хала

От саблен звен, блясък,

От цвил „ура"! – цела

От топот и трясък.

Блен вихрен понесен

Над степ еховита,

Ужасната песен

На конски копита.

Не конница – лава

В димящи талази,

В прах, гърмот и слава

Летящи витязи.

Ив. Вазов, 1916 г.

ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА

Въведение

Изминават почти 12 години откак българските войски от състава на III армия, победоносно ръководени от покойния вече генерал-лейтенант Ст. Тошев, като неудържим порой заляха Добруджа от Тутракан, Куртбунар и Добрич, през Кюстенджа, Кубадин до Мачин, Исакча, Тулча и дариха със свобода поробения брат от равна Добруджа, люлката на българското господство на Балканите.

В състава на III армия влизаше и 1-ва конна дивизия, командвана от достойния неин водач, също така покойник вече, генерал-лейтенант Ив. Колев.

По негово време българският народ, вложил всички усилия и копнежи в постигане на заветния народен идеал – обединението в едно на всички българи, посрещаше с буен възторг всяко известие за славните и незабравими дела на нашата III армия, на нашата конница и заслужено увенча с неуведаемите лаври на благодарност и възхищение и водача на тази последната генерал Колев.

Млади и стари писатели и поети, начело с всепризнатия народен певец Ив. Вазов, се надпреварваха да описват и възпяват делата и подвизите на конницата и нейния водач.

Отговорните висши командни личности, начело с Негово Величество Царя на българите, Негово Царско Височество Престолонаследника, изразяваха на няколко пъти тяхната благодарност на генерал Колев за усилията и извършеното от конницата.

Фелдмаршал Макензен с най-възторжени думи изрази своето задоволство от делата на конницата в Добруджа.

Дейността и успехите на българската конница в Добруджа се следяха в чужбина с голям интерес. Името на генерал Колев стана всепознато.

И когато генерал Колев, след 4-месечните непрекъснати усилия и лишения на бойния живот, заболя от преумора и бе принуден да отиде да се лекува във Виена, той бе посрещнат там от властите най-внимателно и ласкаво, като бе обграден с най-големи грижи при лекуването.

Когато настана фаталният край, нему бе устроено грандиозно погребение, на което присъстваха князе и най-висшите военни австрийски и германски сановници във Виена.

Генерал Колев си отиде с чувството на изпълнен дълг, с едно име на достоен водач.

Минаха ред години след неговата смърт.

Офицерите от конницата на служба и в запаса с упоритост преследват осъществяването на идеята-въздигане паметник за спомен на делата на генерал Колев и на командваната от него дивизия.

Освен подробните и грижливо изработени релации от г-н майор Соларов, излезли в твърде ограничен брой екземпляри, до днес не е излязло едно пълно и стегнато изложение на дейността на генерал Колев и на действията на командваната от него дивизия, което да изнесе пред по-широк кръг четци пълното описание на тези действия.

Тъй като имах честта и щастието да заемам в щаба на тази дивизия длъжност, която ми позволяваше да бъда запознат с всичко онова, което се поискваше от по-горното командване, с всичко онова що се замисляше и решаваше от началника на дивизията в изпълнение тези искания, с действията на частите в изпълнение на нарежданията на началника на дивизията, считам за мой дълг към истината, към светлата памет на заслужилия и достоен водач на конницата в Добруджа, генерал Ив. Колев, към паметта на беззаветно загиналите в служба на Родината и към останалите живи негови съратници, да изнеса, макар и в сбита форма, дейността на началника и на частите от 1. конна дивизия в Добруджа през 1916. г.

Мойта главна грижа ще бъде да бъда напълно искрен и правдив в изложението си, като съжалявам твърде много, че не ще мога, поради по-ограничените рамки за изложението си, да изнеса с пълни подробности и светлина дейността на частите и на отделните лица, като поне тук им се отдаде заслуженото, за тяхната самоотвержена и неуморима бойна дейност.

Оставям на безпристрастната просветена обществена и военна мисъл да прецени по-основателно дейността на генерал Колев и на неговата конница.

София, Великден 1928. г.

Използувани източници

1. Реляциите на 1. конна дивизия, съставени от майор Соларов.

2. Действията на 3. армия въ Добруджа през 1916. год. от генерал лейтенант Тошев.

3. Войната въ Добруджа, извлечение от „Историята на войната за обединението на Ромъния 1916.—1918. год. От К. Кирицеску.

4. Варна, Баладжа, Добрич и

5. Добрич, Кобадин, Кюстенджа и пр. от генерал Т. Кантарджиев.

6. По бранните поля с 9. конен полк. Под редакцията на Васил Хр. Попов.

7. Лични бележки на автора от време на действията.

Глава I. Подготовка за действие на 1 конна дивизия

След привършване действията в Македония, в края на 1915. г., конните полкове, които страдаха твърде много по липса на фураж, рано, през пролетта на 1916. г., са изтеглени назад, във вътрешността на стара България, главно в югозападния край, където се намира повече сено и откъдето, в случай на нужда, биха могли да се притеглят наново към фронта в Македония.

Полковете са разположени: в разпореждане Щ. Д. Армия: 2. конен полк в Сливница, 5. конен полк - Брезник, 6. конен полк - Цариброд, 7. и 10. конни полкове Ихтиман, по-после в Самоков, 1. конна батарея с. Алдомировци, щаба на дотогавашната конна дивизия в Брезник и после в с. Надежда; в разпореждане на командващия III. армия са: 1. конен полк в Плевен, 9. конен полк на румънската граница - с. Кеменлар, в с. Хърсово на румънската граница е изпратен Лейбгвардейския конен полк; 3. и 4. конни полкове, с 2. конна батарея остават в състава на II. армия в долината на р. Струма. Впоследствие 2. конна бригада е прехвърлена в Сърбия, като 3. конен полк е разположен в Лесковец и Прокупле, 4. конен полк в Ниш и Парачин; 2. конна батарея е придадена към 3. конна бригада (7. и 10. конни полкове), която през 1916. г. действа към Лерин. 8. конен полк носи служба по охраната и наблюдението на беломорския бряг.

Пред перспективата за действие и на нов фронт - с Румъния, щаба на действащата армия замисля и осъществява формирането на две по-големи конни групи - на две дивизии, под началството на генерал-майор Колев, дотогавашен началник на 10. пехотна Беломорска дивизия и бивш командир на 1. конна бригада, с началник щаба подполковник Кисьов и 2. конна дивизия под началството на полковник Стойков, досегашен началник на конната дивизия, с началник щаба подполковник Топалджиков.

Генерал Колев поема командването на 1-ва конна дивизия на 8-ми май, а на 13-ти май е назначен за инспектор на конницата.

Веднага почват грижите му за подобрение на състава и силите в хора, коне и бойни средства на конните части.

Първите му грижи, след приемането и прегледа на полковете са: извършване на някои необходими промени в началническия персонал, попълването на полковете с коне, използване на хората от допълващите ескадрони, уреждане на службите в 1-ва конна дивизия.

Промените в личния състав, станали наложителни след доста дългия период от действия, който дава възможност за по-правилна преценка на качествата на началническия състав, засягат почти 10% от офицерите в конницата и с тях се завършва към средата на месец юни.

Конският състав в полковете е твърде разреден и достига едва 3/4 от щатното число. Много от конете са дребни, местни реквизиционни коне, но няма откъде и с какво да се попълнят и заменят. След продължителната почивка и по-добро хранене, те са се подтегнали и са в състояние напълно годни за работа.

Хората са здрави, бодри, въодушевени от досегашните успехи и готови за нови действия.

За да се използват обучените хора в допълващите ескадрони, отначало генерал Колев замисля да формира пеши ескадрони при полковете, по-после решава да се формират по 1 пеши картечен ескадрон при всеки конен полк и с това да се засили огневата мощ на полка, а с това и тази на дивизията.

Пешите картечни ескадрони се формират при допълващите ескадрони и там остават да се обучават. Тяхното формиране е завършено към 25-ти юли.

За същата цел, за да се засили огневата мощ на дивизиите, при всяка една от двете конни батареи е формиран по още един 3-ти взвод, така че батареите стават с по 6 оръдия.

Интендантството при дивизията по своя състав е само една предавачна инстанция на облекло, снаряжение, то няма складове, няма превозни средства. Едничкото, което върши, е снабдяването на полковете с хляб.

Поискват се камиони за уреждане на превозната служба на конната дивизия, щабът на действащата армия не може да даде такива и се прибягва, веднага след превоза на дивизията на добруджанската граница, до реквизиционни кола и коне, за формиране на най-необходимите превозни части при интендантството.

На 23 юли се получава заповед от щаба на действащата армия: 1. конна дивизия, в състав: 2., 5. и 6. конни полкове, 1. конна батарея, картечните ескадрони на 1., 7. и 10. конни полкове, находящи се в Дупница, с всички служби на дивизията да се пренесе в Добруджа.

Началник щаба на дивизията, с интенданта, е изпратен напред за по-точни и пълни указания от командващия III. армия и за разузнаване новия район; старшия адютант, майор Соларов, остава да се грижи за формирането и изпращането на ешелоните.

В Горна Оряховица, от щаба на III. армия е посочен района за съсредоточение на дивизията: щаба на дивизията с. Новградец (Козлуджа), район за действията с. Пашаит, с. Хасарджик, с. Кара Юсеин, с. Калаглар, В разпореждане на началника на 1. конна дивизия се дава Лейбгвардейския и 1. конни полкове, като 5. конен полк заменя в Плевен 1. конен полк.

Района, който се дава на дивизията е богат с зърнен и тревен фураж, също така и вода не липсва, а в някои села, както е с. Николаевка обилна, като в балканско село.

Превоза почва на 26. юли и свършва на 1. август. Дивизията се стоварва в Каспичан, първоначално се съсредоточава в Нови Пазар. На 3. август пристига от с. Хърсово и Лейбгвардейския конен полк.

На 5. август дивизията се придвижва от Нови Пазар за с. Новградец. Движението е използвано за произвеждане на тактическо учение (маньовър) с цялата дивизия, която в сегашния си състав се събира за пръв път.

Такива учения се произвеждат и по-късно - на 17. и 24. август.

Целта на тези учения е да свикнат по-големите началници да командват и съгласуват действията на частите си за достигане на общата задача, да се приучат да работят на местност хълмиста и равнинна, каквато е Добруджа.

През време на тези учения се правят, по една или друга причина, ред грешки, които началникът на дивизията силно подчертава. Набляга върху необходимостта за по голяма подвижност от частите, съобразителност и инициатива от страна на началниците; нужда от разузнаване и върху начина за извършването му, като препоръчва използването на разузнавателните части, ползата от артилерията, пешите и картечните части; съгласуване на действията и взаимна подкрепа; необходимостта от скрито приближаване за осъществяване на изненадата, която е една от най-съществените условия за успеха на конницата.

В околността на Новградец дивизията се разполага съгласно оперативната заповед № 3 от 4. VII. 1916. г.:

В Новградец: щаба на дивизията с радиотелеграфното отделение, колоездачната рота и Лейбгвардейския конен полк; в с. Кара-Хюсеин — щаба на 1. конна бригада, 1. конен полк със 7. картечен ескадрон и 1. конна батарея; в с. Курт-дере - щаба на 4. конна бригада с 6. конен полк; в с. Николаевка 2. конен полк с 10. картечен ескадрон; в с. Девня интендантството на дивизията.

Тук на дивизията е даден за охрана граничния участък от с. Крумово (включително) до с. Гьокчи-Дюлюк. Дивизията, вън от това, служи като подвижен резерв срещу десант на противника по черноморския бряг, северно и южно от Варна, от добруджанската граница до устието на р. Камчия.

Охранението на границата се извършва от 15. погранична дружина, която в участъка на дивизията има: 3. рота в с. Оборище, със застави в с. Енимахле, с. Крушово и с. Оборище и 4. погранична рота в с. Казалджилар, със застави в с, Капуджи махла, с. Казалджилар и с. Печели. Двете роти поставят 20 поста от по 10-12 войника, на разстояние $1\frac{1}{2}—2\frac{1}{2}$ км. пост от пост. Конната дивизия запазва това охранение, като го засилва с два авангарда от по един ескадрон в с. Суджас-кьой и в с. Караач.

Проучени са вероятните посоки за настъпление на противника, както и местата удобни за десант по черноморския бряг, пътищата за използване от дивизията за съсредоточаване в една или друга страна към границата, или морето.

За да се укрие присъствието на дивизиите в района, заповядва се частите да се разположат в населените места, по дворовете, като коне и кола се разположат под дърветата, за да се прикрият от въздушно наблюдение. За същата цел се забранява движение на конни части и разезди по граничната линия.

На 10. август пристига в Новградец главнокомандващия генерал Жеков, придружен от командващия 3. армия, генерал Тошев. Прави преглед на дивизията. Спира се пред всеки ескадрон, предава благодарността на Негово Величество за извършеното до сега и надеждата, че всеки ще изпълни дълга си, ако бъде наново повикан за това.

Дивизията прави добро впечатление по свойта стройност и вид.

В очакване започването на военните действия, частите се подготвят, попълват с всичко необходимо, доуреждат обозите си.

Вън от това, пристъпва се към укрепяване на важните пунктове във вероятните посоки за настъпление на противника.

Поиска се отпускането на окопен инструмент и ножове за карабините, които, обаче, се получиха много късно през време на действията.

За да се осъществи едно по-плътно наблюдение на границата, поиска се разрешение от командващия III. армия: границата да се заеме от постове от по 5-6 човека, разположени на 500 - 600 м. пост от пост.

Устроена е службата по разузнаването на румънската земя.

Тази служба постепенно дава своите плодове и разкрива разположението на румънските части срещу разположението на конната дивизия.

Към времето за започване на военните действия, щаба на 1. конна дивизия има следните сведения за разположението и силите на противника в зоната срещу дивизията: в гр. Добрич - пехота около 2 роти от 39. пех. полк, и др. от 40. пех. полк, 3 дружини от 74. пех. резервен полк, всичко - 7-8 дружини; артилерия - 13. п. с. с. п. - 6 батареи, от 20. п. с. с. п. - 2 батареи, от 5. гаубичен полк 5 батареи, всичко 8 полски и 5 гаубични; конница 9. и 10. калар. полкове - 8 ескадрона.

В Силистра, Аккадънлар, Куртбунар и околността: пехота по 3 дружини от 23., 31., 35., 61. и 63. пехотни полкове, 2 дружини от 7. стрелкови полк; артилерия - от 23. п. с. с. п. — 3 батареи, от 19. п. с. с. п. - 6 батареи, от 20. п. с. с. п. - 2 батареи, всичко 12 полски и 11 тежки батареи.

При такова положение се получава на 29. август телеграмата № 4052, от командващия III. армия, която предупреждава за започване на военните действия, за които конната дивизия да се съсредоточи при с. Караджа-От.

Същата вечер, с нощен марш, конната дивизия се съсредоточава:

Щаб на дивизията, 1. конна бригада с 1. конен полк в с. Караджа-От.

Лейбгвардейски конен полк в с. Казалджилар,

Щаб на 4. конна бригада със 6. конен полк в с. Карманлии.

Конен полк в с. Хамбарлък, 1. конна батарея със 2 роти от 16. пех. полк, които се придават към дивизията в с. Дерекьой.

Двете колоездачни роти - в с. Оборище, гдето се дават в разпореждане на командира на 3. погранична рота.

Състава на дивизията към онова време е: командир на 1. конна бригада полковник Михайлов К., командир на Лейбгвардейски конен полк полковник Бананов П., на 1. конен полк полковник Кметов Н., на 4. конна бригада - полковник Табаков Ив., на 2. конен полкполковник Брадинов П., на 6. конен полк - полковник Вуйчев Сава, на 1. конна батарея - капитан Викилски Георги, на 1. колоездачна рота - поручик Делчев Г., на радиотелеграфното отделение - капитан Тодоров Петър; командир на дружината две роти от 1/16 пех. дружина майор Петков Хр., командир на 3. колоездачна рота поручик Писков.

Съставът на частите е следният:

Част	Офицери	Бойци	Нестроеви	Коне ездитни	Коне впрегатни	Коне товарни	Кола	Мед. лекари	Вет. лекари
В 4 к. полка (Л. Гв. 1., 2. и б.)	72	2376	1224	2600	480	220	232	2	4
В щабовете на 1. и 4. к. бригади	3	6	8	11	4	—	2	—	—
В щаба на дивизията	8	12	43	43	24	8	12	—	1
1. конна батарея	3	230	63	289	66	18	15	—	1
1. колоездачна рота	3	78	58	1	20	2	10	—	—
Радиотелеграфен отдел	2	—	40	4	29	—	14	—	—
Всичко:	91	2702	1436	2948	623	248	285	2	6

Към този състав трябва да се прибави още: 3. колоездачна рота, 2 роти от 16. пех. полк и пешите картечни ескадрони на Лейбгвардейски 1., 2. и 3. конни полкове, които също пристигнаха в дивизията.

Глава II. Действията на 1 конна дивизия в междината Силистра - Добрич

Започване на военните действия с румънците

карта 1: 200,000.

На 31. август в 9 ч. 45 м. сл. пл. се получи следната телеграма от командващия III. Армия:

„Войната против Румъния ще бъде обявена утре 1. септември. Пригответе всичко да бъде готово по първа заповед да почнете военните действия. № 4166".

Военните действия в същност почват по-рано.

След придвигването на конната дивизия към запад при с. Караджа - Ог, за подкрепа на 3. погранична рота са оставени 2-те колоездачни роти.

Тези роти, заедно с една рота от 8. пех. полк, започват военните действия, като на 31. август заемат ж. п. мост при ст. Ново Ботево, за да го запазят от разрушение. До вечерта моста е зает, всички опити на румънците да контраатакуват и вземат моста не успяват.

По нарежданието на армията, моста трябва да се заеме и охранява от частите на Варненския гарнизон, заради това началника на конната дивизия заповядва колоездачните роти да се приберат при дивизията.

Командира на 3. погранична рота донася, обаче, че ако колоездачите се оттеглят, левия фланг ще остане не зает и с това се рискува да се влоши положението, още повече, че се очаква нападение с сериозни сили от страна на противника.

Началника на конната дивизия се съгласява не само да остави колоездачите, но изпраща в подкрепа един ескадрон с 4 картечници (от 2. к. полк ротм. Кямилев). Това подкрепление пристига на 1. септември на време при моста, когато противника с превъзходни сили се готви да атакува защитниците му и със своята намеса попречва на противника да ги отблъсне и овладее моста, който остава невредим в наши ръце, с което се улесняват твърде много бъдещите действия в Добруджа.

Боят при Куртбунар

Карта 1:200000. Скица № 1.

2. септември

На 1. септември, към 6 ч. сл. пл., в щаба на дивизията се получава оперативна заповед по III. армия № 16, според която на 3. армия се възлага да атакува и овладее тутраканския тет-де-пон. За извършване тази атака се назначава 4. Преславска дивизия и 1. бригада от 1. Софийска дивизия.

Със същата заповед задачата на конната дивизия се определя: „С придадените и колоездачни и пехотни роти да настъпи по посока на Куртбунар и го овладее, като поддържа свръзка с 2. бригада от 1. Софийска дивизия. На дивизията се възлага да прекъсне съобщенията между Добрич и Силистра.

2. бригада от 1. пех. дивизия, според тази заповед, има „да настъпи по пътя с. Шарви, с. Аккаданлар, да завладее последното село и да го укрепи, да охранява фланга на армията от Силистра и поддържа свръзка с 1. конна дивизия".

С оперативна заповед № 5, от 1. септември 1916. г. движението на конната дивизия се урежда както следва:

§3.. „А" Разузнаване: 1) От 2 к. п. предна разузнавателна част един ескадрон с един картечен взвод, следва в посока с. Владимирово, с. Езерджа, с. Конак. Разузнава зоната ограничена от юг с границата от север с пътя с. Екисче, с. Мурдзук, с. Кованлък. Разузнавателната част да се установи в с. Конак, да прекъсне съобщенията Добрич - Силистра и обърне особено внимание към Добрич.

2) От 2. кон. полк един ескадрон с един картечен взвод следва в посоката с. Омурфака, Куртбунар, с. Караджа-Ат. Разузнава в зоната ограничена с пътя: с. Екисче, с Мурзук, с. Кованлък, (изключително) и дерето с. Кючук-Ахмед, с. Хотулджа, с. Акбунар. Да обърне особено внимание на шосето Силистра.

3) От Лейбгвардейски конен полк един взвод, при офицер, следва посоката с. Трупчулар, с, Шахинлар, с. Суджук. Разузнава в зоната западно от дерето с. Кючук-Ахмед, с. Хотулджа, с. Акбунар, като влезе в свръзка с ескадрона дивиз. конница на 1. пех. дивизия, който охранява фланга на 2. бригада от тази дивизия. Да обърне особено внимание на шосето с. Гюлер кьой - Силистра. Разузнавателните части да тръгнат в 5 ч. пр. пл. Дивизията следва в три колони:

1. Лява колона, майор Петков, от 16. п. полк, 2 роти и 4 пеши картечни ескадрона. Тръгва от с. Печели в 7 ч. 30 м. пр. пл., следва пътя с. Печели, с. Трупчулар, с. Буюкмахле, с. Кавурга, с. Коюнлукьой, с. Хотлуджа.

2. Средна колона, полковник Михайлов, Л. Гвардейски конен полк 4 ескадрона и 1 картечен ескадрон, 1. конен полк - 4 ескадрона и 2 картечни ескадрона, 1. конна батарея, радиотелеграфното отделение, всичко 8 ескадрона, 12 картечници, 6 оръдия, тръгва от с. Казалджилар в 6 ч. 30 м. пр. пл., следва пътя по дерето с. Бурханлар - източно от с. Трупчулар, с. Омурфака, с. Душтубак Куртбунар.

3. Дясна колона, полковник Табаков 6. кон. полк- 4 ескадрона, 1 картечен ескадрон, 2. кон. полк - 2 еск. 1 картеч. ескадрон, 1. и 3. колоездачни роти, всичко 6 ескадрона, 8 картечници, 2 колоездачни роти. Тръгва от с. Караманли в 6 ч. пр. пл., следва пътя с. Екисче, с. Кочмар, Куртбунар.

4. Преминаването на границата да стане с изненада, за да се заловят повече пленници.

5. Домакинските обози на частите да се съсредоточават в с. Караджа-Ог, след изминаването на частите, под командата на домакина на 2. конен полк, ротмистър Арнаудов. За движение напред да чакат нова заповед.

6. Частите ще продължават да получават хляб и дребни продукти от с. Курт-Дере.

7. Ранените да се изпращат с кола до с. Курт-Дере и от там по железницата - във вътрешността.

Бригадният лекар на 4. конна бригада да се разпореди да се открие там евакуационен пункт, като изпраща нужния персонал и материал.

8. Аз ще следвам с авангарда на средната колона.

(подп.) Н-к на 1. конна дивизия генер. Колев,

Н-к Щаба подполковник Кисьов".

За разрушение на телеграфните и телефонни връзки между Добрич и Силистра са изпратени в 6 ч. пр. пл. конно-пионерните взводове на 1. и 6. конни полкове пор. Салабашев и пор. Тянковски в посока с. Конак, с. Кара-Дурмуш.

Сутринта е облачна, мъглива, спомага скришното движение. Дясната разузнавателна част, ротмистър Кикименов атакува непр. постове южно от с. Владимирово и полуротата, която заема селото, изсича част от тях, другите се разбягват. Атакува около рота при с. Езирджа, разпилява я и продължава движението си към с. Конак, което заема преди 9 ч. сутринта. Прекъсва телеграфните и телефонни линии между Добрич и Силистра. Селата Конак-Куюджук и Кара-Пелит не са заети от противника.

Средната разузнавателна част, ротмистър Първанов, се натъква на по-силен противник; необходима е намесата на авангарда на средната колона, за да продължи настъплението си след заемането на с. Омурфака. С. Кочмар е заето от около 1 рота с картечници, окопани. Куртбунар е зает с около една дружина, която се е добре окопала южно и югоизточно от града с добре маскирани окопи, някъде с телена мрежа.

Началникът на дивизията с щаба минава границата в 7 ч. 40 м. и след заемане на с. Дущабак от авангарда на средната колона, след лично разузнаване, решава да плени неприятелската дружина в Куртбунар, като първоначално замисля обхода с лявата колона.

Изпратени са заповеди:

До началника на лявата колона „Средната колона дебушира от гората и зае с. Дущабак. Противникът заема с. Кочмар, гр. Куртбунар. Продължете пътя си с цел да обходите Куртбунар от запад. № 20, 2. IX. 1916. г. 11 ч. 20 м. пр. пл."

Впоследствие, понеже тази колона е далеч, за обход от запад се изпраща средната колона, която е под ръка, южно от града и се разчита повече на нейната подвижност.

На командира на 1. конна бригада (средната колона) - „Противникът заема с пехота и картечници Куртбунар и горичката ю. и. от него; батареята да открие огън, а вие с бригадата обходете противника, като се насочите през с. Хотулджа, с. Суджук за да пленим противника. № 21. 2. ІХ. 1916. г. 11 ч. 50 м. пр. пл."

До командира на 4. конна бригада (дясна колона) „Средната колона обхожда противника в посока с. Хотулджа, с. Суджук с цел да му пресече пътя и го плени. Обхождайте и вие с дясната колона северно от Куртбунар за да бъде резултатът по-решителен. № 22, 2. IX. 1916. г. 12 ч. 25 м."

На командира на 1/16 пех. дружина е изпратена нова заповед да продължи с ротите и пешите картечни ескадрони право на север към Куртбунар. Те пристигат и се развръщат на хребета, южно от града (при с. Коюнлюкьой) и вляво от батареята.

Противникът, обаче, забелязва навреме угрозата от обходните движения по фланговете си и след кратка съпротива, избягва в паническо бягство, на север към с. Бейбунар и с. Алфатар, като се укрива из горите, захвърля по пътя кола, раници, оръжие.

Дясната колона (без колоездачните роти, които не успяват да се присъединят) се насочва през к. 260 към с. Кара-Аптула, гдето е достигната от заповедта № 22, променя посока към запад, но противника вече е избягал.

Началника на средната колона, командира на 1. конна бригада донася: „Пресякох шосето Куртбунар с. Алфатар в 1 ч. 30 м. сл. пл. Неприятелските части отстъпиха в посока на с. Абдула, с. Кадърашик, с. Бейбунар. Взех мерки за охрана в посоките: Абдула, с. Гюлеркьой, с. Паша-Бали. № 15, 2.ІХ. 1916. г. 2 ч. 6 м. сл. пл. с. и. от к. 257."

Лявата разузнавателна част (поруч. Иванов) минава границата южно от с. Шахинлар, разгонва 1 взвод пехота от селото към Куртбунар и към 4.30 ч. сл. пл. е в с. Гюлеркьой, което е напуснато от противника.

Замисленото обкръжаване на противника, с обход по двата фланга с конницата и заслон от юг с пехота, картечници и батареята, не успява да се осъществи напълно; по голямата част от неприятелската дружина (1/23) успява да се изплъзне и избяга на север, като дава 165 пленени, между които 2 офицера и около 100 избити и изсечени, между които и 2 офицера. Загубите на конната дивизия са: убити 2 войника и 2 коня, ранени 1 офицер, 7 войника, 8 коня.

Вечерта конната дивизия занощува: 1. конна бригада, щаба на дивизията, конната батарея в Куртбунар; 4. конна бригада в с. Коджа-Олар, с. Кара Аптула, ротите с пешите картечни ескадрони в с. Хотулджа,

Разузнавателните части остават по местата си.

В числото на пленените влизат и 65 души войници, които началника на дивизията залавя лично с един разезд.

Пленяването им става по следния начин: с началник щаба на дивизията, към 1 ч. 30 м. сл. пл. наблюдават хода на боя от северната окрайнина на с. Коюнлюкьой. От тук забелязват един румънски офицерски патрул от 4 души, който се движи в посока на пътя с. Коюнлюкьой, Куртбунар. Началник щаба моли разрешение да догони патрула и да го залови.

Началника на дивизията му разрешава. Началника щаба, придружен от конния си ординарец, конника Митьо Зарчев, се впуска на галоп и на половин път между селото и града, в дола, достига патрула и с извадени сабли принуждават хората на патрула да вдигат ръце. Патрула е в състав 1 офицер, 1 подофицер и 2 войника.

В това време на началника на дивизията, останал също само с конния си ординарец, младшия подофицер Гълъбов Атанас, докладва войник от разезд на Гвардейския полк (7-8 човека), какво в дола, ю.з. от града, имало събрани около 1-2 роти румънци (навярно е заставата от с. Шахинлар - бел. автора).

Началника на дивизията събира разезда, повежда го към румънците, налитат в разсипан строй с извадени сабли върху тях и те, изплашени, вдигат ръце и се предават.

Когато началник щаба дохожда тук със своята група намира генерал Колев да говори по румънски на войниците от пленената и построена в разгънат строй полурота и ги успокоява. Те изслушват думите му с прояснени лица и с дружния вик: „Са траяска домну женерал“ (да живее г-н генерала).

От разпита на заловения поручик се узнава следното за разположението на румънците: 1) В Добруджа оперира III. румънска армия, под началството на генерал Аслан. 2) В състава на армията влиза V. корпус с резервните си части, а може би и част от II. корпус. 3) Разположени са: 35. п.п. с. Аккадънлар: 63. - с. Айдемир и с. Татарица; 23. - 1. дружина отстъпва от Куртбунар за с. Бейбунар, 2. дружина в с. Бейбунар, 3. дружина и 4. резервна дружина в с. Алмалоу; 38. и 78. при с. Калипетрово и с. Алмалоу; 7. стрелкови в с. Алфатар; 9. стрелкови - Балчик; 40. Добрич, 10. стрелкови с. Кобадин; 20. артилер. в Алфатар; 13. артилер. в с Кобадин(?); 18. артилер. по старата граница; 3. артилер. - в с. Калипетрово; в Силистра имало тежки оръдия, снети от укрепената линия при Серет. 4) Предполага се че има вече руски войски в Меджидие. 5) Всички части, изнесени напред получили заповед да се оттеглят към Силистра, 6) В Силистра се намира щаба на 9. пех. дивизия, началник на която е генерал Бесарабеску". (Донесение до командуващия III. армия № 2, 2. IX. 1916. год., 9 ч. сл. пл.). Тези сведения, както ще се види по нататък, не са напълно верни. - Според Константин Кирицеску - Военна библиотека № 38, „Войната в Добруджа", превод от Ат. Н., в Добрич по това време е 19. пехотна дивизия, под началството на Генерал Бесарабеску.

Боя при с. Кочмар и с. Конак

Скица № 2.

3. Септември

Със заемането на Куртбунар, дивизията постига един ценен успех, като прекъсва съобщенията между Добрич и Силистра.

За сега армията не иска повече. Според заповедта на командуващия III. армия № 4219 от 2. ІХ. 9 ч. 40 м. сл. пл., конната дивизия има: „да утвърди своето положение в Куртбунар и да наблюдава посоките: Куртбунар - Силистра, Куртбунар - Кобадин, Куртбунар Добрич, да прекъсне окончателно съобщенията между Силистра и Добрич и ж. п. линия Добрич - Кобадин да влезе в тясна връзка с п. бригада от 1. дивизия към Аккадънлар и в случай на нужда да ѝ съдействува".

С оперативна заповед по 1. конна дивизия № 6. от 3. ІХ. 1916. г., 8 ч. 30 м. пр. пл., въз основа на тази заповед от армията, се разширяват мерките по охранение и разузнаване, като дивизията остава групирана около града.

Съзнавайки важността на Куртбунар, противника на следния ден насочва значителни сили от Добрич да овладее наново града.

Настъплението на противника към запад е проследено от начало от разузнавателния ескадрон на ротмистър Кикименов, като впоследствие бива засилен с още един ескадрон - 2. под началството на командира на дивизиона на майор Ал. Марков.

Срещу разузнавателната част противника развръща 2 дружини, които подкрепя с артилерия, главните сили следват в колона, дълбочината на която е около 5 клм.

Догдето разузнавателната част разузнава и задържа противника, назрява решението, как да се действува срещу него. Началника на дивизията към 11 ч. пр. пл. решава :

Да задържи противника при с. Кочмар със заслон от 2-те роти на 1/16 пех. дружина, 1. колоездачна рота, пешите картечни ескадрони и конната батарея и да го атакува от север с конницата.

В изпълнение на това решение са изпратени: началник щаба на дивизията подполковник Кисьов при командира на 4. конна бригада в с. Кара-Аптула да му обясни задачата и насочи бригадата към с. Кочмар; старшия адютант-майор Соларов, с двете роти 1/16. пех. дружина, пешите картечни ескадрони и конната батарея, да настъпи от Куртбунар към с. Кочмар; сам началника на дивизията тръгва с 1. конна бригада (Л. Гв. п. 1. и 2. е-н от 1. конен полк) за към с. Кочмар.

Към 2 ч. 30 м. сл. пл. двете конни бригади (без 2. кон. полк) са групирани северно от хребета, по който минава пътя-с. Дущабак, с. Бейбунар; пехотните роти с пешите картеч. ескадрони настъпват в длъж на пътя Куртбунар, Кочмар и постепенно се развръщат прикрито срещу неприятелските пехотни части около с. Кочмар. На техния леви фланг се спешават и разполагат на позиция и к. к. ескадрони на 6. и 2. к. п.

За сега армията не иска повече. Според заповедта на командующия III. армия № 4219 от 2. ІХ. 9 ч. 40 м. сл. пл., конната дивизия има: „да утвърди своето положение в Куртбунар и да наблюдава посоките: Куртбунар - Силистра, Куртбунар - Кобадин, Куртбунар Добрич, да прекъсне окончателно съобщенията между Силистра и Добрич и ж. п. линия Добрич - Кобадин да влезе в тясна връзка с п. бригада от 1. дивизия към Аккадънлар и в случай на нужда да й съдействува".

С оперативна заповед по 1. конна дивизия № 6. от 3. ІХ. 1916. г., 8 ч. 30 м. пр. пл., въз основа на тази заповед от армията, се разширяват мерките по охранение и разузнаване, като дивизията остава групирана около града.

Съзнавайки важността на Куртбунар, противника на следния ден насочва значителни сили от Добрич да овладее наново града.

Настъплението на противника към запад е проследено от начало от разузнавателния ескадрон на ротмистър Кикименов, като впоследствие бива засилен с още един ескадрон 2. под началството на командира на дивизиона на майор Ал. Марков.

Срещу разузнавателната част противника развръща 2 дружини, които подкрепя с артилерия, главните сили следват в колона, дълбочината на която е около 5 клм.

Догдето разузнавателната част разузнава и задържа противника, назрява решението, как да се действува срещу него. Началника на дивизията към 11 ч. пр. пл. решава :

Да задържи противника при с. Кочмар с заслон от 2-те роти на 1/16 пех. дружина, 1. колоездачна рота, пешите картечни ескадрони и конната батарея и да го атакува от север с конницата.

В изпълнение на това решение са изпратени: началник щаба на дивизията подполковник Кисьов при командира на 4. конна бригада в с. Кара-Аптула да му обясни задачата и насочи бригадата към с. Кочмар; старшия адютант -майор Соларов, с двете роти 1/16. пех. дружина, пешите картечни ескадрони и конната батарея, да настъпи от Куртбунар към с. Кочмар; сам началника на дивизията тръгва с 1. конна бригада (Л. Гв. п. 1. и 2. е-н от 1. конен полк) за към с. Кочмар.

Към 2 ч. 30 м. сл. пл. двете конни бригади (без 2. кон. полк) са групирани северно от хребета, по който минава пътя-с. Дущабак, с. Бейбунар; пехотните роти с пешите картеч. ескадрони настъпват в длъж на пътя Куртбунар, Кочмар и постепенно се развръщат прикрито срещу неприятелските пехотни части около с. Кочмар. На техния леви фланг се спешват и разполагат на позиция и к. к. ескадрони на 6. и 2. к. п.

Противника има западно и северно от селото Кочмар и в Бекир Махле около една дружина в разсипан строй в селото и в източната му окрайнина още една дружина; по на изток, на хребета западно от с. Конак-Куюджук, се виждат 2 оръдия и др. пехотни части в колона.

По противника първа открива огън конната батарея, която заема позиция по взводно на левия и десния фланг на ротите, а третия ѝ взвод първоначално около к. 260.

Противника, който се опитва да настъпи към запад и север от селото, е срещнат от силния внезапен и близък картечен огън на 24 картечници. Той трепва, разколебан е и почва да отстъпва към селото.

Началника на дивизията оформява окончателно плана за действие: 1. конна бригада да атакува авангардните дружини и ги унищожи; 4. конна бригада главните сили, за да не им позволи да се намесят и облекчат положението на авангарда; пешите части - да продължат настъплението си, за да заангажират и задържат по фронта противника. Пращат се съответните заповеди.

Към 3 ч. сл. пл., когато 1. конна бригада се спуска в с. и. райнина на с. Кочмар, началника на дивизията, който с началника на щаба си наблюдава действията от кръстопътя с. Дущабак, с. Байрам бунар и с. Кочмар, с. Карааптула, заповядва на този последния да догони командира на 4. конна бригада, който с 6. конен полк е вече в движение по посока на главните сили на противника, да му предаде заповедта: „1. конна бригада атакува вече авангарда на противника, 4. конна бригада да атакува главните сили, началника на дивизията сам ще нареди полковник Брадинов с полка си да догони бригадата“. Началника на дивизията добавя „ще следите за изпълнението и ще дадете тласък,.. аз ще отида с 1. конна бригада“.

Ескадроните на 1. конна бригада се насочват по дола между с. Кочмар и с. Конак Куюджук и настигат противника ю. и. от с. Кочмар. Налитат върху него с бесен устрем и извадени сабли. Атакуващи и атакувани се смесват. Едни от ромънците вдигат ръце и се предават, други се прикриват из храстите и продължават стрелбата, трети, по здраво държани от своите началници, взимат заплашително положение, като търсят да обкръжат някои по-малки групи конници.

Борбата продължава упорита, кървава.

Вкарването на последните средства (взводове, прикритие на щандарта, ординарци при командирите на полковете), личния пример на началниците начело с полковите командири, присъствието на началника на дивизията, подкрепата на артилерията и на пешите части, които минават през селото и настъпват към изток, туря край на бората, вълните на която се отнасят към с. Екисча и с. Езирджа.

Неприятелските дружини са напълно унищожени — изсечени, или пленени.

През това време началник щаба на дивизията догонва командира на 4. конна бригада, която на чело на 6. конен полк се движи в посока на пътя за с. Байрамбунар.

Предава му заповедта: „Полка, южно от селото мени посока към юг и следва отначало дола към с. Конак-Куюджук, а по-после към к. 268., с. Конак, с. Карапелит“.

Началник щаба отива към авангардния ескадрон (3. на ротмистър Берборов). В челен отряд е коннопионерния взвод на 2. конен полк - поручик Манов Евгени.

Напредвайки към к. 268. на ротм. Берборов предават устно донесение от охранителен разезд, какво южно от шосето имало неприятелска конница около полк. Началник щаба го успокоява, че според получените до сега сведения у противника няма толкова конница.

При к. 268. челния отряд спешва и открива огън по неприятелската пехотна колона, която е на шосето за с. Конак и по на изток. Ескадрона Берборов се разсипва, вади сабите и на галоп отива в атака към опашката на колоната. Срещнат е отначало с пушечен огън от патрулите из царевицата, а след това от силен пушечен и картечен огън на противника, който бърза да се развърне. Към дясната половина на ескадрона, гдето галопира ескадр. командир, се зачуват викове „неприятелска конница в дясно“! Дясно фланговата част на ескадрона заедно с ескадронния командир се поколебава и отстъпва.

Лявата половина, пред която отива началник щаба на дивизията, продължава движението. На ротмистър Берборов е пратена заповед да се присъедини към ескадрона си.

Огъня на противника става все по-силен. Ескадрона търпи тежки загуби, неговите редове се разреждават, стопяват все повече и повече. Подполковник Кисьов е ранен, след малко време коня му е тежко ранен и спира.

Принуден е да слезе от него. През това време напред към противника прелитат ескадроните на ротмистър Сарафов и ротмистър Шишков, на чело на командира на полка полковник Вуйчев.

Огъня на противника, който е успял да се развърне във верига, северно от шосето, отваря широки празнини в редовете на атакуващите; ранени са: полковник Вуйчев, ротмистър Сарафов, ротмистър Шишков. поручик Манов Ев., подпоручик Бъчваров, но въпреки всичко, здравите още ездачи достигат редовете на противника и секат. В дясно (от южна страна) от шосето атакува ескадрона на ротм. Берон. Убит е подпоручик Гешанов.

Неприятеля открива срещу ескадроните на 6. конен полк и артилерийски огън от батареи, разположени негде западно от с. Кара-Пелит и под негово прикритие отстъпва към изток. Полка, по сигнала сбор, бавно се събира към с. Конак-Куюджук. Ескадрона от 2. конен полк на ротмистър Кямилев, който пръв пристига, получава заповед от бригадния командир да преследва противника и прибере изостаналите ранени. Другите ескадони - 2. и 3., спешени при с. Кочмар, след оттеглянето от с. Конак закъсняват. 4. ескадрон ротм. Първанов, е от предния ден в разузнаване южно от Силистра.

Резултатът от тези две атаки, водени с пълна храброст и готовност за самопожертвувание, но при различна огнева подготовка и положение на противника е:

Двете авангардни дружини са унищожени и пленени; дружините от главните сили отстъпват към Добрич; противника изоставя в биваците си при с. Карапелит раниците на една дружина, кухни и обози, а към Добрич 2 ракли и 1 оръдие.

В този ден дивизията има: убити офицери 1, войници 53, коне 135; ранени офицери 6, войници 97, коне 77.

От тези загуби на 6. конен полк се падат:

убити офицери 1, ранени 5.

убити войници 40, ранени 63.

убити коне 135, ранени 77.

Противника изгубва около: 1035 души пленници с 13 офицери и около 600 души убити, между които 4 офицери.

Потресата у румънците от тази им несполука е толкова голяма, че още същата вечер напущат Добрич, който на другия ден, без гръмване на пушка, е зает от частите на Варненския укрепен пункт.

Константин Кирицеску обяснява това напускане на Добрич така: „Превъзходството на противника и застрашаването, че Добрич може да бъде обходен от с. з. от многочислени колони, накарват началника на 19. дивизия да вземе най-крайното решение". Силните колони, които можеха да дойдат от северозапад са само тези на конната дивизия. Страхът от тях, става причина, началника на 19. дивизия да вземе подобно решение, страх предизвикан от разгромяването и паниката на една от бригадите на дивизията му.

Дали конната дивизия е имала срещу себе си само 2-3 дружини, или по-големи части до бригада, ще стане ясно от долеизложеното.

Ротмистър Кикименов, началник на разузнавателния ескадрон в посока на шосето Куртбунар - Добрич, с № 27. от 3. IX. 1916. г. 10 ч. 20 м. пр. пл. донася:

Началнику 1. конна дивизия

гр. Куртбунар

Неприятелски пехотни части около две и повече дружини с взвод (2 оръдия) артилерия, във вериги, поддръжки и зад тях колони, настъпват по шосето с. Конак-Куюджук, Кочмар.

Ескадронът ги застави с картечниците си да се развърнат в боен ред и след разкриване на силите им, обстрелян от артилерията, отстъпи в с. Кочмар.

В момента артилерията излиза на позиция южно от с. Конак Куюджук. Колона около 1 рота настъпва към к. 260., северно от с. Екисче, по посока на с. Трупчолар.

Сега пристигна майор Марков.

Командир 1. разузнавателен ескадрон.

Ротмистър Кикименов.

Майор Марков по-късно праща следното донесение:

„Противникът с около две дружини зае в боен ред платото от двете страни на шосето Кочмар, Конак Куюджук. В този момент настъпва към долът. Ще го задържам с огън.

Другите части от противника и артилерията са прикрити около с. Конак-Куюджук № 27., с. Кочмар 3. ІХ. 11 ч. пр. пладне.

Майор Марков Ал.

От началника на самостоятелния разезд вахмистър Ф. Ангелов.

Командиру дивизиона

(Майор Марков).

Забелязах една колона, която в 12 ч. главата ѝ беше излязла на 1 км. западно от с. Конак, а опашката ѝ е през с. Езирджа, има много обози. Към с. Екисче има силни разезди. № 1. Височината източно от с. Умурфака 3. ІХ 12 ч. - Началник на самостоятелния разезд.

Вахмистър Ф. Ангелов.

В разпорежданията си началникът на дивизията преценява развърналите се срещу него 2 дружини за авангард на колоната, която се движи по-нататък към с. Конак и според това решава да атакува, откъсне и унищожи този авангард с 1. конна бригада, а на 4. конна бригада дава заповед да атакува главните сили и не им позволи да облекчат положението на авангарда. Заловените и избити ромънци са от авангардните дружини, атакувани от 1. конна бригада при с. Кочмар. 6. конен полк атакува главните сили на противника (колоната) при с. Конак и с. Карапелите и там понася тежки загуби.

При наличността на това разпределение на неприятелските сили: две дружини с артилерия в авангард и колона, дълбочината на която е 5 км. на тези две атаки отделни по пространство и време и крайния успех на действието на конната дивизия през този ден противника в паническо бягство да отстъпи и още същата вечер да изпразни Добрич, всеки може да направи своето заключение дали конната дивизия е действала само срещу 2-3 дружини, дали този успех на конната дивизия не е един съкрушителен удар, върху противника, дали тези действия са имали някакво значение за последващите действия в Добруджа, като отдават в ръцете на нашето командване гр. Добрич.

Дали отстъплението на румънците от Добрич става под натиска на войските от Варненския укрепен пункт ще се види от следното: през този ден началникът на Варненския укрепен пункт, за съдействието на конната дивизия, насочва разузнавателни отряди към Добрич.

Тяхната среща с противника дава боя при с. Баладжа, в който от наша страна вземат участие: 1 пехотна дружина и 1 батарея; неприятелски 4 дружини, 2 батареи, 2 ескадрона. Загуби наши: убити 3, ранени 26; неприятелски: убити 10-15, ранени около 80.

Действията на 1. к. дивизия на 4. 5. и 6. септември

За 4. октомври задачата на конната дивизия се определя от щаба на 3. армия с опер. заповед № 17. както следва:

„1. конна дивизия да остане при Куртбунар и охранява крайния десен фланг на армията, като осветлява посоките към Силистра, Кобадин, Добрич, да влезе във връзка с 2. бригада от 1. пехотна дивизия и в случай на настъпване на противника към тази бригада, да съдействува за унищожението му".

В изпълнение на това искане на армията с оперативна заповед по конната дивизия № 7, от 4. септември, 7 ч. 40 м. пр. пл. се определя частите на дивизията да останат на досегашните си места, като се възлага на разузнавателната част на ротмистър Кикименов, която продължава да разузнава към Добрич, да влезе във връзка с 6. п. дивизия; на разузнавателната част на ротмистър Първанов - да простре разузнаването си източно от Силистра до брега на Дунава; на разузнавателната част на поручик Иванов, усилен с още един взвод от полка, да простре разузнаването си на север към Силистра.

Вън от това са изпратени самостоятелните разезди на поручик Русев и Поп Илиев в обща посока на Кобадин.

Пехотните роти и пешите картечни ескадрони са предвигнати от с. Кочмар в с. Хотулджа, за да бъдат по-близо до 2. бригада от 1. пех. дивизия.

Към 11 ч. 50 м., обаче, в дивизията се получава нова задача (телеграма № 4251.) от командуващия 3. армия, който има сведения, че Добрич е зает с около бригада пехота, и не знае още за неговото опразване, с която се заповяда на к. дивизия: „да настъпи в 12 ч. от Куртбунар за Добрич, да охранява фланга на 2. бригада от 6. пех. дивизия, която ще атакува противника от юг заедно с частите от Варненския подвижен резерв и действа флангово и в тил на неприятелските войски при Добрич".

Дивизията се насочва към Добрич в две колони през с. Карапелит със следната заповед:

До командирите на 1. и 4. кон. бригади и

дружина от 16. полк

По заповед. — Днес 4. того, 6. пех. дивизия ще атакува Добрич. 1. конна дивизия ще съдейства като охранява левия фланг на 6. пех. дивизия, която е на линията Екисче-Владимирово. 1. конна дивизия ще настъпи към изток в две колони:

Дясна колона - полковник Михаилов с 1. конна бригада, 1. конна батарея, 1. и 3. колоездачни роти;

Лява колона - полковник Табаков с 4. конна бригада.

Дясната колона следва по шосето Куртбунар, Кочмар, Карапелит; лявата колона - по пътя Коджа-Олар, Конак-Куюджук, Карапелит.

Една от двете роти от 1. дружина на 16. полк с два пеши картечни ескадрона да се отправят за Куртбунар в заслон към Силистра.

Колоездачните роти да следват в главата на дясната колона.

Началника на дивизията ще следва в главата на авангарда на дясната колона.

Колоните да се движат с 8 клм. в час скорост.

Тръгване точно в 12 ч. по обед. № 53. г. Куртбунар

4. ІХ., 11 часа 35 м. пр. пл.

Началник щаба на 1. конна дивизия,

(под.) Подполковник Кисьов

Тази заповед даваме изцяло, за да се види какво е било становището с началника на 1. конна дивизия, относително скоростта, с която дивизията, изобщо, трябва да се движи през време на своите походни движения.

От това искание, изрично упоменато в дадената по-горе заповед, и по проучване бързината, с която дивизията се движи през време на действията в Добруджа, ще се види доколко е използвана поуката от незадоволителната скорост на движение на конната дивизия през 1912. г. и дали е направено нещо повече през 1916. г.

В с. Конак движението на дивизията се извършва съвсем спокойно. Тук, обаче, се получават първите положителни сведения за появяване на руската конница в Добруджа. Ротмистър Кикименов с донесението си № 35. от 4. ІХ. - 1 ч. 20 м. донася, какво руски разузнавателни части от по 40-50 конника снощи са били в с. Каванлак, с. Енидже, с. Шахинджи и днес са прогонили негов разезд при с. Базаурт.

Дивизията променя посоката на движението си към с. Челебикьой, с. Фирладан, като предните части отхвърлят руското разузнаване към север, но не откриват зад него по-големи, части. Дивизията се насочва наново през с. Киринджи, с. Чамурли, за гр. Добрич.

С пристигането си при с. Чамурли към 6 ч. 20 м. сл. пл. се добиват сведения от разузнавателната част (ротм. Добрилов), че Добрич е опразнен още на 3 вечерта. Вън от това се уяснява напълно, че една руска конна дивизия се намира в зоната: с. Арабаджи, Гюргеннлии, Александрия, Надежда.

Получени са следните донесения:

Началнику 1. конна дивизия.

Тази сутрин към 10 ч. пр. пл. един руски разезд мина край селото, преследван от наш разезд. Противния разезд е воден от водач българин от с. Александрия, който останал назад и при преследването бе заловен и разправя: вчера (на 3. ІХ.) към 4 ч. сл. пл. е пристигнала от Азаплар в с. Александрия около една конна руска дивизия с пики, която се разположила на квартири. Разезда се движил с водача по следующия път: Александрия -Ка- ракашла - Голям - Караач - Бейбунар - Топчи. № 5, с. Топ- чи, 10 ч. пр. пл. Получено в Щ. на Д. в 6 ч. 10 м. сл. пл.

Началник предна разузнав. част.

(п) Ротмистър Първанов.

Началнику 1. конна дивизия

Карта 1:200000

Вчера (3. ІХ.) достигнах до гората 3 к. югоизточно от с. Кайбулар.

Противник не срещнах. Вечерта на същата дата един руски конен полк, идейки от Ардали, се установи на бивак в с. Надежда. На 4 с. м. 5 ч. пр. пл. от с. Надежда излязоха два разезда: единия към Малка-Кайнарджа, другия към с. Голям Караач.

В долината Гюргенли-Кьой открих присъствието на руски конни части. В тази посока не можах да достигна крайния си пункт. Опитах по посока на с. Александрия заедно с разезда на поручик Поп Илиев, обаче, в Александрово се указа друг руски конен полк с изнесени предни части на к. 240, Хаджи-Кьоселер, Параджик. Върнах се към с. М. Караач с цел да си пробия път към с. Кютюклий, обаче, един руски ескадрон ни изненада в гората източно от с. Малък Кара-ач. Принудени бяхме да се оттеглим към с. Бейбунар.

По сведение от местното население и селяни, взети на работа по шосето Силистра-Добрич и Силистра-Кюстенджа от няколко дни-движение на войски по посока на гр. Силистра.

Връщам се към дивизията. № 1, подадено 2 к. м. източно от с. Малък Караач. 4 ІХ. 1916. г. 1 ч. 20 м. сл. пл.

Началник на самостоятелен разезд

(п) Поручик Руев.

Началника на дивизията.

В с. Арабаджи е разположен 3 хусарски полк (руски), с изпратени ескадрони: в с. Караджа-Ат - 1 е-н и в с. Кадир-Ашик друг е-н. По сведения от местни жители тук русите имат една дивизия, дошла от към Рени. Силни руски разезди има изпратени към с. Акбунар Кеседжик, Абдула. Отивам да разузнавам за Бараклар. По сведение от местни жители, руски ескадрони са се явили в Даутлар. Полуескадрон в с. Екенджик, дошъл от към Арабаджи. Два или три ескадрона руски и около две роти румъни има в с. Кюселер, дошли от към Кара-Кашла. № 29, северно от с. Арабаджи. 4. ІХ. 1 ч. 45 м. сл. пл. Получено в Щ. на Д. на. 5. ІХ. 7 ч. 45 м. сл. пл.

(п) Подпоручик Кушев.

До Началника на 1. конна дивизия

Карта 1: 200,000

На 3. т. м. достигнах до гората западно от с. Гюргенли противник не срещнах. Към 6 ч. сл. пл. един руски конен полк се появи по пътя Хардали, Гюргенли, Надежда и се установи на бивак при с. Надежда. На 4. т. м. на разсъмване открих други конни части в дола, югозападно от с. Гюргенли. Продължих към Хардали, но вследствие на това, че срещнах съпротива и ме гониха, заедно с разезда на подпоручик Руев, когото взех да бъдем по-силни, понеже руските разезди са от 15-20 души, да можем да си пробием път към с. Александрия, но в тази посока открихме друг руски конен полк с предни части в гората западно от с. Александрия, с. Хаджи-Кюселер, Параджик.

Върнах разезда към с. Малък-Караач с цел да отида по посока на с. Кютюклий, но бях предаден от един българин, когото пратих за храна в селото; един руски ескадрон се нахвърли на разезда и бях принуден да се оттегля към посока на Бейбунар.

Руски два предни ескадрона взеха посока: единия към Ак-Бунар, другия за Караджа-Ат. От тук изпратиха отделни взводове към Кара-Аптула, Кючук-Акбунар, Абдула. Заедно с разезда на подпоручик Кушев от 1 конен полк се насочихме на с. Абдула; тук руски дозорни нападнаха нашите, но ние атакувахме руския взвод, който се пръсна в гората към Орта-Махле. По сведения от населението и избягали българи, взети работници по шосето Силистра-Черна вода от няколко дни имало движение на войски, отиващи за Силистра.

№ 4. с. Курт Бунар, 5. ІХ. 916. г.

Началник на самостоятелния разезд

(п) Поручик Поп Илиев

Началнику конната дивизия.

На изток от селото наши войници заловили един младши подофицер от 3. другански полк: техния полк квартирува в с. Мурзак; в с. Кеседжик е 3. хусарски полк; другите полкове от дивизията не зная къде са. Щаба на дивизията е при техния полк. Дивизията им има 4 конни полка, а сега е придаден и един конен крайморски полк, освен това, всеки полк има 1 пеши дивизион от 200 човека с картечници.

Разезда изпратен по посока на с. Кючук-Акбунар донася, че в 2 ч. 30 м. сл. пл. е забелязал в селото един казашки разезд от 18 човека: по сведения от жителите, такива разезди от два дена идвали и вечер напускали селото; по гребена С. и С. И. от същото село сновели постоянно конници. № 5, 5. IX, 916. г. 3 ч. 10 м. сл. пл. Получено в Щ. на Д. на 4 ч. 15 м. сл. пл.

(п) Ротмистър Филипов.

От заловения пленник подофицер се установява, какво руската конна дивизия е в състав: 3. драгунски, 3. улански, 3. хусарски, 3. казашки и новосформирания Черноморски драгунски полк, с 2 конни батареи от по 6 оръдия; руските конни полкове са от по 6 ескадрона и с по 1 пеши ескадрон.

След разпита на пленения подофицер от щаба на конната дивизия се изпраща следното донесение:

Командващ III. армия.

Пленен руски подофицер от 3. другански полк разправя: на 3. т. м. кавалерийската дивизия, съсредоточена около с. Александрия и с. Надежда, е тръгнала по посока на с. Кеседжик и с. Мурзук в 2 колони, именно: дясна колона - 3. другански и 3. улански полкове и лява колона - 3. хусарски и 3. казашки и новообразувания Черноморски драгански полк. Към 2 ч. сл. пл. са пресекли шосето Добрич—Силистра и са се разположили в селата Кеседжик и на другите не може да си спомни имената. Офицерите им казвали, че ще останат няколко деня там, като ще пращат по сменно за разузнаване в западна и северозападна посоки.

Началникът на дивизията е генерал лейтенант Леонтович. Имат по 4-5 офицера в ескадрон.

Всеки полк има 6 ескадрона (по 150 души в ескадрон) и по 2 картечници на полк. Дивизията има две конни батареи по 6 оръдия.

Освен това имат 4 пеши ескадрона от по 200 души с по 2 картечници всеки ескадрон. И така, всичко: 30 ескадрона, 12 оръдия, 18 картечници и 4 пеши ескадрона.

Войниците говорили по между си, че се чувстват чужди с румъните и много неохотно ще се бият против българите. № 9., 5. IX. 916 г. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п) Генерал майор Колев.

Началника на конната дивизия, поради появяването на руската конна дивизия, моли за засилването на дивизията с конна бригада, или най-малко с 9. конен полк.

Дивизията почива до 3 ч. пр. пл. на 5 септември при с. Кара Сулар и се насочва за Куртбунар в изпълнение на по първата си и основна задача: „да прикрива фланга на армията, който сега е заплашен с руската конна дивизия".

В Куртбунар, скоро след пристигане на конната дивизия, от командващия III. армия се получава телеграма № 4287., с която се заповядва на конната дивизия да се върне веднага в Куртбунар и продолжи първоначалната си задача охрана фланга на частите, които действат към Тутракан.

По-късно, с нова заповед (телегр. № 4292.) на дивизията се дава задача: „като се опира на Куртбунар, да отхвърли неприятелските конни части към север и да разузнае за движението на неприятелските части зад руската конна дивизия".

Със същата заповед конната дивизия се засилва с пехота и артилерия, като и се придават всичко 2 пехотни дружини от 16. пехотен полк с 4 планински оръдия.

Сведенията от разузнавателните части на дивизията (ротмистър Жилков при с. Коджа Олар с 3. еск. от Л. гв. к. п. и 3. колоезд. рота; ротмистър Филипов при с. Кара Аптула с 2. еск. от Л. гв. к. п. и 1 рота от 16. п.; ротмистър Сиромахов при с. Джали Махле с ¹/₂ ескадрон от Л. гв. к. п. и рота от 16. п. полк; поручик Иванов - при с. Селим Махле), които се получават през това време обрисуват много ясно, как мрежата на неприятелското разузнаване се сгъстява и спуска на юг и достига до шосето Куртбунар-Добрич, преплитайки се с нашето разузнаване.

В изпълнение заповедта на армията, както и за да се отхвърли неприятелската конна дивизия, която според сведенията на разузнаването се бе насочила от с. Надежда и с. Александрия към с. Кеседжик, с. Мурзук и за да се прочисти местността на неприятелските части, които се промъкват дори до близката околност на Куртбунар, дивизията на 6. септември, 5 ч. сутринта, в три колони, в състав 12 ¹/₂ ескадрона, 7 роти, 6 конни, 4 планински оръдия, 38 картечници, настъпва в посока на с. Кеседжик, с. Чаир-Махле и с. Мурзук. (Опер. заповед по конната дивизия № 8. от 6. септември 1916. г.)

След отхвърляне неприятелските предни части, към 8 ч. дивизията достигна шосето Силистра-Добрич и заема платото, върху което се намират селата Кеседжик, Сара-Неби, което улеснява действията на дивизията към север срещу по-силния противник. Дивизията преустановява своето движение, като тласка още по-на север и изток своите разузнавателни органи: разузнавателната част на ротмистър Жилков - в с. Кара-Сулар, на ротмистър Добрилов - в с. Базаурт, на ротмистър Филипов - в с. Сара-Неби, на поручик Генов - с. Арабаджи, на ротмистър Първанов - при с. Малка Кайнаджа.

Получаваните още през време на движението сведения, както и по-късно през деня, посочват цял полукръг от неприятелски предни ескадрони: в с. с. Орта-Базаурт, Енидже, Шахинджи, Арабаджи, Караджа-Ат, Кадир-Ашик, Екинджик. Привечер нови сведения разкриват движението на една конна колона в посока от изток към запад през селата Хаджи-Кьоселер, Кара-Кашла.

Ето някои от тези по-важни сведения:

Началнику дивизията.

Една неприятелска конна колона се източва на тръс в северозападно направление посока на шосето. До сега се изтегля 20 минути. На 5 клм. северно от с. Сарж-Неби, по посока на Арабаджи с моите хора преча на противника да мине и заеме моето село. Противника зае с 1 ескадрон с. Баракли.

В с. Кованлък са моите разезди. Колоната още се източва, ще ви държа в течение. № 13., 6.IX.916. г. 2 ч. - 20 м, сл. пл. - Получено в Щ. на Д. в 2 ч. 50. м. сл. пл.

Командир 2. ескадрон

(п) Ротмистър Филипов.

Началнику 1. конна дивизия.

На хрeбета 2 км. източно от с. Реджеб-Кьой един неприятелски взвод от около 35 души се спешил и окопал. Достигнах до селото Кара-Сулар. Посоките Кара-Пелит - Челеби-Кьой, Кириджи Реджеб-Кьой се наблюдават от силни неприятелски разезди в състав от 12 до 16 човека. Неприятелския разезд не минавал линията Кара-Пелит (шосето) Биюк. № 4. 6. IX. 1916. г. 12 ч. пр. пл. Получено в Щ. на Д. същия ден, в 3 ч. 35 м. сл. пладне.

(п). Ротмистър Жилков.

Началнику 1. конна дивизия.

Гледано от батарейната тръба, ясно се вижда движението на една колона от към с. Хаджи-Кьоселер по посока на Кара-Кашла - Голям Караач и наближават шосето към Силистра.

Колоната е значително дълга, приблизително около една пехотна бригада с артилерия и конница. № 48. 6. IX. 1916. г. 4 ч. 7 м. сл. пл. Получено в щаба на дивизията същия ден в 4 ч. 10 м. сл. пл.

Началника на лявата колона.

(п) Полковник Иванов.

Командиру ескадрона.

Една неприятелска конна колона около бригада се движи от с. Голям-Караач към Хадър-Челеби, или Бей-Бунар. Зад предния полк имаше една колона от кола, на които се забелязва, че седят войници - навярно е батарея. Понеже колоната минава през храсталака, ясно не може да се забележи. В задния полк можах да наброя 5 ескадрона. По сведения от жители-българи колона около 200-300 души се спирала на обед в с. Арабаджи; сега от това село излязоха 15 души и се отправиха по шосето към север. Неприятелската бригада в 4 ч. 30 м. сл. пл. бе на 3-4 км. С. И. от с. Голям Караач и бяха спрели на малка почивка.

В посока на Силистра се чуват артилерийски изстрели.

№ 10. 6. ΙΧ. 916. г. 4 ч. 35 м. сл. пл. Получено в Щ. на Д. същия ден в 5 ч. 10 м. сл. пл.

(п) Поручик Генев.

До командира на 4. конна бригада

Неприятелска конница около 1 ескадрон и половина, чрез обход го принудихме да отстъпи на север от с. Кючук-Базаурд, който е заел гребена. Ако е възможно да се изпрати картечен взвод, понеже на място шават техни силни разезди. Моля разпореждане. № 28, 6. ΙΧ. 1916. г.

К-р на 2, ескадрон от 2. конен полк.

(п) Ротмистър Добрилов.

Началнику 1. конна дивизия.

Към 3.30 ч. сл. пл. 1 неприятелски ескадрон влезе в с. Бараклар; отделни взводове се опитаха да влязат в дерето на юг, но бидоха пръснати с огън. Към... часът същия е-н замина по дерето от Бараклар за към с. Долно-Караач; забелязани са и товарните му коне. № 14, 6. IX. 1916. r. 3 ч. 30 м. сл. пл.

Получено в Щ. на Д. същия ден 6 ч. сл. пл.

Командир на разузнавателния ескадрон

(п) Ротмистър Филипов.

Началнику 1. конна дивизия.

По посока на селото Малка-Кайнарджа, Куюджук, Гърлица, Канлия не се забелязва движение на големи неприятелски части освен руски разезди от 10 човека до 1 взвод, които идат от към Кюсе-Адин, Кютюкли, Малка Кайнарджа и по сведение от жителите заминават за Силистра през с. Кочулар.

По сведенията от жителите очаквало се да пристигне в с. Малка-Кайнарджа един руски конен полк. В с. Кочулар вчера 5. ІХ. имаше около 1 е-н руска конница.

През същия ден (5. ІХ.) са заминали през с. Гърлица два разезда (един ромънски, един руски) от по 9 човека и отишли по посока на Есекьой. По събраните от жителите сведения противника се съсредоточава в селата: Айдемир, Кали-Петрово, Алмали, Буджак. Телени мрежи има пред с. Алмали, между Остров и Буджак. Между селата Липница и Куюджук скъсахме телеграфните съобщения. № 8. 6. ІХ. 1916. г. 6 ч. 15 м. пр. пл. Получено в Щ. на Д. същия ден в 6 ч. 35 м. сл. пл.

Началник на предната разузнавателна част.

(п) Ротмистър Първанов.

Началнику конната дивизия

В 5 ч. сл. пл. един неприятелски ескадрон слезе в с. Арабаджи по пътя от Кара-Кашля, като изпрати разезди пред селото. Една група от 15 конника е на шосето. След престрелка дръпнах малко разезда назад (при кантона около К. 216.). По сведения от местните жители през Суюкли днес пр. пл. заминала една група от около 1 ескадрон и взел посока на Караджа-Ат.

По донесение от разезд, изпратен от моя разезд в 4 ¹/₂ ч. сл. пл. в с. Баракларъ е слязъл един неприятелски ескадрон, който е изпратил един взвод в гората южно от това село. № 3. 6. IX. 916 г. 6 ч, 30 м. сл. пл., получено в Щ. На Д. в 7 ч. 20 м. сл. пл. същия ден.

Началник на разезда

(п) Поручик Генов.

Привечер дивизията можа да изпрати до командващия III. армия следното донесение:

„В зоната с. Алфатар (к. 169.), северно от Алфатар Гюргинджик, Езекьой, Липница, Кьосе-Айдин, Кара-Кашла, Хаджи-Кьоселер. Шахинлар, Енидже, Базаурт, Kapa Сулар, разузната от разузнавателните ни части, не е забелязана пехота, а само разезди, взводове и отделни ескадрони. Забелязана е телена мрежа между с. Остров и с Бужак: телеграфната линия е скъсана при с. Липница.

Днес 4 ч. 30 м. сл. пл. е забелязана една конна колона, около бригада с артилерия, да се движи по пътя с. Хаджи Кьоселер, Кара-Кашли, Голям-Караач в северозападна посока. За да уясня положението в тази посока, за да привлека колоната към мен и с това да облегча войските към Аккадънлар, смятам да настъпя утре към с. Бей-Бунар. № 74, с. Чаир Махле, 6 ІХ. 916 г. 7 ч. 30 м. сл. пл.".

(п) Началник 1. конна дивизия

Генерал майор Колев.

Дивизията занощува в с. Кеседжик, с. Чаир Махле, щаба на дивизията в с. Кеседжик.

От изложеното до тук се вижда ясно каква е била задачата на дивизията на 6., какви сведения са получени през деня, как е схващано положението от началника на дивизията, какво той предприема и мисли да предприеме за следния ден. Задачата на конната дивизия по отношение на 6. дивизия се отнася за действията на 4. септември - овладяването на Добрич, задача, която конната дивизия изпълнява, догде се уясни положението през същия ден при Добрич, след което без даже да чака нареждане от армията, тя бърза да поеме своята първоначална и главна задача охраната на десния фланг на III. армия.

Командующия III. Армия иде да потвърди с телеграмата си № 4287. това решение на началника на дивизията, което изпреварва неговото желание и заповед.

На 6. септемврий конната дивизия, въпреки слабата си численост в сравнение с неприятелската конница, настъпва към Кеседжик, гдето, според добитите сведения от пленници и разузнаване, се насочва неприятелската конна дивизия, за да я отхвърли и разузнае зад пехотните части, които тя може да прикрива, както се иска от армията.

При забелязаното движение на неприятелските части към запад, началника на дивизията смята да се насочи на север към с. Бей-Бунар - да продължи задачата си, възложена му от армията и да привлече по възможност към себе си противника, който се очертава в движение към запад и който отива да застраши фланга на армията.

При такова именно положение: заповед от армията да се охранява фланга на тази последната, и при положителни сведения, какво противника се предвигва към запад и отива да заплаши фланга на армията, който с дивизията трябва да охранява, генерал Колев, при насочени вече части в с. з. посока, взима решение да напусне взетата посока за движение към с. запад и се насочи тъкмо в противоположна посока към ю. и. и то само по съобщението, че 6. дивизия и войските на генерал Кантарджиев водят неуспешен бой при Добрич.

Да се отрича собственния почин (инициативата) и смелостта на това решение, значи да се не разбира самата смисъл на понятието, или да се преследват други цели, които нямат нищо общо с една безпристрастна преценка на нещата.

Боят при Добрич
 

На 7. септември, съгласно оперативната заповед на дивизията № 9., частите от същата трябва да се насочат в 3 колони към Бей-Бунар.

 Но докато частите се изтеглят и се отдават последните нареждания по изпълнението на тази заповед, започва да се чува все по-силна далечна артилерийска стрелба към югоизток, която постепенно, към 8 часа, се преобръща в непрекъснат тътнеж. Какво става там? Какво е положението при 6. пех. дивизия, при Варненския подвижен резерв? Дали на дивизията не предстои да вземе самостоятелно решение, което може би ще има съдбоносно решение за действията? Да се изостави ли посоката за Бей-Бунар и да се отива на изстрел към югоизток? Тези са въпросите, които си поставя началника на дивизията и щаба му. И твърде естествено, първата грижа е да се потърси свръзка с армията и да се преустанови движението към север. Решението да се върви на изстрел дохожда само по себе си. Но как то ще се отрази върху действията към запад? Дали в тази посока дивизията не ще е по-нужна? Дали дивизията ще пренебрегне своята задача, възложена ѝ от армията при явна необходимост да се продължава изпълнението ѝ, за да предприеме нова и може би без значение задача?  

На началника на съобщителните служби майор Ст. Величков се възлага да търси свръзка с армията. Докато се чака неговото завръщане, преживяват се тежки минути, които се чувстват безвъзвратно загубени.  

Майор Величков се връща и докладва, че свръзка с армията все още няма, но е успял да се съедини с Варненския подвижен резерв, началник щаба на който (подполк. Рачев) чака на телефона.  

На началник щаба на конната дивизия той съобщава: „Противника настъпва с превъзходни сили пехота и артилерия, положението е много сериозно, имаме много загуби“.  

Малко по-късно същото съобщение прави и началник щаба на 6. дивизия — подполковник Разусканов.

 След този отговор, положението става ясно. Взема се съдбоносно решение: „трябва да се бърза към Добрич“. Веднага се праща следното съобщение до началника на 6. пех. Дивизия:
 

„Конната дивизия, заедно с две дружини, тръгва през с. Мурзук, Буюк-Базаурт, к. 260., към Осман-Факя да съдействува на дивизията ви.

 № 14. Б. С. Кеседжик, 7. IX. 916. г. 8 ч. 20 м. пр. пл.

Началник 1. конна дивизия,

генерал майор Колев“.
 

Дават се нови нареждания за насочване дивизията към Добрич. Марша се организира в 3 колони: в ляво и дясно конницата, в средата пехотните роти, пешите картечни ескадрони, планинската батарея. Движението в новата посока започва към 9 ч.  

Колоните се насочват: 1. конна бригада през с. Мурзук, с. Орта-Базаурт за к. 260; 4. конна бригада през с. Чаир Махале и с. Реджеб-Кьой, с. Буюк-Базаурт за к. 260. и пехотата — през с. Мурзук, с. Орта Базаурт за к. 260. С лявата колона, която ще изпълнява ролята на флангард през време на движението, е изпратен началника щаба на дивизията.  

Първоначално началника на дивизията замисля да насочи дивизията в ю. и. посока: 4. к. бригада през с. Каванлак, с. Кючук-Базаурт; пехотата през Мурзук, Буюк-Базаурт.  

След влизането в свръзка с щабовете на 6. пехотна дивизия и В. У. П. и при впечатлението, че топовните изстрели се отдалечават, взето е решение дивизията да се насочи по към юг, като 4. конна бригада, която по заповед № 9. е трябвало да следва през с. Караджа-Ат, Даутлар, Байрам-Деде, се насочва през Чаир-Махле, Реджеб-Кьой, Буюк-Базаурт. С това се избягва и кръстосването на колоните.

 Едновременно с това се праща следното донесение до командуващия III. армия:
 

„Понеже и до сега оперативната задача за днес не е получена в дивизията, реших да настъпя с дивизията на север към Бей-Бунар и помогна на войските, които действуват на север от Аккадънлар, за което поисках одобрение от Щаба на Армията. И до сега, обаче, отговор не е получен. Запитах в 6. дивизия какво е положението, — отговори ми се, че се води силен бой и положението е много сериозно; за това измених първото решение и в този момент тръгвам с дивизията на изток към Османфака, за да действувам в фланг и тил на противника, действуващ в фланг и тил на 6. дивизия. Оперативна заповед за днес още не е получена.  

№ 14, с. Кеседжик, 7. IX. 916. г. 9 ч. 30 м., пр. пл.

 Н-к на конната дивизия  

Генерал майор Колев“

 При Кеседжик в поддръжка на разузнавателни части към север се оставя колоездачната рота с взвод пехота.

Карапелитския скалист дол и гористата местност, източно от него, е мината, след енергични сблъсквания с неприятелски руски ескадрони, които бранят проходите през дола и пътеките през гората.

 Към 12 ч. 30 м. на к. 260, южно от с. Орта-Базаурт двете конни колони пристигат почти едновременно. От тук се оставя 1 ескадрон (майор Стоянов Ал.) заслон и разузнаване при с. Киринджи с посоки с. Енидже, Сейдали, срещу неприятелските части, които и тук обкръжават дивизията; праща се офицер на усилен алюр да съобщи в частите на 6. дивизия, че конната дивизия бърза в подкрепа и старшия адютант от щаба на дивизията да разузнае положението на фланга, към който дивизията се насочва. В посока на Османфака разузнава и ескадрона на ротмистър Филипов.  

След малка почивка, използвана за прогонване неприятелските ескадрони, движението продължава през всичкото време на променлив алюр.  

През време на движението източно от с. Киринджи към 2 часа сл. пл. се получава следната заповед от армията, която иде да потвърди и одобри предприетото движение от конната дивизия, в отговор на № 14, на дивизията

„Екстрена

Началникỳ конната дивизия  

Незабавно настъпете към Добрич, за да атакувате в фланг и тил неприятелските руски части, които са се развърнали и водят бой срещу левия фланг на 6. дивизия: около с. Арабаджи

 № 4667., 7. IX. 916. г. 11 ч. 10 м. пр. пл.  

Получена в Курт-Бунар на 7. IX. в 11 ч. 30 м. сл. пладне.

Командващ III. Армия

Генерал лейтенант Тошев“
 

В 3 ч. 20 м. е получено донесение от майор Стоянов, какво 4—5 км. източно от с. Киринджи се забелязват 2 руски ескадрона и пехотна колона.

 Към 3 ¹/₂ часа конницата пристигна ю. и. от с. Кара-Сулар.

 Движението от зоната с. Кеседжик, с. Сара-Неби до к. 278 е 24 км. по въздушна линия и е извършено за 6 ¹/₂ часа, като през това време дивизията е трябвало да си проправя път всред руските ескадрони по една силно пресечена и гориста местност. От една могилка (к. 278) началника на дивизията с щаба си схваща лесно какво е положението: неприятелския фланг е около 2 км. южно от с. Осман-Фака и малко западно от к. 211; частите от 6. дивизия, притискани отблизо от числено превъзходния противник, отстъпват бавно към юг.

 Дават се нареждания: конницата да се съсредоточи, конната батарея да излезе на позиция; праща се заповед пешата колона безпирно и с ускорен марш да се насочи към могилката. За действие трябва да се имат всички сили под ръка.

 Към 4 ч. 15 м. пехотните роти и пешите ескадрони пристигат западно от к. 278., като изминават разстоянието Кеседжик, к. 278, за 4 ч. и 15 минути. Те веднага са насочени за развръщане в разузнатите вече посоки срещу фланга и тила на противника. Планинската батарея излиза с тях на позиция. Първа открива огън конната батарея в 4 ч. 10 м.; след нея—планинската батарея, пешите и два к. к. ескадрона. Частите, използвайки храсталаците и царевиците, се приближават на действителен изстрел, някой се хвърлят направо на нож. Противника търси да противодействува. Отначало крайните части огъват фланга, подръжки се насочват, но скоро след това почват отстъпление назад, което постепенно се разширява към изток. Конното ядро е преддвигнато към север с цел да атакува противника в фланг и тил. Един артилерийски взвод от конната батарея получава също заповед да промени позиция по на север и подкрепи с огъня си атаката на конницата. В 5 ч. 15 м. конната дивизия, 2. к. п. в авангард, 1. конна батарея на десния фланг се насочва към с. Кара-Синан. 2. конен полк получава първа заповед да атакува противника. Полка атакува отначало в посока на с. Кара Синан и преследва към с. Настрадин, Другите полкове го следват отблизо.

 Вкарват се в действие само необходимите части, останалите конни части се държат готови за посрещане неприятелска конница, която може всеки момент да се намеси от своя страна в боя; движението на конната дивизия към юг е проследено през всичкото време от неприятелското конно разузнаване.

 Атакуваните части са от сборната сръбска дивизия. Атакувана и почти унищожена е една рота от крайния десен фланг. Съседните неприятелски части откриват по авангардния ескадрон (— 3. на ротмистър Кикименов) и полка силен пушечен огън, с който поразяват и своите. Неприятелската артилерия също насочва своя огън по атакуващите.  

Отстъплението у противника се предава постепенно по целия фронт към изток. Тъмнината туря край на преследването.

 Боя при Добрич е спечелен, нашите пехотни части са спасени от поражение.  

Какво е било положението в 6. дивизия и какви са последиците от действията на конната дивизия се вижда от следното съобщение на началника на 6. дивизия, което предавам изцяло:
 

„Началника 1. конна дивизия.

 Неприятеля през нощта до два часа пр. пл. на няколко пъти се опита да атакува 9. и 10. роти от 35. пех. полк, които заемаха с. з. склонове на к. 260, Противника е отблъснат. След това временно контакта с него е загубен. 36. п. полк е загубил контакта с неприятеля от вечерта.

 Боят вчера, 7. септември, се разви както следва: 35. полк в състав 2 дружини, 2 батареи, към 6 часа пр. пл. отблъсва неприятелските предни части от к. 260. и завладя последнята. Веднага биде атакуван от един руски полк. Към пладне биде нападнат с две руски дружини на десния фланг и две ромънски на левия. Полкът цял ден се държа доблестно срещу тези превъзходни неприятелски сили, като до 4 ч. сл. пл. се подаваше постепенно назад. В това време, усилен с една дружина от своя полк, която беше в разпореждане начальнику укрепения пункт, полкът настъпи смело напред и завладя к. 260., гдето се намира и сега.

 36. полк от 2 ¹/₂ дружини и 2 батареи към 7 ч. пр. пл. настъпи в подкрепа на 35. полк и когато беше променил фронта на североизток, нападнат от към север от една смесена сръбско-руска дивизия и под десния и силен натиск на неприятеля и понесените значителни загуби, полкът бе принуден да се оттегли на линията: с. Чакърча, Малко Чамурли. До 4 ч. сл. пл. полкът се приведе в ред и, усилен с една дружина от 35. полк, която беше в разпореждане начальнику укрепения пункт, настъпи и достигна на височината при с. Арабаджи, гдето и сега се намира.  

Контър настъплението на двата полка се улесни с настъпванието на войските от Добричкия гарнизон и появяването на конната дивизия в фланг и тил на неприятеля.

 В вчерашния бой са действували части от 61. руска дивизия, смесената сръбско руска дивизия, един ромънски пехотен полк, един руски конен полк, 4 полски и една гаубична батарея. Точно номерата на полковете не са известни.

 Загубите точно не са установени. До сега са известни: офицери — убити 1, ранени 15, от 35. полк; убити 3, ранени 24 от 36. пех. полк; убити 1, ранени 2 от 2. артилер. полк; убити 2 ранени 6 от 6. пионерна дружина.

 Войници: убити, изчезнали от 35. полк около 25 процента; от 6. пионерна дружина убити 18, ранени 41, изчезнали 2; дивизионната конница: убит 1. Пленници: един русин от 243. полк и един сърбин от сръбско-руската дивизия. № 7540., 8. IX. 916 г. 6 ч. пр. пл.

 Началник 6. дивизия

генерал майор Попов“

 6. пехотна дивизия до 4 часа е в отстъпление. От 4 ч. момента, когато тя е предупредена и чувства приближаването на конната дивизия на фланга си, тя преминава в контър-настъпление. Това последното е улеснено от настъплението на войските на Добришкия гарнизон и появяване на конната дивизия в фланг и тил на неприятеля. Добричките войски действуваха от предния ден с 6. дивизия и тяхното съдействие до този момент не бе попречило за неуспеха. Новата причина — появяването и действието на конната дивизия в фланг и тил на противника има решително влияние за съдбата на боя.  

Същото нещо признава и генерал Тошев, който в книгата си „Действията на III. армия в Добруджа“, за този бой казва:

 „Трябва да се признае, че успехът в тоя съдбоносен бой се дължи преди всичко на храбростта и силната съпротива проявена от войските на 6. Бдинска дивизия, (особено 35. Вратчански полк), които яко и слаби числено, трябваше няколко часа да издържат удара в фланг от цялата Сръбско-Хърватска дивизия; а така също и на съдействието указано от Добричките войски, а най-вече на своевременния бърз марш-маньовър на усилената конна дивизия за появяване в фланг и тил на дясното неприятелско крило.  

През време на движението на дивизията в югоизточна посока противника настъпва с силни разузнавателни части, подкрепени с пехота, в зоната западно от Карапелитския овраг, като едни отблъскват колоездачната рота по шосето Силистра, Добрич, а други, предимно конни, отхвърлят всички наши разузнавателни части и достигат до Куртбунар. Но благодарение на взетите от по-рано мерки и енергичното действие на частите от Куртбунар, (гдето са обозите, радиостанцията и телеграфната станция, болницата), града е запазен, а с. Кеседжик—наново овладяно.“

Разузнавателна дейност на конната дивизия

след боя при Добрич

8. септември

 На 8., според заповедта на армията (телеграма № 4406.), задачата на дивизията остава същата по отношение охраната на десния фланг на армията, а за разузнаване ѝ се дава зоната ограничена от запад с. Кара-Сулар, Сара Неби, Бей-Бунар и от изток Кара-Сулар, Дурбали, Енидже, Хайдар.  

Първоначално се смята дивизията да се предвигне северно към с. Фандакли, но понеже 6. дивизия, както и Варненския подвижен резерв, са твърде изморени и разстроени от вчерашния бой остават на позициите си; конната дивизия остава също при Кара-Сулар, за да даде малко почивка на хора и коне, които от 1. септември са в непрекъснато движение и бой.

 Разузнаването на запад е простряно все още северно от Куртбунар, тъй като града продължава да служи като опорна база на дивизията, гдето са съсредоточени повечето и домакински служби и обози. Така, че линията на разузнавателните части на дивизията се простира през с. Суджаклъ, Джами-Махле, Сара-Неби, Хаджи-Кьоселер, к. 231. (северно от с. Омуркьой), с. Дурбали, а тази на разездите: с. Алфатар, Пандакли, Бей-Бунар, Хадар-Челеби, к. 240., северно от Хаджи-Кьоселер, к. 231. северно от Омуркьой, Дурбали, Айдинбей.

 От събраните и препратените в щаба на III. армия и н-ку Добричкия гарнизон сведения №№ 93, 94, 95, 16 Б., 96., 18 Б., 19 Б. се установява:

 Противникът, след вчерашния неуспешен бой се е оттеглил в посока на с. Езетли, гдето източно и западно от това село бързо се укрепява. Руската конна дивизия се е оттеглила в зоната към с Хардали с изнесено ядро в с. Азапляр, като всички противникови разузнавателни части южно от Силистра също така са се придвигнали към север.

Ето и самите донесения:

Командующия III. Армия  

Копие - н-ку Добришкия гарнизон и 6. п. дивизия  

По сведения от разузнавателни части, в Бей-Бунар вчера, 7. того, в 8 ч. 25 м. сл. пл., противник не е имало. По хребета северно от Бей-Бунар, Кадир-Челеби има пехотни окопи и блиндажи от много здрав материал. Пред тях имало други малки окопи, съединени с първите с ходове за съобщения. Зад окопите имало землянки и навеси. Всичко е изпразнено още на 2. т. м. Вчера към 12 ч. са минали руски конни части през с. Даутлар, Аратмаджа. № 93, Кара-Сулар, 8.IX. 3. ч. 10 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(подп.) Генерал-майор Колев

Командующи III. армия

 Копие-н-ку Добришкия гарнизон, 6. п. дивизия  

По разпит на местни жители от с. с. Кара-Орман и Гърлица се установява, че зад с. Бучак има пехотни окопи и артилерийски по хребета. Такива окопи имало по целия хребет от с. Вучак до рекичката, която минава през с. Алмалау. Окопи - по целия хребет - от рекичката до Кара-Орман. В бахчите на селото имало артилерийски окопи, зад рекичката при с. Брачма има артилерийски окопи. Зад с. Алмалау имало артилерийски окопи, всичките бетонирани. Пред селото пехотни окопи; артилерийските окопи са от ляво на пътя Алмалау—Острово. На к. 106., източно от Силистра имало артилерия. На к. 135., източно от Силистра имало тежка артилерия в бетонирани окопи. Пред окопите на Острово, Алмалау има телена мрежа 3 реда: първи ред от бодлива тел, а другите два от гладка. Коловете са дървени и слабо забити. Мрежите могат да се минат на шосето Липница—Острово. По хребета, източно от с. Гюргенджик, с. Алифака през шосето на изток, има пехотни окопи. На хребета източно от Топчи има също пехотни окопи. № 94; от с. Кара-Сулар, 8.IX.1916. г. 4 ч. 45 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(подп.) Генерал-майор Колев

Командующия III. армия

 Началника на разузнавателната част към с. Екинджик, северно от Куртбунар, донася, че от 7. т. м. вечерта всички неприятелски конни части се изтеглят към линията с. Пандакли — Алфатар; в 1 ч. сл. пл. 8. т. м. в с. Акбунар, Екинджик, Даутлар, Къдър-Ашик. Караджа-Ат нямало нищо. Пристигнал сега човек от Меджидие, казвал, че в този град нямало руски пехотни части. № 16. Б. от Кара-Сулар, 8.IX.916. г. 6 ч. 50 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(подп.) Генерал-майор Колев

Командующия III. Армия

Копие н-ку гарнизона Добрич и 6. п. дивизия.  

Началника на предната разузнавателна част към с. Хаджи-Кьоселер донася: села Фандакли, Сейдали, Кара Баглар, Омуркьой, са изпразнени от противника. По сведения от местни жители в с. Мурсал Кьой няма противник. Също по сведения от местни жители снощи руските части са отстъпили към Армутлий, гдето продължават да наблюдават с отделни разезди. Цяла нощ сръбската дивизия е отстъпвала към Мансурово — Азапляр. № 95 . . . . . . ?

Началник 1. конна дивизия

(подп.) Генерал-майор Колев

Командующия III. Армия

Копие н-ку гарнизона Добрич и 6. п. Дивизия  

Според донесенията на разузнавателните части противника през цялата нощ на 7. срещу 8. в състав 5 пех. полка (руси и сърби), 4 оръдия и 3 ескадрона в голям безпорядък е отстъпвал към с. Есетли. В зоната с. с. Дурбали, Мансурово, Омуркьой, Шаханджи противник няма. Противник няма и в Бей-Бунар, Олукли Гюлеркьой. № 96. Кара-Сулар, 8.IX.916, г. 7 ч. 45 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(подп.) Генерал-майор Колев

Командующия III. армия  

От добитите сведения от разузнавателните части, неприятелските войски, опериращи на 7. около Добрич, са достигнали с ариергардните си части с. Дурбали, к. 235. — северно от Добрич.

 Днес, 5 ч. сл. пл., започвам движението според заповедта Вх. № 4436. от вчерашна дата. № 16. Б, с. Кара-Сулар, 9.IX.916. г. 5 ч. 30 м. пр. пл.

Началник дивизията

(подп.) Генерал-майор Колев

 От изложеното до тук се вижда, че твърдението на К. Кирицеску, какво: „На 26. август (8. септември н. с.) руско-ромънските конни части успяват да изтласкат назад българската конница и да завземат отново за късо време Добрич. Обаче, пред вид голямото числено превъзходство на противника и завземането на Силистра, което застрашава десния фланг на нашите армии, руско-ромънските войски се оттеглят и заемат една линия, която съвпада приблизително с линията на старата добружанска граница“,— е съвсем произволно и далеч от истинското положение: Силистра още не бе завзета от българите, а ромъните не са наближавали през този ден и не са завземали Добрич.

9. септември
 

Командующия III. армия с № 4436., 8. IX.1916. г. 8 ч. 10 м. заповядва: „конната дивизия да се придвижи към с. Мурзук и организира разузнаването в зоната: с. с. Куртбунар, Алфатар, Силистра и Куртбунар, Кокаджа, Чифут-Куюсу. Дивизията да поддържа свръзка с 6. пех. дивизия и ако около Добрич се завърже бой, да съдействува за унищожаване на противника. Една от дружините, заедно с планинската батарея, се отнема от дивизията, която се предупреждава, че 2. к. бригада започва да се разтоварва на 10. вечерта при Каспичан.  

Движението на дивизията се урежда с оперативна заповед № 10. от 9.IX.916. г. 12 ч. 15 м.

 Дивизията се насочва в 5 ч. пр. пл. в две колони към зоната: с. Мурзук, Кеседжик, като разузнавателните органи се тласкат още повече към север, към Силистра.  

С пристигането на дивизията към с. Кеседжик в 11 ч. пр. пл. се получава втора заповед от армията (№ 4446. от 9.IX.916. г.), с която се иска: „дивизията да се насочи към с. Малка Кайнарджа, да разкъса завесата на противника и да го атакува, в случай че отстъпва“.  

Изпратени са нови по-силни разузнавателни части от по 1 ескадрон с 1 картечен взвод в посока: с. Бей-Бунар, — Силистра (майор Босилков); с. Голяма Кайнарджа, с. Липница (ротмистър Филипов); с. Кьосе-Айдин — с. Калаичи (р-р Кямилев). Подполковник Войников с 1 ¹/₂ строеви ескадрон и 1 кар. взводове оставен при с. Дурбали и разузнава в зоната — с. Енидже-Хайдар, с. Чифут-Куюсу.  

По-късно, към 12 ч. 30 м. се получава нова тв. бърза заповед:

„Началнику 1. конна дивизия  

По получените сведения морала на противника е твърде отпаднал. Разпоредено е 1. Софийска дивизия днес да настъпи и заеме линията, к. 124. южно от с. Вътрен, к. 130, северно от с. Сюнек и к. 134. източно от същото село. В случай, че противника е отстъпил, то 1. Софийска дивизия ще вземе гр. Силистра. Изпраща се флангард от Аккадънлар за Алфатар. При изпълнение задачата си № 4446. открийте свръзка с флангарда към с. Алфатар. № 4448. 9.IX.916. г.

Командующий III. армия генерал Тошев.
 

От с. Кеседжик, поради неудобствата на местността за движение вън от шосето по други успоредни пътища, движението продължава в една обща колона.  

През деня се получават редица донесения, които рисуват твърде добре дейността на разузнавателните части, както и положението. Противника заема и се укрепява на линията к. 235. с. Есетли, с. Чамурли, гората северно от това село, к. 227., к. 218., с. Карали, с. Дураси и с. Енидже-Хайдар. Нощес са влезли 6 роти в Есетли, Чамурли и тази сутрин в 6 часа пр. пл. са се оттеглили в гората северно от Чамурли, к. 224. Неприятелски конен полк с 1 батарея се забелязва днес, 7 ч. 15 м. пр. пл., да настъпва от с. Аптаат към с. Деведжи-Кьой. Забелязани и отхвърлени на север при Бей-Бунар — 1 ескадрон, при Пандакли — 1 ескадрон, при Гюргенджик — 2 ескадрона, при Малка Кайнарджа — 3 ескадрона. По-големи части не са разкрити.  

Дивизията пристига в района Бей-Бунар, с. Кайрак към 6 ч. сл. пл. и тук занощува. Събраните от разузнавателната част сведения са препратени със следните донесения:

Командующий III. армия  

От разузнавателните части, от селени българи, вземани като водачи от русите, се установява, че след боя на 7. при Добрич сърбите отстъпвали цялата нощ в безпорядък към с. Аптаат, Девенджикьой, убити духом и с униние, което се виждало в войниците и офицерите.  

Руската конна дивизия на 8. се съсредоточила към с. Хардали. Горното се потвърждава и от факта, че на линията Бараклар, Кьоселер-Армутлии не бил забелязан никакъв про тивник. Настойчивото настъпление не само от дивизията, но и от разездите, е създало известна боязън у руските кавалеристи, която се изразява в това, че руските разезди, почти всякога по-силни от нашите, отстъпват при най-малкия натиск, а тъй също и от факта, че до сега руската конна дивизия не ни търси, а като че ли ни избягва. Характерни са думите, които техни казаци казвали пред селени българи: „ми думали, що болгари не будут стрелят на нас; между тем они бросаются как собаки, прокле....! Десет человек атакуют сорок“. № 19, Б, 9. IX. 1916. г. 6 ч. пр. пл.

Началник 1. конна дивизия

(подп.) Генерал-майор Колев.

Командующий III. Армия

Копие - н-ците гарнизона Добрич и 6. п. д.  

По донесение от нашите разузнавателни части, противникът заема позиция, която окопава на к. 235., Естели, Чамурли, гората северно от същото село, к. 227., к. 218., с. Карали, Дораси и Енидже-Хайдар. Нощес се е оттеглил в гората северно от Чамурли и к. 224. Неприятелска конница имало около 1 к. полк.

 Неприятелски конен полк с 1 батарея е забелязан днес в 7 ч. 15 м. пр. пл. да настъпва от с. Аптаат към с. Деведжи-Кьой. Според казванието на избягал българин, запасен войник, при Сараджа са идвали вчера 1 сръбски генерал с руски офицери на разузнаване. Към същото село настъпвала сръбска артилерия. Между селата Есетли и Мусабей разположените войски били руска пехота и носели на рамената си № 64. Сърбите били разположени западно от тях. Окопите тук били слаби, добри окопи с телени мрежи имало при старата граница. № 101. 9. IX. 916. год. 12 ч. 30 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п). Генерал-майор Колев.

Командующи III, армия  

Копие — н-ците Добришкия гарнизон, 6. п. див.

Дивизията в настъпленията си към север достигна и зае Бей-Бунар. Предните разузнавателни части са тласнати в посока: Алфатлар, Гюргенджик, Малка-Кайнарджа Липница, в Калаичи, Есетли, Чифут-Куюсу. В тази зона пехотни части са забелязани в пунктовете указани в донесение № 101 от днес. По значителни конни части са забелязани: в Пандакли 1 ескадрон, Гюргенджик 2 ескадро-на, Бейбунар 1 ескадрон, Малка-Кайнарджа около 3 ес-на. Утре дивизията ще продължи настъплението си. № 103. 9. IX. 916. г. 9 ч. 20 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия,

(п). Генерал майор Колев.

10. септември
 

През нощта падна дебела слана. По липса на вода в Бей-Бунар конете са водени на водопой в с. Кайрак и Голям-Караач. Рано сутринта се получава от армията заповед (№ 4466), с която се съобщава, какво нашата 5. конна бригада и части от 1. пехотна дивизия вчера са влезли в Силистра и за днес се заповядва: „Конната дивизия да разузнава в зоната между Дунава и линията Бей-бунар, с. Чифут-Куюсу, като влезе във връзка с 5. конна бригада, която ще се изнесе източно от Силистра в с. Ешекьой“.  

По-късно, към 9 ч. 35 м., се получава и оперативната заповед на армията за този ден, според която: „Конната дивизия с 5. конна бригада (9. конен и 6. германски конен полкове) с две роти от 16. полк да се изнесе в посока: с. Надежда, Александрия и разузнава в зоната между Дунава и линията Бей-Бунар, Чифут-Куюсу и обърне особено внимание към с. Аптат и Енизенлия, гдето са забелязани пехотни части с артилерия. Да се съберат сведения за разположението и фланговете на фортификационните постройки на линията с. Кузгун, с. Кобадин“.  

Дивизията се насочва в 6 ч. 30 м. в две колони през с. Малък-Караач за с. Теке-Дереси и през с. Кьосе-Айдин за с. Режеб-Куюсу, като се заповядва на 5. конна бригада да се насочи през с. Краново към дивизията в с. Теке-Дереси.  

От съпротивите, които конната дивизия среща през време на движението си към изток (в действие влизат не само разузнавателните части но и авангардите на колоните, пехотните и колоездачни роти, картечн. ескадрони, конната батарея) се добива впечатление, какво тя е в тясно съприкосновение с значителни неприятелски конни и пехотни части, които с постепенни комбинирани действия пеша и на кон, трябва да се изтикват стъпка по стъпка. Противникът иска да премине към решителна съпротива по старата граница.  

Донесението, което се изпраща вечерта в армията обрисува на кратко водените боеве и срещнатите съпротиви. В него се казва:  

„Дивизията настъпи днес в 6 ч. пр. пл. в посока Теке-Дереси. С пристигането в Кьосе-Айдин частите от дивизията бяха спряни в марша си към изток от противник от трите рода оръжия, който заемаше позиция при к. 192. (2 км з. от Теке-Дереси). Тук противника имаше около 2 дружини с 2 оръдия и заемаше от по-рано приготвените окопи. При с. Краново противника вкара в действие около 1 конен полк с картечници.  

Към 6 ч. сл. пл. противника при с. Кадиево (к. 192.) се усили с още една дружина: която настъпи от с. Касъмча към с. Реджеб-Куюсу. По на запад от с. Есекьой са забелязани около 2 еск. Селото Малка-Кайнарджа бе заето до 3 ч. сл. пл. с 1 ¹/₂ ескадрона. В с. Гюргенли имаше един ескадрон с картечници, който в 6 ч. сл. пл. се оттегли към Теке-Дереси селата Кокарджа, Ерджи. Армутли, Параджик са чисти от противник. Според казване на селяни, снощи в с. Надежда е имало значителна конна колона с артилерия. Според други селяни в с. Азапляр, Александрия, Аптат имало два конни руски и ромънски полкове. По на изток противника продължава да се окопава на пунктовете, указани в донесение № 101. от 9. того.  

Противника извършваше разузнавателна служба с привързан балон в посока на Теке-Дереси и с два аероплана, които летяха много висока над частите.

 Числото на убитите и ранените не е още установено. Утре дивизията продължава разузнаването си. № 109. 10 IX. 1916 г. 10 ч. 15 м. сл. пл“.

 Дивизията занощува: пешите части в с. Кьосе-Айден, конницата в с. Кютюклю.

 Бригадата на полковник Марков не е пристигнала и през този ден не успява да влезе в състава на дивизията.

11. септември
 

През този ден дивизията остава в същия район и продължава разузнаването си между Дунава и ж. п. линия Добрич—Кобадин. В посока на с. Александрия разузнаването е засилено с дивизиона на майор Н. Николаев от 1. к. полк. Добитите сведения се изпращат в Щаба на Армията със следните донесения:

Командующия III. отделна армия

Копие — н-ците 1. Соф., 6. Бдинска дивизии

и Добричкия гарнизон  

 Противника в състав повече от 1 конен полк с картечници и 2 оръдия нощес е напуснал Краново и се оттеглил към Калаичи, Паракьой. Според казването на селяни с. с. Липница и Козлужа също били напуснати от противника, а неприятелската конна дивизия с пехота била в Паракьой (ще се провери). № 110., с. Кютюклю, 11. IX. 916. г. 8 ч. 30 м. пр. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п) Генерал майор Колев

Командующий III. Армия

Копие — начальнику 1. п. Соф. Дивизия.  

 Предната разузнавателна част донася—противник в състав 4 роти и картечници се окопава по хребета Ю. З. от с. Гювенджа, К. 158. и К. 166. Противника се окопава и по хребета югозападно и южно от с. Калаичи. Според казването на селянин на 10. того сутринта в Паракьой имало 2—3 пехотни полка с около 20 оръдия и конница. Само конницата била руска, другите части били ромънски идящи от Силистра. № 112. с. Кютюклю, 11. IX. 1916 г. 9 ч. 45 м. пр. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п) Генерал майор Колев.

Командующий III. Армия

Копие — начальнику 1. п. Соф. дивизия.  

 Потвърдяват се сведенията от № 112., че противника се окопава на к. к. 158. и 166. Забелязано е окопаването и на 2 оръдия. Отделни хора отиват за с. Великьой. Неприятелските части тук били сръбски (ще се провери). № 114. с. Кютюклю, 11. IX. 916 г. 12 ч. 45 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия.

(п) Генерал майор Колев.

Командующий III. Армия

Копие — н-ците 1. и 6. п. дивизии и Добричкия гарнизон.  

По донесение на нашите разузнавателни части селата Гарванул и Липница са освободени от противник. Противника продължава да се окопава на к. 158., к. 166., к. 168. западно от Калаичи, както и южно от това село по хребета. Частите са сръбска и ромънска пехота. На к. 140. С. 3. от с. Куру-Орман забелязани отделни пехотинци и 1 е-н конница. Селото Режеб-Куюсу е праздно от противник. Нощес там е имало два е-на и са се оттеглили в 3 ч. пр. пл., като са се насочили към Добромир. В това село са забелязани 2 дружини пехота ромънска. Установява се с положителност, че в Караново противника е бил вчера в състав 8 ескадрона, 9 картечници и 2 оръдия от 5. конна на генерал Никитина батарея. Противника е напуснал селото в следствие натиска на 1. конна дивизия в пълен безпорядък, като батареята, между другото, е оставила и своята полска канцелария. На 10. того в с. Кузгун са се установили 38. пех. ромънски полк и 5. артилерийски полк идящи от Силистра заедно с 400 кола. По казването на селянин, имало добре маскирани окопи при с. с. Талишман, Мулчова, Адамклисе, Гьол-Бунар, Кокарджа и Качамак.  

Тези окопи нямали телени мрежи. № 118, с. Кютюклю, 11. IX. 916. г. 6 ч. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п) Генерал майор Колев.

Командующи III. Армия.

Н-ците 1. 6. п. дивизия и н ку гарнизона Добрич.

 По сведения от наши разузнавателни части: в зоната Хаджи Кьой, к. 235., Дурбали, К. 220. положението не променено — противника продължава да се укрепява. Неприятелския леви фланг от к. 220, к. 228 до Чифут-Куюсу се охранява с конни наблюдателни застави, пехотни части за сега на тази линия не са забелязани (сведението от днес 8 ч. пр. пладне).

 Руски ескадрон с 2 картечници снощи, 10. того, е отстъпил от с. Азапляр за Аптаат. Сръбска застава 40-50 човека заема к. 215, северно от Азапляр. Днес забелезани на височините при с. с. Девежикьой, Хажикьой слаби пехотни части да се окопават. По сведения от руски и сръбски пленници се установява, че в Александрия имало 1. ескадрон от Смоленския улански полк, а в Аптаат забелезани конници с червени пагони. В Хардали имало две оръдия (сведенията са от 10 ч. пр. пл. днешно число).  

С батарейна тръба е наблюдавана днес 1 дружина да се окопава при к. 210. източно от Теке-Дереси. 5. конна бригада днес 9 ч. пр. пл. се присъедини към дивизията. № 119. с. Кютюклю, 11. IX. 1916. г. 2 ч. 45 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия.

(п) Генерал майор Колев.

Бързо.

Командующи III. Армия

Копие — н-ците 1. 4. и 6. п. дивизии и Добричкия гарнизон.  По сведение от наши разузнавателни части от 6 ч. сл. пл. неприятелските части, които са били в Аптаат, Хардали са се оттеглили към север. В с. Александрия няма никакъв противник; в Аптаат — 1 ескадрон, а в Хардали разезди и 1 ескадрон. На к. 215. забелязани 400 души пехота, която по казването на местни жители отстъпвала от Армутли. На к. 203., има спешени части. № 120., с. Кютюклю, 11. IX. 916. г. 10 ч. 25 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п) Генерал майор Колев.
 

Общото впечатление от тези сведения е, че ромънски, руски и сръбски части се окопават по старата граница, като изнесените напред разузнавателни части, под натиск на конната дивизия, се оттеглят към север, — зад главната позиция на тази линия.

5. конна бригада (само 9. к. п.) се присъединява в 9 ч сл. пл. към дивизията.

12. септември
  

Оперативна заповед № 23. от 11.IX.1916. г. 7 ч. пр. пл. по III. армия определя задачата на армията:

„Утре, 12. того, армията ще настъпи в североизточна посока към линията Кузгун, Кара-Омер, с цел да на стигне и унищожи противника. На конната дивизия се заповядва: да се насочи в югоизточна посока и към 9 ч. пр. пл. да постигне с. Армутли, гдето да се спре и прикрива настъплението на 6. дивизия от евентуално неприятелско нападение срещу левия и фланг. В случай на бой—да съдействува на същата дивизия“.

По късно се получава нова заповед, телеграма № 45 от 12.IX.1916. г., 3 ч. 10 м. пр. пл., според която: „ако на 12. септември 6. пех. дивизия и войските от Добричкия гарнизон заемат обективите си, дадени им с оперативна заповед № 23., още същия ден, конната дивизия да се насочи на бърз алюр в югоизточна посока, зад фронта на 6. дивизия и Добричкия гарнизон, към с. Писарево, за да охранява фланга на армията. Прехода е голям, но предвид нуждата — времето не търпи отлагане. Налага се крайно напрежение“.  

Дивизията настъпва към с. Армутли в две колони: лява колона: Лейбгвардейски конен полк с един к. а. взвод, пехотните роти и пешите картечни ескадрони през с. Кьосе-Айдин, Малък Караач, Кара Кашла, Хаджи Кьоселер, Армутли; дясна колона: 2., 9., 6. к. полкове, конната батарея (2 взвода), през с. Кютюклю, Кайбулар, Голям-Караач, Кара-Кашла. От с. Кара-Кашла, двете колони се движат с общ авангард. Старшия адютант, майор Соларов, е изпратен с лявата колона.  

Под прикритието на авангарда, който заема к. 221. с. източно от селото и разузнавателната част на к. 215., северно от с. Азапляр, дивизията се съсредоточава при селото и остава в очаквателно положение.  

Още с пристигане на конната дивизия при с. Армутли е открито, какво русите не са прекъснали една телефонна линия, която отива от селото в тяхната позиция. Веднага е поставен наш офицер, който да разбира руски и който дочува ценни разпореждания и служебни разговори, които са препратени на началника на 6. пехотна дивизия за използване.  

Привечер, 8. ч. сл. пл., след като 4. и 6. пехотни дивизии и Добричкия гарнизон заемат безпрепятствено местата си, определени им с оперативната заповед, дивизията с нощен марш в 5 ешелона се прехвърля през с. Мансурово, Али-Анифе, Пчеларово, Чобан Куюсу, Момчукой, Писарево в района на с. Парифака, с. Писарево, като извършва този ден с ядрото си един преход от 70 км.

 Едновременно с преместването на дивизията и с излизането напред на пехотните войски е изместена и разузнавателната част от с. Дурбали на изток от ж. п. линия, а обозът на дивизията — от с. с. Кеседжик, през с. Кара-Пелит за Добрич.  

С това се туря край на дейността на конната дивизия в междината между първа пехотна дивизия и войските от Варненския подвижен гарнизон отначало, и впоследствие между 1. и 6. пех. дивизии, която междина, като се смята между Куртбунар и Добрич по права линия е 40 км., а по-насевер, между с. Алифак и Чифут Куюсу — 80 км.  

Конната дивизия, благодарение на своята подвижност, енергично действие и желание да бъде полезна, като прояви за тази цел на няколко пъти своевременен почин, можа надеждно да охранява и запълва тази междина.  

Тя улеснява напълно командването на III. армия, като изпълнява, въпреки численото надмощие на противника, своевременно всички възлагани и задачи, както по разузнаването на противника, така и по охрана на фланговете на големите войскови поделения, между фланговете на които се намира междината, в която тя действува.

 След боя при Добрич тя простира своето разузнаване в зоната между Дунава и ж. п. линия Добрич—Кобадин, своевременно разкрива спирането и организирането на противника по линията на старата граница, което спиране предвестник на упоритите боеве, които впоследствие се развиват на тази линия.

 Тя образува, през дните на 10. 11. 12. септември завесата, зад която частите от III. армия спокойно извършват своето прегрупиране и движения към изток.  

През този период тя извършва две твърде успешни и с несъмнена важност по своите последици действия:
 

1) Атаката при с. Кочмар, с. Конак:

2) Атаката при Добрич.

 Първата нанася не само материално, но и морално поражение на противника, който без бой след това очиства Добрич. Втората спечели за българското оръжие едно изгубено вече сражение.

Глава III. Действията на конната дивизия на десния фланг на III. армия

Боевете при старата граница.

13. септември, бой при с. Чифут-Кююсу  

Скица № 5.

Оперативната заповед на армията № 24 за 13. септември се получава в щаба на конната дивизия, в с. Пирифака същия ден към 11 часа пр. пл. Според тази заповед армията продължава настъплението си към север.

Задачата на конната дивизия се определя: „Да настъпи към с. Черно-око, да прикрива фланга на армията и разузнава за противника, разположен на линията: с. Кара-Омер Мангалия.“

С получаване на заповедта, конните части са насочени към с. Черно-око. 2. конен полк е изпратен, с командира на 4. конна бригада в разузнаване в определената от заповедта на армията зона, като ядрото следва в посока: с. Рогозина, с. Предел: колоездачните роти са насочени по шосето през с. Кара Дурмуш за с. Харман-Куюс. На дружината (2 пехотни роти) с пешите картечни ескадрони (която пътува последен ешелон и не се знае, догде е стигнала) е пратена заповед да следва в посока на с. Кара-Дурмуш в следа на колоездачите.

От получаваните сведения се добива впечатление какво: междината Кара-Омер — морето е по-слабо заета с конни и пеши части, — една по-силна група (2 пехотни роти с батарея, 2 ескадрони) около с. Даулкьой; с. Кара-Омер е заето от по-големи неприятелски части, които се окопават около селото.

На запад се чува силен артилерийски бой, който се обяснява с влизане в действие на частите на Добричкия гарнизон, които според оперативната заповед имат да настъпят на фронт 3 км. източно от с. Мусу-бей, к. 228 (3 км. с. з. от с. Караагач.)

Към 5 ч. се получава едно твърде бързо съобщение от 6. пехотна дивизия, която действа западно от войските на Добричкия гарнизон. В това съобщение се казва: „към 4 ч. 30 м. срещу дивизията е насочено всичкото усилие на противника, който се готви да атакува дивизията, развивайки най-силна артилерийска стрелба. Шеста дивизия има нужда от помощ. Моля конната дивизия да се насочи към с. Мусу-бей, на запад, срещу левия фланг на противника“.

Въпреки всичкото желание да се помогне и в случая, но след преценка на положението: напреднало време, разстоянието до с. Мусу-бей, което по картата е не по-малко от 21—22 км. съседството на частите от Добричкия гарнизон, които в случай на необходимост могат по лесно и веднага да проявят действието си срещу противника, а главно и поради своята задача — да охранява фланга на армията, който като че ли също е заплашен, на 6. дивизия се съобщава, че конната дивизия не ще може през този ден да ѝ даде непосредствена подкрепа.

И, наистина още от полученото в 4 ч. донесение от капитан Викилски, който с батарейна тръба наблюдава при с. Черно-око, става ясно, какво от към с. Кара-Омер се насочва към югозапад една пехотна колона.

Донесението гласи:

Началнику 1. конна дивизия.

В този момент около 2 неприятелски роти се източиха от с. Чифут-Куюсу по пътя за с. Караач. В Чифут-Куюсу дойде автомобил. От към гарата, която е между Кара-Омер и Чифут-Куюсу, се зададе главата на една походна колона, която следва първите две роти. До сега видените части не са повече от 5—6 роти. Артилерия не се забелязва.

Нашият 2. конен полк (разездите) навалиха към с. Предел. На юго-запад от Караач се забелязва около взвод конница, който се движи галоп в ю. з. посока.

№ 11. с. Черно-око, 13.—IX. 1916. г. 3 ч. 40 м. Командир 1. конна батарея капитан Векилски: Получено Щ. Д. 4 ч. сл. пл.

Донесението на подпоручик Кърджиев, получено в 5 ч. 40 м., посочва движение на запад на друга колона в състав един конен полк и 4 оръдия.

Ето и самото донесение.

Командиру 4. конна бригада.

По шосето право на запад настъпва артилерия около 4 оръдия; полк от 4 ескадрона се движеше се по шосето и взема в ляво от него по посока на запад. Малки групи пехота ми пречат и не мога да се добера до самото шосе. № 10.6 к. м. северно от Черно-око. 13. IX. 1916. г. 5 ч. 15 м. сл. пл.

Началник десния самостоятелен разезд

Подпоручик Кърджиев

За да се попречи на забелязания противник да влезе в действие срещу войските от Добричкия гарнизон, конната дивизия започна енергично настъпление срещу левия фланг на колоната. Действието на дивизията се започва от 6. конен полк, изпратен с 2 конни оръдия в авангард на дивизията, в посока с. Черно-око — К. 173. Главните сили на дивизията, Л. Гвардейски, 1. и 9. конни полкове се насочват в ляво от авангардния полк, в фланг на колоната, с посока на с. Хасарлък, прикривани от огъня на останалите оръдия на конната батарея. На колоездачите е заповядано да настъпят от с. Харман-Куюсу към север и с огън да подкрепят дивизията.

Противникът скоро открива бърз и чест артилерийски огън по частите от дивизията; пехотата му се развръща и заляга из гънките на местността. Дивизията срещу него насочва спешени ескадрони, подкрепени с картечници. Действието продължи до пълно смръкване. Нощта туря край на боя.

Колкото и кратко да е действието на конната дивизия, но поради силата на заплахата, проявена с развръщане на много части на широк фронт и тяхното бързо настъпление, то постигна целта си: противника е прикован до вечерта и не само, че не му се позволява да продължава движението, но се принуждава да организира по-добре бойния си ред и да изтегли към север лишни обози. Това се установява от следното донесение: „От с. Кара-Омер в западна посока се движат много обози; обоза се прикрива от конница. В този момент всичкия обоз обърна и през с. Кара-Омер отстъпва по шосето за Меджидие. Заедно с обоза им около един конен полк. № 38., поста западно от с. Предел, 13. IX. 2916. г. 6 ч. 5 м. Получена в Щ. Д. в 6 ч. 55 мин.

Командир 4. конна бригада

Полковник Табаков“.

Придадените с оперативната заповед на армията за този ден 2 турски дружини от 74. пех. полк не успяват да се присъединят към дивизията; за следния ден се придават към войските на Добричкия гарнизон, така че те не могат да влязат в състава на конната дивизия.

Дружината от 16. полк успява да стигне при с. Харман-Куюсу към 4 ч. 30 м., развръща се и влиза в свръзка към к. 218. с дяснофланговата рота от Добричките войски, като им указва своята непосредствена подкрепа.

Тук, в Източна Добруджа, местността е съвсем безводна. Населението се снабдява с вода от няколко само кладенци в селата, дълбоки 30-40 м., отгдето водата се черпи с въже и обикновени кофи. За да прави водопой конницата през нощта се оттегля: авангарда—в с. Черно-око, главните сили в с. Писарево и с. Лиляково.

Водопоя продължава цяла нощ. Хората и конете малко почиват.

Бой при с. Кара-Омер

14. октомври.

Скица № 16.

За този ден, според оперативната заповед на армията № 35, частите от състава на армията трябва да продължат настъплението си към север, като на конната дивизия се дава задача: „в 6 ч. да настъпи в северозападна посока с цел да съдействува на войските от Добричкия гарнизон, които ще действуват с десния фланг напред, за да подкрепят по лесно 6. пех. дивизия“. (съобщение от н-ка Добричките войски № 337. от 14. септември 1916. г., 5 ч. пр. пл.)

Настъплението на дивизията е организирано съгласно оперативната заповед по конната дивизия № 14. от IX. 1916. 5 м. 30 м. пр. пл. В разузнаване—9. конен полк с командира на 4. конна бригада полковник Табаков—зона на разузнаване от с. Хасърлък до Мангалия. Главните сили се насочват да овладеят първоначално с. Чифут-Куюсу, като конницата от с. Черно-око обхожда селото от изток, а дружината, с колоездачните роти и пешите картечни ескадрони—от с. Харман-Куюсу, насочвани от майор Соларов, настъпват край шосето към с. Чифут-Куюсу.

Неприятелски конни части, заплашени от обхода на нашата конница, са лесно прогонени от това село.

След овладяването на с. Чифут-Куюсу, към 11 ч. пр. пл., конната дивизия е насочена към с. Кара-Омер с цел да заеме селото, или най-малко да задържи противника там и не му позволи да действува във фланг и тил на Добричките войски, които след заемането на с. Хасърлък, изменят посоката на движението към с. з. (съобщение от н-ка на тези войски № 343.).

Това решение се взима като последица на събраните сутринта сведения, които посочват, какво с. Кара-Омер и прилежащата местност са добре укрепени, заети с по-силен противник, а на ж. п. станция пристигат тренове с войска и от тук се насочват към запад и юго-запад — действието на дивизията трябва да се прояви в посока, гдето, като заплаши най-чувствителното място от неприятелската позиция и привлече повече неприятелски сили, действително да облекчи положението на войските от Добричкия гарнизон.

Дивизията продължава движението към с. Кара-Омер като пешите части настъпват в длъж на шосето и ж. п. линия, а конницата — източно.

Противникът заема заблаговременно приготвената си позиция с около 4—5 дружини и 2—3 батареи. Пред дългата линия окопи е поставена и телена мрежа. Тези окопи и телени мрежи продължават на изток до гората, която е северно от с. Канли-Чукар (не отбелязана на картата) и е заета от пехотни части с картечници. Височината северно от с. Даулкьой е заета с пехота и две батареи. Също, по на изток до с. Саригьол местността е заета с пехотни и конни части.

Конното ядро, което прави няколко настойчиви опити да обходи селото от изток, след заемането на с. Канли-Чукар и Дуалкьой, е в невъзможност да продължи обходното си движение, североизточно от с. Кара-Омер, поради силната съпротива на противника.

Пехотните роти с пешите и картечни ескадрони на дивизията, подкрепени от огъня на конната батарея, настъпват до 600 кр. от неприятелските окопи, спират неприятелската контър-атака, понасят чувствителни загуби и, за да не бъдат изложени на по-голяма опасност, праща им се заповед да замедлят движението си.

От ж. п. станция при селото са повърнати с артилерийски огън два трена и не им се позволява да стоварят войските си. Гарата е разрушена.

За хода на боя през този ден, както и за събраните сведения, началника на дивизията изпраща редица донесения. Тук поместяме само някои от тях, които дават ясна представа за действията през този ден.

Командуващ III. армия

Копие н-ците Добричкия гарнизон и 6. п. дивизия.

По донесенията на разузнавателни части се установява, че колоната, за която е дума в № 140. и 141. е една и съща. Тя е повече от пехотен полк с батарея и се движи от с. Кара-Омер към запад. 4 роти пехота с картечници са се спрели на граничния гребен. В 11 ч. 10 м. пр. пл. неприятелската артилерия откри огън по настъпилите към Кара-Омер наши предни части. № 142., източно от с. Чифут-Куюсу. 14.IX.916. г. 11ч. 20 м. пр. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(под.) Генерал-майор Колев.

Командуващ III. армия

Копие — н-ците Добричкия гарнизон и 6. п. дивизия.

Авангардния полк зае граничния гребен с. з. от с. Предел, който се заемаше от противника с около 1 конен полк. Този последния отстъпва между с. Канли-Чукар — Даулкьой. В този момент голям обоз отстъпва по шосето Кара-Омер за Меджидие. По с. и. гребен се забелязват малки части, които види се прикриват отстъплението. Дивизията продължава да настъпва в посока на Кара-Омер. № 143. източно от с. Чифут-Коюсу 14.IX.917. г. 12. ч. на пладне.

Началник на 1. конна дивизия.

(под.) Генерал-майор Колев.

Командуващ III. армия

Копие — н-ку Добричкия гарнизон, 6. п. дивизия.

Дивизията със смело движение се изнесе на фланга на противника, заемащ с пехота и артилерия с. Кара-Омер, батареята откри огън по ляво-фланговата батарея на противника на к. 182. (Бали-юк) в 12 ч. 40 м. сл. пл., и я накара да прекрати огъня си по дружината от 16. п. полк, настъпваща по шосето; пренесе огъня си по противника, заемащ хребета, южно, от Кара-Омер и по стоварените с трен войски на самата гара. В този момент дружината от 16. полк наближава селото. № 144., от платото к. 153. — Кара-Омер, 14.IX.916. год. 2 ч. 35 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(под.) Генерал-майор Колев.

В подкрепа на настъплението на конните и пехотни части, конната батарея заема позиция южно от к. 153. и към 1 ч. открива огън по 2 непр. батареи, които са при к. 182. Неприятелските батареи прекратяват огъня си, а нашата батарея свободно почва да обстрелва разни цели: гарата при с. Кара-Омер, трен един с войски при гарата, неприятелска батарея при югоизточния край на селото, картечни гнезда по неприятелската позиция.

През това време неприятелски батареи, западно от с. Кара-Омер, променят разположението си по-близо към конната дивизия и в 3 часа откриват огън по батареята, пехотните и спешени части, както и по коноводите и конното ядро. Последните се прикриват из царевиците.

Командуващ III. армия

Копие — н-ците Добричкия гарнизон и 6. пех. дивизия

Наш преден ескадрон зае в 4 ч. сл. пл. с. Даулукьой, друг такъв зае с. Канлъ-Чукар. Противника заема с пехота и картечници окрайнините на гората, която се простира северно от с. Кара-Омер (на картата гората не е показана). Окрайнината на гората, както и на с. Кара-Омер е окопана и обкръжена с телена мрежа. Противника поддържа силен, но не ефикасен огън по посока на батареята. Наши спешени части и картечници водят пушечна борба с противника. № 145, 5 клм. северно от с. Мурафча, 14.IX. 916. г. 4 ч. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(под.) Генерал-майор Колев

Командуващ III. армия

Днес дивизията настъпи с цел да спечели повече терен зад фланга на противника. Зае с. Чифут-Куюсу и пристъпи към овладяването на ст. Кара-Омер. За заемането на тази гара се насочи дружината от 16. пех. полк, пешите картечни ескадрона по фронта, а конната дивизия от фланга. Боя се завърза особено силно срещу дружината; войниците настъпиха смело до 600 крачки, но тук трябваше да спрат, понеже се откри добре маскираната позиция. ю.з. от с. Кара-Омер, усилена с непрекъсната линия от окопи, пред които е построена също по дълга линия от телена мрежи. Силата и обширността на тази позиция не позволи нито на пехотата, нито на конницата да атакуват. Боя, който често ставаше много ожесточен, се прекрати едвам на смръкване, след което заповедях частите да се оттеглят. Резултата от този бой е следния: рекогносцира се Кара-Омерската позиция, за което е донесено; разруши се гарата, където няколко трена правеха опит да се стоварят, спре се движението на една голяма колона по посока на запад. При все това, обаче, някои части продължиха движението си към запад.

Загубите в хора и коне още не са точно известни, но не надминават 60–70 убити и ранени, между които два до три офицера ранени. За загубите ще донеса допълнително. № 31. Б. с. Черно-око, 14.IX.916. г. 10 ч. 10 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия,

(под.) Генерал-майор Колев.

За този бой генерал Кирицеску, когото г. Ат. Н. обича да взема в подкрепа на своите твърдения, казва, в помената по-рано книжка следното:

„На 1/14. септември, 19. дивизия е атакувана от неприятеля на позицията, която заема на юг от Кара-Омер. Атаката, поддържана от артилерия е обърната само от конни части, които настъпват в маневрен строй. Посрещната от огъня на тежката артилерия, атаката е отбита; неприятелската конница отстъпва в безредие и се скрива в една долчина. Обаче, от там, поддържана и от пехота, тя подновява борбата и атакува в фланг нашия западен сектор (бригадата Поеташ); в същото време други конни атаки са посрещнати с артилерийски и картечен огън и са отбити със сериозни загуби“.

Че нашата конница не е потърпяла загуби при първия си опит за настъпление в конен строй и според това не е отстъпила в безредие се вижда от загубите за този ден: убити 1 кон и ранени 3. Когато хора има убити 13 войника, ранени 1 офицер и 110 войника. Тези загуби са главно от пехотните роти, пешите картечни ескадрони (ранения офицер е командир на картечен ескадрон, ротмистър Сиромах от Л. Гв. к. п.

От този цитат е явно, че конната дивизия атакува и води бой с цяла пехотна дивизия, снабдена и с тежка артилерия, и ромънското командване се задоволява от успеха — да отбие тази атака.

Конната дивизия, която разполага с 2. пех. роти, 2 колоездачни роти, 1 конна батарея с 6 оръдия, 5 непълни конни полка и 7 картечни ескадрона, постигна задоволителен успех, като прикова противника и го накара да се задоволява само с отбиване на атаките ѝ.

За да може да се прави водопой, дивизията през нощта се оттегля: 1. конна бригада, колоездачн. рота, кон. батарея и щаб на дивизията в с. Черно-око; 4. и 9. к. бригади — в с. Рогозина, пешите части—роти и картечни ескадрони — в с. Харман-Куюсу. Водопоя продължава цяла нощ.

Конната дивизия и през този ден изпълнява дълга си като извършва това, което положението позволява да се направи. От III. армия не е изказвано недоволство от дейността на конната дивизия за оттеглянето на конните ѝ части по-назад за водопой и почивка. След понесените загуби през деня този упрек би бил незаслужен и не уместен: конете на конните полкове и на пешите картечни ескадрони трябва поне един път на 24 часа да се напоят. А положението позволява да се направи това оттегляне, тъй като привечер се забелязва движение на неприятелски части към север и запад.

Настъпление на дивизията към север

15. септември

За този ден армията, според оперативната заповед № 26., ще продължи настъплението си към север и ще преследва на бития противник, като движението на войските, изобщо, се отклонява, в северозападна посока, така, войските от Добричкия гарнизон се насочват в посока на с. Докузачи, с. Харанкьой.

Задачата на конната дивизия остава същата — „да прикрива десния фланг на армията и съдействува на атаката на войските от Добричкия гарнизон“.

Дивизията настъпва в 9 ч. пр. пл. в две колони през с. Чифут-Куюсу, Черкезкьой, Мамузлу за Байрам-Деде, в авангард: Командира на 1. конна бригада–полковник Михайлов, Л. Гвард. конен полк, взвод к. артилерия като се прикрива в дясно, в посока на с Кара—Омер, със странично прикритие (майор Смилов) в състав 1 дивизион от 6. конен полк с картечен взвод. Разузнаването на изток се простира през с. Сарж-Гьол до морето.

На командира на 1/16. пех. дружина, който донася, че войниците са с подбити крака от непрекъснатият маршове и моли за 1 ден почивка, се заповедва – „пред вид общото благоприятно положение и нуждата енергично да се притиска противника“, да продължи движението и през този ден.

Въпреки проливния дъжд и разкаляната почва, движението продължава неспирно до с. Мамузлу, от гдето, след почивка, движението продължава за с. Байрам-деде, с цел да се излезе пред фланга на армията.

Разузнаването на дивизията е затруднявано от руски ескадрони, които трябва със бой от авангарда да се изтласкват към север. Още от сутринта се установява, какво противника през нощта е изтеглил своите части от с. Кара—Омер, гдето оставя само конни части за прикриване на отстъплението, които лесно са отбити към север от страничното прикритие на конната дивизия.

Това последното е насочено след това в посока на с. Алибейкьой, Казъл-Мурад.

С пристигането на дивизията в с. Калфакьой, към 3 ч. сл. пл. се получава оперативна заповед по армията № 27. според която, армията трябва да продължава да преследва противника към север на фронта Дунав—ж. п. линия, а конната дивизия, като се насочи към Меджидие, източно от ж. п. линия, да охранява фланга на армията и удари в тил отстъпващия противник.

Дивизията изменя посоката на движението си към с. Казъл Мурат, като насочва авангарда в тази посока и допълня разузнаването със нова разузнавателна част, ескадрон от 1. конен полк, в посока на движението на дивизията и два разезда към с. Кобадин и с. Аджемлар.

Дивизията късно привечер се разполага в района Казъл Мурат и Байрам-деде. Разузнаването установява какво противника се е изтеглил през миналата нощ към север, като през деня се прикрива само с конница и слаби пехотни части; противника се спира и организира на линията: Омер бей баш — с. Кобадин, зоната източно от ж. п. линия Добрич—Кобадин изглежда да е заета по-слабо.

С това си донесение конната дивизия още от 15. септември предизвестява за организирането на противника на Кобадинските позиции, върху които впоследствие се развиха упоритите и решителни боеве през втория период на войната в Добруджа.

През деня са заловени 20 пленници: руси, ромънци, и сърби.

16. септември

С телеграма № 4702, — командуващия III. армия определя задачата на конната дивизия: „да се насочи в обща посока към Меджидие, източно от ж. п. линия, да охранява фланга на армията, да удари във фланг и тил отстъпващия противник, да скъса ж. п. линията Кюстенджа, Черна вода, да изпрати един ескадрон, който заедно с дружината и батареята от Добричкия гарнизон да овладее града Мангалия.“ Според същата телеграма, войските на Добричкия гарнизон трябва да настъпят на фронта с. Казичи, с. Енгез, като дясната колона следва по пътя: с. Черкезкьой, с. Гювенлия, с. Енгез и частите ѝ се държат в отстъп по отношение на тези от лявата колона.

За този ден на конната дивизия, преди всичко, предстои да очисти фронта, на който частите от армията има да настъпят. Да се мисли за движение към Меджидие, когато по сведенията, с които конната дивизия разполага, се знае, че противника се организира на линията с. Кокарджа, с. Кобадин, поне за сега е преждевременно. На дивизията се възлага в основата все същата задача — охрана на фланга на армията, който фланг достига до ж. п. линия Добрич, Кобадин; местността източно от тази линия до морето конната дивизия трябва да заеме и охранява, за да не позволи на противника да насочи своите действия срещу фланга на армията, в случай че дивизията не вземе съответните мерки за неговата охрана.

Ето защо дивизията е насочена от зоната с. Казъл Мурат, Байрам-деде през Енгез до с. Амузача, което е почти по средата между ж. п. линия и морето и от гдето впоследствие ще продължи движението си към север, в посока на Меджидие. За разузнаване на противника са насочени две разузнавателни части: Майор Смилов в посока с. Амузача, с. Осман-фака, да разруши ж. п. линия Кюстенджа—Черна вода при с. Османча, към нея се придава коннопионерния взвод на 6. конен полк; разузнавателната част на ротмистър Златанов, в посока на с. Кобадин.

В странично охранение по пътя с. с. Безаул, Софулар, Балар-тепе се изпраща 1 дивизион (подполковник Войников) от 1. конен полк.

Първите донесения от разузнавателните части дава в основание да се мисли, какво сведенията от предния ден ще се опровергаят: напърво време около Кобадин се забелязват по-слаби части. Заради това от с. Енгез дивизията изменя посоката към север за с. Османча, страничното прикритие се насочва през с. Софулар, с. Аджемлар, за с. Османча. Също и лявата разузнавателна част е тласната по-на север през с. Бюлбюл-маре за Меджидие.

Скоро, обаче, се уяснява, какво противника се е установил, организирал се и се окопава с телени мрежи по целия фронт от с. Качамак, южно от с. Кобадин, през с. Узунлар до с. Топрахисар. Забелязват се отделни дружини повече в движение и на почивка, други да се окопават. Нашите разузнавателни части са срещнати с артилерийски огън при с. Аджемлар, гдето страничното прикритие заема гарата и един трен от 15 вагона с фураж и при с. Топрахисар, гдето разузнавателната част на майор Смилов е принудена да се насочи източно от това село и да търси от тук да продължи изпълнението на възложената му задача.

За да се проверят сведенията на конното разузнаване, дали противника заема с добре организирана пехотна система поменатата по-горе линия, наредено е, от дружината да се изпратят силни пехотни патрули, които заедно с разузнавателите части да се изнесат към к. 137. (4 клм. западно от с. Чобаниса), северно от с. Аджемлар и към с. Османча.

Сведенията, които до вечерта се получават от разузнаването в щаба на дивизията, посочват у противника забелязани в първа линия на фронта с. Качамак – с. Топрахисар около 8 дружини с 4—5 батареи.

От заловени пленници се установява, какво в боя при Кара-Омер конната дивизия е имала срещу себе си на фронта Кара-Омер, Саръгьол 5—7 ромънски дружини с 4 батареи (2 руски и 2 ромънски).

През този ден дейността е чисто разузнавателна и се завършва напълно задоволително: ясно се потвърждава съставеното още предния ден заключение, какво противника се организира за упорна отбрана на линията — с. Кокардже, с. Кобадин, само че днес се попълня и става, ясно какво фронта на противника се продължава източно от ж. п. линията — през с. Узунлар, с. Топрахисар, до към морето.

До командуващия армията се изпраща следното донесение:

До командуващия III. армия.

копие — началнику Добричкия гарнизон

В изпълнение оперативната заповед № 27. дивизията се насочи днес в 8 ч. пр. пл. в посока Амузача, като се изпратиха разузнавателни части в зоната — с. Качамак — морето. При първите сведения, че при Кобадин има слаби неприятелски части дивизията измени посоката на движението си към север. По късните донесения, попълнени и с потвърждаване, се очертава укрепената неприятелска линия от с. Качамак до Топрахисар, к. 135., к. 137., к. 123., височините северно от Османча, к. 101., Топрахисар, заета с пехота и артилерия. Ефектива на частите, забелязани в първите линии на този фронт, се оценяват на около 8 дружини с 4 до 5 батареи.

Дивизията занощува в с. Енгез, в непосредствен контакт с противника по фронта Аджемлар, Османча, Едилкьой, гдето противника се мъчи да си възвърне първите две села.

№ 167., от с. Енгез, 16. IX. 916. г. 7 ч. 10 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п.) Генерал-майор Колев.

Конната дивизия занощува в с. Енгез.

Деня се използва между другото за засилване с хора, коне, облекло, снаряжение, пешите картечни ескадрони, които, формирани в началото на действията в Добруджа, имат слаб числен и неподготвен състав, който през време на действията, в следствие на загубите и походите, е разнебитен до толкова, че някои ескадрони са станали почти негодни за действие.

Дадени са нареждания за смяна на разузнавателните части, — някои от които работят вече 2 денонощия, като се изпратят нови такива в посоките: Османча, Бюлбюл-маре; Топрахисар, Кюстенджа; Узунлар, Османфак, Османча.

17. септември

Скица № 7.

Рано сутринта се получава оперативната заповед на армията № 29., според която армията трябва да настъпи и атакува неприятелската позиция, а задачата на конната дивизия се определя: „да охранява фланга на армията в зоната между ж. п. линия и морето; да съдействува на атаката на Кобадинската позиция, като удари във фланг и тил противника, а в случай на настъпление на противника от с. в посока, — да го задържи до пристигане на подкрепления.“

Пред вид изнесеното положение на дивизията пред фронта на армията и готовността на противника да даде съпротива на една организирана позиция, на първо време началника на конната дивизия усвоява очаквателно поведение, а впоследствие, в зависимост от добитите сведения за противника от разузнаването и положението на съседите, ще определи наново положението си и начина на действие.

От добитите сведения предния ден е напълно ясно, какво противника е добре организиран по целия фронт и в с. Кобадин — с. Топрахисар.

За да се търси фланга на неговото разположение и да се разузнае по-добре положението около с. Топрахисар и по на изток, дивизията изпраща нов авангард, под началството на командира на 5. конна бригада, полковник Марков, с 2. конен полк, в посока Амузача—Топрахисар.

До частите е изпратена следната заповед:

Командирите 1., 4. и 5. конни бригади

и 1/16. пех. дружина — с. Енгез

Днес нашите войски, в ляво от нас ще атакуват Кобадинската позиция.

1. конна дивизия има за задача да охранява десния фланг на армията, източно от ж. п. л., и да действува във фланг и тил на противника на нашите войски в помощ. Дивизията ще остане в очаквателно положение в с. Енгез.

За което:

Авангард — полковник Марков, с 2. конен полк без 1 ескадрон, да вземе мерки за непосредственото охранение на дивизията.

Разузнавателни части са изпратени от 9. конен полк в посока: Осман, Бюлбюл-маре Меджидие ; Топрахисар Кюстенджа, 1/2 ескадрон от 9. конен; полк в посока и Мангалия.

Командира на 5. конна бригада да разпореди да се изпрати веднага един ескадрон — 2. конен полк в посока Узунлар, Османфак, Османча. По заповед № 1731. от с. Енгез, 17. IX. 916. г. 6 ч. 45 м. пр. пл.

Началник щаба на 1. конна дивизия,

(п) Подполковник Кисьов.

От получените до вечерта сведения се очертава, какво позициите на противника са около 2 клм. южно от Топрахисар, състоящи се от добре маскирани окопи с телени мрежи. Заети са добре с пехота и артилерия. Изнесени напред патрули причакват и стрелят по всеки отделен войник.

Бойното разположение на противника продължава и източно през с. Чатмалар до морето. Към с. Текир-Гьол е била една каларашка конна бригада.

До командуващия III. армия се изпращат следните по-важни донесения:

До командуващия III. армия — копие

началниците Добричкия гарнизон и 6. п. дивизия.

По донесения от наши разузнавателни части противника продължава да заеме още окопите си непосредствено западно от Топрахисар, като е имал слаби пехотни части и на 1 1/2 клм. южно от това село. К. 101. и хребета северно от Османча (Търла баир) също е зает от неприятелска пехота. В 6 ч. 45 м. пр. пл. е забелязано движение на 4 роти с една картечна рота, които идвали от към Кобадин към с. Узунлар. От същата посока се забелязваше да идват още части. № 174., от с. Енгез, 17. IX. 916. г. 2 ч. 15 м. пр. пл.

Началник на 1. конна дивизия,

(п) Генерал майор Колев.

Командуващия III. армия.

Разезд подофицерски, изпратен на 13. того в посока с. Симеоново, с. Акинджи, след бой с неприятелски ромънски ескадрон с картечници, подпомогнат от организираната от разезда местна чета, отхвърля противника си и на 15. того вечерта заема гр. Мангалия, напуснат от жителите и противника, който се е оттеглил към Тузла. Четата е оставена в града до пристигането на наши войски. № 175, от с. Енгез, 17. IX. 916. г. 5 ч. пр. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п) Генерал майор Колев.

До командуващия III. армия.

Копие н-ку гарнизона Добрич и 6. пех. дивизия.

Противника продължава да заема линията к. 137. к. 123., Тарла-баир, к. 101., Топрахисар, Чатмалар, Тузла, като се охранява с патрулна верига, която окопана стреля по всеки отделен человек. В 3 ч. 30 м. сл. пл. неприятелска батарея заела позиция на Тарла-баир и открила огън по селото Едил-кьой, като принудила нашия ескадрон да се отдръпне от селото. Според казването на пленник — българин, 9. и 10. каралашки полкове били снощи в Тузла в състав всичко 4½ ескадрона, останалата част била пръсната в разезди и по пехотата. № 185., с Енгез, 17. IX. 916. г 6 ч. 45 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев.

Този ден към дивизията се присъединяват 2 ескадрона от 4. к. п. и 1 ескадрон от 3. к. п. По този начин по-голямата част от 2. конна бригада (5½ ескадрона) влиза в състава на дивизията. Другите ескадрони от бригадата са: 1½ ескадрон от 4. к. п. към Моравската инспекционна област; 1 ескадрон от същия полк — към 4. дивизия 1. ескадрон от 3. к. п. — към Добричките войски. Конния картечен ескадрон на 3. к. п. е към 3. конна бригада — в Македония; този на 4. к. п. е в 2. армия. Тук, в Добруджа, към 3. к. п. се придава картечен ескадрон на 7. к. полк, а към 4. конен полк — този на 10. конен полк.

Тъй, че на 17. септември конната дивизия има в състава си: 1. 2. 4. и 5. конни бригади — 7. конни полка с 24½ ескадрони (1 ескадрон от 9. к. п. е оставен в Силистра). 28 конни и 28 пеши картечници, 6 конни оръдия, 1/16. пех. дружина и 2 колоездачни роти.

1 атака на Кобадинската позиция

Бой при с. Топрахисар

2 септември

Според оперативната заповед на армията № 30. от 17. IX. 1916. г. армията продължава атаката на Кобадинската позиция. Задачата на дивизията за този ден остава същата „да подкрепи атаката на армията, като действа във фланг и тил на противника“. Към дивизията се придават 3. роти от 3. гранична дружина, една с. с. батарея от 5. артилер. полк, който заедно с 1 ½ ескадрона на 9. к. полк пристигат от Мангалия.

Пред вид близостта на противника, конната дивизия се придвижва в Амузача на разсъмване (в 4 ч. 30 м. пр. пл.), като се използва прикритието на утринната мъгла, и се съсредоточава южно от селото в 6 ч. пр. пл.

След лично разузнаване от началника на дивизията, в посока на с. Топрахисар се изпраща един дивизион от 6. к. п, подкрепен от 2 роти на 1/16. дружина; източно от селото, в посока с. Муритано, с. Мулчова, 9. к. полк — за да произведат усилено разузнаване на неприятелската позиция.

Противниковите окопи са на около 2 ½ км. южно от Топрахисар, добре приспособени към местността и маскирани; пред тях е разположена телена мрежа. По неприятелската позиция не се забелязва почти никакво движение освен на отделни хора. В сред селото се издига висока каменна камбанария, която служи на противника за наблюдателно място. Самото село е разположено на полско възвишение, от което гласисообразно се спускат към юг полегати гладки склонове.

Дивизиона и ротите скоро са посрещнати с артилерийски огън, с. з. посока от селото. Малкото хора на дивизиона и двете роти се губят в обширната равнина. Става необходимо да се засилят с целия спешен 6. конен полк, с останалите две роти на 1/16. дружина и с колоездачите.

Движението продължава до 800—1000 кр. от неприятелската позиция, под добре насочения неприятелски артилерийски огън, подкрепяно от огъня на конната батарея.

Поради липса на щикове към карабините и малкото хора в 1/16. дружина и в колоездачните роти, праща се заповед—движението да се не продължава повече.

Ротите (3) от 3. погранична дружина и 1/5. батарея от Мангалия пристигат на смръкване.

В посока с. Муритано—Мулчова 9. к. п. е обстрелян от неприятелски батареи при к. 90, к. 91. (с. и от Топрахисар) и северно от с. Урлукьой.

Полка не може да напредне северно от долината с. Кючюк-Муритано, Карликьой. Източно неприятеля заема линията: с. Чатмалар, к. 51. и по на изток до морето.

Неприятелската позиция се състои от добре маскирани окопи, високи блиндажи и е засилена с телена мрежа.

Междината — Топрахисар, Узунлар е заета също от противника. Разузнавателната част в посока на с. Узунлар е срещната с артилерийски огън от към това село. Забелязани са, освен противника, който заема окопите, в движение източно и западно от с. Топрахисар: 2-3 дружини, 24 оръдия и ракли, както и отделни ескадрони.

След усиленото разузнаване става напълно ясно, че дивизията се намира срещу една добре организирана и отбранявана позиция, която тя, със средствата, с които разполага, не може да засегне. Нейното поведение в случая не може да се изрази, освен в едно наблюдение и предприемане действие в пеши строй, които да държат под заплаха противника с едно вероятно настъпление и атака и не му позволят да оттегля части за засилване други участъци от фронта си.

За положението през деня до командующия III. армия са пратени следните донесения:

До командующия III. армия — копие —

н-ците Добричкия гарнизон и 6. пех. дивизия.

Дивизията се съсредоточи в 6 ч. пр. пл. в с. Амузача По донесение от наши разузнавателни части, както и от личните ми наблюдения, противника заема линията Узунлар Топрахисар, Тузла, като фронта завива в посока Капу-Тузла, през Чатмалар и к. 51. В този момент части от дивизията, настъпващи към Топрахисар, се обстрелват от артилерия, разположена между Топрахисар и Узунлар и други при к. 90. Слаби неприятелски пехотни и конни части под нашия натиск се оттеглят от Муратану в с. и посока. № 190., 2 км. източно от с. Амузача, 18. IX. 1916 г. 1 ч. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия.

(п) Генерал-майор Колев.

До командующия III. армия — копие

н-ците Добричкия гарнизон и 6. пех. дивизия

Дивизията продължава да води бой с противника, който заема Топрахисар. Неприятелската линия се продължава на запад към Узунлар и на север към Мулчова.

Състои се от добре маскирани окопи и високи блиндажи. Пред окопите има телени мрежи. Частите настъпил към Топрахисар и Мулчова се обстрелват от батаре с. з. от Топрахисар и друга на к. 91. Настъплението с извършва от спешена конница и ротите от 1. дружин от 16. пех. полк.

Ротите от Мангалия не са пристигнали още. № 191 2 км. с. и. от Амузача, 18. IX. 1916. г. 5 ч. 15 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев.

Боя при с. Узунлар, с. Топрахисар

19. септември

Скица № 8.

През този ден армията, според оперативната заповед № 31., трябва да продължи атаката на Кобадинската позиция напред с десния фланг, а левия фланг (1. дивизия с бригадата Боде) трябва да се задържи на всяка цена на заетите позиции.

Добричките войски, след като оставят заслон към с. Османча — да атакуват Кобадинската позиция заедно с 6. дивизия.

На конната дивизия се заповядва: „Да продължава охраната на десния фланг на армията и съдействува на атаката, като се примъкне към с. Османча и действува във фланг и тил”.

За положението през нощта и намерението за действие през деня, в изпълнение възложената задача, в армията се праща донесението:

„Нощта мина спокойно. Противника продължава да заема окопите западно от Топрахисар, селото Топрахисар и с по слаби части южно от Мулчова, Урлукьой, Чатмалар, к. 51., южно от Тузла. Дивизията, като остави пехотен заслон към Топрахисар, ще се насочи към с. Узунлар с конните си части, колоездачите и двете батареи. № 199. от с. Амузача. 19. IX. 1916. г. 7 ч. 30 м. пр. пл.

Началник 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев.

Командира на 1. конна бригада, полковник Михайлов, е оставен да обедини командването на частите от заслона: 3. погранична и 1/16. дружина с пешите картечни ескадрони, с 2 конни оръдия, южно от Топрахисар и 9. конен полк, южно от с. Муритано.

Дивизията се насочва в посока на пътя—с. Амузача, с. Узунлар.

Втора конна бригада (полковник Мархолев) 5 ½ ескадрона, усилено спешени, са насочени към с. Узунлар, като левия фланг се опира на пътя с. Амузача. с. Узунлар. Ескадроните от двата полка (3. и 4.) смело и бързо се поддават напред под прикритието на огъня на двете батареи. В ляво от тях, дружина от Добричките войски също настъпва към с. Узунлар; по-назад, зад тази дружина, се виждат веригите на по голяма част.

Противника на първо време изненадан от бързото настъпление на толкова вериги, заема окопите си и открива чест артилерийски, картечен и пушечен огън. Влизат в действие няколко батареи, северно от Узунлар и от към Топрахисар.

Към 11 часа ескадроните са на 150—200 крачки от противника, който вкарва нови части и батареи.

Тези части идат северно от Узунлар и от към Топрахисар. Гъстите вериги забелязани сутринта зад дяснофланговата дружина на Добричките войски са две турски дружини, които, навярно, побъркали посоката, захождат и се развръщат източно от 2. конна бригада и запълват отчасти междината между Узунлар и Топрахисар.

За да се попречи на противника да прехвърли части от Топрахисар към запад и на неговите батареи тук да фланкират частите от 2. конна бригада, се заповядва на командира на 1. конна бригада да настъпи енергично с пешите части към селото от към запад (№ 208. от 12 ч. 10 м.).

Колоездачните роти, които отначало са в поддръжка на 2. конна бригада, са вкарани в действие.

Ескадроните на 2. конна бригада търпят чувствителни загуби: убит е ротмистър Чунчев, ранен е ротмистър Калчев. Млади подпоручици поемат командването на ескадроните.

Превързочния пункт на бригадата, който е устроен в една гънка на местността, северно от к. 93., е скоро намерен от неприятелската артилерия и хората разпиляни.

Поради постоянното засилване на противника, понесените загуби, липса на ножове към карабините и опасността за едно влошаване на положението, на командира на 2. конна бригада се праща заповед: „да преустанови настъплението, хората да се окопаят с носимия инструмент и тоя на конно-пионерните команди. С огъня си да държи противника да не прехвърля войски на запад“. (№ 210., 1 ч. 45 м.).

Дружините към Топрахисар настъпват енергично, но подавляващия неприятелски артилерийски огън, който ги фланкира от към Узунлар, им причинява тежки загуби и тяхното настъпление губи постепенно своята настойчивост за движение напред.

Забелязва се, обаче, раздвижване на нови неприятелски батареи, които от към Мулчова и Урлукьой се придвигват в западна посока. Същевременно противника срещу 9. к. п. преминава в настъпление и се опитва да заеме к. 74., северно от с. Первели, обаче, бива отхвърлен на позицията си северно от линията: с. Карликьой, Кючук–Муритано; Между Абдулах и Топрахисар е забелязан един конен полк.

Към 3 ч. сл. пл. положението става по натегнато. От Добричкия гарнизон на няколко пъти се съобщава за засилване противника пред фронта на тези войски. По това време при наблюдателното място на дивизията минава германския майор Леман, началник артилерията на 25. турска дивизия. Според него турската дивизия ще се развърне в дясно от Добричките войски. Става дума частите от турската дивизия да се развърнат в ляво от дружините на 75. турски полк, в участъка на 2. конна бригада, за да може тя да се изтегли от боя през нощта.

В същата смисъл се води разговор по телефона между началник щаба на конната дивизия и тоя на Добричките войски, а по-късно и между двамата началници на дивизии, като в същия смисъл се изпраща следното донесение до командуващия армията.

Командующия III. армия

През целия ден на фронта на дивизията се води непрекъснат и кръвопролитен бой. За подкрепа десния фланг на войските от Добричкия гарнизон в посока к. 93., Узунлар настъпи 2. конна бригада в пеши строй. Бригадата достигна на 200 крачки от неприятелските окопи и там бе установена по заповед.

Бригадата през този бой претърпя чувствителни загуби в офицери и войници не приведени още в известност.

В дясно от бригадата по-късно се разви в боен ред 74. турски полк. Срещу Топрахисар настъпваха ротите от 3. погранична дружина и тези от 1/16. п. дружина.

Противника продължава да държи фронта до Тузла, като групира цялата руска кавалерийска дивизия при Узунлар.

2 конна бригада, след претърпените загуби, ще трябва да се реорганизира, а също и да се погрижи за конете си, които през деня не са хранени и поени.

Необходимо е да бъде извадена от бойната линия. Заради това участъка ѝ ще трябва да бъде зает от войски на Добричкия гарнизон, респективно от 74. низамски полк, който трябва да приеме в дясно и стесни фронта. Моля бързото съответно разпореждане до началника на Добричкия гарнизон. № 217. от к. 93, пътя за Узунлар, 19. IX. 916. г. 5 ч. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев.

От тези разговори се разбира, че положението на армията към запад не е добро, че 8. пех. полк се отнима от Добричките войски и заради това ще се изтегли 3. погранична дружина и ⅕. с.с. батарея от състава на конната дивизия, а също, че началника на Добричките войски смята през нощта да оттегли частите си по на юг и според това, 2 к. бригада, да не остане изолирано напред, ще трябва също да бъде оттеглена.

Началника на Добричките войски съобщава, какво северно от с. Узунлар е забелязана цялата неприятелска конница в три линии.

Появата на конницата, както и заповедта от армията за изтеглянето на 3. погранична дружина с ⅕. с. с. батарея и изпращането им към Добричките войски, излизането от бой на 2 турски дружини, които също получават заповед да се присъединят към войските на Добричкия гарнизон и които веднага почват да се оттеглят от бойния ред—всичко това затруднява още повече положението. С отнемането на 3. погранична дружина и ⅕. с. с. батарея, пехотата и артилерията на конната дивизия се намалява на половин. Изтеглянето на турските дружини, които заемат едно значителна част от празнината между 2. конна бригада и 1/16 дружина, през време на самия бой, може да се претълкува твърде неблагоприятно от противника.

Поради всичко това, конното ядро е притеглено по-близо към к. 93. — наблюдателното място на началника на дивизията — и се праща заповед до командиря на 1. конна бригада да изпрати 3 от най-слабо заангажираните в действие пеши картечни ескадрони в участъка на 2. конна бригада (5 ч. 45 м. сл. пл.)

С безпокойство за общото положение и грижи за това на 2. к. бригада и нейното изтегляне от боя, щаба на дивизията замръква на к. 93, от гдето добре се наблюдава непрекъснатата силна огнева борба. Тук от армията се получава следната бележка — заповед :

„Пред вид невъзможността да се атакува днес и утре Кобадинската позиция, части от армията ще се оттеглят на вчерашните си позиции, гдето ще се силно укрепят до преминаването наново в атака. Оттеглянето почва тази вечер. Войските на генерал Топалов от Добричкия гарнизон, да се оттеглят и минат на линията с. Мердевен-Бунар, през к. 134. (Чатал Юк) и югоизточно от тази кота, до пътя Гюленли-Енгез, да охранява десния фланг на 6. дивизия.

Конната дивизия да мине през селото Азаплар и продължава да охранява десния фланг на армията между морето и ж. пътната линия.

Началник щаба на III. армия.

Полковник Попов.

По тази заповед в конната дивизия се нарежда за през нощта: снемането от позиция на 2. конна бригада, оттеглянето по-на юг пешите части срещу Топрахисар, отвозването на ранените.

Загуби този ден са:

Убити: офицери 1, войници 20;

Ранени: офицери 9, войници 208.

Убит е: ротмистър Чунчев, от 3. конен полк.

Ранени са: ротмистър Калчев, поручицит Проданов, Гюдев Гждю, подпоручик Диков Георги от 4. конен полк.

Ротмистър Сиромахов Ил. от 2. конен полк.

Подпоручик Манов, от 1. конен полк.

Останалите ранени 3 офицери са от пешите части, между които е майор Иванчев Хр. командир на 3. погранична дружина. Той почина от раните си.

Оттегляне на конната дивизия на линията с. Мустафа Ачи, с. Азаплар

20. септември

С оперативна заповед на армията № 32. от 19. IX. 916. г., 7 ч. сл. пл., получена в щаба на дивизията в 11 ч. сл. пл. се потвърдява първата заповед—за оттегляне към юг. В заповедта се казва: 1. конна дивизия, с две роти от 16. пех. полк, да охранява и наблюдава десния фланг на армията между железопътната и морето, като с пехота и картечници се заемат селата Амузача и Первели. Главните сили—при Азаплар“.

За да се укрие движението от противника и да се спечели време за окопаване и организиране на новата позиция, частите, след прекъсване съприкосновението с противника, се съсредоточават в с. Амузача, от гдето, след почивка, се насочват за с. Мустафа-Ачи и Азаплар, според оперативната заповед по конната дивизия № 18. от 19. IX. 916. г., 9 ч. 30 м. сл. пл.

Движението се организира по следния начин:

„Ариергард, полковник Марков, с 5. конна бригада (2. и 9. к. п.), 2 роти от 1/16. дружина и 2 пеши картечни ескадрони, остава на линията Амузача, Первели, да прикрива оттеглянето на дивизията, като изпрати в близък контакт с противника предни ескадрони в посоките: с. Едилкьой, с. Топрахисар, с. Чатмалар, да държи връзка с войските от Добричкия гарнизон. Дивизията в две колони на 20., в 3 ч. пр. пл., се насочва: 1. конна бригада през с. Каракьой за с. Азаплар, останалите части и щаба на дивизията по шосето за с. Мустафа-Ачи“.

Движението се извършва в голям ред и тишина. На разсъмване частите са по местата си, като само 4. конна бригада (6. конен полк), наместо да остане в Мустафа Ачи, е отклонена в с. Еребилер.

Поради своята неготовност да премине в настъпление, противника през този ден не предприема нищо за преследване.

Само привечер една негова дружина настъпва към Амузача и изтласква 2. конен полк в с. Каракьой, гдето са 2 пеши картечни ескадрона, заедно с 2-те роти от 1/16. пех. дружини, придадени към авангарда. Срещу 9. конен полк в с. Первели противника не предприема нищо, като се задоволява да обстрелва с артилерийски огън частите от полка, които се опитват да настъпят към линията—с. Муритано, с Чатмалар.

Интересно е да се отбележи донесението на самостоятелния разезд в посока на с. Тузла, които от к. 41 донася: „днес в пристанището на Кюстенджа, в 6 ч. 15 м. пр. пл., влязоха 20 големи параходи, придружени с миноносци. Ескадрата, построена в две линии, спряла в пристанището“.

Това са нови руски войски, които се стоварват в пристанището.

По-късно, в 4 ч. 45 м. сл. пл. един боен параход се приближава към Капу-Тузла и от там обстрелва в посока на к. 70, гдето се мяркат ескадрони от 9. конен полк.

Според нареждане на армията, заповяда се на 21. септември, в 6 ч., 4. конна бригада (6. конен полк) да заеме ст. Казичи, гдето е останала единствената здрава ж. п. помпа и осигури използването и от наши локомотиви. За даденото нареждане е предупреден и началника на авангарда в Каракьой.

Боя при с. Мустафа-Ачи, с. Азаплар

21. септември

Скица № 9.

Пехотните и колоездачи роти продължават да се окопават на избраната за отбрана позиция, която се намира на един плосък хребет (к. 125.), от двете страни на шосето за Топрахисар. Линията на окопите е едва на ½ клм. от с. Мустафа-Ачи, гдето са бойните обози на дивизията. Между хребета и селото се намира една плитка долчина, която ще служи за прикритие на подръжките и конното ядро.

Едно от първите донесения пр. пладне е това на командира на б. конен полк, които донася, че е заел ст. Казичи и че на гребена, северно от с. Енгез, имало наша рота от 48. пех. полк с 2 оръдия.

По този повод се моли армията да възложи охраната на станцията на войските от Добричкия гарнизон, в района на които се намира, а 6. конен полк да се повърне в дивизията. (№ 238. от 9 ч. 15 м.).

Скоро след това от началника на авангарда, полковник Марков Т., се получават ред сведения, от които се вижда, какво сутринта у противника е забелязано раздвижване и настъпление на неприятелски части към юг.

От Топрахисар, западно от шосето, противника настъпва към 9 ч. пр. пл. в състав един пехотен полк, зад който следва друга една колона, която на първо време разузнаването не можа да определи в каква сила е.

Началник щаба е изпратен при авангарда. Малко по-късно и началника на дивизията излиза напред. Западно от шосето Топрахисар, Амузача, до где око вижда, до към ж. п. линия, противника е в настъпление.

В 11 ч. 50 м. противника заема селото Амузача и височините източно и западно от него. Силите на противника в тази посока се определят на първо време до 3 дружини. Донесение до командуващия III. армия № 242. от 21. IX. 916. г., 12 ч. 15 м. пр. пл.

Командующия III. армия.

Копие началнику гарнизона Добрич.

По донесението на командира на авангардната бригада противника, настъпващ от Топрахисар, настъпва енергично и безспирно напред. Заел е вече в 11 ч. 50 м. пр. пл. с. Амузача и настъпва на юг, оценяван на около 3 дружини. № 242., от с. Мустафа Ачи 21. IX. 916. г., 12 ч. 15 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев.

След заемане на Амузача, неприятелското настъпление продължава в посока на Каракьой, като се оживява, след като неприятелската артилерия открива огън. Посрещнати с пушечен и картечен огън от нашите части при това село, ромънците залягат на около 1500 кр. и почват да се окопават.

От прибегнали ромънски войници се установи, какво срещу Мустафа–Ачи, Амузача действува 40. пех. полк с 3 дружини и 3 батареи, а срещу Азаплар през Первели к. 92, се насочва една каларашка бригада (9. и 10. полкове) с 2 оръдия и рота пехота.

През това време се получават няколко съобщения от началника на Добричките войски, според които към 11 ч. 20 м. от към с. Едил–Кьой за с. Енгез противника настъпил в състав около 2 пех. полка с 1—2 батареи. Моли конницата да атакува във фланг и тил.

От щаба на армията с телеграма № 4858 се съобщава, какво турската 25. пех. дивизия тази вечер пристига при с. Гювенлия и ще продължи до Мустава–Ачи, гдето ще укрепи позиция.

При това положение, като се смята, че срещу конната дивизия настъпват части, които не са така опасни, началника на конната дивизия, към 3 ч. сл. пл. решава, да остави авангарда, в състав 2. и 9. конни полкове, 1 рота от 16. дружина, 2 пеши картечни ескадрони и 2 конни оръдия, да прикрива фланга и тила на дивизията, а с ядрото на дивизията да се насочи във фланг и тил на противника, който настъпва към Енгез срещу войските на Добричкия гарнизон.

Командира 5. конна бригада.

С 2 и 9. конни полкове, 1. рота от 16. п. полк, 1 пеши картечен ескадрон и две конни оръдия останете за прикриване фланга и тила на дивизията, срещу противника който настъпва от с. и. посока (Топрахисар, к. 90.), дивизията ще се насочи във фланг и тил на противника, който настъпва към Енгез. № 243., от с. Мустафа-Ачи, 21. IX. 916. г., 3 ч. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п.) Генерал-майор Колев.

В новата посока за движение се пращат разезди и полковете се съсредоточават за новото движение.

Обаче в 3 ч. 55 м. сл. пл. се получава ново донесение от началника на авангарда, с което се казва: „под натиска на противника и огъня на 3 батареи авангардните части от Кара-кьой отстъпват към Азаплар (№ 126. от 3 ч. 30 м. сл. пл.).“

Потвърдява му се нареждането да се оттегли и заеме окрайнината на Азаплар, а една от ротите да изпрати при дружината северно от Мустафа-Ачи (№ 42. Б, 4, 10 м. сл.пл.).

Към 5 часа в посока на с. Каракьой, Азаплар настъпва една дружина с две батареи, така че противника към това време има в 1. линия срещу дивизията: 4 пех. дружини с 4 батареи, които настъпват от север към юг и каларашката конна бригада с 2 оръдия и рота пехота, които се насочват към Азаплар от с. изток. За засилване отбраната тук е изпратен 1. конен полк.

На командуващия III. армия са изпратени следните донесения :

Командующия III. армия — копие

началнику Добричкия гарнизон

Противника настъпва с три дружини и 2 батареи в посока Кара-кьой, Азаплар. Дивизията ще го задържи на линията Мустафа Ачи, Азаплар. От северо-източна посока към к. 90. настъпва I конна бригада с 2 оръдия и 1 рота пехота, № 244., от с. Мустафа-Ачи. 21. IX. 916. г., 4 ч.сл.пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев.

Командуващия III. армия — копие

началника на Добричкия гарнизон.

1 конна дивизия не може да даде по-ефикасна подкрепа, понеже сега е ангажирана в бой. В този момент ми донасят, че нова една дружина с две батареи се насочва от Каракьой за Азаплар срещу десния фланг на дивизията. № 247. от с. Мустафа Ачи, 21. IX. 016. г. 5 ч. 20 м. след пладне.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев.

Конната дивизия разполага: северно от Мустафа Ачи с 2 колоездачни и 3 пехотни роти, 6 картечни ескадрона, 6 конни оръдия; при Азаплар: с 11 ескадрона, от които 6 спешени и 5 в конен строй от 1., 2. и 9. конни полкове с 3 пеши картечни ескадрона и една рота; конно ядро между двете села от Лейб-Гвардейския, 3. и 4. конни полкове, — 9 ½ ескадрона; 6. конен полк е към ст. Казичи, от гдето в течение на боя прикрива непосредствено фланга на войските от Добричкия гарнизон.

Според К. Кирицеску настъплението от ромънска страна се извършва от 19. дивизия в три колони: най-източната през с. Муритано, което заема и се разполага на височините южно от селото; средна колона — 17. бригада, 19. стрелкови и 40. пех. полк, от Топрахисар към Амузача и дясната колона образувана от 5. смесена бригада — от Енидже Махала към с. Енгез.

Под прикритието на артилерийския огън ромънските вериги непрекъснато настъпват към позициите, заети от частите на конната дивизия, които от своя страна ги посрещат с чест огън. Конната батарея на дивизията подкрепя с най-голямо напрежение на огъня си пешите части, като се нахвърля ту срещу някоя от неприятелските батареи и я кара да замлъкне, ту срещу пехотните вериги, които са най-изнесени, или са в движение. Широкия неприятелски фронт, обаче, почва да обхваща левия фланг на частите, западно от шосето. Към тази страна огъня на нашите стрелци става неспокоен, колоездачите и левофланговия картечен ескадрон привършват патроните си; ромънците наближават все повече и повече, на някои места са на 200 крачки и по-близо от нашите окопи. Конната батарея стреля с най-малки мерници и преминава на шрапнелен огън с картечно действие.

В тези последни минути на най-голямо напрежение, почти при залез слънце, пристигна при началника на дивизията полковник Шукри-бей, началник на 25. турска дивизия, придружен от майор Леман, излезли напред пред турската дивизия; да се запознаят с положението.

Догдето става размяна на първите думи за взаимно представление, при началника на конната дивизия се изправя и майор Векилски, командир на конната батарея и докладва какво: „ромънците са пред нашите вериги, на 400 кр. от батареята, ще вземат оръдията“.

Това не бива да стане. Първоначалната идея за боя—да се разстрои противника с огън и контраатакува с конница, трябва да се приложи до край. Началника на дивизията веднага заповядва: „конните полкове да атакуват противника“.

Конните полкове, разположени в резервен ред, Гвардейския и 3. конни полкове в първа линия: първия в дясно, втория в ляво и 4. конен полк във втора, се разгръщат —разредяват се от място на галоп и изчезват с громко и страшно ура, с блеснали сабли, в облака дим и прах към север.

При развръщанието, ескадроните от 3. конен полк минават в дясно и зад тези на Гвардейския полк, които е в пълния състав, и който атакува първи с 4 ескадрона от двете страни на шосето. 4. конен полк остава в втора линия.

Като че ли кънтежа на копитата заглушава тътнежа и трескотнята на неприятелския огън, който постепенно замлъква, — първоначално пушечния, после картечния и най-после артилерийския. Неприятелските батареи се стремят да образуват огнева преграда за нашите ескадрони, но те бързо я преминават.

Противника избягва на север, гонен и сечен от ескадроните.

Тъмнината туря край на преследването.

Противника срещу Азаплар също настъпва до 200 кр. от окрайнината на селото, но тук е спрян от огъня на нашите части, които са добре прикрити зад земления вал, с който е обкръжено селото от всички страни. Каларашката бригада, която се насочва югоизточно от селото, е спряна от конното ядро при Азаплар (3. еск. от 9. к. п. и 2. еск: от 1. к. п.), което е на крайния десен фланг югоизточно от селото.

При смръкване, след конната контраатака при Мустафа-Ачи, противника и тук, при с. Азаплар, отстъпва.

За развилите се през деня действия в армията се праща следното донесение:

Командуващия III. армия — копие

началнику Добричкия гарнизон

Противника настъпва от Топрахисар в посока на Амузача в 11 ч. 30 м. пр. пл. Първоначално силите на противника се оценяваха на повече от 1 пехотен полк с две батареи. Противника настъпи енергично и безспирно и към пладне зае селото Амузача. След заемането на това село противника продължи с същия устрем настъплението си южно към Каракьой, което бе заето от нас с две роти и два пеши картечни ескадрона. Противника, обстрелян с залпов огън от тези наши части, се отдръпна на север от двете страни на с. Амузача и се задоволи известно време да обстрелва селото и подстъпите към него с огъня на двете свои батареи. Към това време се получи първата, а скоро и ред други донесения от началника на Добричкия гарнизон, че големи сили се насочват към него и моли за подкрепа. Спирането на неприятелското настъпление даде повод да се вярва, че срещу конната дивизия е насочено само едно странично прикритие. Направиха се нужните разпореждания да се остави един заслон срещу противника, настъпващ от Амузача и конната неприятелска бригада, настъпваща от към с. Муратано и дивизията се насочи на-запад към Енгез в 3 ч. сл. пл. Скоро, обаче, противника продължи настъплението си на юг от Каракьой с три дружини и две батареи, поддържан на левия си фланг от конната си бригада. В 5 ч. 20 м. се очерта твърде ясно в осамотена посока, към с. Азаплар настъплението на друга колона от 2 дружини с една батарея, Колоната, настъпваща от Кара Кьой към Мустафа Ачи, поддържана с силен артилерийски и картечен огън, се приближи на 200 крачки от окопите на ротите от 16. полк, колоездачите и спешените ескадрони. Вследствие на широкия фронт и липсата на подръжки, противника бе готов да се нахвърли върху самите оръдия, стоящи на 400 крачки от веригите. Благодарение на неустрашимостта на артилеристите, противника е срещнат със силен артилерийски огън, а в същото време атакуван от Лейб Гвардейския конен полк и ескадроните от 3. и 4. конни полкове.

Ударът на конницата бе стремителен и напора ѝ неудържим. Противника в пълно бягство; захвърляйки оръжие и раници, преследван от нашите ескадрони, отстъпи към Топрахисар. Турските войски, които към това време дебушираха от с. Мустафа Ачи, насочени към Енгез в подкрепа на войските на Добричкия гарнизон, не можаха да влязат в действие. По разпит на избягал австриец, установява се с положителност, че срещу 1. конна дивизия е действала 17. пех. бригада от 9. и 40. пех. полкове, с три батареи и 1 ескадрон, както и каларашката бригада от 9. и 10. конни полкове с две оръдия. Загубите от днешните боеве, както и оставените от противника трофеи ще могат да се констатират днес на самото място. Дивизията занощува в с. с. Мустафа-Ачи и Азаплар, като взе мерки за посрещане на всяка контър атака. № 248., от с. Мустафа-Ачи, 21. IX. 916. г. 8 ч. 20 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия,

(п.) Генерал-майор Колев.

Частите от 25. турска дивизия пристигат при Мустафа-Ачи, при падането на нощта, след завършека на контър-атаката на конницата, когато ескадроните постепенно се събират и завръщат към позициите на дивизията.

Те продължават пътя си през нощта към с. Енгез.

В действията през този ден конната дивизия има убити: 1 офицер, войници 30, коне 73; ранени: офицери 3, войници 152, коне 67. Изчезнали коне 2.

От тези загуби само: 3. конен полк и Лейб Гвардейския конен полк имат убити: войници 11, коне 60; а ранени: офицери 2, (ротмистър Малчев М. от Л. Гв. к. п и поручик Попов Ив. — 3. к. п.), войници 39, коне 46.

Придвигване на конната дивизия към с. Геринджек

22 септември

През цялата нощ срещу 22. продължава рядка стрелба между стражевите постове и патрули на дивизията и противника.

Рано сутринта (6 ч. 30 м.) неприятеля, приближил се наново до нашите окопи, започна настъпление по целия фронт, под прикритието на артилерийски огън.

Посрещнат от огъня на конната батарея, картечниците и стрелците и вероятно забелязал насочването на една турска дружина (случайно изостанала назад) към бойния ред на дивизията, противника спира настъплението си и постепенно преминава в отстъпление към с. Aмузача, с. Топрахисар, като към 8 часа боя напълно затихва.

Това действие на противника може да се обясни с желанието да прибере своите ранени и материали, изоставени през нощта на полето, както и да разузнае дали българите не са отстъпили.

На командуващия III. армия, който е държан в течение за неприятелското движение от тази сутрин с № 249, 50, 251., е донесено за окончателното отбиване със следното донесение.

Командующия III. армия.

Противника в същия състав. както вчера, след като настъпи тази заран, към 6 ч. пр. пл. по посока на Мустафа-Ачи, фронтиран веднага от конната дивизия, към 8 ч. се оттегли към Амузача и Топрахисар, преследван с артилерийски огън. Навярно противника е предприел това настъпление с цел да прибере ранените и убитите от вчерашната контраатака на конната дивизия, както и разпръснатите по полето военни материали.

При това положение, дивизията остава на позиция северно от Мустафа-Ачи и с. Азаплар, като изпрати разузнавателни части да поддържат тесен контакт с противника.

Пристигналите снощи турски части от 25. дивизия, една част са към Енгез, а около 5 роти са в участъка на конната дивизия; последните се развърнаха тази заран, обаче, не взеха участие в отбиването на противника.

№ 44. Г. от с. Азаплар, 22. IX. 916. г. 8 ч. 30 м. пр. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал майор Колев.

Конната дивизия преследва с изнесени напред по-леки чести, но за преследване с по-голям размах няма необходимия простор: конната дивизия скоро би попаднала под огъня на неприятелската артилерия от Топрахисар и за лишен път би била спряна пред окопите на противника, южно от селото (между позицията на к. дивизия, северно от с. Мустафа-Ачи и тая на противника, южно от Топрахисар има 10-12 кл.)

Ето някои от донесенията на разузнавателния ескадрон, изпратен в посока Амузача, Топрахисар.

Началнику 1. конна дивизия.

До с. Амузача не забелязах противник. Неприятелски разезди отстъпиха от с. Амузача в посока на Топрахисар и Узунлар. Хребета Балабанар-тепе, северно от Амузача е зает от слаби неприятелски части. Продължавам да разузнавам. Имам един ранен конник. № 2, 22. IX. 916. г. 11 ч. 10 м. пр. пл. от с. Амузача.

Получено в Щ. на Д. същия ден, 12 ч. 40 м. сл. пл.

(п) Подполковник Фтичев.

Началника конната дивизия.

От с. Топрахисар излязоха един конен полк и една дружина пехота и се направляват по пътя за Тузла Селото Топрахисар продължава да бъде заето от пехотна верига, около една дружина, югоизточно.

От село Едил-кьой настъпват по пътя за с. Амузача (?) взвода конница с малка пехотна застава. От с. Топрахисар отстъпват два взвода конница по шосето за Абдуг.

Продължавам да разузнавам. № 4, северно от Амузача, 22. ІХ. 1916. г. 1 ч. 40 м. сл. пл. Получено в 1 на Д. същия ден в 2 ч. 55 м. сл. пл.

(п) Подполковник Фтичев.

С успешно завършения бой при Мустафа-Ачи-Азаплар конната дивизия и този път бляскаво изпълни задачите си по охраната на фланга на армията и с това допринесе твърде много за спокойното затвърдяване на частите на армията на новата линия.

Противникът, от своя страна, разбра какви последици би имало успешното отхвърляне на конната дивизия от фланга на армията и въпреки дадените жертви,(пред фронта на конната дивизия той остави повече от 250 трупа), през последващите дни, особено в боевете през време на първите дни на месец октомври, вкара големи средства срещу конната дивизия и с упорити боеве се мъчи да я разколебае и отхвърли.

Обаче, духът на бойците от състава на конната дивизия е нараснал твърде много; вярата в командването остава непоколебима, а последният решителен успех при Мустафа-Ачи, добит при такива трудни условия, дохожда да възбуди още повече самонадеяността и готовността за самопожертвуване във всички офицери и войници от дивизията.

Към 11 ч. от армията се получава телеграма № 488, с която се съобщава, какво „на войските от Добричкия гарнизон е заповядано да заемат линията: с. Софулар, с. Кочагез, а конната дивизия да преследва противника и заеме селата Амузача и Первели."

Генерал Колев и неговият щаб

След смяната на частите от конната дивизия, в участъка северно от Мустафа-Ачи, от 25. турска пехотна дивизия, конната дивизия се насочва през Азаплар за Геренджик. Движението започва към 4 ч. сл. пл. В авангард на дивизията е 5. конна бригада, полковник Марков (Гвард. и 9. конни полкове).

С наближаване към с. Геринджек, противникът, който заема селото, открива пушечен огън от окрайнината, както и с артилерия южно от Первели.

Заповядано е авангардът да разпростре действието си източно и западно от селото, но понеже в това време се разразява силна буря с проливен дъжд, действията са извънредно затруднени; те замират съвършено с наближаването на нощта, която като че ли пада по-рано, поради лошото време.

Привечер се получават донесения, според които около 5 ½ ескадрона в две групи се насочват от с. Татладжа-Мик към Геринджек; от с. Топрахисар към с. Амузача - една пехотна колона с артилерия.

Дивизията се насочва за нощуване в с. Копучи, а авангарда занощува северно от к. 82. (2 км. с. и. от селото).

23 септември

През нощта вали непрекъснат студен дъжд, който продължава и на 23. Почвата е напоена дълбоко с вода и движението затруднено.

В авангард на дивизията, в посока Геленджик, Первели, е изпратена вместо 5.-2. конна бригада, полковник Мархолев, със задача да разузнае за противника и го изтика в северно от с. Первели. Главните сили на дивизията остават на почивка в с. Копучи. (5. конна бригада, изморена от охранителната служба поради лошото време през нощта, е изпратена на почивка в с. Саръ-Гьол.)

Сутринта са получени следните донесения:

Началника 1. конна дивизия.

От разузнавателните органи на авангарда на дивизията вчера е констатирано:

1) Поручик Еманоилов донася, че в 4 ч. сл. пл. к. 90. е била заета от два спешени взвода, а след малко и от едно пехотно отделение. На запад от Первели видял два е-на, между които са забелязани пики. От Топрахисар са насочени към Амузача около 4 ч.-2 ескадрона, 1 батарея и 1 рота;

2) Подпоручик Пармаков, изпратен по посока Азаплар-Геринджек-Тузла, забелязал: а) източно от с. Геленджик 3 ескадрона, движещи се към Первели; б) западно около 2 кл. от Первели - 2 неприятелски оръдия стрелят по нашите разузнавателни елементи към Геренджик. От към к. 90. се чували също артилерийски изстрели, снарядите на които падали към с. Геринджек; в) от югозапад на Первели - два спешени ескадрона обстреляли разезда, когато се намирал на к. 92.

3) Подпоручик Атанасов, изпратен от мене, когато авангарда се намираше на 2 км. южно от с. Геринджек да разузнае по посоката к. к. 92. и 90. донася, че к. 92. била заета от неприятелски разезд, когото изгонил; от наблюденията от тази точка констатирал: к. 90. се заема от 2 конни взвода. Между к. 90. и Первели няколко конни поста. В 4 ч. 30 м. сл. пл. един конен полк излязъл един клм. източно от Первели, но се спрял.

4) Поручик Керезов донася: към 3 ч. 30 м. сл. около 2 дружини и 1 конен полк настъпили от Топра саръ към Амузача. Цялата местност, североизточно Амузача, почерняла от ромънска пехота, не повече от дружина. Една батарея се намира на позиция 1 км. североизточно от Амузача, като открила огън по ескадрон на 3. конен полк. № 124. от к. 82. 23. IX. 916. г. 8 ч. 4 пр. пл. Получено в Щ. на Д. същия ден, 9 ч. 15 м. пр.

Командир 5. конна бригада

(п) Полковник Марков

Началника конната дивизия

Влязох в свръзка с командира на турската бригада, от която две дружини заемат крайния и десен фланг на позиция, 1 ½ км. северно от с. Азаплар. Имат заповед да спрат настъплението на противника на заетата от бригадата позиция.

Организирах охранението на десния фланг на бригадата.

Сведения за противника още нямам. № 5., от с. Яплар, 23. ІХ, 916. г. 6 ч. 30 м. пр. пл. Получено в Щ. на Д. същия ден, 10 ч. 15 м. пр. пл.

Началник разузнав. ескадрон от 3. конен полк

(п) Подполковник Фтичев.

За да осигури разузнаването пред фронта на 25. турска дивизия, на к-ра на разузнавателния ескадрон, към Каракьой, е изпратена следната заповед:

Началника раз. ескадрон от 3. конен полк.

Продължавайте разузнаването си и пред фронта на 25. турска дивизия, разположена в Азаплар, Мустафа-Ачи и по на запад, като за целта настъпите към Каран и Амузача. Донасяйте и на началника на 25. п. турска дивизия в Мустафа-Ачи. Дивизията за сега е в Копучи. Авангардът настъпва към Геренджик, гдето вероятно и дивизията ще се премести, ако няма сериозна съпротива от противника. № 262. 23. IX. 916. г. 10 ч. 15 м. пр. пл.

Началник на 1. конна дивизия,

(п) Генерал-майор Колев,

За да се осигури една по-здрава свръзка с началника на 25. турска дивизия и да бъде запознат с положението, праща му се следното съобщение:

Началника на 25. турска дивизия.

1 конна дивизия за сега е разположена: авангард при к, 82. главни сили — Копучи и Сарж-Гьол. Сведения за противника следващите: вчера към 4 ч. сл. пл. колона в състав: 1 дружина, 1 батарея и 1 ескадрон настъпиха от Топрахисар за Амузача, батареята се установила на позиция 4 ½ - 2 клм. северно от Амузача; с. с. Геринджек и Первели, заети от противник. При с. Геринджек вчера забелязани спешни конни части; при с. Первели забелязан около 1 конен полк, между когото имало части и с пики. Неприятелската артилерия обстреля вчера нашите части при Геринджек от към к. 90, и западно от Первели.

При Азаплар има един ескадрон от 3. конен полк, който е натоварен да разузнава в посока с. Кара-кьой, с. Амузача и да донася и на началника на 25. турска дивизия, Телефон има за Мустафа Ачи. Моля да се постави постоянен пост, който да служи за свръзка между 25. турска дивизия и 1. конна дивизия. Да се назначат хора, които да слушат постоянно на телефона. 1. конна дивизия изпраща хора за тоя пост, те ще предават всички съобщения, адресирани до 25. турска дивизия. Моля и 25. турска дивизия да дава известия за себе си. № 264, 23. ІХ. 916. г, 1 ч. 30 м. сл. пл. Изпраща от с. Копучи.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев

Командира на 2. конна бригада, който намира с. Геленджик заето, се задоволява да действува срещу него само с разезди и слаби разузнавателни части. След като става известно това негово поведение, началника на дивизията му изпраща категорична заповед да настъпи с бригадата и заеме селото. Към 8 ч. сл. пл. началника на авангарда донася, че е заел селото Геринджек, преследвал противника към север по посока на Топрахисар и се е разположил с всички мерки за охрана. Според заловен пленник срещу фронта на конната дивизия действувала цялата руска конна дивизия на генерал Леонтович.

За действията на следния ден от армията се получават нареждания (№ 4970. от 23. ІХ. 916. г. 8 ч. 20 м. сл. пл.), според които, понеже срещу войските на Добричкия гарнизон и 25. турска дивизия противника е предприел разузнавателни действия, тези части на 24 да приемат в настъпление (25. дивизия за заемане на Амузача); конната дивизия да действува едновременно с 25. турска дивизия, във фланг и тил на противника, като заеме с. Геринджек и с. Первели.

Бой при с. Амузача и с. Первели

24. септември

Скица № 10.

За действията на конната дивизия през този ден се отдава следната оперативна заповед:

Оперативна заповед

по

1 конна дивизия

№ 19.

ΙΧ. 916. г. 11 ч. сл. пл.

Щаб с. Копучи

Карта 1:200,000

§ 1. Противника в състав 3 дружини, 1 батарея, 4 ескадрона днес в 1 ч. сл. пл. е настъпил от Амузача към Мустафа-Ачи, но е бил отбит от турските войски. Пред фронта на 1. конна дивизия действат части от руската конна дивизия.

§ 2. Вляво от нас действат войските на 25 турска дивизия, които, утре 24. того, ще настъпят към Амузача. Авангардът на дивизията, днес в 7 ч. 30 м. сл. пл., е овладял с. Геринджек.

§ 3. Утре, 24. того, дивизията ще настъпи към север с цел да овладее с. Первели и да съдейства на 25. турска дивизия за овладяването на с. Амузача.

За което:

А). Авангардът на дивизията, полковник Мархолев, с 2. конна бригада да продължи движението си към с. Первели, в 7 ½ ч.

Б). Дивизията да следва в две колони: лява колона майор Петков, 1 дружина от 16. п. полк, с пешите картечни ескадрони и с 1 взвод артилерия, да тръгне утре в 6 ч. пр. пл. от Копучи и да следва левия път за с. Геленджик и от там също левия (пунктирания) за с. Первели.

Дясната колона, под мое началство, 1., 4. и 5. конни бригади, 1. конна батарея, 1. и 3. колоездачни роти и радиотелеграфното отделение, да следват десния път от Копучи за с. Геринджек и Первели. Тръгва в 6 ч. сл. пл.

В). Разузнаване: 1) разузнавателната част на подполковник Фтичев да настъпи в 5 ч. пр. пл. в посока Кара-кьой, Амузача, Топрахисар да разузнава за противника, като осветлява левия фланг на дивизията и фронта на десния фланг на 25. турска дивизия.

Г). Разузнавателен ескадрон от 2. конна бригада да настъпи в 5 ч. пр. пл. в посока Первели, Карликьой, като осветлява зоната к. 90. (Ташли-юк) до морето.

§ 4. Свръзката с 25. турска дивизия да се поддържа: 1) от разузнавателната част на подполковник Фтичев, които за целта да изпрати и специален разезд с добър подофицер при щаба на 25. турска дивизия; 2) по телефона, като грижата за това се възлага на заведующия съобщенията в дивизията.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев

Началник щаба,

от генералния щаб

(п) Подполковник Кисьов.

На началника на 25, турска дивизия е изпратено следното съобщение за предстоящите действия:

Началнику на 25. турска дивизия.

1 конна дивизия утре, 24. того, ще настъпи в 6 ч. пр. пл. през с. Геринджек за Первели, с цел да съдействува на 25. турска дивизия за овладяване на Амузача.

Разузнавателния ескадрон на подполковник Фтичев ще настъпи в 5 ч. пр. пл. по посока на Кара-кьой, Амузача, Топрахисар да разузнава за противника, осветлява фронта и десния фланг на 25. турска дивизия и левия фланг на 1. конна дивизия. Подполковник Фтичев ще поддържа свръзката между 25. турска дивизия и 1. конна дивизия, като за целта остави и специален подофицерски разезд при щаба на 25. турска дивизия. Разузнавателната част на подполковник Фтичев донася и на 25. турска дивизия и на 1. конна дивизия. За целта може да използва и телефона между двете дивизии. По заповед. № 269., от с. Капучи, 23 . .?

Началник щаба на 1. конна дивизия

(п) Подполковник Кисьов

На другия ден - 24. септември, когато главните сили на дивизията почват да се източват от с. Капучи, началник на дивизията с щаба си, по обикновеному, излиза напред. От к. 82. се вижда какво 2. конна бригада, наместо да продължава движението през и северно от Геринджек, е южно от селото, което е още заето от противника. Противника стреля с артилерийски огън от батареи, разположени северно от селото, гдето се забелязват и вериги.

Командира на бригадата при поисканите обяснения, донася, че през нощта бил на няколко пъти нападан в селото и най-после призори бил изтикан от селото от неприятелска атака на 4 пеши ескадрона и силни конни части. При това положение, за да може по-лесно да се действува върху фланга на противника в Геринджек, за да съдействува и поддържа свръзка с 25. дивизия, посоката на движението на дивизията е изменена през к. 102. за к. 10 (Сирти-баир), а авангарда е насочен на к. 92.

Скоро след това (8 ч. 10 м.), с изнасянето на ядрото на дивизията към с. з. 2. конна бригада заема с. Геленджик и се насочва на к. 92.

До командующия III, армия, копие началнику 25. турска дивизия, се изпраща следното донесение:

Авангарда на дивизията е бил атакуван на няколко пъти през нощта от пехотни и спешени части в с. Геринджек. Тази сутрин, в 5 ч. пр. пл., противника наново атакувал авангарда, като обстрелял селото с артилерийски огън. С поддаване дивизията напред противника отстъпи към Первели. С. Асчилар е заето още от противник. В 8 ч. 45 м. пр. пл. се забеляза колона около 1 конен полк, която настъпи от към Карликьой за Первели. Към същото село в 9 ч. 15 м. пр. пл. настъпи от с. Муритану 1 батарея с две роти. Другата батарея, която обстрелва селото, северно от Первели, продължава и в оня момент стрелбата си по Геринджек. Самостоятелен подофицерски разезд от към к. 65. донася: „Неприятелски конен полк настъпва от Тузла край морето към нас. Десния фланг на турските войски в този момент настъпва към Каракьой. Разездите им са около това село.“

Авангарда на 1. конна дивизия е при к. 90. (Ташлъ-юкъ). № 272. от к. 92., с. Геринджек, 24. ІХ. 917. г., 10 ч. преди пладне.

Началник на 1. конна дивизия

(п.) Генерал-майор Колев.

При по-нататъшното движение на дивизията в подкрепа на 25. турска дивизия в посоката Амузача, Топрахисар, изпъква необходимостта на първо време да се овладее к. 90. (4 км. западно от Первели), отгдето се има обширен изглед и се заема командно положение по отношение прилежащата местност в посоките: Топрахисар, с. Муритану, с. Чатмалар, с. Первели.

Ето защо, когато, след 10 ч. пр. пл., се зачува на запад артилерийска стрелба и се получава от разузнавателния ескадрон донесение, какво от с. Кара-кьой към Амузача се движи една неприятелска конна бригада, конната дивизия се насочва към Амузача, а в заслон към североизток са оставени: 2. конна бригада, със задача да овладее к. 90, а при к. 92. срещу неприятелските части, северно от Геринджек - 2 пехотни роти с 2 пеши картечни ескадрона, 2 конни оръдия. Началник щаба на дивизията е оставен да ръководи действията при с. Геренджик, к. 90.

В 11 ч. е даден първия артилерийски изстрел по неприятелските части северно от Геринджек. Неприятелските стрелци се дърпат в североизточна посока, като заемат гребена североизточно от селото, с фронт към югозапад.

Тъй като противника в тази посока бездействува, а към запад артилерийския огън се усилва, като в действие влиза и конната батарея в посока на Топрахисар, една от ротите, заедно с артилерийския взвод, и 1 пеш картечен ескадрон, са насочени в 12 ч. към главните сили на дивизията, а при к. 92. е оставена само 1 рота с 1 п. картечен ескадрон.

Главните сили на конната дивизия се съсредоточават при к. 101. Авангарда на дивизията (6. к. п.) е насочен източно от с. Амузача - към Топрахисар. Батареята заема позиция по на север от к. 101 и открива огън по неприятелските части, които се оттеглят от с. Амузача към Топрахисар, източно от шосето. Частите от 25. дивизия заемат с. Амузача и продължават настъплението си около 1 ½ км. северно от селото. Към 2 ч. 30 м. действието към Топрахисар се приключва.

През това време противника при.с. Первели вкарва в действие 2 батареи и негови гъсти вериги настъпват до 100 кр. от к. 92., гдето са спрени от огъня на нашите пеши части и артилерийски взвод, който заедно с дружината своевременно са по-върнати назад, при засилване настъплението на противника.

От събраните през сутринта сведения може да се установи, какво около Геринджек и Первели, освен частите, които са действували през нощта, срещу 2. конна бригада са забелязани: в 8 ч. 45 м. колона около 1 конен полк с батарея в движение от с. Карликьой за Первели; в 9 ч. 15. м. от с. Муритано към Первели - батарея с 2 роти; един конен полк е забелязан в движение от с. Тузла, в южна посока; неприятелски конни части настъпват от към с. Татладжа и заемат с. Ахчилар и Хайдар-кьой.

Командира на 2. бригада, въпреки че през това време получава няколко нареждания за по-смело действие към к. 90. се задоволява да държи едно очаквателно поведение, под предлог, че к. 90. е заета с пехотни части и артилерия.. Той донася:

Началнику 1. конна дивизия.

Целия хребет около к. 90., е зает с неприятелски пехотни части, които откриха ураганен огън по разездите и правят невъзможно по-нататъшното действие на разузнавателния ескадрон напред. Една неприятелска батарея е разположена на позиция северно от к. 90., около 1 км. разстояние, която обстрелва к. 90. и не позволява приближаването на наши части до нея.

Една неприятелска конна бригада с 2 конни оръдия се движи непосредствено зад гребена по посока от запад към изток. Аз се намирам южно на около 1 клм от к. 90. - № 116., южно от к. 90. 24. IX. 916. г. 3 ч. сл. пл. Получено в Щ. на Д. същия ден, 3 ч. 15 м. сл. пл.

Командир на 2. конна бригада.

(п) Полковник Мархолев.

Додето главните сили са още към Амузача, към 2 ч. сл. пл. при началника на дивизията се явяват последователно 2 конни ординарци от някакъв разезд към с. Ахчилар, които докладват, какво „неприятелска конница около 2 бригади настъпва към к., 92. к. 102".

Началника на конната дивизия веднага праща заповеди: конната батарея да промени фронта, за да може да стреля в тази посока, също 1. конна бригада да се насочи в ю. и. посока от к., 92., след нея следват в линия от колони и останалите части на главните сили.

Обаче скоро се уяснява, по доклад на началник щаба на дивизията, какво откъм с. Ахчилар в посока на к. 92. е настъпил един руски конен полк, своевременно развърнат в широко разредени строеве и поради площта, която е заел, вероятно, е станало причина за преувеличеното донесение от разезда. За да се избегнат. нови грешки в тази посока се изпраща 1 ескадрон (майор Смилов) в разузнавателна част.

За да се приключат действията на този фронт, в посока на к. 90. и с. Первели, на командира на 2. конна бригада е пратена писмена категорична заповед от началника на дивизията, с която му се заповядва да настъпи и заеме к. 90. като към бригадата се придават 2 оръдия от конната батарея и 2 роти от 1/16. дружина; 1. конна бригада е насочена към с. Первели. Останалата конница е групирана ю. з. от к. 92.

За положението се изпраща следното донесение:

Командуващия III. Армия - копие

н-ку 25. турска дивизия.

За да подкрепи 25. турска дивизия в настъплението ѝ към Амузача 1. конна дивизия продължи настъплението си към северозапад (к. 101. южно от Каракьой). Дивизията отхвърли към с.-и. неприятелския конен полк с 2 оръдия, насочил се към с. Каракьой от североизточна посока, а впоследствие с артилерийски огън във фланг и тил на противника отстъпващ от с. Каракьой го накара да отстъпва непрекъснато към Амузача и Топрахисар.

Дивизията в движението си в северозападна посока се прикриваше от към изток, с. Первелия, със заслон отначало рота, а впоследствие цялата 1. дружина от 16. п. полк със взвод артилерия и няколко пеши картечни ескадрони. Противника в тази посока разгъна, към 1 ч. 30 м. сл. пл., около една дружина пехота, която настъпи към с. Геринджек. Обстрелвана във фланг от нашия артилерийски взвод, тази дружина промени посоката си, като се насочи право към запад - позицията на дружината. Обстрелян с ефикасен огън, противника заема и се окопава в дола северно от Геринджек и северо-източно от к. 92.

Към 3 ч. 30 м. сл. пл. конна колона, оценявана на около една бригада, се насочи от с. Татладжа в интервала между Геринджек и Апчилар. Забелязва се оттегляне на пехотна колона 2-3 дружини с артилерия от с. Первели към с. Муритано.

Противника прикрива отстъплението на своите части с огъня на две батареи, разположени с. и. от с. Первели.

Кота 90. е заета от противника с картечници и пехотни части, силите на които началника на авангарда не можа да определи. Дивизията се стреми да овладее к. 90., за да накара противника да напусне с. Первели, където се е окопал. № 273., северно от к. 92., 24.ІХ.916. г., 4 ч. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(под.) Генерал-майор Колев

Този път действието срещу к. 90. се развива бързо, - след няколко артилерийски изстрели и след развръщането на ротите неприятелските части напущат височината и командира на 2. конна бригада можа да донесе, че в 6 ч. сл. пл. е заел висотата.

Последиците от заемането на това възвишение веднага се обрисуват и са по-големи отколкото се очакваха: от към Геринджек и Первели противника почва да се оттегля към север; това е първо, една голяма конна маса, която от с. и. край на Первели се насочва към с. Тузла; пешите части (около 2 дружини), северно от с. Геренджик, също отстъпват към север, движението се прикрива от огъня на 2 батареи.

За силата и положението на неприятелските части към това време се получават следните донесения:

В 6 ч. 50. м. от разузнавателната част към Ахчилар (майор Смилов) — № 15., според което: „при Ахчилар има един конен полк, между с. Геренджик с. Первели, друг конен полк от 6 ескадрона; на източния край на последното село други конни части, силата на които не може да се определи".

Още по-късно от командира на 1/16. дружина се получава донесение № 37.: „неприятелски 8 ескадрона се изтеглиха източно от с. Геринджек. Други 2-3 ескадрона се прибират към с. Первели. От Геринджек пехотните части (вероятно спешена конница) се изтеглиха почти по-голямата част".

Тези донесения идат да потвърдят всички други сведения и наблюдения, според които този ден в зоната източно от с. с. Первели, Геринджек, Татладжак действува руската конна дивизия, подкрепена с пехотни части (или пеши ескадрони) в състав около 2 дружини.

Вечерта в армията се праща следното донесение:

Командващия III. армия,

копие началника 25. турска дивизия.

След като изпълни задачата да подпомага на 25. турска дивизия за овладяване с. Амузача, 1. конна дивизия насочи усилията си за овладяване на к. 90.; след като тази височина бе заета (в 5 ч. 30. м. сл. пл.) забеляза се общо отстъпление на противника в с. и. посока. От с. Геринджек се изтеглиха 8 ескадрони, артилерия и картечници; от с. Первели две дружини с артилерия и обоз. В с. Геренджик влязоха наши части. № 277., от с. з. част на с. Геренджик, 24. ІХ. 918. г. 9 ч. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(под.) Генерал-майор Колев.

Дивизията през деня има загуби: убити войници 2, ранени 10.

ГЛАВА IV. ОТБРАНИТЕЛНИ БОЕВЕ ПРИ КОТА 90, СЕЛО ПЕРВЕЛИ

Затишие пред буря

25 септември

Още при зори, 5 ч. пр. пл., 1. конна бригада заема с. Первели. Дивизията пристъпва към организирането си на фронта к. 90., с. Первели, в изпълнение заповедта на армията № 5033. от 24. ІХ. 1916. г., 10 ч. 10 м. сл. пл. Задачата на конната дивизия според тази заповед се определя: „да охранява фланга на 25. турска дивизия до морето; да се затвърди здраво с пехотните и колоездачни роти, картечни ескадрони на линията: к. 90., Первели; да организира разузнаването към Топрахисар и с. Тузла. В случай, че турската дивизия бъде контр-атакувана да ѝ се притече на помощ".

1 конна бригада (подполковник Михайлов) получава заповед да заеме и организира линията: к. 90. с. Первели. На к. 90. са разположени: Лейб Гвардейски конен полк, 3 роти от 1/16. п. дружина, 4 п. карт, ескадрона с 1 взвод к. артилерия, а 1. конен полк с 2 роти и 3 к. ескадрона заема с. Первели. (В състава на дивизията от днес влиза и 1 рота от 15. погранична дружина). Разузнавателната част на подполковник Фтичев продължава да разузнава към с. Топрахисар и поддържа връзка с 25. турска дивизия. Друга разузнавателна част е изпратена в посока с. Чатмалар да разузнава на север през с. Урлукьой и на изток към с. Тузла.

Главните сили на дивизията се разполагат: 2. и 5. к. бригади, колоездачните роти, радиотелеграфното отделение - в Геренджик. 4. к. бр. (6. к. п.) - в Татладжа-Мик.

От заловено донесение на корнета Балюти до началника на руската конна дивизия се вижда, какво вчера освен конните части и тяхната артилерия, в с. Первели е имало 1 полк пехота с 1 батарея, които късно през нощта отстъпили за с. Муритано.

За положението през деня се донася в армията следните донесения:

ㅤㅤㅤ

Командуващия III. армия - копие

началника 25. турска дивизия ㅤㅤ

ㅤПо донесение на наши разузнавателни части, изнесени на линията к. 70., 74. и по назад, противника се е окопал на линията Муритано, Карликьой, Чатмалар, к. 51. Окопите му са не добре маскирани и по всяка вероятност - предна позиция. На линията Муритано - Чатмалар се забелязва добре маскиран окоп за батарея. Противника заема тези окопи със слаби части. По назад и по-горе на хребета се очертават добре, на линията Топрахисар - Муритано, 11 окопа с висок профил вероятно блиндажи за поддръжки. № 286 от к. 90. (Ташлъ-юк), 25.ІХ.916. г., 2. ч. 45 м. сл. пл. ㅤㅤ

ㅤНачалник на 1. конна дивизия, ㅤㅤ

ㅤ(п.) Генерал-майор Колев

ㅤㅤ

ㅤКомандуващия III. армия – копие

началника 25. турска дивизия ㅤㅤ

ㅤПрез течение на деня по фронта на дивизията спокойно. Към 4 ч. 15 м. сл. пл. неприятелски групи се събраха от окопите източно от Топрахисар и в колона, в състав около 2 дружини, се изтеглиха по пътя за Мульово. Тази колона към 4 ч. 25 м. сл. пл. се последва от колона обоз. Дивизията се разположи привечер на почивка както следва: авангард 1. конна бригада, 1/16 п. дружина, ½ погранична рота, 1 взвод артилерия - на линията к. 90., с. Первелия; главни сили: щаба на дивизията, 2. и 5. конни бригади, колоездачните роти, радиотелеграфното отделение - в Геринджек; 4. конна бригада (6. конен полк) в Татлъджа-Мик. № 288. от с. Геринджек, 25.ІХ.916. г. 6 ч. 30 м. сл. пл. ㅤㅤ

ㅤНачалник на 1. конна дивизия ㅤ

ㅤㅤ(п.) Генерал-майор Колев.

ㅤㅤㅤ

Този е първия по-спокоен ден след като дивизията е на десния фланг на армията. Между другото, той се използва за уреждане на някои организационни въпроси. Водените боеве, които дивизията изнася до сега и понесените загуби дават да се почувства: слабостта на артилерията по отношение на възлаганите задачи и силата на конната дивизия; недостатъчното число офицери, намаляло чувствително поради претърпените загуби. ㅤㅤㅤ

Началника на дивизията донася за това в армията и моли поне един взвод от 2. конна батарея да бъде придаден към дивизията. За усилване офицерския състав се искат поне по 8 души школници на полк.

Състава на дивизията към този ден в бойци офицери и долни чинове е следния:

Гвардейския полк — офицери 16, долни чинове 503.

1 конен полк — офицери 17, долни чинове 485.

2 конен полк — офицери 16, долни чинове 466.

3 конен полк — офицери 15, долни чинове 435.

4 конен полк — офицери 9, долни чинове 359.

5 конен полк — офицери 17, долни чинове 420.

6 конен полк — офицери 15, долни чинове 461.

1 конна батарея - офицери 2, офиц. кандид. 2, долни чинове 205.

1 колоезд. рота офицери - 1. долни чинове 48.

3 колоезд. рота офицери 2, офиц. кандидати 1. долни чинове 74.

2 погр. рота офицери. 1, долни чинове 264.

1 дружина от 16. пехотен полк с придадените и 8 пеши картечни ескадрони — офицери 12, долни чинове 1212.

Или всичко конната дивизия: бойци офицери 123, офиц. кандидати 3, долни чинове 4932.

От 25-30. септември конната дивизия прекарва един сравнително спокоен период време, през който нейните части продължават да се организират на линията к. 90., с. Первели, а с разузнавателни части и наблюдение следи за промените в разположението на противника.

За владението на к. 74. и к. 70., северно от Первели стават редица сблъсквания между разузнавателните части; противникът напраздно се мъчи да овладее тези възвишености, от които се наблюдава цялата низина към с. Топрахисар, Тузленското блато и морето дават едно чувствително преимущество на нашите части.

При тези сблъсквания, както и за да покровителствува движението на своето разузнаване от Тузла към с. Татладжак, противника вкара в действие артилерията на военни параходи. Тази артилерия обстрелва всяка по-голяма разузнавателна част на конната дивизия, която се мерне около к. к. 70., 51., 39., 63., а също така и селата Татладжак, Первели, Геленджик.

Тази подкрепа, която противника има от своя флот, създава една нова грижа за началника на дивизията и щаба му, понеже, при липсата на подходящи отбранителни средства, фланга на дивизията на място да може да се опре здраво на морето, остава открит и във въздуха; морето се явява като една постоянна опасност срещу сигурността на фланга на дивизията.

За тези свои опасения началника на конната дивизия донася в армията.

През същия този период се нарежда изнасянето на хлебопечението и домакинските служби на дивизията от с. Девня в с. Кара-Омер.

Настоява се наново за снабдяването на конните части с окопен инструмент и с ножове към карабините, нуждата от които се почувства особено силно в боя на 19 и 21. септември и необходимостта от които се почувства в по-силна степен с оглед на новата задача на дивизията: да заеме и брани упорно даден участък от позицията на армията.

Вземат се мерки да се усилят и превозните средства на дивизията, както и да се попълнят бойните припаси.

На 30. септември, в Геленджик, при щаба на дивизията, пристигна фелдмаршал Макензен, придружен по началник щаба си, полковник Тапен, майор Хени, капитан Ланге и др. офицери. От името на Кайзера си лично украсява гърдите на началника на дивизията с първия железен кръст, който се дава в конната дивизия.

Полковник Тапен окачи същия кръст, по заповед на маршала, на гърдите на началник щаба на конната дивизия.

Маршала с жар изказва своето задоволство от действията на конната дивизия. Между другото той каза: „у нас не вярват, че сега конницата може да атакува пехота, вие доказахте обратното.

Нашите големи кавалерийски началници ви завиждат и не вярват това що извършихте".

Говори за вероятното нападение на противника.

Препоръчва, като начин за действие — винаги напред и в страни.

Същия ден се получава от щаба на III. армия телеграма (№ 2998.), с която конната дивизия се предупреждава за предстоящето нападение за следния, или другия ден и се иска да се работи денонощно за укрепяването на позицията и засилването ѝ с телена мрежа.

Бодлива тел и колци в дивизията няма ни един метър и тази заповед остава само като едно неизпълнимо пожелание.

Командващия III. армия съобщава, какво към дивизията се придава една с. с. батарея (5.) от 12. пех. дивизия (Добричкия гарнизон), която батарея ще чака заповед на ст. Гювенлия за присъединяване към дивизията.

Боевете при к. 90 - с. Первели

1 октомври

Скица № 11.

През нощта вали. На разсъмване са насочени 4. и 2. конни полкове да сменят: Лейб Гвардейски конен полк при к. 90. с 4. конен полк и 9. конен полк при с. Первели и к. 74. с 2. конен полк.

Още рано сутринта (7 ч. 40 м.) в щаба на дивизията се получава донесение, което като че ли иде да потвърди, какво предупреждението от армията ще се изпълни.

Командира на 5. конна бригада, подполковник Марков, началник участъка при с. Первели, донася; „От с. Мулчова към с. Муритано настъпват две дружини в походен ред с авангард и охранителни части. От с. Мулчова към с. Урлукьой настъпва една дружина и вероятно една картечна рота. Северно от Урлукьой се намират около 3 ескадрона спешени".

Към 8 ч. пр. пл. вече се зачува артилерийската стрелба към с. Первели. Ново донесение от началника на авангарда при с. Первели потвърдява, какво към к. 74. настъпват 5 строеви и една картечна роти, подкрепени от огъня на една батарея от към с. Муритано. Скоро и частите, настъпили от Мулчова през с. Муритано, се развръщат срещу к. 90. и продължават настъплението си, подкрепени от огъня на неприятелските батареи около Топрахисар.

При настъплението на противника 4. кон. полк не може да смени Л. Гвар. Кон. полк при к. 90., а засилва фронта с 1 смесен ескадрон. При с. Первели 2. конен полк сменя 9. конен полк и този последния остава в поддръжка зад левия фланг към с. Татладжа.

Началника на дивизията с щаба си излиза на наблюдателното място, на 3 км. южно от к. 90. Началник щаба е изпратен на к. 90; свободните конни полкове са извикани в дола при наблюдателното място на началника на дивизията. Тук е привлечен по-късно и 9. конен полк.

Към обед настъплението на противника, който успява да изтласка разузнавателните и изнесени напред части, се обрисува така: западно от линията Муритано, к. 90. 1-2 дружини; източно от тая линия, пак към к. 90,-2 дружини; към к. 74., Первели - 1 дружина. Настъплението на противника е подкрепено от огъня на 2-3 батареи. След заемане на к. 74., противника насочва всичкото си усилие към к. 90.

След пладне, към 1 ч. 30 м., частите на противника срещу к. 90. достигат 800-1000 кр. от позицията на конната дивизия. Въпреки огъня на конната батарея, която има 2 взвода южно и западно от к. 90. и 1 взвод между к. 90. и Первели, въпреки картечния и пушечен огън, въпреки засилване на бойната линия с колоездачните роти и един втори спешен ескадрон на 4. конен полк, настъплението на противника, който вкарва нови части, продължава и почва да обхваща левия фланг. Патроните у някои стрелци и картечници се привършват, положението става опасно.

За да спре неприятелското настъпление и подкрепи спешените части, началника на дивизията заповядва: 1. конен полк, в две линии, да контра-атакува противника.

Атаката на полка е срещната от противника с пушечен, картечен и артилерийски огън. 1. дивизион атакува право на север; от 2. дивизион - 4. ескадрон атакува в северозападна посока и попада под флангов огън; 3. ескадрон остава в разположение на командира на полка.

Поради калната почва, в която конете тънат до колене и голямото разстояние, атаката търпи чувствителни загуби, но постига целта си: противника е разколебан и до вечерта остава прикован към окопите си.

Понеже противникът, след заемането на к.74., проявява слаба настойчивост в настъплението си към с. Первели, което е и по-пригодно за отбрана, от там се изваждат 1 рота (3 взвода) от 1/16. дружина, 2 строеви от картечния ескадрон от 2. конен полк, за да засили междината между к. 90. и селото.

Към 3 часа в участъка на дивизията пристига 1. дружина (38. пехотен полк) от 25. турска дивизия, която е поставена в 2. линия зад к. 90; пристига и 3. с. с. батарея (от 12. пехотна дивизия), на която се посочва позиция ю. з. от к. 90. на мястото на крайния взвод на пешия фланг на конната батарея, който се прехвърля към десния фланговия взвод на същата батарея.

По този начин днес положението е напълно закрепено.

През деня до командуващия III. армия и началника на VI. турски корпус са изпратени следните донесения.

До началника на VI. корпус.

Противника в състав около 3-4 дружини с 2 батареи настъпи към к. 90. и к. 74., северно от с. Первели.

След упорит бой, настъплението му е задържано срещу к. 90., а срещу к. 74. въпреки това, че нашите части се оттеглиха, също бе спрян. Дружината от 38. турски полк пристигна към 2 ч. 30 м. сл. пл. и за сега е в резерв. Положението пред фронта за сега е успокоително. № (не се чете) от к. 90., 1. X. 916 г., 3 ч. 10 м. сл. пл.

Началник 1. конна дивизия.

(п) Генерал-майор Колев.

Командуващ III. армия - копие

н-ците на 25. турска дивизия и Добричките войски.

Противника е спрял на 1000 крачки от позицията на дивизията, след като бе контър-атакуван от 1. конен полк в конен строй. Положението за един момент бе критическо, но след тази конна атака се затвърди и с пристигането на турската дружина и батареята. Направиха се разпореждания за контър-атакуване и отхвърляне на противника тази нощ.

Загубите на 1. конен полк са твърде чувствителни. № 352, от к. 90, 1. Х. 916. г., 7 ч. 30 м. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия,

(п) Генерал-майор Колев.

В този ден загубите са: убити войници 45, коне 75; ранени - офицери 10, войници 118, коне 102, от които ранени: 4 офицери, войници 68, коне 68 и убити войници: 43. коне 63 са от 1. конен полк.

Между ранените офицери са: полковник Михайлов, контузен, майор Босилков и поручик Блъсков Симеон - от Лейбгвардейски конен полк; ротмистър Балабанов, поручик Йотов Нако, подпоручик Кушев и подпоручик Иванов Хр. от 1. конен полк, подпоручик Нонов от 4. конен полк за свръзка с дивизията, кореспондента Протич, от щаба на дивизията, подпоручик Златев от 1/16. пехотна дружина.

Полковник Мачев заместя полковник Михайлов като командир на 1. конна бригада при к. 90.

2 октомври

През нощта и сутринта вали ситен дъжд и духа студен северен вятър.

В бойната линия на дивизията при к. 90. е вкарана и турската дружина.

След разсъмване, под прикритието на падналата мъгла и дъжда, противника незабелязано наближава до 600 кр. от окопите на дивизията, но тук, срещнат с пушечен, картечен и артилерийски огън, е спрян и повърнат назад, като се прикрива в окопите, които предния ден и нощта изкопава на 1000-1500 кр. пред фронта на конната дивизия.

Румъните настъпват срещу меджината между к, 90. и с. Первели, както и срещу селото, но тук техният натиск е по-слаб и по-лесно спрян.

От заловени 2-ма пленници от 8. и 52. пех. румънски полкове се узнава, какво в Мулчова е съсредоточена цялата 5. румънска дивизия в състав 10. бригада от 8. и 9. п. полкове, също 51. и 52. пех. полкове и 6 с. с. батареи. Пехотните полкове са с по 3 дружини, дружините с по 4 роти, по 160 човека, в полк по 4 картечници; 10. бригада е командвана от полковник Танасеску, 8. п. полк полковник Вайческу, 51. п. п. полковник Батез Нол. В боя срещу дивизията предния ден вземат участие 51. и 52. пехотни полкове; 8. и 9. полкове били назад в резерв. (Донесение до командуващия III. армия № 357. от 2. Х. 1916. г. 9 ч. 10 м. пр. пл.).

Тези сведения се препращат в щаба на III. армия, който от своя страна има също сведения, какво противникът съсредоточава части срещу участъка на конната и турската дивизии, поради което заповядва другите дивизии да изпратят напред силни разузнавателни части към противника, за да не му позволят да прехвърля части към изток. (№ 77. от 2. Х. 1916. год.).

За засилване на конната дивизия е изпратена една втора турска дружина (от 56. пех. полк).

По късно в щаба на конната дивизия се узнава от офицера за свръзка при турския корпус, че при турската дивизия са пристигнали 2 дружини от 6. маршеви полк и 2 турски батареи, от които турската дивизия няма за сега нужда, понеже положението по фронта и е спокойно.

Командуващия III. армия се съгласява щото към конната дивизия да се придадат, вместо 2-те турски дружини, 2 дружини от 6. маршеви полк с 1 турска батарея.

На командира на 6. маршеви полк (с. Кара-кьой) е изпратена заповед да се насочи с дружините си в с. (не се чете) и да атакува противника във фланг, западно от кота 90.

След пладне, към 3 ч., положението на турската дивизия се променя: противника настъпва по целия фронт.

Началника на турската дивизия моли за съдействие.

Втората турска дружина (от 56 п. п.), която по първата заповед трябваше да се присъедини към конната дивизия, остава в състава на своята дивизия и се развръща, заедно с турската батарея, в междината между конната и турската дивизии и допринася твърде много за запазване на положението по фронта на турската дивизия.

От 6. маршеви полк, по нова заповед на армията, трябва да се предаде на конната дивизия само 1 дружина, а другата да остане в състава на турската дивизия. Дружината пристига в участъка на конната дивизия късно вечерта.

Този ден в състава на дивизията влиза една рота от Мангалския гарнизон (207 човека, под командата на един подофицер). Ротата е придадена към разузнавателния ескадрон (подполковник Фтичев) при с. Татладжак.

Вечерта за положението пред фронта на дивизията до командуващия 3. армия е изпратено следното донесение:

Командуващия III. армия

копие началнику 25. турска дивизия

Положението пред дивизията остава без чувствителни промени. Ротата от Мангалия влезе в състава на дивизията още тази нощ и остава с разузнавателен ескадрон в Татладжа. Пред Первели противника се оттегли на 2000 кр. Опитва се да настъпи с отделни групи, но отбиван с огън, залягаше наново. На левия фланг, в интервала на 1. конна и 25. турска дивизии се подаде една дружина от 25. турска дивизия, в охрана на фланга на дивизията си.

Дружината от 6. маршеви полк още не е пристигнала при дивизията. Противника замръкна на позицията си. Боя продължава през целия ден.

№ 368. 2. Х. 916. г. 7 ч. сл. пл.

Началник на 1. конна дивизия

(п) Генерал-майор Колев.

През този ден убити: войници 2, коне 5; ранени: офицери 2, - ротмистър Жилков от Лейбгвардейския конен полк и поручик Паскалев от 6. конен полк, войници 26, коне 9.

3 октомври

Продължава да вали и духа студен вятър. Окопите се пълнят с вода и кал.

От армията се получава предупреждение, какво противника се готви да атакува през нощта, или през деня.

Частите прекарват нощта в очакване на атаката. Наредено е през нощта 9. к. п., спешен, да смени спешените ескадрони на 3. к. п. при к. 90, а пристигналата дружина от 6. маршеви полк и колоездачните роти изморени и претърпели сериозни загуби също в участъка при к. 90.

Сутринта от началника на 25. турска дивизия се получава следното съобщение:

Командващия III. армия – копие

начальнику 1. конна дивизия.

Очакваното тази нощ нападение на противника не стана. Противникът не ни атакува. Пред фронта на дивизията няма промяна.

Противникът е доближен от 800-1000 крачки. От половин час се води силен бой. Българската дружина от 6. маршеви полк, която вчера замина за конната дивизия се върна с картечната рота. Тя е поставена като дивизионен резерв зад средата на 56. полк. № 85., 3.X.916. г. 7 ч. 20 м, пр. пл,

Началник на 25. турска дивизия

(п.) Полковник Шукри.

По повод исканите от него подкрепления в армията се донася следното:

Командващия III, армия – копие

25. турска дивизия

Началника на 25. турска дивизия с донесение от снощи, 7 ч. 20 м. сл. пл., като донася, че по сведение от щаба на фелдмаршал Макензен, днес срещу него щели да се насочат значителни неприятелски части, моли да му се повърнат двете турски дружини, заедно със турската с. с. батарея.

Боят по фронта се води от разсъмване и двете турски дружини са ангажирани. Да се вадят части от боя е крайно неудобно. При все това ще извадя дружината от 38. полк, ако действително положението пред 25. турска дивизия днес е такова, че е необходимо да се изпрати дружината заедно с турската батарея. Моля екстрено указание по въпроса.

Конете на батареята са изтощени, а калта е непроходима. Батареята изпратих веднага заедно с 1 рота от 38. пех. полк, но кога ще стигне е въпрос. № 371., от позицията при к. 90., 3.Х.916. г. 8 ч. пр. пл.

Началник 1. конна дивизия,

(п.) Генерал-майор Колев

На което донесение от армията се отговаря:

Началника на 1. конна дивизия

371. Турската дружина и турската батарея да останат при конната дивизия. Ако последната има нужда и бъде атакувана, то вие ще му съдействате. За разместване на частите да се изпълняват само заповедите от щаба на армията. № 86., 3.Х.916. г., 10 ч. 25 м. пр. пл. (п.)

Подполковник Давидов.

С проясняване на времето, противникът открива наново силен огън. Неговата артилерия, както и предидущия ден, по указание на наблюдатели от камбанарията в Топракисар и въздухоплаването, систематически търси конното ядро, батареите, както и с точна пристрелка - пехотните окопи. Пехотата, обаче, се задоволява да поддържа един чест непрекъснат огън по нашите окопи.

От заловени нови пленници наново се установява, какво срещу к. 90. действа 36. пех. бригада (51. и 52. п. полкове); срещу с. Первели - 8. п. полк, който с 9. пех. полк образувал 10. бригада от състава на 5. дивизия.

След обяд положението у противника се оживява, огъня му се усили и се започна настъпление по отделни групи, главно срещу междината между к. 90. и Первели, както и срещу тази между конната и турската дивизии.

Към 3 ч. 30 м. сл. пл. се забелязват вериги и колони в състав около 3 дружини, които, от към Мулчова, през Муритано и Карликьой, се насочват първоначално към к. 74., а впоследствие по дола изменят посоката си към к. 90. и „Големите слами" (в средата на междината между к. 90. и Первели).

В тази междина са по голямата част от пешите картечни ескадрони (около 20 картечници). От техния огън противника е спрян.

В междината между левия фланг на конната дивизия и десния на турската, въпреки че е наблюдавана от 1 ескадрон (ротм. Филипов от Л. Гв. конен полк), има една празднина около 500-600 метра, към която противника насочва нови части. Своевременно е изпратена една рота от 1/16. дружина, тъй че когато противника наближава и тук е спрян.

Неприятелският огън добива най-голяма сила към 5 ч. сл. пл. Забелязва се как противника вкарва нови вериги в бойната си част и отделни опити на групи да настъпят напред. Чувствува се, че противника ще се опита на всяка цена да атакува. Заради това, частите са предупредени спокойно да срещат с огън противника. Конното ядро е изнесено напред, готово за всеки случай. Началника на дивизията се готви да атакува на чело и посочва свой заместник в случай на злополука. На някои места противника достига на 200 кр. от нашите окопи, но неговите опити да атакува са задушени от огъня на картечниците, оръдията, пушките и карабините.

Противника се опитва да атакува левофланговата турска дружина (от 56. п. т. полк), но е контър-атакуван и отбит.

От заловен пленник се узнава, какво срещу десния фланг на турската дивизия е действувала през вчерашния ден някаква смесена бригада, съставена от резервните дружини на 12., 24., 52., и 64. п. полкове.

Според К. Кирицеску „На 3. и 4. октомври, (20. и 21. септември с. с.) срещу с. Амузача действува 17. пех. бригада, срещу к. 90. действува 36. бригада, а срещу Первели 10. бригада. Руските войски, освен от конница, се състоят от конна артилерия, стрелци и колоездачи". Неговото твърдение, че при с. Первели сме имали силни телени мрежи е невярно, такива нигде не е имало по фронта на конната дивизия.

Едновременно със засилване на действието на ромъните срещу конната дивизия, към 5 ч. се зачува усилване на огъня и срещу турците. От схванатите разговори по телефона се разбира, какво руски и румънски части атакуват, но с огън били отбити.

През това време се получават нареждания от армията - по взаимно споразумение, да се разменят през нощта турските батареи и дружини от участъка на дивизията с останалата дружина на 6. маршеви полк в състава на турската дивизия.

Правят се съответни нареждания за изваждане на 3. турска дружина и заемане мястото и на първо време от колоездачите. Участъка при к. 90. се разделя на 2 подучастъка – западен – подполковник Топалджиков (к-р на 9. п. п.) и източен – полковник Мачев.

Догде се правят тези и други нареждания, офицерът за връзка при турската дивизия съобщава, в 7 ч. 40 м., че турският 75. п. п., който е на десния фланг на турската дивизия, е отстъпил. Връзката с турската дивизия по телефона след това се губи.

По-късно в щаба на дивизията се получава следната бележка: „Турската дивизия отстъпва. Поради това конната дивизия да отстъпи. Отстъплението да стане бавно, да не отстъпи само к. 90. и с. Первели. При удобен случай дивизията да атакува във фланг. Да се влезе в най-тясна връзка с 25. турска дивизия и при всеки удобен случай да и се съдейства.

Писмена заповед ще последва.

Това е устна заповед, предадена в 9 ч. 45 м. от подпоручик Маджаров.

Ротмистър Николаев“.

Въпреки сериозното положение, в което дивизията изпада: опасност от една нощна атака срещу сравнително слаби части; обход от запад от врязалия се в участъка на турската дивизия противник; обход от изток, гдето флангът на дивизията остава открит под огъня на неприятелския флот, който и през деня обстрелва с. Татладжа, частите от този участък и 2. конна бригада от дивизионния резерв; освен това, знае се още, какво руската конна дивизия се съсредоточава около Топрахисар и Мулчова – въпреки всички тия съображения, още при първото съобщение от армията, се праща следното донесение:

Командващия III. армия

Положението на дивизията е непроменено, тя стои здраво на позициите си при к. 90. и с. Первели. Не е ли възможно положението на 25. турска дивизия да се поправи и да не се отстъпва. Наши надзорници по телефонната линия са срещнали турски патрули при с. Амузача.

№ 383. 3. X. 1916. г., 10 ч. 35 м. сл. пл.

Н-к на 1. конна дивизия

Генерал-майор Колев.

В 10 ч. 45 м. в щаба на дивизията се получи следната заповед:

Началника на 1. конна дивизия

Влезте в най-тясна връзка с 25. турска дивизия и ѝ укажете най-ефикасно съдействие, за да заздрави положението си. По едни сведения турската дивизия се е оттеглила, а според други - тя се държи на позициите си. Проверете горното добре и съобразявайте с това вашето съдействие, като употребите енергично усилие, за да не се открие фланга на армията.

№ 8. от с. Кара Омер 3. Х. 1916. г., 9 ч. 50 м. сл. пл.

Командуващ III. армия.

(п) Генерал лейтенант Тошев.

Няколко минути по-късно се праща в армията друго донесение:

„Дивизията взе сигурни мерки да влезе във връзка с 25. турска дивизия, Гвардейския полк е насочен към Амузача. Дивизията стои здраво на позицията си и не мисли да отстъпва.

№ 384., 3. Χ. 1916. г, 10 ч. 55 м."

На първото донесение на конната дивизия от армията се отговаря:

„Ha № 383. Не трябва да се отстъпва без причина. Дадени ви са инструкции с № 8. Проверете какво е положението пред 25. турска дивизия и съобразявайте с това вашите действия, като употребите енергични усилия, за да не откриете фланга на армията.

№ 11., 4. Χ. 1916. г. 12 ч. 5 м."

Първите донесения от командира на Гвардейския конен полк, полковник Бананов, който изпраща 2 разъезда: пор. Тончев в посока с. Кара-кьой и вахм. Д. Стоянов - с. Амузача гласят: „ескадрона за свръзка и крайната дяснофлангова турска дружина са на местата си на фланга на конната дивизия. Ескадрона за свръзка имал разъезд за свръзка в Кара-кьой; според него турците до 7 ч. сл. пл. били по местата си".

Препращат се в армията с 385. от 4 Х, 1916. г. 1 ч. пр. пл.

По второ едно донесение от командира на полка, въз основа на донесение от началника на разъезда вахмистър Д, Стоянов, се установява какво: „Привечер противникът е успял да отблъсне турските части на позиция северно от Амузача и да проникне в Амузача, гдето е контър атакуван от наши 3 роти на 4. маршеви полк, пристигнали в 6. ч. 30. м. в с. Амузача. Тези три роти изблъскват проникналия в селото противник и се установяват на северната му окрайнина, заедно с 7 турски роти.

Според казване на заловени пленници, заловени от тези наши роти, в ръцете на противника са попаднали 6 или 9 оръдия, от които и някои гаубици. По на запад какво е положението, не е установено. Началника на 25. турска дивизия бил с автомобила си на път между с. Каракьой и Азаплар."

Препратено в армията с № 387., 4. Х. 1916. год. 4 ч. пр. пл.

В боевете на 3. октомври усилената конна дивизия има загуби: убити войници 8, коне 11; безследно изчезнали 5 войника; ранени войници 28, коне 6.

4 октомври

Скица № 12.

Освен Гвардейския полк, изпратен през нощта към Амузача с цел да разузнае за положението и влезе във връзка с 25. турска дивизия, за да ѝ укаже съдействие, на разсъмване за същата цел е изпратено и едно малко пехотно подкрепление в състав: 2 роти от 38. турска дружина с 1 взвод артилерия от турската батарея, придадена към конната дивизия, под началството на старшия адютант майор Соларов.

От получените заранта сведения в дивизията се установява, какво положението на турците не е толкова лошо, отстъпил е само 75. турски полк, който е бил на десния фланг на дивизията, обаче, 59. и 56. турски полкове, разположени по-на ляво, били на местата си. Вън от това, положението е било възстановено и по фронта на 75. турски пех. полк чрез контър-атака на ротите от 4. маршеви полк.

Турската дружина от 56. пех. полк, на левия фланг на конната дивизия, е също на мястото си, но е останала без патрони. Попълването е крайно затруднено, поради забърканото положение на 25. турска дивизия, отгдето трябва да се подвозват патрони; българските патрони не подхождат на турската пушка.

Наредено е да се вземат по 10-15 патрона от хората на 33. турска дружина и се раздадат на тези от 56. дружина.

В течение на боя предния ден румънската артилерия успява да разбие една ракла и да повреди 1 оръдие от 3. батарея на 12. дивизия.

С изпращането на частите към запад, при липса на патрони за турските части, дивизията е чувствително отслабена.

Това отслабване може да стане опасно, поради готвещото се настъпление срещу конната дивизия, за което от армията се получава следното предупреждение.

Началник у 1. конна дивизия

Според заловено сведение на утрешния ден някаква неприятелска колона, навярно кавалерийска, ще се опита да настъпи от с. Тузла към с. Первели и Геленджик, за да атакува. Дадена е заповед началнику гарнизона Мангалия да влезе във ваше подчинение. За това изпратете заповед на началника на гарнизона Мангалия да се изнесе напред с батареята и един взвод прикритие. Освен това, дадена е заповед на нашите хидроплани да заобиколят утре този край.

В случай, че нападението срещу дивизията не се състои, то дивизията, продължавайки да бъде в тясна връзка с 25. турска дивизия, да съдействува на последната.

№ 135. 4. Х. 916. г. 8 ч. 5 м. пр. пл.

След това предупреждение, въпреки че положението на левия фланг на дивизията не е напълно заздравено, дават се най-необходимите нареждания за засилване десния фланг. За тази цел в с. Татладжа се изпраща командира на 4. конна бригада, полковник Табаков, с 6. конен полк, 2/15. погранична рота, с взвод артилерия. Пратена е заповед на началника на Мангалския гарнизон да изпрати в подчинение на полковник Табаков една полурота с един артилерийски взвод.

От заловени пленници се установява, какво смесената бригада от резервните дружини на 12., 24., 52. и 64. полкове действува източно от Топрахисар.

Към 10 ч. пр. пл. се обрисува, че противника през този ден ще иска наистина да насочи своите усилия към десния фланг на дивизията.

Забелязана е пехотна колона в състав около 2 дружини да се насочва на юг от Муритано, през к. 74. срещу интервала на к. 90, и Первели; по на изток от тази колона се движи друга пехотна колона, вероятно бригада, която се насочва към с. Татладжа. Конна колона около бригада, се насочва от Топрахисар към Муритано и друга конна колона в същата големина се забелязва да се насочва от Муритано през к. 74. за към с. Татладжа (донесение до командуващия армията № 395. от 11 ч. 40 м.).

Наредено е конната батарея да се снеме от позиция при к. 90. и да бъде готова за движение към изток. Полковник Мачев да извади от бойната линия конните картечни ескадрони и ги замени, до колкото е възможно, с пеши такива. Гвардейския конен полк, като остави 1 ескадрон за наблюдение на левия фланг, да се прибере при конния резерв на дивизията от гдето малко по-късно е изпратен южно от с. Первели. Майор Соларов с двете роти и артилерийския взвод да се повърне назад и насочи към десния фланг на дивизията.

От армията се получава съобщение, че в разпореждане на началника на конната дивизия се дават: 1 дружина от Добричките войски, 2 роти от 8. приморски полк, насочени-първата от Мустафа-Ачи към Геленджик, а вторите от Кара-кьой за Геленджик (№ 6095. от 1 ч. сл. пл.

Към обед боя се оживява и разгорещява по целия фронт. Противника развива най-силен артилерийски и пушечен огън, под прикритието на който веригите му настъпват.

Началника на левия участък, подполковник Топаджиков, донася по телефона, че положението е много сериозно, противника е на 400 кр. и полка едва ли ще удържи.

Началника на дивизията лично му заповедва: „Ни крачка назад, последния жив човек да падне, но позицията да не се дава". Наредено е полковник Мачев да действува за отбива на тази атака, като използува всички свободни подръжки и сам да отиде при 9. конен полк. На командира на 2. конна бригада: „да се изнесе с бригадата зад участъка на 9. конен полк, за да го поддържа в случай на нужда и запази батареите, които са в този участък".

Нашите части с огъня си и вкараните в действие подръжки осуетяват неприятелската атака при к. 90.

Към 1-2 часа положението става опасно при с. Первели и при с. Татладжа.

За отбрана на селото Первели командира на 5. конна бригада разполага само съ 5 пех. взвода, 2 пеши картечни ескадрона и 2 конни спешени ескадрони. Срещу него противника насочва през к. 74. и к. 70. - 4 дружини.

Единствената подкрепа, която може да му се даде това е един взвод от конната батарея, под командата на капитан Векилски. Благодарение на умело използуване на огъня на тези две оръдия, както и съдействието на другите съседни оръдия (взвода при „Сламите“) противника все таки е спрян пред окопите около Первели и не отива в атака.

Към Татладжа се насочва голяма конна колона още пр. пл. и тук подполковник Фтичев разполага само с един ескадрон (4/3. к. п.), 1 картечен взвод, и 2/15. погранична рота.

Ротата е атакувана от руската конница и понася загуби от убити и ранени. Само намесата на взвода от не с. с. батарея от Мангалския гарнизон, който открива огън от позиция южно от Малка Татладжа и, по-късно, пристигането на командира на 4. конна бригада, полковник Табаков, със 6. конен полк и на втория взвод от (не се чете) с. с. батарея (тази батарея е изпратена с волове) закрепват и тук положението, като 6. конен полк се спешва и заема хребета западно от к. 63. и с. Малка-Татладжа.

Към 2 ч. 20 м. сл. пл. полковник Табаков донася, че противника в състав 3 дружини и една батарея се движи между Первели и Голяма-Татладжа. Тия дружини са срещнати с огън от артилерийския взвод, който едва успява да заеме позиция на 500 м. южно от с. Малка-Татладжа и да открие огън. Нови поддръжки няма от где да се изпратят.

Целия фронт на конната дивизия по протежение на 12 км.: 3 км. западно от к. 90., тази височина, с, Первели, к. 63., с. Малка-Татладжа, са под най-силен артилерийски и пушечен огън. Отвсякъде заплахата с атака е сигурна, отвсякъде се искат подкрепления, с каквито дивизията не разполага обещаните от армията части не само че не пристигат, но няма още никакво известие за тяхното наближаване.

Към 3 ч. началника на левия участък, подполковник Топалджиков, донася, какво нови неприятелски колони се насочват от към Муритано към к. 90. и на запад. Тази нова вълна иде да влее пресни сили по целия фронт на противника от Первели до срещу десния фланг на 25. турска дивизия.

Отново огъня на батареите се пренася и към север. С вкарване в действие на части (отделни роти и взводове) изтеглени от по-спокойни участъци, противника и този път е задържан.

Към 5 часа противника прави нов опит да атакува, но пак е спрян и принуден да залегне.

Срещу Первели положението, въпреки едно временно затишие, става все по-опасно. Противникът с кръстосан артилерийски огън от към с. Карли-кьой и от к. 70. и по на юг, обстрелва селото и всички гънки южно и западно от него. От огъня в селото избухват на няколко места големи пожари - горят купите слама, горят къщите, повечето от които са със сламени покриви.

В разпореждане на командира на 5. к. бригада са изпратени и останалите 2 ескадрона от 2. конен полк в пеши строй, които до това време са при „Големите слами“ между к. 90. и с. Первели, гдето на тяхно място е изпратен целия 14 к. полк. Лейб Гвардейски конен полк е привлечен в конен строй, южно от с. Первели, за непосредствената подкрепа на селото.

Като общ резерв на дивизията остават само няколко (5) ескадрона от 2. к. бригада, без картечници, които, освен това, имат частичната задача да служат за непосредствена подкрепа на 9. конен полк и за охрана на двете батерии зад този участък.

Благодарение на силния картечен огън, с който фронта на дивизията е бранен, и упоритостта на бойците, противникът е прикован на 200-300 кр. от окопите на дивизията. Привечер противника не само, че не предприема нови действия, но се отдръпва по назад на 500, 600 м., а някъде и по-далеч.

Едва в 9 ч. в с. Геленджик пристига дружината от 35. п. полк. Две роти са веднага изпратени в с. Первели, гдето противника към 8 ч. сл. пл., под прикритието на тъмнината, се опитва да атакува; другите две роти са оставени в общ резерв на дивизията.

Вечерта пристига в Геленджик една германска рота без патрони и полурота портови моряци от Варна.

Към 11 ч. сл. пл. се получава заповед, с която се съобщава от щаба на армията, че противникът се готви да прави десант при Мангалия, конната дивизия да повика 3-те взвода на пограничната рота (2/15.) и един от взводовете на с. с. батарея от Мангалския гарнизон и да съдействува на гарнизона за отбиване на десанта, в случай че противника се опита да прави такъв.

На Мангалския гарнизон са повърнати посочените части и дивизията поддържа редовна телефонна свръзка.

През деня загуби: убити войници 28, коне 13; ранени 1 офицер, подпоручик Терзиев Хр. от 9. конен плк., войници 111, коне 42.

5 октомври

През нощта стрелбата по фронта на няколко пъти се оживява при опит на противника да приближи и атакува.

Подчинението на частите от състава на конната дивизия е уредено със следната оперативна заповед.

Поверително

Оперативна заповед

по

1. конна дивизия

№ 20.

Позиция при к. 90.

5.Х.916. г., 8 ч. пр.

§ 1. Противника в състав около 1 пехотна дивизия, 6 батареи и 1 конна бригада в боевете от последнит дена прави усилия да овладее к. 90. и с. Первели, с цел да провали фланга на армията.

§ 2. В ляво нашите войски продължават да водят успешни боеве на линията с. Амузача, к. 104., с. Енгез по-на запад.

§ 3. 1. конна дивизия, с придадените части, да продължава да охранява фланга на армията, като се задържа на сегашните си позиции.

За което:

А) Ляв участък, полковник Мачев, с три роти - от 1/16. дружина, 1. дружина от 6. маршеви полк, 2. рота от дружината на 38. турски полк, 3 ескадрона от 2, и 4. конни полкове, 3. с. с. батарея от 12. дивизия, 1 с. с. взвод от 1. конна батарея и 1 взвод от турската батарея на 25. дивизия, 1. и 3. колоездачни роти, да отбранява участъка около к. 90., като поддържа свръзка с 25. турска дивизия и със средния участък.

Б) Среден участък - полковник Марков, с две роти от 2/35. дружина, 1 рота от 1/16. дружина, 1 рота от 3. погранична дружина с конните картечни ескадрони на 2. и 9. конни полкове, 2 взвода от 1. конна батарея и 2. конен полк да отбранява позициите около с. Первели, като поддържа свръзка със съседните участъци.

В) Десен участък, полковник Табаков, с Лейбгвардейския и 6. конни полкове, 1 ескадрон от 3. конен полк, 1 рота от Мангалския гарнизон и 1. артилерийски не с. с. взвод от същия гарнизон, да охранява десния фланг на бойното разположение на дивизията до морето.

Г) Войски в мое разпореждане: 2. конна бригада, 1. конен полк, 2 роти от 2/35. дружина, 1 германска рота, 1/2. портова рота, да останат на сегашните си места.

§ 4. Частите да се попълват с бойни припаси от 4. армейски артилерийски склад на гара Кара Омер.

§ 5. Превързочен пункт в с. Геринджек.

§ 6. За охрана на крайния ляв фланг на дивизията и за свръзка с 26. турска дивизия да се изпрати 1 ескадрон от Лейбгвардейския конен полк.

§ 7. Аз ще се намирам на позицията южно от к. 90., където началниците на частите да се свържат с телефон.

Началник 1. конна дивизия,

(п) Генерал-майор Колев.

Началник щаба, от генералния щаб.

(п) Подполковник Кисьов.

Командира на 9. конен полк, разположен западно от к. 90., на няколко пъти донася за умората на хората, липса на патрони и моли смяна. Заповядва му се „да се грижи за попълване на патроните сам със средствата на полка, понеже дивизията не разполага със свободни части, умората е действително голяма, но е еднаква за всички".

Че и днес противника ще продължи атаката си, в щаба на дивизията става ясно от заловена заповед (у един пленен румънски подофицер) на генерал Павлов (от с. Голяма Татладжа) до командира на шасьорския баталион, с която му се заповядва: „да поддържа боя с противника, напредвайки, докато в случай на нужда пристигне 5. кавалерийска бригада, която се държи в резерв. Подобна заповед са получили и войските, които са вдясно от вас“.

Срещу противниковите части, за които в щаба на конната дивизия има сведения, че действуват срещу нея, състоящи се от: 8., 9., 52. и 56. пех. полка, на 5. ромънска пех. дивизия, с 12 дружини, 6 батареи, 6 картечни роти, смесената бригада от резервните дружини на 12., 24. 52 и 56. пех. полкове, 1 шасьорски баталион; руската конна дивизия от 24 конни ескадрона, 2 конни батареи с 8 оръдия, 4 пеши ескадрона; ромънската каларашка бригада от 8 ескадрона, всичко: 15 пех. дружини, 32 конни, 4 пеши ескадрона, 36 оръдия, 40 картечници, конната дивизия има на разположение: 24 строеви ескадрона, 7 конни и 5 пеши картечни ескадрона, по една дружина от 16. пех., 35. пех. и 6. маршеви полкове, 2 роти от 38. турска дружина, рота от 3. погранична дружина, 2 колоездачни роти (70 пушки); 1. конна батарея - 6 оръдия, една турска, 3 с. с. батарея от 12. дивизия, един не с. с. взвод от Мангалийския гарнизон; всичко: 4 дружини, 24 ескадрона, 16 оръдия, 8 картечници.

При явната несъразмерност на силите на двете страни ясно е какви усилия е трябвало да се проявят от командването и от всички участници в боя, за да може конната дивизия да запази докрай положението.

Боят и този ден почна с артилерийски огън, като противника, използувайки надмощието си, търси да заглуши огъня на нашите оръдия и да изтребва стрелци и поддръжки.

Загубите от кръстосания артилерийски огън по Первели са чувствителни: тежко ранен е командирът на пограничната рота поручик Бочев Боян. Командирът на 2. картечен ескадрон, ротмистър Анков, командирът на 7 рота от 35. п. п. поручик Шкодрев Георги, от същата дружина, офицерските кандидати Шарапчиев Хр. и Иванов Васил. Контузени са: командирът на Лейбгвардейския конен полк, полковник Бананов, помощник-командирът на 2. конен полк майор Марков; от 1. конен полк ротмистър Мирков Мирко и подпоручик Золотович Георги, тежко ранен, починал от рани.

За засилване десния участък, при к. 63. с. Малък Татладжак, са изпратени в 2 ч. 20 м. сл. пл, току-що пристигналите 2 роти от 8. пех. полк, с 1. арт. с. с. взвод, тъй като противникът все повече и повече засилва действието си в посока на изток от Первели и к. 63.

Положението в Первели става почти неудържимо; пешия картечен ескадрон от 6. конен полк, който заема източната окрайнина на селото, от понесените загуби (ранени са командира на ескадрона - ротмистър Дончев и младшия офицер поручик Порков) почва да се оттегля. Влизането в действие на последните две роти от дружината на 35. п. полк, запазени като общ резерв на дивизията, спасява и тук положението и влива нова струя от бодрост и сила всред защитниците на селото.

Едва тук положението е закрепено, от началника на левия участък (полков. Мачев) се получава, в 4 ч. 45 м., донесение, какво „срещу участъка настъпват нови неприятелски части от към с. Топрахисар, в състав 2-3 дружини. Нови части няма за подкрепа на левия фланг".

Началника на дивизията не разполага вече с никакви средства. Единственото нещо, което, може да се направи е да се използува германската рота, която дошла без патрони, е изнесена напред, за да бъде използувана в случай на нужда за контраатака на нож.

В това време на крайно напрежение, като от небето паднала, пристига картечната рота на 6. маршеви полк, която веднага е пратена да засили дружината си в левия участък.

В тази посока, наново са приближени и ескадроните на 2. конна бригада.

Влизането в действие на картечната рота на 6. маршеви полк влива и тук бодрост и желание да се устои до край. С артилерийски и пушечен огън противника най-после е спрян и повърнат. И тази му атака е отбита. Тук е ранен поручика от 6. маршеви полк Кабакчиев П.

Привечер в Геринджек пристига една дружина от 7. пех. полк (капитан Недев), още една полурота моряци с 2 картечници, една погранична рота (3/15.) от Мангалския гарнизон с един не с. с. артилерийски взвод.

Тези части, колкото малки и да са в сравнение с нуждите, дават нови надежди и средства на началника на дивизията, за да продължи отбраната на участъка, от съдбата на който зависеше и тази на армията.

Разположението на частите по фронта на дивизията се вижда от следното донесение:

Командуващия III. армия

На № 6140. На крайния ляв фланг, 3. клм. западно от к. 90., един ескадрон от Л. Гв. конен полк, за връзка с 25. турска дивизия, следват три роти от 6. маршеви полк с 2. пеши картечен ескадрон, 9. конен полк, 3 спешени ескадрони с 4. пеши картечен ескадрон, една турска рота от 38. п. турски полк, 1. и 2. колоездачни роти,

1 пеши картечен ескадрон на к. 90., 2 роти от 1/16. дружина, 1 рота от 38. туски полк, 3. пеши картечен ескадрон. В интервала между к. 90. и с. Первели - 1 рота от 1/16. дружина с 2. конен картечен ескадрон. При с. Первели една рота от 1/16. дружина, 1 погранична рота от 15. дружина, 9. конен картечен и 6. пеши картечен ескадрони, Л. Гвард. конен полк - 3 ескадрона. В интервала между с. Первели и с. Малък Татладжак 2 спешени ескадрона с 1 конен картечен ескадрон от 6. конен полк и при с. Малък Татладжак 2. ескадрон от 6. конен полк, З ескадрона от 2. конен полк, 1 спешен ескадрон от 2. конен полк и на крайния десен фланг, при к. 65. - 1 ескадрон от 3. конен полк с 3 картечници.

В поддръжка зад 1/6. маршева дружина: 1 рота при к. 0, 1 рота от същия полк на източния край на с. Геленджик, 1 рота от гарнизона Мангалия с 2. не с. с. оръдия.

Батареите са разположени: 1 турски взвод - зад десния фланг на 6. маршеви полк, 1. конен артилерийски взвод, зад десния фланг на 9. конен полк. 3. с. с. батарея от 12. дивизия - при к. 90., 1 конен артилерийски взвод - в интервала с. Первели - Малък Татладжак - 1 конен артилерийски взвод и към Малък Татладжак 2 роти от 8. Приморски полк с 1 взвод от 5/15. батарея. В общ резерв, южно от к. 70. и при Геринджек, 1., 3. и 4. конни полкове, 1/7. дружина, 1 германска и 1 портова полурота.

№ 410. от позицията при к. 90., 5. Х. 1916. г. 5 ч. 20 м. сл. пладне.

Началник 1. конна дивизия,

(п) Генерал-майор Колев

Продължителните и упорити боеве изчерпват твърде лесно бойните припаси на частите. Конната дивизия няма никакви обози, освен тези на частите за подвоз. Грижата за попълване и подвоз с бойни припаси и оръжейно масло са големи.

Загубите през деня са: убити войници 39, коне 26; ранени офицери 11, войници 153q коне 75.

6. октомври

Нощта 5-6. октомври минава сравнително спокойно, като не се смятат честите престрелки между охранението на двете страни, които понякога се засилват, обхващат цялата линия и с това държат в напрежение всички бойци, които от 5 дни са подложени на извънредна умора.

Командващия III. армия, преценявайки тежкото положение, с което конната дивизия има да се справи, макар и със слаби части, постепенно засилва нейния състав.

Така, още през нощта се получава заповед, какво в разпореждането на началника на конната дивизия се дава една втора дружина от 16. пех. полк, под командата на командира на полка полковник Иванов, заедно с една доброволческа дружина от добруджанци.

Вън от това, командуващия армията нарежда наново дивизиите от останалия фронт на армията да изпратят, под прикритието на силен артилерийски огън, разузнавателни отряди към противника, за да го приковат и не му позволят да прехвърли части към изток.

Към 10 ч. пр. пл. в участъка на дивизията са пристигнали 2/16. пех. дружина, 2/6. маршева дружина (подполковник Василев Сл.) и 2. с. с. батарея от 14. артилерийски полк. С пристигналите подкрепления, въпреки че противника от ранни зори бе почнал своя унищожителен артилерийски огън, силата на който ясно показва, какво той готви нова атака, положението се смята напълно осигурено и затвърдено. Въпреки силния артилерийски огън и опитите на противника да настъпи, положението през фронта на дивизията остава чувствително без промени: пред к. 90. противника достига на около 900 кр. източно от Первели на някои места той е на 200-300 кр. При Татладжа противника проявява по слаба пехотна дейност.

При това положение, в 1 ч. 15 м. в щаба на дивизията се получава телеграф. заповед № 6170. от армията, с която, като се съобщава, какво натиска на противника срещу турския корпус бил силен, иска се : конната дивизия да държи тясна свръзка с тоя корпус и гарнизона в Мангалия и да съдействува за отбиване на противника, действуващ срещу турците.

От пряката свръзка с началника на 25. турска дивизия се разбира, че положението там не е по-сериозно, отколкото е по фронта на конната дивизия. Противника поддържал от сутринта силен артилерийски огън. Неприятелската пехота се намирала 1000-1500 кр. от окопите на турците, само на крайния ляв фланг била на около 500 кр. След пладне пристига доброволческа Добруджанска дружина, която се състои от около 600 души, които едва имат по някоя войнишка вещ и са въоръжени с трилинейни руски пушки. Освен дружинния командир има само двама офицера. За да може горе-долу да се устои и използува този народ, който затруднява твърде много снабдяването на дивизията, превозните средства на която са нищожни, формирани са две роти, а останалите хора са дадени за попълване на дружините от 16. пех. полк.

Към 5 ч. сл. пл. противника, след като преди това засилва частите си, западно от к. 90., с около една дружина, вкарва в бойния си ред, в посока на с. Мулчова, с. Муритано, к. 90., части в състав около 3 дружини в първа линия и една дружина във втора с артилерия.

Тези неприятелски части, посрещнати от съсредоточения огън на всички батареи на дивизията, бързо се спускат и изгубват из гънките на дола при с. Муритано и до вечерта тяхното действие не се проявява.

Вечерта в участъка на дивизията пристига 5. с. с. батарея (капитан Хесапчиев) от 5. артилерийски полк.

През деня загубите са:

Убити офицери 1 (от 8. пех. полк поручик Мано Хр.) войници 10, коне 3; ранени: офицери 3 (от 3. к. пол санитар. майор-ветеринар Славов М. и подпоручик Стефанов Др.) войници 92, коне 16.

7 октомври.

Нощта преминава в доста оживена стрелба от две в страни. По донесение, че противника готви и предприема нощна атака, батареите откриват огън, който, след като се уяснява положението, е скоро прекратен. На разсъмване се установява, какво противникът е отдръпнал по-назад всички по-изнесени части, които предния ден са се били приближили по-близо до окопите на конната дивизия.

Обикновената дейност на неприятелската артилерия през този ден не потвърдява предупреждението от армията, според което неприятелските части от пред фронта на дивизията са се оплаквали от липса на бойни припаси.

Но положението и в частите на конната дивизия в това отношение наистина не е добро. По липса на снаряди батареите подържат най-необходимия огън; също е със стрелците и картечниците.

Противника от сутринта подържа силен артилерийски огън. Проявява по-оживена пехотна дейност сл. пл. към 4-5 часа около Первели и към к. 90., като батареите му харчат обилно снарядите си. Нашите батареи, въпреки липсата на снаряди, са принудени да стрелят също твърде оживено, за да задушат всеки опит на неприятелската пехота за настъпление.

Загуби убити: войници 5, коне 2; ранени: войници. 19, коне 14.

8 октомври

През нощта на няколко пъти се засилва пушечната трескотня и артилерията открива огън. През деня, от време на време, противникът открива ураганен огън по позициите; пушечната и картечна стрелба се оживява. Противникът към 5 ч. сл. пл. насочва една колона от 4 ескадрона, 1 рота и 1 батарея към провлака между блатото при Татладжа и морето. От конната дивизия веднага се вземат мерки да се осигури крайния десен фланг и се заеме к. 65 - 3 км. източно от с. Ахчилар, като се изпраща 2. к. бригада (1. и 3. к. п.) съ1. конен артилерийски взвод.

В 4 ч. сл. пл. пристига Н. Ц. В. Престолонаследника Княз Борис и от името на Н. В. Царя и от Свое име благодари на началника на дивизията за упоритата и умела отбрана на фланга на армията.

През деня - загуби, — убити: 1 войник, коне 6; ранени подполковник Топалджиков, командир 9. к. п., леко ранен, войници 16, коне 29.

По този начин до тук може да се смета, какво първия период на боевете на конната дивизия при к, 90. с. Первели е приключен. През този период конната дивизия води отбранителни боеве с цел да спре неприятелския удар срещу десния фланг на III. армия. Тази си задача тя изпълнява напълно успешно, въпреки оскъдицата на средства в бойци, оръжия, бойни припаси и средства за отбранителни действия.

Конницата в по голямата си част е спешена и води непрекъснат позиционен бой през течение на цяла седмица, готова да срещне атаката на противника със сабите си и окопавайки се с голи ръце, и с ножните на сабите.

Едва по-късно, за нападателните действия, полковете почват да получават линеманови лопатки и щампованите железни щикове за карабините си.

Подкрепления на дивизията се дават по капка; те са от най-разнообразен състав и понеже са все малки части от разни единици и се хвърлят там, гдето нуждата е най-голяма, мъчно е да се организира и обедини тяхното командване.

Липсата на бойни припаси, която е обща за армията по него време, е особено чувствителна за конната дивизия, превозните средства на която са твърде оскъдни и съобразени от мирно време само за нейните най-насъщни нужди.

През време на тези боеве нейния състав нарастна твърде много. Снабдяването на частите с бойни и хранителни при-паси и извозването на ранени, пада изцяло върху нейните скромни средства и служби.

Разнообразието на придадените части към конната дивизия създава нови затруднения. Окопен инструмент, ножове към карабините, както се каза и по-горе, конните части нямат. Бодлива тел, колци също в дивизията няма.

Всички тези и ред затруднения се преодоляни само чрез желанието на командването на частите да се изпълни докрай възложената задача, желание, подхранвано от най-дълбоко съзнание за родолюбие и необходимост да се изпълни дълга.

Под постоянния гнет на численото превъзходство на противника в бойни средства, на неговите последователно подновяващи се атаки ту в една, ту в друга посока срещу фронта на дивизията, при тежкия кризис, преживян на 3 октомври, вечерта, при пробива на фронта срещу турците, началника на конната дивизия запазва пълно самообладание, спокойствие, яснота в преценка на обстановката, пълна готовност и за лично самопожертвуване в изпълнение на дълга.

Преживяната физическа умора е голяма. Началника на дивизията прекарва непрекъснато от 1 до 7 октомври на командното си място, 2 км югозападно от к. 90, като първата нощ даже няма и палатка, под която да се подслони, а почива 1-2 часа през нощта в единствения файтон на щаба на дивизията, под предницата на когото се настанява телефонната централа на дивизията, а под задницата се прибират началник щаба и старшия адютант.

Пример за лична готовност към самопожертвуване и за споделяне на несгодите не може да не даде своите резултати: всички чинове от конната дивизия с пълна готовност за всички жертви понасят умора и лишения с единственото желание да се устои докрай.

За офанзивата на румънците, започната на 1 октомври (18 септември), К. Кирицеску в поменатата вече брошура казва следното:

„Нашата контраофанзива на фронта на южните армии се състои от две успоредни действия: преминаване Дунава от III армия при Фламънда и офанзивата на Добруджанската армия.

Последното действие се замисля по следния начин:

На десния фланг (западния) на армията румънската група Радиан – образувана от 2, 15 и 18 дивизии, и руската група Фрейман имат за цел да не допускат неприятеля да вземе оттук част от силите си и да ги изпрати към изток, на главния фронт на атаката.

Главният удар ще бъде произведен от лявото крило от Кобадин до морето. Атакуващите групи са: в Кобадин – групата Симанески, образувана главно от 61 руска дивизия, и румънската група Хартел, образувана от 19 и 5 дивизия, с център Топрахисар.

На крайния ляв фланг един руски конен полк е назначен да наблюдава местността около Тузла, по брега на морето. Останалата част от руско румънската конница е оставена в разпореждане на командването, за да преследва при пробив на неприятелския фронт.

Руската Черноморска флота трябва да държи под огъня на своята артилерия местността Первели - Мангалия.

Оставени са в общ резерв сръбската и 9. румънска дивизия."

За боя при Амузача същия казва:

„Обектива на частите от румънската група Хартел е завладяването на линията Амузача-Первели, която бе заета от нас след боевете на 8/21. септември, обаче, по-после на 11/24. септември бе паднала отново в ръцете на неприятеля. Нашите части заемаха старите си позиции: 19. дивизия при Топрахисар, 5. между Мусурат (Мулчова) и Муритан".

След описанието на действията на 19. дивизия в посока Топрахисар-Амузача следва:

„В ляво от бригада Поеташ (лявофлангова от 19. дивизия-б. от автора), частите от 36. бригада успяват да завладеят, на 18. септември, без да се гледа на силния артилерийски огън, с който са посрещнати, двете села Муритан и височината Каралук. Атаката на една неприятелска конна бригада, извършена в три линии, е отбита от огъня на залегналите на земята наши пехотинци. Неприятелските позиции остават в наши ръце.

По-на изток 10. бригада не е могла да завладее Первели. На разстояние 600 м. частите от 8. и 9. полкове са посрещнати с убийствен огън от картечници, скрити по таваните на къщите в селото. Редовете на нашите войници са покосени. Румънската артилерия бомбардира и запалва селото, обаче напредването на нашите предни и пострадали части е спряно от силните телени мрежи пред неприятелската линия. Действието на руската флота е нула.

Също такова е и действието на руските войски, които, освен конница, се състоят и от конна артилерия, стрелци и колоездачи.

На 22. септември (5. октомври н.с.) командването на румънската група, съставена от двете дивизии, е поето от генерал Рашку...

Нашата контра-офанзива на южния фронт се свърши с пълен неуспех".

От какво значение са били изнесените боеве на конната дивизия за общия ход на действията в Добруджа, свидетелствува интересът, с който те са следени от всякъде и благодарностите и поздравите, които са отправени след завършването на тези боеве към началника на конната дивизия.

Н. В. Царя изпраща своите поздрави и благодарности чрез флигел адютанта си; командующия III. армия - чрез Н. Ц. В. Престолонаследника.

Този последния лично изказа своето задоволсто и удивление.

Командующия III. армия, генерал-лейтенант Тошев главнокомандующия действующата армия, генерал-лейтенант Жеков, фелдмаршал Макензен с най-възторжени изрази изразяват своето задоволство и благодарност за извършеното от конната дивизия.

ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА

Подготовка на атаката на неприятелската позиция с. Топрахисар - с. Урлукьой

Нощта срещу 9. октомври минава спокойно. Също и деня. Това дава възможност на частите да отдъхнат по-спокойно.

Към 4 ч. сл. пл. в щаба на дивизията пристигат Н. Ц. В. Престолонаследника с командуващия III армия генерал Тошев.

Командуващият армията запитва при какви условия конната дивизия може да премине в настъпление, за да заеме к. 74 и к. 70. Началникът на конната дивизия посочва необходимостта от засилване с пехота и артилерия, особено гаубична, каквато в участъка на дивизията няма.

По-късно, вечерта (9 ч. сл. пл.), с телеграма № 6349 командуващият армията съобщава, че на следния ден в разпореждане на началника на конната дивизия ще пристигнат: 2 гаубични, 15 с/м и 3 полски с. с. германски батареи. Батареите да са готови да открият огън на 11 октомври. С пристигането на тези части конната дивизия да атакува и отхвърли противника от к. 74, к. 70, гдето да се затвърди.

Командирът на 5-а конна бригада, полковник Марков, получава друго бойно назначение на южния фронт и излиза от състава на дивизията. На негово място началник на средния участък е назначен полковник Мачев, а на левия участък — командирът на 16-и п. полк полковник Иванов.

Привечер в щаба на дивизията пристигна Мекленбургският херцог Адолф Фридрих.

Нощта срещу 10 октомври премина с доста оживена стрелба, особено на десния участък — при с. Татладжа.

В подготовка на предстоящата проектирана атака се правят прегрупирания на частите в състава на участъците. Средният и десният участъци, които ще имат задача да настъпътя към к. 74. и к. 70. са засилени с пехота. В сред­ния участък, при с. Первели, е назначен полковник Иванов, а полковник Мачев е върнат в левия участък.

Конната дивизия към този ден е усилена с 8 дру­жини (2 - от 16. пех. полк, 2 - от 6. пех. маршеви, 1 от 7. пех. полк, 1 от 35. п. полк, 2 роти от 8. п. полк, 2 роти добруджанци доброволци, 2 погран. роти, 1 портова рота, 1 германска рота и 6 ½ батареи с 25 оръдия (2/14, 6/5, 5/15, 3/12, 1 конна, 1 германска и 1 не с. с. арт. взвод; 2/14, 3/12 и 1 конна батарея имат по едно оръдие повредено през време на боевете).

Другите германски батареи не са още пристигнали в участъка на дивизията.

В 1 ч. сл. пл. пристигат в щаба на дивизията Н. Ц. В. Престолонаследникът с генерал Тапфен, началник щаба на фелдмаршал Макензен. От негово име съобща­ват, че нови руски части са стоварени в Кюстенджа и че атаката за 11 того се отлага за по-късно.

Нощта и деня 11 октомври минават сравнително спокойно. От време на време стрелбата се оживява.

От състава на дивизията излизат германската рота и 2-те роти на 38. пех. турски полк. Пристигат: 3/16 пехотна дружина, 2 гаубични и една 10 ½ см. далекобойна германска батареи.

През нощта срещу 12 октомври от началника на десния участък се получава донесение, че противникът се готви да атакува междината между с. Первели и с. Малък Татладжак.

Понеже тази междина е сравнително слабо заета и ако противникът успее да проникне оттук в линиите на конната дивизия, би попаднал на батареите южно от с. Первели, както и на германските батареи, които се устройват тук, веднага (4 ч. пр. пл.) се насочват в тази междина Л. Гв. конен полк и 3/6 маршева дружина. Противникът, обаче, срещнат с огън, не предприема нищо по-сериозно.

През деня – артилерийска дейност. Забелязана колиона от 3 батареи с обоз, която е излязла от Топрахисар и се е спряла при к. 90. с. и. от селото.

Към 1 ч. сл. пл. на к. 134 (Чатал Юк), южно от с. Казичи, в една среща, на която присъствува Н. Ц. В. Престолонаследникът, началник щаба на фелдмаршал Макензен, генерал Тапфен, началникът на конната дивизия, с началник щаба си, началникът на артилерията, полковник Беренд и др., генерал Тапфен съобщава плана за предстоящата атака на позициите на противника. В този първоначален план на конната дивизия се определя посока за атака к. 74, к. 70 и задача да отреже и унищожи противника южно от Тузленското блато; вляво от нея ще действуват германски части в посока на с. Топрахисар, Карли-кьой; - в непосредствено съседство с конната дивизия ще действува германската бригада Боде.

Понеже: 1) направлението за настъпление на конната дивизия има посока екцентрична с тази на съседните германски части, от което би се появила празнина между конната дивизия и бригадата Боде; 2) противникът южно от блатото не може да има сили, унищожението на които да бъде от някакво по-голямо значение; 3) освен това, конната дивизия би попаднала в положение по-късно, при настъплението си на север да се източва през една тяснина, началникът на конната дивизия изказва мнение да се даде посока за настъпление на дивизията право на север к. 74. с. Карликьой, к. 82., като след пробива на неприятелската позиция на линията Топрахисар, с. Урлукьой конната дивизия разпростре действията си към изток, в тил на противника при с. Тузла и северно от блатото.

Генерал Тапфен възприема предложения проект. На конната дивизия се дава участъка к. 90. (Ташли-юк) изключително, к. 74. — с. Чатмалар включително.

Срещу противника, по на изток решава се да се действува с по-слаби части, за да се прикове към позициите си. Нощта срещу 13 октомври минава спокойно. През деня по-слаба артилерийска дейност, която се засилва от 8 – 9.30 пр. пл. и от 9.30 – 10.30 сл. пл. Противникът продължава да усъвършенствува окопите си. От време на време картечната и пушечна стрелба се оживяват.

В участъка на дивизията пристига: 2. (Шуменския) тежък артилерийски полк (полковник Ангелов, с 6 гаубични батареи и 3 п. с. с. батареи; 2 конна батарея — поручик Доросиев; излиза 3/1. с. с. батарея от 12 пехотна дивизия).

В щаба на дивизията се получава оперативна заповед на III армия № 36, според която армията се поделя на 2 групи: западна — от Дунава до ж. п. линия — генерал Тошев, източна — от ж. п. линия до морето — генерал Кантраджиев. Общото ръководство поема фелдмаршал Макензен.

След пладне, в събрание, на което присъствуват: началникът на дивизията с началник щаба си, Мекленбургския херцог, полковник Беренд — началник на артилерията в щаба на фелдмаршал Макензен, полковник Ангелов — началник на артилерията в конната дивизия, подполковник Хабихт — началник на германската артилерия в участъка на конната дивизия, се обсъжда начин на действие по подготовката и извършването на атаката.

Положението срещу и на 14 октомври е както и предидущите дни. Стрелбата по фронта се оживява при всяко раздвижване на неприятелски или наши части. От двете страни се извършват прегрупиране и смяна на части. Според наблюденията на привързания балон противникът има в участъка си от к. 93. (Балабанар-тепе) до Тузленското блато — 12 батареи.

В щаба на дивизията пристига командващият източната група, генерал Кантарджиев, придружен от началник-щаба си, подполковник Рачев, и става размяна на мисли по предстоящата атака и начина на действие на усилената конна дивизия, задачата на която, определена според заповедта на командващия източната група № 1 от книжката за донесения, получена сутринта него ден, не е така, както отначало се съзря. Според тази заповед:

„Генерал Либескинд (217. пех. дивизия) и придадената бригада Боде ще настъпи в участъка: Ташла-юк (к. 90), с. Мулчова и Серта-баир, Топрахисар, Абдулах, включително поменатите села.

Генерал Колев, с усилената конна дивизия, да настъпи от к. 90. и Малък Татларжак към к. 70., с. Тузла, като левият фланг бъде по-силен и настъпи през с. Сатмалар; да изпрати по възможност по-силна конна част северно от Тузла-гьол в същата посока, доколкото бригадата Боде това ще позволи, за да може да се пресече пътят на отстъплението на противника край морето.

Бригадата Боде да се постави в промеждутъка на конната и 217. дивизия и да съгласува настъплението си в една линия с горните две дивизии.“

От дезертирал румънски войник се получават ценни сведения за промени в разположението на противника. За тях се праща в армията следното донесение:

Командващия III армия копие

командващия групата в с. Азаплар

Дезертирал тази сутрин румънски войник на име ... казва, че е от картечната рота на 23. пехотен полк, предал се при с. Малък Татладжак; полкът му — 4-ти батальон — тръгнал преди 3 дена от с. Ивринез на десния техен фланг и на 13-ти след обед отишъл в с. Топрахисар, вечерта си тръгнали и достигнали Голям Татладжак, като полкът е настъпвал нощем, а денем почивал; на новото си място сменил 51. полк и 9. каларашки полк; 23. заедно с 63. полк образуват 19. бригада; 19. бригада и 17. (75) и 76. образували 9. пехотна дивизия, командвана от нов началник, понеже генерал Бесарабеско бил под съд; към левия фланг идвал и 63. полк; за другата бригада от дивизията не се знае дали и тя ще дойде. Досега 9. дивизия била в резерв и не взела участие в последните боеве, тъй като загубите и в боя при с. Первели били много големи. Полкът имал по-рано 21 картечници, сега, обаче, останали 10; всеки полк бил получил по около 15 картечници от Франция още в началото на войната. Говорело се, че на мястото на 19. бригада в с. Ивринез щяла да дойде друга бригада, в която влизал 80. полк. Зад румънските позиции около Первели бил видял руски войници с №№ 200. 115. Вчера 13. бил изтеглен от Муритано 9 стрелкови полк, който заел след това позиция около Топрахисар. Зад Топрахисар нямало пехотни части. № 115. Б., от с. Геринджек, 14. X. 1916 г.

Началник на 1. конна дивизия,

(п) Генерал-майор Колев

Положението срещу и на 15. октомври без промяна.

За да се заблуди противникът за намеренията ни, наредено е да се избягва всяко движение на части денем, да се усилят окопните работи, като се строят и телени мрежи.

От щаба на източната група е поискан проект за действие и разпределението на силите.

Отговорът е изпратен с началник щаба на дивизията, който да даде и необходимите обяснения. Проектът за действие на конната дивизия предвижда да се насочат:

1) В посока: Первели, к. 74, с. Чатмалар — 5 ½ дружини, 3 пеши картечни ескадрона, 2 пех. карт. взвода, 5 гаубични и 3 с. с. п. батареи.

2) В посока: к. 63, к. 70, с. Тузла — 2 дружини, 2 пеши картеч. ескадрона, 1 картечна рота, 2 гаубични батареи.

3) В посока: с. Малък Татладжак, к. 51, с. Тузла — 1 ½ роти, 2 конни и 2 не с. с. оръдия, Л. Гв. и 2. к. п. полкове с 2 конни картечни ескадрона.

4) Зад левия фланг на дивизията — конно ядро от 1., 3., 4., 6. и 9. к. полка с 5 конни картечни ескадрона.

5) Една далекобойна не с. с. батарея ще поддържа атаката в посока на к. 70, с. Чатмалар и к. 63, с. Тузла. Една далекобойна германска батарея наблюдава морето.

6) К. 90 да не се включва във фронта на дивизията, който в такъв случай става много широк.

7) На частите, които ще извършат атаката, да се дадат поне 1 нощ и 1 ден, за да заемат местата си, да се запознаят с местността и се подготвят за атаката.

Привечер пристига майор Илиев с 2 батареи (2/5. и 9/15.), които заедно с 5/5. батарея от състава на дивизията ще образуват придружаваща артилерия на бригадата Боде. Пристигат в щаба на дивизията 304 добруджанци запасни кавалеристи, които се разпределят за попълване на конните полкове. Получават се 1700 карабини с ножове за попълване и превъоръжаване.

Досега карабините на конниците са без ножове.

Получава се и окопен инструмент.

Нощта срещу 16 октомври минава спокойно. Това няколкодневно спокойствие от страна на противника, забулвано от време на време с артилерийски огън, поражда мисълта — във връзка със забелязаното прегрупиране на части — да не би противникът от своя страна да готви нов удар с изненада, като използва прикритието на нощната тъмнина, заради което се дават съответни нареждания за бойната готовност и взаимна подкрепа.     

В 11 ч. началникът на конната дивизия с началник щаба са извикани в с. Азаплар — щаба на командващия източната група, гдето в присъствието на генерал Тапфен става размяна на мисли по извършване на атаката. Разглежда се и въпросът за своевременното сменяване на частите от конната дивизия на к. 90 и западно.    

 Наредено е разформирането на двете добруджански доброволчески роти и попълването с тях на 16 пехотен и 6 маршеви полкове. Положението срещу и на 17 октомври е спокойно и без промяна. На началника на пехотата в с. Первели, полковник Иванов, командир на 16 пехотен полк (решителната посока за настъпление), на началника на артилерията, на санитарната част и на интенданта се дават подобни упътвания за предстоящата им работа.

    Наредено е частите да си приготвят бойни припаси и хляб за три дни, като попълнят неприкосновения си ранец запас. За да се възпрепятства противникът да продължава да усъвършенства окопните постройки, както и да се затрудни наблюдението му, наредено е избрани стрелци да го държат под точния си огън.     

Положението на 18 октомври е непроменено, спокойно. От командващия източната група се получава оперативната заповед №1 от 17. X. 1916 г., 4 ч. след пладне, за предстоящата атака.

    В тази заповед задачата на усилената конна дивизия се определя:

„А. 1 конна усилена дивизия, генерал Колев. а) От фронта Татладжа — Су — Мик, един километър източно от к. 90, да атакува противника в посока с. Тузла, като с левия си фланг, който трябва да бъде по-силен, атакува неприятеля в посока на с. Чатмалар; б) да помогне на бригадата Боде, като изпрати една конна част северно от Тузла-гьол (североизточна посока) със задача да отсече пътя на отстъплението на противника към морето.“

    С оперативна заповед №2, 17 X 1916 г., 4 ч. 50 м. след пладне, от същата група се дават упътвания как да се извърши подготовката и самата атака, според указанията на фелдмаршал Макензен.

Според тази заповед:

1) Атаката ще се извърши на 19. октомври, като:

2) артилерията от 6.50–8 ч. пр. пл. да извърши своята престрелка, а от 8–9.30 м. да премине на поражение;

3) под прикритието на артилерията и през време до гдето тя стреля на поражение, пехотата да се приближи до неприятелската позиция;

4) в 9 ч. 30 м., по сверени часовници, артилерията да пренесе огъня си по главната позиция, в същото време пехотата навлиза в предните неприятелски позиции, преминава ги и достига до неприятелската артилерия, която е между предната и главната му позиции;

5) пехотата, след заемане на предните позиции и през време когато артилерията пренася огъня си от предната на главната позиция, следва безспирно към главната позиция, като не оставя нито минута свободно време на противника;

6) целта за действие през първия ден е най-малко заемането на главната позиция и артилерията;

7) без да се определя денят и часът, всички офицери и войници да бъдат запознати с начина на действие при атаката; часът за атаката да се съобщи на офицерите не по-рано от 18 вечерта;

8) за да не стреля нашата артилерия в нашата пехота да се употребяват бели ракети.

    По конната дивизия за предстоящата атака се отдават следните оперативни заповеди: № 27, с която се предава на частите оперативна заповед № 2 по източната група, а след това следната

Оперативна Заповед

по

1. Конна дивизия

Щаб с. Геринджек № 28 18. октомври 1916 г. 10 ч. пр. пл.

Карта 1:200,000

§ 1. Противникът продължава да заема и усилва окопите си южно от к. 74, к. 63, с. Маре-Татладжаку и височините северно от к. 65.

§ 2. Вляво от нас ще действува германската бригада Боде с обща посока към с. Карликьой, още по на запад от която ще настъпва германската дивизия № 217 с обща посока: с. Муритано, с. Топрахисар.

§ 3. На 1. конна дивизия, усилена с пехотни и артилерийски части, е заповядано:

а) да атакува, от фронта к. 65, с. Мик – Татладжаку - с. Первели, един к. м. източно от к. 90., с обща посока към с. Тузла, като с левия си фланг, който трябва да бъде по силен, атакува неприятеля по посока на с. Чатмалар;

б) да помогне на бригадата Боде, като изпрати една конна част северно от Тузла – Гьол (с. и. посока) със задача да отсече пътя на отстъплението на неприятелските части, действуващи край морето.

Заповядвам

1) Ляв участък — командира на 16. п. полк, полковник Иванов, с 16. пех. полк (1., 2. и 3. друж.) — 3 др. от 16. п. п.; 1 карт. взвод; едно 53 мм оръдие; 2 дружини от 6. маршеви полк (1. и 3.); 1 кар. рота от 6 мар. полк; 1 дружина (1.) от 7. Преслав полк; 1 дружина (2.) от 35. Вратчански полк; една рота (2.) от 6. пионерна дружина рота и 1 карт. взвод от портовата дружина; 1 рота от 15. погр. дружина (3.); пешите картечни ескадрони на 3. и 6. конни полкове (3 ескадрона), а всичко 7 дружини и 2 роти (от които 1/17 и 1/6 от по три роти), 1 пионерна рота, 1 оръдие и 20 картечници. Да настъпи от фронта 1 к. м. източно от к. 90 — с. Первели — к. 63. с цел да завладее неприятелската позиция на к. 74. и 70. и затвърди там, след което да продължи настъплението и с част от войските към с. Тузла, за да пресече пътя на отстъплението на противника, действуващ край морето.

2) Десен участък — командира на 4. конна бригада — полковник Табаков с 1 дружина (2.) от 6. маршеви полк; 2 роти от 8. п. Приморски полк; 1/2. рота с Мангалския гарнизон; 2 оръдия от 2. к. батарея; 2 оръдия 8.7 с/м; 2 картечни ескадрона от 1. и 2. конни полкове; 8 ескадрона от Л. Гвардейския и 6. конни полкове, а всичко: 1 ¾ др., 4 оръдия, 8 картечници и 8 ескадрона — да настъпи от фронта к. 63. с. Мик-Татладжаку к. 65. в обща посока с. Тузла, като поддържа свръзка с левия участък към к. 70.

3) Артилерия в района на дивизията — командира на 2. тежък артилерийски полк полковник Ангелов с 3 батареи от 2. тежък артилерийски полк (1 с. с. 15 с/м. гаубично отделение); едно не с. с. 15 с/м. гаубично отделение от 2. т. арт. полк — 3 батареи; от 2. т. арт. полк две 10 ½ с/м. дълги батареи; 2-ро полско 7.5 с/м. с. с. отделение — 6 батареи; 1 конна 7.5 с/м. батарея, а всичко 32 тежки оръдия и 26 полски, с обща задача да поддържа настъплението на пехотата в определените по-горе бойни зони, като огъня за престрелване на батареите по дадените му обективи и тоя на поражение ще се открие по заповед. Със заемането на първите неприятелски линии от нашата пехота, артилерийския огън да се пренесе по следващите зад тях окопни линии. Със заемането на неприятелската позиция на к. 74. и 70. да се изпрати едно полско артилерийско отделение, като придружаващо, което да заеме и затвърди владението на позицията. Също така едно 1.55 см. гаубично отделение и 10.5 см. германска дълга батарея да настъпят в същата посока и да заемат позиция в същия район, като открият огън по укрепената позиция при с. Урлукьой, с цел да поддържат заедно със полското отделение атаката на тази позиция от бригадата Боде. От оставената артилерия при с. Первели да се изпратят придружаващи батареи в посока на к. 70. и с. Тузла.

4) Войски в мое разпореждане:

а) командира на 2. конна бригада, полковник Мархолев, с 1., 2., 3., 4. и 9. конни полкове — 5 конни полка, 1 конна батарея 5 оръдия. Да се съсредоточат в долината, северно от с. Геринджек.

б) 2 роти от 16. и 6. пех. полкове, 1 колоездачна рота, под командата на старшия ротен командир да се разположи в долината 1 км южно от с. Первели.

§ 4. Да се обърне внимание върху ешелонирането на частите в дълбочина; зад веригите да вървят пионерни команди, снабдени с ножици за рязане на тел, където такава се укаже.

§ 5. Да се обърне особено внимание на свръзката между частите през време на настъплението, а тъй също и на поддържането в изправност на телефонната свръзка между частите и наблюдателния пункт, като се изпращат постоянно надзорници по линиите.

§ 6. Частите да се попълнят с бойни припаси — пехотната и полската артилерия в с. Геринджек, тежката артилерия в с. Мустава-Ачи, а с изчерпването им от тези пунктове в разходните огнестрелни складове при гара Кара-Омер.

§ 7. Дивизионните санитарни и ветеринарни лекари да разпоредят откриването на превързочни пунктове в с. Геленджик.

§ 8. Заповед за започване на действията ще се даде допълнително.

§ 9. Аз ще се намирам първоначално на наблюдателния пункт на хребета между к. 90. и с. Геринджек (северната могила), а впоследствие възнамерявам да премина през с. Первели на к. 74.

Началник на 1. конна дивизия.

(п) Генерал-майор Колев.

Началник щаба

от генералния щаб

(п) Полковник Кисьов

Поверителна

Да се съобщи днес 6 ч. вечерта само

на г. г. офицерите.

Оперативна заповед

по

1 конна дивизия

№ 29.

Щаб с. Геринджек,18 октомври 1916 г., 4 ч. сл. пл.

Карта 1:200,000

§ 1. Атаката на неприятелската позиция ще се произведе утре, четвъртък, 19. того пр. пл., според упътванията, дадени в оперативни заповеди №№ 26 и 28.

Частите да заемат изходните си места за атака до 5 ч. 30 м. пр. пл.

Престрелката на артилерията да трае от 6 ч. 30 м. пр. пл. до 8 ч. пр. пл.

Приближаването на пехотата към неприятелските позиции трябва да стане през това време и колкото се може по-близо.

В 9 ч. 30 м. пр. пл., по сверени часовници, артилерията ще пренесе огъня си по дълбочината на неприятелската позиция, веднага след това нашата пехота, без да губи ни най-малко време, трябва да се нахвърли върху противника.

По-нататък действията да се развият, както е указано в оперативната заповед № 26.

Началник на 1. конна дивизия

(п.) Генерал-майор Колев.

Началник щаба

(п.) Подполковник Кисьов

А от своя страна началниците на участъците разпореждат:

Оперативна заповед

по

1 конна бригада

№ 33.

Щаб с. Геринджек, 18 октомври 11 ч. 40 м. пр. пл.

Б) Десен участък — Командира на 4. конна бригада, полковник Табаков; от 6. маршеви полк 1 дружина (2.); от 8. Приморски полк 2 роти; от Мангалския гарнизон 1/2-рота; от 2, конна батарея - 2 оръдия; от 8.7 см. не с.с. батарея - 2 оръдия; пешите картечни ескадрони на 1. и 2. конен полк - 8 картечници; Лейб Гвард. и 1. конни полкове 8 ескадрона; всичко 1 ¾ дружини, 4 оръдия, 8 картечници и 8 ескадрона. За което да настъпи от фронта к. 63. Мик Татладжаку - к. 65. в обща посока с. Тузла, като поддържа връзка с левия участък към к. 70.

а) Ляв подучастък - командира на 2/6. дружина, майор Цеков, от 6. маршеви полк 3 роти; от 8. пех. полк 1 рота; пешите картечни ескадрона на 1. и 2. конни полкове, да настъпи от фронта к. 63. Мик-Татладжаку в обща посока Маре-Татладжаку към к. 39., като поддържа връзка с левия участък към к. 70.

б) Десен подучастък командира на Лейб Гвард. конен полк, полк. Бананов; от 8. пех. полк - 1 рота; от 6. маршеви полк 1 рота; от Мангалския гарнизон 1/2 рота; от Лейб Гвардейски конен полк - 4 ескадрона и 4 картечници; от 2. конна батарея - 2 оръдия. Да настъпи от фронта к. 65., в обща посока Маре-Татладжаку, като по брега на морето охранява фланга, където да насочи 1 рота към провлака, източно от блатото.

в) 6. конен полк, обща поддръжка, да застане в лъчината зад наблюдателния пункт. Не с. с. артилерийски взвод да заеме позиция 2 км източно от с. Геринджек.

Командир на 4. конна бригада

(п) Полковник Табаков.

Оперативна заповед

по

Левия участък на 1. конна дивизия

№ 1

Щаба позицията при с. Первели, 18 октом. 1916 г. 3 ч. сл. пл.

§ 4. На войските в поверения ми участък е заповядано да настъпят от фронта 1 км източно от к. 90. с. Первели к. 63., с цел да завладеят неприятелската позиция на к. 74. и к. 70., където здраво да се затвърдят. След заемането на тия пунктове, с част от войските да се продължи настъплението към с. Тузла, за да се пресече пътя на отстъплението на противника, действащ край морето, за което:

А. Лявата колона - майор Петков - от 16. пех. Ловчански полк 2 дружини (1. и 2.); от 7. пех. Преславски полк - 1 дружина (1.); от 16. пех. Ловчански полк 1 картечна рота - 6 картечници; от 3. конен полк 1 картечен ескадрон - 4 картечници; от 6. конен полк 1 картечен ескадрон - 4 картечници; от 6. пионерна дружина 1/2 рота, всичко — 3 дружини (без една рота), 1/2 рота пионери и 14 картечници, да настъпи от фронта 1 км източно от к 90. с. Первели, включително, и атакува противника на к 74., която да овладее и се затвърди здраво на нея.

Б. Дясна колона - майор Савов - от 35. пех. Врачански полк — 1 дружина (2.); от 6. пех. маршеви полк — 1 дружина (3.); от 15. погранична дружина — 1 рота (2.); от портовата дружина — 1 рота; от 6. маршеви полк — 1 картечна рота — 4 картечници; от 9. конен полк — 1 картечен ескадрон — 3 картечници; от 6. пионерна дружина — 1 картечен взвод — 2 картечници; от 6. пионерна дружина — 1/2 рота, всичко 2 1/2 дружини, 1/2 рота пионери и 9 картечници. Да настъпи от фронта: двете могили югоизточно от с. Первели к. 63. и атакува противника на к. 70., която да овладее и здраво се затвърди.

В. Войски за маневриране - майор Печев, от 16. пех. Ловчански полк — 1 дружина (3.); от 6. пех. маршев полк — 1 дружина (1.); от 16. пех. Ловчански полк — едно 5.3 мм оръдие — 1 оръдие. Всичко 2 дружини (без 1 рота) и 5 мм румънско оръдие. Да застане при югоизточната окрайнина на с. Первели, а при настъпление да се движи зад левия фланг на бойното разположение.

Началник на левия участък

(п) Полковник Иванов

Тъй като в атаката артилерията има едно решаващо участие, поместваме тук и заповедта на началника на артилерията, от която се вижда разпределението и задачите на всяка група и начинът за действие.

Строго поверително

Оперативна заповед

по

Артилерията в 1. конна дивизия

№ 18.

Щаб с. Геринджек,18 ноември 1916 г. 12 ч. пр. п.

Карта 1:200000

§ 1. Съгласно заповедта по усилената конна дивизия от днес повереният ми полк, усилен с батареи от тежък артилерийски полк и с две полски артилерийски отделения, трябва да съдействува за атакуването и завладяването на неприятелските позиции към к. 74. с. Чатмеларъ и к. 63–70, към с. Тузла.

За което заповядвам:

1) 15 см. с. с. гаубично отделение на майор Максимов с една своя батарея да фланкира окопите при к. 74, а с другите две батареи да бие последователно един зад друг окопите до к. 60. и северно от нея, след овладяването на които окопи от нашата пехота цялото отделение да съсредоточи огъня си против окопите около к. 74.

2) Полското с. с. отделение на майор Илиев да съдейства за изпълнение задачите на отделението на майор Максимов, като насочи едната си батарея към к. 75., а другите две – по батареята, северно от к. 74. Главната задача на това отделение ще бъде биене живите цели, които изкачат от окопите, или им идат на помощ в бойната зона, и неприятелските батареи, или картечници, които биха пречили за настъплението на нашата пехота.

3) 15 с/м. не с. с. отделение на майор Стоянов да насочи едната си батарея в окопите, югозападно от к. 63., а другите две батареи – северно от същата кота.

10. 5 с/м. не с. с. дълга батарея на капитан Панов да се насочи за анфилиране целите по посока к. 63.–70. и биене, след завладяване к. 63., на окопите около к. 70.

4) Полското с. с. отделение на подполковник Данев, с едната полска батарея, ще трябва да бие неприятелската батарея северно от с. Татладжаку-Маре, а с другите две батареи да помага на пехотата за овладяване на позициите при к. 63. и биене ония живи цели, които отстъпват или настъпват в тая бойна зона. Също така, важна задача на тия батареи е да бият батареи и картечници, които се открият в сектора на обстрела и които пречат за настъплението на нашата пехота и конница. За същата цел се придава към отделението и втора конна батарея от 4 оръдия.

5) 10.5 с/м. с. с. гаубична батарея на поручик Юст ще следи и бие неприятелския военен флот и ще помага за биене целите, които в сектора на обстрела ѝ се откриват и които по-слабо се бият от другите батареи.

§ 2. Престрелката в деня на настъплението ще се води до 8 часа пр. пл. Стрелба на поражение от 8 ч. пр. пл. Огънят ще се открие по моя заповед. Пехотата ще навлезе към 9 ч. 30 м. пр. пл. в предните неприятелски позиции, когато командирите на отделенията да внимават, за да пренасят огъня.

§ 3. Всички командири на отделения да ме държат в известност непрекъснато върху дейността на батареите и положението на боя.

§ 4. Командирите на отделенията лично само и с помощта на спомагателни наблюдатели да следят и откриват неприятелските батареи и картечници, за да ги обстрелват с ефикасен огън. За същата цел, с преместването на нашите вериги напред, наблюдателните пунктове на батарейните командири и на връзките с пехотата да се изнасят напред.

§ 5. Щом нашата пехота стигне до 300 крачки от неприятелските окопи, огъня от батареите да се усилва, а когато пехотата се хвърли на нож, огъня да се пренася на по-задните цели.

§ 6. Със завладяването на първите обективи, полското отделение на майор Илиев да придружава пехотата и заеме позиция непосредствено при к 74. Към същата посока да се насочи и гаубичното с. с. отделение на майор Максимов, като заеме позиция непосредствено на юг, в дола, на к. 70., с директриса: позициите при с. Урлукьой. Целта на преместването позициите на отделенията майор Илиев и майор Максимов е да се съдействува за атакуването и завладяването на укрепените позиции при с. Урлукьой от действащата непосредствено вляво от нас германска бригада Боде. За същата цел ще промени позицията си към к. 74. батареята на поручик Юст.

§ 7. Със завладяването на позициите около к. 63. и преследване противника към к. 70. и с. Тузла, подполковник Данев да изпрати конната батарея за придружаваща към к. 70, а другите две полски батареи за гребена южно от к. 70. (Балдара-Юг баир), гдето да се установят на позиция и бият окопите и неприятеля около к. 33, южно от с. Тузла. Останалата полска батарея да се изпрати, според развитието на боя, към к. 70., или при другите две батареи.

§ 8. 15 с/м. гаубично отделение на майор Стоянов, усилено с 105 с/м. дълга батарея на капитан Панов, щом овладяват неприятелските позиции около к. 63., да променят позициите си в Буюк дере, за да бият окопите около к. 33., южно от с. Тузла. Едновременно с това батареята на капитан Панов да бъде готова за да бие неприятелските параходи, които в тоя сектор се появят в морето.

§ 9. Да се вземат мерки за охраняване на оръдията при стрелбата и всеки батареен командир ще отговаря лично ако повреди оръдията си от неблагоразумно бърза стрелба, или от невземане препоръчаните от началството мерки за запазване материалната част, или неикономическо разходване на бойните припаси.

§ 10. Предниците и запряжките на оръдията, раклите и колата да се приближат за своевременно закачане, понеже в един дух трябва да се свърши със съпротивата на противника. Парковите взводове да се привлекат напред на закрито.

§ 11. Хората да бъдат снабдени със суха храна за два дена, а колата от водния транспорт и бъчонките да подвозват вода от с. Геринджек.

Да се предупредят хората, че вероятно противникът е заразен от холера, затова да не се взимат вещи от окопите му и въобще да се предпазват от заразата.

§ 12. Балонът да се издигне в деня на атаката и свързан с мене да дава сведения и да управлява огъня на оная батарея от групата на майорите Илиев и Максимов, която ще стреля по неприятелски батареи, за което да ми се долага, та да ги туря във връзка.

§ 13. Моят наблюдателен пункт първоначално ще бъде при к. 90, а впоследствие – около к. 74.

Началник на артилерията.

(п) Полковник Ангелов.

С подполковник Боде и командира на 22 ландверен полк е уговорено смяната на частите от конната дивизия на к. 90 и западно да стане на 18 октомври.

Атака на укрепената позиция с. Топра-Хисар, с. Урликьой

Скица № 13

19 октомври

Атака и заемане предните неприятелски позиции

 Нощта минава съвършено спокойно и се използва за смяна на частите и попълването им с бойни и хранителни припаси, там, гдето то още не е довършено.

 Началникът на дивизията, придружен от Мекленбургския херцог Адолф Фридрих и оперативния щаб, се отправя рано сутринта на наблюдателното място (к. 84), 2 ½ км ю. з. от с. Первели.  

Сутринта бойното поле е покрито с мъгла, която става причина да се мисли, че атаката може да бъде отменена, обаче, лека-полека тя се вдига и изчезва.  

Артилерията започва своята престрелка. С нетърпение се очаква от всички да се видят последиците от артилерийския огън. Престрелката отива с рядък огън, който слабо променя скоростта си след изтичане на определеното време за престрелка. Това дава повод за запитване след известно време до началника на артилерията: кога ще започне стрелбата на поражение?  

Отговорът на този последния е, че батареите отдавна стрелят на поражение, пехотата да настъпва и използва артилерийския огън, който може да отслабне, понеже снарядите са малко.

Този отговор причинява известно вълнение в щаба на к. д., защото огънят на нашите батареи (разпръснат на широк фронт) не прави впечатление със своята сила, картината от него далеч не е оная, която се наблюдава към Топра-Хисар, гдето селото скоро е запалено, земята възвряла от изригвания и въздухът затъмнен от чер дим; второ, че снарядите ще се привършат — заявление, което се прави още в началото на боя.

Въпреки предадените заповеди до началниците на участъците пехотата да настъпва, тя продължава да стои в окопите; всеки опит за излизане е свързан със загуби от неприятелския артилерийски и пушечен огън, това показва, че противникът не е достатъчно задушен от нашия артилерийски огън.

Само дружините на майор Савов, които трябва да настъпят между к. 63 и с. Первели в 9 ч. 30 м., смело излизат напред, заемат първите неприятелски окопи и продължават настъплението в същата посока.

Това има за последица, както се и предвижда от по-рано, отстъплението към с. и на противника, южно от к. 63. Едновременно с това, обаче, се забелязва настъплението на гъсти неприятелски вериги от к. 74 и к. 70 към юг. Ротите от резерва са извикани в южната окрайнина на Первели. Нашите части около Первели все още не настъпват.

Началникът на дивизията не може да търпи това неопределено положение: със затягане на действията се губят преимуществата от изненадата. Щабът напуска наблюдателното място и се премества в с. Первели. Оттук се дават нови нареждания за настъпление, а началникът на дивизията, придружен от Мекленбургския херцог, тръгва напред из окопите лично да се осведоми за положението и въздействува с личния си пример и авторитет за по-смели действия.

Забелязва се след това как нашите вериги напускат окопите, изкачат напред и след това скоро залягат на 10–20 крачки пред тях, но движението вече се започва и, макар бавно, продължава да напредва към север.

С изнасянето на частите на конната дивизия напред те почват да страдат от фланговия огън, насочен от югоизток. Бригадата Боде и 217-а дивизия, въпреки огромната артилерийска подготовка пред техния фронт, не настъпват.

За това положение на нещата се донася в щаба на командващия Източната група.

За посрещане контра-атаката на противника, настъпващ от към к. 74 и к. 70. срещу майор Савов, са дадени 2 роти от резерва и е дадена заповед на артилерията да пресрещне и спре неприятелското настъпление.

По нареждането на командуващия Източната група, в боя са вкарани 2 дружини от 11. маршеви полк на левия фланг на конната дивизия. Тези дружини, запазени досега като армейски резерв към к. 92., се подчиняват на началника на конната дивизия и им се дава посока за настъпление с. Карликьой.

Дружините от този полк влизат в действие към 3 ч. сл. пл. Те запълват междината между бригадата Боде и конната дивизия и привличат към себе си огъня на противника, който бие със страничен огън частите на дивизията северно от с. Первели.

Тези последните по-лесно и смело продължават настъплението към к. 74. Противникът започва в безредие да се оттегля в същата посока.

На крайния десен фланг, край морето, действа командирът на Лейбгвардейския конен полк, полковник Бананов, с полка си, 2 ½ роти и 1 взвод от 2. конна батарея. От към 9 ½ часа пр. пл. тази колона достига 1 км южно от к. 39.

Противникът, във връзка с предприетото от него контра-настъпление от фронта к. 70. – к. 74., насочва към 3 ч. 45 м. сл. пл. край морето една колона в състав 8 ескадрона, 1 дружина и 1 батарея, срещу колоната на полковник Бананов. Той, след като привлича към себе си 6. конен полк, отбива настъплението на противника, като му отнема и 2 картечници. По-късно той е засилен с 9. конен полк, а на началника на участъка, полковник Табаков, е заповядано да продължи с по-голяма настойчивост настъплението към с. и.

По този начин и с подкрепата на артилерийския огън, към 5 ч. сл. пл. частите на конната дивизия заемат гребена к. 74., к. 70.

За да се даде още по-голям тласък на десния фланг и се заеме до вечерта с. Тузла, е изпратен и полковник Мачев с 2. конен полк да обедини командването на Лейбгвардейския, 6. и 9. конни полкове.

Вечерта и през нощта от командуващия Източната група се получават няколко нареждания, които очертават положението западно от конната дивизия доста неопределено:

№ 102.: – „Преди смръкване да се вземат всички неприятелски предни позиции, като частите се приближат колкото се може по-близо до неприятелската главна позиция, където силно да се окопаят. По този начин артилерията ще може през нощта да заеме втора позиция, от която утре сутринта ще подготви атаката за заемане главната неприятелска позиция" (получено в 5 ч. м, сл. пл.).

№ 106. от 5 ч. сл пл. „Тази вечер непременно да се заемат с. Чатмалар, с. Тузла. Оставете достатъчно части към Тузла, останалите пренесете към Карликьой. В мое разпореждане оставете 6 дружини (3 от 11. маршеви полк и 3 от вашите дружини с артилерия). Тия части да са готови още тая нощ и се разположат 1 км. южно от с. Карликьой".

№ 108. - „217. дивизия в 3 ч. 50 м. зае Топрахисар, до смръкване 217. дивизия ще преследва и ще се установи на линията Мулчова, Узунлар. С всичките си конни части, картечници и полска артилерия още тази вечер да отидете в с. Топрахисар, за да сте готови утре в 5 ч. за влизане в действие.

Изпратете офицер в с. Азаплар да получи заповед за утрешните действия".

№ 111. от 8 ч. 20 м., получено в щаба на дивизията в 8 ч. 50 м.

„Противника, според имащите се сведения, няма да се задържи опорно на позициите си между с. Карликьой и морето. Възможно е тази нощ да отстъпи, като остави в окопите си слаби части за маскиране. Затова лявата ви колона да атакува нощес и заеме с. Чатмалар; 11. п. маршеви полк да държи връзка на запад с бригадата Боде, която е южно от Муритано Маре и тази нощ има заповед да атакува противника, за да заеме с. Муритано-Мик, 11. п. маршеви полк да заеме тази нощ с. Карликьой. За направеното донесете".

От началника на дивизията се правят своевременно съответните нареждания.

По-късно вечерта се разбра, от разговор по телефона, какво 217. дивизия не е заела с. Топрахисар и с това се отменява отиването на конницата там, а също и нощната атака на с. с. Муритано-Мик, Карликьой и Чатмалар.

На 20. X. към 1 ч. 30 м. пр. пл., се получава оперативна заповед № 3. с дата 19. X. 10 ч. сл. пл. от командуващия Източната група, според която конната дивизия има да заеме с дясната си група с. Тузла, с лявата с. Чатмалар, 11. п. маршеви полк, с. Карликьой. Вън от това се иска да се отделят 4 дружини, които да се оставят в разпореждане началника на групата, на 1 ½ км. южно от с. Карликьой.

Тази заповед не разяснява повече положението; заповедта за заемане на Тузла е дадена по-рано, атаката на с. Чатмалар е отменена малко преди това, а сега наново се посочва като цел на дивизията за следния ден, без да се посочват нови по-далечни цели и да се дават по-пълни сведения за положението.

От заловените пленници се узнава, какво атаката за противника е била неочаквана, вследствие на което, въпреки численото си надмощие, той не успява да се задържи.

Според К. Кирицеску срещу конната дивизия на фронта с. Первели, с Татладжа е 19. бригада, в Муритано е 40. бригада, които формират 9. дивизия. Тази дивизия има 2 артилерийски полка, половината от оръдията на които били не скорострелни. Към 9. дивизия били придадени 2 руски гаубични батареи.

Частите на дивизията имат загуби; убити войници 2, ранени: офицери 1 — поручик Билдирев от 9. конен полк, войници 65, изстреляни снаряди 3415.

Заемане главната неприятелска позиция

Боят при с. Урлукьой

20 октомври

Нощта минава в приготовления за предстоящите действия: изнасяне напред на батареи (не с. с. от тежкия полк, запрегнати с волове), попълване на бойни припаси, окопаване.

Между предните части от двете страни – постоянна стрелба, която от време на време се засилва.

С разсъмване частите започват наново настъплението си: левият участък в посока с. Чатмалар, с. Урлукьой, а десният участък – към с. Тузла.

Скоро се изяснява, че противникът е напуснал с. Чатмалар и е заел главната си позиция, която се добре очертава със светлите си окопи и блиндажи, телени мрежи и засечки, по хребета северно от с. Муритано-Мик, с. Карликьой и прегражда настъплението към север, западно от Тузленското блато, което е непроходимо.

Настъплението на нашите части от к. 74 и к. 70 към север се посреща с артилерийски огън на неприятелски батареи, разположени: югоизточно от к. 90 (1 ½ км североизточно от Топрахисар), южно от с. Мулчова, северозападно от с. Урлукьой, южно от к. 82.

В 9 ч. 40 м. в щаба на дивизията се получава съобщение № 120 от командващия Източната група: „По наблюдение от наш авиатор противникът се е оттеглил по цялата линия; да се следи и да не се оставя да отстъпва безнаказано.“

С № 121. от същия, получен в щаба на конната дивизия в 9 ч. 50 м. се съобщава, че срещу конната дивизия действували 9. и 19 румънски дивизии; в заловена радиотелеграма се споменавало, че срещу неприятелския леви фланг настъпвали превъзходни сили и той едвам се държал със слабите си сили.

Конната дивизия да настъпи енергично, да пробие неприятелската главна позиция и се направлява към с. Хаджи-Дюлюк.

От тази заповед се вижда, че командващият Източната група, убеден вече, че германските части не ще могат да извършат пробива, възлага тази задача на конната дивизия, усилията на която се насочват този път в посоката, която началникът на конната дивизия бе очертал още на 12 октомври пред генерал Тапфен.

В изпълнение на тази заповед, на началника на левия участък, полковник Иванов, се изпращат заповеди № 562 и № 563, от 10 ч. 40 м. и 11 ч. 40 м., с които се нарежда, като обедини командването и на 11 маршеви полк, да настъпи за с. Урлукьой, а с втората заповед — да продължи настъплението в посока Урлукьой, к. 82., Хаджи-Дюлюк.

На началника на десния участък, полковник Табаков, който бе донесъл, че частите му са наближили и заемат Тузла, с № 561. от 11 ч. пр. пл. се заповядва да заеме и укрепи Тузла с 2 роти, 1 батарея, 1 пеш картечен ескадрон и осигури тила на дивизията, а останалите части да насочи към к. 70.

Към 12 ч. се получава нова заповед, този път от името на фелдмаршал Макензен, с която се настоява „конната дивизия да настъпи и облекчи положението на германците, които са все още пред с. Топрахисар“.

Забелязва се добре как противникът насочва нови части отзад хребета при с. Абдулах към с. Топрахисар и към с. Урлукьой, и движение на обози, коли, хора към североизток.

Въпреки предупреждението от командващия групата за забелязаното отстъпление на противника, този последният поддържа силен огън по нашите части и тяхното настъпление е бавно.

От групата последват ред запитвания за положението и нареждания за настъпления, които предизвикват не по-малко енергични заповеди до началника на левия участък за по-смело настъпление.

При него за същата цел се изпраща младшият адютант при дивизията, майор Николаев Н.

Последват нови запитвания от командващия групата, от Н.Ц.В. Престолонаследника, който лично предава, че турците са настъпили и че и конната дивизия трябва да настъпи.

Въпреки видимото надмощие на нашата артилерия — пехотата не настъпва, макар че началника на участъка в донесенията си твърди обратното.

Генерал Колев е човекът, който може да търпи най-малко подканяния и сам той гори от желание да се отива по-бързо на север.

Началника на дивизията най-сетне изпраща към 2 ч. 30 м. сл. пл., началник щаба си при полковник Иванов да му обясни положението и предизвика по-енергично действие от страна на пехотата.

Пред началник щаба на дивизията този последния наново твърди, че според донесенията по телефона, частите настъпвали и протестирали против твърдението, че не настъпвали, както това се следи добре от командното място на началника на дивизията при к. 74.

Началник щаба на дивизията се уверява лично, че от полковник Иванов не може да се очаква нищо. Придружен от конния си ординарец, прегазва полкови, дружинни, ротни поддръжки и по линията на веригите, с команди и подканвания, вдига всички напред. Обхожда целия фронт в участъка от Тузленското блато до Муритано — гдето са частите на бригадата Боде. В обратен път наново вдига залегналите части.

Противникът посреща частите с ураганен огън; по веригите в ляво, в дясно той сее смърт, но движението е насочено напред и скоро неприятелската позиция е нагазена и заета от нашите части; противникът отхвърлен, отстъпва към Мулчова, к. 82., преследван с артилерийски и пушечен огън.

Главната неприятелска позиция е пробита.

По северните склонове на к. 74. като порой се смъкват конните части на дивизията, конните батареи и 2 полски батареи, които първи заемат позиция по хребета, северно от Карликьой, и спомагат твърде много с огъня си за отбиването на неприятелската контраатака, подкрепена с нови батареи, които се развръщат и заемат позиция северно от Мулчова, при Еки-тепе (к. 91.). Боят продължава във тъмнината до късна вечер.

Частите на конната дивизия вечерта занощуват на линията с. Муритано-Микъ, хребета северно от Карликьой, 1 ½ км северно от с. Урлукьой.

От телеграмата на командващия Източната група № 129., с дата 20.Х.1916 г., 9 ч. сл. пл., се вижда, какво германските части (217. дивизия и бригадата Боде) са още пред окопите на главната неприятелска позиция. Тъй че, вместо 217. дивизия и бригадата Боде да направят пробива и улеснят настъплението на конната дивизия, както първоначално се проектиpа, става обратно.

Началникът на дивизията с щаба си занощува в една кариерна яма край пътя Карликьой, Урлукьой. Храни се, както най-често става, от войнишката храна на 1. конна батарея.

Загубите през деня са: убити войници 2, ранени 22 — сравнително малки, което може да се обясни с численото надмощие и огъня на нашата артилерия, която този път разполага с удобни наблюдателни места около к. 74, както и с лошата стрелба на противника.

(Следва)