Сюли Прюдом (Sully Prudhomme)
16 март 1839 г. - 7 септември 1907 г.
Нобелова награда за литература, 1901
(Като създал произведения с изключителни литературни достойнства, с висок идеализъм и художествено съвършенство, а също така и като носител на необикновено съчетание на душевност и талант, за което свидетелстват неговите книги.)
Френският поет Рьоне Сюли Прюдом (истинско име Рьоне Франсоа Арман Прюдом) е роден в Париж. Баща му умира, когато момчето навършва две години, и семейството остава без средства за съществуване. Задно с овдовялата си майка Клотилда (Кейо) Прюдом и по-голямата си сестра Рьоне отива да живее при чичо си. На осем години постъпва в лицея "Бонапарт", където се увлича от математика, класически езици и френско стихосложение. След като завършва лицея, Рьоне, един от най-добрите ученици в класа по математика, се готви да постъпи в политехническо училище с намерение да стане инженер, но е принуден да се откаже от плановете си заради сериозно заболяване на очите.
Принуден да търси работа, Сюли Прюдом става служител във фабрика, а от 1860 г. изкарва прехраната си като чиновник в нотариална кантора. Вечер Рьоне изучава философия и пише стихотворения. Първия си поетически сборник "Станси и стихотворения" ("Stances et Poèmes") издава през 1865 г. под псевдонима Сюли Прюдом (пълното име на баща му) и получава високата оценка на влиятелния критик Шарл Огюстен Сент Бьов.
На следващата година издателят Алфонс Льомер включва стиховете на Сюли Прюдом в сборника, озаглавен "Съвременният Парнас" ("Le Parnasse contemporain"), който става литературен манифест на "парнасците" - млади поети, застанали срещу лирическата екзалтираност на романтическата школа. Льомнер преиздава също така "Станси и стихотворения" и издава сборника сонети на Сюли Прюдом "Изпитания" ("Les Epreuves"). През следващите три години под перото на младия поет излизат написаните по мотиви от античния мит "Авгиеви обори" ("Les Ecuries d'Augias", 1866 г.), сборникът "Италиански бележки" ("Croquis italiens", 1866-1868 г.) и "Самота" ("Les Solitudes", 1869 г.). В произведенията звучи темата за безответната любов, а също така и за конфликта между науката и религията. Като получава отказ от братовчедка си, за която иска да се ожени, Сюли Прюдом остава ерген за цял живот. В началото на 1870 г. поетът е потресен силно, когато в продължение на буквално няколко дена умират майка му, чичо му и леля му. През юли същата година започва Френско-пруската война и Сюли Прюдом постъпва като доброволец в опълчението. Лишенията, които търпи по време на продължителната обсада на Париж от пруската армия, отслабват още повече и без това крехкото здраве на поета и когато френската столица била превзета, краката му се парализират. Докато се лекува, той пише патриотични стихове, които са издадени в отделна книга със заглавие "Военни впечатления" ("Impressions de la guerre", 1870 г.)
Следващото значително поетическо произведение на Сюли Прюдом - "Напразна нежност" ("Les Vaines tendresses", 1875 г.) - е пронизано като "Самота" с болезнена тъга и съдържа най-често включваните в антологии стихотворения на поета. В поемата "Справедливост" ("La Justice", 1878 г.), написана във вид на диалог под влияние на поезията на Лукреций, звучи мисълта, че справедливостта трябва да се търси не във външния свят, а в душата на човека. В "Щастие" ("Le Bonheur", 1888), епическа поема от четири хиляди стиха, се говори , че човекът достига до щастието благодарение на любознателността, науката, добродетелта и жертвеността. Говорейки за влиянието на хуманистичните идеали на Сюли Прюдом върху френската литература, американският изследовател от френски произход Жан Албер Беде пише, че "той извежда поезията от тъмнината, в която е била хвърлена задълго от песимизма на позитивистите, а също така учи, че пътят към щастието минава през страдания, саможертва и братска любов". В "Поетическо завещание" ("Le Testament poetique"), сборник от статии, публикувани през 1900 г., Сюли Прюдом се изказва в защита на класическото френско стихосложение, срещу "свободния" стих, а също така подлага на критика символистите и декадентите.
През 1901 г. Сюли Прюдом става първият лауреат на Нобелова награда за литература. Това е неочаквано за всички, които смятат за най-вероятния претендент Лев Толстой. Поради заболяване поетът не участва лично при награждаването и дипломата му на лауреат е връчена на посланика на Франция в Швеция.
Вече сериозно болен, поетът се обръща към християнската апологетика на Блез Паскал и пише трактата "Истинската религия на Паскал" ("La Vraiе Religion selon Pascal", 1905). В произведението си "Психология на свободния избор" ("Psychologie du libre arbitre", 1906) Сюли Прюдом стига до извода, че свободата на избора е заложена в природата и следователно е оправдана.
Умира във вилата си в Шатне Малабри край Париж.
Много уважаван на времето си писател както в литературните, така и в академичните кръгове, днес Сюли Прюдом е малко известен, дори и във Франция. Отделни стихотворения на поета се превеждат и се включват в антологии, но в днешно време литературоведите не обръщат голямо внимание на творчеството му. Известен е като основател на литературна награда, която учредява за млади френски поети със средствата, останали му от Нобеловата награда.
Превод от руски: Павел Б. Николов
