Роналд Рос (Ronald Ross)
13 май 1857 г. – 16 септември 1932 г.
Нобелова награда за физиология или медицина, 1902 г.
(За работата му върху маларията, за разкриването как възбудителят попада в организма, което полага основите за по-нататъшните успешни изследвания в тази област и разработването на методи за борба с болестта.)
Английският лекар и учен Роналд Рос е роден в Алмор (Непал) в семейството на офицер от английската армия. Роналд е най-голямото от десетте деца в семейството. На осем години е изпратен в Англия да учи в училище. Макар че Рос мечтае цял живот да бъде писател, артист или музикант (публикувал е множество стихове, пиеси и романи), през 1874 г. постъпва по настояване на баща си в медицинския колеж към болницата "Свети Вартоломей". След пет години завършва колежа и от 1881 г. започва да работи като лекар в английската организация "Индийска медицинска служба" ("Indian Medical Service").
През първите години на своята работа в Индия Рос се занимава не толкова с медицина, колкото с литературно творчество и изучаване на математика. По-късно той пише: "Пренебрегвах медицинските си задължения. Бях постоянно зает, но с литературен труд, и не правех нищо, за да помогна на хората да намерят причините за болестите, които по всяка вероятност са първи бич за човечеството". В Индия най-разпространена такава болест е маларията. Рос решава да се заеме с изучаване на причините за нея. Затова по време на първия си отпуск в Англия (1888 г.) получава диплом по здравеопазване и преминава курс по бактериология. През 1989 г. се връща в Индия и пристъпва към изследване на кръвта на болни от малария с помощта на микроскоп.
През 1880 г. Шарл Лаверан открива, че маларията се предизвиква от едноклетъчен паразит - плазмодий. Днес е известно, че плазмодиите навлизат в червените кръвни телца (еритроцитите) на човека, размножават се в тях безполово, след което ги разкъсват, образуват спори и започват нов цикъл на безполово размножаване. В крайна сметка плазмодиите се превръщат в зрели форми, които имат вид на полумесец, и преминават от болните хора в комарите при ухапване. Тъй като половото размножаване на плазмодиите става в тялото на комара, смята се, че човекът е за тях междинен стопанин.
През 80-те години (до голяма степен благодарение на труда на Камило Голджи) са изучени стадиите на безполовото размножаване на плазмодиите у човека, но не е изяснен пътя на заразяването с малария. Рос се усъмнява в господстващата по това време теория, според която заразяването става по въздушен път (особено в блатисти местности) и написва няколко статии, в които се опитва да докаже, че маларията се дължи на натрупани в кръвта чревни отрови. Рос не признава плазмодиевата теория на Лаверан, тъй като първите статии, които прочита в Индия, са написани от автори, които не са открили паразитите.
По време на втория си отпуск в Англия (през 1984 г.) Рос се среща с Патрик Менсън, който му показва откритите от Лаверан плазмодии в кръвта на болни от малария. Менсън, който работи като лекар и паразитолог, доказва, че слонската болест, или елефантиазата, се предизвиква от паразитни червеи, чиито личинки се предават на човек при ухапване от комари. Той споделя с Рос предположението си, че може би и маларията се предава по същия начин, но не може да го докаже. "Това предположение още тогава ме заинтересува силно - пише по-късно Рос - и аз реших да го проверя експериментално веднага след като се върна в Индия". Менсън одобрява намерението му и използва влиянието си, за да убеди правителството да изпрати Рос в Индия през следващата година.
В Секундерабад Рос започва хистологични изследвания на комарите с цел да намери в тях плазмодии. Но работата му се спъва от липсата на помощ от страна на началниците му, от това, че няма познания по ентомология и че продължава упорито да пише романи и стихове. Освен това в Индия има много малко научна литература и Рос не разполага с материали по научна класификация на комарите, затова е принуден да направи своя собствена. В продължение на две години той изучава обикновените комари и най-сетне в коремчето на комара от рода Anopheles открива пигментирани цисти, сходни с плазмодиите, които Лаверан намира в кръвта на болните от малария.
Предположението, че цистите са една от формите на плазмодиите, е потвърдено от прецизните опити на Рос. Той не само лови комари, но и се занимава с размножаването им, за да е сигурен, че нямат предварителен възбудител. След това им дава кръв на болни от малария в различни стадии на заболяването и изследва коремчетата на комарите. Както ще напише по-късно, изводът му, че плазмодиите съзряват в организма на определен вид комари, решава проблема с маларията. По-нататъшната насока на работата става съвсем ясна и е очевидно, че науката и човечеството са постигнали поредната си победа.
Скоро след края на опитите Рос е преместен в Раджпутан. Тъй като там хората не боледуват от малария, той се заема с изучаване на маларията по птиците, сходна, както е известна, с човешката. Шест месеца по-късно Менсън отново използва влиянието си и издейства преместването му в Калкута, където е разпространена човешката малария. Там Рос се опитва безуспешно да намери възбудителя на маларията в различни комари, ухапали маларично болни хора. След това отново се заема с птичата малария и през 1898 г. изяснява жизнения цикъл на възбудителя, включително и най-важния за инфектирането стадий, протичащ в слюнните жлези на комара.
През 1899 г. Рос се уволнява от "Индийска медицинска служба" и се връща в Англия. С това кариерата му в експерименталната медицина приключва. Последните двадесет години от професионалната си кариера той посвещава на епидемиологията и профилактиката на маларията. Работейки в Ливерпулското училище по тропическа медицина, британското военно министерство и лондонския Институт по тропическа медицина "Рос", създаден през 1926 г., той прокарва мисълта, че главно условие за борба с маларията е унищожаването на комарите. Методите му се оказват ефективни при борбата с болестта в Куба и други страни. Няколко десетилетия по-късно, когато Паул Мюлер създава ДДТ, тези методи стават още по-действени.
През 1889 г. Рос се жени за Роуз Беси Блоксъм. Семейството има двама сина и две дъщери. Рос умира след продължително боледуване в института, който носи неговото име.
Рос е президент на Дружеството за тропическа медицина. През 1911 г. му е присъдена дворянска титла. Почетен член е на много европейски научни дружества. За работата си като консултант към британското военно министерство по време на Първата световна война е награден през 1918 г. с ордени.
Превод от руски: Павел Б. Николов
