Албрехт Косел (Albrecht Kossel)
16 септември 1853 г. – 5 юли 1927 г.
Нобелова награда за физиология или медицина, 1910 г.
(За приноса му в изучаването на химията на клетката, осъществен с изследването на белтъчните вещества, в това число и нуклеиновите.)
Немският физиолог и биохимик Людвиг Карл Мартин Леонгард Албрехт Косел е роден в Росток. Той е единствен син в семейството на търговеца Албрехт Косел и Клара Косел (Йепе). В детството си се интересува от ботаника и често ходи на разходки в околностите на Росток, по време на които изучава различни растения. Въпреки неугасващия интерес на момчето към ботаниката, баща му смята тази наука за малко перспективна и препоръчва на Албрехт да учи медицина. Изпълнявайки желанието на баща си, Косел постъпва през 1872 г. в току-що открития Имперски университет в Страсбург, където започва да слуша лекциите на миколога Антон дьо Бари.
В Страсбург Косел учи под ръководството на специалиста в областта на физиологичната химия Феликс Хопе-Сейлер. През 1877 г. държи в Росток държавен изпит, получава докторска степен по медицина и се връща в Страсбург, където започва да работи като асистент на Хопе-Сейлер в Института по физическа химия. Съвместните им изследвания са посветени на дифузията на солите и смилането на белтъчните вещества под въздействието на фермента пепсин.
Косел започва да изучава химическите компоненти на нуклеина - богато на фосфор вещество, открито през 1869 г. от Фридрих Мишер в ядрата на клетките, съдържащи се в гнойта. Десет години по-късно изолира нуклеин от скорбяла. След това заедно със своите студенти определя, че нуклеиновите киселини се състоят от така наречените пиримидинови азотосъдържащи основи, към които се отнасят тимина, цитозина и урацила. През 1897 г. Емил Фишер за първи път изолира други основни компоненти на нуклиновите киселини - пуриновите основи аденин и гуанин. Така в края на ХІХ в. е открита голяма част от основните компоненти на нуклеиновите киселини. Не са изучени само въглехидратните компоненти, макар Косел да предполага, че са смес от хексози и пентози - прости въглеводороди, или монозахариди.
Една от задачите на Косел се състои в това да направи връзка между химическия строеж на което и да е вещество в клетката с биологическата му активност. Изучавайки физиологичните свойства на нуклеина, той стига до извода, че това вещество играе определена роля за растежа на тъканите, а не е източник на енергия за мускулните клетки. Изводът се потвърждава, когато Косел открива много голямо съдържание на нуклеин в ембрионалните тъкани.
През 1883 г. Косел е назначен за директор на отдела по химия, а след четири години за професор в Берлинския физиологичен институт, където работи до 1895 г., макар че преподавателското натоварване оставя малко време за научна работа. Като се премества в Марбург, Косел става професор по физиология и директор на Института по физиология. Тук той може да отделя повече време за изследвания и учени от много страни на света идват, за да работят заедно с него.
При изучаване на още един нуклеинов компонент Косел изолира от еритроцитите на гъска белтъкоподобно вещество - хистон. Той открива сходството му с протамина, открит от Мишер в сперматозоидите на рибите. Както хистона, така и протамините на различните риби се оказват прости основни белтъчни вещества.
През 1901 г. Косел заема след Вилхелм Кюне поста директор на Хайделбергския физиологичен институт и остава на тази длъжност до пенсионирането си. През 1907 г. председателства VІІ Международен конгрес на физиолозите, свикан в негова чест.
По това време ролята на нуклеиновите киселини за кодирането и предаването на генетичната информация още не е известна и Косел не може да предполага какво значение ще имат изследванията му за генетиката. Макар през 1893 г. да съобщава, че хромозомите се състоят от нуклеинови киселини и различно количество белтъчно вещество (хистон), той не се занимава с наследствеността. През 1912 г. чете лекция, в която посочва разнообразието на полипептидите и предполага, че структурата на белтъчното вещество може да бъде химическа основа за предаване на наследствената информация.
Косел разработва за първи път и концепцията за строителните елементи на клетките. Той отбелязва, че някои вещества - аминокиселини, стерини, пурини и пиримидини, намиращи се във всички клетки на животните и растенията - служат за основни строителни блокове при различни физиологични процеси. В периода от 1885 до 1901 г. Косел открива заедно със своите студенти няколко аминокиселини.
През 1886 г. Косел се жени за Луиза Холцман. В семейството се раждат дъщеря и син. През 1924 г. се пенсионира, напускайки работата си в Хайделбергския физиологичен институт, след което работи в Института по химия на белтъчните вещества, а по-късно и под ръководството на Людвиг Крел в току-що създадената Хайделбергска медицинска клиника. Умира от спиране на сърцето.
Косел е удостоен с
много награди, сред които почетни степени
от университетите в Кеймбридж,
Дъблин, Единбург, Гент, Грейфсвалд и Сейнт Ендрю. Член е на
много научни учреждения като Шведската
кралска академия на науките и Кралското
научно дружество на Упсала. В продължение
на повече от тридесет години редактира "Списание
за физиологична химия" ("Zeitschrift fur Physiologische
Chemie").
Превод от руски: Павел Б. Николов
