Алексис Карел (Alexis Carrel)
28 юни 1873 г. – 5 ноември 1944 г.
Нобелова награда за физиология или медицина, 1912 г.
(За работата му в областта на съдовите шевове и трансплантацията на кръвоносни съдове и органи.)
Френският
хирург и биолог Алексис Карел е роден в Лион
и е най-голямото от трите деца на Ан-Мари (Ришар)
Карел-Бийар и Алексис Карел-Бийар, който се
занимава с производство на коприна и умира,
когато момчето е на пет години. Отначало с
образованието на Алексис се занимава майка
му, дълбоко религиозна жена, а след това той
посещава дневно конфесионално училище и
колеж, разположен близо до дома му. Макар че
Карел няма добър успех като ученик,
проявява рано интерес към науката, когато
под ръководството на чичо си прави
химически опити и дисекции на птици. На
дванадесет години решава да стане лекар. До
постъпването си в медицинско училище
получава две степени на бакалавър: едната
по литература в Лионския
университет през 1890 г., а другата - по
науките в Дижонския университет през 1891 г.
От 1893 до 1900 г. работи в различни лионски
болници, където проявява хирургическите си
способности. След като получава медицинска
степен в Лионския университет, е назначен
на щат като просектор и от
1899 до 1902 г. прави там аутопсии на трупове.
По времето, когато
Карел работи в лионските болници, френският
президент Мари Франсоа Карно е прострелян
от терорист. Куршумът засяга голяма артерия
и тъй като не съществува метод, по който да
се възстановява целостта на кръвоносните
съдове, Карно умира от кръвоизлив. Този
случай подтиква Карел да се заеме с търсене
на начини за възстановяване на повредени
кръвоносни съдове. За да се усъвършенства,
той взема уроци по зашиване. За зашиването
на кръвоносните съдове използва
изключително тънки игли и копринени конци.
До тридесетгодишна възраст овладява
прекрасно оригинална техника: обръщайки
краищата на разрязаните кръвоносни съдове,
той ги зашива така, че кръвта да е в допир
само с вътрешната им гладка повърхност.
Когато съединява краищата на кръвоносните
съдове, използва три поддържащи шева, които
превръщат кръглия отвор в триъгълен. След
това всяка от трите страни на триъгълника
се зашиват лесно. За предотвратяване на
тромбози - един от основните проблеми на
съдовата хирургия - покрива инструментите и
конците с парафин. Карел постига успех не
само в зашиването на артерии и вени, но и при
възстановяването на кръвотечението през
повредените кръвоносни съдове, за което
съобщава през 1902 г.
Въпреки тези
достижения Карел не получава длъжността
професор в Лионския университет.
Противодействието срещу това назначение
вероятно се появява заради неговата
неотстъпчивост, която се преценява като
жестокост при различни социални ситуации, и
заради интелектуалната му независимост и
критично отношение към някои традиции,
съществуващи в медицинския факултет.
Разстроен от несполучливите отношения в
Лионския университет, през 1903 г. Карел се
мести в Париж и в продължение на една година
се усъвършенства в областта на медицината.
След като завършва обучението си, емигрира
в Канада с намерение да стане собственик на
скотовъдна ферма. Но преди да смени
професията си, го канят в Чикагския
университет да заеме длъжността асистент
в отдела по физиология. По време на престоя
си в Чикаго от 1904 до 1906 г. той усъвършенства
хирургическата си техника и прави първите
операции по трансплантация на органи, които
не биха били възможни без неговия метод за
зашиване и техническото му майсторство.
С успехите си Карел
привлича вниманието на Симон Флекснер,
който се опитва да привлече талантливи
изследователи в създадения наскоро
Рокфелеров институт за медицински
изследвания (днес - Рокфелеров
университет) в Ню Йорк. През 1906 г. става
член на съвета в Рокфелеровия институт,
където, въпреки характерната си
отчужденост, се среща с по-близка по дух
отколкото в Лион група колеги. Тук се
чувства като у дома си и често го виждат с
бяла хирургическа шапчица по време на
официалните закуски, водещ увлечено
философски разговори със своите колеги.
През първите години на престоя си в
Рокфелеровия институт прави експерименти
по трансплантация на органи и продължава да
усъвършенства хирургическите методи за
пресаждане не само на кръвоносни съдове и
бъбреци, но и на цели крайници от едно
животно на друго.
Макар че
хирургическите рани на животните-реципиенти
често заздравявали, а органите явно се
включвали в жизнената дейност на новите си
притежатели, с течение на времето
настъпвало тяхното отхвърляне. Карел
разбира, че "докато проблемът с
трансплантацията на органи е решена от
гледна точка на хирургията, това не е
достатъчно за превръщането на подобни
операции в обичайна хирургическа
манипулация". Осъществяването на такива
операции не е възможно още петдесет години,
докато Жан Досе не доказва, че успехът на
трансплантацията на органи зависи от
генетични и имунологични фактори.
Значително по-малко
проблеми отколкото при трансплантирането
на органи Карел има при трансплантирането
на сегменти от кръвоносни съдове. Той
успява лесно да замени част от повредена
артерия или вена с друг кръвоносен съд, взет
от същото животно. Подобна
автотрансплантация на кръвоносни съдове е
основа на многобройни важни операции,
осъществявани днес; например при коронарно шунтиране
се използва заместване на променената
коронарна артерия с пълноценна вена, взета
от долния крайник на същия пациент. В
изкусните ръце на Карел подобни операции са
залог за успех. Едва след 40-те години, когато
става достъпно използването на
антибиотиците и антикоагулантите,
операциите на кръвоносните съдове започват
да се практикуват нашироко.
През 1913 г. Карел се
жени за Ан дьо ла Мот дьо Мейри, която има
син от първия си брак; двамата нямат деца. Ан
Карел е медицинска сестра, подкрепяща своя
съпруг в изследванията му и често
асистираща му при хирургическите операции.
Карел, който никога не става гражданин на
САЩ, е отзован през 1914 г. във Франция заради
началото на Първата световна война. По
време на службата си в медицинските части
на френската армия използва своя метод за
зашиване на кръвоносни съдове при
лекуването на ранени войници. За заслугите
си по време на войната е награден с ордена
на Почетния легион.
Карел и биохимикът
Хенри Д. Дайкин разработват дезинфекционно
средство, състоящо се от воден разтвор на
натриевия хипохлорид, което се използва
ефективно при хирургически намеси за
промиване и обработка на рани. Използването
на метода Карел-Дайкин снижава значително
честотата на гангренясване, но по-късно е
заменен с използването на антибиотици.
Аналогична съдба
очаква и най-известното достижение на Карел
- култивирането на живи тъкани в
лабораторни условия. Той и колегите му
вземат парче тъкан от сърцето на пилешки
ембрион и успяват да поддържат клетките
жизнеспособни и размножаващи се при
последователното им пренасяне в прясна хранителна
среда. Култивирането на клетки привлича
всеобщия интерес. Макар че дейността на
учения помага да се разбере по-добре
жизнената дейност на нормалните, а също и на
злокачествените клетки и вируси,
култивирането на тъкани - както и съдовата
хирургия - не намира широко приложение във
времето на Карел.
След края на Първата
световна война Карел се връща в
Рокфелеровия институт; в началото на 30-те
години той прави опит да култивира цели
органи в лабораторни условия. В
експериментите му помага американският
авиатор Чарлз Линдберг, който изобретява
перфузионна
система, осигуряваща циркулация на
хранителна течност през изолиран орган
във влажна камера. Системата, устойчива на
заразата от микроби, е предназначена да
поддържа жизнената дейност в течна среда на
изолирани жизнено важни органи; като се
променят компонентите на протичащата
течност, могат да се създадат различни
патологични състояния за по-нататъшното им
проучване. Въпреки че този метод позволява
на Карел да поддържа някои органи на
животни в продължение на няколко дена или
дори седмици, той дълго време не се използва
в практическата хирургия. Но тези опити се
оказват полезни за учените, които по-късно
разработват апарати за изкуствено дишане и
кръвообращение, както и други
вспомагателни прибори за съдовата хирургия.
Линдберг смята Карел за "един от най-блестящите,
проницателни и гъвкави умове".
Когато през 1935 г.
Симон Флекснер си подава оставката от
Рокфелеровия институт, Карел изгубва
учителя си, който не само подкрепя неговите
начинания, но и познава характера му. През
1938 г., по взаимно съгласие с приемника на
Флекснер, той излиза в оставка със звание
заслужил професор. След като вермахтът
окупира през 1940 г. северната част на Франция,
Карел се връща в Париж, където, отказвайки
да оглави министерството на
здравеопазването, основава с подкрепата на
правителството във Виши Институт за
изучаване на човешките проблеми.
В най-популярната си
книга "Човекът, неизвестното" ("Man, the Unknown",
1935 г.) Карел представя грандиозен план,
който по негово мнение ще запази
човечеството и ще подобри качеството на
човешката популация. Той предлага да се
създаде "Височайш съвет", който да
управлява света за благото на неговия
разцвет; решенията на този орган ще има
препоръчителен характер за политическите
лидери. Според Карел подобна организация
"ще притежава достатъчни знания, за да
предотврати физическото и умственото
израждане на цивилизованите нации".
Замислите на Карел
се оказват съзвучни с някои идеи на нацизма,
а неговите елитни теории съвпадат с
подкрепата, оказана му от правителството
във Виши, и преговорите с Германия, засягащи
създаването на института му, което довежда
до преувеличени обвинения, че е сътрудничел
на нацистите. Скоро след освобождението на
Франция, през 1944 г., институтът е разпуснат.
Привържениците на Карел твърдят, че
неговите идеи са били мечта да се промени
развитието на следвоенна Франция в
съответствие с философските и
биологическите направления, представени в
неговата книга. Американският анатом и
писател Георг В. Корнър пише, че "Карел не
е бил нелоялен към политическия режим,
съществуващ във Франция и Америка, която
толкова дълго го е приютявала, той е мислел
само за благоденствието на страната си в
съответствие със своята съвест". Макар че
Карел не е арестуван за сътрудничество с
немците, постоянните дискусии на тази тема
хвърлят сянка върху неговата репутация.
Подкопано от лишенията на военното време,
здравето му се влошава и той умира в Париж
от сърдечно заболяване.
Карел е член на
научни дружества в САЩ, Испания, Швеция,
Русия, Холандия, Белгия, Франция, Ватикана,
Италия и Гърция. Получава почетни докторски
степени от университетите в Белфаст, Принстън,
Браун, Ню Йорк, Колумбия
и Калифорния. Кавалер е на белгийския орден Леополд
и на шведския Орден на Полярната звезда;
награден е с ордени на Испания, Сърбия,
Великобритания и Ватикана.
Превод от руски: Павел Б. Николов
