Алфонс Лаверан (Alphonse Laveran)
18 юни 1845 г. – 18 май 1922 г.
Нобелова награда за физиология или медицина, 1907 г.
(За изследването на микроорганизмите като причинители на болести.)
Френският биолог и паразитолог Шарл Луи Алфонс Лаверан е роден в Париж. Прадедите му по бащина линия са лекари, а по майчина - офицери. Бащата на Шарл, Луи Лаверан, е военно-медицински инспектор и работи като директор на Екол дьо Вал дьо Грас (École de Val-de-Grâce). Следвайки баща си, Лаверан постъпва в Императорското военно-медицинско училище в Страсбург и през 1867 г. получава медицинска диплома. По време на Френско-пруската война работи като военен лекар. През 1874 г. заема след конкурс катедрата по военна медицина и епидемиология в Екол дьо Вал дьо Грас. След година младият Лаверан пише трактат по военна медицина, в който между другото отделя внимание на маларията. Това заболяване се среща рядко във Франция, но представлява сериозна опасност за здравето на френските войници, служещи в Алжир. Затова когато през 1878 г. изтича уговореният срок за заемане на поста завеждащ катедра, армейските власти го изпращат в Алжир да изучава маларията.
Признаването на микробната теория за ферментацията на Луи Пастьор полага по това време основите на теорията за микробния произход на болестите. За потвърждаването на тази теория изследователите трябва не само да намерят бактерия или друг микроорганизъм, предизвикващ една или друга болест, но и да установят връзката между болестта и микроорганизма. За първи път тази задача е осъществена през 1876 г. от Роберт Кох при изучаването на сибирската язва и оттогава започва търсене на болестотворни микроорганизми.
През първите две години работа в Алжир Лаверан изучава произведенията на немския учен Ахил Келш. Предмет на изследванията на този учен е тъмният пигмент, който се открива постоянно в кръвоносните съдове, далака и черния дроб на хората, починали от малария. Тъй като Келш се занимава с изучаването на мъртви тъкани, той обръща повече внимание не на развитието на болестта, а на измененията, до които то довежда. Но той установява, че наличието на тъмен пигмент служи за ценен диагностичен признак за малария. Лаверан потвърждава, че пигментът се среща именно при тази болест и се заема с изучаване на ролята му за развитието на маларията.
Докато Келш и други учени изучават тъмния пигмент в сухи оцветени кръвни секрети, Лаверан изследва прясна кръв на болни от малария. Той отбелязва наличието на левкоцити (бели кръвни телца), съдържащи тъмен пигмент, но обръща внимание и на светли телца, в които също присъства тъмен пигмент. Тези телца не приличат на обичайните левкоцити и по форма напомнят или полумесец, или сфера.
На 5 ноември 1880 г. Лаверан взема кръв от млад войник по време на треска. По-рано в кръвта на болния той открива телца във вид на полумесец; този път намира сферични образувания. По-късно Лаверан пише, че "по периферията на тези телца се виждаха тънки прозрачни нишки, които се движеха много координирано и без съмнение можеха да принадлежат само на живо същество". Така той открива причинителя на маларията. Сега тези микроорганизми са известни като плазмодии; те се отнасят към едноклетъчните организми и паразитират в еритроцитите.
Но в продължение на четири години откритието на Лаверан се пренебрегва или отрича. Повечето учени не могат да се съгласят с това, че камшичестите микроорганизми, открити от него, са способни да съществуват в кръвта. Още повече, отрича се дори това, че възбудителят на маларията е микроорганизъм. Но след като все повече изследователи започват да се интересуват от маларията, отношението на военните и цивилните лекари към съществуването на най-прости паразити в кръвта на болните от тази болест става все по-малко скептично. До 1885 г. откритието на Лаверан получава световно признание. Сред учените, застанали на страната на плазмодиевата теория, е знаменитият канадски лекар и педагог Уйлям Ослър - професор в медицинския колеж Джонс Хопкинс.
Сложната и трудна работа по изследването на развитието и пътищата за предаване на маларийния плазмодий е осъществена през 1897 г. от Роналд Рос. Като се убеждава в достоверността на резултатите на Лаверан и Патрик Менсън (водещ английски специалист по тропически болести), той насочва и своята дейност в това направление.
През 1884 г. Лаверан получава длъжността професор по военна медицина във Вал дьо Грас. На този пост работи през следващите десет години. През това време плазмодиевата теория става дотолкова общопризната и изследванията на Лаверан за микроорганизмите и маларията толкова популярни, че Френската академия на науките е принудена да му присъди наградата Бреан. Но френските военни лекари все още не са убедени в неговата правота и това ограничава възможностите му за научна дейност. Когато изтича срока на работата му във Вал дьо Грас, Лаверан не успява да получи лаборатория за научни изследвания. Заради това през 1896 г. той се демобилизира и постъпва в Института Пастьор.
В Института Пастьор Лаверан най-сетне намира време и възможност за изучаване на други болести, предизвиквани от микроорганизми. Най-важните му изследвания през този период са посветени на трипанозомите - микроорганизми, попадащи в човека чрез ухапване от смучещи кръв насекоми (мухата цеце). Една от болестите, причинявана от тези микроорганизми, е трипанозомозата, африканската сънна болест. Болестите, предизвиквани от трипанозомите, както и маларията, се срещат обикновено само в тропиците. Но отдалечеността на месторабатата на Лаверан от тропическата зона не пречи на изследванията му, тъй като благодарение на възможностите, които му осигурява Институтът Пастьор, той може да провежда опити с изкуствено заразени животни. И макар че не открива трипанозома, предизвикващ болестта, Лаверан предвижва много напред учението за морфологията, биологията и патогенната активност на най-простите паразити.
Маларията е, разбира се, най-значителната от болестите, предизвиквани от микроорганизми, но изследванията на Лаверан върху трипанозомите също имат голямо значение. С паричната част от Нобеловата награда той организира в Института Пастьор лаборатория по тропическа медицина. Лаверан продължава изследванията си на микроорганизмите, по-специално на лайшманиозата - тропическа болест, предизвиквана от лайшманите (камшически микроорганизми). Като страстен учен и уверен в себе си човек той притежава неизтощима енергия, търпение и оптимизъм. Лаверан изследва най-простите паразити и когато вече е тежко болен. Престава да работи едва няколко месеца преди смъртта си.
Най-близките му хора са сестра му и жена му (жени се през 1885 г.). Няма деца.
Освен с Нобелова награда Лаверан е
удостоен също с медала Джънър на
Лондонското епидемиологично дружество (1902
г.) и наградата на Московския международен
конгрес по медицина (1906 г.). Член е на
Френската академия на науките и на
Академията на медицинските науки, а също и
чуждестранен член на Лондонското кралско
дружество, на Дружеството на патолозите на
Великобритания и Ирландия, на
Единбургското кралско дружество на
лекарите и на Лондонското дружество на
лекарите и хирурзите.
Превод
от руски: Павел Б. Николов
