Святлана Аляксандрауна Алексиевич (Святлана Аляксандраўна Алексіевіч) е беларуска писателка и разследваща журналистка.
През 2014 година е номинирана, а през 2015 година става носител на Нобеловата награда за литература.
Святлана Алексиевич е родена на 31 май 1948 в украинския град Станислав (от 1962: Ивано-Франкивск) в семейстово на баща беларусец и майка украинка. Израства в Беларус. След като завърша училище, работи като репортер в няколко местни вестника и за кратко е в първото риболовно списание на Беларус, преди да стане кореспондент на литературното списание „Неман“ в Менск (рус: Минск).
Алексиевич прави журналистическа кариера, пише повествования по интервюта със свидетелите на най-драматичните събития в СССР като Втората световна война, Съветско-афганската война, падането на СССР и аварията в АЕЦ Чернобил. Преследвана от режима на Лукашенко, тя напуска Беларус през 2000 година. Получава закрила от международната мрежа International Cities of Refuge Network и през следващото десетилетие живее последователно в Париж, Гьотеборг и Берлин. През 2011 година Алексиевич се връща обратно да живее в Менск.
Книгите на Алексиевич
са описвани като литературна хроника на емоционалната история на съветския и
постсъветския човек. Най-известните ѝ книги са: „Войната няма женско лице“,
„Последните свидетели (100 недетски разказа)“, „Цинковите момчета“, „Чернобилска
молитва (хроника на бъдещето)“.
