ПРЕВОД: Grok и Gemini 3.1 Pro
РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
1.
Всичко, написано по-долу от мене, не подлежи на нищо и не принадлежи на никого. Така...
Само ми е интересно дали това е бълнуване на луд или записки на луд и дали изобщо има нещо общо с лудостта?
________________________
Утрото е по-мъдро от вечерта, но и във вечерта има нещо. Бедната Русия, какво ще стане с нея. Сутринта... Дадоха ни елдова каша със сироп. Хубаво нещо и безопасно. Далила покорила Самсон. Една надзирателка доложи, че приспала Самсон на ложе. Далила го свалила, окрилила, покрила, откачила и убила Дездемона.
За канибалите разказват такава история. Уж тримата най-добри от тях (от канибалите) седели и ядели акварели на постели. Омаломощели, натъжили се и решили: кой кого ще яде. Единият казва: – не мене, другият казва: – не мене, третият казва: – не мене. Кой кого тогава?! Никой. Защото канибалите имат свои закони и обичаи: не искаш – не яж!
Докторе! Не искам това лекарство, от него се става импотентен. Не, става се, не, става се, не, става се! Не, не, не! Добре де, само че за последен път! А може ли в ръката?! Изпонабодоха ме целия, мръсниците, няма къде игла да се забие.
По-нататък и навсякъде бележки.
А какво четете. А? Разбирам! А знаете ли как един поп претрепал попадията? Какво значи претрепал ли? Убил я, значи. Е! Развод по италиански. Ето. Издебнал я и я цапнал с иконата на Спасителя. Троен ефект. Първо, ако Спасителят не я спаси, а я убие, значи е имало за какво.
На разходка няма да отида – там се разхождат разни откачалки и ми досаждат с въпроси. Един ме попита вчера, не, днес... вчера... вчера... – Вие, – казва, – не знаете ли колко е часът? – Не зная, – казвам, – и не ви съветвам да знаете, защото времето е пари и времето е пространство. А вие, – казвам, – сте паразит. И живеете, сигурно, по Гринуич!
Вторият постулат на Айнщайн гласи: скоростта на светлината не зависи от скоростта на движението на източника. По-просто казано:
Това е при него. А на практика при космонавтите всичко е на обратно и плъховете им мрат дори по-рано от хората, защото на хората дават по 10 ж, а на плъховете, мишките и престъпниците – по 40. По-просто казано:
Започнах да забравям малко теорията за функциите. Но ще си я припомня. Лекарят обеща... Лъже, сигурно. Но ако не лъже – господи, кога ще е вечерята?
2.
В кабинета на професор Корней, или не – Расин, както и да е. В кабинета на един професор ихтиолог и лингвист влезе с клатеща се походка един немлад вече делфин. Седна насреща, кръстоса крака, но тъй като нямаше какво да кръстосва, се престори, че кръстосва. И произнесе:
– Е?
– Не съм ви викал. – Професорът също се направи, че не е никак изненадан, но не е толкова лесно да заблудиш едно умно животно, даже заподозряно, че има разум.
– Казах само „е!“ А по-нататък ето какво: днес дежурният в океанариума, забравих му фамилията, докато ни хранеше, първо – с развалена риба, и второ – ругаеше нецензурно... имам предвид делфините, а също и другите китоподобни, че дори и китовете.
– С какви изрази? – попита професорът и взе бележника си.
– Уверявам ви, с възможните най-най... Имаше и „хрантутници“, и „агенти на Тел Авив“, и като връх на всичко – „неразумни същества“.
– Веднага ще се разпоредя да го накажат строго.
– Не се безпокойте, той е вече наказан, но вие би трябвало да се извините заради него, нали сте от същата порода и също невинаги си подбирате изразите! Населението настоява. Иначе ще има последствия!
Едва тук оскърбеният професор си спомни, че делфините не могат още да говорят, че работата е, разбира се, все още далече от края и че – как така не разбра веднага – това е сън, преумора.
– О, Господи. – Той си заби едно ляво кроше в брадичката и запали пура.
– Господ няма нужда да бъде споменаван в случая. Достатъчни са му нашите въздишки и обиди. Освен това той сега спи. Ето го тризъбеца му. – Тук делфинът измъкна доста безцеремонно пурата от устата на поразения професор и запуши, издухвайки огромни кръгове дим право в поразения професор. След което произнесе:
– Пфу! Каква гадост! – и смачка пурата, впрочем, не, той нямаше също така с какво да я смачка, но направи нещо такова, от което пурата изсъска и престана да съществува. – А сега да вървим – изписка той с тъничък глас, именно онзи глас, на който професорът не се надяваше вече, – плю, поигра си с тризъбеца и се изправи.
Делфините по принцип обичат да лудуват. Те се отличават от хората по своята доброта, изскачат от водата, усмихват се и си играят с деца от предучилищната възраст. Но този делфин, изглежда, нямаше изобщо намерение да си играе с някакви малчугани. Във всеки случай, така му се стори на професора и той се изправи покорно на омекналите си крака.
(Следва)
