Публикация на "Газета Въборча" след смъртта на Станислав Лем
Станислав Лем е роден на 12 септември 1921 година в Лвов в семейството на лекар-ларинголог.
"...бях тиранин. Норбърт Винер започва автобиографията си с
думите "was a child prodigy", бях чудно дете; аз мога само да кажа: "was a monster", бях чудовище. Е, чудовище, но с известно преувеличение, може би; но
това, че тероризирах околните, особено като съвсем малко дете, е истина.
Започвах да се храня, когато баща ми, качил се на масата, отваряше и затваряше
чадъра или пък можеха да ме нахранят само под масата. [ ] Научих се да пиша на четири години, въпреки че всъщност нямах нищо поразително
да кажа с писане. Първото писмо, което написах на баща си, от Сколе, където
отидох с майка си, разказваше за самостоятелното ми посещение на истински
селски клозет с дупка в дъската. Но не написах, че в същата дупка хвърлих
всичките ключове на нашия стопанин - доктора". ("Високият замък").
На снимката: С мечето.
Като дете остава независим по природа и по-скоро самотен.
Характеризира се - освен със споменатия по-горе деспотизъм - със склонност да експериментира, с безкомпромисна любознателност и любов към сладките неща.
"Детето, което бях, ме интересува и едновременно с това ме безпокои. Наистина, не лишавах от живот никого, освен куклите и грамофоните, но трябва да се има предвид, че бях слаб физически и се страхувах от насилието на по-големите. Баща ми не ме е бил никога, майка ми понякога ме шляпваше, това е всичко, но имаше все пак много други, по-непосредствени начини и методи, от словесното хокане до забраната на сладки неща. Ако четиригодишните деца бяха силни колкото родителите си, нашият свят щеше да изглежда иначе". ("Високият замък")
На снимката: 1933 година
От 1932 година е ученик във ІІ Национална гимназия "К. Шаноха" във Лвов; през 1939 г. взема зрелостния си изпит.
"Тогава, в гимназията, се занимавах с много не толкова приятни неща, но (несъзнателно подражавайки на възрастните) защото именно с това, а не с нещо друго се занимаваха моите връстници. Още преди лицея най-умните ми съученици започнаха да играят бридж, който ми се се струваше по-отчайващ от неправилните латински глаголи. Изобщо не можех да запомня кои карти са минали, кои още не са, с какво да вземам и как да започвам. Признат за умствено недоразвит, оставих бриджа веднъж завинаги. Що се отнася до шаха, веднъж победих един младеж като мене, но уж известен шахматист, и то така, че го шашардисах тотално. Такъв успех нито бях постигал преди това, нито успях да повторя по-късно. Ако не се лъжа, беше станало това, което е казал, струва ми се, Наполеон - че най-опасни на бойното поле са съвършеният стратегически гений и пълният кретен, с известен превес за кретена, защото неговите ходове са напълно и винаги неизчислими". ("Високият замък")
На снимката: Като ученик.
След превземането на Лвов от войските на СССР, държи изпити в Политехническия институт, но не е приет заради буржоазния му произход. С протекциите на баща си става през 1939 г. студент в лвовския Медицински институт, без особен ентусиазъм, но това е единственият начин да избегне призоваването в Червената армия.
"Веднъж след изпитната сесия ни извикаха през един ранен летен следобед на улица "Мицкевич" в къщата на някакви заможни хора, които без съмнение са били изселени. Всички мебели бяха прекрасни, бели, в стил емпир. Затвориха ни в красива голяма зала, където седяхме, без изобщо да знаем за какво става дума. Викаха ни един по един, а тези, които не се връщаха, вече не се появиха сред нас. Когато дойде моят ред, се оказа, че ми дават шанс да постъпя в Комсомола. Казах, че отдавна мечтая за това, но не съм готов и ми трябва още време. Започнаха да ми обясняват, че ще ме подготвят в организацията, но аз се заинатих, че трябва сам да направя това". ("Така каза Лем")
Във Лвов преживява немската окупация, работейки като помощник-механик и заварчик в гаражите на фирма, занимаваща се с преработка на суровини. През 1944 г. градът е превзет от съветските войски.
"Когато по време на битката за Лвов седяхме в мазето, изведнъж някак си много ми се прииска да си пийна от студената супа, която беше останала в кухнята... Качих се смело горе. Помня, че имах една порцеланова чаша с дръжка. Когато гребнах с нея от супата, изведнъж всичко стана бяло и се разнесе такъв гръм, че оглушах напълно. По-късно разбрах, че до нашата къща откъм улицата са били разположени съветски танкове и немски самолет е хвърлил върху тях бронебойни бомби. Шрапнели от бомбите улучиха външната стена на кухнята; ако стоях един метър по-нататък, щях да загина. От чашата на пръста ми остана само дръжката, на шията ми се беше надянала рамката от кухненското прозорче, а по челото ми течеше кръв, защото пръсналото се стъкло ме беше порязало. Загубих апетит - не зная защо? - и се върнах окървавен в мазето". ("Светът на края")
През 1946 година, в рамките на репатрирането, семейство Лем е принудено да напусне съветския Лвов и де се пресели в Полша.
"Родителите ми, особено баща ми, вярваха много, че съюзниците ще върнат Лвов на Полша, затова седяхме там прекалено дълго. Изселихме се едва когато ни казаха: "Или заминавате за Полша, или вземате съветски паспорти". Напразно продадохме мебелите - родителите ми получиха за тях около шест рубли, а багажа си опаковахме в сандъци. Написах върху тях с големи букви: ЛЕМ. Баща ми искаше да добавя и име, но аз му обясних, че фамилията е рядка и в Лвов няма други Лем. Пристигаме на гарата, качваме нещата си в товарния вагон, а около тях се издига пирамида от сандъци с означение: Владислав ЛЕМ - едно съвсем друго семейство от Личаков". ("Светът на края")
На снимката: 40-те години
В Кракув, където следва в Медицинския отдел на Ягелонския университет, публикува първите си малки произведения в различни списания.
"Финансовото ми положение не беше за завиждане и затова правех нещо, което днес може и да ми изглежда смешно, но така или иначе пишех стихове... Всеки грош, който изкарвах от стиховете или от разказите в "Tygodnik Powszechny", занасях веднага на родителите си на улица "Шльонск". Там имаше една английска кутия от цигари, в която слагах парите. Това беше общата ни каса. Бяхме толкова бедни, че когато веднъж си купих за четиристотин злоти килограм ябълки, които много обичах, ми се стори, че съм извършил небивал грях. И до днес го помня. Един път - единствен по това време - закарах с такси бъдещата си съпруга до улица "Шльонск" и когато минавахме през Мали рънек край църквата "Св. Барбара", имах чувството, че пътуваме с колесница. Сумата беше ужасяваща. Трудни време бяха за мене, но когато си на двадесет и пет години, а освен това си по природа и оптимист, струва ти се, че всичко ще се оправи". ("Така каза Лем")
Преломен момент в интелектуалното му развитие е работата му (през 1948-1950 година) на младши асистент в основания от доктор Мечислав Хойновски Konwersatorium Naukoznawczy.
"Работата ми отначало се състоеше да нося пакети с книги. Хойновски, със здраво навита в себе си пружина на организаторските умения, се обръщаше към американски и канадски университети да ни спасяват интелектуално, защото сме ужасно изтънели след окупацията. Скоро книгите започнаха да нахлуват. Избирах най-добрите - било Кибернетика на Норберт Винер, било Теория за информацията на Шенън - и с речник в ръка се борех с тях по цели нощи. Тогава бях силен като два или три коня". ("Светът на края")
Дебютира през 1946 година с повестта Човекът от Марс, печатана с продължения в Nowy Świat Przygód.
Първите си стихове и разкази публикува в Tygodnik Powszechny, Żołnierz Polski и Kuźnica. През 1948 година започва да пише първия си роман Болница "Преображение", който заради цензурата излиза едва осем години по-късно.
"Започнаха моите пътешествия до столицата, но и те не помогнаха с нищо. Авторът на рецензията от министерството на вътрешните работи - зная го кой е, но няма да му кажа името - беше написал, че романът е реакционен, идеологически напълно неверен и е необходим противовес. Заех се да прибавя противовеса, правейки върли комунисти моите действителни колеги от военния Лвов, които нямаха нищо общо с комунизма. Но и това не помогна; Болницата... с дописаните части излезе заедно с Неизгубеното време едва след седем години, през 1955 година, във Wydawnictwo Literackie. Дори получих за романа награда..." ("Светът на края")
На снимката: 40-те години
Намирайки се в затруднено финансово положение, изключен от Литературния съюз и без завършено образование,
решава да напише, за да изкара прехраната си, издадения през 1951 година роман Астронавти.
"Историята на Астронавти започва от една разходка. Бях в Закопане, в "Астория", и отидох до Чарни Став с един дебел господин, за когото не знаех, че е Ежи Пански, тогавашния директор на издателство Czytelnik. Разговаряхме за липсата в Полша на фантастични романи. Попита ме: Вие бихте ли написали? Отговорих: Защо не! И след няколко седмици пристига договорът, само мястото за заглавието е празно. Затова написах: Астронавти, макар че още не знаех за какво ще става дума. Когато книгата излезе, Зофия Вожницка, на която Домбровска предсказваше необикновено бъдеще като писателка, ме унищожи напълно, обвинявайки ме в липса на класово чувство. След това Сломински я осмиваше тънко, обяснявайки, че ако в космоса имаше класова борба, би трябвало да има и Венерианска комунистическа партия, която никога не би допуснала инвазия на Земята. В атаката ѝ пригласяше Гженевски... Получих порядъчно шамаросване". ("Светът на края")
На снимката: Москва, 60-те години
Жени се за Барбара Лешняк, лекар-радиолог.
"През (...) 1954 година, февруари месец, сключихме църковен брак в църквата Св.св. Петър и Павел. Беше ужасно студено, изговаряхме клетвените думи почти тракайки със зъби". (...) Разменихме си пръстени, жена ми веднага изгуби нейния, затова купихме друг, а когато чистехме килима, намерихме първия - оттогава имаме три. Известно време бях съпруг между другото, пътуващ с трамвая от улица "Шльонск" до улицата, където жена ми живееше заедно със сестра си. Оттам съм запомнил особено вратата, водеща от пруста към стълбището и подобна на шкаф, до която си бяхме дали клетва да се оженим". ("Светът на края")
На снимката: Със сина си, 1973 година.
Неочакваният успех на Астронавти го подтиква да напише още книги в областта на научната фантастика,
които му спечелват славата на един от най-големите автори в историята на S.F.
Те могат да се разделят на две категории:
1) "Еден" (в бълг. превод: "Едем") ("Eden", 1959 г.), "Завръщане от звездите" ("Powrót z gwiazd", 1961 г.), "Соларис" ("Solaris", 1961 г.), "Непобедимият" ("Niezwyciężony", 1964 г.), "Гласът на Бога" ("Głos Pana", 1968 г.) и "Разкази за пилота Пиркс" ("Opowieści o pilocie Pirxie", 1968 г.) са произведения в сериозен тон, реализиращи класическия образец на жанра, който Лем разширява и довежда до съвършенство.
2) Произведения с характер на гротеска, мнимо хумористични, често стилизирани като традиционни литературни форми (приказка, дневник, рицарски епос, философски разказ): "Звездни дневници" ("Dzienniki gwiazdowe", 1957 г.), "Дневник, намерен във вана" (Pamiętnik znaleziony w wannie", 1961 г.), "Приказки на роботите" ("Bajki robotów", 1964 г.), "Кибериада" ("Cyberiada", 1965 г.), "Оглед на място" ("Wizja lokalna", 1982 г.), "Мир на Земята" ("Pokój na Ziemi", 1987 г.).
"Астронавти излезе в ГДР като Der Planet des Todes. Облакът на Магелан получи там странното заглавие Gast im Weltraum (Нещо в космоса), но имаше осем или девет издания и то в голям тираж. Вземах от банката дебелите пачки източногермански марки, качвах се на метрото, отивах в Западен Берлин, там ги обменях за западни марки - три за една - и се разпусках, купувайки разни неща, най-вече за жена ми. Към това това ме подтикна един от членовете на Писателския съюз във Варшава, сега се казва Марцел Райх-Раницки и живее в Германия. Отначало малко се страхувах. Когато излязохме от метрото и видях западноберлинските полицаи с дълги бели плащове, имах чувството, че на челото ми пише: "Този е от червената звезда!" и че полицаите веднага ще се нахвърлят отгоре ми". ("Светът на края")
На снимката: 1970 година.
На границата на научнофантастичния и криминалния роман се намира издаденият през 1959 г. роман Следствието, своеобразен негативизъм на детективско произведение.
През 1976 г. излиза романът Хрема, който авторът определя като по-добър, защото е реален, вариант на Следствието. Годините на детството си в Лвов описва в автобиографичния си роман Високият замък (1966 г.).
Освен в областта на белетристиката Лем твори и дискурсивна проза: "Диалози" ("Dialogi", 1957 г.), "Равносметка на технологиите" ("Summa technologiae", 1964 г.), "Философия на случайността" ("Filozofia przypadku", 1968 г.), "Фантастика и футурология" ("Fantastyka i futurologia", 1970 г.), "Трактати и скици" ("Rozprawy i szkice", 1975 г.).
В началото на седемдесетте години излизат два сборника с литературни скици за несъществуващи книги: "Съвършеният вакуум" ("Doskonaіa prуїnia") и "Мнимата величина" ("Wielko¶ж urojona"), които са допълнени с по-късните "Провокация" ("Prowokacja", 1984 г.) и "Библиотека на ХХ век" ("Biblioteka XXI wieku", 1986 г.).
Белег за международното признание на Лем е обявяването му през 1973 г. за почетен член на Science Fiction Writers of America (скоро обаче членството му е отнето заради критичните му изказвания за ниското равнище на американската фантастична литература!).
На снимката: 1970 година.
През деветдесетте години Лем се занимава с футурологични прогнози. Сътрудничи на Tygodnik Powszechny (постоянната рубрика "Świat według Lema", есетата са събрани в книгата "Късо съединение" - "Krótkie zwarciе"), на "Odrа" (с цикъла статии"Rozważania Sylwiczne": Sex Wars) и на несъществуващото вече полско издание "PC Magazine" (статиите от това списание са събрани в книгата "Молох").
"Дразнят ме злото и глупостта. Злото произлиза от глупостта, а глупостта се храни със злото. Телевизията е пълна с насилие и спомага за причиняването на злини. Благодарение на технологията се засили анонимността на престъпленията. Чрез Интернет можеш лесно да направиш на ближния си това, което не му се иска. Неотдавна четох за един млад човек, който от хотелската си стая направил опит, почти успешен, да овладее компютъра на едно американско летище. Ако бях написал това преди тридесет години, всички щяха да кажат, че съм полудял. Днес този парадокс е в границите на възможното. Цялата човешка история е една част от секундата на геологичния часовник. Живеем с темпото на неправдоподобно ускорение. Намираме се в положението на човек, който е скочил от покрива на петдесететажен небостъргач и в момента се намира на височината на тридесетия. Някой се показва и го пита: "Как е?", а падащият отговаря: "Засега всичко е добре". Не си даваме сметка каква огромна скорост ни е завладяла. Имайки все по-силни технологии, все по-слабо контролираме посоката, към която те се насочват". ("Така каза Лем")
На снимката: 1999 година.
