Франк Билингс Келог (Frank Billings Kellogg)
22 декември 1856 г. – 21 декември 1937 г.
Нобелова награда за мир, 1929 г.
(За ролята му при подготовката на Парижкия пакт.)
Американският юрист и държавен деец Франк Билингс Келог е роден в Потсдам (щат Ню Йорк) в семейството на Абигейл Билингс Келог и Аза Фарнсуърд Келог. Скоро след Гражданската война, когато момчето е на девет години, семейството се преселва на запад и се установява във ферма, близо до Елджин (щат Минесота). След като учи пет години в селско училище, Франк започва да помага на баща си във фермата до порастването на по-малкия му брат.
Тъй като не проявява интерес към отглеждането на пшеница, Келог се премества в Рочестър, където започва да работи като чиновник без твърда заплата в юридическа кантора. Като изкарва някакви средства с различна работа, той учи история, право, латински и немски език. Само след две години, през 1877-ма, държи изпити и започва юридическа практика заедно с друг адвокат. Недостатъчните клиенти принуждават съдружниците да се кандидатират за длъжността градски адвокат и победилият Келог става и окръжен адвокат, на която длъжност се задържа да 1886 г., когато се жени за Клара Кук.
Като окръжен адвокат Келог защитава интересите на градовете Елджин, Плейнвю и Виола в иска им срещу железопътната компания, сключила редица незаконни сделки. Заедно с братовчед си Кушман К. Дейвис той спечелва апелативното дело във Върховния съд на САЩ. Като жънат успехи, братовчедите основават фирмата "Дейвис, Келог и Северънс" и започват да консултират най-важните корпорации на северозапад, които процъфтяват в обстановката на промишлен подем.
През 1900 г. редакторът на вестник "St. Paul Pioneer Press" предлага на Келог да стане консултант в антитръстовата борба срещу Всеобщата хартиена компания на Минесота. Успешното водене на делото му донася общонационална известност, четири години по-късно президентът на САЩ Теодор Рузвелт го назначава за специален съветник по антитръстовите дела към генералния прокурор. Келог играе централна роля в процеса "Стандард ойл срещу Съединените щати" (1911 г.), на който компанията е призната за монополна и Върховният съд утвърждава нейното разделяне на по-малки части. Като съветник на търговската комисия Келог проучва и железопътното предприятие на Едуърд Харимън.
По време на всичките тези години Келог продължава успешно частната си практика и през 1912 г. е избран за председател на Американската асоциация на адвокатите. Взема участие в работата на конгресите на Републиканската партия през 1904, 1908 и 1912 г., а през 1916 г. е избран в сената на САЩ, но през 1922 г. не е преизбран. Една година по-късно президентът Уорън Хардинг назначава Келог за делегат на Петата панамериканска конференция в Сантяго (Чили).
Като американски посланик във Великобритания през 1924-1925 г. Келог подкрепя "плана Дос", наречен в чест на Чарлз Дос - ръководител на международната комисия по преразглеждането на репарационните плащания на Германия. Като става през 1925 г. държавен секретар на САЩ, Келог помага да се прекрати граничния конфликт между Чили и Перу, изказва се като привърженик на американската намеса в Никарагуа и взема дейно участие в конференцията по морското въоръжаване на Великобритания и Япония. Годините, които Келог прекарва в държавния департамент, се увенчават с подготовката на осемдесет договора, сред които и Парижкия пакт.
Идеята за този пакт, по-известен като пакт Келог-Бриан, възниква през 1927 г., когато министърът на външните работи на Франция Аристид Бриан предлага да се сключи френско-американски договор за дружба, изключващ война между двете държави. Въпреки че предложението на Бриан има широка подкрепа, администрацията на Кулидж се отнася с пренебрежение към пакта, обвързващ САЩ с френските интереси; Келог обнародва насрещно предложение за международна декларация на най-великите държави, "осъждаща войната като инструмент за национална политика".
След редица маневри Бриан се съгласява с разширения вариант, който е подписан отначало от петнадесет държави в Париж (август 1928 г.), а след това броят им нараства до шестдесет и пет. Сенатът на САЩ ратифицира пакта с един глас против, текстът получава названието "международна целувка".
През 1929 г. Келог заема мястото на покойния Чарлз Хюз в Международния съд в Хага. Задълженията си изпълнява да 1935 г., когато излиза в оставка по болест. Поразен от паралич, умира след възпаление на белите дробове. Малко преди смъртта си предава половин милиона долара на Карлтънския колеж за изследвания в областта на международните отношения.
Макар още приживе на Келог да му е ясно, че пактът Келог-Бриан не може да
предотврати войната, той гледа в бъдещето с оптимизъм. Критикуван в
държавния департамент за нерешителност и упоритост едновременно, Келог
въпреки всичко се слави със своята дипломация. "Когато размишляваме над
неговата биография, не можем да не отдадем дължимото на гъвкавата му
политика - пише биографът му Робърт Ферел, - на готовността му да
изслужа всеки съвет, на умението му да подхожда към дипломатическите
проблеми с благоразумие и рядък здрав смисъл".
Превод от руски: Павел Б. Николов
