Роберт Кох (Robert Koch)
11 декември 1843 г. - 27 май 1910 г.
Нобелова награда за физиология или медицина, 1905 г.
(За направените от него изследвания и открития, свързани с лечението на туберкулозата.)
Немският лекар и бактериолог Хенрих Херман Роберт Кох е роден в Клаустал. Син е на Херман Кох, служител в управление на мините, и Матилда Юлия Хенриета Кох (Бивенд). Семейството има тринадесет деца. Преждевременно развит за годините си, Роберт започва рано да се интересува от природата, събира колекция от мъхове, лишеи, насекоми и минерали. Дядо му по майчина линия и чичо му са природолюбители и поощряват интереса на момчето към естествените науки. Когато през 1848 г. постъпва в местното начално училище, Кох вече може да чете и пише. Учи с лекота и през 1851 г. постъпва в Клаусталската гимназия. След четири години е вече първенец на класа, а през 1862 г. завършва гимназията.
Веднага след завършване на гимназията Кох постъпва в Гьотингенския университет, където в продължение на два семестъра учи естествени науки, физика и ботаника, а след това започва да изучава медицина. Най-важна роля за формиране на интереса му към научните изследвания изиграват много негови университетски преподаватели, сред които анатомът Якоб Хенле, физиологът Георг Майснер и клиницистът Карл Хасе. Тези учени участват в дискусии за микробите и природата на различните болести и младият Кох проявява интерес към проблема.
Когато Кох учи в Гьотингенския университет, Луи Пастьор публикува знаменитите си изследвания, в които опровергава теорията за самопроизволното зараждане на живите организми от неживо вещество и разработва микробната теория за ферментацията. И макар че Пастьор все още не изследва ролята на микробите за развитие на заболяванията при човека, това предположение предизвиква бурна дискусия. Двадесет години след като Пастьор публикува своите изследвания, Якоб Хенле в есето си "За миазмите и заразите" ("Von den Miasmen und Contagion") формулира основните идеи за това как може да се докаже, че отделните болести се предизвикват от специфични микроорганизми-възбудители. Но макар че есето съдържа теоретически убедителни аргументи, практическата му проверка изглежда невъзможна от гледна точка на тогавашната технология.
През 1866 г. Кох получава медицинска диплома, след което за него настъпва период на неустановеност, когато работи в различни болници и се опитва да организира частна практика в пет различни града на Германия. Той иска да стане военен лекар или да направи околосветско пътешествие като корабен лекар, но такава възможност не му се отдава. Най-сетне се установява в немския град Раквиц, където започва лекарска практика и скоро става известен и уважаван лекар. Но през 1870 г. работата му е прекъсната от началото на Френско-пруската война.
Въпреки силното си късогледство Кох става доброволно лекар в полева болница, където придобива значителен опит в лечението на инфекциозните болести, по-специално на холерата и коремния тиф. Едновременно с това изучава с помощта на микроскоп водорасли и големи микроби, усъвършенствайки майсторството си в микрофотографията. През 1871 г. се демобилизира и на следващата година е назначен за областен санитарен лекар във Фолщайн (днес Волинтин, Полша). Той открива, че в околностите на Фолщайн е разпространена сибирската язва, епидемично заболяване, което се предизвиква от бактерията Bacillus anthracis и се разпространява сред едрия рогат добитък и овцете, поразява белите дробове, предизвиква гнойни възпаления по кожата и изменения на лимфните възли. Скоро Кох започва да изучава с помощта на микроскоп възбудителя, за който се предполага, че причинява сибирската язва.
Като прави серия прецизни и методични опити, Кох установява, че единственият причинител на сибирската язва е бактерията Bacillus anthracis. Той доказва също, че епидемиологичните особености на сибирската язва, или взаимната връзка между различните фактори, определящи честотата и географското разпределение на инфекциозното заболяване, се определят от цикъла на развитие на бактерията. Изследванията на Кох върху Bacillus anthracis доказват за първи път бактериалния произход на болестта. Статиите му по проблемите на сибирската язва са публикувани през 1876 и 1877 г. със съдействието на ботаника Фердинанд Кон и патолога Ю.Конхайм в университета в Бреслау (днес Вроцлав, Полша). Кох публикува и описание на лабораторните си методи, сред които са оцветяването на бактериалните култури и микрофотографирането на строежа им. Резултатите от изследванията му са представени на учените от лабораторията на Конхайм. Един тях е и Паул Ерлих.
Откритията на Кох му донасят веднага широка известност и през 1880 г., със значителните усилия на Конхайм, той става представителен съветник в Имперското отделение по здравеопазването в Берлин. През 1881 г. публикува книгата си "Методи за изучаване на патогенните организми", в която описва метод за отглеждане на микроби в твърди среди. Методът има важно значение за изолирането и изучаването на чисти бактериални култури. По това време се разгръща остра дискусия между Кох и Пастьор, чието лидерство в микробиологията Кох е разколебал с изследванията си. След като Кох публикува остро критични отзиви за изследванията на Пастьор, засягащи сибирската язва, между двамата известни учени избухва нелицеприятна дискусия, продължила няколко години, която те водят както по страниците на списанията, така и по време на публични изяви.
Най-големия си триумф Кох постига на 24 март 1882 г., когато обявява, че е успял да изолира бактерията, предизвикваща болестта туберкулоза. По това време туберкулозата е един от главните причинители на смъртност сред хората. В публикациите на Кох по проблемите на туберкулозата за първи път са очертани принципите, които след това започват да се наричат постулати на Кох. Тези принципи за "получаване на изчерпателни доказателства… че един или друг микроорганизъм наистина предизвиква по непосредствен начин определено заболяване", произтичащи от тезисите на Хенле, са и до ден днешен теоретични основи на медицинската микробиология.
Кох прекъсва изучаването на туберкулозата, когато заминава в състава на научна експедиция за Египет и Индия със задача от немското правителство да се опита да определи причината за заболяването от холера. Работейки в Индия, Кох обявява, че е изолирал микроба, предизвикващ болестта. Откритието му го прави един от тези, които определят развитието на здравеопазването, и по-специално го натоварва с отговорността за координирането на изследванията и практическите мерки в борбата с инфекциозни заболявания като коремния тиф, маларията, чумата по едрия рогат добитък, сънната болест (трипаносомозата) и чумата по човека.
През 1885 г. Кох става професор в Берлинския университет и директор на току-що създадения Институт по хигиена. В същото време продължава и изследванията си на туберкулозата, като се съсредоточава върху начините за лечението на болестта. През 1890 г. обявява, че е намерен начин. Кох изолира така наречения туберкулин (стерилна течност, съдържаща вещества, изработвани от бацила на туберкулозата по време на развитието му), който предизвиква алергична реакция при болните от туберкулоза. Но в действителност туберкулинът не влиза в употреба при лечението на туберкулозата, тъй като не притежава особено терапевтично въздействие, а инжектирането му се съпровожда от токсични реакции, което става причина за най-остри критики. Протестите срещу използването на туберкулина стихват евна когато се разбира, че туберкулиновата проба може да се използва за диагностика на туберкулозата. Това откритие, изиграло особена роля в борбата с туберкулозата при кравите, е главната причина на Кох да бъде присъдена Нобелова награда.
Хората, които познават малко Кох, го смятат за подозрителен и саможив, но приятелите и колегите му го знаят като добър и състрадателен човек. Той е поклонник на Гьоте и страстен шахматист.
През 1867 г. Кох се жени за Ема Аделфина Жозефина Фрац. Ражда им се дъщеря. През 1893 г. се развежда с първата си съпруга и се жени за младата актриса Хедвига Фрайбург. Умира в Баден-Баден от сърдечен удар.
Кох е удостоен с много награди, сред които Пруския почетен оредн, присъден му от немското правителство (1906 г.) и почетни докторски степени на университетите в Хайделберг и Болоня. Член е на Френската академия на науките, Лондонското кралско научно дружество, Британската медицинска асоциация и много други научни сдружения.
Превод
от руски: Павел Б. Николов
