Превод: ChatGPT
Редактор: Павел Николов
Глава 1
КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ?
Въпреки че Библията е най-продаваната, четена и почитана книга в историята на европейската цивилизация, хората често не я разбират правилно, тълкуват я погрешно или дори злоупотребяват с нея. Именно затова Писанието си заслужава времето, отделено за неговото изучаване. Можем да започнем с това, че ще определим изключителната важност на Библията.
ЗАЩО ТРЯБВА ДА АНАЛИЗИРАМЕ ПИСАНИЕТО?
Хората изучават и трябва да изучават Библията по много причини: религиозни, исторически и литературни.
Религиозни причини
Разбира се, повечето хора четат Писанието въз основа на своите религиозни убеждения. Мнозина почитат Библията като Божие слово и търсят в нея знание за това в какво да вярват и как да живеят. В тази книга нашето изследване няма да подкрепя конкретно религиозно учение, било то баптизъм, католицизъм, юдаизъм, лутеранство, агностицизъм или друго. Вместо това ще се приближим към Писанието от историческа и литературна гледна точка. Но дори и в такъв подход има множество религиозни причини за анализ на Библията от нерелигиозни хора. Това се обяснява с факта, че за да разберем света около нас, е необходимо да притежаваме дълбоко разбиране за книгата, която заема централно място в юдаизма и християнството.
Исторически причини
Ключовата роля на Библията в историята на европейската цивилизация е вероятно най-важната причина за нейния анализ. В продължение на много векове християнството е доминираща религия в Европа и Новия свят, което, както ще видим по-нататък, произлиза от юдаизма и се развива в непосредствена близост до него. Библията е неразделна част и за двете религии, които продължават да оказват огромно влияние върху западната култура. Те са духовен водач не само за отделния индивид, за неговите мисли, чувства и действия, но също така оставят отпечатък върху цялата въобразима човешка история. Без значение как гледаме на европейската цивилизация: от културна, социална, политическа или икономическа гледна точка, християнството е оказало и продължава да оказва значително влияние върху нейната религия, идеология и светоглед. Нито една друга институция не може да се похвали с толкова обширна организация на Запад, колкото християнската църква. Без разбиране на Библията не можем да осъзнаем напълно нейното историческо влияние върху околния свят.
Освен това Писанието продължава да вдъхновява живота на много хора. Широко известно е, че Библията е най-продаваната книга на всички времена, без да има сериозен конкурент. Не винаги се осъзнава, че тя се продава всяка година и то постоянно. Невъзможно е да се преброят всичките екземпляри на Библията, които напускат ежегодно книжарниците. Според оценките за 2005 г., само в САЩ са продадени около 25 милиона копия. Но най-впечатляващото е, че мнозинството от екземплярите са купени от хора, които вече притежават Библия вкъщи. Над девет от десет американски семейства имат поне едно копие, а средностатистическото семейство притежава четири. Според едно издание от Ню Йорк това „означава, че издателите успяват да продадат 25 милиона бройки от книга, която практически всеки вече има“.
Американците не само обичат да купуват Библията, но обичат и да я четат. Проучване на „Галъп“ от 2000 г. показва, че 16% от американците четат Библията всеки ден, 21% – поне веднъж седмично, и 12% – поне веднъж месечно. Това означава, че около половината население на САЩ чете Библията всеки месец. Може ли това да се каже за някоя друга книга?
Друг интересен факт е броят на хората, които вярват в Библията. Трима от десет американци вярват, че тя е абсолютното откровение и трябва да се възприема буквално. Пет от десет не смятат, че трябва да се възприема буквално, но все пак я считат за Божие слово. Така че 80% от американците вярват, че Библията е дадена от самия Господ.
Това впечатляващо влияние на Свещеното Писание върху съзнанието на хората е първата причина за неговото изучаване от невярващите. Истински вярващите през цялата история са смятали, че следват учението на Библията и често са вършили добри дела с цената на големи жертви. Книгата ни учи да обичаме ближния като себе си, да се отнасяме с другите така, както бихме искали те да се отнасят с нас, и на други самоотвержени принципи. Всеки, който следва тези правила, наистина би послужил на човечеството и би извършвал добри дела за обществото.
Въпреки това през годините Свещеното Писание е било използвано и за вредни и зли цели, за оправдаване на войните, убийствата, Кръстоносните походи и Инквизицията. В американския Юг Библията била използвана за оправдание на робството и превъзходството на белите. Дори и днес книгата се използва да легитимира войни, масови убийства, потискане на жени, хомосексуалисти и тези, които не отговарят на нечии предпочитания. Това се дължи отчасти на факта, че самата Библия понякога съдържа жестокост, както в Стария, така и в Новия завет. Неправилното тълкуване на Свещеното Писание е още една причина за неговото изучаване.
Литературни причини
Всеки, който се интересува от световната литература, трябва просто да се запознае със Стария и Новия Завет. Ето няколко примера:
• В Битие се съдържат едни от най-известните литературни сюжети: Сътворението на света, първите хора, началото на цивилизацията и житията на великите праотци на еврейския народ.
• Псалмите са перла на античната литература.
• В Книгата на Йов се разкриват причините за страданието.
• Великият пророк Исая ни предупреждава за непокорството към Бога и носи утеха на тези, които са страдали заради своите грехове.
• Най-обичаното Евангелие от Йоан описва Исус като божество, което слязло на земята и страдало за всички, които вярват в Него.
• В своите Послания до римляните апостол Павел описва преобразяването на човека чрез смъртта и възкресението на Исус.
• Последната книга на Новия Завет, Откровениета на Йоан, показва кулминационния край на света.
Освен това значителен брой европейски писатели отразяват в своите произведения сюжети от Свещеното Писание: Чосър, Милтън, Шекспир, Елиът.
КАКВО Е БИБЛИЯТА?
Как можем да охарактеризираме книгата, която има огромно културно, религиозно, историческо и литературно влияние върху нашата цивилизация? Накратко казано, Библията представлява еврейски и християнски писания, съставени от няколко отделни книги, които разказват за Древния Израел и за ранното християнство. Те са разделени на две части: Еврейска Библия, която християните наричат Стар Завет, и Нов Завет. Някои християнски деноминации разграничават канонични и неканонични книги на Стария Завет.
Структура на Еврейската Библия (Стария завет)
В своето изследване вземам за основа Английската Библия, където еврейските писания са разделени на три части: исторически книги, поетични книги и пророчески книги.
Историческите книги включват първите 17 книги на Библията, които също се разделят на две части. Към първата група отнасяме Петокнижието, което разказва за Сътворението на света, началото на народа на Израел, изхода му от Египет и получаването на Закона от Моисей. Понякога го наричаме Закон на Моисей, което на иврит се превежда като Тора.
Следващите 12 книги разказват историята на Израел след завладяването на Обетованата земя (днешния Израел): за двете царства — Израел на север и Юдея на юг, за завладяването първо на северното царство от Асирия, а след това на южното от Вавилон. Събитията на историческите книги завършват, когато на народа на Израел е разрешено да напусне Вавилон и да възстанови Храма и стените на Йерусалим.
Поетичните книги не съдържат конкретни исторически сюжети, а са по-скоро литературни шедьоври.
Пророческите книги са произведения на тези, които са призовани да предадат Божието слово на народа. В повечето случаи Израел е нарушил Божията воля и ще бъде наказан, ако не се покае. Книгите се разделят на две групи: Големи пророци и Малки пророци, като разликата е в дължината им, а не в тяхното значение.
Лесно е да запомним структурата на Английската Библия: 5 книги Тора, 12 исторически книги, 5 поетични книги, 5 Големи пророци, 12 Малки пророци.
Еврейската Библия
Както споменахме, Тората е Законът на Моисей и е най-важният раздел в Библията.
Еврейската дума „Невиим“ означава „Пророци“. Това обаче не са само тези, които предсказват бъдещето, но и тези, които предават Божието слово на народа. В Еврейската Библия намираме Ранни пророци и Късни пророци. От една страна, можем да направим паралел между Ранните пророци в Еврейската Библия и „историческите книги“ в Английската Библия. От друга страна, Късните пророци могат да бъдат сравнени с пророческите книги. В следващите глави ще разгледаме всички книги на Библията подробно.
Еврейската дума „Ктувим“ може да се преведе като „Писания“, които съставляват последните 11 книги на Еврейската Библия.
Понякога целият корпус на Еврейската Библия се нарича Танах.
Структура на Новия завет
Няма никакви трудности при номерирането на книгите от Новия Завет. Във всички езици и култури тяхната последователност се спазва еднакво. За разлика от Еврейската Библия, Новият Завет първоначално е написан на гръцки език. Можем да го разделим на четири части.
Евангелия
Новият Завет започва с четири Евангелия, които разказват за живота, смъртта и възкресението на Исус Христос. Следователно те могат да се характеризират като книги, описващи началото на християнството.
Деяния
Втората част на Новия Завет се състои само от една книга — Деяния на апостолите, която разказва за живота и делата на последователите на Исус след Неговата смърт и възкресение, както и за приемането на християнството от жителите на Римската империя. Следователно там се описва разпространението на християнството.
Послания
Двадесет и две писма от християнски лидери, адресирани до различни църкви или личности, съдържащи указания за вярата и живота. Смята се, че апостол Павел е автор на тринадесет от тях. В тях се описва християнската вяра и християнската етика.
Откровение
Последната част на Новия Завет съдържа отново само една книга: Откровението, или Апокалипсиса. Книгата разказва за края на света и Страшния съд. Така че там четем за залеза на християнството.
БИБЛИЯТА И КАРТАТА
Светът на авторите на Библията се различава значително от нашия. Затова, за да разберем авторите и читателите, трябва да разглеждаме библейските събития в духа на тяхното време. Сега ще започнем да разглеждаме Библията в най-широкия ѝ смисъл: географски, исторически и културен.
География
Повечето библейски събития се случват на територията на съвременните държави Израел и Палестина, в източната част на Средиземно море. Понякога се споменава и за народите на древния Близък Изток, иначе казано – за териториите на Египет, Месопотамия (реките Тигър и Ефрат, Асирия и Вавилония), а също така на Гърция и на Рим.
Израел по времето на царете Давид и Соломон (около 1000 г. пр. н. е.)
Древният Близък Изток по времето на ранните пророци (VIII в. пр. н. е.)
Палестина по времето на Исус Христос
История
По-долу са изложени основните събития от Стария и Новия Завет. Разбира се, ще отделим много време за обсъждане на ключовите моменти от библейските разкази. Сега обаче трябва да се запознаем с общия поток на събитията, преди да разгледаме неговите детайли.
Първи исторически сюжети
Библията започва с книга Битие, чиито първи единадесет глави разказват за четири събития, случили се дълго преди документираната история.
• Сътворението на света и всичко живо от Бога.
• Градината Едем, където първите хора Адам и Ева не се подчиняват на Господа и са изгонени от рая. Последствията виждаме в отношенията между техните синове — Каин и Авел.
• Потопът, когато Бог унищожава разрастващата се в геометрична прогресия човешка раса. Спасяват се само праведникът Ной, неговите най-близки роднини и животните в ковчега му.
• Гигантската Вавилонска кула, която хората се опитват да построят, но Господ прекъсва техните планове и ги заставя да говорят на различни езици, което води до възникването на различни култури и цивилизации.
ОТСТЪПЛЕНИЕ
Цитирайки Библията
Древните автори на Библията, било то на Стария или на Новия Завет, не са използвали параграфи, пунктуация или дори интервали между думите. Не е изненадващо, че тези деления, които срещаме в съвременните текстове, не са оригинални. Изглежда малко вероятно Исая или Павел да са мислили за номериране на своите изречения и да са ги наричали стихове.
Разделянето на глави се появило в късното Средновековие, а на стихове — два века по-късно с изобретяването на книгопечатането. Строго погледнато, това деление било измислено, за да се обозначат дългите (глави) или късите (стихове) смислови единици. Някои хора обаче са съгласни, че това разделяне е понякога частично неоправдано.
Днес позоваването на даден библейски текст изглежда по следния начин: името на книгата, номерът на главата, а след това стихът, разделени с двоеточие. Например, Иисус Навин, 1:8 означава Книга на Иисус Навин, първа глава, осми стих.
Нашата ера и преди нашата ера
Необходимо е да се свикне с датирането на събитията от древната история като "преди нашата ера" или "преди Рождество Христово". Тази терминология има значение за християните, за които 2012 г. означава 2012 години след Рождество Христово. Но за мюсюлманите, евреите и другите конфесии тази формулировка няма никакво значение. Историците са измислили други обозначения, които не се отнасят само до християнската традиция, а обхващат и други култури. Тук ще използвам общото обозначение, прието от всички, които използват западния календар: "нашата ера" и "преди нашата ера".
Четиримата главни патриарси
Останалата част от Битие е свързана с историите на четирима праотци на народа Израел, техните жени и деца. Исторически тези събития са се случили вероятно през XVIII век пр. н. е.
Авраам. Господ избраледин човек измежду всички и му обещал, че ще го направи родоначалник на велик народ и ще му даде Обетованата земя (т.е. Израел).
Исаак, син на Авраам от съпругата му Сара, е доказателство за изпълнението на Божиите обещания за наследник. Но Авраам почти го принесъл в жертва на на Бог, като преминал проверка на вярата. Исаак останал жив, за да продължи рода на Авраам с жена си Ревека, изпълнявайки Божиите слова.
Яков, един от близнаците, наследява завета с Бога и получава второто си име Израел. С няколкото си жени той става баща на 12 синове, които впоследствие оглавяват 12-те колена на народа Израел.
Йосиф, любимият син, бил продаден от ревнивите си братя в египетско робство. Въпреки това Бог проявява благодатта Си и Йосиф получава власт. Благодарение на него семейството му е спасено от глад и се преселва в Ханаан.
Поробването и Изходът
След смъртта на Йосиф и братята му потомците на Яков се умножили и се разселили по целия Египет. Много години по-късно египтяните, уплашени от числеността им, поробили израелтяните. Чувайки стенанията на своя народ, Господ им изпрати избавител — Мойсей. С помощта на Бога той извършил чудеса и накрая принудил фараона да освободи израелтяните. Въпреки това фараонът променил решението си и ги преследвал чак до бреговете на Червено море. Там Бог показал най-впечатляващото Си чудо, като позволил на Своя народ да премине по сухото дъно на морето, а след това събрал вълните и удавил египетската армия. Изходът се превърнал в основополагащо събитие в еврейската история, а споменът за него се приема като времева точка на избранничеството от Бога. Това събитие обикновено се датира през XIII век пр. н. е., иначе казано - около 400 години след смъртта на Йосиф.
Даряването на Закона
След това Мойсей повел народа на Израел в пустинята към планината Синай, където Бог му дал Десетте заповеди и целия Закон. По-голямата част от Петокнижието изброява различни предписания, в които се казва как да се покланят на Господа и как да живеят в мир и съгласие.
Скитанията в пустинята
Но израелтяните не послушали Бога и трябвало да скитат из пустинята в продължение на 40 години, докато поколението, преживяло Изхода, не умре. Тогава техните деца можело да влязат в Обетованата земя и да я наследят от Господа. Животът на израелтяните в пустинята е описан в книгата Числа, а във Второзаконие, преди смъртта си, Мойсей наставлява народа как да влезе в Обетованата земя и как да спазва Закона, получен преди 40 години.
Завоюването на земята
Но земята била вече населена от хора, живеещи в укрепени градове. Следователно, за да я наследи, на народа на Израел му предстояло да я завоюва. Под ръководството на наследника на Мойсей, Исус, биват разрушени градове и села. Опустошението и повторното заселване са описани в Книгата на Исус Навин.
Съдиите
Около два века израелтяните нямали централизирано управление и били ръководени от вдъхновени от Бога лидери, или иначе казано, съдии. Тези войнствени хора помагали на различните племена на Израел да отблъскват многобройните атаки на враждебни народи, които ги нападали, независимо дали израелтяните спазвали Закона, или не.
Царете
В крайна сметка народът на Израел осъзнал, че ще постигне повече спокойствие и ред, ако се обедини под властта на едно правителство начело с цар. Саул, Давид и Соломон с право се считат за велики израелски царе, за чието управление може да се прочете в Книгите Царства. Те царували общо през целия X век пр. н. е. Гражданската война, настъпила след смъртта на Соломон, довела до отделянето на 10 северни племена, които образували свое царство – Израел. Двете южни племена станали известни като царство Юдея. В Третата и Четвъртата книга Царства се разказва за политическите процеси и историята на двете нови царства. Израел бил управляван от множество династии, докато в Юдея властта преминавала от потомък на потомък на Давид. Северното царство Израел било унищожено през 772 г. пр. н. е. от асирийските армии. Южното царство Юдея продължило да съществува още около век и половина, но паднало през 586 г. пр. н. е. под натиска на вавилонците. Вражеските армии не само унищожили столицата Йерусалим, но и главното светилище – Храма. Лидерите и аристокрацията били заточени във Вавилон.
Изгнанието и завръщането
По-малко от 50 години след това, Вавилон бил завладян от персите, които позволили на юдеите да се завърнат у дома, да възстановят Йерусалим и Храма. Двама лидери по онова време били Ездра и Неемия, за чиито дела може да рлочетем в съответните книги на Библията. Историята на Еврейското Писание завършва с възраждането на Йерусалим и Храма, макар и не в предишната им слава и величие, както и на правителството, макар и слабо и зависимо от Персийската империя.
Животът смъртта и възкресението на Месишята
Събитията в Новия Завет се разгръщат около четири века по-късно и започват с раждането на Христос, когото евангелистите наричат потомък на Давид и този, който е дошъл да изпълни обещаното на народа на Израел. Въпреки това, според Писанията, ролята на Исус не включвала политически или военни функции. Той носел духовно спасение. Неговото учение представлявало ново и истинско разбиране за това какво иска Бог от хората, тоест нова интерпретация на Закона на Мойсей. Много чудотворни дела на Христос показвали Неговия божествен произход: Той е Син Божий. Смъртта и възкресението на Исус трябвало да върнат народа на Израел на правилния път към Бога. Смъртта на Христос се датира около 30 г. от н. е.
Разпространение на християнската църква
Добрата вест за спасението чрез Исус се разпространила из Римската империя главно благодарение на Неговите последователи (апостолите). Павел например преследвал първоначално християните, докато не прогледнал. Деянията на апостолите разказват за разпространението на християнството първо сред евреите в Йерусалим, а след това и сред езичниците (хората, които не били юдеи и се покланяли на други богове). Един от главните спорни моменти пред ранната християнска църква бил: дали езичниците трябва да спазват Закона на Мойсей, тоест фактически да станат юдеи, за да приемат идеята за спасението чрез смъртта на Христос. Лидерите на ранното християнство, под силното влияние на апостол Павел, решили, че спасението е адресирано към всички хор: и юдеи, и езичници. Така Законът престанал да бъде задължително звено между тях. Книгата Деяния на апостолите завършва с арестуването на Павел около 60 г. от н. е. заради проповядване на Евангелието.
Апокалипсисът
Последната книга на Новия Завет – Откровението на Йоан, разказва как Бог ще унищожи грешния свят чрез поредица от разрушителни катастрофи и ще прати онези, които Му се противопоставят, на вечни мъки. След това ще създаде утопично царство за избраните – рай на земята, където няма да има болка, скръб, зло или страдание.
Критическата оценка
По-късно в тази глава ще разгледаме как археологическите находки са повлияли на интерпретацията на събитията от Стария и Новия Завет. Не е напълно ясно дали историята, която описва Библията, се е случила наистина. Очевидно е, че това е много сериозен въпрос. На вас самите ще се наложи да решите на чия страна сте, защото дори сред историците няма единодушие. Някои консервативни еврейски и християнски тълкуватели смятат, че цялото Писание е вярно, докато други изследователи поддържат противоположната гледна точка. В своята книга аз няма да се спирам само на критически оценки от типа „Това не може да се е случило“ или „Това трябва да е мит“, но ще бъде важно да разберем как и откъде идват тези мнения и защо са повлияли толкова силно на съзнанието на много историци. Ще подчертаем, че Библията не е просто разказ за миналото, а е безценно съкровище в световната литература, което трябва да бъде оценено в неговата пълнота. Независимо от личното отношение на всеки човек към Писанието, не може да се отрече, че то съдържа поразителни и великолепни литературни сюжети, които са ни завещали нашите предци. Именно затова няма просто да критикуваме библейските твърдения, а ще се стремим да разпознаем и разберем поуките, които се опитват да ни предадат авторите на библейските разкази.
Очевидно е, че за да разберем уроците на Писанието, трябва да поставим събитията в техния исторически контекст. Вече обсъдихме географията и историята, сега ще се обърнем към културата.
(Следва)
