Кристиан Ейкман (Christian Eijkman)
11 август 1858 г. – 5 ноември 1930 г.
Нобелова награда за физиология или медицина, 1929 г. (заедно с Фредерик Гоулънд Хопкинс)
(За приноса му при откриването на витамините.)
Холандският лекар Кристиан Ейкман е роден в Ньойкерк. Негови родители са учителят Кристиан Ейкман и Йохана Алида Ейкман (Пул). Той е седмото дете в семейството. На 17 години Ейкман получава стипендия за обучение във Военното медицинско училище към Амстердамския университет и за по-нататъшна служба в армията. В университета благодарение на големите си учебни успехи Ейкман става асистент на професора по физиология. След като написва докторската си дисертация "За поляризацията на нервите" Ейкман завършва през 1883 г. университета с отличие и получава научната степен доктор по медицина. През същата година се жени за Алтие Вигери ван Едема и постъпва на военна служба.
Отначало Ейкман е назначен за офицер към медицинската служба в Самаранг (Холандска Източна Индия, днес - Индонезия). След това е преместен в град Чилачап, разположен на южния бряг на Ява. След две години съпругата му умира от малария, а самият Ейкман толкова тежко прекарва тази болест, че през 1885 г. му се налага да се върне в Амстердам, за да възстанови здравето си. След като оздравява, Ейкман се премества в Берлин, за да работи заедно с Роберт Кох. Там той придобива голям опит в областта на бактериологията.
По това време бактериологията - науката за бактериите - е нова, революционна наука, разкриваща големи перспективи пред изучаването и лечението на много болести. Отначало се смята, че всички авитаминози (заболявания, предизвикани от витаминна недостатъчност), по-специално бери-бери и пелагра, са инфекциозни. Но при изучаването на пелаграта при човека американският лекар Джоузеф Холдбъргър установява, че тази болест не се предизвиква от инфекционен агент.
По това време Кох открива, че възбудител на туберкулозата е микобактерия. Това позволява да се предположи, че и много други болести също могат да се предизвикват от подобни микроорганизми. В лабораторията на Кох Ейкман се запознава с двама членове на холандската медицинска комисия - Корнелиус Пекелхаринг и Клеменс Винклер, които идват при Кох за помощ при изучаването на проблема бери-бери - заболяване, което е извънредно разпространено в Холандска Източна Индия. Кох е прекалено зает и не може да участва в работата на комисията, затова предлага тази работа на Ейкман, който приема предложението с удоволствието и през 1886 г. заминава за Ява.
Болестта бери-бери е широко известна и разпространена по това време не само на Ява. Тя е описана от един холандски лекар в началото на ХVІІ век. Много години болестта остава такъв сериозен проблем за японските моряци, какъвто е скорбутът за английските. Бери-бери (името идва от сингалски език и означава "крайна слабост", защото по време на тази болест човек отслабва дотолкова, че не може да прави нищо) се съпровожда от паралич и загуба на чувствителността на долните крайници, а също от поражения на сърцето и белите дробове, често се стига до смъртен изход. Най-много страдат от бери-бери хора, които се намират в условията на специален режим, например в затворите и казармите. На Ява затворът фактически означава смъртно наказание. По това време съществуват най-малко две теории, свързващи болестта бери-бери с храненето, при което преобладава ориз. Според едната от тях в ориза се съдържат отровни вещества, които предизвикват симптомите на болестта; според втората причина за бери-бери е недостатъчното съдържание в ориза на мазнини и белтъчини.
Командващият на японските военноморски сили, лично изучаващ този проблем, успява да предотврати заболяването от бери-бери, като заповядва да се хранят моряците с месо, плодове и мляко вместо обичайната дажба, състояща се от сурова риба и чистен ориз. Много изследователи направили на тази основа извод, че оризът е инфектиран и бери-бери има бактериална природа. Към това мнение отначало се придържа и Ейкман със своята група. Веднъж им се струва, че са открили възбудителя на бери-бери в кръвта на болни. Но когато се изяснява, че обикновената дезинфекция практически не води до снижаване на заболяването, Ейкман и колегите му признават грешката си и продължават изследванията. През 1887 г. Пекелхаринг и Винклер се връщат в родината си, като предоставят на Ейкман лаборатория по бактериология и патология, за да работи. Тя се състои от две малки стаи и се разполага във военната болница в Батавия (на остров Ява). Ейкман е назначен също така за директор на Японското медицинско училище.
При първите си опити Ейкман и неговите колеги използват пилета, защото са много и струват евтино. За учудване на учените пилетата развиват паралич, сходен с този при заболяването бери-бери. При аутопсия се оказва, че причината за паралича е едновременното възпаление на много нерви. Ейкман нарича това състояние полиневрит. Той предполага, че полиневритът може да се предизвиква от някаква бактерия, но не я намира при пилетата, които се използват за изследванията.
Внезапно в разгара на експериментите всички пилета оздравяват. Поразен от този факт, Ейкман предполага, че причината може да се състои в дажбата им при хранене. Тази хипотеза се оказва вярна. По-късно Ейкман пише: "Работникът във вивариума, както открих по-късно, хранил пилетата за икономия с ориз от болничната кухня. След това на негово място дошъл друг сътрудник, който отказал да храни "цивилните" пилета с "военен ориз".
Затова в поредна серия от опити Ейкман решава да провери влиянието на различните видове ориз за появата на болестта. Оризът, с който се хранели военните, бил чистен (без обвивка), докато оризът, който довел до оздравяването на пилетата - нечистен. Когато Ейкман започва да храни отново половината от оздравелите пилета с очистен ориз, те пак се разболяват от полиневрит; а другите пилета, които получават нечистен ориз, остават здрави. Нещо повече, когато започват да хранят болните пилета отново с нечистен ориз, те отново се поправят.
Пред Ейкман възниква въпросът не може ли очистеният и неочистеният ориз да играят някаква роля за появата на бери-бери при човека. Оказва се, че при затворници, които получават чистен ориз, честотата на бери-бери е 300 пъти по-висока, отколкото при затворници в затвори, където за приготвяне на храна се използва нечистен ориз. През 1890 г- в статията си "Полиневритът при пилетата" Ейкман описва сходството на полиневрита и бери-бери при човека, а също така и данните от опитите с ориз. Той предполага, че при процеса на обработването чистеният ориз може би придобива някаква отрова.
На Ява Ейкман прави и редица други открития в областта на медицината. Така в серия опити той опровергава господстващата представа, че на европейците, които живеят в тропически условия, им се променя съставът на кръвта и обмяната на веществата, което уж е свързано с приспособяването на организма към горещия климат.
През 1896 г. поради заболяване Ейкман отново е принуден да се върне в Холандия заедно с втората си съпруга - Берта Юли Луизе ван дер Кемп, за която се жени през 1896 г., и техния син. През 1899 г. той е назначен за професор по здравеопазване и съдебна медицина в Утрехтския университет. Освен това се занимава с проблемите на градското водоснабдяване, градското строителство, образованието, а също така алкохолизма и туберкулозата.
Гери Грийнс, бивш асистент на Ейкман, продължава да изследва в Батавия, остров Ява, болестта бери-бери. През 1901 г. той предполага, че болестта е обусловена от недостиг на някакво специфично хранително вещество в някои хранителни продукти. Но в продължение на почти две десетилетия повечето известни учени отказват да признаят, че бери-бери не се предизвиква от бактерия. През 1911 г. полският химик Казимеж Функ отделя от оризовата люспа вещество, препятстващо развитието на болестта. Това вещество, което днес се нарича тиамин, или витамин В1, не се съдържа в очистения от люспите ориз. Функ предлага за подобни вещества термина "витамини" - от латинските думи "vita" (живот) и "amine" (азот). И макар че не всички витамини съдържат азот, терминът се запазва.
Изследванията, осъществени от Ейкман на Ява, поставят началото на откриване на нови методи за лечение на много болести, свързани с недостатък на някакви вещества в храната. Фредерик Гоулънд Хопкинс нарича тези вещества "добавъчни фактори".
Ученият умира след продължително боледуване в Утрехт.
Ейкман е член на Холандската кралска академия на науките и изкуствата,
чуждестранен сътрудник на американската Национална академия на науките и
почетен член на Лондонския кралски санитарен институт. Той получава
няколко дворянски титли, в негова чест холандското правителство учредява
медала Ейкман.
Превод от руски: Павел Б. Николов
