Хасинто Бенавенте и Мартинес (Jacinto Benavente у Martinez)
12 август 1866 г. – 14 юли 1954 г.
Нобелова награда за литература, 1922 г.
(За блестящото майсторство, с което продължава славните традиции на испанската драма.)
Испанският драматург Хасинто Бенавенте и Мартинес е роден в Мадрид. Той е най-малкото от трите деца на известен и преуспяващ педиатър. Възпитавайки се в културно семейство, Хасинто започва да ходи отрано на театър и поставя малки детски пиеси за свои близки. През 1882 г. юношата постъпва в правния факултет на Мадридския университет. Но се оказва доста небрежен студент и след смъртта на баща си през 1885 г. напуска университета и се посвещава на литературата. В продължение на няколко години Бенавенте води светски живот, а след това става актьор.
Първата от публикуваните книги на Бенавенте се нарича "Фантастичен театър" ("Teatro Fantastico", 1892 г.) и се състои от кратки драматични диалози. След година писателят публикува том стихове ("Versos") и прозаичния сборник "Писма от жени" ("Cartas de mujeres") - първи опити на начинаещия писател за разкриване на женската психология. Първата му пиеса "Чуждо гнездо" ("El nido ajeno", 1894 г.) няма успех, но втората, "Известни хора" ("Gente conocida", 1896), го прави значително по-популярен.
Скоро Бенавенте става известен като един от водачите на "поколението от 1898 г.", група испански писатели, които се стремят да възстановят престижа на Испания след поражението в Испанско-американската война. През 1899 г. драматургът става редактор на списание "Литературен живот" ("Vida literana"), рупор на движението.
В ранните си пиеси Бенавенте скъсва съзнателно с мелодрамата на Хосе Ечегарай, водещ испански драматург от предшестващото поколение. Пред романтичната декламация Бенавенте предпочита сатирата и иронията. В пиесите му интригата не е главното, в основата на творческия му метод са остроумието, тънките социални намеци и психологията на характерите. Успешни са такива негови ранни пиеси като "Губернаторшата" ("La gobernadora", 1901 г.), сатира за корупцията в провинциалния град, "Съботна нощ" ("La noche del Sabado", 1903 г.), алегорична пиеса за декадентите на Ривиерата, "Принцеса Бебе" ("La Princesa Bebe", 1906 г.), тънка сатира, в която аристократичните идеали са противопоставени на демократичните.
Бенавенте се проявява в много жанрове: автор е на комедии, селски драми, трагедии, водевили, либрета за оперети, пиеси за деца, приказки и драматични сцени в стила на източния театър. През 1907 г. драматургът пише по маниера на италианската комедия на маските своята тридесет и трета по ред пиеса "Игра на интереси" ("Los intereses creados"). В тази може би най-значителна пиеса на Бенавенте хитрият слуга Криспин, опитващ се да сватоса своя господар за богато момиче, е нещо като своеобразен режисьор, на когото се подчиняват останалите действащи лица - самодоволни и егоистични марионетки. Между другото самият Бенавенте не веднъж е играл в театъра ролята на Криспин.
От 1908 до 1912 г. Бенавенте не пише толкова много пиеси, колкото е писал обикновено. През тези години той води ежеседмична рубрика в мадридския вестник "Безпристрастен" ("Imparcial"), където пише на най-различни теми и се превръща във водещ испански литературен критик.
Пиесата "Зложелателност" ("La malquerida") е написана през 1913 г. Тази натуралистична и психологическа трагедия от селския живот е единствената пиеса на Бенавенте, която има успех в Съединените щати, където се играе две години в Ню Йорк и провинцията.
През 1920 г. Бенавенте става главен режисьор в театър "Еспаньол", националния театър на Испания. През същата година се кандидатира за кортесите (парламента на страната), но не постига успех. В началото на 20-те години качеството на литературното му творчество постепенно се снижава и новото поколение критици се отнася към произведенията му пренебрежително. Четири години Бенавенте не написва нито една пиеса.
Когато е удостоен с Големия кръст на Алфонс Мъдри, доста престижна испанска литературна награда, и със званието почетен гражданин на Мадрид (1924 г.), Бенавенте се връща отново към драматургията. През същата година се играе успешно пиесата му "Уроците на добрата любов" ("Lecciones de buen amor"). През следващите години творческата активност на Бенавенте нараства забележително - той е автор на общо 170 пиеси. Но пиесите, написани след получаването на Нобеловата награда, според единодушното мнение на критиците, отстъпват на ранните му произведения.
По време на гражданската война симпатиите на Бенавенте са на страната на републиканците. Местонахождението му дълго време остава неизвестно. Носят се слухове, че драматургът е убит от привържениците на генералисимус Франко. Според други сведения Бенавенте е избягал във Валенсия, където е заловен от националистите, върнат в Мадрид и поставен под домашен арест. След войната писателят приема режима на Франко, с което разочарова много свои либерални приятели и поклонници.
През 1944 г. във връзка с петдесетата годишнина от появата на първата пиеса на драматурга на сцена Бенавенте получава поздравления от всички краища на Испания, неговите най-популярни пиеси се играят в много театри, поставени наново. След четири години писателят е удостоен с наградата Мариано Кавиа за най-добра статия, публикувана в испанската преса.
Бенавенте, който не създава свое семейство, продължава да пише за театъра до самата си смърт. Писателят умира в Мадрид от инфаркт.
През разцвета на театралното му творчество Бенавенте е много популярен не само в Испания, но и в Европа , а също и в Съединените американски щати. През 1920 г. английският прозаик Стром Джеймсън го сравнява с "най-великите испански драматурзи". "Пиесите му се характеризират с изключителна фантазия, поетична грация, техническо съвършенство и интелектуална изключителност" - пише Джеймсън. През 1929 г. в книгата си за съвременната испанска литература английският критик Лесли Уорън нарича Бенавенте "водещ испански драматург", а през 1947 г. американският литературовед Хорацио Смит отбелязва, че произведенията му "дават основание да бъде смятан за един от най-значителните съвременни сатирици". "Много от неговите герои ще го надживеят - отбелязва еквадорският писател Луис Харамильо в една от своите статии през 1971 г., - защото те не са призраци или фантоми, а реални хора, мъже и жени, живеещи всекидневен живот. При това те запазват поезията, която е въплътил в тях Бенавенте благодарение на своя тайнствен и магически талант".
Въпреки това след смъртта на Бенавенте отношението към него се променя.
"Неговите пиеси не издържат на един по-прецизен анализ - пише през 1955 г.
американският литературовед Роберто Г. Санчес. - В същото време Бенавенте е бил
достатъчно умен, за да измами мнозина интелектуалци". Макар испанският критик
Алфредо Маркери да смята, че "театърът на Бенавенте е лишен от идеи и философски
наблюдения", заедно с това подчертава: "Бенавенте има много общи неща с Оскар
Уайлд и Бърнард Шоу, преди всичко ги сродява
иронията, играта на думи... благодарение на което мислите на персонажите звучат
по нов начин, оригинално".
Превод от руски: Павел Б. Николов
