Рихард Адолф Зигмонди (Richard Adolf Zsigmondy)
1 април 1865 г. - 23 септември 1929 г.
Нобелова награда за химия , 1925 г.
(За установяване на хетерогенната природа на колоидните разтвори и за разработените във връзка с това методи, имащи фундаментално значение в съвременната колоидна химия)
Немският химик Рихард Адолф Зигмонди (Жигмонди) е роден в Австрия, Виена, в семейството на Ирма (фон Закмари) и Адолф Зигмонди, които имат четири деца. Баща му, преуспяващ лекар, с няколко публикувани съчинения по медицина, поощрява появилия се у момчето интерес към науката. Благодарение на майка си Зигмонди се научава да обича природата и изкуството. Той се увлича от плуване, катерене по планините, а освен това чете с удоволствие книги по химия и прави опити в малката си домашна лаборатория.
Зигмонди учи химия във Виенския университет и в Техническия университет във Виена, а след това през 1997 г. постъпва в Мюнхенския университет. След три години получава докторска степен по органична химия и започва да работи в Мюнхенския университет като асистент. През 1893 г. започва да чете лекции по химическа технология в Техническия университет в Грац (Австрия). Там той проявява интерес към оцветяването на стъклото и порцелана и този интерес го довежда до изучаването на колоидната химия. Работейки като инженер-химик в "Шот гласе манифактуринг компани" в Йена (Германия) от 1897 до 1900 година, той разработил технологията на йенското "млечно" стъкло. През 1900 г. напуска тази работа и през следващите седем години (с финансовата подкрепа на семейството си) се занимава с чисто научна дейност, изучавайки колоидните системи. Той продължава своите изследвания и след като през 1907 г. става професор в Гьотингенския университет, а след това директор на университетския Институт по органична химия.
Колоидни се наричат такива системи, в които малки частици са разпределени устойчиво в течна среда. Пример за такава система в нашето ежедневие е яйченият белтък. Частиците в колоидните системи могат да им придават известни характеристики, като например цветни ефекти в стъклото, които Зигмонди изучавал. В края на ХІХ и началото на ХХ век природата на колоидните системи не била напълно ясна. Зигмонди предполагал, че действието на веществото, оцветяващо стъклото, се предизвиква от химически инертни частици, толкова дребни, че не могат да се видят със съществуващите тогава микроскопи. Така че визуални свидетелства за съществуването на подобни частици нямало, а и самите колоидни разтвори били устойчиви и нямали утайка, както можело да се очаква при смесването на частици в течна среда.
Зигмонди разработил цяла редица смесени технологии, за да установи природата на колоидните системи. Според една от тях той добавял в течна среда реагенти, опитвайки се да постигне коагулация на колоидите и така да разбере много за прехода на състоянията. Но главната му цел била да види самите частици и през 1903 г. заедно с физика Х. Ф. Зидентопф, работещ в оптичните заводи Цайс в Йена, той конструира ултрамикроскоп.
Вместо да се осветява образеца по оптическите оси, както това се прави в стандартните микроскопи, в ултрамикроскопа се използва перпендикулярно осветяване. Тази система прилича на всекидневното явление, при което малки появяващи се във въздух частици прах могат да се видят в лъч слънчева светлина, когато лъчът се гледа отстрани. Усъвършенствайки технологията на това, което се нарича осветяване на тъмно поле, Зигмонди и инженерите от заводите Цайс успели да решат този проблем за малки частици с размер 10 милимикрона. По-нататъшното усъвършенстване довело до създаването на така наречения имерсионен ултрамикроскоп, в който се виждат частици с размери 4 милимикрона. С негова помощ Зигмонди изучава поведението на стъклени кристали и установява, че определени изменения на цветя се обясняват с коагулацията на колоидните частици.
По време на тези изследвания Зигмонди изучава динамиката на колоидните системи. Като знае, че частиците злато в колоиден разтвор са заредени отрицателно, той предполага, че резултатът от взаимното отблъскване между тези еднакво заредени частици е причина за тяхната устойчивост. При добавяне в колоидния разтвор на сол се образуват центрове на електрическо привличане, около които протича агрегация на златото, докато частиците не паднат като утайка от колоидната суспензия. С помощта на физика-теоретик Мариан Смолуховски Зигмонди изчислява на какво разстояние една от друга трябва да се намират в колоидния разтвор частиците злато, за да настъпи агрегация.
След получаването на Нобеловата награда Зигмонди продължава да работи в Гьотингенския университет и ръководи провеждането на изследвания с помощта на ултрафилтри. Тази технология оправдава себе си при изучаването на много вещества, включително и хелиевите структури.
През 1903 г. Зигмонди се жени за Лаура Луиза Мюлер,
дъщеря на преподавател в Йенския университет.
Семейството има две дъщери. Зигмонди и съпругата му
обичат да прекарват свободното си време
в своето имение в Тирол, където ученият си почива в
обкръжението на природата. Зигмонди умира в Гьотинген.
Превод от руски: Павел Б. Николов
