Сър Уилям Рамзи (Sir William Ramsay)
2 октомври 1852 г. – 23 юли 1916 г.
Нобелова награда за химия, 1904 г.
(Като признание за откриването на инертните газове и определянето на местата им в периодичната система.)
Шотландският химик Уйлям Рамзи е роден в Глазгоу. Негови родители са инженерът и предприемач Уйлям Рамзи и Катрин (Робъртсън) Рамзи, дъщеря на единбургски лекар, автор на учебник по химия. Единствено дете в семейството, Рамзи получава строго пуританско възпитание. През 1866 г., като завършва в Глазгоу академия (академия в Шотландия наричат средното училище - бел. рус. ред.), Рамзи постъпва в университета в същия град, където учи латински и гръцки език, логика и математика, слуша и общ курс по литература.
Рамзи възнамерява да стане свещеник, но през последната година в университета се увлича от естествените науки. Започва да изучава анатомия и геология, посещава лекциите на шотландския химик Джон Фергюсън и известния английски физик Уйлям Томсън, помощник лаборант е в местната химическа лаборатория. Като постъпва през 1871 г. в Тюбингенския университет, Рамзи работи при немския химик-органик Рудолф Фитиг, а през 1872 г. защитава докторската си дисертация «Изследвания на толуоловата и нитротолуоловата киселина» ("Investigations on the Toluic and Nitrotoluic Acids").
Като се връща през същата година в Единбург, Рамзи заема длъжността асистент в Anderson College, а през 1874 г. е назначен за асистент-куратор на Фергюсън в университета в Глазгоу. През всичките тези години проявява интерес към физическата химия. През 1880 г. е назначен за професор по химия в University College в Бристол, където започва да изучава налягането на парата и критичното състояние на течностите.
След като става ръководител на катедрата по обща химия в същия колеж през 1887 г., Рамзи се заема изцяло с изследване на процесите на изпарението и дисоциацията на парите и течностите. Като потвърждава линейната зависимост между повърхностното налягане и температурата на течностите, той започва да изучава аномалията, на която по това време обръща внимание английският физик Дж. У. Страт (лорд Рейли). Аномалията се състои в това, че атмосферният азот има малко по-голяма плътност от получения изкуствено. Като Рейли, и Рамзи предполага, че тази разлика може да се обясни с присъствието във въздуха на неизвестен газ. Той успява да потвърди хипотезата на Рейли. Рамзи отделя от взета проба въздух кислорода и азота, като пропуска останалия газ няколко пъти през нагрят магнезий. Резултат от експеримента, проведен през 1894 г., е откриването на непознат до това време газ. Тъй като той не влиза в химически реакции с нито един друг елемент, Рамзи го нарича аргон (гръц. 'инертен').
Като научава, че американският геолог Уйлям Хилебранд е получил чрез нагряване на определени минерали газ, за който се предполага, че е азот, в началото на 1895 г. Рамзи се заема да установи дали в този газ се съдържа аргон. Подобно откритие би означавало, че аргонът влиза в състава на земната кора. Спектралният анализ на газа потвърждава наличието на хелий и следи от аргон. Въпреки че астрономите Пиер Жансен и Джозеф Локъер са установили съществуването на хелий в спектъра на Слънцето преди повече от тридесет години, газът не е открит никъде на друго място.
Като прави допълнителни опити, Рамзи доказва, че хелият е инертен газ като аргона. Проучвайки внимателно периодичната система на химичните елементи на Дмитрий Менделеев, Рамзи и Рейли стигат до извода, че аргонът и хелият са представители на група все още неоткрити елементи. Изглеждало очевидно, че неоткритите елементи трябва да се срещат в природата в по-малки количества от аргона и хелия и следователно ще бъде по-трудно да бъдат открити.
Като изследва различни минерали и метеорити, Рамзи не намира никакви следи от инертни газове. Но през 1898 г., работейки с Морис Траверс, той използва съвсем друг аналитичен подход. За да се установят веществата, влизащи в състава на непознати течности, по-правило се повишавала бавно температурата им, като се отбелязва точната температура на кипене на всяко вещество. Използвайки метод, който позволява да се охлади и да се свие голямо количество аргон, Рамзи отделя още два инертни газа и ги нарича криптон и неон (от гръц. думи, означаващи съответно "скрит" и "нов").
В резултат от по-нататъшната си работа той открива още един инертен газ, който нарича ксенон (от гръц. "непознат"). Така инертните газове стават пет. През следващите две години Рамзи потвърждава, че петте газа наистина притежават свойствата, които се очакват от новия клас елементи. Така в периодичната система е добавена нова група елементи.
Работата на Рамзи има решаващо значение за създаването през 1913 г. от Нилс Бор на теорията за атомната структура. Откриването на хелия позволява да се замени леснозапалимия водород, който тогава се използва за пълнене на въздушните балони, аеростати и цепелини, с този инертен, а следователно и по-безопасен газ.
Скоро след откриването на инертните газове Рамзи обръща внимание на газа, наричан по това време "еманация", който Ърнест Ръдърфорд и Ф.Е.Дорн свързват с радиоактивните елементи торий и радий. Опитите на Ръдърфорд през 1902 г. убеждават Рамзи, че еманацията е инертен газ, който ако се съди по всичко, би трябвало да принадлежи към групата на аргона. През 1903 г., работейки с Фредерик Соди, той наблюдава линии на хелия в спектъра на радиевия бромид. Седем години по-късно Рамзи и Витлоу-Грей доказват експериментално, че главният компонент на еманацията е по-малко плътен от самия радий - с четири атомни единици, или колкото е точното тегло на хелиевото ядро. Това откритие попълва периодичната система с още един инертен газ - радон, като потвърждава с това хипотезата на Ръдърфорд, че радиацията е свързана с превръщане на един елемент в друг.
През 1881 г. Рамзи се жени за Маргарет Бюканън. Раждат им се две деца. Покрай научните си изследвания той отделя много време на образователната реформа. Със стремеж да се повиши равнището на преподаване са белязани всичките му двадесет и пет години работа в университетския колеж. След оставката си през 1912 г. Рамзи, когато студентите и колегите му смятат за неуморим и непоправим оптимист, продължава да работи в дома си в Бъкингхемшир. През 1914 г., след като Великобритания обявява война на Германия, Рамзи предлага услугите си на правителството, но здравето му е вече разклатено. Умира две години по-късно от рак.
Освен с Нобелова награда Рамзи е удостоен с медала Дейви на Лондонското кралско дружество (1895 г.), медала Август Вилхелм фон Хофман на Германското химическо дружество (1903 г.) и други награди, както и с много почетни степени. През 1902 г. получава титлата пер.
Превод
от руски: Павел Б. Николов
