Чандрасекхара Венката Раман (Sir Chandrasekhara Venkata Raman)
7 ноември 1888 г. – 21 ноември 1970 г.
Нобелова награда за физика, 1930 г.
(За работата му върху разсейването на светлината и за откриването на ефекта, наречен в негова чест.)
Индийският физик Чандрасекхара Венката Раман е роден в Тричинополи в семейството на Чандрасекхарта Айяр, професор по математика и физика в колежа към Дружеството за разпространение на Евангелието, и Парвати Амал, произлизаща от семейство, дало няколко известни познавачи на санскрит. От 1901 до 1906 г. Раман посещава колеж във Вишакхапатнам, а след това се премества в Президентския колеж на Мадраския университет, който завършва през 1904 г. на шестнадесет години, първи в класа си, със златен медал по физика. Като остава да следва аспирантура в Мадраския университет, през 1907 г. Раман получава степента магистър с най-високи отличия.
Слабото здраве не позволява на Раман да продължи образованието си в Европа, но и в родината си той отклонява упорито всички възможности да се присъедини към академичните среди. Вместо това постъпва през 1907 г. на индийска гражданска служба и за десет години се издига до висшия ешелон на министерството на финансите. Раман, който още от дете изпитва страст към музиката, паралелно с изпълнението на служебните си задължения провежда експериментално и теоретическо изследване на струнните инструменти и индийските барабани. До 1917 г. е публикувал около тридесет статии с резултатите от изследванията си в тази област, проведени в лабораторията на Индийската асоциация за разпространение на наука и култура в Калкута.
Тези публикации спечелват на Раман определена репутация в научните кръгове и през 1917 г. му предлагат да заеме поста професор в току-що създадения факултет по физика към Калкутския университет. Той приема предложението и скоро физическият факултет на Калкутския университет завоюва международно признание за високите качества на изследванията, провеждани от работещите в него под ръководството на Раман, Мегнад Сах и Шатендранат Бозе. По това време Раман започва да се интересува от оптика.
През 1921 г. той посещава за първи път Европа, където взема участие в работата на Конгреса на британските университети, проведен в Оксфорд. По обратния път за Индия, на борда на пътническия кораб, Раман е поразен от тъмносиния цвят на морето. След една година той доказва теоретически, че цветът на морето се определя от разсейването на светлината от водните молекули, както цветът на небето се обяснява с разсейването на светлината от молекулите на въздуха. Наблюденията на Раман стават начало на седемгодишни изследвания за разсейването на светлината от молекулите на течностите, твърдите тела и газовете. Като отделя на тези изследвания основно внимание, Раман едновременно с това не престава да работи и в областта на физиката на музикалните звукове. Международната му известност, постигната благодарение на тези негови занимания, нараства дотолкова, че през 1924 г. е избран за член на Лондонското кралско дружество.
Една година преди това събитие Раман и неговите сътрудници забелязват за първи път, че разсеяната светлина се съпровожда от по-слабо вторично излъчване, чиято дължина на вълната се различава от дължината на вълната на първичното излъчване. През следващите години Раман и К.С.Кришнан усъвършенстват методиката на експеримента, опитвайки се да отделят и измерят забелязаното вторично излъчване. Те изследват разсейването на светлината, когато фиксиран слънчев лъч преминава през чиста течност или пречистен от прах въздух. В статия, публикувана през 1928 г. в "Индийско физическо списание" ("Indian Journal of Physics"), двамата сочат, че вторичното излъчване се състои от светлина с различни дължини на вълните, преди всичко по-дълги и с по-ниска енергия от вълната на падащата светлина. Раман и Кришнан съобщават също, че дължините на вълните, възникващи при подобно разсейване, зависят от природата на молекулите, върху които става разсейването, и са характерни за веществата, състоящи се от тези молекули. Авторите отбелязват още, че при промяна на дължината на вълната на осветяващия източник индуцираното вторично излъчване също променя дължината на вълната си, макар че разликите по отношение на енергията между първичното и вторичното излъчване остават постоянни. Тези разлики в енергията, по-късно получили названието ефект на Раман, могат да послужат за чувствителен инструмент при изследването на структурите на молекулите. В квантовата механика ефектът на Раман се описва като обмяна на енергия между молекулите на разсейващото вещество и падащата светлина.
През 1928 г. същият ефект е открит независимо от Раман и от двамата съветски физици Григорий Ландсберг и Леонид Манделщам, но тъй като изследванията на Раман и Кришнан се отличават с по-голяма пълнота, приоритетът остава техен. Освен това, макар че взаимодействието на молекулите със светлината е предсказано от Адолф Смекал през 1923 г. и Вернер Хайзенберг, Раман е първият, който го наблюдава.
Тъй като ефектът на Раман изисква за провеждането на високоточни измервания много интензивни монохроматични източници на светлина, до изобретяването на лазерите, с други думи - до началото на 60-те години, се използва малко. С помощта на лазерите - идеални източници на монохроматично излъчване - учените започват да провеждат систематично анализ на молекулните структури въз основа на ефекта на Раман, оставащ си и до ден днешен постоянно средство за лабораторни изследвания.
През 1933 г. Раман става директор на Индийския научно-изследователски институт в Бангалор. Продължавайки работата си, свързана с ефекта, той също така започва кристалографски изследвания на елмазите. Раман установява, че луминесценцията на елмаза, възбуждана от ултравиолетовата светлина, се дължи не на примеси и дефекти, както било прието да се смята преди това, а на свойство, присъщо на самия елмаз. Освен това той изследва взаимодействието на атомите в кристалите със светлината и звука и влиянието на звуковите вълни върху разсейването на светлината.
След като излиза в оставка (1948 г.), Раман заема поста директор на Рамановия научно-изследователски институт, построен от Индийската академия на науките със средства, заделени няколко години по-рано от правителството на Майсур. Раман и неговите ученици, освен че продължават да работят в областта на оптиката и структурата на кристалите, започват също така изследвания по физиологията на зрението. През 60-те години те се опитват да развият нова теория за цветното зрение и да изследват окраската на цветовете на различни растения. В музея на скъпоценните камъни в Рамановия научно-изследователски институт събраната от Раман колекция от елмази наброява няколкостотин камъка.
През 1907 г. Раман се жени за Лока Сундари Амал, талантлива артистка, която споделя интереса му към музикалните инструменти. Семейството има двама сина. Продуктивен изследовател с разностранни интереси, Раман е образец за индийското научно общество, което помага да бъде създадено, и поощрява по всякакъв начин интереса към науката у широката общественост. Талантлив педагог, изиграл водеща роля за културното възраждане на Индия, той си спечелва широка популярност благодарение на тънката си интуиция, на чувството си за хумор и на любовта си към музиката. Занимава се активно с научна дейност до самата си смърт на осемдесет и две години в Бангалор.
Освен
с Нобелова награда Раман е удостоен със златния медал Матеучи на Италианската национална
академия на науките (1928 г.), с медала Хюз на Лондонското кралско
дружество (1930 г.), с медала Франклин
на Франклиновия институт (1941 г.), с Международна Ленинска награда,
връчена му от съветската правителство (1957 г.). През 1954 г.
индийското правителство удостоява Раман с една от най-висшите почести -
титлата "Бисер на Индия". Присъдени са му почетни научни степени на
университетите в Калкута, Бомбай, Мадрас, Бенарес, Дака, Майсур, Делхи,
Фрайбург, Глазгоу и Париж. Като член-основател на Индийската академия
на науките Раман остава на поста неин президент до смъртта си. Той е
също така чуждестранен член на Цюрихското физическо дружество, на
Лондонското кралско дружество, на Кралското философско дружество в
Глазгоу, на Ирландската кралска академия, на Американското оптично
дружество, на Американското минералогично дружество и на Папската
академия на науките, а също така и на много други научни дружества и
организации. През 1929 г. Раман получава от британското правителство
дворянска титла.
Превод от руски: Павел Б. Николов
