ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ

ПРЕДГОВОР

Ако преди освобождението се явеше някой да доказва с каквито и да било средства, че приготовляваната от Руссия война с Турция за нашето освобождение е война, не за освобождението на „бедных славян", а за разширението на русската Империя и за завладяванието на Балканите и България от Руссия, - нямаше да се намери нито един българин, който да го повярва и когото да не наречаха враг на славянството, враг на българския народ, на неговото освобождение. Никой българин не можеше да допусне тогава мисъл, че „православна Руссия“, която с векове ни е пращала икони и камбани подарък, която е водила няколко войни с Турция, не се стреми за нашето освобождение, а за разширение на своето царство, за обладанието на Балканите. Истина е, че на мнозина от нас беше известно завещанието на Петър Великий, както и желанието на всички подир него русски царе, да завземат Цариград; но нашите понятия за тия русски стремления не са отивали никога по-нататък от завземанието на Цариград. Рядко и твърде рядко може да е имало някой умен и далновиден човек, който да е разбирал, да е съглеждал, че с стремлението си, да завземе Цариград, Руссия ще завладее окончателно и България. Гневът ни против Турция, на която до тогава бяхме роби; желанието ни да видим своята угнетителка разбита, съсипана, - бяха толкова силни, щото малцина са искали да знаят за последствията, които можаха да ни сполетят от нахлуванието на Руссия в Балканите. През последната половина на настоящия век само, българския народ захвана да се събужда от летаргическия сън на пет-вековното робство. Тук-там из угнетените краища на отечеството ни захванаха да се явяват искри, които даваха да се разбира, че българщината не е огаснала, че тя тлее под мракът на политическото робство на Турция и духовното, - на гръцкото духовенство. Появиха се Пайсий, Софроний, Раковски, които, всред поядающия ни гръцизм, високо заявиха за съществуванието на някогашна България и поискаха да има тя и за в бъдеще право на съществувание. Техните дела се подеха по-после от други патриоти. В желанието си да видят българския народ като политическа единица, да имат свое духовенство, своя църква, да чуват молитви към Господа на славянски, да четат и пишат на български, - те не се спираха пред никакви средства, които можаха да ги улеснят към достигванието на тази цел. Всичко предприемаха те, с всекиго се сдружаваха, стига да бяха уверени, че този всеки ще им спомогни да постигнат желаемото за отечеството си. Руссия, през ония мътни времена, се е смятала за единственната, която може да им помогне. Като са гледали, че тази държава предприема няколко пъти война с Турция, те са мислили, че нейната цел не е да завоевава территория от отоманската империя, а - да освобождава нас българите. Еднаквостта на религията и славянската племенност са спомогнали твърде много за затвърдяванието на туй убеждение. Сполуката да се сдобием с църковна автономия през 1870 г. още по-вече усили това убеждение. Едва в последните години, преди освобождението ни, някои от българските патриоти като Ботйов, Любен Каравелов, Стамболов и В. Левски, бяха захванали да исказват съмнение в добрите намерения на Русия и действуваха, щото освобождението да стане от самите българи, чрез въстания. Но тия техни съмнения не се изказваха тъй ясно и публично, за да можеше да се образува едно мнение в обществото. Техните думи се вземаха от всички като исказвани под влиянието на нихилистически стремления, а не проникнати от дълбоко съзнание. Освен туй, нямаше нито един пример, на който можеше да се укаже, че руссите работят за завладевание на Балканския полуостров, а не за освобождението на България. Примерите за постъпките на Руссия с Полша и Кръм не бяха никак тогава убедителни за нас българите, които бяхме навикнали вече да получаваме подаръци от Руссия за църквите и други благодеяния. Полша и Кръм са исповядвали друга религия, и за туй, мисляхме си ний, Руссия е постъпила с тях така жестоко, но българите са православни, следователно към тях тя ще бъде по-милостива. Войната през 1877-78 г., която се обяви под общеизвестния предлог за освобождението на угнетените славяни, заглуши окончателно всяко съмнение за лоши намерения на Руссия към България. Никой не можеше да помисли даже, че Руссия крие каквито и да било цели с нахлуванието си в Балканите, освен създаванието на една България. Под впечатлението на всеобщата радост, че се освободихме, никой не можеше да си помисли, че Руссия веднага след туй ще се залови, под формата уж на една България, да създава своя русско-задунайска область. И ако се намираше такъвзи смелчак, ний, самите българи, бяхме готови да му издерем очите, за да не злослови против освободителката ни, която, казвахме си ний, зарад нас хора истрепа, пари похарчи с миллиони, и хиляди още други неща, без да съобразим, че всичките разноски за тази война ще паднат пак на гърбът на българина, както стана. Нашите „братушки“ обаче, си знаяха работата. Техния план бил предначертан. Ний се радвахме, че ще създаваме някогашната България на славните български царье Крум, Асен, Симеон и пр., а те в туй време, тихо, без шум, са определяли, по кой начин да наредят тъй работите и устройството на държвицата, щото в едно скоро време създадената уж България да стане русска-задунайска област.

Кой би могъл от нас българите в него време да помисли подобно нещо и до подозира, че Руссия устроява своя област, а не България? И кой би посмял да го каже открито? Или, ако го кажеше, кой щеше да бъде онзи, който би намерил в себе си достатъчно сила и подготвен ум, за да го повярва?

Между тем, при онуй всеобщо наше омайване, това, което попосле видяхме да се случи в България и което докара 27 Априлий 1881 год. и грозния 9 Август през 1886 год. с всичките му последствия, се е крояло и тъкмяло още тогава. Още тогава русските дипломати са ни скроили кюляфа и определили за по-нататък времето, когато ще го нахлуят на главите ни.

Тази книга, която поднасяме на читателите, това именно и доказва. Тя не е измислена и съчинена от нас. Тя е сбирка от цял ред документи, измъкнати из секретните архиви на русските консулства, документи, които дохождат да искажат пъкленните планове на онази Държава, която се нарича наша освободителка - Руссия. Тия документи са добити от бившия русски чиновник, драгоман при русското консулство в Русее дълги години, а по-после в Букурещкото посолство, г. Якобсон. Историята на тяхното измъквание е известна. В битността си като драгоман в русчукското консулство, на г. Якобсон - след оттеглюванието на русските консули заедно с Каулбарса, - е било временно възложено заведвание на консулството и съхранението на секретната архива. Като човек, който се възмущавал от подлостите, които руските дипломати вършат в България и който не е видял нищо зло от тази България, г. Якобсон, се е въсползувал от случая и измъкнал една голяма част от тия документи, които се отнасят до работите в България, и беше побегнал от Ромъния в Лондон. Вследствие на старо познанство с него, нашата редакция, като видя по русските вестници, че Якобсон бил измъкнал някои секретни документи и бил побегнал в Лондон, - се обърна към него и го помоли да ѝ достави тия документи, ако се отнасят до работите в България, срещу едно възнаграждение. Подир малко време г. Якобсон, скришно, с чужд паспорт, дойде в България и ни донесе документите, като има добрината и да ги нареди според времето и датата. Ний не можем освен да му благодарим тука, че ни даде възможността да се запознаем и ний, па и всички българи и цял свят, с пъклените кроежи на руските дипломати за отечеството ни.

Препоръчваме на читателите да прочетат с голямо внимание документите, да си припомнюват преминалите, от освобождението ни насам, събития. Прочитанието ще им напомни много неща и те ще дойдат да признаят, че г. Стамболов е принесъл големи услуги на отечеството, гдето от 9 Август после тури преграда на всяко русско бъркание и влияние в България.

Ний оставихме документите нарочно на русски язик първо, защото по този начин тяхната точност ще се запази с всичката им канцеларска русска рутинност, и второ, защото у нас всички почти, които знаят да четат и се занимават с политика, разбират да прочитат и на русски язик. Но за туй пък правим тук един кратък преглед на миналите събития, като указваме тук-там на някои страници от документите, за да може читателя под прясното впечатление и въспоменание на миналото, да схваща и разбира добре значението на самите документи.

За много въпроси и събития, за много неща, които съдържат разните документи в тази книга, ний сме говорили на времето, но нашите говорения и писания са се основавали на делата на русската дипломация. Ний съдехме тогава от това, което руссите вършеха, в разни времена в България и от техните действия вадехме заключение за намерението на Руссия спрямо България; при все туй пак много от нашите заключения са биле на пълно справедливи. Сега обаче, пред нас стоят неоспорими документи, които, черно на бяло, откриват всичките планове на Руссия, както и всички пъкленни действия на нейните дипломати от освобождението насам. Двоумение вече няма да има за читателите в смисъл, да ли нашите заключения са правилни или не; тук говорят самите писма на русските дипломатически канцелярии. От тия документи читателя ще види, че всичките бъркотии, всичките преврати, всички, смутове, бунтове, заговори, убийства и пр. и пр., които са се случвали в България, от както съществуваме като държава, са дело на русската дипломация. Всичко, което на нас се е виждало необяснимо, нередовно, за русските дипломати е било предварително скроено, предначертано и обмислено, за да докара именно известни предначертани събития.

Ний виждаме сега, че още в първите дни на освобождението ни русските дипломати се загрижили, по кой начин да поставят Княжеството в такова положение, щото в едно скоро време или сам княз Александър, - когото те са поставили пак с определена цел, - или сам народа, да поиска присъединението си към русската империя. Щастие сме имали може би в това, че дипломатите им са биле много глупави, повечето са водяли помежду си раздори и интриги, и вместо да постигнат положителни резултати, добили са се съвсем до противното, при всичко че княз Александър и консерваторите са биле станали добри инструменти в техните ръце. Още с самото си пристигане в България княз Александър, по съветите на тогавашния русски представител, Давидов, беше се окръжил само от консервативните елементи, на чело с Бурмова, които се бяха определили още в учредителното Велико Народно Събрание в Търново. Обаче и княза и русските дипломати са разбрали, че току-що изникналите тогава консерватори, които с много малки изключения бяха сбор от бившите турски чорбаджии, не се ползуваха с никакво влияние нито в учредителното Събрание, нито измежду народа; това нещо го е разбрал подир преврата и Хитрово и го е донасвал в Петербург. Между тем трябвали хора, които да им послужат за добри оръдия в достигвание на определения още от рано план. В либералите и в тъй наречените тогава от руссите „младите“, те не можеха да имат никакво доверие, защото всички те са хора, които от много години са работили за отечеството и следователно нямаше никога да склонят да подпишат присъдата на България. За да създадат, прочее, едно положение, което да им послужи за гонимата цел, те се завземат с княз Александра заедно, да изменят формата на управление от конституционно - на чисто монархическо. Мотивите на княз Александър са биле, че министрите му не го слушали, явявали се при него в неприлични дрехи, че платата му била малка, че управлението било распасано. Мотивите на русските дипломати пък са били тия, че, като се съсредоточи властта и управлението в ръцете на княза, те ще могат тогава да му предложат да предаде престола на Царя. За народа те не са се грижили ни най-малко, защото от документите се вижда, че една от обязанностите на русските консули е била и тая, да донасят в Петербург, при всеки случай, и да заблуждават дипломатите, че „народа е безпределно предан на Царя и чака момента, когато България ще се присъедини към русската Империя под скиптра на Царя“.

През Октом. месяц 1879 г. беше свикано първото законодателно Народно Събрание. Както е известно, това Събрание исказа недоверие на консервативното министерство под председателството на Бурмова. Княз Александър, вместо да испълни желанието на болшинството и да свали кабинета, растури камарата. Това растуряне е станало, както се вижда сега от настоящата книга, по съображения, че княза е имал намерение да пише доклад до Царя за работите в България и да иска неговото разрешение за променението формата на управлението в страната. Действително, княза замина тогава за Петербург, а от документите виждаме, че той е ходил да носи на Царя доклада си и да исходатайствува променението на Военния Министър Наренцова, който либералствувал много, заедно с българите, както и променението на управлението. В документите се казва по кой начин се изгубил един сандък от багажа на княз Александър, който съдържал някой негови скъпоценни вещи и секретната му преписка с Царя. Пишущия тия редовце беше тогава чиновник в Министерството на Вътрешните Дела и знае, че действително подобно изгубване имаше. В министерството като вярваха, че изгубването е станало неумишленно, бяха испратили тогавашния чиновник за особенни поръчки, майор Краузе, да мине през същия път и да ги дири. Подир няколко дена се съобщи, че вещите били намерени. От документите сега се вижда, че тоя сандък с вещите е бил откраднат, отнесен в русското консулство в Русе, снето е било препис от секретната преписка на княз Александър с Царя и после сандъка бил пак предаден като намерен. Тая дипломатическа подлост била извършена, както се вижда сега, за туй, защото русските дипломати, кой знае как захванали да подозират княза.

В Петербург, гдето княз Александър имал голяма надежда, че ще го поддържат, се отнесли не до там съчувственно към доклада му и горещото му желание за променение на управлението в България. Покойния цар не се съгласил, под никакви условия, но за да поддържа княза, заповядал да се каже на министрите да живеят в споразумение; заповядал да му се отпущат по 100,000 рубли годишно от царската хазна; повикал Наренцова назад; вместо него пратил Ернрота; взел си и представителя Двидова, като определил за нов представител в София г. Кумани, - единствения за когото ние знаем както тогава, тъй и сега от документите, че поддържаше либералите и беше против проектирания преврат.

При всичко това князът се върна в България недоволен. Либералите, макар и под консервативното министерство, сполучиха в изборите още по-голямо болшинство. Княза беше принуден да преклони глава и да образува ново министерство под председателството на Цанкова. Обаче, в скоро време, по едно спречкване с австрийския агент Кевенхюллер, Цанков остана само Министър на Вътрешните Дела, а Каравелов, като лице, което се ползуваше с най-голямо доверие тогава, стана Министър-Председател. И от това положение на работите, нито княза, нито русската дипломация, нито консерваторите останаха доволни. От документите се вижда, че те продължавали своите интриги. Скоро те сполучили да подровят положението на русския представител Кумани. Той е давал обширни обяснения за безполезността на всякакъв преврат, на всяко изменение по формата на управлението в България, но, както се вижда, малко внимание се е обръщало на неговите рапорти, а напротив те са станали причина да го преместят. В всеки случай работата е могла да се проточи няколко време, ако не и няколко години, но събитията на 1 март 1881 г. в Петербург, внезапно са изменили всичко. Убийството на покойния Цар предизвика отиването на княз Александър в Петербург. Тук, под грозното още впечатление на лежащия труп на убития цар, княз Александър се е въсползувал да поднови своето ходатайство, като го допълнил този път и с това, че България, по своето управление, може да стане гнездо на нихилистите. Такава беше и агитацията на консерваторите. Спомогнал е тук много и Директора на Государствената полиция в Петербург. По донесените нему сведения тогава от консерваторите и русските агенти, че в България имало нихилисти във всеки град, че убийството но царя се одобрявало от много българи - либерали, той обърнал вниманието на русските дипломати, че ако това положение на работите се продължава, той се бои, че България ще стане гнездо на русските нихилисти. Интригата се разиграла тъй искусно, щото царя по своята сурова натура това и чакал. Там, до гдето е бил още княза в Петербург, се скроил плана за преврата и на Еренрота са биле дадени нуждайте инструкции за действие. Кумани, бе повикан назад, а вместо него се испрати Хитрово в София. Княза пристигна и след няколко дни прокламацията за преварата се обяви. От документите сега се вижда, че една голяма част от суммите, потребни за преврата, биле дадени от Руссия, от суммите на окупационния фонд за устройството на Русско-Задунайска область.

В Петербург най-напред имало разни мнения за въпроса: да се направи или не, преврат. Военните, особенно Генералния Щаб, който е имал готови, види се, плановете за бъдещи действия на Балканския полуостров, биле против и генерал Обручев осъждал Директора на Азиятския Департамент, че необмисленно дипломацията бъркала на плановете му. „Да удовлетворяваме оплакванията на княза Батемберга, това съвсем не влиза в нашите грижи за България“, - казал Обручев на Мельникова. Но след като изслушал доводите на русския дипломат и съображенията, че „по-лесно ще могат да достигнат целта си, ако имат работа с един човек, не с цяла улична тълпа, която българите наричали Народно Събрание, защото при туй положение на управлението, не могло да се иска нищо от Батемберга, понеже всичко зависи от министрите и Народното събрание“, той по-омекнал. “Дайте, казал русския дипломат, на княза права и тогава искайте от него да си испълни обязанностите. Дайте му пълномощия да управлява самостоятелно страната и тогава искайте да испълни поставените му условия “ - след като изслушал тия довода, генерал Обручев склонил да не бърка на дипломацията.

Няма съмнение, че усърдието, с което и княза, и руссите, и консерваторите, се грижеха да докарат този преврат, трябва да им е доставило, подир сполуката, голямо удоволствие, на всекиго според заслугите му. Растичаха се, разбесняха се тогава на четири страни разнц русски коммиссари и емисари. Ернрот, комуто бе възложено да испълни плана, беше в ентусиазъм, че ще получи едно „спасибо“ от царя. Писмата по действията на русските офицери и дипломати по този преврат, са изложени в книгата, тъй щото ний няма да ги повтаряме. Ще кажем само това, че русските дипломати са донасяли искуствени телеграмми за доволствието на народа от княза и исканите му пълномощия, само и само да убедят Царя, че е необходим преврата. В Петербург вземали най-напред всичко за истина. Но скоро и едните и другите се разочароваха. Още преди изборите, руссите захванаха да проявляват несъгласията си, в някои работи, с консерваторите по въпроса за изборите, защото тия последните искаха да направят изборите не по предвидения от закона ред, а по особен начин. Руссите, които се бояли да не би с това да предизвикат някои бъркотии и да не би да ги осъдят от Петербург, гдето имали сведения вече за някои насилия, - дали мнение, че по-добре ще бъде, ако изборите станат по съществующий закон. Освен туй Хитрово захванал да се съмнява в Батенберга. Индиференнтността на иностранните представители захванала да го навежда на мисълта: „дали княза не се е загарантирал предварително от поддръжката на другите държави за преврата и дали в този в този случай руссите не са слепи оръдия на Англия, Австрия и Германия“? Това нещо той захванал да подозира, защото видял от разговорите си с представители на тия държави, че те се отзовавали много добре за княза и за неговите приближени - консерваторите. За самия княз Хитрово казва в същото писмо, че той го счита способен за всякакви пакости. По този начин ний виждаме, че общите тогас неприятели на българската свобода: руссите, Батенберг и консерваторите, се скарали помежду си преди още да отидат в Свищов, гдето щяха да се дават пълномощията на княза. Ернрот тъй също паднал в немилост както пред Хитрово, тъй и в Петербург. След Свищовското Събрание той бе повикан в Русия. Министерството на Вътрешните Дела бе поверено но известния Ремлингена. Консерваторите пък се разочароваха, защото видяха, че на тях не се отдаде такова доверие, както те си мислеха. Те са предполагали, види се, че подир като вземи княза пълномощията, тям ще бъде поверено управлението. Обаче, русските дипломати са имали свои планове. Марко-Балабанов, който беше яростен превратаджия, като видя че тази работа не излезе тъй както я е очаквал той, - замина веднага за Цариград, гдето беше агент на Княжеството. След няколко месеца обаче, той си даде оставката, дойде в София и се присъедини към либералната партия. Княз Александър, който беше захванал да разбира положението си, уволни Ремлингена, на което му е спомогнал, види се и Хитрово, защото от преписката се вижда, че и той го е мразил, - и назначи Начевича за министър на Вътр. Дела. Кабинета беше чисто консервативен, а за Военен Министър беше назначен Генерал Крилов. Руссите, от своя страна, са останали пък недоволни от княз Александра, защото виждали, че той протака и не скланя да предаде управлението на страната на русския цар. По този начин се захваща едно глухо гонение, което принудило русската дипломация да помисли за създаването на един чисто русски кабинет в България. Както се вижда от писмата, княз Александър е имал в Петербург свои хора, от които узнал, че му се крои кюляф и че ще му пратят русски генерали за министри. За да не излезе, че това става без негово знание, княз Александър сам се оплакал от министрите си и поискал да му пратят лица за министри от Петербург. Скоро в София дойдоха генералите Соболев и Каулбарс, заедно с Теохарова. Както се вижда от документите, назначението на Соболева е станало с ясно определената цел да ритне консерваторите, да примами либералите, като по-силна партия и да се принуди княз Александър да се отрече от престола за в полза на царя. Знаял ли е княз Александър программата на Соболева, или поне подозирал ли е, това не се вижда от писмата. Но по-вече за вярване е, че той е захванал да подсеща положението си. Решението му да подаде ръка на либералите, да възстанови конституцията и да повика Цанкова в министерството, - показва, че той е знаял от по-рано намерението на русската дипломация.

С назначението на Соболева, русската дипломация искаше да заличи своите погрешки и да се сближи с либералите. Руссите се бяха убедили, че консерваторите и Батемберг нямат никакво влияние в страната, а с преврата от 27 Априлий 1881 год. изгубиха и туй, което имаха. От друга страна небързането на княза да се отрече от престола, ги застави да почнат по-открито борбата си с него. Генералите знаяха гъделя на либералната партия и поискаха да я употребят за оръдие в своите нечисти цели. Соболев създаде вестника „Балкан“ и бе поканил да вземат в него участие някои от по-видните либерали; почнал беше да преследва консерваторите открито, и да създава нова партия под свое предводителство. Въпросът за постройката на железните линии е играл доста голяма роль в усилванието на недоразумението между княза и Генералите. Интересни са писмата на Хитрово и другите консули по този въпрос, както и за консерваторите, на които се мъчели да създават партия и положение. Даже сам Ернрот, който беше душата на преврата, в своя отчет се е отзовал за тях твърде зле. Соболев се е ползувал от всичко това, за да прави доноси в Петербург против княза и да усилва настроението против него. Той не пропустнал нито един случай, за да напакости на княза. Заповядвало се изрично на консулите в България как да е да се поколебае доверието на Батемберга. През онова време, 1883 година, още през началото на пролетта се обяви, че денят за коронясванието на царя ще бъде 15 Май. В Петербург като знаяха, че княз Александър ще бъде на коронацията в Москва, приготовлявали се да го накарат, да се отрече от пълномощията си и да възстанови конституцията. На страница 89 читателя ще прочете документа, в който се исказват плановете на русските дипломати по този въпрос; между друго там се говори, че подир възстановлението на конституцията, Стат-Секретаря Гирс мислял „да застави принца, да се отрече от престола. Едновременно с това вземали се мерки да се подготви населението в тогавашната Источна Румелия към съединението с България, и подир акта за отричението на княза, да се обяви княжеството под върховното управление на царя. Тоя план в всеки случай щял да стане подир коронясванието в Москва. От по-рано още русската дипломация распращала копие за поздравителните телеграмми, които населението из България трябвало да прати на царя. Генерал Соболев беше се распоредил пък, щото всички подобни поздравителни телеграмми да бъдат изпращани на негово име в Москва, а не на княза. По този начин искаха да изолират и да унижат княза. Депутацията, която консервативното народно събрание бе определило с княза, предварително е било решено да не се допуща в Москва и да не се приема от царя. Разбира се, че всичко това е оскърбило твърде много княз Александра. Той се възвърна в София недоволен от своето пътувание.

Подир тази явно оскърбителна постъпка, към княза, руссите взеха по-определено направление по нашите работи. За чрезвичаен императорски коммиссар в София беше пратен тогава Ионин. Нему са биле дадени инструкции: 1) да действува за възстановяванието на конституцията и 2) да застави княза, да се отрече от престола. Тия инструкции се намерват на страниците 91, 91, 93 и пр. Целта на русските дипломати не беше ни най-малко да възстановят конституцията. Те искаха с това да вземат окончателно на своя страна народа, който беше против пълномощията и да го поставят спрямо княза в враждебно положение. Веднъж това постигнато, което не беше никак трудно при онова положение, те лесно се добиваха до втората цел, - принудяването му да се отрече от престола. С пристигането си още Ионин обяви с циркуляр, че към 30 Август, тезоименния ден на Царя щял да иска от княза, с манифест да се отрече от пълномощията и ако той не склони, щял да го принуди да напусне страната и да я остави под управлението на генерала Соболева като регент. Освен туй, Ионин кани консулите да станяло празденството по-тържественно и на Царя да се пращат поздравителни телеграмми. Действително, и тази комедия се разигра тогава, но в по-друга форма. По чия инициатива, не знаем, но вместо възстановлението на конституцията, князът издаде указ, че назначава една специялна коммиссия от лица принадлежащи към разните партии, която да приготви един нов проект за конституция. Русските дипломати и генерали не останаха доволни, защото те искаха да се добият до испъждането на княза и за туй повдигнаха въпроса за възстановяванието на конституцията. През денят на 30 Август 1883 год. те пак се бяха опитали да испълнят желанието на Царя. Когато княза свърши тържеството при лагера, гдето раздаваше знамена, офицерите го поканиха на закуска. Тук те са мислели да го принудят да подпише отричанието си от престола и още същия час да го изпратят зад граница. Тази история се знаеше още тогава от мнозина в София. Обаче, княза е бил предупреден от други офицери и е напуснал закуската на време. Българските офицери, на които е била известна тази история и които не са биле съгласни, вдигнали княза на ръце и го отвели на файтона, а от там някой го съпроводили до Двореца. Вижда се работата, че генерал Лесовой, който беше тогава началник на артиллерията в Княжеството, е знаял всичкия заговор и той ще да е издал на княза, защото от няколко писма се вижда (стр. 95 и 96), че и Ионин и генералите са подозирали твърде много Лесовоя. Турили са даже хора да распитват подир него, да ли той е издал, а същевременно той беше отчислен от българската войска и повикан в Руссия.

Този опит накара княза Александра да дири исход на своето положение. Той намисли да се сближи окончателно с либералите, да възстанови конституцията по своя инициатива, без участието на руссите, и да повика Цанкова на власт като шеф на либералната партия. По този начин княза искаше да исхвърли генералите от кабинета неосетно и да превари русските планове за неговото испъждане. На Цанкова беше сторено известие в Вртаца, да дойде в София. С дохождането си още княза го повика и му откри всичката работа, като го моли да спаси и него и България. При всичкото остро течение, което имаше тогава срещу консерваторите, Цанков склони и направи примирие с тях. Уговорено беше да се свика тогавашното III Обикн. Нар. Събрание в началото на Септемврия и то да искаже желание в отговора на тронната реч за възстановление на конституцията. И наистина, на 6 Септемврия 1883 год. Събранието единодушно исказа желание в отговора си на тронната реч, щото конституцията да бъде възстановена иецяло. Представителите отидоха всички да поднесат в Двореца този отговор и още един път устно да помолят княза да изпълни тяхното искане. В същия ден излезе княжески манифест, който обявяваше на населението, че князът се отрича от пълномощията и възстановява Търновската конституция. Кабинета на Соболева си подаде оставката още същия ден и княза образува нов кабинет под председателството на Цанкова; кабинета беше смесен, - либерали и консерватори.

Ръкавицата беше хвърлена. Борбата обявена; тя взе ожесточен характер. Несполуката на Соболева и Ионина ожесточи още повече русските дипломати. В едно писмо, което се намира на страница 98-103, Ионин расправя на дълго и широко причините за несполуката и указва начинът, по който той мислел да действува за в бъдеще, за испъждането на княза. В туй време обаче, от Берлин и Виена са обърнали вниманието на русския кабинет, че неговия чрезвичаен императорски агент в България върши работи, които са явно вмешателство в чисто вътрешните работи на Княжеството. От Виена са прибавили още, че това поведение може да предизвика сериозни затруднения (стр.103 и 104). Тия забележки са принудили русското правителство да повика Ионина назад и вместо него да испрати Кояндера. При все туй, русските дипломати са считали, че Ионин е успял да направи много нещо. От писмата се вижда, че те са възлагали големи надежди и на Цанкова за испъждането на княза. От туй трябва да се разбира, че между Ионина и Цанкова е имала по-рано споразумение. Как е станало това променение в Цанкова, не се обяснява, но ний, които сме биле тогава в течението на работите, го обясняваме по следующия начин: Каравелов и Славейков бяха завели силна борба против Цанкова, за гдето се споразумя с консерваторите. Общественното мнение, особено либералната партия, беше силно настроена против княза и консерваторите; превратът беше още пресен и лошото впечатление, което той остави, не можеше да се изглади тъй скоро. Цанков се боеше, че Каравелов ще му одари крак и за туй искаше да се загарантира с поддъръжката на руссите, без които мъчно се одържаше тогава кабинет. За да добие тази подцържка, той е обещал, види се, че ще изпълни желанието им, - да испъди княза. Подобно обещание без друго трябва да имаше тогава, защото ний помним като днес, че, когато падна Цанков в Търново, русското агентство беше твърде недоволно и Кояндер привикваше депутатите, чрез известния А. Узунов, тогава Ловчански депутат, да отиват на чай у него. Освен туй, на страница 109 съществува една шифрована телеграмма, от която се вижда, че Азиятския Департамент решил да предложи на княз Александра чрез Д. Цанкова, да напустне България, и че той, Цанков, се бил съгласил да направи подобни предложения. Същия ден обаче, тази телеграмма се преустановява с друга.

Цанков падна в Търново, гдето беше свикал на извънредна сесия IV Обикн. Нар. Събрание да иска доверие, а Каравелов състави нов кабинет. Русските дипломати са отложили, види се, временно своите намерения, до гдето узнаят поведението, което Каравелов ще държи. Борбата между Каравелова и Цанкова се усили, и чудното е, че органа на Цанкова обвиняваше тогава още Каравелова, че управлявал по диктовката на Кояндера, т. е. че е станал русско оръдие! Да ли не е знаял, че и Каравелов е давал подобно обещание - да испъди княза?

В това същото време русския агентин в Пловдив Сорокин, раздухваше пък въпроса за съединението на Неточна Румелия с България. Този въпрос руссите са считали като средство за испъждането на княза. Румелийската, тъй наречена, съединцстическа партия, която се улицетворяваше в Гешев, Бобчев, Маджаров, Хаканов и пр., е, била тъй също русско оръдие; тя е повдигнала въпроса по подбуждението на Сорокина. Плановете и кандърмаците, както и спогожденията, са ставали доста дълго време.

Подир шест месеци ний виждаме, че Цанков окончателно и явно прегърна русската программа на действие. „Средец“ беше преименуван на „Светлина“ и в него открито се пишеше вече, че стоението на княза в България не е в интереса на Българите.

Едновременно с тази игра русските дипломати са приготовлявали и друго едно злощастие за България. Никой не можеше тогава да подозира, че Руссия е приготовлявала да ни вмъкне в една война с Румъния, с която най-малко имахме причини да се караме. Пограничната комисия, която определяше границата между България и Добруджа, беше свършила вече своето дело и Араб-Тапия, по нейното определение, падна на Романска страна. Букурещкото правителство решило да завземе границата. Русските дипломати поискали да се въсползуват от този случай и да присъединят Добруджа, чрез война, към България. Както се вижда от документите, те са искали да подпълнят българската войска с русски солдати, в вид на кадрови войски за обучаванието на българските солдати, и след туй да накарат България да обяви война. Добруджа им е била потребна, за да могат да бъдат по-близско с границата на България, та да не се забелязвало, когато могло да стане нужда да се докара русска войска в отечеството ни. Планът е бил скроен от Генералния Щаб в Петербург и на Военния Министър Княза Кантакузена са били дадени тайни инструкции да свика резервата и да чака втора заповед. Трябва да се знае, че всичко това, както и всички други подобни работи, са ставали скришно от княза и другите министри. Военния Министър получаваше заповед направо от Петербург и чрез консулствата. Кантакузен в онуй време чакаше в Русе заповед, за да обяви войната; а за да не се даде подозрение, обяви се, че в Шумен щяло да има маневри на войските. Всички вярвахме на това. Между тем сега се узнава, че целта е била съвсем друга. Внезапното прогласявание Съединението на 6-й Септемврий е спряло руссите от този пъклен план и избави България от едно голямо нещастие - да бъде неприятелка на онази държава, от която нашия народ не е видял нищо друго, освен добро. По този начин Съединението принесе три големи ползи на България, първата е че се съединихме, втората, че ни предпази от една злощастна война с Румъния, а третата, че се отървахме от русските офицери за винаги.

Решението на княза да отиде в Румелия и да поеме въпроса за Съединението беше една от най-решителните постъпки на Княз Александра, която тури начало на краят на русското опекунство над България. До тогава каквото и да ставаше, руссите се прикриваха своите действия с разни извинения и маневри, а тайно вършеха друго. Това се вижда на всяка крачка и от документите. Но решението на княз Александра да отиде в Пловдив с войските, без да слуша изричната заповед на Царя, който му запрещаваше това, ги принуди да излязат открито против България, а следователно и против княза. Русските дипломати, които до тази дата, 6 Септемврий, сами са подбуждали въпроса за Съединението, - те са създали тъй наречената тогава съединистическа партия, - изведнъж, след прокламирането на съединението, се обявяват против и считат действията на княза за престъпни и революционни! Сами са давали инструкции на Сорокина да възбужда една от партиите в Южна България към Съединението; сами са искали да употребят чисто революционни средства за присъединението на Южна България, а когато това Съединение се обяви, те въстанаха против него! Защо беше тази игра? - Защото руссите са искали, както се вижда от документите, да испъдят предварително княз Александра и в туй време, за да не дадат на народа възможност да изкаже своето негодувание против тази постъпка, да обявят веднага Съединението. Се за тази цел - испъжданието на княза, - те са предприемали да ни тикнат във война с Румъния. Всичките действия на Русските дипломати са гонили една главна цел: присъединението на България към русската Империя по средством принуждаванието княз Александра да се отрече от престола. Следователно, Съединението на Юж. България с участието на княз Александра, това за тях е било най-силния удар. Те са почувствували изведнъж, че всички ония оръжия, които са държали за всеки случай против княза, като въстановяването на конституцията и Съединението, избягват из ръцете им. Не оставаше вече, с какво да бият на чувствата на българите и да подкопават княза, защото едното и другото събитие се извърши пред очите на целия народ от самия княз. Гневът на Царя и на дипломатите му беше голям. И те се завзеха с напрегнати сили да правят всички възможни затруднения и пакости на България. Първата им длъжност е била: как по-осязателно, по-нагледно да дадат на българите да разберат, че Царя негодува, че той не одобрява това съединение, че той вдига покровителството си над България. За тази цел биле са дадени инструкции на всичките консули, да свикат русските офицери от гарнизоните и да им искат следующето мнение: „дали, в случай че се оттеглят русските офицери, българите ще бъдат в положение да командуват полкове и дружини? Има ли из българските офицери достаточно число добри артиллеристи? За колко време може да се подготви войската към боева готовност? В състояние ли ще бъде българската войска, в отсъствието на русските инструктори, да посрещне неприятелството на съседната държава? И какви именно по-удобни мерки намерват русските офицери, щото да се усложни и затрудни още повече положението на българската войска, за да не бъде годна за една война?"

На тия „покровителски и доброжелателски“ въпроси, русските офицери от разните гарнизони се събирали и взели решения, в форма на постановления, (стр. 122-123) в смисъл, че най-удобни средства, за да се затрудни и още повече усложни положението, те намерили: „веднага да се повикат русските офицери из България, както и всичките параходчета от Дунава“. Това постановление е било съобщено телеграфически в Азиятския Департамент. В Петербург като намерили туй средство за много внушително, и като са вярвали, че българите ще се оплашат, а войската ще се деморализира, - удобрили го и телеграфически (стр. 124) заповядват на Военния Министър Княза Кантакузена и на всички офицери, да напустнат България. При напущането на бригадите, полковете и дружините, русските офицери, които се хранеха до тогава с български хляб, искаха да произвеждат по-голяма паника между солдатите. Войските се приготовляваха тогава да отиват на границите. Когато българските офицери постройваха полковете и правеха молебствие, пред фронтът на полкът се явяваше русския полковник или дружинен командир, и с глас викаше на солдатите: „къде и с кого ще отивате вий? Не виждате ли, че Царя не удобрява действията на княза и правителството ви? Вашите офицери ще ви предадат на неприятеля и пр.“. На много места българските офицери, комадующи полковете, са изгонвали такивато инструктори от фронта твърде грубо, и са ги заплашвали с арест. При всичките старания на руссите да произведат бунт, те не успяха. Българските офицери и солдати бяха дълбоко проникнати от дългът към отечеството и задържаха високо войнската си чест.

Независимо от тия действия на офицерите, русската дипломация употребяваше и други средства пред европейските кабинети за да осуети Съединението, което целия народ прегърна с ентусиязм, В Цариград беше се събрала една международна конференция. Русските дипломати предлагаха, щото турските войски да окупират Южна България. Вътре в България техните агенти привикваха Цанковите партизани и чрез тях пръскаха всевъзможни заплашителни слухове. В Пловдив Русския консул беше отишел на събранието в Гимназията от по-първите граждани, и открито пред всички заявил, че Румелийци трябва да се откажат от Съединението, защото „красние фески идут уже ", а Руссия няма да ги защищава. Но всичките тия заплашвания се разбиха в корректното поведение на Княза и правителството му спрямо Турция. Руссите, обаче, не се отчайваха. Те насърдчиха сърбите към война, като са вярвали, че без техните офицери нашата млада войска не ще може да устои срещу сърбите. Милан беше останал твърде недоволен от съединението на двете Българин. Въсползуван от случая, че русските офицери напустнаха българската войска и като е бил уведомен от русския агент в Белград, че Царя ще погледне с много милостиво око на него, Милана, ако той обяви война на България и разбие княза, - той се реши да се хвърли в една братоубийственна война. Русските дипломати в София потриваха ръце. Когато сърбите преминаваха нашата граница и потеглиха за София, те отваряха шампанско от радост, че ще им се удаде възможност да свалят княза. На 6 и 7 Ноемврий, когато ставаше най-решителната битка при Сливница, управляющий русското консулство, Богданов, заседаваше в Митрополията с дядо Климента, Цанкова, Славейкова и още неколцина, да размислят, как да се посрещнат сърбите и кога да се обяви княза за свален от престола, от името на русския цар. Имало е обаче, Господ и за България! Вместо поражението на България и превземанието на София, на другия ден се получи известието, че нашите храбри войници разбили сърбите. Русските дипломати си прехапаха язика.

Интригите им в Цариградската конференция тъй също не успяха. Намериха се и там умни и добри хора, които склониха Султана да повери управлението на Источна Румелия на българския княз за пет години, и същевременно се беше назначила една коммиссия, която да определи начина на управлението. По този начин руссите претърпяха от всяка страна фияско.

Вследствие на всички тия борби с Руссия, гонението, което правиха руссите против княза и Съединението, и добрия исход от войната и Съединението, княз Александър стана обичан от народа, неговото име се славеше и в последната колиба. Враждата на руссите, естествено, се увеличи още повече. Обаче, те нямаха вече свои офицери в България, чрез които да действуват за испъждането му. Трябваше да намерят други хора измежду самите българи. И наистина, скоро те ги намериха. Изродът на българщината Д. Цанков се тури пак на чело на този пъклен план. Както се вижда от самите документи, русското агентство му отпущало доста големи суми, за да води агитация против княза. Навсякъде се съставляваха испълнителни комитети, а на чело на тия комитети в София са биле определени от самото агентство: Цанков, Балабанов, и Бурмов. От друга страна русския полковник Сахаров беше влязал под кожата на някои докачени офицери, Бендерев, Груев, Р. Димитриев, и пр. Въпросът се третираше доста явно. Органа на Цанкова „Светлина“ не само че заявяваше открито за необходимостта, щото княза да напустне България, но печаташе един вид форма на прошение, и подканяше българските граждани да го преписват, подписват и пращат или направо до него, или до русското агентство. Тия прошения се адресирваха до Царя с молба, да избавял България от Батемберга и да вземял той управлението на страната, под свое покровителство. Напечатани бяха разни брошури под заглавие „Туркомания“, „Батембергия“ и се продаваха под носът на княза около Двореца. Самия Каравелов орган, в. „Тър. Конституция“, сегис-тогис подпущаше по някоя инсинуация против княза и не излезе нито един път да го защити, както трябваше, а се занимаваше да отговаря нам, които издавахме в. „Независимост“, и защищавахме противорусската политика и Батемберга. Няма съмнение, че ако Каравелов беше по-честен и искаше, той можеше да защити княза и да спре онзи разврат, който се проповядваше тогава. Но очевидно е, че нему са биле известни всички планове. Знае се даже, че чрез покойния Майор Никифоров, Военен Министър тогава, той е бил в всичкото течение на военния заговор, защото Груев и Бендерев бяха другари на Никифорова и живеяха заедно. Но той не е зел никакви мерки да предупреди княза, или сам да сплаши и накаже заговорщиците, а напротив, за да го не превари Цанков и Бурмов, да не земат славата и да станат по-близки до русските дипломати, - той е насърдчавал предателството. Една важна роля е играла тук и мадам Катя, под кракът на която стоеше Каравелов по много въпроси...

По този начин руссите сполучиха да откраднат през нощта на 9- й Август 1886 г. княз Александра от Двореца. На всекиго беше ясно още тогава, че това мръсно дело е творение на русската дипломация заедно с Каравелова; между тем, и подкупените предатели, и самите русски дипломати, както и органите им, се мъчаха да го представят като дело на българския народ. Срамуваха се и те сами от своите гнусни дела.

В първите дни подир известието за свалянието на княз Александр, светът се погнуси от България. Всичкия Европейски печат, съчувствующ и несъчувствующ на България, осъди ни като народ неблагодарен на един княз, който прослави и отечеството ни и оръжието ни. И тоз позор, туй грозно нещо щеше да остане вечно в народната ни история, ако да не беше г. Стамболов в Търново.

Тъкмо когато руссите потриваха ръце от радост, а царьт се упражняваше да излива своите милости към България; тъкмо когато на 10 Август, по искането на Груева, княз Долгоруков е бил назначен за царски пратенник и наместник, - от Търново се получава известие, че Стамболов не е съгласен с станалия преврат и се прогласил за диктатор от името на изгонения княз. Същевременно дохожда друго известие, че в Пловдив Муткуров действува солидарно с Стамболова, събира бригадата си и тегли войски къде София. Груев си въобрази, че ако измени временното правителство и тури Каравелова на чело, ще сполучи. До тогава временното правителство беше на чело с Климента и Цанкова. На 11 Август, се обяви, че правителството се изменява и дохожда Каравелов; но всичко това нищо не помогна. Народа и войската видяха, че тук е станало измяна голяма, и не искаха вече да вярват на Софийското правителство. При всичките молби, които пращаха от София на г. Стамболова, да не действува от името на изгонения княз, той не се съгласи и заповяда на Софийското временно правителство да престане да съществува и да се покорява на заповедите му, инак заплашваше, че ще го накаже със смърт. Каравелов се опита да изпрати К. Стоилова и Т. Иванчова, за да водят преговори с него, но Стамболов отговори, че ако отидат, ще ги арестува. Софийското правителство, като се видя изолирано от всякъде, престана да действува на другия ден. Русското агентство печаташе и пръскаше по улиците телеграмма подир телеграмма, но нищо му не помогна. Подир един ден Муткуров влезе тържественно в София, а бунтовниците - предатели избягаха едни отделно, а другите с Струмския полк. Подир тях отиде един малък отряд и около Кюстендил бе ги изловил всички. Княз Александр се възвърна в България, и, ако не беше направил погрешката с известната телеграмма от Русе до царя, с която му заявяваше, че слага короната в неговите ръце, - щеше да остане, може би, и днес в България. Обаче, той се показа повече малодушен, от колкото се очакваше, и когато дойде в София, отрече се от престола като остави регентево, състояще от г. г. Стамболов, Муткуров и Каравелов. Последния, при всичката му окалянност, беше взет в регенството, за да се не дава повод на разцепление, още от началото, а да се работи общо и задружно за запазване на страната.

Русското правителство не остана никак задоволно от новия ред, защото, вместо да се предаде управлението на царя, както се е крояло и както го доказват печатните документи, то оставаше пак в ръцете на Българите. Целта не се постигаше и царя от ново закрои нови пъкленни планове против България. Сега обаче, той считал работата за по-лесна, защото в междуцарствието и безкняжието той е бил уверен, че българите ще послушат неговата воля и желание и испрати Каулбарса под вид уж на дипломатически агент, а в същност чрезвичаен пратенник, да вземе управлението на страната. Но той се излъга много. Царското слово, благодарение на хайдушкото поведение, което държаха руссите спрямо България по много въпроси, беше престанало отдавна да се слуша в отечеството ни. Народа и войската гледаха по-вече на своите испитани патриоти, отколкото на царските слова и благоволения.

Каулбарс стъпи в България с всичкото си величие и с права и пълномощия, които читателите ще видят в документите, - да прави-струва, но да възбуди народа и войската против регенството и да вземе управлението в ръцете си. Разбесня и развълнува се той на четири страни още от първия ден. Нотите му, във вид на заповеди, се печатаха по улиците. Привикваше в агенството гражданите, заплашваше ги и ги надумваше да бъдат против регенството. На Цанкова даде пари да издава „Светлина“, а на дяда Славейкова, - в. „Истина“. П. Каравелов, това животно в человечески образ, който се е родил да докарва само катастрофи на България, се обяви несолидарен с другите двама регенти и се захвана и той да издава в. „Търнов. Конституция“, за да оправдае испъждането на Батемберга; и да действува против регенството. Скоро се обявиха избори за Велико Народно Събрание, което щеше да избира княз. Каулбарс се обяви открито против това и поиска с нота от правителството да спре всякакъв избор догдето страната не се умиряла, за да можал народа да се произнесе свободно. Обаче, регенството подсети, че неговата цел е - да му се даде възможност, за да възбунтува страната, и не го послуша. Деньт за изборите беше обявен на 27 Септемврий. Каулбарс, като видя, че в София не може да направи нищо, предприе едно пътешествие из България. Гдето пристигаше, из устата му излизаха псувни и хули против регенството. На всякъде той казваше, че волята на Царя била - да падне регенството и да се слуша Царя. В много градове, гдето имаше войска, той привикваше офицерите и ги караше да се обявят против правителството, без да се боят, - Руссия щяла да ги защити. Обаче агитациите му се посрещаха на всякъде с негодувание от населението. Ходиха да му се представляват само изродите на българщината, а населението гласно протестираше против неговите бунтовнически действия. Официялно тогава се казваше, че Царя се въодушевлявал от чувства на безкористно доброжелателство към България; че той искал да се отложат изборите, за да се дадяло възможност на народа да избира свободно княз и пр. Документите сега ни откриват тайната на всичката тая русска беснотия, която се разиграваше в България. Каулбарс не е бил агент за защита на русските поданници, а коммиссар за превземанието и завладяванието на България. Той е бил „злия гений“, пратен с нарочната цел да всява раздор, да вдига и насъсква брат против брата. Това нещо, разбира се, не е ново за нас, но ний го отбелязваме, защото в 1890 г., когато известния русски писател Татищев дохожда в София и след туй написа няколко писма, и не право, а косвено, осъди Каулбарса, че е действувал много нетактично, станал е причина да всее вражда и да възбуди още повече общото мнение в България против себе си и Руссия, - той, Каулбарс, публикува едно писмо, в отговор на Татищева, във в. „Новое Время“, в което се оправдаваше и отблъскваше всяка вина от себе си, като стоварваше вината върху регентството, че не е искало да го послуша и че се въодушевлявало от враждебни и преднамерени чувства против Руссия. Още тогава, в няколко статии в „Свобода“ ний изобличихме генерала в лъжа и доказахме, че при всички пакости, които Руссия беше ни направила до тогава, при всичките известни нам нейни кроежи, регентството беше готово да направи пак отстъпки и да избере онзи кандидат на княжеския престол, когото Русия укажеше; но че той отказваше да направи това, и на всеки подобен въпрос от първия Регент г. Стамболова, е отговарял: „Руссия няма още кандидат.“ Ако тия документи, които печатаме сега, бяха на ръцете ни тогава, нашия отговор на неговото писмо щеше да бъде съвсем друг. Вместо да вадим заключение от действията му и да доказваме, че той не е дошел да въстановява ред, тишина и да всява братска любов, както се хвалеше, - щяхме да напечатаме едно писмо от неговите инструкции, както и от разменените му корреспонденции, и всеки щеше да разбере, че Каулбарс е бил бунтовник, разбойник в генералски мундир, когото нашето правителство трябвало да застреля без всяка присъда. Проследете внимателно корреспонденцията му с Петербург, подир несполучливата му обиколка из България и вий ще видите, какви мискински доноси е правил той, как безсъвестно е изопачавал работите и настроението, с единственна цел - да възбуди и ожесточи официалните кръгове в Петербург още повече, и да се добие до една окупация на България. Ако регентството не беше се показало повече благоразумно и не беше освободило някои от арестованите тогава офицери-мятежници, откритото и въоружено сблъсквание с Руссия, може би, щеше да се предизвика. Като видял своята несполука от всяка страна, Каулбарс се ухитрил да представлява всичко в такава форма, щото в Петербург да не стоварват вината върху него. Докарването на клиперите в Варна е било дело на неговите изопачени донесения. Прекъсванието на сношенията и вдигането на консулите е дело пак негово. И какво друго можеше да се очаква от един човек, който като луд се затича на митинга в София да пледира с населението и да му доказва, че Царя не искал регенството? Ако беше на неговото място пратен някой по-умен и по-тактичен човек, твърде беше възможно да ни подлъжеше. Но, вижда се, че и тук щастието на България е поработило.

Документите, относящи се до мисията на Каулбарса в България, неговото поведение и пр., които мнозина тогава не можаха да си обяснят, най-ясно дохождат да убедят всекиго, колко са биле пъкленни плановете на русските дипломати. Мнозина вярваха, че неговото искание да се отложат изборите за Велико Народно Събрание, се правеше с цел да се даде повечко време на народа, да се произнесе по-свободно за избора на княза. Сега излиза на яве от документите, че „отлаганието“ и „времето“ се е искало съвсем с други намерения. Руссия не е имала никакъв кандидат за княз, защото не е мислила, да допуща избор на княз. Протестите на Каулбарса както против изборите, тъй и против Събранието не са биле от съображения на тяхната незаконност, както го пишеше той тогава в нотите си, а са биле давани, защото въобще Руссия не е искала да се предлага на Събранието избор на княз. Намерението на Руссия е било - да се изберат в Събранието такива хора, които не да избират княз за вакантния български престол, а да прогласят протекторството на Царя над България и да му предадат управлението на страната. В инструкциите на Каулбарса (стр. 144-148) се дават пълномощия, щото „да действува на умовете на истинските български патриоти, за да забравят миналото и да мислят само за бъдещето; дружно и единодушно да се подготвят за новия държавен живот, който ще се отвори пред тях и ще подготви здрава и очистена от всякакви миязми почва за новото правителство, което ще се състои исключително от лица, назначени от императорския чрезвичаен посланник Генерал Майор барон Каулбарс. “ По-надоле в писмото се говори, че времето на празднословието се минало вече и че „Царя и Руссия очаквали факти, с които българите несъмненно трябва да докажат своята преданност, и само в такъв случай могат да се надяват, че Царя ще съизволи да поддържа преуспяванието на страната“. На друго място в същото писмо се казва: „Царя се надява, че в тази минута всичките българи ще оставят на страна своите вътрешни раздори, открито и задружно ще се присъединят към Руссия“. Подир всичките тия гладки фрази за „задружно действие“, и за „забравяне на миналото“ и пр. дохожда един пасаж за секретната миссия на Каулбарса. Тая миссия се е състояла в следующето: 1) да отстрани от власт „незаконните“ български регенти и управители; 2) да се образува ново министерство от лица действително преданни на Руссия; 3) да се освободят всички арестовани офицери по испъждането на Батемберга и да им се възвърнат предишните длъжности; 4) да се снеме военното положение и да се отсрочат за неопределено време изборите за Велик. Нар. Събрание; 5) за да се възстанови порядака и спокойствието, новото министерство ще ходатайствова пред Императорското Правителство за подпълването на българската войска с русски конни и пехотни полкове и артиллерия; 6) да се уволнят в оставка, ония от българските офицери, които са биле привърженици на Батемберга; 7) след като се испълнят горните инструкции, да се вика Велико Народно Събрание, на което да се предложи волята на Царя, за да се тури на Негово Величество титула „Великий княз на България“. Императорския наместник ще бъде назначен измежду българите; 8) Конституцията, свободата и независимостта на Княжеството ще бъдат вечно запазени; 9), да се увери населението, че нито княз Батемберг, нито някои от неговите братя, под никакви условия, не могат да се върнат в България и да стъпят на престола“.

Такива са биле „безкористните“ и „доброжелателни“ чувства на Царя към българите; такива са биле и намеренията му. Тия чувства и тия намерения именно беше дошел Каулбарс да прокарва, а не „задружност“, „братска любов“, „ред“, „тишина“ и пр. Царят си е въобразявал, че преврата от 9-ти Август му отвори пътя да глътне България на един залък. За туй и Каулбарс беше толкова дързък и нахален; за туй не се стесняваше той да ходи из България и да бунтува гражданските и военните власти против Регентството.

Когато Великото Нар. Събрание се събира първи път в Търново, русския консул в Бургас, заедно с оставния руски капитан Набоков и някои развалени български офицерчета, Кашелски и други, вдигнаха бунт против властта, и прогласиха ново временно правителство начело с Горанова и Бракалова, сега емигранти. Този бунт, по всичко се вижда, е станал с цел да сплаши представителството. Че бунта беше дело русско, не трябва никакво съмнение, защото покрай Бургас бяха надошле русски параходи и чакаха заповеди да навлязат и превземат градът, ако бунтът сполучи. Този беше първия тогава бунт и нямаше съмнение, че произведе малко страх във всички, да не би да се повтори и по други градове. За да потуши и да предпази други смущения, регентството обяви страната в военно положение, а майор Паница беше пратен с един отряд войска да потуши Бургазския бунт. Войската стигна на време и бунта се потуши твърде скоро. Но тук майор Паница показа своята неспособност, защото нито един от бунтовниците не бе осъден и наказан както трябваше, за пример на другите. Набоков, който беше в ръцете на властите, Паница го предаде на русския параход, без всяко наказание. Това обстоятелство вероятно насърдчи и други развалени натури да си опитат късметя в предателството попосле, както и сам Паница.

Каулбарс в туй време обикаляше още из България и се надяваше, че примерът на Бургас ще се повтори и другаде. Особено се надявал той на Шуменската артиллерия.

Но горчив хап излезе този лаком залък, когото Царя искаше да глътне! При всичките прикривания на истинските цели и планове, които Каулбарс готвеше, българските Регенти подсетиха нечистите му намерения и отблъснаха категорически всичките негови искания, и, въпреки очакванията на Царя, Великото Събрание избра тогава Валдамара Датский за княз на България. Оказа се, че този господин не си турял сам калпака на главата, от другаде си палял чибука; - той не прие да дойде в България. Това обаче, не уплаши никого от българските патриоти. Великото Народно Събрание избра една депутация, която натовари да отиде по Европейските Дворове и да моли да вземат под свое покровителство и поддържат малката и слабата България, срещу която Руссия е зинала като ламя да я глътне.

Тази постъпка на българските патриоти, обяви вече борбата между Руссия и България. Ожесточението на Царя нямаше граница. За да покаже своята злоба и зли намерения още по-нагледно, той заповяда, щото всичките русски консули от България да се вдигнат и да се прекъснат всеки сношения. На Каулбарса беше казано да направи това някак по-демонстративно, с прокламация. И действително той се опита да пръска своите прокламации, като е вярвал, по всяка вероятност, че ще може да повдигне и населението против правителството. Но българските власти знаяха по-рано това негово намерение и прибраха всичките му прокламации, които той се опитваше да распространява.

Така се свърши миссията на Каулбарса. До тук бяха и официалните ни сношения с Руссия.

От този ден нататък борбата се захваща на нелегална почва, с чисто разбойнически средства от страна на Руссия. Тя заяви официално, че не признава нищо законно в България и че всичко, което българите вършат, в очите на Царя и неговата дипломация, щяло да се счита за узурпаторство над народа, за насилие и беззаконие. И понеже българите не послушали Царя и не вървяли по неговите „доброжелателски“ предначертания, то Руссия щяла да пази неутралност в българските работи, догдето самите българи дойдяли да съзнаят погрешката си и поискат вмешателството на Царя в техните работи. Това беше обаче, само официялната страна на въпросът, а в същност русските дипломати, чрез всевъзможни тайни конспирации, било с техни хора, било с подкупени българи, употребиха всички усилия да предизвикат бунт в страната ни.

В туй време, когато нашата депутация от Великото Нар. Събрание обикаляше Дворовете, русските дипломати дадоха на Хитрово в Букурещ неограничено право, да расходва от пустнатите нему сумми, за да създаде бунт в войската. Груев и Бендерев и всички други емигранти, бивши офицери в нашата войска, бяха под негово расположение. Хитрово даваше суммите, а те водеха преговори, преписваха се и разписваха с разни гарнизонни началници. Благодарение на съществувавшия от по-рано раздор между някой от офицерите и завистта и инатът у други, - имаше офицери в няколко гарнизона, които се бяха поддали на подкупите и измамата. Всеобщия бунт според уловените тогава преписки, се е готвял и е бил определен за Май месец; и ако правителството не беше открило съвсем случайно работата, може би, България щеше да испита и туй нещастие. Какъв щеше да бъде резултата, то е друг въпрос, но бунта щеше да бъде много по-грозен и в по-големи размери, отколкото беше в Силистра, Русее, Сливен и пр. Заговора, като казахме се откри съвсем случайно. Правителството беше назначило г. Н. Обретенова за Силистренски окр. управител в първите числа на месец Февруарий и бе му обърнало вниманието да следи действията на капитана Кръстева, защото за него се имаха сведения, че е в сношение с емигрантите. Три-четири дена нещо след отиването г. Обретенов хвана един турчин, който преминувал границата между Румъния и България по сухо. Той се усъмнил в него, претърсва го и намерва писма от Бендерева, Р. Димитриева и други до Кръстева. Този турчин е служил за техен куриер. Обретенов веднага отива на апарата, протелеграфирва съдържанието на писмата до правителството. Обаче, току-що той излиза от телеграфната станция и Кръстев дохожда с една рота войници и завзема телеграфа. Но в София вече знаеха всичко. Като е бил уверен, че непременно ще го последва някое наказание, Кръстев размислил за по-добре да се провъзгласи против правителството, и действително заранта той събира войските и прогласява ново царство. Във всичките тия бунтове, гражданите не само в Силистра, но и на другите места, не взеха участие. Бунтовете бяха дело чисто на военните.

Щом се получи известието, че Кръстев се прогласил за мятежник, правителството даде заповед, щото част от Русенските войски, под командата на капитана Драндаревски, и част от Варненските, под командата на капитана Паничерски, - да отидат и завземат Силистра. Нападающите войски бяха под общата команда на Капитана Драндаревски. Но току-що войските тръгнаха от Русее, и майор Узунов, който тоже бил в заговора, вдига втор бунт в Русе със сапйорите. В този бунт участвува и русския офицерин Больман, който стоеше в разположението на Хитрово в Букурещ. Положението се усложни от всяка страна. Правителството, като видя, че работата може да вземе сериозен характер и че бунтовете може да се разпространят и по другите гарнизони, заповяда на войските от Търново, а други от Свищов, да нападнат Русе. Майор Р. Петров, сега полковник, беше назначен за главнокомандующ на отдела с право да повтвърдява смъртни присъди. Благодарение на обстоятелството, че пехотния полк, под командата на капитан Вълков, не се предаде на мятежниците, и благодарение на това, че самото население в Русе възстана с оръжие против мятежниците, - бунтът се потуши още същия ден и виновниците бяха наказани найстрого, - застреляни. В Силистра, войниците, като виждат, че командира им Кръстев, ги е излъгал, дават един залп върху му, когато той отишъл да се прощава и да бяга в Влашко, и го убиват на мястото. Същия ден отряда на Драндаревски влезе в града.

По този начин опитването на русските дипломати да вдигнат бунт в страната чрез войската, - пак не сполучи, а спомогна само да убеди целия свят, че бунтовете са дело на русската дипломация. Строгото наказание на виновните показа твърдостта на правителството да следва делото, и послужи за пример на всички предатели.

До това събитие, в Европа всички мълчаха и чакаха да видят следствията. Когато обаче видяха, че правителството и народа се борят сериозно с бунтовниците и че в бунтовете вземат участие русските дипломати, - почнаха да си издигат гласът и дипломатите и вестниците и да искат от Европа да защити беззащитните българи, които Руссия иска да погълне. Първия симпатичен глас когото ний бяхме чули за България и започнатото дело, в растояние почти на 5-6 месеца, беше гласът на покойния Унгарски министърпредседател г. Тисса. В отговор на запитването на един депутат, той осъди в камарата поведението на русските дипломати публично, от министерската трибуна и исказа най-големи симпатии и похвали към българите. След него говори, тоже в камарата, и граф Калноки. В Цариград захванаха тъй също да гледат с уважение на българските патриоти. От всякъде почти общественото мнение се обърна в наша полза. Русските дипломати бяха изобличени и Хитрово беше повикан в Петербург, да го мъмрят за несполуката. - Ромънското правителство взе мерки тогава, и изпрати всички емигранти вън от Ромъния.

Подир туй фияско работите временно утихнаха. Строгите мерки на правителството произведоха своя ефект и вън и вътре в страната. Продажните елементи се свиха временно.

През лятото, месец Юний 1886 г., регентството свика пак Великото Нар. Събрание и предложи кандидатурата на нине царствующия княз Фердинанд. Избора беше единодушен, без разлика на партии. Първоначално мнозина не вярваха, че княза ще приеме да дойде в една страна, която по онова време приличаше на вулкан; но когато князът отговори благоприятно и когато прие депутацията на Народното Събрание, всички се убедиха, че избранника без друго ще дойде да завземе вакантния престол. И действително не се мина дълго време княза дойде в България, положи установената клетва в Търново и пое управлението.

Русските дипломати бяха гръмнати от този резултат. Най-напред те обявиха княза за незаконно избран; след туй захванаха да водят интриги и заплашвания в Цариград, за да накарат и Турция да ги последва. Европейските Дворове от вежливост и висши политически съображения, види се, прекъснаха и те официалните си сношения с българското правителство, които до тогава съществуваха. Но всичко туй не помогна нищо на Руссия. Нито княза, нито правителството му се оплашиха от тия постъпки.

Русските посолства в Цариград и Букурещ се завзеха тогава сериозно за създаването на нови бъркотии в България, за да покажат с това пред Европа, че и народа негодува, за гдето княза дошел в страната без съгласието на Руссия. В Цариград Посолството приготви експедицията на Набокова, която беше разбита по Бургазските крайбрежия, а в Букурещ, посредством отставния русски офицер Порфирий Колобков, заведоха преговори с майор Паница за испъждането на княза от България. Преговорите биле захванати още през Октомврий 1887 год. Документите по този въпрос се захващат от страница 186 на нагоре. Предвид на това обаче, че Паница е искал много нещо, че условията му биле малко тежки за Руссия, и от друга страна, види се, като не са му вярвали много, - русските дипломати предпочели експедицията на Набокова. В едно писмо от началника на Азиятския Департамент до Хитрово в Букурещ (стр. 193) се казва следующето: „Като предпочита експедицията на Набокова пред всяки съглашения с българските офицери, Императорското министерство праща в Цариград първия секретар, при вверената вам Императорска Миссия, за да сключи окончателните условия с капитана Набокова, както и за редът по който ще се управляват завзетите от него местности в България, до пристигването на подкрепления от Одесса. При това, разрешено е на коллежския съветник Вилямова, да даде на капитана Набокова парични средства за издържането на хората, които той е събрал за казаната експедиция“.

Както се вижда от горнето, нашите „освободители“ се грижили сериозно да ни освободят съвсем от България. Не само че приготовлявали разбойнически чети, но още готвели и подкрепления из Одесса от редовните войски! Помним много добре, с каква ярост отговаряха русските официозни вестници, когато Набоковата чета беше разбита и когато, на основание на намерените у него писма, ний бяхме казали във в. „Свобода“, че Набоков е изпратен от русските дипломати да вдига бунт в България. Не само руссите, но и нашите опозиционни тогава вестници „Търновска Конституция“ и „Народни Права“ излязоха защитници на русската дипломация, като ни обвиниха, че сме искали с подобни инсинуации да покриваме „негодованието на народа към правителството“. Русските официози, които протестирваха, отричаха всяко вмешателство на дипломацията, или кое и да е официялно лице, в подобни бунтове и заговори. Руссия, казваха те, е престанала да се интересува вече с съдбата на България; тя ще държи неутрално поведение и оставя българите да се пражат в собственото си масло. Тия заявления на русските дипломати послужиха даже за оръжие на опозициите да нападнат правителството, че станало причина да се лиши България от покровителството на Царя, че нарочно измислювало русско вмешателство и пр., за да се държало на власт с сила. Нямахме тогава тия документи и принудени бяхме да дирим други средства за защита. Нека четат сега и видят и те, и целия свят, че всичко, каквото сме говорили за русската дипломация, е било съвършенно право; че не народа, не опозицията по своя инициатива и влияние е правяла бунтовете, а русската дипломация с своите рубли е създавала всичко... Подир несполуката на Набоковата експедиция русската дипломация се обърна пак към Паница. Под предлог уж, че ще доставят оръжие за войската от русските „оружейни заводи“, в София дохождаха тогава разни Колобковци и „купеца“ Новиков, да сключват условията с майор Паница за испъждането на княза. Документите по този заговор са толкова ясни, щото не искат никакви разяснения. Преговорите са вървели бърже. Но в туй време русския посланник в Берлин граф Шувалов съобщил, че Император Вилхелм II има намерение да посети русския Цар. От Петербург заповядват тогава на Хитрово да прекрати временно преговорите с Паница, и да отиде при посещението в Петербург, гдето може да се уреди въпроса за България по взаимно съгласие на двамата монарси. Работата била преостановена за малко време.

През периодът от 9 Авг. 1886 г. нататък, и нашата Екзархия в Цариград играеше тоже една недостолепна роль. При постоянните подбуждание на Нелидова тя беше станала сборише на всичките емигранти. Предателите, които бягаха из България, за да не попаднат под строгите наказания на закона, намерваха прибежище и прехрана при главата на църквата. Екзарха беше повече русски агент отколкото духовен пастир. Св. Синод в София, като гледаше поведението на началника на църквата, и той се зарази с политика. Повечето по чужди подбуждания и влияния на разни партизани, отколкото по собствена инициатива, един ден Св. Синод си позволи да разсъждава за чисто политически въпроси и повдига питане, че князът стоял незаконно на престола, понеже не бил православен, за туй той, Синода, решава да не се споменува името на княза в църквата. Правителството, като видя, че някои от владиците, членове на синодът, се занимават с работи, които не са от тяхна компетентност, предупреди ги да напустнат туй поведение и да се грижат за чисто духовните работи и нуждите на църквата. Политиканствующите митрополити почнаха да правят още по-вече на инат. Правителството се принуди тогава да ги испрати под конвой по местата им, и по този начин да даде на русските дипломати да разберат, че владиците не всякога могат да бъдат добри проводници на тяхната политика. Това събитие даде още едно оръжие на русските дипломати да вдигат аларма против нашите власти и да комбинират нови средства и заговори.

Не искаме да кажем тук нищо още за сегашното поведение на святата Екзархия по последните повдигнати въпроси за изменението на някои членове от Конституцията. Достатъчно е да се знае, че и в този случай Екзархията е надута от Нелидова.

Д. Цанков беше слязъл през лятото на 1889 г. в Букурещ със зетя си Люцканова. Се в същото време забелязвахме, че П. Станчев снове между София - Белград - Букурещ. Сега се вижда, че тук Цанков е водил преговори за испъждането на княза. Нашите власти бяха се по-распустнали малко и неподозираха организирванието на комплот от Паница. Въобще на Паница се гледаше като на човек панта, подир когото мъчно можаха да тръгнат хора с колко годе ум. Русската дипломация, като видяла, че не е могла да свърши нищо, когато Германския император е бил в Петербург, подновила преговорите си с Паница, но този път посредством Д. Цанков. На стр. 208 се намерва едно писмо от Хитрово, Букурещкия русски посланник, до Началника на Азиятския Департамент от 14 Юний 1889 под № 198, в което се казва, че Д. Цанков и П. Станчев се явили при него, Хитрово, и му поднесли едно писменно съглашение между партиите в България по въпроса за свалянето на княза от престола и за съставянието на ново правителство начело с един императорски коммиссар. При това, те му предали още и едно „подлинно заявление“ от „Военно-революционния комитет“ в София на чело на който стоял Майор Паница и в който земал участие и Военния Комендант Подполковник Кисов, и молили по-скоро да се определи лицето, което ще бъде Императорски Коммиссар. Най-после искали и парична помощ за поддържанието на някои лица. Хитрово указва още в Азиятския департамент от къде може да се заемат пари за тази цел и прибавя, че той дал на П. Станчев 10.000 лева под расписка, която и препраща. На 22 Юний Азиятския департамент пише на Хитрово да приведе в Белградската миссия една сума от 50,000 лева в расположение на Д. Цанкова, за да дава пособия на лицата, които са изявили съгласие да вземат участие в испъждането на княза. Обаче, на 17 Септемврий, с шифрована телеграмма Хитрово съобщава в Азиятския Департамент, че по неговите сведения от София, макар и да е имало съглашение между политическите партии, съставянето на новото правителство немогло да стане още, защото Паница не бил съгласен да влезе и Каравелов в правителството.

На 20 Септемврий 1889 год. с писмо под № 479, Хитрово съобщава на Азиятския Департамент, че Паница заявил пак готовност да води преговори за свалянето на княза и този път правял вече отстъпки от предишните си условия. Види се, че Паница и Цанков, ако и да са работили за една и съща идея, и ако и да са се знаяли, трябва да са имали недоверие един към други и са водили и по отделно преговори. Но така или иначе, понеже в София не се подсещаше нищо за този заговор, русското правителство е считало работата за много сигурна, до толкова сигурна, щото предписва свалянето на княза да не станяло по същия легален начин, както с Батенберга, а трябва да се предадял на народния съд и да бъде наказан строго като узурпатор (стр. 220). В това писмо се казва още на Хитрово, че ходатайството на Военния Комитет за назначението на императорски коммиссар в България, ще се удовлетвори само тогава, когато се издаде присъдата против Кобурга. Тия заповеди са биле съобщени на Паница и той е отговорил на Хитрово, че за да стане по-тържествен народния съд, трябва да се отложал въпроса за няколко недели, догде се затвори Нар. Събрание, което тогава заседаваше в София (стр. 221). По-после подир затварянето на Нар. Събрание, на 17 Декемврий 1889 г. под № 610, русския посланик от Букурещ съобщава в Азиятския Департамент (стр. 224), че Колобков му предал решението на Софийския Военно Революционен Комитет, което се състояло в това: 1) Княза и министрите му немедленно да се премахнат от властта; 2) Сегашните министри, като съучастници в престъпленията с княза, да се накажат строго; 3) Княза, като главен виновник на всичките нещастия за страната, които са я сполетели от неговото завземание властта, да се накаже с смърт; за която цел да се предаде на народния съд, назначен от Военния Комитет; 4) имуществата на всичките виновници, да се конфискуват за в полза на българската хазна; 5) да помоли русското импер. правителство, по-скоро да назначи един императорски коммиссар, за съставяне на временно правителство, свикване Велико Народно Събрание и избирание княз за престола; и 6) да се моли царя да назначи за императорски коммиссар генерала Домонтовича, като лице, което вземало участие във войната за Освобождението на България и при изработването на Конституцията. - Но русското правителство се побояло да назначи императорски коммиссар и отговорило на Хитрово, че въобще импер. правителство не намирвало, по много причини, за полезно да се назначава коммиссар, догдето княза още стои в София. Паница е разбирал обаче, че без подобен коммиссар, - с званието на когото той е искал да сплаши българите, - неговото нечисто предприятие не ще има никакъв успех. За туй, той повторил настоятелно своята молба за по-скорото назначение на коммиссар. Уверенията му са биле тъй настоятелни, като че всичките войски са в неговите ръце и че княза стои в София по неговата милост и търпение. Този път той обърнал вниманието на руските държавници, че неуспехът на революцията от 9 Август 1886 г. се дължи главно на несвоевременното испращане на коммиссаря княза Долгоруков в София. Вижда се, че това повторно ходатайство е променило взглядовете в Петербургските кръгове. На 19 Януарий, денът, когато се арестува Паница, Хитрово получава едно писмо от Петербург, в което му се казва, че царя склонил да се назначи за императорски коммиссар в България Генерал Домонтович. Генерала щял да дойде къде 30 Януарий в Белград. От там той щял да извести военния комитет, от кои лица ще се състави временното правителство. Паница щял да бъде уведомен за това дохождание или през русската тайна полиция, или през сръбския консул.

Обаче, когато русските дипломати очаквали приятната за тях новост, че княза е свален и Домонтович управлява, - на 21 Януарий, ромънския Министър на Външните дела съобщил на Хитрово, че Паница е затворен. Хитрово явява това в Азиятския Департамент. Домонтович в туй време е бил на път през Полша за Белград и бил спрян телеграфически.

Ако правителството не беше введено в заблуждение от подполковника Кисова, който беше комендант и съучастник в комплота, и който най-напред скри, а след туй предаде въпроса, като чисто „пиянска работа“, - и ако беше арестован Паница още на другия ден подир 11 Януар., когато той ходил у Д-р Миркова, а след туй и у Кисова, да му иска войската, за да въстане против княза, - вярваме, че много от писмата щяха да се уловят и делото щеше да се открие с по-големи подробности. Но правителството се излъга, че продължи работата чак до 19 Януар. и вечерта го арестува. До тогава обаче, Паница, има възможност да преговори с другарите си и да скрие много работи. Всичко туй, което четем сега в документите, се разказваше и тогава, при гледането на делото, но в много тъмна форма. Благодарение на отсъствието на ясни документи, делото излезе из съдът с твърде слаби наказания, а някои, като П. Кисимов, Д. Ризов, Яблански и пр. бяха освободени. В Кисимова се хванаха писма от Цанкова, и едно спогодително за испъждането на княза, писано от Люцканова и подписано от Д. Цанкова, което му е било пратено, види се, за да спогажда разните партизани, но при все туй съдът го оправда! Благодарение на обстоятелството, че правителството беше по-предвидливо, инак и Паница и съучастниците му щяха да се разхождат и днес из София. Правителството не взе в внимание ходатайството на съдът, да се не наказва Паница със смърт, и го наказа; а тия които бяха освободени, натири ги вън от държавата. Опозицията завика и зарева тогава, но попослешните събития дойдоха да покажат, че правителството е имало пълно право да гледа по-друго яче на работата. Не се мина месец, сам Ризов с една брошура от Белград дойде да признае, че и той е бил в комплота, че работата била много по-обширна и че правителството нищо не е открило от самия заговор. При всичките тия самопризнания, опозицията, възползувана от това, че Паница можа да скрие краищата на своя заговор, се мъчеше да доказва, че Паницовата работа била „пиянска работа“, че Стамболов нарочно ѝ давал голямо значение, за да управлявал с террор. Русските дипломати пък се кълняха и веряха през печата, че участието на Руссия уж в Паницовото дело било измислица на „Стамболовщината“, че русската дипломация нямала нужда нито от заговори, нито от България и пр. и пр.

Какво виждаме сега? Делото на Паница е било дело вършено с знанието, с парите и с предписанията на русската дипломация; то не е било тъй малозначюще и „пиянска работа ", както искаше да го представи опозицията тогава, както и русските вестници, а е бил сериозен заговор с последствия да убият княза и да предадат България в ръцете на русския цар. Ще ли има и сега русската дипломация нахалността да отрече, че тя не е била душата на Паницовия комплот? Ще ли има тя нахалността да отрича подир туй, че всички бъркотии в България, комплоти, бунтове, убийства, са нейно дело? - Твърде голямо е русското безобразие и нахалство, та съмняваме се, че и подир тия доказателства, тя ще се признае. Но за нас е безразлично. Достатъчно е за нас, щото светът да види и се увери, какво е вършила Руссия от какво сме се освободили, какви планове е кроила и какви са нейните цели.

Документите по Паницовия заговор представят най-нагледно, от какви идеи се въодушевяват спрямо отечеството и ония изроди - българи, които измениха на отечеството, продадоха се на руссите, които са земали участие в комплотите и днес се намерват емигранти в Руссия и се прехранват от царските подаяния, както и всички опонирающи против правителството на русска тема. До сега руссите ни се представляваха всякога като доброжелатели и на всяко обвинение отговаряха, че те се грижели за България, а пък княза и правителството му я продавали на немците, опропастявали я. Цанковистите от своя страна не намират думи, за да искажат „благодушието“ на царя и това до колко той милеял и плачал всеки ден за доброто на България; но че ний не сме разбирали тази добрина и царското „благодушие“ и всеки ден сме сипяли хули против царя. Обаче, подир откритието на тия документи, те трябва да се червят и да преглъщат всичко, което ще се говори вече за русските дипломати и царя им. Не ний сме биле хулителите, а те са биле хора без всяко национално чувство, без срам, хора, които съзнателно са продавали страната на руссите. Ако у тях има капка ум и съвест, те трябва да се червят от светът за поведението, което са държали.

С Паница заедно беше осъден и другаря му, оставния русски офицер Колобков. Русската дипломация се залови още от първия ден да го освобождава; а най-много я заинтересувало обстоятелството: да ли са уловени някои документи, които да оличават русското правителство, че е земало участие, и да ли се е узнало, че Домонтович е бил назначен за императорски русски коммиссар в България. След като е добила отговор, че никакви особенни писма не са уловени, - тя от ново се расхрабрява, и вестниците ѝ от ново започнаха да измислюват хули и клевети против нашето правителство.

Ако се припомнюват читателите, не след дълго време подир, туй русските дипломати бяха дали една нота чрез германското консулство, в която обвиняваха нашето правителство, че държало на служба мнозина техни русски, „виходимци“, и искаше испъждането им. Причината, да се подаде тази нота, беше чисто и просто, да се направи една шашарма, да се отвлече вниманието на обществото от да разисква по Паницовото дело, за да не би в туй разискване да се открие нещо за Руссия, а още и туй, - да не би някой от тия ,виходимци“, които, както се доказа тогава по-вечето са биле русски шпиони, - да е знаял нещо и да открие на властите.

Но с това русската дипломация не е искала да тури край на своите опити за бунтове; напротив, тя е искала с изваждането на своите хора, да има очи при бъдещите си действия и комплоти, да казва, че тя няма вече хора в България, следователно, всичко, каквото ще става за в бъдеще, е дело на самите българи. Тя не е била турнала край на своите дела, а се е готвила да захване друг ред на действие, с други средства и по друга метода. От документите виждаме, че русската дипломация изпраща някой си поручик Милевски да следи нихилистите, които прибягвали в България, и в същото време, да устроява и конспирации против някои лица и особено против княза (стр. 233). Този господин Милевски щял още да предаде в Цариградското посолство някакви си новоизработени в Париж бомби от „пиротехника Феодоров“ (стр. 234). Но този път тия русски агенти, които щяли да ходят в България, и очевидно, да хвърлят бомбите, биле снабдени с француски паспорти. Това станало с единственна цел за да се избегне трудното покровителство на германските консули над русските поданици, защото този път се готвяло действие сериозно, - с бомби. В едно писмо се говори (стр. 235), че Паницовото дело доказвало, какво Българите въобще не биле способни към активни действия и поради туй с тях в бъдеще немогло да се очаква никакъв благоприятен резултат от употреблението на бомбите. За туй са биле пратени русски тайни полицейски агенти, които щели да вършат работата и за тази цел, френското правителство дало няколко паспорти, с които свободно да пътували „конспиративните тайни агенти“. Вижда се работата, някои от нашите емигранти ще да са предлагали тъй също услугите си да действуват с бомби. Но вторий път е било съобщено в Букурещкото посолство от страна на шефът на русската тайна полиция в Париж, Ростовски, - да не се доверява на българите бомби, а да се действува с русските полицейски агенти и по свое усмотрение (стр. 236). Измежду тия агенти, които щели да следят русските нихилисти и да „конспирират“ против княза, бил и Хараламби Владигеров, едно време Драгоман при нашето в Букурещ агенство. Този господин е стоял под прямото ведомство на шефът на русската тайна полиция в Париж. Месец преди убийството на Белчева, той се беше домъкнал в София, а след убийството беше затворен, когато и се призна пред следователя, че е бил руски шпионин.

През Септемврий 1890 г. е бил пращан в Цариград и Белград през Букурещ, и известния емигрантин, бивши офицерин, Митителов, с цел да организира и изпрати в София лицата, които са изявили готовност „конспиративним образом“ (стр. 237) да отстранят от власт Стамболова и неговите привърженици...

Какво е станало по-нататък, не се вижда, защото документите тук се свършват вече. Но тия „конспиративним образом“ действия не са биле нищо друго, освен делото на Миларова и К. Попова и устройството комплоти за убийството на княза и Стамболова. Както се доказва пред съдът, и от дневника на Св. Миларова, това дело е тъй също едно от мноочисленните русски средства за премахванието на княза от България. Ако не е могло да сполучи, то е станало по независящи от испълнителите му причини.

В книгата няма такива документи, които да ни осветлят: през кой канал и по кой начин русските дипломати са свързали своите сношения и са ръководили последния комплот за убийството на княза и Стамболова, вследствие на който падна убит бившия Министър на Финансите Белчев. Няма тъй също нищо и върху делото по убийството на бившия дипломатически агент в Цариград Д-р Вълкович. Причината е, че всичките тия документи, които печатаме, са измъквани по-рано от тези убийства. Ако обаче, до някога се расгьрсят канцеляриите на русските посолства в Цариград, Букурещ и Белград, без друго ще се намерят пак всички подробности. Ще чакаме времето да ни прати пак някой Якобсон.

Но кой е онзи, който, след като прочете всичките документи и разбере ясно пъкленните планове на Руссия против България - да Х1ЛН не признае, че и тези грозни улични убийства на двамата български държавни мъже са дело на русските дипломати? Разглеждането на делата на виновниците в комплота както по убийството на Белчева, тъй и на Вълковича, - доказаха твърде нагледно участието на русските дипломати. Опитванието на Нелидова в Цариград да отнеме от ръцете на турската полиция Влад. Шишиманова, който бе забъркан в убийството на Вълковича, - е явно доказателство, че Цариградското русско посолство е приготовлявало последните две убийства. Към това заключение ни упътват и самите документи; от тях се вижда, че, след като не сполучили и с делото на Паница, в което те са имали голяма надежда, защото Паница беше хитър фокусник да лъже и представлява работите на стотях деведесет и девет повече отколкото са в действителност, тогас русската тайна полиция се е загрижила сама да поеме ръководението на „конспирациите“, за която цел, както споменахме, е бил пратен и някой си оставной поручик Милевски, с нарочно приготвени от Париж бомби. Тия „православно-християнски“ оръдия, биле отнесени в Цариградското русско посолство, от гдето и щели да се раздават на „конспираторите“. Припомняме тук на читателите, че в делото на „Св. Миларова, Попова и пр. имаше показания, какво Миларов предлагал, на някои лица, да скрият или да му намерят място, гдето може да скрие бомби, динамитe и пр., които неща той щял да пренесе от Едрене. Съпоставено това с документите, твърде ясно става, че в тия две убийства - Белчев и Вълкович, - главна роль е играла пак русската дипломация, както в намирванието на хора убийци, тъй и в скъпото плащание и скривание отпосле в Руссия на ония от тях, които успяха да избягат.

Ний свършихме до тук с документите.

Да продължаваме повече върху тези въпроси, то значи да пишем цели томове с всичките им подробности. Това не беше нашата цел. Ний направихме бегли и твърде кратки бележки върху преминалите от освобождението ни събития, за да помогнем на читателя да разбере по-ясно значението на тия документи. Много подробности, които инак биха имали голямо значение, ний ги опустнахме, защото те би ни завлекли в дълги разкази, а пък и без туй ний доста на дълго се простряхме. Нашата цел беше да укажем на по-едрите факти, които разобличават русската дипломация и без всяки документи, в това, че тя при все туй, има тепегьозлюка да се отрича от работи, които и на децата е известно, че са дело на русското правителство.

Като туряме точка на по-нататъшното разглеждане на събитията, връщаме се към поставяния в началото въпрос и казваме:

Ако преди освобождението нямахме никакви факти за да подозираме Руссия, че предприема една война не с цел да освобождава, а да прокарва своите отдавна предначертани планове за завладяванието на Балканския полуостров; ако тогава не можеше да се намери и да се одързости никой българин, който да обвини Русия в лоши намерения спрямо България; ако всеобщото омайване в първата година на освобождението заслепи всички ни да не подозираме и да не виждаме в Руссия и в нейните действия в България нищо друго, освен желание да закрепи и усили една свободна България, - то сега, подир един четиринадесет годишен живот; подир цяла верига от груби факти и действия на Руссия; подир толкова явните вмешателства в нашите работи с очевидна цел да ни тури под владението си; подир толкова комплоти, бунтове, разбойничества, убийства и пр., гдето на всяка стъпка в тях се съглежда немилостивата ръка на Руссия; подир толкова жертви, дадени се за нейните коварства; подир толкова борби и явни спънки, подир толкова явните заявления, че тя няма да остави България и нейния княз на мира, догдето не си прокара плановете, подир узнаванието на тия планове, и съзнаванието на тяхната гибелност за България; най-после, подир напечатванието на тази грамада от документи, измъкнати из архивите на русските консулства, - ще ли се намери българин, с чиста съвест и български патриотизм, който да не признае, че Руссия ни е освобождавала с цел да ни присвоява и присъединява към своята Империя; че тя е най-силния и найопасния враг за нашето бъдеще величие, спокойствие и щастие; че тя е, която създава комплоти, бунтове и убийства с свои средства, за да разруши всичко и да направи България нещастна, за да може след туй да се въсползува и тури ръка върху нас; че тя е, която рови и създава всеки ден един от други по-хайдушки планове, за да може да ни стъпчи: - ще ли се намери, казваме, подир туй, което сега е известно след четиринадесет годишен свободен живот, - такъв българин, който да не се погнусява от действията на русската дипломация, който да върви подиря ѝ, да работи с нея заедно и да счита, че направлението, което днешното правителство е създало, не е патриотическо? Кой е онзи, който със спокойна съвест би могъл сега да вярва на русските дипломати, че те работят за доброто на България? Кой честен българин ще има куражът да мисли, че Руссия е правяла всичките тия безобразия, изложени в документите, с цел да ни направи силни и велики?

Казваме и прибавяме:

Както преди освобождението и през време на самото освобождение не можеше да се намери българин със спокойна съвест да мисли, че Руссия воюва с цел да ни присвоява отпосле и да създава своя Задунайска областъ, - тъй и сега, след тия документи, не вярваме, че би се намерил такъв развален българин, който да не признава, че Руссия е държавата, която се стреми да ни завладее, че тя е която с своето неприятелство, спира нашето развитие, закрепвание, напредвание и пр.

Приятели на русската политика и нейни подцържатели, после всичко това, могат да бъдат само предателите, зацапаните в разните комплоти, бунтове и убийства, хранениците на Руссия, за които вратата на България са затворени отдавна. Но истинските българи не могат да бъдат приятели на Руссия, нито пък съчувствующи на нейната коварна политика.

Време е да признаят всички, че пътът, когото днешното правителство е заловило и направлението, което то е дало на политиката, е единственния, спасителния и правия път, който може да запази за отечеството ни приятелството и подцържката на Великите Сили, и който за винаги ще тури преграда на всяко русско влияние в България. На истинските синове на отечеството лежи трудната длъжност не да подкопават и ослабват това направление, а да го подкрепят и усилят до такава степен, щото при каквито и да било обстоятелства, то да остане неизменно за винаги. Стрелите на неприятеля, както видяхме досега от документите са отправени към младия наш Господар и неговия пръв съветник, които направляват политиката. Като е тъй, наша длъжност е, да ги окръжим, да ги усилим и закрепим и да улесним всички ония пътища, които водят към създаванието на една благородна и трайна династия. Това е средството, което ще пресече за винаги и без туй огасналото вече влияние на Руссия в България.

Партизанските страсти и неудовлетворените честолюбия, трябва да остават на заден план пред бъдещето на отечеството. Екзархийските интриги и анатеми, пущани тъй изобилно напоследне, и които са плод пак на русските дипломати, - трябва да се повръщат на „светиня му“, за да ги предава на ония, от които ги е взел.

Прочитанието на тия документи трябва да убеди всеки българин, че е длъжност на ръководящите българския народ елементи, да направят всичко, което ще способствува за отстранението на Русия още по-далеч и за винаги от нас и да се пресекат ръцете на развалените елементи било в страната, било вън - да посягат към предателство. Направлението трябва да бъде такова, щото, както преди освобождението беше ни срам или страх да говорим против Руссия, - тъй и сега, подир узнаването на руссите, всеки, който иска да върви с Руссия и да се нарича руссофил, - да се срамува, страхува и черви от себе си, че е такъв. Сега и моментът и времето са най-сгодни, за да се създаде туй направление в всичките отрасли на управлението в страната, в обществения живот, в училищата и пр.

София, Януарий 1893 година.

Д. Петков

В обяснителната записка за устройството и управлението на Балканската област между другото се казва: „По мнението на комисията, провинциите Босна и Херцеговина, а също и част от Македония в дадения момент са твърде неудобни за завземане. Нашето нахлуване там може да предизвика неодобрение от страна на Австро-Унгария, ето защо би следвало, ако е възможно, нашето Министерство на външните работи да влезе в пълно съглашение с виенския кабинет по въпроса за посочените провинции и тогава ние ще можем да упражняваме косвено участие, без да усложняваме положението си по отношение на Турция.“

Впрочем мощната дума (разбира се, не на руския цар) на Великите европейски държави неочаквано и почти до основи разруши всичките ни сладки мечти и твърдото ни намерение за устройство на Балканската област. Министерството на външните работи уведомява главнокомандващия граф Тотлебен за това, че е решено в Берлин да се свика конгрес на Великите държави за обсъждане на Санстефанския договор и че действащата Дунавска армия трябва да се превърне във временен окупационен корпус. По повод на това военният министър съобщава на главнокомандващия следното: предвид прекратяването на военните действия на Балканския полуостров и в Мала Азия, Господарят Император в заповед до армията височайше благоволи да заповяда съкращаване на длъжността главнокомандващ на действащата армия.

Пълното поражение в Берлин на дипломатическото поприще измени всичките ни предишни замисли по отношение на завзетата от нас Балканска област. Така че неочаквано вместо главнокомандващ на Дунавската армия се назначава императорски комисар княз Дондуков-Корсаков с особени пълномощия на Царя Освободител. На императорския комисар се предават за водене всички дела на действащата армия и се започва нова организация във всички отрасли на управлението. Названието Балканска област веднага се отменя и на тази област се присвоява ново название - Северна и Източна България, впоследствие наречена Източна Румелия.

В общите архиви на действащата армия и окупационното управление, съхранявани в русчукското консулство и до настоящия момент, между другото се намират твърде важни документи, които ясно доказват дали намеренията от страна на Русия са били да освободят България, или да създадат Балканска област в пълна зависимост от Руската империя.

Когато на Берлинския конгрес бе изяснена общата позиция на Великите държави по отношение на завоювания от нас Български край, княз Горчаков пише от Берлин на императорския комисар княз Дондуков-Корсаков: „Очевидно пребиваването на нашите войски зад Дунава ще бъде ограничено за съвсем непродължително време. България ще бъде разделена на две части: на самостоятелно васално княжество и на автономна провинция. Вследствие на това нашата армия трябва незабавно да се подготви за освобождаване на заеманата територия, а също да се приемат съответните мерки за уредба на гражданско и военно управление. Следва своевременно да се положат грижи за трайно устройство както в княжеството, така и в автономната провинция на земска войска на основание на това, че за задържането във васалното княжество и в автономната провинция на постоянна армия вероятно ще бъдат въведени някои ограничения.“

Незабавно след тази нота на княз Горчаков била получена височайше потвърдена инструкция за реда на разделяне на Балканския полуостров на васално Княжество България и автономна провинция Източна Румелия, за организацията на земска войска и за съставянето на два органически устава: единия за Княжество България, а другия за Източна Румелия. Трябва да се отбележи, че до получаването на назованите инструкции никой положително не е вярвал във възможността за превръщане на завзетата от нас територия във васално турско княжество и автономна провинция. На свикания в Берлин конгрес на Великите държави във висшите военни кръгове гледали като на политическа маневра на заинтересованите държави по отношение разделянето на Турция, но никой не се е съмнявал, че завзетата територия под една или друга форма ще остане под владичеството на Русия.

По време на заседаването на конгреса в Берлин целият европейски печат и отчасти пребиваващите в България чуждестранни представители твърдяха едно и също - че Русия трябва да отстъпи на искането на Великите държави по отношение освобождаването на завзетата територия и че България ще бъде преобразувана в княжество под сюзеренството на султана, и че на Русия в качеството на освободителка ще бъде предоставена взаимно с турското правителство само организацията както във военно, така и в гражданско отношение в отстоящите от Турция територии, разделени на княжество и автономна провинция.

Доколко тогавашните вестникарски известия и разпространяваните от чуждестранни представители слухове са имали влияние върху ума на българската интелигенция, е видно от секретното циркулярно писмо на княз Черкаски - военен и граждански губернатор на Заддунавската област. В циркулярното писмо между другото е казано (Архиви на гражданското управление): „В последно време в задграничния печат постоянно се появяват съобщения за това, че в скоро време Задцунавският край ще бъде преобразуван и разделен на две части под върховното владичество на турското правителство и че на юг от Светиниколската планина на Балкана, от едната страна до Варна и от другата страна от Драгоманския превал и Сливница до Видин включително, ще бъде образувано отделно васално Княжество България под върховното управление на султана, и че източната част на Балканския полуостров остава в пълна зависимост от турското правителство, само че под автономно управление. Без да се спускам в оценка на истинността на горепосочените вестникарски съобщения, обръщам внимание на Ваше Превъзходителство на крайното неудобство от разпространяваните слухове, произтичащи от задграничния печат. В разпространението на тези слухове аз виждам агитация от страна на представители на враждебни към нас държави. Освен това простите български люде, не разбирайки значението на васалното княжество и автономното управление, предполагат, че българският народ отново ще остане под турско владичество. Не бива да се пренебрегва фактът, че сред българското население има маса хора, които далеч не ни съчувстват, например бивши турски чиновници, бирници и т.н., тези хора, възползвайки се от подобни вестникарски съобщения и от разпространяваните от чуждестранните представители слухове, могат да повлияят на ума на другите българи, които са ни действително предани. Вследствие на това моля Ваше Превъзходителство да направи съответните разпореждания за забраняване в района на поверената Ви губерния на продажбите и другите начини за разпространение на задгранични и нецензурирани вестници и периодични издания. Що се отнася до чуждестранните кореспонденти, следва да се ръководите от правилата, утвърдени от Негово височество главнокомандващия на действащата армия.

Освен това би било твърде желателно Вие, почитаеми господине, и чрез подчинените Ви чиновници, разбира се не в официална форма, да вразумите населението в поверената Ви губерния, че Господарят Император, освобождавайки родствения и по кръв, и по религия български народ от турско иго, винаги ще се грижи за по-нататъшната съдба на този народ. Вярвайки в могъщественото покровителство на августейшия монарх, българите ще бъдат запазени от своите външни и вътрешни врагове“, и т.н.

Появата на гореприведеното циркулярно писмо предизвикало различни тълкувания както по отношение на допускането на задгранични вестници, така и по отношение на вярата в могъщественото покровителство на Царя Освободител. В придунавските губернии тамошните ревностни губернатори забранили допускането дори на някои руски вестници. Относно последната точка на циркулярното писмо окръжните началници заявявали пред населението, че завзетите от руските войски територии ще бъдат присъединени към Русия под управлението на императорския комисар.

До изясняване на действителното положение на завзетите от нас територии броженията дори сред висшите военни кръгове стигали понякога до пълно отчаяние, например твърде важно значение в това време е имало съобщението на барон Стюарт до генерал Тотлебен (Секретни архиви на действащата армия). Нашият дипломатически агент в Букурещ предава копие на шифрована телеграма на светлия княз Горчаков с приблизително такова съдържание: „Светлият княз Горчаков моли да се предаде на Ваше Високопревъзходителство, че за нас е необходимо да се поддържа народното движение в Босна и Херцеговина. В това отношение между нашето Министерство на външните работи и виенския кабинет се постигна пълно съгласие. Австрийското императорско правителство поръча ръководенето на народните движения в Херцеговина на генерал Иванович, лично известен на Ваше Високопревъзходителство. Генерал Иванович трябва да сформира няколко отряда, които да бъдат отправени в пунктовете, по-удобни за вдигане на въстание. От наша страна е необходимо също съдействие на народното движение в Босна. По отношение на избора на действащите лица в назованите провинции княз Горчаков предлага там да бъдат назначени по Ваш избор по-благонадеждни офицери, които са били в Сърбия в качеството на доброволци. Заедно с това нашето Министерство на външните работи снабди нашите представители в Белград и Цетине с надлежните инструкции за взаимните действия с представители на Австро-Унгария. От донесенията на нашите представители в Белград и Цетине, основаващи се на съобщения, изпратени от агентите в Босна и Херцеговина, се вижда, че населението в тези провинции е готово за поголовно въстание, но главна причина за бавното привеждане в изпълнение на плана за действие е недостатъкът на оръжия и боеприпаси. Вследствие на това Канцлерът най-покорно моли Ваше Високопревъзходителство да направи съответните разпореждания за изпращане на оръжие и боеприпаси в Босна, като транспортът се насочи през Сърбия и, ако е възможно, през Македония към Черна гора. Оръжията и припасите могат също така да се изпратят с австрийски параходи до сръбската граница под формата на доставка на стоки. Желателно би било в изпращането на оръжия и други припаси да вземат участие изключително частни лица измежду благонадеждните български търговци и, ако Ваше Високопревъзходителство намери за възможно, да поръча това дело на благонадеждни доставчици измежду руските поданици, известни на интендантското управление на действащата армия.“

Въпреки че гореприведените съобщения на барон Стюарт по това време са били запазени в дълбока тайна, все пак някои от офицерите узнали за това - едни косвено, а други по преки начини, което предизвикало различни клюки: говорело се за възможност за 6 възобновяване на военните действия, говорело се също, че уж между Русия и Австро-Унгария има съглашение за разделяна на Балканския полуостров; възможното предположение повлияло вредно на ума на българите и тогава започнала силна агитация против руските замисли.

Тези агитации били доведени до знанието на главнокомандващия, който от името на Негово величество Императора заявявал в прокламации към населението, че е сключен мир, а не примирие, също, че Господарят Император дарява пълна амнистия на всички лица, взели участие в съсловни действия против императорската армия, и че всички турци, а също и лица от други националности, изоставили своето имущество и избягали от завзетите от руски войски територии, могат безпрепятствено да се върнат, като тяхната правособственост върху изоставените имущества се запазва.

Като резултат от това от Босна и Херцеговина се получават успокоителни известия за дейността на нашите агенти, свързана с народно въстание, и за някои победи на организираните от генерал Иванович отряди. Изпратените боеприпаси пристигнали благополучно на местоназначението, така че от по-нататъшно изпращане на оръжия там за момента не се предвижда необходимост. По-нататъшното направляване на народното движение в назованите провинции е поръчано на нашите представители в Белград и Цетине, така че това дело преминава в ръцете на дипломатите. Наистина след тези успокоителни известия нашите офицери говореха, че те не се доверяват на дипломатите. Други, по-благомислещи из господата офицери направо гледаха на организираното в Босна и Херцеговина народно движение като на капан от страна на виенския кабинет, за да заеме Австро-Унгария впоследствие тези провинции. Имаше и хора, които направо говореха: „Ние воювахме с Турция, победихме, проляхме толкова кръв и последицата от всичко това ще бъде, че Константинопол ще остане или за Австрия, или за Англия, а ние, руснаците, начело с нашите знаменити дипломати ще останем с пръст в устата!“

До окончателното изясняване на нашето отношение към завзетите територии в България и Добруджа съществуваше пълна анархия. От една страна, отсъствие на съдебна уредба и правилно организирана администрация, подкупност и корупция на нашите чиновници начело с губернаторите; пълно вмешателство на последните във всички отрасли на управлението, неконтролирана разпродажба на държавната собственост по разпореждане на губернаторите и, накрая, отчуждаване без всякакво право и защита от закона на частното имущество; от друга страна, неумела (т.е. посредством побои) агитация за могъщественото покровителство на Царя Освободител, жестоко отношение на хора от администрацията към населението и безнравствен начин на живот на нашите офицери и чиновници - всичко това повлия на населението, което по това време предпочиташе турското владичество пред могъщественото покровителство на Царя Освободител.

След отпътуването от Заддунавието на главнокомандващия на действащата армия и преминаването на щаба под управлението на императорския комисар положението в Дунавската област стана по-ясно, така че неочаквано настъпи нова ера - подготвителна и сериозна работа за въдворяване на ред в страната, за въвеждане на трайно гражданско и военно управление, съдебни и административни учреждения, избор на градски и окръжни съветници, а също така подготовка за изборна борба за народни представители във Велико народно събрание. Също така неочаквано се появи циркулярно писмо на императорския комисар до всички губернатори, в което той между другото отменя забраната на чуждестранни нецензурирани вестници и издания, обявява свобода на печата в България и Източна Румелия, отменя също така названието Заддунавски край и Балканска област, препоръчва съставянето на избирателни списъци на населението без разделение по имуществен ценз, а единствено по възраст. Главно значение имаше циркулярното писмо на императорския комисар относно назначаването на българи на гражданска служба до длъжност вицегубернатор включително. Дадено е разпореждане за произвеждане в чин офицери на български грамотни млади люде, предимно от тези, които са взели участие във войната в качеството на доброволци.

Независимо от това в руския лагер решително никой не можеше да се раздели с мисълта за това, че България ще бъде преобразувана в самостоятелно княжество не под върховното управление на Господаря Император; в Управлението на императорския комисар дори се ширело мнението, че императорският комисар по всяка вероятност ще бъде назначен за наместник в България и че действието на Органическия устав ще бъде ограничено до момента на присъединяване на България към Русия. Това мнение се потвърждава от обстоятелствата, с които впоследствие бе заобиколено избирането на княз Батенберг.

Българските интелигентни млади хора начело с Каравелов, Цанков и др., ползвайки се от правото за постъпване на служба в гражданските и военните управления, ревностно изпълняват своите задължения не само с цел да получат повишения в службата, но като истински патриоти, работили безкористно в полза на отечеството. Няма примери, че който и да било от българските чиновници се е полакомил за подкупи и е направил каквато и да било отстъпка от установените от началството правила и предписания. Единодушните отзиви на окръжните началници и губернатори на Дунавската област свидетелстват за ревностното изпълнение от страна на българите на служебния дълг не единствено в качеството на наемди чиновници, а като съзнателни труженици за своята родина (Архив на главното управление - списък на чиновниците от български произход). Предвид на горепосочените отзиви на началството за добросъвестно изпълнение на служебните задължения от страна на българите впоследствие, преди началото на избори за представители във Велико народно събрание, в инструкции, утвърдени от императорския комисар, е казано: да се обръща сериозно внимание депутати в предстоящото Велико народно събрание да бъдат избирани предимно измежду тези българи, които са или са били на служба в Управлението на императорския комисар, чието добросъвестно поведение е известно на началството (Общ архив на Управлението на императорския комисар). Основавайки се на инструкцията на императорския комисар, окръжните началници включиха в избирателните списъци предимно български чиновници и по този начин търновското Велико народно събрание се състоеше именно от тях, с малки изключения.

От времето, преди да се стигне до определено положение, т.е. преди окончателното изясняване дали България ще бъде самостоятелно васално княжество, или под протектората на Русия, в архивите по общите дела се намира съобщението на граф Шувалов, предадено отчасти в шифрована телеграма от Берлин чрез дипломатическия агент в Букурещ, в което се доказва как в Берлин представителите на Великите държави са погледнали на нашата блестяща победа на Балканския полуостров. В шифрованата телеграма се казва: „От донесенията на чуждестранните агенти е видно, че населението в Македония се подготвя за въстание. Дори и да не е в такава остра форма, фактът за съществуване на брожения не подлежи на съмнение.“ Граф Шувалов намира, че да се повдига въпросът за положението на Македония в настоящия момент може да навреди на нашите интереси. Вследствие на това граф Шувалов моли да бъдат взети всички съответни мерки за успокояване на Македония. Поради това е желателно там да бъдат изпратени опитни агенти и да се съобщи на македонците от името на Господаря Император, че Негово величество се грижи за тяхната съдба наравно с другите славяни и че на тях ще им бъде дадена свобода, както на вече освободените българи. Но августейшият монарх, не желаейки да пролива братска кръв, им повелява да бъдат съвършено спокойни и да се уповават на великодушието и покровителството на православния цар. В своето писмо граф Шувалов между другото обръща внимание на следното обстоятелство: „Решаването на македонския въпрос за нас е твърде трудно и преждевременно. Ние сме длъжни по отношение на Македония да действаме солидарно с константинополския Диван, тъй като опитът ни показва за голямо съжаление, че е нужно да се осъзнае, че в Босна и Херцеговина ние сме действали изключително в полза на Австро-Унгария. Ако в Македония в дадения момент настъпят каквито и да било безредици или революция, не трябва да се разчита на това, че Великите държави, и особено Англия и Италия, взаимно ще се съгласят на окончателно присъединяване на тази провинция към Австро-Унгария, и с това да въвлекат и нас в сериозни сблъсъци; императорското правителство не може да се отнася равнодушно към завземането на Тесалоники от австрийците. Искането за неотложно автономно управление в Македония също е неудобно предвид разнородното население на тази провинция. Още повече че заможните класи от населението в Македония се състоят от гърци и при съдействието на гръцкото духовенство може да се случи начело на управлението да застане грък, което за нас е съвършено нежелателно. Освен това македонският въпрос следва да се остави засега нерешен и по следните съображения. В настоящия момент окончателно не е изяснено нашето положение в България и Източна Румелия, то може да се изясни единствено след изтеглянето на нашите войски и при самостоятелно управление на България. Ако нашето влияние в тази страна и впоследствие бъде преобладаващо, както в сегашния момент, само тогава ще бъде възможно да се погрижим за присъединяването на тази провинция към българското княжество, и то при условия, че в княжеството формално бъде установен наш протекторат. От друга страна, при разединяването на Дунавската област на две части, т.е. на Княжество България и на автономна провинция Източна Румелия, няма фактическа възможност за момента да се разчита на присъединяване на Македония към България. Да се изисква присъединяване на Македония към Сърбия или временно заемане от Сърбия на тази област аз смятам също за невъзможно, тъй като на нашите предложения представителите на Великите държави едва ли ще изкажат съгласие и ние от своя страна сме длъжни да се отнасяме към подобна искания добре обмислено. Дори временно да допуснем и предположението, че нашето искане по отношение на Македония бъде уважено от Великите държави, то самото присъединяване на Македония към Сърбия едва ли е в наш интерес, тъй като царската династия на Обренович е била винаги недоброжелателна към нас и Сърбия поради естествената ѝ граница и поради традициите е посклонна към Запада, отколкото към Русия, следователно чрез създаване на велика Сърбия ние ще действаме в полза на Запада, в ущърб на собствените си интереси. Но като поддържаме по македонския въпрос исканията на турското правителство, впоследствие ще ни бъде удобно да искаме от Дивана някои отстъпки по българските дела и особено при избирането на княз за българския престол. Излагайки накратко нашите възгледи за положението на нещата въобще и в частност по македонския въпрос, оставам в пълна увереност, че Ваше Сиятелство ще се отнесе благосклонно към нашите добри намерения по толкова важния за нас въпрос“.

И така не само македонският, но въобще всички въпроси бяха решени в благоприятен за нас смисъл: Босна и Херцеговина бяха предоставени на Австро-Унгария, Добруджа - отделена от България и предадена на Румъния, България - разделена на две части - васално княжество и автономно управление начело с генерал-губернатор, напълно зависим от султана, и Македония остана под турско владичество. Благоприятно за нас беше известието за това, че пребиваването на нашата войска в Дунавската област начело с императорския комисар се ограничава по време, в продължение на което е нужно да се устроят: българско княжество в конституционно направление, изработено от българските народни представители; избран от същите тези народни представители княз на българския престол; устройство и организация на земска войска в България и Източна Румелия; за съставяне на Органически устав за последната и за управление на Румелия в ред на автономия ние сме длъжни да действаме заедно с назначения турски комисар и предварително да представяме за одобрение на представителите на Великите държави. Императорският комисар, получавайки от Министерството на външните работа окончателна форма за ръководство и съображение текста на Берлинския договор и всички протоколи от заседанията на Берлинския конгрес, извънредно упълномощен от Великите държави, назначи Военен съвет под своето председателство за обсъждане и решение на всички въпроси по предстоящата организация на българската армия, съставяне на проект за Органически устав за България и Източна Румелия, разрушаване на дунавските крепости, установяване на границите на Добруджа, разпределяне на разходите по издръжката на окупационния корпус в България до предаване на окупационното управление и окончателно изтегляне на нашите войски от Дунавската област.

Първото заседание на Военния съвет се състоя в Адрианопол (Одрин). Всички последващи заседания се проведоха във Филипопол (Пловдив). Окончателното постановление на Военния съвет и протоколите от заседанията са били изпратени в оригинал по куриер в Петербург за височайш рапорт на вниманието на Господаря Император. В делата на секретния архив на императорския комисар остават копия от постановлението и протоколите (Общ архив на императорския комисар по От. Секр.). В последния от протоколите на Военния съвет във Филипопол е изказано единодушното мнение по отношение на организацията на армията в България. Числеността на войската в България на първо време може да се ограничи по съдържание от 16 до 24 дружини в 4 ротни състава освен артилерията и кавалерията. Всички командири на дружини, роти и отделни части, включително военният министър, са длъжни да бъдат офицери от нашата армия. Необходимо е също на първо време измежду кадровите унтерофицери да се назначат фелдфебели и старши унтерофицери както в пехотата, така и в артилерията и кавалерията. Всички съществуващи в Империята воински устави и наказателни закони да се въведат в България без всякакво изменение. Също така да се въведат съществуващите в Империята устави за военна повинност с изменение на привилегиите и състава на присъствието по военна повинност, където председател трябва да бъде военен началник от руския щаб или оберофицер, назначен от българското военно министерство. Военният министър в Княжеството е длъжен да се ръководи във всяко отношение относно формите на управление в армията от инструкциите и предписанията на императорския военен министър, а също така той - военният министър на Княжеството, не може по собствена власт, без одобрението на нашето военно ведомство нито да назначава, нито да уволнява руски офицери от българската армия. До окончателното изясняване на задълженията по разрушаване на дунавските крепости и получаване на указания по този въпрос нашето правителство да назначи в Княжеството особено артилерийско управление начело с началник на артилерията. В бюджетно отношение артилерийското ведомство да се подчини на военното министерство в Княжеството. Във всички други отношения началникът на артилерията получава нареждания и инструкции от главното артилерийско управление. Постоянното местопребиваване на началника на артилерията и на артилерийското управление трябва да бъде в Русчук, като една от най-важните дунавски крепости. Необходимо е да се създаде българска военна флота по следните съображения: от една страна, да се приучи българинът към морска служба, а от друга, да се избегнат морските съобщения в Княжеството през Варна. Дунавската флота ще ни окаже съдействие при евентуалната необходимост от превоз на боеприпаси в България от Рени, като се избегне надзорът на Европейската дунавска комисия. Твърде съществена полза могат да окажат нашите морски офицери, намиращи се в българската флота, чрез постоянно наблюдение на корабоплаването по Дунава в долната и горната му част и по-специално, като наблюдават движението на австро-унгарските параходи и доставят на нашето морско министерство необходимите сведения. На първо място е нужно в българската флота да се въведе следният ред: отначало да се присвои названието търговски правителствени параходи под търговски флаг, офицерите трябва да бъдат уволнени от служба конфиденциално (Ръковод. Т. XI Тър. Уст. Об. за офицерите, уволняеми от търговските съдове). Произвеждането в чин на морските офицери да не се преустановява. Униформеното облекло на офицерите да се установи по образец на капитаните от австрийското параходно общество по Дунава. В бюджета на военното министерство да не се отбелязва съставът на дунавската флота, а само морската част, т.е. обучението на нисшите чинове за морска служба. Тъй като учредяването на флота в България се отнася по същество до изпълнение на нашите предначертани задачи и тя в необходимите случаи ще действа за привеждане в изпълнение на плана за присъединяване на България към Империята, затова е нужно да се отдели началникът на флотата от българското военно министерство. Началникът на флотата и подчинените му офицери ще получават допълнителна издръжка от нашето морско министерство чрез нашите консули в България. Всички офицери, включително и началникът, се назначават от нашето морско министерство и от него се уволняват от служба в България. Началникът на флотата (в България следва да му се присвои званието командир на морските части) и морските офицери по отношение на вътрешните работи ще се подчиняват на заповедите на българското военно министерство, а във външните отношения, т.е. по отношение на Империята, те ще се намират на подчинение на морското министерство, откъдето ще получават непосредствени инструкции и заповеди.

По устройството на жандармерията. Поради това, че всички правителствени учреждения постоянно се нуждаят от съдействие от военното министерството, а именно: при охрана на спокойствието в страната, събирането на държавните данъци, при провеждането на избори и т.н., да се подчини жандармерията на военното министерство. На нисшите полицейски чинове както в градовете, така и в селата трябва да бъдат назначавани лица на действителна военна служба: унтерофицери и така наречените старши жандарми да се назначават от руските кадрови и други нисши чинове с унтерофицерско звание. Жандармерийската военна команда в окръзите стои в подчинение на окръжните военни началници, а последните на общо основание стоят в разпореждане на военното министерство на Княжеството.

Руските офицери по време на служба в българската армия за извършени в Княжеството престъпления, водещи след себе си лишаване от воинско звание и състоятелни права и изключване от служба, подлежат на особен военен съд, назначен от руски офицери с княжески указ, но не без знанието и съгласието на военното или морското министерство на Империята. Присъдите, влезли в законна сила, не подлежат на привеждане в изпълнение в Княжеството. Съдебното ведомство посредством военното министерство на Княжеството предава постановленията за присъдите заедно с осъдените в разпореждане на нашите дипломатически агенти в България за изпълнение съгласно съществуващите капитулации.

Най-сериозна задача в дадения момент е проектът за Органически устав, който служи за главна основа на всички последващи държавни закони. В други страни конституционното управление се е изработвало въз основа на историческия опит: или жестоко отношение на монарха към неговия народ, прекъсване на династията, агитация от страна на претендентите за престола, или поголовни въстания на народа срещу деспотизма. Във всички подобни случаи представители на народа са изработвали основните закони на страната, по които впоследствие са се ръководили и техните монарси. Българите са се намирала под турско иго 500 години, в продължение на което време не са били в състояние да се освободят със собствени сили, следователно историческите примери на другите страни са неприложими по отношение на българите. По такъв начин за българите е нужно да се изработи Органически устав - да се създаде, но и формално да се представи за одобрение и утвърждение на свиканото Велико народно събрание. Като се вземе предвид, че на първо време България няма подготвени хора за държавно управление и че българите без подкрепата на могъщите държави едва ли ще бъдат в състояние да управляват страната, Военният съвет дойде по принцип до следните заключения: 1) българското княжество трябва да се управлява по конституционен ред, т.е. законодателната власт принадлежи на народа в лицето на неговите представители; 2) княжеският престол трябва да бъде наследствен; 3) българският княз само потвърждава законите, издадени от неговите народни представители, но самият княз няма законодателна власт; 4) свобода на религията, събранията, изборите и пълна свобода на печата; 5) да се предостави на българските поданици без разлика на вероизповеданието и националността, но владеещи официалния български език, възможността да участват в избори и да бъдат избирани, без да се съблюдава имуществен ценз; 6) по отношение на свободата на печата и събранията в протоколите на Военния съвет, прочее, е изказано следното мнение: за да може българският народ без външно влияние сам да достигне до осъзнаване на необходимостта от протекторат на императорското правителство, е нужно на българите да се предостави свобода на печата и събранията. Свободата на печата влече след себе си постоянно порицание на действията на правителствените органи; създава опозиционни партии вътре в самото законодателно събрание и предизвиква събрания за гласно обсъждане на правителствените мероприятия. Поради лишаването на царуващия княз от законодателна власт и отсъствието в България на способни хора за управление на държавната машина, печатът и събранията се явяват спирачка в правилния ход на държавните дела и именно с това се предизвиква застой в делата на централното управление и се усилва неодобрението на населението против правителството, а понякога дори против върховния държавен глава. Тогава се появява необходимост от държавен преврат. При съществуването в страната на подобен порядък на нещата българският народ ще осъзнае идеята за протекторат на Русия и сам ще се обърне за покровителство към Царя Освободител.

Военният съвет призна окончателното разрушаване на дунавските крепости за напълно невъзможно. Вземайки предвид съображението, че в Берлинския договор и в протоколите на заседанията на конгреса се говори само за разрушаване на дунавските крепости, но не са посочени нито начините, нито размерът на разрушенията, нито формата; и при това обстоятелство, тъй като дунавските брегове, принадлежащи на българската страна, представляват природни крепости, чието разрушение фактически се явява невъзможно, Военният съвет призна оставането на дунавските крепости в настоящия им вид, като предостави на военния министър и на началника на артилерията на Княжеството в случай на искане от Великите държави за разрушаване на дунавските крепости да се ограничи само до някои унищожени крепостни валове, от които и без това няма особена нужда. Но при това нашето военно министерство да бъде предварително предизвестено.

Не подлежи на съмнение, че всяко териториално нарастване на Княжество Румъния би било против нашите интереси на Балканския полуостров. Независимо от това, че в настоящата война Румъния се превърна в наш съюзник, но този съюз отчасти беше принудителен и отчасти с цел да се избави веднъж завинаги от върховната власт на султана и да стане независимо княжество. Интелигентната класа в Румъния, към която и партия или фракция да принадлежи, бидейки възпитана в революционен дух, в порицание на православната вяра, винаги се е явявала противник на монархическия образ на управлението въобще и недоброжелателна към Русия в частност. Интелигенцията в Румъния представлява преобладаващ елемент, тъй като винаги стои на кормилото на управлението в Княжеството; оттук е ясно, че за достигане на нашите намерения ние сме длъжни да се стремим към отстраняване в бъдеще на тези препятствия, които биха могли да възникнат при изпълнението на нашите задачи. Независимо от това, че по силата на Берлинския договор Добруджа е откъсната от България, въпреки това можем да се надяваме, че в недалечно бъдеще при нашата организация на армията България ще бъде в състояние със собствени сили да присъедини населената с българи Добруджа към своята територия и да има опора в съседството си с Русия. Въпреки че границите на Добруджа отчасти са означени, като спорен пункт се явява силистренската крепост Арап-Тапия. Съгласно указанията на инженер княз Хилков, местността Арап-Тапия е отдалечена на известно разстояние от Силистра, при село, което местните жители наричат Арап-Тапия. Румънските делегати при приемането на Добруджа се стремяха да докажат, че Арап-Тапия е до самия град Силистра заедно с околните лозя. На този именно спорен пункт и следва да се спрем. Силистренската крепост Арап-Тапия по никакъв начин да не се предава на румънското правителство, а да им се посочат границите на Арап-Тапия съгласно акта, съставен от княз Хилков. За всяко евентуално стълкновение, което може да възникне между България и Румъния, да се държи постоянно в Шумле (Шумен) като най-близък пункт до Добруджа силен гарнизон; и особено да се засилят артилерията и кавалерията (държането в Шумле на артилерия и кавалерия не може по никакъв начин да доведе до подозрения относно каквито и да било замисли на България). При пълна поддръжка от наша страна, при удобно местоположение на Княжеството и добре организирана и дисциплинирана армия може напълно да се разчита, че в най-близко бъдеще делото за обединяване на Добруджа ще стигне до желания резултат. Що се отнася до фактическото предаване на Добруджа на румънските власти, това дело може да бъде изключено от делата на управлението на императорския комисар и да се предаде на нашата дипломатическа агенция в Букурещ.

Възстановяването на разходите по издръжката на окупационния корпус до преминаването на властта в ръцете на образуваното в България правителство е задължение на Княжеството. Трябва да се има предвид, че постигането на нашите цели и предначертания е възможно само тогава, когато нашето влияние в България бъде преобладаващо. Ето защо населението на Княжеството освен нравствения дълг за освобождението, също така трябва да има и материално задължение, т.е. българите трябва да се смятат за наши безсрочни длъжници, така че кредиторът да има права да поиска изплащането на дълга по всяко време и всяка разсрочка на плащането трябва да се смята за благодеяние от страна на кредитора. Ето защо следва да се увеличат разходите по издръжката на окупационния корпус до възможните размери със задължение за изплащане на дълга при поискване от страна на императорското правителство без определяне на срока на падежа. Не подлежи на съмнение, че в близко бъдеще на Княжеството предстоят грамадни разходи по организацията на армията и гражданското управление, предвид на което в българския бюджет едва ли ще бъде възможно да се направи някакво натрупване. От това обстоятелство можем да се възползваме в случай на усложнения на обстоятелствата в Княжеството в неблагоприятен за нас смисъл. За да бъде нашето влияние трайно и сред търговците, следва в България да се учреди народна банка на търговски начала. Бидейки учредител и разпоредител на банката, винаги можем да привлечем на своя страна местните търговци, които в България представляват важен елемент, имайки твърде значително влияние при избора на народни представители в законодателното събрание. Обръщайки се след това към въпроса за организацията и уредбата на гражданското управление в Източна Румелия, Военният съвет стигна до следното заключение: „Вземайки предвид съображението, че висшите командири в източнорумелийската войска начело с генерал-губернатора зависят от благоволението на Негово величество Султана и може да се случи така, че турското правителство предвид запазване на своите интереси в Румелия да назначи началници в армията, в които ние нямаме доверие, на първо време следва да се ограничим с уредбата в Румелия само на народна милиция с оставане на нашите офицери в качеството на инструктори. Но за да има в Румелия ръководител на по-нататъшното развитие на армията, следва при нашия генерален консул във Филипопол да се назначи измежду опитните офицери постоянен военен агент, който да бъде снабден с инструкции, как да ръководи нашите офицери, оставащи в Румелия, и постоянно да бъде в негласна връзка с българското офицерство. Що се отнася до проекта за Органическия устав за Източна Румелия, то в това отношение не следва да се правят никакви изключения от Княжеството, т.е. законодателната власт принадлежи на народа в лицето на неговите представители, свобода на печата, изборите и събранията.

Поддържайки в Румелия незначителна по численост армия, организирана не по надлежен ред, при съществуване на свободен Органически устав може да се разчита, че правителството на генерал-губернатора ще се нуждае от външна поддръжка, т.е. поддръжката на Княжеството, и от нашето съдействие в трудни случаи. С помощта на нашите политически агенти в Румелия би било възможно да се усложни положението на генерал-губернатора и да се използва удобен момент за пълно присъединяване на Румелийската провинция към Княжество България. След благополучния изход на присъединяване на Румелия към Княжеството ще бъде възможно да се действа в Македония за въвеждане на автономно управление и там.“

Към постановлението на Военния съвет Господарят Император се отнесе твърде благосклонно. Разправят, че Негово величество благоволил да напише върху оригиналния доклад „да се подарят на България три парахода, приспособени за корабоплаване по Дунава, и полковник Соболев в качеството на деловодител на Военния съвет да бъде произведен в чин генерал-майор“. Генерал Соболев впоследствие бе назначен за министър на външните работи в България и председател на Министерския съвет.

Управлението на императорския комисар, получавайки в окончателна форма постановлението на Военния съвет, пристъпи към привеждане в изпълнение на неотложните предначертания на съвета; действително настъпи време за работа. Назначени бяха редица комисии по съставянето на циркуляри, предписания, инструкции до всички губернатори, неотложни закони и постановления, от които нашите власти бяха длъжни временно да се ръководят при събирането на държавните данъци, завеждането на държавното имущество и съставянето на списък на младото население на Княжеството, подлежащо на отбиване на военна повинност, организация на армията и флотата и накрая съставяне на различни проекти по издаването на Органическите устави. Като се проследява протичането на работата по уредбата на новообразуваното княжество, трябва да се съзнава, че известни руски хора, като генерал Домонтович, работеха неуморимо за общата руско-българска полза като истински патриоти. За последните отсъстваха всякакви задни мисли, всякакви задни цели. Те се придържаха към благородния принцип за свобода и независимост за братята по кръв и религия; единстаено това бе девизът на генерал Домонтович. Що се отнася до княз Дондуков-Корсаков, в качеството на императорски комисар, може да се каже, че той заемаше място в салона като хубава мебел. Уповавайки се на действията на обкръжаващите го чиновници и адютанти в блестящи мундири, той виждаше себе си като бъдещ царуващ княз български. Стараейки се да запази българския престол лично за себе си, княз Дондуков-Корсаков с помощта на подкупни и користни приближени нему лица създаде цял легион агитатори сред българското население за неговото, на Дондуков-Корсаков, избиране за български княз.

От своя страна българите вярваха във възможността за назначаване от страна на освободителката Русия за български княз на императорския комисар Дондуков-Корсаков и независимо от редицата негови недостатъци все пак смятаха за твърде възможно и отчасти дори за полезно възкачването на това лице на българския престол.

Но скоро всички тези предложения и агитации рухнаха до основа: княз Дондуков-Корсаков получи височайше мъмрене за своите неблаговидни действия и за кандидат за българския престол бе назначен принц Александър Батенберг. С това бе сложен край на всички политически неразбории и безредици, съществуващи по това време зад Дунава. Скоро след това се състояха избори за представители във Велико народно събрание, което откри своите заседания в гр. Търново. Приети бяха всички законопроекти, съставени от Управлението на императорския комисар, утвърден бе Органическият устав с малки поправки и нашият кандидат принц Батенберг бе избран за княз на българите.

Също безпрекословно бе приет дългът към нашето правителство за издръжката на окупационния корпус (струва ми се, кръглата сума 10 618 250 рубли и 43 копейки); с една дума, всички наши желания бяха изпълнени от българите безпрекословно. Доколко българите ни бяха предани, се вижда от това, че дори по финансовата част решително никой от българите не се съмняваше в нашата акуратност. Всички разходи бяха приети във вид на благодеяния от наша страна, без да се прави оценка, дали са изразходвани правилно, или неправилно, а между тях на практика се оказаха и някои неправилни разходи и дори към окупационния дълг бяха приписани кръгли цифри, като например в разходите на окръжното управление бе включена и издръжката на топографската команда. Междувременно всички топографски карти, снимки, планове, чернови, дори инструменти бяха изпратени в Петербург във Военнотопографското управление. Струва ми се, че ако ние бяхме снели топографски карти на България, Добруджа и Източна Румелия, до Константинопол включително, и отнесли разходите към дълга на българската хазна, би следвало да предадем на българското правителство и работата на нашите топографи. Ако нашето военно министерство е извършило тези работи собствено за себе си (до последната война нашето военно министерство не разполагаше с никакви карти на Европейска Турция), тогава, струва ми се, и разходите по този повод би следвало да бъдат приети от нас за наша сметка! Нашият окупационен корпус остави в България множество боеприпаси и пушки, система „Кринка“. За последните военното ведомство определи заводски цени, т.е. цени, по които нашите правителствени заводи продават в Русия, без да се включват опаковането и превозът. Но и тук има малко недоразумение. Нали ние самите, нашите началници на оръжейните части, продаваха тези пушки като негодни по 50 сантима пушката! По такъв начин излиза, че от евреите купувачи ние вземахме по 50 сантима за пушка, а от своите братя по кръв и по религия по 15 рубли за съвсем същата пушка!

Още един пример на нашата „акуратност“ при пресмятането. По заповед на главнокомандващия на действащата армия българското население бе задължено да осигурява продоволствия на нашите войски по реквизиционен ред, за което при вземане на запаси се издаваха реквизиционни квитанции без означаване стойността на доставените предмети; в квитанциите се означаваха само названието и количеството на приетите реквизиции. (Справочните цени бяха определени след примирието.) Реквизиционното доволство на действащата армия бе отнесено за сметка на военната издръжка, възмущението за което бе отправено към турското правителство. Следователно заплащането по реквизиционните квитанции се отнася към задълженията на нашето правителство. Междувременно по заповед на императорския комисар тези квитанции бяха иззети от българското население и останаха неизплатени в архива на гражданското управление. Военното министерство изплати само тези квитанции, които бяха предявени непосредствено от частни лица. При завземането на Раховски окръг на Видинската губерния от румънските войски последва заповед на главнокомандващия на действащата армия за осигуряване на продоволствия за румънската войска по реквизиционен ред. В тази заповед между другото е казано: „Задължава се населението на Видинската губерния да отпуска реквизиции на румънските власти по същия ред, по който става отпускането на такива за нашите войски. След издаването на квитанцията ще бъде извършено заплащане от нашите военни окръжни управления след определяне на справочни цени на отпуснатите предмети.“ Преди изтеглянето на румънските войски от Раховски окръг беше съставена съвместна комисия за оценка на продоволствията, отпуснати по реквизиционен ред. По тази оценка се оказа, че според едни печатни и изрязани от кочан квитанции отпуснатите реквизиции възлизат на 1 милион и 800 хиляди франка. Но количеството по квитанции, издадени на населението от началниците на отделните части при получаване на реквизиции, които не са имали кочани, остана без означена стойност. Видинският губернатор уведоми Управлението на императорския комисар, че някои от кметовете в Раховски окръг са се обърнали към него за ходатайство за изплащане на населението на отпуснатите на румънските войски реквизиции съгласно гореспоменатата заповед на главнокомандващия. В отговор на това донесение на губернатора последвало следното предписание: „По заповед на Негово сиятелство императорския комисар незабавно да бъдат събрани всички квитанции, издадени от румънските военни началници на населението в Раховски окръг при получаването на реквизиции, да се състави отчет за събраните запаси, който заедно с оригиналните квитанции да се изпрати в Управлението на императорския комисар.“ Получавайки оригиналните квитанции и отчета за тяхната стойност, основан на разценка, съставена от румънски делегати, императорският комисар изискал от военното министерство отчисления на суми за заплащане на обозначените реквизиционни квитанции по обща ведомост в размер на 2 540 000 франка. Във военното министерство възникнал въпрос, длъжно ли е нашето правителство да плати на населението на Раховски окръг за реквизиционните квитанции, издадени от румънските военни власти за получени продоволствия, или да се поиска заплащане на тези суми от румънското правителство. Но поради различни политически съображения, основаващи се на отзив на Азиатския департамент, военното министерство взело решение за невъзможност да се направи изискване към румънското правителство за продоволстване на съюзната войска. Сумата, дължима на населението за продоволстване на румънската войска, да се преведе в разпореждане на императорския комисар. Въпреки това посочените квитанции остават в архива на гражданското Управление на императорския комисар незаплатени. След опразването на Управлението на императорския комисар в България остатъците от приходно-разходните суми на окупационното управление, отпуснати от военното министерство, в размер на 2 540 000 франка за заплащане на жителите на Раховски окръг за продоволстване на румънските войски, а също сумите, предназначени за заплащане по реквизиционни квитанции на руските военни власти, били преведени в разпореждане на императорското Министерство на външните работи за основаване на секретен фонд за поддръжка на южните славяни. През 1881 г. по височайше нареждане секретният фонд е преименуван „окупационен фонд“. Към последния са причислени 10 618 250 рубли и 43 копейки - дългът на българското правителство за руската окупация през 1879 г.

Не трябва да отминаваме с мълчание въпиещите несправедливости от страна на императорското Министерство на външните работи по отношение заплащането на населението от Раховски окръг по реквизиционните квитанции на румънските военни власти. След изтеглянето на румънските войски от Заддунавието в румънското законодателно събрание възникнал въпросът за заплащане на българското население на отпуснатите по квитанции реквизиции на румънските военни власти. Законодателното събрание, без да гледа на руската любезност относно продоволстването по реквизиционен ред на румънската войска, заела Раховски окръг, или пък съзнателно, т.е. знаейки, че квитанциите са заплатени от нашето военно министерство, постановило: да се поръча на румънското военно министерство да заплати за всички реквизиционни квитанции на жителите на Раховски окръг при положение, че такива бъдат предявени в течение на пет години от деня на тяхното издаване. Българското правителство, получавайки уведомлението на румънското законодателно събрание, се обърна към нашия представител в София с молба за предаване на оригиналните квитанции, за да могат те да бъдат предявени. Нашият дипломатически агент, вместо да поръча на русчукското консулство, където се съхранявали архивите на Управлението на императорския комисар, издирване и предаване по принадлежност, прави запитване до Азиатския департамент относно това, могат ли въобще да бъдат предавани реквизиционните квитанции на българските власти. Нашите дипломати започнали да спъват това дело. Отначало се ограничавали с канцеларска мудност, оставяйки изложението на г-н Кумано без отговор в продължение на две години; сетне се захванали с въпроса, дали българското правителство има правото да ходатайства на частни лица, без да е упълномощено от последните. Узнавайки за отговора на Азиатския департамент, а също и това, че архивите на Управлението на бившия императорски комисар се пазят в русчукското консулство, българското правителство съобщило за това на жителите на Раховски окръг с цел последните да упълномощят доверени лица със задачата да получат реквизиционните квитанции от русчукското императорско консулство. През 1882 г. в консулството в Русчук се явяват пълномощниците на жителите на Раховски окръг, представят формалните си пълномощия да ходатайстват за получаване на съхраняваните в архива на консулството реквизиционни квитанции на румънските военни власти. Русчукският консул, незапознат с разпореждането на Азиатския департамент, че квитанциите могат да бъдат предадени единствено на жителите на Раховски окръг, направил от своя страна изложение до същия департамент, че по негово мнение частни лица нямат право непосредствено да получат споменатите квитанции на основание на това, че в заповедта на главнокомандващия на действащата армия е казано да се задължи населението на Видинската губерния да продоволства румънските войски по реквизиционен ред и че представител на населението може да бъде единствено българското правителство, но не частно лице. Ръководен от тези съображения, консулът намира, че на ходатайството на пълномощниците на жителите на Раховски окръг за предаване на реквизиционни квитанции следва да се откаже. Азиатският департамент, отменяйки своето собствено разпореждане, издадено през август 1884 г., поръчало на русчукския консул да предаде част от реквизиционните квитанции на българското правителство, а на ходатайството на частните пълномощници на жителите на Раховски окръг да откаже. Предаването на реквизиционните квитанции от русчукския консул на русчукския префект последвало след изтичане на срока за тяхното предявяване съгласно постановлението на румънското законодателно събрание. По такъв начин българското население било лишено от възможността да получи удовлетворение по тези реквизиционни квитанции и от румънските власти.

Запознавайки читателя с нашите ръководни принципи по отношение на българската свобода и независимост, ще се постарая да изложа хода на следващите събития, започвайки от 1880 г. до 1890 г. включително, въз основа на положителни данни, основаващи се на шифровани телеграми, предписания и инструкции на Азиатския департамент. По-горе споменах как нашите представители в своите дипломатически донесения винаги изтъкваха съчувствието и предаността на българите към освободителката Русия и нейния монарх и че тези ласкави отзиви за българите продължиха само до 1880 г., т.е. една година без малко от деня на възкачването на принц Александърдър Батенберг на българския престол. Както е известно, княз Александър Батенберг водеше пряка кореспонденция с покойния император Александър II. Но съдържанието на кореспонденцията оставаше в дълбока тайна. През 1880 г. в София руски дипломатически агент по някакъв начин узнал, че князът подготвя доклад и възнамерява да отиде в Петербург, за да доложи лично на императора за положението в България. Негово височество бил придружен до Русчук от тогавашния военен министър - генерал Паренсов, а до Петербург - от нашия дипломатически агент в София г-н Давидов. При това на една от промеждутъчните пощенски станции между Горен Студен и Плевен бил откраднат сандък, съдържащ скъпоценни вещи на княз Александър и неговата секретна кореспонденция. Пребивавайки на станция Бяла, където тази кражба била установена, князът издава строга заповед за намиране на похитените вещи и кореспонденцията. Но цялото дейно издирване се оказало безполезно дотогава, докато в русчукското консулство не били направени копия от секретната кореспонденция на княз Батенберг.

В подготвения доклад княз Батенберг се оплаква на Господаря Император от своите министри, от отсъствието на всякакво приличие у тях. В своето оплакване Батенберг говори, че подчинените му български министри понякога не изпълняват неговите нареждания, опирайки се на конституцията и на своята отговорност пред Народното събрание. Министрите се явяват при княза на доклад в същите дрехи, с които те постоянно посещават кръчми и публични места. Народното събрание, по мнението на княза, не било нищо друго, освен сборище на пияна тълпа; българското население князът нарича полудив народ. Духовенството не се ползва с никаква популярност сред народните маси. Свещеникът по нищо не се различава от простия селянин. Правителствените мероприятия се обсъждат публично на улични сборища; подстрекателство към това е съществуващата в Княжеството свобода на печата. От това правителственият авторитет пада, правителствените агенти са лишени от възможността да изпълняват възложената им централна власт.

Княз Батенберг изразява своето недоволство също и по отношение на военния министър. В доклада на княз Александър се споменава, че генерал Паренсов се е оказал не по-малък привърженик на конституционното управление от първия министър Петко Каравелов, което пък е следствие от либерализма на генерал Паренсов. Княз Батенберг се опасява от отслабване на дисциплината в армията. Неудоволствие изразява княз Батенберг и от руските представители в България, които също не му оказвали необходимата от тяхна страна поддръжка.

Посочвайки всички съществуващи в България нередности, а също и оскъдността на цивилната листа, по която получава издръжка, принц Батенберг ходатайства пред Господаря Император за изменение на формата на управление в България, като се предостави на царуващия княз законодателна власт. Узнавайки за съдържанието на гореприведения доклад на княз Батенберг, при завръщането си в София генерал Паренсов незабавно изпраща в Петербург телеграма с молба да бъде освободен от длъжност в българското военно министерство. Възползвайки се от дадения му преди това задграничен отпуск, генерал Паренсов напуска България. Нашият дипломатически агент г-н Давидов също бил освободен от Министерството на вътрешните работи и на негово място бил назначен камерхер Кумано.

Въпреки че, както-е известно, княз Батенберг се ползваше от благосклонността на Царя Освободител, този път Негово величество не се съгласил да удовлетвори исканията на Батенберг за изменение на формата на управление в България и предоставяне на княза на законодателна власт. Но отнасяйки се снизходително към устните молби на княза, Господарят Император наредил на Министерството на вътрешните работи да се занимае сериозно с българските дела, в смисъл с помирението на княза и неговите министри. Оказвайки поддръжка на княз Батенберг в материално отношение, Негово величество благоволил да нареди на министъра на императорския двор да се отпускат на княз Батенберг 100 000 рубли годишно от сумите на Департамента за царските имоти.

Скоро след това княз Батенберг бе произведен в чин руски генерал-майор. Военният министър генерал Паренсов бе уволнен от длъжността и на негово място бе назначен генерал Ернрот.

Дипломатически донесения на руските представители в България за предаността на населението, отправяни в Петербург по случай тържествените дни след изтеглянето на руските войски и възстановяване на самостоятелно правителство в България. Представителите на Русия отначало се занимаваха изключително с устройването на обеди и празненства в чест на тезоименството (именния ден – бел. П. Н.) на руския цар и на царската фамилия, по повод събития, а именно: преминаването на руските войски през Дунава, завземането на Плевен, завземането на Русчук и т.н. Тъй като тържествените дни се оказаха много и при всяко тържество трябваше да се засвидетелства коленопреклонно пред царя чувството на преданост на българското население, в София - в дипломатическата агенция, и в руските консулства бе съставен образец на телеграма за изпращане в Петербург в Министерството на външните работи за докладване на Господаря Император. Тези телеграми са със следното съдържание: „Днес по случай тезоименството на Господаря Император в тукашната катедрална църква от духовенството начело с митрополита, в присъствието на представители на военната и гражданската власт бе отслужен молебен за здраве и дълголетие на Господаря Император и на царското семейство. След службата в катедралата митрополитът и духовенството, комендантът на града, началниците на специалните части, местният префект и градският глава се явиха при мен с поздравление, молейки от името на войската и населението коленопреклонно да се поднесат на Негово величество искрените чувства на безгранична преданост към августейшия монарх и цялото царско семейство.“ Понякога се случвало секретарят или драгоманът на консулството при преписването на телеграмата да направи грешка и вместо чувства на безгранична преданост да напише верноподаническо чувство, но тези грешки никога не се поправяли и консулът подписвал телеграмата, казвайки винаги: „Все едно, рано или късно българите ще бъдат наши поданици.“

Тържествата и изпращането на поздравителни телеграми служеха за материал и за консулските и дипломатическите донесения до началството за руското влияние в България и за това, как българският народ съчувства на Русия, как той е искрено предан на обожавания руски монарх и накрая, че българите са готови на всякаква жертва, ако това повели Царят Освободител.

Понякога дипломатическите донесения завършвали с такива думи: „В интимна беседа с влиятелни лица успях да се убедя, че благомислещите българи и влиятелни хора не одобряват сегашния правителствен режим и особено конституционното управление. Цялата надежда на българите се заключава в това, че рано или късно България ще бъде присъединени към Велика Русия.“

Трябва да се отбележи, че по установения прийом в дипломатическите донесения до началството винаги трябваше да има позоваване на авторитет: например беседвах с министъра, префектът ми предаде, имах разговор с председателя на еди-какво си виеше съдебно учреждение и т.н. Без подобно позоваване на авторитет в Азиатския департамент гледаха на тези донесения (по канцеларската терминология) като на „хабене на хартията от нямане какво да се прави“. Един тогавашен консул пише в своето донесение във връзка с тържествата по повод завземането на Русчук от руските войски следното: „По случай тържествения ден на завземането на Русчук аз дадох обяд в сградата на консулството, на който бяха поканени: местният митрополит, висши военни и граждански началници, а също чиновници от съдебното ведомство. Митрополитът произнесе тост за Господаря Император, председателят на съда вдигна чаша със следните изрази: „Да живее Велика Русия. Да живее нейният Цар - наш Освободител. Да живее сегашна България, да живее бъдеща България, присъединена към Велика Русия“!!

В отговор на това донесение министърът на външните работи в шифрована телеграма съобщава на консула: „Имах щастието да представя поздравителната телеграма на русчукското население и Вашето донесение на вниманието на Височайшия Император. Негово величество благоугодно благоволи да ви нареди: да изкажете височайшата благодарност на русчукското население за изразеното чувство на вернопреданост.“

По този начин в Петербург се събрали маса подобни дипломатически донесения, на основанието на които и там отначало вярвали, че българите са готови да се откажат от своята свобода, от самостоятелно и независимо управление, а също, че очакват щастливия ден, когато руският цар ще благоволи да нареди да се назначи в България руски генерал-губернатор, т.е. княз Дондуков-Корсаков, граф Игнатиев или в краен случай някой си Муравьов.

Сега следва да се направи сериозна преценка на горепосочените дипломатически донесения на руските представители в България. Действително ли българският народ е бил готов да жертва своята свобода заради височайшето назначаване на генерал-губернатор в България? Освен това желателно ли е било българите да се причислят като българска губерния под особена държавна охрана по примера на Новорусийския край? За да бъде даден правилен отчет за предаността на българите към Русия, е нужно да се разгледа времето на последната руско-турска война за освобождението на единоплеменния народ под така нареченото турско иго. Интелигентните българи по време на самата война са гледали на освобождението от страна на Русия с крайно подозрение. Дори и Санстефанският мирен договор от 19 февруари 1878 г. твърде малко е зарадвал интелигентната българска класа; щото турското управление или руското са съвършено еднакви и ако е съдено на българите да бъдат под иго, те винаги биха предпочели да бъдат под турско иго, от което рано или късно е възможно да се освободят, но един път попаднали в числото на руските губернии, макар и не под управление на общо основание, означава завинаги да се откажат от своята националност и от човешките си права.

Истина е и това, че в България имаше и люде, които твърде охотно се съгласяваха България да бъде превърната в руска губерния, но това са единствено така наречените в България чорбаджии, т.е. онези, които по време на турското владичество са били шпиони и верни слуги на турските паши, притежавали са откуп, поставяли са своите дъщери и синове на пълно разположение на местните бейове и паши. Именно за тези чорбаджии руското управление бе твърде желателно. И действително не е ли все едно дали ще бъдеш чибукчия на Мидхат паша, или лакей на руския губернатор? Що се отнася до шпионството, то, слава Богу, в Русия този занаят е по-развит, отколкото в Турция, и накрая съществува и тази изгода, че жените и дъщерите все пак ще попадат при православен брат.

И така по време на войната българите се разделиха на два лагера, т.е. интелигентните млади хора вземаха живо участие във войната, заставаха в редовете на действащата армия като доброволци, водачи и преводачи; участваха във всякакви сражения, маса от тях бяха убити и ранени, с една дума, оказваха неоценима услуга на нашата армия; може да се каже, че тази интелигентна класа държеше своето знаме високо, сражаваше се за освобождението на България, но ни най-малко не беше за руска българска губерния. Чорбаджиите пък като хищници налитаха на нашата армия, доставяйки на нашите войници и офицери разни гнили и негодни за ядене продукти, вземаха три пъти по-скъпо дори и от скъперника Маркитан и само някъде да има лесна печалба от руския войник, там веднага се явяваха нашити братушки чорбаджии и тези безнравствени, лишени от всякакво чувство на патриотизъм хора впоследствие, след освобождението на България, се превърнаха в наши привърженици и именно тях ние нарекохме консерватори, предани на Русия и на руския монарх.

Основавайки се на уверенията на посочените чорбаджии, нашите дипломати донасяха в Петербург за поголовната преданост към нас на българите, които с нетърпение чакат мощната дума на Царя Освободител за тяхното приемане под крилото на Матушка Русия.

Следва да се обърнем към източниците, от които са почерпани тези ласкателни дипломатически отзиви относно българския народ. Защо тези хубави отзиви продължиха само до първото пътуване на принц Батенберг до Петербург в края на 1880 г.? Защо българите, за чието освобождение ние проляхме толкова руска кръв и изразходвахме милиарди руско злато, в продължение само на една година станаха наши противници? Ето на тези въпроси ще се постарая да дам надлежни отговори в последователен ред. След Санстефанския мирен договор във висшите и военни, и дипломатически сфери, всички бяха убедени, че за управител на провинцията, откъсната по договора от турското владичество, ще бъде назначен един от великите князе и до въдворяването в посочената страна на съответен ред, т.е. до окончателното присъединяване на България, Румелия с Адрианополския окръг към Руската империя по подобие на Кавказ, руската армия ще остане в тази страна в качеството на окупационен корпус. Що се отнася до Босна и Херцеговина, предполагаше се тази област временно да се раздели между сърбите и черногорците до обединяването на тези две княжества. България и Източна Румелия бяха разделени на губернии: Адрианополска, Филипополска, Софийска, Русчукска, Търновска, Варненска и Тулчинска (Добруджа). Гражданското управление следваше да се отдели от военното, но съдебната и административна уредба да се подчинят под властта на губернатора, който да бъде назначаван измежду висшите военни чинове. Проектът за временно управление на България, Източна Румелия и Добруджа беше изработен от особена комисия и представен за одобрение на главнокомандващия на действащата армия граф Тотлебен. Що се отнася до Босна и Херцеговина, в проекта не се говореше нищо за реда на разделяне, но по отношение на Македония бе казано: за да бъде възможно своевременно да се присъедини Македония към Българската област, по мнението на комисията, следва в Адрианопол да се назначи временно генералгубернаторство.

Вследствие от това още преди отпътуването на княз Батенберг от Петербург Азиатският департамент разпрати циркуляр до всички консули в България с такова съдържание: „При представянето на Височайшето внимание на годишните отчети за дейността на агентите на Министерството на външните работи Негово величество благоволи да изрази своята неблагосклонност към действията на нашите дипломатически и консулски агенти в България. Според сведенията, получени непосредствено в императорското Министерство на външните работи, се оказва, че нашите дипломатически агенти в някои отношения поощряват действията на лица, към които императорското правителство се отнася с недоверие. В интересите на нашето правителство е затвърждаването на положението и престижа на царската особа в България. В това Министерството на външните работи вижда основите за управление на българското Княжество. Вследствие на това Департаментът Ви моли, почитаеми господине, в бъдеще време да се отнасяте към възложените Ви дела по-сериозно и да обяснявате на населението при всеки удобен случай, че Господарят Император изисква от него почтителност и уважение към неговия царуващ княз, от когото зависи преуспяването на Княжеството, свободата и независимостта на България. Да се изтъква също пред българите, че Негово височество княз Александър е близък родственик на императорското всерусийско царско семейство“.

Назначеният в България дипломатически агент и генерален консул камерхер Кумано разпратил на всички консули в Княжеството извлечение от секретните инструкции на Министерството на външните работи и някои свои лични възгледи относно българските дела: „В Министерството на външните работи в настоящия момент са заети с въпроса за необходимостта в България да се измени видът на управлението. Докато бях в Петербург аз можех да съдя за нещата в България по така наречените авторитетни мнения. Но тук, на място, ми се струва, че ще се наложи да се промени посоката. Може би в петербургските кръгове ще се яви опозиция против нас, точно такава, каквато съществува тук, в България, но заради такава опозиция не мисля, че следва да се скрива истината. Вие може би ще ме запитате на какво се основава мнението за необходимост от изменение на вида на управлението в България. Същият въпрос си задавах и аз в Петербург до и след назначаването ми на длъжност дипломатически агент в България. Задавах си и друг въпрос, а именно: под влияние на какво и на кого младият български княз действа против волята на поверения му народ? Не следва ли да се потърсят вдъхновителите на княза извън Русия и България? Опасявам се от вмешателство на последните и тогава ние ще създадем от България една нова Босна и Херцеговина. Но запознавайки се с положението на нещата в България, стигнах до двоякото заключение: настройването на официалното мнение у нас против българите се извършва от нашите инструктори. Нашите господа офицери, водейки кореспонденция със своите приятели в Русия, вероятно изразяват своето недоволство против българското население въобще и особено против правителството. Разбира се, на нас ни е известна съобразителността на нашите офицери - те действат несъзнателно, у тях няма политически подбуди, просто на тях не им е по вкуса, че първият министър или министър-председателят не е във военен мундир. А накрая това, че законодателното събрание се състои от обикновени хора без всякакви военни заслуги или, казано с военния израз, „простаци“, а пък издават закони, задължителни дори и за военните със заслуги! Князът е още юноша. От своя страна той, обкръжавайки се с нашите инструктори и някои българи, така наречените консерватори, обръща цялото си внимание на вида на облеклото, носено от министъра по време на доклада, вместо на съдържанието на самия доклад. Това се доказва и от неговите жалби пред Господаря Император относно неучтивостта на неговите министри. Що се отнася до стремежа на княз Батенберг към изменение на вида на управлението в България, по-ясно казано, към разрушаване на издигнатото от нас на трайни основи прекрасно здание в България, в това отношение върху нас лежи прякото задължение неуморно да следим за делата и да се противопоставяме, доколкото е възможно, на стремежите на княз Батенберг. Имах щастието да се представя на Господаря Император и Негово величество благоволи да ми нареди да действам в България в насока на помиряване на княза с неговите министри. От това заключавам, че нашият августейши монарх не е благосклонен да удовлетвори желанието на княз Батенберг за предлагания от него държавен преврат в България. За да се избегнат недоразуменията, които могат да възникнат при нашия възглед за общото развитие на нещата в България освен в частните случаи от местен характер, аз Ви моля, почитаеми господине, да обменяте с мен копия от дипломатическите донесения; така че Вие ще ми изпращате копия от Вашите донесения по общите български дела, а аз от своя страна ще се постарая да Ви изпращам копия от моите донесения до императорското правителство. По такъв начин взаимно ще действаме за постигането на благородни цели.“

Но старанието на г-н Кумано за помиряване на княз Александър с неговите министри по това време се оказа безполезно. Князът по предишному продължаваше своите нападки против кабинета и постоянно се оплакваше в Петербург от своето безизходно положение. А пък приближените на княза - руските офицери и консерваторите, начело съответно с Начевич и Стоилов, се обединиха. Първите изпратиха донос до Петербург против нашите дипломатически агенти в България, последните водеха подмолни интриги против министрите Каравелов и Цанков. От своя страна руските представители в България при всеки удобен случай отправяха доклади в Петербург, посочвайки, че руските военни инструктори в България изпълняват своите задължения недобросъвестно. Междувременно в българските работи се намеси шефът на Жандармерийския корпус. Дипломатическият агент в София и консулът в България получават циркулярно съобщение на Азиатския департамент със следното съдържание: „Шефът на Жандармерийския корпус е уведомил министъра на външните работи, че по сведения на Департамента на държавната полиция в България пребивават руски емигранти и политически неблагонадеждни лица и че нашите дипломатически и консулски агенти не упражняват никакъв надзор върху действията на тези лица. Вследствие на това департаментът най-покорно моли незабавно да бъде предоставен списък на руските емигранти и други политически неблагонадеждни лица, пребиваващи в консулския окръг; с какво се занимават те и какви мерки предприема консулът за тяхното изселване от Княжеството.“ От своя страна дипломатическият агент в София отправил по телеграфа запитване до консула, кои руски емигранти пребивават в неговия окръг, с какво се занимават; откъде са пристигнали; по какъв начин преживяват в Княжеството. Предписанието на департамента било получено през декември 1880 г., следователно за Нова година било нужно да се изпрати поздравление заедно със списъка на руските емигранти, пребиваващи в консулския окръг. Руските консули обявяват поход срещу емигрантите и други политически неблагонадеждни лица; посредством специални агенти се прави проверка на паспортите на всички руски поданици, пребиваващи в консулския окръг. При пълно съдействие от страна на българските власти се издирват емигранти във всички градове и села. Но старанията на руските консули и българските власти не се увенчали с успех, тъй като, за крайно съжаление, в нито един от консулските окръзи на Княжеството не се оказали руски емигранти с местожителство. В отговор на посоченото секретно съобщение консулът донася на Азиатския департамент: „При щателната проверка на паспортите със съдействието на местните власти в моя консулски окръг не се оказаха пребиваващи руски емигранти. Всички руски поданици живеят в поверения ми окръг по установения ред. От руските поданици, пребиваващи в Княжеството, едни се занимават изключително с търговия, други заемат военна или гражданска служба в България с разрешение на императорското правителство.“ (вж. Секретни архиви на консулството за 1880 г .)

Вмешателството на Жандармерийския корпус в българските дела не останало незабелязано. На нашето Министерство на външните работи само му бе нужно да си осигури поддръжка от страна на Жандармерийския корпус, който по това време - при император Александър II, имал решаващ глас във всички висши държавни дела на Империята, така както в последно време едно от най-влиятелните държавни учреждения в Русия представлява Департаментът на държавната полиция.

И така Министерството на външните работи, не изчаквайки отговора на своите агенти в България на гореприведеного секретно съобщение на Азиатския департамент за броя на руските емигранти, пребиваващи в Княжеството (г-н Кумано представил отговора едва през март 1881 г.), решило по принцип въпроса за необходимостта от изменение на формата на управление в България.

Дипломатическият агент в София доверително пише на консула в България (Секр. ф. 1881 г.): „Получих конфиденциални сведения от департамента за окончателното намерение на нашето правителство да извърши в България държавен преврат. Изменението на формата на управление само в България по моему се явява преждевременно. За нашите интереси най-важно значение има обединението на Княжеството с Източна Румелия и само след изпълнението на тази задача ние ще можем да въведем в страната нова форма на управление, съответстваща на нашите предначертания. Ако се решим сега на такава рискована стъпка, значи, че ние се отказваме в бъдеще от нашето влияние сред западните славяни. Тук възниква въпросът, заради какво вършим това. В Петербург разчитат временно да отзоват княз Александър от България, предлагайки му да назначи за времето на своето отсъствие регенти. Какви лица да назначи - българи? На тях не бива да се разчита. Тези хора са неспособни за такъв държавен преврат. Следователно ще се наложи в България да се назначат регенти измежду руските генерали. Тогава ще стане очевидно за всички, че не Батенберг желае изменение на съществуващата форма на управление в Княжеството, а императорското правителство иска това. Между другото, струва ми се, че за нас ще бъде по-изгодно конституционното управление, отколкото само държавното с княз Батенберг начело. След откриване на плаването по Дунава възнамерявам да се отправя към Петербург и лично да изразя своя възглед за положението на нещата в Княжеството. Затова Ви моля до моето отпътуване за Петербург да ми съобщите Вашето мнение по горезасегнатата тема.“

Отговорът на консула за пребиваващите в България руски емигранти се оказал неудовлетворителен за шефа на Жандармерийския корпус. В последвалия циркуляр на Азиатския департамент по този повод се изпраща съобщението на шефа на Жандармерийския корпус до Министерството на външните работи (Секретен архив 1881 г.): „Получавайки копие от донесението на консула за това, че в България не се оказали руски емигранти с местоживеене, шефът на Жандармерийския корпус отново обръща внимание на министъра на външните работи върху обстоятелството, че доколкото е известно на Департамента на държавната полиция, в главните центрове на България, а именно: Русчук, Варна, Търново и София, от руски емигранти са открити книжарници, в които се продават оригинални издания, брошури и разни забранени руски книги. Вследствие на това шефът на Жандармерийския корпус моли министъра на външните работи да вземе строги мерки за закриването на съществуващите в България книжарници, държани от руски емигранти, в които се извършва продажба на забранени руски книги. Заедно с това да обърне внимание на нашите дипломатически агенти в България в бъдеще време да се отнасят по-сериозно към този толкова важен проблем и непосредствено да уведомяват Департамента на държавната полиция за всяко появяване в България на руски емигранти и неблагонадеждни лица.“

Трябва да се отбележи, че сред руските инструктори имало офицери от Жандармерийския корпус. По време на управлението на императорския комисар в България по-голямата част от окръжните началници се състояла от офицери от Жандармерийския корпус. След преминаването на управлението в ръцете на българите жандармерийските офицери се назначавали на длъжности военни началници, без да престават да бъдат едновременно и руски шпиони. Княз Батенберг се възползвал от услугите на тези офицери, за да може посредством лъжливи доноси да склони на своя страна Департамента на държавната полиция и шефа на Жандармерийския корпус.

Без да се ограничава с поддръжката от страна на руските държавни шпиони, Батенберг се стараел да предразположи на своя страна и общественото мнение в Русия. За постигането на тази цел по съвет на своите вдъхновители княз Батенберг започнал да води пряка кореспонденция с Катков и Аксаков, изразявайки своята преданост към славянските идеи. На всеки от тези господа - представители на руското обществено мнение, Батенберг пишел по негов вкус, т.е. на Аксаков той, Батенберг, обещал да приеме православието, само за да служи на славянските идеи, а на Катков, че е готов да приеме руско поданство и да се откаже от българския престол, само и само да служи на славянството.

Руският представител в България, отговаряйки на приведеното съобщение на Азиатския департамент за пребиваващи в България руски емигранти и за продажбата на забранени нецензурирани издания в България, сметнал за свой дълг да уведоми Азиатския департамент в следната форма: „По предоставените ми сведения от нашите консули в България, а също по лична проверка на паспортите, съхранявани в поверената ми дипломатическа агенция, всички руски поданици, пребиваващи в България, са с официално утвърдени легитимации, издадени от нашите власти. Относно политически неблагонадеждните лица, в Княжеството такива няма предвид на това, че в България публичните събирания за гласно обсъждане на правителствените мероприятия не представляват противозаконни действия. При конституционното управление съществува разделение на партии и лица, принадлежащи на опозиционни партии, но и едните, и другите в политическо отношение се ползват от еднакви права. Възможни са даже случаи, когато от лица, принадлежащи към опозиционната партия, да се състави министерски кабинет и всички други правителствени органи.“ Що се отнася до забраната на продажбата на нецензурирани книги и издания, непозволени в Русия, г-н Кумано обръща вниманието на департамента върху обстоятелството, че в Княжеството съществува свобода на печата, свобода на изданията, на печатането на книги и свобода за тяхното продаване на всички места. Следователно за продавачите на книги е безразлично къде е издадена една книга - в Швейцария, Англия или в Русия. Тъй като книгопродаването представлява предмет на свободна търговия в Княжеството, а забраняването или разрешаването на такива продажби принадлежи изключително на местните власти, г-н Кумано намира, че да се иска забраняване на непозволените в Русия книги е невъзможно предвид на това, че българското Княжество е самостоятелно и независимо и подобно искане от страна на представителите на чужда държава в България местните власти могат да признаят за вмешателство във вътрешните работи на България, дори за посегателство върху нейната свобода и независимост. Към това Кумано добавя, че пребиваващите в България руски поданици се делят на две класи: т.е. занимаващи се с търговия и заемащи военна или гражданска служба в Княжеството в качеството на инструктори; за първите предмет на препитание е търговията, твърде малко се занимават с четене на непозволени книги; последните, като хора интелигентни и предани на нашето правителство, не биха се занимавали с четене на забранени книги и тям подобни нецензурирани издания. Последствието от категоричните отговори на руските представители в България по повод на неуместните и неправилни искания на руските жандарми е видно от конфиденциалното писмо на един от тогавашните деловодители в Азиатския департамент, г-н Батарски, до русчукския консул като до бивш приятел по служба, в което между другото г-н Батарски съветва г-н Белочерковец да помоли министерството да го премести на друга съответстваща длъжност. Писмото на г-н Батарски е със следното съдържание (Секретен архив на русчукското консулство): „Уважаеми Иван Василиевич, ние тук, в Петербург, не Ви разбираме. Станали сте такъв ярък сторонник на българите и привърженик на някои си Петко Каравелов и Драган Цанков etc, etc. Нима е възможно конституционно управление в България в тази форма, в която то е създадено благодарение на известните цели на княз Черкасов и впоследствие на Дондуков-Корсаков? В действителност не е ли смешно: великата Русия със стомилионно население живее, процъфтява и никой не помисля за някаква си конституция, а на Петко, Иван и Драган им е нужна конституция? Нима създателят може да даде на създадения повече от това, което той самият има: Вие, Иван Василиевич, още поддържате стремежите на тези полудиви люде и говорите, че в България всичко е благополучно. Наистина е тъжно след толкова велики жертви, толкова грамадни разходи, принесени от нас за освобождаването на България, и в резултат какво достигнахме? Създадохме там опора за нихилистите-анархисти и убежище за враговете на нашето отечество? Княз Александър уведомява нашето правителство, че ръководители на неговите министри са руски емигранти и че България се управлява от руски нихилисти. Всичко, което княз Батенберг пише за България, се потвърждава и от Нашия Департамент на държавната полиция. Нашите представители пък отричат този факт, говорейки, че няма руски емигранти в техните райони. Г-н Кумано отива още по-далеч, опирайки се на конституцията, той говори, че в България всичко се върши на законна основа, което значи: нашите емигранти имат в България убежище на законно основание, разпространяват в България разни забранени книги на швейцарски издания на законно основание, насяват сред младото интелигентно българско население вражда и ненавист към нашето правителство на законно основание; пропагандират там против монархическите принципи на законно основание. Г-н Кумано разчита на своите руски поданици напълно. За тяхната благонадеждност и че те не се занимават с четене на забранени издания; те като хора комерсиални се грижат за своята търговия, другите пък - хора интелигентни, заемат военни и граждански служби в качеството на инструктори и са предани на нашето правителство и не биха се занимавали с четенето на забранени книги и нецензурирани издания. Впрочем по твърде основателни сведения на Департамента на полицията оказва се съвършено обратното - именно комерсиалните хора продават тези забранени издания, а интелигентните хора ги купуват и разпространяват дори сред българското население. Вие мислите, че изменението на формата на управление в България е преждевременно, а ние мислим, че то трябва да се извърши именно в скоро бъдеще. Г-н Кумано в свое частно писмо до директора пише, че ако ние извършим в България държавен преврат и изменим формата на управление, тогава можем да се лишим в бъдеще от възможността за съединяване на Княжеството с Източна Румелия. Но ето в какво се заключава несходството на нашите възгледи. Вие гледате на България като на отделно европейско княжество или провинция, например a la Швейцария, а ние гледаме на България като на една от руските губернии, управлявана не на общо основание.

Предстои възможност да се измени формата на управление и да се направи крачка към присъединяването на България към Империята и не трябва да се отлага за утре според пословицата „Кови желязото, докато е горещо“. Според мнението на г-н Кумано чрез български държавен преврат бихме могли да се лишим от възможността за обединение с Източна Румелия. По наше мнение всяко начало е трудно. Трябва да се направи крачка напред в България и сетне да се помисли относно Румелия, а в противен случай ние можем своевременно да присъединим съседната нам Румелия и по други начини. Целта оправдава средствата! Вие се отнасяте към княз Батенберг с недоверие и търсите някакви вдъхновители или партийни страсти, а ние му се доверяваме напълно и имаме за това неоспорими доказателства. Г-н Кумано е на мнение, че младият Княз Български, стремейки се към изменение на формата на управление, действа по настояване отвън или, по израза на г-н Кумано, вдъхновителите на княза се явяват наши врагове. Но ние тук не разбираме на какво се основава мнението на г-н Кумано. Каква изгода за Австрия е изменението на формата на управление в България? Нали на нея ѝ е нужно нашето влияние на Балканския полуостров да не бъде трайно и преобладаващо! С какви средства може да постигне тя това? Единствено при съществование в Княжеството на настоящия ред на нещата, с който ние по никакъв начин не можем да се съгласим и сме длъжни да се борим за установяването на такъв вид управление, което е нам желателно. Но да си представим, че нашата цел е достигната и формата на управление в Княжеството е уредена по нашето начертание, да не говорим за възможностите за други направления, тогава между нас и българите ще се въдвори пълно съгласие - къде тук е изгодата за Австрия? Вие говорите, че не се доверявате на немеца, той ще ни излъже. Бих искал да знам за какво може да ни излъже. По какъв начин ще постигне измамата? Нали Ви е известна пословицата „Сам в полето не е воин“. Вие не се доверявате на немската дружба, аз също съм съгласен, но ще Ви кажа едно - да ни избави Бог от приятели, с враговете сами ще се справим!

Сърдит съм Ви, драги Иван Василиевич, Вие сте стар дипломат, а не разбрахте искането на нашите жандарми. Вие знаете, че с тези господа е нужно винаги да се погаждате. За добро ги няма, но за пакости господата жандарми се явяват първи.

Под секрет ще ви кажа, че щом бъде представен докладът пред Господаря Император, г-н Кумано ще бъде отзован и по всяка вероятност на негово място ще бъде назначен г-н Хитрово. Опасявам се и за Вас, и за другите консули и затова ви съветвам да помолите по телеграфа за преместване. Има свободно място в Требизон, за него се домогва г-н Лодиженски; но аз ще изчакам Вашата телеграма и тогава Лодиженски може да бъде назначен в Русчук.“

За съдържанието на приведеното писмо на г-н Батарски консулът незабавно уведомил г-н Кумано в София, последният в своя отговор пише на консула конфиденциално: „Получих писмото Ви и съм Ви много благодарен зд съобщението. И по-рано ми писаха от Петербург, че влиянието на княз Батенберг се засилва, но не предвиждах такава спешност. Вероятно има и други подбуждащи причини, но аз не ги виждам. Днеска заминавам за Петербург през Виена. Ще прекарам в Петербург до 15 март. За новините ще Ви съобщя незабавно. Съобщете и Вие, ако представлява за Вас интерес: ще се постарая да се убедя в мотивите на немските привърженици и ще Ви пиша.“

Но денят 1 март 1881 г. ускори привеждането в изпълнение на решението на българския въпрос в смисъл, благоприятен само за княз Александър.

Възползвайки се от тогавашното брожение и от неопределеността на положението, в което се оказа тогава цяла Русия, от една страна, разчитайки на пълната подкрепа на Департамента на държавната полиция и на шефа на Жандармерийския корпус, от друга стана, княз Батенберг, отивайки в Петербург на погребението на император Александър II, се представя на господаря Александър III. При това се оплаква от своето положение. Докладва на царя, че България се е превърнала в опора на руските анархисти и емигранти; държавните дела на Княжеството се управляват от руски анархисти, на чело на които стои целият негов Съвет на министрите. В българските училища се преподава по учебници, издадени от руски емигранти в Швейцария; българският печат е изцяло насочен против Русия и руския монарх. В доказателство на това Батенберг предал на Негово величество брой от вестник „Работник“, издаден в Русчук след 1 март, в който вестникът изразява своето съчувствие към цареубиеца, надявайки се, че в Русия ще настъпи свобода за народа. Заедно с това княз Батенберг със своята обичайна наивност ходатайства пред Негово величество да приеме обратно българската корона, която му е дадена от августейшия монарх. Цар Александър III, незапознат с положението на нещата в България до възкачването си на всерусийския престол, бил поразен от такъв доклад на българския княз и веднага извикал при себе си за обяснение министъра на външните работи.

Щатс-секретарят Гирс, възползвайки се от този случай, за да угоди на желанието на княз Батенберг, представя на Негово величество съвсем същия доклад, подготвен от Азиатския департамент за цар Александър II, и от своя страна изказал необходимостта от изменение на формата на управление в България. Господарят, одобрявайки по принцип мнението на г-н Гирс, височайше благоволил да нареди да се назначи Съвет на министрите под председателството на граф Игнатиев за обсъждане на въпроса за новата форма на управление на България и за мерките, които се налага да бъдат приети в Княжеството до установяване на нова форма на управление. Освен това на оригиналния доклад написал да се отзоват дипломатическите агенти и консули от България и да бъдат заменени с по-способни лица.

На извънредно заседание на Съвета на министрите били обсъдени следните въпроси. Следва ли да се измени сега съществуващата форма на управление в България? Подлежат ли основните закони в Княжеството на преразглеждане или изменение? Възможно ли е в България да се установи абсолютно монархическо управление? Какви временни мерки трябва да бъдат предприети за привеждане в изпълнение на решенията по горепосочените въпроси? В доклад до министъра на външните работи били посочени два начина за изменение на формата на управление: отмяна на действащата конституция и въвеждане на монархическо управление или пък подлагане на конституцията на преразглеждане с изменения, според които две трети от депутатите да присъстват в законодателното събрание по избор и една - по назначение от княза. Председателят на събранието трябва да бъде назначаван от княза. Законите, издавани от народното събрание без санкции на Държавния съвет, не могат да бъдат представяни за утвърждаване на княза. Князът е длъжен да обяви това пред българския народ чрез специална прокламация, в която трябва да бъде съобщен и срокът за изпълнение на настоящото искане. Князът, учредявайки регентство от три лица, е длъжен да напусне територията до изпълнение на посочените искания от българския народ. Извънредният Съвет на министрите единодушно постановил следното: „Искането на българския княз за изменение на формата на управление в Княжеството се отклонява. Съществуващата в България конституция, съставена от Управлението на императорския комисар и приета от Велико народно събрание, не подлежи на изменение. Преразглеждането пък на конституцията може да последва единствено в законно установения ред. Що се отнася до съществуващите по това време безредия в централното управление на Княжеството, произтичащи главно от това, че населението на Княжеството е неподготвено за конституционната форма на управление, в това отношение може да се ограничи до преустановяване на действието на конституцията в България и да се упълномощи царуващият княз да управлява въз основа на особени правила, но при условие че това упълномощаване е установено от Велико народно събрание за срок, не по-дълъг от седем години. Свикването на Велико народно събрание князът е длъжен да обяви на своя народ със специална прокламация по реда, посочен от императорския министър на външните работи в неговия доклад до Господаря Император. Настоящото решение да се представи на височайшето внимание на Господаря Император и да се съобщи това на господата военен министър и министър на външните работи.“

В България настъпва нова ера на пълномощия на княз Батенберг и преустановяване на действието на конституцията. В Азиатския департамент всички са заети със съставянето на разни проекти относно мерките, които трябва да бъдат приети по време на появата на княжеската прокламация към народа. Главният въпрос е отпътуването на княза и назначаването на регенти. Появили се съмнения относно възможността за успех, тъй като и преди това в императорското министерство нямали доверие в консервативните елементи. Либералната или правителствената партия пък според отзива на княза и донесенията на руските жандарми се оказала наш противник, бидейки в поддръжка на руските емигранти в България. Впрочем Батенберг ще ускори своето отпътуване от Петербург, нужно е да подготви известната прокламация за новоназначения дипломатически агент в България и, главното, инструкция за генерал Ернрот за устройство на временно правителство в България. Узнава се, че Батенберг планува своя път от Петербург до София през Виена, и това отново става повод за подозрение, дали пък г-н Кумано не е прав, още повече че Батенберг се отнася неравнодушно към предложението на министерството той да напусне България и да учреди регентство. Независимо от многобройните проекти, недоразумения, съмнения, предположения и разни подозрения в Азиатския департамент съставят прокламацията към българския народ от името на княза за това, че ако народът не изпълни исканията на княза в течение на три месеца, той, князът, ще изостави българския престол; дават се инструкции на генерал Ернрот за разпускане на Народното събрание, отстраняване на министрите; да се състави временно правителство; да се обяви в страната военно положение; да се назначат извънредни княжески комисари и помощници във всеки окръг изключително измежду руските офицери и по възможност да се касират градските и окръжните съвети с назначаване на временни комисари измежду лицата от консервативния елемент. Назначеният дипломатически агент М. А. Хитрово е снабден със специални инструкции да съдейства на княза и на генерал Ернрот за привеждане на всички планове в изпълнение, а главното, от името на Господаря Император г-н Хитрово е длъжен да обяви пред българския народ да се подчинява на исканията на своя царуващ княз, родственик на августейшото семейство. Освен това г-н Хитрово получил поръчение пътьом да мине през Виена и да узнае мнението на виенския кабинет за предполагаемия държавен преврат в България.

Княз Батенберг, връщайки се в София с пълна победа, кадето му било устроено тържествено посрещане, и разчитайки на берлинския и виенския кабинет, с нищо не издава предполагаемите замисли, отнася се твърде любезно със своите министри, одобрява всички действия на регента през време на неговото отсъствие от Княжеството. Наистина тогава в София и в Русчук се носели слухове за това, че нещо се крои, но нищо определено не било известно. Говорело се за възможност за съставяне на нов кабинет и разпускане на Народното събрание, но всички се отнасяли към тези слухове с недоверие. Още повече че министрите Каравелов и Цанков уверявали своите единомишленици в неоснователността на тези слухове, тъй като князът е извънредно любезен с тях и се отнася към действията на своите министри крайно доверчиво. Независимо от това Каравелов и Цанков не намират никакви подбудителни причини за неудоволствие от страна на княз Александър спрямо действията на настоящия кабинет.

Генерал Ернрот, получавайки от Петербург всички инструкции за предстоящите действия, тайно назначил извънредни княжески комисари и снабдил последните с инструкции да съставят списък на лицата, които следва да бъдат назначени на длъжностите окръжни управители и околийски началници. Препоръчал на всички дружинни командири и началници на специални части да подготвят войската за всеки случай и да очакват разпореждания за обявяване на военно положение и обявил Софийски окръг в обсадно положение. Макар че всички действия на Ернрот очевидно били запазени в тайна, все пак българските министри узнали за тези приготовления и в Съвета на министрите решили да запитат военния министър - генерал Ернрот, да им обясни причините, подтикващи към нарушение на конституцията и на какво основание той действа еднолично и несолидарно с другите министри.

В навечерието на събранието на Съвета на министрите генерал Ернрот формирал нов кабинет под своето председателство и разпратил прокламацията на княза до извънредните комисари за обявяване пред народа. Когато всички министри се събрали в съвета за заседание, Ернрот, съпровождан от коменданта на гр. София и дружинните командири, се явил на заседанието, уведомил министрите за държавния преврат, за тяхната оставка и за съставянето на ново министерство под неговото председателство. Връчвайки на министрите прокламацията на княза, той им казал, че в страната е обявено военно положение и всяка съпротива от тяхна страна влече след себе си предаване на военен съд. Сетне отпочнали премествания и уволнения на чиновници от администрацията, разполагане на войски в не толкова благонадеждните центрове. С това се ограничил първият акт на действията. Предприемането на по-нататъшни мерки било отложено до пристигането на г-н Хитрово от Виена, който в това време очаквал допълнителни инструкции от Петербург. Неподготвено за такъв неочакван държавен преврат, населението на Княжеството съвършено не разбирало неговото значение и очаквало пристигането в България на новоназначения императорски дипломатически агент за изясняване на причините, подбудили княз Александър и руския генерал към държавен преврат.

Няколко дни след първите подготвителни действия на генерал Ернрот в София пристигнал руският дипломатически агент г-н Хитрово с допълнителни инструкции, получени от него във Виена от Азиатския департамент. Запознавайки се с началната дейност на Ернрот, г-н Хитрово предприел пътуване заедно с княз Батенберг из България с цел да съобщи на населението волята на Царя покровител. Ето първата шифрована телеграма на г-н Хитрово, изпратена по този повод на руските консули в България: „По висоначйше повеление предприемам пьтувания из България за обявяване на населението волята на Негово величество, благоволете да се разпоредите нашето посрещане и прием да се организират по-тържествено. Употребете цялото си старание и нужните средства, разходите, направени по тази потребност, ще ви бъдат възстановени от сумите на секретния фонд на дипломатическата агенция.“

В изпълнение на нареждането на началството и волята на царя консулът в Русчук, като главен централен град в България, енергично оказвал съдействие на извънредния княжески комисар и на русчукския муниципалитет в трудната работа по уреждане на тържественото посрещане на високите гости.

Князът и г-н Хитрово пристигнали в Русчук. Спрели край река Лом за приемане на рапорт от извънредния комисар и благословията на митрополит Григорий. По разпореждане на русчукския кмет със средства, отпуснати от секретните суми на руското консулство, били наети турски хамали да впрягат конете и да водят екипажа с Негово височество и г-н Хитрово по главната улица, водеща към княжеския дворец. Недалеко от двореца били поставени други хамали, които пренесли високите особи до двореца. Князът и руският представител останали много доволни от посрещането и приема, оказани им на първо време в Русчук. В шест часа градската управа с пари, отпуснати от консула и извънредния комисар, устроила обяд в градската градина до гостилницата „Ислах хан“. В градската градина били подредени привилегировани маси и така наречените обществени маси. Край първите благоволили да присъстват височайшата особа, императорският представител, извънредният комисар, комендантът на града, руските офицери и княжеската свита; другите маси били наредени за гражданите. Въпреки че из града било обявено, че след обяда г-н Хитрово ще поизнесе реч и ще обяви царската воля, при все това с изключение на чорбаджиите - бивши привърженици на Мидхат паша, никой от българите не се явил на обяда и по този начин се наложило масите да бъдат запълнени с турци, евреи, руски арсенални работници и румънски рублеви (тоест -платени с убли) от Гюргево. По отношение на последните било обръщано внимание на тяхното облекло и знаене на български език. Тъй като на вид те приличат на българите и крайбрежните жители знаят български език, можело да се помисли, че край масите присъстват българи. След множество тостове г-н Хитрово произнесъл блюстителна реч на дипломатическа тема, чието съдържание разбрал единствено самият той, и обявил пред руските работници волята на Господаря Император за изменение на формата на управление в Княжеството. Освен руските работници другите присъствуващи, а именно чорбаджиите и рублевите гости от Гюргево, не разбирали руски. Работници не останали длъжни и гръмко завикали: „Ура! Да живее Негово величество руският Цар!“ Когато руските работници замлъкнали, един от гюргевските рублеви гости, висок на ръст човек със здраво телосложение, държейки в ръка чаша с вино, гръмко се обърнал към цялата тълпа: „Господа, позволете ми да произнеса слово.“ Всички присъстващи начело с княза обърнали погледи към този човек и, разбира се, му разрешили да произнесе слово. Той произнесъл на български език много високо: „Да живее Негово величество българският княз Карл Хохенцолерн!“ Отначало всички предположили, че този човек е нарочно изпратен от народната партия, но сетне, след арестуването му и съставяне на протокол от извънредния комисар, се убедили в това, че румънецът няма нищо общо с настоящите тържества и просто предполагал, че румънският крал е също и Княз Български.

На следващия ден след завършването на тържествата и обяда г-н Хитрово бил в консулството за съставяне и изпращане на телеграма, подлежаща за доклад пред Негово величество, относно какво впечатление е направило на населението обявяването на волята на Царя покровител на България. Преди съставянето на телеграмата г-н Хитрово казал на консула следното: „Аз съм окончателно разочарован. Когато бях в Петербург и съдейки по уверенията на Батенберг, смятах, че българският народ му е предан, че консерваторите в България се състоят от лица, заможни, здравомислещи и представляват преобладаващ елемент в Княжеството, но че само някои улични хора, търсачи на приключения, анархисти и т.н., са против него. Сега се убедих в противното, а именно: князът не се ползва в Княжеството с никаква популярност. Той няма никаква партия, а ако има няколко лица, жадуващи за лесна печалба, които той, Батенберг, нарича консерватори, то тези лица представляват толкова незначително малцинство, че е съвършено невъзможно да се разчита на поддръжката от тяхна страна. Точно противната партия, по мое убеждение, се състои от хора, заможни и интелигентни. Тази партия е напълно дисциплинирана, има свои принципи и ръководители. С тази партия ще се наложи да се съобразяваме. На мен ми предстои едно от двете неща - или да помоля за отзоваване на всички нас, или да се боря до последно. Предвид на това, че неправилната стъпка е направена, а да се доведе до знанието на Господаря Император за действителното положение на нещата в България в настоящия момент няма никаква възможност, аз избирам последната мярка.“ При това г-н Хитрово съобщил на консула за търновските истории, за това, че там бил подготвен заговор против княза и че само една щастлива случайност е спасила княза, и за това как по съображения за безопасност са нощували в казармата. Главното е, че начело на заговора и главно действащо лице е епископ Климент. Сетне как навсякъде ги посрещали грубо, особено селските старейшини се отнасяли с княза неучтиво. Консулът от своя страна представил на г-н Хитрово отчет за своята дейност по организирането на посрещането, колко е струвало наемането на хора за посрещането, на хамали за носенето на Негово височество и на гюргевските рублеви гости и тостът да живее българският княз Карл Хохенцолерн.

След това нашият дипломатически агент съставил шифрована телеграма с приблизително такова съдържание: „До министъра на вътрешните работи за доклад пред Негово величество. Ентусиазмът и искрената радост на българския народ, когато му бе съобщена височайшата воля, не подлежат на описание. Българите, паднали на колене, молят княза да не оставя страната. Мен умоляват да поднеса в нозете на Негово величество тяхното чувство на безгранична и вечна преданост към обожаемия монарх. Също молят за застъпничество пред Негово величество за оставането на Негово височество княз Батенберг като царуващ княз в България. В царуването на Негово височество българският народ вижда залог за бъдещото съществование и процъфтяване на Княжеството.

В Русчук посрещането на княза и мен бе организирано по-тържествено, отколкото в другите градове. На пет километра от града многочислена публика, духовенство в тържествени църковни одежди, войска в пълна парадна униформа и ученици и преподаватели от всички учебни заведения очакваха пристигането на княжеския влак. След като князът прие рапорта на коменданта на града, народът помоли за позволение да впрегне конете и да води до града екипажа, в който се настанихме князът и аз. От главната улица до двореца гражданите ни носиха на ръце. В шест часа градският съвет организира обяд, на който присъстваха няколко хиляди души. Обявяването на височайшата воля народът изслуша на колене. След нестихващите викове „Ура, да живее Негово величество Царят покровител“ митрополитът от името на всички граждани на града и по тяхно пълномощие ме помоли да поднеса в нозете на Господаря Император верноподаническата молба на населението на град Русчук да остави княза благополучно да царува в България за щастието и процъфтяването на българския народ. Днес всички улици, водещи към сградата на консулството, са пълни с хора, начело с духовници, които отново повтарят гореописаната молба.“

След изпращането на телеграмата г-н Хитрово решил: предвид на това, че предприетото пътуване с княза и личната агитация не водят до практически резултат, да съпроводи княза само до Варна, без да се спира в промеждутъчните градове, а от Варна да се върне незабавно в София. При това г-н Хитрово изказал своето опасение, че в Петербург не е възникнал следният въпрос: ако се базираме на нашите донесения, че българският народ е безусловно предан на Господаря Император и Русия, безпрекословно се подчинява на волята на Царя покровител, тогава защо е бил нужен държавен преврат в България? Да се изисква издаване за известен срок на пълномощия за княз Батенберг? Ако положението на нещата в България бъде обяснено в истинския им вид, т.е. че княз Батенберг не се ползва нито с доверието, нито със симпатията на българския народ, то в такъв случай съвсем не е следвало да се затаят подобен род истории, тъй като Негово величество въобще не желае да действа против народната воля в Княжеството. Що се отнася до Батенберг, ако на него собствено му е неудобно да остане в България при предишния ред, то Господарят Император, и нашето правителство, заради частните капризи и личната изгода на някой си княз Батенберг ни най-малко не е благосклонен да жертва искрената преданост на българския народ. Не е угодно на Батенберг да остане княз на България - сбогом! На негово място ще се намери друг. Дай, Боже, корито, свиня ще се намери! Следователно, работата трябва да се постави на други начала и да ѝ се даде по-сериозно направление.

От София г-н Хитрово разпратил до всички консули поверителен циркуляр със следното съдържание: „Военният министър в България лично ми съобщи, че в Съвета на министрите е решено да се извършат няколко ареста на по-видни лица измежду привържениците на бившите министри и уволнени от служба чиновници. Тези мерки по мнението на г-н Ернрот са необходими предвид приближаването на срока за насрочване на избори за депутати във Велико народно събрание. С навременното отстраняване от участие в изборите на по-влиятелните хора от опозиционната партия г-н Ернрот предполага, че Народното събрание ще бъде съставено изключително от наши привърженици. От донесенията на извънредните княжески комисари е видно, че в някои градове на Княжеството и сред руските поданици има някои хора, които се отнасят с неодобрение към настоящото положение на нещата в България. Може би предполагаемите мерки е нужно да се предприемат и по отношение на руските поданици, пребиваващи в различни градове на Княжеството, и по такъв начин извънредният комисар ще бъде принуден да прибегне към Вашето, почитаеми господине, съдействие. Аз най-покорно моля Ваше Високородие, в границите на възможното да окажете Вашето благосклонно съдействие на княжеските извънредни комисари при вземането на гореприведените мерки по отношение на руските поданици. Заедно с това смятам за свой дълг да Ви обърна внимание, почитаеми господине, на обстоятелството, че предполагаемата за вземане мярка е временна и не влече зад себе си никакви вредни последствия, в особеност за руските поданици, които в никакъв случай не могат да бъдат привлечени под отговорност за съчувстване на една или друга партия в България.“

Циркулярите до русчукския консул били съпроводени от частно писмо на г-н Хитрово, в което той обяснява смисъла и значението на посочения циркуляр. Ето какво пише г-н Хитрово в това писмо: „Почитаеми господин Николай Николаевич, получих писмо от г-н Мелников, който между другото се спира на въпроса за необходимостта от държавен преврат в България. Г-н Мелников основава своите предположения на нашите официални телеграми за мнимото и създадено от самите нас одобрение на българите към настоящия преврат, той си задава съвсем същия въпрос, който и ние си задавахме последния път в Русчук, а именно: ако българското население ни е предано до такава степен и с такъв ентусиазъм приема обявяването на височайшата воля, то тогава ние можехме да минем без всякакъв държавен преврат? Генерал Ернрот ме посети днес, аз му прочетох писмото на г-н Мелников и ние стигнахме до следното заключение, че е нужно да се създаде опозиция, а тя може да се създаде само чрез предприемане на приведените в циркуляра мерки. От своя страна г-н Ернрот разпрати циркуляри до княжеските извънредни комисари за извършване на обиски в домовете на по-влиятелните лица, принадлежащи към така наречената Либерална партия, и по усмотрение на комисарите те да бъдат арестувани. Привеждайки в изпълнение нашите намерения, аз ще се позова на донесенията от Вас и от извънредните комисари за извършването на арести и резултатите от тях. По такъв начин възнамерявам да отговоря на г-н Мелников в частен ред, че населението се отнася към нас съчувствено, но има една клика, която е пропита от дух на анархия и революция и е решена да предизвика в страната безредици, и вследствие на това някои лица от назованата клика са арестувани.

Към Вас, почитаеми господине, аз се обръщам с най-покорна молба да не отказвате Вашата помощ на комисарите в района на поверения Ви консулски окръг. Драги Николай Николаевич, Вие познавате нашите военни, те са безусловно честни изпълнители, но безспорно лоши съдии и дипломати.“

Сетне русчукският консул получил частно писмо от директора на Азиатския департамент г-н Мелников със следното съдържание: ,Драги Николай Николаевич, наскоро писах на Михаил Александрович, молейки го, колкото е възможно по-често, да ни известява за развоя на нещата в България. Наистина ние своевременно получаваме номерирани донесения и доклади, но Вие знаете, че от тези донесения никога не може да се стигне до правилно заключение. Тези донесения аз смятам само за официална опора, а съставянето им за отдих от безделието. Друго нещо е частното, приятелско обменяне на мисли. Не зная защо Вие в последно време сте толкова затворен, сякаш по заповед се ограничавате до писма на бланки с изходящ номер. Междувременно у нас общественото мнение е ужасно настроено срещу нашите действия в България. Ще Ви кажа, че в Петербург сега се образуваха два лагера: т.е. във войнстващия лагер се намираме ние, а в противоположния - военните, и, разбира се, на нас, пишещите хора, ни е трудно да се борим с въоръжената сила. Преди няколко дни имах случай да се срещна с генерал 3sohywt (шифровано - Обручев) в генералния щаб, той ми прочете такава нотация, която никога не съм очаквал. Благоволете да си представите това: общоуважаваният генерал едва-едва не ни нарече изменници! Г-н 3sohywt се обръща към мен със следните думи: „Какво сте скроили в България, извършвате някакъв държавен преврат, възнамерявате да преустановите действието на създадения от нас Органически устав и да дадете някакви пълномощия на княз Батенберг?“ Генералът отива и по-далеч: „Нима сме воювали заради някакъв си немец Батенберг? Нима освобождавахме българите за това, щото от тях да направят крепостници на принц Батенберг? Какво ни влиза в работата това, че някакъв си Петко Каравелов или Драган Цанков в България либералничат? Бог да им е на помощ, техният вътрешен ред не ни влиза в работата. Нашата задача в Изтока съвсем не е завършена. Ние в България само положихме трайни основи за бъдещото построяване на прекрасната сграда, а вие, дипломатите, разрушавате основите, положени с нашата кръв. Ако замисленият от вас преврат завърши благополучно, то във всеки случай аз въобще не виждам в него полезен за нас резултат. Преди изтеглянето на нашите войски от Задцунавието Военният съвет взе окончателно решение относно нашите действия в България, Румелия и Македония. Това постановление на Военния съвет ние смятаме за окончателно решение на Източния въпрос, а вие, дипломатите, в нарушение на постановлението на Военния съвет правите в България държавен преврат. На вас ви предстоеше преди всичко да се погрижите да обедините България, да устроите в Македония автономно управление и едва тогава да пристъпите към привеждане в изпълнение на постановлението на Военния съвет.“ Генералът казва, че той никога няма да се съгласи с това, че с княз Батенберг начело биха могли да се постигнат нашите предначертания. Князът се оплаква, че българските министри са му непослушни, че той при такъв ред на нещата в Княжеството е принуден да напусне страната. Г-н 3sohywt смята, че удовлетворяването на жалбите на княаз въобще не влиза в кръга на нашата загриженост за България. Там съществува конституция, въз основа на която министрите са отговорни пред Народно събрание, следователно „министрите са поставени понякога в необходимостта да не удовлетворяват частните искания на княза“. По думите на княз Батенберг българските министри не изпълнявали неговите заповеди; отново въпросът е какво ни интересува това. Нека той като конституционен господар уволни настоящите министри, да разпусне Народното събрание, да насрочи нови избори и тогава ще се убеди кой от неговите министри се ползва с доверието на народа. Ако князът не желае това, то нека той сам наруши конституцията, а не да вади кестените от жарта с чужди ръце. Ето Ви, драги Николай Николаевич, възгледите на нашите господа военни за положението на нещата в България. Но в отговор на всички забележки аз изказах пред генерал 3sohywt нашето правилно виждане. Казах му, че те, господата военни, ако разчитат да установят протекторат в България без възможно никакви усложнения, то доста грешат. „Военният съвет постанови за протекторат, но позволете да Ви запитам в каква форма да се приведе това постановление в изпълнение. Да се застави българското Народно събрание да приеме оставката на княз Батенберг и да се провъзгласи протекторат, т.е. България да бъде призната за Велико Княжество и Господарят Император да приеме титлата Балкански Велик Княз? Нима Великите държави ще се отнесат равнодушно към такъв поврат? Къде е в крайна сметка Берлинският договор, забраняващ на царските особи да бъдат едновременно и Князе Български? Да допуснем, че всичко това е станало и европейските сили протестират против това, готови ли сме ние да отстояваме нашите права? Зная, че ще кажете - не. Аз изключвам за известно време въоръжения протест на европейските държави, но допускам, че Турция ще завземе Източна Румелия, за да укрепи границата, тогава готови ли сме да встъпим в нова борба, бидейки необезпечени с неутралитет от страна на европейските сили? Зная, че ще кажете - не. Следователно при оценката на едни или други начини за привеждане в изпълнение на нашите предначертания е нужно да се направи заключението, че настоящата стъпка, направена от нас в България, е правилна, вярна и действително допринасяща за достигането на благите цели. На вашия въпрос, какво ни влиза в работата вътрешният ред в България, смятам за свой приятен дълг да отговоря на Ваше Превъзходителство, че именно вътрешните порядки в България ни интересуват повече от всичко. Нашата задача там е възпитателна, нашата загриженост за България възпитава младото поколение в монархическа посока, в уважение към православната вяра и църква. Ние не можем да допуснем, щото бъдещото поколение да бъде възпитавано подобно на Каравелов и Цанков, които отричат всичко свято за православните люде. Не ни трябва да се обръщаме към архивни справки, пред нас е живият пример на Румъния. Малко кръв ли се проля за румънската свобода и независимост и какво излезе от всичко това? Румънците, възползвайки се от постигналото цяла Русия нещастие, когато цялата Русия се намираше в дълбок траур, когато тялото на пресветата особа на покойния император още се упокойваше в Петро-Павловската черква, именно на 14 миналия март се провъзгласиха за независимо кралство начело с Карл Хохенцолерн. Ето Ви, любезни генерале, плода на нашето нехайно отношение към Румъния, с която рано или късно ще ни се наложи да се съобразяваме. И така, имайки пред очите си такъв жив пример като Румъния, ние не трябва да правим същите тези грешки и в България, и следователно нашето пряко задължение е да следим за вътрешното развитие и за вътрешното протичане на нещата в България и така да предпазим страната от глупави последици. Вие говорите, че не сме воювали заради някакъв си княз Батенберг? Аз съм съвършено съгласен с това, но още по-малко сме воювали заради някакви си Петко, Драган и Степан. Под секрет ще Ви кажа, че не е било и заради каквито и да са братушки. Нашата задача беше да прочистим пътя до известен пункт, в косвен смисъл ние постигнахме това, но в Берлин ни преградиха този път, следователно сме длъжни да го постигнем с други средства, които са избрани сега от нас. Достигането на тези цели е възможно само тогава, когато ще имаме работа с едно лице, а не с уличната тълпа, която българите наричат Народно събрание. Какво можем да искаме от княз Батенберг, каква услуга може да ни окаже той, когато той не само е толкова ограничен в своята власт и когато всичко зависи не от него, а от неговите министри и от народните представители? Дайте на княза права и чак тогава искайте изпълнение на задълженията! Дайте му пълномощия за самостоятелно управление на страната и тогава искайте изпълнение на поставените условия!

Относно обединението на България, този въпрос по наше мнение засега е преждевременен. Наистина в постановлението на Военния съвет това е предвидено, но не са установени нито времето, нито срокът на обединението. Обръщайки се към същността на въпроса за обединението на България, ние приемаме, че това е мислимо само тогава, когато в българското княжество бъде установен най-малкото траен протекторат. Ако на първо време, т.е. в течение на двугодишното самостоятелно съществуване на българите, за преустановяване на действието на конституцията в малкото княжество бе нужно да се прибегне до държавен преврат, какво щеше да бъде при увеличаване на границите на Княжеството, и чрез присъединяване към него още и на Румелия, Добруджа и Македония не създаваме ли ние втора Румъния? И то в по-големи размери? И едва ли тогава щеше да е възможно да се предприемат такива извънредни мерки както в даденото време и ние за самите себе си ли създавахме славянска Турция, или пък щяхме да сме принудени веднъж завинаги да се откажем от нашите исторически задачи.“

След всичко гореизложено очевидно генералът се съгласи с нашите виждания по българските въпроси и обеща да намине към мен да обменим мисли.

Вчера Николай Карлович представи на височайше разглеждане всички Ваши донесения и телеграми, получени в последно време. Господарят Император остана твърде благосклонен към вашите действия в България и повели да се благодари на всички вас, за което ще ви бъде официално съобщено.

До нас стигат неблагоприятни слухове за това, че извънредните княжески комисари в България вземат твърде сурови мерки по отношение на лица, числящи се към опозиционната партия. Говори се даже, че някои от видните граждани по разпореждане на комисарите били подложени на телесни наказания единствено поради това, че тези граждани се отнасяли неодобрително към настоящия порядък на нещата в България. У нас, в Петербург, не одобряват начина на действие на импровизираните извънредни комисари и, съдейки по Вашите донесения, ние не виждаме необходимост да се прибягва до такива строги мерки. Николай Карлович се опасява да не би това да бъде доведено до знанието на Господаря Император и тогава генерал Ернрот ще бъде незабавно отзован, още повече че той и без това не се ползва с особена поддръжка в тукашните военни кръгове. Писах за това на Михаил Александрович, моля също и Вас под секрет да предадете на комисарите от Вашия район как тук гледат на техните действия и че ние не одобряваме тяхното поведение в това отношение. Пишете, моля Ви, по-често и по-подробно за това, какво става при вас.“

Шифровано съобщение на дипломатическия агент в София до консулите в България, последвало през май 1881 г.

„Военният министър на Княжеството се обърна доверително към мен с ходатайство за отпускане на сума за даване на еднократна помощ и месечна издръжка на лица, нужни ни за агитационни цели. Генерал Ернрот лично ми обясни, че макар в негово разпореждане да се намират някои секретни суми, за него е нежелателно да извършва разходи, опасявайки се от гласност в България по паричната отчетност. Напълно споделяйки мнението на ген. Ернрот, помолих Мелников да ми се разреши извършването на разходи по горепосочената необходимост. Понастоящем по телеграфа г-н Мелников, посочвайки остатъците от сумата на окупационния фонд, моли щото отчетите за направените разходи да бъдат доставени отделно от сметките на извънредните служебни издръжки.

Имайки предвид, че някои от назованите лица пребивават в поверения Ви консулски окръг, най-покорно Ви моля, почитаеми господине, по Ваше лично усмотрение и след съвещаване с извънредните комисари да снабдите означените лица с парични средства, еднократни помощи и месечна издръжка. На тези от тях, които са способни да носят оръжие, да се дадат парични средства за придобиване на такива по указание на извънредните комисари. На първо време Вие можете да употребите съхранявания в повереното Ви консулство запасен капитал. Би било желателно списъкът на лицата и отчетите на раздаваните суми да бъдат водени от Вас лично без участието на чиновниците в консулството. За попълване на запасния капитал ще ви бъдат изпратени пари по специален куриер.“

Конфиденциално съобщение на дипломатическия агент в София до консула в Русчук

„Извънредните комисари в Русчук и Търново направиха докладно искане до генерал Ернрот за арестуване в Русчук на Драган Цанков и в Търново на един от младите и твърде влиятелни депутати в тамошния окръг - Стефан Стамболов.

Доклада за арестуването на назованите лица извънредните комисари основават на това, че господата Цанков и Стамболов открито агитират против княза и че те и техните привърженици могат да имат вредно влияние при провеждането на предстоящите избори.

Предвид на това, съдейки по личните сведения, доставени ми от г-н Мелников, че в Петербург се отнасят твърде неблагосклонно към предприеманите от нас мерки, най-покорно Ви моля да проверите на място доколко агитацията на господата Цанков и Стамболов може да има вредно влияние при предстоящите избори, а също да ми съобщите Вашето лично мнение за необходимостта да се прибегне до такива мерки, предлагани от извънредните комисари. Заедно с това смятам за свой дълг да Ви обърна внимание, почитаеми господине, на това, че познавам лично Драган Цанков като човек твърде влиятелен и ползващ се с доверието на населението, за влиянието в Търновски окръг на младия депутат Стефан Стамболов мога да съдя единствено от съобщенията на други лица, но последния не познавам лично. Смятам, че не е излишно да се учреди в Търново и в Русчук негласен надзор над действията на назованите лица и техните съмишленици.“

В отговор на гореизложеното съобщение русчукският консул донася на г-н Хитрово следното: „Почитаеми господин Михаил Александрович, имах честта да получа конфиденциалното съобщение на Ваше Превъзходителство, на което бързам да отговоря. По сведения, доставени ми от вашия драгоман (за чиято достоверност напълно гарантирам), оказва се, че в Русчук Драган Цанков и неговите съмишленици са решили окончателно да не вземат никакво участие в предстоящите избори. Към посоченото решение се е присъединил и пристигналият преди няколко дни от Търново в Русчук бивш депутат от Търновски окръг Стефан Стамболов. Агитацията от страна на назованите лица и техните привърженици не е в такава остра форма, която да влече след себе си лишаване от свобода, те се ограничават само с порицание на някои действия от страна на извънредните комисари и въобще те не са привърженици на настоящия режим.

По моето скромно мнение в действията на господата Цанков и Стамболов не трябва да се предвижда повод за личното им задържане. Според мен, напълно достатъчно е до провеждането на изборите относно назованите лица и техните привърженици да се ограничим единствено с организиране на негласен надзор, което и извърших съгласно предписанията на Ваше Превъзходителство. При това считам за свой дълг да добавя, че въз основа на отзивите на сведущи лица може да се стигне до заключението, че обиските и арестите на лица, числящи се към опозиционната партия, не доведоха до никакви практически резултати. Ако опозицията в дадения момент е задушена, може да се предполага, че това не е вследствие на предприетите от нас мерки, а, както ми предадоха, вследствие на липсата на материални средства у водачите на партията, от една страна, и опасенията от евентуално последване на окупация на България, от друга.

Преди да получа предписанията на Ваше Превъзходителство, подполковник Логвенов се обърна към мен с молба да го подкрепя по въпроса за арестуването на г-н Цанков. Извънредният княжески комисар се изрази пред мен в следната форма: „Уверен съм, че Драган Цанков не предприема нищо, но неговото арестуване е предизвикано от необходимостта да се придаде значение на нашата борба с уж съществуващата опозиция при изборите, с една дума, нужно е да се арестува Цанков, за да се поддържа някакъв създаден авторитет или могъщество на комисарската власт.“ Отговорих на г-н Логвенов, че Цанков като български поданик може да бъде арестуван от неговата собствена власт като комисар, но не мога да се съглася с действията на руски офицер, още по-малко по отношение на арестувания в Разград руски поданик капитан Менаев именно за това, че в квартирата му са намерени нецензурирани издания.“

Циркулярно съобщение на дипломатическия агент в София до консулите в България

„Беше ми съобщено постановлението на Съвета на министрите за реда за провеждане на предстоящите избори за Велико народно събрание. Съветът на министрите е постановил: в отмяна на съществуващия в България ред за съставяне на избирателни бюра и т.н. изборите ще се проведат по следния ред: избирателното бюро се съставя от извънредния комисар, неговия помощни и градския кмет. До сградата на общинското управление да се поставят няколко избирателни урни, на някои от тях да се напишат имената на кандидатите, предложени от извънредния комисар. Освен това комисарят, неговият помощник или градският кмет при връчването на избирателите на предварително подготвена бюлетина с написани имената на кандидатите посочват кои урни са предназначени за княза и кои са предназначени против княза, т.е., ако избирателят се обяви гласно против княза, той може да гласува по свое усмотрение, но с известни, разбира се, последствия. По мнението на генерал Ернрот, въпреки че избраният от Съвета на министрите начин за провеждане на изборите не е толкова легитимен, но затова пък е много надежден за достигане на желаната цел.

Тъй като въобще не съм съгласен с постановлението на Съвета на министрите за изменение на съществуващия в България ред за провеждане на избори, най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да ми изпратите Вашите забележки по този въпрос, а също да ме уведомите няма ли да последват протести от страна на населението в поверения Ви консулски окръг против действията на извънредните комисари при провеждането на изборите за кандидати за Велико народно събрание.“

В отговор на гореприведеното циркулярно съобщение на г-н Хитрово русчукският консул отговаря следното:

„Във връзка с циркулярното съобщение на Ваше Превъзходителство за изменение на съществуващия в България ред за провеждане на избори за народни представители в предстоящото Велико народно събрание смятам за свой приятен дълг да изкажа по този въпрос своето лично мнение, а също мнението на някои видни граждани от поверения ми консулски окръг по този въпрос.

Съществуващият в България ред за провеждане на избори за длъжностни лица в градските обществени управи, окръжни съвети, депутати за обикновено и извънредно законодателно събрание, а също за представители във Велико народно събрание е предвиден по закон. Законодателната власт въобще принадлежи на Народното събрание, което е в правото да установи нов закон и да отмени съществуващото местно узаконение, когато това не засяга изменение или преразглеждане на основния закон на страната, т.е. съществуващата конституция. Князът, като върховен управител, утвърждава постановленията на законодателното събрание. На това освжмовши да установява нови закони за провеждане на избори може само законодателното събрание. По този начин всякакви постановления на Съвета на министрите се явяват незаконни и впоследствие такива постановления водят до признаване за незаконни на бъдещите избори за представители във Велико народно събрание и следователно и издадените от него закони и пълномощия.

Както вече имах честта да доложа на Ваше Превъзходителство, опозиционната партия единодушно реши да не взема никакво участие в предстоящите избори, поради което възниква въпросът, от каква необходимост генерал Ернрот прибягва до противозаконни мерки, когато при отсъствие на всякакви опасения от страна на опозиционната партия, би могло при изборите да се съблюдават всички съществуващи узаконения и порядки. Още повече че в един толкова важен законодателен акт като преустановяване на действието на конституцията и даване на княза пълномощия за самостоятелно управление на страната по мое мнение би следвало строго да се спазят всички съществуващи порядки и закони.“

Секретно писмо на г-н Хитрово до консула в Русчук:

„Драги Николай Николаевич, пълната индиферентност и въздържаност от страна на чуждестранните представители към събитията в България ме навеждат на някои съмнения за това, не си ли е осигурил князът предварително съгласието на другите държави за настоящия държавен преврат и не се ли явяваме ние в дадения случай слепи оръдия на Англия, Австрия и Германия? Преди няколко дни имах разговор с австро-унгарския дипломатически агент за положението на нещата в България; той ми отговори, че настоящото събитие смята за вътрешна работа, към която неговото правителство се смята за непричастно. Между другото той твърде ласкаво се отзова за лица, приближени на княза, които аз от своя страна далеч не считам за наши привърженици. Английският дипломатически агент ми предаде, че не е получил никакви инструкции от своето правителство и дори не знае дали ще отиде в Систов (Свищов), за да присъства на Великото народно събрание.

Що се отнася до личните качества на княз Батенберг, длъжен съм да ви призная, че го смятам способен на всякаква пакост. Вследствие на това най-покорно Ви моля, ако намерите за удобно, да влезете в разговори с чуждестранните консули в Русчук и по възможност да узнаете от тях какви инструкции са получили в последно време по отношение на положението на нещата в Княжеството и за последното да ме почетете с уведомяване.“

Отговор на русчукския консул до г-н Хитрово:

„Почитаеми господин Михаил Александрович, до получаването на Вашето писмо нееднократно съм беседвал с австро-унгарския консул, разсъждавайки върху настоящото положение на нещата в България. От думите на г-н Квятковски заключавам, че виенският кабинет лично към княз Батенберг се отнася твърде снизходително, но над нашите действия държи бдителен надзор. Чрез думи, които нямат определено значение, австро-унгарският консул ми направи намек за това, че България сякаш вече се е превърнала в руска провинция. Аз от своя страна събрах сведения, че г-н Квятковски се интересува от състоянието на въоръжените сили в поверения му окръг и че доставчиците на разни материали за арсеналите и отделните части (всички те са австрийски поданици) получават някои поощрения от австро-унгарското правителство. Не пропуснах да известя за това генерал Лесов, но той със своите навици и своята недалновидност не обръща никакво внимание на моите заявления. Английският вицеконсул ме посети днес. В разговора между другото г-н Далзиел ми съобщи, че е получил нареждане от дипломатическия агент в София. Уговорихме се да пътуваме за Свищов заедно, като поканим с нас рускоподания офицер в оставка Павел Алексеевич Мелников, лично познат на Ваше Превъзходителство.“

Шифрована телеграма на дипломатическия агент в София до консулите в България

„За изхода на изборите в поверения Ви окръг известете непосредствено Азиатския департамент. В деня на заседанието на Великото народно събрание в Систов (Свищов) Вие и чиновниците от повереното Ви консулство трябва да пристигнете в Систов (Свищов). Последните ще бъдат в качеството на кореспонденти на нашите вестници и от свое име ще телеграфират оттам за всичко свършено.“

В Азиатския департамент от всеки консул се изпращаха телеграми за изхода от изборите.

„Днес в поверения ми консулски окръг се проведоха избори за представители във Велико народно събрание, кандидатите, предложени от извънредните комисари и градските кметове, бяха избрани единодушно и тържествено. Изборите се проведоха при съблюдаване на всички законови формалности. Тишината и спокойствието не бяха нарушени никъде. В моя консулски окръг всичко е благополучно и навсякъде цари нужният ред.“

Писмо на г-н Хитрово до русчукския консул

„Нашият общ приятел (бел. - директорът на Азиатския департамент Мелников) известява за предстоящо преобразуване в Азиатския департамент. Говори се за учредяване на независима длъжност началник на департамента, за която, както изглежда, предричат Иван Алексеевич. Лично аз, както Ви е известно, нямам нищо против Иван Алексеевич, но той е ужасяващ реформатор и самолюбие. В мненията си относно Изтока ние постоянно се разминаваме. Той е ужасяващ формалист и обича канцеларщината, а аз винаги съм бил на противоположното мнение. Г-н Мелников мисли да промени своето положение и да напусне департамента. Съжалявам за това, с него някак си се разбирахме, с Иван Алексеевич сме само на официална основа. Впрочем нашият приятел съобщава, че в Петербург е решено да се отзове генерал Ернрот, така че той е длъжен да напусне България на следващия ден след систовското (бел. - свищовското) събрание, и че във военните кръгове въобще не го подкрепят. Както се оказва, през цялото време го е подкрепял Николай Карлович, който, както е видно, е бил ярък защитник на генерала. Между другото в своите донесения аз никога не съм могъл да не изразя истината по отношение на някои, известни и Вам, неприлични действия на Ернрот. С една дума, всичко трябва да се приема за сведение и ръководството на г-н Мелников предполага, че след систовското (бел. – свищовскота) събрание Вие ще бъдете представен като поощрение за деловодител IV клас в Азиатския департамент и дано, както смята той, впоследствие Ви произведат и вицедиректор. По всяко време съм готов да направя за Вас всичко добро, но не мога в такова трудно време да се лиша от Вашата помощ и благи съвети. Впрочем след Систов (бел. – Свищов) ще мина и към Вас и ще поговорим за всичко.

Нашите военни наистина са чудаци! Представете си само, вчера след обяда генерал Ернрот, радвайки се на изхода от изборите, ми каза: ето ние уредихме всичко за Вас, направихме всичко и сега Вие ще благодушствате в България. На тази наивна забележка бях принуден да му отговоря следното: по наше мнение Вие не направихте кой знае какво добро за нас. Устроения от Вас държавен преврат в България ние засега не признаваме за полезен за Русия. Може би впоследствие ще ни се наложи да оправяме забърканата каша. Именно на нас се възлага задължението да изпълним историческите предначертания. Хубаво би било, ако княз Батенберг изпълни възложеното му задължение - в противен случай ще ни се наложи да разрушим до основи всичко, което Вие устроихте, и да прибегнем до други, съвършено противоположни, мерки. Впрочем бъдещето ще покаже всичко, засега нито Вие, нито ние сме направили нещо, но пословицата е „Ще поживеем, ще видим“.

Телеграма, изпратена от Систов в Петербург в деня на заседанието на Великото народно събрание и даване на българския княз пълномощия за самостоятелно управление на страната в течение на седем години.

„Петербург, до г-н министъра на вътрешните работи.

Днес в Систов (бел. Свищов) на заседание на Великото народно събрание в присъствието на представители на Великите европейски държави представителите на българския народ единодушно постановиха и утвърдиха законодателен акт, според който царуващият български княз Александър Батенберг се упълномощава от българския народ в продължение на седем години да управлява страната самостоятелно и независимо от съществуващите в България закони. Този акт чрез посредничеството на военния министър генерал Ернрот бе връчен на княза. Явявайки се в събранието, князът произнесе реч, с която благодари на представителите за техните патриотични чувства и преданост към престола и отечеството, обещавайки занапред да управлява страната, без да нарушава съществуващата конституция. Подписали: дипломатическият агент и всички руски консули“.

С този временен акт завършва държавният преврат в България, извършен от руските агенти през 1881 година.

На 12 август 1881 г. куриер от София достави в Русчук съобщение от дипломатическия агент г-н Хитрово, в което собственоръчно от последния е написано твърде секретно следното:

„От министерството на външните работи ми бе отправено запитване относно: колко са в настоящия момент живеещите в България нисши чинове в оставка, които са руски поданици и намиращи се под наше покровителство (лица от славянска националност), способни да носят оръжие и можещи в случай на необходимост да бъдат отправени в Босна и Херцеговина за подкрепа на тамошното предполагаемо народно движение. Министерството възнамерява да сформира в България няколко отряда за отправяне по назначение.

Г-н Аристов достави в мое разпореждане от сумите на Славянския благотворителен комитет 6000 рубли мет. за даване на еднократни помощи на лица, изявяващи желание да се отправят в Босна и Херцеговина с известната цел.

За да се избегне гласният призив на доброволци в консулството, предлагам да се поканят всички руски поданици и намиращите се под наше покровителство, пребиваващи в поверения Ви консулски окръг, под предлог да представят в консулството своите документира да получат в замяна временни билети за жителство в Княжеството. На благонадеждните лица да се обяви целта на поканата и на изявилите желание да се отправят по назначение да се даде временна помощ, за което Ви препращам, приложени, 6000 фр. златни.

Списъка на доброволците и другите лица, пребиваващи в поверения Ви консулски окръг, най-покорно моля да благоволите да ми предоставите във възможно непродължителен период.“

В доверително съобщение от 18 август 1881 г. г-н Хитрово пише на консула в Русчук. „В българското военно министерство е изработен проект за сформиране на конна жандармерия и казашки полусотни (бел. – половин ескадрон) от доброволци, предимно руски поданици. Българското правителство се обърна към мен с ходатайство за разрешение руските поданици в качеството на доброволци да постъпват на българска военна служба.

Имайки предвид, че сред изявяващите желание да постъпят в доброволни отряди за предполагаемо отпращане в Босна и Херцеговина има хора, които могат да бъдат определени за българска служба в жандармерията или в казашките полусотни, предлагам да не се пречи на посочените лица временно да постъпят на посочената служба.“

Частно писмо на г-н Хитрово до русчукския консул (26 август 1881 г.)

„От Петербург ми поръчаха (неофициално) да водя преговори с княза относно построяването в България на железопътна мрежа. По мнението на нашите стратези е нужно да се свърже София с Русчук или Шумле (бел. - Шумен), като центрове, по-близки до Добруджа, и да се прокара железопътна линия към Плевен, Орхан и София. Други предлагат отначало да се обединят българските търговски центрове, което означава да се прекара железопътна линия от Систов (бел. - Свищов), Бяла и Търново до София или пък Систов (бел. - Свещов), Бяла, Орхан и София, а Търново и Русчук да се свържат със специални отклонения. Предвид липсата в българската хазна на капитали, нужни за построяване на посочената железопътна мрежа, у нас предлагат да се предостави построяването на концесионерни компании или на отделни капиталисти, но изключително руски поданици. Според забележката на Азиатския департамент желателно е концесиите за построяване в България на железопътни линии да бъдат предоставени на нашите известни строители господата Губонин, Поляков, Бльох или на държавния банкер барон Хинцбург.

Вчера имах частна аудиенция при княза, където имах честта да изкажа пред него нашето мнение по тази тема, посочвайки лицата, които могат да поемат построяването на железопътни линии в България. От посочените от мен лица Негово височество благоволи да избере барон Хинцбург, казвайки, че последният му е известен. В разговора си с мен князът ми намекна, че според Берлинския договор правителството на Негово височество е длъжно отначало да осигури железопътната линия Цариброд, София и Вакарел за съединяване през Белград, Ниш и Пирот на австро-унгарската столица с Константинопол. Според мнението на княза, ако в дадения момент или в близко бъдеще княжеското правителство пристъпи към построяването на стратегическа железопътна мрежа, може да последва протест от страна на държавите, подписали Берлинския договор. Въпреки това князът ми обеща да се отпусне на руските инженери сумата, нужна за извършване на работата по изискване на железопътните работи, съгласно набелязания в Петербург план.

Заключавайки от писмото Ви, че възнамерявате да се отправите в отпуск в Русия, най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да водите преговори с барон Хинцбург, с инженера генерал Струве и по Ваше усмотрение с други руски капиталисти относно построяването на железопътни линии в България. На изявилите съгласие за това предприятие благоволете да предложите да изпратят при мен в София свои пълномощници, с които аз ще водя преговори по този въпрос. Бих желал да съм личен посредник между нашите предприемачи и княжеското правителство.“

Следващото писмо от 27 август

„Току-що получих телеграма от директора на Департамента по личния състав и икономическите въпроси да Ви се разреши 28-дневен отпуск в Русия. Вероятно г-н Новиков ще Ви извести отделно. За всеки случай съм Ви приготвил паспорт за пътуване до Русия и обратно, които прилагам тук.

Тук ни предстои маса работа. Князът е загрижен за съставянето на траен (впрочем по негово мнение) кабинет, учредяване на държавен съвет от назначени от него членове и свикването на обикновено законодателно събрание.

Проектът за учредяване на държавен съвет лично аз не одобрявам, тъй като някак си не си подхождат законодателно събрание от изборни представители и посредничество между Законодателното събрание и княза чрез някакъв държавен съвет, състоящ се от назначени от княза лица. Ако страната се управлява въз основа на конституцията, посредници между княза и народните представители са министрите. Ако князът предполага самостоятелно управление на княжеството, то по мое мнение никакво Народно събрание не следва да се свиква. Но съветниците на княза отстояват своя проект и предлагат Народното събрание да се ограничи само с разглеждане и утвърждаване на бюджета на княжеството.

В моя доклад до Николай Карлович изказах личното си виждане по този въпрос, а също недоверието си към настоящите княжески съветници. Предлагам, за да се установи в княжеството трайно правителство, следва ние да назначим военен министър, както и министър на вътрешните работи, който едновременно да бъде и председател на Съвета на министрите, а също и министър на правосъдието. При такъв състав на българския кабинет ние можем да разчитаме на трайно установяване на нашето влияние в княжеството.

Днес при мен закусва австро-унгарският дипломатически агент. В разговор относно железопътния въпрос той ми съобщи, тоест до колкото му е известно, изглежда, че между нас и виенския кабинет е постигнато съглашение за построяване отначало на линията Цариброд-София-Вакарел, разбира се, без да се ограничава княжеското правителство в строителството на други линии.

От доставените ми от Азиатския департамент различни планове и проекти на бъдещите железопътни линии в България не мога да съдя за възможностите за осъществимост на постигнатото съглашение между нас и Австро-Унгария за прокарване на линията Цариброд-София-Вакарел.

В последните дни получавам доста писма от Русия, от господата Мелников, Аристов и от председателя на Славянското благотворително дружество в Одеса за сформирането на различни доброволни отряди за отправяне в Босна и Херцеговина с молба да им се оказва съдействие, а също за сформиране на такива отряди и в България.

Бидейки поставен в такова неизвестно положение относно предприеманите от нас действия по народното движение в Босна и Херцеговина и нямайки материални средства за снабдяване на отрядите от доброволци с всичко необходимо, най-покорно Ви моля, почитаеми господине, по пътя да се отбиете в Одеса и да поговорите там с председателя на Славянското благотворително дружество относно съставянето в Одеса на доброволни отряди и за снабдяването им с парични средства. В Петербург също да се отбиете при г-н Аристов, за да му обясните, че за изпращане и сформиране в България на доброволни отряди за действия в Босна и Херцеговина на предлаганите от тях начала далеч не са достатъчни доставените в мое разпореждане 6000 рубли мет. Благоволете да обърнете внимание на г-н Аристов, че в поверената ми дипломатическа агенция, а също във всички наши консулства в България няма специални фондове по този предмет. По мое мнение на него му е напълно удобно да се обърне за съдействие или към нашето министерство, или пък към генерал Обручев.

В Москва благоволете да предадете моето искрено почитание на общоуважавания Михаил Никифорович. Писах му преди няколко дни, за да изложа настоящото положение на нещата в България. В частност обърнете неговото благосклонно внимание върху съобщението на австро-унгарския дипломатически агент относно постигнатото между нас и правителството на Австро-Унгария съглашение по повод построяването на железопътната линия Цариброд-София-Вакарел за свързване на Виена с Константинопол. Най-накрая не се оправдаха думите на генерал Меншаков, казани на покойния император Николай, че пътят за руснаците към Константинопол води през Виена.

Позволете да обърна внимание в нашето министерство, че по наше съображение построяването в България на линията Цариброд-София-Вакарел се явява против нашите интереси и че за нас е значително по-удобно да се отложи железопътният въпрос в България за неопределено време, отколкото да се пристъпи към прокарване на посочената линия.“

Шифрована телеграма от министъра на вътрешните работи до консула в Русчук

„Предвид предстоящите неотложни работи в България, а също на изпращането през Русчук на доброволци за Босна и Херцеговина отмених разпореждането на департамента по личния състав и икономическите въпроси относно Вашия отпуск и най-покорно Ви моля да останете известно време в управлението на поверения Ви консулски окръг.

Г-н Хитрово от своя страна също ще телеграфира на консула. За съжаление Николай Карлович моли да се преустанови за известно време Вашето отпътуване от България. За което ще Ви бъде непосредствено съобщено.“

Шифрована телеграма на руския императорски дипломатически агент в България до консула в Русчук, 5 септември 1881 г.

„На генерал Лесовой е съобщено за отпускане на оръжие и боеприпаси от русчукските артилерийски складове в количество по Ваше указание, подлежащи на предаване на лицата, отправящи се за Босна и Херцеговина. Пушките и револверите трябва да бъдат приведени в необходимата изправност. Нужният брой патрони към пушките и револверите още не е определен. По отзивите на военните власти последните могат да бъдат дадени от софийските складове. За избягване на гласността благоволете да помолите генерал Лесовой да се разпореди за отправяне с държавни или частни коли, по негова преценка, в София на 500 пушки и 100 револвера за постъпване на мое разпореждане. Помолете началника на оръжейната част да се погрижи за изправността и привеждането в необходимия ред на отпращаните пушки. За доставяне нам на револвери от Русия аз съобщих на завеждащия кременчугските оръжейни складове за отправяне на същите през Одеса във Варна на параходи на руското дружество за параходство и търговия по безименни товарителници. От Русия смятат да изпратят доброволци през Одеса в Константинопол, Варна и Рени. Говорете с капитанлейтенант Конкевич за изпращане в Рени на един от параходите на поверената му морска част за превозване на доброволците до Русчук.“

Секретно съобщение на руския императорски дипломатически агент в България до консула в Русчук от 14 септември 1881 г.

„Нашият министър-резидент в Цетина ме уведоми за това, че австро-унгарското окупационно правителство в Босна и Херцеговина укрепява границите на Черна гора и обръща особено внимание на преминаването на черногорци и други лица през границите на Босна и Херцеговина. Министър-резидентът смята, че при избора на лица, подлежащи на изпращане по предназначение, трябва да бъдем твърде внимателни главно в паспортите на доброволците да не са обозначени чинът и званието, а само име, бащино име и фамилия.

За гореизложеното аз известих одеския градоначалник, молейки го за разпореждане за издаване на задгранични паспорти на доброволците без обозначение на чина и званието.

От своя страна аз смятам, че не е излишно при пристигане на доброволците в България някои паспорти да се заменят с видове, издавани от консулствата по установената форма. Що се отнася до паспортите на черногорските поданици, аз помолих цетинското правителство за доставяне в мое разпореждане на неколкостотин паспортни бланки, подписани и с необходимите печати. След получаването на същите много ще бъдат изпратени на Вас за попълване на текста и даване по предназначение.“

Секретно циркулярно предписание на Азиатския департамент от 16 септември 1881 г., № 308, до консулите в България

„В последно време в Славянското благотворително дружество, в Министерството на външните работи и на височайше име постъпват многочислени жалби от славяните, населяващи провинциите Босна и Херцеговина, а така също от православното духовенство на споменатите провинции срещу жестокото отношение от страна на правителствените агенти на австро-унгарското окупационно управление в Босна и Херцеговина. От достоверни сведения, получени в министерството, справедливостта на горепосочените жалби напълно се потвърждава.

След доклада за това от щатс-секретаря Гирс пред Господаря Император Негово величество благоволи височайше да повели: да се окаже на славянското население на Босна и Херцеговина, а така също на тамошното православно духовенство възможната помощ. Комитетът на Славянското благотворително дружество в Петербург чрез посредничеството на министъра на императорския двор изходатайства височайше благоволение за негласно събиране в Русия на парични пожертвования в полза на нещастните славяни, пребиваващи в окупираните от Австро-Унгария провинции Босна и Херцеговина и населяващи ги.

Освен парични пожертвования в комитета на Славянското благотворително дружество постъпват заявления от различни лица, изразяващи чувствата на готовност лично да се отправят в Босна и Херцеговина за оказване на място на всевъзможно съдействие на угнетените славяни. Съгласно съобщение на председателя на комитета министърът на вътрешните работи е направил необходимите разпореждания за даване на доброволците на задгранични паспорти и извести г-н временния одески генерал-губернатор.

От своя страна императорското Министерство на външните работи е направило необходимите разпореждания за отпускане на лицата, отправящи се за Босна и Херцеговина, и на намиращите се там парични и други помощи от остатъците на сумата на окупационния фонд, съхранявани в нашето посолство в Константинопол и в дипломатическата агенция в София, на които заедно с това е съобщено за превода във Ваше разпореждане за горепосочените нужди на 20 хил. фр. златни.

Съобщавайки Ви за гореизложеното, Азиатският департамент има честта най-покорно да Ви помоли, почитаеми господине, отчета за изразходваните суми, отпуснати от Министерството на външните работи, да доставяте непосредствено в департамента ежемесечно. Що се отнася до паричните помощи, отпускани във Ваше разпореждане от комитета на Славянското благотворително дружество, департаментът смята, че Вие можете да водите отделна приходно-разходна книга, извлечение от която да доставяте непосредствено в споменатия комитет.“

Шифрована телеграма на руския императорски дипломатически агент в България до консула в Русчук от 10 октомври 1881 г.

„Изпълняващият длъжността в Черна гора ме уведомява, че нашите доброволци са преминали границата благополучно, но не бидейки снабдени с оръжие и боеприпаси, те пребивават, макар и на безопасни места, но в бездействие. Доброволците молят за започване на делото незабавно да им се достави оръжие.

Сметнах за дълг да известя за това одеския временен генерал губернатор, молейки го преди отправянето на доброволците да ни извести за тяхната численост и приготвеното оръжие. Граф Тотлебен ме уведомява, че пушките са били отправени на наши параходи, но по неразпоредителност на Ляговски не са доставени по предназначение. Затова той моли да се изпратят там 400 пушки с патрони. Вследствие на това помолете генерал Лесовой и началника на оръжейната работилница за незабавно доставяне в София през Лом паланка на горепосочените пушки без патрони, последните тук ги има в достатъчно количество.“

Частно писмо на г-н Хитрово до консула на Русчук, 25 октомври 1881 г.

„На всички мои официални доклади, предложения, донесения и частни писма до разни лица в Петербург и Москва аз сега получих две ответни писма, едно полуофициално от Николай Карлович, а другото от Москва от Михаил Никифорович. Николай Карлович ме известява, че по железопътния въпрос в България не се е състояло никакво споразумение между нашия и виенския кабинет. Негово високопревъзходителство възлага отговорността в това отношение на княз Батенберг. Моите донесения са били доложени на Господаря Император. При доклада Негово величество е благоволил да каже на щатс-секретаря;„Време е да се отнасяме към българските дела сериозно, да не се повтарят предишните грешки. Назначавайте там руски министри. Ако не всички, то поне повечето.“ Благодаря на Николай Карлович, той ме поддържаше по отношение на Ремлинген - героя. Последният ще бъде отзован с всички от България, ще му дадат в Русия цяла рота.

От писмото на Николай Карлович аз заключавам, че в Петербург са твърде недоволни от предполагаемото през лятото на идващата година пътуване на Батенберг в Константинопол и на Изток. Министърът смята предварително да го извика за представяне на обяснение на Господаря Император и там да се състои назначението на бъдещите министри в България. Смятат да назначат генерал Соболев за министър на вътрешните работи и председател на Министерския съвет. За назначение на военен министър оЩе нищо определено няма. Вероятно това назначение ще бъде представено на Николай Николаевич. Генерал Вановски нещо не е доволен от генерал Лесовой и целия Русчукски гарнизон, а главно от артилерията. Николай Карлович моли да Ви предам да се погрижите да бъдат наблюдавани действията на господа офицерите от Русчукския гарнизон и да му донасяте най-малката подробност.

Михаил Никифорович съвсем ни се сърди. Той казва, че вместо това да избавим България от излишния немец - като че ли сме му дали някакво пълномощно за самостоятелна продажба на славяните. По неговите думи немецът и нас ще продаде за един грош на своите братя. Почтеният Михаил Никифорович смята, че в скоро време ние ще призоваваме на помощ тези от българите, които сега сме затворили в тъмница и изселихме от пределите на княжеството. Нашите мними привърженици ние сами ще наричаме изменници и на двете отечества. Аз смятам, че по отношение на Русчукския гарнизон отново се явява вмешателство в нашите работи от страна на нашите жандарми. За това Ви моля да направите на Николай Карлович подробен доклад за действията на руските офицери в поверения Ви консулски окръг.“

Шифрована телеграма на руския императорски дипломатически агент в България до консула в Русчук от 16 ноември 1881 г

„От Петербург по телеграфа ми съобщават, че капитанът в оставка Калмиков е командирован в Босна и Херцеговина, за да командва там доброволческите отряди. Калмиков ще пристигне в Русчук през Букурещ. Помолете го да остане за известно време в Русчук до предаването на Вас за него на инструкции. Представете му доброволците, събрани от Вас за изпращане по предназначение. Нека той да се договори с тях относно преминаването на границата. На г-н Калмиков всички местности са известни, той нееднократно е бил в споменатите провинции. Погледнете неговия паспорт, не следва ли да го промените на обикновен консулски? По сведения г-н Калмиков има в Русчук другар по служба, капитан Шчербаков, желателно ще е, щото той да се настани на квартира у последния. Ако на Калмиков са нужни парични средства, разрешавам Ви да му дадете 6000 фр. и да ги поставите за сметка на окупационния фонд. След организирането на доброволците в Русчук помолете г-н Калмиков, ако той намира за възможно, да дойде в София. Дотогава може би инструкциите за него ще бъдат получени и аз лично ще му ги връча.“

Шифрована телеграма на руския императорски дипломатически агент в България до консула в Русчук от 19 ноември 1881 г.

„Вицеконсулът във Варна ме уведомява за доставка от Кременчуг на револвери и изпращането на същите чрез посредничеството на варненския военен отдел в Русчук. Вследствие на това Ви моля, след като отделите част от револверите в разпореждане на капитан Калмиков, да се погрижите за изпращането на останалите в София преди закриването на навигацията по Дунава. Помолете полковник Миронов да изпрати револверите като български товар на австрийски параходи до Лом паланка и там да ги предаде на разпореждане на командира на дружината за доставянето им в София.“

Секретно съобщение на руския императорски дипломатически агент в България до консула в Русчук от 25 ноември 1881 г.

„От Цетина пълномощникът ми предава твърде нерадостни вести за положението в Босна и Херцеговина и за изпратените там доброволци. Не познавайки местността, тези доброволци често попадат в ръцете на австро-унгарските военни стражи. Нямайки опитни командири и не бидейки добре дисциплинирани, те извършват нападения без всякакъв план и, разбира се, без всякакъв успех, а техният изход понякога бива печален.

Вследствие на това най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да предложите на капитан Калмиков незабавно да пристигне при мен в София. Аз смятам, че на г-н Калмиков не следва да обяснявате истинското положение на делата в Босна и Херцеговина.“

Частно писмо на г-н Хитрово до консула на Русчук, 20 декември 1881 г.

„За последните дни при нас се натрупа толкова много работа по различни важни и неважни въпроси, че аз даже нямах свободно време да отговоря на Вашето последно писмо. При такава политическа неразбория е трудно да се ориентираш. Да се следи за вътрешното произтичане на делата, за разни политически сплетни, за Ремлингенсовите глупави разпореждания на Министерството на вътрешните работи, а след това за всичко да се донесе в Петербург. Между това оттам аз получавам разнообразни сведения. Едни говорят за нас, други против нас. За лично спокойствие аз реших след нова година да замина в Петербург.

В беседа с княза Негово височество ми предаде, че той също има намерение да пътува до Петербург, молейки за назначение на двама министри: военен и на вътрешните работи. За своето намерение князът непосредствено е съобщил на Николай Карлович за докладване на това пред Господаря Император.

Дипломатическият маньовър на княза е твърде ясен. Неговите агенти в Петербург (в съществуването на които аз не се съмнявам) вероятно са го известили за окончателното решение в Петербург по въпроса за назначаването на министри в България. Князът, уведомен предварително за това решение, не давайки вид, че на него нещо му е известно, сам се обръща с молба за назначаване на руски министри и може би при срещата с Господаря Император той ще каже, че за назначение на министри той отдавна моли министъра на външните работи г-н Гирс, и с това ще докаже своята преданост към нас.

Князът ми съобщи, че той извиква от Русчук в София генерал Лесовой. Аз смятам, че на него ще му бъдат възложени управлението на военното министерство и регентството по време на отсъствието на княза.

Азиатският департамент иска представяне на годишен отчет за всички наши действия в България и главно по народното движение в Босна и Херцеговина. На последното аз възлагам всичките наши надежди. Ако народното движение в споменатите провинции достигне желания размер, тогава, смятам, ще бъде възможно да се сключи с княза изработената в министерството конвенция и така веднъж завинаги да се сложи край на българските неуредици.

Предвид на предстоящите разни отчети и текущи дела аз се обръщам към Вас с най-покорна молба да дойдете при нас в София (тъй като аз смятам, че през тези дни имате малко занимания в Русчук). С Вашето присъствие тук Вие ще ми окажете лична любезност. Ако намерите за възможно, може да пътувате заедно с генерал Лесовой, аз го помолих без Вас да не идва тук, тъй като Вие и двамата сте мои скъпи гости. Стискам Ви ръката и до скоро виждане.“

Циркулярно предписание на Азиатския департамент до консулите в България от 26 март 1882 г.

„Императорското Министерство на външните работи реши по различни съображения да преустанови за известно време изпращането на руски доброволци в Босна и Херцеговина. На намиращите се сега в района на поверения Ви консулски окръг руски доброволци от нисшите чинове да се предложи да постъпят на служба в българската войска и в сформираните конни полусотни. От деня на постъпването на споменатите нисши чинове на служба в България да се прекрати да им се дава издръжка от сумата на окупационния фонд.

Известявайки Ви за гореизложеното, Азиатският департамент най-покорно Ви моли, почитаеми господине, за приемането на руските доброволци от нисшите чинове и временното им зачисляване в българската войска, негласно свързвайки се с тамошните командири на дружини и за последствията да уважите департамента с уведомление.“

Писмо на г-н Хитрово до консула на Русчук, 10 април 1882 г.

„Аз реших след една-две седмици, или още по-рано, да замина за Петербург. От последните сведения, получени от мен, се оказа, че извън всякакво очакване Иван Алексеевич напълно ни поддържа по българските дела. Имам намерение да поставя ребром железопътния въпрос и освен това да прокарам идеята за необходимостта от поддръжка на опозиционната партия в България. За цялото време на моето пребиваване в България аз можах да се убедя, че няма за какво да разчитаме на съдействието на консерваторите и княжеските съветници. Имах нееднократни случаи да беседвам с лица, принадлежащи към опозиционната партия. У тях аз намирам зрял ум, искреност и отчасти преданост към Русия.

По железопътния въпрос аз се надявам да намеря подкрепа от страна на нашите посланици във Виена и Берлин. Ако князът, опирайки се на Берлинския договор, настоява за построяването на железопътната линия Цариброд-София, тогава аз ще го разоблича в някои неблаговидни замисли по отношение на нас.

Съобщават ми, че генерал Соболев ще бъде снабден с някакви особени инструкции, изработени в нашето министерство, на него също така му се връчва шифър за непосредствена връзка. Лично аз уважавам младия генерал и разчитам на неговия успех в България. Но ако г-н Соболев е снабден с отделни инструкции и се ползва от нашия общ шифър, тогава нашата мисия в България се явява излишна и само фиктивна. Впрочем това аз смятам за дреболия, аз главно обръщам внимание на постигането на благата цел. Както ме известяват от Петербург, там подготвят проекта на военната конвенция, която очакват да сключат с княза. Аз съвсем не споделям такова наше намерение. Да допуснем, че военната конвенция, в каквато и форма да се изразява, бъде приета от княжеското правителство. И какво последствие ще се очаква от нея? Нима посредством някакви военни конвенции ние можем да осъществим нашите намерения? Нима за нашите интереси и за постигането на нашите цели на Изток има разлика, от кого ще зависи ротният командир? Ще бъде ли той назначен с указ на княза, или по разпореждане на руски генерал, за нас според мен е все едно. Нашата задача в България е предначертана от по-рано. Ние сме направили крачка напред, защо ни е да прибягваме към несвойствени за нас мерки? Ние не сме западняци, ние имаме прям руски характер, т. е. съгласно пословицата „каквото му е на сърцето, това му е и на езика“. Следователно на нас ни остава само да предложим на княза изработена обща конвенция и да завършим първото действие, а след това да пристъпим към сериозни занимания в Източна Румелия и според развитието на събитията може да се помисли и за сметката на Македония.

Ако не успея в Петербург напълно да отклоня проекта за военна конвенция, в крайна сметка аз ще се постарая да отложа за известно време привеждането ѝ в изпълнение, т. е. дотогава, докогато не възстановим на власт преданата нам партия. Аз се надявам в това отношение да склоня на своя страна освен Иван Алексеевич и Николай Карлович. Аз също така се надявам на подкрепата от страна на някои военни, главно на съдействието на Михаил Никифорович.

До нас достигат слухове, че в някои градове на поверения Ви консулски окръг са образувани либерални комитети. Имам желание да зная програмите на действие на тези комитети. Имат ли намерение лицата, участващи в тези комитети, да стигнат до властта по легален път или пък ще прибягнат до по-действени мерки? Най-покорно Ви моля до моето отпътуване да не ме оставяте без Вашето уведомление по този въпрос.

Г-н Баторски ми пише, че скоро ще бъде Вашето назначение в департамента. Ако не се видим до моето заминаване, то до скоро виждане в Петербург.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 18 май 1882 г., № 1835

„Инспекторският департамент на военното министерство уведоми Азиатския департамент, че измежду доброволците, предназначени за изпращане в Босна и Херцеговина, има нисши чинове, незавършили срока на задължителната военна служба.

Препращайки списък на споменатите нисши чинове, инспекторският департамент ходатайства в списъците да бъдат направени необходимите бележки за лицата, изпратени по назначение, и за постъпилите на служба в българските войски. На последните, времето, преминало на служба в България, ще бъде зачислено в срока на задължителната военна служба в Империята.

Прилагайки при това горепосочения списък, най-покорно Ви моля, почитаеми господине, след свързване с военните власти на Княжеството и извършване на необходимите бележки в списъка същият по възможност да ми бъде върнат в най-скоро време.“

Частно писмо на вицедиректора на Азиатския департамент до консула в Русчук от 20 май 1882 г.

„Иван Алексеевич одобри Вашето назначение в департамента и ние го предадохме в Департамента на личния състав и икономическите въпроси за съставяне на доклад. Вероятни то ще бъде скоро. Макар исканият от Вас отпуск да Ви е разрешен, но до определяне в Русчук на секретаря, на когото ще бъде възложено управлението на консулството, Вие не можете да напуснете Русчук.

Михаил Александрович ни гостува, а сега се отправи в Москва. Представената от него обширна записка по българските работи е приета засега за сведение и информация. След внимателно разглеждане на тази записка се оказва, че на някои места има противоречия по отношение на съществуващите в България политически партии с предишните Ваши отзиви, относно дейността на лицата, принадлежащи на така наречената Либерална партия. Що се отнася до железопътния въпрос в Княжеството, то в това отношение е нужно да се отдаде пълна справедливост на Михаил Александрович, че той при него е разгледан всестранно с пълно познаване на своята работа. Докладът по записката още не е съставен, тя засега е у Иван Алексеевич. Аз смятам, че той чака и Вашето пристигане в Петербург за лични обяснения с Вас.

Михаил Александрович решително се отказа да се върне в София на своя пост и вероятно този пост за известно време ще остане незает от никого. Г-н Хитрово също така не одобрява дадените на генерал Соболев инструкции за помиряването на партиите. Според мнението на Михаил Александрович в България съществува само една Народна партия. Що се отнася до Консервативната партия, по неговите думи тя фактически не съществува в Княжеството, а е само изкуствено и набързо създадена от нас по време на държавния преврат в България по инициатива на незабравимия Ернрот. Засега при нас всичко е в застой, няма нищо определено. Ние само съобразяваме и разсъждаваме, но до никакъв резултат не достигаме. Някои очакват донесенията на генерал Соболев. Военните очакват новата Каулбарсова реформа в Княжеството, а ние, простосмъртните, очакваме заповедите на началството за съставяне на нови проекти за инструкции на нашите дипломатически агенти в България.

За секретар на консулството, на когото да бъде възложено управлението, смятат да назначат А. К. Клопенбург, личен Ваш познат. Ако Вие желаете да се възползвате от отпуската до Вашето ново назначение, побързайте да телеграфирате на Иван Алексеевич. От своя страна аз ще се постарая да ускоря назначението на Клопенбург и тогава Вие можете да заповядате при нас; стискам Ви ръката и до скоро виждане.“

Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 5 август 1882 г., № 2325

„Назначеният в България министър на вътрешните работи и председател на Съвета на министрите довежда до знанието на императорското Министерство на външните работи за това, че нашите дипломатически агенти в България, вероятно основавайки се на инструкциите от 1879-1880 г., изискват във всички дела, отнасящи се за руски поданици, пълно прилагане на съществуващата в Княжеството капитулация съгласно Берлинския договор и участие в съставянето на съдебните решения от страна на драгоманите на консулствата и във военните съдилища. Според мнението на генерал Соболев исканията на нашите агенти по отношение прилагането на капитулацията по делата на руските поданици, намиращи се на военна служба в Княжеството, се явяват неудобни за изпълнение, още повече че военносъдебната част е поверена изключително на руски офицери и следователно прилагането във военните съдилищата на капитулацията се явява отчасти недоверие към правосъдието на нашите руски офицери. Основавайки се на гореизложеното съображение, княжеският министър на вътрешните работи ходатайства пред императорското Министерство на външните работи за разрешение нашите дипломатически и консулски агенти в България да правят някои отстъпления от съществуващата капитулация и особено във военните съдилища.

След всестранното обсъждане на възбуденото ходатайство от страна на княжеския министър на вътрешните работи императорското Министерство на външните работи стигна до следното заключение: предвид на неопределеността на нашето положение в България въобще и нашето отношение към княжеското правителство в частност изменение на съществуващата там капитулация и отстъпление от предоставените ни по договора с Турция права в дадения момент се явяват невъзможни.

Обръщайки се след това към ходатайството на генерал-майор Соболев да не се прилага капитулацията във военните съдилища и участието на драгоманите на консулствата в съдебните съвещания императорското ни министерство намира, че в това отношение могат да се направят следните изменения: 1) Офицерите и нисшите чинове, предадени на следствието и съда без отстраняване от служба, могат да бъдат съдени и във военните съдилища без участието на нашите представители в Княжеството. 2) А при дела за престъпления и простъпки на руски поданици с военно звание, които преди следствието и съда са отстранени или уволнени от служба, съществуващата капитулация трябва да се прилага, макар тези дела да се разглеждат във военните съдилища. 3) Разглеждането на дела в гражданските съдилища, в какъвто и ред да се провеждат, трябва да последват след насрочване от нашите консулски агенти. 4) Относно участието на драгоманите на консулствата в съвещателните заседания на съда с право на глас и за в бъдеще време можем да се ръководим от състоялото се по този въпрос споразумение с нашето дипломатическо агентство в София, и 5) По углавните дела: при престъпления и простъпки, извършени от руските поданици в Княжеството, носещи след себе си лишение или ограничение на правното състояние, следствието трябва да бъде проведено от нашите консули, със или без участието на местните власти. Обвиняемите подлежат на изпращане в пределите на Империята за предаване на углавен съд. А при простъпки, за които обвиняемите се подлагат на кратковременен арест или затвор със срок една година, нашите консули решават окончателно и своите присъди привеждат в изпълнение по реда, посочен на 178 страница от наказ. изд. 1866 година.

Съобщавайки Ви за гореизложеното, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, неотстъпно да се ръководите от горепосочените съображения на императорското Министерство на външните работи. По углавни дела, възбудени против наши военни офицери, които не са в пределите на предоставените Ви по капитулацията права, да имате негласен, но бдителен надзор и да доставите на департамента Вашите лични съображения за степента на виновност на нашите офицери по възбудените против тях углавни или подлежащи на дисциплинарно наказание дела.“

Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 9 септември 1882 г., № 2443

„Господарят Император, грижейки се за благосъстоянието на освободените от нас славяни на Балканския полуостров и отнасяйки се снизходително към ходатайството на българския княз, благоволи височайше да повели за назначаване в Княжеството на длъжността министър на вътрешните работи и председател на Министерския съвет на руския генерал-майор Соболев. На щатс-секретаря Гирс августейшият монарх поръча да снабди назначения в България министър на вътрешните работи с необходимите инструкции.

В изработените в Министерството на външните работи инструкции, с които е снабден генерал-майор Соболев, е разработен способ за въдворяване в страната на необходимия ред и се проявява загрижеността на министъра на вътрешните работи за помиряване на враждуващите в България политически партии, образувани главно по времето на държавния преврат в Княжеството.

Сега генерал-майор Соболев непосредствено довежда до знанието на Министерството на външните работи, че българският княз лично е склонен на страната на водачите на Консервативната партия в България, която се ползва с пълното доверие на Негово височество.

Между това според положителни данни на Министерството на външните работи е известно, че споменатите предводители на Консервативната партия в България по въпроси, отнасящи се до интересите на Русия в Княжеството, ни оказват явно противодействие с цел да установят в страната враждебното нам австро-унгарско влияние.

Генерал-майор Соболев, съобразявайки се с дадените му инструкции, с положението, заемано от него в България в качеството на княжески министър-председател, намира, че кръгът на неговата дейност може да се изрази само във форма на помиряване на партиите. Що се отнася до неговата лична инициатива в подкрепа на една или друга от политическите партии в Княжеството, то той смята това за невъзможно. Генерал Соболев смята за целесъобразно да действа на ума на населението и да ръководи партиите чрез посредничеството на нашите дипломатически представители в Княжеството.

Съгласявайки се напълно с мнението на генерал-майор Соболев, аз най-покорно Ви моля, почитаеми господине, съобразявайки се с положението на политическите партии в страната, да окажете във възможните случаи някакво съдействие на тази от горепосочените партии, която е по-разположена към нас по Ваша преценка.

Предвид на това, че настоящото министерство в България е сформирано от лица, назначени от княза, и следователно може да се предполага, че и министрите от български произход едва ли се ползват от доверието на мнозинството в Народното събрание, аз смятам за възможно (впрочем, ако Вие намирате за удобно) да се влезе в някакви преговори с представителите на Народната партия в България по въпроса за техните политически възгледи за бъдещото положение на делата в страната.

За последствията аз ще имам честта да очаквам Вашите предложения.

Секретна инструкция, приложена към същото предписание (без дата и номер)

„1) Под думите Народна партия трябва да се разбира опозиционната партия; 2) Да ѝ се оказва съдействие както в морално, така и при необходимост в материално отношение; 3) Да се водят преговори с водачите на опозиционната партия за състава на предполагаемото ново министерство, което ще сформират; и 4) Да се донесе за лицата, които могат да бъдат назначени в новия кабинет.“

Конфиденциално писмо на Ив. Алекс. Зиновиев до управляващ ия консулството в Русчук (от септември 1882 г.)

„Бидейки в Румъния дипломатически агент, аз се стараех да се запозная с направлението на двете политически партии - Консервативна и Либерална. Първата от тях се състои изключително от староболярски и помешчически произход, последната - от така наречените народняци, т. е. от лица от средното съсловие, получили образование във висшите и средните учебни заведения на Запад.

Водачите на едната или другата партия в Румъния също като в другите конституционни държави се стараят да бъдат на власт и да са начело на управлението, а борбата на партиите възниква само вследствие завоюването на властта в свои ръце. Династически въпрос в Румъния почти не съществува, там той е на заден план и никога този въпрос не влиза в програмата на действие на едната или другата партия. Що се отнася до запазване на независимостта на кралството, то в това отношение може да се отдаде пълна справедливост на водачите на двете партии в това, че те се стремят към достигането на една и съща цел - запазване самостоятелността на страната.

Отношението на румънците към Русия: консерваторите и народът нееднократно са доказвали своята преданост към нас. А водачите на Либералната партия, когато са на власт, се правят на ненавистници на Русия, а бидейки в опозиция, за постигане на своите партийни цели и за поддръжката на народните маси, изразяват своите симпатии към нас. В материално отношение консерваторите, в по-голямата си част, са хора безкористни. А либералите, обратно, с редки изключения се стремят към лесна печалба и разхищение на държавната хазна.

Съпоставяйки съществуващите в Румъния политически партии със същите образувани в България партии, аз намирам голяма разлика по отношение на направлението на тези партии.

В България лицата, стоящи начело на Либералната партия, са получили своето образование изключително в Русия и по време на последната война и по отзивите на нашите военни власти са взели дейно участие и са били в редовете на нашата армия, т. е. принесли са големи жертви за освобождението на България. Покойният княз Черкаски в своите изложения се отзовава твърде ласкаво за младите българи. Бившият императорски комисар княз Дондуков-Корсаков в своя доклад до Господаря Император е казал, че главна опора по време на неговото управление той винаги е намирал в дейността на младите българи, които се отнасяли към своите задължения безукорно и честно.

А по отношение на консерваторите всички отзиви за тях са били неодобрителни. Генерал Ернрот в своя отчет доказва, че голяма част от разходите, извършени през миналата година, са направени за лична изгода на привържениците на княза и няма никакви оправдателни документи за тях. Макар лицата, принадлежащи към Консервативната партия в България, в делото по даване на пълномощията на княза да са ни оказали някои услуги, но по мнението на генерал Ернрот тяхното участие в преврата е станало не вследствие на патриотични чувства към своята родина, а само в стремежа на някои от тях към лесна печалба, а на други - към домогване до властта.

След като Ви описах моето лично мнение за направлението на политическите партии в България, смятам, че в този момент за постигане на нашите предначертания в Княжеството, на нас ни е необходимо да поддържаме Либералната партия. Аз основавам своето предположение на това обстоятелство: преди всичко ние сме длъжни да се погрижим за нашите собствени интереси, които по никакъв начин не съвпадат с личните интереси на царуващия княз Батенберг, и следователно, доколкото е възможно, ние трябва да разколебаем доверието на народа към княза. Възползвайки се от разположението на народните маси към нас, а така също на лицата, стоящи начело на Народната партия, за нас ще бъде по-лесно да подчиним царуващия княз на нашето влияние и в извънредни случаи ние можем да се опираме на народното желание и с това да прекратим нашата инициатива по отношение на неговото отстраняване от България. А относно Консервативната партия в Княжеството и привържениците на княза аз намирам, че тези хора за известно възнаграждение винаги можем да имаме на наша страна и те не представляват сила, с която би трябвало да се съобразяваме.

Излагайки на Вашето благоусмотрение моето лично мнение, аз най-покорно Ви моля, почитаеми господине, ако Вие го одобрите, в беседи с водачите на Либералната партия да порицаете, доколкото е възможно, действията на княза, възлагайки на него отговорността за държавния преврат в Княжеството. Съобщете им под секрет, че императорското правителство взема всички мерки за възстановяване действието на конституцията в България, уговаряйки ги да вземат участие в предстоящите градски и окръжни избори, така също и за допълнителните в Народното събрание. Също така смятам, че не е излишно да им съобщите за това, че на генерал Соболев е поръчано при предстоящите избори да отстрани правителствения натиск и агитация от страна на консерваторите, а така също за най-скорошното прекратяване на възбуденото дело против Цанков и завръщането в България на Каравелов и други български емигранти.“

Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 20 септември 1882 г., № 2634

„Изпращайки Ви, приложено, височайше утвърденото копие от постановлението на Комитета на министрите за реда за постъпване на руски поданици в България на военна и гражданска служба, имам честта да Ви уведомя, че правилата, изложени във височайше утвърденото постановление на Комитета на господа министрите, не подлежат на публикуване. На руските поданици, пребиваващи в района на консулския окръг и способни да заемат в Княжеството гражданска или военна длъжност, да се обяви, че им е разрешено от императорското правителство постъпване на служба в България и че всички права и преимущества, от които те са се ползвали в Империята, ще им бъдат запазени. Освен това след завършване на срока на службата в България или вследствие закриване на длъжностите, заемани от руските поданици в Княжеството, на горепосочените лица ще бъдат предоставени съответстващи служебни места в Империята.

Заедно с това смятам за свой дълг да Ви съобщя, почитаеми господине, че при доклада на министъра на външните работи пред Господаря Император на постановлението на Комитета на господа министрите Негово величество е благоволил да изкаже пред щатс- секретаря Гирс височайше желание за това, щото руските поданици по възможност да вземат участие в управлението на Княжеството.

Гореизложеното имам честта да Ви съобщя за сведение и ръководство.“

Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 29 септември 1882 г., № 2703

„В императорското Министерство на външните работи напоследък възникна въпросът за реда на подчинение на нашите дипломатически и консулски агенти в България на нашето посолство в Константинопол. До освобождението на българското Княжество от турско владичество пребиваващите в тази турска провинция дипломатически и консулски агенти са били подчинени на императорското посолство в Константинопол, по предложение на което тези чиновници са били назначавани и уволнявани от заеманата длъжност. Така също чрез посредничеството на посолството нашите агенти са представяли своите дипломатически и търговски донесения в министерствата на външните работи и на финансите.

След доклада на министъра на външните работи за това пред Господаря Император Негово величество благоволи височайше да повели: до окончателното устройство на работите в българското Княжество пребиваващите там дипломатически и консулски агенти да се подчиняват на Министерството на външните работи и на Азиатския департамент, на които нашите агенти са длъжни да представят своите дипломатически и търговски донесения, предоставяйки им на общо основание по служебни въпроси да се свързват с всички посолства, мисии и консулства непосредствено.“

Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консула в България от 30 октомври 1882 г., № 2704

„По различни съображения в императорското министерство е решено в бъдеще време да не се взема никакво участие в народното движение в Босна и Херцеговина, оставяйки тамошните дела на естественото им протичане и развитие. По-нататъшното попечителство и грижи за съдбата на славяните, населяващи споменатите провинции, са предоставени на Славянското благотворително дружество.

При представяне на отчета за изразходваните суми за поддържане на народното движение от щатс-секретаря Гирс на височайшето внимание на Господаря Император бе благоугодно със собствената си ръка по дължината на доклада да напише „не трябва ли да се съкратят разходите и да се направи спестяване в окупационния фонд“.

Поставяйки Ви в известност на гореизложеното, най-покорно моля да не се правят никакви разходи от сумите на окупационния фонд до специално височайше повеление. Необходимите парични средства ще Ви бъдат доставени от секретните суми на Министерството на външните работи.“

Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 4 ноември 1882 г., № 2708

„Нашият посланик в Константинопол се е обърнал към Департамента по търговията и манифактурата на Министерството на финансите с ходатайство да му се доставят необходимите сведения за нашата износна търговия и за тези от нашите изделия, можещи да имат пласмент на турските пазари и там да се конкурират със същите чужди изделия.

В своето съобщение до императорското Министерство на външните работи тайният щатски съветник Нелидов обръща внимание на това, че по мнението на сведущи лица нашите изделия в България по секретната търговска конвенция, сключена с княжеското правителство, се облагат в по-голям размер, отколкото по общия търговски договор, съществуващ в Турция. По такъв начин г-н Нелидов смята, че към нашите изделия, имащи продажба на българските пазари, трябва да се прилагат общият търговски договор и конвенциите, сключени с турското правителство. Представяйки гореизложеното, тайният съветник Нелидов моли императорското министерство да достави в посолството сведения за нашите изделия, имащи продажба на българските пазари, и за размерите на тяхното облагане по секретната конвенция, сключена с княжеското правителство.

Вземайки предвид, че сключването на секретна търговска конвенция с княжеското правителство беше предизвикано от разни политически съображения и само до окончателното изясняване на заеманото от нас положение в България и че облагането на нашите изделия последва след предварително споразумение в Одеския борсов комитет, който в подобни дела се явява напълно компетентно място, особено по въпроса на износната търговия и продажбата на наши изделия на чуждестранните пазари, императорското Министерство на външните работи не може да се съгласи с мнението на тайния съветник Нелидов за прилагане на общите търговски договори, сключени с турското правителство, и по отношение на нашата износна търговия в България.

Вследствие на това имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да съберете на място точни сведения по въпроса за нашата износна търговия, а така също за тези руски изделия, имащи продажба на българските пазари, и за размера на тяхното облагане по конвенционната тарифа, сключена с княжеското правителство, и същите непосредствено да доставите в нашето посолство в Константинопол.

Ако се окаже, че някои предмети, произведени от нас, действително са високо обложени и с това не могат да се конкурират на българския пазар с чуждестранните изделия, аз смятам за възможно отстраняването на такива препятствия в продажбата да се постигне посредством споразумение с княжеското правителство, без да се прибягва до нарушение на сключената търговска конвенция. За гореизложеното е съобщено от мен на императорската дипломатическа агенция в София.“

Доверително предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 15 декември 1882 г., № 2802

„Министърът на вътрешните работи съобщи на щатс-секретаря Гирс, че по сведения на Департамента на държавната полиция някои от руските поданици, намиращи се на военна и гражданска служба в Княжеството, се оказват не напълно политически благонадеждни.

По разпореждане на шефа на Жандармерийския корпус в България е установен таен надзор върху действията на руските поданици, намиращи се на военна служба, и непосредствено секретно е поръчано на воинските началници в Княжеството да доставят точни сведения по този въпрос. Независимо от установения таен надзор Департаментът на държавната полиция ходатайства да се възложи на нашите представители в България да доставят своите заключения по отношение на политическата благонадеждност на руските офицери на военна служба, а така също и на руските поданици граждански чиновници в Княжеството.

Генерал-адютант граф Игнатиев намира, че отзивите на нашите дипломатически представители за политическата благонадеждност на руските поданици, намиращи се на служба в България, се явяват необходими при уволнение на споменатите лица от българска военна или гражданска служба и при определяне на съответстваща за тях длъжност в Империята.

Предавайки ходатайството на Департамента на държавната полиция, изложено в съобщението на генерал-адютант граф Игнатиев до щатс-секретаря Гирс, на Вашето благоусмотрение, имам честта, най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, за Вашето заключение по въпроса на горепосоченото ходатайство да благоволите да ме уведомите.“

Секретно донесение на консула в Русчук до началника на Азиатския департамент от 20 декември 1882 г., № 805

„В отговор на доверително предписание № 2802 имам честта да донеса на Ваше превъзходителство, че по събрани от мене справки се оказа: руските поданици, намиращи се на военна служба в България, са назначени по разпореждане на императорското военно министерство. А от руските поданици, заемащи в Княжеството граждански длъжности, едни са били назначени в България след одобрение от нашите граждански власти, а други пък са пристигнали тук с узаконени задгранични паспорти. Следователно да съдят за благонадеждността на руските военни и граждански чиновници могат само гражданските и военните власти в Империята.

Вземайки под внимание, че всички руски поданици, заемащи граждански или военни длъжности в Княжеството, във всички необходими случаи оказват на нас и в полза на нашите интереси необходимите услуги, аз мога по отношение на предаността от страна на горепосочените лица към царя и отечеството да представя най-ласкави отзиви. Що се отнася до искането на генерал-адютант граф Игнатиев за издаване на свидетелство за политическа благонадеждност на руските поданици при излизани в оставка и при преместване на военна или гражданска служба в Империята, аз смятам за свой дълг да доведа до знанието на Ваше Превъзходителство, че свидетелствата и документите на руските офицери при завръщане на служба в Русия или при излизане в оставка се представят непосредствено от военното министерство на Княжеството по назначение в това ведомство, в което е бил споменатият офицер. А чиновете от гражданското ведомство получават своите атестати от съответното учреждение. Тези атестати при завръщане на руските поданици от гражданското ведомство в родината се заверяват от консулските и дипломатическите агенти по установена форма.“

Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 6 март 1883 г., №88

„Военният министър в България генерал-майор Каулбарс е съобщил в императорското морско министерство, че комисията, назначена от него за проверка на делата и сметките на морската част в Княжеството, е открила някои злоупотреби и фалшификации в документите, извършени със знанието на началника на морската част капитан-лейтенант Конкевич и касиера на същата част лейтенант Шишмарев. Представяйки гореизложеното, генерал-майор Каулбарс ходатайства пред морското министерство за предаване на споменатите офицери на следствието и съда по установения ред в България. При разрешаването на ходатайството на княжеския военен министър в морското министерство възникна въпросът за това, подлежат ли въобще морските офицери, командировани на служба в България, на следствие и съд в Княжеството. Вземайки под внимание, че съгласно постановлението на Военния съвет руските морски офицери не са на действителна служба в България, че морските офицери са командировани в България единствено за известни цели и само в качеството на офицери, намиращи се на търговски съдове, към които се прилага действащият в Империята търговски устав, морското министерство намира, че въпросът за това, подлежат ли руските поданици за извършени от тях престъпления и простъпки на следствие и съд в България, може да бъде решен от императорското Министерство на външните работи.

След разглеждане на възникналия в морското министерство въпрос за подсъдността на морските офицери, намиращи се на служба в България, за извършено от тях служебно престъпление Министерството на външните работи стигна до следното заключение: 1) Макар по решение на Военния съвет руските морски офицери да не са на действителна служба, но за счетоводните работи по морската част те се подчиняват на общо основание на княжеското военно министерство, което е в правата си да изисква необходимите оправдателни документи в потвърждение на извършените разходи, а също така известна отговорност за извършени от тях по тези работи престъпления; 2) Че всички указания, направени от Военния съвет за бъдещото протичане на делата в България, до настоящия момент не са приведени в изпълнение и следователно не се явява удобно да се прилагат решенията на Военния съвет към делата на капитан-лейтенант Конкевич и лейтенант Шишмарев; 3) Относно прилагането на съществуващата капитулация към делата на руските поданици, произвеждани във военните съдилища, на нашите представители в Княжеството са дадени необходимите указания; и че 4) На основание на инструкциите, дадени на генерал-майор Каулбарс, в качеството на княжески военен министър той е в правата си по собствена преценка да привлече руски офицери към съд и отговорност на общо основание. По всичките тези съображения императорското Министерство на външните работи смята да предостави на княжеския военен министър генералмайор Каулбарс да възбуди углавно преследване против капитан-лейтенант Конкевич и лейтенант Шишмарев и да ги привлече към съд и отговорност по законите, съществуващи в България.

За гореизложеното имам честта да Ви съобщя, почитаеми господине, за сведение и ръководство.“

Писмо на вицедиректора на Азиатския департамент от април 1883 г.

„Отново българският въпрос, отново. Ние смятахме в 1881 година, че българските дела в крайна сметка за седем години могат да бъдат предадени в архив, но за съжаление тези дела се намират на нашите маси и, струва ми се, няма така скоро да се избавим от тях.

Засега при нас има само подготвителна работа, но за решителна крачка на действие нищо определено няма. Предлагат да се възстанови конституцията и да се предложи на княза да снеме пълномощията, но се спираме на въпроса с какви мерки да се приведе в изпълнение и за избора на способни хора.

Ние ни най-малко не съжаляваме за това, че нашите действия се увенчаха с такъв неуспех, задоволявайки се с това, че сега стоим на твърда почва. Замисленият от по-рано от княз Батенберг план на действие стана очевиден за нас и също така се изясни пътешествието на княза на Изток.

При нас се разминават мненията в случай на отричане на княза. Военните смятат да подготвят войската в случай на отричане за установяване на временна военна диктатура и незабавно да се провъзгласи протекторат. Другите смятат, че самото отричане и предполагаеми от нас действия могат да изострят нашите отношения с Австро-Унгария, която вероятно за обезпечаване на своите граници ще заеме сръбска територия и окончателно ще присъедини към своите владения Босна и Херцеговина. При все това въпросът за възстановяване на действието на конституцията в Княжеството и унищожаване на дадените на княза пълномощия е окончателно решен.

Както изглежда, до коронацията на Техни величества всичко ще си остане в сегашното положение, дори назначението на дипломатически агент в София е отложено дотогава.

След това при нас на сцената се появи новият въпрос за обединение на България, т. е. да се присъедини към Княжеството Източна Румелия. Този въпрос има много действена поддръжка от Славянското благотворително дружество и в лицето на Михаил Никифорович. Иван Алексеевич настоява за това, щото сега да не се възбуждат никакви подобни въпроси. Преди всичко той смята да възстанови в Княжеството действието на конституцията и да се отнемат от княза дадените му пълномощия. След това според възможностите да се подготви населението на Княжеството и Източнорумелийската провинция за съединението. Мнението на Николай Карлович се свежда приблизително до същото. След възстановяване на действието на конституцията в България щатс-секретарят смята да застави княза да се отрече от престола, едновременно с това да се подготви населението на Източна Румелия за съединение и след извършване на акта на отричането да се обяви Княжеството под върховното управление на Негово величество. Във всеки случай след коронацията всички въпроси ще бъдат окончателно решени и проектите за решаване ще бъдат представени за височайше одобрение.

Във всички наши учреждения са заети само с приготовление на тържествения акт на коронацията на Техни величества. Ние всички ще отидем в Москва, т. е. министерството в пълен състав. Денят на коронацията още не е определен, смятат на 15 май.

И така сега Ви предстои пълен отдих от всички политически комбинации. Пишете за какво говорят при Вас и с какво се занимавате, а така също и Вашето мнение по всички предстоящи въпроси. До приятно виждане.

Иван Алексеевич току-що се върна от Гатчино. Той ми възложи да Ви подготвя циркуляри за реда на поднасяне на поздравителни телеграми за деня на коронацията. Генерал Соболев известява, че княз Батенберг има намерение да изпрати в Петербург и Москва българска депутация от свои привърженици. Николай Карлович ще представи депутацията на Господаря само в Гатчино. В Москва ще бъде представена депутация от Народната партия.“

Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България, 4 май 1883 г., № 1074

“Денят за свещено коронясване на Техни императорски величества е определен за 15 този май. Би било желателно, щото славянското население на Княжеството да се присъедини към общите тържества и да изрази своето съчувствие към Русия в деня на извършване на свещения акт в първопрестолната столица Москва.

Препращайки Ви екземпляри от церемониала на свещеното коронясване, най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да съобщите на населението в поверения Ви консулски окръг за изпращането на поздравителни телеграми чрез вашето посредничество за докладване на Негово величество и на българския министър-председател генерал-майор Соболев в Москва. В телеграмите при изразяването на чувствата на преданост към обожавания монарх трябва също така да бъде изразена молба да се поднесе в нозете на Негово величество ходатайството на населението за възстановяване на дарената му конституция и по възможност да се изяви неудоволствие против самостоятелното управление на Княжеството. На водачите на Народната либерална партия съобщете, че депутацията, изпратена от княза измежду неговите привърженици, ще бъде представена на Господаря Император в Гатчино. В Москва след коронацията генерал Соболев ще представи на Техни величества депутацията от Либералната партия и възползвайки се от този случай, делегацията лично ще изложи коленопреклонно пред Господаря молба за възстановяване на конституцията в България и снемане на дадените на княза пълномощия.“

Писмо на вицедиректора на Азиатския департамент до управляващия руското императорското консулство в Русуук от 20 май 1883 г.

„Всички поздравителни телеграми, изпратени от Вас от името на руските поданици и' от българското население от поверения Ви консулски окръг, бяха доложени на Господаря Император. В Москва на българския княз беше оказан подобаващ прием. С особена благосклонност Техни величества приеха българската депутация. Но очевидно княз Батенберг остана крайно недоволен от състава на депутацията и някак си набързо напусна Москва, без да се отбие в Петербург за разговор с Николай Карлович. Своя път към София князът насочи през Берлин, вероятно за получаване на инструкции от княз Бисмарк.

Въпросът за възстановяване действието на конституцията в Княжеството и снемане на дадените на княза пълномощия принципно е решен. Действителният щатски съветник Йонин е назначен за извънреден пълномощен дипломатически агент в България. След пристигането си в България г-н Йонин ще предложи от името на Негово величество на княза незабавното възстановяване на конституцията в страната.

Ходатайството на българския народ, изразено в многочислени телеграми, писмени молби и в изпращането на депутация до Господаря Император за снемането на княжеските пълномощия, беше съобщено на кабинетите на чуждите държави.

Доколкото може да се съди по отзивите на нашите посланици, в Берлин и Виена гледат на възстановяването на действието на конституцията като на вътрешни работи на Княжеството и следователно може да се разчита на пълна индиферентност в това отношение от страна на европейските държави.

Обстоятелствата могат да се усложнят само при съпротива от страна на княз Батенберг при изпълнението на височайшата воля. Тогава ние разчитаме на поддръжката на Народната партия и на силата на войската.

Съпротивата на княз Батенберг срещу снемането на дадените му пълномощия неминуемо ще повлече след себе си неговото отричане от българския престол. Тогава може да се очаква намеса на европейските държави по въпроса за избора на княз в България и неговото утвърждаване от султана. Запазвайки в страната нужния ред и опирайки се на народното желание, за нас ще бъде лесно по пътя на дипломатически преговори да успеем в определянето и избирането на набелязания от нас кандидат, който предварително ще заяви съгласие с върховното управление на Негово величество. До окончателното споразумение с европейските държави по повод избирането на княз Княжеството ще се управлява или от назначен императорски комисар, или пък от оставения от княз Батенберг регент в лицето на генерал-майор Соболев.

А по отношение на обединението на Княжеството у нас смятат едва след възстановяване в Княжеството на действието на конституцията да се подготвя населението за провъзгласяването на съединението на Източна Румелия с Княжеството. Но във всеки случай този план ще се осъществи едва след отричането на княз Батенберг от българския престол.

Едновременно с пристигането на г-н Йонин в София на нашия генерален консул във Филипопол ще бъдат изпратени надлежни инструкции за реда на направляването на работите по въпроса за присъединяването на Източна Румелия към Княжеството.

Ако при обявяването на височайшата воля г-н Йонин не срещне съпротива от страна на княза и конституцията в страната бъде възстановена, тогава все пак ще се наложи да се въздейства върху съзнанието на българската интелигенция за необходимостта от отстраняването на княза, който се явява главна спирачка в делото за обединение на България с Румелия, и да се обяви на водачите на Народната партия, че докато в България царува княз Батенберг, идеята за обединението на Княжеството не може да бъде осъществена.

Преди три дни на заседание на комитета господа министрите между другото засегнаха и българския въпрос. Там нищо определено не решаваха, а само под формата на обмяна на мисли изказаха различни възгледи за направлението на делата в Княжеството. След всички разсъждения стигнаха до следния извод: вътрешното управление на Княжеството може да бъде оставено за известно време в такъв вид, в какъвто беше създадено от нас. Всяко посегателство върху свободата и независимостта на България не съответства на нашите интереси. Ние сме длъжни да укрепим нашето влияние в страната и да създадем Княжеството на същите тези принципи, както се създаде Велико Княжество Финландия.

Г-н Йонин ще отпътува към Вас не по-рано от август месец, той ще остане тук до окончателното изработване на предполагаемите инструкции и разни проекти. Ние очакваме допълнителни донесения от нашите господа посланици в Лондон, Берлин и Виена и, като се съобразява с мнението на чуждестранните кабинети, ще бъдат изработени инструкции за г-н Йонин и за нашите генерали в България. Г-н Нелидов вероятно ще бъде поканен в Петербург за съвещание с Николай Карлович.

В Русчук смятат да назначат генерален консул, защото в последно време у нас се натрупаха множество действителни статски съветници; едни бяха произведени за отличие, други за безделие в известен смисъл, така че няма къде да .ги дяваме и всички тях ще ги назначаваме генерални консули, но на предишната заплата и без генерални консулства по примера като в Ясси и Галац.

Ние разчитаме, че мисията на г-н Йонин няма да бъде продължителна, тя ще завърши в течение на два-три месеца. Ако завърши с пълен успех, тогава може би той ще остане за съдействие на комисаря или регента в управлението на Княжеството. Пишете какво разправят при Вас след завръщането на депутацията от Москва и какво впечатление е направил на депутатите приемът им от Господаря Император. Стискам Ви ръката и до приятно виждане.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до консула в Русчук от 2 юни 1883 г.

„По сведения на департамента в някои градове на поверения Ви консулски окръг са образувани политически бюра на Либералната партия. Покорно Ви моля всички решения на посочените бюра незабавно да доставите в департамента. Имащите по-важно значение ми съобщете по телеграфа. Смятам, че не е излишно Вие сам или посредством други лица, но не открито да ръководите действията на Народната партия, направлявайки ги към достигане на възстановяване на действието на конституцията. Необходимо е също, щото от страна на опозицията да се устройват по-често публични събрания на народа (митинги) за порицаване на правителствените мероприятия, искайки снемане на княжеските пълномощия. За всяко решение на митинга да ми се съобщава по телеграфа за доклад до Негово величество. Във всеки случай желателно е, щото нито Вие, нито подведомствените Ви консулски чиновници лично никакво участие да не вземате, и доколкото е възможно, да се избягва нашата инициатива в народните работи на Княжеството.“

Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 20 август 1883 г., № 1430

„По височайша повеля действителният статски съветник Йонин е назначен за извънреден пълномощен дипломатически агент в България. Мисията на г-н Йонин се състои главно в това, щото да въздейства на българския княз за снемането на дадените му от систовското (свищовското – бел. П. Н.) Велико народно събрание пълномощия и за възстановяването в Княжеството на действието на дарената на българския народ конституция.

Известявайки Ви за гореизложеното, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да благоволите да окажете на действителния статски съветник Йонин възможното съдействие за достигането на благите цели. По-нататъшните инструкции и указания ще получите от г-н Йонин непосредствено.“

Секретно съобщение на извънредния императорски пълномощен дипломатически агент в България до консула в Русчук от 28 август 1883 г., № 458

„На Негово величество Господаря Император бе благоугодно височайше да ми повели да употребя всички мерки в границите на възможностите за възстановяване в България на действието на дарената на освободеното от нас население в Княжеството конституция, а също да се застави княз Батенберг да свали дадените му в Систов (Свищов – бел. П. Н.) пълномощия за самостоятелно управление на Княжеството. Предавайки на княза моите акредитивни писма в установената форма, имах честта при настоящата аудиенция да му заявя, че императорското правителство смята, че българският народ може да се управлява самостоятелно въз основа на съществуващата конституция. Отговорът на княза беше крайно неудовлетворителен, така че смятам да прибягна до по-радикални мерки. След съвещание с нашите министри в България генералите Соболев и Каулбарс решихме да заявим на княза, ако той до тезоимения ден на Негово величество не възстанови действието на конституцията в България, то той, княз Батенберг, трябва да остави страната под управлението на регент председателя на Съвета на министрите. Обръщам се към Вас за съдействие в следното: да заявите негласно на ръководителите на Либералната партия това, че към 30 число на този месец пълномощията, дадени на княза, ще бъдат унищожени и конституцията възстановена съгласно волята на Негово величество. Затова празнуването на тезоименството на Господаря трябва да бъде устроено тържествено, с изразяване на чувства на преданост към нашия монарх и изпращане на поздравителни телеграми чрез посредничеството на министъра на външните работи за доклад на Господаря Император. В градовете, където има чуждестранни консули, празнуването на тезоимения ден и обявяването на княжеския манифест за снемане на пълномощията е нужно да се проведат по-демонстративно, така че в нужните случаи ние да можем да се позовем на народната воля, изразена повсеместно и публично. От всички градове на поверения Ви консулски окръг да се изпратят депутации с пълномощия от българския народ да ходатайстват пред княза за снемане на пълномощията. Да се съобщи на депутатите, че имам желание да се сближа с тях и да обменя мнения за настоящите и бъдещи дела в Княжеството. Най-покорно Ви моля по телеграфа да ми доставите сведения за личността на всеки депутат и за положението, което заема сред населението.“

Шифрована телеграма па консула в Русчук до извънредния пълномощен дипломатически агент в България от 28 август 1883 г.

„Имам честта да донеса на Ваше Превъзходителство, че в тукашните офицерски кръгове се носят упорити слухове за това, че генерал Лесовой е бил извикан в София от княза за съвещание. Приближени на генерала офицери ми предадоха, че князът има намерение да назначи Лесовой за български военен министър и в случай на възстановяване на действието на конституцията в Княжеството генерал Лесовой ще приеме българско поданство, за да стане отговорен министър.“

Съобщение на извънредния дипломатически агент в България до консула в Русчук от 25 септември 1883 г., № 478

„По точни сведения, събрани от мен, се оказва, че някои от руските офицери са предупредили княза за нашите намерения. Освен това руските офицери ми оказваха явна съпротива при изпълнение на своите задължения като руски поданици. Вследствие на това аз счетох за свой дълг да направя изложение за незабавното уволнение на гореспоменатите офицери от българска служба и отзоваването им от Княжеството. А по отношение на действията на генерал-майор Лесовой следва да се провери на място това обстоятелство: действително ли генерал Лесовой, получавайки поверително предписание от Главното артилерийско управление, е съобщавал съдържанието на това предписание на някои от подчинените му офицери, не предупреждавайки ги за поверителността на гореспоменатото предписание.

Вследствие на гореизложеното имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, негласно да проверите в Русчук и в Шумле посредством разпити на тези от господа офицерите, на които съдържанието на поверителните предписания на Главното артилерийско управление е било съобщено от генерал Лесовой, в каква форма г-н Лесовой им е предал разпорежданията на началството. За резултатите от Вашата проверка, моля Ви, да ми съобщите по телеграфа.“

Шифрована телеграма на извънредния дипломатически агент в България до консула в Русчук от 30 септември 1883 г.

„Началникът на артилерията в България генерал-майор Лесовой по височайша повеля е уволнен от българската армия и е зачислен при Главното артилерийско управление. Генерал-адютант Вановски ми съобщи по телеграфа, че генерал Лесовой е длъжен да напусне незабавно територията на Княжеството. Известно е, че г-н Лесовой, заминавайки от София, има намерение да пристигне в Русчук и да прекара там известно време. Най-покорно Ви моля на австрийския параход, с който ще пътува генерал Лесовой, да му обявите разпореждането на императорския военен министър, а също така и това, че му е забранено пребиваване в Русчук, даже и кратковременно спиране там. Военният министър в България от своя страна е дал заповед на русчукския комендант полковник Подвалнюк да се забрани на генерал Лесовой престой в Русчук.“

Шифрована телеграма на извънредния дипломатически агент в България до генералния консул в Русчук от 15 ноември 1883 г.

„Генерал-адютант Вановски е разрешил на зачисления към Главното артилерийско управление генерал-майор Лесовой задграничен отпуск с право на кратковременно пребиваване в България по семейни причини. Военният министър в България по телеграфа даде заповед на комендантите на Русчук, Шумле и Търново за това, щото руските офицери да нямат никакви връзки с генерал Лесовой по време на неговото пребиваване в Княжеството. От своя страна Ви моля да осигурите таен надзор над тези от руските офицери, които ще посещават генерал Лесовой, и да ми съобщите по телеграфа. В частни Ваши разговори с генерал Лесовой Вие можете да засягате въпроса за княза: желателно е да се знае мнението на генерала по въпроса за отстраняването на княз Батенберг или неговото доброволно отричане. Ако намерите възможност, в разговора също така засегнете обстоятелството, че князът при снемане на дадените му пълномощия се е ръководил от съветите на английския и австрийския представител и да узнаете от генерала кои от руските офицери са предупредили княза за възможността за неговото отстраняване от България или отричане от престола.“

Шифрована телеграма на извънредния дипломатически агент в България до генералния консул в Русчук от 16 ноември 1883 г.

„Комитетът на Славянското благотворително дружество в Петербург ме уведоми за това, че моят брат се отправя в България и Източна Румелия с агитационна цел във връзка с обединението на България и отстраняването на княз Батенберг. Брат ми пристига в България в качеството си на представител на дружеството на Черноморско-Дунавското параходство на княз Гагарин в Одеса и да ходатайства за отпускането на субсидии на споменатото дружество от Княжеското правителство. Моля Ви да заявите на брат ми, че не мога да допусна в този момент каквато и да е агитация от наша страна по въпроса за обединението на България и вследствие на това той е длъжен да се върне в Русия. На русчукския агент на параходството на княз Гагарин г-н Стоманяков предайте, щото той от свое име да телеграфира в Одеса на княз Гагарин да отзове брат ми от България на основание на това, че въпросът за субсидиите не зависи лично от княз Батенберг. Подобни въпроси се решават по законодателен ред в Народното събрание. Предайте също на русчукския агент да съобщи на княз Гагарин, че за отпускане на субсидии на дружеството на параходството от сумата на окупационния фонд от мен е направено предложение в императорското Министерство на външните работи. Въобще не мога да допусна ходатайство пред княжеското правителство за отпускане на субсидии на руското параходство.“

Конфиденциално писмо на извънредния дипломатически агент в България до русчукския генерален консул от 18 ноември 1883 г.

„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, с моята секретна телеграма имах честта да помоля Ваше Превъзходителство да съобщи на моя брат за несвоевременността на предприетата от него агитационна мисия за обединение на Княжеството, а също на ходатайството пред местното правителство за субсидии за дружеството на Черноморско-Дунавското параходство на княз Гагарин.

В телеграмата аз мога да засегна само същността на въпроса, но в настоящото писмо смятам за приятен дълг да изразя моите съображения, от които съм се ръководил при изпращането на гореспоменатата телеграма, а също да Ви запозная с настоящото развитие на нещата в Княжеството.

На Ваше Превъзходителство не е неизвестно, че на Господаря Император беше благоугодно височайше да ми повели да обявя на българския княз волята на Негово величество за възстановяване действието на конституцията в страната и снемане на дадените от систовското (свищовското – бел. П. Н.) Народно събрание на княза пълномощия.

В дадените ми от нашето Министерство на външните работи инструкции е разгледан случаят на съпротива от страна на княз Батенберг при изпълнение на височайшата воля. Съгласно гореспоменатите инструкции аз бях упълномощен за приемането на извънредни и по-строги мерки за изпълнение на моята мисия.

В официална аудиенция аз съобщих на княза за височайшата воля и исках незабавно снемане на дадените му пълномощия, но той в твърде рязка форма ми отговори, че по негово мнение искането за възстановяване действието на конституцията и снемането на пълномощията трябва да бъде заявено само от страна на българския народ в лицето на неговите представители. Аз посочих на княза това, че българският народ нееднократно, чрез посредничеството на свои пълномощници, се е обръщал към него с ходатайство за снемане на дадените му пълномощия. Княз Батенберг, отричайки заявленията на народа чрез пълномощници, признава за представители на народа само тези, които по установения ред са избрани за депутати в Народното събрание. При вида на този категоричен отказ направих на княза намек за това, че съпротивата от негова страна може да повлече след себе си и глупави последствия. Тогава князът ме помоли да му дам няколко дни срок за изпълнение на височайшата воля в благоприятен смисъл.

Междувременно от достоверни източници стана известно, че княз Батенберг се е обърнал за съдействие към тукашните чуждестранни представители. Английският, австрийският и германският представител от името на своите правителства са му заявили, че височайшата воля, като основана на нееднократни представителства на българския народ, изразени чрез многочислени адреси и чрез посредничеството на специално пратени депутации, трябва да бъде изпълнена от българския княз и действието на конституцията в страната в тази или друга форма по тяхно мнение следва да се възстанови. Що се отнася до извънредните мерки, чуждестранните представители ги намират за невъзможни, предвид нарушаването на върховните права на султана и неподготвеността на Русия за сериозна борба.

От писмо на тайния съветник Нелидов аз заключавам, че в случай на предполагаем преврат в България турската войска е готова да завземе Източна Румелия и може още да се случи нахлуване на турска армия на българска територия. В Петербург ме уверяваха, че българската войска в случай на стълкновение е готова за охрана на границата, там особено разчитали на артилерията. Впрочем аз на място се убедих в съвършено противоположното. Началникът на артилерията се е отказал от изпълнение на дадените му от Главното артилерийско управление заповеди. Някои от командирите и началниците на отделни части ми оказаха явна съпротива. Наличният състав на пехотните дружини е малоброен и дори не е попълнен с мобилизация на запасните нисши чинове; артилерията няма в достатъчно количество полеви и дългобойни оръдия и даже, както се говори, няма нужните боеприпаси; кавалерия, както се вижда, съществува само на хартия и в случай на нужда не може да принесе съществена полза. Нашите господа инструктори се занимаваха с организацията на жандармерийски корпус, с доноси и назначаване на следствени комисии. Следователно да се разчита на боевата способност на българската армия при нейното настоящо състояние е невъзможно. А въоръжена намеса от наша страна може да не бъде одобрена от другите европейски държави и тогава неминуемо ще последва сериозно стълкновение, което, според отзивите на нашия генерален щаб в настоящия момент ние следва да избегнем в крайна сметка до ново устройство на нашите военни и морски части в Княжеството. След внимателно обсъждане положението на нещата в Княжеството и при тази дезорганизация на българската армия бях принуден (по предварително споразумение с Азиатския департамент) да направя някои отстъпления от дадените ми инструкции и да се постарая по мирен път да стигна до снемането на княжеските пълномощия и с това да предразположа на наша страна силната в страната Народна партия.

Съпротивата, срещната от мен, от страна на княз Батенберг при окончателното възстановяване в България на действието на конституцията аз не смятам за безполезна на основание на това, че водачите на Народната партия можаха да се убедят, от една страна, в това, че държавният преврат от 1881 г. е бил предизвикан само от посегателствата на княза и неговите привърженици върху вътрешното свободно управление на Княжеството и от неговия стремеж към абсолютна законодателна власт, а, от друга, в безкористната загриженост на императорското правителство за запазване на свободата и независимостта на българския народ.

Обръщайки се след това към въпроса за присъединяването към Княжеството на Източна Румелия, аз намирам, че в настоящия момент ние следва да го оставим на естественото му течение и по възможност да се отложи решението на подобен въпрос по следните причини: 1) Обединението на Княжеството трябва да се последва отначало от страна на Добруджа, където няма да ни е толкова трудно да оказваме на българите нашата въоръжена подкрепа. 2) Преди всичко на нас ни предстои сключване с княжеското правителство на военна конвенция на трайни начала, т. е. руските офицери на военна служба в България да бъдат длъжни в качеството си на руски поданици да бъдат подчинени на нашите представители в Княжеството. Военният министър в България да се назначава и уволнява с височайши указ. Руските офицери, командировани на служба в България, запазват в Империята всички свои права и преимущества. Макар руските офицери да се назначават на българска служба с княжески указ, но тяхното уволнение или преместване може да последва само по доклад от военния министър. 3) Да се обърне сериозно внимание на боевата готовност на българската армия. Затова е нужно сформирането на бригади и полкове, последните трябва да бъдат в четирите батальонни състава. Да се устроят артилерийски батареи, като се снабдяват с нужните далекобойни оръдия. Така също да се заменят негодните крепостни оръдия с такива годни и усъвършенствани. 4) Ежегодно да се изпращат в Русия за постъпване там във висши военноучебни заведения известен брой млади български офицери, от които с времето ще бъде създадена интелигентната класа на Княжеството. 5) Съдейки по отзивите на нашите военни инструктори, е видно, че нисшите чинове, даже от селски произход, твърде бързо усвояват военните прийоми, умения и тактика. Следователно може да се съкрати срокът на задължителната военна служба за нисшите чинове и да се превърнат те в запас на армията. 6) Но главната задача се състои в начина за отстраняване от Княжеството на княз Батенберг. Има два начина: революционен и легален. За революционен начин аз признавам този, когато отстраняването на княза бъде достигнато чрез посредничеството на опозиционната партия. За легален начин аз смятам, ако правителството предложи на княза отричане и, разбира се, незабавно да го отстрани от пределите на Княжеството. Аз поддържам последния способ за отстраняване на княза от България, основавайки своето мнение на това, че ние сме длъжни, доколкото е възможно, да избегнем вмешателството в българските вътрешни работи и да предотвратим стълкновение с правителството на султана. Ако във васалното княжество възникват революция и безредици, тогава правителството на султана, пазейки своите върховни права, въдворява във васалната територия тишина и спокойствие. Но при доброволното отричане на васалния княз, в каквато и форма това отричане да се изразява, и при съществуването на правителство, спазващо нужния законен ред в страната, вмешателството във вътрешните работи на Княжеството от страна на турското правителство ще бъде сметнато за явно нарушение на правата на васалното княжество и постановленията на Берлинския договор. В такъв случай и ние ще можем да наложим своето veto и ще бъдем принудени да изискваме нашите права, макар и със силата на оръжието.

Ръководейки се от настоящите мои съображения, аз успях да убедя Петербург в това, че е необходимо да се направят някои изменения в дадените ми инструкции по отношение на отстраняването на княз Батенберг от Княжеството, а така също за реда на привеждане в изпълнение на решения от нас въпрос за обединение на България.

В императорското Министерство на външните работи не одобряват напълно моя възглед за започване на обединението на Княжеството от страна на Добруджа. Тайният съветник Зиновиев смята, че Добруджа като отстъпена на Румъния по Берлинския трактат не може да бъде присъединена към България, макар че тази провинция беше завоювана със силата на българското оръжие и че изменения в Берлинския трактат може да последват само със съгласието на всички подписали го държави. А в присъединяването към Княжеството на автономната провинция Източна Румелия особени нарушения на постановленията на Берлинския трактат по мнението на г-н Зиновиев не се предвиждат и е възможно да се постигне споразумение на Великите държави за българска уния по дипломатически път без въоръжено стълкновение. В поверително съобщение на Азиатския департамент по въпроса за уволнението на министър-председателя в България генерал-майор Соболев между другото се казва, че отстраняването на княз Батенберг трябва да предшества обединението на Княжеството и че Добруджа трябва да бъде присъединена към България едва след окончателното установяване на наш протекторат.

При строга преценка на всички предстоящи мероприятия и при внимателно изучаване на направлението на Либералната партия в България аз дойдох до следното непоколебимо решение: а) Да се сформира министерство изключително от лица, принадлежащи към Народната партия под председателството на Драган Цанков. b) След сключване на военната конвенция да се отстранят от власт привържениците на княза и да се назначи руски военен министър в България, с) Решаването на въпроса за отричането на княз Батенберг от българския престол и незабавното му отстраняване от пределите на Княжеството да се предостави на сформираното от Либералната партия правителство, въздържайки се, доколкото е възможно, от явна агитация от наша страна.

Нашият генерален консул във Филипопол твърде ласкаво се отзовава за лицата, съставляващи там правителствената партия, със съдействието на които е възможно да се провеждат идеите за присъединяването на Източна Румелия към Княжеството, избягвайки всякакви революционни агитации.

С водачите на Либералната партия господата Цанков, Каравелов и Стамболов аз окончателно засега не съм се условил по въпроса за отстраняването на княз Батенберг, смятайки да им обявя нашето окончателно решение едва след отстраняването от власт на привържениците на княза. Удовлетворявайки любопитството на някои от видните български деятели, аз им дадох под секрет указание за кандидатурата на принц Валдемар Датски.

Излагайки моите лични възгледи за положението на нещата в Княжеството, аз предполагам, че и Вие, почитаеми господине, ще споделите моето мнение за това, че нашата инициатива за организиране на революционни комитети, издаване на разни възвания и прокламации трябва да бъде по възможност отстранена, още повече на принципите, предложени от моя брат и комитета на Славянското благотворително дружество. С открити действия от наша страна, макар и при участието на назования комитет и дружеството на параходството на княз Гагарин, ние сами ще създадем против нас оръжие в ръцете на княз Батенберг и представителите на Великите държави.“

Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до генералния консул в Русчук от 28 ноември 1883 г.,№ 1686

„Нашият посланик в Румъния е уведомил императорското Министерство на външните работи за това, че кралското военно министерство има намерение да усили гарнизона при Арап-Тапия. Княз Урусов смята, че за запазване нашите интереси в България не е излишно, щото в Силистра да се организира наблюдение за придвижването на румънската войска. Министерството на външните работи своевременно съобщи за това на нашия дипломатически агент в София и вицеконсула във Варна. Сега г-н Лисевич донася на Азиатския департамент, че поради отдалечеността на Силистра от района на варненското вицеконсулство той не може да извършва наблюдение от страна на Силистра за придвижването на румънските войски.

Предвид на несъвместното разпределение на консулските окръзи в България императорското министерство постанови да причисли Силистренска околия към района на поверения на Ваше Превъзходителство консулски окръг.

Вследствие на това най-покорно Ви моля, почитаеми господине, в границите на възможностите да благоволите да установите наблюдение над румънските гарнизони при Арап-Тапия и за последствията да благоволите да ме уведомите.“

Конфиденциално писмо на началника на Азиатския департамент до генералния консул в Русчук от 20 февруари 1884 г.,№ 169

„Граф Шувалов в свое писмо уведомява щатс-секретаря Гирс, че в разговор с княз Бисмарк относно българския въпрос последният не одобрява в някои отношения действията на нашия извънреден дипломатически агент в България.

Нашият посланик във Виена съобщава по телеграфа на министъра на външните работи, че в Австро-Унгария гледат на действията на нашия дипломатически агент като на вмешателство от наша страна във вътрешното управление на Княжеството. По мнението на княз Лобанов-Ростовски насилственото отстраняване на княз Батенберг от България при наше съдействие неминуемо ще повлече след себе си сериозни затруднения.

От София също така съобщават, че княз Батенберг чрез посредничеството на тамошния английски дипломатически агент се е оплакал на лондонския кабинет от агитация против него, Батенберг, от страна на руските представители в Княжеството.

Предвид на тези неблагоприятни съобщения щатс-секретарят Гирс предаде доклад до Негово величество за отзоваване на извънредния императорски дипломатически агент и за назначаване там за дипломатически агент и генерален консул на щатския съветник Кояндер.

Макар че действителният статски съветник Йонин в течение на своето кратковременно пребиваване в България не можа вследствие на разни неблагоприятни условия да изпълни дадените му поръчения и да достигне предполагаемия резултат, при все това не трябва да се смята мисията на г-н Йонин за безполезна. Той успя да възстанови действието на конституцията в Княжеството, да застави княз Батенберг да се откаже от дадените му от систовското (свищовското – бел. П. Н.) Народно събрание пълномощия и да укрепи в страната влиянието на Народната партия, която напълно ни съчувства.

За благоприятен резултат, достигнат от мисията на г-н Йонин, аз смятам и това обстоятелство, че настоящото правителство начело с Драган Цанков се състои от предани нам лица и на съдействието на които ние можем да разчитаме. Убеден в това, че инициатор на държавния преврат в България от 1881 г. е княз Батенберг, действащ по внушение от Лондон, Берлин и Виена, г-н Цанков ни оказва съдействие в сключването на военната конвенция. Освен това Драган Цанков се задължи по възможност да забави решаването на въпроса за построяването на железопътната линия Цариброд-София-Вакарел и да се заеме с откупуването в хазната на железопътната линия Русчук-Варна. Що се отнася до отстраняването на княз Батенберг от пределите на България, г-н Цанков също така се задължи със собствени средства и по легален ред от името на народа и правителството да предложи на княза отричане от престола и незабавно да го отстрани от пределите на Княжеството. Всички тези благоприятни условия ние сме длъжни да запазим за известно време в дълбока тайна. И особено да се отклони по възможност въпросът за кандидатурата за замяна на княжеския престол. В беседи и разговори с влиятелни лица могат да се направят изказвания в смисъл, че Господарят Император смята този въпрос за чисто народен и неговото решение да предостави на самите българи, т. е. изборът на княз принадлежи на Народното събрание без всякакво външно влияние.

В своите донесения действителният статски съветник Йонин изказва опасения да не би в самата Народна партия да се появи разкол и тогава князът може да прибегне към съдействие от крайните елементи в България, начело на които стои Петко Каравелов, ползуващ се с поддръжката на влиятелния в България депутат от законодателното събрание Стефан Стамболов.

От сведенията, доставени от управляващия русчукското консулство, се вижда, че интелигентната класа в поверения на Ваше Превъзходителство консулски окръг се състои от крайни радикали, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, доколкото е възможно, да се действа на умовете на влиятелните лица във Вашия окръг в това направление, че императорското правителство намира разцеплението в Народната партия за твърде опасно оръдие в ръцете на противниците и че от това разцепление могат да се възползват консерваторите, вземайки в свои ръце кормилото на управлението. Аз смятам също така за полезно издаването в Русчук или в Търново на вестник в дух на обединението на партията. Изборът на способни редактори и издатели на такъв вестник аз предоставям на благоусмотрението на Ваше Превъзходителство.“

Секретно съобщение на дипломатическия агент в България дорусчукския генерален консул от 3 април 1884 г.,№ 157

„Княз Батенберг предприема пътуване из Княжеството с агитационна цел. Князът се старае главно да предразположи на своя страна младите български офицери. В Русчук Батенберг ще бъде към Светата седмица в навечерието на Възкресение.

Независимо от това, че нашите командири и началниците на отделните части доставят на военния министър нужна и точна информация за всички действия на княза, аз от своя страна имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да организира и от Ваша страна наблюдение за княжеската агитация. Смятам, че не е излишно, щото Вие, почитаеми господине, в разговор с княз Батенберг да споменете младите български офицери, възхвалявайки тяхното служебно усърдие и доброто им възпитание.

За последствията благоволете, Ваше Превъзходителство, да ме уведомите.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до генералния консул в Русчук от 5 април 1884 г., № 857

„Най-покорно моля Ваше Превъзходителство да даде от сумата на запасния капитал на повереното Ви консулство на живеещия в Русчук сръбски митрополит Михаил 10 000 франка срещу разписка в два екземпляра, която няма да откажете да представите в Азиатския департамент.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до руския императорски генерален консул в Русчук от 10 април 1884 г., № 857

„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, печалният изход на народните движения в Зайчар и в други местности на сръбското кралство, а така също личните неприязнени отношенията между крал Милан и сръбския митрополит Михаил са принудили последния да напусне страната и за известно време да се пресели в България.

На преследване от страна на сръбските власти Високопреосвещеният Михаил се е подложил единствено поради чувството си на преданост към Господаря Император и към Русия. Стоейки начело на политическа партия в Сърбия, митрополит Михаил неуморно се е грижел за възстановяване на нашето влияние в страната и едновременно с това се с стараел да възбуди в народа симпатия към преданата нам династия на княз Карагеоргиевич.

Като не се ограничават само с преследване на митрополит Михаил в Кралството, сръбските власти нееднократно заявяват пред българското правителство своето неудоволствие по повод пребиваването на Негово високопреосвещенство и преданите му представители на Народната партия в близост до сръбската граница.

Лишен от необходимите средства за съществование и грижейки се за участта на другите сръбски емигранти, пребиваващи сега в България, митрополит Михаил чрез посредничеството на нашия дипломатически агент в София се обърна за покровителство към императорското правителство.

Съгласно доклада на действителния статски съветник Йонин и ходатайството на Светия синод щатс-секретарят Гирс направи разпореждане за отпускане от секретните суми на Министерството на външните работи на еднократна помощ на митрополит Михаил в размер от десет хиляди франка, а също така да се съобщи на нашите представители в България да не отказват на Негово високопреосвещенство, в границите на възможностите, своето покровителство.

Изпращайки, приложен, вексел (полица – бел. П. Н.) за 10 000 франка за попълване на сумата на запасния капитал на повереното на Ваше Превъзходителство консулство, изразходвана съгласно моята секретна телеграма от 5 този април, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, в границите на възможното да не отказвате на Негово преосвещенство митрополит Михаил Вашето благосклонно покровителство.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до руския императорски генерален консул в Русчук от 4 май 1884 г., № 930

„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, пребиваващият в Русчук сръбски митрополит Михаил се е обърнал към оберпрокурора на Светия синод с ходатайството да се разрешени на Негово високопреосвещенство да отпътува в Русия и да се пресели за известно време в пределите на Империята.

Действителният таен съветник Победоносцев, не намирайки от своя страна пречки за удовлетворяване на споменатото ходатайство, предава молбата на Високопреосвещения Михаил в Министерството на вътрешните работи за измолване от Височайшия Господар Император на благоволение, съгласно прил. към ст. 479 на Уст. за паспор. (т. XIV по прод. 1879 г.) за реда на разрешаване на влизането в пределите на Империята на лица от чуждестранни духовенства с православно вероизповедание.

Предвид на положението на митрополит Михаил в политическо отношение Министерството на вътрешните работи препраща отзива на оберпрокурора на Светия синод на императорското Министерство на външните работи за заключение. Граф Толстой в своето писмо между другото обръща внимание на щатс-секретаря Гирс върху обстоятелството, че в интерес на държавната охрана следва предварително да се определи местопребиваването на митрополит Михаил в Империята и че по сведения на Департамента на държавната полиция някои от сръбските поданици, принадлежащи към така наречената Радикална партия, имат отношения с руски емигранти и политически престъпници, избягали от Русия.

Вследствие на гореизложеното имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи в непродължително по възможност време да доставите на Азиатския департамент сведения за това, в кой град в Русия има намерение да се засели митрополит Михаил и какви лица ще съпровождат Високопреосвещенството по време на неговия престой в Русия. Заедно с това смятам за свой дълг да добавя, че по разни политически съображения за нас е крайно желателно, доколкото е възможно, да се отклони митрополит Михаил от неговото намерение да се засели в Империята.“

Секретно съобщение на руския императорски генерален консул в Русчук до началника на Азиатския департамент от 12 май 1884 г., № 146

„Почитаеми господин Иван Алексеевич, в отговор на секретното съобщение от 4 този май № 930 имам честта да доложа на Ваше Превъзходителство, че сръбският митрополит Михаил, оставайки непоколебим в своето намерение да се пресели на местоживеене в Русия, моли да се ускори разрешението за неговото влизане в пределите на Империята.

Подлагайки ходатайството на митрополит Михаил на благоусмотрението на Ваше Превъзходителство, смятам за свой дълг да добавя, че Високопреосвещеният Михаил има намерение да се засели в Москва в сръбския двор и че един от подведомствените му архимандрити ще съпровожда митрополита.“

Секретно писмо на дипломатическия агент в България до генералния консул в Русчук от 1 юни 1884 г.

„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, разногласията в Народната политическа партия в България все повече се усилват. Петко Каравелов успя да привлече на своя страна мнозинството от своите политически деятели, бивши привърженици на Драган Цанков. Опасявам се, че от това разцепление в партията може да се възползва княз Батенберг и да сформира ново министерство начело с г-н Каравелов, с когото нито аз, нито моят предшественик г-н Йонин не се намираме в благоприятни отношения. Иван Алексеевич от своя страна ни предупреждава относно радикалните елементи в България. Освен това от писмата на г-н Сорокин аз заключавам, че въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжеството може да бъде разрешен в скоро време. По такъв начин ние трябва да избързаме с отстраняването на княз Батенберг от страната на основание на това, че по решение на нашето министерство отричането на княза от българския престол трябва да предшества обединението на Княжеството. Да се достигне отричането на княза при новото министерство начело с Каравелов аз смятам за твърде затруднено, да се прибегне обаче към нелегални мерки, за мен е нежелателно и едва ли такъв вид действия ще бъдат одобрени в Петербург.

Бидейки поставен в такова затруднено положение, имам честта да се обърна за съдействие към Ваше Превъзходителство, най-покорно молейки Ви, почитаеми господине, с всички зависещи от Вас мерки да действате на умовете на представителите на поверения Ви окръг в насока, че за императорското правителство е крайно желателно настоящото министерство на Драган Цанков да се поддържа с мнозинство в предстоящото извънредно заседание на Народното събрание.“

Шифрована телеграма на дипломатическия агент в България до русчукския генерален консул от 10 юни 1884 г.

„Началникът на Азиатския департамент ме уведоми, че Министерството на външните работи е решило след пристигането на княз Батенберг в София чрез министър-председателя Драган Цанков да му се предложи отричане от българския престол. Цанков изяви своята готовност да изпълни искането на императорското правителство. Моля Ваше Превъзходителство след съвещание с бригадните командири от Вашия окръг да ми съобщите за мерките, които Вие намирате за рационално да се предприемат в случай на някаква съпротива от страна на Консервативната, а може би и от страна на Радикалната партия.“

Шифрована телеграма на дипломатическия агент в България до русчукския генерален консул от 10 юни 1884 г. (получена същия ден)

“Току-що получих телеграма от началника на Азиатския департамент, в която г-н Зиновиев моли да се преустанови изпълнението на решенията на министерството относно отричането на княз Батенберг от българския престол. Най-покорно Ви моля също да преустановите поканването на командирите на бригади на съвещание съгласно моята предходна телеграма.“

Секретно писмо на дипломатическия агент в България до генералния консул в Русчук от февруари 1885 г.

„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, нашият генерален консул във Филипопол в свое частно писмо между другото излага положението на делата в Източна Румелия. В споменатата провинция съществуват две политически партии: правителствена и опозиционна. Първата партия се състои от лица благоразумни и влиятелни в страната, а последната се състои от хора с революционно направление и действащи под ръководството на наши емигранти и социалисти. И в едната, и в другата партия идеята за съединяването на Източна Румелия с Княжеството е твърде разпространена. Основавайки се на инструкциите на императорското Министерство на външните работи, г-н Сорокин предразположи на своя страна правителствената партия, със съдействието на която той разчита да провъзгласи съединението на Румелия с Княжеството. По отношение пък на опозиционната партия г-н Сорокин не отрича факта на тяхната енергия, благоразумна дейност и патриотизъм, но към водачите на тази партия той се отнася с недоверие само защото те се ползват от наставленията на нашите социалисти и емигранти.

Съдейки по писмото на нашия генерален консул, може да се заключи, че положението на нещата в Румелия е по-благоприятно, отколкото у нас, в Княжеството. Аз не мога да се отнасям враждебно към Каравеловото министерство, както Каравелов, така и неговите другари по министерство са хора симпатични и изпълняват по външните въпроси даваните им наставления, но по различни съображения аз съм длъжен да се отнасям към тях с недоверие.

От верни на мен източници ми е известно, че г-н Каравелов и председателят на Народното събрание г-н Стамболов, намирайки се в тайни връзки с румелийската опозиционна партия, предвиждат да провъзгласят съединението на Румелия с Княжеството с княз Батенберг начело.

В моя беседа с г-н Стамболов аз му направих намек за необходимостта от отстраняването на княз Батенберг, предлагайки му под благовиден предлог няколко хиляди наполеона. Отговорът на последния на направеното предложение, макар изразен в твърде учтива форма, е съвсем неудовлетворителен.

Господата Каравелов и Стамболов, макар съзнавайки, че княз Батенберг под влияние на Австро-Унгария, Германия и Англия не съблюдава народните интереси на Княжеството, все пак не се решават на извършването на държавен преврат. Първият може би от страх да не загуби властта, а последният поради сляп патриотизъм. Докато г-н Цанков и неговите единомишленици окончателно са решили да отстранят Батенберг от България. По отношение пък на обединението на Княжеството г-н Цанков има намерение да действа единодушно с румелийската правителствена партия, т. е. по легален път и съгласно нашите предначертания.

На направеното от мен подробно донесение за положението на делата в Княжеството началникът на Азиатския департамент ми отговори, основавайки се на съобщенията на г-н Сорокин за това, че правителствената партия в Източна Румелия като напълно предразположена към нас е готова да провъзгласи съединението на провинцията с Княжеството след отстраняването на княз Батенберг. Той намира за целесъобразно да се действа в такова направление: явно и пред княза да се изразява нашето пълно доверие към настоящото министерство на Каравелов, тайно пък да се оказват всички възможни съдействия на г-н Цанков и неговите единомишленици, снабдявайки ги с нужните парични средства за противоправителствена агитация.

Аз се обръщам към Ваше Превъзходителство с най-покорна молба след съвещание с влиятелни лица, принадлежащи към Либералната политическа партия на поверения Ви окръг, да ми съобщите за количеството на паричните средства, нужни за поддръжка на агитационните цели. По мои лични сведения русчукският префект г-н Марков не принадлежи към числото на привържениците на Каравелов. Аз смятам, че г-н Марков в нужни случаи може да ни бъде полезен.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до генералния консул в Русчук от 5 май 1885 г., №1469

„Враждебното на нас правителство на крал Карл Румънски има намерение да внесе в Законодателната палата с цел измолване на кредит проект на устройството на укрепленията и фортификациите при нашите погранични пунктове. Нашият посланик в Букурещ е уведомил императорското Министерство на външните работи за това, че кралското военно министерство окончателно е решило насилствено да завладее крепостта Арап-Тапия и силистренските крайградски места като отстъпени на Румъния по Берлинския трактат. Министър-председателят Иван Братиано в разговор е казал на княз Урусов, че построяването на форгификации и укрепления при нашите погранични пунктове е предизвикано от необходимостта за запазване на някакъв неутралитет на Кралството. Засягайки спорните с румънското кралство погранични пунктове, Иван Братиано смята, че против завладяването от Румъния на крепостта Арап-Тапия и силистренските крайградски места княжеското правителство няма да протестира на основание на това, че тези места са безспорна румънска собственост. От разсъжденията на румънския министър-председател по този въпрос нашият посланик в Букурещ прави заключение, че между княз Батенберг и крал Карл се е състояло косвено съглашение да се отстъпи на румънските власти да заемат силистренските крайградски места.

При подробен доклад за това на министъра на външните работи до Господаря Император Негово величество височайше благоволи надлъжно на доклада да напише „по споразумение с военното министерство да се отстояват правата на българите в силистренските погранични места“.

По сведения на императорския генерален щаб за въоръжените сили на Румъния се оказва, че българската армия трябва да се попълни с наши казашки и пехотни полкове, а също така с артилерийски паркове с полеви и далекобойни оръдия.

Императорският военен министър генерал-адютант Вановски съобщи на командващия войските на Киевския и Новорусийския окръг за тайно придвижване на нашите войски към румънските погранични пунктове и за отделяне части войски от назованите окръзи, за да се попълни българската армия съгласно указание на нашия генерален щаб.

Сега одеският временен генерал-губернатор чрез посредничеството на военното министерство моли Азиатския департамент да достави точни сведения за подвижния състав на железопътната линия Русе-Варна, за наличните запаси в България на провизии и фураж и за вида на реколтата през настоящата година.

Вследствие на това имам честта най-покорно да моля Ваше Превъзходителство да благоволи по възможност в най-скоро време да ми достави следните сведения: 1) за подвижния състав на железопътната линия Русчук-Варна. - колко са пътническите, товарните вагони и платформи, действащите и резервни локомотиви; 2) за състоянието на железопътната линия - наличния запас от релси; кои станции имат резервни линии за спиране на влаковете и на кои станции при спирането на влаковете нисшите чинове и конете ще имат чиста и здрава вода и източници или реки; 3) за запасите от провизии и фураж - колко са в поверения Ви консулски окръг селските снабдителни магазини и за наличностите на зърнени храни: т. е. пшеница, царевица, ечемик и овес, намиращи се във всеки магазин; за търговията със зърнени храни във Вашия окръг и за количеството на непродадените зърнени храни, намиращи се в ръцете на търговците; официалната и частната справочна цена на съществуващите хранителни продукти, а също така за приблизителното количество на едрия и дребния рогат добитък, намиращ се в окръга. За фуража - за запасите сено и слама от миналогодишната реколта и за състоянието на тревата по ливадите през настоящата година. Заедно с това смятам за дълг да добавя, че за вида на реколтата през настоящата година може да бъде съобщавано в департамента ежемесечно до завършване на полските работи.“

Секретно писмо на дипломатическия агент в България до генералния консул в Рус чук от 20 юни 1885 г., № 458

„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, получавайки поверително съобщение на началника на Азиатския департамент от 5 май № 1468, аз счетох за свой дълг в частно писмо да моля за разяснения на следните, поставени от мен недоразумения за реда на попълване на българската армия с наши казашки, пехотни полкове и артилерия; следва ли предварително по това да се влиза в споразумение с княжеското правителство и в каква форма да се разреши въпросът за отстраняването на княз Батенберг от пределите на Княжеството.

В отговор на моето писмо тайният съветник Зиновиев ме уведомява, че по отношение попълването на българската армия с наши войски императорското министерство очаква подробни съобщения от нашия генерален щаб и военното министерство и следователно до получаването на гореспоменатите съобщения не следва да се влиза във връзка или преговори с княжеското правителство. Що се отнася обаче до въпроса за отстраняването на княз Батенберг от пределите на Княжеството, Иван Алексеевич смята, че след призоваването на запаса в армията ще ни бъдат дадени необходимите инструкции. Иван Алексеевич ни предпазва от всяка гласност по събирането на сведенията, искани от генералния щаб.

Генерал-майор княз Кантакузин има намерение да пътува до Русчук и инкогнито да се отправи в Букурещ. Най-покорно моля Ваше Превъзходителство да благоволи в случаи на нужда да снабди княза и придружаващите го офицери с Ваши паспорти с имената, означени от Негово сиятелство. Смятам за приятен дълг да Ви известя, почитаеми господине, че за горепосочения поверителен циркуляр на княз Кантакузин до този момент не е съобщено нищо от страна на нашето военно министерство.“

Секретно съобщение на дипломатическия агент в България до генералния консул в Русчук от 25 август 1885 г., № 835

„Препращайки с открит печат приложеното шифровано съобщение на императорския военен министър генерал-адютант Вановски на името на генерал-майор княз Кантакузин, което ми бе доставено чрез куриер от Константинопол, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство след разшифроване съдържанието на цялото съобщение да благоволите да го предадете на намиращия се сега по служебни дела в Русчук княз Кантакузин.

Съдържание на съобщението на генерал-адютант Вановски от 18 август № 8027 на името на военния министър в България генерал-майор княз Кантакузин. Военният агент във Филипопол при своя рапорт представи в генералния щаб план за отбраната на гр. Филипопол в случай на въоръжени стълкновения с турските войски. В своя рапорт полковник Чичаков допълва, че в тамошните военни складове няма достатъчно количество припаси, нужни за взривяването на мостовете и повреждането на главните пътища, водещи към Филипопол. Генерал-адютант Обручев, предавайки ми одобрението на нашия военно научен комитет на плановете за отбрана на Филипопол, моли за моето разпореждане за незабавното доставяне в определените по плана местата на нужното количество взривни вещества с принадлежности.

Препращайки при това копия от посочените планове с точно обозначение на местата, подлежащи на взрив, моля Ваше Сиятелство да направи съответните разпореждания за тайно отпускане и изпращане на разположение на нашия военен агент във Филипопол от русчукските барутни складове и работилници за снаряжение нужното количество взривни вещества с принадлежностите. Подир възлагането за изпълнение на Вашата заповед на опитни руски офицери, подчинени Вам, да бъда уведомен за последствията..“

Секретно съобщение на дипломатическия агент в България до генералния консул в Русчук от 28 август 1885 г., № 840 (доставено с куриер)

„Препращайки приложената депеша от същата дата, получена от мен, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да я разшифрова на бланка на консулството и с Вашия подпис лично да се предаде на княжеския военен министър, намиращ се сега в Русчук. В случай на отсъствие на княз Кантакузин от Русчук няма да откажете, Ваше Превъзходителство, да доставите на Негово сиятелство гореспомената депеша по определения по-горе ред на неговото местонахождение с куриер чрез драгомана на консулството. Така също най-покорно Ви моля, почитаеми господине, за изпълнението на това да ме почетете с уведомление по телеграфа.“

Съдържание на депешата на началника на Азиатския департамент до дипломатическия агент в София от 26 август 1885 г.

„Военният министър генерал-адютант Вановски моли статсекретаря Гирс чрез Вашето посредничество да предаде телеграма на Негово високопревъзходителство генерал-майор княз Кантакузин. Моля Ваше Превъзходителство да разшифрова телеграмата на бланка на дипломатическата агенция с Вашия подпис и да се предаде по назначение - София, до генерал-майор княз Кантакузин.

На Господаря Император бе благоугодно височайше да ми повели: след споразумение с министъра на външните работи да се отстояват правата на българите върху силистренските крайградски места и крепостта Арап-Тапия. Моля Ваше Сиятелство незабавно да направи разпореждане за попълване на българската армия чрез свикване на целия наличен запас и след изпълнение на това да обявите войската във военнопоходно положение. (Подписал) Генерал-адютант Вановски.“

Писмо (поверително на българския военен министър генерал-майор княз Кантакузин до генералния консул в Русчук от 31 август 1885 г № 154)

„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, беше ми доложено, че вчера в Шумле след преглед на войските княз Александър тайно е приел депутация, изпратена от Източна Румелия с ходатайство пред Негово височество за посещение във Филипопол във връзка свалянето на тамошното правителство начело с генерал-губернатора. Княз Батенберг, изказвайки своята пълна готовност да застане начело на тамошните революционери, има намерение да поддържа действията на последните със силата на българската войска.

Най-покорно моля Ваше Превъзходителство да не отказвате още днес по телеграфа да известите за гореизложеното началника на Азиатския департамент и генерал-адютант Вановски. Смятам също така, че не е излишно да се уведомят за това и г-н Кояндер, и управляващият нашето генерално консулство във Филипопол. Днес в 4 часа аз се отправям за София с намерение да издам заповед за свикване на запаса в армията. Що се отнася до обявяване на войската във военно положение, смятам да изчакам допълнителни инструкции на императорското военно министерство по този въпрос.“

Секретно писмо на началника на Азиатския департамент до генералния консул в Русчук 18 август 1885 г.

„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, до нас стигат твърде неблагоприятни слухове по отношение на генерал-майор княз Кантакузин. От Филипопол довеждат до наше знание за това, че княз Кантакузин е командировал в Източна Румелия български офицери с цел агитация за неговото избиране за източнорумелийски генерал-губернатор. Изпратените от княз Кантакузин офицери вместо агитация по кандидатурата на княза вземат дейно участие по въпроса за обединението на Княжеството и се намират в интимни връзки с тамошните революционери. Някои от пратениците на княза по разпореждане на източнорумелийските власти били арестувани. При разпита арестуваните са показали, че получават парични средства лично от княза с цел свалянето на съществуващото правителство на споменатата провинция.

Управляващият нашето генерално консулство във Филипопол донася на Азиатския департамент, че русчукският военносъдебен следовател капитан Паница в разговори с г-н Игелстром между другото му е казала, че той, Паница, е получил задграничен отпуск лично от княз Кантакузин без докладно представяне за това от страна на командира на III бригада полковник Подвалнюк.

Избирането на Кантакузин за източнорумелийски генерал-губернатор в някои отношения би съответствало може би на нашите виждания. Но императорското правителство не може да одобри личната инициатива, предприемана от руски генерал за революционно движение с цел свалянето на съществуващия ред в управлението на която и да е страна. Толкова повече, че румелийският генерал-губернатор и повереното му правителство нееднократно са доказали своите чувства на преданост към нас и на съдействието на които ние разчитаме по въпроса за обединението на Княжеството след отстраняването на княз Батенберг от България.

Вследствие на това аз се обръщам към Ваше Превъзходителство с най-покорна молба до отиването в разрешения Ви отпуск да благоволите тайно да проверите на място относно командировката на капитан Паница в Източна Румелия и действително ли споменатият офицер е получил задграничен отпуск от княжеския военен министър генерал-майор княз Кантакузин без представяне за това от страна на командира на III бригада. Надявам се, че събраните сведения по гореспоменатия въпрос Ваше Превъзходителство няма да откаже да ми предаде при скорошната наша лична среща.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до генералния консул в Русчук от 31 август 1885 г., № 1056 (доставено по куриер от Петербург и получено в Русчук на 4 септември)

„В отговор на секретната телеграма от същата дата относно насилственото заемане от румънски гарнизон на крепостта АрапТапия и силистренските крайградски места имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство за окончателното решение на императорското правителство по този въпрос. От предходната секретна преписка по българските дела Вие, почитаеми господине, благоволете да видите, че обединението на Княжеството се предполагаше да се провъзгласи едва след отричането на княз Батенберг от българския престол. Но необмисленият и враждебен начин на действие на правителството на румънския крал по отношение на предполагаемото построяване на фортификации и укрепления при нашите погранични пунктове, а така също и отчасти насилственото завладяване на силистренските крайградски места принудиха императорското правителство да отложи за известно време обединението на Княжеството с Източна Румелия в този вид, в който преди се предполагаше, а така също и отричането и отстраняването на княз Батенберг от пределите на България.

В заседание на комитета на господа министрите от вчера е било постановено: да се ходатайства пред Господаря Император за височайша покана на княз Александър в Копенхаген или в Петербург, за да му бъде обявена волята на Негово величество правата на българите от крепостта Арап-Тапия и пограничните пунктове при Силистра да бъдат защитени със силата на българското оръжие. При това на княз Александър ще бъдат дадени следните указания: а) За това, щото нашите казашки и пехотни полкове и артилерийската батарея, избягвайки наблюдателността от страна на чуждите държави, да могат свободно да пребивават в България, Негово височество в качеството на царуващ княз да помоли императорското военно министерство, позовавайки се на военната конвенция, сключена с нашето правителство, за организирането в Княжеството на кадрови полкове и артилерийски батареи на първо време от наличния състав на руската императорска армия; b) след подсилването на българската армия с наши конни и пехотни полкове и артилерия и привеждането ѝ в съответната боева готовност княжеското правителство да изиска от кралското правителство незабавно освобождаване на крепостта Арап-Тапия и заетите от румънските гарнизони местности, указвайки при това пограничните пунктове съгласно постановлението на бившия Военен съвет във Филипопол по време на нашата окупация в България. Неизпълнението на исканията от страна на румънските власти ще повлече след себе си незабавно въоръжено стълкновение; с) за превозване на боеприпаси императорското морско министерство е направило разпореждане за попълване на българската флотилия с четири парахода, приспособени за речно плаване. Последните ще бъдат отстъпени на княжеското правителство безвъзмездно; и d) едновременно с това да се въздейства на съзнанието на българското население в Източна Румелия посредством разни възвания и прокламации за необходимостта да окажат братска помощ на населението на Княжеството в такова трудно време, молейки за изпращане на свои доброволци за попълване на българската армия, и със съединени сили да действат против общия враг.

По време на стълкновенията между България и Румъния императорското правителство ще съблюдава строг неутралитет и по възможност да отклони вмешателството на други държави. В обявяването на война от княжеското правителство на Кралството нарушение на международни договори не се забелязва на основание на това, че нарушаване на пограничните владения е последвало от страна на Румъния и всяка държава, била тя васална, или независима, пази и защитава своята територия със силата на собственото оръжие. Все едно,в случай на победа на княжеската страна кралското правителство е длъжно да възмезди за военната издръжка по взаимно споразумение за определена сума или в териториални отстъпки и може би в единия и другия размер заедно.

Що се отнася до евентуален протест от страна на правителството на султана за взетото от поданици на Негово величество участие във войната на васалното княжество с румънското кралство, императорското министерство смята, че личната уния при съществуването в Източна Румелия на автономно управление не представлява нарушение на върховните права на Негово величество Султана. По такъв начин не трябва да се очаква въоръжено вмешателство във вътрешните работи на Източна Румелия и от страна на турските власти; но за всеки случай плановете за отбраната на Филипопол и пограничните пунктове, изработени от наши военни агенти, са одобрени от генералния щаб. До окончателното изясняване с наше съдействие на притежанието на правителството на султана на Източнорумелийската провинция следва, доколкото бъде възможно, да се усили тамошният гарнизон съгласно направените от нашия военен агент във Филипопол указания.

Заедно с княз Александър статссекретарят Гирс има намерение да покани в Петербург и първия министър на Негово височество г-н Каравелов. Тази покана вероятно ще последва тези дни, т. е. в първите дни на бъдещия септември.

Макар че в последно време, доколкото е известно на императорското министерство, княз Александър действа под влиянието на Англия, Германия и Австро-Унгария, при все това поканата на Негово височество заедно с първия министър г-н Каравелов в Петербург, за да им бъде обявена височайшата воля, се счита за необходима, затова, щото князът и неговото правителство в лицето на първия министър да се убедят в това, че императорското правителство се ръководи по отношение на българите от чувства на безкористно доброжелателство и че Господарят Император постоянно се грижи за преуспяването на народните интереси в Княжеството.

Що се отнася до приетото решение за отричането на княза и неговото отстраняването от пределите на Княжеството, то това решение в никакъв случай не подлежи на отмяна, но само за известно време е отсрочено неговото изпълнение.

На княз Александър ще бъде също така предоставен изборът на главнокомандващ на действащата българска армия, измежду генералите, взели участие в последната руско-турска война.

Приложена, препращам доставената с писмата на генерал-адютант Обручев на името на министъра на външните работи секретна инструкция, изработена в генералния щаб, за реда на привеждане в бойна готовност на българската армия и попълването ѝ с наши конни и пехотни полкове и артилерия и най-покорно моля Ваше Превъзходителство да благоволи да се разпореди за предаване на споменатата инструкция на пребиваващия сега в Русчук генерал-майор княз Кантакузин. В случай на негово отсъствие от Русчук я изпратете по куриер в нашата дипломатическа агенция в София за предаване по предназначение.

Заедно с това смятам за дълг да Ви обърна внимание, почитаеми господине, че горепосоченото решение на комитета на господа министрите до привеждането му в изпълнение подлежи на запазване в дълбока тайна.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де#партамент до управляващия консулството в Русчук от 7 септември 1885 г.

„Неочакваният преврат, предприет в България, с революция в Източна Румелия, начело на която стои княз Батенберг, измени всички наши предишни направления и намерения.

Императорското правителство не одобрява начина на действие на княз Батенберг, стремящ се по революционен път да присъедини Източна Румелия към Княжеството. Моля Ви до получаването на специални инструкции да изразите на българите, че правителството на Негово величество не може да одобри необмисления начин на действие на княз Александър.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 8 септември 1885 г.

„Моля Ви още днес повикайте в консулството всички висши руски офицери от гарнизоните: Русчукски, Видински, Търновски и Шумленски, а така също началниците на отделните части и им предложете да решат следните въпроси: в случай на отзоваване на руските офицери от България способни ли ще бъдат младите български офицери да заместят руските и да командват бригади, полкове, дружини? Има ли сред българските офицери достатъчно способни артилеристи? За колко време приблизително може да бъде приведена в бойна готовност българската армия заедно със свикването на запаса? В състояние ли ще бъде българската войска при отсъствието на руските военни инструктори да устои на въоръжено стълкновение от страна на друга държава? Какви мерки руските офицери намират по-удобни за това, щото в настоящия момент да се затрудни положението на нещата в българската армия?

Отговорът на предложените въпроси е необходимо да се оформя във вид на решение на руските офицери, съставено във Ваше присъствие. Това решение ще бъде доложено на Господаря Император. Така също Ви моля за отговора на руските офицери незабавно да ми съобщите по телеграфа и да известите генерал-майор княз Кантакузин и нашия дипломатически агент в София.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 8 септември 1885 г.

„Получените телеграми от нашите представители в България и Източна Румелия за революция в последната провинция и за това, че княз Батенберг е бил инициатор на тази революция, бяха доложени в оригинал на Господаря Император. На Негово величество бе благоугодно да заповяда на министъра на външните работи обединението на Княжеството с революционни средства да се признае за незаконно. Да се упълномощи нашият посланик в Константинопол да изрази протест против действията на княз Батенберг, искайки от правителството на султана въдворяване на законния ред в провинция Източна Румелия предвид запазване на спокойствие в Европа въобще и главно на Балканския полуостров. Да поръча на нашия дипломатически агент в София да предаде на княз Батенберг, че императорското правителство възлага лично нему цялата отговорност за неблагоприятните последствия от неговия необмислен начин на действие. Князът и неговото правителство не трябва да разчитат на по-нататъшно покровителство от страна на Русия, така също на милостта и грижовността на нейния монарх.“

Решение на руските офицери в България на въпросите, предложени им от началника на Азиатския департамент в телеграфна на името на управляващия императорското консулство в Русчук, 8 на този септември.

„Днес, 9 септември 1885 г., ние, долуподписаните командири на бригади, полкове и дружини, началници на самостоятелните и морски части и окръжни воински началници, в присъствието на управляващия руското императорско консулство в Русчук, разглеждайки предложените ни за обсъждане въпроси, дойдохме до единодушно заключение: 1) Способни ли са младите български офицери да заместят руските военни инструктори и да командват бригади, полкове, дружини и самостоятелни части? Признаваме единодушно, че от българските офицери в настоящия момент лица, способни и можещи да заместят руските военни инструктори, няма. В случай на отзоваване на руските командири и заместването им с български неминуемо при отсъствието на пълно понятие за старшинството ще се появи неудоволствие в самата среда на българските офицери. Това неудоволствие ще повлече след себе си, от една страна, отслабване на воинската дисциплина, а, от друга страна, ще усили партийните страсти на българските офицери и тогава армията ще бъде напълно дискредитирана и дезорганизирана. При такива условия българският престол и народното спокойствие ще бъдат лишени от всякаква въоръжена поддръжка. 2) Има ли сред българските офицери достатъчно способни артилеристи? Признаваме единодушно: че по артилерийската част до този момент български офицери, показали своите способности, няма. 3) За какво време приблизително българската армия може да бъде приведена в бойна готовност? Този въпрос следва да се раздели на две части: попълването на армията със свикването на запасняците и концентрирането на войска в боен ред в определени пунктове. Благодарение на местните условия свикването на запаса в армията в България се извършва много деятелно и бързо, така че свикването на запаса и попълването му по частите може да последва в продължение на 15 дни. Що се отнася до концентрирането на войска в боеви ред в определени пунктове, при отсъствие на нужните обози и други приспособления, то в това отношение за българската армия предстоят някои затруднения. 4) В състояние ли ще бъде българската войска при отсъствието на руските военни инструктори да устои на въоръжено стълкновение със съседна държава? Този въпрос в едно отношение се решава отрицателно, а в друго отношение е съмнителен. В случай на стълкновения с турската бойна армия, при каквито и да е благоприятни условия да бъдат, българската войска не ще бъде в състояние да се бори против въоръжената турска сила, но в случай на стълкновение с Румъния или Сърбия, произтичащо собствено от обединението на Княжеството, то вземайки предвид въжделенията на българския народ и неговите патриотични чувства, ние намираме, че в случай на стълкновение с една от назованите държави победата на страната на последните ще бъде твърде съмнителна. 5) Какви мерки руските офицери намират за по-удобни за това, щото в настоящия момент да се затрудни положението на нещата в българската армия? Отговорът на настоящия въпрос се решава в следващото по-долу наше единодушно решение.

ПОСТАНОВИХМЕ:

1) Взимайки под внимание, че императорското правителство не одобрява начина на действие на княз Александър Батенберг и настоящото българско правителство, признаваме за необходимо незабавното отзоваване на руските военни инструктори в България: командири на бригади, полкове, дружини, началници на самостоятелни части, а така също на окръжните войскови началници, и 2) По отношение на морските офицери и инженер-механиците от морските части на Княжеството предлагаме да се отзове цялата морска част от руски нисши чинове с отправяне в Русия на параходите, баржите и миноносците.“

Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до началника на Азиатския департамент от 9 септември 1885 г.

„На днешна дата в мое присъствие се състоя заседание на командирите на бригади, полкове и дружини, началниците на самостоятелните и морски части, а така също и окръжните воински началници за разглеждане и решаване на предложените въпроси, изложени в телеграмата на Ваше Превъзходителство от вчерашна дата. След разглеждане на предложените въпроси господата руските офицери единодушно решиха следното: 1) вземайки предвид, че императорското правителство не одобрява начина на действие на княз Александър Батенберг и настоящото българско правителство, признаваме за необходимо незабавното отзоваване на руските военни инструктори в България: командири на бригади, полкове, дружини, началници на самостоятелни части, а така също на окръжните войскови началници, и 2) по отношение на морските офицери и инженер-механиците от морските части на Княжеството мислят да се отзоват всички офицери, инженер-механици и руски нисши чинове от морските части с отправяне в Русия на параходите, баржите и миноносците. Копие от гореспоменатото решение ще бъде доставено на Ваше Превъзходителство от мен след това по пощата.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 11 септември 1885 г.

„След доклада на военния министър за отзоваването на руските офицери, намиращи се на служба в България и Източна Румелия, и предвид на ненормалното положение в споменатите страни Господарят Император на 10-ия ден от този месец септември благоволи височайше да повели: незабавно да се отзоват от България и Източна Румелия военният министър генерал-майор княз Кантакузин и всички намиращи се руски офицери: командири на бригади, полкове, дружини, роти, началници на самостоятелни части и окръжни войскови началници със зачисляване на споменатите офицери във войсковите части на общо основание. Парични помощи за връщането на руските офицери до местата на служене да се дадат от сумата на окупационния фонд. За офицерите обаче от морските части ще бъде направен специален доклад на Негово величество. За гореизложеното Ви моля да съобщите на офицерите, пребиваващи в Русчукски и Видински консулски окръг.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 23 септември 1885 г.,№ 1074

„Военният министър генерал-адютант Вановски е уведомил статссекретаря Гирс, че генерал-майор княз Кантакузин е направил разпореждане за отправяне на параходите миноносци, принадлежащи на българската флотилия, в Рени и че миноносните снаряди са доставени от лейтенант Лебедев в сградата на императорското консулство за временно съхранение.

С настоящото разпореждане на княз Кантакузин императорското Министерство на външните работи не е могло да се съгласи предвид на това, че параходите на българската флотилия са дар на българския народ от покойния Цар Освободител на България. Независимо от това, че княз Батенберг и неговите съветници поставиха Княжеството в неблагоприятно за нас положение, статссекретарят Гирс намира за невъзможно нарушаването на волята на покойния Господар Император и следователно параходите от българската флотилия съставляват неотменима собственост на българския народ.

Вследствие на това и на основание на състоялото се споразумение с военното министерство имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да съобщите на капитан-лейтенант Рождественски за незабавното връщане на параходите в Русчук и предаването на морските части по установения ред на българските власти. Съхраняваните в сградата на консулството миноносни снаряди благоволете да предадете на лейтенант Лебедев, задължавайки последния да ги постави на предишните им места. За изпълнението на това няма да откажете да ми съобщите по телеграфа.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 24 септември 1885 г., № 1078

„В императорското Министерство на външните работи при разглеждане на решенията на господа руските офицери в България от 9 на този септември за отзоваването на нашите военни инструктори в Княжеството възникна въпрос за това, попадат ли в категорията на военните инструктори и руските морски офицери, командировани в България с правата на морски офицери на търговски съдове.

Със съобщение от 12 на този септември № 6878 управляващият морското министерство е уведомил министъра на външните работи, че по мнение на вицеадмирал Шестаков морските офицери, тъй като не са на действителна служба в България, а са уволнени за служба на търговски съдове, могат да останат на тези съдове, в каквито и неблагоприятни условия да се намира Княжеството, и че съгласно височайше утвърдено постановление на Военния съвет във Филипопол (1878 г.) морската част в Княжеството е устроена само с цел да се наблюдава движението на австро-унгарските дунавски военни съдове по Дунава, а така също за превоз от Русия в България на военни принадлежности.

Военният министър от своя страна, основавайки се на последвалата височайша заповед за отзоваване на руските офицери, намира, че въобще всички руски военни инструктори трябва да бъдат отзовани от България, без да се прави никакво изключение за военното или морското ведомство.

Статссекретарят Гирс също така намира за невъзможно пребиваването в България на руски офицери предвид на нелегалното положение, в което се намират в настоящия момент княз Батенберг и неговото правителство.

След доклада за това до Господаря Император Негово величество благоволи да заповяда незабавно отзоваване от България на морските офицери, като им се дадат парични помощи за завръщане в Русия на общо основание.

Вследствие на това имам честта да Ви уведомя, почитаеми господине, че отпуснатите от Вас съгласно моята секретна телеграма парични помощи на морските офицери за завръщане в Русия до местата на служене следва да се отнесат към сумите на окупационния фонд.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 2 октомври 1885 г., № 1106

„Румънският министър-председател тези дни в разговор с нашия посланик в Букурещ, засягайки положението на нещата в България, е изказал мнението на кралското правителство за революционното движение в Източна Румелия, начело на което стои княз Александър. За запазване на равновесието на Балканския полуостров Иван Братиано предполага, че е в интерес на Кралството да препятства обединението на Княжеството, в каквато и форма да се състои то.

В своето писмо княз Урусов уведомява статссекретаря Гирс, че в румънските правителствени сфери имат намерение да поискат от княжеското правителство да отстъпи на Кралството дунавските крайбрежни градове, с Видинската крепост включително.

От думите на първия министър на крал Карл княз Урусов стига до двояко заключение. Може би искането на кралското правителство за отстъпването на крайбрежните дунавски градове намира подкрепа от страна на Австро-Унгария и Англия, а може също така да бъде, че Иван Братиано с обмислена цел да изказва намеренията на своето министерство, за да узнае мнението на императорското правителство за извършеното във Филипопол събитие.

Нашият посланик в Букурещ е заявил на министър-председателя, че Господарят Император не одобрява поведението на княз Батенберг и че императорското правителство, спазвайки силата на Берлинския договор, не може да допусне обединението на Княжеството по пътя на революция без съгласието на европейските държави.

Независимо от това министърът на външните работи е упълномощил нашия посланик в случай на нужда официално да съобщи на кралското министерство, че императорското правителство под формата на съхранение на собствените интереси на Изток по никакъв начин няма да допусне въоръжено стълкновение между румънското кралство и българското княжество и че нито княз Батенберг, нито неговото правителство без съгласието на Русия и на европейските държави не могат да правят никакви териториални отстъпки и нямат това право.

Вследствие на това Ви възлагам, почитаеми господине, най-бдително да се наблюдава придвижването на румънската войска при Силистра и Гюргево, като най-покорно Ви моля за всяко забележимо предвижване да съобщите на мен и на одеския временен генерал-губернатор по телеграфа, отнасяйки разходите по организираното наблюдение за сметката на извънредни служебни издръжки.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 10 октомври 1885 г., № 1124

„От сведения, доставени в императорското Министерство на външните работи от нашето посолство в Лондон, се изяснява цялата непоследователност на княз Батенберг по отношение на предполаганото от него обединение на Княжеството. В деня на революцията във Филипопол княз Батенберг по телеграфа довежда до знанието на статссекретаря Гирс за въстание в Източна Румелия, ходатайствайки за разрешение от генерал-майор княз Кантакузин да се изпрати в споменатата провинция българска войска с руски офицери за усмиряване на въстанието. Едновременно с това той, Батенберг, се обръща към английския министър на външните работи с молба за застъпничество пред правителството на Негово величество Султана за признаване на обединението на Княжеството.

Получавайки категоричен отговор от министъра на външните работи за това, че Господарят Император не одобрява начина на действие на революционерите и обединението на Княжеството не може да се постигне чрез въстание, княз Батенберг, ползвайки се от съветите на английския и австро-унгарския представител в България, застана сам начело на революционерите и по незаконен начин се обяви за княз на съединена България, подхвърляйки страната на вътрешни и външни опасности.

Имайки предвид, че княз Александър и неговото правителство явно действат във враждебно нам направление, Министерството на външните работи намира за необходима отмяната на всички предшестващи разпореждания, за по-нататък в България и Източна Румелия да се съблюдава с всичката точност съществуващата капитулация и да не се правят никакви отстъпки от нея.

Вследствие на това имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, по делата на руските поданици и намиращите се под покровителството на императорското правителство, пребиваващи в Русчукски и Видински консулски окръг, да се съблюдава съществуващата капитулация и договорите, сключени с турското правителство, без да правите в това отношение никакви отстъпки.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 23 октомври 1885 г., № 1184

„Императорската мисия в Белград довежда до знанието на Министерството на външните работи за военни приготовления на Сърбия. Действителният стаски съветник Персияни ме уведоми, че крал Милан има намерение тези дни да обяви война на българското правителство, започвайки театъра на действие от Видин по цялата линия до София съгласно планове, съставени в австро-унгарския генерален щаб.

Без да гледа неодобрителните отзиви от страна на императорското правителство, крал Милан и неговото правителство останаха непоколебими в своите намерения по отношение на княз Батенберг и неговото революционно направление.

Макар че последствията от въоръжено стълкновение между Сърбия и България могат да бъдат неблагоприятни за последните, при все това императорското правителство не намира за възможно да допусне наше вмешателство в настоящия момент в сръбскобългарските работи и смята да изчака изхода от стълкновението.

Освен това статссекретарят Гирс смята също така за невъзможно да се окаже в нужни случаи фактическа помощ на княз Батенберг на основание на това, че като инициатор на Филипополската революция Батенберг е признат за незаконен управник на страната.

По мнението на нашия генерален щаб стълкновението между Сърбия и България не се явява толкова опасно за последната в сравнение със стълкновение с въоръжените сили на Румъния. Въобще планът на действие, изработен от австро-унгарския генерален щаб, не може да бъде признат за правилен предвид на това, че неголямата сръбска армия ще бъде разделена на няколко части и при такова разделяне на силите победата на страната на нападащия се явява твърде съмнителна.

Със съобщение от 5 този септември, под № 10 456, генерал-адютант Обручев моли императорското Министерство на външните работи да достави на генералния щаб сведение относно състоянието на Видинската крепост, за броя на обсадните оръдия и боеприпасите, съхранявани в русчукските артилерийски складове.

Вследствие на това имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да благоволите да направите разпореждане за събиране на горепосочените сведения, искани от началника на генералния щаб, и за съобщаването им на мен по телеграфа.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент от 25 октомври 1885 г., № 1205

„Нашият посланик в Константинопол довежда до знанието на императорското Министерство на външните работи това, че княз Батенберг и неговото министерство влизат в непосредствени отношения с правителството на султана. В противоречие с основните закони на страната Батенберг и неговите министри имат намерение да направят териториални отстъпки на части от Източна Румелия на турското правителство, така че родопската укрепена позиция и граничещите с нея селища ще бъдат предадени на турските власти. Освен това княз Батенберг има намерение да сключи с турското правителство и военна конвенция при изгодни за последното условия.

След доклада за това пред Господаря Император на Негово величество бе благоугодно да повели на статссекретаря Гирс предвид нарушаването от княз Александър на основните закони на страната и дълга към клетвата да го признае за незаконен управник на Княжеството и Източна Румелия, да изключи княз Батенберг от руските кадри и да го лиши от званието генерал-майор и всички права и преимущества, присвоени с това звание.

Поставяйки Ви в известност на гореспоменатата височайша повеля на Господаря Император, най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да влизате във връзки с местните власти само при защита на интересите на руските поданици, прекратявайки всякакви официални представителства и визити на българските власти, така също императорският консулски флаг може да бъде вдиган само в наши тържествени и празнични дни.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 27 октомври 1885 г., № 1210

„Враждебният към нас начин на действие на княз Батенберг и неговите сподвижници надхвърля всякакви очаквания. Назначението на висши военни длъжности в Княжеството на руски революционери и анархисти се счита за възмутителен и небивал в историята факт на черна неблагодарност на българите към тяхната освободителка Русия. В Русчук за началник на флота и морските части е назначен от княз Александър съучастникът в покушението върху живота на свещената особа на Господаря - освободител на България, лейтенантът от руските служби Серебряков, ползващ се с английско покровителство под името Бланк, така също инженер-механик на морските части е руският емигрант анархист Булигин.

Директорът на Департамента на държавната полиция, имайки предвид, че Княжеството е станало крепост на руските анархисти, ходатайства пред императорското Министерство на външните работи за организирането в България на наблюдение за действията там на руските емигранти и за оказване на съдействие на агентите на държавната полиция.

Вследствие на това имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да поръчате на драгомана на консулството да окаже в границите на възможното съдействие на агентите на тайната полиция, назначени за организиране на външно и вътрешно наблюдение над руските емигранти, пребиваващи в Русчукския консулски окръг, и за последствията да ме удостоите с отговор.“

Шифрована телеграма на управляващия русчукското консулство до началника на Азиатския департамент от 8 ноември 1885 г.

„Русчукският комендант и началник на артилерийския арсенал от името на българското правителство и народа се обърна към мен с молба за това, щото да предложа на обсъждане пред императорското правителство ходатайство за отпускане на поръчаните на Тулските патронни заводи боеприпаси, задържани сега по разпореждане на командващия войските на Одеския военен окръг в Рени, на парахода „Олга“ на дружеството на Черноморско-Дунавското параходство на княз Гагарин.

Подлагайки на благосклонното мнение на Ваше Превъзходителство горепосоченото ходатайство, смятам за свой дълг да прибавя, че повсеместните отзиви за положението на българския народ са твърде критични. При отсъствието на боеприпаси сърбите могат да завладеят Видинската крепост и да нахлуят в София, а тогава може да се очакват междуособици.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 9 ноември 1885 г.

„Вашето ходатайство, изложено в телеграмата с вчерашна дата, беше доложено от статссекретаря Гирс на Господаря Император. Негово величество, грижейки се за съдбата на българския народ, благоволи височайше да повели: да се заповяда на командващия войските на Одеския военен окръг незабавно да отпусне боеприпасите за българската армия, натоварени на парахода „Олга“ в Рени, принадлежащ на дружеството на Черноморско-Дунавското параходство. Вследствие на това Ви моля след пристигането на парахода да разпоредите за незабавното му разтоварване и предаването на товара на военните власти в Русчук. За избягване на наблюдение от страна на румънските военни съдове да не се допуска параходът „Олга“ да пътува по-далеч от Русчук. Отбелязвайки в манифеста и ролята на времето на пристигането и заминаването на парахода и издавайки на капитана на парахода свидетелство за състоянието в санитарно отношение, да ми се съобщи по телеграфа за пристигането и заминаването от Русчук на назования параход.“

Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до началника на Азиатския департамент от 10 ноември 1885 г.

„Сръбски емигранти, изгонени от Русчук по разпореждане на българските власти и пребиваващи сега в Гюргево (Румъния), се обърнаха към мен с ходатайство за приемането им под наше покровителство на основание на съществуващата в България капитулация.

Предвид на крайно бедственото положение на назованите емигранти, имам честта, подлагайки тяхното ходатайство на благосклонното усмотрение на Ваше Превъзходителство, най-покорно да помоля за Вашето благоволение за даване на споменатите емигранти на парична помощ от сумата на окупационния фонд. Заедно с това смятам за свой дълг да доведа до знанието на Ваше Превъзходителство, че някои от сръбските емигранти молят за разрешение за влизане в пределите на Империята, за визи на сръбските паспорти и за издаване на тях на консулски паспорти за пътуване в Русия.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 2 декември 1885 г., № 1283

„В отговор на секретната телеграма от 10 на отминалия ноември тази година имам честта да Ви уведомя, почитаеми господине, че Министерството на външните работи не намира за възможно приемането на сръбските емигранти от Радикалната политическа партия, пребиваващи в България под покровителството на нашите представители в Княжеството, предвид на неблагоприятните отзиви за направлението на назованата партия, от страна на нашия министър-резидент в Белград. Относно даването на парични помощи на някои сръбски емигранти от мен е съобщено за това на председателя на Славянското благотворително дружество за отпускане в известен размер на някои емигранти на парични помощи от секретните суми на споменатото дружество.

Що се отнася до разрешение на сръбските емигранти за влизане в Русия и даване на паспорти за пътуване в пределите на Империята, основавайки се на съобщението на Департамента на държавната полиция от тази дата под № 10 758, аз го намирам за възможно само при съблюдаване на следните условия: 1) за всеки сръбски емигрант, отправящ се в Русия, да се уведоми по телеграфа директорът на Департамента на държавната полиция; 2) във визите на паспортите на сръбските емигранти следва да се отбележи пограничният пункт, през който емигрантът има намерение да влезе в пределите на Империята, и едновременно също така по телеграфа да се уведоми жандармерийският началник на този пограничен пункт, посочен във визата, с подробно описание на белезите на емигранта; 3) даването обаче на известни сръбски емигранти на консулски паспорти за пътуване в Русия може да последва само след предварително споразумение с Департамента на държавната полиция при посредничеството на Министерството на външните работи и в указания по-горе ред.“

Секретно съобщение на председателя на комитета на Славянското благотворително дружество в Санкт Петербург до управляващия консулството в Русчук от 3 декември 1885 г.,№ 4875

„Съгласно съобщението на началника на Азиатския департамент, препращайки, приложени, шест хиляди рубли, имам честта най-покорно да помоля Ваше Високоблагородие да благоволи да се разпореди за предаването на същите на сръбския емигрант Николай Пашич с посредничеството на пребиваващата в Русчук вдовица Наталия Каравелова. За получаването и предаването на тези пари няма да откажете, почитаеми господине, да ме уведомите.“

Секретно съобщение на управляващия консулството в Русчук до началника на Азиатския департамент от 20 март 1886 г., № 45

„Неудачната авантюра на княз Батенберг и неговите сподвижници по отношение на обединението на Княжеството, а така също позорният за достойнството на българската победоносна армия мирен договор, сключен в Букурещ между България и Сърбия посредством делегат на турското правителство, усилват недоволството на населението против княза и неговото правителство.

Местните власти по заповед на централното правителство за усмиряване на възбуденото настроение на народа прибягват към извънредни мерки на терор и изтезаване на мирните граждани. Тревожните известия, достигащи дотук от Източна Румелия, за това, че там царува пълна анархия, твърде вредно влияят на настроението на умовете на местната интелигенция.

За усмиряване на селското население, доведено до нищета вследствие на разни незаконни, непосилни данъци, сняз Батенберг и неговите съветници прибягват към възмутителни средства, издържайки разбойнически шайки, на които местните власти заповядват да извършват нападения над беззащитните селяни, разоряват техните стопанства и позорят техните семейства.

В страната отсъства правосъдие и всякаква защита от страна на съдебните власти. В съдилищата делата се решават по нареждане на централното правителство в полза на неговите привърженици, без да се гледа на справедливия иск и на правото на противната страна. Съдиите и прокурорският надзор са в пълна зависимост от полицейските агенти и по разпореждането на които се преустановява изпълнението на решения, влезли в законна сила.

На вчерашна дата в канцеларията на императорското консулство се яви депутация от местни граждани, която, изразявайки чувства на преданост към Господаря Император, ходатайства коленопреклонно да се поднесе на Негово величество молбата на населението за височайшето покровителство. Депутацията се състоеше от следните лица: адвокатите Тома Кърджиев, Христо Баларов, Христо Касабов, училищния инспектор Юрдан Симеонов, прокурора от Апелационния съд Феодоров, члена на същия съд Марков и заместник-председателя на окръжния съд Губиделников.

От назованите лица известният на консулството адвокат Тома Кърджиев, нееднократно доказал своята преданост към нас и стоящ начело на тукашната Либерална партия, ми съобщи под секрет за намерението на Народната партия да устрои тук, в Русчук, и в други центрове изпълнителни комитети с цел свалянето на княз Александър и неговото правителство. Комитетите ще действат по конспиративен начин и тайно. Изпълнили своята задача, от името на народа ще бъде провъзгласено временно правителство под председателството на Драган Цанков, което незабавно ще повика императорския комисар за поемане на управлението, съставяне на министерство и насрочване на избори за представители във Велико народно събрание със задача избиране на княз измежду кандидатите, посочени от императорското правителство.

Предавайки ми гореизложеното, г-н Кърджиев моли да му се отпуснат за създаване на изпълнителни комитети парични средства, макар и заемообразно до съставяне на временното правителство, в размер на 20 000 фр.

Подлагайки ходатайството на г-н Кърджиев на благосклонното усмотрение на Ваше Превъзходителство, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, за по-нататъшни разпореждания, да заповядате да бъда снабден с нужните инструкции и указания.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Рус чук от 2 април 1886 г., № 435

„В отговор на секретното съобщение от 4 миналия март на тази година № 36 имам честта да Ви уведомя, почитаеми господине, че след представяне от нашата дипломатическа агенция в София от императорското Министерство на външните работи е направено разпореждане да се отпуснат от сумата на окупационния фонд парични средства за поддръжка на агитацията против княз Батенберг и настоящото правителство на Княжеството. Нужната сума постъпва в безотчетно разпореждане на представителите на Народната либерална партия в София господата Драган Цанков, Теодор Бурмов и Марко Балабанов.

По мнението на назованите лица агитацията против княза и правителството отначало трябва да се ограничи с изразяване на писмени и печатни протести против терора, като едновременно се иска възстановяване на предишните отношения на Княжеството с Русия и покровителството на Царя Освободител. Господата Цанков, Бурмов и Балабанов смятат за възможно да се прибегне до по-радикални мерки само тогава, когато гласните протести на народа не доведат до желания резултат. Във всеки случай изпълнението на народното решение за изгонването на княз Батенберг от България и свалянето на настоящото правителство да се възложи за задължение на войската, като се избират за тази цел предани на нас български офицери.

От донесението на нашия военен агент в София се забелязва, че благомислещите български офицери, признавайки безизходното положение на страната, в което я е поставил княз Батенберг и неговите привърженици, а така също, че по-нататъшното съществуване на България зависи само от безкористното доброжелателство на Русия и покровителството на нейния монарх, изказват пълна готовност да се подчинят на народното решение по въпроса за отстраняването на княза от България.

При такова положение на нещата аз намирам за нужно да се ускори решаването на гореспоменатия въпрос от страна на българския народ, без да се прибягва до чужда помощ. Но имайки предвид твърде ласкавите отзиви за адвоката Тома Кърджиев, аз смятам, че също така не трябва окончателно да се отклонят неговите услуги, и допускам да водя с него преговори за неговите по-нататъшни намерения, още повече че, доколкото ми е известно, по дадения въпрос г-н Кърджиев действа солидарно с господата Цанков, Бурмов и Балабанов. В случай на съгласие на последните за организиране на изпълнителни комитети в разни центрове на България да се отпуснат от сумата на окупационния фонд, съхранявана в русчукското консулство, на г-н Кърджиев парични средства в искания размер за поддръжка на гореспоменатите изпълнителни народни комитети.

Заедно с това смятам, че не е излишно, щото за трайно устройство на народните изпълнителни комитети да се възползвам от указанията на нашите агенти на тайната полиция. За тях ми беше съобщено от директора на Департамента на държавната полиция, молейки за неговото разпореждане да възложи на един от завеждащите задграничната агентура на тайната полиция да пристигне в София или в Русчук, за да направи необходимите указания на членовете на народните изпълнителни комитети за реда на техните действия при изпълнение на възложените им поръчения.

Вследствие на това имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, съдържанието на настоящото съобщение накратко и само устно да предадете на адвоката Тома Кърджиев и за по-нататъшните Ваши общи решения да ми съобщите по телеграфа.“

Секретно донесение на управляващия русчукското консулство до началника на Азиатския департамент от 28 юли 1886 г., № 258.

„По разпореждане на директора на Департамента на държавната полиция е командирован в България статският съветник Мишченко за организацията на тайна агентура и конспирация за съдействие на Либералната партия при отстраняването на княз Батенберг. Г-н Мишченко пристигна в Русчук с цел да се отправи за София за организирането там на централно агентство. Във Филипопол, Бургас, Варна, Русчук и Търново ще се учредят тайни отделения.

В отговор на направеното от мен запитване по този въпрос към управляващия нашата дипломатическа агенция г-н Богданов ме уведоми, че по съвета на нашите военни агенти в София, той намира организирането в София на централна агенция, в смисъла предполаган от г-н Мишченко, за излишно на основание на това, че въпросът за отстраняването на княз Батенберг от България е окончателно решен и че изпълнението на това решение зависи от разпорежданията на императорското Министерство на външните работи.

Полковник Сахаров от своя страна ми съобщава, че по мнението на българските офицери, инициатори на отстраняването на княза от България, следва да се отстрани всякакво участие в тази работа на една или друга политическа партия в Княжеството и че пребиваването на статския съветник Мишченко в България за изпълнение на възложените му поръчения може да усили надзора на местните власти върху действията на опозиционната партия, която в далечно време също може да се отзове неблагоприятно на решения по принцип въпрос за скорошното отричане на княз Александър от българския престол.

Донасяйки за гореизложеното на благосклонното усмотрение на Ваше Превъзходителство, най-почтително имам честта да очаквам по-нататъшни указания.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Рус чук от 1 август 1886 г.

„По споразумение с директора на Департамента на държавната полиция най-покорно Ви моля да благоволите да предадете на статския съветник Мишченко, че инструкциите, изработени в Департамента на държавната полиция, на днешна дата са изпратени в нашата мисия в Букурещ, където той трябва да се отправи за някое време и между това да преустанови конспиративните действия в България, да се ограничи само в организирането там на наблюдение върху движението на руските емигранти.“

Шифрована телеграфна на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 10 август 1886 г.

„След докладване на Господаря Император за отричането на княз Александър от българския престол и общото ходатайство на временното правителство и главнокомандващия българската армия за назначаване на императорски комисар, който да поеме върховното управление на Княжеството, на Негово величество бе благоугодно височайше да повели на княз Долгоруков в качеството на императорски комисар да се отправи за България и приемайки властта от временното правителство, да управлява временно Княжеството до свикването на Велико народно събрание на основание на съществуващата конституция. Със същата тази височайша заповед генерал-майор барон Николай Василиевич Каулбарс е назначен за военен министър в България.

До пристигането на княз Долгоруков на Вас Ви предстои да действате върху умовете на българското население, щото императорското правителство ще се ръководи относно България от чувства на безкористно доброжелателство. Съдействие ще бъде оказано на тези от българите, които ще насочат своите усилия към поддържане на ред и спокойствие в страната, за да обезпечат с това нейното бъдещо благосъстояние.“

Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до началника на Азиатския департамент от 11 август 1886 г.

„Считам за свой дълг да доведа да знанието на Ваше Превъзходителство, че от София и от други местности на Княжеството, пристигат твърде неблагоприятни известия за това, че в народа се усилва недоволството към свършения факт на изгонването на княз Александър. Населението няма доверие на временното правителство. Чуждестранните представители разпространяват слухове за това, че европейските държави не могат да признаят насилственото отричане за законен акт и княз Александър ще бъде възкачен отново на българския престол. Мнозинството от гарнизоните, положили клетва пред временното правителство, се отказват от изпълнение на заповедите на главнокомандващия армията майор Груев.

"Офицерите от гарнизоните на консулския окръг, не доверявайки се на официалните противоречиви телеграми, получавани от София, се обръщат към мен с молба да им обясня истинското положение на нещата и за намеренията на императорското правителство. Не получавайки никакви отговори от г-н Богданов и полковник Сахаров на всички мои запитвания и поставен в такова неизвестно положение, аз се ограничавам с уклончиви отговори, посочвайки на офицерите необходимостта от запазване в страната на реда и общественото спокойствие и да се доверят на безкористното доброжелателство към българите на императорското правителство.

"Граждани и офицери, съчувстващи на настоящия държавен преврат, ми заявиха, че с връщането на княз Батенберг в България неминуемо ще последват междуособици, изходът от които ще бъде твърде печален за народа.

Предавайки Ви горепосоченото заявление, най-почтително моля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане за задържане на княз Батенберг, изпратен в Рени, за известно време до въдворяване в страната на съответния ред и установяването на трайно правителство.“

Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до началника на Азиатския департамент от 12 август 1886 г.

„От Търново ми съобщават, че председателят на Народното събрание Стефан Стамболов води активни преговори с началниците на гарнизони с цел да образува ново правителство под свое председателство, което ще покани княз Батенберг да пристигне в България за приемане на управлението на Княжеството.

Доколкото забелязвам и русчукският гарнизон е склонен да се присъедини към новото правителство начело с г-н Стамболов. Предани нам лица, принадлежащи към Народната партия, виждат спасение за страната от грозящата я опасност в задържането на княз Батенберг в Русия, макар и за седмица-две.

Повтаряйки моето ходатайство, изложено във вчерашната секретна телеграма, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да ме снабди с необходимите инструкции.“

Шифрована телеграфна на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 13 август 1886 г.

„Вашите и на други наши представители в България телеграми бяха доложени на Господаря Император. Предвид на това, че до този момент нашите посланици при правителствата на Великите държави не са доставили своите донесения за мненията на чуждестранните кабинети за настоящите работи в България, императорското Министерство на външните работи не може да снабдява нашите представители в България с определени инструкции и им предоставя да се ръководят в дадения случай от собственото си благоразумие за съхраняване на нашите интереси в България. Отпътуването на назначения императорски комисар и на военния министър също временно е спряно.“

Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до началника на Азиатския департамент от 14 август 1886 г.

„Приемът, оказан на княз Батенберг в Рени, от генерал-майор Янов направи на умовете на всички политически партии потресаващо впечатление. Населението и особено офицерите от гарнизоните на консулския окръг виждат в този прием знак на неодобрение на императорското правителство от извършения в България преврат.

От Търново ми предават сведения, че председателят на Народното събрание г-н Стамболов е получил телеграма от княз Александър, с която последният е упълномощил Стамболов да състави временно правителство. Нашият посланик в Букурещ ме уведоми, че тамошният английски посланик употребява всичките си усилия и влияние над букурещкия кабинет, за да оказва съдействие на Батенберг при възвръщането му в България.

Всичко гореизложено принуди българската войска, с изключение на Шуменския и Видинския гарнизон, да се присъедини към революционния Филипополски гарнизон начело с подполковник Муткуров. Полицейските и други чиновници явно агитират в полза на г-н Стамболов. Населението се отнася с доверие към временното правителство на Каравелов. От София пристигат тук частни известия, че офицерите, взели участие в изгонването на княза, са арестувани от тамошния комендант, други офицери, бягащи от София, също се преследват от властите и ще бъдат арестувани. Носят се упорити слухове, че княз Батенберг с пристигането си в България ще назначи военнополеви съд над главните виновници и участници в преврата, които ще бъдат подложени на строги наказания.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 17 август 1886 г.

„В отговор на Вашата телеграма и вследствие донесение (също по телеграфа) на нашия дипломатически агент за завземането от търновските, софийските и филипополските революционери на властта и образуването на временно правителство начело със Стефан Стамболов имам честта да Ви уведомя, че императорското Министерство на външните работи не признава законността на властите, действащи от името на отсъстващия от Княжеството княз Батенберг.“

Шифрована телеграма на управляващия русчукското 1 консулство до началника на Азиатския департамент от 18 август 1886 г. (изпратена от Букурещ)

„Княз Батенберг вчера пристигна в Русчук. За посрещането му аз бях поканен от декана на румънското консулство, където присъстваха всички пребиваващи тук чуждестранни консули. На пристанището княз Батенберг ми изрази своята признателност за оказаното посрещане, канейки ме на обяд и на съвещание. След обяда, отстранявайки присъствието на всички свои привърженици, княз Батенберг написа и подписа телеграма на височайшето име на Негово Императорско величество, със следното съдържание: .................................................., молейки ме да я изпратя с нашия шифър. Връчвайки ми телеграмата, княз Батенберг устно ме упълномощи да осведомя императорското министерство за това, че последният акт, извършен в София, го убеждава в това, че съществуването на България зависи единствено от покровителството на Негово величество. Преди всичко Негово височество има намерение да положи всички усилия за това, щото да върне предишното благоволение към себе си на августейшия монарх, което той поставя над всичко като най-драгоценно за себе си и за което той е готов на всякакви жертви. Княз Батенберг се е отнасял доверчиво към Радикалната партия на основание на това, че г-н Кояндер е бил постоянен неин защитник. Нееднократно той е имал намерение да уволни Каравелов и да разпусне Народното събрание, но винаги е намирал противодействие от страна на г-н Кояндер и княз Кантакузин. Осигурявайки си подкрепата на Англия, той е извършил акта на обединение на Княжеството, смятайки, че той ще намери съчувствие от Русия, стремяща се към създаването на велика България и осъществяването на Санстефанския договор. Накрая княз Батенберг помоли да убедя императорското министерство и в това, че ако на Негово величество бъде благоугодно височайше да му повели да предаде властта на княз Долгоруков и да се отрече от българския престол, то той тържествено ще изпълни волята на Негово величество в интерес на Русия. Заедно с това смятам за дълг да обърна благосклонното внимание на Ваше Превъзходителство върху обстоятелството, че горепосочената телеграма на височайшето име е съставена в тайна от всички привърженици на княз Батенберг. Въобще, доколкото можах да се убедя, княз Батенберг се отнасяше равнодушно към направените му в Русчук и Гюргево овации.“

Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до началника на Азиатския департамент от 19 август 1886 г.

„Бързам да доведа до знанието на Ваше Превъзходителство, че местните власти продължават да тероризират населението. Арести и изтезания се извършват в още по-големи размери, особено в тези градове, през които преминава княз Батенберг. Местните жители се страхуват от сериозни кървави стълкновения с въоръжената правителствена шайка.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия русчукското консулство от 20 август 1886 г.

„Вашите телеграми бяха доложени на Господаря Император. Негово величество не одобрява връщането на княз Батенберг в България и благоволи височайше да повели да се отговори на Батенберг, че Господарят Император предвижда неприятни последици за страната от пребиваването на княза в България, която е въвлечена от него в тежки изпитания. Той трябва незабавно да напусне Княжеството. В противен случай императорското правителство ще се въздържа от всякакво вмешателство в печалното положение на работите в България, съхранявайки своите интереси и мира на Изток. Назначаването на княз Долгоруков за императорски комисар временно е отменено. Предвид отсъствието в България на законно правителство Ви моля да прекратите всякакви връзки с местните власти до отстраняването на княз Батенберг от Княжеството.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 22 август 1886 г.

„Съгласно секретен циркуляр на Азиатския департамент от 5 май 1885 г., № 1469, Ви моля да доставите на мен и непосредствено на одеския временен генерал-губернатор сведения за състоянието на тазгодишната реколта в Русчукския консулски окръг, а така също за наличния запас от зърнени храни и фураж. Тези сведения в реда, указан в горепосочения циркуляр, съобщете на мен и на генерал-губернатора по телеграфа.“

Шифрована телеграфна на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 23 август 1886 г.

„Моля Ви да съобщите на капитаните на параходите от дружеството на Черноморско-Дунавското параходство незабавно да се върнат в Одеса, извършвайки рейса без спиране в българските и румънските пристанища. За всеки заминаващ от Русчук в Одеса руски параход благоволете да уведомите агента на нашето министерство в Одеса.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 28 август 1886 г.

„Предвид изменението на положението на работите в България, формалното отричане на княз Батенберг от княжеския престол и неговото напускане на територията на България временно е преустановена цялата подготовка. По височайша заповед генерал-майор барон Николай Василиевич Каулбарс е назначен за извънреден дипломатически агент в България. Настоящите регентство и правителство ще получат законна санкция само при изпълнение от тях на исканията на императорското правителство, които ще бъдат предадени от барон Каулбарс.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 11 септември 1886 г.

„До получаването от Вас на изработените в Министерството на външните работи инструкции моля Ви да се ограничите в разпространението в Русчукски консулски окръг само на следващата по-долу ответна телеграма: приемайки заявеното от името на българския народ изразяване на чувства на преданост, Господарят Император се надява, че както народът, така и неговото правителство ще се погрижат за това да докажат на дело искреността на посочените чувства, че те постоянно ще се въздържат в бъдеще от действия и заявления, несъгласни с добре известното на българите мнение на Негово величество за настоящото положение в тяхната страна, и ще се стараят да сложат край на раздорите между партиите. На назначения да ръководи работите на агенцията в София генерал Каулбарс му предстои да служи за посредник при предаването на българите на всемилостивите указания предвид гарантирането на щастливо бъдеще на тяхната страна и възстановяване на предишните отношения между Русия и Княжеството. В случай на готовност на българите да се съобразят с посочените условия Господарят Император от своя страна няма да се откаже да се погрижи за преуспяването на техните народни интереси. По мое мнение следва, доколкото е възможно, да се въздържате от обяснение на смисъла на съдържанието на настоящата телеграмата на българите.“

Секретно циркулярно предписание на началника на Азиатския департамент до управляващия дипломатическата агенция и консулите в България от 5 септември 1886 г., №2078

„Революционното движение във Филииопол от 6 септември 1885 г., актът, извършен в София на 9 август тази година, т. е. отстраняването на княз Александър от България, а така също образуването в Търново на временно правителство начело с председателя на Народното събрание, към което се присъедини мнозинството от българската войска и политическите партии, убедиха императорското Министерство на външните работи в това, че поддръжката, оказана на нашите представители в Княжеството и Източна Румелия, не доведе до желания резултат и че за голямо съжаление нашите дипломатически агенти и консули са доставяли на Министерството на външните работи сведения, несъответстващи на положението на нещата в България и Източна Румелия.

Генералният консул във Филипопол довежда до знанието на Министерството на външните работи, че обединението на Княжеството може да се постигне само със съдействието на правителствената партия в Източна Румелия и че опозиционната клика не се ползва с доверието на народа и поддръжката на войската. На практика се оказа точно обратното, т. е. тамошното правителство се е състояло от хора невлиятелни, а опозиционната партия е народната сила, към която се присъедини и войската, с енергичните действия на тази партия на 6 септември миналата година беше присъединена Източна Румелия към Княжеството. Но само благодарение на протестите на Великите европейски държави, подписали Берлинския договор, обединението не получи законна санкция.

От донесенията на нашата дипломатическа агенция в София императорското Министерство на външните работи можеше да съди, че отстраняването на княз Батенберг от България ще срещне съчувствието и одобрението на всички политически партии в Княжеството. А между това се оказа, че грамадното мнозинство от народните представители в законодателното събрание изразяват пълната симпатия и преданост на българския народ към княз Александър, неодобрявайки поведението на офицерите и други лица, взели участие в държавния преврат на отминалия 9 август.

Получавайки телеграма от управляващия на нашата дипломатическа агенция за отричането на княз Александър от българския престол, императорското министерство счете за свой дълг да предаде на българите, че Русия както преди ще се ръководи спрямо българите от чувства на безкористно доброжелателство; за окупация на България императорското правителство и не мисли и неговото съдействие ще бъде винаги на страната на тези от българите, които ще насочват своите усилия за поддържане в страната на ред и спокойствие и с това да обезпечат нейното бъдещо благосъстояние. Независимо от гореспоменатото изявление на императорското правителство, че за окупация на България Русия и не мисли, българските офицери порицават действията на своите другари по отричането на княз Александър и се присъединяват към революционното движение във Филипопол и Търново.

Известено за намеренията на българските офицери, императорското Министерство на външните работи по височайша заповед (по телеграфа от 11 август) чрез Вашето посредничество, почитаеми господине, повторно обявява на българския народ, „че цялото влияние на Русия е насочено към това да опази България от външните опасности, на които я изложи необмисленият начин на действие на княз Александър. Що се отнася до обединението, то разбирайки въжделенията на българския народ, Негово величество смята, че гореспоменатата цел може да бъде постигната само с мирни условия, че в това отношение българите е най-добре да се доверят на известното им доброжелателство на Русия, която намира за необходимо преди всичко да опази България от нови изпитания. Господарят Император се надява, че временното правителство ще съумее да поддържа духа на народа и да осигури ред вътре в страната, избягвайки при това насилие и без да се увлича от партийни интереси“. Но свещеното обещание на Господаря Император и уверенията на правителството на Негово величество нямат никакво влияние над развратените умове на българския народ. В Търново революционери начело с председателя на Народното събрание Стефан Стамболов образуват ново правителство, към което се присъединяват гарнизони, разположени в други градове на Княжеството. Това правителство с поддръжката на българската войска и народните маси призовава в България изгонения княз Александър.

Възмутителният факт - изгаряне на знамената на Струмския полк и Юнкерското училище, предизвиква печално впечатление у всеки военен. У българските офицери липсва понятие за светините, подарени на военната част за пазене, те също така не знаят, че ако тази част се окаже недостойна да пази знамето, то може да бъде отнето и с почести поставено в катедралната църква; да изгориш обаче най-святото за войската, е крупно и небивало в историята уронване на основните военни чувства и всяко понятие за военна дисциплина. По отношение на Юнкерското училище този факт във възпитателно отношение може да се отрази само по развращаващ начин на понятията за воинска чест на бъдещото, младо офицерско поколение на армията. Освен това заедно със знамената е бил изгорен и руският Георгиевски кръст, който ги е украсявал, с тази постъпка българите са нарушили най-основните правила на международното приличие.

Фактът, че последното Народно събрание сутринта е гласувало да изрази своите чувства на преданост на Господаря Император, а в следващото заседание е изказало своите симпатии на княз Батенберг, е смешна непоследователност, хвърляща твърде неизгодна сянка върху представителите на българския народ.

След разглеждане на всичко гореспоменато императорското министерство е решило: отсега да не покровителства отделна политическа партия, а да се стреми, щото политическите партии да не се потискат една друга. А главно обаче да се действа на умовете на истинските българи патриоти, щото те да забравят миналото, да мислят за бъдещето и дружно и единодушно да се заловят за подготовката на нов държавен живот, който се открива пред тях, и да подготвят напълно здрава, изчистена от всякакви миазми почва за своето ново правителство, състоящо се изключително от лица, назначени от императорския извънреден посланик генерал-майор Каулбарс.

Одобрявайки решението на Министерството на външните работи, Господарят Император благоволи лично височайше да повели на генерал-майор барон Каулбарс да обяви на българите „че времето на приказките и празните заявления е вече минало, затова Господарят и Русия очакват факти, в които българите несъмнено ще докажат своята преданост, и само в този случай могат да се надяват, че Господарят Император ще благоволи да поддържа преуспяването на страната както вътре, така и навън“. България преживява сериозна криза, от напълно удачното решение на която зависи нейното бъдеще. Господарят Император се надява, че в настоящата минута всички българи, оставяйки вътрешните интриги, открито и дружно ще се присъединят към Русия и с пълно и неразделно доверие ще се отнесат към единственото намерение на руския Цар, техен Освободител, имащо предвид само благото на България.

Секретната мисия на генерал-майор барон Каулбарс се заключава в следното: 1) да се отстранят от власт незаконните български регенти и управници; 2) да се образува ново министерство от лица, действително предани нам; 3) да се освободят арестуваните офицери и да им се върнат предишните длъжности; 4) да се прекрати военното положение и да се отсрочат за неопределено време изборите за Велико народно събрание; 5) за въдворяване на спокойствие и необходимия ред в страната новото министерство ще ходатайства пред императорското правителство за попълване на българската армия с наши конни и пехотни полкове и артилерия; 6) да се уволнят в оставка тези от българските офицери, които са се оказали привърженици на княз Александър; 7) след изпълнение на посочените инструкции да се свика Велико народно събрание, на което да се предложи на волята на Господаря Император за приемане от Негово величество на титлата Български велик Княз. Императорски наместник ще бъде назначен измежду българите; 8) конституцията, свободата и независимостта на Княжеството ще бъдат вечно запазени; 9) и освен това да се увери българското население, че нито княз Александър, нито някой от неговите братя под никакъв предлог не могат да се върнат в България и да се възкачат на нейния престол.

Вследствие на това имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да благоволите да оказвате на генерал-майор барон Каулбарс всички възможни съдействия при изпълнение на горепосочената мисия, ръководейки се от неговите указания и инструкции.“

Секретно съобщение на императорския извънреден посланик в България генерал-майор барон Каулбарс до управляващия консулството в Русчук от 14 септември 1886 г., № 917

„При моето пристигане тук при вратите на града бях посрещнат от делегация, на чиито приветствия отговорих с реч; при което на основание на всемилостиво дадените ми пълномощия от Господаря Император изказах вижданията и мненията на нашето правителство, които накратко в следващите по-долу точки смятам за нужно да доведа до Вашето знание, заедно с това Ви моля да им предадете цялата възможна пълна гласност с всички средства, които имате на разположение. 1) България преживява сериозна криза, от напълно удачното решение на която зависи нейното бъдеще, Господарят Император се надява, че в настоящата минута всички българи, оставяйки всички вътрешни интриги, открито и дружно ще се присъединят към Русия и с пълно и неразделно доверие ще се отнесат към единственото намерение на руския Цар, техен Освободител, имащо предвид само благото на България. 2) Времето на приказките и празните заявления е вече минало, затова Господарят и Русия очакват факти, в които българите несъмнено ще докажат своята преданост, и само в този случай могат да се надяват, че Господарят Император ще благоволи да поддържа преуспяването на страната както вътре, така и навън. 3) Русия не желае и не се стреми към поробване на България, напротив, тя желае развитие на страната във всички отношения и само ако българите дружно се присъединят към по-големия брат Русия, те ще могат да разчитат на нейната пълна поддръжка по въпроси, толкова близко свързани с тяхното съществуване и с бъдещето на тяхната държава. 4) Не всички факти обаче показват това доверие, което Русия имаше право да очаква от страна на българите. И така правителството счете за нужно да поздрави царя с деня на неговото тезоименство; обаче всемилостивата ответна телеграма скри и не публикува. Думите на Господаря Император, отправени към българския народ, трябваше да бъдат публикувани с всички намиращи се на разположение на правителството средства. 5) Печално впечатление прави на всеки истински военен чудовищният факт на изгарянето на знамената на Струмския полк и Юнкерското училище. Знамето е светиня, подарена на военната част за опазване. Ако тази част се окаже недостойна да го пази, то знамето може да бъде отнето и поставено с почести в катедралната църква; да се запали най-святото за войската е крупно и небивало в историята уронване на основните военни чувства и всяко понятие за военна дисциплина. По отношение на Юнкерското училище този факт във възпитателно отношение може да се отрази само по развращаващ начин на понятията за воинска чест на бъдещото младо офицерско поколение на армията. 6) Ако се окаже вярно, че заедно със знамената е бил изгорен и руският Георгиевски кръст, който ги украсява, с тази постъпка българите са нарушили най-основните правила на международното приличие. 7) Фактът, че последното Народно събрание сутринта е гласувало да изрази своите чувства на преданост на Господаря Император, а в следващото заседание е изказало своите симпатии на княз Батенберг, представлява смешна непоследователност, хвърляща твърде неизгодна сянка върху депутатите в събранието. 8) Нито княз Батенберг, нито някой от неговите братя под никакъв предлог не могат да се върнат в България и да се възкачат на нейния престол. 9) Ние искаме, щото Народното събрание да се събере само след избори, проведени без всякаква принуда и съвършено свободно, поради желанието, щото българският народ възможно по-откровено и по-свободно да се заеме с въпросите за избирането на княз и за своето бъдеще. 10) Затова смятаме и искаме военното положение да бъде отменено и офицерите, взели участие в преврата, пуснати на свобода незабавно, а така също между двете искания и изборите да минат два месеца, по време на които българският народ ще може да се успокои и да обмисли възможно по-пълно предстоящото му решение. 11) По повод на освобождаването на офицерите аз изразих мнение, че ние не признаваме за истинско правителство, съставено от политически партии, и поради отсъствието на законно постоянно правителство те нямат нравствено право да съдят и преследват друга също такава политическа партия; затова искаме тяхното незабавно освобождаване. 12) Накрая съветваме всички истински български патриоти да забравят миналото, да мислят за бъдещето и дружно и единодушно да се заловят за подготовката на нов държавен живот, който се открива пред тях, и да подготвят напълно здрава, изчистена от всякакви миазми почва за своето ново младо правителство.

Гореспоменатото окончателно решение на имперското правителство по въпроса за избора на княз статссекретарят Гирс доложи на Господаря Император. На Негово величество бе благоугодно височайше да ми повели да употребя всички възможни средства за отстраняване от властта в България на настоящите незаконни регенти и правителство, като състоящи се от привърженици на княз Батенберг. Да съставя ново правителство без регентство под мое ръководство и да свикам Велико народно събрание, на което да предложа да се занимае с преразглеждане на съществуващата конституция, защото Негово величество е благоволил да приеме титлата Български велик Княз .и Княжеството ще се управлява по конституционен ред с назначаване на императорски наместник.

Освен това на 2 този септември Господарят Император благоволи височайше специално да повели: до свикването на Велико народно събрание да се задържи в Княжеството обединена армия от войските, разположени в Одеския военен окръг: да се отпуснат от държавната хазна на новото българско правителство във вид на заем нужните, парични средства за издръжка на армията и други правителствени нужди.

На нас ни е възложено задължението по пътя на мирните уверения в доброжелателството на Русия да въздействаме върху съзнанието на населението, че за възстановяването на предишните дружески отношения между България и Русия, а така също на покровителството на Царя Освободител е необходимо да се отстранят сегашното правителство и регентство, като съставени против съществуващата конституция. Ако обаче по мирен път е невъзможно да бъдат достигнати желаните цели, да се прибегне до по-радикални мерки. В последния случай ние можем да разчитаме на нашата войска, на която е дадена заповед при необходимост по мое искане да завземе българската територия.

В инструкциите на императорското Министерство на външните работи е предвидено и противодействие от страна на настоящите незаконни власти в Княжеството, които и без това прибягват към терор и насилие, и, разбира се, избягвайки откритата наша агитация, управниците на България по всяка вероятност и сега ще прибягнат до по-жестоки мерки за усмиряване на възбуденото състояние на населението, което неминуемо ще повлече след себе си сериозни стълкновения между народа и незаконните власти.

Възползвайки се от това и посочвайки на представителите на европейските държави опасното положение в страната, ние можем да получим съгласието на другите кабинети за въдворяване на законния ред в България чрез назначаването на ново правителство от лица, ползващи се от нашето доверие, чрез посредничеството на които ние ще постигнем нашите предначертания. Затова, за да поставим властите в по-затруднено положение, е необходимо да употребим всички наши старания, че между гарнизоните да произлезе разногласие и недоволство против настоящото правителство. С помощта на недоволните от настоящото положение в България, разположени в гарнизоните, ще бъде възможно да се нанесе решителен удар на незаконните управници и да се заставят да се откажат от насилствено заграбената от тях власт.

Вследствие на това имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, независимо от агитацията сред населението да благоволите да действате на съзнанието на българските офицери от гарнизоните на Русчукския консулски окръг, присъединявайки се към исканията на императорското правителство, изложени в горепосочените дванадесет точки, да признаят регентството и правителството, съществуващи сега в България за незаконни. Разрешавам Ви в размери по Ваше усмотрение нужните разходи по всички обекти да употребите от сумите на окупационния фонд и на извънредната служебна издръжка, съхранявани в русчукското консулство.“

Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до управляващия русчукското консулство от 16 септември 1886 г.

„Имам честта да доведа до Вашето знание, че императорското Министерство на външните работи с телеграма от вчерашна дата ми поръча да направя заявление на българските власти за незаконността на изборите, които могат да бъдат проведени при настоящото положение на нещата в Княжеството. Вследствие на това вчера отправих нота до министър Начевич със следното съдържание: „В допълнение на казаното Ви от мен при вчерашната наша среща в настоящия момент по поръчение на императорското правителство имам честта да Ви съобщя, че по мнението на това правителство свикването на Велико народно събрание при настоящото положение в страната „не може да бъде признато за законно “ и че решенията на това събрание няма да имат в нашите очи никакво значение. Предвид на това аз съветвам българското правителство: 1) Да отсрочи изборите за възможни по-отдалечен срок. 2) За да се изведе страната от това възбудено състояние, в което тя сега се намира, и за да се даде възможност изборите да протекат без принуда и в по-нормални условия, незабавно да се отмени военното положение, като се освободят в същото време от арест всички затворени по повод на събитията от 9 август.“

Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до генерал-майор барон Каулбарс в София от 19 септември 1886 г.

„Офицерите от Шумленския гарнизон чрез упълномощените капитан Москов и поручик Касабов ми заявиха писмено своята готовност да се присъединят към исканията на императорското правителство и да признаят настоящото правителство за незаконно. Назованите офицери ходатайстват за отпускане на парични средства за издръжка на гарнизона до установяване на законно правителство. Предвид липсата на парични средства в шумленската хазна Москов и Касабов смятат, че на първо време е достатъчно отпускането на 50 хил. фр. Съгласно това заявление аз, с моя и с подписа на нашия консул във Видин, намиращ се сега в Русчук, дадох на Шумленския гарнизон облигация за отпускане на нужните парични средства за издръжка на гарнизона от сумата на консулството до назначаване на ново правителство. Вследствие на това и предвид на предстоящите разходи най-покорно моля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане да се преведат в касата на консулството 100 хил. фр. за попълване на окупационния фонд и секретните суми, изразходвани в течение на настоящата година.“

Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до управляващия консулството в Русчук от 20 септември 1886 г.

„Предайте също на г-н Карцев. По височайша заповед предприемам пътуване из България за обявяване на българския народ волята на Негово величество, исканията на императорското правителство, а също така и това, че настоящото българско правителство е незаконно. Моля Ви да съобщите на гарнизоните във Вашия и в другите консулски окръзи, че освен отпускането на парични средства за издръжка на войската на тези от гарнизоните, които гласно се присъединят към исканията на императорското правителство, ще бъдат оказани всички възможни поощрения. За превеждането на пари в разпореждане на консулствата в Русчук и във Видин съобщих на нашата мисия в Букурещ.“

Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до министъра на външните работи (изпратена през Гюргево на 26 септември 1886 г.)

„От моето пътуване из България аз отнесох най-благоприятно впечатление, навсякъде ентусиазъм и радост на народа при обявяване на височайшата воля и исканията на императорското правителство. Бяха ми предадени многочислени адреси, с които да поднеса в нозете на Негово величество чувствата на преданост на населението и да ходатайствам пред Господаря Император за освобождението на народа от терора и насилието, извършвани от незаконните власти. Заради оказания ми радостен прием незаконните власти подлагат на безчовечни наказания и убиват хора в затворите. Дързостта на българските управници излиза от всякакви граници; за да препятстват по-нататъшното ми пътуване из България, в Систов (Свищов – бел. П. Н.) ми предадоха, че властите имат намерение да назначат в Русчук едномесечна карантина. Тъй като по суша в настоящия момент е твърде опасно да се пътува из България, бях принуден с риболовна лодчица да се отправя от Систов (Свищов – бел. П. Н.) за Русчук. На молбата на нашия русчукски консул за предоставяне на мое разположение на един от параходните катери военното министерство отказа. Живеещите в България руски поданици и намиращите се под наше покровителство също са подложени на насилия от местните власти. Нашият вицеконсул във Варна довежда до моето знание, че нееднократно руските поданици, посещаващи консулството, са били подлагани на арест и насилие по разпореждане на тамошния военен началник капитан Драндаревски и че на направената от него забележка Драндаревски много грубо и невежливо се е отнесъл към г-н Похитонов. Вследствие на това аз смятам да прекратя своето пътуване из България, ограничавайки се с посещения в Шумле (Шумен – бел. П. н.) и Варна и да се върна в София през Лом Паланка.“

Шифрована телеграма на министъра на външните работи до генерал-майор барон Каулбарс от 27 септември 1886 г. (в Гюргево)

„Телеграмата на Ваше Превъзходителство с вчерашна дата имах щастието да доложа на Господаря Император. На Негово величество бе благоугодно височайше да повели на генерал-адютант Вановски по искането на Ваше Превъзходителство незабавно да отправи военни параходи във Варна за защита честта на руския флаг в България и интересите на живеещите там руски поданици и намиращите се под наше покровителство. На командира на черноморското пристанище е дадена заповед за подготовка на първо време на три военни парахода с боеприпаси за бомбардиране и завземане на Варна.

В случай на повторни каквито и да са неприязнени действия от страна на българските незаконни власти към нашите поданици и към лицата, намиращи се под наше покровителство, аз смятам незабавно да предприема по-строги мерки.

Най-покорно моля Ваше Превъзходителство да благоволи да съобщи на одеския временен генерал-губернатор за времето, по Ваше усмотрение, за отправяне към Варна на нашите военни параходи и мене също да ме известите.“

Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до министъра на външните работи от 28 септември 1886 г. (изпратена през Гюргево)

„Преговорите с командира на III бригада за присъединяване на Русчукския гарнизон към исканията на императорското правителство засега не доведоха до желания резултат. Подполковник Филов, изявявайки своята готовност да се откаже от централното правителство, намира, че Русчукският гарнизон като малочислен в случай на стълкновение с други войски няма да бъде в състояние дълго да заема удобна позиция. Главна сила командирът на III бригада намира в Шумленския гарнизон. При съединяване на тези два гарнизона изходът ще бъде благоприятен и сегашните управници ще бъдат принудени да отстъпят властта на лица по наше назначение. Нашият консул във Видин от своя страна съобщава, че и тамошният гарнизон изявява своята готовност да се присъедини към Русчукския и Шумленския гарнизон, но офицерите се колебаят в собствената инициатива.

От Бургас нашият вицеконсул довежда до знание, че капитан Набоков подготвя там открито движение и се надява на най-пълен успех.

Днес аз се отправям за Шумле. До окончателните резултати на моите преговори счетох за необходимо да съобщя на Емелянов да преустанови действията на Набоков.

Що се отнася до изпращането на наши военни параходи във Варна, аз го смятам за възможно само тогава, когато офицерите от Шумленския гарнизон се откажат от изпълнението на исканията на императорското правителство.

Предвид на това, че местните власти неправилно предават шифрованите телеграми, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане за предаването на шифровани телеграми до мене по предишния ред, през Гюргево, откъдето ще ми бъдат доставени от русчукското консулство.“

Шифрована телеграфна на министъра на външните работи до генерал-майор барон Каулбарс от 1 октомври 1886 г. (през Гюргево)

„В циркулярна нота, изпратена от Министерството на външните работи на нашите представители в европейските държави, бяха дадени указания за строгите мерки, предприемани от незаконните български власти против руските поданици и намиращите се под наше покровителство, за ненормалността на положението в страната вследствие отсъствието на законно правителство в Княжеството и на необходимостта в случай на повторение на строгите действия на властите от въоръжена защита от наша страна на интересите на руските поданици и на лицата, намиращи се под наше покровителство, а така също и на честта на руския консулски флаг в България.

От съобщенията на нашите посланици се вижда, че и другите европейски държави признават ненормалността на положението в страната и отсъствието на законно правителство. Следователно при такова единодушно признаване на факта на незаконността на властите ние можем да разчитаме, че след изпращането на военни параходи във Варна за горепосочените нужди възражения от страна на европейските държави, подписали Берлинския договор, няма да последват. Също така европейските държави подкрепят нашето искане за освобождаване на офицерите и другите лица, взели участие в държавния преврат на 9 август тази гадина.

Вследствие на това най-покорно моля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане, щото при предявяване на каквито и да е искания към българското правителство, отнасящи се до защита на интересите на нашите поданици или други лица, намиращи се под наше покровителство, а така също и за освобождаване на арестуваните офицери, копия от нотите, отправяни към българския министър, едновременно да се изпращат и на другите пребиваващи в България представители на Великите държави.“

Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до министъра на външните работи от 4 октомври 1886 г. (от Гюргево)

„В Шумле и Варна нееднократно забелязах, че местните власти вземат най-решителни мерки, за да не допуснат при мен делегации от офицери и местни жители, стараейки се същевременно да препратят при мен делегации от средите на своите привърженици. Независимо от всичко властите арестуват и наказват хора единствено за посещение на нашите консулства; съвсем същото властите вършат и спрямо руските поданици. В Русчук незаконните власти си позволиха да арестуват трима руски унтерофицери само за това, че изпълнявайки дълга си на руски поданици, ме изпращаха на железопътната гара. Във Варна бяха подложени на телесни наказания старейшини на селища от тамошния окръг, които се явиха пред мен, упълномощени от населението, да изразят чувства на преданост към Господаря Император, молейки за покровителството на Негово величество. Също такива прискърбни сведения получавам от нашата агенция в София и от другите императорски консулства в България. Освен това аз лично забелязах, че шайки от правителствени подстрекатели, състоящи се от чиновници и други тъмни личности, явявайки се пред сградата на агенцията и консулствата, си позволяваха да нарушат обществения ред и устройваха буйства. Местните власти пък, отнасяйки се равнодушно към това, не вземаха никакви мерки за отстраняване на посочените шайки и въдворяване на реда.

Това, че не се предприемат решителни мерки за прекратяване злодеянията на незаконните власти в Княжеството, послужи като повод за експлоатация на нашата хуманност. В преговорите с офицерите от разни гарнизони последните ми обърнаха внимание, че от София непрекъснато се получават официални сведения, разпространявани от правителствени агенти, за това, че настоящото правителство се ползва от подкрепата на европейските държави, представителите на които дават наставления на регентите да не правят никакви отстъпки на нашите искания, уверявайки ги в готовността на Европа да отклони намерението на Русия да завладее България. Така също съветват българските управници за ново избиране на княз Батенберг.

Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане за изпращане във Варна на военните параходи. Поради това, че нямам шифъра на Министерството на вътрешните работи, аз не мога да имам непосредствена връзка с временния одески генерал-губернатор.“

Шифрована телеграма на министъра на външните работи до генерал-майор барон Каулбарс от 7 октомври 1886 г. (през Гюргево)

„В отговор на телеграмата от 4 на този октомври имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че на одеския генерал-губернатор е дадено разпореждане за изпращането във Варна на два военни парахода „Забияка“ и „Память Меркурия“. На командирите на параходите е дадена заповед по Ваше разпореждане да завладеят Варна. За изпращането на военни параходи във Варна е съобщено на кабинетите на другите държави. При докладването на Вашата телеграма на Господаря Император на Негово величество бе благоугодно височайше да ми повели да съобщя на Ваше Превъзходителство, че от по-нататъшно Ваше пътуване из България няма нужда. Господарят Император искаше да се увери в искрената преданост на българския народ. Що се отнася да упорството на българските управници да изпълнят височайшата воля и добрите намерения на императорското правителство, аз смятам, че при строга защита от нас на интересите на руските поданици и намиращите се под наше покровителство, към числото на които аз причислявам и арестуваните офицери, и други лица, участващи в преврата на 9 август, сегашните български управници ще бъдат принудени да се подчинят на нашите искания.

Най-покорно моля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи изявление пред българските управници, че при повторение на случаите на арести и насилие над руски поданици и намиращи се под наше покровителство императорското правителство ще вземе против тях най-строги мерки и командирите на военните параходи ще изпълнят възложените им задължения.“

Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до министъра на външните работи от 9 октомври 1886 г. от Русчук (през Гюргево)

„Управляващият нашата дипломатическа агенция в София ми съобщава, че българските управници по настояване на английския и австро-унгарския представител в София имат намерение да предадат на съда арестуваните офицери, взели участие в преврата на 9 август, и че главните виновници ще бъдат изложени на смъртно наказание. Командирът на русчукската бригада подполковник Филов, изпратил княз Батенберг до Турну Северин, ми предаде, че Батенберг, прощавайки се с него, му е говорил за скорошна среща в България и Македония. По думите на подполковник Филов наказанието на офицерите княз Батенберг поставя като условие, за да приеме преизбирането си за княз и пристигането си в България.

Най-покорно моля Ваше Превъзходителство, ако сметнете за възможно, да благоволите да доложите за гореизложеното на Господаря Император.“

Шифрована телеграма на министъра на външните работи до генерал-майор барон Каулбарс от 11 октомври 1886 г. (през Гюргево)

„След докладване на Господаря Император на Вашата телеграма от 9 т. м. Негово величество благоволи да заповяда: в случай на предаване от българските управници на арестуваните офицери за съд и наказание да се признае това действие за враждебно предизвикателство, да се завземе България със силата на оръжието, без да се гледат никакви, дори неблагоприятни, условия. Да бъде поръчано на Ваше Превъзходителство след пристигането в София да направи пред българското правителство изявление от името на императорското правителство, че ако офицерите, взели участие в преврата на 9 август, ще подлежат на смъртно наказание, то тази постъпка ще бъде сметната за пряко предизвикателство против Русия и тогава императорското правителство ще бъде принудено да прибегне до най-крайни мерки. Копие от настоящото изявление да се изпрати на представителите на другите държави, подписали Берлинския трактат.

Що се отнася до преизбирането на княз Батенберг, то този въпрос е окончателно решен в смисъл, че предвид незаконността на предстоящото Велико народно събрание, всякакви негови решения също се смятат за незаконни и несъществуващи.

В случай на упорство от страна на българските власти да изпълнят горепосочените искания на императорското правителство аз най-покорно моля Ваше Превъзходителство по споразумение с вицеконсула във Варна да благоволите да съобщите чрез моето посредничество на командирите на военните параходи „Забияка“ и „Память Меркурия“ какви здания във Варна могат да подлежат на бомбардиране, опазвайки, доколкото е възможно, имуществата на частни лица.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 12 октомври 1886 г. (през Букурещ, моля да предадеше настоящата телеграма на генерал-майор барон Каулбарс)

„Командващият войските на Одеския военен окръг направи запитване до императорското Министерство на външните работи за това, следва ли да се очаква съпротива от страна на българската армия в случай на наше завземане на Варна и други български градове.

Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство след съвещание с нашите консули да благоволите да ми съобщите Вашето мнение по горепосочения въпрос по телеграфа.“

Шифрована телеграфна на генерал-майор барон Каулбарс до управляващия консулството в Русчук от 14 октомври 1886 г.

„Българският министър Начевич ми съобщи, че задържаните под стража в Търново майор Груев и капитан Бендерев ще бъдат освободени утре. Подир тях ще бъдат освободени под поръчителство също и другите офицери, взели пряко или косвено участие в преврата на 9 август. Като не се доверявам на уверенията на българските управници въобще и на Начевич в частност, аз най-покорно моля да командировате в Търново драгомана на консулството, за да ми съобщи действително ли са освободени споменатите офицери. Освен това да узнае какво впечатление е направило на депутатите от събранието пребиваването на наши военни параходи във Варна. На г-н Якобсон поръчайте да не присъства в Народното събрание, с познати му депутати от събранието да води частни разговори.“

Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до управляващия консулството в Русчук от 15 октомври 1886 г.

„Предвид на това, че на пребиваването на нашия драгоман в Търново тамошните власти могат да придадат значение на присъствие там на чиновник на консулството във време на Народното събрание, признато от императорското правителство за незаконно, аз най-покорно Ви моля да съобщите на г-н Якобсон незабавно да напусне Търново и да се върне в Русчук.“

Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до управляващия консулството в Русчук от 16 октомври 1886 г.

„В канцеларията на нашата дипломатическа агенция нееднократно е забелязано, че местното пощенско ведомство умишлено задържа кореспонденцията за мен и на името на дипломатическото агентство. Освен това се е случвало, щото пакетите да са разтворени и заменени с пликове с други надписи на тях (неправилно написани на руски).

Вследствие на това аз помолих нашето Министерство на външните работи да изпраща писмената ми кореспонденция в Букурещ за предаването на същата в русчукското консулство, поставяйки за това в известност и другите правителствени учреждения.

Най-покорно Ви моля, приемайки официалната кореспонденция на мое име, а така също и на името на нашата дипломатическа агенция, да ми доставяте същата с наши куриери. Освен това разрешавам Ви да разпечатвате официалните кореспонденции (с изключение на моите частни писма), да ги записвате във входящата секретна книга, спешните да ми предавате по телеграфа, а тези, които според консулството не са толкова спешни, да се доставят с куриер в дипломатическата агенция.“

Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до генерал-майор барон Каулбарс от 17 октомври 1886 г.

„Драгоманът на нашето консулство ме уведоми, че когато е бил в Търново, намиращият се там кореспондент на „Одесский листок“ - руският поданик Малиновски, е нанесъл на г-н Якобсон лично оскърбление. Освен това известно ми е, че Малиновски публично порицава нашите действия в България.

Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да ме снабди с указания, как следва да постъпя със споменатия кореспондент на одеския „Листок“ “.

Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до управляващия консулството в Русчук от 18 октомври 1886 г.

„В отговор на вчерашната Ваша телеграма смятам за свой дълг да Ви уведомя, че от мен е съобщено на одеския градоначалник да обърне внимание на редактора на „Одесский лист“ за насочеността на кореспонденцията от България. На Малиновски предложете незабавно да замине за Русия. В случай че Малиновски откаже да изпълни Вашата заповед, благоволете да съставите протокол за неговото поведение и порицаването от негова страна на действията на императорското правителство и за оскърбление на чиновник на консулството. Съставеният протокол няма да откажете да препратите в дипломатическата агенция.“

Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до управляващия консулството в Русчук от 22 октомври 1886 г.

„При отпътуването ми от Русчук в бележника на драгомана на консулството направих забележка за уговорките с г-н Мантов по отношение избора на княз. Макар че не подлежи на съмнение, че при настоящите условия избирането на княз, даже измежду желаните от нас кандидати, в очите на императорското правителство не може да има законна санкция, при все това аз предполагам, разбира се, без да поемам никаква инициатива, че избирането на граф Игнатиев за български княз би послужило като акт на искрено желание на сегашните управници за сближаване с императорското правителство. Може би, на първо време, за умиротворение на възбуденото състояние на населението на Княжеството Господарят Император ще изрази височайше съгласие за временно заместване на вакантния български престол от граф Игнатиев. Но предвид на това, че императорското правителство по височайша заповед официално призна за незаконно настоящото Велико народно събрание, ние не можем да влизаме в преговори с настоящите български управници по въпроса за кандидатурата за княз. Вследствие на това аз допускам за възможно да се водят само по частен път, чрез посредничеството на нашия драгоман, секретни преговори с г-н Мантов, щото последният от свое име да съобщи на регента г-н Стамболов за кандидатурата на граф Игнатиев. Моля Ви предайте на г-н Якобсон да действа в това отношение твърде внимателно. В краен и нужен случай той може да представи на г-н Мантов моята бележка, без да я оставя под никакъв предлог в чужди ръце. Ако изпълнението на настоящото поръчение е свързано с парични разходи, то аз Ви разрешавам да ги извършите от сумата на окупационния фонд в размери по ваше усмотрение. След като получа от Вас удовлетворително известие, аз незабавно ще съобщя в Петербург за това, че настоящата благоприятна уговорка ние сме постигнали само благодарение на съдействието на г-н Стамболов.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до дипломатическия агент и консулите в България и Източна Румелия от 25 октомври 1886 г.

„Предвид можещата да последва в скоро време височайша заповед за отзоваване на нашите представители в България и Източна Румелия най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да приведете в порядък секретните, сметните и текущите дела на консулството. След съставянето на опис на тези дела по установения ред с Вашия и на драгомана на консулството подписи, благоволете да ги доставите в Азиатския департамент.“

Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до генерал-майор барон Каулбарс от 20 октомври 1886 г.

„Някои от депутатите във Великото народно събрание, избрани от Русчукския консулски окръг, довеждат до моето знание, че българските управници, съзнавайки трудността на създаденото от тях положение и виждайки общото неудоволствие на населението, имат намерение да направят и други още отстъпки и да се подчинят на исканията на императорското правителство. Смятат да поканят за регент Драган Цанков и да съставят министерство от лица, принадлежащи към различни политически партии. Пребиваващият тук английски вицеконсул, който в последно време е съветник и ръководител на правителствената партия, в разговор с мен между другото ми предаде, че с освобождаването на арестуваните офицери и отмяната на военното положение българските управници са удовлетворили исканията на императорското правителство. Със съставянето пък на министерство от лица, принадлежащи към различни политически партии, българските власти могат да постигнат санкции на Европейските държави. От думите на г-н Далзеил мога да заключа, че регентите действат в дадения случай под ръководството на английския и австро-унгарския представител в България, които също признават безизходното положение на страната. Вследствие ходатайството на русчукските депутати за това как следва да съставят новото регентство и правителство от лица от всички политически партии, аз имам честта най-почитателно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да ми съобщи мнението на нашето правителство за подобен род компромиси между политическите партии.“

Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до управляващия консулството в Русчук от 20 октомври 1886 г.

„В отговор на днешната телеграма бързам да Ви уведомя, че нееднократно от императорското правителство бе заявено за незаконността на настоящите български власти. Въпросът не се заключава в сформирането на ново регентство и правителство от лица, принадлежащи към различни политически партии. Ако представителите в Народното събрание се стремят към възстановяване на предишните отношения на Русия с България и покровителството на Негово величество Царя Освободител, те трябва безусловно да изпълнят искането, което се състои в отстраняването на регентството и министерството и предаване на правителството на тези лица, които се ползват с нашето доверие. След съставяне на ново министерство без регентство да се проведат свободни избори за представители във Велико народно събрание, на което ще бъде предложен въпрос само за избиране на княз. Моля Ви да заявите на русчукските представители, че императорското правителство окончателно е решило да не прави никакво отстъпление от горепосочените условия и опитът на регента и неговото министерство няма да постигне удовлетворителни резултати.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 5 ноември 1886 г.

„Днес Господарят Император благоволи височайше да заповяда да се отзоват от България генерал-майор барон Каулбарс и всички пребиваващи там и в Източна Румелия наши консули и вицеконсули. Архивите и текущите дела да се предадат на оставените временно, до специално разпореждане, драгомани на консулствата.

Вследствие на това Ви моля да предадете на драгомана на консулството архивите и текущите дела на консулството, а също да завежда архивите на бившето окупационно управление и секретните дела на императорския комисар до получаването на инструкция по тези въпроси. Секретната сума на консулството и окупационният фонд да се преведат в императорската мисия в Букурещ. Частните суми, съхранявани в консулството, да се предадат комуто следва или пък да се оставят в касата на нашата мисия до поискване.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 6 ноември 1886 г.

„По височайше повеление е забранено пребиваването на нашите представители в България по-късно от 8 този месец. В изпълнение на височайшата заповед Ви моля на 8 число да заминете от Русчук. Ако не успеете в този срок да приведете в ред текущите дела на консулството, аз Ви разрешавам да ги предадете на драгомана на консулството в настоящия им вид, на когото заедно с това съобщете, че със същата височайша заповед му се забранява да има официални връзки с местните власти. Формалната защита на руските поданици ще бъде поверена на пребиваващите в България и Източна Румелия представители на френската република, чрез посредничеството на които нашите драгомани могат да имат в необходимите случаи връзки с българските власти. След предаване на паричните суми на консулството в нашата мисия в Букурещ благоволете незабавно да пристигнете в Петербург, където сте назначен в императорското Министерство на външните работи.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до драгомана на консулството в Русчук (през Букурещ) от 15 ноември 1886 г.

„Уведомявам Ви, че формалната защита на интересите на живеещите в България руските поданици е поверена по височайша заповед на пребиваващия в Княжеството германски представител. По работите на руските поданици само в нужните случаи вие можете да се обръщате към посредничеството на германския консул в Русчук за връзки с местните власти. По общи политически въпроси обаче връзки с германския консул да нямате. От днешна дата Вие сте на разположение на императорския посланик в Букурещ, от когото ще получите по-нататъшни инструкции и указания. Издръжката, възнагражденията на кавасите и извънредните служебни разходи ще Ви бъдат отпуснати като аванси от касата на нашата мисия в Букурещ.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до драгомана на консулството в Русчук от 5 януари 1887 г. (през Гюргево)

„Моля Ви да окажете всички Ваши възможни съдействия на учредения в Гюргево Комитет за организиране на народното движение в България, а така също да ме уведомите за дейността на отделението на русчукския комитет, какви лица вземат участие в него и какво е Вашето мнение за тяхната благонадеждност и способности.“

Секретно донесение на драгомана на консулството в Русчук до императорския посланик в Букурещ от 6 януари 1887 г.,№ 4

„Вследствие на телеграмата от вчерашна дата имам честта да донеса на Ваше Превъзходителство, че русчукското отделение на Комитета за организиране на народното движение в България се състои от следните лица: Симеон и Павел Златеви, Александър Цветков, Пенчо Черковски, Георги Геров, Димитър Анев и Димитър Бръчков. По отношение на благонадеждността всички те, с изключение на Павел Златев, могат да се признаят за благонадеждни. А относно способностите на споменатите лица аз ги разделям на следните групи. Братя Златеви могат да бъдат годни само за предаване на сведения на майор Узунов и другите офицери, получавани за тях от букурещкия и гюргевския комитет; но да вземат каквото и да е активно участие в движението господата Златеви са неспособни. Александър Цветков и Георги Геров, първият от тях е способен да води приходо-разходните книги на комитета, за други поръчения той не може да бъде годен като лице, което не се ползва с влияние сред населението; Георги Геров, макар и да е влиятелен човек в търговско отношение, но е неспособен за революционно направление. Пенчо Черковски е способен за организиране на конспиративно движение, но няма никакво влияние сред русчукските граждани; Димитър Анев и Димитър Бръчков като постоянни систовски (свищовски – бел. П. Н.) жители не могат да бъдат годни за Русчук и въобще те не са постоянни членове на комитета, а при пристигане в Русчук като лица от една политическа партия посещават русчукското отделение на комитета.

По моето скромно мнение от дейността на русчукския комитет по народното движение не трябва да се очакват особено благоприятни резултати.“

Секретно донесение на драгомана на консулството в Русчук до императорския посланик в Букурещ от 16 февруари 1887 г. (изпратено с куриер)

„Препращайки тези копия от телеграмата на българското военно министерство на името на командващия Дунавския полк капитан Драндаревски за изпращане под негова команда войска за усмиряване на силистренското въстание, а така също и за определяне мястото за въоръженото стълкновение и маршрута на изпратената от Шумле (Шумен – бел. П. Н.) войска под командата на капитан Паничерски имам честта да доложа на Ваше Превъзходителство, че по оценката на сведущи лица и по мнението на майор Узунов успехът на силистренското въстание е твърде съмнителен.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до драгомана на консулството в Русчук (през Гюргево) от 18 февруари 1887г.

„Поръчвам Ви да предадете на майор Узунов от мен, в качеството ми на императорски извънреден посланик и упълномощен от министъра, моите уверения в това, че по разпореждане на императорското военно министерство три парахода с войска и оръдия са изпратени от Одеса в Русчук в негово, на г-н Узунов, разпореждане. Предайте му също така моята молба и желанието на неговите другари, щото той утре в памет на деня на освобождението на България да открие своите действия. Майор Груев и капитан Бендерев утре ще дойдат в Русчук.“

Секретно донесение на драгомана на консулството в Русчук до императорския посланик в Букурещ от 1 март 1887г.,№ 8

„Генерал-майор барон Каулбарс, когато беше в България като извънреден пълномощен императорски дипломатически агент, ми поръча секретно и в частна форма да водя преговори чрез посредничеството на русчукския префект г-н Мантов с българския регент г-н Стамболов относно избирането на граф Игнатиев за български княз. Но по време на последното заседание на търновското Велико народно събрание моите преговори по разни причини не можаха да имат желания успех.

Сега г-н Мантов ми предаде, че той желае да възобнови преговорите по въпроса за избор на княз и че българският министър-председател г-н Радославов и той, Мантов, като един от влиятелните префекти в Княжеството, са готови да ни окажат своето съдействие за да заставят регентите да изпълнят исканията на императорското правителство.

Предавайки ми гореизложеното, г-н Мантов ходатайства за това да му бъде предоставена възможност да има лични преговори с Ваше Превъзходителство по тези въпроси.

Донасяйки за това, имам честта най-почтително да моля Ваше Превъзходителство да благоволи да ме снабди с указания по въпроса на ходатайството на русчукския префект. Заедно с това смятам за дълг да добавя, че от думите на г-н Мантов аз заключавам, че между регентството и министерството съществува разногласие както по вътрешните, така и по външните въпроси. Възползвайки се от това възбудено състояние на управниците в България и при някои материални поддръжки, е възможно да се постигнат благи резултати.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до драгомана на консулството в Русчук от 5 март 1887 г. (през Гюргево)

„В отговор на Вашето секретно донесение от вчерашна дата Ви уведомявам, че нямам никакви сведения за поръчаните Ви от генерал-майор Каулбарс преговори с г-н Мантов по въпроса за избор на княз на България. Аз съм длъжен да запитам за това императорското Министерство на външните работи. До получаването на отговор от министерството аз не намирам за възможно да влизам в каквито и да е, даже частни, преговори с русчукския префект по горепосочения въпрос. Относно материалната поддръжка и нейния размер имам желание да изслушам Вашето лично обяснение по този въпрос. Вследствие на това Ви моля утре да пристигнете в Букурещ за лични обяснения с Вас и по други служебни въпроси.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 3 март 1887 г.

„Драгоманът на нашето консулство в Русчук ми донесе, че генерал-майор Каулбарс му е поръчал, секретно и в частна форма, да води преговори чрез посредничеството на русчукския префект гн Мантов с българския регент г-н Стамболов относно избирането на граф Игнатиев за български княз. Но тогава преговорите се оказали безуспешни. Сега г-н Мантов от свое и от името на българския министър-председател Радославов е изразил желание да ни бъдат полезни както по горепосочения въпрос, така и по другите наши искания, в изпълнението на които българските регенти оказваха съпротива на генерал-майор Каулбарс. Русчукският префект Мантов ходатайства да му бъде предоставена възможност да има лично с мен преговори. Донасяйки за това, г-н Якобсон допълва, че от думите на Мантов, той заключава, че между регентите и министрите съществува разногласие както по вътрешните, така и по външните въпроси. Възползвайки се от настоящото възбудено състояние на управниците и ненормалното положение в страната, при материална поддръжка е възможно да бъде достигнат желателен резултат. Нашият драгоман ми предаде лично, че Мантов иска скромно възнаграждение за себе си и за други влиятелни лица в размер на 15 хил. наполеона. Не бидейки поставен в известност за поръчението, дадено от генерал-майор Каулбарс на драгомана на русчукското консулство, аз отклоних ходатайството на г-н Мантов до получаването на инструкции от императорското Министерство на външните работи.

Вследствие на това най-покорно моля Ваше Превъзходителство да благоволи да ме уведоми за мнението на императорското министерство по посоченото донесение на г-н Якобсон и намирате ли Вие, почитаеми господине, за възможно да се влиза в частни преговори с г-н Мантов и да се удовлетвори неговото искане за материална поддръжка.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 10 март 1887 г.

„В отговор на телеграмата от 3 т. м. имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че императорското Министерство на външните работи намира за възможно да се водят преговори с г-н Мантов в качеството на частно лице. Що се отнася до даването на пари, то това се предоставя на Вашето, почитаеми господине, благоусмотрение.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до драгомана на консулството в Русчук от 14 март 1887 г. (през Гюргево)

„Моля да предадете на г-н Мантов, че той може да пристигне в Букурещ за частни преговори с мен по известни въпроси. В качеството на официално лице аз не мога да го приема. На Вас поръчвам да узнаете действа ли г-н Мантов по взаимно съглашение с министър Радославов, или лично от себе си. В последния случай ме уведомете с какви средства той, Мантов, разполага за това, че да застави българските регенти да изпълнят известните искания на императорското правителство.“

Шифрована телеграма на руския императорски посланик в Румъния до началника на Азиатския департамент от 20 март 1887 г.

„Вчера вечерта, около 7 часа, двама от живеещите тук български емигранти на булевардната улица извършиха покушение върху живота на русчукския префект Мантов с изстрели от два револвера. Мантов е опасно ранен. Емигрантите са хванати на местопрестъплението и предадени на властите. Покушението беше извършено в присъствието на драгомана на нашето консулство в Русчук, който беше извикан от мен от Русчук по телеграфа, за да ми представи г-н Мантов, а г-н Якобсон, възмутен от действията на българските емигранти, подаде до мен молба за оставка.

Известявайки за гореизложеното и предавайки молбата на г-н Якобсон за оставка, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да ме почете с уведомление за резултата.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до директора на Департамента на държавната полиция от 21 март 1887 г.

„На 19 число този месец живеещи в Букурещ български емигранти извършиха покушение върху живота на русчукския управител Мантов. Обвиняемите са заловени на местопрестъплението и предадени на следствените власти. Опасявайки се от разкриването на участие на някои от агентите на тайната полиция, аз след съвещание с местния префект направих разпореждане за това, щото гореспоменатите агенти до завършването на следствието и съда да се върнат в Русия.

Поставяйки Ви в известност за направеното от мен разпореждане, най-покорно моля Ваше Превъзходителство да направи разпореждане за командироване за известно време на други агенти на тайната полиция, които да наблюдават действията на руските емигранти в Румъния.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 24 март 1887 г.

„След ходатайство на българските власти румънският Министерски съвет постанови забрана на български емигранти пребиваване в Букурещ и в други дунавски крайбрежни градове на Румъния.

Гореспоменатото постановление на Министерския съвет още не е утвърдено от крал Карл. По частен път аз помолих министър-председателя да преустанови изпълнението на това постановление предвид на това, че живеещите сега в Румъния български емигранти имат намерение доброволно да напуснат страната и да заминат зад граница.

Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство за отпускане на парична помощ на българските емигранти за отпътуване в Русия и за определяне там на месечна издръжка за тях за времето на пребиваването им в Империята от сумите, отпускани от Министерството на външните работи в разпореждане на Славянското благотворително дружество.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 24 март 1887 г.

„В отговор на телеграмата от 20 т. м. имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че императорското Министерство на външните работи не одобрява постъпката на българските емигранти, извършена от тях в Букурещ. С тази постъпка емигрантите употребяват за зло гостоприемството, оказано им от страна на Румъния.

Вследствие на това най-покорно моля Ваше Превъзходителство да заяви на горепосочените емигранти, че предвид необмисления им начин на действие в Румъния императорското министерство не може да им оказва парична помощ за издръжка на революционни комитети в Румъния за организиране на народни движения в България. Действията на тези комитети не доведоха до никакъв практически резултат. Що се отнася до молбата за оставка, заявена от нашия драгоман в русчукското консулство, благоволете да предадете на г-н Якобсон, че неговата молба по разни съображения понастоящем не може да бъде удовлетворена.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 25 март 1887 г.

„В отговор на вчерашната Ваша телеграма смятам за дълг да уведомя Ваше Превъзходителство, че императорското Министерство на външните работи разрешава раздаването от сумата на окупационния фонд на парични помощи на българските емигранти за отпътуване в Русия в размер по ваше усмотрение, не превишаващ 300 фр. на едно лице. Заедно с това най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да благоволите да обявите на гореспоменатите емигранти, че за отпускане на месечна издръжка за тях е съобщено на комитета на Славянското благотворително дружество в Одеса.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 26 март 1887 г.

„Почитаеми господин Михаил Александрович, вследствие ходатайство на Департамента на държавната полиция имам честта най-покорно да моля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи следните разпореждания: 1) за всеки български емигрант с гражданско ведомство, заминаващ за Русия, канцеларията на мисията трябва да състави протокол, в който да отбележи най-подробно белезите на даденото лице, род, неговото занятие в родината, бил ли е на обществена служба или на правителствена длъжност, а така също да се изясни причината за емиграция; 2) в издаваните паспорти на българските емигранти да се отбележи само, че българинът (име, презиме и фамилия) заминава за Русия; 3) едновременно с издаването на паспорт за отпътуване в Русия на българския емигрант да се уведоми одеският градоначалник. Ако пък българският емигрант има намерение да се отправи в Русия не през Одеса, то следва да се съобщи за даденото лице на началника на жандармерийското полицейско управление на този пограничен пункт, през който емигрантът има намерение да премине нашата граница; 4) относно българските емигранти с военно ведомство независимо от съставянето на протокола в издаваните им паспорти да се отбележи одеския или унгенския пограничен пункт на Империята, през който емигрантът да премине в Русия, и по телеграфа да се съобщи на одеския генерал-губернатор, на когото военният емигрант след пристигането в Русия трябва да се представи; и 5) копие от съставения протокол с отбелязване датата и № на издадения на емигранта паспорт да се достави непосредствено в Департамента на държавната полиция.“

Шифрована телеграма на министъра на външните работи до императорския посланик в Букурещ от 1 април 1887 г.

„Днес имах щастието да доложа на височайшото внимание за положението в България, за терора и произвола на тамошните незаконни власти, така също за наказанието на най-добрите офицери от българската армия. На Негово величество бе благоугодно да заповяда на Ваше Превъзходителство незабавно да пристигне в Санкт Петербург. Господарят Император желае да изслуша Вашето мнение за причините за неуспешния резултат, последвал народното движение в България.

Оповестявайки на Ваше Превъзходителство за гореспоменатата височайша повеля, Ви моля, почитаеми господине, разходите по пътуването до Санкт Петербург и обратно в установените размери да благоволите да отнесете по сметката за извънредна служебна издръжка. За времето на Вашето отсъствие от Румъния първият секретар на императорската мисия г-н Виламов се назначава за изпълняващ длъжността.“

Шифрована телеграма на императорския изпълняващ длъжността в Румъния до началника на Азиатския департамент от 25 април 1887 г.

„Днес из града се разнесе слух, че княз Батенберг ще пристигне в Турну Северин, откъдето той на един от параходите на австрийското параходно дружество ще се отправи в Русчук, намирайки се там инкогнито до свикването в Търново на Велико народно събрание и неговото преизбиране за български княз.

Донасяйки за гореизложеното, смятам за свой дълг да уведомя Ваше Превъзходителство, че за проверяване на достоверността на гореспоменатите слухове аз командировах в Турну Северин драгомана на нашето русчукско консулство, на когото са познати чиновниците на тамошната параходна агенция и чрез които г-н Якобсон ще съумее да получи сведение за пътуването на княз Батенберг по Дунава.“

Секретно съобщение на императорския посланик в Румъния до министъра на външните работи от 20 май 1887 г., № 159

„От София довеждат до моето знание, че българските управници са решили да изберат румънския крал Карл за наследяване на вакантния княжески престол и с това да осъществи лична уния между Румъния и България.

От достоверни източници научавам, че гореспоменатата лична уния между румънците и българите се поддържа от крал Карл и неговия първи министър Иван Братиано. Тези дни кралят поръча на своя посланик в Петербург да узнае мнението на императорското правителство за проектираната от Негово величество лична уния с България.

В разговор по тези въпроси пребиваващият тук австроунгарски посланик граф Младоховски между другото ми предаде, че е в интерес на Австро-Унгария да противодейства на унии на Балканския полуостров. Що се отнася до избирането на крал Карл за български княз, във Виена го намират за невъзможно, от една страна, предвид на нетрайността на българския княжески престол, а, от друга, с лишаване от българския престол крал Карл може едновременно да се лиши и от кралския румънски престол.

Тези дни в местния печат се появи сензационно съобщение за придвижване на наши войски на границите на Бесарабия и особено на казашките полкове като подготвени за преминаване на границата на Румъния. За проверка на тези известия, а така също с цел да узнае за причините, подбудили императорското военно министерство към такива крайни и неочаквани мерки, първият министър на крал Карл Иван Братиано вчера дълго време беседва с мен. В разговора г-н Братиано засегна главно съществуващия в България безпорядък и това, че необмисленият начин на действие на сегашните управници на България хвърли страната в най-пълна анархия и че нравствените права на Русия възлагат на императорското правителство задължението да въдвори в Княжеството законния ред. Относно избирането на български княз г-н Братиано изказа своето лично мнение, че изборът на един или друг кандидат за наследяване на вакантния български престол принадлежи на законното Народно събрание и че признаването на това избиране и утвърждаването на избрания княз по смисъла на постановлението на Берлинския договор зависят от мнението на Великите държави и Високата порта.

На направения от мен въпрос относно предполагаемата уния г-н Братиано ми отговори, че по мнение на кралското правителство идеята за уния може да бъде осъществима на основание на това, че в постановленията на Берлинския договор не се съдържа забрана за лична уния на Княжеството със съседна държава и следователно този въпрос не се отнася до Великите държави, подписали Берлинския договор, и той може да бъде решен по взаимно споразумение с правителството на Негово величество Султана.

Не влизайки в по-нататъшна полемика, аз изказах мнение пред първия министър на крал Карл, че императорското правителство строго съхранява своите интереси на Изток и мира в Европа. Всяка нова комбинация на Балканския полуостров освен предвидените от Берлинския конгрес, ще бъдат смятани за нарушение на постановленията на Берлинския договор и всяко нарушение на международните трактати неминуемо ще повлече след себе си въоръжено тяхно изпълнение от страна на една или друга държава, съблюдаваща съществуващите порядки.

По въпроса за въдворяването на законния ред в България съгласно постановленията на Берлинския трактат аз направих намек на г-н Братиано за това, че окупацията на България още не е изключена от програмата на действие на императорското правителство, което в това отношение разчита на съдействието на кралските власти в случай на преминаване на императорската окупационна войска на границата на Добруджа.

Категоричното ми заявление за окупация на България послужи заедно с това като отговор на направеното ми запитване от г-н Братиано за придвижването на нашите войски и концентрирането на същите при румънските граници. По отношение пропускането на окупационни войски през румънската територия първият министър на крал Карл намира, че на основание на съществуващата в Румъния конституция този въпрос трябва да се реши от Законодателната палата с утвърждаване на нейните постановления от върховната власт.

Моята беседа с г-н Братиано стана известна и на пребиваващите тук кореспонденти на чуждестранните вестници.

По-любопитните от тези кореспонденти, които често ме посещават, явявайки се днес при мене, се стараеха да узнаят доколко са верни появилите се в местния печат известия за концентрирането на наши войски на румънските граници с цел завземането на България.

На назованите кореспонденти съобщих, че за придвижване на нашите войски в Бесарабия и Новорусийския край на мен нищо не ми е известно; лично аз предполагам, че тези сензационни известия произлизат от румънския радикален лагер с цел да повлияят на представителите в румънското законодателно събрание за безпрепятствено отпускане на правителството на извънреден кредит за продължаване построяването на безполезните фортификации и укрепления при нашите граници.

Към направеното ми от румънския министър г-н Братиано заявление за това, че между кралското правителство и незаконните български управници не съществуват никакви дипломатически връзки по въпроса за кандидатурата на крал Карл за вакантния български престол, аз не мога да се отнасям с доверие и на това основание, че в последно време силната агитация на опозиционната партия разколеба народното доверие в сегашното правителство, което за поддържане на по-нататъшно си съществувание и запазването на властта за себе си е принудено да прибягва към различни комбинации и с това, доколкото е възможно, да привлече на своя страна народното мнозинство.

В допълнение на моя доклад до Господаря Император за положението в Румъния и България аз смятам за свой дълг да обърна благосклонното внимание на Ваше Високопревъзходителство върху необходимостта да се противодейства на гореизложената комбинация на крал Карл и неговите министри, а така също за предотвратяване на такива неблагоприятни за нас условия по мое мнение следва ние да прибегнем до крайни мерки. С отлични почитания и пълна преданост имам честта да бъда, почитаеми господине, покорен слуга на Ваше Високопревъзходителство.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 22 май 1887 г.

„Капитаните на параходи от Черноморско-Дунавското параходно дружество чрез посредничеството на чиновниците от императорската мисия довеждат до моето знание, че българските власти са монтирали по всички брегове на Дунава наблюдателни станции от местните селски общини за наблюдаване на нашите параходи. Също такива наблюдателни станции са монтирани и по румънските брегове на Дунава от кралските власти. Драгоманът на нашето русчукско консулство, пътуващ често на нашите параходи по служебни дела, ми донесе, че наблюдателните станции са монтирани с цел да се наблюдава стоварването на наши доброволци, за появяването на такива в България упорито се носят слухове. Г-н Якобсон смята, че тези известия българските власти получават от някои мними български емигранти, пребиваващи в Одеса.

Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане да се поръча на Департамента на държавната полиция да организира строг надзор над пребиваващите в Русия български емигранти, главно да се следи за кореспонденцията на тези емигранти с лица, живеещи в България.“

Писмо на граф Игнатиев до императорския посланик в Букурещ от 4 юни 1887 г.

„Почитаеми господин Михаил Александрович, лично известният на Ваше Превъзходителство мой довереник Александър Александрович Кривцев и българският капитан Иван Иванович Велинов по мое поръчение, също и по желание на Михаил Никофорович, заминават в Белград с цел да ходатайстват от наше име пред тамошния министър Ристич да окаже съдействие на пребиваващите в Сърбия наши доброволци с цел да се организират патриотични отряди за въдворяване на законен ред в България.

Надявам се, че благите намерения на господата Кривцев и Велинов ще намерят съчувствие у Ваше Превъзходителство и Вие няма да им откажете своето съдействие за изпълнение на възложеното им свято задължение да избавят нашите нещастни братя в България от съществуващите там терор и анархия, подкрепяни от враговете на славянството, от немците и англичаните.

Обръщайки се към Ваше Превъзходителство с най-покорна молба за това, дали няма да намерите за възможно да се сформират също такива доброволчески отряди в Добруджа - за преминаване в Силистра и Шумле (Шумен – бел. П. Н.), имам чест да Ви уверя, почитаеми господине, в моето искрено почитание и преданост.“

Шифрована телеграма на министъра на външните работи до императорския посланик в Букурещ от 10 юни 1887 г.

„В отговор на писмото от 20 май смятам за свой дълг да уведомя Ваше Превъзходителство, че на Господаря Император бе благоугодно височайше да ми повели да Ви снабдя, почитаеми господине, със следната инструкция в случай на официално предложение крал Карл да заеме вакантния български престол: 1) Да заявите на кралското правителство от името на императорското правителство, че кандидатурата на краля за княжеския престол се смята за явно нарушение на постановлението на Берлинския договор; 2) Да изтъкнете пред румънското министерство, че за неблагоприятните последици от такъв необмислен начин на действие отговорност ще носи правителството на крал Карл; 3) Ако независимо от гореизложеното изявление крал Карл бъде избран за български княз, Ваше Превъзходителство е длъжен незабавно да прекрати дипломатическите отношения с местните власти и с целия състав на императорската мисия и подведомствените ѝ консули и други агенти да напуснете Румъния. Защитата на интересите на руските поданици да се предаде на пребиваващия в Кралството френски представител; 4) Заедно с прекратяването на дипломатическите отношения с кралското правителство съобщете на пребиваващия в България драгоман на нашето консулство също незабавно да напусне Княжество и да пристигне в Одеса.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до агента на Министерството на външните работи в Одеса от 11 юни 1887 г.

„Най-покорно моля Ваше Превъзходителство да предаде по частен път на граф Игнатиев, че при цялото ми искрено желание да изпълня поръчението на Негово сиятелство в настоящия момент това се оказва невъзможно предвид на евентуалното скъсване на дипломатическите отношения с кралското правителство.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до министъра на външните работи от 15 юни 1887 г.

„Днес имах частна аудиенция при Негово величество Краля. Засягайки българския въпрос, Негово величество ме помоли да предам на Ваше Високопревъзходителство неговите уверения, че свято спазвайки международните договори, не може да признае българското правителство за законно, а само в лицето на сегашните управници вижда фактическата власт. Проникнат от чувство на признателност към Господаря Император за нееднократните жертви, принесени от руския народ за съществуването на Румъния, Негово величество гледа на дружелюбието на Русия и нейния монарх като на единствен залог за благополучното царуване на краля в Румъния. Що се отнася до кандидатурата за вакантния княжески престол, кралят не отрича факта, че това произлиза по инициатива на българските управници и първия министър и че може би тази комбинация намира подкрепа от страна на Австро-Унгария и Англия, но той, кралят, никога няма да се реши да се възкачи на българския княжески престол без позволението на Господаря Император, което кралят поставя по-високо от временното и неискрено съчувствие на другите Велики държави към Румъния.

По лични сведения на крал Карл от Виена е направено тайно предложение на българския регент за княз да бъде избран поручикът от австро-унгарската армия принц Фердинанд Кобургски, който възнамерява да пристигне в България след избирането, без да се съобразява с нарушаването на постановленията на Берлинския договор.

Довеждайки за гореизложеното до знанието на Ваше Високопревъзходителство, смятам за дълг да прибавя, че по мое мнение чувството на признателност на крал Карл към Господаря Император и Русия, а също сегашният отказ на Негово величество от кандидатура за българския престол са предизвикани вследствие на моето косвено изявление пред министър Иван Братиано относно възможността за преминаване на императорски войски през румънска територия за въдворяване на законен ред в България.“

Шифрована телеграма на министъра на външните работи до императорския посланик в Букурещ от 18 юни 1887 г.

„Генерал-адютант Николай Николаевич Обручев ме уведоми, че военното министерство е командировало в Румъния подполковника от генералния щаб Деан Иванович Суботич за снемане плановете на фортификациите и укрепленията, изграждани в Румъния. Освен снемането на наличните планове на укрепленията на г-н Суботич е възложено да достави на генералния щаб плановете на вътрешното разположение и концентрирането на вражеския огън. Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволите да направите разпореждане за оказване възможното съдействие на подполковник Суботич за изпълнение на възложеното му задължение. Заедно с това добавям, че официално подполковник Суботич ще бъде смятан в качеството на наш военен агент в Букурещ и Белград. За това последно назначение на г-н Суботич благоволете, Ваше Превъзходителство, да направите представяне пред кралските власти.“

СЕКРЕТНО

Руска имперска мисия

№ 206, 2 юли 1887 г. в Букурещ

До Департамента на личния състав и икономическите въпроси

По сметните дела: Съгласно секретна телеграма на г-н министъра на външните работи от 30 юни т.г. императорската мисия, като препраща кратък отчет на разходите, направени от сумата на окупационния фонд за организиране на народни движения в България, а съща на отпуснатите суми, изразходвани от сумата на същия фонд по искане на Департамента на държавната полиция, има честта най-покорно да замоли Департамента на личния състав и икономическите въпроси да благоволи да разпореди обезщетяване на касата на мисията за направените разходи за сметка на Департамента на държавната полиция в размер на 65 000 фр. франка за попълване на сумата на окупационния фонд.

КРАТЪК ОТЧЕТ

на разходите, направени от сумата на окупационния фонд по организацията на народни движения в България, а също на отпуснатите суми, изразходвани от сумата на същия фонд по искане на Департамента на държавната полиция до 1 юли 1887 г.

№	Предмет на разходите	Франк.	Сант.
1.	Дадено на членовете на революционния комитет в Букурещ за издръжка на офицерите и другите емигранти, съгласно телеграма на г-н министъра на външните работи от 15 декември 1886 г.	120 000	-
2.	Съгласно телеграма на г-н началника на Азиатския департамент от 10 януари т.г. дадено за издръжка на комитетите в Гюргево и в Русчук.	75 000	-
3.	Преведено чрез Неболсин и Тодоров за изпращане в Силистра на капитан Кръстев.	40 000
4.	Дадено на Тома Кърджиев за превеждане в Русчук в разпореждане на майор Узунов.	45 000	-
5.	На румънския министър на вътрешните работи за съдействие при организирането на революционни комитети в Румъния за български народни движения.	60 000	-
6.	На букурещкия префект по същия предмет.	20 000	-
7.	Дадена на капитан Болман, взел участие в русчукската революция, помощ за лечение и др.	15 000	-
8.	Съгласно телеграма на г-н началника на Азиатския департамент от 10 февруари 1887 г., дадено на майор Груев и капитан Бендеров за безотчетно разпореждане.	60 000	-
9.	Дадена на руския щабс-ротмистър в оставка Пьотър Наболсин помощ за връщане в Русия.	4 000	-
10.	Съгласно телеграма на г-н приятеля на министъра на външните работи от 10 март 1887 г. за сметка на Департамента на държавната полиция дадено на румънския министър на вътрешните работи за оказваното от него съдействие на нашите агенти от тайната полиция.	40 000	-
11.	На основание на същата телеграма и за сметка на Департамента на държавната полиция дадено на букурещкия префект по същия предмет.	20 000	-
12.	На колежкия съветник Хр. Стаматов помощ за връщане в Русия.	4 000	-
13.	По определяне от букурещкия комитет, дадена издръжка на Величко Панчевич до 1 юли т.г.	6 400	-
14.	Същото на Христо Иванов.	6 000	-
15.	Дадено на емигранта доктор Друмев за заминаване в гр. Плевен.	4 000	-
16.	На русчукския търговец Георги Георгиев заемообразно.	8 000	-
17.	Дадена помощ на Пенчо Черковски в качеството му на член на русчукския революционен комитет.	4 000	-
18.	На същия Черковски по делото на Мантов.	8 000	-
19.	Съгласно телеграма на директора на Департамента на държавната полиция дадено на секретаря на българската дипломатическа агенция в Букурещ Хар. Вла-дигеров.	5 000	-
20.	Дадено на същия Владигеров (по разписка на статския съветник Мишченко).	2 000	-
21.	На емигранта Миларов (по делото на Мантов).	4 000	-
22.	Направени разходи по издаването на прокламации и вестник, изпращани в България.	30 000	-
23.	Дадено на букурещкия префект за прокурора и съдебния следовател.	20 000	-
24.	Дадена помощ на семействата на осъдените в Русчук офицери и други лица, а също на пострадалите от революцията от 19 февруари 1887 г.	25 000	-
25.	Дадена многократна помощ на офицери и други емигранти за заминаване в Русия.	62 000	-
26.	Съгласно телеграма на началника на Азиатския департамент от 1 юни т. г. преведено на комитета на Славянското благотворително дружество в Одеса за даване на еднократна помощ на доброволците	75 000
	Всичко	762 400	-

Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент, 18 юли 1887 г.

„Смятам за свой дълг да уведомя Ваше Превъзходителство, че вчера в Търново от незаконното Народно събрание е избран за български княз поручикът на австрийска служба принц Фердинанд Кобургски. Тук се носят упорити слухове за това, че по настояване на австро-унгарското правителство принц Кобургски тези дни ще пристигне в България и в качеството на избран княз има намерение да поеме кормилото на управлението на Княжеството. От достоверни източници ми предават, че в избирането на принц Кобургски за български княз са взели дейно участие крал Карл и неговото правителство, което подготвя тържествено посрещане на принц Кобургски в Турну Северин.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 20 юли 1887 г.

„Съдържанието на секретната телеграма на Ваше Превъзходи­телство от вчерашна дата статс-секретарят Гирс имаше щастие да доложи на Императора. На Негово величество бе благоугодно ви­сочайше да повели на министъра на външните работи да изпрати циркулярни ноти на всички европейски Велики държави, че импе­раторското правителство не признава избирането на принц Кобур­гски за български княз за законно предвид нарушаването на поста­новленията на Берлинския договор, изпълнението на който е за­дължение на Великите държави, които са го подписали. А що се отнася до посредничеството от страна на крал Карл и неговото правителство в горепосоченото избиране, Негово величество край­но съжалява, че румънският крал със своето враждебно отношение към Русия втори път ни оказва явни противодействия, влечащи след себе си неблагоприятни последствия.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент, 30 юли 1887 г.

„Имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че принц Кобургски в български мундир пристигна днес в Турну Северин, където беше тържествено посрещнат от румънските власти. От Турну Северин Кобургски на един от параходите на Австрийското дунавско параходно дружество се отправи за Видин, Систов (Свищов – бел. П. Н.) и Рус­чук. В Търново той ще пристигне на 2 август за приемане на клет­вата за встъпване на княжеския престол.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 10 ав­густ 1887 г.

„В допълнение към циркулярната нота, изпратена от Министер­ството на външните работи на нашите представители в Европа за признаване незаконността на пребиваването на принц Кобургски в България в качеството на княз, смятам за свой дълг да уведомя Ваше Превъзходителство, че императорското правителство окон­чателно е решило: да признае принц Кобургски като узурпатор, на­миращ се извън всякакви закони, на основание на това и действия­та, насочени лично против Кобургски за отстраняването му от България, не могат да се считат осъдителни и наказуеми.

Предавайки за гореспоменатото окончателно решение на импе­раторското правителство, най-покорно Ви моля, почитаеми госпо­дине, да благоволите да окажете съдействие на лица благонадежд­ни, изявяващи готовност да вземат дейно участие в отстраняване­то на принц Кобургски от България.“

Секретно съобщение на императорския посланик в Буку­рещ до началника на Азиатския департамент от 10 октом­ври 1887г., № 515

„Служещият в канцеларията на поверената ми императорска мисия драгоман на нашето консулство в Русчук ми предаде, че пребиваващият в Русчук руски поданик - артилерийският поручик Порфирий Колобков, има интимни връзки с някои влиятелни офи­цери в България, чрез посредничеството на които г-н Якобсон смя­та да действа по въпроса за отстраняването на принц Кобургски.

Поканен от мен в Букурещ, поручик Колобков на направеното му предложение да ни бъде полезен по горепосочения въпрос изра­зи своята пълна готовност и обърна внимание на някои офицери от българската армия, бивши негови колеги. По мнението на г-н Ко­лобков неуспехът на русчукската революция е последвал от ху­манното отношение към делото на покойния майор Узунов. За предотвратяване на такива съдбоносни последствия поручик Колобков посочва майор Паница, който, ако изяви съгласие за отстраняването на принц Кобургски от България, няма да бъде придирчив в средствата за постигане на целта, и само при такива условия може да се разчита на успех.

Имайки предвид, че по сведения на императорската мисия ма­йор Паница, бидейки привърженик на принц Батенберг и сподвижник на незаконните български управници, винаги е стоял начело на тези от българските офицери, които са ни оказвали противодейст­вие, аз не мога да разреша на г-н Колобков да влиза в преговори с назования офицер по въпроса за отстраняването на принц Кобург­ски от мое име, но му поръчах да влезе в частни връзки по този въпрос с г-н Паница и да ми съобщи за последствията.

Довеждайки за това до знанието на Ваше Превъзходителство, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, след съвещание с пребиваващите в Петербург български офицери относно предложението, направено от г-н Колобков, да благоволи­те да ме уважите с уведомление.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 18 октомври 1887 г.

„В отговор на съобщението от 10 октомври, № 515, имам чест­та да уведомя Ваше Превъзходителство, че независимо от неласкавите отзиви на пребиваващите тук български офицери за майор Паница аз намирам за възможно да се разреши на драгомана на нашето русчукско консулство да води частни преговори с поручик Колобков относно намеренията на майор Паница и неговите дру­гари по въпроса за отстраняването от България на принц Кобургс­ки.

Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше превъзходителство да благоволи да даде наставления на г-н Якоб­сон да бъде твърде внимателен в дадения случай, за да не разкрие нашето участие в конспиративното отстраняване на принц Кобург­ски от България.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 2 ноем­ври 1887 г.

„Поручик Колобков ми съобщи, че майор Паница от името на българските офицери и с пълномощия от новообразуваната в Бъл­гария опозиционна на правителството партия желае да предаде на мен или на първия секретар на поверената ми императорска мисия условията, при които може да се постигне отстраняването на принц Кобургски от България и образуването на ново правителст­во в Княжеството с императорски комисар начело.

Не доверявайки се изобщо на предложенията на майор Паница, аз поръчах на драгомана на консулството да се отправи за Русчук, да узнае предварително в какво се заключават условията на майор Паница и от името на какви български офицери действа той.

Сега г-н Якобсон ми донася, че майор Паница, искайки среща с г-н Виламов, не желае да предаде своите условия чрез посредни­чеството на други чиновници от императорската мисия.

Вследствие на това имам честта да помоля Ваше Превъзходи­телство да благоволи да ме уведоми намирате ли Вие, почитаеми господине, от Ваша страна за възможно да предоставим на майор Паница среща с г-н Виламов и да се влиза с назования офицер в непосредствени преговори по гореспоменатия въпрос.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 4 но­ември 1887 г.

„В отговор на секретната телеграма от 2 този ноември имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че е желателно пре­говорите на първия секретар на императорската мисия с майор Па­ница да имат частен характер и срещата на г-н Виламов с назова­ния офицер да се проведе в един от крайбрежните градове на Ру­мъния. За условията на майор Паница и резултатите от преговори­те с него благоволете, почитаеми господине, да ме уважите с уве­домление по телеграфа.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския депар­тамент до императорския посланик в Букурещ от 18 ноем­ври 1887 г.,№ 1068

„Почитаеми господин Михаил Александрович, препоръчаният ми от Ваше Превъзходителство руски поданик - търговецът Нико­лай Новиков, изрази своята готовност да ни бъде полезен и да оказва съдействие при отстраняването на принц Кобургски от Бъл­гария.

За това, щото отстраняването на Кобургски от България по ле­гален или конспиративен начин да последва едновременно с експе­дицията на капитан Набоков в Бургас, г-н Новиков се отправя за София през Букурещ и Белград с цел да предприеме дейно участие в това дело.

Търговецът Новиков смята за възможно за определено възнаг­раждение да намери в София хора, способни по конспиративен на­чин да отстранят принц Кобургски от пределите на Княжеството.

Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане за да­ване на търговеца Новиков 64 000 франка от сумата на окупацион­ния фонд. Заедно с това смятам за свой дълг да прибавя, че от го­репосочената сума 4000 франка следва да се отделят за лични раз­ходи на търговеца Новиков за отиването му в София и обратно.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент, 3 декември 1887 г.

„Смятам за свой дълг да доведа до знанието на Ваше Превъзхо­дителство, че вчера беше командирован от мен в гр. Гюргево пър­вият секретар на императорската мисия за водене на преговори с майор Паница по въпроса за отстраняването на принц Кобургски от България и съставянето на ново правителство в Княжеството. Майор Паница направил заявление за това, че той действа по пъл­номощия на други български офицери и представители на Народ­ната партия в България, исканията на които се заключават в след­ното: 1) В отпускане от императорското правителство на оръжие и боеприпаси за въстание в Македония; 2) В признаване на времен­ното правителство в Княжеството след отстраняването на принц Кобургски от България; 3) Временното правителство може да бъ­де съставено от следните лица: Радославов, Драган Цанков, доктор Моллов, Тодор Бурмов, полковник Николаев и за главнокоманд­ващ на армията пък - него майор Паница; 4) Временното прави­телство е задължено да покани в България императорски комисар, който може да бъде назначен от императорското правителство от лицата на военното ведомство, с изключение на генерал-майор ба­рон Николай Василиевич Каулбарс; 5) Под ръководството на им­ператорския комисар ще бъде свикано Велико народно събрание, на което ще бъде предоставен избор на княз за вакантния българс­ки престол от кандидатите, посочени от императорското правител­ство, но без да се изключва кандидатурата на принц Батенберг; 6) Емигрантите от българските офицери могат да се върнат в Бълга­рия само след избирането на княз. Другите емигранти могат да се върнат в България след съставяне на временното правителство; 7) След избирането на княз на руските офицери могат да бъдат пре­доставени в България длъжностите на военен министър и коман­дири на бригади, а другите длъжности трябва да бъдат заети изк­лючително от български офицери; 8) На съд и наказание за убийс­твото на капитан Кръстев в Силистра и за смъртните наказания на офицери и други лица в Русчук да бъдат подложени само бившите български регенти, майор Петров, капитаните: Андреев, Ангелов, Сапунов, Тепавски, поручик Марков, и русчукският префект Ман­тов; другите лица да се освободят от отговорност.

Майор Паница, без да се съмнява в благоприятния изход на въстанието в Македония, ходатайства пред императорското прави­телство за оказване на съдействие за присъединяване на тази про­винция към България. Освен това назованият офицер, връчвайки на г-н Виламов писменото заявление, го моли, ако е възможно, също­то лично да представи на благоусмотрението на императорското Министерство на външните работи.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 5 де­кември 1887 г.

„Председателят на Санктпетербургския комитет на Славянско­то благотворително дружество се е обърнал към министъра на външните работи с ходатайство за отпускане на оръжие и боепри­паси за експедицията на капитан Набоков в България. На направе­ното до нашия посланик в Константинопол запитване за възмож­ността за преминаването на експедицията на г-н Набоков през тур­ска територия и за очаквания успех на споменатата експедиция, тайният съветник Нелидов е уведомил статс-секретаря Гирс, че за експедицията на капитан Набоков, като състояща се от българи и черногорци, тайно и безпрепятствено преминаване през Турция е възможно, а що се отнася до очаквания успех от тази експедиция, то г-н Нелидов, основавайки се само на отзивите на пребиваващия в Константинопол българин Драган Цанков за малочислеността на Бургаския гарнизон и неблагоразположението на българското на­селение към настоящото българско правителство, разчита на бла­гоприятен изход. Освен отзива на г-н Драган Цанков нашият пос­ланик в Константинопол няма други сведения от България.

При разглеждане на ходатайството на председателя на Славянс­кото благотворително дружество, а така също съдържанието на секретната телеграма на Ваше Превъзходителство от вчерашна дата министърът на външните работи е изразил желание, щото първият секретар на императорската мисия лично да представи на статс-секретаря Гирс своите заключения по заявлението на майор Паница.

Разрешавайки на колежкия съветник Виламов двуседмичен от­пуск в Русия, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзхо­дителство да благоволи да направи разпореждане да му се даде от сумата на окупационния фонд куриерска дажба до Санкт Петер­бург и обратно в Букурещ в установения размер и да предложите на г-н Виламов незабавно да пристигне в Петербург.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския депар­тамент до императорския посланик в Букурещ от 20 де­кември 1887 г., № 3159

„Почитаеми господин Михаил Александрович, след като разг­леда заявлението на майор Паница, изслуша личното заключение на колежкия съветник Виламов и отзивите на българските емиг­ранти за поведението на споменатия офицер, императорското Ми­нистерство на външните работи стигна до следните изводи: хода­тайството за отпускане на оръжие, боеприпаси и парични средства за въстание в Македония даже при негов благоприятен резултат не съответства на нашите интереси на Балканския полуостров въоб­ще, и особено в България.

Резултатът от македонското въстание може да бъде само възс­тановяване в тази провинция на автономното управление съгласно постановленията на Берлинския договор. При съществуването в Македония на разни елементи, враждебни един на друг, едва ли може да се очаква трайно автономно управление в тази провинция и в последния случай неминуемо ще последва вмешателство на ев­ропейските държави във вътрешното управление на Македония и може би дори чуждестранна окупация. Не подлежи на съмнение, че при враждебното настроение против нас от страна на съюзните държави и Англия окупацията на Македония ще бъде предоставена на Австро-Унгария, в интерес на която е признаването на закон­ността на настоящото българско правителство с принц Кобургски начело.

Майор Паница в своето заявление между другото препоръчва лица, от които може да бъде съставено в България временно пра­вителство, а именно: Радославов, Драган Цанков, доктор Моллов, Тодор Бурмов, полковник Николаев, под главното командване на него, Паница. Но заявлението на споменатия офицер и в това отно­шение не подлежи на удовлетворение за това, че след приемане на управлението на Княжеството от императорския комисар тамош­ното министерство ще бъде съставено не от лица, принадлежащи на различни политически партии в България, а от тези, които предварително ще изявят своята готовност да изпълнят ис­канията на императорското правителство и за които гене­рал-майор барон Каулбарс своевременно доведе до знанието на статс-секретаря Гирс.

Що се отнася до исканията на майор Паница за определяне от императорското правителство на кандидата за заемане на българс­кия княжески престол, то този въпрос е окончателно решен в този смисъл, че Княжеството може да се управлява под върховно­то командване на Негово величество Господаря Император и височайше назначен наместник, съхранявайки при това силата на съществуващата в България конституция. Генерал-майор барон Каулбарс на 13 септември миналата година официално е съобщил на българските управници, а така също гласно е предал на българ­ския народ за гореспоменатото решение на императорското прави­телство. В своето съобщение барон Каулбарс ясно е изразил в т. 9: „Ние искаме Великото народно събрание да се събере само след избори, проведени без всякакво принуждение и съвършено свобод­но; защото желаем българският народ възможно по-откровено и по-свободно да се заеме с обсъждане на въпроса за избор на княз и своето бъдеще.“

Императорското правителство не предоставя на Великото на­родно събрание правото на избор на княз, а само да обсъди въпро­са за избора, т. е. следва ли въобще българският народ да избира отделен княз, или да се управлява Княжеството на горепосочените принципи. Следователно назначаваният в България императорски комисар не може да дава на бъдещото българско Велико народно събрание указания за един или друг кандидат за княжеския прес­тол.

Относно признаването от нас на законността на бременното правителство след отстраняването на принц Кобургски от Бълга­рия, то в това отношение ходатайството на майор Паница чрез ко­мандироването на императорския комисар в България само по се­бе си е удовлетворено.

Не е неизвестно на Ваше Превъзходителство, че при последна­та нота на императорското Министерство на външните работи за признаване незаконността на пребиваването на принц Кобургски в България в качеството на тамошен княз виенският кабинет се ста­раеше да узнае за нашите по-нататъшни намерения по отстранява­нето на самозвания княз в България. Не влизайки в дипломатичес­ка преписки и избягвайки създаването на какъвто и да е български въпрос, императорското правителство с височайше благоволение реши да направи официално съобщение за това, че след отстраня­ването от България на принц Кобургски всякакво правителство в Княжеството ще бъде признато от нас за законно. Аз смятам, че това правителствено съобщение ще подейства на умовете на бъл­гарските офицери и другите влиятелни лица в Княжеството, за да се ускори отстраняването на препятствията към сближаването на Русия с България - тези препятствия се заключават единствено в лицето на незаконния княз Кобургски.

По отношение на службата на наши офицери в българската ар­мия майор Паница в своето заявление ходатайства за назначаване в България на руски военен министър и командири на бригади; а всички останали длъжности могат да бъдат заети от български офицери, но това ходатайство не може да бъде удовлетворено в дадения момент по следните съображения.

Последните събития в България от 9 август на миналата година включително доказаха най-пълната дезорганизация на българската армия, отсъствие у тамошните офицери на понятие за дълга на клетвата, за верността към престола и отечеството, следователно при такова състояние на българската войска този, който ще бъде назначен за императорски комисар, също не може да бъде гаранти­ран срещу измяна, а още по-малко за точно изпълнение на негови­те заповеди.

Освен това при разглеждане на въпроса за окупацията, за въд­воряване на необходимия ред в Княжеството, съгласно исканията на генерал-майор Каулбарс във Военния съвет беше постановено, че за избягване на вмешателство на други европейски държави по българския въпрос императорското правителство е длъжно да се грижи не за издръжка в България на окупационен корпус, а само да попълни сегашната българска армия с наши пехотни, кавале­рийски полкове и артилерия. При такова попълване на войската, разбира се, е немислимо български офицер да командва полк, в който половината от състава е от нашата войска.

Неблагоприятният изход на революцията в Софийска, Бургас­ка, Силистренска, Русчукска и други местности в България доста­тъчно убеди императорското Министерство на външните работи в пълната неспособност на българските офицери да управляват и ръ­ководят народните движения в Княжеството.

На това основание не трябва да се разчита на действията на ма­йор Паница и неговите другари по революционно движение. Пред­вид на това, а така също основавайки се на отзивите на председате­ля на комитета на Славянското благотворително дружество и на съобщението на нашия генерален щаб, министерството реши да снабди експедицията на капитан Набоков с всичко необходимо и за някое време да преустанови преговорите с майор Паница, макар последният да изяви съгласие за изменение на някои условия, из­ложени в неговото заявление.

Предпочитайки експедицията на капитан Набоков пред всякакви съглашения с български офицери, императорското министерство командирова в Константинопол първия секретар на поверената на Ваше Превъзходителство императорска мисия за окончателните условия с г-н Набоков и за реда на управление на заетите от него местности в България до пристигането на подкрепления от Одеса. Затова е разрешено на колежкия съветник Виламов да даде на ка­питан Набоков парични средства за издръжка на хората, събрани от него за споменатата експедиция.

Вследствие на гореизложеното смятам за свой дълг да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи под благовиден предлог да преустанови преговорите с майор Паница, макар и по частен път с посредничеството на поручик Колобков.

Моля Ви, почитаеми господине, да приемете моите уверения в моето съвършено уважение и също такава преданост.“

Шифрована телеграма на руския императорски посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент, 20 януари 1888 г.

„Пристигналият от София търговец Новиков довежда до мое знание, че възложеното му поръчение за организиране на отстра­няването на принц Кобургски от България по конспиративен начин не е изпълнено предвид на строгите мерки, предприемани от со­фийските власти, за охрана на личността на принца главно след ек­спедицията на капитан Набоков. За довършване на предприетото дело по съвета на лица, благонадеждни и изявяващи своята готов­ност да вземат активно участие, търговецът Новиков смята да употреби динамитни патрони.

Съгласно ходатайството на г-н Новиков имам честта най-по­корно да помоля Ваше Превъзходителство, ако признава за въз­можно, да благоволи да направи разпореждане за отпускане от на­шите складове на динамитни патрони за доставяне в Русчук, където очакват пристигането на принц Кобургски.“

Секретно съобщение на руския императорски посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 23 януари 1888 г., № 67

„Българският военен министър полковник Муткуров е напра­вил предложение на пребиваващите в София поручик Колобков и търговеца Новиков да поемат доставка за българската армия от нашите оръжейни заводи на 30 000 пушки берданки и 3000 револ­вера „Смит & Уесън“.

Ходатайствайки за отпускане на търговски начала от Държав­ните оръжейни заводи на пушки и револвери за доставка на същи­те на българската армия, търговецът Новиков намира, че посредс­твом тези доставки като имащи материална изгода той може да привлече на наша страна някои от влиятелните български офице­ри. Пребивавайки в България като доставчик на оръжие за тамош­ната армия, г-н Новиков по-свободно ще може да действа по рабо­тите на организираната от него конспирация против принц Кобург­ски.

Поднасяйки ходатайството на търговеца Новиков на благоск­лонната преценка на Ваше Превъзходителство, смятам за свой дълг да прибавя, че аз от своя страна в този момент смятам за въз­можно да се удовлетвори горепосоченото ходатайство на г-н Но­виков за отпускане на търговски начала на пушки и револвери от нашите оръжейни заводи за доставка на такива на българската ар­мия.

За последствията имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да ме почете скоро с уведомяване по телегра­фа, за да съобщя на пребиваващия сега в Букурещ търговец Нови­ков.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до руския императорски посланик в Букурещ от 10 февруари 1888 г.

„В отговор на секретно съобщение № 67 имам честта да уведо­мя Ваше Превъзходителство, че ходатайството на търговеца Но­виков да му се отпусне оръжие за доставка на българската армия, беше съобщено на нашето военно министерство. Сега генерал-адютант Вановски е уведомил статс-секретаря Гирс, че военното министерство не намира пречки за отпускане от нашите оръжейни заводи на търговеца Николай Новиков на исканото от него коли­чество от пушки и револвери за доставка на същите на българска­та армия. Търговецът Новиков е длъжен да внесе в местната фи­нансова служба стойността на оръжието по цени, определени от Главното артилерийско управление, т. е. 21 руб. и 60 коп. за пушка и 17 руб. и 50 коп. за револвер.“

Шифрована телеграма на руския императорски посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент, 12 февруари 1888 А

„Съдържанието на секретната телеграма съобщих на търговеца Новиков и на поручик Колобков. Последният се отправя в София за сключване на контракт с военното министерство за доставка на пушки и револвери. Търговецът Новиков се отправя за Петербург, за да доложи лично на Ваше Превъзходителство за хода на органи­зирането на конспирация против принц Кобургски и да ходатайст­ва да му се отпуснат динамитни патрони.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент, 12 февруа­ри 1888 г.

„Поручик Колобков, упълномощен за образуване в София на революционен комитет под председателството на майор Паница, действащ с цел организирането на революционното движение в Македония и отстраняването от власт на настоящото българско правителство начело с принц Кобургски, ми предаде писмено заяв­ление на споменатия комитет, в което ходатайства за отпускане на парични средства в размер на 60 000 фр., необходими по мнение на комитета за постигането на горепосочената цел.

Предавайки ходатайството на комитета на благосклонната пре­ценка на Ваше Превъзходителство, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да почетете да ме уведомите за последвалия резултат.“

Секретно писмо на императорския посланик в Букурещ на името на министъра на външните работи от 16 февруа­ри 1888 г., № 132

„Почитаеми господин Николай Карлович, смятам за приятен дълг да доведа до знанието на Ваше Високопревъзходителство, че подполковникът от генералния щаб Суботич, командирован от во­енното министерство в Румъния, за да направи секретни снимки на плановете за фортификация и укрепление, изпълнявайки възложе­ното поръчение дейно и усърдно, с пълно познаване на работата, успя да стигне до благоприятен резултат.

Заедно с това обръщам благосклонното внимание на Ваше Ви­сокопревъзходителство на съдействието, оказано на подполковник Суботич от страна на командированите от румънското военно ми­нистерство към споменатия щабофицер, поручиците N и N... . Смятам за справедливо да се причислят господата N и N... в знак на признателност към кавалерите на императорски и царски орде­ни и да се наградят с нашите орденски знаци „Св. Станислав“ - III степен.

Що се отнася до старателното изпълнение на служебните за­дължения от нашите инженери, командировани на разпореждане на подполковник Суботич при секретното снимане на плановете за фортификация, действащи като амбулантни търговци и прости ра­ботници, г-н Суботич от свое име е направил предложение на на­чалника на Военнонаучния комитет на генералния щаб генерал-ма­йор Фелдман.

Предоставяйки на благоусмотрението на Ваше Високопревъзходителство моето ходатайство за награждаването на поручиците господата N и N с наши орденски знаци „Св. Станислав“ - III сте­пен, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да не откажете да ме почетете с уведомление за последствията.

С най-дълбоко уважение и съвършена преданост, имам честта да бъда, почитаеми господине, най-покорен слуга на Ваше Високопревъзходителство.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 3 март 1888 г.

„В отговор на секретната телеграма от 12 на миналия февруари имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че ходатайство­то на образувания в София революционен комитет за отпускане на 60 000 фр. не подлежи на удовлетворяване на основание на това, че въстанието в Македония е признато от императорското правителс­тво за преждевременно. Що се отнася за въпроса за отстраняване на принц Кобургски от България, то преди разрешението за даване на посочената сума за постигането на тази цел е желателно да се знае с какви средства разполага назованият комитет и какви лица имат намерение да участват в тази работа, така също и за самия начин на отстраняване на Кобургски.

Вследствие на това най-покорно Ви моля, почитаеми господи­не, да поръчате на драгомана на нашето русчукско консулство по частен път да води преговори по този въпрос с пребиваващия в Русчук поручик Колобков и за последствията да благоволи да ме уведоми по телеграфа.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 5 април 1888 г.

"Съдържанието на секретната телеграма от 3 на миналия март беше съобщено на майор Паница чрез посредничеството на пору­чик Колобков. Сега последният ме уведоми, че софийският рево­люционен комитет отново ходатайства за отпускане на парични средства в известен размер с цел отстраняването на принц Кобург­ски от България и че по решение на споменатия комитет принц Кобургски ще бъде отстранен по същия начин, употребен на 9 ав­густ 1886 г. при отстраняването на принц Батенберг от Княжест­вото.

Съобщавайки гореизложеното на благоусмотрението на Ваше Превъзходителство, смятам за свой дълг да допълня, че от своя страна не мога да се отнасям с пълно доверие към ходатайството на майор Паница и образувания от него в София революционен ко­митет.“

Секретно писмо на началника на Азиатския департа­мент до императорския посланик в Букурещ от 2 май 1888 г., № 1056

„Почитаеми господин Михаил Александрович, нашият посла­ник в Берлин в своето писмо на името на статс-секретаря Гирс до­вежда до знанието на императорското Министерство на външните работи за това, че германският император Вилхелм II е решил да посети нашия августейши монарх. Граф Шувалов смята, че от това височайше посещение ние можем да се възползваме за разрешение по взаимно споразумение на българския въпрос и да постигнем доброволно оставяне на Княжеството от принц Кобургски.

Оповестявайки за гореизложеното, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпо­реждане да се преустановят за известно време действията по въп­роса за отстраняването на принц Кобургски от България, макар и по благоприятен начин. Заедно с това смятам за свой дълг да при­бавя, че министърът на външните работи изрази своето желание, щото Вие, почитаеми господине, да не се отказвате да присъствате в Петербург по време на пребиваването тук на германския минис­тър на външните работи за съдействие при обмяна на дипломати­чески ноти по българските дела.

Най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да приемете мои­те уверения в моето съвършено уважение и същата преданост.“

Шифрована телеграма на императорския пълномощник до началника на Азиатския департамент от 10 юни 1888 г.

„Пребиваващият в България търговец Николай Новиков ми съ­общи, че от него са намерени хора, изявяващи готовност за конс­пиративно отстраняване на принц Кобургски от България.

Предавайки ми за гореспоменатото, г-н Новиков ходатайства да му се отпуснат динамитни патрони за извършване на горепосо­ченото действие, а така също парично обезпечаване на семействата на хората, решили и себе си да подложат на печална участ. За раз­мер на обезпечението г-н Новиков смята достатъчни 50 000 фр.

Донасяйки за гореизложеното, имам честта най-покорно да по­моля Ваше Превъзходителство за разпореждането по въпроса на ходатайството на търговеца Новиков да почетете да ме уведоми­те.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до руския императорски посланик в Букурещ от 10 юли 1888 г.

„Съгласно молбата на пребиваващия сега в Петербург поручик Колобков имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че след доклада на статс-секретаря Гирс пред Господаря Император на секретната преписка за доставка на пушки за българската армия на Негово величество във 2-ия ден на този месец юли бе благоугодно височайше да повели: да се отпуснат от Държавните оръ­жейни заводи за доставка на българската армия исканото количес­тво винтовки № 2 и револвери „Смит & Уесън.“ За изпълнение на неговото височайше, на Господаря Император, повеление е съоб­щено чрез посредничеството на военното министерство на Главно­то артилерийско управление за отпускане от Тулския оръжеен за­вод на пушки и револвери, така също е уведомен временният одес­ки генерал-губернатор за безпрепятственото изнасяне от предели­те на Империята на пушките и револверите, предназначени за дос­тавка на българската армия от предприемачите: поручик Колобков и търговеца Новиков.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 14 ав­густ 1888 г.

„Ходатайството на търговеца Новиков, изложено в секретната телеграма от 10 този месец, не подлежи на удовлетворяване на ос­нование на това, че г-н Новиков до този момент с нищо не е оправ­дал доверието към него. Пребиваващият в Петербург по работите за отпускане на пушки за българската армия поручик Колобков лично ми предаде за това, че договорът за доставка на пушки е взет от Колобков на търговски начала. Новиков не е имал никакво участие в тази работа, но възползвайки се от това, че разрешение­то за отпускане на пушките е последвало на негово име, на Нови­ков, той получава от Колобков 30 000 фр. възнаграждение. В ин­тимни връзки с български офицери Новиков не е бил и не е, и бъл­гарският военен министър не се е обръщал с молба за доставка на пушки към Новиков, а е направил предложение на Колобков за та­кава доставка.

Съобщавайки за гореизложеното, имам честта най-покорно да помоля Вас, почитаеми господине, да прекратите всякакви връзки по българските дела с търговеца Новиков като човек некомпетен­тен и незаслужаващ за подобни работи доверието на императорс­кото министерство.“

Секретно съобщение на пълномощника до началника на Азиатския департамент от 8 ноември 1888 г., № 405

„Руските поданици, извършващи в Румъния разносна продажба на руски картини, икони и железарски стоки, а така също и руските коновали (ветеринарни лечители – бел. П. Н.) са заявили в императорската мисия жалба срещу дейст­вията на местните власти, които ги подлагат на различни преслед­вания и им забраняват да извършват търговия по румънските села. Особено строги мерки се предприемат срещу нашите разносни търговци (амбулантни търговци и коновали) в Илфовски окръг. На направеното от мен устно запитване до румънския министър на външните работи по съдържанието на гореспоменатата жалба на руските поданици г-н Карп ми отговори, че румънският търговски устав забранява извършването на разносна търговия на стоки. А що се отнася до руските коновали, тези мерки са предизвикани вследствие проверките от полицейските власти на паспортите на чужденците, пребиваващи в селищата, и че никакво изключение не е направено по отношение на руските поданици.

Между това отговорът на румънския министър на външните работи не трябва да се смята за удовлетворителен на основание на това, че търговският устав, съществуващ в Румъния, забранява разносната търговия на различни стоки, но тази забрана не се разп­ростира върху продажбата на картини, икони и железарски стоки.

Предприеманите от полицейските власти мерки против руските коновали и забраната за тяхното временно пребиваване в селищата по думите на румънския министър са били предизвикани вследст­вие проверка на паспортите на чужденците, пребиваващи в околия­та, и не е било направено никакво изключение за руските подани­ци. Но обяснението на г-н Карп се оказва несправедливо затова, защото от императорската мисия е проучено, че никаква проверка на паспортите на чужденците не се извършва от полицейските власти и че строгите мерки се предприемат само против руските поданици; тогава, когато австрийските поданици и особено унгар­ците пребивават във всички местности на Кралството и безпрепят­ствено извършват търговия.

Донасяйки за гореизложеното, имам честта най-покорно да по­моля Ваше Превъзходителство да благоволите да ме снабдите с Вашите, почитаеми господине, указания, как следва да постъпи императорската мисия за прекратяване на по-нататъшното прес­ледване от страна на местните власти, на което подлагат пребива­ващите в Кралството руски поданици.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския депар­тамент до императорския пълномощник в Букурещ от 13 декември 1888 г., № 2305

„В отговор на секретното съобщение от 7 на миналия месец но­ември, № 405, имам честта да Ви уведомя, почитаеми господине, че статс-секретарят Гирс е изразил пред пребиваващия тук румън­ски посланик крайното неудоволствие на императорското прави­телство от действията на румънските кралски власти по отноше­ние на пребиваващите в Румъния руски поданици. Аз смятам, че заявеното неудоволствие на императорското правителство ще пов­лияе на крал Карл за назначаване на ново министерство в Румъния от по-благоприятни за нас лица. По такъв начин може да се разчи­та, че при новото министерство руските поданици няма да са под­ложени на преследване от страна на тамошните власти.

Вследствие на това Ви моля, почитаеми господине, при повта­ряне на случаите на преследване на руски търговци и други руски поданици от страна на румънските власти да съставяте в импера­торската мисия протокол с подробно излагане на жалбата на рус­кия поданик и размера на щетите, причинени му от незаконните действия на кралските власти. Тези протоколи благоволете да дос­тавяте с куриер в императорското Министерство на външните ра­боти, съдържанието на които ще бъде своевременно доложено на височайшето благоусмотрение на Господаря Император.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския изпълняващ длъжността в Букурещ от 23 декември 1888 г.

„Председателят на комитета на Санктпетербургското Славянс­ко благотворително дружество се е обърнал към директора на Де­партамента на държавната полиция с молба за това, щото чинов­ниците на Държавната полиция да оказват съдействие на българи­те при отстраняването на принц Кобургски, а така също при отст­раняването на тамошните управници от власт. Изпратените в Бъл­гария агенти на тайната полиция във вид на риболовци са уведоми­ли действителния щатски съветник Дурново, че при оглеждането на русчукско-варненската железопътна линия агентите са намери­ли, че при Чукур-чифлик е твърде удобно да се извърши катастро­фа на влака.

Съобщавайки за гореизложеното, г-н Дурново ме известява, че подведомствените му агенти, можещи да ръководят това действие, пребивават в гр. Измаил и в случай на необходимост могат да пристигнат в Русчук в качеството на рибари.

Вследствие на това Ви моля, почитаеми господине, да обявите на лицата, изявяващи готовност да извършат горепосоченото дейс­твие, че взривните вещества и плановете на местността ще им бъ­дат доставени от руски рибари в Русчук в определеното време, а така също да се съобщи на началника на жандармсрийското управ­ление в гр. Измаил.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския пълномощник в Букурещ от 3 февруари 1889 г.

„В местния печат се появи кореспонденция от Букурещ, в която подробно е описано изгонването от Румъния на руските амбулант­ни търговци и коновали на брой 63 души. Нямайки никакви сведе­ния по този въпрос, императорското Министерство на външните работи сметна за свой дълг да запита редакторите на посочените вестници за личността на кореспондента.

Сега е известно, че автор на горепосочената кореспонденция е Константин Красилников, бивш чиновник в императорската мисия, който се е намирал в Букурещ по време на изгонването от Румъ­ния на описаните от него в кореспонденцията лица и тяхното арес­туване от тамошната полиция.

Вследствие на това имам честта най-покорно да Ви помоля, по­читаеми господине, незабавно по телеграфа да доставите в минис­терството точни сведения за причините, подбудили румънските власти към арест и изгонване от Румъния на 63 руски поданици и за действията на императорската мисия по този въпрос.“

Секретно съобщение на императорския пълномощник в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 5 февруари 1889 г., № 104

„Съгласно секретната телеграма от 3 този месец смятам за свой дълг да донеса на Ваше Превъзходителство, че новините, съ­общени от Константин Красилников от Букурещ в неговата корес­понденция, са преувеличени. Местните власти забраниха на някои от нашите амбулантни търговци да извършват разносна търговия по селата и вследствие на тази забрана нашите амбулантни тър­говци доброволно заминаха в Русия. На кратковременен арест са били подложени тези от руските поданици, чиито паспорти не са били с визи от императорската мисия и в които няма надписи нито на френски, нито пък на немски, а на това основание селските власти са се усъмнили в достоверността на горепосочените пас­порти. Известните на Ваше Превъзходителство братя Сирацеви са били арестувани вследствие указания на някои села на Илфовски окръг за участие на споменатите лица в агитация на селското дви­жение. Макар че при извършения от селските власти обиск нищо подозрително не е намерено у Сирацеви, при все това по различни причини сметнах за невъзможно по-нататъшното им пребивава­не в Румъния. За арести на руски поданици в Турну Северин и тях­ното изселване в Сърбия до този момент в императорската мисия няма сведения. По жалбите за незаконни действия на местните власти, донесени от руските поданици, в канцеларията на импера­торската мисия са съставени протоколи и своевременно са изпра­тени с куриер в Азиатския департамент. Освен това по горепосоче­ните жалби императорската мисия направи протест пред кралското Министерство на външните работи, искайки необходимото удов­летворение.

Заедно с това имам честта да прибавя, че никого от руските ко­новали румънските власти не са арестували. Командированите в Румъния и България чиновници на Държавната полиция в костю­ми на наши коновали са привлекли вниманието на местните власти вследствие на непосредственото изпращане от тях на телеграми до разни длъжностни лица в Русия. За избягване на по-нататъшни преследвания аз помолих статския съветник Мишченко да даде наставления на чиновниците на Държавната полиция, пребиваващи тук в костюмите на разни коновали, незабавно да напуснат страна­та. Едновременно с това аз посъветвах действителните руски ко­новали също за известно време да заминат за Русия, давайки им парични помощи за връщане в родината.

От България довеждат до знанието на императорската мисия, че пребиваващите там чиновниците на нашите тайни служби са привлекли вниманието на тамошните власти. Българските власти са предали на румънското Министерство на външните работи те­леграми, изпратени до разни лица на щат в Департамента на дър­жавната полиция от жената на щатския съветник Вашченко и ма­дам Биндт. Телеграмите са предадени, тъй като по външно съдър­жание тези телеграми сякаш са се отнасяли до народното движе­ние в Румъния, в което са взели участие споменатите лица.

Донасяйки за гореизложеното, имам честта най-покорно да по­моля Ваше Превъзходителство да благоволите да разпоредите да се съобщи на директора на Департамента на държавната полиция, щото за в бъдеще подведомствените на департамента чиновници, пребиваващи в Румъния, да се свързват със съответните власти в Русия чрез посредничеството на императорската мисия.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския депар­тамент до императорския пълномощник от 15 февруари 1889 г., № 402

„Основавайки се на протоколите, съставени в императорската мисия, и на Вашите донесения, императорското Министерство на външните работи забелязва, че с нищо не се открива участие на чи­новниците на Държавната полиция във въстанието на селяните в Румъния. От сведенията на Департамента на държавната полиция се вижда, че подведомствени негови чиновници във вид на руски коновали и амбулантни търговци не са били командировани в Илфовска околия и че изпратените от тях телеграми както от Бълга­рия, така и от Румъния нищо осъдително не съдържат. Следова­телно в забраната на руските амбулантни търговци да продават картини, икони и железарски стоки се вижда само едно враждебно настроение на сегашното кралско министерство и подведомстве­ните му административни власти против императорското прави­телство. В изселването на руските поданици от Румъния така също се забелязва явно нарушение на тамошното министерство на ос­новните закони на Кралството, съгласно които чуждите поданици могат да подлежат на изселване само по съдебна заповед или пък по постановление на Министерския съвет, утвърдено от краля. А руските амбулантни търговци и коновали са изселени от Румъния по административен ред без спазване на съществуващото там за­конодателство. По такъв начин руските поданици, пребиваващи в Румъния, са лишени от покровителството на местните закони за защита на техните права и имущества от страна на кралските влас­ти.

Освен това за нашите интереси, т. е., за да можем да постигнем назначение на консервативно министерство в Румъния на нас ни е нужно да се възползваме от този случай, действайки по дадения въпрос по-енергично, без да се ограничаваме с нотата, изпратена от Вас на министър Карп. Вследствие на това имам честта най-по­корно да Ви помоля, почитаеми господине, до пристигането на им­ператорския посланик в Букурещ устно да предадете на румънския министър на външните работи в сериозна форма това, че импера­торското правителство не може да остави руските поданици без удовлетворение за щетите, понесени от тях поради незаконното разпореждане на румънските власти, и иска, щото руските подани­ци в Румъния да се ползват от еднакви права с пребиваващите в Кралството чужденци. А ако Вашето устно заявление не подейства и румънският министър не направи по него съответстващите раз­пореждания, то незабавно поискайте частна аудиенция при крал Карл, на когото заявете, че случаят на изселване на 63 руски пода­ници от Румъния, занимаващи се там с търговия, е произвел твър­де неблагоприятно впечатление на руския народ, изпитващ винаги дружелюбие към румънския, и че императорското правителство е поставено пред необходимостта да иска от настоящото кралско министерство нужното удовлетворение, което предвид на недру­желюбното настроение на сегашния румънски кабинет против Ру­сия може да повлече след себе си нежелателни и за двете държави последствия.

Заедно с това смятам за свой дълг да Ви съобщя, почитаеми господине, че императорският посланик тези дни ще пристигне в Румъния и ще се установи в Ясси (Яш – бел. П. Н.). Ако до това време не последва преобразуване на румънския кабинет, то по време на пребиваване­то на г-н Хитрово в Ясси вие ще подадете на румънския министър Карп писмена нота в окончателна форма, искайки удовлетворение по въпроса за изселването от Румъния на руските търговци, обез­щетение за техните загуби, а също така разрешение за безпрепятс­твеното им връщане в Румъния.

Що се отнася до чиновниците на тайната полиция, пребиваващи в Румъния и България, то от оценката на директора на Департа­мента на държавната полиция се оказва, че подведомствените на департамента чиновници действат съгласно дадените им инструк­ции, изпълнявайки дадените им поръчения правилно, енергично и добросъвестно. Г-н Дурново не намира за възможно да направи на горепосочените чиновници каквото и да е ограничение в техните действия.

А относно изпращането на телеграми от България и Румъния в Русия непосредствено до правителствени лица, то от обяснението по този въпрос се вижда, че чиновниците на тайната полиция, на­мирайки се в Румъния в качеството на руски коновали и амбулант­ни търговци, не са намерили за възможно, за да избегнат подозре­нията, често да посещават императорската мисия и в такива кос­тюми са сметнали за невъзможно да се обръщат към нейните чи­новници с молба за изпращане на шифровани телеграми. Въобще на длъжностни лица в Русия никакви телеграми не са изпращани. Госпожите Вашченко и Биндт действително са отправили от Бъл­гария няколко телеграми на адреси на частни лица в Русия, но с никакво осъдително съдържание, можещо да им навлече каквото и да е подозрение.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до министъра на външните работи от 30 март 1889 г.

„Имам честта да уведомя Ваше Високопревъзходителство, че съгласно молба на румънския министър-председател аз реших да приключа въпроса за изселването на наши търговци и коновали от Румъния с мирно споразумение с настоящото княжеско министер­ство като съставено от съчувстващи нам лица. Г-н Катаржи ми да­де обещание за това, че местните власти няма да препятстват сво­бодната търговия на нашите амбулантни търговци и на други рус­ки поданици, а също така за занаята на нашите коновали, ограни­чавайки се само това в паспортите на всички лица да се поставят визи от императорската мисия и от нашите консулства в Румъния.

Заедно с това смятам за свой дълг да доведа до знанието на Ва­ше Превъзходителство, че аз не мога да не удовлетворя молбата на г-н Катаржи по гореспоменатия въпрос на основание на това, че последният в някои отношения е посветен в действията на нашите агенти на тайната полиция в Румъния и България. Освен това за мен е крайно желателно да се заздрави съществуването на настоя­щото министерство в Румъния, начело на което е г-н Катаржи, който ни е напълно предан.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 28 ап­рил 1889 г.

„Имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че от Бъл­гария до императорската мисия достигат твърде неблагоприятни сведения, че принц Кобургски, усилвайки влиянието на католичес­кото духовенство в Княжеството, изразходва голяма парична сума за поддръжка на разни католически мисионери и явно допуска поругаване на православната вяра. По разпореждане на принц Кобур­гски и неговите сподвижници Търновският митрополит Климент е бил подложен на публични насилия от страна на полицейските власти.

Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да поднесе на Господаря Импе­ратор коленопреклонната молба на българското православно насе­ление за височайша помощ за православното духовенство.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 8 май 1889 г.

„Секретната телеграма на Ваше Превъзходителство от 28 на миналия април за насилието, извършено в България над митропо­лит Климент по разпореждане на принц Кобургски, бе доложена на Господаря Император от статс-секретаря Гирс.

Трогнат от небивалия в историята факт на насилие на поли­цейските власти против православен епископ, Негово величество крайно съжалява за това, че българският народ се отнася безучаст­но към защитата на православната вяра и че за съхранение на единствената опора на своето съществование православното насе­ление на България, обръщайки се за странична помощ, не се ста­рае само да противодейства на замислите на незаконния княз и на­силията на полицейските власти.

Предвид на това императорското Министерство на външните работи не намира за възможно да вземе каквото и да е участие в ходатайството на българското население, което се оказва недос­тойно за нашата помощ. Що се отнася лично до преосвещения епископ Климент, то в случай на нужда благоволете, Ваше Пре­възходителство, да му дадете от сумата на окупационния фонд па­рична помощ в размер по Ваша преценка.“

Секретно съобщение на императорския посланик в Буку­рещ до началника на Азиатския департамент от 14 юни 1889 г., № 198

„Почитаеми господин Иван Алексеевич, Драган Цанков и Пе­тър Станчев ми представиха писмено споразумение, съставено между политическите партии в България, по въпроса за отстраня­ването по конспиративен начин от пределите на Княжеството на принц Кобургски, а така също за съставяне на ново правителство в България начело с императорски комисар.

Предавайки ми посочения акт на споразумение на политически­те партии, който препращам приложен, а така също оригинално заявление на военния революционен комитет в София, главен пред­водител на който е майор Паница, в който вземат участие комен­дантът на град София, командирът на тамошната бригада подпол­ковник Кисов, господата Цанков и Станчев ми заявиха за оконча­телното решение от страна на водачите на партиите и господа офицерите от Софийския гарнизон относно отстраняването на принц Кобургски от пределите на Княжеството и свалянето на нас­тоящото незаконно правителство в България.

В качеството на упълномощени назованите лица ходатайстват за по-скорошно назначаване на императорски комисар, така че последният да може да пристигне в София за приемане на управле­нието на Княжеството в краен случай в течение на няколко дни след извършването на предполагания държавен преврат в Бълга­рия. Овен това г-н Цанков лично ходатайства за отпускане под не­гово разпореждане на парични средства, необходими за даване на помощи на някои лица, изявили своята готовност да вземат актив­но участие в извършването на държавен преврат в България и предварително съгласили се с другите за убийство на принц Ко­бургски.

Предавайки ходатайството на господата Цанков и Станчев на благосклонната преценка на Ваше Превъзходителство, имам чест­та да Ви уведомя, почитаеми господине, че молената от спомена­тите лица парична помощ може да бъде отпусната чрез посредни­чеството на нашата мисия в Белград, където г-н Цанков има наме­рение да се намира до извършването на държавния преврат в Бъл­гария.

Заедно с това смятам за свой дълг да добавя, че от сумата на окупационния фонд от мен е дадена на господата Цанков и Стан­чев парична помощ в размер на 10 000 фр. срещу разписка, тук приложена.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до руския императорски посланик в Букурещ от 22 юни 1889 г.

„Съгласно секретното съобщение от 14 на този юни имам чест­та най-покорно да моля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане за превеждане от сумата на окупационния фонд в нашата мисия в Белград 50 000 фр. за даване на парична помощ чрез посредничеството на Драган Цанков на лицата, изявили готовност да участват в извършването на държавен преврат в България.

За реда на даването на парична помощ и доставяне на отчет по тези разходи в Департамента на личния състав и икономическите работи от мен е съобщено непосредствено на нашия посланик в Сърбия.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския депар­тамент до руския императорски посланик в Букурещ от 22 юни 1889 г., № 879

„Почитаеми господин Михаил Александрович, директор-разпо­редителят на дружеството на Черноморско-Дунавското параходст­во уведоми императорското Министерство на външните работи за това, че вследствие на ходатайството на пребиваващи в Одеса бъл­гарски емигранти и председателя на комитета на Славянското бла­готворително дружество той е учредил в Турну Северин агенция на параходното движение с цел да се оказва възможното съдейст­вие на българите, имащи намерение през Сърбия да се промъкнат в София, за да ускорят изпълнението на предполагаемия държавен преврат. Княз Гагарин в своето писмо, известявайки за назначени­ето в Турну Северин като агент на капитана на българска служба Велинов и като помощник-агент емигранта Попов, моли статс-секретаря Гирс да окаже на споменатите лица нашето покровителство по време на пребиваването им в Румъния.

Вследствие на това имам честта най-покорно да моля Ваше Превъзходителство, ако намерите за възможно, да не отказвате покровителство на споменатите Велинов и Попов, а също така да им дадете за времето на тяхното пребиваване в Румъния наши протекционни визи за жителство в Кралството.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 3 юли 1889 г.

„От София достигат до мое знание сведения, че българското правителство окончателно е решило на 2-о число идния месец да провъзгласи независимостта на Княжеството и принц Кобургски - крал на съединена България.

Съобщавайки на Ваше Превъзходителство за гореизложеното, аз намирам за необходимо, щото императорското правителство своевременно да вземе всички възможни мерки за предотвратява­не на новия акт като нарушение от българските незаконни управи­тели на международните договори.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 4 юли 1889 г.

„В допълнение към вчерашната моя секретна телеграма за на­меренията на българското правителство да провъзгласи независи­мостта на Княжеството смятам за свой дълг да доведа до знанието на Ваше Превъзходителство, че от предаденото ми съдържание на донесенията на румънския представител на кралското Министерс­тво на външните работи в София се оказва, че въпросът за призна­ване на независимостта на българското княжество е окончателно решен и че в това решение взема дейно участие австро-унгарското правителство, което е сключило тайна военна конвенция с българ­ските незаконни управници.

Освен това от Русчук ми съобщават за пристигането на австро-унгарски щабофицери, които извършват там преглед на крепост­ните и артилерийски оръдия. От доставените ми сведения се виж­да, че горепосочените офицери се отправят за Шумле, Варна, Бур­гас, Филипопол, София и Видин.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 8 юли 1889 г.

„Съдържанието на секретните телеграми на Ваше Превъзходи­телство относно намеренията на българските управници да про­възгласят независимостта на Княжеството беше съобщено на на­шия посланик в Константинопол. Императорското Министерство на външните работи е поръчало на тайния съветник Нелидов при случай устно да предаде на великия везир неодобрителните отзиви на императорското правителство по отношение на новото наруше­ние от българските управници на международните договори и пра­вата на Негово величество Султана.

Що се отнася до сведенията, съобщени от Ваше Превъзходи­телство, относно тайна военна конвенция, сключена между австро-унгарското правителство и незаконните български власти, и при­съствието в България на австро-унгарски военни инспектори, то последното обстоятелство, съпоставяйки го с намеренията на бъл­гарите, при явно съдействие от страна на Австро-Унгария може да предизвика сериозни усложнения.

Предвид важността на факта - участие на Австро-Унгария във вътрешните работи на България и сключването с тамошните неза­конни власти на военна конвенция, имам честта най-покорно да по­моля Ваше Превъзходителство да благоволите да направите зави­сещите разпореждания за проверка на място на гореспоменатия факт и за последствията да не откажете да ме почетете с уведомле­ние.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 9 юли 1889 г.

„Имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че преди получаването на Вашата секретна телеграма от вчерашна дата от мен бе направено разпореждане за проверката на факта за пребива­ването в настоящия момент в България на австрийски военни инс­пектори. Аз поръчах на щатския съветник Мишченко да команди­рова в Русчук, Шумле и Варна един от подведомствените му чи­новници на тайната полиция, за да наблюдава действията на авст­рийските щабофицери в България. Освен това аз командировах със същата цел във Варна, Бургас и Филипопол гюргевския агент на нашето параходно дружество г-н Бръчков.

Горепосочените лица - чиновникът от тайната полиция, секре­тарят на българската дипломатическа агенция в Букурещ г-н Владигеров и нашият гюргевски агент г-н Бръчков, ми предадоха, че те са били свидетели в Русчук, Шумле, Варна, Бургас и Филипопол при извършването от австрийските щабофицери на преглед на българските войски, крепости, артилерийски оръдия и наличните запаси от боеприпаси.

Що се отнася до сведения за сключена от австро-унгарското правителство с българските незаконни управници военна конвен­ция, същите са мои, основани само на донесенията, доставени ми от майор Паница чрез посредничеството на поручик Колобков, и на такива, намиращи са в румънското Министерство на външните работи, съобщени от страна на кралския представител в София.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 10 юли 1889 г.

„Имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че агент на дружеството на Черноморско-Дунавското параходство в Турну Северин ми донесе, че с австрийски параходи са отправени крепос­тни, обсадни и полеви оръдия, предназначени за Видин, Русчук, Варна и Бургас.

От Русчук ми съобщават за пристигането там пък на австрийс­ки параходи с различен род боеприпаси в големи количества. Ос­вен това от тамошните артилерийски складове и арсенала са отп­равени във Варна и Бургас крепостни и обсадни артилерийски оръ­дия.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 11 юли 1889 г.

„Смятам за свой дълг да доведа да знанието на Ваше Превъзхо­дителство, че по разпореждане на австро-унгарското военно ми­нистерство австрийският военен агент в Букурещ е изпратен в България за преглед на Плевенската крепост, тамошния и Търнов­ския гарнизон.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 13 юли 1889 г.

„Доставените от Ваше Превъзходителство сведения за намере­нието на българските незаконни управници да провъзгласят неза­висимостта на Княжеството и за участие в този акт на нарушение на Берлинския договор на австро-унгарското правителство импе­раторското министерство своевременно съобщи на нашия посла­ник в Берлин, молейки го да обърне внимание на германското пра­вителство на участието на съюзна държава в нарушение на между­народни договори.

Сега граф Шувалов в секретна своя телеграма уведомява статс-секретаря Гирс, че императорският канцлер, макар че се съмнява в достоверността на горепосочените сведения, при все това в случай на осъществяване на намеренията на българските управници той признава за отговорно за неблагоприятните последствия и австро-унгарското правителство.

Съобщавайки за гореизложеното, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство при получаване на по-нататъш­ни сведения от България да благоволите едновременно да постави­те в известност и нашия посланик в Берлин. Заедно с това не смя­там за излишно да прибавя, че след доклада по получените от Вас сведения на Негово величество бе благоугодно височайше да пове­ли на генерал-адютант Вановски да приготви императорската войска за защита на нашите интереси на Изток.“

Секретно съобщение на императорския посланик в Буку­рещ до началника на Азиатския департамент от 29 юли 1889 г.,№ 248

„Драгоманът на нашето консулство в Русчук ми донесе, че бъл­гарското военно министерство е предписало на всички висши офи­цери от армията да пристигнат в София на 2 август, за да присъст­ват там при тържественото провъзгласяване на независимостта на Княжеството.

Пристигналият в Букурещ българин Костаки Кермекчиев, в до­ма на когото се помещава русчукското военно събрание, съобщи в императорската мисия, че в навечерието на отпътуването на бъл­гарските офицери за София във военното събрание е бил даден обяд, на който са присъствали пребиваващите в Русчук чуждест­ранни консули. На горепосочения обяд италианският консул при участието на други консули е пил тост за независимостта на Кня­жеството и за бъдещия български крал Фердинанд. Вчера на прис­танището при отпътуването от Русчук на офицерите от разни гар­низони са присъствали всички русчукски консули, съпровождани от своите каваси. А германският консул се отличил още с това, че той е взел със себе си на пристанището руския кавас, оставен, за да пази канцеларията и дома на нашето консулство.

Довеждайки всичко това до знанието на Ваше Превъзходителс­тво, имам честта да Ви уведомя, почитаеми господине, че копие от настоящата телеграма заедно с това е съобщена от мен на нашите посланици в Константинопол и Берлин.“

Шифрована телеграма на министъра на външните рабо­ти до императорския посланик в Букурещ от 1 август 1889 г.

„Смятайки за свой приятен дълг да изразя на Ваше Превъзхо­дителство моята дълбока признателност за своевременното съоб­щение в императорското Министерство на външните работи за на­меренията на незаконните български управници да провъзгласят независимостта на Княжеството, имам честта да Ви уведомя, по­читаеми господине, че за предотвратяване на замислите на принц Кобургски са предприети нужните мерки и от страна на другите европейски държави, изпълнението на които са възложени главно на задължението на австро-унгарския представител в София.“

Секретно съобщение на императорския посланик в Буку­рещ до началника на Азиатския департамент от 5 август 1889 г.,№ 272

Нееднократно в поверената ми императорска мисия постъпват жалби от страна на руски поданици срещу притеснителните дейст­вия на германските представители в България. Съставените по то­зи повод протоколи са изпратени своевременно от мен в импера­торското Министерство на външните работи. От София ми преда­ват, че тамошният германски представител, поощрявайки явно не­законните български управници, допуска всички възможни непра­вилни мерки, предприемани от властите против руските поданици, занимаващи се там с търговия. Сега някои от нашите поданици, пребиваващи в Русчук, и тамошният агент на нашето параходно дружество ми съобщиха, че управляващият германското консулст­во в Русчук в твърде неприлична форма е осъждал действията на императорското правителство по отношение на принц Кобургски. Порицавайки действията на императорското Министерство на вън­шните работи, г-н Милер заявил на горепосочените руски подани­ци, че германското правителство, признавайки законността на бъл­гарските власти, не може да покровителства такива лица, прави­телството на които се старае чрез тяхното посредничество да пре­дизвика в Княжеството въстание и всякакъв род безредици.

Съобщавайки на Ваше Превъзходителство за гореизложеното, смятам за свой дълг да Ви уведомя, почитаеми господине, че аз от своя страна не мога да одобря действията на германските предста­вители в България, на които е поверена защитата на интересите на пребиваващите там руски поданици.“

Секретно писмо на министъра на външните работи до императорския посланик в Букурещ от 8 август 1889 г., № 1033

„Почитаеми господин Михаил Александрович, началникът на Азиатския департамент ми предаде секретното писмо на Ваше Превъзходителство относно неблагоприятните действия на гер­манските представители в България, на които е поверена защитата на интересите на пребиваващите там руски поданици. В отговор но Вашето писмо смятам за свой дълг да ви уведомя, почитаеми господине, че аз не сметнах за възможно да доведа до знанието на Господаря Император обстоятелствата, изложени в това писмо, на основание на това, че на Негово величество бе благоугодно при от­зоваване на нашите дипломатически агенти и консули от България в отмяна на разпореждането на Министерството на външните ра­боти височайше да ми повели завеждането на делата на руските поданици в Княжеството да се поръча на пребиваващите там гер­мански представители. .

За мен е крайно желателно, щото факти за противодействия на нашите интереси в България от страна на германското правителс­тво да не бъдат разкрити в нашия и задграничния печат. Вследст­вие на това обръщайки се за съдействие към Ваше Превъзходител­ство, най-покорно Ви моля, почитаеми господине, на пребивава­щите в Румъния кореспонденти на наши вестници да се предаде желанието на императорското правителство, доколкото е възмож­но, да се въздържат от съобщения на горепосочените факти както в руския, така и в местния печат. А на руските поданици, обръща­щи се с жалби към императорската мисия, благоволете да обявите, че техните жалби в този момент не могат да бъдат удовлетворени на основание на това, че императорското правителство не може да одобри пребиваването на руски поданици в страна, правителството на която е признато за незаконно и враждебно нам.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския депар­тамент до императорския посланик в Букурещ от 28 ав­густ 1889 г., № 1124

„Нашият пълномощник в Белград довежда до знанието на им­ператорското Министерство на външните работи, че предвид на предстоящите избори за представители в сръбското законодателно събрание и борбите на политическите партии кралското министер­ство в настоящия момент не може да оказва никакво съдействие на пребиваващите там български емигранти.

Сръбският министър-председател е изразил пред г-н Сергеев желание, щото до завършването на горепосочените избори българ­ските емигранти би трябвало да се въздържат от всякакви враж­дебни действия по отношение на българските управници и принц Кобургски. Генерал Груич, опасявайки се от въоръжено стълкнове­ние с България, намира за необходимо да ограничи пребиваването на български емигранти в Сърбия.

Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство, няма ли да намерите Вие, почитаеми господи­не, за възможно българските емигранти за известно време да се заселят в крайбрежните градове на Румъния?“

Секретно съобщение на императорския посланик в Буку­рещ до началника на Азиатския департамент от 5 септем­ври 1889 г., № 304

„В отговор на секретното съобщение от 28 на миналия август, № 1124, относно временното преселване на българските емигран­ти по румънските крайбрежни градове имам честта да уведомя Ва­ше Превъзходителство, че през 1887 година румънското Минис­терство на вътрешните работи е предписало на префектите на ду­навските окръзи, погранични с България, забрана за пребиваване на българските емигранти в горепосочените места. Настоящото кралско министерство конфиденциално по мое ходатайство напра­ви изключение за български емигранти, които действително се за­нимават с търговия там. А във вътрешните градове на Кралството споменатите емигранти могат да пребивават безпрепятствено.

Към това смятам за свой дълг да прибавя, че по мое мнение от пребиваването на български емигранти в една или друга област на Румъния аз съществена полза за делото не предвиждам. Тези лица нееднократно са доказали своята неспособност да ръководят на­родните движения в Княжеството. Аз смятам, че пребиваването на български емигранти в пограничните румънски градове само ще усили надзора от страна на българските управници за тези лица, пребиваващи в Кралството, които действително могат да ни бъдат полезни за постигането на нашите цели.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския депар­тамент до императорския посланик в Букурещ от 15 сеп­тември 1889 г., № 1208

„Председателят на комитета на Славянското благотворително дружество се обърна към статс-секретаря Гирс с ходатайство да окаже на някои от българските емигранти наше съдействие по вре­ме на тяхното пребиваване в Румъния. Граф Игнатиев намира, че гореспоменатите емигранти, намирайки се в някои градове на Кралството като извършващи там търговия, могат да ни окажат съдействие при предаването в България на разни прокламации към народа и войската.

Предавайки горепосоченото ходатайство на граф Игнатиев на преценката на Ваше Превъзходителство, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, в границите на възможности­те да не отказвате на някои български емигранти Вашето благоск­лонно покровителство.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 17 сеп­тември 1889 г.

„От София ми съобщават, че независимо от състоялото се меж­ду политическите партии споразумение относно сформирането на ново министерство след отстраняването на принц Кобургски от България това решение по различни причини не се привежда в из­пълнение. Главна пречка в дадения случай се явява личната вражда между г-н Каравелов и майор Паница. Последният, ползвайки се с голямо влияние между офицерите на Софийския гарнизон, се до­могва да изключи Каравелов от броя на лицата, определени за със­тавяне на ново министерство в България.“

Секретно съобщение на императорския посланик в Буку­рещ до началника на Азиатския департамент от 20 сеп­тември 1889 г., № 479

„Пребиваващият в Русчук артилерийски поручик в оставка Ко­лобков чрез посредничеството на нашия драгоман в тамошното консулство ми предаде, че майор Паница, изказвайки готовност да направи отстъпки от предишните свои искания, ходатайства за възобновяване на преговорите с него за отстраняването на принц Ко­бургски от България и настоящите български управници от власт.

Ползвайки се от случая на пътуването на г-н Колобков в София по свои собствени дела, аз командировах г-н Якобсон заедно с не­го, Колобков, в Белград с цел да извика г-н Паница в Пирот или Ниш за частни преговори с него. Главно аз поръчах на господата Колобков и Якобсон да предадат на майор Паница желанието на императорското правителство да ускори по възможност разреше­нието на настоящата българска криза.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 23 сеп­тември 1889 г.

„В допълнение към моята секретна телеграма от 20 този месец относно преговорите с майор Паница имам честта да уведомя Ва­ше Превъзходителство, че споменатият офицер чрез посредничес­твото на поручик Колобков в качеството на председател на воен­ния революционен комитет в София, заявявайки своята готовност да свали принц Кобургски и сегашното българско правителство, моли от името на този революционен комитет за по-скорошното назначаване на императорски комисар, за приемане на кормилото на управлението на Княжеството, така също да се уведоми своев­ременно софийския военен комитет за назначеното лице.

Съобщавайки на Ваше Превъзходителство за гореизложеното, смятам за свой дълг да прибавя, че от сведенията, доставени ми от София, се оказва, че споменатият комитет разполага с достатъчно средства за привеждане в изпълнение на своето решение по горес­поменатия въпрос.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския депар­тамент до императорския посланик в Букурещ от 26 сеп­тември 1889 г., № 1253

„Почитаеми господин Михаил Александрович, в отговор на секретната телеграма от 23 на този септември относно ходатайст­вото на председателя на софийския военен революционен комитет за назначаване в България на императорски комисар, който да пое­ме управлението на Княжеството, имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че преди доклада пред Господаря Император за височайше назначение на едно или друго лице за императорски комисар в България на Министерството на външните работи му е необходимо да има точни сведения за лицата, определени за съста­вяне на министерство, и за начина на отстраняване на принц Ко­бургски от България, решени от споменатия комитет.

Императорското правителство не може да се съгласи на отстра­няване на принц Кобургски от България по този легален начин, по който бе отстранен принц Батенберг. Последният, както е извест­но на Ваше Превъзходителство, беше законно избран и признат владетел на България. А принц Кобургски посредством подкупи, терор и насилие завзе властта и управлението на Княжеството, следователно неговата постъпка, на Кобургски, трябва да бъде предадена на народния съд за назидателно и строго наказание, не ограничавайки се с едно просто негово изгонване от България. Строгата присъда на народния съд в бъдеще ще послужи за явно доказателство на това, че интригите на враговете на славянството, а особено пък на Австро-Унгария, не могат да имат почва в Бълга­рия и тях ги очаква печален изход.

Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи по частен начин чрез посредни­чеството на нашия драгоман в русчукското консулство да съобщи на майор Паница, че ходатайството на военния комитет за назнача­ване на императорски комисар в България ще бъде удовлетворено само след присъдата на народния съд над принц Кобургски и него­вото строго наказание. Освен това да се поиска от споменатия офицер списък на лицата, от които по мнение на военния комитет може да бъде съставено временно правителство в Княжеството.“

Секретно съобщение на императорския посланик в Буку­рещ до началника на Азиатския департамент от 6 октомв­ри 1889 г., № 378

„Съгласно секретното писмо от 26 на миналия септември, № 1253, относно исканията на императорското правителство по въп­роса за отстраняването на принц Кобургски от България имам честта да уведомя, че майор Паница чрез посредничеството на по­ручик Колобков ми съобщи, че предвид важността на решението на въпроса за начина на изгонване на принц Кобургски от Княжес­твото и за по-тържествена обстановка на народния съд над Кобур­гски военният комитет е постановил за съвещание с офицерите на Софийския и други гарнизони, а самото изпълнение на решението по този въпрос да отложи до завършване на заседанията на законода­телното събрание в София. Що се отнася до представяне за одоб­рение от императорското Министерство на външните работи на списък на лицата, от които ще бъде съставено временното прави­телство в България, майор Паница смята, че до пристигането в София на императорския комисар временно Княжеството ще бъде управлявано под военна диктатура.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския депар­тамент до императорския посланик в Букурещ от 8 ноемв­ри 1889 г. ,№ 1345

„Нашият посланик в Сърбия достави на императорското Ми­нистерство на външните работи писмено съобщение на пребивава­щия в Белград българин Драган Цанков, в което последният до­вежда до знанието на статс-секретаря Гирс сведения за положение­то на нещата в България и за действията на Софийския военен ко­митет по въпроса за предполагаемия държавен преврат в Княжест­вото.

От приведеното от г-н Цанков съобщение се вижда, че макар майор Паница да е един от инициаторите на предполагаемия дър­жавен преврат, при все това някои от видните членове на военния революционен комитет в София се отнасят към споменатия офи­цер с недоверие по отношение на неговата готовност напълно да се подчини на исканията на императорското правителство, изключ­вайки, разбира се, въпроса за свалянето на принц Кобургски и се­гашните български управници. Софийският комендант подполков­ник Кисов и други членове на военния комитет не споделят мнени­ето на майор Паница за военна диктатура. По мнението на подпол­ковник Кисов, военна диктатура без участие на лица, принадлежа­щи на различните политически партии в България, няма да доведе до практически резултат и може да повлече след себе си повторе­ние на печалните събития в Княжеството след преврата от 9 август 1886 г.

Съобщавайки за гореизложеното, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да известите майор Паница, че императорското Министерство на външните работи намира за твърде неудобно назначаването на императорски комисар в Бълга­рия при съществуване на военна диктатура в Княжеството.

Заедно с това смятам, че не е излишно да добавя, че е в интерес на императорското правителство да докаже на Великите европейс­ки държави, че настоящото положение в България е насилствено създадено само от принц Батенберг и самозванеца княз Кобургс­ки. А народът, далеч несъчувствайки на съществуващия ред на не­щата в Княжеството, изразява своята преданост към Господаря Император и Русия и се обръща за покровителство към нейния мо­нарх. По такъв начин на нас ни е необходимо, щото в държавния преврат, а така също в присъдата над принц Кобургски да вземе участие населението на Княжеството, т. е., за да бъде принц Ко­бургски предаден на съда народен и наказан от него. А военните власти в последния случай могат да бъдат само изпълнители на народната присъда, невземайки пряко участие в нея.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 2 де­кември 1889 г.

„Членът на софийския военен революционен комитет, артиле­рийският поручик на руска служба, дворянинът Порфирий Колоб­ков, извикан в София, за да вземе участие в решаването на въпроса за начина на отстраняване на принц Кобургски от България, се обърна към мен чрез посредничеството на драгомана на нашето консулство в Русчук с ходатайство за разрешение на него, Колоб­ков, да постъпи на служба като командир на батарея или артиле­рийски полк за вземане на активно участие в предполагаемия дър­жавен преврат в България.

Предавайки ходатайството на поручик Колобков на благосклон­ната преценка на Ваше Превъзходителство, смятам за свой дълг да добавя, че по сведения на императорската мисия споменатият руски офицер е бил на българска военна служба с чин капитан от артилерията. А до отзоваването на руските офицери от България г-н Колобков е бил началник на русчукския артилерийски арсенал и е завеждал работилниците за снаряжение и барутните складове.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 5 де­кември 1889 г.

„В отговор на секретната телеграма от 2 на този декември по повод ходатайството на поручик Колобков да му се разреши да постъпи на българска военна служба, имам честта да уведомя Ва­ше Превъзходителство, че министърът на външните работи не на­мира за възможно в дадения момент да представи ходатайството на споменатия офицер за височайшето, на Господаря Император, разрешение. Ако г-н Колобков намира за необходимо своето ак­тивно участие в държавния преврат в България, то не подлежи на съмнение, че то, както и другите негови заслуги ще бъдат оценени по достойнство и одобрени както от страна на императорското правителство, така и от страна на назначения в бъдеще император­ски комисар в България.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 5 де­кември 1889 г.

„Класният оръжеен майстор, губернският секретар Хрешков, се обърна към императорската мисия с молба, в която той ходатайст­ва да му се разреши да продължи службата в България във военно­то ведомство. По сведенията, с които разполагаме, г-н Хрешков е агент на Департамента на държавната полиция за наблюдение на действията на руските емигранти в България.

Предавайки ходатайството на г-н Хрешков на благосклонната преценка на Ваше Превъзходителство, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да почетете да ме уведомите за последствията.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския депар­тамент до императорския посланик в Букурещ от 26 де­кември 1889 г., № 3289

„В отговор на секретна телеграма от 5 на този декември относ­но разрешаване на класния оръжеен майстор губернския секретар Хрешков да продължи службата си в България във военното ве­домство, имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че за ходатайството на споменатия чиновник Азиатският департамент съобщи на Главното артилерийско управление, прибавяйки, че в България г-н Хрешков е един от агентите на Държавната полиция по наблюдението за действията на руските социалисти в Княжест­вото.

Сега генерал-адютант Вановски уведоми Министерството на външните работи, че на руските лекари и чиновници от военното ведомство с височайшата повеля за отзоваване на руските офицери от България е било разрешено да продължат службата си в Бълга­рия в продължение на една година. Но съгласно предложение на генерал-майор барон Каулбарс гореспоменатият срок е бил про­дължен с още две години. Предвид това военният министър нами­ра, че ходатайството на губернския секретар Хрешков в настоящия момент не подлежи на пълно удовлетворение. Основавайки се оба­че на отзивите на действителния щатски съветник Дурново за пол­зата, принесена на Департамента на държавната полиция от г-н Хрешков със службата му в България, Негово високопревъзходи­телство смята, че е възможно да се направят някои отстъпки на г-н Хрешков по Ваша преценка, почитаеми господине, за връщането на това лице в Русия към служебното място.

Вследствие на това и съгласно ходатайството на директора на Департамента на държавната полиция имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство, ако намерите за възможно, да направите съответните разпореждания за отсрочка за известно време на задължителното връщане на губернския секретар Хреш­ков към мястото му на служене в Русия.“

Секретно съобщение на императорския посланик в Буку­рещ до началника на Азиатския департамент от 17 декем­ври 1889 г., № 610

„Пристигналият от София поручик Колобков в качеството си на член на софийския военен революционен комитет ми предаде окончателното решение на този комитет, в който са взели участие и някои от представителите на политическите партии в България, с молба да поднеса това решение на благоусмотрението на импера­торското Министерство на външните работи. Горепосоченото ре­шение е със следното съдържание: военният комитет, вземайки под внимание заявлението на населението за терор и насилие, из­вършвани над жителите на Княжеството от страна на агентите на заграбилите незаконно властта, начело на които е поручикът от австро-унгарската армия принц Фердинанд Кобургски. Вземайки под внимание провинението на принц Кобургски и назначените от него управници като главни виновници за убийството на хора, взели участие в съставянето на патриотични отряди с цел да освободят отечеството от терора и насилието. Вземайки под внимание, че принц Кобургски и неговите министри незаконно са завладели ка­питалите и имуществата на Княжеството, с които разполагат на своя глава, без да дават никакъв отчет на българското население, постанови: 1) Принц Кобургски и назначените от него министри незабавно да се отстранят от власт; 2) Сегашните министри в ка­чеството на участници в изброените по-горе престъпления да се подложат на най-строги наказания; 3) Принц Кобургски като гла­вен виновник за всички бедствия, сполетели България вследствие насилственото заграбване на властта от него, да се подложи на смъртно наказание, за което да се предаде на съда на народни представители, назначени от военния комитет; 4) Имуществата на всички виновници да се конфискуват в полза на българската дър­жавна хазна; 5) Да се ходатайства пред руското императорско пра­вителство за по-скорошно назначение на императорски комисар, за съставяне на временно правителство в Княжеството до свикване на Велико народно събрание и избиране на княз за българския кня­жески престол; и 6) Да поднесе в нозете на Негово величество Гос­подаря Император - покровител на България, молбата на военния комитет за височайше назначение в качеството на императорски комисар на генерал Домонтович като взел дейно участие в осво­бождението на България от турско иго и в съставянето на дарена­та на България конституция.

Предавайки гореспоменатите решения на софийския военен ко­митет на благосклонната преценка на Ваше Превъзходителство, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, за последствията да благоволите да ме почетете с уведомление по те­леграфа за съобщение на председателя на споменатия комитет, майор Паница.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския депар­тамент до императорския посланик в Букурещ от 31 де­кември 1889 г., № 3406

„В отговор на секретно съобщение от 17 на този септември, № 6101, имам честта да Ви уведомя, почитаеми господине, че като не влиза в подробни разсъждения за решенията на софийския военен комитет, императорското Министерство на външните работи се спира на въпроса за назначаване в България на императорски ко­мисар.

Явно назначение на императорски комисар в България при съ­ществуването там на фактическо правителство, макар и непризна­то, може да последва само съгласно постановленията на Берлинс­кия договор и само след предварително споразумение на Великите държави, взели участие в Берлинския конгрес.

Не подлежи на съмнение, че възбуждането на въпроса за назна­чаване на императорски комисар ще повлече след себе си и разре­шаване на други по-съществени въпроси - решението на които в настоящия момент е в явен ущърб на нашите интереси на Изток. Изобщо императорското правителство до известно време е длъж­но да избягва, доколкото е възможно, създаването на някакъв бъл­гарски въпрос, несъществуващ в действителност. Ние сме длъжни да се стараем да заздравим нашето влияние в България, без да взе­маме явно участие във вътрешното разрешение на настоящото по­ложение на работите в Княжеството.

Срещу удовлетворяването на ходатайството на софийския вое­нен комитет за назначаване на императорски комисар в България се представя и друго твърде съществено затруднение.

Както е известно на Ваше Превъзходителство, назначаването под една или друга форма на императорски комисар в България зависи от височайшето благоволение на Господаря Император. А да се прави предложение на Господаря Император относно хода­тайството на революционния комитет за назначаване на комисар, Министерството на външните работи намира за несъвместимо с монархическите и самодържавните принципи на императорското правителство. Следователно преди всичко е необходимо, макар и по косвен път да се придаде на военния комитет законна санкция и чак тогава да се прави предложение за височайше назначение в България на императорски комисар. При съществуването обаче в България на фактическо правителство и при присъствието там на принц Кобургски в качеството на български княз военният комитет засега не може да бъде официално признат от нас.

Вследствие на това аз най-покорно моля Ваше Превъзходител­ство да благоволи за съдържанието на настоящото съобщение да уведоми майор Паница чрез посредничеството на драгомана на на­шето русчукско консулство или поручик Колобков и заедно с това да помоли споменатия офицер за по-скорошно изпълнение на ре­шенията на военния комитет. За отговора на майор Паница няма да откажете, почитаеми господине, да ме уведомите по телегра­фа.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 8 януа­ри 1890 г.

„Съдържанието на секретното съобщение на Ваше Превъзходи­телство не пропуснах да съобщя на майор Паница. Сега драгоманът на нашето консулство г-н Якобсон ми предаде писмо на спо­менатия офицер на името на поручик Колобков, в което между другото г-н Паница от себе си и по молба на други лица повтаря своето ходатайство за назначаване на императорски комисар в България, така че след изчисляване на времето последният да мо­же да пристигне в България на следващия ден след извършването на държавния преврат в Княжеството и изпълнението на присъди­те над виновните начело с принц Кобургски. В своето писмо майор Паница обръща внимание на това, че бавността на императорското правителство при командироването в България на княз Долгоруков повлече след себе си търновската революция, връщането в България на принц Батенберг и други последствия до това време включително. На това основание софийският военен комитет окон­чателно е решил до назначаването на генерал Домонтович в качес­твото на императорски комисар и пристигането на последния в Белград да преустанови изпълнението на решенията по въпроса за изгонването на принц Кобургски и отстраняването от власт на нас­тоящите управници в Княжеството.

Предавайки гореизложеното, имам честта най-покорно да моля Ваше Превъзходителство да не отказва да ме уведоми за послед­ващите разпореждания на императорското правителство, за съоб­щаване по предназначение.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 19 януари 1890 г.

„Смятам за приятен дълг да уведомя Ваше Превъзходителство, най-покорно молейки Ви, почитаеми господине, да съобщите също в София на тамошния военен комитет за височайшето благоволе­ние на Господаря Император за негласно назначаване на генерал Домонтович в качеството на временен императорски комисар в България. Г-н Домонтович има намерение да пристигне в Белград около 30 този месец. Съгласно инструкциите императорският ко­мисар от Белград ще извести военния комитет за лицата, опреде­лени от него за съставяне на временно правителство, след устано­вяването на което генерал Домонтович ще пристигне в София офи­циално в качеството на извънреден императорски дипломатически агент.

Заздравявайки властта на временното правителство в България, очиствайки почвата от вредните за нея елементи, извършвайки не­обходимите преобразования в армията, генерал Домонтович по предварително споразумение с българското правителство ще обя­ви на населението на Княжеството за своето височайше назначение за императорски комисар в България, за свикване на Велико на­родно събрание, на което ще бъде предложен за разрешение въп­росът за избор на княз или за наместничество.

Председателят на комитета - майор Паница, ще бъде известен за пристигането в Белград на императорския комисар чрез посред­ничеството на чиновник на нашата Държавна полиция или пък чрез посредничеството на пребиваващия в София сръбски дипломати­чески агент.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 21 яну­ари 1890 г.

„Бързам да уведомя Ваше Превъзходителство, че току-що е предадена от румънското Министерство на външните работи те­леграма на кралския дипломатически агент в България, в която се съобщава, че през нощта в София са арестувани майор Паница и други лица, вземащи участие в заговора против принц Кобургски и неговото правителство.

Вследствие на това аз смятам, че до изясняване на обстоятелст­вата на този арест би следвало да се преустанови отпътуването на императорския комисар от Петербург в Белград.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 25 януари 1890 г.

„Граф Есен-Щенбок Фермор ми представи телеграма от драго­мана на нашето русчукско консулство, в която г-н Якобсон уведо­мява за ареста в Русчук на руския поданик поручик Колобков при съдействието на тамошния германски консул, сякаш последният е участвал в заговор против принц Кобургски.

Вследствие на това най-покорно моля Ваше Превъзходителст­во да благоволи да ме уведоми доколко са достоверни съобщените от г-н Якобсон на граф Есен-Щенбок Фермор сведения за арест на г-н Колобков.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 26 яну­ари 1890 г.

В отговор на секретната телеграма с вчерашна дата относно ареста на руския поданик поручик Колобков имам честта да уведо­мя Ваше Превъзходителство, че от доставените ми сведения се оказва, че русчукските полицейски власти при участието на чинов­ник от германското консулство, нападайки дома на поручик Ко­лобков, са отнели от него всички търговски книги, книжа и парич­ни документи. На следващия ден по разпореждане на русчукския германски вицеконсул г-н Колобков е бил арестуван и предаден на тамошните полицейски власти. При това г-н Милер си е позволил в твърде неласкава форма да се изкаже за императорското прави­телство и пребиваващите в България руски поданици.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 28 януари 1890 г.

„Съгласно секретната телеграма на Ваше Превъзходителство от 26 този месец относно арестуването на поручик Колобков при съдействието на германското консулство в Русчук императорското Министерство на външните работи има честта най-покорно да Ви моли, почитаеми господине, да благоволите да поръчате на канце­ларията на императорската мисия да извикат от Русчук жената на поручик Колобков или завеждащия на неговото имение и да съста­вят подробен протокол за ареста на споменатия офицер и действи­ята на русчукския вицеконсул. Съставения протокол няма да отка­жете в най-скоро по възможност време да доставите в Азиатския департамент за присъединяване към делата за покровителство на германските представители, оказвано от тях на руските поданици.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 15 февруари 1890 г.

„Съгласно секретна телеграма от 28 януари тази година за ареста на руския поданик - поручика в оставка Колобков, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благо­воли да направи разпореждане да се съобщи на пребиваващата в Русчук жена на споменатия офицер, че от императорското Минис­терство на външните работи е съобщено на нашия посланик в Бер­лин да окаже покровителство на г-н Колобков в качеството на рус­ки поданик и че съгласно съществуващата в България капитулация г-н Колобков ще бъде предаден на нашите власти чрез посредни­чеството на пребиваващия в Княжеството германски представи­тел.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 14 март 1890 г.

„Императорското посолство във Виена довежда до знанието на статс-секретаря Гирс това, че австро-унгарският представител в София съобщава на министъра на външните работи, че като че ли между книжата, намерени у арестувания поручик Колобков, са се оказали писма на драгомана на нашето русчукско консулство, съ­държанието на които има връзка с делото на майор Паница.

Предвид това, че на г-н Якобсон нееднократно е било поръчва­но за предаване на господата Паница и Колобков някои сведения по известното дело, императорското Министерство на външните работи има честта най-покорно да моли Ваше Превъзходителство да благоволи да запита г-н Якобсон за съдържанието на гореспо­менатите негови писма, намерени у поручик Колобков, и въобще за формата и реда на неговите връзки с назованите Паница и Ко­лобков по въпроса за назначаването на императорски комисар в България. Горепосочените сведения няма да откажете, почитаеми господине, да ми съобщите по телеграфа.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 15 март 1890 г.

„В отговор на секретната телеграма от вчерашна дата относно съдържанието на намерените у поручик Колобков писма имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че зачисленият към императорската мисия драгоман на нашето русчукско консулство на направеното му запитване ми отговори, че съдържанието на го­репосочените писма, адресирани на името на арестувания в Русчук поручик Колобков, се отнася повечето към въпроса за взетата от последния доставка на оръжие за българската армия. А по въпроса за заговора против принц Кобургски и българското правителство г-н Якобсон писмени връзки с майор Паница и поручик Колобков не е имал. На последния понякога е предавал сведения устно за съ­общаване на г-н Паница. Що се отнася до височайшето назначение на генерал Домонтович за императорски комисар в България, тези сведения не са могли да бъдат съобщени, на софийския военен ко­митет на основание на това, че телеграмата на Ваше Превъзходи­телство за горепосоченото назначение е получена в императорска­та мисия чак на 20 януари. В същия ден аз поръчах на г-н Якобсон да извика от Русчук в Букурещ поручик Колобков, за да му се съ­общи лично за пристигането в Белград на императорския комисар към 30 януари. Но г-н Колобков преди пристигането си в Букурещ на - 22 януари, е бил арестуван в Русчук. По такъв начин сведения­та за височайшето назначение на императорски комисар в Бълга­рия не са съобщени и до този момент.“

Шифрована телеграма на директора на Департамента на държавната полиция до императорския посланик в Бу­курещ от 28 април 1890 г.

„Завеждащият агентурата на нашата тайна полиция в Париж ме уведоми, че пребиваващите в Париж руски емигранти Юдка Рапопорт и Владимир Бурцев, последният под името Исак Лефшиц, имат намерение да пристигнат в Русия с цел да извършат покуше­ние над живота на свещената особа на Господаря Император. От съобщенията на действителния щатски съветник Росковски се вижда, че споменатите емигранти имат намерение тайно да преми­нат нашата граница или през Австрия, или пък през Румъния. Предвид на това г-н Росковски е командировал подведомствени нему чиновници на тайната полиция в Австрия и Румъния, на кои­то Юдка Рапопорт и Владимир Бурцев са лично известни.

Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да не откажете на командированите в Румъния чиновници на нашата тайна полиция Вашето благосклонно съ­действие в залавянето на гореспоменатите злоумишленици. Заед­но с това добавям, че чиновниците на парижката агентура са снаб­дени с открити листове, издадени им от нашето посолство в Па­риж, които на общо основание трябва да бъдат представени в им­ператорската мисия в Букурещ.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 30 . април 1890 г.

„Вследствие на съобщение на директора на Департамента на държавната полиция от 28 на този април, № 4279, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да разреши на касата на императорската мисия да даде заемообразно от сумата на окупационния фонд за сметка на Департамента на тайната полиция на водещия се към нашата агентура на тайната полиция в Париж поручик Милевски пътни и други разходи в раз­мер на 20 хил. фр. за негово пътуване по служебни дела в Българя, Турция и обратно през Сърбия.“

Секретно писмо на руския императорски посланик в Бу­курещ до директора на Департамента на държавната по­лиция от 10 май 1890 г., №172

„Почитаеми господин Петър Николаевич, началникът на Азиат­ския департамент със секретна телеграма от 30 април на тази го­дина моли императорската мисия за даване от сумата на окупаци­онния фонд, заемообразно за сметка на Департамента на държав­ната полиция, 20 000 фр. на пребиваващия сега в Букурещ агент на тайната полиция поручик Милевски, командирован от действител­ния статски съветник Росковски за наблюдение над руския социа­лист Владимир Бурцев, намиращ се в Белград

Г-н Милевски между другото ми предаде, че му е поръчано, ако е възможно, в София да организира конспирация против някои ли­ца, стоящи начело на управлението в България, и главно против самозвания княз принц Кобургски.

От сведения, доставени в императорската мисия, се вижда, че у руския поданик артилерийски поручик Колобков, арестуван в Рус­чук в качеството на съучастник по делото за заговора на майор Па­ница, е намерена преписка между споменатия руски офицер и статския съветник Мишченко, отнасяща се до външно наблюдение над действията на руските социалисти, пребиваващи в България.

Не е неизвестно на Ваше Превъзходителство, че с отзоваването на императорските представители в България защитата на нашите интереси и покровителството на руските поданици, пребиваващи в Княжеството, са поверени на германския дипломатически агент в София и подведомствените му консулски агенти. За голямо съжа­ление германските представители в България не само че не оказ­ват на нашите .поданици дължимото покровителство, но явно по­ощряват действията на незаконните власти в Княжеството и в ущърб на нашите интереси поддържат изкуствено създаденото австро-унгарско влияние в България.

В императорската мисия постъпват жалби от руски търговци, временно пребиваващи в България по търговски дела, против на­силствените действия на тамошните власти и преследванията, на които подлагат всеки от руските поданици.

Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да преустанови за известно време пътуването на поручик Милевски из България. Ако пребиваването на спомена­тия чиновник в България Вие, почитаеми господине, намерите за необходимо, то благоволете да направите разпореждане за снабдя­ване на г-н Милевски за времето на пребиваването му в Княжест­вото с френски паспорт.

Приемете, почитаеми господине, уверение в съвършеното мое уважение и също такава преданост.“

Секретно писмо на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 11 май 1890 г., №173

„Почитаеми господин Иван Алексеевич, завеждащият агентурата на тайната полиция в Париж е командировал в Румъния подве­домствени му чиновници на тайната полиция, на които е възложе­но задължение за преследване на руския социалист Владимир Бур­цев.

Покрай прякото задължение действителният щатски съветник Росковски е поръчал на един от подведомствените му агенти - жандармерийския поручик Милевски, по време на пребиваването на последния в България да оказва своето съдействие на лица, из­вестни и съвършено благонадеждни при предполагаемо организи­ране на конспирация против някои от българските управници и главно против самозвания княз принц Кобургски. В крайни и нуж­ни случаи поручик Милевски може да предаде на лицата по указа­ние на нашия генерален консул в Константинопол избухливи бом­би, изобретени в Париж от пиротехника Федоров.

Не одобрявайки пребиваването в Княжеството на наши агенти от тайната полиция, със съобщение от 10 този месец, № 172, по­молих директора на Департамента на държавната полиция да пре­установи за известно време пътуването на поручик Милевски. Ако по разни други съображения действителният щатски съветник Дурново намери за необходимо да командирова свои агенти, то те трябва да бъдат снабдени с френски паспорти, избягвайки трудно­то за руските поданици покровителство на германските представи­тели в Княжеството.

Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да съобщи на Департамента на държавната полиция, че до развръзката на скроеното от български­те незаконни управници дело на майор Паница и неговите съучаст­ници следва да се въздържаме от ново организиране на каквито и да е заговори в България. Заедно с това смятам за свой дълг да обърна Вашето благосклонно внимание, почитаеми господине, на неспособността на българите за активни действия и следователно не трябва да се разчита на благоприятен резултат от евентуално употреба на избухливите бомби, изобретени в последно време в Париж.

Най-покорно моля Ваше Превъзходителство да приеме увере­ния в моето съвършено уважение и също такава преданост.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 30 май 1890 г.

„Директорът на Департамента на държавната полиция моли да предадете на поручик Милевски незабавно да се отправи към Галац и там да се уговори с тулченския агент Федоров за залавянето на Бурцев в Константинопол. За доставяне в императорската ми­сия на френски паспорти е направено надлежното разпореждане.“

Секретно съобщение на завеждащия агентурата на тайната полиция в Париж, действителния щатски съвет­ник Росковски до руската императорска мисия в Букурещ от 7юни 1890 г., №479

„Изпращайки, приложени, задгранични паспорти, издадени от френските власти, имам честта най-покорно да моля императорс­ката мисия да благоволи да направи разпореждане за предаването на същите на командированите в Румъния агенти на парижката агентура на тайната полиция и за последствията да не откажете да уважите с уведомление императорското посолство в Париж.“

Секретно писмо на директора на Департамента на дър­жавната полиция до императорския посланик в Букурещ от 11 юни 1890 г., № 5325

„Почитаеми господин Михаил Александрович, с писмо от 10 май, № 172, на Ваше Превъзходителство бе благоугодно да ме из­вести относно неудобството от пребиваване в България на агенти­те на Държавната полиция, снабдени с наши задгранични паспор­ти.

В поверително писмо до министъра на вътрешните работи статс-секретарят Гирс, основавайки се на съобщение от 11 май, № 173, на императорската мисия, не одобрява инструкциите на действиталния статски съветник Росковски по отношение предаването на избухливи бомби, изобретение на г-н Федоров, на някои от бъл­гарите. Предвид неспособността на българите за активни действия и бдителния надзор от страна на княжеските власти над лицата, принадлежащи към опозиционните партии, министърът на външ­ните работи намира за целесъобразно за известно време да се ог­раничаваме само с оказване на съдействие на българските емиг­ранти, пребиваващи в Константинопол и Белград, при изпълнение на приетите от тях задължения.

Напълно споделяйки мнението на Ваше Превъзходителство за настоящото протичане на делата в България, най-покорно Ви мо­ля, почитаеми господине, да ръководите намиращите се сега под Ваше разпореждане агенти на Държавната полиция по Ваше бла­госклонно усмотрение.

Приемете, Ваше Превъзходителство, уверение в моето дълбоко уважение и преданост.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския депар­тамент до императорския посланик в Букурещ от 15 юни 1890 г., № 1368

„Почитаеми господин Михаил Александрович, в отговор на по­верителното писмо от 11 миналия май, № 173, имам честта да уве­домя Ваше Превъзходителство, че Департаментът на държавната полиция е поръчал на завеждащия парижката агентура г-н Росковс­ки в бъдеще командированите от него агенти в Турция, Сърбия и Румъния да бъдат под разпореждането на императорските посолс­тва и посланици.

Известявайки Ваше Превъзходителство за гореизложеното, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да благоволите да снабдите горепосочените агенти с Вашите благоск­лонни инструкции по българските дела.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 8 ав­густ 1890 г.

„Моля Ви да дадете на намиращия се в разпореждане на париж­ката агентура на Държавната полиция Хараламби Владигеров от сумата на окупационния фонд осем хиляди фр. за доставяне на сведения за броя на пребиваващите в България руски емигранти, заемащи правителствени и обществени длъжности. След получава­не на горепосочените сведения ще бъде поръчано на германския генерален консул в София да изиска от българските управници бе­зусловно изселване на руските емигранти от пределите на Княжес­твото.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 15 септември 1890 г.

„По разпореждане на началника на генералния щаб българският емигрант капитан Мететелов е получил височайше разрешение за задграничен отпуск.

Председателят на комитета на Славянското благотворително дружество ме уведомява, че капитан Мететелов се отправя в Конс­тантинопол и Белград през Букурещ с цел да изпрати в София ли­ца, изявяващи готовност по конспиративен начин да отстранят от власт Стамболов и неговите сподвижници. Моля Ви в случай на необходимост да не отказвате на г-н Мететелов дължимото покро­вителство.“

(Край)