Гулелмо Маркони (Guglielmo Marconi)
25 април 1874 г. – 20 юли 1937 г.
Нобелова награда за физика, 1909 г. (заедно с Фердинанд Браун)
(За приноса му в създаването на безжичната телеграфия.)
Италианският електроинженер и изобретател Гулелмо Маркони е роден в Болоня. Той е втори син на земевладелеца Джузепе Маркони от втория му брак с Ени Джеймсън от Ирландия. До постъпването си в техническото училище в Ливорно се занимава с домашни учители в Болоня и Флоренция. На двадесет години се увлича от физика, особен интерес у него предизвикват изследванията по теория на електричеството на Джеймс К. Максуел, Хенрих Херц, Едуард Бранли, Оливър Лодж и Аугусто Риги.
През 1894 г. Маркони прочита за опит, демонстриран шест години по-рано: електрическа искра, прескачаща между две метални кълба, предизвиква периодични трептения, или импулси (вълни на Херц). На Маркони веднага му хрумва да използва тези вълни за предаване на сигнали по въздуха без проводник. Следващите четиридесет години от живота си той посвещава на безжичната телеграфия, постигайки все по-голяма ефективност и далечина на предаването.
След консултация с Риги Маркони използва вибратора на Херц и кохерера на Бранли (детектор на вълните на Херц, превръщащ трептенията в електрически ток) и предава сигнал, който включва електрически звънец, намиращ се на другата страна ливада в бащиното му имение. В средата на 1895 г. той създава по-чувствителен и надежден кохерер: включва телеграфен ключ във веригата на предавателя, заземява вибратора и съединява един от краищата му с метална пластина, разположена високо над земята. В резултат от тези усъвършенствания успява да предаде сигнал на разстояние миля и половина. Тъй като италианското правителство не проявява интерес към откритието, Маркони заминава за Англия с надеждата да намери там средства за продължаване на изследванията си и разгръщане на търговско използване на изобретението. През 1896 г. с помощта на братовчед си Хенри Джеймс Дейвис съставя първото патентно заявление за изобретение в областта на радиотелеграфията.
Животът на Маркони в Англия започва с неприятности: подозрителните митничари счупват безжичния му апарат. Той го възстановява и успява да привлече към него вниманието на британски предприемачи и правителствени чиновници. През септември 1896 г., като усъвършенства своята система, Маркони предава сигнал на разстояние почти две мили. Когато италианското правителство го призовава за тригодишна военна служба, той успява да си издейства формално отбиване на военната си повинност, зачислен като курсант във военноморското училище към италианското посолство в Лондон. През май 1897 г. Маркони предава сигнали през Бристолския залив на разстояние девет мили. През юли същата година заедно с малка група вложители основава "Компания за безжичен телеграф и сигнали", която има за задача да установи апарати на плаващите и наземните фарове по бреговете на Англия.
В процеса на работата си Маркони открива, че далечината на предаването е пропорционална на броя и дължината на използваните антени. За да предаде сигнал на разстояние двадесет и осем мили през пролива Ла Манш, той използва група антени, всяка от които е висока сто и петдесет фута. През 1900 г., използвайки откритието на Фердинанд Браун, Маркони включва в предавателя си кондензатор и бобина за настройка, което позволява да се увеличи енергията на сигнала. Кондензаторът усилва ефекта на трептенията, създавани от искровия разредител, а бобините позволяват да се постигне съвпадение на периода на трептене в антената с периода на усилените трептения. Двете вериги могат вече да се настроят така, че трептенията им да стават съгласувано, с което да се избегне потискането на трептенията в резултат от интерференцията. Това свежда до минимум заглъхването на сигнала.
Тогава Маркони усъвършенства и приемането на сигнала, като включва в приемника бобина за настройка, след което от приемания сигнал на кохерера се предават само трептения, настроени на трептенията на предавателя. С това се изключва приемането на сигнали, предавани от всичките останали антени. Патент № 7777, издаден през април 1900 г., по същество монополизира правото на Маркони да използва настроени еднакво предаватели и приемници. Основаната от него компания е преименувана на "Компания за безжична телеграфия на Маркони".
Към края на 1900 г. Маркони успява да увеличи разстоянието на предаваните сигнали до сто и петдесет мили. През януари 1901 г. той установява безжична връзка между някои точки от крайбрежието на Англия на сто осемдесет и шест мили една от друга. В края на същата година, намирайки се в Сент Джон на остров Ню Фаундленд, Маркони приема сигнал, предаден през Атлантическия океан от Корнуол (Великобритания). Сигналът преодолява разстояние две хиляди и сто мили. През 1902 г. Маркони предава първия безжичен сигнал през Атлантика от запад на изток. През 1905 г. взема патент за насочено предаване на сигнали. През 1907 г. открива първата трансатлантическа служба за безжична връзка, а през 1912 г. получава патент за усъвършенствана регулируема във времето искрова система за генериране на предавани вълни.
По време на Първата световна война Маркони изпълнява редица военни мисии и в края на краищата става командващ на италианския военноморски флот. Той ръководи и програмата по телеграфия за нуждите на италианските въоръжени сили. През 1919 г. е назначен за пълномощен представител на Италия на Парижката мирна конференция. От името на Италия Маркони подписва договорите с Австрия и България.
Като превръща парната си яхта в жилище, лаборатория и работен кабинет, през 1921 г. Маркони пристъпва към усилено изследване на късовълновата телеграфия. До 1927 г. компанията му разгръща международна мрежа за търговски късовълнови телеграфни връзки. През 1931 г. той изследва предаването на микровълните и на следващата година установява първата радиотелефонна микровълнова връзка. През 1934 г. демонстрира възможностите за използване на микровълновата телеграфия за нуждите на навигацията в открито море.
През 1905 г. Маркони се жени за ирландката Беатрис О`Брайън. Семейството има три деца. Тре години след развода си през 1924 г. той сключва втори брак с графиня Беци-Скали, от която има дъщеря. Умира в Рим.
Маркони е удостоен с медала Франклин на Франклиновия институт и медала Албърт на
Кралското дружество по изкуствата в Лондон. В Италия получава наследствената титла маркиз, сенатор е и е
награден с Големия кръст на ордена Короната на Италия.
Превод
от руски: Павел Б. Николов
