Международно бюро за мир (International Peace Bureau)
Осн. на 13 ноември 1891 г.
Нобелова награда за мир, 1910 г.
(За приноса му към делото на мира.)
Международното бюро за мир (МБМ) е основано във време, когато пацифизмът започва да привлича вниманието на международната общественост като алтернатива на набиращата сила надпревара за въоръжаване в Европа. На много международни конференции в края на ХІХ в. се говори нееднократно за необходимостта от създаването на информационен център и съюз на народите. По време на Международния конгрес за мир през 1890 г. в Лондон идеята е предложена от Фредерик Байер, бивш датски офицер, увлечен от пацифизма. На следващия конгрес в Рим (1891 г.) е създаден организационен комитет. На швейцарския пацифист Ели Дюкомен е възложено да открие постоянно Бюро за мир в Берн. МБМ започва работата си през декември 1891 г., уставът му е утвърден на ІV Международен конгрес за мир в Чикаго.
Като централно учреждение на Международния съюз на световните дружества (МССД) Бюрото трябва "да координира дейността на световните дружества и да защитава идеята за мирно разрешаване на международните спорове". Във функциите му влизат организирането на ежегодни мирни конференции, подготовката на материал за дискусии и контрола за изпълнението на резолюциите. През първите години бюджетът на Бюрото се формира за сметка на отчисленията, които правят световните дружества, и доброволни пожертвования. Присъдената на Бюрото Нобелова награда за мир през 1910 г. му помага да укрепи финансовото си положение.
Със започването на Първата световна война МССД престава да съществува. След края на войната МБМ съсредоточава усилията си за координиране на мирната и хуманитарна дейност на неправителствените организации, за запознаване с идеите и предложенията им на държавните дейци и представителите на Обществото на народите, за създаването на което има принос и МБМ. През 1924 г. Бюрото премества щабквартирата си в Женева - близо до Обществото на народите. МБМ продължава да провежда конгреси на пацифистите и да се занимава с издателска дейност.
Тъй като по време на Втората световна война МБМ не функционира, влоговете му са под надзора на швейцарското правителство. Организациите, членове на Бюрото, го възстановяват след войната под името Международен комитет за взаимодействие на организациите в борбата за мир (МКВОБМ), който швейцарския федерален съвет признава през 1961 г. за законен приемник на МБМ. Комитетът започва да управлява авоарите на МБМ, а събраната документация и архивът са предадени на библиотеката на ООН в Женева. Една година по-късно МКВОБМ си връща първоначалното име Международно бюро за мир.
След Втората световна война, оставайки вярно на фиксираните в устава си цели "да съдейства за делото на мира чрез укрепване на международното сътрудничество и ненасилствените методи за решаване на конфликтите", МБМ придобива малко по-различна ориентация. То съдейства за развитието на връзките между влизащите в състава му организации, оказва им подкрепа и се изказва от тяхно име в ООН. В Съвета по икономически и социални въпроси на ООН МБМ има консултативен статус категория "А".
С течение на времето вместо конгреси МБМ започва да подготвя и финансира теоретични конференции, в които вземат участие правителствени чиновници, изследователи на проблемите на мира, експерти по едни или други въпроси, представители на различни национални и международни организации. Бюрото публикува и разпространява отчети за конференциите, включително изводите и решенията им, а също и предложенията към правителствата и междуправитлствените организации. На конференциите са обсъждани аспектите на насилието, изискванията към мирната политика, алтернативите на отбраната с военни средства, правото на отказ от военна служба, предложения за свикване на световна конференция по разоръжаването, последствията от атомната бомбардировка в Хирошима и Нагазаки.
Най-важното мероприятие на МБМ е конференцията по разоръжаването, проведена в Брадфордския университет (Англия) през 1974 г. с участието на неправителствени организации. Конференцията приема така наречените Брадфордски предложения, публикувани под названието "Призив за световна конференция по разоръжаването". Получилият широка известност манифест довежда наред с други инициативи до свикването на Първата специална сесия на Генералната асамблея на ООН по разоръжаването през 1978 г. В предложенията влизат: всеобщо и пълно разоръжаване като главна цел на ООН, определяне на интересите, спъващи разоръжаването, и начините за преодоляване на тяхното влияние, забрана на ядреното оръжие, контрол над търговията и движението на оръжието и военното снаряжение, ефективен механизъм за решаване на споровете в международен съд, внасяне на коректив в образователния процес за мобилизиране на общественото мнение срещу войната.
Резултат от друга конференция става проектоконвенцията "За правото на отказ от военна служба", която е предоставена на Генералния секретар на ООН и се обсъжда в комисията по правата на човека. Брошурата "Правото на отказ да убиваш" се появява през 1971 г. и получава широко разпространение.
Въпросът за правата на човека - необходимо условие за мира - се обсъжда нееднократно на конференциите, провеждани от МБМ и по-специално на Световния конгрес на миролюбивите сили, състоял се в Москва през 1973 г. Като не изпуска от погледа си проблема за разоръжаването, МБМ счита, че общественото мнение може да убеди правителствата да направят тази крачка.
Преговорите за разоръжаване продължават да са грижа на МБМ. Бюрото съдейства за разпространяването на съвместното заявление за съгласуваните принципи за разоръжаване, подписано от САЩ и СССР през 1961 г. Документът постановява, че преговорите трябва да се водят за всеобщо и пълно разоръжаване, а не за контрол или намаляване на въоръженията. Бюрото подкрепя срещите на ръководителите на двете страни и се изказва за ратифициране на договора, който поставя извън закона използването на ядрено оръжие, смятайки го за престъпление срещу човечеството, наказуемо от международното право.
С Нобелова награда за мир е удостоено не само МБМ, наградени са и много свързани с него обществени дейци. Освен Байер и Дюкомен сред организаторите и ръководителите на Бюрото през първите му години са Фредерик Паси, Анри Дюнан и Албер Гоба. В работата му участват Уйлям Кремър, Берта фон Зутнер, Ернесто Монета, Клас Арнолдсон, Алфред Фрид, Тобиас Асер, Анри Лафонтен. С Нобелова награда за мир е отличена дейността на председателя на МБМ Шон Макбрайд и на няколко вицепредседатели: Филип Ноел-Бейкър, Лайнус Полинг и Алва Мюрдал.
Бюрото издава
отчети за конференции, книги и памфлети,
списанието "Женева монитор" шест пъти
в годината се разпраща до миротворчески
организации, дипломатически мисии,
изследователски институти, има го също
така и в продажба. Членството в МБМ е
отворено за международни, национални и
местни организации, служещи на делото на
мира и сътрудничеството, а също така и за
международни съвети за мир или други
федерации, координиращи движението на
миролюбивите сили в своите страни. Членове
на МБМ без право на решаващ глас могат да
станат организации или отделни лица,
споделящи неговите цели.
Превод от руски: Павел Б. Николов
