Има ли бог? Има, моят бог е моята съвест. Не съм я виждала, не съм я докосвала, но тя е в мен, в моите мисли и чувства, в моя ум и в моето сърце. Съвестта денонощно е будна, тя непрекъснато ме гледа отвътре. Тя осъжда или одобрява моите действия. Съвестта не спи. Цялото ми щастие решава тя. Щастието зависи от нея. Ако я разсърдя, ще ме накаже. Затова внимавам много да не ми се разсърди. Господи, помилуй.
10. 08. 2021 г.
Любовта трябва да се заслужи.
След физическата си смърт човек продължава да живее в спомените на другите хора. Ако спомените са вечни, вечен е и животът след смъртта.
Човекът колкото е по-прост, толкова е по-дребнав и по-завистлив.
Всеки човешки живот е един роман.
Времето е безпощадно.
ОТЛЕТЕЛИ МИГОВЕ
На Павката, 2021 г.
Приятелство
Беше в трети клас
ученикът Спас.
Той държеше се прилично
и се учеше отлично.
Имаше си и другар,
той се казваше Чавдар.
Двама бяха неразделни,
Та дори и в дни неделни.
Но веднъж Чавдар сгреши
и задача не реши.
Той притече се завчас,
за да му помогне Спас.
Двамата със дружни сили
са задачата решили.
Като Спас и вий бъдете
и в беда си помогнете.
1967 г.
Щастие
Щом наведен над мен ме прегърнеш,
аз щастливо затварям очи.
Ти не можеш, не можеш да зърнеш
колко обич в очите гори.
Тази обич ме прави желана
не за миг, не за час и за два.
С тази обич докрай ще остана
просто твоя любима жена.
1980 г.
Раздяла
Не заставай усмихнат на прага,
не подавай за поздрав ръка.
Знай, сърцето ми болката стяга
и страхът, че ми носиш тъга.
Не, недей ме обича, не искам
да ми казваш със поглед: „Ела!“.
Нямам право в дланта си да стискам
топлината на твойта ръка.
Не оставай, тръгни си веднага.
Аз затварям вратата сега.
Ти ще плачеш, но същата влага
ще остави и в мене следа.
1985 г.
Пролет
Попитах бялото кокиче
защо от преспата наднича.
А то ми кимна със глава:
– За да дойде пролетта.
1987 г.
Моята китара
Отдавна копнеех с китара
изкусно да свиря на струните
и този копнеж ме накара
за миг да забравя за другите.
Запалена взимах уроци,
живеех в света на мечтите,
а в кухнята мойте прозорци
заспиваха чак след звездите.
Поглеждам сега към китарата,
подпряна самичка във ъгъла,
и пак се изпълвам със старата,
с нежната обич... и с гъдела.
С1988 г.
Съдба
Като пъстър рояк пеперуди
отлетяха броените дни.
Ти и аз сме сега между други,
няма вече да бъдем сами.
Да забравим минутите кратки
и усмивките в наште очи.
Нека спомени тъжни и сладки
не раняват ни с остри стрели.
Просто вече сме с теб разделени,
всеки има различна съдба.
Как да кажа на чувствата в мене,
че така съм решила сама.
1990 г.
Самота
Пътеката на любовта е стръмна,
пророкът ни е завещал,
и може някой да осъмне
на път, потънал във печал.
Назад едва ли ще се върне
тоз, който дълго е вървял,
и пак не е успял да зърне
лика мечтан, красив и бял.
Животът ни е твърде кратък
и често стигаме сами
до края на пътеката, нататък
е нищото, където не боли.
2004 г.
Ергенски неволи
Имам си списък безкраен
на дружки отбрани, от сой.
Пазя го с шифър потаен,
строго секретен е той.
Често си блъскам главата,
чудя се как да реша
с коя да си свържа съдбата,
няма ли аз да сгреша.
Ето жените какво са,
огнен пожар за души.
Точка сега по въпроса,
отивам да купя халки.
2005 г.
Проклето момиче
– О, дай ми своята ръка! –
помоли я момчето.
– Свали за мен една звезда,
от тия на небето.
– Смили се ти, недей така! –
отчая се момчето.
Но беше непреклонна тя
и тропна със крачето.
– Оплаквам своята съдба! –
мълви с тъга момчето.
Обърна гръб и се засмя
момичето проклето.
2005 г.
В плен на Мая
Сън ли бе сега не зная,
уредих си среща с Мая.
С трепет чаках да узная
нещо повече за Мая.
„Извинете, аз съм Мая“,
каза тя и ме омая.
Озовах се сякаш в рая
с тази мила моя Мая.
Как да се спася накрая
от магията на Мая.
Ден и нощ покой не зная,
все бълнувам:“Мая! Мая!“
2005 г.
Благодарност
Бие коледният час
и затуй Ви пиша аз.
Нека мойто писъмце
Ви зарадва от сърце.
Непослушна не бъдете
И цигари не палете.
Пушенето е порок,
съкращава дните в срок.
Все така да сте красива,
нежна, весела, щастлива.
Докторите във захлас
да въздишат подир Вас.
2006 г.
Раздвоение
Страхувам се случайно да те срещам,
в очите ти щастливо да надничам,
Ръката ти във свойта да усещам
и да си мисля колко те обичам.
Страхувам се, че вече нямам воля,
че себе си и тебе ще погубя.
„Страхувам се“, прошепвам и се моля
по-скоро да се влюбиш в друга.
2006 г.
Игра с огъня
Вижте, с нашата Румяна
става някаква промяна.
Ето, палави искрици
греят в нейните зеници.
Идва весела, засмяна
даже и за втора смяна.
Май не стъпва по земята,
а се рее в небесата.
Хей, Румяно, опомни се,
бързо-бързо съвземи се.
С огъня не си играй,
угаси го, не се май.
2007 г.
На мама
Тъгуват нашите сърца,
скърбим за тебе, мамо.
Смирено свеждаме чела
пред твоя образ само.
Не гаснат твоите очи,
усмивката ти грее.
Гласът ти пак край нас звучи,
спокойно той се лее.
Почивай в мир, а паметта ти
е светла в нашите души,
защото помним обичта ти.
И нека Господ да прости.
2009 г.
На татко
На тебе разчитах за всичко,
ти беше опора за мен.
Щастливо живях като птичка
и нямах проблем нерешен.
Със твоите мъдри съвети
спокойно заспивах в нощта.
А утрото срещах с привети
и слънчев ми беше денят.
Но спря уморено сърцето,
обгърна те вечна тъма.
Останах без тебе и ето,
сега ще се боря сама.
2018 г.
