Фредерик Мистрал (Frédéric Mistral)
8 септември 1830 г. – 25 март 1914 г.
Нобелова награда за литература, 1904 г. (заедно с Хосе Ечегарай)
(Като създал свежи и оригинални поетични произведения, отразяващи правдиво народния дух.)
Фредерик Мистрал произхожда от старо заможно земеделско семейство, което се установява в Прованс през шестнадесети век. Силно е повлиян от детските си години, преминали в спокойното патриархално бащино имение. Следва право, но след като завършва, се посвещава изцяло на поезията, която пише на провансалски, страст, събудена в него по време на училищните му години един от негов учител, провансалският поет Жозеф Руманий. Целта на Мистрал е да създаде неопровансалски литературен език, съобразен с установените стандарти за чистота. Ето защо той посвещава няколко години на създаването на "Trésor dóu Félibrige" ("Провансалска съкровищница"), провансалски речник, публикуван от "Félibrige", литературно сдружение, чийто основател е и Мистрал.
Мистрал е епически и лирически поет. Произведенията му са свързани с Прованс не само по език, но и по съдържание и чувства. Прованс е истинският герой на поетическите му произведения. Първият му голям успех е "Miréio" ("Мирейо", 1859 г.), история на двама злочести влюбени. Следва "Calendau" ("Календо", 1867 г.), фантастична епическа поема за провансалските рибари. Други негови произведения са "Lis Isclo d'or" ("Златният остров", 1876 г.), сборник поеми, "Nerto" ("Нерто", 1884 г.), епическа поема, в чиято основа лежи летописът на папското управление в Авиньон, "La Rèino Jano" ("Кралица Жано", 1890 г.) и "Lou pouémo dóu Rose" ("Песента на Рона", 1897 г.). Петтомно издание с негови произведения излиза между 1887 и 1910 г.; три тома неиздадени негови произведения излизат след смъртта му (1926-1930). Мистрал е автор на автобиографията "Moun espelido: Memori è raconte" (1906 г.). Усилията му да съживи провансалския език намира поддръжката на Френската академия (Academie Française) и Френския институт (Institut de France).
Превод
от английски: Павел Б. Николов
