Натан Сьодерблум (Lars Olof Nathan Soderblom)
15 януари 1866 г. – 12 юли 1931 г.
Нобелова награда за мир, 1930 г.
(За заслугите му в областта на мира, чието постигане обвързва с идеите за църковно обединение.)
Шведският архиепископ Ларс Олаф Йонатан Сьодерблум е роден в Трьоньо (провинция Хелзингланд) в семейството на свещеника Йонас Сьодерблум и София Блум. Възпитавайки се в благочестиво семейство, където знанията са на висша почит, Сьодерблум учи с баща си латински език на петгодишна възраст. Още в детството си той решава да стане свещеник. Средно образование Сьодерблум получава в малкото градче, след което през 1883 г. постъпва в Упсалския университет, където е учил баща му. Там Сьодерблум учи гръцки, еврейски, арабски и латински език и получава степента бакалавър. Тази подготовка му позволява да се заеме с теология и религиозна история в университетското теологично училище.
Привързаността на Сьодерблум към икуменизма, която го съпровожда през целия му живот, се проявява още през студентските му години. По време студентска християнска конференция през 1890 г., в която участва, Сьодерблум чува призив за единство на църквите по света. Развълнуван, той записва в дневника си: "Боже, дай ми смирение и мъдрост да служа на делото за единство на Твоята църква". Укрепването на икуменизма, който предполага преодоляване на сектантските различия заради единството на църквата, става задача на целия му живот.
Като получава магистърска степен по теология през 1892 г., Сьодерблум е ръкоположен за пастор от лютеранската църква. През същата година публикува първата си книга за теологията на германския реформатор Мартин Лутер. Като изпълнява известно време длъжността капелан в психиатричната болница в Упсала, Сьодерблум е назначен за пастор на шведската църква в Париж. Когато финансовото му положение укрепва, през 1897 г. той се жени за студентката от Упсалския университет Ана Форсел; в семейството се раждат десет деца.
Сьодерблум прекарва в Париж седем години. Неговата енория се посещава от известни скандинавски художници, дипломати, бизнесмени, сред които и Алфред Нобел, който прави много дарения за църквата. Когато на 10 декември 1896 г. Нобел умира във вилата си в Сан Ремо (Италия), Сьодерблум отслужва заупокойна служба. Като си спомня за Нобел, той говори за неговия "могъщ интелект, забележителни достижения, умение да постави природните сили в служба на човечеството".
Като завършва аспирантура по теология, а също така и по религиозна история в Парижкия университет, Сьодерблум получава степента доктор по теология. Дисертацията му е посветена на идеята за задгробния живот в зороастризма - персийска религия, разпространила се през VI в. пр.н.е. Скоро предлагат на Сьодерблум катедрата по теология в Упсалския университет и през 1901 г. той се връща в Швеция. Вдъхновен от задграничния опит и от либералната френска теология, Сьодерблум се заема енергично за работа. Остава в университета до 1914 г., като през 1912-1914 г. чете лекции по религиозна история и в Лайпцигския университет.
Надарен учен и педагог, Сьодерблум подготвя в родината си теологичен ренесанс. У студентите и колегите си той стимулира интерес към сравнителната религия, както и към живота и учението на Мартин Лутер. Личното обаяние и могъщият ум направили Сьодерблум популярен не само в университета, където на лекциите му се събирали тълпи от студенти, но и в църковните среди. Шведските университети било обхванати от интерес към религията, студентите дори основали списание "Нашият лозунг" ("Var Losen") и организирали Център за християнски срещи.
Като един от учредителите на Общия световен съюз на църквите за международно разбирателство Сьодерблум готви сесията му за 1914 г. в Констанц (Германия), но началото на Първата световна война принуждава делегатите да се върнат у дома. Заедно с други църковни дейци Сьодерблум се опитва да организира икуменическа конференция през 1917 г. и отново претърпява неуспех, защото воюващите страни отказват да изпратят пастори; пристигат само петима делегати от неутрални страни. Обнародваният от тях манифест призовава към братство и мир, което става тема на една от следващите книги на Сьодерблум. Апелирайки към "дълбоко вътрешно единство, което ще обедини всички християни независимо от националните и сектантските им различия", документът призовава всички църкви да съдействат за отстраняване на международните разногласия по пътя на преговорите и арбитража.
След войната Сьодерблум продължава да работи за икуменизма и мира. Благодарение на неговата енергия и растящ престиж в Стокхолм е организирана през 1925 г. Обща християнска конференция, на която присъстват 600 делегати от 37 страни. Римокатолическата църква отказва да участва в нея, но присъстват представители на руската православна църква и на основните протестантски църкви. Под председателството на Сьодерблум делегатите обсъждат единно икуменическо вероучение, проблема за примирението на различните теологични възгледи и за постигане на всеобщ мир. Делегатите избрали постоянен комитет за организиране на бъдещите заседания. Резултат от тази дейност е създаденият през 1948 г. Световен съвет на църквите.
Година след получаването на Нобеловата награда
Сьодерблум е поканен да чете лекции в Единбург. След първите десет
лекции, прочетени през май-юни, той се връща в Швеция. Умира от
сърдечен пристъп в Упсала.
Превод от руски: Павел Б. Николов
