Сър Уилям Рандъл Кремър (Sir William Randal Cremer)
13 март 1828 г. - 22 юли 1908 г.
Нобелова награда за мир, 1903 г.
(Като признание за усилията, които полага за мирното разрирателство между народите по пътя на арбитража.)
Английският пацифист и лейбъристки лидер Уилям Кремър е роден във Фейрхам, Хемпшир, в семейството на учителя по рисуване Джордж Кремър и Хариет Тют. Изоставени от баща им скоро след раждането на момчето, Кремър и сестрите му са възпитавани от майка им в голяма бедност с парите, които тя успява да спечели от обучението на селските деца на четмо и писмо. Като учи известно време в енорийско училище, Кремър започва да работи в местната корабостроителница, а през 1852 г. става чирак на чичо си, лондонски дърводелец. Неизгубилият влечение към знанията юноша започва да посещава вечерно училище за работници и още тогава се приобщава към професионалното движение.
Интересът към проблемите на мира се пробуждат в него през 1856 г., когато му се случва да чуе един оратор от Лондонското дружество за мир, който призовава народите да прекратят войните и да решат споровете си с преговори. Думите на оратора посяват в съзнанието му семената на международния арбитраж, както пише по-късно Кремър, но през следващите двадесет години той се съсредоточава върху въпросите на труда.
Начело на работническото движение в Англия по това време все по-здраво застават профсъюзите и през 1858 г. Кремър, надарен оратор, е избран в комитета, който води борба за намаляване на работния ден от 12 на 9 часа. Предприемачите, които през 1859 г. се опитват да потиснат движението с помощта на локаут (в резултат на което 70 хиляди души остават без работа), през 1860 г. се съгласяват на някои отстъпки. През юни същата година Кремър взема участие в създаването на Обединеното дружество на дърводелците и мебелистите и с това започва да играе ръководна роля в профсъюзното движение. Също тогава се жени за Шарлот Сполдинг, но няма от нея деца.
По време на Гражданската война в САЩ Кремър непрекъснато разяснява на работниците правотата на делото на северняците, като търси поддръжка за тях, което води до раздразнението на британските фабриканти, зависещи от доставките на памук от южните щати. Въпреки икономическите усложнения, които войната предизвиква в Англия, Кремър, както и повечето му колеги, се изказва неизменно срещу робството.
Когато Джузепе Гарибалди идва през 1864 г. в Лондон, Кремър е сред тези, които организират посрещането на легендарния вожд на италианските републиканци. През същата година съдейства за създаването на Международната асоциация на работниците и е избран за секретар на британската и секция. На Женевската конференция на асоциацията през 1866 г. той и други членове на британската делегация се изказват за умерени и постепенни реформи като противовес на незабавната революция, привърженици на която са континенталните радикали, в това число и Карл Маркс.
В началото на Френско-пруската война през 1870 г. Кремър и някои негови колеги основават Работническата асоциация за мир, за да попречат на британската намеса в конфликта. Като секретар на Асоциацията (пост, който заема до края на живота си) Кремър се стреми да даде на работническата класа глас в зараждащото се европейско движение за мир, чиито активисти произхождат от средната и висшата класа. Асоциацията се изказва срещу намесата на Англия в Руско-турската война, британската анексия на Трансвал, окупацията на Египет и Бурската война. Кремър съдейства за разпространението на идеите на арбитража, в резултат на което през 1875 г. Асоциацията е преименувана в Лига за международен арбитраж. След смъртта на съпругата си през 1876 г. Кремър се жени за Люси Кумбз, която умира през 1884 г.
Със закон от 1876 г. градските работници получават право на глас и участие в парламентарната дейност. След няколко безуспешни опита през 1885 г. Кремър печели място в Камарата на общините от името на лондонския работнически район Хейгерстън. Новото положение му дава възможност да защитава идеите на арбитража в парламента.
След две години Кремър се запознава с американския промишленик Андрю Карнеги, който се намира в Англия на почивка. Карнеги, известен филантроп и привърженик на всеобщия мир, оказва на Лигата за международен арбитраж финансова подкрепа. Освен това той съветва Кремър да предложи проект за англо-американски договор за решаване на всички възможни спорове по пътя на арбитража. Кремър приема съвета на Карнеги и инициира подписка в Камарата на общините, като събира 234 подписа. Карнеги урежда в САЩ среща на Кремър с президента Кливланд, на която Кливланд одобрява горещо идеята за договор. Макар че дипломатическите процедури се проточват, усилията на Кремър създават основата за американския договор за арбитраж, подписан през 1914 г.
Ободрен от посещението си в Америка, Кремър заминава за Франция, в чиято столица пристига през август 1888 г. Тук заедно с Фредерик Паси организира среща на 34 френски и британски законодатели, на която се обсъжда договора за арбитраж между Англия, Франция и САЩ. Делегатите насрочват втора конференция за следващата година.
През юни 1889 г. 100 парламентаристи от десет страни в Европа и САЩ провеждат двудневна конференция. Приетата на нея резолюция съобщава, че "занапред междупарламентарните срещи ще се провеждат ежегодно". Кремър е избран за секретар на новосъздадения Междупарламентарен съюз, на който пост остава пожизнено. На следващите конференции на Съюза се обсъждат различни мирни предложения, набелязват се мерки по арбитража, разработва се проект, въплътен по-късно, през 1899 г., в Международния съд в Хага.
Като отказва първоначално предложеното му рицарско звание от опасение, че ще го компрометира като деец на работническото движение, Кремър все пак го приема през 1907 г. като знак на уважение към работническата класа. През следващата година планира да посети Берлин, за да се обърне към немските работници с братска декларация, подписана от три хиляди ръководители на британски работнически организации, но влошеното му здраве го принуждава да отложи пътуването. Умира от възпаление на белите дробове в Лондон.
За него А. Карнеги казва: "Кремър беше идеален тип на герой на ХХ в., герой на цивилизацията, противоположност на варварското минало… Наистина, аз не зная по-героичен живот от живота на Кремър".
Превод
от руски: Павел Б. Николов
