Томас Хънт Морган (Thomas Hunt Morgan)
25 септември 1866 г. – 4 декември 1945 г.
Нобелова награда за физиология или медицина, 1933 г.
(За откритията му, свързани с ролята на хромозомите за наследствеността.)
Американският зоолог и генетик Томас Хънт Морган е роден в Лексингтън (щат Кънектикът). Той е най-големият син и първото от трите деца на дипломата Чарлтън Хънт Морган и Елен Морган, родена като Ки-Хоуърд, внучка на композитора Франсис Скот Ки, автор на американския национален химн. Още като дете Морган се интересува от естествознание и от точни науки; по време на летните ваканции изследва с ентусиазъм селската местност, намирайки и носейки у дома вкаменелости, събира колекция от различни видове птици. По-късно в продължение на два летни сезона провежда геологически и биологически изследвания в планините на Кентъки, работейки в експедиция на Геологичната служба на Съединените щати.
През 1886 г. той получава степента бакалавър в Държавния колеж на щата Кентъки (днес университет). Морган се интересува особено от еволюцията на видовете. Според господстващата теория, дарвиновата концепция за естествения подбор, в една популация съществува определена широта от изменчивост на всеки признак. Благодарение на наследяването на признаците вътре в популацията влиянието на околната среда осигурява такова разпределение на признаците в редица поколения, което способства за оживяването на отделни представители на вида. По времето, когато Морган завършва първата си научна работа, практически не е известно нищо за фактическия механизъм на наследствеността, а общоприетата методика за изучаване на еволюцията и наследствеността се състои в това, като се изучават морфологията и физиологията (физическата форма и физическите функции) на представителите на различните видове, да се напра опит за достигане до извод за причините на тяхното сходство и различие. Важна съставна част на подобни изследвания било изучаването на ембрионалното развитие.
В съответствие с тази практика Морган също започва да учи морфология и физиология, когато постъпва през 1887 г. в университета "Джонс Хопкинс". След три години той получава степента доктор по философия за изследванията си по ембриология на морските паяци. През 1891 г. Морган става адюнкт професор по биология в Брин Мор колеж, като по това време е прекрасно запознат със сравнителните и описателните методи. Но подобно на дарвиновата теория тези методи не дават никакво обяснение за наследственото предаване на признаците. Затова Морган се обръща към експерименталните методики, надявайки се, че точните и поддаващите се на проверка резултати от опитите в края на краищата ще дадат отговор на нужния въпрос. През 1897 г., изучавайки способността на някои животни да възстановяват изгубени части от тялото си - черта, по всяка вероятност тясно свързана с успешното преживяване на индивида - той публикува първата от серията свои статии на тази тема, която продължава да развива по време на целия си живот. В своето първо специално произведение "Регенерация" ("Regeneration", 1901 г.) Морган подчертава взаимната връзка между явлението регенерация и ранното ембрионално развитие. През 1904 г. той е назначен за професор по експериментална зоология в Колумбийския университет. Неговите ранни изследвания, направени сред стените на това учебно заведение, са все така посветени на експерименталната ембриология.
Интересът на Морган към зараждащата се научна дисциплина генетика е предизвикан от това, че през 1900 г. вниманието на научния свят е приковано отново към изследванията на Грегор Мендел за признаците при граха, които той публикува през 1886 г. Мендел доказва, че признаците се унаследяват по строги математически закономерности, свидетелстващи за разделната независима същност на всеки признак. През 1902 г. американският биолог Уилям С. Сатън изказва предположението, че хипотетичните "фактори" на Мендел - наследствените единици, днес наричани гени - се намират вътре или на повърхността на структурите на клетъчното ядро, наречени хромозоми. Нужни били обаче преки потвърждения за хромозомната наследствена теория. Морган се отнася скептично към нея, смятайки, че хромозомите не са носители на наследствеността, а представляват продукти на ранните стадии на развитие. Той се отнася скептично и към дарвиновата идея за "постепенността на измененията", предпочитайки пред нея теорията на холандския ботаник Хуго де Фриза, който смята, че новите видове се появяват в резултат от мутации.
През 1908 г. Морган започва генетично проучване на плодовата мушица Drosophila melanogaster, малко насекомо, подхождащо идеално за генетични изследвания: мушицата има само 4 хромозоми, започва да се размножава две седмици след появата си на бял свят и е лесно да бъде изследвана през целия ѝ живот, който продължава 3 месеца. На Морган му се налага да отгледа и проучи милиони дрозофили, преди той и колегите му от Колумбийския университет да достигнат до убеждението, че хромозомите наистина са пряко свързани с наследствеността.
Резултатите от някои проведени от Морган експерименти с плодовата мушица като че ли противоречат на Менделовия закон за независимото изследване, според който всеки организъм притежава гени, контролирани от един или друг признак, и наследяването на един признак, какъвто е например пола на животното, не зависи от наследяването на друг - например цвета на очите. Групата, ръководена от Морган, установява, че някои признаци очевидно са все пак свързани помежду си. С други думи, тяхното съчетание се среща при потомците по-често, отколкото предполагат статистическите закони на Мендел. Така например белите очи - мутантен признак - почти винаги се срещат само при самците. Морган нарича това явление обвързване с пола. Тенденцията към обвързване му подсказва, че гените явно се разполагат в тясна близост един до друг на една и съща хромозома. Открити са четири такива специални групи гени при плодовата мушица, които съответстват на нейните четири двойки хромозоми.
В началото на 1912 г. към групата изследователи, работещи заедно с Морган в "стаята с мушиците", се присъединяват двама студенти от Колумбийския университет - Алфред Х. Стъртеван и Калвин Б. Бриджис. След две години примера им следва студентът випускник Херман Дж. Мълър. Морган и неговите сътрудници отбелязват, че гените, разположени на една и съща хромозома, се унаследяват заедно по-рядко, отколкото това би могло да се очаква. В повечето клетки на организма има по две хромозоми от всеки тип и Морган подозира, че хромозомите в двойката могат да се делят и рекомбинират, позволявайки с това да се осъществява обмен на гени. Тази мисъл се потвърждава от получените под микроскопа данни за преплитащите се хромозоми, които по мнението на за първи път наблюдаващия ги през 1909 г. белгийски учен Ф. А. Ансен биха могли да обменят помежду си свои участъци.
Колкото по-голямо е разстоянието между два гена в една хромозома, разсъждава Морган, толкова по-голяма вероятност има за разделение. Ако имаме подобен случай, гените няма да се унаследяват заедно. И обратно, гените, разположени в хромозомата близо един до друг, имат по-малки шансове да бъдат разделени. През 1911 г. Стъртеван осъзнава, че степента на сцепление на два гена в хромозомата може да служи за величина на линейното разстояние между тях. На основата на този принцип Морган и колегите му съставят "карти", посочвайки относителното разположение на гените в хромозомата на плодовата мушица. Представата, че гените се локализират в хромозомата в специфична линейна последователност, и по-нататък, че основа на сцеплението е близостта на два гена в хромозомата, може да се отнесе към основните достижения на генетичната теория. През 1915 г. Морган, Бриджис, Стъртеван и Мълър съобщават за своите изследвания в книгата "Механизмът на наследствеността" ("The Mechanism Heredity"), доказвайки, че наследствеността има напълно определени закони и може да бъде описана с точни количествени методи.
През 1928 г. Морган напуска Колумбийския колеж, за да помогне за организирането на биологично отделение в Калифорнийския технологичен институт (Калтек) в Пасадена. Заедно с него в новото учебно заведение се преместват няколко негови бивши студенти и сътрудници, което му позволява да събере добър колектив от изследователи. Работата, изпълнявана от групата на Морган и други специалисти в Пасадена, печели на института заслужена слава на водещ в областта на експерименталната биология, която се запазва и след като Морган сменя тематиката на изследванията си, заемайки се преди всичко с ембриология.
След получаването на Нобеловата награда Морган изпълнява административна функция в Калтек, съчетавайки я с изследвания по такава широка тематика, каквато е биологичната регенерация, законите за наследствеността при гълъбите, вторичните полови белези при саламандрите и кръстосаните наследствени линии при редки видове мишки.
Минаващ за скъперник, когато става дума за институтските фондове, в живота си Морган е много щедър човек и често финансира тайно обучението на особено надарени студенти.
През 1904 г. Морган се жени за Лилиан Воган Симпсън, цитолог и бивша негова студентка в Брин Мор; семейството има четири деца. През 1941 г. Морган получава званието почетен професор по биология на Калтек. След четири години умира в Пасадена от стомашен кръвоизлив.
Сред многото награди на Морган са медалът Дарвин (1924 г.) и медалът
Копли на Лондонското кралско дружество (1939 г.). Той е избран за член
на Лондонското кралско дружество, Националната академия на науките,
Американската асоциация за развитие на науката, Американското философско
дружество, Генетичното дружество на Америка и Американското дружество на
натуралистите.
Превод от руски: Павел Б. Николов
