Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Microsoft Copilot и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).
I.
Пандо Кляшев. Биографични данни.
25 март 1904 година
Роден съм в с. Смърдеш (Костурско) на 29 септември 1882 г. Баща ми беше зидар, родом от Смърдеш, а майка ми от Брезница, близко село. Учил съм се в селото си от I до включ. IV отделение в бълг. училище. В селото ни имаше българско и гръцко училище; в Смърдеш са най-яростните гъркомани.
В гр. Костур завърших I- III клас; IV-VI клас в Солунската гимназия, а VII клас в Битоля. Завърших гимназията през 1899-1900 г. След това през 1900-1901 г. учителствах в Смърдеш, а в края на учебната година 1901 г. през юли постъпих във въстаническа чета и оттогава прекарвах цялото време с четите до край. Още в Солун, през 1898 г. на 20 декември бях посветен заедно с няколко другари от класа (VI кл.) в революционното дело. Тогава имаше две партии в Солун: едните, централисти, начело с Хр. Матов, Хр. Татарчев, Хаджи Николов и Пере Тошев - и други, върховисти: Гарванов, Колушев, Хаджи Мишев. С тях беше и Наумов. Аз и другарите ми нищо не знаехме, че има разлики между двете групи, и симпатизирахме на Хр. Матов и Пере Тошев. В революционното дело бяхме посветени от Гарванов и Колушев, но не направо, а чрез посредство на други. От съчиненията, които бях чел и които са ми повлияли, си спомням за Каравеловите повести, "Под игото" на Вазов и Ботевите съчинения. Давахме вечеринки, сказки, и със събраните пари си набавяхме книги. През ваканцията след VI клас бях в селото си, а VII клас прекарах в Битоля. Един другар, Лазо Москов, ми разясни, че имало разцепление между Гарванов и Матов. Тогава дори разбрах какво значат натякванията на някои другари, че сме принадлежали на другата група. От Москов разбрах, че Гарванов, Колушев и техните съмишленици имали за цел не да действат по революционен, а по еволюционен начин, именно чрез училищата, чрез културен прогрес и т. н., докато другите – чрез революция.
Сега, както знам, разцеплението се дължало на амбиции. Гарванов и Колушев имали претенцията да работят повече и да бъдат повече осветлявани и посвещавани в делото, за да имат по-голямо поле за работа. С Гарванов беше Семерджиев, книжарят, а с Матов – Хаджи Николов, също книжар. Гарванов е родом от Стара Загора, Колушев – от Одринско. Матов и неговите съмишленици пък действаха повече тайно, не се изказваха и се държаха резервирано.
В Битоля действах като ученик все между учениците. Целта беше да подготвим колкото се може повече от по-надеждните ученици от IV-VII клас. Успяхме много, всички по-добри ученици сгрупирахме и давахме тон на цялото училище. Между учителите имаше и посветени. Учители ми бяха тогава Дамян Груев, който ми преподаваше по география, а в долните класове – геометрия с чертане и рисуване; Герджиков Михаил, който преподаваше френски и минаваше там под името Луканов Тодор, завършил уж химия; Васил Пасков, който преподаваше психология, логика и история.
II.
Първите зародиши на Организацията в Костурско. Дейността на Апостол Димитров, Лазар Поп Трайков, Павел Христов и Кузо Стефов. Поп Трайков в затвора.
През ваканцията, като свърших гимназията, захванах в родното си село Смърдеш самостоятелно да агитирам. Вече заварих комитетски членове начело с Фоти Мерджов, селянин, прост, от българската партия. Основите на Вътрешната македонска революционна организация бяха вече положени, имаше и устав. Изобщо в Костурско организацията дотогава беше хванала тук-там корен.
Гъркоманството беше пуснало в цяло Костурско дълбоки корени. Екзархистите бяха силни само в две села — Дъмбени и Бобища. После станаха екзархийски селата Поздивища и Руля, сир. това беше станало преди да се роди организацията. Гъркоманските села не представляваха добра почва отначало за организацията. Борбата между гъркомани и българи се водеше най-ожесточено, па и сега в Костенарията селата си остават гъркомански, под патриаршията. Първите зародиши на организацията донесе Апостол Димитров, родом от Дъмбени, учил се в Солун (изключен от VI клас). Понеже борбата между гъркомани и българи беше в разгара си, Димитров не можа много да направи като учител в Смърдеш. Той беше учител още когато бях в първо отделение — около 1890—1891 год. той учителстваше. Той беше почнал да пропагандира през октомври 1895 година; най-напред успял да привлече няколко души, 2—3 от Смърдеш и Дъмбени, и да ги посвети в делото. До 1895 год. Димитров е работил само за българщината против гърците. От Смърдеш бяха тези: Ламбро и Кръсто Поповски и Лазо Поповски, все екзархисти. На гъркомани още не било възможно тогава да се говори за това. От Дъмбени е бил посветен поп Филип и още 1-2. Още посветил в с. Тиолища учителя Кузо Темелков; от Блаца - учителя Динко Дамянов; от Загоричани - Никола Цицов, учител, все през 1895 год. И учителят в Брезница Христо Георгиев беше другар на Апостол Димитров. Христо Георгиев, родом от Брезница, беше успял да посвети в делото само един работник, Пенчо Балков. Те са първите последователи на революцията в Костурско. Така в Смърдеш и Дъмбени се посяват след 5 години първите семена на революцията. Апостол Димитров мина от Смърдеш за главен учител в Костур. Там, в Костур той повече е гледал да сгрупира българите, да привлече някои от селяните към екзархията, а много слабо е действал по делото на организацията. Той с получени от Битоля (от Груева) пари купуваше гръцки пушки за организацията и ги предаваше по костурските села Дъмбени и др. Пушките собствено бяха предназначени за Битолско, но поради някакви неприятности, изникнали по пренасянето им, тия пушки останаха в Костурско, именно в Дъмбени (те бяха нещо 18 пушки, купени за 40 лири) и някои в Загоричани (купувани през 1894 год.). Те са, може би, първите пушки, които организацията е купувала. От Костур Апостол Димитров замина на 1896 г. в Пловдив, гдето стана чиновник на източните железници. Той и тук действа в дружеството па и сега е много деятелен. Сега е чиновник на софийската гара. Подир Димитрова дойде един главен учител в гр. Костур по име Нелчинов - македонец (не е от Костурско): той учителствува през 1896-97. Посветен беше и минаваше като ръководител. Лазар Поп Трайков (род. от Дъмбени) и Кузо Поп Стефов (род. от Загоричани) още като ученици в Солун били посветени в делото, струва ми се от Груева. През ваканционното време тия двамата действуваха в селата си покрай Нелчинова. Последният не постигна някои видни резултати, а Поп Трайков освен в селото си обикалял всичките села от Корещата, и Пополе, а пък другарят му Кузо Стефов агитирал по селата около Загоричани. В това време, 1896-97 год., вследствие на агитацията на речените двама и на Нелчинова, почти от всички села вече имаше по няколко души посветени в делото. Тогава с Поп Трайкова е обикалял по селата и другарят му Лазар Москов (род. от Дъмбени), ученик в Битоля.
Главните учители в Костур, Апостол Димитров и Нелчинов, не можаха да извършат нещо особено. Враждите между българи и гъркомани поутихнаха тепърва вследствие на обиколките на учениците. Ученическите разходки по селата извършиха цял преврат в духовете на селяните. Учениците пееха патриотически песни, разказваха и пр. Особено песните влияеха, сетне другарските срещи и пр. Всичко туй подигаше националното съзнание у селяните гъркомани и екзархисти. Вследствие на туй враждите поугасваха и почвата ставаше по-сгодна.
Поп Трайков и Москов особено енергически действуваха по селата. Поп Трайков още като ученик в Солун беше изтънко посветен в тайните на организацията. Той, като обикаляше по селата, посвещаваше само най-добрите елементи в делото, та когато той искаше и да налага своята воля, можеше чрез своите, посветени в делото другари, пред които имаше авторитет. Освен това Поп Трайков беше смел и прибягваше до оръжието, за да се наложи. В Дъмбени селяните по негова инициатива поведоха борба със своя спахия Юмер ага. Селяните искаха да дават на спахията десетъка — в същност осмата част — да си я прибира в натура, а пък спахията искал да я кара по старому, да я оставя у селяните та сетне да им взема двойно, като ги стегне за пари напр. къде Великден.
В тази борба Поп Трайков се прояви със своята решителност. Той накара селяните сами да си измерят житото и всички вкупом да го изтърсят пред вратата на селския хан. А понеже поставеният от агата човек не рачил да приеме житото, те го изсипали пред хората. Най-сетне агата се принудил да прибере житото. Агата викнал селяните да се разправя. Тези упълномощили Поп Трайкова; агата не го щял — човек, „който ще развали царщината". Поп Трайков се опира и казва, че ще говори, защото е упълномощен; селяните подкрепят това. Скокват турци да го убиват, но и селяните, въоръжени, скокват, — и агата отстъпя. От тогава Поп Трайков се издигна в очите на селяните. Турците диреха случай да го убият, но той се пазеше.
Григор Бейдов, екзархийски свещеник, беше председател на общината в Костур и доста беше спомогнал (преди да дойде Димитров в Костур), за да закрепне тук българщината. Ала поради „недобро" поведение екзархията го разпопи, а от Цариград го изпратиха в един манастир тук, в България. Разпопен, той прибягна към сърбите и те го натовариха с мисия да отваря сръбски училища в костурските села, като го изпратиха пак като свещеник в Костурско. Поп Трайков се залови да го дебне по цели нощи по пътищата, за да го убие, но случайно не успя. Но и Бейдов нищо не направи; узна, че го дебнат и избяга назад в Битоля и оттам пак в Сърбия. Сега е потурчен, а казват, че е и убит от турците. След това Поп Трайков и Кузо продължиха след ваканцията да учат в Солун. Организацията, така посъвзета през ваканцията, се ръководеше от учителя Христо Георгиев в Смърдеш, главния учител в Костур Нелчинов и други учители по селата. Така минава зимата през 1897 година.
Поп Трайков между това в Солун поради ученическия бунт през 1897 учебна година беше изключен от учителите (от VI кл.). Бунтът беше причинен от Комитета. Учениците вдигаха гюрултия главно против учителя Наумов. Наумов принадлежеше към групата Гарванов-Колушев. Учениците, начело с Поп Трайков, Аницинов, Бошнаков и др., навярно под внушението на Комитета от другата група, се вдигнаха против Наумов и С-іе, главно за да ги накарат да се махнат от Солун. Наумов беше оставен за директор в Солун вместо Сарафов. Благой Димитров (сега учител в София) беше уволнен; учениците не искаха Наумов, недоволни, че е уволнен Димитров. Екзархийският училищен инспектор Лазаров дойде да ни помири. По тази причина Поп Трайков беше изключен, та дойде в София, гладува и оттук написа дълго изложение в екзархията върху делата на учителите в Солун. Вследствие на това екзархията му позволи да се върне в Солун и да свърши VII. клас. Учителският съвет, считайки го опасен, не позволи да влезе в пансиона, а му дадоха 12 лири, за да живее частно. Поп Трайков е бил и поет. Той е особен тип, с твърда воля, мълчалив. Той свърши гимназията и се върна в Костурско. Пак цялата ваканция обикаляше по селата и през 1898/9 прекара като учител в селото си Дъмбени. Ала той в село малко се свърташе; все по агитация се движеше дори и в Леринско. Имаше една учителка, която му помагаше. Той отиде чак в Пътеле да купи за 20-тина лири, взети от Дъмбенци, пушки. Тези пушки достигнаха разменени с по-стари, като минавали от ръка на ръка. Трябва да се отбележи, че в Костурско, напр. в Дъмбени, Смърдеш, Загоричани, Вишени и пр. се намираха пушки, останали от фариите, въоръжени християни, които се разхождаха по селата, за да бранят християните. Тези пушки беше ги раздал преди няколко години, струва ми се, Рифат паша на християните селяни, за да се защищават. Наскоро след освобождението на България, 1-2 години, бяха дошли от тук, отчаяни, че Македония остана в робство, някои македонци войводи за да вдигат въстание: Павел от с. Желево и споменатият вече Мерджов; от Гърция войводи Далипо, Стефо. Това движение го наричат андърсията („андарти“=хайдути). От това време беше се зародил бунтовнически дух в Костурско. Затова организацията намери по-добра почва в Костурско: хората са и юначни — има там прочути хайдушки войводи, които са издържали цели големи сражения с турците, напр. Наум Орлин, който беше дигнал от града Лерин, от самия конак, каймакамина; имало е един харамия Лаки, прочут юнак и др. Местността е планинска, хората са принудени да ходят на гурбет.
В това време, когато Поп Трайков се движи по селата, за учител в гр. Костур се назначи Павел Христов, родом от с. Цапари (преселен в Битоля). Павел Христов беше упълномощен от Битоля за ръководител на района. Като дойде той там, се споразумяха с Поп Трайков и последният оставаше като подвижен агитатор, а Павел — постоянен в Костур. И двамата покръщаваха нови селяни, които идваха и в града. За да имат по-голям успех, намериха за добре да посвещават в делото и гъркоманите, които са множество и без които нищо съществено не би могло да се извърши. По този начин се удряше крак и на черковната борба, като се пренасяше тя на друга почва. И наистина, черковната борба изгасна. Павел Христов обикаляше и някои близки села около града и посвещаваше. И така сега всички се заредиха, и във всяко село вече имаше не по двама-трима, а по двадесетина посветени. Център на организацията стана градът Костур, именно учителят Павел Христов, който успя да си създаде още по-голямо име от Поп Трайков. Цяло правителство беше станало училището. Всеки пазарен ден идваха у него много хора, и гъркомани, и власи, за да ги посвещава.
Поп Трайков беше повикал през ваканцията още през 1898 год. двама души, за да му помагат в качеството на терористи. Те бяха Дядо Ицко от с. Вощарени (Леринско) и Иван Кафеджията от Битоля. Дядо Ицко — 50-годишен, прегърбен, много скромен човек — беше душата на целия район в Леринско. Терористическите действия се състояха главно в покушения против турци, турски големци. Но речените помощници на Поп Трайков нищо особено не сториха и се завърнаха назад. През същата 1898 год. Кузо Стефов беше назначен в с. Хрупища (българи и власи), и тук той посвещаваше и власи. Кузо почна да прокарва организационна мрежа и в села от Нестрам-кол (Хрупища).
Така усилено се развиваше организацията при казаните дейци и през 1899 година. В това време излязоха на сцената и няколко нови дейци — терористи: Коте от Руля, Кольо Вишенски (от с. Вишени), Стасо Кономладски и др. Коте Христов от Руля е човек, който преди това отдавна се е занимавал с хайдушки обири, имал си е една дружинка (тайфа): събере дружинката, обере някоя къща или керван и пак се потайва в селото. В една къща в Пцодери бяха го уловили и, откаран в Лерин, бил бит и осъден на затвор. Седял затворен и в Корча. Като човек, който е боравил с оръжие, Поп Трайков беше го употребявал ту като куриер, ту заедно с него вървял, като му плащал по малко, за да се издържа и да не предприема някаква кражба. Той беше способен да служи за оръдие на терористите.
Спасо Кономладски и Кольо Вишенски, бивши пъдари, са хора опитни и решителни да боравят с оръжие. И те тъй също послужват на Трайков било като куриери или като терористи.
20 април
Поп Трайков беше назначен през 1898/99 учебна година за учител в родното си село Дъмбени. Той не стоеше в училището много време, а по цели месеци отсъстваше, ходеше по селата да организира. В това време другарката му учителка поддържаше училището. Както вече се каза, беше отишъл в Пътеле да уреди с работника от Пътеле по име Дине, с прозвище Абдураман, канал за купуване и пренасяне пушки от Кайлярско. В Пополе-кол (Загоричани като център с околните села се нарича Пополе) Поп Трайков укрепваше организацията. Цялата година това време Поп Трайков ту се връщаше в Дъмбени, ту обикаляше Корещата и Пополе-кол. А Павел Христов тъй също посещаваше някои от селата, правеше частни събрания и насърчаваше. Павел Христов беше в сношение с комитета в Битоля. Това беше подготвителната работа и разширяването на кръга на числото на работниците през 1898/99 учебна година. Това разширяване на мрежата на организацията беше възпрепятствано от многото продажни елементи в района, българи гъркомани, и вследствие на това се започнаха издайства, които заплашваха организацията в самия ѝ зародиш. Имаше и такива елементи, които много дружаха с турци и скубеха народа заедно със спахиите и правителствените чиновници (бирници и пр.). На такива не можеше никак да се довери тайната на организацията, а пък от друга страна те бяха неминуема пречка за развиването на организацията. Трябваше непременно да се изтребят. Поп Трайков и Спасо Кономладски още през юли месец 1899 година бяха застанали по пътя, който води от Лерин през Прекопани за Загоричани, за да чакат двама загоричски чорбаджии от тоя род — един коджабашия и неговия помощник, по име Цуцульо, и Клянчето (прякори). Не успяха. След няколко дни — след 8-10 дни Поп Трайков пак чакал на друго място същите, които се завръщали от Битоля, и с друг един другар, Манол Розов (тогава Розов беше още ученик в Солун), успява да ги унищожи. Мнозинството от селяните знаеше, че турци са ги убили. Само някои от организацията се сещаха, че това е работа на Поп Трайков, и поради това този последният беше си спечелил голямо име, беше вдъхнал респект и страх. Това са първите жертви на организацията в Костурско. Подир това Поп Трайков се върна в родното си село Дъмбени. От Битоля му изпращат един другар терорист, по име Вельо, родом от Демирхисарско (Битолско). С този другар Поп Трайков си служил в нощните движения и е заплашвал някои по-несвестни работници. Към октомври същата година Поп Трайков, Вельо, Спасо, Новачко (от Кономлади) и Демир (от Кономлади) хванаха пътя между Кономлади и Брезница, в местността Черна Гора на един спахия Демир от село Гърлени, помощник на спахията Юмер ага, родом от св. Неделя, за да го премахнат. Реченият Демир беше убил двама души българи, — едного беше пребил с бой; беше лош, звяр. Мислеха, че ще мине оттам. Вместо него едно друго турче минало, другар на Демир, заедно с българина Динко Хаджиев от с. Черновища, който сетне стана един от най-добрите работници в нашия край. Смятайки него за Демир, изгърмяват и убиват турчето, а Динка, който изплашен почнал да бяга, успяват да го наранят в едната ръка и коня му, настигат го и му заповядват да мълчи и да не казва нищо. Сетне тайно го излекуваха в Костур; Павел Христов свърши тази работа. И сетне вече посветиха същия Динко в организацията и той, както казах, стана неин предан работник. Турците никак не се досещаха, че това може да са го извършили българи.
Поп Трайков и през 1899/1900 г. пак учителства в Дъмбени. През ноември обикалял низ Пополе и когато се завърнал в с. Черешинца, имало около 10 души заптии в един дюкян. Поп Трайков и другарят му Бельо минали в одърпани дрехи и не поздравили турците. Тези скокват, улавят ги и учудени намират у тях револвери. Докарали ги в Клисура. По пътя ги били много, безбожно дори. Тук в Клисура ги претърсват и у Поп Трайков намират комитетския печат, разписки и списък на членовете на селата. В Клисура Павел успява със свои хора да подкупи полицейския и да измъкнат всичко, намерено у тях, а пък револверите останали у заптиите, без да се обяснява на правителството, че са били намерени у тях. Докарват ги в Костур без всякакви доказателства. След тримесечен затвор ги откарват в Корча. Юмер ага, спахиите от св. Неделя настоявали да се осъди Поп Трайков, защото бяха подушили, че е неблагонадежден.
В това време, за да може там по-лесно да се загнезди организацията, в с. Шестеово комитетът беше намерил за добре да се премахне там гръкоманският учител Танас, българин, но фанатизиран гъркоман. На една сватба в с. Тиолища Кольо Вишенски през прозореца на една съседна къща го застрелва. Никой не се досети, че българин го уби, а напротив беше хванат един бег от Костур, заподозрян в това убийство. Каймакаминът беше противник на тоя бег. Последният един път беше набил каймакамина в конака. За да си отмъсти, каймакаминът поде на драго сърце подигнатото обвинение от роднините на убития даскал против речения бег, който е деребействал в Тиолища и бил даже и нещо скаран с убития даскал. В Битоля бегът не биде осъден, но не биде и оправдан, а изпратен в Солун, за да го съдят по-нататък. Той от мъка в затвора умрял. Заловени бяха още заподозрени трима селяни от Шестеово (екзархисти) и свещеникът поп Димитър, но се оправдаха и се освободиха.
В Клисура, като взели намерените у Поп Трайков книжа и печат, турците повикват учителя Златко Каратанасов от с. Бобина, за да прочете книжата и да им каже, що съдържат. Този се извинил майсторски, че не можел да разбира тия знакове, че били особени букви, та нищо не казал. И за печата нищо не отбрал. Сега тоя Златко е свещеник и е в България, към варненските села.
В Корча Поп Трайков биде осъден на две години, а другарят му Вельо освободен. Адвокат му е бил един грък от Корча. Поп Трайков се задоволил с присъдата и излежа две години. В затвора е имал възможност да пише, да чете; свирел на цигулка; привлякъл вниманието на затворниците, изучил арнаутски и се запознал с един арнаутин, който се сближил с него; казвал се Абдул от с. Менкулец. Абдул обещавал на Поп Трайков, когато излезе от затвора да му доставя пушки за организацията, а пък организацията да го учи как и те, арнаутите, да укрепят своята арнаутска революционна организация, която не виреела — не напредвала много, защото нямат интелигенция.
Докато Поп Трайков лежеше в затвора, по движението в селата настъпи малък застой. Павел Христов се залови по-енергично с работа, и вместо Поп Трайков му стана дясна ръка Кузо Стефов от Загоричани. И пак тръгна работата.
(Следва)
