Джейн Адамс (Jane Addams)
6 септември 1860 г. – 21 май 1935 г.
Нобелова награда за мир, 1931 г. (заедно с Никълъс Бътлър)
(За това, че е проявила себе си като истински делегат на всички миролюбиви жени по света.)
Лаура Джейн Адамс - една от първите дейци на американския социален реформизъм, пацифистка, основателка на Хъл хаус - е родена в Седервил, щат Илинойс, като осмо от девет деца. Баща й, Джон Хю Адамс, е процъфтяващ банкер и сенатор на щата от републиканската партия, по убеждение - аболиционист. Майка й - Сара Вебер - произхожда от немско семейство. Когато Адамс е на две години, майка й умира. Момичето се привързва много към баща си, който остава за нея образец през целия й живот.
През 1877 г. Адамс постъпва в Рокфордското женско училище, което подготвя жени за мисионерска работа. Завършва училището през 1881 г. с отличен успех, а една година по-късно получава степента бакалавър. В края на 1881 г. постъпва в женски медицински колеж (Филаделфия), но поради слабото си здраве учи само няколко месеца. Смъртта на баща й през същата година е тежък удар за нея, осем години след това Адамс прекарва в потиснато състояние, съсипана от болестта си, нещастието и неувереността си в утрешния ден.
През 1883 г. Адамс, заедно с приятелката си Елен Гейтс Сартър, заминава за Европа. Двете посещават Тойнби хол, приют в лондонския Ист енд, който се обслужва от група студенти от Оксфордския университет. Въодушевени от тяхната работа, Адамс и Стар се връщат в САЩ, решени да намерят място, където "биха могли да се научат на живот от самия живот". Търсенето ги отвело в 19-ти квартал на Чикаго, бедняшки район, населен с емигранти. През септември 1889 г. приятелките се настаняват в дома на Чарлз Хъл и организират там експеримент, който привлича вниманието на най-видните реформисти на бъдещето.
В продължение на няколко години в Хъл хаус се организират детски ясли, библиотека, гимнастическа зала, работилница за подвързии, комунална кухня, художествено студио, музей на труда, а също така и пансион за млади работнички. Там се настанили редица клубове, група художници, музикална школа и даже трупа артисти. Жителите на квартала можели да ходят на уроци по английски език, готвене, шиене и литература. Много хиляди обитатели на низините посещавали Хъл хаус по различно време. Благодарение на подкрепата на състоятелни чикагски филантропи възможностите на Хъл хаус нараснали; сега той наброявал тринадесет здания, забележимо се разширила образователната, социалната и възстановителната сфера на дейност.
Но благотворителната дейност на меценатите в редица случаи се възпира от опитите на Адамс да подобри живота на бедните с политически методи. Хъл хаус допринася не малко за приемането на първия в Илинойс закон за инспектиране на фабриките през 1893 година, две години по-късно в Хъл хаус е издаден социологически обзор на предприятията с експлоататорска система на труд, на гъсто населените жилищни квартали и т.н. Под натиска на Хъл хаус е създаден първия в страната съд за непълнолетни (1889 година). Адамс използва своето влияние за разработване на законодателства за детския и женския труд, за задължителното училищно образование и за техниката на безопасност в промишлеността. Подобно на други образовани жени, тя се заема с лобизъм, събирайки данни, водейки статистика и въздействайки върху общественото мнение.
Твърдо убедена, че "моралните сили на жената" трябва да се изразяват в гласуването, Адамс участва в чикагската компания на суфражистките през 1907 г., от 1911 до 1914 г. е вицепрезидент на Американската асоциация за избирателно право на жените, присъства на конгреса на Международния съюз за женско избирателно право в Будапеща. Адамс смята, че природата е надарила жената с всичко необходимо за участие в живота на обществото и че като получат граждански права, жените биха могли да допринесат още повече за решаването на социалните проблеми. След приемането на конвенцията от 1912 г. Адамс преразглежда отношението си към кандидатурата на Теодор Рузвелт, като провежда кампания в негова подкрепа.
В началото на Първата световна война Адамс участва в движението на пацифистите. През януари 1915 г. е избрана за председател на новосъздадената Женска партия за мир. Няколко месеца по-късно заедно с Емили Грийн Болч участва в работата на Международния конгрес на жените в Хага. По това време е и неуспешният опит да се постигне примирие между воюващите държави с помощта на неутралните страни.
Когато пред 1917 г. САЩ влизат във войната, Адамс не изменя на своите пацифистки възгледи. Тя протестира срещу мобилизацията, в разгара на военната истерия организира кампания в защита на немските имигранти, сътрудничи на Американската администрация за подпомагане (АРА), ръководена от Х. Хувър, за да се помогне с продоволствия на децата и жените в Германия. През 1920 г. Адамс е сред основателите на Американския съюз за граждански свободи. По това време малцина споделят нейните възгледи: пресата ругае Адамс, Рузвелт я нарича "могъщата мишка", а правосъдното министерство я поставя под наблюдение. Обвинена в подривна дейност и предателство, тя е изключена от Съюза на дъщерите на американската революция, обвиняват я в комунистически възгледи.
Привързаността ѝ към мира не свършва с войната в Европа. През 1919 г. Адамс е избрана за президент на Международната женска лига за мир и свобода, която дължи появата си на Хагския конгрес през 1915 г. Лигата се застъпва за "решаване на конфликтите за сметка на човешката солидарност, умиротворяването, световното сътрудничество и установяването на социална, политическа и икономическа справедливост за всички без разлика от пол, раса, класа и религия".
Адамс смята, че политиката на пасивна съпротива, пропагандирана от Махатма Ганди, не гарантира сама по себе си мир, който може да бъде запазен само с организиран натиск върху правителствата. Под нейно ръководство Международната женска лига се стреми да отстрани военната опасност чрез преразглеждане на мирните договори, отказ от военна повинност, всеобщо разоръжаване и прекратяване на изплащането на репарации. Заедно с Емили Грийн Болч, секретар-ковчежник на лигата, Адамс се опитва да въздейства върху Обществото на народите, стремейки се към демократизиране на организацията по пътя на признаването на малцинствата. Разклатеното ѝ здраве я принуждава да напусне Женската лига през 1929 г.
Целият си живот Адамс прекарва сред жени. Заради болест в гръбначния стълб не може да има деца и не се омъжва. Приятелите ѝ я помнят като дружелюбен и отзивчив човек, макар и склонен да се затваря в себе си. Свързва я най-топла дружба с Елън Гейтс Сартър и Мери Розен Смит. Последните си години от своя живот Адамс прекарва повече при Мери Смит отколкото в Хъл хаус. Умира от рак и е погребана в Седервил, в малко гробище.
Дейността на Адамс оказва впечатляващо въздействие върху хуманитарната сфера на обществения живот. Работата в Хъл хаус не само смекчава отчуждението и бедственото положение на имигрантите, но и служи като пример за организаторите на подобни учреждения по целия свят. Усилията на Адамс за подобряването на условията на живот в градските покрайнини раждат новата професия на социалния сътрудник. Стремейки се да изкорени враждата между хората, Адамс остава пацифистка въпреки силния натиск в годините на световната война. Военната истерия и преследването на червените не ѝ пречат да се изказва последователно в защита на личните граждански права. Несъмнена заслуга на Адамс са опитите да се влияе върху правителствата в полза на диалога и разоръжаването.
За Адамс мирът е не просто липса на война, а условие за човешки живот.
Жените, с тяхната особена одухотвореност, според Адамс са създадени за
миротворчество. Тя нееднократно подчертава "историческата роля на жените
за осъществяването на основните човешки права". Играейки тази роля в
продължение на много години, Адамс оставя ярка следа в традициите на
американския реформизъм.
Превод от руски: Павел Б. Николов
