Ханс Фишер (Hans Fischer)
27 юли 1881 г. – 31 март 1945 г.
Нобелова награда за химия, 1930 г.
(За изследванията му върху конструкцията на хемина и хлорофила и особено за синтеза на хемина.)
Немският химик Ханс Фишер е роден в град Хехст на Майн в семейството на Ана Фишер (Хердеген) и Ойген Фишер, химик по специалност и директор на фабриката и фирмата "Кале" за производство на оцветители. След като завършва начално училище в Щутгарт, Фишер получава през 1889 г. средно образование във Висбаден. В Лозанския университет изучава химия и медицина; учението си продължава в Марбургския университет, където през 1904 г. получава степен по химия, а четири години по-късно и степен по медицина.
След лечебна практика във 2-ра медицинска клиника в Мюнхен през цялата 1909 г. Ханс Фишер прави опити по химия под ръководството на Емил Фишер в 1-ви Берлински химически институт. Там изследва комплексните структури на захарите и пептидите (комплекси, частично състоящи се от аминокиселини - основополагащи съединения на живите организми). Като се връща през 1910 г. в Мюнхен, той започва да изучава структурата на билирубина - червеникаво-жълт пигмент, открит в жлъчката и както е известно, химически подобен на хемина - пигмент на кръвта. Макар че много химици се опитвали да определят структурата на тези две съединения и по този начин да определят природата на взаимната им връзка, проблемът се оказал прекалено сложен.
През 1913 г. Фишер става лектор по физиология в Мюнхенския институт по физиология. След три години е професор по медицинска химия в Инсбругския университет. Лишенията, предизвикани от започналата Първа световна война, усложняват силно провеждането на експериментални изследвания. През 1917 г. работата му е прекъсната, защото поради усложнения след прекаран по-рано пристъп на туберкулоза се налага да му отстранят единия бъбрек. В края на войната той се мести във Виенския университет като професор по органична химия, а през 1921 г. му предоставят същата длъжност в Мюнхенския технически университет, където работи до края на научната си дейност.
В Мюнхен Фишер създава химическа лаборатория и разработва научна програма за изследване на природните пигменти. Подобно на другите сложни съединения те съдържат комбинации от много по-прости съединения. Едно от тях, пиролът, се състои от четири атома въглерод и един атом азот, свързани в пръстен. Когато четирите пиролни структури се свържат в затворен пръстен, се образува вещество, наречено порфирин. По това време се смята, че порфиринът е основа на всички природни пигменти, включително на билирубина и хемина. Но в действителност всеки пигмент има определени заместители и освен това специфични прегрупирания на порфириновите групи. Само една молекула на хемина съдържа например 76 атома. За такава голяма молекула законите за химическите комбинации позволяват да се пресметнат всички структурни варианти (или изомери), всеки от който може да има съвършено различни химически свойства.
Въпреки сложната тематика с природните пигменти вече са проведени голям брой изследвания. В своята работа Фишер синтезира и дели по различни начини големите молекули с надеждата да определи характеристиката на всяка комбинация. Крайната му цел е да разбере структурата на хемина, билирубина (който - както той смята - се образува при деленето на хемина) и на растителния зелен пигмент хлорофил (който според него е подобен на хемоглобина). По време на работата Фишер и неговите помощници получават огромно количество нова информация за хиляди пиролни комбинации и през 1929 г. Фишер синтезирал хемин.
Фанатичен изследовател, Фишер преживява дълбоко невъзможността да продължава своята работа заради Втората световна война. Обезумял от мъка след почти пълното разрушаване на неговия институт след бомбардировките на военната авиации, през 1945 г. той се самоубива. След смъртта му няколко негови бивши колеги продължават работата му с хлорофила и през 1960 г. в края на краищата описват неговата структура.
През 1935 г. Фишер се жени за Вилтруд Хауф, която е два пъти по-малка от него. Семейството няма деца. Макар че химическите изследвания са основното дело в живота му, Фишер обича също така да изкачва планините и да се пързаля със ски. Взискателен учител, той се чувства много отговорен за своите студенти и им помага всячески.
Освен с Нобелова награда Фишер е удостоен с медала Либих на
Германското химическо дружество (1929 г.), медала Дейви на
Лондонското кралско дружество (1937 г.) и други награди. Почетен доктор
на Харвардския университет.
Превод от руски: Павел Б. Николов
