Зигрид Ундсет (Sigrid Undset)
20 май 1882 г. – 10 юни 1949 г.
Нобелова награда за литература, 1928 г.
(За запомнящото се описание на скандинавското средновековие.)
Норвежката писателка Зигрид Ундсет е родена в Калундборг, Дания, и е най-голямата от трите дъщери в семейството на известния норвежки археолог Ингвалд Мартин Ундсет и датчанката Ан Шарлот Гит. Когато Зигрид е на две години, семейството се премества в Християния (днес Осло), столицата на Норвегия, където Ингвалд Ундсет заема поста директор на Античния музей. По-късно Зигрид си спомня как като още съвсем малко дете си е играла с експонатите в музея; по-нататък тя не един път помага на баща си в музейната работа.
Разчитайки, че Зигрид ще се занимава с наука, родителите й я изпращат в училище със смесена форма на обучение, но на момичето не й харесва царящият там либерализъм и след смъртта на баща си, през 1893 г., се премества в търговско училище.
Заради сложното материално положение на семейството и необходимостта да се даде образование на сестрите й Зигрид започва да работи на 17 години като чиновничка в електротехническа компания. В свободното си време тя чете много, особено норвежки саги, с които я запознава баща й и които оказват сериозно влияние върху творчеството й; интересува се в същото време от ботаника и живопис и започва да пише.
През 1905 г. ръкописът на първия исторически роман на Ундсет е върнат от издателството със следната бележка: "Не пишете повече исторически романи... Опитайте се де напишете нещо съвременно". Следвайки този съвет, Ундсет се обръща към съвременната тема за брака, майчинството и взаимоотношенията на хората в съвременно Осло - в романа "Фру Марта Оули" ("Fru Marta Oulie", 1907 г.). През следващата година излиза сборникът новели на Ундсет "Щастливата възраст" ("Den lykkelige alder"), в чийто център се намират надарени, но откъснати от живота жени. Вторият роман на Ундсет "Историята на Вига-Льот и Вигдис" ("Fortellingen от Viga-Ljot og Vigdis", 1909 г.) е написан като подражание и по мотиви от древноскандинавските саги. Като оценяват високо описанията на норвежкия селски пейзаж, критиците въпреки всичко се отнасят доста сдържано към първите литературни опити на писателката.
Скоро след като излиза вторият й роман, Ундсет получава държавна стипендия, напуска кантората, където работи десет години, пътешества по Германия и Италия и в Рим се влюбва в норвежкия художник Андрес Кастес Свардстад, женен и по-голям от нея с тринадесет години. Чувството си Ундсет описва в следващия роман свой "Йени" ("Jenny", 1911 г.), история за трагичната любов на млада жена, аристократична по природа, към не млад човек и неговия син. Този автобиографичен роман, чието действие се развива в Норвегия и Италия, е първият успех на начинаещата писателка.
През 1912 г. Ундсет се жени за Свардстад, който се развежда с жена си, и след раждането на първия им син двамата се връщат в Норвегия и живеят първоначално в Ски, а след това във ферма около малкия град Лилехамер, където се ражда вторият им син и психически непълноценната им дъщеря. От 1912 до 1920 г. писателката издава два сборника новели, романа "Пролет" ("Vaaren", 1914 г.) и сборника повести "Отражения в огледалото" ("Splinten av troldspeilet", 1917 г.). В "Пролет" се прокарва мисълта, че компромисът в брака може да доведе до по-големи нещастия от извънбрачната любов. В новелите и повестите са изобразени жени със силни характери, които по правило се справят с трудностите и несгодите на съвременния живот.
По време на Първата световна война Ундсет подлага на съмнение подобни разминаващи се помежду си течения в обществения живот на Норвегия като феминизма, социализма, либерализма и пацифизма. След период на духовни търсения в съответствие с консервативните си възгледи тя приема през 1924 г. католическата вяра, а през 1925 г. се развежда с мъжа си, защото католическата вяра не признава развода на Свардстад с първата му жена, която е още жива
Ундсет продължава да се занимава с история, убеждавайки се, че "само светците могат да обяснят стремежа на човека към щастие, мир, справедливост и доброта". Дълбоката религиозност на писателката е отразена в най-известната й трилогия "Кристин, дъщерята на Лавранс" ("Kristin Lavransdatter"), състояща се от романите "Венец" ("Kransen", 1920 г.), "Стопанинът" ("Husfrue", 1922 г.) и "Кръст" ("Korset", 1922 г.). В центъра на трилогията, чието действие протича в Норвегия през ХІV в., е гордата и красива дъщеря на богат земевладелец, която се е омъжила за недостоен човек, понасяща лишения и несгоди и в края на краищата умираща по време на чумна епидемия.
Макар че писателката не извежда в трилогията нито един исторически персонаж, атмосферата на средновековния живот е предадена много точно. В рецензия от 1923 г. критикът Едвин Беркман отбелязва, че Норвегия през ХІV в. е описана с вещо познание, при което "все едно действието се развива не шест века назад, а днес сутринта, във вашия двор". Кристин, както отбелязва Беркман, може да е "плод на поетическо въображение", но въпреки това романът не греши нито с патетика, нито със сантименталност. Ундсет съвместява съвременния метод на психологически анализ с повествователния маниер на норвежките саги, с техния акцент върху на сюжета, а не на разсъжденията на разказвача. Американският критик Алрик Густавсън пише през 1940 г., че е бил поразен от "лекотата на написаното и отсъствието на книжност, на преднамереност..".
В основата на следващия исторически роман на Ундсет ляга сагата за Олаф, син на Еудюн; някога този роман е отхвърлен от столичните издатели. Състоящ се от две книги - "Господарят на Хествикен" ("Olav Audunsson i Hestvi-ken", 1925 г.) и "Олаф и неговите деца" ("Olav Audunss0n og hans born", 1927 г.), романът, подобно на "Кристин, дъщерята на Лавранс", е също дълга средновековна история, в която неприятностите на героите са често в резултат от тяхната прекомерна гордост. Както и много други критици, Густавсън смята, че епосът за Олаф отстъпва пред епоса за Кристин, защото е "по-мрачен, по-трагичен и по-дидактичен от историята за Кристин".
Петте романа, които Ундсет издава след присъждането на Нобеловата награда и до началото на Втората световна война, са написани на съвременна тема от позицията на набожна католичка и не могат да се сравняват с нейните произведения от 20-те и началото на 30-те години както по колорит, така и по дълбочина. През всичките тези години Ундсет пише многобройни статии, много от които излизат в сборника "Етапи: Нова серия" ("Etapper: Ny rcekke", 1933 г.).
През 1939 г. умират майката и дъщерята на писателката. Когато Норвегия през 1940 г. е окупирана от немските войски, Ундсет се включва в Съпротивата, но скоро е принудена да избяга в Швеция. Нацистите забраняват в Норвегия и Германия нейните статии, разобличаващи расовата непримиримост и защитаващи религиозните й убеждения. През септември 1940 т. Ундсет заедно със сина си Ханс заминава за Съединените щати, Ню Йорк, където живее до края на войната, изнасяйки лекции и поддържайки връзка с намиращото се в Лондон правителство в изгнание. Най-големият син на Ундсет, Андерс, загива в Норвегия през 1940 г. След края на войната Ундсет се завръща в родината си и е наградена с Големия кръст на ордена на Свети Олаф за "изключителни заслуги в литературата и за службата й на народа". Умира от инсулт в Лилехамер.
Макар че произведенията на
Ундсет , както и преди, така и по-късно, се четат малко, критиците все
така оценяват високо трилогията "Кристин, дъщерята на Лавранс", която от
20-те години насам се издава нееднократно в Норвегия и САЩ. През 1940 г.
Алрик Густавсън пише, че "От съвременните прозаици
Ундсет отстъпва само като че ли само на Томас Ман". Густъвсън я сравнява
също с Джордж Елиът и Уолтър Скот. През 1985 г. американският
изследовател А.Мадликът се изказва положително за произведенията на
Ундсет , като отбелязва съвременната им насоченост и нарича трилогията
"Кристин, дъщерята на Лавранс" "велик роман... безусловно един от
най-добрите през нашия век".
Превод от руски: Павел Б. Николов
