Виден
полски писател, класик на съвременната фантастика, драматург, критик,
литературовед и оригинален философ, известен също като автор на произведения
от други жанрове (детективска литература, поезия). Роден във Лвов (днес
в Украйна). Принуден е да изостави следването си в Лвовския медицински
институт заради началото на Втората световна война; в годините на немската
окупация работи като автошлосер, заварчик, участва в полската съпротива.
След края на войната заминава заедно със семейството си за Полша, завършва
медицинския факултет към Ягелонския университет в Кракув и известно
време работи по специалността си; от началото на 50-те години е професионален
писател. Дебютира в литературата през 1946 г.; в научната фантастика
- по същото време с разказите Чуждият,
Историята на едно откритие и повестта
Човекът от Марс (Czlowiek
z Marsa). След установяване на военния режим в Полша през
1980 г. заминава за Западен Берлин, живее също в Австрия и Италия; връща
се в родината си в края на 80-те години. Почетен доктор на Вроцлавския
политехнически институт. Лауреат на много национални и чуждестранни
литературни награди, в това число на Държавна награда на Полската народна
република (1976 г.) и Държавна награда на Австрия (1956 г.). Научно-фантастичното
и философското творчество на Лем (един, явно, от последните мислители-енциклопедисти),
което по принцип е тясно свързано в повечето от произведенията му, е
уникален литературен и общокултурен феномен от втората половина на ХХ
век. Обикновено в научно-фантастичните романи на писателя, много от
които са влезли в златния фонд на съвременната научна фантастика, “се
разработват” и оригиналните му и смели философски концепции. Към най-известните
произведения на писателя принадлежат: ранните романи Астронавти
(Astronauci, 1951 г.) и Облакът
на Магелан (Oblok Magellana,
1955 г.); сатиричните цикли Звездни дневници
(Dzienniki gwiazdowe,
1957 г.), по-късно продължени като повести и дори романи, и Кибериада
(Cyberiada), също обхващаща няколко
сборника; цикълът за космическия пилот Пиркс – сборникът Разкази
за пилота Пиркс (Opowiesci o pilocie
Pirxie, 1968 г.) и др.; късният роман Фиаско
(Fiasko , 1987 г.); романите Едем
(Eden, 1959 г.), Соларис
(Solaris, 1961 г.), Завръщане
от звездите (Powròt z gwiazd,
1961 г.), Непобедимият (Niezwyciezony,
1964 г.) и др. Една от повестите за Пиркс и романът Соларис
са екранизирани
като втората екранизация на А. Тарковски се отнася към шедьоврите на
световната кинофантастика. Лем е известен също с оригиналната си философско-футурологична
книга Равносметка на технологиите
(Summa technologiae, 1964 г.), с
редица философски и литературно-критически трудове.
Започнал творческата си дейност като писател-фантаст
(с епизодични отклонения към “чистата” философска есеистика), напоследък
Лем, напротив, все повече е известен като философ, литературен критик
и публицист, който се връща към художествената литература от време на
време и явно се отегчава от нейните “ограничения” (необходимостта да
се изгражда сюжет и композиция, да се прави психологическа разработка
на характерите и т.н.). Но с научно-фантастичните си произведения от
60-те и 70-те години Лем продължава да бъде водещ писател-фантаст, жив
класик на фантастичната литература.
Сюжетите и проблематиката на ранните
произведения на Лем, сред които изпъква повестта Краят
на света в осем (Koniec swiata o
оsmej, 1948 г.), малко или много са свързани с оръжията,
военните изобретения и открития и безусловно са вдъхновени от току-що
завършилата война. Личните си впечатления от военните години писателят
е отразил в трилогията Неизгубеното време
(Czas nieutracony, 1955 г.) – единственото
на практика нефантастично произведение на Лем. Успехът идва при Лем
след публикуването на първата му научно-фантастична книга – романа
Астронавти (Astronauci,
1951 г.), разказващ за първи космически полет на Венера, чиито агресивни
обитатели отначало са направили неуспешен опит да нахлуят на Земята
(взривът на Тунгуския метеорит), а след това са се самоунищожили в ядрена
война, оставяйки след себе си безсмислено функционираща “автоматична
цивилизация”; екранизиран.
Въпреки схематизма и претовареността с научни “обоснования”, романът
изиграва решителна роля за развитието на полската научна фантастика.
Следващата книга на Лем – романът Облакът
на Магелан (Oblok Magellana ,
1955 г.) – укрепва позициите на писателя като един от водещите автори
на научна фантастика в Полша и целия социалистически лагер; сюжетната
линия – полета на гигантски “зведен кораб” към системата Кентавър (с
перспектива за контакт) – е удобен фон и на него авторът изгражда широка
панорама на земната комунистическата утопия; също екранизиран.
Впоследствие Лем се отдръпва радикално
от утопичните теми, концентрирайки вниманието си именно върху философските
проблеми, затрудняващи (а и правещи неразрешима задача) осъществяването
на утопиите. В творчеството му започват да играят значителна роля сатиричните
мотиви, преди всичко свързани с образа на Ийон Тихи, който повече от
половин век “не изоставя” писателя и се е превърнал в нещо като мит
в съвременната научна фантастика. Дневниците на “знаменития космически
скиталец, капитан от далечното галактическо плаване, ловец на метеори
и комети, неуморим изследовател и първооткривател на осемдесет хиляди
и три свята, доктор хонорис кауза на университетите на двете Мечки,
член на Сдружението за защита на малките планети и на много други сдружения,
кавалер на ордените на Млечният път и мъглявините”, започнати от Двадесет
и четвърто пътешествие (Podroz dwudziesta
czwarta, 1953 г.), влизат в сборника
Звездни
дневници (Dzienniki gwiazdowe,
1957 г.). Образът, замислен като “космически Мюнхаузен”, през последните
десетилетия претърпява забележима еволюция, отразяваща промените във
възгледите и настроенията на неговото alter ego – самият Лем. Първите
(по време на писането им) “пътешествия” са подправени със солидна доза
хумор, а по-късните са образец на небезобидната сатирична научна фантастика
в традициите на Д. Суифт, Волтер и др., а също така и на философската
притча и гротеска, на абсурдистката научна фантастика.
Паралелно със
Звездни
дневници Лем пише и Из спомените
на Ийон Тихи, към които принадлежат: разказите Из
спомените на Ийон Тихи І (Ze wspomnien
Ijona Tichego I, 1960 г.), Из спомените
на Ийон Тихи ІІ (Ze wspomnien Ijona
Tichego IІ, 1960 г.), Из спомените
на Ийон Тихи ІІІ (Ze wspomnien
Ijona Tichego IІІ, 1960 г.), Из
спомените на Ийон Тихи ІV (Ze wspomnien
Ijona Tichego ІV, 1961 г.),
Из спомените на Ийон Тихи V (Трагедията с
пералните машини) (Ze wspomnien
Ijona Tichego V (Tragedia pralnicza) ), Клиниката
на доктор Влипердий (Zaklad Doktora
Vliperdiusa, 1964 г.), Доктор Диагор
(Doctor Diagoras, 1964 г.), както
и посветената на проблемите на биологията и еволюцията повест Формулата
на Лимфатер (Formula Lymphatera,
1961 г.); всички тези произведения разказват за различни фантастични
изобретения и открития (а също и за техните автори – ексцентрични учени).
Към цикъла се отнасят и четири пиеси за професор Тарантога, близък приятеля
на Ийон Тихи и негов издател: Странният гост
на професор Тарантога (Dziwny gosc
profesora Tarantogi, 1963 г.), Пътешествието
на професор Тарантога (Wyprawa profesora
Tarantogi, 1963 г.), Черната стая
на професор Тарантога (Czarna komnata
profesora Tarantogi, 1963 г.) и Приемният
час на професор Тарантога (Godzina
przyjec profesora Tarantogi, 1975 г.).
В произведенията за Ийон Тихи през последните
десетилетия се забелязва желанието на Лем да използва любимия си герой
просто като удобен сюжетен мост (разпознаваем и неизискващ сериозна
разработка) към нови проблеми и теми, вълнуващи писателя. Героят на
повестта Професор А. Донда (Profesor
A.Donda, 1976 г), поредният “безумен” учен (чиято съдба се
пресича с тази на Ийон Тихи), открива “информационната бомба”, която
не предвещава нищо хубаво за съвременната технологична цивилизация.
Повестта Футурологичният конгрес
(Kongres futurologiczny, 1971 г.)
е остроумна ескапада на тема измислената от философа Лем фантоматика
(предшественичка на “виртуалната реалност” на днешните “киберпънкове”),
призвана да ощастливи обществото, но която в резултат на случайно “опитно
прилагане” довежда човечеството, потопено в сладостна халюциногенна
омая и незабелязващо приближаващата се глобална катастрофа, до израждане.
В романа Оглед
на място (Wizja lokalna,
1982 г.) Ийон Тихи инспектира планета, на която вече е бил (Четиринадесето
пътешествие), и лично наблюдава резултата от още един
опит да се изгради технологична утопия. Създадената с помощта на микрочипове,
разпръснати в атмосферата, “етикосфера” служи за надеждна защита от
всякакви престъпления, но това е само “естетическа протеза”, която не
може да ощастливи хората против тяхната воля. Едно от последните художествени
произведения на Лем, което също се отнася към Из
спомените на Ийон Тихи, е романът Мир
на Земята (Pokоj na Ziemi,
1986 г. – на немски, 1987 г. – на полски), разказващ за перспективите
на нови системи оръжия, разработвани на Луната.
Другият популярен цикъл на Лем, Кибериада
(Cyberiada), започнат през 1963
г. и продължаващ до ден днешен, е посветен на вселената на роботите
и кибернетичните организми (макар че много пъти човекът присъства там
под името “бледник”) и е остроумна интелектуална пародия на еволюцията,
религията и самата научно-фантастична литература; успех на цикъла донася
изящно стилизираният език на мита и фолклора. Разказите от цикъла, много
от които са обединени от двама забавни герои, кибернетичните “богове”-конструктори
Трурл и Клапауций, са събрани в сборниците Книга
на роботите (Ksiega robotоw,
1961 г.), Приказки на роботите
(Bajki robotоw, 1964 г.) и Кибериада
(Cyberiada , 1965 г.). Кибернетичният
камуфлаж на този оригинален свят на научната фантастика не скрива “антропоцентричността”
на целия замисъл, който само на пръв поглед изглежда литературна “игра
на ума”, а всъщност показва сатирично човешкия свят, гледан отстрани.
В по-късните разкази от цикъла, Алтруизин
(Altruizyna, 1965 г.),
Кобищаст (Kobyszcze,
1971 г.) и Повторение (Powtоrka,
1976 г.), Лем отново насочва сатиричните си стрели към технократичния
утопизъм, показвайки поредното фиаско на така наречената “фелицитология”
– науката за “ощастливяването”.
И накрая още един любим “сериен” герой
на Лем е космическият навигатор Пиркс от едноименния цикъл. Действието
на разказите и повестите за Пиркс, написани през 1959-1971 г. и съставящи
сборника Разкази за пилота Пиркс
(Opowiesci o pilocie Pirxie, 1968
г.), се разгръща в близкото бъдеще на Земята и в Слънчевата система;
няколко от по-ранните разкази са включени в сборника Нахлуване
от Алдебаран (Inwazja z Aldebarana,
1959 г.). В произведенията от цикъла авторът си поставя за цел да проследи
професионалната еволюция на героя, поради което постоянно го поставя
в екстремни условия, позволяващи на Пиркс да разкрие неочаквани свои
страни – и като човек, и като професионалист. Сред тези произведения
изпъкват повестта Процесът (Rozprawa,
1968 г.), представляваща образец на детективската научна фантастика,
в която Пиркс “подлага на тест” професионалната пригодност на космонавт-андроид,
като едновременно с това показва принципната разлика между него и човека,
екранизирана,
и разказът Условен рефлекс (Odruch
warunkowy, 1963 г.). В едно от последните произведения на
Лем, романът Фиаско (Fiasko,
1987 г.), посветен на проблема на контакта, Пиркс загива, макар че авторът
си оставя спасителна “вратичка” за бъдещо съживяване на любимия герой.
Несерийните научно-фантастични
разкази и повести на Лем са събрани в сборниците Сезам
и други разкази (Sezam i inne opowiadania,
1954 г.), Излизане в орбита (Wejscie
na orbite, 1962 г.), Ловът
(Polowanie, 1965 г.), Да
спасим космоса и други разкази (Ratujmy
kosmos i inne opowiadania, 1966 г.), Маска
(Maska, 1976 г.). Едно от най-съвършените
художествени произведения на писателя – кратката повест Маска
(Maska, 1974 г.) - е концентрирана
и стилистически оформена (като готическо произведение) история за “намирането
на себе си”, за самопознанието на героинята – създадена, за да унищожи
един дързък учен, машина-убиец, - при която заедно с изкуствения интелект
и личността идва и любовта към жертвата. Също така интересни са разказът
Истината (Prawda,
1964 г.), в който е представен любопитен образец на “енергетичен” извънземен
живот, остроумният памфлет на тема бъдещата трансплантация и киборгизация
Съществувате ли, мистър Джонс?
(Czy pan istnieje, Mr. Johns?, 1955
г.), по-късно преработен в киносценария
Миш-маш
(Przekladaniec, 1971 г.), както
и пиесата Верният робот (Wierny
robot, 1963 г.).
Значителен е приносът на Лем в разработването
на такава традиционна (и в много отношения станала банално сюжетно клише)
тема в научната фантастика като контакта с извънземния Разум. В произведенията
на писателя контактът не е утопична идилия или тривиална дилема “да
воюваме или да търгуваме”, а преди всичко философска, психологическа
и нравствена драма, концептуален преврат, засягащ и подлагащ на преосмисляне
самите основи на човешката цивилизация и култура. Крилатата фраза на
Лем “Сред звездите ни чака Неизвестното” е намерила художествено въплъщение
в значителните романи на писателя от 60-те години Едем
(Eden, 1959 г.), Соларис
(Solaris, 1961 г.) и Непобедимият
(Niezwyciezony,
1964 г.). В тези книги са показани различни варианти на неосъществен
контакт с извънземни, съвсем различни от земната, космически цивилизации.
Лем успява да представи зримо необикновени образци на извънземен (разумен)
живот: в Едем това са жертви на
неуспешен опит за биологична реконструкция, в Соларис
– планета-океан, единен разум, един от най-запомнящите се научно-фантастични
светове, в Непобедимият – кибернетична
цивилизация от електронни “мушици”, които се свързват в особен вид колективен
разум, и доказателствено да обоснове възможността за съществуване на
подобни екзотични хомеостати. Но също така убедителна остава за читателя
загадъчността и непредсказуемостта на тяхното поведение, мотиви и постъпки.
За връх в творчеството на Лем и съвременната
научна фантастика критиците смятат романа Соларис,
екранизиран своеобразно
от А. Тарковски, художественото и философското значение на който не
се ограничава с проблема за контакта. Гигантският самотен разум във
Вселената, зает с непонятно планетно инженерство и опитващ се да протегне
“нишка на разбиране” към изследващите го земни учени не е само проблем
на “соларистиката” от гледна точка на естествените науки. Използвайки
научно-фантастичния метод, Лем поставя сериозни философски и нравствени
проблеми, а сред тях не на последно място “земния” проблем за съвестта
и моралната отговорност, кривото огледало-напомняне за които хората
внезапно са намерили в космоса. Изследователите нееднократно са отбелязвали
и метафизическия и теологичен контекст на романа.
За Лем е характерно постоянното връщане
към стари собствени произведения, но на ново качествено равнище. Утопичният
свят на далечното бъдеще, който с нищо не напомня света на Облакът
на Магелан, се изправя пред погледа на астронавта, завърнал
се на Земята след дълго скитане сред звездите, в романа Завръщане
от звездите. Ослепителните градове, множеството фантастични
изобретения и открития, от които най-значителното е “бетризацията” (всеобщо
профилактично отстраняване на центровете на агресия в съзнанието на
човека), избавила света от войните и престъпленията, фантоматиката,
която е заменила изкуството, спорта, свободните занимания и до голяма
степен секса и еротиката – всички тези технологически чудеса на “дивния
нов свят” скриват непременната за всяка утопия обратна страна на медала:
цената за спокойствието и разцвета. С изчезването на заложената в гените
агресивност обществото се е лишило необратимо и от други характерни
черти за homo sapiens: риска, предприемчивостта, способността за саможертва,
научното търсене, романтиката на непознатото; духовно “затлъстяващото”
човечество е обречено на деградация. Друг вариант на социална деградация,
която произтича от самоизолацията на обществото и превръща съществуването
му във фантом, в мит, е представен в романа Дневник,
намерен във вана (Pamietnik znaleziony
w wannie, 1961 г.), написан в духа на Фр. Кафка и съдържащ
елементи на антиутопия и абсурдистка научна фантастика. От другите значителни
романи на Лем от 60-те години може да се отбележи Гласът
на Бога (Glos Pana, 1968
г.), характеризиращ нов етап в творчеството на писателя, когато есеистът
философ все повече започва да измества прозаика. Сюжетната линия – учени
разшифроват сигнали от чуждоземен космически разум – служи на Лем само
като средство да поразмишлява за съвременната цивилизация (намираща
се по мнението на автора в детската си възраст), за проблемите на комуникациите,
за езика на общуване, за границите на научното познание и други подобни
въпроси.
Като започва още в началото на 70-те
години да изпитва постоянен “интелектуален цайтнот” – невъзможност да
отрази адекватно, в художествени образи всички проблеми, които го вълнуват
като мислител, стремящ се да ускори предаването им на читателя (а едновременно
с това и да разшири границите на традиционната научна фантастика) –
писателят Лем е подтикнат към активно търсене на нови литературни форми.
Това търсене се въплъщава в оригинален жанр, в който вече е творил успешно
Л.Х.Борхес: рецензии, автореферати, предисловия и отзиви за ненаписани
книги, а също така отделни фрагменти от тях. Някои от тези съчинения,
ако не могат непременно да се нарекат “художествена литература”, все
пак са ярки примери за смела и разкрепостена (но “обуздана” от логиката,
научната методология и обилно подправена с хумор) мисъл; всички те влизат
в сборниците Съвършеният вакуум
(Doskonala prоznia, 1971 г.) и Имагинерната
величина (Wielkosc urojona,
1971 г.). Особено интересни са Културата като
грешка (Die Kultur als Fehler,
1970 г.), Новата космогония (Nowa
Kosmogonia, 1971 г.), Групенфюрер
Луи ХVІ (Gruppenfuhrer Louis XVІ,
1970 г.), Сексплозия (Sexplosion,
1973 г.), Екстелопедия на Вестранд в 44 магнетома
(Ekstelopedia Vestranda w 44 magnetomach,
1973 г.), Ерунтика (Eruntyka,
1973 г.); позоваване на “рецензираната” книга Оръжейните
системи на двадесет и първия век или Еволюция с главата надолу
(Weapon systems of the twenty first century
or the upside-down evolution, 1986 г.) има в романа на Лем
Мир на Земята; дългият фрагмент
Голем ХІV (Golem
XIV, 1973 г.), който представлява част от обръщението към
човечеството на суперкомпютър-месия, по-късно е оформен в самостоятелната
книга Голем” ХІV (Golem
XIV, 1981 г.).
Отделно в творчеството на Лем стоят “онтологичните
детективски произведения”, свързващи детективската научна фантастика
с интелектуалното “разследване” на философския роман (в който не се
търси престъпника, а научната истина) – ранният му роман Следствието
(Sledztwo, 1959 г.) и една от последните
му повести Хрема (Katar,
1976 г.). В тези произведения външната сюжетна линия – разследване на
поредица от странни явления, навяващи мисълта за наличие на свръхестествена
намеса (възкръсване на мъртъвци, загадъчни смъртни случаи без видими
причини) – е само фон за друг вид “следствие” – научно, което води учения
към изводи, противоречащи на съвременните представи на науката и философията;
в Хрема тайната е разкрита не от
детектив, а от астронавт, който по отделни черти на характера си напомня
пилота Пиркс.
С научно-фантастичното творчество на Лем е
свързана и неговата философска и литературоведска есеистика, в научните
трудове на писателя могат да се намерят източниците на много теми и
сюжети, които след това са преминали в художествените му произведения.
Лем е автор на четири фундаментални труда: Диалози
(Dialogi, 1957 г.) – за системите
на управление и кибернетичните принципи, Равносметка
на технологиите (Summa technologiae,
1964 г.) – за пътищата на развитие на цивилизацията в далечното бъдеще,
в частност – на фантоматиката, Философия на
случайността (Filozofia przypadku,
1968 г.) – за културата и етиката на технологическите цивилизации, и
накрая идва обемното двутомно изследване (направено в основни линии
по методите на структурния анализ) на съвременната западна научна фантастика
Фантастика и футурология (Fantastika
i futurologia, 1970 г.). Последната книга, както и редица
литературоведски статии на Лем, които критикуват остро сюжетния примитивизъм
и общата “сладостно-банална” атмосфера на американската научна фантастика,
довеждат до скандално изключване на Лем от Асоциацията на американските
писатели-фантасти (което на свой ред предизвиква излизането – в знак
на протест – от нея на автори като М. Муркок и Урсула Ле Гуин).
Източник: http://www.polska.ru/kultura/persony/stanislaw_lem.html
Превод от руски: Павел Николов
