Оуен Уиланс Ричардсън (Owen Willans Richardson)
26 април 1879 г. – 15 февруари 1959 г.
Нобелова награда за физика, 1928 г.
(За работи му по термойонните изследвания и особено за откриването на закона, носещ неговото име.)
Английският физик Оуен Уиланс Ричардсън е роден в Дюсбъри (графство Йоркшир) и е единственият син (от три деца) на търговеца на промишлени стоки Джошуа Хенри Ричардсън и Шарлот Марайа (моминска фамилия Уйлямс) Ричардсън. Като завършва началните класове в Ъскърн (близо до Донкастър), момчето получава на 12 години стипендия, даваща му право да учи в средното училище Батли, което завършва с награди за успехи. През 1897 г. Ричардсън, като получава пълна стипендия, постъпва в Тринити колидж към Кеймбриджкия университет, където работи в лабораторията "Кавендиш" под ръководството на Дж.Дж.Томсън заедно с други студенти, сред които Ърнест Ръдърфорд, Ч.Т.Р.Уилсън, Г.А.Уилсън и Пол Ланжевен. След като е награден за успехи във физиката, химията и ботаниката, Ричардсън получава през 1900 г. степента бакалавър в Кеймбриджкия университет и остава там като аспирант по физика и химия, а през 1902 г. е назначен на щат в Тринити колидж. След две години получава стипендията Джеймс Клерк Максуел и докторска степен в лондонския Университетски колеж.
През 1899 г. Томсън доказва, че токът във въглената нажежаема нишка във вакуумната тръба се пренася от отрицателно заредени частици (електрони). Ричардсън предприема опит да опише теоретически и експериментално по какъв начин металните нажежаеми нишки излъчват поток от заредени частици. През 1901 г. той, като се опира на собствените си изследвания върху нажежени платинови нишки, изказва хипотезата, че електроните в нагрят проводник, като достигнат повърхността му, могат да го напуснат, ако кинетичната им енергия е достатъчно голяма, за да преодолеят силите, които ги държат в материала. Иначе казано, електронният газ може да се изпари от гореща повърхност. Ричардсън формулира емпиричен закон, който свързва скоростта на излъчваните електрони с химическия състав на нишката и температурата на повърхността й. Експериментите, проведени през следващите дванадесет години, включително и през 1913 г., със скоро преди това получената пластична форма на волфрама, потвърждават напълно закона на Ричардсън. Този закон гласи, че скоростта на излъчваните електрони нараства бързо с увеличаването на температурата на повърхността. През 1906 г. Ричардсън става професор по физика в Принстънския университет, където сред неговите студенти са Робърт Х. Годард, Карл Т. Комптън и Артър Х. Комптън.
Двете сестри на Ричардсън се омъжват за неговия колега-математик Освалд Веблен и асистента му Клинтън Дж. Дейвисън.
В Принстън Ричардсън доказва, че свойствата на електроните, излъчени от метална повърхност, се подчиняват на същите статистически закономерности, на които се подчиняват в атомните и молекулярните газове. Други негови изследвания обхващат такива явления като излъчването на електрони от осветена повърхност на веществото (фотоелектрически ефект), взаимодействието на рентгеновото излъчване с веществото, излъчването на светлина от веществото, жиромагнитния ефект и термодинамиката - цял раздел от физиката, изучаващ поведението на системите, които се състоят от огромен брой частици. През 1909 г. Ричардсън предлага за този раздел нов термин - термионика (наука за термоелектронните процеси), който да означи ефекта на излъчване на електрически заряди от нажежени тела.
През 1913 г., малко преди да получи американско гражданство, Ричардсън е избран за член на Лондонското кралско дружество и му е предложена катедра по физика в Кинг колидж към Лондонския университет. Като приема предложението, той се връща през 1914 г. в Лондон, където изследванията му веднага са прекъснати от избухването на Първата световна война. Макар че по време на войната много от времето на Ричардсън отива за създаване на усъвършенствани електронни лампи за използване в средствата за военна телекомуникация, той все пак намира начин да се занимава и с фундаментални изследвания. За да провери точността на предложения от Нилс Бор през 1913 г. модел на атома, Ричардсън провежда прецизни спектроскопични изследвания на излъчването, изпускано от възбудени атоми (като измерва с помощта на спектрометър интензивността на излъчването, изпускано на различни дължини на вълните). Той извършва също така експериментална проверка на направения от Алберт Айнщайн теоретичен анализ на излъчването на електрони от метална повърхност, осветена от ултравиолетово излъчване. В края на войната Ричардсън се посвещава изцяло на изследванията, а също и така на преподавателска дейност, която се налага да напусне през 1924 г., след като е назначен за професор в изследователската катедра на Лондонското кралско дружество и за ръководител на на научноизследователската дейност по физика в Кинг колидж.
През 20-те и 30-те години Ричардсън публикува серия съчинения за връзката между физиката и химията с примери от изследвания на молекулярните структури. Той се интересува живо от прилагането и експерименталната проверка на предсказанията, отнасящи се до структурите на молекулите и направени въз основа на квантовата механика - нов раздел от физиката, занимаващ се с описание на поведението на системите в атомен и субатомен мащаб.
През 1939 г. на Ричардсън е присъдена дворянска титла. След началото на Втората световна война той се занимава с разработване на радарни системи, сонари, електронни изпитателни прибори, магнетрони и клистрони.
През 1906 г. Ричардсън се жени за Лилиан Мод Уилсън, сестра на един от състудентите му. Съпрузите имат двама сина и една дъщеря. След като излиза в оставка от Кингс колидж през 1944 г., Ричардсън се преселва в Чейндъс лодж - своя извънградски дом недалече от Алтон (графство Хемпшир), където с увлечение води стопанството на разположената наблизо ферма. Първата му жена умира през 1945 г. и три години след това той се жени за Хенриет Ръп - призната специалистка в областта на луминесценцията на твърдите тела. Намирайки се в оставка, ученият продължава своите изследвания на молекулните структури.
Голям любител на природата и продължителните разходки на свеж въздух, Ричардсън е известен като изключително приятен човек, щедро помагащ на своите колеги и студенти.
През 1920 г. Ричардсън е награден с медала Хюз на Лондонското кралско
дружество. Почетен доктор е на няколко университета, член е на
Американското философско дружество и на академиите на науките на
Норвегия, Швеция, Германия и Индия.
Превод от руски: Павел Б. Николов