Леон Буржоа (Leon Victor Auguste Bourgeois)
29 май 1851 г. – 29 септември 1925 г.
Нобелова награда за мир, 1920 г.
(За усилията му да бъде утвърден мира със средствата на арбитража.)
Френският държавен деец и юрист Леон Виктор Огюст Буржоа е роден в Париж в семейството на не много богатия часовникар Мари-Виктор Буржоа и Огюстин Елиз Ину. Рано проявява интерес към знанията; още по време на следването си в Масенския институт и лицея "Карл Велики" научава хинди и санскрит, постига успехи в музиката и рисуването. Участва във Френско-пруската война в състава на артилерийски полк, след това постъпва в Парижкия университет, където по-късно получава научната степен доктор по право. През 1876 г., след няколко години адвокатска практика, става заместник-началник на департамента по исковете към Министерството на обществените дейности.
Буржоа постъпва на държавна служба през първите години на Третата република, създадена след капитулацията на император Наполеон III през 1870 г. и белязала края на монархическия режим във Франция, идването на власт на дребната буржоазия и началото на разработването на социално законодателство за работниците. На 36 години Буржоа заема поста префект на парижката полиция. Като представител на нарастващите леви сили след три месеца той подава оставка и се кандидатира за изборите в работническия район Шалон о Марн. През февруари 1888 г. побеждава своя опонент генерал Жорж Буланже, известен военен министър.
Макар че принадлежи към радикалните социалисти, Буржоа не споделя социалистическите доктрини и е склонен да приеме пътя на реформите в рамките на съществуващата система. Освен място в камарата на депутатите той заема още редица постове в няколко френски кабинета: заместник статс-секретар по вътрешните работи (1888-1889), министър на вътрешните работи (1890 г.), министър на общественото образование (1890-1892) и министър на правосъдието (1892-1893).
По това време Буржоа успява да получи обществена подкрепа за своите реформи в областта на образованието. Като министър на правосъдието разследва дейността на лица, замесени в скандала с Панамския канал. Опитът на Франция да построи канал през Панамския провлак, предприет през 1883 г. под ръководството на Фердинанд дьо Лесепс, проектант на Суецкия канал, се сблъсква със сериозни технически и финансови трудности. През 1888 г. строителната компания обявява банкрут и Лесепс се връща във Франция, за да се изправи пред съда с обвинение за разхищение и нехайство. Признат за виновен, той попада в затвора, но след известно време е освободен.
Заемайки поста на министър-председател през 1895 г., Буржоа сформира първото правителство, състоящо се изцяло от представители на лявото крило в камарата на депутатите. Администрацията на Буржоа започва безпрецедентни социални и икономически реформи, сред които са прогресивният подоходен данък и данъка върху наследството, разширяването на броя на пенсионерите-работници, задължителното застраховане и всеобщите социални гаранции. Програмата на Буржоа се превръща в проява на дълбокото му безпокойство от съдбата на бедните слоеве на френското общество.
По това време Буржоа пише серия статии, по-късно публикувани под общото заглавие "Солидарност" (1896 г.), в които изразява убеждението си, че обществото е длъжно да осигури на всички граждани възможност да развиват своите способности. За реализацията на този идеал, казва Буржоа, държавата трябва да гарантира правото на труд, необходимото жизнено равнище, свободен достъп до образованието, защита в случай на безработица и болест, пенсионно осигуряване. Програмата предизвиква яростта на консерваторите във френския сенат и през април 1896 г. Буржоа е принуден да подаде оставка. Две години по-късно той се връща в правителството като министър на общественото образование в кабинета на Йожен Анри Брисон.
Международната дейност на Буржоа започва с назначаването му за председател на френската делегация за Хагската мирна конференция през 1899 г. Свикана основно по искане на Междупарламентарния съюз (основан от Уйлям Кремър и Фредерик Паси), конференцията събира 100 делегати от 26 страни. На нея се обсъждат въпросите за съкращаване на въоръженията, мирното разрешаване на конфликтите и конвенцията за хуманно водене на войни.
Председателствайки комисията по арбитража, Буржоа предлага той да стане задължителен в споровете, "заплашващи мира". Идеята се подкрепя горещо от Пол д`Естурнел, колегата и съотечественик на Буржоа, и Тобиас Асер, също членове на комисията. Международният арбитражен съд, заявява Буржоа, би бил "гаранция за слабия срещу силния". Предложенията на комисията по този повод получават одобрението на пленарното заседание на конференцията, макар че не са подкрепени с нищо. Въпреки това Постоянният арбитражен съд (Хагският съд) е създаден и Буржоа влиза в неговия състав през 1903 г. Като принцип на международното право арбитражът остава строго доброволен и много страни се опасяват, че юристите в съда няма да са напълно безпристрастни.
Избран във френския сенат през 1905 г., Буржоа заема поста министър на външните работи в кабинета на Жан Мари Фердинанд Сарян. Ръководейки френската делегация на конференцията в Алжесирас (януари 1906 г.), той защитава търговските и административните права на Франция в Мароко въпреки съпротивата на Германия. През следващата година Буржоа взема участие във Втората хагска конференция, свикана по предложение на Теодор Рузвелт. В нея участват 256 делегати от 44 страни. Буржоа е председател на комисията, разработила мирните решения на международните конфликти. Както и на предишната конференция, Германия се изказва срещу договора за арбитража. А комисията отхвърля предложението за съд, състоящ се от съдии на изборна длъжност, получаващи заплата и изпълняващи своите задължения в продължение на определен срок. Предложението е дадено от Елиу Рут, делегат от САЩ. Въпреки това Буржоа усеща, че вече са поставени основите на юридически орган за защита на мира. "Обществото на народите е създадено - заявява той в реч през 1908 г., - в много отношения то е вече реалност".
По време на Първата световна война Буржоа е министър без портфейл в кабинета на Аристид Бриан. Дори военновременната обстановка не поколебава неговата дълбока вяра в необходимостта от международна организация за сътрудничество. "Не е възможна справедлива политика, докато не започне да работи Общество на народите" - твърди Буржоа през 1918 г. През следващата година той е назначен за председател на френската комисия за проучване на възможностите за създаване на Общество на народите. Използвайки много идеи на Буржоа, комисията предлага проект за организация, чиято единствена функция ще бъде запазването на мира. Използваща правомощията си само в моменти на криза, организацията трябва да осъществява задължителен арбитраж и да има международни въоръжени сили за прилагане на санкции.
Като делегат на Парижката мирна конференция през 1919 г. Буржоа защитава идеята за международни въоръжени сили за поддържане на мира и за провеждането на проверки за спазването на съглашението за разоръжаване; проектът му е отхвърлен от съюзните държави. Настойчивостта на Буржоа изкарва от търпение Удроу Уилсън. "Без военна защита... - казва Буржоа на американския президент - нашето Общество и документите няма да имат значение, тържественият договор ще се превърне в причудливо литературно произведение."
През 1920 г., когато започва дейността на Обществото на народите, Буржоа става главен представител на Франция в женевската щабквартира, но не само участва в заседанията на Асамбеята, а е и първи председател на нейния съвет.
Председателския пост Буржоа заема от 1920 до 1923 г., когато прогресиращата слепота го кара да остави политиката, както вътрешната, така и външната. Умира в Шато д`Ожер и е погребан с голяма пищност.
Според много историци възгледът на Буржоа за
международното право и концепцията му за Обществото на народите са били много
по-реалистични от тези на повечето от съвременниците му. Буржоа лелее мечтата за
международни въоръжени сили половин век преди за тях да заговори Лестър Пирсън.
Буржоа съзнава, че международното право се намира в детския си период. Въпреки
това той вярва, че безпристрастността на закона "ще уталожи страстите, ще
обезоръжи злата воля, ще развенчае лъжливите амбиции и ще създаде климат на
доверие и спокойствие, сред който ще израсте и ще укрепне нежното цвете на
мира". Гледайки в бъдещето с оптимизъм, уверен в тържеството на справедливостта,
Буржоа твърди: "Ако организация, подобна на Обществото на народите,
осъзнае своите възможности и достигне своята цел, благото на мира и човешката
солидарност ще възтържествува над злото".
Превод от руски: Павел Б. Николов
