Адолф Ото Райнхолд Виндаус (Adolf Otto Reinhold Windaus)
25 декември 1876 г. – 9 юни 1959 г.
Нобелова награда за химия, 1928 г.
(За работата му върху строежа на стерините и връзката им с групата на витамините.)
Немският химик Адолф Ото Райнхолд Виндаус е роден в Берлин. Баща му, Адолф Виндаус, произлиза от семейство на текстилни фабриканти, а майка му, Маргарет (Елистер) Виндаус - от семейство на майстори в областта на художествените занаяти. Момчето получава средно образование във Френската гимназия в Берлин, където основно се изучава литература, а на науката се отделя много малко време. Но Виндаус, вдъхновен от книгите за откритията в областта на бактериологията, направени от Роберт Кох и Луи Пастьор, решава да стане лекар.
През 1895 г. Виндаус започва да учи медицина в Берлинския университет. По това време той посещава лекциите на химика Емил Фишер, чийто интерес към използването но химията във физиологията му харесва. След като взема през 1897 г. приемния изпит по медицина, Виндаус продължава обучението си във Фрайбургския университет. Той учи химия при известния немски химик Хенрих Килиани и, като решава да се раздели с предишните си планове за медицинска кариера, пише дисертация за сърдечните отрови на дигиталиса, за която през 1899 г. му е присъдена докторска степен по химия.
След едногодишна военна служба в Берлин Виндаус се връща във Фрайбург, където през 1903 г. става лектор, а три години по-късно - асистент-професор. През 1913 г. е назначен за професор по приложна медицинска химия в Инсбрукския университет в Австрия, а през 1915 г. Виндаус се връща в Германия, като заема длъжността професор по химия и директор на лабораторията по обща химия (днес Институт по химия) към Гьотингенския университет, където работи 29 години.
Основното направление на провежданите от Виндаус изследвания е свързано с установяването на връзката между биологически важните химически вещества. Килиани му предлага да се заеме с проучване на строежа на холестерина. По това време се знаело малко за структурата и функциите на това широко разпространено вещество и Виндаус предполага, че то трябва да е тясно свързано с другите биологически съединения, известни под името "стерини". Стерините (сложни органични съединения, които не съдържат азот и се състоят от четири плоски кръга с различни странични вериги) се срещат в различни форми в клетките на животни, растения и гъби. Най-известният от тях, холестеринът, бил открит за първи път в човешки жлъчен камък. Холестеринът често се свързва със сърдечните заболявания и атеросклерозата, но се среща в големи количества в клетките на мозъка и в кората на надбъбречните жлези. Равнището на холестерина се повишава по време на бременност и пада при инфекциозни заболявания.
В началото на ХХ в. Хенрих Виланд, като изучава жлъчните киселини, изолира съединение, наречено холанова киселина. През 1919 г. Виндаус получава същата киселина от холестерина, като по този начин доказва химическото сродство между него и жлъчните киселини. Оставало обаче още неясно съответства ли установеното химическо сродство на някаква биологическа връзка.
През този период на научната си дейност Виндаус започва да се интересува от изучаването на витамините - органични вещества, необходими на човешкия и животинския организъм за нормалния растеж и осигуряване на жизнената дейност. През 1897 г. холандският лекар Христиан Ейкман описва болестта бери-бери, появяваща се при отсъствие в храната на неизвестни тогава вещества, към които, както се оказва по-късно, принадлежи и тиаминът (витамин В1). През 1906 г. Фредерик Гоулънд Хопкинс установява, че съществена роля за поддържане на жизнената способност на организма играят "допълнителни хранителни фактори". Заедно с полския химик Казимеж Функ, който нарекъл тези вещества витамини, Хопкинс формулира през 1912 г. концепция, според която липсата на специфични витамини в храната предизвиква определени болести.
В началото на 20-те години изучаването на витамините върви с много активни темпове, въпреки че начините за химически анализ са извънредно сложни. Но структурата на витамините се оказва неизследвана и тяхната характеристика често се свежда до оказваното от тях физиологическо въздействие. Отдавна било известно, че рахитът, болест, при което костите на децата се размекват, се среща по правило в такива региони, където има малко слънце, и се поддава на лечение с определени видове мазнини от дроб на риба, съдържащи вещество, наречено витамин D. Оздравявали и тези болни от рахит, които се лекували с ултравиолетови лъчи, а през 1924 г. американският физиолог Алфред Хес доказва, че от рахит лекуват и някои видове храни, облъчени с ултравиолетови лъчи. Това откритие довежда до появата на теорията за провитамина - вещество, което под въздействието, да речем, на ултравиолетовото облъчване се превръща във витамин. Анализът на облъчените по такъв начин хранителни продукти показва, че провитамини са стерините.
Хес кани Виндаус като водещ специалист по стерините в Ню Йорк, за да работят върху определянето на химическата структура на витамин D и неговия провитамин. Виндаус от самото начало предполага, че провитамин на витамин D е холестеринът, защото под въздействието на ултравиолетово облъчване проявява свойства на витамин D. В образеца обаче се съдържа малко количество примес, която през 1927 г. Хес и Виндаус наричат ергостерин. А чист витамин - витамин D2, или калциферол, – е получен при въздействието върху ергостерина с ултравиолетово облъчване. През 1932 г. Виндаус и неговите колеги доказват, че провитамин е още едно съединение - 7-дехидрохолестерина. Това вещество, наречено витамин D3, има голямо значение, защото стеринът се образува по естествен път в организмите на животните и човека. Терминът "витамин D1" е запазен за първоначалната смес от калциферол и други стерини. По-късно Виндаус си спомня: "Нито с един друг витамин процеса на изследване не вървеше по толкова странен и мъчителен път".
Малко преди това Виндаус, в сътрудничество с биохимика Франц Кнооп, изучава реакцията на захарите с амоняк, опитвайки се да превърне въглеводородите в аминокиселини. Продуктите от реакцията обаче се оказват производни на имидазола - съединения, съдържащи пръстен от три атома въглерод и два атома азот. Анализът на тези вещества открива наличието на аминокиселината хистидин и съединението хистамин, което предизвиква разширяване на кръвоносните съдове и, както сега е известно, играе определена роля при възникването на алергии и възпалителни процеси. Тези изследвания предизвикват интереса на концерна "И. Г. Фарбениндустри" и други германски химико-фармацевтични компании, които осигуряват на Виндаус необходимите средства за провеждане на по-нататъшни изследвания, но поставят пред него задачи, които изискват решение.
Двама холандски химици, Янсен и Донат, предполагат, че витамин В1, или тиаминът, съдържа имидазолен пръстен. Виндаус успява да докаже, че в този витамин освен тиазол и пирамидинов пръстен присъства и сяра, но няма имидазолен пръстен. По-късно ученият се занимава със структурата на колхицина, използван при лечението на рака, и стереохимията на пръстеновидните структури. Установената през 1932 г. от Виндаус структура на стериновия пръстен позволява на неговия асистент Адолф Бутенанд да обясни структурата на половите хормони.
Въпреки че Виндаус принадлежи към противниците на нацистката партия и политиката на Адолф Хитлер, положението, което заема като учен, го защитава и му позволява да продължи безпроблемно започнатата работа. След 1938 г. той не се занимава с научни изследвания, а през 1944 г. подава оставка от университета.
През 1915 г. се жени за Елизабет Ресау. Двамата имат двама сина и една дъщеря. Умира в Гьотинген.
Виндаус има много награди, сред които медала Луи Пастьор на
Френската академия на науките (1938 г.), медала Гьоте на Института
"Гьоте" (1941 г.) и германския правителствен орден "За заслуги" със звезда
(1956 г.). Удостоен е с почетни степени на Гьотингенския, Мюнхенския,
Фрайбургския и Хановерския университет.
Превод от руски: Павел Б. Николов
