ПИСМА ДО ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Писма, написани до Васил Левски, които са представени съобразно с книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото е дадена номерацията на всеки съответен документ, както е при Страшимиров в книгата му, също и бележките под черта според него.

279

Филип Тотю до Левски

(по-точно – относно Левски, писмото е до Д. Хр. Попов – бел. П. Н.)

20 февруари, 1871, Одеса

Приятелю! [1]

Писмото Ви получих на 2 февруари наст. год. и писаното ви разумях. Премного се зарадвах, като в писмото си ме питате и разпитвате за някои любопитни работи, за да ви обадя. Действително аз помня да имам с вас народна кореспонденция, ако вие престанете да се придържате с букурещките вагабонти, било млади, било стари, които всеки един от тях искат да бъдат царе, князе и подобни титли. Тяхното властолюбие, користолюбие и пусти мечти накарват ги до безумие да лудеят. Те чакат само някой българин да завещае нещо и да го глътнат като ненаситни орли.

Ка[к]то ви е известно, на букурещките българи делата и скверните им постъпки можем ли ние равнодушно да си изказваме чувствата на тях?

Що се касае за Панайот, той вече е станал български дипломат, с когото като нас хора не са приети от негова светлост. Панайот, брате, е човек висок, следва за европейските политики и за конференциите. Гордост в него до уши...

Аз желаех да открия някои потайности, но ме е страх, брате, че ваша милост, като имате малко сношения с букурещките вагабонти, ще им пооткриете всичко и тогава работата ще излезе наместо добра, зла. Ако можеш да знаеш всичко какво върша, откажи се от букурещките българи, защото те не желаят доброто на Отечеството си, според като видим делата им. Впрочем вие твърде добре ги знаете що са и какви са.

За отсрещните българи обади ми истината тъй ли е, доколкото ги аз зная, със всичките им подробности.

Кой казва, че емигрантите се гордеят и не искат да имат споразумения с тях, това е чиста измислица, лъжа, защото ти сам барем си в Балкана бил, до колко хиляди дойдоха да ни помагат и ние не ги приехме?

За Левски напишете ми точни известия: за неговите дела, доколко е успял в предприятието си, според както се научаваш от доволно верни кореспонденции към къде Левски повече действа. За всичко гореказано извести ми истината.

С друго писмо ще се споразумеем братски.

Филип Тотю войвода

Р. S. Гордостта на Панайота е тази, че той в Сърбия искаше да стреля Дякона, а днес Дякона доказа и се старай повече да докаже вредността си (думата „вредност“ тук означава „полезност, поставяне в реда на нещата“ – бел. П. Н.), а сега Панайот не е достоен и цървула му да обърне наопаки, защото горделиво крачи подир политиката и конференциите. Олеле мале, и той има очи да се нарича първостепенен български предводител. Сърдете се, сърдете, светът го знае колко той струва, и - Дякона.

Същия

Тук се получи едно писмо от букурещките българи и хората спориха да се смеят с техните властолюбиви мечти. Как те искат да бъдат министри, префекти и такива много глупави мисли.

Същия

„Из миналото“ - под редакцията

на П. С. Кършовски, кн. I, № 3, стр. 23

БЕЛЕЖКИ

1. Чрез Данаил Хр. Попов в Т. Мъгуреле

280

Панайот Хитов до Левеки

Брате и господо, принодевама денесно општ положения в Европа [1] да ви питам за моето мнение дали е умест[н]о.

1. Аз мисля, че е време и ние да потърсим нашето право от нашите господари, което няма да го дадат, без да го вземем самите ние.

2. Ако ние се забавим, аз мисля и се боя, че вече ще е късно, когато паднем под друг господар.

3. Ние знаем, че никога не можем да се приготвим както искаме, защото сме сиромаси; друго - нашите богати хора, докато не видят нещо по-важно, не ще вземат участие.

4. Главното е да се приготви вътре народа с каквото може.

5. Колкото за отвън, ще се потрудим; и както ще видите копието от отговора ми с някои други провинции и от друга народност, ако сдобрите [одобрите].

6. Аз ви моля за отговор. Ако видя, че няма надежда от народа, ще бъда принуден да взема участие, с които имам уговор [ка] да се бия за чиста свобода. Ако не склони нашият народ, за да се одапре, аз ще ида с онези, които се бият за свобода, ако видя, че от нашия народ няма надежда за бой. Братя, помислете сами, може човек отвън засега да подадеш, то на народа, че не ще да се улови. Ето, приносящия писмото ми ще ви разкаже за много работи и ще видите дали е така, или не е. А ще ви моля да ми отговорите или упълномощите някой от вас да дойде да се споразумеем и да говорим подробно за всичко. Оставам ваш брат

X. Сливенски

Тежко оногова народа, който очаква от един или от няколко лиц(а) да не се съвземе (сам) със всичката си сила. А за това пак трябва няколко лица да го доведат до такова педузетия (предварителен замисъл – бел. П. Н.). Друго, ако решите и да се захване нещо, първо ви трябва да си наредите споразумение помежду си и да изберете работи за устрояването на пределите и за споразумението с външните, за да се удари наведнъж от всяка страна.

Ето аз отвън мога да ви помогна, когато щете. Ако ли се боите отвътре и нямате кой да ви нареди и започне, ако намерите за нужно, аз и вътре дофаждам [ще пристигна], за да почна, когато ме повикате. Да не мислите, че аз съм отвън, че се от това не боя.

Ето аз отвън мога да ви помогна, когато щете. Ако ли се боите отвътре и нямате кой да ви нареди и започне, ако намерите за нужно, аз и вътре дофаждам [ще пристигна], за да почна, когато ме повикате. Да не мислите, че аз съм отвън, че се от това не боя.

Където ми отредите, аз съм готов да ви послужа като честит син на народа си.

Копие на автора [2]

Н.Б.II.А., п. 61, № 8405

БЕЛЕЖКИ

1. Братя и господа, днешното положение в Европа ме принуждава…

2. Това е черновка от писмо, което не е запазено в Ловчанския архив. Левски отговаря на всички въпроси по реда, по който са изложени тук. Писмото е без дата и трябва да го отнесем един месец преди отговора на Левски. (Вж. писмо №33 от писмата на Левски).

281

Любен Каравелов до Левеки

Брате!

Вчера приех писмото ти, което малко се е задържало някъде си. На Балкански изпроводих писмата. Той ще да дойде скоро в Букурещ и тогава ще видим какво ще се прави. Работата върви наред. Печатницата още не съм натъкмил. Много работа имам. Пари ще гледам да ти изпратя по-скоро. Билетите ще бъдат скоро готови. Имай търпение. След печестиня деня ще ти напиша за всичко.

Букурещ, 1871, 21 септември

Твой брат Л. Каравелов

Н.Б.II.А., п. 60, № 7988

Арх. т. I, №2, стр. 4

№282

Панайот Хитов до Левски

Господа членове на БРЦК!

Приех Ви писмото за октомври и разбрах всичко, което ми пишете. Прочетох устава, който сте ми изпратили заедно с писмото. В него всичко е добре наредено, има само два члена, които не са добре предвидени, но те ще останат за сетне, когато се видим лично. Аз видях в писмото, че сте ме избрали за член на Ц[ентралния] к[омитет]. Затова Ви благодаря, като сте ме удостоили на това място. Но братя, аз, като съм отдалечен от Вас, не мога да принеса онази полза, която се изисква от мен. Аз имам надежда да дойда при Вас след четири месеца. Но Вие, ако видите за нужно сега да дойда, то ми пишете. Аз виждам, че сте изди[гна]ли работата в добро действие, затова не мога Ви изказа моята благодарност към Вас. Но аз много пъти съм оставал излъган, за което ми свидетелстват, които държа за спомен на милото си отечество. Пишете ми, че ще ми проводите 50 билета, но аз не ги получих. Ако бяха дошли досега, щях да ги раздам и да Ви проводя парите. Но сега мисля, че няма да бъдем излъгани, като вижда(м), че работата е по-темелно захваната. И затова аз съм готов да извърша всичко, което ми се отреди.

Оставам Ваш събрат и полезен слуга на милото си отечество [1].

Н.Б.II.А., п. 61, № 8404 [2]

БЕЛЕЖКИ

1. Писмото е придружено с бележки за насилията на турци и албанци върху българското население в Дебърско.

2. Това писмо, заедно с други следващи писма на П. Хитов, които не носят особеностите на Панайотовия правопис, са писани вероятно под негова диктовка.

283

Платнаров до Левеки

На въпросите Ви бързам накъсо да отговоря: Димитър Общи дойде и отиде на Исарът [Хисаря]; Васил отиде в петък. Още не е приготвено, освен онова, което знаеш, т.е. опинци и 2 т. [1] Ф-ци [2] няма. Няма и как да вземем, затова ние трябва да направим, като имаме прах, трябва калъп. За къщите ще остане да се съберем всички. Петър ходи на Дъбене, на Царацово - не. За дрехите искат всичко 111 гр. Това е накратко отговорът ни.

Брате Левски! При всичките ни трудове и грижи, на конец [накрая] дойде едно нещо, което потърси [потресе] на всички ни сърцата от страх! Тур[ско]то пр[авителст]во узнало, че си бил тук, при това узнало и нас всички ни чрез шпионите си (особено мене и П. Попов), където преди 10 дни, както научихме от един наш брат (когото Бог да поживи!), щели да ни вържат и изпратят в Пловдив, но благодарение на добрите хора! Които ни защитили и оправдали. И оттогава Пр-то строго изпитва и следи стъпките ни. Кажи ни какво да правим!?

Не ме е страх от нищо, брате! Но добрият онзи наш брат, който ни съобщи горното, ни се моли, за да не компрометираме цяло Карлово пред Пр-вото, да се вардим и да напуснем плановете си сега, ако би да имаме, да се замине малко, докато се уталожат духовете на неприятелите ни, че после нека вършим каквото си знаем.

Ах! Брате! Много черни души имаме, които за нищо не считат това, което се казва предателство; но ще дойде ден, когато и те ще се наградят за заслугите си. Но сега мъчно!...

Според както се вижда работата, шпионите ни не са други освен Ботю и Минчю; първите и двама други са Ви видели долу под Пулевата бахчия с Общи и други. Оттогава Пр-вото се е стреснало и ни преследва. Отнапред [преди] нищо не се знаеше.

Колът [3] излиза рано вечер и научихме, че са наредили от турските махали да излиза всяка вечер по един човек да вардят.

(под.) И. С. М.

П. От всички най-много коментиран съм аз, за което причината е Ботю, с когото преди един месец се карахме за частни наши работи.

Кажи ми какво да правя сега...!? Ако е възможно, да се видим довечера в града, а особено към нас... [4]

(под.) Същия [5]

Н.Б.II.А., п. 60, № 8095

БЕЛЕЖКИ

1. Турски лири.

2. Фишеци.

3. Стражата.

4. Точен препис от първообраза, 12 април, 1884 г. Гр. Карлово, Хр. Загорски.

5. Оригиналът се намира в ръцете на В. И. Платнаров. Тези две бележки се намират в края на писмото.

284

Панайот Хитов до Левеки

1872 януари

Родолюбиви Господа,

действители за народното освобождение!

Уважаемото Ви от 10 януари 1872 г. приех и разумях съдържанието му. Твърде ми е драго, като гледам, че съществува Ц Б Комитет (което и по-напред съм знаел) и частни комитети във всички окръжни български градове. - Жално ми е, господа, като съм от 3 месеца насам болен. Но при всичкото това аз се постарах да прегледам устава за освобождението. Но като болен не вярвам, ни съм сигурен дали съм могъл да изразя напълно мнението си, според както Вие ми бележите. На забележката Ви, че съм българин, съм и желая да участвам в народното дело, а където ме наричате „прочут войвода“, ще Ви забележа да не ми приписвате такива качества, защото аз не съм достоен да нося такова име...

Колкото [до това,] че от писмата ми разбирате, че съм желал да участвам в народното дело, то упътвам Ви да се сетите на миналото, а не напред делата ми и времето ще покажат. Отдавна съм желал да видя такъв закон и твърде ми е драго, като го видях. Виждаме се като слънце пред очите и всеки човек праведен би се с него съобразил, и желая да се съобразя според казванието [нареждането] Ви непременно, но само когато го видя в действие. Където съм писал на сливенци, не трябва да мислите, че съм имал някакво свое намерение, защото Вие знаете, че има при вас хора от мен рекомандувани [препоръчани], а така също и човекът, който носеше писмото, не е имал нищо, което да е противно на правителството Ви. Ако бъда здрав, когато бъде събранието Ви, готов съм да ида и да представя пред събранието мнението си. Както виждате в закона, дал съм мнението си, колкото съм видял, че е нужно. И тъй в първия щникал (т.е. член) съм направил забележка на изрезаната [отбелязаната] от вас „Демократ. Република“. Но не трябва да миелите или криво да разберете, че съм против това. Не! Защото никой не идва да поддържа тиранството, а за да се спечели и поддържа правата свобода. Всеки, който идва против тиранството, трябва да е желател на Демок[ратична] република. Но това ние не трябва да го явяваме и печатаме, а да го задържим за нас си. Защото си представете околностите, сетете се за толкова династическите около нас правителства, които щом чуят реч за Демок[ратична] република, ще ни очернят пред другите правителства, а още и ще ни пречат в светите предприятия. Най-после сетете се какво става с френския народ, който е далеч от нас с просвещението си. Ние трябва тайно да утвърдим републиката, а не да ни чуе светът явно да изповядаме това. Околните или съседните династии и правит[елства] не ще могат явно да нападат републиката ни, защото имат и помежду си републиканци. Но могат по друг начин, ще се стараят да ни попречат, защото в ръцете на династиите е оръжието и те могат да ни спрат, защо трябва 100 години повече да удари надире предприятието ни. Ние сега-засега трябва да се борим за свобода и равноправие и да унищожим тираните. Това трябва да говорим и за него да работим, пък това като успеем, да прогласим републиката.

Това си мнение не налагам, но пак го оставям на Вашето оценяване.

Най-после като Ви поздравявам и желая да видя с очите си това, което се работи съм

Ваш

Членовете градски на тайната полиция не трябва да предприемат никакво убийство, докато не се уверят, като видят печата от Централния комитет, по причина, че управителят може да има карес [корист] или завист на некого гражданина. [1]

Печат на Централния комитет трябва да се пази с два ключа, единият да е в ръцете на председателя, а другият ключ да е в един от членовете. Само тогава може да се вади, когато присъстват всички членове - това да не би в случай да се злоупотреби.

Може някой с намерение да се опие и да изкаже тайните, то не следва ли, че и той трябва при първо усещане да се накаже със смърт? Трябва и затова още да се предпазват и други от подобни случаи. Освен това работниците на Р Б Комитет да предпазвате от пиянство, даже и да имат наказание за това.

Н.Б.II.А., п. 61, № 8248

БЕЛЕЖКИ

1. До края на преписка към писмото.

№ 285

Иллерически до Левеки

Даваме на господин Димитър Общи 551 или петстотин и петдесет и един.

15 януари, 1872 г.

Иллерически

Н.Б.II.А., п. 62, № 8456

№ 286

Рашид Ходжоолу до Левски

Даваме на Даудолу Сюлюман и на иллиричиски 120 или сто и давадесет гроша заради вестник „Свобода“ и направиха харч 15:30 и не платиха

[1]872 1/23 1-ви

Ришид Хожолу

Н.Б.II.А., п. 62, № 8433

№ 287

Исак Хаим до Левски

Исак Хаим

27 януари 1872

Господин Димитър Общи дойде тук вчера на 26-ти, а днес на 27-ми тръгва. Дадохме му сто и пет гроша.

Исак Хаим [1]

Н.Б.II.А., п. 62, № 8436

БЕЛЕЖКА

1. Псевдонимите са на лица и на комитети. Тези разписки сочат движението на Левски по проверка делата на Димитър Общи и нарочно са изискани от Левски. Затова ги поставяме в кореспонденцията до него. Произхождат от разни орханийски и тетевенски села.

№ 288

Елес Джутов до Левеки

7 Б. Мед 21 гр. ееееееее147

1 Л. Тур. 105 ееее.ее.еее105

1 минц. 53:2ееееее.ееее80:10

дребосъкееее..ееее.еее25:30

еееееее                           -------

Сбор.ееееее              е  е358

5 б. М. ще броиее.еее  е105

ееееееее                         ------

ееееееее                           463

Давам на господин Димитър Общи четиристотин шестдесет и три гроша.

1 февруари 1872 г.

Елес Джутов

Н.Б.II.А., п. 62, № 8437

№ 289

Елес Джутов до Левеки

На 21 януари 1872 г. дойде Димитър Общи в Елес Джутов; отиде за Исак Хаин на 23-ти и направи масраф 18 гроша - не платил; дойде от Исаф Хаим на 1 февруари и отиде на 3 февруари и направиха разноски 26 гроша - не платил.

Орхание, 3 февруари [1]872

Елес Джутов

Н.Б.II.А., п. 62, № 8438

№ 290

Рашид Ходжоолу до Левеки

На 3 февруари 1872 дойде господин Димитър Общи в Рушид Ходжоолу и направи разноски 12 гроша и не плати.

Рашид Ходжооглу

Н.Б.II.А., п. 62, № 8439

№ 291

Хасан Касан до Левеки

На 15 януари дойде господин Димитър Общи и 16-ти замина за Осиковица, разноски 9 гроша за човека и за коня; не плати. Пак на 4-ти се завърна от горе на февруари, а на пети замина, разноски 12 гроша, не плати.

5 февруари 1872

Хасан Касан

Н.Б.II.А., п. 62, № 8440

№ 292

Бочукоогду до Левеки

ЧЗЦК

в

Етр(оподе)

Господин Димитър Общи при заминаването си дойде в Бочукооглу на 17 януари. По болестна причина остана до 21 януари. Разноски на хана има гроша 52. На връщане дойде в Бочукооглу на 3 февруари и тръгна на 4-ти.

Членовете ни са на брой 14. Имаме в Етрополе и околните му колиби около 200 шишенета и кавале.

Бочукооглу

4 февруари 1872

Н.Б.II.А., п. 62, № 8584 Арх. т. I, № 3, стр. 343

№ 293

Хасан Касан до Левеки

Давам па господин Димитър Общи № 2, 5 или пет лири турски.

И №3 дава 5 или пет лири турски на господин Димитър Общи.

5 февруари 1872

Хасан Касан

Н.Б.II.А., п. 62, № 8441

№ 294

Хитихар Касап Хетем до Левеки

На 5 февруари 1872 г. дойде за първи път господин Димитър Общи и излезе на 6-ти, и направи разноски 13:30 гроша, и не плати. Работници имаме 4 души пушки; кавале, шишенета имаме 50 и 1 двоецевка.

Хитихар касап Хетем

Н.Б.II.А., п. 62, № 8442

№ 295

Иллерически до Левски

На 6 февруари 1872 г. дойде за първи път господин Димитър Общи и излезе на 7-ми, и направи разноски 4 гроша, и не плати.

Работници имаме 14 души.

Пушки, кавале и шишенета имаме 32.

Иллерически [1]

Н.Б.II.А., п. 62, № 8585

БЕЛЕЖКА

1. Село в Орханийско. Погрешно в Арх. т. I, стр. 343. Със същия псевдоним си служи понякога и Димитър Общи.

№ 296

Дервишоглу Мехмед Кърджалъ до Левеки

На 7 февруари 1872 г. дойде писаря на господин Димитър Общи и на 10-ти излезе, и направи разноски 27 гроша, и не плати.

Тет.

Дервишоглу Мехмед Кърджалъ

Н.Б.II.А., п. 62, № 8443

№ 297

Куртоглу Али до Левеки

Димитър Общи мина през тук на 15 януари 1872 г. и на същия ден замина, а върна се на 7 февруари и замина.

Разноски няма

Куртуоглу- алиа

Н.Б.II.А., п. 62, № 8435

№ 298

Дервишоглу Мехмед Кърджалъ до Левеки

Димитър Общи дойде тук на 13 януари, преседя 1 ден и се върна пак на 7-ми, а на 10 февруари излезе.

Разноски (заличено, не се чете)... гроша неплатени.

Готови пушки и шишенета имаме 500 различни.

Членове 10 души

За пръв позив 2 души.

11 февруари 1872

Дервишоглу Мехмед Кърджалъ

Н.Б.II.А., п. 62, № 8586

№ 299

Бекир Кадриолу до Левски

На 12 януари 1872 г. дойде господин Димитър Общи за пръв път и направи разноски 5 1/2 гроша, и не плати.

Пак се върна на 11 февруари, а излезе на 12 февруари и направи разноски 12 гроша, и не плати.

Бекир Кадриолу

Н.Б.II.А., п. 62, № 8434

№ 300

Мехмед Ходжов до Левски

За пръв път идва Илерически и направи 10 гроша харч, и не плати.

14 февруари 1872 г.

Мехмед Ходжов

Н.Б.II.А., п. 62, № 8444.

№ 301

Елес Джутов до Левски

Приемете от Димитър засега 1000 гроша и отпърво 473 четиристотин седемдесет и три гроша, всичките стоят 1473, за които ще ни изпратите печатани билети за № 1-во за 105, за № 3-то за 157 1/2, за № 11-о за 400; за № 16-о за 300 гроша и за останалите 511 гроша ще ни изпратите общ билет.

15 февруари 1872 г.

Елес Джутов

Н.Б.II.А., п. 62, № 8445

№ 302

Филип Тотю до Левеки

Одеса, 20 февруари 1872 г.

Господа!

Вие ми изпращате хора и по вашето решение, което сте взели, аз не мога да се съглася. Когато ние се съберем на заседание, аз имам доказателство. И както и да кажете вие, че аз съм постъпил глупаво, като съм възвърнал силистренчани, аз съм им дал по-голям кураж - когато те въстават, да знаят, че не въстават за себе си; да знаят те, че въстават за един беден и поробен народ, та да издумат да защитят останалите, като изложат своите тела на бойното поле. Който остане да каже: тези мъже и наши братя изложиха своите тела на бойното поле, та ние сега останахме свободни. Вие сте изпроводили вашите планове, решени от вас със силистренчани, да реша да ида с тях в Силистренско, да зама Силистренско. Добруджанско под команда. Когато аз ги поканя по вашите думи през месец декември, когато има най-голямата фъртуна и дебел сняг, че не можела тогава да ходи турска (войска), тогава да сме били въстанели по вашето и да сме заградели селата, и да се пазим, за да не могат турците да влязат. Аз предвиждам между вашето решение като че не е вземал никой участие в бой. Вярно е това, което казвате вие, пък царската войска не щяла да дойде отгоре ни. Аз ви уверявам, че вярно няма да дойде да се изложи там, където сме ние заложени, но тя ще ви обиколи от 1/2 сахат надалеч и като хвърли няколко гранати с топовете, тогава ще се запали селото, без да убиете 1 турчин от тях. Тогава какво ще направите по този план? Само, без да убиете някой турчин, ще пострада цял народ. Затова аз имам докачение за това, че ми казвате, че съм развалял, а не поправял.

Помоему аз никой път не съм съгласен да направим въстание в България зимно време. Като се развие шумата - добре, тогава да се отберат хора, които са способни да управляват пушка и нож, та да можем да водим противниците да се борят те с нас по горите, а не да затъпчат бедния народ, жени и деца; аз това предадох на вашите депутати, силистренчаните, та да не се съгласяват никога да правят бунт зимно време и да излагат нещастния народ, който е за бой и който не е.

Сега, като ви поздравя за това, да се разберем, и искате да се съберем в Букурещ - ще се споразумеем по-добре, както трябва.

С поздрав Войвода

Филип Тотю

„Филип Тотю“ - Ф. Стоянов-Симидов, стр. 507, 1900 г. [1]

БЕЛЕЖКИ

1. Първообразът на това писмо не се оказа в архива на покойния Ф. Симидов, чийто архив е вече откупен от Народната библиотека.

№ 303

Ихтиар Касап Хатем до Левски

 

На 24 дойде Иллерически и Даудолу Сюлюман; и на 25 февруари си отидоха; и им дадохме 120 гроша за вестник „Свобода“; и направиха харч 12 гроша и не платиха.

 

Ихтиар Касап Хатем

 

Н.Б.II.А., п. 62, № 8460

 

№ 304

Муса Кеседжи до Левски

 

На 27 февруари 1872 г. дойде за първи път господин Димитър Общи, а на 28 февруари излезе и му дадохме 1 лира турска от 105 гроша, за което ще ни се прати общ билет - печатан.

 

Муса Кеседжи

 

Н.Б.II.А., п. 62, № 8446

 

№ 305

Хасан Касаи до Левеки

 

Братя членове на ЦБРК!

 

В Българско.

 

Разписките срещу четирите пушки от 7-ми того приехме чрез Димитър Общи; подобно и от 19. краткото Ви получихме заедно с разписките срещу 10 или десетте лири турски, внесени чрез Д. Пеева. Сега ще приемете 9 или девет лири турски и срещу тях ще ни проводите разписки за №-ро 12; 14; 15, и 16-то за по една Л. Т. А за № 1 -во (от Батулци)  [1] за 5 или пет Л. Т.

Чрез Даудоглу Сюлюмана, което ни се съобщи, избрахме за представител (заличено) като по-свободен от домашни работи, за когото ще ни съобщите къде да си извади тескере и през кое скеле [2].

 

 28 февруари 1872 г. Б. на П.

 

Хасан Касан

 

Н.Б.II.А., п. 60, № 8048

 

1. В днешна Тетевенска околия.

2. Адрес, написан на външната страница на писмото: За господина: Асл. Дервишооглу Карджаря Левски бележи: Брой 4-ти.

 

№ 306

Чайсол до Левски

 

На 28 февруари 1872 г. дойде господин Димитър Общи за първи път н замина; и му дадохме отпърво № 2 лири турски от 105 гроша и 2. № 1 лира турска, за които ще ни пратят 2 печатни билета.

 

Чайсол

 

Н.Б.II.А., п. 62, № 8447

 

№ 307

Сюлюман до Левеки

 

На 4 март 1872 г. дойде за пръв път господин Димитър Общи, а на 5-ти излезе. И му даде № 1 две лири турски от 105 гроша, за които ще му се прати печатан билет.

Къщи има 80, български.

 

Сюлюман

 

Н.Б.II.А., п. 62, № 8449

 

№ 308

Дели Мурат до Левски

 

Давам на господин Димитър Общи:

№ 1-во        1 л. т.        от        105 гроша

№ 2-ро        1 б. м.       от          21 гроша

№ 3-то        1 б. м.       от          21 гроша

№ 4-то        1 б. м.       от          21 гроша

№ 5-то        1 б. м.       от          21 гроша

Всичко се събират              = 189 гроша

от л. т. от 105 гроша. За тях ще ни се прати общ билет.

 

7 март 1872 г.

 

Дели Мурат

 

Н.Б.II.А., п. 62, № 8450

 

№ 309

Дели Ибраим до Левски

 

Давам на господин Димитър Общи № 1.2. 3. По 2. б. м. от 21 гроша, които се събират 126 гроша от л. т. 105 гроша, за които ще ни се прати общ билет.

 

9 март 1872 г.

 

Дели Ибраим

 

Н.Б.II.А., п. 62, № 8451

 

№ 310

Асан Ефенди до Левеки

 

Давам на Иллерически и Даудолу Сюлюман гроша 120, или сто и двадесет, за вестник „Свобода"

 

12 март 1872 г.

 

Асан Ефенди

 

Н.Б.II.А., п. 62, № 8453

 

№ 311

Елес Джутов до Левеки

 

Даваме долуподписани на Димитър Общи от:

№ 12        6 л. т.        630        от        105

№ 13        5 л. т.        525        от        104

№ 20     5 минци       270        от          54

№ 4          2 л. т.        210        от         105

Общо грошове                                 1712 т. л.

Хиляда седемстотин и дванадесет гроша.

Ще се проводят пет печатни билета за гореказаните.

 

16 март 1872

 

Елес Джутов

 

Н.Б.II.А., п. 62, № 8452

 

№ 312

Фатиме, Шефика, Юсем Анам до Левеки

 

18 март 1872

 

Предавам на господин Димитър Общи гроша 1152.

 

Фатиме Анам

Шефика Анам

Юсем Анам

 

Н.Б.II.А., п. 62, № 8455

№ 313

Любен Каравелов до Левски

БРЦК, 18 март 1872

В едно от заседанията се реши на 20-ти идващия април да стане общо събрание, в което да присъстват представители от всичките БРК. На това събрание ще се разгледат и сложат в ред някои от работите с голяма важност. Затова и вие по всякакъв начин ще гледате да изпратите един свой представител, който ще даде мнение за работите, които ще се разгледат.

Приемете братските ни поздравления.

Кара Мустафа [1]

„Из миналото“ - под редакцията на П. С. Кършовски, кн. I. № 36, стр. 200

1. Любен Каравелов

№ 314

Троянци до Левски

Братя представители? [1]

Приносящият настоящето ни и одраното късче книга е упълномощен да гласоподава за нас в общото събрание.

Преди пет месеца от днес ни се съобщи от страна на ЦК чрез едно лице да участваме и ние в народната ни работа, като ни се изпрати един закон, по който да се ръководим и ако намерим за нужно нещо, да дадем някакви бележки върху него. Ние, като се намерихме за слаби, не намерихме за нужно да правим никакви бележки; за наша сметка остава одобрен и благоразумното вишегласие каквото направи, то ни е прието.

Ръководени по гореказания закон, сме работили досега и ето работата ни:

В селото ни има до две хиляди души, способни да носят оръжие, кое го си и имат, и то е шишенета с камъни и гладки пушки едноцевки. Действителни членове на комитета са тридесет души, от които и първи позив достойни [са] не по-много от десет души. С Божия воля числото на членовете от ден на ден расте. За малки войводи, юнаци на оръжие, но неизвестни в работата има до 30 души.

От страна на ЦК са ни посещавали не повече от четири пъти, и то по едно, две и три лица заедно, на които само разноските сме плащали в селото.

„Спомени и очерки“ - М. Ив. Марковски, кн. I., стр. 85

1. Писмото е без дата, но съгласно заповедта на Левски от 4 април 1872 г., на която е отговор, трябва да е писано най-късно три-четири дни след поръчката.

№ 315

Д. Хр. Попов до Левски

Т. Мъгуреле, 3/15 май 1872 г.

Господин Васил Левски,

В Букурещ

Вярвам да сте приели телеграфа ми, който Ви проводих като отговор на господин Л. Каравелов, чрез когото ви явих, че според самотата ми, в която се намирам по причини, че момчето ми сестрино, което имах в диугена [дюкяна] си, понеже се разболя и отиде си за Плевен, като ме остави без слуга. Зато[ва] никакъв [заместник] не мога да оставя, че да дойда, освен ако решах да затворя диугена си. Зато[ва] казах Ви в телеграфа си, че каквото решите, аз одобрявам. Това вярвам да Ви го е казал господин Л. Каравелов.

Днес понеже стана потреба, за да дойде в Букурещ господин А. Бръшлянов, братовчед ми, по своя си работа, комуто моля да дадете 10-те наполеона за пушките, които ще и да брои на човека, от когото е взета (или чрез когото е поръчана), защото и пиша същому Комисионеру как днес му провождам стойността на толкова временно проводената му пушка. Вярвам да сте приели писмата, които Ви проводих. Отсрещните, ако и да бяха късно достигнали дотук, аз ги адресирах до Каравелов, по първо проводих едно за М. Попова [1] - все чрез Каравелов.

Не зная, ако сте приели някой отговор от П. Хитов и от Ф. Тотю. Ако би да се завърне по-скоро насам братовчед ми, явете ми какво е станало досега; има ли и някои външни българи в Събранието Ви? т.е. или от Сърбия, Австрия, Русия? Засега, като нямам какво друго да ви явя, желая благополучен разпорядък и добро споразумение, Ви поздравявам.

Сам ваш приятел Д. Хр. Попов

Рекомандувайте [препоръчайте] господина А. Брашлянова в събранието Ви като добър съотечественик.

Същия

(П. П.) Днес приех писмо от господина П. Хитова от 24 април, в което ми казва така: Приех Ви писмото от 13/25 т.м., но по никакъв начин не мога да сляза в Букурещ по причина на тежката ми болест, която от 5 месеца ме мъчи; и тъй, каквото реши честното Народно Събрание, той одобрява всичко и се подписва своеръчно.

П. Хитов

Н.Б.II.А., п. 63, № 8624

Арх. т. I, №7, стр. 157

1. Марин поп Луканов.

№ 316

Христо Иванов Книговезеца до Левски

1872 май 4 в Дрян-Кюху [1]

Господин Драгане,

Дохожда от Русе един человек и ми предаде сметката, щото са събрали и разнели, похарчили. Сичките вкуп събрани пари 1911 гроша; от тях дадени на А. К. 1208 гроша, и то им дал билети за приети пари от А. К. и ви ги внесъл.

54 гроша поръчал А. К., та дали на някой си Желю в Русе за нуждата му

236 гроша дадени на Радя и дето свършил живота на шпионина, та заминал за отсреща

213 гроша на затворените в Русе момчета масраф дадени 200 гроша на момчето, дето дохожда от Русе тука да предаде сметката

703

За тези 703 гр(оша) са без билет, че ако припознаете тези разноски според устава, да им проводите билета за 703 гроша. Но може да кажете - вие сте ги похарчили и защо им [е] билет. Не [е] така. Но трябва да им се даде билет, защото тези, които са работниците, те са долни и нямат желязо, че са събирали от другите тези пари и за уверение трябва да им дадат насреща билети. И искали билети, които дали парите горни, 1 билет за 54, а други за 236, други 213 и други за 200 (гроша). Затова ви молим и ни трябва да им припознаете тези пари и им изпроводите билетите. То можете да им проводите и по-много билети за събирани и други пари, че вие както одобрите за по-добре. Господин Драгане, вие ми пишете за револвер да ви проводя и аз ще ви го проводя, но не сега, когато не мога вече да върша работа, че тогава не ми и трябва. А колкото за предишния, ще ви доизкусуря парите, но по-подире, защото сега нямах събрани пари. Че и това трябва да предложите на членовете, че работниците, дето ги провождат насам-нататък, трябва да ги снабдите с добро оръжие, инак ще имате отговорност, когато се улови някой жив с документи, той не ще е виноват, а настоятелството, защо [то] не предвиждало и не снабдявало с потребите.

Когато работникът остави да работи, тогава вземете му всичко, но додето е в работа, никога да не ходи без него. Както и да е, има да говоря вров (на върховете) това доста, но друг път. Засега оставам ваш [2]

Драган Цанков [3]

Н.Б.II.А., п. 63, № 8645

Арх. т. I, № 2, стр. 275

1. Търново.

2. Този пасаж е прибавен после на опакато на листа.

3. Хр. Иванов Книговезеца. Левски бележи на гърба на писмото: Асланоолу Асан, № 2-и. Писмото е адресирано: За господин Драган Мирчов в Авжилари.

№ 317

Димитър Общи до Левски

I

10 май 1872 г. В решит ходжогло ето какво известие от вашия Дякон владика какво е дрънкал пред народни хора. Де е и къде се намира Димитър Общи не ща да криете от мене. Вие сте народни и аз съм народен, и съм спомогнал 6000 хиляди гроша и още ще спомогна, защото ми е приятел [1] , защото аз съм ходил с него от едно село до охрането. Не, не аз, брате, не съм го видел, това е лъжа гола. И казал преди 2 недели, [че] уловиха го в София и му уловиха писмата и му взеха 260 гроша.

Джез. А това е лъжа гола, с очи не съм го видял, не това е там, казва.

12 май 1872 г. тогава ги е ял.

II

Ето какво е думал при Малка Бочукоглу. Запитал за народни работи и [къ]де ви е големият даскал, къде са намира, как върви работата, тука знаете ли нещо за народност, или не знаете. А той му е отговорил: какво ме питаш? аз не зная какво ме питаш? (отговорил на Паисий - б.р.) Ох! Не знаеш. Знаеш, ама не ще ми кажеш. Видиш ли аз какво имам - 2 револвера. А той рекъл: какво от това нещо и как смееш да го носиш; това да имаме ние, такова нещо, турците бяха ни избесили (отг. на П. - б.р.). И вие ако щете, можете да имате. А той рекъл: от[къ]де ще вземем да имаме ? Кажете на Димитър Общи, той ще ви донесе и дълги пушки по 16 - огня, и той прене[съ]л хиляда хиляди (потвърдил дякон П. - б.р.) А той му казал: какво ми думаш, аз не зная. Какво ми думаш, нито го познавам (-) знаеш, а не ще ми обадиш. И пак му рекъл: аз не зная (за) това нищо.

III

15 май 1872 г. Ето какво думал пред Скендер Дервишоглу. Питал един член най-долен: познаваш ли Димитър Общи, къде е намира. А той му рекъл: за кой Димитър ме питаш, ние имаме Димитровци много тука. (-) За народният питам. (-) Аз не зная какво ме питаш. И повече го оставил, и не го питал нищо. И моля ви, братя, пратете ми по-скоро на централния. [2]

Черна ли душа, или не е, явете ми със същата поща по-скоро, докато се мая тъдява, да го очистя, ако е за чистене. Нека се подпишат 24 лица да го очистя. Помните ли зимъска, когато ми казахте таз черна душа, не казахте ли някъде, че в наш Ловеч има добри работници.

IV

13 май [1]872 г. Ето известие от Дервишоло Мехмет Кръжали, дето са му думали 4 лица в едно место, дето се продава вино и ракия, кафе. Ето какво са думали: Димитър Общи недостоен и не го познавам за нищо, (бива го само - б.р.) за една отрова или за една пушка и за убийство. Моля ви вас, явете ми от вас ли е това, или от тях. Ако е от вас, кажете ми? Аз за под сила не съм дошъл да работя. Това ме намери [чрез] тайна поща и яви в Софийското, че ми каза вънкашна тайна поща, дето ми казали и викат вънкашни. Тия селяни викат да ти стискат устата, да не ни правят нашия народни тука, ни [то] да ни правят без време да [въ]станем, да не оставим мишки в Тетювене. Тъй ни викат селяни (!) - явете им, нека следват с чисто дело, защото с такива интриги и сме изгубили царство!

V

Моля ви, братя, радвайте се. Навсякъде работата следва добре, до дето ходя и до дето съм ходил. А колко за мене, не бойте се. Аз ходя с апостолски си дрехи, със секакви, а вие с Божа сила напред. Братя, не бойте се, а шпиони нека дрънкат нагоре-надолу. Аз с тях съм пил бира във Филеби и пак не ме познаха. Един беше от Сопот, един беше от Русчук. Бог напред.

VI

10 май [1]872 г. През нощта на часа 3 ново известие - изскочи пред наш човек 4-ма души. Какви са, не зная. (-) Добър вечер, братя мои, как сте, здрави ли сте, живи ли сте? Ти ли си, дето имаше 6 сина? Аз съм. Ти имаш син на име Димитър. Аз съм. Ами на, къде е? У дома е. Хайде [да] ме заведеш при [него]. И той ги завел, и щом влезли вътре, рекли му [на] влашки добър вечер. И му рекли: изкарай баща си, жените навънка, имам нещо да говоря. И той изкарал ги навънка и седнал. Приказвали си [на] влашки: „Ний сме народни, сега сме заминали (сме се върнали - б.р.) от среща и знаем, че сте народни. Не бой се. Аз какво ми казват имам право тъй. Трябва да [с]е чуваме, молим да ни кажете Димитър Общи къде се намира, имаме работа с него. И ние сме изпратени от място с него да се срещнем.“ А той им рекъл: „Аз не зная нищо и не зная за кого ме питате.“ (-) „Дето ходеше зимъска с алес кон, а сега - с кулес.“ Атой им рекъл: „Нито знаем, нито познаваме“. А той им рекъл: „Знаеш, ама не смееш да ни се обадиш“. Той пак рекъл: „Не зная нищо“.

Пак го попитали как е Димитър чорбаджията в Извор [3] - [з]драв ли е и жив ли е. И той им рекъл: „Здрав“. И му рекли да го поздравим и да му кажем тъй - кога дадат от юкумат заповед да [в]дига хора потеря, да не вдига нашенци и народни, ами по-прости, защото язък, защото ние ще измрем, ама от тях ще убием и ние ще заминем при Гложки манастир [4] и през Тетевенската планина ще отидем в Карловско и за Филибишко. И си казали, че имаме дружина, и тия ще да минат през Троянско, и та молим каквото думахме, тук да остане. И имали влашки саби и български дрехи, и навуща до колене, и с черни върви, и се наяли и турнали хляб в чанти, и му рекли: „Баю, немаме пари да ти платим“ Извадили и му харизали един нож. А той им рекъл: „Защо ми е, не ми трябва“. Тогава те му рекли: „Вземи го, доще време, ще ти трябва“. А той не щял да го вземе. Те го оставили зорле, а той го е скрил ножа добре и да го питат от юкюмата, и да го печат, той не ще да каже.

VII

Друго ново известие. В Тетевенската планина хванаха 3-ма турци и ги викаха в юкюмата, и едного друго убиха, и му донесоха ушите в Тетевен. И ви писувам: кам вестниците, искат хората и викат - стана толкова време, тежко им на хората, да не правят хората калпави.

10 май [1]872 г. [5]

Н.Б.II.А., п. 69, № 9430

1. Дякон Паисий от Ловеч се хвалил пред селяни в село Решид Ходжооглу, че бил приятел на Димитър Общи, с цел да предразположи селяните да издадат тайни за Димитър Общи и за Комитетското дело въобще.

2. Иска решение на Централния комитет в Ловеч.

3. Голям Извор.

4. Гложенския манастир.

5. Върху това писмо Левски е отбелязал № 6, зачеркнал го и пише № 1. Димитър Общи.

№ 318

Димитър Общи до Левски

I

17 май 1872 г.

И моля ви покорно що не пишат лютокоски лист във вестника, за що хората викат и питат, да не мислят хората, че сме калпави.

II

И пак ви питам и за друго - камо ви вестниците? Хората викат и питат ката [всеки] ден. Моля ви, изпратете ги по-скоро.

Н.Б.II.А., п. 69, № 9428

Бележка от „Неизвестни архиви"

№ 319

Централният комитет до Левски

Упълномощие

Носещият това писмо, който досега ви е познат под името Аслан Дервишоглу Кърджалъ (В. Левски), което име той според обстоятелствата може да си го изменява, като предварително ви яви за това, има пълно право и упълномощие от Българския централен революционен комитет да действа навсякъде при българите и пред когото и да е от тях за нашата народна работа, която се отнася до освобождението на милото ни отечество България! Същото лице представлява Българския централен революционен комитет във всичко и действията му са неограничени, разбира се, до пределите на устава.

Българският революционен централен комитет има пълно доверие в това лице и затова приканва всеки българин, който вече е работник в нашето дело или който ще [в]стъпи в него, и въобще всичките българи да му дадат и те пълно доверие, да уважават заповедите му и да се отнасят до него за [в]сяка потребност, която се отнася до народното ни дело.

Това лице като има пълно упълномощие от Българския централен революционен комитет, има и пълна власт да превожда в действие всичките ония длъжности, които се предписват от устава, следователно и наказанията, под които могат да [по]паднат и членовете на Българските частни революционни комитети, и ония низки, подли и предатели българи, които противодействат на нашето народно дело.

Български революционен

централен комитет

(печат)

Н.Б.II.А., п. 60, № 8089

Арх. т. I. №49, стр. 81

№ 320

Христо Иванов Книговезеца до Левски

В Търново, 6 юли 1872 г.

Господин Асл(ан) Дер(вишоглу Кържала)

Като ви честитя добрата разходка и ви честитя добрия напредък, не(ка) ни помогне Всевишния. Но ви моля добре да опитвате ходенето ви си. [1] Но навън недейте отива в най-многото опасност сам, не че те не жаля, но май да не са някак убедиш или уловиш, защото хиляда ни не жали, като мене и другите са по-лесно спечелят, но като тебе ние не можем спечели никога. Тъй те поздравява и Иванчо Захралията [2]. Кънчо замина за захар и ви поздравява и той. Но вие сте имали от отровата, казва някой си. Ако имате, проводете ми малко, ако е възможно. От Русе искат билети, тъй и от Лясковец, така и ние искаме нови. Пиши ни там ли за 50 гроша билет да дадем ли [3]. И дето са давали досега за разноски тукашни и външни, припознати ли са? Като ви внесем досега сметката си (беленца) откъде и колко пари сме прибрали и де сме ги употребили; затуй ни пишете по-тънко. Като няма вече за какво да Ви пиша напразно без знание, оставам Ваш и брат, признателен.

Дели Христемага Дервиш

X. Ив. К. К. [4]

Оставих от законите един, но ще ви го проводя подпре. Виж всичко натаман ли е. Продих ти [5] и другата пушка отподир дето беше я проводил. [6]

Същия

Н.Б.II.А., п. 63, № 8648

Арх. т. I. № 4, стр. 277

(Следва)

1. „Си“ прибавено отгоре.

2. Иван X. Димитров, родом от Стара Загора [затова наречен заралия] и търговец в Търново.

3. Пиши ни там ли (в центъра) да представим квитанция за 50 (стойността на исканите билети).

4. Ив. Комитетски куриер.

5. Изпратих ти.

6. Адресирано до Ас(лан) Дер(вишоглу) Кържала в Ловеч.

№ 321

Врачанци до Левски

Българско

За г-н Аслан Дервишоглу Кърджалъ

След братските ни поздравления писмото ви от 17-ти, същия [месец], с окръжното писмо, с уставите и с разписките приехме и се възблагодарихме много. Пишете, че или сами, или упълномощен някой от страната ви за шест-седем дена ще дойде. Срокът дойде и замина, [а] вас ви няма. Затова молим ви по-скоро да дойдете, защото ви причакваме с голямо нетърпение.

С настоящето ще ви явим защо в нашия Балкан от двайсет дена се маят около 35 души злодейци. Едни ги казват да са арнаути, други - сърби. А най-после на 21-ви, същия [месец], пратиха на нашия каймакамин писмо, в което се описват имената, и го канят да излезе и да ги улови. Но като не можахме да научим на всички имената, научихме, че войводата им бил някой си Васил.

Затова седнахме да ви явим да имате известия. И нашият каймакамин, който мислим да ви е познат на име Русчуклу Неджип, като е ходил отнапред къръ-ага, затова го и поставиха сега на Видинския санджак и харсъс мехмуру.

В името на Всевишния, работата ни отива напред и от дохождането на уставите и пр. сме спечелили 5 души, та станахме 15 души. Защо премислихме до вашето дохождане да работим полека, доде ни дадете нужните наставления.

Печатът ни не е още втасал по причина, дека нямаме още сред работниците си златар, но ще бъде както е подписано отдолу.

И като няма засега друго що да ви пишем, оставяме в надежда, Ваши братя.

Бълг. своб, ЧБРК

2 юли 1872 г.

В Аврамачо Юсуфиков [1]

Н.Б.II.А., п. 60, № 8064

1. Бележка на Левски към писмото: Аврамачо Юсификов №9.

№ 322

Данаил Хр. Попов до Левски

Турну Мъгуреле, 9 юли 1872 г.

Бае Ас(лан) Дервишоглу!

Тези дни приех известие за К-те на П-та [1] ни пристигнали 1000, защото и толкова бях поръчал да поръчат. Цената ми явяват, че коства гроша 80 в. [2] стотината, предадени тук нам - зато[ва] бързам да Ви явя, а пък вие можете да се разполагате, както Ви е изгодно. Но пак аз бих казал - не ще да Ви са потребни всичките, защото знаете, че тука такава стока не се нахожда за продан. В случай да би ви потрябвали повече, ако би да вземете само малко, защото може и да се продадат, и после какво ще правиш с п[ушкала]та. Тук още не са дошли, но в Галац са пристигнали, и тъй приех известие от комисионерина за пристигането им, който ми казва тъй: да му явя по-скоро колко ще взема, а в същото време да му проводя и стойността за колкото бих поръчал да проводи, иначе, казва, не ги провожда, и това за знание Ви. В същия ден, когато тръгна оттука, приех писмо от Л. К-ва [Л. Каравелов], който ми пише тъй: кажи Л-кому [на Левски], че хората, на които е казал да го намерят в Б-к-р [Букурещ], пристигнали били там и Ви очаквали; но понеже бяхте вече тръгнали, аз на втория ден сутринта телеграфирах на Я. В-ва за вас и Ви явих това, и вярвам да Ви е пристигнал телеграфът. Не зная, ако сте писали назад на Л. К-ва. Аз му отговорих писмено, че сте тръгнали и че съм Ви телеграфирал.

Действието ни тукашно почна, ако и да е засега в началото си към слабо, но всяка работа в началото си е тъй - хората не се отказват; поръчаните неща на Спиро не са ни още проводени, не зная защо.

Засега, като оставам без повечето, Ви поздравявам и съм Ваш.

Аз(ис) Рушидоглу

Н.Б.II.А., п. 63, № 8626

Арх. т. I. № 9, стр. 159

1. Куршумите на пушката.

2. Влашки.

№ 323

Христо Иванов Книговезеца до Левски

Т/11 юли 1872

Брате!

Като принасям сърдечните си към Вас поздравления, ще Ви моля винаги да имате предвид голямо предпазване на живота си, понеже с вас народът ще може да работи и да успее. Напред за места съмнителни имате хора достойни, тях пращайте. От Вази се иска тази служба, която сте я вършили в разстояние на няколко години. От Вази се иска благоденствието на нашия народ и от Вашия Свят Подвиг. Имаме хора, които да отговарят за посланието си. Само ги поучавай как трябва да направят, а вие си стойте настрана, понеже от Вази по-големи работи се очакват.

Без повече, като Ви поздравявам

Иван

Писма никога да не отиват здрави [1], щом се отговарят, на които се иска отговор. Гледате, че ви писах и прости слова. То стана, понеже сега писах писмо с прости слова, че сгреших и във Вашето писмо. [2]

Н.Б.II.А., п. 60, № 8060

1. Да се унищожават.

2. Писмото носи адрес: Асланооглу Асан. Отстрани е писано: Лафский. Левски отбелязал: №3.

№ 324

Врачанци до Левски

Аслан Дервишоолу Кърджали,

По случай [това, че] двама човеци от града ни, като отидоха за Бучуколу на изпитание и се оставиха с Д. Македонски, който им разказал за общото народно Свято дело, което се върши из цяла България за освобождението ни от чуждото иго. След свършването на истити [същите] тия тръгнали с Македонски за Дервишолу Мехмет Кърджалъ и преминали през Сулумеа олу даут, и се рекомендирали от М. пред членовете на ЧК. За което дело ги уверил и тия, колкото били кадър. После отишли нашите на Дервишолу Мехмет Кърджалъ и тем им разказали от(де) те се връщат в града ни, дотогава с едно пристигане спечелиха още осем членове, обаче те не можаха да ни разправят добре. После ни прати Македонски един член от ЧК в Сулоумен олу даут, за което ни увери и той по-добре, като бяхме в заседание всички. И ето сега ви изпращаме две лири турски за нужните ни заработени вещи (за които чака човек в Солумен олу даут); та занапред се надяваме с Божия воля и с общ труд да внесем повече. А сега, като приевнеме [приемем] потребните работи, ще ви пратим по същия човек още пари, колкото можем повече.

Името на града ни ще ви каже приносящият писмото на Аврамачо Юсувиков [1].

11 юли [1]872 юли

Н.Б.II.А., п. 60, № 8059

1. Писмото носи адрес: За Аслан Дервишолу Кърджалъ в не знам где. До адреса стои прибавка към писмото: За едно и сто и дваесет гроша сал това писмо за вестник С. бода. Левски бележи под писмото: 1872, на юли 16-ти получено Аврамачу Юсофиков №2.

№ 325

Дякон Паисий до Левски

Преди няколко време, като си разговаряхме с господин Марин Попов за еди-коя си работа, броих му 5. пет бели меджидиета за общината им. [1]

11 юли 1872 г.

Паисий Архидякон [2]

Н.Б.II.А., п. 60, № 8061

1. По-подир следва писмо от Орхание с някои подробности върху това.

2.Бележка на Левски към писмото: Дяконова №7.

№ 326

Писарят на Димитър Общий до Левски

Аслан Дервишоглу Кърджалъ! [1]

Сметките за разноските си не сме направили още по причина, че си има Д. Македонски други занимания, за които ще Ви разкаже приносящият. Обаче ние имаме и други сметки с него, които са следните:

Като тръгнахме за Исак Хаим – 16 гроша

За такъм на коня – 54 гроша

За тескерета за мен – 21 гроша

За тефтери (2) – 5 гроша

На Алила Селевли на хана – 22,20 гроша

На хана наши разноски – 140 гроша

Които стават всичко - 258, 20 гроша

За тези пари ми се обеща, че ще ми се даде билет или ще ми ги върне като спечелим, па сега нито билет, нито пари.

13 юли 1872 г.

Писарят на Д. Македонски

Името на Д. Макед. се заменя със Селим Мургашоглу.

(Същия)

Н.Б.II.А., п. 62, № 8457

Арх. Д. Общи

1. На гърба на писмото Левски е отбелязал: 1872 на юли 16 получено №1. Опит да държи особен входящ регистър.

№ 327

Едирнеди Бохур Несим до Левски

16 юли [1]872 г.

№ 12 [1] Мили Братя!

Честните Ви две от 10 и 14 със всяко благодарение приехме; също и билетите с първото шест и с второто други двадесет - всички на брой двадесет и шест; тях приехме от доносителя на настоящето ни.

Мили Братя! Ний наистина с всяка радост възприехме да работим според силите по народното свято дело. Но с голямо прискърбие Ви явяваме, че тук в града ний много мъчно ще можем да успеем, защото тука кажи, че съвсем нямаме почти никак отечестволюбци и достойни лица, на които да се повери тайната. Ний само двама тук ще се трудим днес за днес, догдето сполучим и други достойни лица. Другояче не може.

Досега сме съобщили на трима-четворица и от тях двамата са приели по един билет, но за деятелност са неспособни, а другите се отказаха. Но ние ще им предложим още веднъж, та пак ако се откажат, тогава ще Ви изявим имената им. Днес обаче имаме тук много черни души, които ще Ви ги изявим да се изчистят. Но защото от тях са и доста богати, па има и доволно пари да излязат, и затова засега тях ще оставим с второ [писмо] да Ви ги кажем кои са. А днес само ще Ви явим двама, които ако е възможно час напред да се очистят - те са Симеон Ефенди и Матея X. Петров, - защото тяхното влияние е голямо между народа и щом досетят нещо, ще го предадат начаса на турците.

Молим Ви, братя, от все сърце засега да ни бъдете снизходителни и да не ни принуждавате да бързаме, защото от бързането може да произлезе някое зло, та по е добре да е полека, че разумно да се работи. По тази причина ний засега ще потърпим малко, без да съобщаваме вече никому, а ще се впуснем по-отблизо да вникнем в народното мнение, за да можем да извлечем и научим нещо, което ще Ви съобщаваме. За всичко това ще Ви разкаже приносителят.

Ето днес ще приемете от същия десет турски лири, число 10, за които сме приели от същия разписка. Разноските си е платил сам.

Днес за днес по голяма нужда на нямане [на] добри патриотически лица, ще се отправяте до едного от нас под брой 2-ри, от когото ще приемате засега за всичко отговор, дордето да си изнамерим и други сътрудници, че после ще Ви явим едно само лице, кое ще приема пощата.

На града ни знакът одобрихме тъй както сте го писали в последното си:

За Господ.

Едирнели Бохур-несим

ВЧРК

Остаем с поздравления и почитания

………. ееееееее……….

………. ееееееее………. [2]

Н.Б.II.А., п. 68, № 9161

(Следва)

1. Номерация на Левски.

2. Адрес: За Господ. Едирнели Бохур-несим в Осман пазар.

№ 328

Бочукоглу до Левски

18 юли 1872 г.

Почитаеми ни г-не Аслан Дервишоглу Кърджалъ! [1]

Преди да отговорим на окръжните Ви писма, ние Ви поздравяваме с [по]желанието ни „Добре дошъл, брате“ от спасителното за народа ни послание и изразяваме ви нашата благодарност за благоразумното Ви пътуване, на което следствието е и благополучното ви завръщане, което зарадва и насърчи синца ни.

Нека сега да ви питаме и за работите ни. Милий, наш брате! Сполуката на нашата обща цел налага ни длъжност да уважаваме законите и властта на привременното ни народно правителство; затова бъдете и уверени, че ни най-малка мисъл не преминава през ума ни, за да меняваме и неодобряваме работи и постановления, които са одобрени от общо вишегласие. Ето защо не само ще да се стараем да се съобразяваме с приказанията на Централния комитет, но и будно, и строго ще да преследваме всеки, който би дръзнал да не се покори и не се съобрази с тях.

Колкото за пари, едничките средства, които са душа на народната ни работа, то е наша първа грижа и ние вече ще да турим наръка едно количество, което ще и да ви внесем, а и занапред има здрави надежди за още; защото народът ни, брате, бактисал от тиранство, готов е и ризата от гърба си да даде, стига само умно и вярно да вървят работите ни. А нам е драго, че такова съмнение не съществува. Ето кое трябва и Вас да утешава, да ви радва и да Ви насърчава в народното дело.

Милий брате! Времето е късо, страданията големи, а народното единство и ревност, като са сигурни, то трябва да се ползваме от тях: моралното разпространяване на светата ни цел трябва да върви най-бърже, но и материалното, сиреч въоръжаването на народа, не трябва да закъснява нито минута.

Тия са нашите желания, за които ние сме готови, колкото силите ни помагат, да жертваме. Но за оръжие, отрова и войнишки обучения защо ли не ни се поменува нищо в окръжните писма?

Според съдържанието на устава всеки ЧБРК има длъжност да се старае, за да пропагандира между народа ни народното дело и да събира материални средства. Бочукоглу и Илерически се емчат, че са в състояние да извършат това в името на ЦК в Радомир, Кюстендил и по-натам в Македония, ако дозволят обстоятелствата. Добре би било, мислим, да ги снабдите с нужните пълномощни писма, прокламации, разписки за помощи, отрова и прочие, за да обходят речените места, които са преддверието на Македония и които остават занемарени. Направете по-скоро, щото е нужно за тая работа.

Нашият Бочукоглу подир един месец ще прави сватба, на която ще покани и ближните околни комитети. [2] Но желае, щото и Вие да почетете с присъствието си венчалния му обряд. Това Ви се предизвестява, щото по случай на това пътувание да свършите и някое народно дело. Здравейте!

Ваши единомишленици чрез Бочукоглу

Приехме един Устав и 48 разписки за приемане помощ от Илирически, по когото ви изпровождаме гр. 210 или две лири турски. [3]

Н.Б.II.А., п. 62, № 8589

Арх. т. I. №4, стр. 445

1. Писмото е адресирано: На Аслан Девришоглу Кърджалъ в Златица. Левски бележи на свободното поле: Бочукоглу, №3 от 18 юли.

2. Сватбата на Т. Пеев е подробно описана от Ст. Заимов („Миналото“, т. I).

3. Захарий Стоянов бележи отстрани на това писмо: От Т. Пеев. Почеркът е действително на бившия етрополски учител и после беглец в Румъния.

№ 329

Димитър Общи до Левски

22 юли 1872 г. [1]

Това писмо да се изпрати на место на центъра. Посред нощ, по часа 4 ударих черна душа владишка - Дякона шпионин! Насред Орането. Изведнъж окачих коня и го препуснах, и там паднах с коня у един гьол, и там ми изпаднаха 9 фишеци от револвера, и ми останаха шапка на главата и кесийка с пари: 2 лири турски и 1 пол и 56 гроша дребни пари, и ме преби конят. Тозчас съм болен, боли ме лявата ръка и гърбът, и сега се церим. Това е малка работа, след малко време ще замине. Щом паднал [дякон Паисий], дошъл каймакаминът, та го питал: „Гечемишола Дяко ефенди, на кого имаш шубе?" И той му рекъл: „Имам шубе на Скравена и на Врачеш и на 2 гюмрукчии, и на Извор на даскалче". И сега са тия затворени. Два часа е живял, па е пукнал, с два куршума съм го наранил. Ето аз извърших това, сега гледайте да извършите и вие в Ракита.

Селим Мургашоглу

И намерили у него пари 39 хиляди гроша.

Н.Б.II.А., п. 62, № 8458

Арх. Д. Общи

1. На гърба на писмото Левски е отбелязал: Д. Общи №2 от 22 юли.

№ 330

Едирнеди Бохур Несим до Левски

№13 [1]

Котел, 24 юли 1872 г.

Брат ми!

Писмото Ви приехме ведно с ширитите, които дядо, като не ги хареса, Ви ги връщаме, за да ги върнете и вие, отгдето сте ги зели. Колкото за парите 一 гр. 41, що сте дали на брата му, ги броихме на приносящия на настоящето ми [писмо].

От завчера телеграфът се беше пресекъл отсам Осман-Пазар и се говори, че комитетски хора го пресекли. Разни слухове се чуват за овчарите.

Преследват ги зелките, но много са се наплашили, щото и те не знаят къде да ходят. Двама от долапчиите са били от зелките и едного запираха, че били давали хляб, но нищо от това. Слухове чуваме, че от ЦРБК се били раздавали билети, а откъде това, брат ми! Ние се учудваме и засега не смеем нищо да работим. Очакваме да се извърши онова, което Ви бяхме говорили, та после ще почнем да работим. Без извършването на това ние не ще можем да успеем в делото си. Както и да е, гледайте да се извърши някое чудо, па после е по-лесно.

Поздравяваме Ви и сме Ваши №1 и 2.

П. П. Приехме и разписката за парите, които Ви бяхме броили.

Същия

На брата ми пари не му давайте вече

№1

Адрес: чрез Господин Едринени Бохур несима за Г. Т. С. [2]

Н.Б.II.А., п. 68, № 9162

1. Номерация на Левски.

2. Таньо Стоянов

№ 331

Иллерически до Левски

Почитаемейши Г-не Аслан Дервишоглу Кърджалъ!

Както вие обичате по частните комитети да ходите, ако би да се е случило да се намирате (да сте дошли) и в този частен комитет, желая да се видим, защото имаме нещо да се разговорим и имаме няколко събрано количество пари да ви ги внесем според каквото ще ви каже и приключеното писмо.

25 юли [1]872 г.

Ваш едномислящий чрез Иллерически [1]

8 коли от № 4008-4046, десет устава, шест окръ(жни) писма. [2]

Н.Б.II.А., п. 60, № 8065

1. Писмото е адресирано: За Аслан Дервишоглу Кьрджалъ в Златица. Левски бележи: № 3, 28 юли.

2. Приписка към писмото.

№ 333

Дервишоглу Мехмед Кърджалъ до Левски

Господине!

Стоката, която имахте намерение да вземете от наше село и прочее..., не е време за вземане сега, защото е много скъпа; а когато стане по-евтина, то ще Ви явим с второ писмо, та да дойдете да вземете стока; а сега си стойте на място, защото не е време.

При тия поздравяваме Ви и Ви желаем добър успех в предприятията Ви:

29 юли 1872 г.

Ваш

Дервишоглу Мехмед Кърджалъ [1]

Н.Б.II.А., п. 60, № 8066

№334

Попът от Иллерически до Левски

Брате Аслан Дервишоглу Кърджалъ, [2]

По-преди не ме приехте. Кажи за [мен], че съм проводен, за да [в]зема за Бочукоглу пълномощие за в Македония. Но сега ще разберете наистина чрез неговото писмо, което е проводено до мен, затова вижте и проводете нужните бележки и пълномощието, за да се върши работата както трябва.

И вие видите защо не може да дойда пак, както ми пише, а за ваше дохождане никак не е време.

1 август [1J872 г.

Ваш едномислящий Иллерически

С. на Н. Ти. [3] (печат)

Н.Б.II.А., п. 62, №8587

Арх. т. I. №2, стр. 343

№335

Иллерически до Левски

Баю. Това е до мен, но прочетете го, че аз не можах да дойда сам при вас.

На Иллерически

В Станимака [4]

Илерически С. На Н.Ти.

(печат)

Н.Б.II.А., п. 62, № 8587

1. Писмото е адресирано: За господин Аслан Дервишоглу Кърджалъ В Русчук

2. Това писмо е приписка към писмото на Бочукоглу до Иллерически, от 29. VII. 1872 г.

3. Смърт на нашите тирани.

4. Левски бележи към писмото: Иллерически №6.

№ 336

Христо Иванов Книговезеца до Левски

Брате,

За жалост, заварих големи препятствия, станали ето какви в Лясковец: убили Василя чорбаджи и уловили бай Димо и момчето му. И бай Димо изказал [издал] много мъже, и мъжете са на инкяр, че докарали и жените им да ги плашат, та дано те да изкажат някого. Но не мога да се науча точно и подробно, защото човекът ни го няма тука, дето се учеше [научаваше] в конака едно-друго. Бай Марин Малкия [1] и той е запрян [арестуван], и сега е и той под изпит строг. Научих тази заран, че Димо щели да го осъдят за 15 годин(и), а за другите не зная. Големи вълнения стават из града ни, [така] че работите ще се позабавят. Хвърли ни и други сатири за нашите чорбаджии, които им казват или да се поправят, или ще ги последват с Василева дар [с дара на Васил], че днес ще викат момчетата. Така казват, [че] и нази щели да викат уж. Не зная какво ще стане, като се науча подробно за всичко, ще ти явя. За което са задължих да работя, ще се позабави, защото, с които щях да работя, са затворени. Този е човек [2] наш, разговори се добре с него и той е наш; поналей му малко мозък и го разпитай да ти каже устно какво е станало, за всичко може да ти каже, за отвъд. Не съм изпроводил още нещата, но тези дни ще ги изпроводя, само нашата работа ще остане за по подире. Недей дохожда още за насам, додето ти не пиша; недей шава, да не сгрешим и препънем работата в опасност. Неправедно направили работата и без закон селяните от Л. Яви ни. За нагоре [пиши] какво е станало точно, ако си се научил за нашата работа и други по-нови, ако са станали.

Сбогом засега

Дели Христем Ефенди [3]

Орание, 3 август 1872 г.

Н.Б.II.А., п. 63, № 8648

Арх. т. I. № 5, стр. 278

1. Марин Станчев, наричан малкия Марин за различие от големия Марин (Цонзарът).

2. Носачът на това писмо.

3. Писмото е адресирано: За Кърджалъ Мустафа Дереишолу в Лозаряво. На същата адресна страница стои отбелязано с ръката на Левски: Асланоолу Аслан Търново №4, но Търново е заличено.

№ 336

Орханийци до Левски

Господин Аслан Дервишоглу Кърджалъ!

По-преди бяхте ни писали да проводим Д. П. да дойдете тъдява, за да се направи събрание. Понеже, като се приключиха работите, които се вършиха тъдява, опасно е за вашето дохождане, за което се е хортувало [говорило] и в Орханието на конака, че има комитет тъдява; както ни и писаха от Елес Джутов да сторим хабер на Селим Мургашоглу да се пази. Нашият кетипин Али ефенди още е запрян и се надяваме да го пуснат тия дни. По-преди мина тетевенският мюдюрин през селото ни и стори хабер по селата да идат бекчиите и пандурите в Мехмет Дервишоглу Кърджалъ да дирят лошави хора. А то не ходиха отникъде. Той излизал с тамошните, та ходил да дири по динките барутчии и се върнал. А тука думал пред нашия чорбаджия, че подушва нещо из гореспоменатото село, а не може да му хване края. Научаваме се, че са пуснати шпиони по селата и ходят различно, та поради тия причини забавихме отговора. От ихтиар касап хатемци дохождат 2 пъти, та питат: за нас няма [ли] да се проводи нещо, ни устав, ни окръжно писмо, ни разписки, нито нищо, само вестникът, който им пратихме. А вие пратете потребните им за работата вещи да им ги дадем, че казват: пари няма, как да събираме, като няма с какво да уверяваме членовете; и колкото пари имаме събрани, не знаем защо сме ги събирали, и без новини, т.е. (писма), няма да ги дадем, и не знаем кому. Заради това им пишете по-пространно какво да правят. В Аврамачо Йосафиков премного се надяват да дойдете да ги настаните какво да правят. И пари имат събрани, та дано ви приляга някак да идете отдолу през непознатите села, защото през тъдява е опасно. И ако идете, обадете ни за пълномощието на Бочукоглу, за 2-те лири турски не сме приели още билета. На № 1 го бележи и ни го пратете. В отсъствието ви обадете ни чрез кого да се споразумяваме и с кого: от въстаниците ни един е запрян в Гложене, не знаем по каква причина и как да лъжем онова село. Следователно дано Бог благоволи и времето ни допусне да се видим и разговорим устно, защото за писане няма мастило, нито хартия. Нашето свято дело върви над!... Пишете ни по-пространно да се разумяваме по-добре.

Един от нашите членове М. П. [1], като разговарял едно време с Дякона (става въпрос за дякон Паисий – бел. П. Н.), взел от него 5 бели меджедиета, без да обади някому. После, като дойде дяволът пак за владишките пари, каза ни, че дал тези пари за общината. И го накарахме, та се подписа саморъчно, че ги е дал, и ти пращаме неговата подписка. Сега, като поискахме тези пари, а той ни казва: аз съм ги взел в заем от него и ако ми е воля, ще ги дам, ако ли не 一 не ги давам.

Здравей.

Ваши единомисленици Сюлиманоглу дауд в съг. и люб.

Съгласие и любов БЧРК

(печат)

Българско, 3 август 1872 г. [2]

Нарочно те поздравявам, Банке, и след като ви целувам в уста, оставям в здраве и в надежда за отговор. Ваш брат Г. Ханджи в съг. и люб.

Същия

Н.Б.II.А., п. 60, № 8066

1. Марин Попов. Ср. № 323.

1. Адрес на писмото: За Аслан Дервишоглу Кърджалъ в Цариград. Левски бележи: Сюлюманооглу Дауд, №7.

№ 338

Бочукоглу до Левски

6 август 1872 г.

Почитаеми Брате Асл. Дерв. Кърджалъ!

Потвърждавам Ви предишното си писмо от юли и Ви повтарям и сега, че събирането на скупщина, на която призовавате по двама депутати от всеки комитет, не се одобри от мнозината ни: едно, че шпиони са разпуснати поради приключението с метлата [1], а друго, че работниците ни, за да бъдат по-ревностни, работата им е представяна много [пре]увеличено, а на събранието тя ще се види всекиму съвсем слаба.

От само себе [си] се разбира, че това така е трябвало и да бъде; защото както частният слаб човек бива дързостен и решителен чрез побуждението на някое влиятелно лице, също така един беден и слаб народ, какъвто е българският, подчинен и ограничен отвсякъде, става решителен и ревностен в народното предприятие, ако само му посочат материална и морална помощ от други народи.

Освен [пре]увеличението, има и много неща, казани от наши хора, както и от Общи, другояче, а на събранието ще се видят съвсем другояче; така щото, щом се улови някъде една лъжа, то народът твърде вторачено и внимателно следва и разпитва всичко, ще вдигне доверието си и от истината. Затова именно е и трябвало пазене още отначало. Но при все това не можем да укорим Общият брат, защото само чрез тоя способ той е сполучил да разпали народа доволно.

Върху скупщината нека кажем и това: събрания и викания на депутати стават само заради важни работи; а ние имаме ли такива важни работи? Сметките ни биха били важни, ако би се минало доволно време, в което всеки комитет да беше давал по няколко пъти помощ; ако ли полагате за някое важно съобщение, то такова нещо е много по-лесно да стане писмено. Ето причините, поради които засега свикването на депутати е колкото излишно, толкова и невъзможно. Вашата постъпка е формална, следователно справедлива; но формалностите само тогава са и възможни, и уместни, даже и нужни, когато ние бихме се ползвали от материална и морална сила за нашата работа, а сега ние нямаме ни едната, ни другата и трябва да търпим с приспособяването на формалностите дотогава, докогато спечелим тия две сили.

Слух се е раздал, като от Вас изречено, че всеки ком[итет] трябвало да прати по един или по двама младежи на военно учение. Ако това е истинно, пишете ни незабавно, за да знам как да говоря на нашите.

За оръжие също така 一 Общи пренесе една пушка и каза, че такива пушки са се пренасяли. С това той добре прави; защото, от една страна, ще се турят малко пари на ръка, а от друга, работниците ни, щом чуят нещо за въоръжението си, стоплят се в народното дело. Аз вече записвам мущерии за такива пушки ония от по-състоятелните ни работници, от които ще гледаме да взимаме и по нещо пей. Това е второ нещо, за което незабавно ще ни отговорите.

Убиването на изроди с пушка става ограничително за народното ни дело, когато ние имаме нужда от доверието на неприятелите си, та да можем да изработим по-скоро барем първостепенните си планове. Затова добре е убиването засега да става само тайним образом [рус. - по таен начин] 一 с отрова. Но отрова няма ли? Това е третият въпрос, на който ще ни отговорите.

Едно, защото народът ни вече не може да търпи и работниците ни не са [стоят] на мира, ако им не даваме белези за едно скорошно въстание. Друго за да се ускори появяването на народната революция, нужно е да се определи и формата на войнишкото народно облекло: какви дрехи ще имат обикновените ни работници, които ще съставят пехотните планински и полски чети, какви 一 конницата и т. н. Дрехите трябва добре да се мисли какъв кроеж [кройки] трябва да имат, защото от техния устрашителен вид ние печелим и друга сила върху нашите неприятели. Правенето на дрехите трябва да започне още отсега, ако искаме да бъдат тъкмо готови след три-четири или колкото бъде нужно години. Това е четвъртият въпрос.

Петото и най-важното е това: един час по-скоро изпращане на апостоли за разпространяване на народната ни цел по всичка Европейска Турция. Тогава само и материалните ни средства могат да бъдат по-достатъчни, и времето на революцията 一 по-близко. Забележете добре, че ако отлагаме революцията ни дълго време, народът ще се обладае от равнодушие и студенина, та не ще може нищо да са свърши.

Ако искаме да се каже, че вършим работа, вървим напред. Вместо свикване на депутати заради едни багатели [луди глави], с които да влезем в очи на неприятелите, по-добре ще бъде да се пращат хора, за да пропагандират и устройват навсякъде комитети. Работата не е малка, мислете, че имате на ръка да съедините и съберете целия български народ!

Общи ни каза, че се е срещал с попа на Иллерически, с когото са говорили, че за по-голяма здравина и напредване на работите ни и за облекчение на грижите Ви, че да можете да работите по-деятелно и по други страни, видяло се е за прилично да се направят някои места средоточия за своите околии, на които да бъдат нагледници и да издават в името на Централния [комитет] всичките нужни постановления и пр. Той ми каза, че такъв за околните си [села] щял да бъде и Бочукоглу. За това нещо трябва да имаме от Вас писмено одобрение, чрез което става избирането. Това избиране ще знаят само председателите, на които пак Вие ще да обадите. Това като стане по-скоро, пратете ни по няколко екземпляра „Български глас", прокламации към селяните, поканителни за помощ и нови окръжни писма. Това е шестият въпрос. Седмото е за отиването ни в Радомир, Кюстендил и Криворечна Паланка, за да се наредят и там сигурно работите, като устроим общини, пощи, тайни къщи и пр. – Седмо питане.

В пътуването си като представител аз отворих част[ен] ком[итет] в Лом, Силистра и Черна вода. За тая работа Ви писах от Турну Мъгуреле. Сега Ви повтарям, че и тия места трябва да се обикалят. Направете и там някое средоточие, което да работи в името на Центр[алния комитет] и да Ви облекчава в работите. За тая цел избирайте си учени, важни и влиятелни между народа и деятелни работници. Тогава само работата ще вземе по-голямо значение.

С осмия си отговор кажете ни какво стана с книгите, които трябваше да се преведат заради военното обучение на работниците ни.

С прилично почитание Ви поздравявам и оставам готов изпълнител на разпорежданията ви.

Ваш единомишленик Бучукоглу [2]

Н.Б.II.А., п. 62, № 8591

Арх. т. I. № 6, стр. 349

1. Дякон Паисий.

2. Между редовете на свободното поле Левски отбелязал едро: №8.

№ 339

Хасан Касан [1] до Левски

Господине Аслан Дервишоглу К.!

Приехме устава заедно с окръжното писмо и няколко печатни билета срещу взети пари, за което се твърде възрадвахме, и се трудим да изпълняваме закона (устава) буквално, доколкото допущат обстоятелствата.

Така също и работата ни върви на добре и нямаме спънки отникъде, само поп Иллерически ни пречи в някои работи със своето незапирание, а само ходи накъдето и не трябва, а пък хората от махалата му всеки ден се оплакват, че няма кой да им попува, а пък някои от по-простите и неизвестни хора казват, [че] попът ходи по селата да вдига бунт. Той сам си е съставил частен к[омитет] под название Иллерически, но там има известни и почти [годни] за работа само двама-трима. Те са и за пощари, и за членове, и за пощари, и за работници, а по таз причина са попадали някои писма на съвсем прости и неизвестни човеци да ги носят от едно място за друго; което нещо е опасно. А за да си настани човеци за членове, той ходи при някои от нашите членове и ги убеждава всякак да оставят нашия комит[ет] и да се присъединят с [към] него. Та отпосле да ходи Хасан Касан да се допитва от Иллерически и други такива, като прави само да сее несъгласие. Ние го съветвахме няколко пъти да остави тия лоши постъпки, които може да докарат и лош край, но той се не оставя. Затова Ви явявам да му докажете и да го съветвате и Вие да се откаже от това си намерение, за да не принесе вместо полза вреда.

Истина, той се труди за общо добро, но ние нали затова сме положили всичкото си старание, но пак трябва и да предпазваме.

Завчера, без да се обади никому, е дохождал при Вас, и като си дойде, обажда ни, че сте упълномощили Бочюкоглу да е на мястото Ви. Това ако е тъй, нам ни се види твърде мъчно.

Здравейте!!!

8 август 1872 г.

В Б. на П.

Ваш завсегда

Хасан Касан [2]

Н.Б.II.А., п. 60, № 8069

1. Криптоним на частния революционен комитет в Правец или Гложене (не е установено точно) – бел. П. Н..

2. Бележка от Левски на гърба на писмото: Хасан Касан №10.

№ 340

Сюлюманоглу Дауд [1] до Левски

Господин Аслан Дервишоглу Кърджалъ!

Ето че прихождаме пак с настоящето си писъмце да ви поздравим братски, и ви изпращаме още три писма, които ни дойдоха, откакто излезе пощаринът ни за при вас; още го нямаше, докато пратихме и тия. Научихме се за Селим Мургашоглу, че отишъл в Аврамачо Юсофиков. Един, който го е превел от Елезе Джутов нататък, ни обади. При тия [обстоятелства] Ви явяваме, защото Иллерически е в голямо подозрение и от българи, и от турци вече, които питат: „Абе, този П. къде току ходи, та се не прибира тука никога? А пък тия, като нямат ни членове, ни пощари, по-добре е да са общи с Хасан-Касановите членове и да работи едното име и единият печат. Защото вече казват: „От Иллер. ако не дойде писмо със С. на Н. тир, [2] няма да го приемаме". За което сме премислили и ние да не ги приемаме поради неговите постъпки, от които може лесно да излезе святото ни дело на бяло пред неприятеля. Друго няма какво да ви пишем и оставяме в надежда Ваши единомишленици.

Силиманоилу дауд В с-ие и люб.

Българско, 8 август 1872 г.

Оса... Нашият кетипин още е запрян. [3]

Н.Б.II.А., п. 60, № 8070

1. Криптоним на частния революционен комитет в Орхание (днес: Ботевград) – бел. П. Н.

2. Смърт на нашите тирани.

3. Бележка на Левски: Сюлюманоглу Дауд, №11.

№ 341

Анастас п. Хинов до Левски [1]

Приех писмото ви и разумях съдържанието му. Гледам, че ми казваш, че съм рекъл, че като не ща да бъда съдружник аз, то и брат ми не щял бил да следва в съдружеството. Явиш ми, че и нему пишеш колкото заради мене. Аз съм казал днес и утре пак казвам, че с лъжа работа няма да върша, както ти. А дето казваш, че съм рекъл за брата си, то лъжеш и лъжата, когато и да е, ще излезе наяве. Аз им изпратих зимъс до тебе нарочно, и аз изпратих вечерта до тебе човек, че да се срещнем да се разговорим. А ти казваш, че нямаш време. И като си се срещнал с братята ми, тия те попитали заради мене, а ти си казал, че ме било страх да отида да се срещна с тебе. Ето че си лъжец. Дето бях проводил човек до тебе, та да се видим, попитай го. Той ти каза на дюкяна си, ако те попитат в града ти срещал ли си, а ти кажи, че сте се срещали. Аз му тъй казах: „Брате, аз лъжа некабола, трябва право да им обадя". В ортакламата знаете добре, че лъжа не бива. И сега да казваш, че съм бил рекъл, че аз, като оставам, че и брат ми остава, е това е втора лъжа. Но ако да беше жив А. [2], то всичко щеше да излезе наяве, но занапред пак няма да оставим тъй, с Д. [3] кривото трябва да го поправим. Аз с него ще отида в Бу[курещ] при К. в. [4] и ще му разправя всичко: няма-има пари, да се стои на едно място по 3-4 месеца и да се яде. Знаете добре, че и пчелите до едно време отдават чест на бръмбарите, а после им изсичат крилете, като видят, че само наготово искат да ядат. Укоряваш Д. [5], но нямаш ни едно право. Той ти принася па(ри), а не ти нему. Но знаеш, че пак сме ний причина. Ако да бяхме слушали тебе, щеше и до днес да стои на хана. И тъй сбогом. Всички приятели.

Същия [6]

Н.Б.II.А., п. 102, № 37а

1. Това писмо е без дата. Отнася се към началото на есента 1872 г.

2. Ангел Кънчев.

3. С Димитър Общи.

4. Каравелов.

5. Димитър Общи.

6. Писмото е адресирано: За Господин Марин По. Луканов в Ловеч, председателка Ловчанския комитет, чрез когото и Левски отговаря. Ср. отд. I, писмо № 91, стр. 161.

№ 342

Анастас п. Хинов до Левски

Пишеш ми, че съм се сбирал с мокар. (?) и съм му разправял някоя си работа. Аз знам с кого хортувам. Аз съм питал за него от града ви, а тия са ми доказали и тоя от вашите съдружници, та затова и аз съм се сбирал с него. Знаеш добре, че и ти ми препоръча твой един приятел, а после пишеш на брат ми, че като не съм бил аз достоен, то с недостойни хора съм се събирал. Аз мога направо да ти кажа, че когато ти хортуват устата, то ушите ти не давали внимание. Ти го препоръчваш, ти го укоряваш. Но моля ти се, недей ми току стъпва на краката, че ще се изправя един път и ще те клъцна в челото, и няма да ме забравиш завинаги. [1]

Н.Б.II.А., п. 107, № 37б

1. Писано е на късче хартия без дата, без обръщение и адрес. Покойният Д. Пъшков помнеше ясно тая записка. В Народна библиотека тя е оставена без номерация и причислена като додатък към предишното писмо. Сега двете писма получават номерация: 37 и 376. Те са различни по тон, съдържание и време на произход. Намереното късче хартия говори вече за пламенно раздухана вражда.

(Следва)

№ 343

Тетевенци до Левски

Господа!

Питате ни дали ще се присъединим със Силиманоглу Дауд. Ний в заседанието си решихме да се присъединим на друго място.

10 септември [1]872 г.

Дервишоглу Мехмед Кърджалъ

Н.Б.II.А., п. 60, № 8072

№ 344

Христо Иванов Книговезеца до Левски

Брате,

Проводих Очката [1], за когото бях ти писал. Не зная дали се срещнахте с него, или не; ако не сте се срещнали с него, той е на Троянския манастир с едно момче, и вижте, та го намерете на мястото му. И вие бяхте ми писали, че ще дойдете, и забранили бяхте заканването и сатирите. Явете ни по-скоро ще ли да дойдете, или ни дайте хордена [2], и ни проводете чорбаджийски писма печатани, за да се закачи, да се чистят тръните [3], инак не върви работата. Вие казахте пред тези лица и не зная какво да правя, като те бъркат всичко. Работата е много трудна, но ще търкаме, няма какво. Направили сме само разноски нагоре-надолу около 400 гр(оша), а от нийде не сме взели пари. Затова елате вие, или ни проводете Общи насам, или друтиго някого.

В Асланоолу Асан [4]

27 септември 1872 г.

Дели Христемага

(П. П.) Писахме ви за една пуш[ка] и една сабя от късите да ни я проводите; и ние имаме малко пари, взети да си купим от тях, защото ни е нужна, отворете ни път.

Явяват от Русе, че имали сте една проводена за вас, но не я зная каква е; и сюгията [5] на пушката по-предишна и тя била в Русе. Има и други още неща все за вас. Проводихте по-напред 40 ве. Слоб. [6] и сега ви провождам ищи кусури. Мъчно ще ви ги провождам, като нямате хора да ви ги вземат.

Н.Б.II.А., п. 63, № 8649

Арх. т. I. № 6, стр. 279

1. Отец Матей Преображенски (Миткалото).

2. Печат.

3. Да се убиват противници на революционното дело.

4. Търново.

5. Сюнгия - щик.

6. В-к „Свобода“.

№ 345

Марин п. Луканов до Левски

Господин Аслане,

Писма пристигнаха завчера, днес ти ги изпращам. Оттук няма друго, що да ти пиша, освен да ти явя, че от нашите баджеци цървули няма да станат. Всичките се изплашили от една тупурдия, а по-нататък не зная що ще бъде. Всичко на мен облегнало, пък аз, без да зная всичко и без да мога всичко, нищо не мога да сторя. Вестниците ти стоят у мене, както и другите книги. Не зная кому и как да ги разпратя. Те мислят да не дохождаш скоро тука, защото ги е страх. А мене ако питаш, аз бих рекъл да дойдеш да се споразумеем какво и как има да работим.

Засега накратко не знам какво да ти пиша.

Алилаа Селивли

7 октомври 1872 г.

Алилаа Силевли [1]

Н.Б.II.А., п. 69, № 9449

1. Писмото е адресирано: Аслан Др. Кърджалъ. В х. Хасанаа Карловала. Левски отговаря с писмо от 12. XII.

№ 346

Любен Каравелов до Левски

Байо Кърджалъ Мустафа!

Писмото ти и телеграмата приехме. Ще ти опиша сега някои и други известия, които приехме през тия дни за отсрещните работи. Преди един месец приехме едно писмо от Турну Мъгуреле, в което ни известяваха за обирането на турската поща под предводителството на Общи. И все тогава ни пишеха, че Общи ще дойде при нас; подир малко време след това приехме друго писмо от Т. П. [1] с очилата, в което ни известява, че той с други двама, още един помак и един българин, са проводени с мисия от тамошния каймакамин, за да издирят злодеите на това дело, така също и дано с тоя случай да хванат някой комита. Т. П. или Мирчо с очилата ни разказа, че преди да тръгне с тая мисия той обявил на тамошните ЧК. Като тръгнал, той ходил в Турну Мъгуреле, Крайова, Бекет, Питещ и др., а най-после пристигна и тука, но само с единия си другар, българина, защото помакът нямал вече пари и тия го изпратили до Д. П. в Т. Мъгуреле, та като са върнат да си ходят заедно. Тука Мирчо ни разказа за мисията, с която е пратен, и че планът да се обере пощата бил скроен у него, - но след два дни подир неговото дохождане приехме писма и депеша, в които ни писаха, че Общи е уловен и че него го е предал някой си Стоян Шунтов, който бил затворен в тъмницата по съмнение и който бил принуден да каже от тежка мъка (това говори писмото). Тоя Стоян Шунтов бил облякъл Общи със селски дрехи и го бил изпратил, но сетне заедно със заптиета отишъл и улавят Общи в някоя си кръчма. Сега-засега Мирчо казва, че Общи бил главният деец, за да се обере пощата. Каква е работата, не знаем. И в писмата ни явяваха, че много наши хора от Тетевен, Ловеч, София и Орхание са изловени и че почти всичките наши работи са открити, тогава ние ви писахме едно писмо, на което съдържанието вече знаете. [2] Мирчо е тука и ще седи дотогава, додето не се види каква е работата. Единият негов другар, българинът, казва, че е отишъл в Слатина при някои свои познайници, а помакът, който бил отишъл в Т. М., преминал отсреща подир като чакал няколко време другарите си.

Тия дни дохождаха и някои турци от Русчук, за които се говори в едно писмо от Русчук, че имали мисия да откриват някои си комитети и да вземат някои личности оттука, сега тия са заминали за Браила и Галац. Ти ни пишеше, че няма с кого да работиш, Фердинанд замина отсреща, трябва вече да се е срещнал с тебе, той е добро момче.

Ти трябва да имаш вече известие за тая работа, ще видиш какво трябва да се прави, ще пишеш и нам, ако си разбрал нещо по-точно: как стои работата и какъв ред трябва да се вземе занапред. Ние никога не сме писали да дойдеш, но ако мислиш, че трябва да се видиш с нас, то ела. Но както и да е, ако не сега, скоро, то до пролет трябва да дойдеш, за да се реши нещо за започването. [3]

Л. Куручешмела

Н.Б.II.А., п. 60, № 7999

Арх. т. I. № 7, стр. 7

1. Т. Пеев.

2. Сравни писмото на Левски от 30 окт. №97.

3. Под текста в Народна библиотека една чужда, от по-ново време ръка е писала дата: 13 Ноемврий 1872 г. Това не е приемливо. Писмото трябва да е писано в края на октомври.

№ 347

Любен Каравелов до Левски

Брате Василе!

Данаил ни телеграфира, че се е уловил Димитър заедно с момците си. Намерили са у Димитра 50 хил. гроша.

Турското правителство е затворило и постоянно затваря света. Употребете всичките си сили, за да вземете от турските ръце затворниците, защото инак ще бъде всичко предадено.

30 октомври 1872 г.

Здравейте Ваш

Бако Бакалов Бучуковлу

П. П. Ако турците гледат на тая работа като на хайдушка, то не ще трябва да се нападат пътниците.

Същия

Арх. т. I. № 4, стр. 5

№ 348

Любен Каравелов до Левски

Брате В...

По-преди ви писахме и подканихме на подвиг, но някак си опипом.

Сега ви обаждаме, че обстоятелствата извикват без друго кураж от наша страна и повдигане на революцията. Причините, които и ти можеш да познаваш, не щем да ти разказваме, а обаждаме ти само, че трябва да вървиш на бой, без да губиш ни минута. На всичките тъдявашни юнаци се писа и щат да заминат отсреща. Надяваме се за помощ и от С. и Ч.

Ноември 1872 г.

Кара Мустафа Бучугоглу [1]

Н. Б. II. В. п. 1., № 39 Арх. Обретенов

1. Това е оригиналът на Каравеловото писмо до Левски. То е без точна дата и требва да се разбира, че е било отправено от Каравелов на 1 ноември. Този оригинал се изнамери в най-ново време, откак се откупи архива на г. Н. Т. Обретенов.

№ 349

Любен Каравелов до Левски (копие на предишното)

Брате Василе! [1]

По-преди ти писахме и подканяхме на подвиг, няка(к) си опипом. Сега ти обаждаме, че обстоятелствата извикват без друго кураж от наша страна и повдигане на революция; причините, които и ти можеш да познаваш, не щем да ти ги разказваме, а обаждаме ти само, че трябва да се върви на бой, без да губим ни минута. На всичките тъдявашни юнаци се писа и щат да заминат отсреща, и надяваме се за помощ от Сърбия и Черна гора.

2 ноември 1872 г. [2]

Кара Мустафа Бучукоглу

Арх. т. I. № 6, стр. 5

1. Притежаваме два преписа от писмото на Каравелов: копие с ръката на Д. Хр. Попов от Т. Мъгуреле, което е намерило Левски в България и е било запазено в Ловчанския архив; и препис от същото копие, извършен в Стара Загора и приложен към едно писмо до Сливен с наставление да дадат отрицателен отговор на Каравелов. Отговора на старозагорци до Каравелов, писан в присъствие на самия Левски или диктуван от него, даваме в V отд. на тома [II отд. на това издание]. Трябва още да забележим, че горните подробности, изтъкнати още в Архива на възражданието от 1908 г., влизат в известно противоречие с обясненията, дадени от г-н Н. Т. Обретенов за историята на оригинала на това писмо (срв. „Пролом“, кн. 4,1923). Но липсва ни засега едно по-специално проучване на въпроса.

2. Датата 2 ноември означава, че писмото е копирано на тая дата. Малко е допустимо Каравелов да го е писал пак на 2 ноември и писмото да е успяло да пропътува от Букурещ до Т. Магуреле в същия ден.

№ 350

Н. Ръженков до Левски

Байо, давам ти сметка колко пари съм вземал и що съм похарчил

В Сопот взех две рубли .................................. 35

За твоя кон куга, 4: ока ечемик ..................... - 3

Да тръгнем вечерта ......................................... 32

На ханджията за моя кон .............................. - 21

........................................................................... 11

За хляб за по пътя ............................................ - 2.10

............................................................................. 8.30

В Иганово дадох ти ........................................ - 4

............................................................................. 4.30

В Троян за 100 драма захар ............................ - 1.35

Остават................................................................ 2.35

Тукашни разноски

На двата коня каяр по 5 гроша ....................... 10

3 вечери стая на конете по 10 гр. .................... 30

Онази сутрин кога дадох на двата си коня ...... 5

За закарването на единия кон .......................... 20

Мои разноски...................................................... 8

За месо 1-и ока и половина и 50 драма ............ 3.10

Събрани ............................................................. 76.10

до деветдесет и един – остават ...................... 14,30 и два

и два гроша и трийсет и пет пари ................... 2,35 от двете рубли

правят ............................................................... 17,25

Пращам ти ги, а у мен остава един наполеон и за него ще държа точна сметка.

Ваш Ръженков

Н.Б.II.А., п. 60., № 8106