Михаил Михайлович Зошченко е един от най-популярните и талантливи руски сатирици и хумористи от първата половина на 20-ти век.
Биография
Роден е в Санкт Петербург в семейството на художник. Получава гимназиално образование, завършва юридически факултет в Петербургския университет. По време на Първата световна война служи като офицер, участва в бойни действия и е ранен.
Творчески път
Ранен период (1920-те години):
- Започва да пише през началото на 1920-те години
- Става член на литературната група "Серапионови братя"
- Създава първите си разказчета, които веднага му носят популярност
Стил и тематика:
- Майстор на краткия разказ (2-3 страници)
- Използва иронично-сатиричен тон
- Пише на "съветски новоговор" - езика на обикновения съветски гражданин
- Основни теми: битовите проблеми на малкия човек, абсурдите на съветската действителност, човешките слабости
Известни произведения
"Аристократка"
разказ за неловка ситуация в театъра
"Баня"
сатира върху съветската бюрокрация
"Нервни хора"
за психологическите проблеми на съвременниците
"Преди изгрев слънце"
автобиографична повест за детството
Особености на творчеството
Език:
Зошченко използва специфичен стил - имитира речта на полуграмотния съветски гражданин с характерните речеви грешки и забавни изрази.
Хумор:
Неговият хумор е меланхоличен, често с горчив привкус. Смехът прикрива драматизма на човешкото съществуване.
Трудности със властта
В края на 1940-те години Зошченко попада в немилост:
- 1946 г. - критикуван остро в партийно постановление заедно с Анна Ахматова
- Обвинен в "безидейност" и "антисъветски настроения"
- Изключен от Съюза на писателите
- Години на забрана и материални лишения
Наследство
Зошченко остава един от най-четените руски писатели. Неговите разкази са преведени на множество езици и продължават да се четат с удоволствие заради:
- Универсалния характер на човешките слабости, които описва
- Тънкия психологически анализ
- Неповторимия хумористичен дар
- Способността да показва дълбоки истини чрез простички битови ситуации
Творчеството му оказва силно влияние върху развитието на руската сатирична проза и съвременната литература.
РАЗКАЗИ:
1926 г. - КРАДЦИ
1927 г. - БЮРОКРАТИЗЪМ
