Фриц Прегъл (Fritz Pregl)
3 септември 1869 г. – 13 декември 1930 г.
Нобелова награда за химия, 1923 г.
(За изобретения метод за микроанализ на органичните вещества.)
Австрийският химик Фриц Прегъл е роден в Лайбах (днес Любляна, Словения) в семейството на финансовия служител Рамунд Прегъл и Фредерика (Шлакер) Прегъл. Момчето остава рано без баща и през 1887 г., завършвайки гимназия в Лайбах, се премества с майка си в Грац. Като постъпва в Грацкия университет, Прегъл започва да изучава медицина и се проявява като толкова способен студент, че преподавателят по физиология Александър Ролет го прави асистент в лабораторията си.
Като получава през 1893 г. медицинска диплома, Прегъл остава да работи в лабораторията на Ролет, едновременно практикувайки като лекар-офталмолог. По това време той все повече и повече се увлича от химията. Особено го интересуват реакциите на холевата киселина, открита в жлъчката, и причината за високото съдържание на въглерод-азотистите съединения в човешката урина. Проведените от него изследвания били оценени доста високо и през 1899 г. му била предложена длъжността лектор към катедрата по физиология в Грацкия университет.
Желанието да продължи започнатите изследвания в областта на физиологичната химия отвежда Прегъл в Германия, където през 1904 г. работи при Карл Хуфнер в Тюбингенския, при Вилхелм Освалд в Лайпцигския и при Емил Фишер в Берлинския университет. След връщането си в Грац през 1905 г. той е назначен за асистент-професор в университетската лаборатория по медицинска химия, а две години по-късно става съдебен химик на Грац.
Проучвайки жлъчните киселини и химията на протеина, Прегъл се сблъсква с трудностите на анализа при изключително малко количество анализирани вещества. По това време, за да се направи химичен анализ на достъпно равнище, но с използване на авангардните методи, разработени през 30-те години на ХІХ в. от химиците Юстус фон Либих и Жан Батист Андре Дюма, се изисквало поне от 0.15 до 0.20 грама вещество. Това означавало, че за молекулно изследване Прегъл трябвало да реши неизпълнима задача – да преработи няколко тона вещество, предназначено за анализиране. Алтернативно решение било да се усъвършенстват методите за химически анализ и той избрал това.
След като през 1910 г. заел длъжността професор по медицинска химия в Инсбрукския университет, Прегъл вече можел да отделя значителна част от времето си за микроанализ. Една от първите изправили се пред него задачи била да изобрети везни, по-чувствителни от тези, които се употребявали в обикновената микроаналитична химия. Усъвършенствайки везните, конструирани от немския химик В.Г.Кулман, за да показват тегло с точност до една хилядна част от милиграма, Прегъл повишил точността им десет пъти.
Прегъл се занимава с изучаване на органичните молекули, които съдържат преди всичко въглерод, водород, кислород, а често азот, фосфор, сяра и други елементи. Анализът на тези съединения изисква да се определи пропорционалния състав на влизащите в тях елементи. Отначало целият въглерод трябва да се превърне във въглероден двуокис, а целият водород – във вода. След това тези продукти се разделят с поглъщането им от други вещества, които, претеглени преди и след поглъщането, ще покажат какво количество въглерод и кислород са погълнали. Тъй като всяко съприкосновение с въздуха би замърсило анализираните образци, тази стъпка в процеса се оказва най-сложна. Прегъл открива също, че при поглъщането на веществата проникват, замърсявайки образците, странични вторични продукти, макар и в безобидно по мерките на микроанализа количество. За да преодолее тази трудност, той изобретява специален филтър, който задържа всичко освен въглеродния двуокис и водата. Продължавайки своите изследвания, Прегъл разработва методи за микроанализ при изучаването на класически органични групи като халогените, карбоксилните групи и метилите, а също изготвя с помощта на стъклодухач извънредно малка по размери нова апаратура, която позволява да се определи молекулното тегло на веществото чрез точката му на кипене.
През 1911 г. Прегъл прилага своите методи за анализ към образци в количество от 7 до 13 милиграма вещество, а след две години – вече до 3 милиграма. Ученият също така съкращава времето за химически анализ до един час, или повече от три пъти. Предложените от него методи, много по-малко сложни и значително по-точни от предишните, се оказват особено важни при анализа на сложни биомедицински съединения.
През 1913 г. Прегъл се връща в Грацкия университет като професор по медицинска химия, през 1916 г. става декан на медицинския факултет, а през 1920 г. – негов вицепрезидент. През цялото това време той продължава да работи над усъвършенстването и опростяването на методите за микроанализ. Работата му над ваксините, жлъчните киселини и различните елементи се увенчават със значителни резултати.
След като получава Нобелова награда, Прегъл продължава да се занимава активно с научноизследователска и преподавателска дейност. Неговата лаборатория се превръща в световно известен център за органичен микроанализ. А своя прецизен и изключително точен подход на експериментатор ученият предава на студентите. Известен като честен, енергичен и скромен човек, Прегъл помага на много свои студенти да завършат образованието си в тежките години след Първата световна война. Той обича да ходи в планините и е заклет велосипедист и автомобилист. Никога не се е женил. Преди смъртта си дарява голяма сума пари на Академията на науките във Виена за учредяване на награда за достижения в областта на микрохимията. Умира на 61 години в Грац след кратко боледуване.
Освен с Нобелова награда
Прегъл е награден с наградата Лейбен за химия на Имперската академия на
науките във Виена (1914 г.). Почетен доктор е на Гьотингенския университет и
член-кореспондент на Имперската академия на науките.
Превод от руски: Павел Б. Николов
