Нилс Р. Финсен (Niels Ryberg Finsen)
15 декември 1860 г. - 24 септември 1904 г.
Нобелова награда за физиология или медицина, 1903 г.
(Като признание за лечението на болестите, особено кожната туберкулоза, с помощта на концентрирано светлинно излъчване, което открива пред медицината нови широки хоризонти.)
Датският физиотерапевт Нилс Финсен е роден в Торсхавн на Фарерските острови, в тази част от Дания, която се намира на около 300 км на север от Британските острови. Макар че и двамата му родители - Ханс Финсен, държавен служител на Фарерските острови, и Йохана Фраман - са от исландски произход, роден език на Финсен е датският. След като завършва начално училище в Торсхавн, момчето постъпва в подготвителното училище в Херлуфсхолм, Дания. Там не му харесва много отношението към по-малките ученици, което се отразява негативно на успеха му.
Оценките му стават по-добри, когато се премества да учи в Рейкявик. Оказва се, че е също и добър стрелец. Но още от детството му двигателната активност на Финсен е ограничена заради влошено здраве. Живеейки в Исландия, малко по-южно от полярния кръг, той от малък осъзнава значението на слънчевата светлина за всяко живо същество. Финсен забелязва, че колкото повече стои на слънце, толкова по-добро самочувствие има. Така стига до извода, че живите същества явно изпитват влиянието на слънчевите лъчи. "Дайте на слънцето да надникне внезапно зад облаците в мрачен ден и вижте как всичко наоколо ще се промени! - ще напише той по-късно. - Насекомите, до преди малко съвсем сънни, ще се събудят и ще разперят криле; гущерите и змиите ще изпълзят, за да се погреят на слънцето; ще зачуруликат птиците. А и ние самите ще се почувстваме като че ли сме хвърлили тежък товар".
Като постъпва в Копенхагенския университет през 1882 г., Финсен започва медицинските си изследвания по време, когато благодарение на откритията на Луи Пастьор и Роберт Кох се появява бактериалната теория за болестите. През първата година от престоя му в Копенхаген у Финсен се проявяват симптоми на болест, която отначало неправилно приемат за сърдечна. В действителност, както се изяснява по-късно, той страда от чернодробна псевдоцироза на Пик - хронично прогресивно поражение на черния дроб, появило се в резултат на перикардит. Въпреки влошаващото му се здраве Финсен завършва занятията си и през 1901 г. получава медицинска степен в Копенхагенския университет. След това заема длъжността просектор към катедрата по хирургия. По това време развива и асцит - състояние, при което в стомашната кухина се натрупва течност, и той се оказва прикован към инвалидно кресло.
През 1892 г. Финсен се жени за Ингеборг Балслав, дъщеря на лютерански свещеник от Рибе, Дания, и има от нея четири деца. Около това време той започва да изучава терапевтичното въздействие на светлината. От предишни изследователи му е известно, че светлината задържа растежа на някои бактериални колонии и дори може да доведе до гибелта им. През 1889 г. един шведски учен установява, че ултравиолетовите лъчи предизвикват по-силно въздействие върху биологичните тъкани от инфрачервените.
Финсен прави наблюдения и получава резултати за въздействието на слънчевата светлина върху насекоми, саламандри, попови лъжички и зародиши на земноводни. По време на опитите установява, че слънчевата светлина, падаща върху опашката на попова лъжичка, може да предизвика възпаление на тъканите и че ултравиолетовите лъчи оказват много по-силно въздействие на зародишите на жабите от инфрачервените. Той стига до извода, че светлината - или липсата и - може да има терапевтичен ефект.
Около 1893 г. Финсен започва да пропагандира използването на червената светлина за лечение на последствията от едрата шарка. Той твърди, че само слънчевата светлина от дразнещия високочестотен спектър на излъчване, пропусната през червен светофилтър, може да ускори заздравяването на кожните поражения и с това да предотврати образуването на грозни белези. След като демонстрацията на "червените стаи" преминава успешно, той напуска университетската катедра по хирургия и се посвещава изцяло на медицинските аспекти на светолечението. Статиите, които публикува на тази тема през 1893 и 1894 г., допринасят за укрепване на международната му репутация в дадената област.
Като разширява границите на своите изследвания, Финсен започва да експериментира с източници на изкуствена светлина, особено с дъгови въгленови лампи. Той иска да изясни дали са ефективни при лечение на обикновената кожна туберкулоза - почти неподдаваща се на терапия болест, често така обезобразяваща външността на своите жертви, че ги превръща в измет на обществото. През 1895 г., като сключва договор за използване на техническите съоръжения на фирмата "Копенхаген електрик лайт уъркс", Финсен започва лечение на кожната туберкулоза, като подлага пациентите на двучасово всекидневно въздействие на ултравиолетови лъчи от дъгова въгленова лампа с постоянен ток със сила 25 А. След много месеци поразените участъци на кожата започват да намаляват и се появяват явни признаци на оздравяване на болните.
През 1896 г. в Копенхаген е основан Финсеновия институт за светолечение, чийто директор става Финсен. В института са разработени методи на лечение с помощта на финсенови дъгови вани, а също и терапевтични методи, позволяващи да се увеличи лечебната доза ултравиолетово излъчване при минимално поражение на тъканите. През следващите пет години 800 болни от кожна туберкулоза преминават лечебен курс във Финсеновия институт, 50% са напълно излекувани, при 45% се забелязва значително подобрение. Финсен е прав, когато предсказва, че занапред болестта в Дания ще бъде ликвидирана.
За да укрепи здравето си, той прибягва към различни диети, редувайки употребата на голямо и малко количество сол или течности. Въпреки това се чувства все по-зле. Лятото на 1904 г. е рядко слънчево за Дания. Все още вярвайки в целебните свойства на слънчевата светлина, Финсен построява на покрива на къщата си в Копенхаген специална стая, където прави слънчеви бани. Умира в ръцете на съпругата си на четиридесет и три години.
През краткия си , но плодотворен живот Финсен е удостоен с много награди и почести, член е на няколко научни дружества, сред тях на Дания, на Исландия, на Русия и на Германия. През 1899 г. става кавалер на ордена Данеброг, а през 1904 г. получава наградата Камерон и почетното право да чете лекции в Единбургския университет.
Превод
от руски: Павел Б. Николов
