Герхарт Хауптман (Gerhart Johann Robert Hauptmann)
15 ноември 1862 г. – 6 юни 1946 г.
Нобелова награда за литература, 1912 г.
(За плодотворната му, разнообразна и забележителна дейност в областта на драматичното изкуство.)
Немският
драматург и романист Герхарт Йохан Роберт
Хауптман е роден в Оберзалцбрун (днес Щавно
Здруй, Полша), известен курорт в Силезия. Той
е най-малкото от четирите деца на Роберт
Хауптман, собственик на луксозен хотел, и
Мария Щрелер. Учи в селско училище, където
усвоява латински език, и в гимназията в
Бреслау (днес Вроцлав, Полша). Но към
учебните занимания юношата проявява слаб
интерес, смятайки училището за "мъчение",
и на петнадесет години е изпратен да учи
фермерство в имението на чичо си, където
живее в продължение на една година. Макар че
престоят на Герхарт във фермата е кратък,
опитът, който придобива там, си казва по-нататък
своята дума. "Именно тогава започнах
да разбирам какво представлявам, колко
струвам и какви са моите права - пише
Хауптман тридесет години по-късно. -
Придобих независимост, решителност и
собствен поглед върху света - всичко това,
което имам и сега".
През 1880 г.,
посъветван от брат си Карл, Хауптман
постъпва в Бреслауската художествена
академия в класа по скулптура, а на
следващата година се венчава за Мирей
Тинеман, състоятелна жена, която в началото
оказва на своя годеник значителна
материална помощ. Когато учи в историческия
факултет на Йенския университет, Хауптман
се сближава с видния немски биолог и
философ Ернст Хекел, който го запознава с
идеите на Чарлз Дарвин, оказал със своите
теории силно влияние върху развитието на
реализма в европейските литератури.
Изучавайки
скулптура в Рим през 1883-1884 г., Хауптман
проявява интерес към античното изкуство и
пише епично-романтична поема по мотиви от
мита за Прометей. През 1885 г. се жени за Мария
Тинеман и се заселва в градчето Еркнер
близо до Берлин, където попада в средите на
прогресивно мислещи интелектуалци и чете с
увлечение Маркс, Енгелс, Толстой, Зола и
Ибсен.
Въпреки че по това
време натурализмът вече е пуснал здрави
корени в литературата на Русия, Франция и
скандинавските страни, в Германия този
художествен метод не е разпространен,
романтизмът остава основен литературен
жанр в немската литература. През 1889 г. група
немски писатели и критици създава
театралното студио "Свободна сцена",
където отначало е поставена драмата "Призраци"
на Ибсен, а след това първата пиеса на
Хауптман "Пред изгрева на слънцето" ("Vor Sonnenaufgang",
1889 г.) - трагична история за бързото
забогатяване и толкова бързия крах на едно
селско семейство, написана на силезийски
диалект. Първа натуралистична драма на
немски език, пиесаат потриса публиката с
безпощадното си правдоподобие и живия си
народен език; заради скандалния й успех за
Хауптман започват да говорят като за
сериозен, даващ надежди драматург.
В двете следващи
пиеси на Хауптман, "Празникът на
примирието" ("Das
Friedensfest", 1890 г.) и "Самотните" ("Einsame Menschen",
1891 г.), се чувства влиянието на Ибсен. А
истинско признание му донася пиесата "Тъкачи" ("Die
Weber", 1893 г.), описваща реалистично стачката на
силезийските тъкачи през 1844 г. В нея
драматургът се отказва да дели традиционно
действащите лица на положителни и
отрицателни и да съди нравствено своите
герои.
"Боброва шуба"
("Der Biberpelz", 1893 г.) е сатирична комедия за
една отстъпчива перачка, също написана
реалистично. Но в следващата си пиеса, "Възнесението
на Ханеле" ("Наnnеles Himmelfahrt", 1894 г.),
Хауптман учудва и зрителите, и критиците с
отстъпление от натурализма към символизма
и фантазията. В пиесата натуралистичните
сцени в проза, изобразяващи живота на едно
изтерзано четиринадесетгодишно момиче, се
редуват със стихотворни пасажи,
представящи нейните мечти. Връщайки се към
натурализма във "Флориан Гайер" ("Florian Geyer",
1896 г.), Хауптман създава широка историческа
панорама на селската война през 1524-1525 г. В
"Потъналата камбана" ("Die versunkene Glocke", 1897
г.), изобразявайки митарствата на един
майстор-художник, драматургът използва
широко елементите на приказката,
преданието и поверието.
Между другото
Хауптман е преследван от семейни неуредици.
През 1900 г. младата цигуларка и актриса
Маргарет Маршалк ражда от него син. На
следващата година той строи къща в
Агнетендорф (днес Ягнякув, Полша), където се
премества заедно с Маршалк и сина си. През
1904 г., след развода със съпругата си, от
която има три деца, се жени за Маршалк.
Разстроен от
падащата си популярност и отсъствието на
творческа енергия, през 1907 г. Хауптман
заминава за Гърция, където създава "Гръцка
пролет" ("Griechischer Fruhling", 1908 г.). Написана
като пътен дневник, книгата в
действителност представлява опит на
Хауптман да се ориентира в противоречието
между привързаността към християнското
наследство и влечението към езичеството на
античната култура. На същата тема са
посветени и двата му романа: "Юродивият
Емануел Квинт" ("Der Narr in
Christo Emmanuel Quint", 1910 г.) - история за един
силезийски дърводелец, съвременен мистик,
чийто живот се сравнява с живота на Исус, и
"Островът на великата майка" ("Die Insel der grossen Mutter",
1912 г.).
Пацифист през целия
си живот, Хауптман запазва своите убеждения
и по време на Първата световна война; след
поражението на Германия през 1918 г.
драматургът се изказва за създаването на
Ваймарската република. Когато Хитлер идва
на власт, въпреки че той и нацизмът са му
отвратителни, Хауптман предпочита да
остане в родината си, с което предизвиква
недоволството на много свои почитатели.
По време на "Третия
райх" пиесите на Хауптман се поставят
рядко на сцена; едновременно с това през 1942
г. нацисткото правителство отделя средства
за издаване на пълните му събрани съчинения
в седемнадесет тома. През тези години
писателят създава фантастичната поема "Великият
сън" ("Der grosse Traum", 1942 г.) и "Атридите"
("Die Atriden-Tetralogie", 1949 г.) - драматична
тетралогия в стихове, използваща за сюжет
гръцката легенда за Атридите и в която
жестокостта на гръцките митове си
кореспондира с ужасите от Втората световна
война.
Когато през 1945 г.
съюзниците бомбардират Дрезден, града,
който Хауптман обича много, драматургът е
дълбоко потресен и изпада в апатия. През 1946
г. Хауптман умира от възпаление на белите
дробове в Агнетендорф.
След смъртта на
Хауптман славата му помръква, пиесите на
драматурга днес се поставят по правило само
в Германия и много по-рядко в други страни.
"Пиесите, които е писал през последните
двадесет и пет години от живота си, не
представляват нищо - пише критикът Джон
Гаснер - и сега дори основните му
произведения звучат фалшиво - както в
Германия, така и извън нея".
Дори горещите
почитатели на Хауптман признават, че най-успешни
са ранните му пиеси. И въпреки това,
оценявайки достиженията на драматурга като
цяло, биографът му Хю Гартен го нарича "един
от последните истински хуманисти, наследил
и развил в многообразието на своите герои
великата европейска традиция".
Превод от руски: Павел Б. Николов
