Фритьоф Нансен (Fridtjof Nansen)
10 октомври 1861 г. – 13 май 1930 г.
Нобелова награда за мир, 1922 г.
(За многогодишните му усилия да се помага на беззащитните.)
Норвежкият изследовател и филантроп Фритьоф Нансен е роден в Сторе Фрон (близо до Осло). Баща му, юрист по професия, е строг с децата си , но не пречи на техните игри и разходки. Майката на Нансен, която обича много ски-походите, му вдъхва любов към природата. Като дете Фритьоф прекарва дълго време по гористите хълмове, живее заедно с брат си по няколко дена в гората. През зимата двамата ловят риба през дупки в леда и ловуват. Детският опит се оказва много полезен на Нансен по-късно, по време на арктическите експедиции.
През 1880 г. Нансен постъпва в университета в Осло, като избира специалност зоология, която го привлича с възможността за експедиционна работа. Две години по-късно се наема на промишления кораб "Викинг", който се готви да замине за Арктика, и скоро със собствените си очи вижда ледените планини на Гренландия. Зрелището го навежда на мисълта за собствена експедиция: първи пеши преход през Гренландия.
Като разработва плана за прехода, Нансен решава да плава колкото се може по-близо до необитаемия източен бряг на Гренландия, да остави кораба до края на ледените полета и да върви по-нататък пеш на запад през ледници и планини. Дълго време Нансен не може да намери достатъчно средства за осъществяване на замисъла, но след това успява да направи впечатление на един копенхагенски филантроп.
През май 1888 г. Нансен и петима души екипаж започват плаването. Когато стигат до ледените полета, те напускат кораба, но се оказва, че ледовете са се преместили много мили на юг. Участниците в експедицията трябва да се движат на север, което отнема много време и ги лишава от възможността да достигнат целта си преди започването на арктическата зима. Планините, ледниците и ниската температура затруднява много пътешествието, но след тридесет и седем дена експедицията достига до ескимоско селище на западния бряг. Наближава обаче краят на септември и навигацията вече е прекратена. Като остава да зимува в селището, Нансен използва принудителната почивка за изучаване на ескимосите. Свързвайки своя собствен опит с наблюденията, той разработва класическа методика за полярни преходи със ски и кучешки впрягове. През май 1889 г. експедицията се връща в Норвегия, където Нансен е посрещнат като герой.
През същата година Нансен става пазител на университетската зоологическа колекция в Осло и написва две книги за своите приключения: "Първият преход през Гренландия" ("Pa ski over Gronland", 1890 г.) и "Животът на ескимосите" ("Eskimoliv", 1891 г.). Едновременно с това той започва да планира нова експедиция, по време на която се надява да стигне първи Северния полюс и да установи има ли там суша. Като чете отчетите на американски изследователски кораб, дрейфувал в арктическите ледове повече от една седмица, Нансен достига до извода, че с конструиран по особен начин кораб може да се стигне с леда до полюса. Със средства, получени от норвежкото правителство, Нансен построява кораба с кръгло дъно "Фрам" ("Напред"), разчетен да издържа силния натиск на леда.
Нансен отплава през лятото на 1893 г. с екипаж от 12 души. "Фрам" се приближава до полюса на 450 мили, но след това засяда. През март Нансен и един човек от екипажа продължават по-нататък с кучешки впрягове. Въпреки неимоверните трудности те достигат първи до 86° 13,6' северна ширина. Понеже не знаят къде се намира "Фрам", полярните изследователи решават да зимуват на Земята на Франц Йосиф. Те ловуват моржове и бели мечки и живеят в палатка от моржови кожи. През май 1896 г. срещат английска експедиция и през август се връщат на "Фрам". Историята на експедицията си Нансен описва в два тома, които излизат в превод на английски под заглавието "Крайният север" (1897 г.).
Полученият опит събужда интереса на Нансен към океана и през 1908 г. той заема в университета в Осло току-що създадената катедра по океанография. След което учредява Международния съвет за изследване на морето, ръководи неговата лаборатория в Осло и участва в няколко арктически експедиции.
Спечелил си вече международна известност, Нансен участва в преговорите за отделянето на Норвегия от Швеция през 1905 г. Много шведи се противопоставят решително на опитите да се разруши съюзът между двата народа. Нансен заминава за Лондон, където защитава правота на Норвегия да съществува независимо. След мирното отделяне на Норвегия той става неин първи посланик във Великобритания, заемайки този пост от 1906 до 1908 г. По това време работи над книгата си "Сред северните мъгли" ("Nord i tackenheimen", 1910-1911 г.). Като най-известния в света полярен изследовател Нансен консултира английския пътешественик Робърт Скот, който за съжаление не използва неговите съвети на път за Южния полюс. Но Роал Амундсен (съотечественик на Нансен) с кораба "Фрам" и по съвети на Нансен достига Южния полюс през 1911 г.
В началото на Първата световна война Нансен отново постъпва на държавна служба. През 1917 г. е изпратен в САЩ да преговаря за доставяне в Норвегия на стоки от първа необходимост. Норвегия се изказва решително в подкрепа на Обществото на народите и Нансен, оглавяващ Норвежкото дружество за подкрепа на Обществото, става през 1920 г. първи представител на Норвегия в него.
През същата година Филип Ноел-Бейкър кани Нансен да вземе участие в контрола по репатрирането на 500 хил. немски и австрийски военнопленници от Русия. Задачата е усложнена от хаоса, съпровождащ руската революция, и решението на съветското правителство да не признае Обществото на народите. Но международния авторитет на Нансен му помага да бъде допусната до пленниците. Понеже не разполага нито с транспорт, нито с продоволствени запаси за хората, които трябва да бъдат репатрирани, той се обръща към Обществото на народите, искайки средства за целта. Нансен убеждава руските власти да докарат военнопленниците на границата и с помощта на завзети немски кораби, намиращи се в Англия, ги прибира от съветските пристанища. До септември почти 437 хил. военнопленници се връщат в родината си.
В същото време Нансен се занимава и с решаването на друга задача: осигуряването на жилища за 1.5 млн. руски емигранти, избягали от революцията. Мнозина от тях нямат лични удостоверения и се местят от страна в страна, установявайки се в мизерни лагери, където от глад и тиф умират хиляди. Нансен разработва международни съглашения за документите, с които да бъдат снабдени бежанците. Постепенно 52 страни признават тези документи, получили названието "нансенови паспорти". В основни линии благодарение на усилията, които Нансен полага и които продължават до смъртта му, повечето емигранти намират покрив над главата си.
По време на глада, стоварил се върху Съветска Русия през лятото на 1921 г., Нансен, който през юни е назначен за върховен комисар по въпросите за бежанците в Обществото на народите, се обръща към правителствата с призив да се окаже помощ, като се оставят настрани политическите разногласия със Съветите. Обществото на народите отклонява искането му за заем, но САЩ например отделят за тази цел 20 млн. долара. Средствата, събрани от правителствата и благотворителни организации, позволяват да се спасят 10 млн. живота. Нансен полага грижи и за бежанците по време на войната между Гърция и Турция през 1922 г.: милион гърци, живеещи в Турция, и половин милион турци, живеещи в Гърция, си разменят местата.
Нансен не създава свое семейство. Умира в Осло, преуморен след разходка със ски.
Погребението му е на 17 май 1930 г., когато се чества годишнина от норвежката
независимост.
Превод от руски: Павел Б. Николов
