Юлиус Вагнер-Яурег (Julius Wagner-Jauregg)
7 март 1857 г. – 27 септември 1940 г.
Нобелова награда за физиология или медицина, 1927 г.
(За откриването на терапевтичния ефект на заразяването с малария при лечението на прогресивния паралич.)
Австрийският психиатър Юлиус Вагнер-Яурег е роден във Велс (Горна Австрия), където баща му, Адолф Вагнер, работи като държавен служител. След обучението си в Шотенгимназиум постъпва през 1874 г. във Виенския университет. Като студент Вагнер-Яурег работи под ръководството на Соломон Стрикер в Института по обща и експериментална патология. Като получава през 1880 г. степента доктор по философия, той става асистент в лабораторията на Стрикер. По това време започва запазилата се през целия му живот дружба със Зигмунд Фройд, който работи в същия институт. През 1882 г. Вагнер-Яурег напуска института, но да започне работа като асистент-преподавател в болница, както предполага, не успява. Затова, когато през 1883 г. го канят на работа при Макс фон Лайдесдорф в психиатричната клиника на Виенския университет, той се съгласява, макар че никога преди това не е мислил да се занимава с психиатрия. Вагнер-Яурег работи в клиниката шест година, като получава през 1885 г. квалификация на преподавател по неврология, а през 1887 г. - на преподавател по психиатрия.
В същото време, когато Фройд започва да се интересува от изучаването на механизмите за развитие на симптомите на соматичните заболявания под влиянието на съществуващи психически отклонения, Вагнер-Яурег се занимава с физиологическите причини за психическите заболявания, преди всичко кретенизма и прогресивния паралич. Кретенизмът е тежка форма на недостатъчност на щитовидната жлеза, която възниква като наследствена патология или е свързана с недостатък на йод в околната среда. Това състояние предизвиква забавено умствено и физическо развитие. Кретенизмът и гушата (увеличаване на щитовидната жлеза) били доста разпространени в Централна Европа и други планински райони, характеризиращи се с ниско съдържание на йод в почвата.
Вагнер-Яурег изучава разпространението на ендемичната гуша и кретенизма в Южна Австрия и отбелязва целебния ефект на лекуването с йод. През 1898 г. той предполага, че тези заболявания могат да се предотвратят, като се използва йодирана сол, и през 1923 г. австрийското правителство взема решение за произвеждане на готварска сол с йодна добавка; след няколко години Емил Кохер и неговите колеги убеждават правителството на Швейцария да приеме аналогични мерки.
На стадия на третичния сифилис при проникването на бледите спирохети в централната нервна система се развива прогресивен паралич, който се проявява с разпадане на личността, паралич и в крайна сметка води до смърт. Макар че днес прогресивният паралич е рядко явление, в края на ХІХ в. около 15% от всичките пациенти в психиатричните учреждения боледуват от това заболяване. Прогресивният паралич бил толкова бързо развиващо се заболяване, че болните в повечето случаи умирали след четири години. Редките пациенти, останали живи, привлекли вниманието на Вагнер-Яурег, защото, както самият той ще напише по-късно, "най-интересно за лекаря е да изучава случаи на оздравяване при неизличими болести". Най-много го поразило наблюдението, че редките случаи на излекуване често настъпват, когато болният страда и от заболяване, придружено от силна треска, например тиф.
През 1887 г. Вагнер-Яурег предполага, че психозите могат да се лекуват с изкуствено предизвикана треска. Отначало той изучава въздействието на треската върху протичането на психическите заболявания изобщо, но скоро се обръща към изследване на болни, страдащи от прогресивен паралич. Съществува възможност да се използва заразяването на такива болни с малария, която се съпровожда с повтаряща се треска, но Вагнер-Яурег се опасява, че тази болест е прекалено опасна, за да се предизвиква специално. След като през 1890 г. Роберт Кох публикува данни за лекуването на туберкулозата с туберкулин, Вагнер-Яурег заразява няколко психически болни с туберкулозни бактерии. Но резултатите са разочароващи, защото туберкулозната треска е недостатъчно изразена и устойчива, за да лекува прогресивния паралич, освен това туберкулинът не лекувал туберкулозата и в някои случаи можел да бъде опасен.
През 1889 г. Вагнер-Яурег сменя невропатолога Рихард фон Крофт-Ебинг на поста професор по психиатрия в университета в Грац. След четири години се връща във Виена като директор на психиатрична и неврологична клиника. По това време той се отказва от метода на заразяване с туберкулоза и предприема опит да лекува прогресивния паралич с различни ваксини срещу заболявания, придружени от треска. Резултатите са противоречиви. Салварсанът (или алсфенаминът), разработен от Паул Ерлих през 1910 г., се оказва значително по-ефективен от съществуващите по-рано методи за лечение на сифилиса, но препаратът не влияе при далеко достигнат стадий с развил се паралич.
След няколко години, когато е установено, че маларията, особено най-леката й (тридневна) форма, може да се лекува напълно с хинин, Вагнер-Яурег продължава своята работа, като използва това заболяване. "През 1917 г. - казва той - започнах да въвеждам практически своето предложение, направено още през 1887 г., и инжектирах на девет болни от прогресивен паралич възбудител на тридневна малария. Резултатът надмина очакваното". Той открива, че при ранно начало на терапията с малария при 85% от случаите на прогресивен паралич се наблюдава оздравяване, което е поразителен успех. През следващите няколко години Вагнер-Яурег и неговите колеги получават необходимите отслабени щамове на маларийни плазмодии, разработват подходящи дози и определят необходимата продължителност на треската до началото на лечението с хинин. За щастие тридневната малария, предизвикана по този начин, се оказва по-чувствителна към лечението с хинин от маларията, възникнала след ухапване от комари. Откритието на Вагнер-Яурег е голям прогрес в лечението на едно от най-сериозните заболявания в западноевропейските страни. Причината за този успех остава и до ден днешен повод за спорове. Маларийната инфекция стимулира имунната система, а високата температура може да доведе непосредствено до гибел на спирохетите. В подкрепа на последната хипотеза говори фактът, че лечението на болните от прогресивен паралич понякога може да бъде успешно при загряване със специална електрическа горелка.
Необикновената за днес терапия с малария е типичен лечебен метод между началото на 20-те и средата на 40-те години на ХХ в.
Получаването на пречистен пеницилин от Ърнест Б. Чейн и Хауърд У. Флори (пеницилинът е открит през 1928 г. от Александър Флеминг) предизвиква преврат в лечението на сифилиса и към края на 40-те години терапията с малария и лечението със салварсан представляват вече само исторически интерес.
Една година след получаването на Нобеловата награда Вагнер-Яурег излиза в оставка от психиатричната и неврологичната клиника, на която е директор от 1893 г. Освен изследователската работа, с която се занимава до края на живота си, той участва активно в разработването на закони, защитаващи душевноболните.
През 1899 г. Вагнер-Яурег се жени за Ана Кох; семейството има син и дъщеря. Смятан до известна степен за затворен и необщителен човек, той е уважаван за своята способност да бъде търпим към различните научни възгледи. Умира във Виена.
Освен с Нобелова награда Вагнер-Яурег е удостоен и с
наградата Камерон. Има почетно звание от Единбургския университет
(1935 г.) и почетна степен от Виенския университет.
Превод от руски: Павел Б. Николов
