ИЗТОЧНИК: The Mind Collection
ПРЕВОД: : Gemini 3.1 Pro и Meta AI
РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
НАЙ-ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН
За Хенри Кисинджър. От книгата „Кисинджър: Биография“ от Уолтър Айзаксън.
Една често разказвана история за Кисинджър […] е свързана с доклад, над който Уинстън Лорд работил в продължение на дни. След като го предал на Кисинджър, той му го върнал със следната бележка: „Това ли е най-доброто, на което си способен?“. Лорд пренаписал и изпипал доклада, след което го предал отново. Той обаче му бил върнат със същия рязък въпрос.
След като го преработил още веднъж – и за пореден път получил същия въпрос от Кисинджър – на Лорд му дошло до гуша и избухнал:
- По дяволите, да, това е най-доброто, което мога да направя!.
- Добре тогава, в такъв случай този път май ще го прочета...
БЕЗ ПАТИЦА
Ето една съвременна история, разказана от софтуерния разработчик Джеф Атууд.
Добре известно е, че продуцентите (позиция в гейм индустрията, приблизително еквивалентна на проджект мениджър) изпитват нужда да правят промени в абсолютно всичко, което се създава. Предполага се, че на подсъзнателно ниво усещат, че ако не променят нещо, нямат никакъв принос.
Аниматорът, който работел по движенията на царицата за играта Battle Chess, бил наясно с тази тенденция и намерил иновативно решение. Създал анимациите на царицата така, както смятал за най-добре, но с едно допълнение: "дал" на царицата домашна патица. Анимирал патицата във всяка една сцена, като я карал да пърха из ъглите на екрана. Освен това положил големи усилия да се увери, че никога не застъпва „същинската“ анимация.
Накрая дошло време продуцентът да прегледа готовия набор от анимации на царицата. Той седнал и изгледал всичко. Когато приключили, се обърнал към аниматора и казал:
- Изглежда страхотно. Само едно нещо — махни патицата.
ЛИЦЕ В ЛИЦЕ С РАЗЯРЕНАТА ТЪЛПА
Френският писател Волтер бил известен със своето остроумие. Ето една история от краткия му престой в Англия, взета от книга на Клифтън Фадиман („The Little, Brown Book of Anecdotes“ – бел. ред.).
Волтер живеел като изгнаник в Лондон във времена, когато антифренските настроения бележели своя връх. Един ден, докато се разхождал по улиците, се оказал заобиколен от разярена тълпа. „Обесете го! Обесете французина!“, крещели хората.
Волтер се обърнал спокойно към тълпата със следните думи: „Мъже на Англия! Вие искате да ме убиете, защото съм французин. Нима не съм наказан вече достатъчно с това, че не съм се родил англичанин?“
Тълпата избухнала в бурни овации заради съобразителните му думи и го придружила съвсем невредим до жилището му.
НАПЛИВ ОТ КОБРИ
Следващата история е разказана от германския икономист Хорст Зиберт. С нея Зиберт въвежда прочутия термин „Ефект на кобрата“ (икономически и социологически термин, който описва ситуация, при която опитът да се реши даден проблем само го влошава заради непредвидени (но логични) странични ефекти – бел прев.)
По време на британското управление в Индия, когато популацията от кобри в Делхи нараснала до тревожни равнища, властите предложили награда за всяка убита кобра. Хората започнали да търсят змиите, да ги убиват и да ги предават. Това проработило – но само до известно време.
Някои по-изобретателни местни жители започнали да развъждат кобри, за да печелят от тяхното убиване и предаване. Тъй като това не отговаряло на замисъла за стимулиране и не решавало съществуващия проблем, британското правителство прекратило програмата. И това проработило – но само на хартия.
Кобрите станали изведнъж безполезни за тези, които ги развъждали. Затова ги пуснали на свобода, което предизвикало отново истински наплив от кобри в Делхи. Даже се твърди, че положението станало по-лошо, отколкото преди намесата на правителството.
ТИГЪРЪТ В ТРАПЕЗАРИЯТА
Литературата е пълна с вдъхновяващи кратки истории. Историята "Тигърът в трапезарията" е взета от романа на Казуо Ишигуро "Остатъкът от деня". Това е разказ за един застаряващ английски иконом, който си припомня своя служебен живот. Кратката история е разказана с нескрито удоволствие от неговия баща (също иконом), за да илюстрира ценностите на достойнството и професионализма.
Имало едно време в Индия един английски иконом. Той влязъл веднъж в трапезарията и какво да види под масата? Тигър. Без да му трепне окото, отишъл право в гостната. "Хм, извинете ме, милорд" - и прошепнал, за да не разтревожи дамите:
"Много съжалявам, сър, но изглежда, че в трапезарията има тигър. Ще позволите ли да използваме дванадесеткалибровите пушки?" И, според легендата, няколко минути по-късно стопанинът и гостите му чули три изстрела. Когато икономът се появил отново в гостната известно време след това, за да смени чайниците, стопанинът го попитал дали всичко е наред.
"Всичко е наред, благодаря ви, сър" - бил отговорът. - Вечерята ще бъде сервирана в обичайното време и с радост мога да кажа, че до тогава няма да има никакви видими следи от неотдавнашния инцидент."
(Следва)
