Институт за международно право (Institut de Droit International)
Основан на 11 септември 1873 г.
Нобелова награда за мир, 1904 г.
(Като създал необходимата основа за всяко едно мирно действие.)
Институтът за международно право е една от първите в света организации, определили принципите на международното право, предприели неговата кодификация и предложили пътища за решаване на международните проблеми. Корените на ИМП достигат до различни европейски движения на миролюбивите сили в средата на ХІХ в., произходът му е свързан с убеждението, че кодификацията на международното право е залог за мирните отношения между народите. Непосредствен тласък за подобна кодификация дава Френско-пруската война (1970-1971) и успешния арбитраж в алабамската криза между САЩ и Англия, когато принципите на международното право се отразяват в договор. По това време повечето университети още не отделят международното право като самостоятелен предмет за изследване.
Предложения за свикване на юридически конференции по даден въпрос правят мнозина, но за пръв път идея за кодификация предлага Франсис Либер, професор по право в Колумбийския университет. Той иска свикване на конгрес за решаване на международни въпроси още през 1861 г. по време на разногласията между Англия и САЩ. Либер се връща на тази тема през 1871 г. в писмо до Гюстав Ролен-Жакминс, редактор на "Списание за международно право и сравнително законодателство" ("Revue de Droit International et de Législation Comparée"), първото научно издание в тази област на знанията.
През пролетта на 1873 г. Ролен-Жакминс изпраща покани за учредителна конференция на Международен институт за правата на народите. В списанието си той изказва своето убеждение, че "е настъпило време да се поставят основите на постоянно учреждение, чисто научно, което да принадлежи на царството на правата на народите, на правосъзнанието на цивилизования свят".
Участници в конференцията, свикана на 8 септември 1873 г. в Гент (Белгия), са 11 учени, специалисти по международно право, от Аржентина, Белгия, Германия, Холандия, Италия, Русия, САЩ и Шотландия. След тридневни дискусии участниците се договарят, че ИМП ще бъде неофициална организация, състояща се от експерти, които ще се срещат един път в годината. Решава се за първостепенни задачи да се смятат признаването и кодификацията на принципите на международното право, запазването на мира, изучаването на международните правни проблеми и съдействието за справедливост и хуманизъм в международните отношения. Възприемайки тези идеалистични цели практически, първият президент на ИМП Паскуале Манчини разяснява: "Ние сме еднакво отдалечени както от тези утописти, които се надяват на незабавно прекратяване на войните и вечен мир, така и от тези робски души, които не вярват в морлания прогрес на човечеството и които смятат днешното положение за коренящо се в природата на човешкото общество".
Институтът насочва преди всичко усилията си към изглаждане на трудностите, появили се поради различия в юридическите системи на отделните страни. Предмет на дискусии стават правата на гражданите, предаването на престъпници, бракът и разводът, попечителството и пълнолетието. На годишното съвещание през 1880 г. ИМП предлага за разглеждане от правителствата на редица законоположения. В сферата на криминалното право резултат от дейността на Института стават редица договори между европейските държави за предаване на престъпници.
На съвещанието през 1874 г. ИМП пристъпва към разработка на въпросите за компетенциите на съда, за формите на процедурата и за произнасянето на присъди на международни заседания. Тези принципи лягат в основата на съглашението за международните процеси, прието на конференцията в Хага през 1894 г. По инициатива на Тобиас Асер, един от учредителите на Института, холандското правителство организира конференции по международно гражданско право през 1893, 1894, 1900 и 1904 г. Асер изразява надежда, че тези и други конференции ще прокарат пътя за създаване на международна организация, която "без вмешателство в безусловната автономия на държавите по въпросите на законодателството ще допринесе много за кодификацията на международното гражданско право".
Стремейки се да смекчи заплашващите с войни противоречия, в първите години от съществуването си Институтът се опира на неизбежността на въоръжените конфликти. През 1879 г. е публикуван списък на правилата за водене на война, призван да намали разрушителните последици от войните. Институтът формулира процедури за международен арбитраж и се изказва за неутралитет на всички жизненоважни зони с междудържавни връзки, включително и морските пътища. Със започването на Руско-турската война (1877 г.) Институтът започва да проучва проблемите на Суецкия канал, изказано е предложение за достъп до него на всички страни дори и във военно време. През 1888 г. представители на осем страни приемат в Константинопол конвенция за Суецкия канал, която установява, че фарватерът на канала "ще бъде свободен и открит". Четири години по-късно двадесет и седем страни подписват в Париж аналогичен договор за международна защита на подводните кабели.
През следващите години основни форуми за решаване на международни проблеми стават Международният съд за справедливост, Обществото на народите, Организацията на обединените нации, Комисията по международно право. Въпреки това ИМП продължава да изучава международните спорове, стремейки се да заличи различията между законодателствата на отделните страни по света. На нюйоркската пленарна сесия през 1929 г. Институтът приема декларация за международните права на човека. В документа се разглеждат правата за емиграция, напускане на страната и получаване на убежище, проблемите на бежанците, на лицата без гражданство и изгнаниците. Изследванията на Института са взети предвид при работата на конференцията на Обществото на народите по кодификацията, състояла се в Хага през 1930 и 1931 г.
През 1971 г. в Загреб годишната сесия на Института приема редица резолюции, засягащи въоръжените конфликти, при които могат да се използват сили на ООН за поддържане на мира. Институтът призовава в такива случаи да се имат предвид формулировките, приети на Женевската конференция през 1949 г. Изследванията засягат също нарушаването на въздушното пространство, защитата на гражданското население от оръжия за масово поразяване, защитата на моретата, мерките в случай на неумишлено заразяване на територии, а също така и ситуациите, при които страните биха били свободни от договорености. По-късно институтът обръща внимание на правните въпроси на многонационалните групи и други проблеми, възникнали в хода на съвременното развитие.
Международното право представлява непрекъснато увеличаваща се съвкупност от договори, конвенции и традиции, които са доста крехък инструмент. Но повечето историци са единодушни, че ИМП е изиграл ключова роля за развитието на правото, свързано с международното съжителство. Понякога Институтът е упрекван в елитарност, в прекалено влияние на западните страни и недостатъчно участие на страните от "третия свят" в дискусиите. Отхвърляйки подобна критика, вицепрезидентът на Международния съд Т.О.Елиас дава дължимото на ИМП и такива като него сдружения. Техният труд, отбелязва той, "често поставя жалони в развитието на правото; много техни формулировки лягат в основата на бъдещата кодификация и на постъпателното движение на такива организации като Комисията по международно право на ООН".
ИМП, чиято щабквартира се намира в Женева (Швейцария), продължава да функционира като неофициално научно сдружение с ежегоден членски внос и частни пожертвования, състои се от 132 члена и член-кореспондента. Кандидати се допускат до избор по препоръки и така се осигурява избиране на най-квалифицирани учени в областта на международното право. Но на юбилейното заседание през 1973 г. Оскар Шахтер отбелязва, че Институтът ще се стреми към по-широко представителство за сметка на разширяване на кръга от държави. Институтът се смята за академична организация, задачата на която е да "убеждава и препоръчва". "Ако нашата работа има някакъв успех - казва Георг Хагеруп през 1912 г., - това е несъмнено защото ние се опитваме да установим предела на възможното, избягваме преждевременните решения и действаме постепенно, както ни задължава нашият устав". В същото време той отбелязва, че "целта - неоспоримо и неразделимо господство на правото в международните отношения - остава неизменна".
Превод
от руски: Павел Б. Николов
