Ото Валах (Otto Wallach)
27 март 1847 г. - 26 февруари 1931 г.
Нобелова награда за химия, 1910 г.
(За постиженията му в развитието на органичната химия и химическата промишленост, а също и за това, че работи първи в областта на алицикличните съединения.)
Немският химик Ото Валах е роден в Кьонигсберг (днес Калининград) в семейството на пруския служител Герхард Валах и Отилия (Тома) Валах. Скоро след раждането на момчето баща му е преместен на работа в Щетин, а след това през 1855 г. в Потсдам, където Ото учи в потсдамската гимназия. Гимназиалната програма предвижда за химията няколко часа, но Валах продължава да се занимава с предмета вкъщи посредством учебник по химия и най-елементарно лабораторно оборудване. През училищните му години се пробужда и дълбокият му интерес към историята на изкуствата и литературата.
Като завършва през 1867 г. гимназията, Валах се записва в Гьотингенския университет, където започва да изучава химия при Фридрих Велер. Заниманията започват в седем часа сутринта и завършват в пет часа вечерта, след което студентите често продължават да работят на свещи. Въпреки така напрегнатия курс на обучение, Валах го завършва за пет семестъра вместо полагащите се осем и през 1869 г. защитава докторска дисертация за разположението на изомерите в толуоловата редица.
За кратко Валах работи като асистент на Август фон Хофман в Берлинския университет. През 1870 г. става асистент на известния немски химик Фридрих Август Кекуле в Бонския университет. Същата година, по време на Френско-пруската война, е призован в казармата. След края на военната служба работи като химик в берлинската фирма "Aktien-Gesellschaft für Anilin-Fabrikation" (по-късно "Agfa"). Връща се в Берлинския университет като асистент в лабораторията по органична химия, а по-късно става лектор. През 1876 г. е назначен за екстраординарен професор (адюнкт професор), а през 1879 г. оглавява катедрата по фармакология. Заеманата длъжност поставя учения пред необхоидмостта да се заеме с изучаването на етеричните масла.
Етеричните масла са ароматни вещества, получавани от растения. Въпреки че са изследвани от много химици, химическият им състав е неясен. Валах започва с терпените, наречени така, защото някои от тях се съдържат в терпентина. Известно е, че в процентно отношение съставът на всички терпени е еднакъв, те често имат еднаква атомна маса и една и съща точка на кипене. Въпреки това химическите реакции, в които участват, способността им да пречупват светлината и други свойства навеждат на мисълта, че тези вещества се отличават едно от друго.
По това време се смята, че терпените са стотици, което превишава значително реалното количество, способни да образуват десетте атома въглерод и шестнадесетте атома водород, от които се състоят според тогавашните представи терпените. Към 1887 г. Валах доказва, че в действителност съществуват само осем такива вещества. По-нататъшната работа му позволява да опише подробно реакциите на превръщане на един терпен в друг, а също и реакциите, при които се получават техни химически производни. На основата на събрания от учения материал започва да се изяснява структурата на терпеновото семейство и механизмите на молекулярното преобразуване на терпените. Валах класифицира терпените като особен клас алициклични съединения (молекули с незатворена верига). Получените от него резултати не само събуждат интереса към тази област на химичната теория, но имат и голямо практическо значение за отраслите на химическата промишленост, които се занимават с производството на етерични масла и парфюми.
През 1889 г. Валах заема в Гьотингенския университет катедрата, начело на която някога стои Велер, като с това става ръководител на университетския Химически институт. В Гьотинген той изучава оптическите свойства на терпените и в същото време се занимава с изследването на природни продукти като различните видове спирт, кетоните и политерпените.
Като напуска през 1915 г. Гьотингенския университет, Валах продължава двадесет години след това да прави химически изследавния, да публикува статии и да участва в научни конференции. На една такава конференция в Гьотинген през 1928 г. с него се запознава Леополд Ружичка. Той е поразен от "ясните сини очи, светещи върху удивително прекрасното и мъдро лице" на стария химик. По-късно Ружичка казва: " Висш идеал за Валах не беше теорията, не беше формулата, а прецизното и отговорно провеждане на експеримента". Валах не създава семейство. Умира в Гьотинген.
Сред многобройните награди Валах е отличен с дипломи на
Манчестърския
и Лайпцигския университет, на Брауншвайгския
технологичен институт, с Ордена Орел на Германската империя (1911 г.), с медала
Дейви, присъден му от Лондонското кралско дружество (1912 г.), а също и с Германския
кралски орден на короната (1915 г.). Член е на много научни дружества.
Превод от руски: Павел Б. Николов
