Берта фон Зутнер (Bertha Von Suttner)
9 юни 1843 г. - 21 юни 1914 г.
Нобелова награда за мир, 1905 г.
(За активна дейност в защита на мира.)
Берта фон Зутнер, австрийска писателка и пацифистка, е родена в Прага (по това време в състава на Австро-унгарската империя) в семейството на фердмаршал граф Франк Йозеф Кински фон Шиник унд Тетау, който умира малко след раждането на дъщеря си, и съпругата му София Вилхелмина (фон Кернер), дъщеря на кавалерийски офицер. Голяма част от времето и парите си София Вилхелмина изразходва за ходене по курорти и хазартни игра в казината; затова Берта расте в Париж, Венеция, Баден-Баден и други европейски градове, говори бегло английски, френски и италиански език, запознава се с много известни хора. Когато Берта става на тридесет години, майка и вече е успяла да пропилее семейното състояние.
След неуспешен опит да стане професионална певица Берта започва работа като гувернантка на четирите дъщери на виенското семейство Зутнер и скоро се влюбва в един от тримата синове - барон Артур Гундакър фон Зутнер. Но финансовото положение на семейството не е добро и родителите се надяват да го стабилизират, като оженят изгодно Артур. Затова, срещнала съпротивата на семейство Зутнер, Берта заминава през 1876 г. за Париж и става икономка и лична секретарка на Алфред Нобел. Но след няколко дена Нобел заминава за Швеция по работа и Берта, тъгувайки по родината и любимия си, се връща във Виена, където става съпруга на Артур тайно от неговите родители.
Следващите девет години Зутнерови прекарват в Русия, на Кавказ, където Берта има приятели, дават частни уроци по езици и музика, започват да се интересуват от съвременна европейска култура и политика и стигат до убеждението, че прогресът на човечеството е невъзможен без здрав разум и образование. Когато през 1877 г. между Русия и Турция започва война, Артур фон Зютнер започва да пише репортажи от театъра на военните действия за виенски периодични издания. Популярността на статиите на съпруга и вдъхновяват Берта да се заеме с писане. Тя публикува разкази, есета, статии, а заедно с Артур - четири романа, написани в духа на натурализма под влияние на Емил Зола.
Когато семейство Зутнер се връща във Виена (1885 г.), Берта продължава да изразява в художествени произведения политическите и обществените си възгледи. Така романът "Лош човек" ("Ein schlechter Mensch", 1885 г.) е посветен на волнодумството, "Даниела Дромес" ("Daniela Dormes", 1886 г.) - на дарвинизма и антисемитизма, "Светски живот" ("High Life", 1886 г.) - на въпросите на демокрацията и прогреса, "Пред бурята" ("Vordem Gewitter", 1894 г.) - на идеите на социализма, "Опис на една душа" ("Inventarium einer Seele", 1883 г.) - на обществения прогрес, който според авторката може да бъде постигнат, като се защитава интернационализма и мира.
През 1886-1887 г. Зутнерови живеят в Париж, където Берта се среща отново с Алфред Нобел, който я въвежда в обкръжението на водещи за времето си политически и литературни дейци. Артур и Берта са поразени от милитаристичните настроения на парижани, които желаят реванш за поражението на Франция по време на Френско-пруската война през 1870-1871 г. По това време семейството проявява жив интерес към дейността на Асоциацията за мир и международен арбитраж, основана в Лондон, за да се мобилизира обществената поддръжка за международния съд, създаден за мирно разрешаване на международни конфликти. "Информацията ме потресе изцяло" - спомня си по-късно Берта Зутнер. Решавайки да се отзове на новите идеи, тя пише "Епохата на машините" ("Das Maschinenzeitalter", 1889), където критикува национализма и милитаризма.
През 1889 г. излиза книгата на Зутнер "Долу оръжието" ("Die Waffen nieder"), разказваща за живота на млада жена, чиято съдба е осакатена от европейските войни през 60-те години на ХІХ в. В романа има не само пацифистки разсъждения, но и "запомнящи се сцени на ужасяващи кланета". Според критика Ъруин Абрамс баталните сцени в романа на Зутнер "не отстъпват на аналогични епизоди от книги, написани в по-късни времена" ("Journal of Central European Affairs", 1962 г.).
Сред романа "Долу оръжието" за писателката започва да се говори като за водещ борец за мир. Книгата се цитира от австрийското правителство, препечатва се във вестниците и се превежда на много езици; високо я цени Лев Толстой. За много привърженици на мира романът става символ на политическа безкомпромисност. Съвременните критици сравняват неговото влияние с въздействието на знаменитата книга на Хариет Бичер-Стоу "Чичо Томовата колиба".
Популярността на романа позволява на писателката да влезе във връзка с европейски групи на борци за мир. През 1891 г. Зутнер присъства на първия в живота си конгрес на миролюбивите сили, организиран в Рим от Междупарламентарния съюз. В същата година основава Австрийското дружество за мир, което става първата пацифистка организация в страната за цялата история на съществуването и. През 1892 г. Зутнер става член-учредител на Бернското бюро за мир, призвано да координира дейността на пацифистките групи, създаващи се в много страни на Европа. В продължение на двадесет години тя изпълнява длъжността вицепрезидент на Бюрото.
90-те години на ХІХ в. стават период на рязко нарастване на милитаризма; Зутнер участва в работата на многочислени конференции на миролюбивите сили, като често се оказва единствената жена-делегат. На конференцията на миролюбивите сили в Хага (1899 г.) тя открива салон, който посещават много знаменити делегати от двадесет и шест страни-участници. През тези години Зутнер пише статии, редактира пацифистко списание, изнася лекции.
Във времена, когато жените почти не вземат участие в обществения живот, Зутнер, активен борец за мир, си спечелва всеобщо уважение, включително и на Алфред Нобел, с когато си кореспондира, информирайки го за дейността на пацифистките организации и агитирайки го да жертва средства за миротворческа дейност.
През 1893 г. Нобел пише на Зутнер за плановете си да отдели "част от състоянието си за награда… която ще се присъжда на тези, чиито усилия могат да съдействат за постигане на мир в Европа". "Непременно го направете, моля Ви" - отговаря тя.
След смъртта на съпруга си през 1902 г. Зутнер продължава активната си пацифистка дейност, предприема турнета в САЩ и Германия, изнася лекции (1904-1905 г.), среща се с президента на САЩ Теодор Рузвелт, съдейства за създаване на Комитета за англо-немска дружба.
Когато през 1905 г. Зутнер получава Нобелова награда за мир, заедно с Фределик Паси оглавява движението на привържениците на мира от европейските страни. В Нобеловата си лекция тя говори за варварството на всяка война, за неизбежността от морална деградация, а също и за необходимостта да бъде създаден международен съд и международен арбитраж за запазване на мира на земята. "Въпросът за това какво трябва да преобладава в отношенията между държавите: грубата сила или законът, става вай-животрептящ в нашето богато на събития време. Решението на този проблем зависи от това каква искаме да видим Европа: в купчини развалини ири, ако успеем да избегнем конфронтацията, мирна и цветуща" - казва тя.
След получаването на Нобеловата награда известността на Зутнер като писател и оратор нараства още повече. Тя публикува многобройни статии, пише романа "Помислите на човечеството" ("Der Menschheit Hochgedanken", 1911 г.) - за проблемите на мира и женското движение. В лекциите си Зутнер предупреждава за опасността от милитаризация на Китай, изказва се решително срещу създаването на военни самолети, призовава за обединение на европейските страни като единствена алтернатива на войната. През 1912 г. Зутнер пътува за втори път до САЩ с цикъл лекции. През август 1913 г. се обръща с приветствена реч към делегатите на Хагския международен конгрес на миролюбивите сили.
Последните години от живота на Зутнер са изпълнени с не малко щастливи и трагични събития. В немската националистическа преса я наричат "фурията на пацифизма", в милитаристичните австрийски кръгове - "изменничка". "Под града от нечувани обвинения, каквито не се е налагало да слуша нито един от нейните съратници, баронесата показва на всички пример за мъжество и беззаветна преданост на делото" - пише Ъруин Абрамс. Тя е удостоена с високото звание почетен президент на Международното бюро за мир в Берн, избрана е за член на консултативния съвет на Фонда за мир Карнеги в САЩ.
Като отказва операция от злокачествен тумор, Зутнер умира само месец и половина преди началото на Първата световна война.
Превод
от руски: Павел Б. Николов
