Карл Густав Вернер фон Хайденщам (Carl Gustaf Verner von Heidenstam)
6 юли 1859 г. – 20 май 1940 г.
Нобелова награда за литература, 1916 г.
(Като най-виден представител на новата епоха в световната литература.)
Шведският поет и романист Карл Густав Вернер фон Хайденщам е роден в Елсхамар, на брега на езерото Ветерн, Южна Швеция, в имението на своя дядо, в древно аристократично и богато семейство. Баща му, Нилс Густав фон Хайденщам, е инженер и – както мнозина в рода – военен, а майка му, родена Матилда Шарлота Рютершелд, принадлежи към местното знатно общество. Срамежливо и физически слабо момче, Вернер прекарва по-голямата част от годината в Стокхолм, а през лятото заедно с родителите си и многобройните си роднини заминава за Елсхамар, където чете стихотворения и героични саги.
Надявайки се, че климатът на Средиземноморието ще повлияе добре на сина им, родителите изпращат Вернер в чужбина. Пътешествайки по Близкия Изток, Гърция и Италия, юношата, казано с неговите думи, „се потапя по време на най-възприемчивата си възраст в многонационалната атмосфера на южните страни”. „Вместо да изучавам античността в лекционните зали на някой провинциален университет, стъпвах по земята на атинския Акропол. Вместо да усвоявам съвременната християнска култура, потънах изцяло в Изтока” – спомня си Хайденщам. Като се връща през 1880 г. в Швеция, той се жени за швейцарката Емили Угла. Определени планове за бъдещето си няма, но пътешествията събуждат в него интерес към изкуството и баща му решава да изпрати младия човек да учи в Париж. Хайденщам и младата му съпруга отиват отначало в Рим, а оттам във Франция, където Вернер се занимава с живопис в Школата по изящни изкуства под ръководството на Жан Леон Жером.
През лятото на 1886 г. Хайденщам и съпругата му се заселват в Шлос-Брюнег, средновековен замък в кантона Ааргау, Северна Швейцария, където бъдещият поет се запознава с драматурга Август Стриндберг. Макар че Стриндберг е с няколко години по-голям от него и по това време вече има репутацията на известен писател, младите хора се сприятеляват и дълго разговарят, обсъждайки творческите си планове, а също така и опитвайки се да предусетят бъдещето на шведската литература и култура. Приблизително по това време Хайденщам разбира, че поезията, а не живописта е неговото истинско призвание.
През 1887 г. Хайденщам се връща в Швеция, заселва с в Елсхамар, а една година по-късно издава първия си сборник със стихотворения „Поклонничество и години на странстване” ("Vallfart och vandringsår"), който веднага му донася широка известност. Както пише Стефан Бьорк, „критика на устоите и на моралните ценности се усеща скрито в неговите сказания, притчи и източни скици, чиито чувствени, съблазнителни багри предизвикаха огромен читателски интерес”. Покрай екзотиката и яркостта си стиховете му подкупват и с биеща на очи, колоритна образност, контрастираща на мрачната натуралистична литература по това време.
През следващото десетилетие Хайденщам пише много. Класическият свят на Средиземноморието намира отражение в романа му „Ендимион” ("Endymion", 1889 г.), след който следва брошурата „Ренесанс” ("Renässans", 1890 г.), литературен манифест, в който писателят критикува натурализма и призовава за създаване на нова естетика, основаваща се на богатото въображение, живото чувство за красота и на смелия, но не упадъчен реализъм. Тези възгледи получават въплъщението си в „Ханс Аленус” ("Hans Alienus", 1892 г.), роман в проза и стихове, в който подобен на Фауст герой търси смисъла на живота. Три години след смъртта на първата си съпруга (1893 г.) Хайденщам се жени за Олга Виберг, но вторият му брак от самото начало се оказва крехък и завършва с развод. През 1900 г. поетът се жени за Грета Шеберг, която е почти с двадесет години по-млада от него.
След като излиза вторият поетически сборник на Хайденщам „Стихове” ("Dikter") поетът става водеща фигура в шведската литература. Според американския критик Алрик Гуфтансон „от Стиховете лъха оптимизъм, чувства се възвишена, дълбока страст към живота… Стиховете са пропити с хуманизъм, който води началото си от историческата памет на поета, от преклонението му пред героичното минало на Швеция”.
Увлечението на Хайденщам по шведската история и опитът му да създаде нов национален мит се отразяват в най-известната му книга „Мъжете на Карл” („Karolinerna”, 1897-1898), цикъл тематично свързани помежду си разкази за войниците на Карл ХІІ, при когото Швеция става могъща европейска държава. Изобразявайки Карл като безкомпромисен, готов на саможертва герой, представляващ нравствен идеал за нацията, Хайденщам, според Густавсон, подлага косвено „на рязка критика материализма в шведската култура на границата между ХІХ и ХХ век”.
С миналото на Швеция са свързани най-добрите книги на Хайденщам. Романът „Поклонничеството на света Бригита” ("Heliga Birgittas pilgrirnsfärd", 1901 г.), двутомният роман „Дървото на Фолкунгите” ("Folkunga Trädet", 1905-1907) и двутомната поема в проза „Шведите и техните вождове” („Svenskarna och deras hövdingar", 1908-1910), в която са засегнати най-значимите исторически фигури на Швеция, се отличават с дълбок идеализъм и патриотичен дух.
Работейки над тези книги, Хайденщам постепенно се отдалечава от радикалните идеи, към които се придържа, намирайки се под влиянието на прогресивната европейска мисъл, и се връща в аристократичния свят на своето детство. Когато Стриндберг, изпъкващ през тези години като прогресивен лидер на работническата класа, се изказва в пресата срещу него (1910 г.), между двамата автори започва бурна полемика. По-късно противниците на Хайденщам му дават прозвището „поет на юнкерите” („юнкери” наричат консервативните, милитаристично настроени земевладелци в Прусия). Писателят наистина започва да защитава активно аристокрацията.
Въпреки това „Нови стихове” ("Nya Dikter", 1915 г.) за сетен път потвърждават репутацията му на изтъкнат лирически шведски поет. В строгите класически стихотворения, написани между 1895 и 1910 г., критиците виждат яснота и проникновеност, в които няма никакъв намек за злъчност или упадък на творческите сили.
След получаването на Нобеловата награда до смъртта си Хайденщам не издава нито една нова книга. Наистина, писателят довършва „Когато кестените цъфтяха” ("När kastanjerna blommade"), идеализирани до известна степен спомени за детството му, които излизат през 1941 г. след смъртта му.
По време на творческия си разцвет Хайденщам, заедно със
Стриндберг, своя приятел, а по-късно политически опонент, се смята за
най-добрия шведски поет, но когато умира, интересът към него намалява и накрая
се изгубва напълно. Днес книгите му са излезли от читателска употреба и преди
всичко за него споменават литературните историци във връзка с приноса му за
съвременната шведска поезия и проза.
Превод от руски: Павел Б. Николов
