Алвар Гулстранд (Allvar Gullstrand)
5 юни 1862 г. – 21 юли 1930 г.
Нобелова награда за физиология или медицина, 1911 г.
(За изследванията му върху диоптриката на окото.)
Шведският офталмолог Алвар Гулстранд е роден в Лендскрона, син е на София Матилда (Корсел) Гулстранд и Пехр Алфред Гулстранд, ръководител на медицинската служба в града. Макар че момчето се увлича от механика и мечтае за кариерата на инженер, все пак решава да тръгне по стъпките на баща си и да получи медицинско образование. След като учи в общообразователните училища в родния си град и в Дженкенинг, през 1880 г. постъпва в Упсалския университет.
Гулстранд завършва медицинския курс през 1885 г. и продължава заниманията си във Виена. Като се връща през следващата година в Швеция, учи две години в Каролинския институт в Стокхолм, взема изпитите, които му позволяват да практикува медицина, и решава да специализира офталмология. През 1890 г. получава докторска степен по философия в Каролинския институт, защитавайки дисертация по астигматизъм (състояние, свързано с нарушаване на пречупващата сила на очната оптическа система).
През следващата година Гулстранд започва да чете лекции по офталмология в Каролинския институт и става главен лекар в очната клиника в Стокхолм, а през 1892 г. - неин директор. Но не може да продължи изследванията си по геометрична и физиологична оптика и проблемите, свързани с формирането на зрителното изображение в биологическите системи, до назначаването му през 1894 г. за професор по офталмология в Упсалския университет.
Към момента, когато Гулстранд започва изследванията си, оптиката на стъклените лещи е детайлно разработена, по-специално от немския физик Ернст Абе, чиито изчисления позволяват да се създадат оптически системи с висока точност, като се избягват рефракционните грешки. Окото се отличава от стъклените кристалчета по няколко важни параметъра. Ако стъкленото кристалче се състои от хомогенна среда, пречупваща светлината по определен начин, кристалчето на окото е съставено от много слоеве прозрачни влакна, чийто механизъм на пречупване на светлината през 90-те години не е достатъчно проучен. Освен това кристалчето на окото се държи от връзки и мускули, което му дава възможността да променя формата си и по такъв начин да фокусира изображението (особеност, известна под името акомодация). Заслугата на Гулстранд се състои не само в това, че изчислява индекса на реакция на окото и механизма на акомодацията, но и в свързването на тези параметри в единен математически модел на зрителното изображение.
С помощта на сложни математически изчисления Гулстранд изяснява, че кристалчето на окото променя постоянно своя индекс на рефракция, което дава възможност да се получи точно изображение върху ретината. Дейността на учения осигурява по-надеждна и по-точна корекция на такива нарушения като аберацията на окото и астигматизма. Резултатите от своите изследвания той обобщава в коментарите към книгата на Херман фон Хелмхолц "Кратък курс по физиологическа оптика" ("Handbuch der physiologischen Optik"), която редактира през 1909 г.
След две години Гулстранд продължава да използва за класическо изследване на окото два нови инструмента - лампата с прорез и офталмоскопа на Гулстранд, който разработва заедно с оптическото предприятие Цайс във Виена. Лампата с прорез, която обикновено се употребява в съчетание с микроскоп, позволява на офталмолога да изследва роговицата и лещата и да определи няма ли във воднистата влага (течност, запълваща очната ябълка) някакви чужди обекти. Офталмоскопът обикновено се използва за изследване на състоянието на очното дъно при болните от болести като артериосклероза и захарен диабет.
През 1914 г. в Упсалския университет за Гулстранд е създадена катедра по физическа и физиологична оптика. Тук той съсредоточава изследванията си върху подобряването на рефракционната повърхност на оптичните инструменти и геометричната оптика. От 1911 г. до 1929 г. е член на Нобеловия комитет по физика към Шведската академия на науките. След като излиза в оставка през 1927 г. и напуска Упсалския университет, здравето му се влошава и творческите му способности отслабват.
Високата самовзискателност и интелекта, които Гулстранд внася в работата си, го правят много авторитетен човек в научните кръгове. На пръв поглед отчужден и равнодушен, той е известен сред колегите си като сърдечен и доброжелателен човек.
През 1895 г. Гулстранд се жени за Сигне Христина Брейтхолц. Семейството има една дъщеря, починала в ранна възраст. Гулстранд умира в Стокхолм от инсулт.
Приживе е удостоен с
почетни степени на университетите в Упсала,
Йена и Дъблин, получава наградата Бюркен
на медицинския факултет на Упсалския
университет (1905 г.), златния юбилеен медал
"100 години Шведска медицинска асоциация"
(1908 г.), медала Грейф на Немското
дружество на офталмолозите (1927 г.) и много
други награди.
Превод от руски: Павел Б. Николов
