Илайхю Рут (Elihu Root)
15 февруари 1845 г. – 7 февруари 1937 г.
Нобелова награда за мир, 1912 г.
(За усилията му във връзка с укрепването на мира в западното полукълбо.)
Американският
юрист и държавен деец Илайхю Рут е роден в
Клинтън (щат Ню Йорк), той е трети от
четиримата сина на професора по математика
Орен Рут и Нанси Уитни Батрик. Рут израства
в атмосферата на научни занимания, където
се цени високо интелекта, научното
любопитство и любовта към природата -
качества, с които Рут се характеризира през
целия си живот.
На петнадесет
години Рут постъпва в Хамилтън
колидж, който завършва след четири години.
През 1864 г. се премества в Манхатън и
постъпва в юридическото училище към Нюйорксия
университет и след завършването му през
1867 г. започва да работи в нюйоркски съд. Собствена
юридическа практика открива през 1869 г.,
когато става на двадесет и четири години.
Рут се отличава с аналитичен ум и
способност да отдели същественото от
цялото многообразие от обстоятелства,
което скоро му позволява да застане в
първите редици на нюйоркските адвокати.
Сред неговите клиенти има банки,
железопътни линии, видни промишленици.
Благодарение на
процъфтяващата си практика и на силното си
чувство за гражданска отговорност Рут
става знаменита фигура в местните
републикански кръгове. Той застава на
страната на реформистките елементи в
партията; в епохата на всеобща корупция
привлича вниманието с удивителната си
честност. На поста прокурор на Южния окръг в
Ню Йорк (1883 – 1885) се противопоставя на
политиците и решително се изказва срещу
рушветчийството в градските управи. През 1898
г. подкрепя кандидатурата на Теодор
Рузвелт по време на изборите за
губернатор на щата Ню Йорк.
Като взема под
внимание юридическия и политическия опит
на Рут, президентът Уйлям Маккинли го
назначава през 1899 г. за военен министър.
Оставайки на този пост до 1904 г., Рут
предприема редица реформи в системата на
страната, а по-специално основава военен
колеж във Вашингтон (окръг Колумбия),
засилва федералния контрол над
Националната гвардия, учредява генерален
щаб за наблюдение, планиране и координиране
на дейността на департамента.
В допълнение към
задълженията си в страната Рут развива
безпрецедентна дейност в чужбина. Влизайки
в правителството, след като испано-американската
война прави САЩ империалистическа държава,
той става архитект на колониалната й
политика. Следвайки британския образец, но
придавайки по-малко значение на
представителните институти и на бъдещата
независимост, Рут подчертава
икономическите предимства и поставя на
преден план отговорното управление. На
Филипините той строи пътища, създава
здравеопазване и образование, но потиска
съпротивата на филипинците с помощта на
войската.
Като се връща за
кратко време към частната практика през 1904
г., след това Рут влиза в администрацията на
президента Теодор Рузвулт като държавен
секретар, оставайки такъв от 1905 до 1909 г.
Подобно на Рузвелт той смята, че мощта на
САЩ дава увереност за утрешния ден на
страната. В съответствие с това Рут се
стреми да примири разногласията на
народите, следвайки сдържан дипломатически
маниер.
Най-важните
достижения на Рут на поста държавен
секретар са в областта на арбитража,
международното сътрудничество и мира. Той
разрешава продължителния спор с
Великобритания за риболова в района на
Нюфаундлен, а през 1909 г. води преговори за
постоянна американо-канадска комисия за
решаване на споровете. През 1908 г. постига
подобряване на обтегнатите американо-японски
отношения с договора Рут-Такаира, според
който двете правителства решават да
запазят статуквото в Тихия океан и да се
придържат към политиката на открити врати в
Китай.
Най-конструктивни
се оказват усилията на Рут за укрепване на
панамериканското сътрудничество. В
годините, когато заема правителствения
пост, експанзията на САЩ в Карибския басейн
предизвиква дълбоко недоверие към тях от
страна на латиноамериканските държави. За
да възстановяваи добросъседските
отношения в региона, Рут присъства през 1906 г.
на Третата панамериканска конференция в
Рио де Женейро. В приветственото си
обръщение към делегатите той заявява: "Ние
не искаме други победи освен мирни, никакви
територии освен собствената си, никаква
власт освен над самите себе си. Ние смятаме,
че независимостта и равноправието на най-малката
държава са достойни за същото уважение,
както и достойнството на най-голямата
империя".
През следващата
година САЩ и Мексико организират
Централноамериканската мирна конференция
във Вашингтон. Основно достижение на
конференцията става
Централноамериканският съд за
справедливост - въплъщение на идеите на Рут.
Съдът се превръща в първото учреждение,
което решава споровете между републиките в
Централна Америка.
В Нобеловата си
лекция Рут се проявява като привърженик на
Хобс по въпроса за човешката природа и
причините за войните. Благодушните призиви
за мир от страна на идеалистите са
безполезни, заявява Рут, тъй като "апелират
към цивилизованото начало в човека, докато войната е рожба на зверското и подлото.
За да се доберем до истинските причини за
войната, трябва да признаем, че
цивилизацията е частично, непълно и в много
отношения изкуствено преобразование на
варварството... Войната е естествена
реакция на човешката природа в
обществото на диваци, докато мирът се
основава на придобити характеристики".
Рут поставя под съмнение способността на
международните организации да
предотвратяват войните, тъй като
независимите държави според него няма да се
съгласят да изоставят принципите, заради
които воюват. Нещо повече, Рут смята, че "огромно
мнозинство от човечеството ще одобри
войната, ако тя се води за свобода и
справедливост".
Признавайки, че
военните принципи са дълбоко вкоренени в
човешката природа, Рут все пак смята, че
придвижването към мира в бъдеще ще се
ускори. Сред всичко друго той се основава и
на това, че "цивилизованият човек става
по-малко жесток... Човешкият живот се
уважава значително повече и
посегателството срещу него се възприема по-сериозно
от преди".
През последния си
период обществената кариера на Рут все
повече се съчетава с интереса към
принципите и практиката на международното
право. Представлявайки щата Ню Йорк в
американския сенат от 1909 до 1915 г., Рут
убеждава колегите си да не освобождават
съда на САЩ от плащане на обичайните данъци
за Панамския канал. По това време става член
на Международния съд в Хага. През 1913 г.
председателства гледането на дело за спор
на Великобритания, Франция, Испания и
Португалия.
Рут изиграва видна
роля за учредяването на Американското
дружество за международно право. От 1910 до 1924
г. е президент на Фонда за
международен мир Карнеги,
организация, която изучава причините за
войните и начините за тяхното
предотвратяване. По време на дебата за
влизане на САЩ в Обществото на народите Рут
подкрепя неговия Устав с някои забележки,
но колегите му заемат противоположна
позиция. През 1920 г. е в комитета на юристите,
изработил основите на Постоянния съд, който
трябва да разрешава споровете между
членовете на Обществото, а също и да тълкува
Устава му.
През 1878 г. Рут се
жени за Клара Франсис Уейлс, дъщеря на
преуспяващ редактор; семейството има три
деца. Въпреки значителното си състояние и
световната си известност Рут живее доста
скромно. След оставката си прекарва своето
време в Ню Йорк и Клинтън.
Рут смята, че
промените протичат бавно. Макар че не е
надарен с усърдието на реформатор, той
винаги знае какво иска да постигне. "Най-многото,
на което може да разчита поколението - пише
той на своя приемник в държавния
департамент Робърт Бейкън, - е това да се
развиват бавно стандартите на поведение.
Към това и към резултатите от него не трябва
да се подхожда с мерките на отделния
човешки живот, а с дългия живот на народите.
Тези резултати са незабележими, но в замяна
няма по-благородно нещо от това да се влияе
върху човешката природа, която бавно и
неотклонно се движи от безсърдечната
жестокост към човечността и цивилизацията..."
Рут умира в Ню Йорк
на деветдесет и една години.
Превод от руски: Павел Б. Николов
