ПИСМА ОТ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Писмо на Васил Левски до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

Текстът на писмото (с незначителни мои корекции) и бележките към него са приведени тук по книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", том I, 1929 година (преиздадена от издателство "Изток-Запад" през 2014 година). Като първоизточник Страшимиров е посочил "Арх. Н. Геров, кн. I, стр. 987".

(Павел Николов)

ПИСМО ДО НАЙДЕН ГЕРОВ

Ваше благородие г-н Найдене [1],

При идването ви [2] в Белград идвах веднъж при вас, дано ви намерех сам, да ви кажа, че искам да изляза преди времето макар 25 дни: да си дойда по нашите места, да се срещна с познатите ми, от които очаквам нещо и на които трябва да се каже по една преди [3], и тогава ще имаме сигурна нашата къща с двора ѝ [4]. Затова ви моля сега писмено до преди април 20 с някое средство да ме искате за във Влашко [5] и оттам да ми се дадат шест дълги и шест къси, които се пълнят отзад [6]. Напротив, ако не ме пуснат преди времето, от което ви пиша по-горе, и не ми дадат потребните от Влашко, тогава знам, че нищо няма в нашата къща. На които съм казал и още през 67 г. През други, че докато не дойда, на никого да не вярват, от които се и чака в онова място. [7] А ако ли съвсем други се обърне. [8] Каквото ни най-малко не сме се уверили [9], защото за такова нещо трябва поне един старейшина да има между нас [10]. В кратко, всекидневните минути [11] ни показват разпиляване, за което всички казват, че един месец като остане до времето март 15 [12]. Очевидно да е за истина? Ако ли не, едни говорят, че ще се върнат във Влашко, а повечето се съгласяват да излязат на чети, което ще рече, че остава на наше разположение [13], а къде ще му излезе краят? Затова остава на старите [14] да му мислят. Ако не ни дадат п-шки [15], ние ще им излезем с т-ги [16], както и на 67 г. третата ни част беше.

Моля ви както и да е било наредено за общо въстание [17]. Или не е било? Ако изработите по-скоро, за което ви моля, и е възможно [18] и като дойда първо при вас, ще видите, че колкото по-рано да съм дошъл, е било по-добре. Ако и да знаете какво трябва. Но като вас човеци не могат да извършат, ако и да можете чрез други, не знаете ония човеци, с които може да се извърши.

Подарявам и лика си от 67-ма, ходeщ [19], и един на г-н Рашко. Другите ми писъмца моля да ги изпратите сигурно [20]. От двете ми в едноимни [21] писма изпратете по-малкото, а другото задръжте при вас или при Рашко, докато дойде сам човекът да си го вземе, когото физиономията му го показва въздребен, черноок, с тънък глас. Напротив, ако не дойде сам, то ще дойде за това писмо човек висок, черноок, дългообраз на име Минчо х. Недюв от същото село.

Покорен Васил И. Левски

от Белградската академия,

новообразувана българска чета

1 февруари 1868 г.

1. Найден Геров, руски консул по онова време в Пловдив и сега дошъл временно – както се разбира от съдържанието на писмото – в сръбската столица, дето Левски служи във втората българска легия. Първата легия на Раковски беше през 1867 г.

2. През време, когато Н. Геров се е намирал в Белград.

3. Да се подготвят или организират предварително.

4. Ще имаме осигурено нашето отечество в целокупност.

5. Да го изискат българските първенци от Влашко, които устроиха легията, да бъде освободен от военното началство в Белград преди 20 април.

6. Шест пушки и шест револвера.

7. Иска да каже: до които съм се обърнал. Това са все хора, от които се чака решителна работа от онези места.

8. Трябва да се чете като въпрос: и ако вместо мен друг се обърне с искане да поеме същото дело?

9. Няма вероятност за подобно нещо.

10. Като бивш байрактар и съгласно „Закона“ на Раковски, заместник на най-старшия („първостепен“) воевода Панайот, той е сам старшина също и за новата инициатива да върви и организира народа.

11. Отделни случки всекидневно ни показват желание да се разпилее (да се дезорганизира) и да се разпусне легията.

12. Да бъдат разпуснати.

13. Остава на наш избор да си се върнем във Влашко или да навлезем на малки чети в България.

14. Водителите от Добродетелната Дружина в Букурещ, които са изпратили всички други момчета в Легията в Белград.

15. Пушки.

16. Тояги. Тояги наричаха тогава и старите негодни пушки, които се пълнят от горе.

17. Моля ви да изпълните гореизложеното, дори ако е вече наредено да има общо въстание в България.

18. – а за това има всички възможности –

19. Фотография, правена през време на четуване в Стара планина по-първата 1867 г.

20. По-верен и сигурен начин, за да не попаднат във вражески ръце.

21. Едноименни.

ОРИГИНАЛ

Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов – 1868 година

Текстът на писмото (с незначителни мои корекции) и бележките към него са приведени тук по книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", том I, 1929 година (преиздадена от издателство "Изток-Запад" през 2014 година). Като първоизточник Страшимиров е посочил "Н. Б. II. A., п. 89, № 8037. Арх. Раковски".

В това писмо е прословутата фраза "ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си", която често се интерпретира с подмяна на някои от думите.

(Павел Николов)

ПИСМО ДО ПАНАЙОТ ХИТОВ

Г-н Панайоте [1],

Премного ви благодаря, дето се потрудихте да ме извадите от болницата, защото ако бях стоял още няколко дни, наистина бих умрял. Така също се трудите и за всичките ни събрани братя и сме длъжни да ви почитаме... Защото сте ни най-повече в началото на скупщината ни главен войвода.

Вие се грижите сега и за разноските ми, за които ще пиша, че сте харчили за мен и се надявам да ми изпратят колкото ще похарчите за мен. Защото аз се вардя да се не вчислявам в ония, да се рече, че се е харчило и за мен... [2] на всеки начин ще гледам да ви ги върна. То е доста и предоста само че се трудите.

Повторително ви моля да ми пратите 1 жълтица за трошка [3], защото нямам вече, заемал съм от брат ми и от другите си приятели 40 гр. и мой хак 20 гр., и твой се набират 105 гр., че стават всичките ми разноски за 13 дена 165 гр., без да съм дал ни пара за лековете на жената, а тя колко ще вземе, не зная.

Чул съм, че си щял да отидеш във Влашко. Аз от 67-ма досега не съм имал чест да сте се доверили на мен, да ми кажете по нещичко истинно. Но пак ви моля и познавам за най-искрен и пръв любимец български да дойдете при мен или да ви пиша какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог, с ваше позволение, ако го намерите благосклонно и ще ви моля да ми позволите, за което ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си. То ще ви помоля, ако идете за Влашко, да дойдете да ви кажа или да ми позволите да ви пиша. И трето ви моля, както ви пиша по-горе, да не ме оставяте без трошка, защото кажи, че откакто съм отишъл в оная къща, не са се загрижили да си купят нещичко за ядене, все от мен. А оная жена, която ме лекува, тя има вече право да яде вече от мен, защото всеки ден стои при мен, готви ми, мие паниците, вода носи чак от Дунава. А Панчувица не хваща нищо. Аз не зная как ще ѝ се наплатя. Зато[ва] ви моля елате да се разговорите, да се плати честно, ако ме излекува. Затова моля ви ни най-малко да ви не дотегне, за което ще се трудя както ви пиша по-горе.

67: ий [4] Ваш хоругвоносец [5] В. И. Левски

В место.

1. Воеводата Панайот Хитов.

2. Не желая да се чувствам платен агент.

3.. За трошица [хляб]. - бел. П. Н.

4. Твърде е мъчно да се разчете това 67: ий. То, изглежда, обозначава дата на писмото, но не заема място, подобаващо за подобна цел. Написано, както си е, редом с подписа на автора на писмото, то стои очевидно в някаква вътрешна връзка с този подпис. Но и като дата, пак е нещо непълно и не допуска каквото и да е осмисляне. Тук 67 не означава 67-мо лято или година: в текста на писмото тази година се споменава като изминала вече. Така че числото 67 не обозначава и не може да има значение на дата. И ако даже беше писано за дата – да речем по погрешка, – то окончанието ий щеше да съставлява още по-голяма грешка, тъй като не отговаряше на тази цел. Бяхме предположили и друго. А то е, че 67 бележи само ден и месец, без година, и то така: 6 – шести ден, и 7 – седми месец. Тогава и наставката ий към 7 – 7-ий би добила известен смисъл. Но от формална страна, против това тълкуване говори обстоятелството,че – доколкото ни е познато – Левски никъде другаде не си служи с този начин на обозначение на месеци и дни. Среща се 7/ии или 7/..., което ще рече септември. А нито на седмия месец (юли), нито през септември Апостолът не се намира в Белград. През тези месеци той е вече във Влашко – както впрочем личи и от кореспонденцията му, която следва. Според адреса на писмото в сръбски дух – „в место“ – вместо „в града“, както пишем ние на български, и според самото съдържание на същото, че Левски разчита на „хака“ си като легионер (българска легия през 1867 и 1868 г. имаше само една, и то в Белград) и че Панайот воевода живееше в онези години в сръбската столица и се готвеше за кратко да пътува до Влашко – всичко това показва ясно местонахождението на самото писмо, а оттук и невъзможността 67 да означава месец или дата. Трябва да вземем още предвид, че Левски изобщо не употребява или рядко употребява старописното ы (ери). Поне в обозначение на дати или на подобни съкращения от друг род. За окончание винаги пише – iй или даже – ьй: Л= ьй. Всичко това ни навежда на мисълта, че в нашия случай „67: ый“ трябва да крие своето особено съдържание, а именно в следния вид. В оригиналния текст, който притежаваме в Народната библиотека, от ръката на Левски завършекът ый е писан по особен начин. Ер малък отпред е продължен значително над реда. Така той образува вярна контура на ръкописна буква в. Но в бързината на писането, вижда се, или от липса на достатъчно внимание, предната 26 извивка нагоре в ръкописното в се е сляла с основата на линията при теглене надолу и се е получил един значително едър ер малък. Така в целия разглеждан израз: 67: ый, като заменим с в, получаваме отделна дума, която гласи вiй. Сега вече и двоеточието между 67 и вiй получава своето значение. То сочи поне, че Апостолът е знаел в дадения случай да осмисли препинателния знак. Ако пишеше едно късо тире (– или =) между двете части, щяхме да ги четем съединени помежду им, а сега те са отделени, вiй минава – по смисъл, разбира се, – към следващата дума „Ваш“, като става неин неизбежен атрибут: „вiй Ваш“ – във форма поне на подходящ провинциален говор. Левски често слива думите. Това може да се докаже неведнъж в текста и на разглежданото тук писмо. Освен това той обича да подражава живия говор и съкращава често спомагателния глагол е в й, та тук е станало вiй вместо ви е. Колкото до и малко – това е общо правило у Левски: при две и, първото е i. Така именно целият подпис на писмото: „67: ый Ваш знаменосец В. И. Левски“ трябва да се чете свързано: „шейсет и седмо лято ви е Ваш знаменосец и пр. “ Но сега за датата на това писмо. Писмото наистина не носи обозначение на месец, ден и година и на нас ни остава да ги определим приблизително. Във всеки случай, то е писано не преди 1 февруари 1868 – датата на по-първото писмо № 2, поместено тук. Към последната дата Апостолът е бил още здрав, ходил „някой път“ да посети Найден Геров в Белград, като е търсил случай да го завари сам поради тайния разговор, който е имал да води с него. След това той постъпва в болницата, подложен е на операция, бива изведен в частна квартира с усилията на Панайот и пр. – според както обяснява в писмото. Без друго той ще да е влязъл в болницата след писмото до Найден Геров, както личи от самото това писмо. Там той е здрав още и иска да го освободят незабавно и да замине за работата си в България. Тази работа, свързана – както видяхме – с пушки и револвери, е опасна работа и наистина иска здрав човек. Известно е, от друга страна, че на 1 юни Левски е вече във Влашко. Това личи ясно от кореспонденцията, която следва тук. Във Влашко той е бил арестуван заедно с Филип Тотю като опасен човек, но веднага е пуснат на свобода поради раната му, не оздравяла още, като последица от състоялата се по-рано операция. Така именно датата, за която разискваме, се пада непременно след 1 февруари и преди 1 юни 1868 г. Обаче известно е също така, че българската легия в Белград от 1867 г. се разтури в средата на април 1868 г. Така че срокът за датата на писмото се намалява с месец и половина преди 1 юни, като остава да търсим времето между 1 февруари и 15 април. А в това писмо Левски сам споменава още, че през изтеклото време получил „хака“ си (заплата) 20 гроша на месец като легионер. Нищо не пречи, разбира се, този „хак“ да е бил за февруари месец. След писмото от 1 същия месец до Найден Геров, Апостолът се е почувствал – да речем – зле и веднага се е принудил да влезе в болницата за операция. В такъв случай Левски пише новото си писмо до Панайот през март (получил „хака“ си за изтеклия месец февруари). Но ако приемем, че е получил „хака“ за март месец, то писмото е писано през април, но – не ще съмнение – преди половината на месеца. И тъй като Апостолът споменава за „хака“ като получен и изхарчен вече, както били изхарчени всички заеми, които е направил, може да се приеме, че писмото произхожда от края на март или началото на април. Във всеки случай, то не може да бъде по-късно от средата на април. Към това време легията е вече разтурена с официална заповед на сръбския военен министър и легионерите се разотиват. Д. Мънзов пише в бележничето си, запазено в неиздадения още архив на Тайния комитет: „На 15 април излязох от Панчево (отвъд Дунава, срещу Белград), на 23 април излязох от Земун и дойдох в Нови Сад“. Така че датата на писмото следва да поставим между края на март и средата на април 1868 г.

5. Знаменосец. - бел. П. Н.

ОРИГИНАЛ

Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

Текстът на писмото (с незначителни мои корекции) и бележките към него са приведени тук по книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", том I, 1929 година (преиздадена от издателство "Изток-Запад" през 2014 година). Като първоизточник Страшимиров е посочил "„Из миналото“ - под редакцията на П. С. Кършовски, Кн. I, № 27, стр. 176 ".

(Павел Николов)

ПИСМО ДО ХРИСТО ИВАНОВ КНИГОВЕЗЕЦА

1986, 6 септември

Приятелю [1],

Като щом [получите] писмото ми незабавно да изпратите Са[вата] в Лясковец при Марин Станчев, който ще се обади на бай Тодор да дойде без друго в Галац, а преди да потегли, да отидат да повикат и от Трявна един, и от Сливен, а който ще дойде от Трявна, нека повика и от Габрово един, когото познава, ако има някой от Търново, и той нека дойде.

Господин Христо! Да забележите на Савата добре, да им каже, че трябва на 25 септември да се срещнат в Галац без друго, както и вие ще бъдете, без друго, и като пристигнете в Галац, да се оправите при Казак Георги [2]. Така също ще забележите и на другите, а пък аз ще стоя да чакам в Турну Мъгуреле. И който пристигне по-напред в Галац, да ми телеграфира до Данаил Хр. Попов.

Ле-ки

1. Христо Иванов („Големия Христо“), временно книговезец в Русе и преминал вече в Търново на същия занаят.

2. Георги Карловски.

ОРИГИНАЛ

Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

В книгата си "Васил Левски - живот, дела, извори", том I, 1929 година, Димитър Т. Страшимиров представя само текста на Васил Левски (приведен по-долу с две малки корекции от мене). Тук даваме и текста на Димитър Ценович, който предхожда този на Дякона. Като първоизточник Страшимиров е посочил „Н. Б. II. А., п. 60, № 8006 ".

(Павел Николов)

ПИСМО НА ДИМИТЪР ЦЕНОВИЧ И ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ПАНАЙОТ ХИТОВ

Букурещ, 13 май 1870

Господин Панайот Хитов,

в Калараш

Дохожда господин Цукич, сръбски посланик, и ми каза да ви пиша, че получил отговор от Белград за вас и казват, когато щете, можете да отидете. Затуй ви давам на знание [и] ви поздравявам.

Ваш приятел

Д. Ценович

Казал ви бях да не пишете на Ковачев [1] вече нищо. Ето сега от десет дни насам два пъти ми пишат от Т. Мъгуреле, че бележат в него съмнение като предател, което потвърждават от Свищов два пъти устно и писмено.

В. Левски

1. Х. Т. Ковачев живее през това време в Турну Мъгуреле. Кореспондира често с воеводата и после сам иска сведения от него за Левски.

ОРИГИНАЛ

Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

Някои съвсем основателно наричат този документ "чернова" и вероятно имат право, защото текстът не е подписан и не оставя впечатление да е завършен. Въпреки липсата на подпис, почеркът е несъмнено на Дякона. Писмото тук (с малки мои корекции) е публикувано според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", том I, 1929 година. Като първоизточник Страшимиров е посочил „Н. Б. I. А., п. 60, № 8110".

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ

Г-н редакторе на вестник Сво[бода],

Питаш ме как върви работата в Българско и накъде сочи? Като ми казваш още, че вънкашните уж свободолюбиви г-да европейци [на] всяко събрание отваряли въпрос и за нас, българите, да ни се дадат и на нас правата като на всеки народ. Тия думи от тия свободолюбиви г-да често били предлагани на тур[ското] пра[вителство]. Но не хващали думите им място за това, за- щото народът уж не показвал знак, че иска да бъде свободен.

Още личи народът най-добър живот живее с турчина и обича царя си. Отвсякъде ударени са и печатите! На тия въпроси отговаряли някои си, като показвали на 67-ма и 70-та година на четите, които се явиха по планините на България, а тур[ското] пра[вителство] отговаряло: тия са хайдути, побягнали из апсаните (затворите - бел. П. Н.) и пр., които са [се] събрали във Влашко и преминават насила да повдигнат народа, а народът, като си живее спокойно, гледа хладнокръвно на тия появени чети и не взема участие.

ОРИГИНАЛ

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

Интересното в това писмо е, че когато дава препоръки за печата на т.н. Привременното правителство, Левски не използва христоматийното "Свобода или смърт", а "Смърт или република"; по-нататък думата "република" е вплетена и в паролата, описана в края на писмото.

Писмото тук (с малки мои корекции) и бележките към него са публикувани според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", том I, 1929 година. Като първоизточник Страшимиров е посочил „М. Сб. кн. XVI и XVII, №1, стр. 758. Н. Б. Арх. К. Цанков".

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ

Господин Драгомирчову

Т. Мъгуреле

Братовче Драгомирчо!

В Т. Мъгуреле

Сторете добро и направете така, както ви пиша: прочетете и двете, запечатайте ги, и нека се изпратят на мястото им [1], защото така трябва. С тия последните ни писма или ще завържем работата ни дотук с тях, или ще следва. Нужно е, като на такива хора, да им се каже напоследък подробно нуждите ни за народа; че и те са били спънката на всичките ни работи. Това ще ни бъде за факт пред народа, че ние не сме били криви, а те! Предлагали сме им, молили сме ги, а не са щели, или са работили по свое знание, а не по наше искане.

Братовче! Радват ме приятелите като ми казаха за теб и за бай Йованица [2], че ще се турите в работа, доколкото вече можете. Приели сте да направите печата, нека е голям колкото един бешлик; в средата лъвче с корона; из устата му: "Смърт или република"; наоколо "Привременно българско правителство в България". Насърчавам ви че, работата ни засега в Българско е така: да търсим средства да си купим от по-чистото оръжие пушки, до четири-пет хиляди; и Турция ще сгромолясаме завинаги, и на място ѝ да възкръсне България, с пълна свобода. А откъде и как ще ги пренесем, това ни е май е мъчничко! Но добър е Господ, веднъж да се сдобием с пари. Като бъдем вече готови да купим горните пушки, в същото време ще ни трябват хора, които да познават що-годе военната тактика. Ще намерим воеводи, но не учени, а юнаци за извън градовете, като за по планини, друмища, села и пр., а за в градовете трябват по-учени, що-годе да познават военната тактика и дисциплина. Да знае кои улици да затвори и кои да отвори, кои и какви къщи трябва да осигури за профиловане срещу всякакви противности, каква форма трябва да даде на шанца, който ще обикаля града според местоположението му, ако има реки, блата, гори, шумести места! Все трябва да знае срещу горните как да се разположи; такива младежи имаме, които познават отчасти, дето сме учили заедно с тях в Сърбия; а всичките искат да умрат за Българско! То не можех да кажа, това е ваша длъжност да се поразходите поне с писма по Влашко, и ще ги намерите всичките, защото има та [3], и не знаят какво се прави в Българско.

Ония, които искат да умрат за Отечеството си, предизвестете ги да бъдат готови, че като дойде време да ги повикаме, ще им назначим и мястото, за къде да тръгнат; като ни забележите имената им, които ще бъдат готови, вие сте приели, братовче, тая за вас много и свята работа с бай Йованица. Радвам ви се и Българско ще ви награди. Поздравявам ви и ви целувам отделно от другите, братовче Драгомирчо и бай Иванчо! От днес да имаме кореспонденция под знак, така - (на снимката на писмото знакът не се вижда - бел. П. Н.).

1871, 5 февруари

Ваш Драгню

Д. Р.

Кога бъде да ви изпратим пратеник, ще ви напише тия две главни букви и ще ви пита: "Какво значи, г-не, това?" Отговор: "Добро, речи, т.е. да живее републиката". И пратеникът ще каже: "Да живее". И вие ще повторите да кажете: "Нека живее".

Тая лозинка (таен знак, парола – бел. П. Н.) само ти да знаеш, че за теб е, Драгомирчо, отрежи я от писмото и тогава дай на комуто щеш писмото да го прочете.

Същото ще бъде и от теб за мен.

Запечатайте ги, не с твой печат, с друго нещо.

БЕЛЕЖКИ

1. Става въпрос за две писма (бел. П. Н.). Едното до Панайот Хитов в Белград, другото до Филип Тотю в Одеса.

2. Данчев.

3. Защото може и да има такива, които желаят да дойдат, а не знаят.

ОРИГИНАЛ

Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

Писмото и бележките към него са публикувани според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", том I, 1929 година. Както сочи и бележката долу, оригинал не е намерен, текстът е известен от препис, станал достояние на изследователите през 1884 г. Като първоизточник Страшимиров е посочил „Н. Б. II. А., п. 60, № 8010; Арх. т. I, № 1, стр. 15".

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЧАСТНИТЕ РЕВОЛЮЦИОННИ КОМИТЕТИ

Аз вчера приех писмо от фил. тт. [1] от Одеса, който ми разказва, че там се е отворило правителствено училище и се приемат деца и българчета от 14 до 18 години, които се учат и излизат офицери. Само трябва да имат средства, за да имат най-малко по 1 или 1 1/2. м-ца [2] на месец от родителите си за потребни негови разноски и когато излезе свършен, да има пари да си купи дрехи офицерски и после правителството ще му дава заплата месечно по ... рубли и ще бъде свободен да отиде където иска и на което място ще е на служба, откакто свърши термена към правителството от пет години. Очаквам колкото може по-скоро вашия отговор и съм ваш като брат.

Хаджи Ахмед сар чизмели Кармазъ [3]

БЕЛЕЖКИ

1. Филип Тотю.

2. Минца - 10 франка златни.

3. Шифровано писмо (през рязана хартия), дешифрирано и преписано от В. Платнаров, оригиналът не е у нас. Самият шифрован текст носи дата 10 февруари 1871 г., Никопол. Навярно писмото е било написано в няколко екземпляра и разпратено на разни страни, затова е и без определен адрес. Преписът е заварен от Хр. Загорски и В. Платнаров в Карлово, 15. IV. 1884 г.

Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

Писмото (с мои поправки съобразно оригинала) и някои бележки към него са публикувани според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", том I, 1929 година. Това писмо е особено ценно с изключителния си идеализъм (романтизъм), недостижим по никакъв начин в днешна България, колкото и да се кълнем в заветите на Дякона; тук е и знаменитото изречение: "Ние сме жадни да видим Отечеството свободно, па ако щат ме нареди да паса и патките...". Като първоизточник Страшимиров е посочил „Ф. Тотю - от Ф. Смидов, стр. 504; Н. Б. II. В. п. 4, № 432 ".

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ФИЛИП ТОТЮ В ОДЕСА

Получено 23 март 1871 г. [1]

Брат Филипе в Одеса

Питате бай Йованица (пишмиш), който се намира днес в Т. Мъгуреле, в писмото си, което ми и съобщиха, та при всичко друго и за мен къде се намирам и какво правя. Когото и аз по-напред питах за вас къде се намирате и какво правите чрез същия приятел български. Чрез него ще се разбираме чак докато спосрещнем [2] сред Българско, където съм днес. Вие пред друг никого няма да откривате за мен де съм и какво работя; освен с горния приятел и г-н Данаил. Чрез тях ще се разбираме какво сме извършили и какво има да вършим. Аз вече освен това писмо няма да ви пиша друго направо и с моята си ръка. На горните като пиша и те ще ви съобщават, а вие можете всеки път да пишете, но все през горните; само истино, защото ще провождаме хора със знак да ви видят работата очевидно; също и вие можете да пратите, за да се уверите очевидно. Засега друго няма да ви отбелязвам, като знам, че трябва да са ви писали горните подир вашето писмо за всичко подробно. Как стоят работите ни, които правим с най-добри опити и питания от по-многото градове.

Сега ида да ви посрещна думата в писмото ви, дето казвате, че с Божия воля през лятото да се развява българският лъв в България. Сега като ви се предлага , докато не е дошла работата, и каквото има още да работим, пък и хората, с които ще захващаме най-напред, се пръснаха от местата си, където живеят, кой по Влашко, кой по Сърбия, в Добруджа, остават само старците и жените. Освен и нашата най-сгодна сполука за захващане е зимно време. Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана. Но революцията на място, после идват главните пътища и подир тях селата, па после горите. Виж сега, не ще ли ни помогне зимата, която ще отегчи пътя на войската, а решително на артилерията и конниците, които са най-яки и сигурни във време на революция. Без тях султанът е мъртъв и ние сме господари вече.

В студено време чадъри (шатри - бел. П. Н.) не може да разпъне на полето, в обсада град или логор (лагер – бел. П. Н.) не може да задържи ни ден. Същата смърт е и на пешаците, защото докато се свести войската да пристигне в пет-шест били и десет дни, в това време ние местата, които ще бомбардираме, в околността [на] селата, според местоположението им в четири-пет дена ще можем да ги пренесем в града или на мястото, където сме по-яки, с всичката им потреба, а селото на огън. Тогава в оня студ къде ще намери хляб, слама, покрив за себе си и за конете, че тия в един ден, ако му се несполучи, да няма откъде, то им е свършена работата. Па макар и сити да са, в онова време и оръжието си не могат да употребят, защото ние ще гледаме на благовремие да нападаме! Нам всичките ни нужни са при нас - било в града или на село. Ще бъдем и заякчени с фортофикаторни укрепления, колкото вече познаваме. С материала сме богати навред из Българско, който ни дава средства. Само ако ден напред от неприятеля се съвземем. Инак много мъчно, може би и съвсем напусто.

Приятелю и брате Филипе! Ние, дейците, сме си посветили живота за Отечеството, да работим за толкова милиона народ. Трябва да се мисли зряло, да не изгубим и сега. Правило се е, захващало се е, трябва да взимаме опити, па и да се съветваме едни други и да се слушаме, да избягваме даже и най-малката гордост, да не присвояваме за себе си нищо, но да го отдаваме на народното ни тогавашно свободно решение. Всеки каквото заслужи, то не му се изгубва; било каквото добро или зло. Особено ние, които до смърт сме се решили и после освобождението ни да служим на отечечството, не ни трябват такива глупости.

Ние сме жадни да видим Отечеството свободно, па ако щат ме нареди да паса и патките, не е ли така? По мое мнение е така, най-право и човешко. Аз не гледам на днешните ми страдания и оскъдности във всичко, нито всекидневното ми преследване от полицията, от град в град, по селата и кърищата, па и от самите изродици български, нито пък казвам, че от края на работите ни досега съм бил способен при такива страшни и мъчни времена, а сега защо да не съм аз на еди кое си място, ами еди си кой наготово! Напротив, ако му сече главата повече, трябва сам да го поканя на мястото си, пък аз да гледам друго. Нека по-долно . Историята ни няма да прикачи заслугата ми другиму.

Всякак се случва, на всичко трябва да бъдем внимателни умно! Има много по-умни, но страхливи. С такива се постъпва другояче: такива трябва да бъдат около нас да се съветваме с тях, пък ние да извършваме, тогава заслугата ни е равна, защото и те без нас не могат, и ние без тях. Това, брате, трябва да ни бъде винаги в ума, та да даваме пример. Ние ако бъдем такива, тогава никой не ще смее да възгордее себе си, за да се раждат вражди помежду ни, от каквито е пропаднало Отечеството ни, имаме хиляди примери.

Щял да дойде някой си по някакво вишегласие, право или криво, да ми вземе онова, което съм заслужил. Да му е просто! Аз съм се обещал на Отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв, там нека съди народът, а не да давам глас за себе си: това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо.

Какво искам повече като гледам Отечеството си, че ми е свободно? Такова нали ми е предначертанието днес за него? Не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко. Това трябва, на всеки работник български да даваме такова предначертание; и тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво, като едничка държава в цяла Европа. И начесто трябва да се съветваме ние, дейците, щом спазим един другиму грешките си, защото всеки бърка, па не може да се съввземе . На драго сърце трябва да обичаме оногова, който ни покаже грешката: и нека той ни е наш приятел.

Приемете братското ми поздравление и ви целувам искрено, да бъдем докрай в единомислие.

С вас единоборен В. Левски

1871,1 март, от Българско

Из еди-деси пак вие чрез горните

БЕЛЕЖКИ

1. Бележка на Филип Тотю.

2. Се срещнем.

ОРИГИНАЛ

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

Писмото (с малки мои поправки) и някои бележки към него са публикувани според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", том I, 1929 година. В това писмо Дякона очертава два основни проблема: предпазливото отношение към сръбското правителство ("трябва да бъдем осторожни") и нуждата от пари за организиране на въоръжената борба ("парите са водител на всичко") . Като първоизточник Страшимиров е посочил „М. Сб. кн. XVI и XVII, № 2, стр. 760; Н. Б. II. Б., п. 102. Арх. К. Цанков".

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ

Азис Рушидооглу Небоолу [1]

Писмото ви от 23 март 1871 г. с Муратооглу [2], който на отиване при вас, намира същото писмо в Плевен; и друго пак от вас от 1 април все с Муратооглу, които получих на 6 април. Първото от 23 март. Съдържанието му е в три книги. Като свършваш писмото си, пак обръщаш от другата страна и бележиш: „Приех от Л. К. писмо и пр. с дата 24 март 1871 г. Същият.“ От писмото ли му взимаш тая дата? По-отдолу пак: „На 25 или 26 ви писах чрез Дим. и вярвам, че сте го приели?“ И оттук нищо не разбирам, а по-надолу 33 наполеона, че сте ги приели, и да проводим добър човек за книгите, това разбрах. Отстрани бележиш друга дата от 31 март 1871 г. - и това не разбирам. Преди тия две писма имам по-първо от 9 март.

Събрали сте се, намерили сте за нужно да се проводят трима души до сръбското правителство, щото да се разберем искаме ли в едно време с тях и ние, кой с каквото може, да избием господаря си, който ни е заял, и иска му се да ни дояде с жени, с деца и с всичкия ни имот. Или не? [3] Ако те не искат, то нас няма кой да ни спре. Господа и братя еднодружинни, и ние от Българско подписваме за това, което сте намислили за добро; и хората ни, които ще бъдат за там отредени, и тримата да бъдат хора с най-добри качества от всяка страна! То е така и нека бъде; само засега не може. Чак тогава [4], когато съберем и четирите на Българско в едно; и [5] направим прописат си [6], та да видим какво имаме пред нас, тогава хора да изпратим в Сърбия е лесно; и тяхната работа е с две думи да се извърши. Ако сръбското правителство отговори истинно; ако ли мисли то с комедии да постига целта си, т.е. с лъжи и предателства, като вече ще узнае добре от хората ни нашата работа, тогава ще отсвирваме [7], срещу което трудно се приварюва [8]. Нали пишете, играем с живота на 7 милиона българи, трябва зряло да се постъпи; та да бъдем с що-годе поне приготвени, за да можем да посрещаме, ако ни се случат някои трудности [9]. Имаме близки примери доста, които са ставали с нас още от 62-ра и досега; мнозина са били бити от нас и затваряни; и аз през 68-ма бях затворен в Зайчар в тъмницата, защото съм бил проповядвал на тамошните българи да умират за българщината си, че им е отечество. И още, че съм им показвал по кой начин да се хващат на оръжие и как да преминат границата, за да не се компрометира Сърбия. Беше показано също на тамошния началник как пазим тяхното правителство да не се компрометира; а той не искаше да чуе за верността към тях. Ами [ме] затвори, като ме заплаши още, че щял да ме даде в робияшите [10]. На всеки са известни от 62-ра до 68-ма техните пречки на нас, затова трябва да бъдем осторожни (внимателни - бел. П. Н.) във всичко, като имаме за огледало и примери доста.

Че ако сръбското правителство не [е] вече такова, каквото е било досега срещу нас, тогава ще им опростим всичките грешки и сме вече братя. Това да излезе така, т.е. да ни подадат братска ръка. И пак трябва да бъдем по-напред с що-годе приготвени отвътре в Българско, защото на истината не трябва да вярваме чак докато не се сложим в действие на бойното поле. Както не вярваме и на самите наши дейци във всичко чак до оня ден!.. Братя, размислете пак хубаво, че доста сме лъгани от хората, пък и от помежду нас си, и сме отлагали от година на година. Сега сме се заловили както трябва на работа, нека да съберем и пари, и тогава ще видим какво ще работим; парите са водител на всичко; тогава знаем и за какво да говорим.

За принасяне на пушки аз имам наум два начина да можем да се сдобием с тях; колкото оръжие ще можем да купим наведнъж, да си го принесем, защото по-малко опасно е, че лесно може да се улови. През Сърбия е трудно да се сдобием с оръжие, каквато свобода и да ни даде правителството. Приказваш ми ти. Пишете иа Одеския [ни] комитет още да не мести оттам оръжието никъде. Повтарям ви: като съберем пари, доколкото ще сме в нужда в началото, ще дойдем заедно с отбрани хора в Сърбия първо при вас и тогава има да говорим много; защото аз ще отида с тях в Сърбия, но няма да се показвам на правителството им; и пак ще се върнем заедно при вас; а какво ще правя там, ще говорим, когато дойдем.

Сега кажете откъде по-скоро да намерим пари, защото досега съм работил без пари и затова едва се вижда работата ни. Сега да стана с по-верните си юнаци и да тръгна чрез басканлъци [11] да събирам пари е хубаво, защото знаем кой трябва да се нападне, ами ако паднат от нас мъртви, какво правим без тия хора, може да паднат и най-добрите ни, без които не може да се работи. А пък ако падне не дай Боже някой ранен и го уловят и изкаже всичко, какво правим вече, мъки са. Недейте бърза; ние трябва повече да бързаме, защото свърталище нямаме никъде постоянно; нашите хотели са сламарниците, но понякога и те ни се виждат твърде тесни. Засега друго няма какво да ви пиша. От днес работата ще ни е да търсим пари. Побързайте да съобщите писмото ми и на Каравелов, като му забележите да подпечатат колкото ония книги, толкова и записки, че без тях не може. Но и вие бързайте с печата; че колкото разноски станат за печатането на книжата, опишете ни да ви ги внесем. Ето ви с приносящия на писмото дано поне печат ни изпратите. Тоя мъж Д. П. П., препоръчвам ви го един от най-искрените ни. Кусурът [от] парите ви изпращам със същия. Засега оставам отдаден на умно-безстрашния висш глас.

Приемете поздравлението ми всички, като ви целувам братски.

1871, 11 април, Търново

Ефенди Аслан Дервшиооглу! [12]

Да [13] разясните на Каравелов за билетите, които ще се дават на всеки според указанията, които ще се поднесат на човека. [Нали] така казват указанията от Привременното ни правителство, че кой колкото жертва, ще му се даде билет [печатан] срещу дадените му пари, и [един знак] от Привременното ни правителство. Затова колкото са ония листове, толкова трябва да бъдат и печатаните билети.

Никакво писмо от Киселски досега нямам, пък и за Панайот войвода нищо не ми пишете, къде се намира и какво мисли; ще бъде ли с нас? Тръбицата, карабината и една част от книгите донесе [ми] ги Муратооглу. Васил Гложенчето и Васил Тетевенчето са в селото си, от тях нямам досега още никакво известие; така ще поздравите бай Ангел. Прибързайте горните билетчета да се напечатат, че и аз да върша по-скоро. Като обиколя Българско, ще ви дам рапорт колко юнаци имаме на пръв позив. Сега гледайте за билетите, че чакам.

БЕЛЕЖКИ

1. Киряк Цанков бележи, че това е лицето, чрез което Левски е изпращал писмата си до Л. Каравелов и Д. Хр. Попов. (Предговор към 23 писма и бележки на В. Левски, София, 1900, стр. 4). Това не е точно. Писмата са отправяни чрез Плевен (Анастас П. Хинов, брат на Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле.) Анастас ги отправя чрез Никопол за брат си, а този последният ги отправя на Л. Каравелов в Букурещ. Всички бележки по писмата на Левски носят почерка и белега на Д. Хр. Попов, както всяка кореспонденция днес носи щемпела на онези станции, през които е трябвало да мине.

2. Марин поп Луканов.

3. Или сърбите не искат?

4. Би могло.

5. Когато.

6. Опис на хора и въоръжение.

7. Ще страдаме

8. Трудно се поправя подобна грешка.

9. Да си помогнем, ако ни се случат трудности.

10. Принудителна работа (робияши по сръбски).

11. Нощни обири.

11. Нощни обири.

12. Бележка на турски към подписа.

13. Оттук до края преписка отвътре на плика.

ОРИГИНАЛ

Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

Писмото (с малки мои поправки) и някои бележки към него са публикувани според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", том I, 1929 година. Снимка на оригинала няма, писмото, както говори и бележката след текста, става достояние на изследователите като препис, направен от Васил Плетнаров - наш националреволюционер от Карлово, който след Освобождението се жени за племенница на Васил Левски. В това писмо е известното изречение: "Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме". Като свой източник Страшимиров е посочил „Н. Б. II. А., п. 60, № 8001.; Арх. т. I, № 1, стр. 15".

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ФИЛИП ТОТЮ

В еднодружний ми брате Филипе! В Одеса

Съчувстваме ви за това, че ни подавате ръка оттам, за да работим в едно! Бог нека е напред и име българско да е войвода.

Сами или с още някои родолюбиви българи, предлагате ни в писмото си тия две главни предложения, т.е. подписи от всичко българско, и печати за захващане на революцията зимно или лятно време. В тия две главни предложения са за нас в Българско живот или гроб. За първото, което вие ни предлагате и искате по-скоро, та чрез Н. М, Тошков да помолите Негово Високо Императорско величество за помощ, за което сме уверени, че без друго ще ни помогне, дай Боже да помогне и да подпише поне за нашата република; ако техните републиканци гони и наказва до смърт в окната. Брате! Тук за тоя ми предмет да не се съмнявате, че аз противостоя на мнението ви! Не! Няма и да ви отговарям, докато не се забележат именно кои са и откъде са тамошните родолюбци, които дават глас за тоя най-деликатен и важен предмет, който е като център на всичките други наредби; защото като се предположи, води всички други след себе [си] и сме в ръцете на прегледача [1].

Брате! Ние не отказваме помощта и от дявола, но имаме и предначертание, затова и вие побързайте, както ви пиша по-горе, та да побързаме и ние към вас с нашето мнение. Ако ли никой не подпише, както казваме и останеш ти сам, тогава има пак какво да приказваме.

Сега идвам за втория ни предмет, който не се реши между теб и мен, а остава за следващия ден да се реши по вишегласие от БРЦК в България с вас заедно; зиме или лете (да се вдигне въстанието - бел. П. Н.)?

В първото си писмо дадох мнението си, че трябва зимно време. Като съм убеден твърдо за мене си, пресметнали сме и тук-там преди няколко и още наши по-разумни и са казвали истината тогава е време, но пак не смеем решително да кажем, въпреки че сме убедени, че тогава е спасението ни, защото губи значението си Централният ни комитет, който трябва да подпише. Пак аз в първото си писмо дето изрекох на вас е срещу писмото ви на г-н Иваница Пишмиша в Т. Мъгуреле, в което излагате да пренесете триста хиляди пушки от Одеса във Влашко, че да преминете през лятото в Балкана. Правилно ли е да решавате сами като знаете, че и в Българско се работи? Мисля, че не! Ето сега ми казвате в писмото си, че сте идвали на разговор с някои си родолюбиви българи и на въпроса ви отговаряли: защо в 67 и 68-ма не взеха българите участие с четите? Ето че те си остават глупави на това питане, а българите много хубаво направиха, че не се подлъгаха подир четите, обязанността (задължението ми - Бел. П. Н.) беше не да бунят народа, а да свикват от градовете и селата умни хора и да им показват как трябва да се приготвят, та като им се даде знак за революция, да бъдат всички готови. Това, брате Филипе, ако си забравил да им кажеш на горните господиновци, то аз имам и закона в пазвата си от 67-ма, а и всички войводи изпълниха ли както им налагаше законът, то не ни е засега работата да говорим, а искам да докажа на горните ни родолюбци, че българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да принесат полза на руския цар, пак за тях си, щяха да изгубят най-добрите си юнаци, на които в ръцете стои българската свобода, пък тогава нека отсвирва [2] България чак до един век още. Това така доказвам на нашите родолюбци, за да престанат от ония бърборения. С факт имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя без да знам в 69-та, препоръчан единият от одеските българи за добър помощник на българите; пък не излезе така. Улових му няколко шарлатанлъци и хайде откъдето е дошъл. Кога стане нужно, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме!!

Брате Филипе! Чакам на това писмо отговора ви, че тогава ще се разберем как и какво ще работим.

Приеми искреното ми поздравление и оставам докрай с вас, за свобода чиста или смърт.

1871, април 18

В. Левски

От Българско, член от БЦК

В България

БЕЛЕЖКИ

1. На арбитър

2. Да тегли.

3. Пак копие от оригинала е запазен у Платнаров. Левски е означил подробно: „Из Българско; член от РЦК в България", за пояснение на Филип Тотю, който не е осведомен подробно за съществуването на Р. организация. Под първата страница на копието стои бележка с инициали З. С. (навярно З. Стоянов, чийто почерк напомня). Тази бележка, която веднага ще цитираме, се отнася към името на Н. М. Тошков, споменато, както видяхме, в текста. Бележката, прочее, гласи: „Тошков е искал някоя [орден] св, Ана на шия“ - една закачка, често употребявана от 3. С. и даже твърде фамилиарна сред известни партийни среди навремето си, като стрела срещу русофилски противници. - Архивът на Ловчанския централен комитет, към който това копие е било присъединено после, беше запазен като по чудо при залавянето на Левски. Същият бе след освобождението предаден - както е известно - от Н. Цветков на 3. С., след чиято смърт биде чрез Н. Б. откупен от неговата вдовица. (Срв. Архив на Възраждането, том I, 1908, Предговор.) Левски сам пазеше копие (чернова от по-важните си писма), но оригиналът как е попаднал в случая в ръцете на В. Ив. Платнаров - това не можем при днешните условия да обясним. Преписът ще да е снет по поръка на 3. С.

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

Писмото (с малки мои поправки) и бележката под него са публикувани според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", том I, 1929 година. Текстът говори, че Дякона замисля бъдещото въстание не като стихиен бунт, а като поставено върху основите на военната стратегия и тактика. В това писмо срещаме и твърде интересното наставление: "писмото ми да не се разпечатва" - някои комитетски хора наистина са разпечатвали и са четели писма на Левски, въпреки че не са били предназначени за тях. Като първоизточник Страшимиров е посочил „М. Сб. кн. XVI и XVII, № 3, стр. 762; Н. Б. II Б., п. 102. Арх. К. Цанков".

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ

Азис Рушидооглу! Небоолу

Приключените като разгледате добре, съобщете ги и на Каравелов и после всяко на мястото му. От това, що пиша, засега няма какво друго. Пък вие по-скоро с кръста (печата - бел. П. Н.) и записките от Каравелов, че стоя на едно място, останах и без крайцер (дребна медна монета - бел. П. Н.) в джоба.

Войнишките правила ги искам преведени на български, но напечатани. Първо да се сложи да се печата фортификацията (тук и нататък: подчертано от Васил Левски - бел. П. Н.) и тактиката с фигурите (образите), без друго е нужна от всичко най-напред. После всички други: полска служба, логорна (лагерна - бел. П. Н.) служба, вътрешна служба, и пешячко (пехотинско - бел. П. Н.) правило. Фортификацията, точно с всичките ѝ образи, най-добре може да се преведе от руски на български. Нека Каравелов се задължи да пише в Одеса, или дето знае, че може да се намери някой да ги преведе по-просто [на] български, на когото ще заплатим. Също и другите да се преведат на български. Че ако не могат да ги напечатат, нека ни ги изпратят ръкописни и ние ще се помъчим да преписваме както са, не може иначе.

Твой братовчед

Ефенди Аслан Дервишооглу

1871, 26 април, Българско [1]

Чрез когото ми пишете, да му забележите в плика си: писмото ми да не се разпечатва. Трябва да имаме наум, че от днес за утре времето не е за вярване.

БЕЛЕЖКИ

1. На арбитър

ОРИГИНАЛ

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

Това писмо отново извежда на преден план неща, които вече сме срещали: предоставяне на напечатани "войнишки правила" с акцент върху "фортификацията", по-скорошното изготвяне на печата на вътрешната организация и внимателното отношение към хората, които искат да работят за делото ("днес е човек, а утре магаре"). Най-интересното в писмото е обаче, че в него Дякона си прави кратка самооценка ("да ви кажа за мене си"). Относно знака "?" трябва да имаме предвид, че в повечето случаи Левски го използва като удивителен, а не като въпросителен знак.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ

Азис Рушидооглу! Небоолу

Завчера на 26 ви писах, писах и за Одеса, и за Джуро, и за двете писма ви бележих да ги разгледате, после да ги съобщите на Каравелов, и ти там всяко на мястото му. Писани бяха първо до вас да ги гледате, после Каравелов и тъй нататък. Приносящият му се не случи пътят [му] през вас да мини, но инак, през Каравелов на вас. Сигурно трябва да сте ги получили.

Във вашето имахте бележка за Каравелов, да прибърза с билетите и войнишките правила да се препечатат на български. От тях по-първата е фортификацията, за която дано намери Каравелов кой по-способен да я приведе на чисто български с всичките ѝ фигури (образи). Същият може да задължи пък г-н Киселски – той да намери та от руски на български, защото нашата фортификация, дето сме я учили от сръбски, няма вътре всичките ѝ образи, без които се не бива. Който би положил тоя труд, ще му заплатим колкото му се стои (колкото му струва - бел. П. Н.) и вий с кръста (печата - бел. П. Н.) прибързайте по-скоро, че времето ни спори (напредва - бел. П. Н.), па и като прехвърли време без работа, отива още и друга година.

Бележка: ако би се случило да ви пита някой устно или писмено как отиват работите с вас във Влашко и как трябва да работим или как се работи в Българско? Бил из Влашко, бил из Българско, на това строго да бъдете внимателни. Ако рече някой: аз искам да работя в Българско, а трябва да имам, по какво да ми вярват? На това ще му отговориш: ако си човек за работа, кажи си името и от де си? Па си иди в Българско, че там имате човек, ний ще му пишем да те разгледа по-напред, па ако си за работа, той ще ти даде работа. Така ще съобщите на нашите хора да постъпят, щото да знаем къде ходим. Още да бдите, да не би се случило някои хъшове да съставят някоя чета, че да преминат за в Българско! Това да ви е за първа длъжност.

Препоръчвам ви един път наш човек, че после дошъл пак уж от наша страна, да му не вярвате без знак, колкото пъти и да дойде. Имаме пред очите си доста! Днес е човек, а утре магаре.

Да кажа за мене си: вий сте ме мисля познали твърде добре, че аз днешен не сам в работата си, а от 61-ва, от тогава и досега, малко много в това съм се занимавал и работата ми ме е срещала [с] всякаква тюрлия (с всякакви неща - бел. П. Н.) и не може да ме отвърне да работя за други или да ме отчае да гледам своя си интерес? Ако не знаете, питайте и научете се добре, че ако ме вземате за вярване пълно, тогава знам, че и думите ми ще бъдат истинни във вас. Трябва изпит. Какво! От г-н Киселски никакъв отговор, да не бъде му (да не би да му е - бел. П. Н.) пропаднало писмото? Ами от Панайот? Поздравете го.

Ваш братовчед  

1871 април 301 Българско Ефенди Аслан Дервишооглу

Отдолу има бележка на турски: Азис Дервиш Руше

ОРИГИНАЛ

Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

В това писмо е известната фраза "времето е в нас и ние сме във времето". Тук обаче я даваме с по-вероятния ѝ прочит: "времето е в нас и ние сме времето" (в оригинала четем: "....ние сме въ ремето"). Относно знака "?" трябва да имаме предвид, че в много случаи Левски го използва като удивителен, а не като въпросителен знак.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ПАНАЙОТ ХИТОВ

Българско, 1871, 10 май

Г-н Панайоте! В Букурещ

Писмото ти от 17 април получих го на 8 май. В съдържанието му нищо не разбрах, от каквото се надявахме, че ще ни явите без друго мнението си, па и какво работите и до де сте изработили точно и истинно? То не! Пишете: че ми се радвате на работите ми, като ме съветвате да се вардя да не би направим някаква погрешка, защото времената ни носят сега погрешки? Как си ми разбрал работите, че ми се радваш тъй сляпо? И как разбираш времето! Във Влашко и Сърбия или в Българско? За дето времето ни носело сега погрешки? Ако е за в Българско, то времето е в нас и ние сме времето; то нас обръща и ние него обръщаме; а колкото за извън Българско, днес не даваме ухото си на никакви техни обещания, пък да ни уплашат, не им вадим очите. Ще дадем ухо, ще направим едно метани, ще им заплачем още веднъж и ще свършим за всякога, и ако подпишат, ще подпишем и ние? Но чак тогава, когато се видим, че можем да устоим срещу злото им, което ако би ни направили. А една година щяло по-късно да бъде! Не се знае, па нека и да бъде, да не отиваме още кой знае колко назад. Войводо и брате Панайоте! Не сме ли са лъгали, и колко пъти? От тия хора, на които се надяват още някой и друг, от нашите българи? Не сме ли били чак до сега тяхна машина да си правят работата, каквато и още някои и други има да им мекеруват за жалост? Изгориха ни, те пак посяха между нас всякакви интриги и пак се не съвземаме? Затова ни и думат хората от отвън, че не сме били достойни още за такава наша свобода. С тая тяхна и голяма дума на нас ни е урок, че трябва по-напред да си понаредим работите отвътре, че подир да им се молим за по-голямото; и така е.

Сега какво да ти пиша, ка[к]то в писмото си пишеш, че твои някои планове и не можал си да ги караш по твое знание, и пак искаш да отидеш и да са върнеш в Румъния, па да гледаш оттам да преминеш сам си в Стара планина? Защо ще отидеш в Сърбия и защо искаш да дойдеш сам в Стара планина? От тия ти планове твои, ходене и дохождане, разбира се, че ни не вярваш, затова ни ги и не разясняваш. Следователно криеш се от нас, тогава и ние от тебе? А ако се не криеш от нас, тогава с просто сърце да заповядаш при нас и ще видим де и как ще се изпълнят твоите и нашите планове. Ако искаш да вървиш по нашето в Българско мнение и сърце, ти слез в Т. Мъгуреле при Данаил Хр. Попов. Там ще намериш работите ни в Българско, как вървят за сега и де сочат. Там ще ти прочетат всичките писма, че ако ти са хареса, върви с нас, ако ли не, то разкажете вие пък как по-добре мислите, че да разгледаме и ние вашите мисли, та ако одобрим, нека вървим наедно. Инак ти сам да избираш планове, та да ни представяш на народното ни вишегласие тук в Българско, дето вече от ден на ден зима корен Привременното ни правителство и вие не искате да чуете неговия глас, тогава то ще стои против вас? Срещу което трябва умно да размислите, дето между такива противности какво е ставало и до де ни е докарало. Та ти като чист българин и умен войвода гледай ти ли трябва да вършиш по народното вишегласие, както е избрало, или милиони хора след една глава.

Дай Боже съгласие и любов, първо между народните ни главатари, пък име българско нека е войвода. Докрай нека бъда твой брат и байрактар, ако си и ти с нас до смърт.

От писмата ни при г-н Данаи ще разбереш каква искаме да бъде нашата свобода. Та и вие с второто си писмо дано потвърдите и да чуем из вашите уста, че речеш: чиста свобода за българина и всекиму своето. Ако тъй държите с нас, да живеете и вие.

Проклет да си в българското име, ако ти само извлечеш нещо из писмата ни и кажеш другиму, докато не ти са е позволило от Привременното правителство из Българско. Нищо? Ако ти не щеш да вървиш с нас, ако ти намериш за добро, че трябва да знае еди кой си, то по-напред трябва да явите, че какво намери вишегласието за добро, така ще бъди.

Дано до смърт да бъдем братя и в един глас.

ОРИГИНАЛ

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

Данаил Христов Попов (1840-1909) е български национален революционер, на когото Дякона има пълно доверие: само на него Левски разрешава да отваря писмата му (макар че го правят и други, без разрешение) и да ги копира. На него Апостола възлага и задачата за изработването на печата на БРЦК. Относно знака "?" в писмото трябва да имаме предвид, че в някои случаи Левски го използва като удивителен, а не като въпросителен знак.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ

1871, 10 май

Азис Ръшидооглу! Небоолу

Завчера на 8-ми същия месец получихме през вас писмо от П. Хитов и от Йордан Попов от Бялград. Пък ти не си имал време да ни пишеш нищичко. Та не знам получил ли си писма от Каравелов наши с дата 25 април и друго от кардашлъка (брат - бел. П. Н.) ти направо до вас, с дата 30 април.

Какво стана с револверите? И кога ще се пренасят и как? Тук момчетата взеха да мислят какво става, та са забавиха? На Йордан Попов в Белград защо му не сте писали, че аз ви съм препоръчал на него! Ами да миела от де и как се познавате, та му пишеш за пушки? Па и защо да му пишеш, че и на вересия могат ли да се вземат? Кой ви каза и за одеските пушки да го питате, могат ли се прине през там? Или и без тях да останем? Има време да се гледат за през Сърбия работите, само да видим как ще докараме ние от тук времето? Ако на нас ни уйдисва, вие нищо ни можете направи.

Днес тръгвам да пообиколя някой град-други и след 10-20 дена ще са завърна, и вия дано прибързате с печата да го изпратите, та да го намеря готов, защото без него работите ми остават назад, също и пари няма без него. Най-много за него сам чакал и седя на едно место, че накъдето и да отида, думите ми са тъмни (като не дотам вероятни) без него. Пък и той се не прави за месец? Ако е за пари работата, дайте ги сега от вас, че няма да ви ги забавим, също и на Каравелов ще плата, според както му пиша. Вземете думата ми за истина, какво (че - бел. П. Н.) няма да ви лъжа в нищо; ако сте ме взели вече в сърцето си, че аз днес или утре трябва да умра или да вляза в ръце (да ме заловят - бел. П. Н.), та вие може да изгубите? Не! Аз и да умра, има и други юнаци честни, които ще ви плащат за всичко, каквото похарчите за нас. Бързайте един сахат (час - бел. П. Н.) напред, че отива времето, от което мога да спечеля по-скоро и по-сигурно.

За мене писмо от днес нататък, когато ми пишеш, да забележиш на кардашлъка си, да ми се не разпечатва писмото, така ще пише и той, за да го изпрати, защото аз работя с нашите работници различно? Според човека работата му. Трябва да се вардим, че мнозина от днес до утре не са постоянни. Твоите писма да ги не държиш у вас и на всяко писмо, което пращам при вас другиму, да вадиш от него копие, че да го задържаш у тебе си; ако ти нямаш време да преписващ, то задължи другиго. И аз оставям копие на всяко писмо, защото ми са нужни, да съобщавам навред, да знаят какво пиша. Вижте с приключеното писмо на Панайот, та помогне и вие с вашите уста.

Твой братовчед

Аслан Дервишооглу

ОРИГИНАЛ

Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

Това е едно от така наречените "заплашителни писма" (има още два варианта) от името на Привременното правителство, с които се цели събирането на пари за делото от богати хора. Писмото е написано от Дякона, почеркът е негов. Подчертаването е също негово. Относно знака "?" трябва да имаме предвид, че в някои случаи Левски го използва като удивителен, а не като въпросителен знак.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ГАНЧО МИЛЮВ ОТ КАРЛОВО

Г-не! Ганчио Милюв, в Карлово

Не само до вас е!.. Но и до по-долна ръка – по възможност…Не нам!.. Но за Вас и Вашите деца и за нашето Отечество ще дадете завинаги.

За всичко, каквото ще видите по-долу, няма си приликата и мястото и срамота Вие (срамота е на Вас - бел. П. Н.) да Ви се говори.

Вие тук сте най-назад от всичките други градове и от по-многото села в Българско, от нашите общи и най-свети! Работи за човека, както го е създала природата, чак до смърт, да му бъде едничката грижа, има и благословението от Бога, да бъде господар с всичките си права! От когото му се налага и първата длъжност, да мисли за народа си! Да го извежда към даденият му път, ако е той налегнат от други, каквото сме ние българите, най-тежко и най-гнусно налегнати от проклетия агарянец! И търпим всеки ден мъки и гнусотии най-противни на човечеството и на свободата на съвестта!!! Която сега преодоля и преодолява.

На кого ли капят тия сиротински кървави сълзи!?. Дето ся леят всеки ден пред Бога, да ги избави от мръсните ръце! Които им грабят всеки ден из устата хляба! И мрат от глад!…Турчат децата им! – безчестят по-младите и дъщерите им!!!… Тия невинни не са ли наши братя и сестри!?…Или защо така?…Мислите ли, че ние оставаме невинни в това??…Не!…Никак!…ние …и най-много вие, чорбаджиите, не сте ли причината да стои това беззаконно и проклето зрелище през нас!?…Кому ли другиму има да се надяват горките!?…Кой ли не иска да ги грабне и да му робуват вечно!.. Дали кървавите им сълзи се не леят чрез Бога на нашите глави!?…Ако ние, техните братя и бащи, не скочим и да пролеем капка кръв, да избавим майките си, жените си, сестрите си и децата си, кой ли друг ще…!? Не сме ли ние техни братя и бащи, на които ще оставим вечен спомен! Като пролеем капка кръв за тяхното избавление!?… Пък те на нас не щат ли да вдигат паметници!?…не щат ли да ни забележат в историята, която ние възкресяваме и ѝ даваме нов век!?… Не щат ли да ни поменуват по всичките черкви в Българско, докато трае името българин!?…За това, гдето (че - бел. П. Н.) ние ще скъсаме веригите на България и ще извадим народа с благословението Божие от ада в рай!?… Не ще бъде така в наша България, както е в Турско сега… Всички народи в нея ще живеят под едни чисти и свети закони, както е дадено от Бога да живее човекът; и за турчина и за евреина и пр. каквито са, [за] всичките еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българина. Така ще е в наша България!… Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а царя и неговите закони, една дума - турското правителство, което варварски владее, не само нас – но и самия турчин.

В Българско не ще има цар, а народно управление и всекиму своето. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди, както българина, така и турчина и пр. Свобода и чиста република.

Тук, като ви показваме твърде мъничко от предначертанието от Привременното ни правителство в Българско, остава ни да Ви свършим чак като Ви видим за колко пари ще оцените гореказания ни вам живот. „Умному мало довлеет” (умният от малко разбира - бел. П. Н.).

Казахме Ви по-горе какво (че - бел. П. Н.) чорбаджиите спират живота на всичкия народ, забелязано е от памтивека, какво такова нещо да се извърши (че каквото и да се извърши - бел. П. Н.), стои в ръцете на младите, така щем и ние… Пък всичко да се удържи тайно, стои в ръцете на чорбаджиите и те ако са хора и приемат на драго сърце това свято дело, ние ще им кажем по кой път трябва да вървят, па макар каквито щат средства нека употребяват неприятелите ни. В чорбаджиите, казваме, стои тишината на всичкия народ? Гледайте! Че ще бъдете отговорни и пред народа и пред Бога. Близо е времето. И в Евангелието нали [се] казва: човече, трябва да работиш за народа си до смърт и всичко да жертваш за него. Там съм и аз! Ако ти умреш, нали и аз за тебе ся разпънах!”.. Гледайте сега приятели и братя! Ако щете да сте човеци и християни, вие ще разберете от малкото ни думи и ще дадете каквото ви се иска от Привременното ни правителство по означения ден и от тогава се забелязвате наши братя.

Ако ли Вие не искате и да чуете от това, каквото Ви се казва, то ще гледате!!! И там ще свършите, Вия с нас и ние с Вас.

Сега и за всеки път Ви свършваме, защото само с Вас работата ни е! Десет години става откак ви чакаме и жертва на бесила давахме и в Диарбекир всяка година пращаме, само и само за Вас богатите да се вземете за ум и разум и да свършите това, за което Ви караме днес! Да сме го приготвили от отдавна, както и сами разбирате, че без пари се не върши! Па да додехте Вие нас да търсите, а не ние Вас! Защото един чисто народен юнак сто чорбаджии не могат да го откупят. Пък ние дадохме и даваме още такива жертви за чорбаджийски кеф! И пак се не съвземате, но още гледате на тях хладнокръвно и наричате ги чапкъни??? Пък гледай чудо! От речените ви чапкъни, колкото мрат, по-много стават, от колкото страдат, по-много ся разпалват. И взели са се на други ум! На!… Както виждате, повече щат мрат, но и работа щат свършат.

Чакаме ви да усетите горещите сълзи на бедния ни народ, който е вече в крайно тегло! То, не!…Вие му пиете още кръвта и предавате ги на мръсния мъчител. Разберете! Решили сме се вече!… Или да ви съберем или да ви поразим! И то с едно добро утро или добър вечер, както Ви казваме по-горе.

Ето: да намерите под какъвто вече начин тая сума: ............... и тия пари ще ги приготвите в 4-5 дена и да ви бъдат в пазвата, че на който час дойде наш човек и Ви намери със знак от Привременното ни правителство, ще му броите парите, без да го отлагате поне за час време!… И после един ден ще Ви се даде разписка от Привременното ни правителство с печат, която ще отговаря за дадената Ви сума пред бъдещото ни правителство, което ще дири от едного и до край: кой какво е дал и за де са се употребили. Ето! Ако дадете повече, отколкото ви са искат, ще си купите по-голям живот, който сега се продава!!? Утре не! И милиони да давате.

Ще гледаме какви ще ни се покажете!…

Какво[то] щете! Или трийсетте лири ще ви бъдат по-мили, или златна свобода, в която да ви се забележи името вечно. Вземете се добре в това, г-да! И не ни майте! Защото ни омръзна вече да гледаме теглилата на бедния ни народ и хладнокръвието на чорбаджиите към тях. Повтаряме Ви: решили сме се вече!… И ще принесем веднъж за всякога жертвата на народния ни жертвеник, пред олтара на чистата свобода.

Отреденият за Вас е В. Левски. Дано доброволно изпълните гореказаното ни и тогава ще се разговорите лично с него, за много … от дето още ще разберете какво (че - бел. П. Н.) горната сума е нищо при това, дето той ви е спечелил!… Всичко тайно да държите. Да не кажете: еди кой си ми е верен приятел! Имате забелязан за не добър към нашите работи Ваш приятел първи! Ще го узнаете, кога[то] стане на прах и пепел! По длъжност краен отговор ще чакаме от него срещу печата ни.

Подписите! Хиляди юнаци чакат отговора Ви! Решавайте се по-скоро: или с нас и всичкия народ, или против нас и нашите желания.. С една дума, свобода или да Ви пратим при черните души! Там дето [са] предателите, изедниците и!… при черния Бога. Който живот искате да живеете, от днес както се забележите, и до край ще останете. В нашите ръце е. Пак ви казвам, сами за себе си ще отговорите: свобода или смърт.

1871, 10 май. От Български Р.Ц.К. в България

От Привременното ни правителство

ОРИГИНАЛ

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

В това писмо отново става дума за брата на Данаил Христов Попов - Атанас поп Хинов (баща им поп Христо е наричан в Плевен още поп Хино, оттам и разликата във фамилиите), който си позволява да разпечатва писмата на Левски. По-късно Дякона и Атанас поп Хинов ще влязат в още по-остри противоречия. Относно знака "?" трябва да имаме предвид, че в някои случаи Левски го използва като удивителен, а не като въпросителен знак.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ

Азис Рушидооглу Небоолу

Днес дойдох в Плевен и утре заминавам.

Бележите ми в Бай Анастасово писмо какво (че - бел. П. Н.) не сте получили от пътника писмата? Пътникът е Никола Фотографа, брат на Тома Фотографа в Плоещ. Съшият Никола за там отиваше с майка си заедно. Та приз Букурещ като щеше да мине, щеше да ги връчи на Каравелов и като ги прегледа, да ги изпрати и на вас. Пишете в Плоещ ако не бъдат дадени на Каравелов. Аз ще са завърна от пътешествието си чак подир 30-40 дена и като се завърна, дано намеря нещата от вас изпратени, защото не ще имам време да чакам, но ще продължавам на друга страна. Ако бяха изпроводени нещата, сега щях с едно забикаляне да свърша, което има да се върши! А сега ще се продължи още три месеца с второто ми пътуване. Пък парите трябва да ги имами готови на 15 август, та на 15 септември да купим оръжие, от което искаме и колкото можем да купим? Така го кроя, щото със сто хиляди пушки можем да са снабдим, ако сме в състояние, и дето искаме да си ги разпределим из Българско, без да ни усети правителството. Ако това време прескочим, не съм сигурен за в друго време да можем така тихо да си извършим работата? Може чак догодина [по] това време.

Днес дойдох в Плевен и намирам кардашлъка (брат - бел. П. Н.) ти сърдит за думата, дето ти писах да му пишеш мое писмо от днес нататък да го не разпечатва, също да пише и той за дето го изпрати, да го не разпечатват, докато не дойде у мене? Той преди да се разбере с мене защо съм ти тъй писал и че трябва тъй, пред по-многото ни дейци за сигуранция (сигурност - бел. П. Н.), които като видят, че тъй пиша на по-верния, та те да нямат право да питат за онова, което им не е поверено да работата. Аз като получа тайната си, нали ще свиквам пак тях? Т. е. като него истински патриоти, които веднъж са се решили с жена и деца жертва на Отечеството? Ако на такива не поверявам, то с камъните ли ще работя? Аз сега му казвам защо тъй съм ви писал, а той като рекъл веднъж: не! Ти ми не вярваш, затова и така пишеш, и ето писах на Д. (Данаил - бел. П. Н.) да не провожда вече през мене нищо, когато аз от по-напред съм бил верен, а сега не съм? Кажете му и вие, от там както разбирате? Ако ли му е пък дотегнало, или го е страх да извършва каквото е вършил, пък сега намира с какво да се отрече? Не! Нека си каже с просто сърце и нищо. Ако ли му е за разноските и за маежити (маенето - бел. П. Н.), дето ходи насам и нататък. то аз му предлагам, че ще му улесним? И пак ми казва: не! Аз като вече не съм бил верен, намерете си човек и нека ви извършва както мен. Не можах да му докажа, че не е така, както той мисли.

Кажете му, ако той не ще, тогава ще гледаме през кого да ни провождаш.

Твой братовчед

Ефенди Аслан Дервишооглу

1871, 14 май

ОРИГИНАЛ

Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

Иван Кършовски е български национален революционер, книжовник и журналист. Участник в Първа и Втора легия на Раковски и в четата на Панайот Хитов (1867 година), един от учредителите на БРЦК. Близък съратник на Дякона. Писмото е познато в препис, направен от Данаил Хр. Попов: преписването на писма е редовна практика сред комитетските работници. В това писмо е известният пасаж "За отечеството работим, байо..."

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ИВАН КЪРШОВСКИ

Любезни ми Кършовски!

В Плоещ

Питате ме коя е причината, дето не съм ти писал! Ако си съобразен и ти с Райчовото (на Райчо Попов - бел. П. Н.) писмо, на което отговарям в едно време с вашето, гледай как отговарям на него писмо.

Брате! Тамкашните ви работи, като ме смутиха, и за мен друго нямаше какво, защото аз там между всичките бях най-простия! И с думи не можахме да се разберем, тогава моят път беше да са върна за в Българско и да си работим, както ни стига умът, че от вас, комуто се хареса, да върви с нас, той ще ни се обади и ние ще го приемем. Това е причината, дето никому не бях писал от 25 април до тогава, като съм бил писал на Живков, то се разбира, че до всички ви съм писал! Ни е ли това така! От сега нататък е друго! Който иска да върви с нас, той трябва да ни са забележи и законно, да дойде при нас.

Приписвате ми, какво (че - бел. П. Н.) в очите си гледатe, ни пък косъмът във вашите очи виждам по-лесно! Ти ако искрено ми казваш отгоре на писмото си "любезни ми брате", то тогава не трябва такова бутани и заобиколки! Но кажи: това и това ти е грешка! Та да са поправя, ако съм чист човек! Както и аз за вашите най-малки криволици, или по-добре да кажа неразбории, не ги замълчавам! За Отечеството работим, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все да си вървим заедно! Ако ще бъдем хора.

20 юни, из Българско

В. Левски

1871 г.

Писмото ви от 1 юни получих.

ОРИГИНАЛ

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

Данаил Христов Попов (1840-1909) е български национален революционер, на когото Дякона има пълно доверие: само на него е разрешено от Левски да отваря писмата му (макар че го правят и други, без разрешение, например Атанас, братът на Данаил) и да ги копира (честа практика сред комитетските работници, за да бъдат разпространявани при нужда). Подчертаното в писмото е на Апостола. Относно знака "?" трябва да имаме предвид, че в някои случаи Левски го използва като удивителен, а не като въпросителен знак.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ

Азиз Рушидоолу! Небоолу.

Три писма твои от 16, 24 и 25 май получих заедно с едно от Кършовски от Плоещ и друго пак оттам от г-н Райчо Попов съгласно с г-н П. Хитова и с няколко още съдейственици, все оттам.

На първото ви: за дето съм ви натяквал за печата, та сте ся поразсърдили. Недейте се сърди на нас, като виждаш причината. И ние без да знаем пишем ти за разписките срещу печатаните писма, извести се, ако не бъдат печатани и ако не можете ги напечата, известете ни по-скоричко; ако ли бъдат готови, да се гледа средство те да ни се изпратят. Много сте нападнали на кардашлъка си (брат си - Атанас поп Хинов; заради това, че разпечатва писмата на Дякона - бел. П. Н.), за пръв път не [би] трябвало толкова? Ако ли съвсем се отрича от нашите работи, то е друго. Пък, за да си променим имената (фиктивните имена - бел. П. Н.), то и без тая причина трябва вече да се променят, защото станаха известни на мнозина души из Българско, като е било нужно да представя писмата ви (да ги чете на други - бел. П. Н.). Гледайте оттам и наместете други (имена - бел. П. Н.), защото приносящият от Тракия до Ловеч бързаше. Пак оттам ще ви се изпратят до тук на второто ви (писмо - бел. П. Н.).

На третото ви: за Димитър (Димитър Общи, когото ще му изпратят за помощник - бел. П. Н.) сега не мога ви кажа нищо. С второто си писмо ще ви кажа за него; може подир това ми 30-40 дена още, докато се сдобия с пари, защото аз като са улесня, мисля да дойда, да разгледаме и работи, които с писмо мъчно се разглеждат. Димитър поздравявам братски, защото ако ще да върви с нас, да почака за второто ми писмо и ще бъде добре. Казвате ми, че не съм ви отговорил за 5-те книги, кои? Сръбските ли правила? И някой друг вестник? Нали ви отговорих какво (че - бел. П. Н.) не ни са потребни на сръбски език, само за мен, да, но други не могат и да откъснат (да разберат - бел. П. Н.). Затова ви и писах да видите или в Одеса, или в Букурещ да се приведат на български и ще бъдем добри платци. Много бихме направили, ако скоро намерите кой да преведе Четно ратоване (воюване - бел. П. Н.), Полска служба и Логорна (лагерна - бел. П. Н.) служба, тройно ще му платим на преводача. Друго писмо пак със същите от Узун Моратооглу (Кършовски; узун означава "дълъг, висок" - бел. П. Н.), в което им пише пък, че печатът е вече у вас и щели сте да ни го изпратите? Вие ли сте му писали, не зная.

Срещу плоещките писма като пиша, вие вече разбирате какво ми са писали. Кардашлъка ти има да се съди и за друго: намирам и в Тракия един лист от печатаните писма, дал го на един мой приятел, без да знае доколко ми е приятел и казал му да ми не обажда, че му е дадено, а да го дава тук-там да го четат? Виж, като за как взема тия писма, па как да му не пиша? Това писмо от ръка на ръка попада на други по-свестен мой приятел и скъсва го. Не съвзема ли се, че има (трябва - бел. П. Н.) да се отговаря за всеки лист? Остави го засега.

За принасяне на писмата ни човек ще наредим, като се сдобием с пари, и то може твърде скоро да се нареди; и друго, и друго. Досега мъчно ми беше за всичко, защото се парите ми са пречили, а от днес оставям другите работи малко слабо, та ще обърна внимание за пари. Мъчно? Но няма какво да се прави? Я кървава, я морава ще бъде.

Ако е у вас печатът, гледайте по-скоричко по какъвто вече начин.

Забравих отгоре да ви бележа, какво ( че - бел. П. Н.) и копието с писмата заедно получих, от писмото за кардашлъка ви от вас.

Живков писал в Търново на неговите приятели, че ако ме узнаят де съм или да ме видят, та да ми кажат да отида в Сърбия или във Влашко и там да се срещнем? Така ми пишат.

Като нямам от него писмо, сега му и отговарям.

20 юни,. Тракия, Аслан Дервишооглу

ОРИГИНАЛ

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

Писмото е познато в препис. Практиката да се преписват писма за разпространяването им е приета сред комитетските работници. Дякона например делегира правото да преписва писмата му само на Данаил Хр. Попов, но почеркът в случая не е негов. Стилът е близък до този на Апостола. Относно знака "?" трябва да имаме предвид, че в някои случаи Левски го използва като удивителен, а не като въпросителен знак.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ

Азиз Рушидоолу. Небоолу!

В писмото си на Мурадооглара (Марин поп Луканов, председател на Ловешкия комитет - бел. П. Н.) [от] 21 май давате им бележка защо да не отварят писмата? Ами да чакат кога дойда аз да го отворя, че тогава? Което не е право [да] казвате, и аз казвам, че не е право, защото не върша нищо, докато им не представя, а ето защо им съм казал да ги не разпечатват: за една само дума. което значи лозинка (парола - бел. П. Н.), и това само аз трябва ла го зная. което е ключ на тайната. С тях заедно? Не е ли за тяхна здравост? И зная ли в кое писмо ще ми забележите такова нещо! Казват пак: че щом дойдат от вас писма, трябва да ви се отговори, макар [че] ме нямало. а какъв ще бъде тоя отговор, когато те [са] по мое разглеждане (за разглеждане от мене . бел. П. Н.). Се може. криво [да са] отговорили, аз захващам да пиша друг отговор, несъобразен с техния? Тогава какво правите вие там, а тук какво става? Не е ли по-добро като се сберем и както се намери за по-добро, така да стане! Досега така, ка[к]то са вървели работите ни, все слепи не сме ли ги раждали! Във Влашко не са ли тия причините, дето днес работят задружно. пък утре захващат да се нападат! Аз не съм съгласен в такова нещо. Съгласен съм тогава, когато по-напред сме разгледали, че вишегласието, като не одобрява мнението ми, то тогава турям се да работя с тях заедно с всичките си сили! Но пък не подписвам, че аз съм го избрал за така да бъде? Пък то ако излезе на добро, то е на вишегласието, а зло ако е. пък, на тяхна отговорност остава. Мен ме няма там. защото не подписвам, а и не развалям като е пo вишегласие. Длъжност ми е да работа и аз с нето. но като се одобри моето предложение от вишегласието, тогава съм в отговорност на злото и нека чернея аз пред народа.

От сега за напред в друг по-прав път трябва да се тръгне, като когато има да се дава мнение върху някоя работа, излиза отговор на някои по-важни писма, трябва всеки. който ще лава гласа си и да бъде в работата! Той по негов избор трябва да даде копието си в Централния комитет и оттам ще се вземе вишегласието, и тогава никой с никого нема да се припира и да разваля. Като е подписал, че по вишегласието ще работи. Пък комуто не стига умът да решава, а иска да бъде и той в работата, тогава трябва да подпише за някого, на когото се по-вярва, че каквото се извърши, ще бъде склонен на неговото.

На другите ви две писма заедно с П. Хитовото от Белград [от] 3-и юни и друго от Д Ценова от 15-и юни от Букурещ. На двете ти писма едното надписът до Муратооглу, другото на мене. И в двете си пишеш ни защо (че - бел. П. Н.) си ни улеснил хора за пренасяне и донасяне [на] писма по-често. Това сме го казвали и ние, от като сте го заказвали и вие. а с какво се нареждат хора, нали с пари! Пък досега сме вършили без пари и сега сме пак без пари. Или ще кажете с колко пари се нареждат такива хора! Не, ако само работата е за тия хора да се наредят, па да вземете и да даваме само с голи кореспонденции, да се питаме вий какво мислите, а ние какво правим? То е лесно, но подир алейкум селям (мир вам - бел. П. Н.) и още има работи, които трябват по-напред от това. Не сме ви и споменавали за тези работи, защото като нямаме пари. ние мълчим.

Я чуйте какво ще ви кажа: видим всички, че без парите нищо няма да направим. В отговор на първите ви писма и сега пак ви казвам, че туряме се вече да търсим парите под какъвто начин вече можем. Искам да кажа, че като се туряме чисто на тоя път, не ще можем навреме нито да получаваме писма, нито да ви изпращаме, защото както ви казвам по-горе. докато се не съберем да разгледаме писмото ви, не може да ви се отговоря решително. С Димитър Обши получихме писмата и печата. Печатът е във всичко добър, само левът нема корона. Защо така? Ако е сбъркано, трябва друг да се поръча. Бележите ни нещо, дето прочиташ във вестник „Ромунул“ от 16-и юни, взето от други вестник. То е грешка, там от вас [е] пропуснато и паднало е на турското правителство в ръцете или е от кардашлъкъг ти (брат ти - бел. П. Н.) - да е дал на някъде да четат, каквото е дал на един карловец и му рекъл да го дава тук-там да четат и раздрънкало се 6eшe. Питам ви колко листа са напечатани, колко сте ми изпратили и аз да Ви кажа колко съм получил. От там ще са види грешката. Димитър Общи иде оттам без пари с 30 гроша, та и аз като съм без тях, разбира се вече какво ще правим. За Панайотовото писмо не е нужно да ви описвам съдържанието му, чели сте го. Също и от Д. Ценов от Букурещ.

Всичките от Вас писма - пет - с Панайотовото и на Д. Ценов получих, с печата заедно на 30-и юни.

Срещу отговора ни на Плоешките писма и вия от ваша там страна, като членове на тайното ни правителство и съгласни с нашето вишегласие тук, да им искате решителен отговор - или с нас, или не! Защото на неразбрани писма каквото им беше нацапано без разсъдък писмото, нашите тук членове четат и дреме им се. На такова писмо и като че не им се ще да отговарят.

Като получите отговора им на писмата ни, вземете и вия там копие, за всякакви дирни (задни -бел. П. Н.) случки.

Приемете поздравлението ми и братски ви целувам всички членове там на Тайното ни привременно правителство в Българско и особено и в къщата ви на г-жа Екатерина и пр.

Ваш братовчед

Аслан Дервишооглу

1971, 6 юли, от Тракия

Като щом се сдобия с 60-70 хиляди гроша, ще дойда там и тогава има много работи да се свършат и други да се турят наред, засега ги замълчавам.

На влашките ни чорбаджии, които дават с думи, кой 1000, кой 2000, кой 3000 хиляди жълтици. но тогава, когато видят... кажете им, че техните и милион жълтици нека си бъдат техни тогава. Когато ние днес се излагаме в най-големите опасности да ги събираме по 20-100 и 1000 гроша и не искат да знаят за днешните юнаци като мрат по тия пари, докато ги събирату и си наредят работата! Ще дойде ден и тия юнаци да не искат и да чуят за такива чорбаджии, на които са по-мили 1000-та гроша от българските освободители, дето мрат ката (всеки - бел. П. Н.) ден. Кажете им да го запишат.

От Одеса никакъв отговор на нашите писма? Ами и от Киселски.

На плика е написано:

Прието тук на 4-и август 1871, Т. Мъгурели

За г-н Азиса Рушидоолу Неболлу.

Отговор 9 авгукт 1871.

На 16 август Пак писах и притворих писмото от Д. Ц. за там.

В Никопол.

ОРИГИНАЛ

Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

Писмото е познато в препис на Иван Драсов (според Димитър Страшимиров, който прави за това собственоръчна бележка върху него). Третият лист обаче е прибавка, писана от Дякона и предназначена за Данаил Хр. Попов.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛОВЧЕНСКИЯ КОМИТЕТ

Г-да братя Муратооглулар!

В първите ви и сегашни писма нали опира все в парата! От завчера нареждахме и ние на едно място, та дано прокопсаме, но за зла случка откъде ме угади (усети - бел. П. Н.) правителството, та не улучихме. Сега пак кроим на други две-три места, че дето получим. От тия каквото свършим, ще дойдем пак къде вас, като по-напред ще ви явим да имате преуготовено (предварително подготвено - бел. П. Н.) място за 3-4 юнака. Тогава ще пишете и Сава да дойде до 10-15 дни, колкото за един хляб дано се намери в Плевен.

И тук има един член, който се отнася caмо до нac. (Което означава, че преписвачът пропуска част от оригиналното писмо - бел. П. Н.)

На 24 юли съобщих писмата плоещки от Букурещ - на Д. Ценов и Азисовото (на Данаил Хр. Попов - бел. П. Н.) от 6-и юли, на пазарджичани, софиянци и оттам натам в друго мое писмо с тях заедно и им казвам да се съберат всичките и които от тях имат доверие в чорбаджиите като фаизчии (лихвари - бел. П. Н.), чифути, турци, българи и пр., да вдигнат кой колкото може и ние оттук ще гледаме по чисто народно с писмата и печата да съберем по-скоро една сума [за] да отидем на Узунджово, дано се снабдим с какво-годе оръжие. Преди панаира някой ден по-напред, ако сдобием парите, то може да се отиде и в Цариград, за да изкараме и американска (американска система оръжие - бел. П. Н.).

Приписвам им и още да гледат както и да е, защото предвиждам ненадейна революция, според както ще видите във вестник „Турция‘‘ в притурката от 20 юли. Еничарското въстание почнало, също да не би се съединили одеският и плоещкия комитети и да преминат, като ни гледат, донейде, че все се готвим и пак няма нищо.

От двете, което и да се случи, нито против него, нито смеем да седим със сгърнати (скръстени - бел. П. Н.) ръце, та да го имате и вие пред очи и направите така, както пиша на пазарджичани и софиянци, пишете и вие същото от вас натам: както в Лясковец, така нататък и прочее. Преди което ако направят да ни известят, та комуто ще поверят парите да ги донесе на Узунджово, да му дадем оттук един знак, по който ще го познаем там, че е наш човек, и от колко часа до колко и на кое място да се яви и докато не види стоката, да не дава парите.

Съобщете оттам и на Азиса какво съм писал от Българско, та да пише по-скоро и той на Лом и оттам в Пирот. На такива пари лесно можем да посрещнем лихвата по много начини (защото няма от друго място отгде), пък като се вземе стоката, вече ще остане моя грижа да я разнеса и пак да ѝ събера парите, че ако имаме време още да ги държим, то ще купуваме, докато ги държат вече у нас.

1871 юли, 27-и, Филибе (Пловдив - бел. П. Н.)

Ваш Дервишолу Аслан

(И тук пак следваше един член относително за нас, затова го премълчаваме)

Това е копие от нашето писмо, което ни праща Аслан, прегледайте го и ако го одобрите, направете каквото ви пише.

Прибавка

Г-не! Прибележете съдържанието и на двете писма точно и да ги изпроводите в Лом до г-н Хр. Савчов, вашия съгражданин, който пък оттам ще ги препише и ще ги изпроводи за Пирот и другаде. Приказвали сме, пишете му и пак, защото като са разгледат там и другаде, дето е изпратил, добре! Да ни забележат чрез вас накратко какво им харесва, какво не. Нека ни пишат чрез вас, защото е по-сигурно и по за скоро. Дайте си и един знак за вземане и даване. Имената им и местата им, от къдеде работят те! Няма да обаждате на вашите във Влашко членове, защото мисля да нямате още съставен устав, който да награждава престъпника в същия час със смърт. Освен това от тук още вишегласието ни дава дума да ви се каже такова нещо! Защото гледат ката (всеки - бел. П. Н.) ден от там работи, днес наред, утре без ред, в други ден никакво и всичкият свят им научи какво са работили и де са още мислили.

Същият Дервишооглу за Рушидооглу Азис

ОРИГИНАЛ

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

Писмото е познато в препис, който обаче е подписан от Васил Левски.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ В ТУРНУ МЪГУРЕЛЕ

Прието тука на 4 август

1871 – Т. Магурели

Отговор на 9 авг. 1871

Азис Рашидооглу!

Писмото ви получих, в което ми бележите, че сте получили писмата ми от 20 юни, имате и други от 7 юли - 2: едно за тебе, друго за Д. Ценова. Като щом сте ги получили, мисля, Д. Ценовото и първите за Райчо и Кършовски да сте ги изпратили. От тия хора казвате и вие, какво (че - бел. П. Н.) от кожата им цървули не стават. Наистина, както са отивали досега, ако тъй отиват докрай, то наместо да ни помагат, тъй ще ни пообъркват, без да се усещат. Това съм им писвал и копията им държа за бял ден ...! Големи пречки и убийства са на работите ни минавали и занапред от такива хора, пък казват: „И аз съм българин“ ... Срещу такива, както дават мнение нашите ловчанлии, да се излъжат веднъж и да не им подаваме вече ръка. Обръщам са и доказа ще ви, щото да го има всеки за най-първа бележка, която ще му чисти пътя, задето се е той наканил. Пък и по мнението на ловчанлии никак не върви. Дано намерехме случай да прикаваме лично, та всеки да вземеше бележка, щото да не пропада в работата си никога с какъвто и да се туря, па макар и да не постоянствал. Писмата ми за такива кога пиша, да не ги спирате! Днес ви се виждат за безполезни тия мои въжа, а за утре ще ви бъдат факт, срещу такива непостоянни или неразбрани, от които утре може да порасте противоположна партия нам! Като от днес забележат, че ние сме ги лъгали и не сме ги щели в работите си, тъй ще намират хиляди причини тогава, задето днес им бъркало работата. Следователно срещу такава отрова днес го вържи, па утре да мълчи. Вий, г-н Азисе, добре ми пишете, ако имат нещо важно, нека ми пишат, а да дойда не мога, не че не ща.

Поздравете ги още от мен, какво (както и - бел. П .Н.) че ми е жал задето още не ни подават ръка в работата ни? Дали защото си работим чисто български и не искаме вече да се водим по някого извън Българско? Като се е одобрило от вишегласието и пак по вишегласие, което не се хареса от отвън, приемаме го, а на думи не се основаваме ни за един ден да чакаме.

Азисе, поздравете и Каравелов, какво (че - бел. П. Н.), ако съм жив, скоро ще го викнем да се провикне със „Свобода“ за нас по нашето мнение в Българско.

Съдържанието на писмата ни, ваши и наши, къде са парите? Много мъчно сега се добиват, а особено ние да ги търсим, било е лесно преди 10-15 години, и пак ще ги търсим, че каквото бог даде. Предложил съм на някои други от чорбаджиите от най-добрите,но много мъчно ще пожертват и то колко? А че трябва да дойда, това е без друго и щом се улесня, ще дойда, като по-напред ще ви пиша за дохождането ми, как ще бъде.

Дервишиооглу Аслан Ефенди

1871 27 юли, Филибе (Пловдив - бел. П.Н.)

ОРИГИНАЛ

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

Оттук нататък писмата на Дякона ще бъдат представяни строго по книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", заедно с неговите обяснителни бележки. За съжаление не разполагам с копия на тези писма, които да прилагам. Като първоизточник на следващото писмо Страшимиров сочи М. Сб. кн. XVI и XVII, № 9, стр. 768. Н. Б. II. Б. п. 102. Арх. К. Цанков.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ

Азис Рошидоглу! Небоолу

Спо[ре]д както виждаш е, и на вас, както пишем на Панайот, същото ще пишете от наша страна и на Ф. Тотю. Изпращаме ви два закона, единият на вас, и за Ценов в Букурещ, гледайте хубаво, което не намирате за добро, слагайте бележка и още как! С една дума, каквото намирате за добро да се оттътури, или прибави, отбелязвайте кратко и ясно. Като и ще побързате и да ни ги [1] изпратите, защото Ц. комитет по вишегласието на всички членове, а най-вече ще гледа вишегласието в Българско, и ще го изпрати да се напечата. Другия закон ще изпратим на г-н Каравелов. Задължавате се още вие като [го] прегледате добре в Т. Мъ.[гуреле] да го изпратите и на Лом, пък от Лом да го изпратят за Пирот и където познават още. За по-добра работа ще напр[ав]ите същият закон да си остане при вас, пък да препишете от него друг, по същите наши точки, и него да изпратите. Питайте от Лом да ви отбележат името и презимето на някой от най-добрите ни членове в Пирот, като му опишете и физиономията и годините точно, защото след дългото ни обикаляне ще минем и оттам. На същия член в Пирот трябва да му се предизвести от Лом. Бележките за Пирот, щом ви се изпратят от Лом, вие ще гледате да ги изпратите по-скоро до Моратоогуллар [2].

Още малко за време ви оставаме длъжни за печата, и на Каравелов - за печатането на писмата.

Трите пушки вече сте купили, но като нямаме още пари, то ще ви моля поне за едната, която е в Плевен, да снабдите с хиляда куршуми и да задържите още две или три недели. Надявам се дотогава дано се улесни и да ви изпратя парите, още и с лихва на парите за колкото време ги държите. И сега ми е много нужна, защото някак по с живо сърце [ще] вървя по пътя си. Може би да ми откупи някъде и живота още веднъж! Но какво ще правя, когато засега още нямам.

Със законите отвсякъде вие и Ценов побързайте да ни ги изпратите в Ловеч с всичките им бележки.

Братовче! Отсега вече А. К. остава с мен и нашата работа и докрай.

Аслан Дервишооглу

Приемете сърдечното поздравление и предайте същото и на сестра си г-жа Катерина, от вашия приятел.

А. Кънчев [3]

Българско, 29 септември 1871 г.

1. Да побързат да му ги изпратят.

2. В Ловеч.

3. На обратната страна стоят бележки от Дан. Хр. Попов: „На 4/8 ври [октомври] писах на Хр. Савчев в Лом и му изпратих чрез Т. Бедоров писмото със законите. Отговор на кратко 3/8 ври [октомври] 1871. На 5/8 ври писах на Ф. Тотю. На 22/8 ври писах повторно на Хр. Савчев и на Хр. Бедоров в Лом.

Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

Писмото и обяснителните бележки (с малки корекции) са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г.. Като първоизточник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60. № 8016. Арх. т. I. № 13, стр. 36.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ПАНАЙОТ ХИТОВ - 29 СЕПТЕМВРИ 1871 ГОДИНА

Свободолюбиви побратиме!

Почитаемото ни ваше писмо от 30-ти приехме. Най-напред казвате, че общото положение в Европа ви принуждавало да ни питате дали е уместно вашето мнение. И по-надолу излагате накратко това ваше мнение.

Нашият настоящ отговор и следният: казвате, че вече е време да потърсим и ние своето право, защото господарите ни не искат никога да ни го дарят сами, освен ако сами не си го вземем - така е и нашето убеждение ни е накарало да се заловим за работа.

По-надолу казвате, че ако ние се забавим, боите се, че ще попаднем на друг по-силен господар [1], и тогава щяло да бъде всичко късно. На това ви отговаряме, че не трябва бързане, защото от 8 месеца време сме се заловили да работим чисто по български в Българско и да не се облягаме на външни думи от българи, които живеят извън Българско, като досега всичко тяхно е било лъжа... Пък и опитът ни показва, че бързата работа излиза ялова; а страхът от по-силен господар май е неуместен, защото е страх от много години у нас, та нека го потърпим още малко време; ние сто пъти повече бързаме от вас, защото пътят ни е по Българско, под байонети неприятелски. В 3-то предложение казвате, че никога не можем да се приготвим, както искаме, и че нашите богати не биха взели участие, докато не видят важни неща. Съгласни сме с вас, че никога не можем да се приготвим както другите сили; но повече сме приготвени по дух от другите и естествената сила на народа ни, който е готов вече и чака първия знак и ТЦК, щом като му се даде. Но сме твърде убедени, че трябва поне толкова да се приготвим, колкото е нужно да се предвиди една добра сетнина в предприятието ни, защото в нищо неприготвени, ще има сетнина нищо и никаква. В 4-тото предложение казвате, че най-главното е да се приготви и вътре. А вас питаме: народът да се приготви за бой, сам може ли да се приготви, или трябва главатарите му повече и по-сигурно да го приготвят? Като трябва всеки ден да се намират между него, да държат ред и тишина. Още, ако би се случило и някакво издаване в неприятелски ръце!... Да го вземат назад? Не, брате! Приказвали сме за това и сте ни обръщали внимание, че трябва всички войводи да си бъдат в Българско, защото извън носят вреда, а не полза! Ще приказваме и пак пред народното главно събрание, защото нашата работа да се е свършила по-отколе, стоеше в ръцете на войводите най-напред! Изповядвам се. В 5-тото си предложение, че имате уговорка с някои провинции от друга народност [2] и според копията на тоя договор чакате нашето решение; но понеже тия копия не са достигнали още до нашите ръце, не можем да ви отговорим нищо засега.

Бележка: отсега ако ще бъдете с нас заедно в работата, т.е. по заповедта на ТЦК, няма вече да правите никакви уговорки с каквато и да е народност, докато не вземете препоръчителство от Ц. ни К. в Б. [3], което предварително ще ви ограничи в думите. Извън това на никакви уговорки не се подписваме, от което и най-лесно е да ни нанесете най-голямото объркване; и такъв, който не постъпва така, не е наш. В 6-тото, като ни молите за отговор, навеждате ни, че ако видите, че няма надежда от Народа ни, ще бъдете принуден да вземете участие, с което сте имали уговорка да се биете за чужда свобода! За жалост ви казваме, че това ваше предложение ни смущава малко. Вие добре познавате нуждите на нашия народ, знаете, че малцина ще го поведат да се бори за свободата си, а вие за чуждата! Пак ще кажа: чисто народният човек се бори до което вече време [докогато може] да избави своя си народ първо и тогава нека гледа и за други, ако той не случи, трябва да умре в народната си работа! Това е правилното разсъждение.

Срещнахме се с А. К. [4] и отсега занапред е на работа. За човека, който искате да ви изпратим за споразумение, от това да се върнете назад [5], та гледайте час по-скоро да си дойдете в Българско, че имаме много работа!... В нашите ръце стои да наредим, елате и ще ги намерим къде са; и след малко вече да развеем байрака. По-надолу в писмото си казвате: тежко е на един народ да очаква от едно или от няколко лица своето благополучие! Като не знам в какъв смисъл е писано това, потвърждаваме и ние, че всички задружно трябва да вършим всяко нещо, което е за народното освобождение. Делата, които са вършили досега, и които има да се извършват, било е и ще бъде по вишегласието на всички члено[ве], които съставляват ТЦК, а не по мнението на тогова или оногова.

Ако желаете, елате си, защото на празни писма нямаме такова време, та да отговаряме. Пак на горните свободолюбиви господа [6], с които сте имали уговорка, поздравяваме ги и ние, даваме им чиста реч, щом бъдем приготвени, и в час ще ги намерим, и да направим братска свръзка в две думи, ако те са искрени! Наближава времето и ще викнем в един глас.

В. Левски

1871 г., 29 септ.[ември], Бълг.[арско]

Бай Панайоте,

Дойдох, видях и в истинността на гореизложеното се убедих. Освен да дойдете тук, другото всичко е лъжа.

Ваш А. Кънчев

Прието тук в Т. Мъгуреле.

8.1871.

Д. Хр. Попов

Кажи ми по-скоро къде е г-н Л. Каравелов, имам и негови писма. [7]

1. Подразбира Русия.

2. Босна и Херцеговина.

3. Българско.

4. Ангел Кънчев.

5. След което да ес върнете в Българско.

6. Водители от Босна и Херцеговина, дошли нарочно в Белград.

7. От което трябва да се разбира, че през това време - октомври 1871 г. - Каравелов не се намира в Букурещ. Д. Хр. Попов, за да пита за него Панайот, трябва да е предполагал, че и редакторът на в-к "Свобода" се намира също в Белград, или наблизо оттам.  

Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

Писмото и обяснителните бележки (с незначителни мои корекции) са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 34. Като източник Страшимиров сочи частния архив на Ив. Ев. Гешев.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ПО-ПРОГРЕСИВЕН И БОГАТ БЪЛГАРИН ВЪВ ВЛАШКО

В Българско 6/10,1871

Родолюбиви господине!

Настоящето ми може да ви се види доста смело, но не е, длъжност е, трябва да я изпълним.

Г-не! Днешният век е век на свободата и равнопоставеността на всичките народности. Днес всеки притеснен и потъпкан, всеки комуто робските синджири тежат на врата, и който носи жалостното и срамното име роб, е напънал всичките си сили, нравствени и физически, и търси случай да отърси от себе си по какъвто и да било начин робското тегло, да разкъса робските вериги и да отстрани от себе си далече името роб, иска свободно да живее и да се наслаждава на природата Божия, иска да бъде човек. Роби сме и ние, българите, и в нашата татковина върлуват турски зулумкяри и еничари. И нашите долини ечат от робски охтения и въздишки; но и ние търсим случай да разкъсаме робските вериги, да изгоним далече от земята си турските кесиджии, да повдигнем и съберем [1] храм на правата свобода, и да дадем на всеки своето му.

Какви са предначертанията ни и по какъв начин работим, за това можете достатъчно да се уверите от члена ни в Т. Мъгуреле, г-н Д. Хр. Попов за всички подробности. От никого отстрани на нищо не се надяваме и никого за нищо не молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили, против тях не може да противостои и най-силната стихия.

Защото това дело е дело за народното освобождение, дело българско. Централният БР комитет счита за свое задължение да съобщи и покани всеки българин, бил кой бил, и къде бил, да вземе участие в него. Като има предвид вас и вашите всекидневни жертвования за милия си народ, в отношение на които стоите начело измежду другите родолюбци, взе смелост да покани и вас и да ви моли да му подадете братската си ръка и да му помогнете, колкото ви силите позволяват - и нравствено, и материално. С това ще дадете пример и на другите ни извън Българско родолюбци, за да ви последват и направят същото.

Времето за помагането е сега. След започването на въстанието общо не ще имаме нужда от ничия помощ и вратата за родолюбците ще се затвори. Останалите и закъснелите не ще бъдат вече наши приятели (на Отечеството), не ще да ги е раждала българка, не са хора.

Длъжни бяхме, изпълнихме го. Учтиво молим за честното ви слово.

1. Съградиме.

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

Писмото и обяснителните бележки (с незначителни мои корекции) са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 35. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. И. А., п. 60. № 8018. Арх. т. I. № 14, стр. 30.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ

Господине,

Отговор от Фил[ип] имате ли? Д. Цен[ович] ходил ли е на Чер[на] Г[ора]? К. Велов [Каравелов] издава ли "С[вобода]"? Билетите [1] напечатиха ли се? Сава [2] завърна ли се и къде се намира сега? „Дума" [3] престана ли? (Издума ли се?) Има ли още някой родолюб, за да му се поднесе писмо? [4] Приеха ли се напълно според бележките ми парите? Изпращайте ни редовно „Пер.[иодическото] списание". Браилското събрание разотиде ли се? [5] С мое копие вече пишете. Писмото на Тошков, ако поднесете чрез Фил[ип], явете с особена бележка на Филип [6], ако би го попитал: [7] защо само В. Л[евски] да се подписва, а не всичките членове на ком[итета], да му отговори, че законът не ни допрощава, и че ще разбере, когато отговори и когато сам види закона, а където не сме го подпечатали с общ печат, причината е да не би е пропаднал пак да се направи друг, подобен, и после да ни пречат в делото. Ще им кажете, че отговор пак през вас може да се получи, а през никого другиго и пр.

Ваш

1871,27 окт.[омври]

1. Квитанции.

2. Младенов.

3. „Дума на българските емигранти" - редактиран от Хр. Ботев.

4. Поканително писмо за парични помощи.

5. На Ученолюбивото дружество.

6. Филип Тотю.

7. Ако Тошков попита Филип.

Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

Писмото е представено според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там то се намират под № 36. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60. № 8019.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ТРИФОН РАЙНОВ

1871, 25 ноем.[ври], Българско]

Бай Т. Райнов!

Вместо писмо ето ви А. К. (Ангел Кънчев - бел. П. Н.), наш брат и работник, с упълномощено писмо идва там за работа. Каквото сме, ще ви каже, дайте му и вашите бележки, какво мислите и какво работите.

Така поздравявам всички ваши там. Така ще пишете и на другите, където се намират.

Приемете сърдечно целувката ми.

Ваш брат В. Левски

Адр. Т. Райнов

Гюргево

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 37. Писмото не е датирано, но предположително е писано през ноември или декември 1871 година. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60. № 8020. Арх. т. I. № 15, стр. 40.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ

Г. Д. Хр. Попов

ЦК ви избира заедно с А. К. (Ангел Кънчев - бел. П. Н.) да отидете при Л. К. (Любен Каравелов - бел. П. Н.) в Бук[урещ]. Ако имате време, пригответе се, та когато ви се телеграфира от Гюргево да тръгнете, заедно да отидете с А. К. Това ще бъде от днес след 5 дни.

На А. К. се дадоха потребните забележки какво да говорите. И всичко каквото говорите, ще искате от него писмено, за да поднесете тук.

Привременно правителство

(печат)

П. П. Изпращат ви се настоящите 6 писма, които в същия час като прегледате ще ги изпратите всяко на мястото му, особено Каравеловите ще занесете вие сам, като отидете. Писмото от В. Левски ще го дадете особено на К. Велов [Каравелов], а общото с печата ще го дадете на А. К., защото то му е препоръката и без него не може да говори нищо. В противен случай, ако не можете да отидете сам, сигурно трябва да изпратите К.-Величковите писма със същия час (общото писмо, с което се изпраща и препоръчва А. К., ще го изпратите в особен плик чрез Кар. Велов за А. К.), но по-добре ще сторите, ако вие сам отидете, защото мисля, че по-добра работа ще се свърши като сте и вие [1].

1. Това писмо е продиктувано от Левски, а писано вероятно от Ив. Драсов. Под него с ръката на Левски стои отбелязано: "За Д. Хр. Попов в Т. М. (Турну Мъгуреле - бел. П. Н.), неизпратено по причина на карантината".

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 38. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60. № 8021. Арх. т. I. № 16, стр. 40.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ

Плевен, 1871, 28 декември

Братоече!

Както виждаш в писмата ни за П. Хитов и Ф. Тотю, пишем чак от моя страна, а особеното на Панайот е да си дойде!!! Където пише, че ако дойдел, щял да ни нанесе вреда. Това е негово шикалкавене! Ние му казахме, че отвън като стои, носи вреда, а като е вътре, знаем какво ще ни нанесе.

Пишете на Каравелов, моля го за последен път братски, да не ме вика вече чрез вестника си, защото ще повярвам на някои думи като ми казват: „Братле Левски, без да се усетиш Каравелов ще те предаде!“ Ето какво: в 20-ти брой в „Свобода“, където беше писал за мен и ме викаше да се срещнем в Букурещ, произведе тайна буна пак между турците. И българи шпиони, преоблечени с български дрехи, търсят, запитват, спират по конаците, по хановете, и дават заповеди по всички ханове така: щом дойде човек със среден бой, или бил височък, с руси мустачки, с дрехи, били широки, тесни или офицерски, може и с просешки, веднага да дойдете и да съобщите в конака!!!...

Тоя ден, когато прочитах още вестника и пристигаха от няколко места известия с нарочни хора, за да взимат мерки, в същото време на пратениците ми казах кой е причината за това зло, за което прибавих, че редакторът не е мислел, че ще произведе с това лошо. Затова напомнете му, ако има нещо тайно, да ми пише през вас, пък вие му дайте клетва какво (че - бил. П. Н.) няма да му разпечатвате писмото.

Левски

Исках на всички да им пиша по-особено, но приносящият нямаше време да чака. [1]

Същият

1. Цялото е приписка към писмото на А. Хинов Попов с дата 1871, декември 28. Адресът до брат му Данаил е писан от ръката на същия. Върху адресната страница Д. Хр. Попов бележи: „На 29 писах на П. Хитов, на 30 писах на Л. Каравелов, на 29 писах (отговорил р.) на А. X. Попов.“

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 39. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60. № 8022. Арх. т. I. № 17, стр. 41.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ

1871, 31 дек.[ември], Плевен

Братоече!

Приносящия ви го препоръчвам, добро момче е, само идва и ми съобщава, че занапред иска да бъде наш чак до смъртта. Той желае да постъпи във Военното училище в Одеса и занапред да бъде готов съвършен войник. Той си има нужните, според както ни писахте, че трябвало. Вижте по думите му и го оправете за Одеса.

Получих писмото ви до г-да М-р [1] в Плевен и нямах време да ви отговоря за неразбраните ви, които сте така купили, така ги и пишете. Забележка: вчера каквото сме говорили и писали, трябва и днес да го имаме пред очи, да не ни се смеят хората в работите ни утре!! Аз ще докажа, че до днес каквото съм работил нямам грешка в нищо. Писмата ми са у вас и писмата ви са у нас!... И пак ще ви пиша, но засега бързам.

Саву [2] до някой ден иди с още двама другари. Гледайте, брате, там лежи всичко. И ние ще гледаме оттук с хората сме твърде [3] отвсякъде.

В. Левски

1. Муратоглар (Ловчанският комитет), означен в Плевен - нарочно.

2. Сава Младенов.

3. Разполагаме.

Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 40. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8026.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ПАНАЙОТ ХИТОВ

Г-н Панайот Хитов

В Белград [1]

Българско, 10 януари 1872 г. [2]

Ц Б Р К

в Българско

Брой... 2-ри/З

(печатна бланка)

Родолюбиви господине!

Писало ви се е и друг път, че тук в Българско съществува Ц. комитет, също и по всичките градове с околните им села съществуват частни комитети - които подлежат на Ц. комитет и се управляват според закона; следователно и вие като българин и прочут воевода, според писмата ви разбирам, че желаете да участвате в народното ни дело, но трябва непременно да се съобразите със закона, който сега ви изпращам, та да не давате глас и честно да пишете от себе си, както сте писали на сливненци и др. за работи, които само от Ц. комитет зависят, защото написаното ви на сливненци за нас е противно. В отговор на призоваването ни да дойдете тук, казвате, че никаква полза не ще принесете засега. Като сте уверен, че е така, стойте си, но бъдете готови, защото скоро ще има събрание във Влашко, където ще се съберат много от работниците ни, та каквото мислите ще представите на събранието. А кога и къде ще бъде събранието, ще ви съобщим. За това събрание на никого няма да казвате...

Закона, който ви изпращаме, ще прегледате и ще дадете бележките си върху него и ще го върнете в Турну, защото се прибират вече отвред, за да се печати.

Привременно правителство в България

I отд. от БРЦК

(печат)

1. Адрес на писмото.

2. Д. Хр. Попов отбелязва под писмото: прието тук в Т. Мъгуреле: 16 януари, 1872. - Бел. също от Панайот Хитов: „Прието в Белград: 6 февруари 1872 г.“

Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 41. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. В., п. 4, № 433. Арх. Ф. Симидов.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ПАНАЙОТ ХИТОВ

Г-н Филип Тотю

В Одеса [1]

Българско, 10 януари 1872 г.

Ц Б Р К

в Българско

Брой... 2-ри

Родолюбиви господине!

Писало ви се е и друг път, че тук, в Българско, съществува Ц. комитет, също и по всичките градове с околните им села съществуват частни комитети, които подлежат на Ц. комитет и се управляват според закона. Следователно и вие като българин и прочут воевода, според писмата ви разбирам, че желаете да участвате в народното ни дело, но трябва да се съобразите със закона, който сега ви е изпратен, да дадете и бележките си върху него и да го върнете в Турну, защото се прибират отвред, за да се напечати.

Постъпката ви със силистренци е доста глупава и за лице като вас не прилича. Ако не можете направи, недейте разваля!

Скоро ще правим събрание във Влашко, бъдете готов да присъствате. Кога и къде ще бъде събранието, ще ви съобщим. За това събрание само вие ще знаете и никому няма да съобщавате.

Привременно правителство в България

I отд. от БРЦК [2]

(печат)

Прието тук в Т. Мъгуреле

16 януари 1872 г.

Д. Хр. Попов

1. Адрес на писмото.

2. На гърба на втория лист от това писмо на Левски стои писмо на Дан. Хр. Попов от Т. Мъгуреле пак до Ф. Тотю, засягащо парични разправии.Като препращал писмото на Апостола, използвал празното място да пише и сам до Хвърковатия войвода.

Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 42. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8027. Арх. т. I. № 21, стр. 46.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО НЕИЗВЕСТНО ЛИЦЕ

От 1872, 12 януари

Писмо до нази така: Г-не Ас. Дервишооглу[1]

Тоя надпис ще бъде отвътре и отвън на същото писмо ... за печата, после ще се затвори в плик, а на плика напиши така: „Г-н Марин поп Луканов, каафеджи в Ловеч.“ Отвътре на плика ще пишете така: „Г-не, задръж притвореното, че същия човек ще дойде да си го търси, той е висок, дебел в снага, черна и дълга [коса]...“

1. Трябва да приемем, че това е първи път, когато Левски установява своя известен псевдоним. Поне документът е с най-ранната дата от всички известни досега. По-после Апостолът допълва преиначеното си име: Аслан Дервишооглу Кърджала. Аслан на турски означава лъв; дервиш - калугер, дякон, какъвто си беше Левски; дервишооглу - калугеров син; кърджала - планинец, също пътник, странник и пр.

Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 43. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. П. А., п. 60., № 8028.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО КОМИТЕТА В КАРЛОВО

Българско, 16 януари 1872 г.

Ц Б Р К

в Българско

Брой... 1-ви

Братя пленове на Ч. Б. Р. комитет!

В Каряово [1]

Според препоръката на изпратените ни хора гледайте да работите по-скоро, защото усилват [действията си] и енергията тур.[ският] ком.[итет] „Млада Турция“. А по-близо е да захванат черногорци [и] сърби с тур.[ците] бой... Според писмата от черногорските юнаци [те] ни пишат [да им кажем] в какво сме готови, за да им назначим и деня, в който да се започне [боят] в едно и също време. Нашият отговор беше: „Братя, още в малко има да се приготвим и ще ви явим.“ Следователно трябва бързане, защото в много [още] не сме приготвени, а хората, като ни гледат, че мързеливо работим, няма да ни чакат...

Предвижда се, че [черногорците] ще ни изпреварят заедно със сърбите. Едно е само, което спира черногорците и не подават още ръка да захванат заедно със сръбското правителство, защото тяхната и нашата цел е една (народно управление), което и те тайно са си начертали. Но както и да е, няма да ни чакат дълго време да се марем [да се мъдрим] в работата си. И ако се захванеше от която и да е страна бой с турците, пък ние в нещо [да сме] неприготвени!!! За това ЦК е невинен, защото каквото е виждал и чувал, предизвестявал е на всичките частни комитети. Ако ли пък ни изпреварят горните, за които казахме, и се захванеше бой с турците, то [това] ще е за нас честита случка и за неизпускане време. В такъв случай Ц. комитет ще употреби всичките си сили по-скоро да даде ред [2] на всички тия частни комитети за революция, защото иначе сме изгубени во веки веков...

Преди да се съставят частните комитети по всичко Българско, нашият работник В. Левски в обикалянето му 3-4 години из Българско ни даде точна сметка: къде какви хора има и какво е взимал-давал с тях. А след съставянето на Централния комитет с отряди пак същият (В. Левски) с предначертанията ни (със закона) по същите места, където познава, да състави частни комитети, за което пак даде точна сметка къде какво го е срещнало и от препоръчаните му лица къде и как е посрещнат. А както ви е казано от него, като направите бележки на закона и го изпратите придружен от две турски лири, както се изпратиха от много места, тогава Централният комитет по вишегласието на всички частни комитети ще го напечата и разпрати навсякъде, за да се води и управлява по него всеки работник на народното ни дело.

Централният комитет налага данък на всеки член веднъж завинаги: всеки един според състоянието си ще даде десятъка си и то в две таксита [3], за първата трябва вече да гледате, щом ви пишем да бъдете готов, пък за втората - с парите заедно ще си изпратите и един представител, за да дава глас върху всичките ни народни работи. Ще присъства и в общонародната сметка като: откъде колко се е взело и къде колко се е дало, и изобщо в Българско къде кога се е захванало и какво е изработено, която сметка ще се поднесе на всеки член пред очите. Засега колкото събрани пари имате, внесете ни ги, защото имаме голяма нужда. Дайте и бележки по какви знакове ще познаваме общината ви и вишегласното ви решение, на което ще се основава Централният комитет.

Съветваме ви братски и по българска длъжност да гледате да свършите заявените досега длъжности, защото и друго има да ви отбележим след това да свършите и сме вече готови...

От много частни комитети са ни писали да им внесем в-к „Свобода“ та и вие, ако желаете да приемете, дайте на хората ни за стойността на вестника 119 гроша, за да изпращаме и на вас.

Привременно правителство в България

1 отд. от БРЦК

(печат)

1. Писмото е писано в Букурещ, в съгласие с Л. Каравелов, но под форма, че уж излиза от Българско.

2. Разпоредба.

3. Вноски.

Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 44 Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8030. Арх. т, I. № 22, стр. 46.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЧАСТНИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ В СЛИВЕН

Българско, 16 януари 1872 г.

Братя членове на ЧБР комитет!

В Сливен [1]

Според препоръките на изпратените ни хора гледайте да работите по-скоро, защото усилва [действията си] и енергията си тур.[ският] ком.[итет] „Млада Турция“, а по-близо е да захванат черногорци и сърби с турците бой... Черногорските юнаци в писмото си ни питат: в който да се започне по едно и също време. Нашият отговор беше тоя: „Братя! Още малко има да се приготвим и ще ви явим“ Следователно трябва бързане, защото в много не сме приготвени, а хората като ни гледат, че мързеливо работим, няма да ни чакат. Предвижда ни се и че ще ни изпреварят черногорците заедно със сърбите. Едно е само, което спира черногорците и не подават още ръка да захванат заедно със сръбското прав[ителство], защото тяхната и нашата цел е една (народно управление), което и те тайно са си предначертали. Но както и да е, няма да ни чакат дълго време да се мъдрим в работата си. И ако се захванеше от която и да е страна бой с турците, пък ние в нещо [да сме] неприготвени..., за което Централният комитет е невинен, защото каквото е виждал и чувал, е предизвестявал на всички час[тни] комитети. Ако ли пък ни изпреварят горните, за които казахме, и се започне бой с турците, то [това] ще е за нас честита случка и за неизпускане време. В такъв случай Централният комитет ще употреби всичките си сили по-скоро да даде редна всичките час[тни] комитети за революция, защото иначе сме загубени во веки веков!!!...

Преди да се съставят частните комитети по всичко Българско, нашият работник В. Левски в обикалянето му 3-4 години из Българско ни даде точна сметка: къде какви хора има и какво е взимал-давал с тях. А след съставянето на Централния комитет с отряди пак същият В. Левски с предначертанията ни (със закона) по същите места, където познава, да състави частни комитети, за което пак даде точна сметка къде какво го е срещнало и от препоръчаните му лица къде как е посрещнат, а както ви е казано от него, като направите бележки на закона и го изпратите придружен от две турски лири, както се изпратиха от много места, тогава Централният комитет по вишегласието на всички частни комитети ще го напечата и разпрати навсякъде, за да се води и управлява по него всеки работник на народното ни дело.

Централният комитет налага данък на всеки член веднъж завинаги: всеки един според състоянието си ще даде десятъка си и то в две таксита [2], за първата трябва вече да гледате, щом ви пишем да бъдете готов, пък за втората - с парите заедно ще си изпратите и един представител, за да дава глас върху всичките ни народни работи. Ще присъства и в общонародната сметка като: откъде колко се е взело и къде колко се е дало и изобщо в Българско къде кога се е захванало и какво е изработено, която сметка ще се поднесе на всеки член пред очите. Засега колкото събрани пари имате, внесете ни ги, защото имаме голяма нужда. Дайте и бележки по какви знакове ще познаваме общината ви и вишегласното ви решение, на която ще се основава Централният комитет.

Съветваме ви братски и по българска длъжност да гледате да свършите заявените досега длъжности, защото и друго има да ви отбележим след това да свършите и сме вече готови... [3]

Вижте и в Панайотовите писма, че положението ни е такова, каквото ви го описваме. Но и в същите има доста грешки, затова пазете ги, че скоро ще ги [потърси] Централният комитет за разглеждане пред Главното събрание, където ще бъда[т] и лицата, които са писали за народните ни работи. На тия писма ще му отговорите така, г-не: „За всичко, което ни пишеш, то е работа на Централния комитет и с него трябва да се разбереш, откъдето зависим както ние, така и всички частни комитети, водени по един закон, който по вишегласието на всички ни е нареден. И докато не се съобразите със закона и поднесете писмено вашето участие, че сте член на Централния комитет, всички твои писма ще бъдат напразни, защото не смеем да ви отговаряме.“

Там в писмото му виждам да ви кани да си изберете човек, та с приносящия да отиде при хората, които познава, да се разберете за всичко. Приносящият, който ще води вашия човек за споразумението, е в Ловеч при частния комитет. И думите ви оттам ще бъдат същите като тия, които ви отбелязвам горе.

От много частни комитети са ни писали да им внасяме в[естник] „Свобода“. Ако и вие желаете да приемате, дайте на хората ни стойността на вестника 118 гроша, за да изпращаме и на вас. [4]

Привременно правителство в България

I отд. от БРЦК

(печат)

1. Писмото е запазено в Сливенския архив.

2. Вноски.

3. И тогава ще бъдем вече готови за общото дело, за което ни канят черногорци и сърби.

4. Отстрани на писмото стои бележка с почерка на М. Т. Греков, един от водителите на Сливенския комитет: „Заповед за бързо приготовление“.

Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 45. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8029. Арх. т. I. № 23, стр. 48 .

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДИМИТЪР ПАПАЗОГЛУ

Българско, 16 януари 1872 г.

Ц Б Р К

в Българско

Брой... 1-ви

Почитаеми господа! [1]

В Казанлък

Лицето В. Левски, който от толкова год[ини] насам работи върху освобождението на бедното наше отечество, ви е познато. Вие сте разговаряли с него много пъти за работата на това предприятие, за което по-напред сте му давали и големи надежди, че ще бъдете едни от силните работници на това дело. Още сте го насърчавали да следва намерението си, а след това (не знам по какви причини) някак сте се отстранявали. Работа, която кара човека да мисли, че вие или не искате да знаете отнюд [2] за тая работа, или нямате доверие в реченото лице.

Може да е било всякак тогава и сте имали право от една страна, като не сте виждали пред очите си никакво дело, което да може да ви увери и убеди, че тая работа е сериозна и ще следва целта си на всяка цена.

Сега обаче чрез неуморимото трудене на нареченото лице, както и чрез съдействието на още някои лица от Българско, както и отвън, работата добре напред. И днес тук, в Българско, между толкова частни комитети, които се създадоха по всички градове и села, съществува и Централен български революционен комитет, от който като се управляват всички други комитети, работата следва пътя си.

Същият ЦБРК чрез съдействието и на другите частни ком[итети], като се труди непрестанно да събира работници от всякакви съсловия от отечеството ни за народното дело, и като научаваот същия В. Левски за вашето родолюбие, че сте едни от ония, които желаят доброто на отечеството си, при всички ваши след това колебания, не се съмнява дали ще влезете в числото на работниците на народното ни дело. И затова, като определя и изпраща свои хора и при вас, които ви донасят настоящето писмо и които са снабдени с препоръките ни, както и със съставения от ЦБРК закон, който се поднася на всекиго, който приеме да влезе в кръга на работите му, за да разбере целта и наредбите на възприетото дело и по тях да се води.

Следователно и вие като един от добрите български синове, които могат много да помогнат на отечеството си чрез способностите си, се поканвате да се съобразите с народното желание, като приемете речения закон, да го прегледате и да дадете според мнението си писмени бележки за одобрението или неодобрението си. Защото така, като се приемат отвсякъде бележките върху речения закон, който вече от повечето места се прие, ще се напечата и ще се изпрати навсякъде.

ЦБРК желае да съобщи работите си на още някои лица в града ви, както и в околностите. Но тъй като няма добри сведения още кой какъв е, а и В.Л. като му препоръчва вас за такива [3], които познавате и можете да вършите, както ви е Бог научил, но пак според правилата на закона.

Накрая чрез настоящите ни хора ще ни дадете мнението си писмено, ако (може би) не искате чрез друг, освен чрез В. Л. да се споразумеете, то ще ни кажете писмено чрез нашите хора къде и кога можете да се съберете с него и да разговаряте.

1. Диктовка на Левски в Букурещ. Пишещият е стилизирал фразата и държал свой правопис.

2. Съвсем - русизъм, който Левски не употребява.

3. Поставена бележка под самото писмо: „В. Л. по едно време се е срещал с вас и вие като сте го питали с кого в Пловдив да разговаря заради вас, препоръчал ви Г. е Рашка [д-р Рашко]. Но в кратко време като не е имал случай да ви се обади, че не е говорил с него за вас [за да го предупреди за вас] и Г. Р. [г-н Рашко поради] съмнение да не бъде измама, отказал познанството си с В. Л. Затова може вие да сте влезли в съмнение, но това ще се изясни чрез бъдещите ни споразумения.“

Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 46. Като източник Страшимиров сочи „Археологически и исторически изследвания“ - д-р В. Берон, стр. 305, 1886 г.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЯСКОВЦИ И ТЪРНОВЦИ

1872 г., 17 януари

Братя! [1]

От Централния комитет казаните ви песни [2] от разни места, че се пеят различно [3] за нашия народ и държава, така е!... И друго спасение няма, освен да продадем и ризите си, та да се сдобием до средства и да заиграем нашето си хоро..., което ще върне и горните песнопойци назад [4] , и нас ще извади от деспотите. И тогава вече ще сме най-щастливите!... Това горните песнопойци познават твърде добре и ние сами виждаме вече като се потурнахме няколко пъти в опит. Следователно с препоръката на С. и В. [5] - на бой еднакви, единият по-дебелчък с червеникави средни мустаци; другият - с руси мустаци. Дайте и вземете свободно, но за всичко с бележки: кой ден са пристигнали? Кога са излезли? Колко разноски са направили и за какво, платили ли са или не са платили? Бележките искам във ваша пусулка (кратко писмо, записка - бел. П. Н.). Също и колко пари им давате ще ги записвате в особена ваша пусулка. И да им я дадете, пък те ще записват за вас колко са взели. И щом си донесат сметките в Централния комитет откъде какво са взели, тогава ще ви разпратя разписките от Централния комитет срещу дадените ви.

Аслан Дервишооглу Кърджали

1. В Лясковец и Търново.

2. Препоръчаните мерки и указания от Централния комитет.

3. Има лица, които правят възражения и се лъжат разно.

4. Силата и бързото предано действие на верните хора на комитета ще върнат (ще убедят) и колебаещите се.

5. Сава Младенов и Васил Йонков.

Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 47. Това писмо е еднакво с предишното, очевидно става въпрос за преписи, изпращани по различни краища на страната. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60. № 8032. Арх. т. I. № 24, стр. 50 № 48.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ПОВЕЧЕ ЧАСТНИ КОМИТЕТИ

1872 г., 17 януари

Братя! [1]

От Централния комитет казаните ви песни, че се пеят от различни места различно за нашия народ и държава, така е!... И друго спасение няма за нас, освен по-скоро да продадем и ризата си, за да се сдобием със средства и да заиграем нашето си хоро, което ще върне и горните песнопойци, и нас ще извади от деспотите. И сме вече най-щастливите!... Това горните песнопойци познават твърде добре и ние сами виждаме това, като се потурнахме няколко пъти в опит. Следователно с препоръката на С. и В. - момци на бой еднакви, единият по-дебеличък и със средни червеникави мустаци, другият - с руси мустаци. С тях давайте и взимайте свободно, но всичко с бележки: в кой ден са пристигнали, кога са излезли, колко разноски са направили и за какво, платили, неплатили. Бележките искаме от вас с пусулки. Също и колко пари им давате, ще ги записвате в особена пусулка и да им я дадете; пък те ще записват на вас колко им давате. И щом донесат сметките си в Централния комитет откъде какво са взели, тогава ще разпратя разписките от Централния комитет срещу дадените ви. [1]

Аслан Дервишооглу Кърджали

1. Бележка от Левски под страницата: "Същите подписани от: Търново, Лясковец, Сливен, Железник, Пловдив, Пазарджик, Панагюрище, Копривщица и Карлово с приносящи Сава Младенов и Васил Йонков.

Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 48. Като източник Страшимиров сочи „Спомени и очерци“ - М. Ив. Марковски, кн. I, стр. 69. Из частния архив на Троянския комитет.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ТРОЯНСКИЯ КОМИТЕТ

1872, 18 януари, Ловеч

Господине, изпращаме ви един кон да го задържите в Троян или по-добре до десетина дни двадесет дни, колкото за зоб и сено, премерете му, аз като дойда, ще си платя и конят да не ходи навън, защото е заподозрян. Както и да е, задръжте го или при вас, или в манастира, или в колибите, да не му се качвате да ходите навън. Пък на човека ни, който ще ви го докара, да му вземете друг кон с кирия и да си дойде в Ловеч.

Асланооглу Видинли [1]

Явете ни до кой карар сте дошли!

Адр. Махмудая Филибели. [2]

1. Следва знакът на Левски.

2. В. Спасов - ханджия в Троян, член от комитета.

Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 49. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60. № 8035. Арх., т. I., № 25, стр. 51.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ПЛЕВЕНЦИ

Българско, 23 януари 1872 г.

Ц Б Р К

в Българско

Брой... 1-ви

Братя членове на ЧРБ комитет

В Плевен [1]

Работата ви засега [изисквана] от Централния комитет е: да ни дадете сметка с бележките ви [2] от хората ни, които са ви изпращани с мисия да ви покажат пътя за избавление на поробеното ни отечество. Бележките кога и кои хора са ви изпращани от Централния комитет, на всяко идване с каква мисия са били и вие как сте ги приели? Сметка: именно кой кога е дошъл, колко дни е стоял, какви разноски е направил и за какво кога е платил, и кога не? За всичко точно, кратко и ясно писмено ще съобщите на Централния комитет. Ваша сметка: относно закона [3] както в града ви, тъй също и по околните села работите ли да се съставят подобни дружества и именно с кои села; принасят ли сметка с работата си в частния ви комитет. Колко членове сте в частния комитет под номера от 1-ви, 2-ри и т.н., без имена; колко войводи има изпитани, какви са и къде се намират. Колко и какво оръжие има, тайни къщи или ханове за укриване на заподозрени наши хора, било пеша или с коне, (защото се случва) [4] и още места за събиране на военни материали. Ако някой поканен да вземе участие в народната ни работа се откаже, ще го забележите с причините, поради които се отказва. Колко черни души имате, които ви пречат в работата, с описание на физиономията им и на каква работа са. Ще ни явите колко юнаци имате готови с оръжия, които всеки ден да са в града ви, та щом станат нужни на Централния комитет да ги повика. Колко пари сте внесли в Централния комитет, колко коня и за по колко. Именно кому са дадени парите и конете и срещу тях получили ли сте разписки от Централния комитет и чрез кого; и още от кой месец и ден. Колко разписки са, по колко и от кой номер. За всичко писмено ще съобщите на Централния комитет, щом като ви се пише в сметките. Ще бързате за всичко, защото се усилва и еничарският турски комитет „Млада Турция“. А по-близо е да захванат черногорци и сърби с тур.[ците] бой!!! Черногорските войводи в писмата си до Централния комитет ни питат: готови ли сме и в какво? Ако сме готови, то да им определим ден, в който да се захване [въстанието] по едно и също време. Нашият отговор беше тъй: „Още малко има да се готвим и ще ви явим.“ Следователно трябва бързане, защото в много [още] не сме готови, а хората, като ни гледат мързеливи в работата, няма и да ни чакат. Предвижданията са, че ще ни изпреварят заедно със сърбите; едно само спира черногорците да не подават още ръка на сръбското правителство, защото тяхната и нашата цел е една (народно управление), което и те тайно са начертали. Но каквото и да е, няма да ни чакат дълго време да се мъдрим в работата си. И ако се започнеше от коя и да е страна боят, пък ние в нещо [да сме] неприготвени... За това Централният комитет е невинен; защото каквото е виждал и чувал, предизвестявал е на всичките частни комитети. Но и ако ни изпреварят горните, за които казахме, и се започнеше боят, то ще е за неизпускане време, защото иначе сме загубени во веки веков. В такъв случай Централният комитет ще употреби всичките си сили, за да даде по-скоро ред на всичките частни комитети за революция.

Преди да се съставят частните комитети в Българско, нашият работник В. Левски в обикалянето си от 4-5 години по Българско даде точна сметка: къде какви хора има и какво е вземал и давал с тях. След съставянето на Централния комитет се отреди пак същият (В. Левски) със закона по същите места да състави ЧРБ комитети, за което пак даде точна сметка: де що го е срещнало и де как е посрещнат от препоръчаните му. Както ви е казано от него, като дадете бележките си за закона, ще го изпратите придружен с 2 турски лири, както бяха изпратени вече от много места. Тогава Централният комитет по вишегласието на всичките частни комитети ще го напечата и разпрати навсякъде да се води и управлява всеки работник по него в народната ни работа.

Централният комитет налага данък на всеки член веднъж завинаги. Всеки един според състоянието си ще даде десятък от имот и от 2 таксита: за първите трябва да гледате, щом ви се пише да бъдете готов, пък за вторите с парите заедно ще си изпратите един представител, закъдето се повика да дава глас върху всичките народни работи; ще присъства и въобще в народната сметка като: откъде колко е взето, и къде се е дало и въобще в Българско къде и кога е започнато и какво е изработено. Тая сметка ще се подн[е]се на всеки член пред очите. [5]

Сега за парите. Гледайте по какъвто и да бъде вече начин, но да бъде по-скоро. А колкото имате засега събрани, внесете ни ги, защото имаме голяма нужда. Дайте и бележки под какви знакове ще познаваме вашата община и вишегласното ви решение, на което ще се основава Централният комитет. Съветвам ви братски и по българска длъжност да гледате да свършите явените вам засега длъжности, защото има и друго да свършите и ще сме вече готови.

Лицето, чрез което ще се разбирате с Централния комитет, е Аслан Дервишооглу Кърджала, по-напред отбелязан като В. Левски. На същото лице името ще се променя според обстоятелствата, за които ще предизвести Централният комитет, щом види, че е нужно да се промени.

1. Писмото се отнася до цикъла от по-предни кореспонденции № 43 и № 44 и пр., но е интересно да се изучава във връзка с оплакванията на Левски до Д. Хр. П. от брат му Анастас в Плевен № 22, № 25, № 27 и др.

2. Писмени документи.

3. Съгласно изискванията на устава.

4. Защото се случва да пътуват и с коне.

5. Недоизказана мисъл. Трябва да се разбира, че втората сметка, а именно: откъде колко се е дало и въобще в България къде и кога е започнало делото и какво е извършено - това ще се изложи на Общото събрание пред всички.

Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 50. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8036. Арх. т. I., № 26, стр. 53.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ОРХАНИЙЦИ И ОКОЛНИТЕ СЕЛА

1872, 29 януари Брой 2

Братя членове на ЧРК!

В Орханието

Писмата ви от 6 и от 15 януари получихме и твърде добре разбрахме съдържанието им, и срещу дадените ви от закона [права], пращаме ви и разписката, за която ще ни съобщите дали сте получили. А законът още не е дошъл до нас.

Пишете ни, че сте като оногоз, дето е заровил таланта [си] и нататък, пак ни давате надежда. [1]

Вижте следващото от нас [2] и дано не бъдете вече като оногоз, дето заровил таланта, но хора! [3] ето: не е ли жално вече да бъдем таквиз! Кой не знае теглилата на бедното ни отечество и кой българин вече не вижда живиничната си рана от тиранина, която се вкопава от ден на ден! [4] Всеки знае и всеки българин вижда, но какво е! [5] / / един му и кокалите захванала да му прояжда тая проклета живиница, и за него е [ясно, че трябва] час по-скоро да умре с пушката в ръка [готов за революция]! Той не иска насърчение на думи, а други, като още не усеща болките на тая живиница, която го е заяла с цел да дояде него, че после да захване [и] децата му, и тъй нататък. [6] Но ще ли гледаме ние, страдащите [7], такива хладнокръвни и мними родолюбци, които не жалят нито децата си! [8] Не! Не! Ни час! И вече е казано: „Свобода чиста или смърт.“

Ние насърчавахме всички чле[нове] и съучастници в народната ни свята работа да бъдат верни и постоянни във всяко отношение към целта, като вземат най-напред пред очи и рекат: „По-добре смърт честна, нежели [отколкото] смърт безчестна.“ И наистина, който постоянства докрай, за него е неописуема радост с големи дарове [9] от българския народ. И ето, че часът е сега [10], което да спечели всеки [11]. Още като някой си [12]: „Ама ако умра!“ То ние му казваме, че [13] неговото име завинаги остава живо, заслугата му ще се предава на деца, унуци и пр. Следователно да се спечели тоя свят дар и от Бога венецът, трябва по-напред да се жертва всичко, па и себе си, а и всеки трябва да даде поне най-малко десятък от имуществото си! Това е данъкът, за който ви писах - който е според състоянието ти. Защото ако се разбере после, че някой крие или отрече помощта си, ще дойде времето, което е вече близо, и ще се обезчести от целия български народ. Ако сега се отърве [14] от нашия нож, който скоро [15] ще започне да изпълнява длъжностите си срещу опаките [мними родолюбци, които обещават за когато чак видят] и [които] предлагат всякакви извинения като че уж му било представлявало не знам какво си, и не прилягало му да вземе участие; пари не дава, да не би да узнаело турското правителство. Или пък готови пари нямал. И така нататък. На такива за извиненията им казахме и пак ще кажем: че чисто народният българин, който е разбрал и вижда мъките и неволите на милия ни народ, който е усетил вече в сърцето си всекидневните горещи и кървави сълзи на нашите обезчестени майки, братя и сестри от тиранина, а смъртта му е самата утеха и душеспасение. Която смърт заслужава гореспоменатата ни слава от българския народ и венец от Бога. Иначе от това [16] той не е българин, не е християнин, не е човек! Следователно за него смърт, смърт и смърт.

След 30-40 дни ще изпратим лицето Аслан Дервишооглу с още някои и други във Влашко, където ще стане скупщина от чисто народни българи, от разни места, живеещи извън Българско. Там ще се дава мнение върху всичките ни народни работи, според обстоятелствата и общото положение в Европа. Това тяхно вишегласно мнение ще се даде тук, в Централния комитет, а ние пък ще разпратим [на] всички ч[астни] комитети, да свикаме представителите и по вишегласие ще правим всичко.

Хората ни, които ще се изпратят от Централния комитет във Влашко, се изпращат с мисия да вършат и други работи, които след това ще ви съобщим. Следователно ще трябват повечко пари, затова ще гледате колкото е възможно повечко да съберете и да ни ги внесете 10—15 дни по-рано, до пътуването на хората ни, защото ще гледаме колкото е възможно по-скоро да отидат и да се върнат, докато не са ни протръгнали вапорите (параходите - бел. П. Н.), защото преименуването им по-нататък и насам е твърде опасно, пък и времето не ни чакаха!!!...

Докато се върне лицето, чрез което се разбираме с вас и вие с нас [17], вие все със същите бележки ще оправяте писмата си, и с надписа пак Аслан Дервишооглу Кърджала.

1. Нямат пари на ръка, но ще имат. Не притежаваме самото писмо на орханийци, за да приведем текстуално признанието им. А сравнението е според библейската притча за таланта (старинна монета): притежателят му го заровил нейде в земята, забравил къде. И сега нито може да му се радва, че го притежава, нито може с него да зарадва другиго.

2. Вижте какво имаме да ви кажем от наша страна

3. Но бъдете изпълнителни и достойни членове на комитета. На това същото място след‘хора’ Левски собственоръчно поставил звездичка за знак на бележка под страницата. А долу под страницата стои пак звездичка и срещу нея бележка: „Това точно както си е, така и ще да стане, но за другите села се захваща от звездата за всяко.“ От което трябва да съдим, че: 1. настоящият текст на писмото до орханийци е само чернова; 2. то е чернова за всички села в Орханийско, в които има Ч. Р. комитети и до които Левски вероятно е изпратил същото писмо; 3. писмото до орханийци ще бъде точно копие от черновата ѝ 4. всички други писма до селата няма да съдържат не само първите два кратки пасажи от черновата, но и обръщението тук с двете начални мисли до самата звезда. Следователно до всяко село ще започва просто: „ето: не е ли“ и пр.

4. Раната става от ден на ден все по-дълбока.

5. Всеки българин вижда тази горчива истина, но какво излиза в действителност?

6. Остава си съчувственик уж по народното дело, ама на думи и насърчения само.

7. Настраданите.

8. Които не жалят нито децата си!

9. Признателност.

10. Е ударил.

11. Всеки да спечели това високо дарение на народа си.

12. И още, както казват някои.

13. То ние това му и казваме, че... - целият този пасаж от писмото и по стил, и по тон е проповед от Свещеното писание.

14. Отървеше.

15. Според датата на настоящето писмо - 29.1.1872 г., решението да се съберат пари от чорбаджиите чрез терор, което формално се взело на Общото събрание от края на април с. г., е било установено още от началото на годината, когато Левски е в Букурещ. А може би и по-рано. На кого от двамата е принадлежало авторството на плана за терористичния начин на изнудване - за това нямаме по-точни фактически указания.

16. Не постъпи ли, не чувства ли така.

17. Левски още е в Букурещ.

Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 51. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8047.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО НОВООГЛАШЕНИ В КОМИТЕТСКОТО ДЕЛО

Г-да!

Писмото ви от 14 февруари получих и съдържанието му разбрах. Радвам се, че и вие (ако и по-късно) сте влезли в работа. Братя! Възобновлението на нашата славна (преди) държава, отърваването ни от проклетите агаряни, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество Българско, най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили. Като е така, вие сте длъжни да се покажете достойни, верни и неустрашими във всяко отношение. Дързост, братя, и напред! Вашето съучастие в народното ни дело ще остави имената ви незаличими в народната ни история... Само умно работете. Трудете се, за да събирате пари, защото голяма нужда имаме. Често изпращайте човек до познатото ви село и се настанявайте, споразумявайте и насърчавайте.

Тия дни ще изпратя писмото ви на Централния комитет и ще му съобщя за вашето участие в делото.

Като ви поздравя съм ваш

Аслан Дервишооглу Кърджала

1872,19 февруари [1]

1. Без определен адрес.

Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 52. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60. № 8049. Арх. т. I. № 27, стр. 56.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ОРХАНИЙЦИ

1872, 28 февруари. На къра в Тракия

Братя членове на ЧБРК!

В Сюлейманооглу Даут [1]

Явете на Бочукооглу [2], Дервишооглу Мехмет-Кърджала [3], от вас или от Хасан Касан [4] да бъде приготвен представителят от тия места - по един - без друго, пък от всички други места да дадат препоръките си там (от всяко място пълномощно писмо [за] когото изберат). На представителите за разноските им трябва да им дадат не по-малко от 10 турски лири; след 15-20 дни ще им известим да тръгват. Побързайте и явете на всички познати ви места. С приносящия ви ще ни явите как сте направили - той ще почака, докато предложите речените ни места и вземете отговора им. [5]

Ас. Дер. Кърджала

1. Орхание.

2. Етрополе.

3. Тетевен.

4. Правец или Гложене.

5. С ръката на Левски е отбелязано на обратната страница: „Копие на ЧК (частните комитети) от 28 февруари 1872. От А. Дер. Кърджала.“ Това ще рече: всяко друго от означените места, освен Орхание, трябва да получи копие.

Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 53. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8051. На местата, където част от текста не се чете, са поставени многоточия.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО НЕИЗВЕСТЕН ЧАСТЕН КОМИТЕТ

1872, 24 март, Бълг.[арско]

Братя членове!

Разписа се за представителите по всичките частни комитети [1] ... днес след 12 дни да тръгва за във Влашко през където [2] ... за полезно, това и вие ще направите с белеш ... то така: „Братя представители, упълномощя ... на одраното късче книга, да гласоподава за нас, и е ... с по-толкова и толкова способни юнаци да носят ..., които се намират, и еди колко за войводи... във всичките ... се намира и еди колко си оръжие, толкова гладки пушки, ата ... не ти още откога и от кого ви е подарена най-напред ра ..., и вие как сте му приели, и сега какви сте, и кога какво ... писано от Централния комитет. Срещали ли сте нещо недобро по ва ... В упълномощението на представителя няма да ... тому, нито откъде идва, а за уверението му ... ще носи книга, и аз като го поискам той трябва да ми го ... съединена с другата половина ще се разбере откъде е. Когото изберете за представител, дайте му 3 ... писмо с одраната книжка, в него е написана неговата ..., докато отиде и да се върне. За разноски ще го снабдите с не по-малко от 10 турски лири ...

1. Оповести по всички частни комитети да си изберат представители.

2. През където намери за по-лесно.

Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 54. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8051. На местата, където част от текста не се чете, са поставени многоточия.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЕДИН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

187]2 ... 24 март, Бълг.[арско]

Представителю!

... одраното късче книга, вземи и бележките според писмото ... са за във Влашко, през където ти е по-лесно, а трябва да излезеш ... во на X. Петровия хан, и нека да ти дадат стая на гор ... та отдясно или отляво, от двора прегледай на всич ... ай на горния като отвън на вратите има ли запи ... с тебешир главна буква „Р“. Ако няма, влез в една ... и напиши отвън с тебешир главна буква ... И като дойде някой отвън и каже: „Наши сме“, тогава отвътре ... трябва да го накараш да ти разясни буквата „Р“, която значи ‘революция! И тогава можете да бъдете в една стая, да си раз ... ждате, и приказвате за всичко, нито ти, нито другият нямате ... во да се питате кой откъде е. Буква „Р“ ще бъде написана само на една стая, чрез ... [която] ще става посрещането.

Ас. Дер. Кърджала [1]

1. На гърба на горните две писма - № 53 и № 54, които носят един и същ инв. №, е поставена следната бележка от Левски: Копие представителите на 1872, 24 март; за във Влашко.

Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 55. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8122.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ОРХАНИЙЦИ

Братя членове на ЧБРК!

В Сюлейман-оогуллар-Дауд

За представителите от вас [Орхание], Етрополе и Тетевен, нека бъдат готови след 15-20 дни и снабдени с по 10 турски лири. [1]

1. Писмото е от средата на март 1872 г.

Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 56. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8101. Арх. т. I., № 29, стр. 57.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДЕРВИШОГЛАР И ХАСАН КАСАН

Братя Дервишооглар Мее[мед] Кьр[джала] [1]

и Хасан Касанови [2]

Хора за чудене сте! Защо пишете и говорите за онова, в което още не сте уверени, и казвате го: „Това е!“ Нали разбирате, че както се е писало на вас в едно и също време, така също се е писало на всички р. к. [3], за да се приготвят в едно и също време. Казахте, че имате представители добри и готови, а сега не искали! Като как разбирате таз работа, която е най-важна и деликатна, та днес хората да са едни, а утре други! Недейте да се показваме пред вънкашните ни братя неспособни и страхливци. Защото те, като ни гледат такива, не щат и да ни вярват, че ние вече чувстваме [вече нужда] от свобода и че гледаме ден напред да отхвърлим ярема от врата си. Пък оттам чакаме голяма помощ. Все като ни видят сега какви момчета се изпращат за представители, за колко ще ни оценят тамошните братя. Вижте поне и направете пълномощните си като хората, в тях да отбележите дали имате пълно доверие в мен, и кажете така: „Братя представители! Нашият член е Аслан Дервишооглу, в него имаме пълно доверие. Той познава най-добре духа на селяните и на гражданите ни. С една дума той по-тънко ни познава във всичко. И той каквото направи, направено е за нас. И човекът, който се изпраща от нас, е представител да засвидетелства за същия и да вземе сметка от него, според писмата от Централния ни комитет". [4]

1. Тетевен.

2. Навярно Гложене, за което се споменава още името Скендер Ефенди. Или е някое друго близко село: Правец, Осиковица и др. Това днес не може да се провери с голяма точност.

3. Революционни комитети.

4. Писмото е от края на март 1872 г.

Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 57. Като източник Страшимиров сочи „Из миналото“ - под редакцията на П. С. Кършовски, кн. I, № 6, стр. 34. Из частния архив на Марин Цонзара, Лясковец .

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ТЪРНОВЦИ И ЛЯСКОВЦИ

1872, 30 март, Бъл.[гарско]

Братя членове на ЧБРК в Търново и Лясковец!

Писали сме до всичките частни комитети и са се приготвили. Казваме и на вас: вижте, съберете се, кажете и на ония, които казват, че са българи и [които твърдят че] желаели да работят за освобождението на България, но нямали доверие в работите! ... Това е и наше [мнение], отколе казано: сляпо никой да не се повежда в работа, защото на такъв тайна никога не поверяваме. Ето какво: от страна на цялото ваше обкръжение изберете един свестен представител, който е разбрал в какво положение сме в Българско. И въобще [изберете един, който е разбрал] духа на селяните и гражданите ни към целта. И да дойде във Влашко, там, където ще стане скупщина от българи чистонародни от разни места, извън живущите от Българско. Ще дават мнение за работите ни оттук нататък според общото положение в Европа и обстоятелствата в Българско. Това тяхно мнение ще се пренесе тук, в Централния комитет, и по вишегласието на всичките частни комитети ще се реши съдбата на българския народ съобразно с времето. Засега там, във Влашко, отивам аз, от страна на Централния комитет с горните представители. Ще явим как вървят работите ни в Българско. И върху това ще вземем мнението на нашите братя оттам. След това ще дам сметка пред всичките представители от страна на Централния комитет: къде и колко пъти са изпращани хора, какво ги е срещнало, откъде какво са взели и дали и какво има готово. Сметка, която ще се даде на всеки представител, да я поднесе пред очите на всеки член на народната работа. Следователно на представителя ви трябва да дадете следващите бележки с пълномощното така: „Братя представители! Упълномощаваме приносящия на одраното късче книга [1], да гласоподава за нас и едно, две, и пр. [2] Сега с по толкова и толкова способни юнаци да носят оръжие, между които се намират и еди колко способни войводи. Във всички тях има толкова шишанета, гладки пушки, револвери, и пр., а колко на новоповикани. Откога и от кого ви е подадена най-напред работата и вие как сте я приели. И досега какви бележки недобри имате в него. Кога каквото ви е било писано от Централния комитет, имало ли е нещо недобро според вас.“ В пълномощното на представителя няма да бележите ни името му, ни откъде идва, а за уверение на него откъде идва и кой е ще носи в себе си одраното късче книга. И аз като му ги поискам, той трябва да ми го даде и като го присъединя към другата му половина, ще знам.

Когото изберете за представител, дайте му запечатаното писмо [3] с одраното [късче] книжле, защото в него е написана неговата сигурност, докато иде и да се върне.

За разноски ще го снабдите с не по-малко от 10 турски лири. Пътят му за Влашко, откъдето види, че му е удобно.

От днес след 7-8 дни нека да тръгне. По реда в писмото му, откъдето ще е представителят, от едното, или другото място, трябва да вземе откъдето няма пред.[ставител] същата препоръка [4] с одраното книжле заедно, което ви изпращаме за едното и за другото място. Който ви поднесе писмото, като види как ще направите, тогава ще ви даде одраните книжки с писмото на представителя.

1. Късче хартия с написано име на селото или града и прерязано на две през надписа: едното късче е изпращано на Левски, другото - давано на представителя. Като се срещнат, съпоставят двете късчета и се запознават.

2. Изброени всички сведения според заповедта от писмо № 49 и др.

3. С пълномощното и сведенията.

4. Пълномощно и от другото място, откъдето няма представител. Подразбира се, че от Търново и Лясковец е решено да върви само един. Той ще има писмо и от другото място, а също и скъсано листче, приготвено за там.

Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 58. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8101. Арх. т. I, № 32, стр. 59.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО СЛИВЕНЦИ

1872, 4 ап(рил), Бъл(гарско)

Братя членове на ЧБРК!

Чрез Стамболлу Мехмет Ефенди

Изпращам ви печатни разписки 94 листа с по-първите ви за 24. Всичките деветдесет и четири, първите от брой 50-73, а сегашните от брой 137—191 частни, а общи частни комитетски от брой 22 до 43.

Ще ги давате според чорбаджийските печатни писма [1] и всекиму, който желае от сърце да се жертва пред Олтара на народния жертвеник.

Честно всекиму ще давате от частните, а когато една община, т.е. някой частен комитет дава от общо събраните пари, ще давате от общите, ще пишете по ред: в Българско, ден, месец и коя година, от кого приети - от частен комитет ли или от друго лице и на кое място. Чрез кого приети, чрез частен комитет или чрез друго лице, от което място. Същото написано в листата ще се пише и в малкото късче, което остава кютук и то ще ви бъде правата сметка, която ще предавате от време на време в Централния комитет.

Вижте в простата книга примера както за/от частните комитети, така и за/от частните лица като: приехме от г-н под брой №1 в Стамболлу Мехмет Ефенди. Ще се прерязва през средата на думите и ще остават малките късчета, наречени кютук.

Брой след брой ще се дават. На всеки град или село се започва от № 1 и пр., но без имена.

Ас. Дер. Кърджала

Според времето трябва бързане!... Но и твърде умно, защото има цяла орда шпиони, пръснати по всичко Българско, и то учени магарета.

Научили сте чрез вестника за А. К. [2], че се е убил в Русчук и нищо няма намерено в него. Изпратихме човек и разбрахме повече: просто нещо! Страхът му е причинил да не знае какво да прави. Остави името си безсмъртно. За честните хора е такава смърт! Без подписката ми да не вярвате и на печата! Попада в ръце и се преработва! Нито на вчерашния работник [3], защото от тая проклета шпионска орда лесно може би ще се излъже, без да знае [4]. Ставало е и става! За Ангеловото така искам да повярвам. [5]

Не бойте се, братя български синове, от такава смърт! Защото е най-сладка, честна и правата смърт днес за всеки българин. Дързост! И постоянство! Времето е близо, ще видим и свобода.

Същият

1. Поканително-заплашително писмо от март 1871 г.

2. Ангел Кънчев.

3. Лесно може някой да бъде излъган (подведен) и да издаде някого, без да знае.

4. За смъртта на Ангел Кънчев предполагал, че някой от безчислените шпиони на властта е подвел някое комитетско лице несъзнателно да подскаже нещо по адрес на самоубилия се, който при обикновения опит да бъдат по-придирчиви при проверка на документите му на пристанището в Русе, преди да тръгне с парахода през Дунава за отсрещния бряг, почувствал се съвсем издаден, без да има явни указания, нито улики, затова предпочел да се самоубие.

5. Покана към влиятелни и богати лица (чорбаджии) да подкрепят морално.

Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 59. Като източник Страшимиров сочи „Спомени и очерци“ - М. Ив. Марковски, кн. I, стр. 82.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ТРОЯНСКИЯ ЧАСТЕН РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ

1872, 4 апр.[ил], България

Братя членове на ЧБРК!

Какво стана със закона ви? Направихте ли бележки върху него или по съдържанието си е добър за вас? Като ви бяхме задължили по заповед от ЦК да съобщите работата ни и на някои други от по-първите ви лица по име [2] и да дадат решението си всеки за себе си, къде е гласът ни? [2] Или ако не сте им съобщили, не знаете ли, че попадате под съд според закона? Отговорете ни явили [съобщили] ли сте им и всеки за себе си какво е казал: ще бъде ли с нази и с народа, или против нази и против народа е? Явете и още на ония, които казват, че са българи и желаели да работят за народното ни освобождение, но нямали доверие в работите! Това и ние отколе сме казали: никой да не се повежда сляпо в работата, защото на таквиз никога няма да им поверим тайна.

Следователно ето какво: писали сме на всички частни комитети да си изберат и подготвят представители за във Влашко и приготвили са. Казваме и вам, ако нямате доверие в Ло [3] представител и [не искате] да му дадете пълномощното си да гласува и за вас в заседанието, тогава по вишегласие си изберете представител, който познава духа на по-голямата ни част от народа ни към целта и въобще състоянието му; познава и обстоятелствата въобще в Българско какви са, защото там, във Влашко (на заседанието), ще бъдат чисто народни хора, представители, българи от разни места, живущи извън Българско. А оттук аз с горепосочените ни представители по решение на Централния комитет ще съобщим как вървят работите ни в Българско и докъде са стигнали, върху което ще дават мнение оттук нататък - как трябва да вървят работите ни според обстоятелствата ни в Българско и общото положение в Европа. И това тяхно мнение ще се принесе тук, в Централния комитет, и по вишегласието на всичките частни комитети ще се реши съдбата на българския народ, съобразно с времето. И още там да дадем сметка от страна на Централния комитет на всички представители: къде, колко пъти се е провеждало с народна цел, наши хора, а какво ги е срещнало, откъде какво са взели и дали и какво има готово. Сметка, която ще се даде на всеки представител да я поднесе пред очите на всеки член на народната работа.

Братя, побързайте и направете пълномощното си за Ло представител, за да не се харчат повече пари и представителите да не се събират много, та работата ни да стане подозрителна. Или пък, ако нямате точно доверие във всичко на Ло, то и за вашия трябва да стане пълномощното така: „Братя представители! Упълномощаваме приносящия на одраното късче книжка да гласоподава за нас и едно, две и пр. села, с по толкова и толкова способни юнаци да носят оръжие, между които се намират и еди колко способни за войводи; и във всички тях има толкова шишанета, гладки пушки, револвери и пр.; и толкова има за първо повикване. От кого и кога ви е подадена [4] най-напред работата и вие как сте му приели [5]; досега някакви бележки имате ли в него [6], от Централния комитет кога какво ви е било писано, срещали ли сте нещо недобро по ваше мнение. С една дума засега какви сте.“ [7]

В пълномощното си на представителя няма да бележите нито името му, нито мястото, откъдето идва. А за уверение на това откъде и къде е представител, ще носи в себе си одраното късче книга и аз, като му го поискам, той трябва да ми го даде и като го присъединя с другата му половина, ще знам.

Ако нарочно от ваша страна изпратите представител, за разноски трябва да го снабдите с не по-малко от 10 турски лири, ако ли упълномощите другия (в Ло), ще му дадете 5 лири - пет. Пътят му дотам, както той прецени, но трябва да излезе на Гюргево и от днес след 2-3-4 дни да тръгва.

Съветвайте се добре за представителя, защото то е най-деликатната и важна работа, да няма след това някои да останат със съмнение за представителя...

Когото изберете за представител, дайте му запечатаното писмо, в което е написана неговата сигурност. Докато отиде и се върне, друг не трябва да знае.

Аслан Дервшиооглу Кърджала

1. Покана към влиятелни и богати лица (чорбаджии) даподкрепят морално или материално делото.

2. Докъде сте стигнали, до коя степен сте се отзовали на гласа ни? Какво сте извършили?

3. Ловчанския.

4. Сте посветени най-напред в работата.

5. Как сте му възприели указанията и поръчките.

6. Не ви ли е сторена някаква неправда от негова страна.

7. В какво положение се намира засега делото у вас.

Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 60. Като източник Страшимиров сочи „Из миналото“ - под редакцията на П. С. Кършовски, кн. 1, № 20, стр. 89.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО САВА КЪРШОВСКИ В ЕЛЕНА

Байо Савва!

Писмото със 150 турски лири ми донесе О. М. [1], чрез когото изпращам разписките за предаване и уверение и исканите ком.[итетски] книжа.

До 1-2 м. може да дойда и тогава ще ви дам наставления и знакове, за да не би пропаднало нещо, и ще запозная X. М. [2]

Явете до кой карар сте дошли.

Поздравявам ви с д. Д. [3] искрено и братски.

Ас. Дер. Кьрджала

1872,5 април, Българско

1. Отец Матей Преображенски (Миткалото).

2. Хаджи Михаил Н. Момчилов, брат на известния учител-граматик Ив. Н. Момчилов.

3. Навярно дядо Духовник Архимандрит Галактион Хилендарец, изповедник в гр. Елена, роден през 1842 г. в с. Кремен, Неврокопско. Завършил Богословското училище в Белград. Починал на 20.Х1.1984 г. в гр. Елена, (бел. на П. С. Кършовски).

Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 61.Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8056. Арх. т. I. № 31, стр. 58.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО СЛИВЕНЦИ

1872, април [1]  

Братя членове на ЧБРК!

Чрез Стамболлу Меемет

Ефенди!  

Изпращаме ви печатни разписки, които ще давате срещу дадените пари според чорбаджийските печатни писма и пр., които биха помагали парично в народното дело. Ще се дават вместо името, под №-ра от едно, две и пр. в едното село; в другото село започва пак от първи №. А мястото, откъдето е човекът, ще се замени с друго име [2], каквото и да е, или друго село или град, като: „Приехме от № 1-во в Стамболлу Меемет ефенди, вместо Сливен, чрез частните комитети в Стамболллу Меемет Ефенди, или чрез № еди-кой си, толкова гроша и словом толкова от лири еди колко си и пр.“

Същото ще се записва и в малкото късче [3], което значи кютук. Като започва отгоре: брой, ще пишат колко е записан в билет 187, които са годината и месецът, от № еди-кой си, от кое място е. Чрез № еди-кой си, или чрез частните комитети, еди кое място. Ще се отреже после това късче и то ще ви бъде правата сметка, която ще предавате от време на време в Централния комитет.

По същия ред ще се дават и комитетските (общите) разписки като: приехме от ЧБРК в еди кое място и пр., както и другите.

Изпращаме ви 55 листа от брой 137 до 191. И по-първите от брой 50-73... 24 листа, всички 79 - седемдесет и девет листа, частни и други за Час. комитети общи [4], 15 петнадесет - от брой 29-43.

От днес тръгвам за Влашко.  

Ас. Дер. Кьрджала

1. Деня трябва да поставим след 5. IV. (в предишното писмо № 58) и пред 3. IV. (според № 59). Всеки случай по-близо до последната дата: към 10. IV.

2. Ще се постави псевдоним, като се пише име на друго село или град.

3. Контраразписка, оставаща в кочана от квитанционния тефтер.

4. Квитанции за внесени (общи) суми от име на частния комитет за Централния комитет - в различие от квитанции, давани на всеки комитетски член лично и отделно за вноските му.

Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 62. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 63, № 8623. - Арх. Д. Хр. Попов. Арх. т. I, № 33, стр. 61.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ФИЛИП ТОТЮ

13 април 1872 г.

Днес пристигнах благополучно [1] и утре тръгвам [2]. Гледай да дойдеш и ти по-скоро.

В. Левски [3]

1. В Турну Мъгуреле.

2. За Букурещ.

3. Цялото е преписка към писмото на Данаил Хр. Попов до Хвърковатия войвода, от същата дата.

Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 63. Като източник Страшимиров сочи „Миналото“ - Ст. Заимов, кн. I, стр. 40, 1898 г. Името на Стоян Заимов, апостолът, който най-безобразно лъже за подготовката на въстанието в своя революционен окръг, е достатъчно да предизвика съмнение относно истинността на представения от него текст, по което нашироко е дал своето мнение и Димитър Страшимиръв в последната си бележка към писмото.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДИМИТЪР ОБЩИ

Д-тре!!! [1]

Утре тръгвам за столицата [2], ще мина през Кардан [3]. Известният на теб и на всички ни Николчо Арнаудов в Драко [4] отказал да даде обещаната пред мен от него парична помощ на пратеника ни И. Н. Пр. [5], заплашвал нашите хора с предателство на турските власти. Нашите от Драко решиха да се убие. С няколко момчета от тайната чета нападни къщата му, него само убили, а къщата му запали. Научавам от наши верни хора, че дякон Паисий ми е мътил водата, откъдето е минал; проповядвал мир, тишина и овча покорност, псувал тия, които проповядвали бунта, т.е. нас. Заканвал се на някои селски попове, наши хора, че щял да им обръсне брадите, ако се повеждат по тия хаймани и нехранимайковци, т.е. след нас. Следи за неговите действия: пусни по дирите му наши верни хора, гледай да са от по-събудените. Ако започне много да бърка, виж му работата, както следва. Засега само следи и съобщавай писмено в столицата. Ако дойде работата до убийство, гледай майсторски да се извърши.

Д.А.

В.Л.

Лупен

23 април [6]

1. По съдържание на писмото трябва да е Димитър Общи.

2. Ловеч.

3. Тетевен.

4. Етрополе

5. Илия Нинов Правчанов (предните четири бележки и тази са от книгата на Стоян Заимов).

6. Това писмо не притежаваме в оригинал нито в Народната библиотека, нито в кой да е от известните досега частни архиви. Поместваме го тук за пълнота. То има всички признаци да излезе апокрифно, за да ни подсети както трябва, че не е от Левски. Езикът в цялото изложение и до последната запетая няма нищо общо с останалата кореспонденция на Апостола. Употребените псевдоними Кардан, Драко и пр. са от по- късно време. Засегната в съдържанието дейност на Паисий се отнася действително към лятото 1872 г. Доколкото ми е известно, г-н Ст. Заимов притежава сбирка от документи от миналото, които ако - дай Боже! - някога се отключат, ще се разкрие покрай многото други тайни и мистерията на това писмо.

Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

Писмото е представено според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там то се намира под № 64. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102, № 24 - Арх. К. Цанков М. Сб. кн. XVI и XVII, № 23, стр. 780

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ

Бай Каравелов!

Научих, че брат ви дошъл от Русия и щял да си дойде в отечеството си. Поздравете го, и ако имам честа да се срещнем в Българско, желая да се запознаем.

Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 65. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102, № 24. - Арх. К. Цанков М. Сб. кн. XVI и XVII № 23, стр. 780.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ОЛИМПИЙ ПАНОВ

Братленце Панов!

Дрехите си получих и се донесоха. Портретите ми ги изпратете чрез Д. Хр. Попов [1] .

1. И двете писъмца - това, заедно с по-предното - са писани на едно листче на лицето и опакото. Писани са навярно от Букурещ - в момента преди Левски да тръгне за последен път за България. След като се простил вече с адресните лица, по придружаващия го до извън града им припомнил науменото си. Датата е ден-два преди 27.VI.1872 г.

Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 66. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б„ п. 102, № 26. Арх. К. Цанков, група 21-30.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО КИРЯК ЦАНКОВ

Баю!

В Букурещ

Ще дойде човек от Олтеница да ви даде от мен отворено писмо. Вижте според писмото и направете каквото трябва. Те се предлагат за работата, защото им казах, че главният център е в Българско. Повечето души мразят [постъпката] на Каравелов, защото нападна Старите. А другите народности като слушали за това, се възползвали. Затова им казах, че му е казано повече да не пише нито за стари, нито за млади. Който е крив и пречи на народа ни, ще се явява в Централния комитет, откъдето ще се каже на всички наши да знаят за това. Така и трябва вече, защото ето, намират се хора и като гледат на такива работи, не вземат участие. Пък в състояние [са] доста да помогнат материално и... Усещам и разбрах от много хора във Влашко мнението им: ако тая работа се управлява от Българско, то ще бъде работа, и ние вземаме участие. [1]

Както ви казвам за Каравелов от Олтеница, също и в Гюргево няколко души го мразят за това. Пък ми се виждат добри хора. В Олтеница ми дадоха 2 турски лири, без да им искам, и аз им казах, че ще получат билет за тях. А те ми казаха: „Даваме ти ги на теб, не щем билет.“ Човекът, който ще дойде да ви донесе писмото, е нисък и рус.

Драгой Стойчов [2]

1872,27 юни, Т. Мъг.[уреле] [3]

1. Тогава и ние ще вземам участие, казвали те.

2. Следва знакът на Левски.

3. Мъчно е да се допусне, че има съзнателно преиначаване името на града. Пътят (маршрутът) на Левски за България личи ясно от следващото писмо. В Т. Мъгуреле Левски е дошъл след като е посетил Олтеница.

Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 67. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102, № 27. Арх. К. Цанков, група 21-30.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ

Бае Каравелов!

В Букурещ

Утре тръгвам оттук за Пикет [Бекет], а после три дни може за Българско. Прегледайте писмата ми за Одеса. И в двете писма ще сложите по един устав. Едното за Илия Луканов, добре да е запечатано и да се приключи във Филипово. По-скоро изпратете уставите по частните комитети във Влашко. Нарядко хора, които не ще се заемат за работа. Срещнах мнозина хора да ви окривяват в някои работи и казват: „Тая работа не е [за] Каравелов, залавяме се, защото знаем, че ще ни излезе на работа [1], защото Каравелов е човек, който казва: Аз съм!!! [2] Изпратете ми онова, което трябва да подпишат и ония комитети, на които представителите не бяха пристигнали от Българско. Трябва да поднеса и те да подпишат. Вестниците, докато не получиш второ писмо, в което да ти се каже къде и по колко да изпращаш, дотогава редовно ще ги изпращаш в Русчук, до когото знаеш. Ще направиш и особено писмо на Иларион [3] да си отредят човек, който ще ги приема, от оногоз, комуто ти си ги изпратил. Петтях жълтици дадох за печат [4] на Д. Хр. Попов. На всичките частни комитети във Влашко ще им дадете право да съставляват и други частни комитети, защото има хора, пък всичките не можете да знаете. И според устава ще ги отправят до Централния комитет, откъдето вече ще вземат и дават. Нали ти казвах, че повечето хора знаят да се препоръчват, а не правят нищо! Казах ти за Тома Панталеев! Видяхме се в Турну, попитах го за книжката превел ли е, а той ми каза, че мислел да я даде на Мишайкова. Искай книжката и намерете човек да я преведе, нея и другите, по-скоро! И да се плати. Къде останаха обещанията на Еврем Марковичов! Ако ги изпрати, нека да се преведат по-скоро на български и ми ги изпратете.

1872,27 юни, Т. Мъг.[уреле]

В. Левски

1. Но пак ще се заловят, защото виждат, че работата ще се изведе на добър край.

2. Каравелов се отнасял заповеднически.

3. Драгостинов.

4. Стойността за направа на печат за Вътрешния революционен комитет. Сумата внесъл на Д. Хр. П.

Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 68. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102. - Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 10, стр. 769 .

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО КИРЯК ЦАНКОВ

Байо! [1]

Изпратете и тук по-скоро нужните, както на всеки частен комитет. Председател, подпредседател, касиер и 15 членове се съставиха, докато бях в града. Сега и всеки път всичко ще изпращате до Д. Хр. Попов.

Днес тръгвам за Пикет.

Сбогом, сбогом, сбогом!

1872, 30 юни, Т. Мъгуреле

Драгойчо Иванов

Вижте да се направи машината за пушката, която да прави фишеците Ѝ, вижте да ми вземете и два чифта мустаци и брада малко червеникави, мустаците ни [2] дълги, нито малки. Пишете ми за парите да ви ги изпратя.

Същият

1. К. Цанков.

2. Нито.

Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 69. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102. - Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и ХVII, № 11, стр. 759.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО КИРЯК ЦАНКОВ

Байо! [1]

Вчера в 9 часа от Пикет за в Оряхово преминах благополучно. Всичките писани от мен гледайте по-скоро да ми ги изпратите: мустаци, брада, машина за фишеци и войнишките правила. В Пикет се срещнах с Петър Йорданов и Катранов, искат да вземат участие. Вижте.

За пренасяне [на] стока в Българско, намери се място. Имаме и хора, които ще го приемат с измайсторен способ. Та вижте и ни опишете [2], ако се намират родолюбиви богати и да направят тая за случай на Отечеството ни: да поръчат от най-добрата система 500 дълги като преди това се изпробват на всеки десет една, за да не излезнат фалшиви. И като внесем в Българско, ще гледаме за малко време да им внесем парите и да се поръчат още. Ако това направят някои родолюбци, то по-напред трябва да ми опишете, да се разберем по-ясно.

Новина: нашите Т. [3] казват по българите тук-таме, че щяло да излезе от запад един човек с шарени очи и той ще освободи България.

Днес съм останал без жълтички и съм в големи мъки.

Поздравявам ви искрено и целувам ви братски.

1872, 2 юли, Българско

Драгомирчо Иванов

1. К. Цанков.

2. Изпратете.

3. Търновци.

Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 70. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102. - Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 21, стр. 780.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО КИРЯК ЦАНКОВ

Байо!

Приносящият е упълномощен [183] до Данаил [184] да му каже нещо за вас [185], а Д. като по-близо до вас ще ви ги съобщи безопасно [186]. Приказанията му за вас ще ви ги съобщи и вие по-скоро ще ми отговорите, ако е възможно! Та да ви изпратя човек, който разбира добре езика, чете и пише [187].

Докато бях там, от Турну Мъгуреле писах две писма за Одеса, едно за Филип, друго за един ученик, Илия Луканов. Писмата бяха отворени и чрез вас във вашите писма притворени. И пишех ви да им дадете по един устав, затова никак не знам какво стана, а тук намерих писмо от Илия Луканов от 24 юни, в което казва: „Досега от вас никакво писмо нямам.“ Изпратили ли сте ги, получени ли са и какъв е отговорът, явете ми. [188]

Същият

1. Изпратен.

2. Д. Хр. Попов.

3. Да му каже нещо, което трябва да изпълните вие.

4. Като доверено лице, не е опасно да знае и той.

5. Иносказателно. Отнася се навярно за пушките, които ако са готови, Левски ще изпрати човек да ги пренесе.

6. Писмото е без дата. Писано е скоро след преминаване на Левски в България, което стана на 1 юли 1872 г. (Вж. по-предното писмо № 69. Обажда се от Ловеч.)

Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 71. Като източник Страшимиров сочи Н. Б., п. 102. - Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 14, стр. 770.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ

Байо? [1] Вестниците „Свобода“ от първи брой получих десет, не двадесет, както беше думата. Изпращай ми двадесет, парите няма да ви забавя дълго време. Вестниците ми изпращай редовно през Русчук и в един ден. Виж определи един ден назад, та ако се случи да се забави печатането с един ден, пак да може в означеното време да пристигат в Русчук, защото един ден закъснял, отива цяла неделя. Така е наредена пощата.

С вестниците заедно получавам от Д. Хр. Попов писмо, в което ми се хвали с новосъставения им комитет [2], че добре тръгнал в предприятието си. Но уставите и пр., което трябваше досега да сте им изпратили, не са получили още! Както оттам, също и от Олтеница [3] ви бях писал, че бяха съставени нови частни комитети. Само по-скоро да им дадете нужните наставления, уставите и разписките, та да тръгнат по-скоро в пътя. Ние тук, в Българско и в Тракия, разнесохме на всяко място и от днес след някой ден ще тръг[н]а да обиколя всичките частни комитети, и да им дам някакви тайни знакове за предпазване от всяко нещо.

Д. Общи ще го извадим от службата му, поради неспособностите му. По ония места, където беше отреден, с готови съставени частни комитети, само да [ги] наглежда и подканя в работата им, и от време на време да дава сметка. То[й] излязъл от границата си. И както виждам, според естествения му характер: хвалби, по-многото с лъжи, пред съучастниците вече [4], но и по кръчмите на хората говорил: „Ей, братя! Купувайте си оръжие, че знаете ли, лятоска ще има нещо!“ Тук-там е и лъгал, че бил пренесъл хиляда хиляди иглинячки пу[ш]ки. И от дума на дума разбрало и прав. [5], узнало и името му, и с какъв кон ходи, то [6] по цялото онова окръжие се търси под листо. Правителството облякло хора с български дрехи и се показват тук-там, че са народни. Казват, че били изпратени от Влашко да се срещнат с Д. Общи и пр. Дойдоха и някои други от ония страни членове от народната работа и казват: „Д. Общи от нашите места да го махнете и писаря му! Защото инак не сме вече в работа.“ Това заварих в Българско!

За Д. Общи с време казвах, че не е за такава работа, а само да го водиш след себе си. Но няколко [7] по вишегласие казаха [да остане на работа].

Моля ви да задължите Панов [8] или Ячу [9], те знаят откъде купих пушката, да им дадеш пари да ми вземат за пушката още петстотин фишека. И машината, която щеше да ми я направи французинът, да си пълня сам фишеците, и петстотин празни фишеци. Но да ви каже как се пълнят и пишете ми ясно, за да мога и аз да разбера. Питайте французина за тия фишеци не може ли да се набави евзата, дето пали! Защото не е капса, а по всичкото дъно намазано с такъв огън. И дето се случи, т.е. на която страна и да се обърне фишекът, иглата като удари, се пали. Та ако може да достави такъв материал, да се слага пак в изгърмените фишеци от същия огън. Тогава не е нужно да ми купувате повече фишеци освен двеста пълни и триста празни. И от същия материал да ми изпратите и да ми пишете как се слага и по колко.

За всичко дайте парите, а ако нямате вие, то моля г-н Ц-ва [10] или Спиро да дадат за мен назаем. Не за много [11], до два месеца ще им ги внеса. Защото още се занимавам с работи [12], та не съм [още] писал на частния комитет да ми внесат. [13]

Взимах и друга иглинячка пушка от Д. Хр. Попов, която ми се [види] твърде здрава и много по-добра на биене (войнишка с тесак, но тесакът запрян на гюмрука в Австрия). Сега и на Данаил пиша да ми изпрати фишеците ѝ, че като я пробвам, и да ми хареса, ще ви пиша.

Наш свещеник на име поп Кръстьо ще дойде при вас да се разбере ще може ли вашата печатница да издава вестник, който ще бъде свободен в Българско. Той щеше да отиде в Ибраила да го издава, но аз му казах преди това да дойде да се разбере с вас. Човек, който може да ви бъде полезен, пък и вие на него в неговата работа. Той ще дойде с осемдесет хиляди гроша. Вижте дано направите по-добра работа. И словослагателят е с него, за когото ви казвахме Груйо и аз.

Ас. Др. Кърджала

Пак да ви напомня: ако дойде някой да ви дрънка за нещо народно, гледайте какво правите. И без знак, ако ще и брат ти да е, да не му вярваш. Величко ефенди до някой ден ще се възвеличи с главата надолу [14]. Възпрятаме ръкавите си [15] и както ми се чини, ще се почне от черна глава. [16]

1. Без дата. Писано в Ловеч преди 5 юли - преди Левски да е тръгнал още по планираната обиколка. Едно от първите писма, които Апостолът пише след като се е върнал от Букурещ.

2. Срв. писмо № 68.

3. Вярно указание кои места е посетил във Влашко, преди да се върне от Общото събрание в Букурещ, от края на априли началото на май 1872 г.

4. Както и да е.

5. Правителството (турско).

6. та

7. От Централния комитет в Ловеч.

8. Олимпий Панов.

9. Киряк Цанков.

10. Ценов - касиер на Централния комитет.

11. Много време, но.

12. Още разнася устава и организира в завършен вид частните комитети, като подвежда под клетва и пр.

13. Събраните си суми.

14. Величко Стоянов от Русе, убит скоро следтовапо комитетско решение.

15. Приготвят се да приложат решението, взето в Букурещ за терористични присъди.

16. От калугер. Намек за дякон Паисий от Ловчанската митрополия, убит скоро след това в Орхание от Димитър Общи.

Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 72. Като източник Страшимиров сочи частния архив на Троянския комитет. "Спомени и очерци" - от М. Ив. Марковски, кн. I, стр. 89 .

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ТРОЯНСКИЯ КОМИТЕТ

1872, 15 юли, Българско [1]

Братя!

Изпращаме ви разписки (билети), двайсет коли, по осем разписки, които ще давате всекиму кога каквото дава в народната каса, под номера (вместо името), според това, което виждате в първия, който сме ви написали за пример. Ще отрязвате единия билет през средата на големите слова и ще се дава на човека, а другата половина остава кютук, който ще търси Централният комитет за сметка откъде какво сте взимали.

Изпращаме ви и двайсет устава, които ще раздадете на действителните членове да работят по него. И те ще дават както всяко нещо по номер, ще се отбелязва кому какво се дава и кога се е дало.

Вършете всичко според устава, за да не изпадате в наказание! Събирайте и пари докато дойда, защото трябват. Тогава ще ви дам всички знакове и наставления, за да не попадне нищо в неприятелски ръце.

Нужно е всеки действителен член отсега да се приготви с най-доброто оръжие. Казали сме навсякъде, пишем и на вас: вижте, и отбележете в околността ви колко души ще се намерят, които да могат сега да се подпишат за по една иглинячка пушка, които сме прегледали и одобрили за наша работа. То колкото повече се поръчат, толкова и по-евтино ще ни паднат. От тия пушки една по една са купувани по девет турски лири, ако се поръчат две хиляди, могат да дойдат по шест-седем турски лири без куршуми. Куршумите ще можем да си ги правим тук, а само ще се купят фишеците - хиляда фишека може да струва[т] две турски лири до три. А изпитали сме ги, че бият добре, хиляда и двеста метра и с байонети са.

До петнайсет дни може да дойда, затова дано приготвите това, за което ви пиша: пари и пушки.

Аслан Дервишооглу Кърджала

П. П. Касиерът трябва да води дневник за работите добри, и зли, на всеки съучастник в народното дело. Както казах и по-горе, вместо името да се взима и дава, ще се взима и дава под номер.

Същият

Сто турски лири дадох на В. Левски.

Касиер на Троянския Р. К.

1. След като Левски вече се е завърнал от Общото събрание, състояло се през май в Букурещ. Покойният М. Ив. Марковски, който пръв публикува това писмо, сбъркал датата му, като отбелязва 15 юни 1872 г. Противоречието е явно с предшестващите номера 61-65. Грешката се дължи на криво прочитане на текста или просто на незабелязано печатарско объркване („Спомени и очерци“, стр. 89, Враца, 1902 г.).

Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

Писмото е представено според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там то се намира под № 73. Като източник Страшимиров сочи частния архив на Троянския комитет. „Спомени и очерци“ - от М. Ив. Марковски, кн. I, факсимиле - стр. 3, текст - стр. 81 .

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ТРОЯНСКИЯ КОМИТЕТ

Важна бележка.

От днес нататък ще приемате и изпращате писма по тоя начин: отвътре на писмото вместо Троян, Карлово, извън надписа за вас. Чрез Васил Ханджия за х. Асанаа в Карлово.

Пък по какъв начин ще отправяте писмата си (пощата) до лицето на Централния комитет, чрез когото се внася от всяка страна за в Централния комитет ще назначим на представителя ви, дотогава няма кому да пишете.

Ад. Дер. Кърджала

Писмо на Васил Левски до сливенци

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 74. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8063. Арх. т. I, № 35, стр. 62.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО СЛИВЕНЦИ

Братя! [1]

Изпращаме ви разписки (билети) четирийсет коли, по осем билета от които ще давате всекиму кога каквото дава в народната каса. Под номер (вместо името му), според това което виждате в първия билет отгоре, писан за пример. Така [единият билет] ще се реже през средата на големите слова и ще се дава на човека, а другият билет, т.е. другата половина, ще остава кютук в касиера, откъдето Централният комитет ще търси сметка откъде какво се е взимало.

Изпращаме ви четирийсет устава, които ще раздадете на действителните членове да работят по него. Уставите, както и всяко нещо, ще се отбелязват с номер - на кого какво се дава и кога.

Изпращаме ви и едно окръжно писмо от Централния комитет, което трябва да се прочете пред всички членове.

С всичките си сили да се трудите за събиране на пари! Бързайте, защото там ни стои всичката работа.

Касиерът трябва да води дневник за всички добри и недобри работи на всеки член, от който ден постъпи в народното дело. Както казах по-горе: вместо името да се взима и дава, ще се взима и дава под номер.

С второ ще упълномощя някого или ще дойда сам, да ви се дадат нужните наставления и знакове, без които няма да вярвате ни на работник, ни никому друг.

Нужно е всеки действителен член отсега да се приготви с най- доброто оръжие. Писали сме на всички частни комитети, пишем и на вас: по-скоро да забележите в околността ви колко души има да се подпишат сега за по една иглинячка пушка, от които сме прегледали и одобрили - цената им е девет турски лири без фишеци, които се купуват една по една. Ако се поръчат две хиляди, ще се дадат за по шест-седем турски лири казва продавачът. А фишеците им могат да се правят тук само като купим празни чушулките им. Хиляда фишека може да ни станат две-три турски лири. Пълнят се най-бързо, бият от хиляда метра нагоре, здрави са и с байонети са [войнишки].

Аслан Дервшиооглу Кърджала

1. Отправено до Сливенския частен революционен комитет. По рамките стои бележка с почерка на М. Т. Греков.

Писмо на Васил Левски до частните комитети

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под №75. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8102. Арх. т. I., № 20, стр. 45.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЧАСТНИТЕ КОМИТЕТИ

Братя! [1]

Сметките за доходите и разходите повторно ще ви се поднесат, защото работниците още не са ни дали точна сметка закъде какво са дали досега. Сега ги викаме и като вземем сметките им, ще ви се поднесат. Също и нужните знакове, без които няма да вярвате никому, бил работник или който да е друг.

В частния ви комитет изпращаме билети [разписки], които ще давате всекиму срещу [дадените] му пари: кога какво дава, под №-ра, както и досега. Пък от Централния комитет ще получавате друг билет срещу събраното количество [пари], които внесете [в Централния комитет]. Частният комитет трябва да си има печат, който ще удря на всеки даден билет. Билетите са в приносящия, комуто са дадени да ги разподели според места. И от всяко място, т.е. частен комитет да вземе писмено за приетото им количество билети. С тия билети ще взимате и давате, дока-то дойда сам или упълномощя друг да ви се разкаже за повече работи. На същия му се дават и уставите да ви даде по няколко екземпляра, с които трябва умно да се разполагате, т.е. комуто не е за даване да го има, то да му се прочете и пак да си остане в комитета. Неизбежно е да го има всеки действителен член, от когото се чака по всичко работа. Изпраща ви се по едно окръжно писмо от Централния комитет, което трябва да се прочете пред всичките членове. Също и устава да го прочете един от членовете пред всички, и да го разкаже подробно.

Аслан Дервиьиооглу Кърджала

1. Без дата. По съдържание е подобно на по-предните писма. Трябва да е писано на тяхната дата, като служи за чернова на същите писма.

Писмо на Васил Левски до няколко частни комитета

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под №76. Като източник Страшимиров сочи „Из Археологически и исторически изследвания“ - Д-р В. Берон, стр. 310, 1886 г .

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО НЯКОИЛКО ЧАСТНИ КОМИТЕТА

Братя членове на частните комитети:
Искендер ефенди, Сюлиманооглу Дауд, Хасан Касан, Скендер Дервишооглу, Хаджиооглу Рушид, Джутов, Бочукооглу, Узун Хасан, Мехмет Ходжов и Иллерически!

Сметките за доходите и разходите на Централния комитет повторно ще ви се поднесат, защото работниците не са дали още точна сметка закъде какво са дали досега. Сега ги викаме, че като вземем сметките им, ще ви се поднесат; също и нужните знакове, без които няма да вярвате никому - бил работник или който и да е друг.

В частния ви комитет изпращаме разписки (квитанции), които ще давате всекиму срещу дадените му пари: кога какво дава в комитета под №-ра, както и досега. Пък от Централния комитет ще получавате друга разписка срещу събраното количество пари, каквото внесете в Централния комитет. За тия разписки Централният комитет ще ви иска сметка от време на време, според както ви разкаже приносящият.

Частният комитет трябва да има печат, който ще удря на всеки даден билет (разписка). Разписките и уставите са дадени на приносящия да остави според мястото; където колкото са назначени. С уставите трябва умно да се разполагате, т.е. комуто не е за даване да го има в себе си, да му се прочете, ако не знае да чете; или ако знае, сам нека да го прочете, докато каже, че го е разбрал вече. И го оставя да си остане в комитета. [1]

На който действителен член се даде Устав да го има в себе си, трябва писарят на частния комитет да бележи именно: под кой номер и кому го дава, както и разписките. Нужно е да го има в себе си всеки действителен член, от когото се чака повече работа. Изпраща ви се по едно окръжно писмо от Централния комитет, което трябва да се прочете пред всички членове. Имаме нужда от пари! Затова вижте каквито има събрани, внесете ни ги чрез приносящия, който със собствената си ръка трябва да запише в касиерската книга, или особени пусулки трябва да остави: че взима толкова и толкова; и бележките ще стават и с числа, и словом. [2]

Аслан Дервишооглу Кьрджала

1. Даден само за прочит и върнат обратно в комитета.

2. Писмото е без дата, но от същото време като по-първото.

Писмо на Васил Левски до частен комитет

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под №77. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8023. Арх. т. I, № 34, стр. 61.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЧАСТЕН КОМИТЕТ

БРЦК

в България

(печатна бланка)

Братя!

В Куртооглу Саали [1]

Изпращаме ви два устава, по които ще се владате и управлявате. Уставите и разписките, две коли по осем, шестнадесет разписки, които ви изпращаме засега, и ще стоят в действителните членове на комитета (уставите - в председателя, а разписките - в касиера). Пращам ви два устава: единият да стои в комитета - по него ще се управлява всеки работник, а другият, с когото ще превеждате нови работници, може извън градеца ви [да се намира] някой [2] да е комуто трябва да се прати да разбере (но само като познавате добре човека). Разписки ще се дават всекиму кога каквото дава в касата народна. Това е работа на касиера - да ги дава според както вижда първия билет, който е написан за пример. Така ще се реже [билетът] през големите слова и ще се дава на човека, а другата му половина ще остава кютук в касиера, откъдето Централният комитет ще дири сметка. А от касата ви, когато се дават парите в Централния комитет, ще получавате друг централен билет срещу парите - общ. Изпращаме ви и едно окръжно писмо, което трябва да се прочете пред всеки член.

С всичката си сила да се потрудите за събиране на пари! Там ни стои всичката работа. Побързайте! Касиерът трябва да води дневник, 3... [не се чете] добри, и недобри работи, на всеки съучас... [не се чете] родното дело, от който ден е пост... [не ес чете] нищо на правото име, няма да се записва, според това, което виждате и отгоре на разписката под номер. С второто ще ви се съобщи за доходите и разходите на Централния комитет. Без тоя печат и с подписката отдолу никому няма да вярвате за нищо! Бил вчера работник, а днес като няма същите бележки, не е истинен. На всеки пратеник от Централния комитет ще му искате, когато [до]йде, пълномощното според неговите приказания. За уверение дали е истинско писмото с печата, защото има майстори: което може да се направи и да стане чудо!... Затова да бъдете спокойни и уверени, ще търсите подписа ми с прорязаната книга под печата. Пък за очи ще подписвам какво и да е име.

Нужно е за всеки член отсега да се приготви, т.е. да даде пари по за една иглинячка. С отговора ви по приносящия ви ще забележите колко души ще си вземете иглинячки, защото да се вземат наведнъж, и една форма, с едни фишеци. Това вече събираме от всяко място, за да видим в брой колко ще се съберат и да се отиде да се поръчат. - От десет л[ири] турски няма да бъдат по-скъпи. Когато имате да отправяте поща или писма до нас, на същото писмо ще турите правия ми надпис: „Аслан Дервишооглу Кърджала. В Търново“ После ще го туриш в друг плик и на плика надписът ще бъде: „За г-н Марин поп Луканов Ханджи. В Ловеч.“ Но вътре в плика ще пишете така: „Приятелю, моля ви, предайте приключеното на пощата“ Но пак когато пращате писма, гледайте [да е] със знаен човек. [3]

1. Малък град. Не може точно да се определи кой.

2. Достоен човек, да е такъв, комуто трябва да се изпрати уставът да го разбере.

3. Без дата. Писано е в същото време като предходните.

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 юли 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под №78. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102. - Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 12, стр. 770.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ

1872, 25 юли, България

Братовче!

В Т. Мъгуреле

Стоката [1] приех, за която бях броил парите в Букурещ на бай Ангели, но поръчай по-скоричко и за другата по тая сметка

№ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 1, 2, 4,

23 11 13 32 73 12 21 18 26 [2]

От същите номера като получим, пиши ми за парите, [3] но скоричко да ми се изпратят, че ще правя проба, ако ми се [4] харесат при другата [5], която съм взел от Букурещ, ще ви пиша да явите мострата на К-ва [6], та дето съм взел другата от човека [7] в Букурещ, с него може [да] направите пазарлък от [8] колкото можем да поръчаме. Той, от когото взех стоката, каза, че може с всичкия си такъм [9] да дойде стоката в Букурещ. Според както виждам вашата стока ми харесва, но без такъма [10] голям кусур е. Затова поговорете с Д. Цен. и К-ва [11], че те знаят с кого по-нататък трябва да говорят.

У вас на масата забравих два съда с копие мастило. Изпрати ми го по-скоричко, трябва ми, а нямам. От Букурещ щяха да ми проводят о [12] вас някои неща [13], ако си ги получил, изпрати ми ги и тях до мръковия [14] хан, аз след 15 дни ще отида в Плевен да си ги приема. Изпрати ми и устава.

Тук свършвах писмото и вашето получих. Писах [15] за дето не са ви още пратили уставите и пр. По писмото изпрати ми всичката [16] и направи сметка на лири турски, защото както пишеш за стотина (гр.) 80 В. аз не мога да разбера, ваши ли казваш, влашки ли, вехти ли.

Ас. Дер. Кърджала

1. Пушката.

2. Шифър.

3. Сумата за колко иглени пушки може да достави.

4. Ми се харесат.

5. Повече от другата (френската).

6. На Каравелов.

7. Французина.

8. Върху повече пушки, които може да поръчаме наведнъж, за да ни дойдат по-евтино.

9. С всички части на пушката, с куршумите, гилзите, капсите и пр.

10. На игленката пушка, доставена от Д. Хр. Попов, задържали тесака във Виена. (Срв. писмо № 71 от по-напред.)

11. С. Д. Ценович, касиер на Ц. комитет, и Каравелов, председател.

12. До вас или чрез вас.

13. Бради, мустаци и пр. за дегизиране.

14. Мръвковия хан.

15. Писал в Ц. комитет в Букурещ да му изпратят по-скоро уставите, за да бъдат прехвърлени отсам.

16. Да изпрати цялата поръчка, изложена в писмото, като стойността означи срещу турски лири.

Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 юли 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 79. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102. - Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 13, стр. 770.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ

№-р 5-ти.

1872, 25 юли, България

Бате Каравелов!

В Букурещ

Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност. Ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка! Това ви е известно. Следователно тук думата ни е за нашите братя сърби, които също така изповядват: „Свобода или смърт!“ И ето времето да покажат действително, че тия сърби са и братя на българите! Ние днес искаме да се освободим и простираме ръката си за помощ, с каквото могат да ни помогнат. Ние се нуждаем от водители народни за бойното поле и молим ги да ни дадат място във войнишкото [1] училище за 150-200 души. Затова се задължавате от Централния комитет по-скоричко тайно да поднесете писмото ни [2] на сръбско[то] правителство, че ако намери място прошението ни [3], отговорете ни по-скоричко, за да се разберем по-ясно със сръбското правителство за тая работа [4], която ще им признае българският народ [5]. Ако ли не, то ще търсим на друго място. Ако ли отнийде няма помощ за българина, то работата ни си е пак работа.

В. Левски

1. Им.

2. Желанието ни

3. Молбата ни.

4. За да изпълним в подробности работата (да турим в действие плана).

5. За която българският народ ще бъде признателен на сърбите.

Писмо на Васил Левски до Централния комитет във Влашко – 25 юли 1872 година

Писмото е представено според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там то се намира под № 80. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102, № 28. Арх. К. Цанков.

Писмото е интересно с това, че в края му Дякона прибавя една измислена (според Димитър Страшимиров) история, която - при условие, че писмото попадне в чужди ръце - би навела читателя на мисълта за някакви обикновени сделки.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ ВЪВ ВЛАШКО

1872, 25 юли, България

Байовци!

В Букурещ

Народът ни е твърде добре приготвен духом, членовете на таз свята работа едва посрещат разноските за повече нещо!!!... Трябва твърде дълго време. Аз според както ценя работата и гледам пред очи, моето мнение е по-скоро да се тури в ред работата, за която пиша на К-ва. Гледайте, братя, и постарайте се дано това най-свято нещо първо да се тури в работа! Докато се наредим и приготвим вътре, нека се приготвят и главни водачи, които ще дадат ред от края на работата и в главните позиции да се турят по един или по двама души! Инак сме нищо и никакво!!... С нетърпение чакам отговора ви, да видя одобрявате ли и ще ли се тури в работа. Без пари няма добри каплами и по окръжната страна ние и бяхме по-напред, но преварили други търговци. За мен главното беше да пристигне Войводчянски и той да вдигне и капламите, и другите кожи, защото има готови пари. Не сме още казвали, та да изгубим и надеждата на работата. // От кравитеще падне добър кяр, но трябва Петку да е на тая работа!... Ти да знаеш Асланооглу Чифутина с дервиша каква смешна работа направиха! Завчера в понеделник долу в зимника скокнаха връз Кърджалията, та да му счупят главата за ония пари.

Ваш съдружник К. Н. Марков

Писмо на Васил Левски до Димитър Общи

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 81. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8058. Арх. т. I, № 30, стр. 58.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДИМИТЪР ОБЩИ

Бай Димитре! [1]

Трябваше да дойдеш, за да слушаш с ушите си за какво питам и хората какво ми отговарят. Но вече си болен. И ако не можеш до, за нагоре, докъдето ще отида, та да се знае къде си [2], та като се завърна от Бочукооглу [3] да бъдеш и ти там [4], та да се разправят работите ви [5], та да вършите както трябва занапред [6].

Ас. Дер. Кар. [7]

1. Д. Общи.

2. И ако не можеш да дойдеш дотам, докъдето ще отида, то поне да ми известиш къде си.

3. Етрополе.

4. Да те известя да бъдеш и ти, където съм.

5. Та да се разгледат възникналите недоразумения между теб и частните революционни комитети.

6. Та занапред да караш по един установен ред.

7. Писмото (записка) е без дата и може да се отнесе към края на юли или началото на август 1872 г. Писано е по всяка вероятност в Орхание или в някое от околните села.

Писмо на Васил Левски до приятел

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 82. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8055.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ПРИЯТЕЛ

Приятелю Стефане! [1]

Забележете [2] на приносящия, които познавате като народни хора в Хаскьой [3], за да се отправи по право до тях. [4]

Димитроолу Ованез ефенди

В Калпак[ла] Мах[але]. Бр. Ад. Велиаа

1. Някой селянин от Орханийските села.

2. Посочете.

3. Приносящият е народен човек от Орхание, когото познаваш (Стоян Пандура войвода - вж. писмо от 12. XII. 1872 г., което следва).

4. Да се отправи до скривалището на Д. Общи.

Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Ловеч

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 83. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102, Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 22, стр. 780.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ В ЛОВЕЧ

Байовци! [1]

Писмото на Анастас [2], като го разгледате, отговора му да го изпроводите до брат му Данаил Хр. Попов в Т. Мъгуреле, който ще ми ги изпрати. Пък аз тогава ще ги изпроводя на частния им комитет [3], да ги прегледат и да извикат да го дадат на същия.

Същият [4]

1. Членове на комитета.

2. На Анастас п. Хинов от Плевен.

3. Ще изпрати писмото на Анастас и своя отговор до частния революционен комитет в Плевен, който да се произнесе по възникналия спор.

4. Трябва да се отнесе към началото на август 1872 г. Левски е на обиколка.

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 3 август 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 84. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102, Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 15, стр. 772.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ

За Азис Рушидооглу Видинли

В Никопол

1872, 3 август, Българско

Братовче!

В Никопол [1]

Щом получих писмото ви, на 25 юли писах ви и аз, приключено в Каравелово[то писмо]. Писал ви бях и пак ви пиша: изпратете ми всички фишеци (хилядата), ако не са дошли още от Галац, телеграфирайте, [та] с първи вапор, щом получи от вас телеграф, да ви изпроводи. И вие слезте на скелята, вземете ги и ги дайте на Власаки, да ги пренесе и да ги даде на приносящия ви писмото, комуто оттук съм казал, ако се случи така, да почака ден, два, три. Приносящият има и други другари, все наши са. Дайте всичко на Власаки да го пренесе и да му ги даде. Пусулата (далекогледа), мастилото, запечатаните книжа, са долу на масата... и войнишките правила. Портрети мои щяха да ви изпроводят от Букурещ, ако бъдат изпратени, и тях им дай.

Изпращам шестнайсет турски лири една жълтица [2], една рубла и двайсет пари, от които девет лири с писмото на Каравелов ще проводиш [3], останалите осемстотин гроша са наши, (са твои), за стоката. Ако ли трябват още, пиши ми, за да ти ги пратя. На К-ва [4] ще проводиш един патрон (фишек) и да му разправиш каква форма е пушката.

Ас. Дер. Кърджала

П. П. Приносящият е упълномощен да ви говори за неща, които са за К-ва. И ти по думите на упълномощения брат ще пишеш и да разправиш ясно на К-ва за приказанията [5] ви. Пиша и на него, че има да му съобщим нещо.

За уверение, че приносящият чист ли е [6], забележете му трите главни букви и ако ви разкаже, що значат, то същият е [7], а вие ще му кажете отзива.

Сава Младенов, ако ще, нека си дойде, че има вече работа. Ще се плаща на черни души [8]. И дето има пари, ще искаме, ако не дават, ще [си ги] взимаме. [9]

Момчетата, за да не ги е страх като ще пренесат стоката, за която са дошли, ако е възможно нека я пренесе и нея на Власаки! [10] Вижте.

Същият

1. Вместо Т. Мъгуреле.

2. Австрийска (минц).

3. На Каравелов ще изпратиш.

4. Каравелов.

5. За това, което ви е разказано.

6. Чист (честен, истински) ли е.

7. То той е истинският.

8. Ще се убиват противници на делото, а С. М. се предвижда да бъде един от изпълнителите.

9. Ще се събират пари по принудителен начин.

10. Ако момчетата ги е страх да пренесат далекогледа, книжата, мастилото и пр., да повери и тях на Власаки.

Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 3 август 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 85. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102. Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 16, стр. 773

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ

1872, 3 август, Българско

№-р 10-и

Байо!

В Букурещ

Приносящият е в Т. Мъгуреле и ще чака не повече от три дни. На писмото ми от 25 юли, което ви пратих през Русчук, отговорете ми, поднесли ли сте писмото ни на сръбското правителство, и ще ни дадат ли място във Военното училище, както на 68, само при други условия. Ако приемат да ни дадат място, нарочно трябва да отидат някои (от нас), да се говори за това. Това съобщих на всички частни комитети и пожеланието им да може да се освободим.

Изпрати ми ония работи, които трябва да поднеса да подпишат и ония частни комитети, чиито представители не бяха пристигнали. [1]

Изпратете ми още двеста устава и напечатайте още от частните билети триста коли - не от централните. [2]

Войнишките правила по-скоро да се напечатат и ни ги изпратете. И ония от Ефрем Маркович. Изпращам ти девет турски лири за поръчаните ни неща в писмото от 25 юли, че каквото не достига, направи сметка заедно с десетте вестници, за които ви дължа [та да ви ги внеса], па да ми ги изпращате и редовно [вестниците] през Русчук, според писмото. И ми пиши, за да ти ги внеса [дължимите суми].

Данаил ще ви прати един патрон (фишек) от иглянката, която съм купил от него, да го занесете на французина да направи друга машина [3] да се правят и същите. [4]

Питайте французина: могат ли да дойдат [пушки] в Букурещ, или дето [се посочи] във Влашко с байонетите (с тесаците си) заедно. Колко [е] цената на петстотин, а колко на хиляда! От броя на пушките една трета част ще бъдат без байонети [и] къси, а двете части ще са дълги и с тесаци. Фишеците им едни. [5] И питайте като се поръчат за колко време могат да бъдат готови. Няколко дни след като получа фишеците от Данаил, ще я изпробвам [пушката]. И ако ми хареса, ще ви пиша кол[ко] да поръчате за първия път. Като вземете (и) една за мостра и я запечатате.

Панов [6] ще може ли да дойде [в България], явете ми. Желая да ми явите: как вървите вие и вашите частни комитети. Тайната поща стори сефтето да убива. От днес нататък ще бъде евтино [7] за работите, за които ви пиша от 25 юли, и сега ми отговаряйте ясно и през Русчук.

Ас. Дер. Кърджала

Ако можете побързайте и с приносящия можете (да ми отговорите).

1. Да изпрати протоколите на Общото събрание, за да ги подпишат отсъстващите делегати.

2. Иска квитанции само срещу членски вноски.

3. За пълнене на фишеци.

4. Да се правят фишеци и за иглянката. (Има машина за другата пушка.)

5. Еднакви и на дългите, и на късите.

6. Олимпий Панов.

7. Ще зачестят присъдите.

Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 4 август 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 86. Като източник Страшимиров сочи „Археологически и исторически изследвания“ - д-р В. Берон, стр. 311, 1886 г.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ХРИСТО ИВАНОВ КНИГОВЕЗЕЦА

1872, 4 август

Брате!

В Идрине [1]

Откакто ти си даде пълномощното, гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш! Честитя ви венчавката и дай Боже [да е] на добре! За нещата [2] - какво им пречеше на пътя [3], че щом като пристигнах, ти [още] не си ги изпратил! Букурещките [4] след два дни ще се търсят от Букурещ. Защото след тях писах други за Букурещ и им казвам да гледат от първите писма и да вършат! [5] Сега ето че ще изпаднат в съмнение за тия писма, какво ли са станали!... [6] За да се избавят затворените, трябва да се убие и синът му сега [7], ако той не е чист! [8] Ако с предателски думи е показан Марин [9] и са го запрели, не трябва да се маете. [10] И тайно, само оня, който ще го извърши. [11] От тукашните работи не се чува нищо. За Дякона [12] по шюпе, един има наш запрян; двамина не [са] наши. 25-30 дни след Св. Богородица може да дойда. Пазете, сатири да не се хвърлят, нито да се заканвате някому!...

Работата вършете, но умно! [13]

Ас. Дервишооглу Кърджала

1. Търново.

2. Писмата.

3. Кой им спираше експедирането.

4. Писма.

5. Да изпълнят първите писма.

6. Ще се боят да не са попаднали в ръцете на вражеската власт.

7. Синът на вече убития.

8. Ако не е привърженик на комитета.

9. Ако синът е издал Марин Станчев и са арестували последния.

10. Да не се бавят, но да убият и предателя син.

11. Всичко да се пази в тайна: да го знаят само онези, които са натоварени да извършат смъртната присъда.

12. Дякон Паисий убит от засада от Д. Общи в Орхание.

13. Недейте спира да действате, но вършете умно.

Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в с. Ихтяр Касан Хатем – 6 август 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 87. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8068. Арх. т. I, № 36, стр. 64.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЧАСТНИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ В СЕЛО ИХТЯР КАСАН ХАТЕМ

БРЦК

в България

6 август 1872 г.

Братя!

В Ихтяр Касан Хатем [1]

Изпращаме ви разписки - четири коли по осем разписки, от които ще давате всекиму кога какво дава в народната каса. Под номер (вместо името), според това което виждате на първия от¬горе билет, писан за пример да видите от него, а същият си остава. Така ще се режат и през големите слова и ще се дават на човека, а другата му половина ще остане кютук в касиера, откъдето Централният комитет ще дири сметка на касиера откъде какво е взимал. Изпращаме ви и три устава, които ще дадете на действителните членове да работят по него. Уставите, както и всяко нещо ще се бележи кому какво се дава под номер.

Изпращаме ви и едно окръжно писмо от Централния комитет, което трябва да се прочете пред всички членове.

С всичките си сили да се трудите да събирате пари, защото там ни стои всичката работа. Сега ако имате нещо събрано, изпратете ни го по-скоричко, защото имаме нужда за много работа.

Касиерът трябва да води дневник за всички добри и недобри работи на всеки член от деня, в който постъпва в народната работа, [но] както казах - под номер.

С второ [2] ще упълномощя някого, или ще дойда сам да ви се дадат нужните наставления и знакове, без които няма да вярвате никому, бил работник или който и да е друг. Нужно е всеки член отсега да се приготви с най-добро оръжие - писали сме на всички частни комитети, пишем и на вас: по-скоро да забележите помежду си и околността ви колко души има да се подпишат за по една иглинячка пушка, който може нека [вземе] и повече, от което сме прегледали и одобрили. Цената им е девет турски лири без фишеци, когато се купуват една по една. Колкото повече се поръчат, толкова ще станат и по-евтини. Фишеците им ще могат да се правят и тук, тогава ще ни бъдат и те по-евтини. Пушки [те са] от добрите, пълнят се най-скоро, бият от хиляда и петстотин разкрача с байонети (войнишки). Който се подпише за пушка, нека дава и парите там на касиера, че ката ден [не могат] да се поръчат. То [поръчването] ще бъде скоро, тогава ще поискаме да ни внесете наведнъж парите. И колкото пари внесете, толкова и пушки ще имате.

Пари и писма ще ги предавате в Сюлейманооглу Дауд на пощата за Д. Пеев.

Аслан Дервиисооглу Кърджала

1. Село в Орханийско.

2. Писмо.

Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Букурещ – 25 август 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 88.Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II Б. п. 102. Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 18, стр. 775.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ В БУКУРЕЩ

№-р 21-ви

1872, 25 август, Българско

Братя членове на Централния комитет!

Приключените две писма едно в друго, едното съдраното, без датата с малкото късче писмо, което ме обвинява, а друго¬то е отговорът му. Пращам ви ги, всеки член сам да осъди [1] тия писма, кое (писмо) има право и като какво право. Т.е. съобраз¬но с правилата на устава и като осъди [2] всеки член, писмено да се занесе на председателя [3]. После и аз като осъдя, ще го предам писмено на председателя и да се реши съдбата [4]. Която трябва да се извърши със следующите още думи [5] за Д. Общи [6]: като си дойдох в Българско, по устав трябваше да повикам всички ра¬ботници, на които бях дал пълномощни, да им прочета устава и като го одобрят, да положат клетва какво и занапред ще следват по него. Тогава [трябваше] да им дам ново пълномощно с новия печат. Това потвърдих на всички други [7], повиках [прочее] и Д. Общи да донесе в досегашните работи сметките си [8] и за какъвто го препоръча работата му [9], да вземе пълномощното си и да върви [10]. А той не пожела да дойде, ами [поиска] да му проводя там пълномощното и [поиска] да отиде в Македония, което аз не мога да му дам затова, защото е безкнижен, а ще се среща с хора, които ще му задават някои тежки запитвания [11], на които (като) не е способен да докаже [12], ще остане замълчан. И тогава как ще приемат ония хора работа, като ще заключат нищо в Димитър [13]. И ще рекат: „Тоя, който иде да ни даде работа [14], сам не познава пътеките ѝ.“ Как ще му дам пълномощно, когато не се покорява на това, което му се казва [15], ами среща тайните пощи и им взима без моя заповед уставите и други нужни [книжа], които разпра¬тих по ония места, закъдето беше отредено да ги обикаля. Как ще му дам пълномощно, като когото где срещне от работниците, казва им: „Като не ми праща пълномощно и аз вече няма да вна¬сям нему пари“ И съм казал на частните комитети да не му вна¬сят вече пари, ами да ги събират в касата си, че аз ще им кажа да ги дадат на един верен човек, че с мен заедно ще ги занесем във Влашко на Каравелов. Също и Анастас казва в писмото си [16]. Как ще му дам пълномощно, когато [той не е годен] с неговите безу¬мия и лудории (турското правителство не дава по ония места да премине вече странник). И още, колкото е народната работа, той я надлъгва пред хората [17], а вече и пред съучастниците [18]. Как да му вярвам и да му дам пълномощно, когато той няма вяра [19], разпе-чатвал е веднъж комитетски писма, които му бях дал да носи на частните комитети! Това беше, когато още се носеше уставът за одобрение.

От всичко това произлиза, че [той] не може да оцени как трябва да се почита народната работа. Затова го и нападат множина [мнозина] от ония старни [20], че неспособен бил, та искал ко¬гато им изпровождаме с такава цел хора, да бъдат по-разбрани. Тия думи ги имам и писмено от някои частни комитети, а където са идвали устно, са ми казвали доста [21]. При всичките тия [свое¬волия], аз не съм му казал още нищо [22]. Викам го да доде и да се разкрие той ли е крив, или търсят извинение които да нападат [23]. Търсят причини да не са вече в работа! Пък хората са здрави и по- първите по ония страни [24]. Помните [25] и представителя с очилата как говореше за него. Сега оценявайте и осъждайте [26]. Аз ще съдя най-после.

Той, както и Анастас, не знаят кои са членовете на Ц. к-т, [27] а мислят, че при К-в [28], защото знаят, че събирането е било там. По думите на Анастас, ако Димитър със своя си ум го послуша и раз¬гласи, че аз съм лъжец и [че само] гледам да грабя пари яма [29], та да [и ако] разгласи по частните комитети да съберат от някои места пари и да ви ги донесат, може [да съберат] и милион! Разбира се, от [мен] препоръка няма да имат. А вие как ще ги приемете, и парите ли ще ми вземете! [30] (Ще им се покажете ли чисти членове на Централния комитет или съучастници само на тая работа. [31]) Каква важност ще дадете на [тая] работа, чакам да видя. Оттук ще взема път и занапред [32], ако би се случило подобно нещо: може и по-голямо... [33] Оттук ще вземат път и членовете на Централния комитет и занапред как ще могат да управляват. По мен, как съдя аз тая работа [34], като получа отговор и сега от Димитър, комуто писах, че след Св. Богородица ще отида да го намеря готов със сметките му и за по-ясно да разбера за работите му [35] и тогава [36]. Питайте Д. Общи: колко пари ми е събрал [37], намерил ли ги e [38] или [дали] на показания му печат са ги дали, на които пиша да дадат [39]! На които пари май половината ще излязат негови разноски [40]? Но отсега, ако ще върши работи [41], ще му определя и разнос¬ките, според както виждам [42].

А кажете и на Анастас да дойде да му дам мястото си: да разполага [с] работата на всички частни комитети, да управлява всекидневните им криви постъпки, да посреща тайните пощи, да взема и дава писмените им отговори [43], да дава пълномощни на работниците според способността на човека, да намира хора за тайна полиция, да ги нарежда и да се споразумява с нея и пр., и пр. С една дума, да му поверя канцеларията си и да държи днев¬ник на тая работа, защото като гледам, че сиката [всичката] ни работа опира до пари, пък няма, та не бих стоял на едно място ни минута! И денят и нощта да ми са се [все] ден, в късо време мога да намеря парите без печат [44] за тая работа.

Търся такъв, за да му поверя горните [45], пък [и] аз да падна по пешят на парите. Байо, и на вас казвам: препоръчайте ми един такъв да даде кефилите си [46] и да остане да върши [47]. Но ще кажете: ти гого [кого] си дал кефил! Ето [моят кефил е] работата, която сам съм я довел дотук и сам искам да дам сметка за доходите и разходите, и сам показвам как трябва да се върши, за да не може да пропадне парица и да не смее да се лъже!... Това е мой кефил. А думите на горните са интриги и с чували глупости.

Ас. Дер. Корджала

1. Да обсъди, да изучи и да прецени.

2. Като отсъди.

3. Да изложи писмено заключенията си и изложеното да предаде на председателя.

4. Да се тегли присъдата.

5. Към присъдата трябва да се вземат още следните обстоятелства предвид.

6. Касае се за…

7. Това извърших спрямо всички други.

8. Да докладва сметките си по досегашната си работа.

9. И като се намери, че е заслужил с досегашната си дейност.

10. Да получи ново пълномощно, за да продължи работата си.

11. Ще му задават важни въпроси по организацията на революционното дело.

12. Да отговори.

13. Като заключат, че няма нищо свестно в Димитър.

14. Да ни въведе в работата.

15. Когато не изпълнява каквото му се каже.

16. Анастас п. Хинов от Плевен, брат на Д. Хр. Попов от Т. Мъгуреле, се държи по същия неустановен начин като Д. Общи.

17. Твърди неща извън рамките на народната работа.

18. Говори небивалици дори пред посветени на делото наши членове, които лесно хващат лъжите му.

19. Самият той не вярва в същината на делото, поради което и лъже.

20. Страни (места).

21. А доста са, дето са идвали и устно да ми се оплакват от всички тези недостатъци на Д. Общи.

22. Не му направил никакви забележки досега.

23. Търсят сами да прикрият кривините и бездействието си в делото.

24. А пък те - които говорят против Д. Общи - са най-сигурните и най- първи членове на комитета по онези места.

25. Ще си припомните.

26. Ценете и отсъждайте.

27. Не знаят, че вие, членовете на Централния комитет в Ловеч (в Българско), сте силни и натоварени да съдите.

28. Мислят, че всичко е съсредоточено около Каравелов.

29. Яма - турска дума: произволен, свободен, публичен грабеж.

30. Пита: те как ще посрещнат акцията? Ще приемат ли от Анастас п. Хинов и Д. Общи на тяхна глава събрани пари?

31. Ще се покажат ли на висотата си като членове на Централния комитет или ще станат съучастници на двамата.

32. Според тази случка трябва да се установи един ред на нещата завинаги в бъдеще.

33. А може да се случи и нещо по-пакостно.

34. Моето мнение - как съдя аз по тази случка - ще имате.

35. И по-ясно да вникна в работите му.

36. Ще се разберем помежду си и с вас.

37. Колко пари му е донесъл досега.

38. Събрал, установил ли е каква им е цялата сума.

39. Дали срещу показания от него печат са му внесли тези пари, или ги има от онези, на които съм писал аз сам да му дадат.

40. Но ще излезе, че половината от тези пари той е изхарчил за себе си.

41. Ако остане още на работа в комитета.

42. Ще огранича размера на разходите, с които може да разполага.

43. Да получава писмата от тайните пощи и да отговаря.

44. Без отделен печат (специално пълномощно).

45. Изброените по-горе длъжности.

46. Кефил (тур.) - поръчител.

47. Да поеме работата.

Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 август 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 89. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б. п. 102 № 29 Арх. К. Цанов

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ

1872, 25 август, Българско

№-р 28-ми

Бате Павлов!

Писмото ти от 26 юли го получих на 6 август с Пановото заедно. Работата ви [е] добра, а пари няма. Това е и от [при] нас. Трудно досега са се посрещали разноските и твърде малко за друго. За Ц-в не мога да разбера Ценов ли е или Цанков, който не иска да бъде в работата [1]. За вестник ,,Св.[обода]“ надявам се скоро да ви събера [абонати] за 15-20 броя още. Словослагателя ще гледаме дано го изпратим. Където ти пиша от Олтеница и от Гюргево, че говорят някои си недобро за теб, аз мисля, че добро правя, щото да ги убедим в истината [2]. Но като е така [3], не ща вече. [...] Аз го имах за задължение. Данаил и сега ми пише, че не е приел още уставите и пр. Мисля и в Олтеница да не си ги изпратил [4]. Писмата през Русчук, от 25 юли, и чрез Данаил, от 3 август, вярвам, сте ги получили. През Русчук, където се забавиха в Търново [5] по причини, защото се уби от тайната полиция лясковският чорбаджи Васил. За поръчаните ни в тях писма [6] пращам ти чрез Данаил още 10 (десет) турски лири; които неща по-скоричко да ми изпратиш, [както и] Войнишките правила и [нещата] от Ефрем Маркович. От частните комитети ми проглушиха главата с писма да ме питат: даде ли [Сърбия] отговор за Военното училище, за да изпратим момците си, които сме подготвили и чакат. Премного ви натяквам за поръчките, но какво, когато всичките сera трябват. И като ги няма, спира се работата. Недейте забавя и ония неща, които бяхме задължили Данаил да ви разправи. С него ни е [7] оправен пътят навсякъде. И никога на наш работник пътят не се спира. [8] Тук е и връзката на работите. [9] Моля ви за пари, ще гледам като се улесня и ще ви провождам. През тия дни щях да се сдобия със силата на оръжието си и щях да посрещна доста работа. И твоите борчове [щях] да платя, и... Но времето не ми помогна - с още един другар по пладне в Ловеч насред града, преоблечен, тайно, през друга къща влизам у едного чорбаджия, комуто бяха поискали помощ за заточениците в Диарбекир. А това куче, след като не дал ни пара, напсувал ги и ги укорил, че били разваляли спокойствието му! - на шкембетата. Аз исках да го и парите му [10] но както правих сметката си вкъщи, на пазара не излезе така. Да видим каква [излезе сметката]. По европейски часът през деня на З. [11] Скрити [бяхме] ние в къщата му. Фамилията му беше отишла на Троянския манастир, а той [бе останал] с калфата си само, 24-годишен момък. Според както изпитах [12], от дюкяна си дохождал всеки път един час и половина преди момчето, [но] то не беше така [13]. Пред Св. Богородица в понеделник в 3 часа европейско [време] [14] дохожда калфата му, отваря портата, която беше заключена отвън, и влиза. Но преди да дойде, бях счупил врати, сандъци и не намерих повече от 1400 гр. тур. се бешлици. Така бях приготвен вътре, ако дойдеше той напред нямаше да има никакъв шум, а то дойде напред момчето. Посрещна го другарят ми. [Момчето] нададе вик: „Тичайте хора!“, на която страна бях в двора. Докато пристигнах, то все вика и се бори с другаря ми. Пристигнах. Ръгнах го с камата си на смърт, та дано сбъркаше народът посоката на гласа, който беше напълнил улицата. Не умря изведнъж, започна да вика повече, което не можеше да се скрие вече. Ръгнах го още веднъж, за да не се мъчи и да не може да каже какви са били [нападателите]. Жалко за невинното момче. Но ако не беше така. Беше оцапано на много страни!... Докато постигнем целта си, ще отидат и доста невинни хора. Като отворих портата, то свят беше като на панаир! С излизането ни изведнъж вдигам кървавия нож и с няколко турски думи се спущам върху народа. Отвориха ни път. И след нас ето ти и полицията. Изгледаха ни. Па това си беше. На другия ден търсене [търсения], запирания, де кого срещнат, не казал, че ги видял хайдутите [15]. Доста тупордия. Спираха и от членовете ни, които бяха комшии на оня човек. Едни казват: „От българските турци бяха!“ А други: „Турци и българи.“ А турците: „Българи са! Ето и куршумът, дето паднал [е] от тях. В нашите турци няма такива пушки.“ С думи още [16], че това е комитетска работа. И [турците казали]: „Ние трябва да търсим по всичките къщи на българите!“ Пак нищо. [17] Занапред като вземе да се убиват чувства, може и да бъде [18].

Бате! Да ти кажа една като сто! Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат от глупости повече, са причината, дето разделя един народ на части. И не остава нищо. [19] Това вие твърде добре познавате. Следователно, за да не може да добие сила тая поразия [20] у нас, а да вземе силен вървеж работата ни, без да пропадне в неприятелски ръце нищичко! От която работа и вие да прокопсате, други хора като теб [21], та да залегнете съвършено на нашата работа. Вече ти [22]не трябва да пропускаш [напуснеш] работата си, защото не прилича на нищо [23]! [Но] да се изпревари всяка поразия, не трябва да давате опора на глупаци, а да ме поддържате [24], като казвате на всекиго: „С Левски ако вие не се разбирате, за вас няма работа!“ Това така трябва да направите, ако сте убедени в мен!... И няма [да последва] нищо лошо.

Питайте французина за 8 пушки от най-добрите иглинячки и най-късите, колко жълтици [ще струват]. Сега [25] да ми отговориш, за да изпратим и парите.

Ас. Дер. Кърджала

Български революционен централен комитет

(печат)

1. Писали му, че Ц-в не искал повече да остане в комитетската работа, а Левски недоумява за кого е думата: за Ценович или за Киряк Цанков.

2. Да им се разкрие истината, та да не го нападат повече.

3. Но щом ти се сърдиш, или мислиш, че не се постига целта.

4. Мисля, че може би и в Олтеница не си ги изпратил.

5. Писмата, които бяха отправени чрез Русе, са се забавили в Търново.

6. Неща, които в ония писма поръчвах да ми изпратиш.

7. С разрешението на онзи въпрос (за купуване на пушки).

8. Не трябва да се спира.

9. Тук е ядката на цялото ни дело.

10. Да го убия и да взема парите му.

11. Часът беше към три през деня.

12. Проверих.

13. А сега се случи така.

14. Когато Левски вече се бил прехвърлил в къщата му.

15. Раненото момче не могло да каже, че е видяло хайдутите.

16. Станало дума още.

17. Но пак нищо подобно не предприели.

18. По-нататък, като започне да се убиват повече чорбаджии, чувствам, че може турците да предприемат претърсвания у българите.

19. И тогава от този народ не става нищо.

20. Завист, укори, неразбория и пр.

21. Трябват по-други хора, от като теб.

22. Колкото се отнася вече само до теб.

23. Защото иначе не би приличало на нищо.

24. А трябва да ме поддържате.

25. Веднага.

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 август 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 90. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8071. Арх. т. I, № 37, стр. 65.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ

1872, 25 август, Българско

Братовче!

Да не се бавя да пиша и на теб особено. Прочети всичките ми писания за Каравелов и пр. [1] Разсъди и ти, защото ти е брат бай Анастас. И още и работите познаваш някак по-отблизичко от другите по-нови съучастници. И както разсъдиш, така пиши и ти К-ву [2], ако щеш.

Писмата, щом ги прочетеш, ще ги запечаташ, но твой печат няма да слагаш. За това, което си прочел, никой няма да знае!.. Писмото батьовото ти ще го изпрати Каравелов пак до теб, а ти да ми го изпроводиш незабавно, защото ще го проводя до частният им комитет [3], да го викат [Анастас] и да му го дадат.

За всички неща, за които ти бях писал да ми изпроводиш, изпрати ми ги, защото са ми нужни. Парите изпращам 15 турски лири и 1/2(петнайсет и половина), десетте ще изпратиш на Каравелов, а другите [са] твои, защото ти ги дължа. Но недей да оставяш нещата за друг път, защото разноски [4], а трудове[те] опасни са! [5] Здравейте! [6]

Ас. Дер. Кърджала

Български революционен комитет

(печат)

1. Д. Хр. Попов бележи от страна на писмото: Аз имах воля да отварям и прочитам всичките кореспонденции, а после да ги изпращам на адресите. Д. Хр. П. отначало повече вярвал на брат си, който бе наклеветил Левски пред Каравелов.

2. На Каравелов.

3. Ще го изпрати в Плевен.

4. Правят се разноски по безплодни кореспонденции.

5. Опасни са трудовете, за да се поддържа кореспонденция.

6. На гърба на писмото Д. Хр. Попов бележи: „Отговор 22:7/ври [септември] 1872".

Писмо на Васил Левски до Атанас п. Хинов – 25 август 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 91. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102. Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 17, стр. 773.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО АТАНАС п. ХИНОВ

1872, 25 август, Българско

№-р 20-ти

Господин Анастасе!

В Плевен

Отговарям на писмото ти, което и [е] без дата, получих го на 5-ти август. Чуй, господине, ако аз не бях великодушен [1], не бих дошъл дотук, от 61-во [2], за да се запознаем и с теб. Ето трета година. Питам те, да ми отговориш, отговорил ли си или не! Това ми е [3] работата - да те попитам: прочел ли си устава, който по вишегласието на всички ч. к-ти [4] е потвърден, и [прочел ли си] окръжното писмо, в което заповядва Централният комитет, които съм ви изпратил преди две седмици.

Байо, аз ни та [5] настъпвам по краката, но изпитвам по устав, а извършвам според пълномощното си, като по-напред благоразумно изпитвам, и взема факти в ръцете си. Пък ти прави по твой кеф.

Както казах по-горе: аз съм посветил себе си на Отечеството си още от 61-во [лето] да му служа до смърт и да работя по народна воля. И ако това ти не виждаш, че си неверен [6], то децата ти ще видят, ще помислят и за теб. Следователно и по волята народна, ето и устава, по който върви всеки народен, няма за какво да се пишат глупости, които го докарват да престъпи за смърт [7]. Ето, че ти не си народен: виж[д]аш злото народно и не го казваш, а го чакаш да стане по-голямо и да убие народа! Навождаш ми А. Покойний [8], когото познавам за чист човек и работник, а ти го очернюваш, като доказваш фактично [9], че ако той би бил жив, всичко щяло да излезе наяве [10]. Каквото и за Д. [Общи], с когото не щели сте да оставите работата така занапред [11]. Тук падаш в отговорност да умиеш лицето на покойния с истината [12], когото мислихме, че не държеше кривото ни минута в себе си [13] [и] комуто бях дал и пълномощно да отиде, откъдето ме викаха, да каже всичко, щото знае [14]. И като се завърна, не мина много и почина [15]. Да му е лека пръст, защото, очевидно е вече тук, че не е имал скрито в себе си нищо. Така също трябва да се изповядаш и за Д [16]. Според писмото ти, както виждам, че ти се е разкайвал [17], защото не си му бил уважавал [18] работата и не си му давал предница [19] [а] ми принасял пари, пък аз стоя по два-три месеца на едно място и ям готови пари! И казваш ми: „Няма яма! [20]“ Такива частни мръсотии като говориш от себе си, който [21] нямаш и право да питаш защо това [е] така, или онова иначе, освен частния к-т [22], на когото се е и писало какво има да се прави. А инак ти честно не правиш нищо друго, освен интрига, която спира хода на народната работа. Ако си разсърден от оногова, чрез когото си искал да се разбереш с мен за представите[л] - как да стане от ваша страна, разбери се с него [23], който казва, че не си дошъл нарочно до мене, а само да се повидиш [24]! Па и на това не отказах! Когато разговаряме с пратеника, при нас имаше и друг член, който чу, че казах: „Аз ще изляза на моравата, нека дойде! [25]“ Оттам нататък не зная за приказките ви [26]. А за представител бях писал на частния ви к-т [27] да изберат, упълномощят и да тръгне по пътя, както бях писал. Както на вас [28], и [на] другите частни комитети еднакво бях писал [29]. Да прекъсна сега [да отговарям по-нататък] на всички твои бълвочи. Така казвам, защото са [нещо] беззаконно (не са по устава, който аз почитам за най-свято и съм се заклел да го изпълнявам точно). На всички, изложени твои в писмото ти [клевети] от край до край, събери документите и ги предай в частния ви комитет, че оттам ще се вземат и да се пренесат на съд. Властта ще разсъди и [може] да ти даде правото. Ако ли пък по тия твои работи [30] частният комитет ви е спрял от работата си, та няма кой да ги приеме [31], то [те] нека бъдат готови в теб, че като те повикат [32], на часа трябва да бъдеш готов.

Аслан Дервишооглу Кърджала

Бай Анастасе! Ти ме запозна с Аслан Дер. Кърджала, и до днес съм работил с него. До днес не съм видял в него никаква грешка. Чист е.

В.Т.А. [33]

Подобно и аз. М. [34]

1. Предан и верен на делото.

2. От 1861 г.

3. Това ми е.

4. Частни комитети.

5. Не те.

6. Защото нямаш вяра в мен.

7. Да мине границата, за да заслужи смъртно наказание.

8. Привеждаш ми за пример покойния Ангел Кънчев.

9. Като твърдиш.

10. Ако Ангел Кънчев бил жив, щели да излязат наяве всички злоупотреби, които върши Левски.

11. По същия начин и с Димитър Общи щели сте сега да извадите всички мои злоупотреби наяве.

12. Защото не можеш да докажеш истината и трябва да се отречеш от клеветите си.

13. За когото ние мислехме (и мислим), че нито минута не хранеше зла мисъл у себе си.

14. И когото изпратих да иде, където викаха самия мен, и го упълномощих да говори.

15. Нямал е време да открива или да мисли зло за Левски.

16. Димитър Общи.

17. Оплаквал ти се е.

18. Не одобрявал.

19. Д. Общи се оплаквал, че Левски не го оставял да напредне.

20. Яма - имот, пари обречени на плячка.

21. Такива лични (частни) клевети (мръсотии) хвърляш върху мен от свое име - ти, който според устава...

22. Забравил си, че само частният комитет в Плевен.

23. Ако те е разсърдил онзи, чрез когото искаше да се разбереш с мен по въпроса как да стане избирането на представител за Общото събрание в Букурещ през миналия май, разправи се с него.

24. Той не ми каза нищо друго, освен че си искал да се повидиш с мен, а не че ще разискваме избора на представител.

25. При разговора на Левски с посредстващото лице присъствал и трети свидетел, който бил комитетски човек, следователно посредникът на Анастас п. Хинов нямало защо да не каже открито целта на мисията, с която е бил натоварен от него. Левски назначил свиждането да стане извън града, на една морава. Свидетелят чул това. Цялата трудност за разбиране на този наистина труден отказ от писмото на Левски се заключава в извънредно тежките обстоятелства, при които революционната организация през онова време е работила. Скривалището на Левски е известно само на две-три доверени лица от града. Едно от тези лица е посредникът за исканото свиждане. Последното не можа да стане в самото скривалище: избягва се всяко движение около него, за да не се някак привлече будното око на властта. Така свиждането се е налагало да стане навън. Но по чия вина все пак то не е станало (в свръзка с което - според както се разбира от писмото - е избухнала нова сръдня от страна на А. п. X. към Левски). Този въпрос остава да се изясни чрез други документи.

26. Не се знае какво се е говорило между него и пратеника.

27. На частния ви комитет.

28. Както в Плевен така...

29. Не правих никакъв особен намек кого да изберат, за да ме подозираш, че съм желал да осуетя твоето избиране за председател.

30. Ако поради тези твои незаконни постъпки (обвинения против мен).

31. Вашият комитет ти е отнел възможност да действаш по-нататък (ако той не им дава ход, не ги приема).

32. Частният ви комитет в Плевен ще те повика по заповед на Централния комитет.

33. Велико Търново - Асеновци.

34. Навярно отец Матей Миткалото. Двете бележки носят два различни почерка.

Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 16 септември 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 92. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б. п. 102. Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 20, стр. 779.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ

За г-н Каравелова

В Букурещ [1]

Бате!

Работата още няма кой да поеме, та съм принуден още сам да се излагам на опасности и да тичам нагоре-надолу. Пък турците няма ни село, ни ханища по къра да не са разпратили да търсят. Пишат ми писма отвред да не се излагам на опасности, но не мога да гледам страхливите ни работници, които от страх засират всичко, и работата да стои на едно място. Завчера като имаше една тупордия [2] в един град, в който бях и аз: издирвания, бастисвания [3] ненадейно по къщята. А аз, където бях в къщата, днес излязох от къщи, на другия ден бастисаха. От видело до видело по улиците турци вардят за странни хора. При това нещо в тоя град се изплашват всички. От тоя град е и Грую [4], който ми пише защо бях излязъл вече оттам и бях отишъл на други страни. Пише ми да не дохождам скоро, като преувеличава предирванията на тур[ците], че уж били търсили и у тях и пр., та нямало място където да сляза. И още казал, дето бях оставил припас, тефтери и пр. да се хвърлят в нужника. Виждаш ли работа от страхопъзльовци! Затова още не съм поверил работата си другиму, защото ако е в едно [5], в друго го няма (ако е решителен, то той ще бъде неразсъдителен, ако ли е разсъдителен, то страхът му го не го пуска да прекрачи по-нататък. И още в страхлив случай [6] се развалят готовите работи). А работите и писмата, които идват всеки ден, трябва да се разправят. Пък като ме няма, стоят на едно мястодълго време, докато се завърна. А то не е работа. Имаме честни хора, но като не са били отдавна [7] в тая работа да се запознаят с нея и да могат да съдят, пак нищо [8], и по-зло [9]. Водителите на тая работа трябва да са опознали до тънко човеците, като кой е К-в, Ц-в [10], Петко, Стоян и пр., в какво са добри, а в какво не, где стоят техните слабости, за да не им се дава да паднат в тях и да се увреждат [11], да се осъждат един друг, без да се повредят в работата, и пр. [12] На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни [13]. Едно от тия качества да липсва на водача на тая свята работа, то той ще я улайнени, както и да е. Още и по времето [14] да нарежда и работите.) Задължение ми е да кажа [15], защото може да умра [16]. Гледайте [17].

1872, 16 септември, Българско

Твой Тропчу. (Ас. Дер. Кърджала)

П. П. току изпращах пратеник за Влашко и получих писмото ти от 19 август.

Същият

1. Адресът е на обратната страница.

2. Смут.

3. Обиски.

4. Условно име, навярно Хр. Иванов Книговезеца от Търново, за когото Каравелов и Левски са били говорили помежду си да се назначи за по¬мощник и евентуално заместник на Левски.

5. Ако подхожда в едно.

6. В случай на опасност.

7. От по-дълго време.

8. Не са за нищо.

9. По-зле с тях, отколкото без тях.

10. Кой е Каравелов, Ценов.

11. Да не се изхабяват сами.

12. Да се критикуват един друг, но да не се отклоняват взаимно от работата.

13. Дай работа, но само на такива, които са и разсъдителни, и издръжливи (постоянни) и безстрашни и беззаветно отдадени (великодушни).

14. Редовно, неуморно или също: според обстоятелствата да нарежда и пр.

15. Задължение ми е да посоча, да определя какво липсва, какво трябва.

16. Може внезапно да ме хванат и да ме убият.

17. Внимавайте.

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 16 септември 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 93. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б. п. 102. Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 19, стр. 776.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ

1872,16 септември, Българско № 40-ти

Братовче!

Получих едно твое писмо без дата, което ме намери в едно село. Отгоре на писмото ми казва Господа! [1] Аз не съм господа. По-надолу за стоката и пр. [2] аз за моята стока преди 16 дни още като тръгнах по ч-те к-ти [3] по работа оставих в Моратоглу [4] 15 1/2 т[урски] л[ири] - десетте за К-в [5], а петте и половина за теб. Като научих, че нибеле [6] още изпратени, днес изпращам човек и народен работник, комуто може да се повери и лозинка, и всичко. Той е работник от онова окръжие, закъдето бях упълномощил и Д. Общи, комуто Д. Общи не заслужава нито за цървула му относително, за точните изпълнения в устава и да слуша заповедите, които му се дават. Бай Д„ че е заслужил в много неща за смърт, така е [7], но му се прощава досега поради простотията. Ако беше учен, не можех да потъпча закона и трябва да изпълня [8]. Бай Димитър не е предател, но неразбран, горделив и говори за работи от себе [си], без да знае къде водят. А устата му колкото го препоръчват не излиза едно на хиляда [9]. И колкото [пъти] е позаслужил, хиляди пъти да не е било, защото той е причината да се породи недоверие между някои от съучастниците - задавал им е думи да мислят различно [10], пък на мен казва, че те така мислели и го запитвали [11]. И това ме принуди по-скоро да обиколя онова окръжие [12], където той ходи, без да показвам на ч-те к-ти [13], че той ми е говорил така. Питах [14] имат ли някакво съмнение в нещо към ЦК [15] според думите на Д. Общи, който каза ни пред всички членове на един частен к-т [16], за което им исках писмено [да отговорят]. Дадоха ми [отговор], че не! [17] И в друг един частен комитет говорил: „В това окръжие така да сторим, инак да направим, и пр.“ Пък и за по-нататък бил [18]. Това е станало в Бочукоглу [19], а председателят [20] го запитал: „Това известно ли е на Централния комитет?“ Бай Д. казал, че за всичко бил разговарял [21] и то било [22] по вишегласието на всички частни комитети и затова да станело [23]. В същото време пише и на мен, че в онова окръжие вече са се наредили работите твърде добре и затова не трябвало да отивам вече по ония страни. Пък взеха да дохождат писма от ония страни, както виждате. Извън писаните са ми казвали устно, че говорил за неща, за които не смеят да пишат, за да не би да им направи пакост.

Това окръжие се състои от [24] 15 частни комитета (села, един град и две паланки) [25]. Като излязох да разкажа за горните бъркотии, присъединих някои селца в едно (по-близки) [26], дадох им ред, по който да се ръководят в работата си сами, помежду селата [27], без да има нужда да им се изпраща от Централния комитет човек често, от което може да се улови работата, а че се е компроментирала то е [28]! И така взех вишегласието от всичките частни комитети в това окръжие за окръжния център. Както виждате в писмото на тия два присъединени ч. к-ти [29], също и в града и пр. [30] Изпращам ви и копието как заповядвам на частните комитети, т.е. какво наставление им давам. И на окръжния център [31], защото извън това [32] да се [не] върши, в което пада и работникът пред моите очи за наказание [33]. Така искам да направя по цялото Българско. И тогава ще се върши с по-малко разноски, по-скоро, по-сигурно и без грижа, че ще попадне нещо в не[п]риятелски ръце. Каквито и мерки да взема, нашата работа няма да спре [34]. Но тогава може, когато се изпревари, да не се пропускат глупости, както Бай Д-ти, като ето още какво [35]: като видя, че взех вече вишегласието за Център в онова окръжие и няма да може да прави неговото, [36] то той в друг един частен комитет им казал да не се присъединяват с окръжния център, а не знам къде [37]. Писар им е даскалът. Той ми каза, че решили за събирането си да се оправят [38] направо във Влашко до Каравелов. Това ми казаха други от членовете, че било направено и съгласувано с Д. Общи. Не е ли глупост от едно окръжие да дели едно село. И после да слушам думи, че аз съм бил тръгнал да си играя с хората и да ги лъжа? (Това малка ли е помия!) Това като го дочух, донесе ми се и писмено, какво те в събранието си така одобрили. Повиках и други да попитам за това и да им покажа писмото, в което има и един малък печат. Те, като видяха писмото, казаха: „Това, че така е направено, каза ни даскалът да знаем. Но не са ни викали на събранието [39], а тоя печат още не ни е показан [40], [за] да го познаваме. За което искаме да питаме и ние: когато са прави за нещо, събранието от 3-4 души ли само става и те каквото решат ли бива решено!“ Тоя даскал по-преди го бях изокал [41] за нечестното му поведение. И сега от оня ден отишъл в едно село и казал: „Централният комитет е в селото и заповяда да извадите днешния ваш дакол [42], та да вземете еди-кой си.“ Това ми каза представителят, който дойде на събранието във Влашко, че било казано пред него и пред още един. На тоя даскал Д. Общи му бил дал 5 турски лири назаем. Има ли Д. Общи това право? Ето така от неразбрани мозъци се вършат работи, а зрителите като гледат [отстрани], проповядват [43] работата [ни] за?... Да прекъсна и да не пълня книжата с глупости, да не се работи ден, пък десет дни да се разказва и след това да не се нападаме един друг. Вижте и направете така: съберете се и прегледайте по-тънко работите, па дайте и гласа си за едно място [44], като вземете и оттук, от някое място и друго глас [45], отдето да се управлява всяко място и всеки работник в Българско [46]. Аз на драго сърце давам пълномощното си [47] назад и да се управлявам и аз от това място. Но предварително трябва да явя на народа така: дотук беше моята работа, а отсега занапред вишегласието намира други деловодители. Следователно от мое име няма да вземате и да давате. Но за да се извърши това, трябва да взема и дам точна сметка за досегашните си работи (особено копие, което аз да си прибера). [48] Тогава вече ще се оправям по новата команда, с всичките си сили и най-честно. Че тия ми думи изричам с чисто сърце, кълна ви се в името на народа. Така ви казвам, че от едно място трябва да се свири, а всички други да играят, пък песента ни е пред очите ни [49]. Комуто се хареса, нека се хваща на хорото. Без така да е, няма нищо [50]и по-пусто става. Това, което се е случило досега, да се разправи [51], па вече да не слушате глупци и да не препоръчвате хора, като очите ви на всички вас равно не гледат.

Бай Азисе! Ти по сърце и по душа си чисто народен. Така съм те препоръчвал на хора, които не са те ценили дотам, но аз вярвам на очите си, защото досега не са ме лъгали! Ати, Байо [52], и сам виждаш, че досега с гледане на уста [53] още не си познал нищо и никого. Прегледай си писмата! Това да си го кажем в очи, не е срамно! Така правят чистите хора. Затова, ако вишегласието каже да продължавам работата си занапред, недей ми препоръчва работник като Д, Общи, а да кажеш: „Мисля, че ще бъде добър!“ А според думата, която съм дал пред членовете на Централния комитет, нямам право нито да взимам, нито да давам (извън Българско) без знанието на председателя. Както и другите като членове със същото пълномощно, където и да се намират извън Българско, нямат право без моето знание да вземат и да дават в Българско! Следователно, каквото имате да ми казвате нещо ново или за такива разправии да ви пишат отнейде, всичко трябва да премине през К-в [54], че той знае за по-нататък. И оттам трябва да ми се пише и пак там ще отговарям. Знай занапред - освен поръченията ви от мен: да ми купиш или там така да направиш, и то ако ви е по волята както досега, и ви признавам. [55] Защото ако Бай Д. плачеше пред двайсет души и двайсетте души ми пишеха и ако аз всекиму разказвах, тогава тежко и горко на булгура, който ние мелим. Който не е чист, убивам го, на неразбрания не му давам което виждам, че не е за него. Изпитвам човека в работата и така го пускам за по-нататък [56]. По-право да кажа: ако вие мен не сте познали, който се търкалям десета година в тая работа, то за другите сте съвсем излъгани [57]. Ако кажете, че нямате доверие в мен, то аз съм готов да ви докажа фактично [58], [да докажа] не само за мен, но и за всекиго, който е влязъл макар два деня с мен в работа. Това да стане [но за да стане това] трябва да се спре народната работа за известно време и [онзи], пред когото ще давам сметка, трябва да бъде там за известно време, докато се развиди [59]. Ако ли пък кажете, че имате доверие, то аз пък ви казвам, че донесените ви думи са [60] лъжа и дърти интриги. Съдете умно, че от нас се чака [61] уж пусто и върло по-големи работи!...

На Д. Общи засега да му се каже: „Иди свърши еди кое си.“ И като го свърши, тогава да му се каже пак за друго [да свърши]. Затова е Д., за друго не е! А колкото за Бай Анастас, ще видим. И друго стигна до ушите ми, което е изречено от един негов приятел..., но не казвам, докато не разбера добре. Братя, отваряйте си очите и да не се срещат вече такива маскарлъци, защото дето не се е очистил х. Иванчо ефен[ди]я и пр. [62] и [дето] нямаме още пара да се поддържат работници колкото трябват, че и времето се простира без това [63], причината е в такива празни писма и в интригантски разправии, което мога да спра, и да не се дотолкова [64], но както ви казвам по-горе: вие, които сте от толкова време в работа с мен, давали сте ми и пари, препоръчайте ме на другите и докажете им в нещо досега намерили ли сте ми шартанлък, и не благоразумно извършено нещо? [65] Има в Българско работник, комуто съм дал пълномощно да работи и той на друга страна [66], каквото на Д. Той е още от 62-ро [лето] с мен в работата [67], той най- добре може да докаже за мен, има ли безумни работи, лъжи, интриги и привилегии, както казват Бай Д. и Бай Анастас. Байовци, пак да повторя: в тая работа добре трябва да се отварят очите! И работа трябва, работа! Не да се слуша всеки, защото има хиляди работи да се вършат, а не могат при такива неразбории да се вършат. Не давам никому нищо от работниците да говорят от себе си за работи, докато аз не съм известен, защото на работа излиза друго. А пред когото е говорено, става лъжа. И така на хората им сака да не вярват вече на друго. [68] Къде какво е говорено не мога да ви напиша, защото книгите са с пари.

Бай Азисе! Докато свършвах, пристигна и другото ви писмо от 8 септември в което ми казваш: „Решил си да убият в Оряхово Т. Начева неправедно.“ [69] Затова трябвало да изпреваря и да кажа да не го убиват. [70] Лъжа е! Писмено за това още не съм нито взел, нито дал да се извърши [71]. Но както ми се донесоха думи, ако се докаже, че е така, трябва да умрат. [72] Затова ти казвам: такива думи могат да се случат и в мен, и в теб [73]. Затова ти казвам: пред вашите очи всичко [е] истинно, което се изрече! [74] За нас няма шега, пазете се ви казвам..., защото и моите шеги да ги вземате за работа [75].

За Т. Начев казваш, че ще бъде отсега нататък чист, дай гаранция! Ако искаш [дай гаранция] и за Тома Младенов, учителя! Теб приемам за гарант, Я. В. - не! [76] Днес пиша да не му думат нищо [на Т. Начев] и ще бъде свободен. Побързайте с гаранцията си.

Писмата три получих без нищо [77] - две твои и едно чуждо.

Пращам ви три писма от три частни комитета. Едното, с двата печата, е от два комитета, които сега присъединих. Неговото съдържание е от всичките ч. к-ти [78] в онова окръжие, където беше упълномощен да работи Д. Общи. Ако не ми вярвате на думите, елате работата да се прегледа по-тънко, тогава ще ви дам всичките подани писма от частните комитети. Прегледайте писмата добре и да разберете всичко, и да не се гледа през кърпа вече. Па тия писма от частните комитети, като ги разгледате, да ми ги изпратите обратно, защото водя дневник на всичките боклуци и добри работи - от когото се извършват.

Щом прочетеш, Бай Азисе, писмото, тоз час да го проводиш на К-ва [79] с всички други писма.

Ваш по сърце чист! Ас. Дер. Кърджала

Бай К-в! Дайте да се разгледат всичките ми писма и топтан отговор желая (с една дума), защото другояче аз не смея да се бъркам в работа [80].

Твой побратим Драгойчо [81]

1. Стои обръщението: „Господа!

2. По-надолу вече следва за стоката и за всичко друго.

3. По частните комитети.

4. Ловеч.

5. За Каравелов.

6. Не били.

7. Че Димитър Общи за много свои постъпки е заслужил вече смъртно наказание, затова не ще и дума.

8. Ако не беше така прост (да беше учен), не можех да се отклоня от устава и трябваше да го убия.

9. От хиляда, които обещава устно, не изпълнява нито едно.

10. Поучавал ги да мислят грешно.

11. И го запитвали уж както грешно мисли.

12. Орханийско.

13. Частните комитети.

14. Питал самия частен комитет.

15. Централния комитет.

16. Д. Общи казал пред други частни комитети, че онези се оплаквали.

17. Поискал им писмено да потвърдят, наистина ли се оплаквали от Централния комитет, и те дали писмо, че не се били оплаквали.

18. Пък подали нещо повече, което никой не мислел да решава в Централния комитет.

19. Етрополе.

20. Т. Пеев.

21. С хората от Централния комитет.

22. Отговаряло на желанията, било възприето от мнозинството на всички частни комитети в окръга.

23. Изисквал го да се изпълни.

24. Имаме.

25. Орхание, Тетевен, Етрополе и 12 села.

26. Частни комитети от по-близки села свързал в един комитет начело с най-силното лице в този пункт.

27. Дал им право сами да се ръководят.

28. А истината е, че работата се е компрометирала.

29. Това се вижда от писмото на два присъединени частни комитети, при¬ложено към настоящето писмо.

30. Също взел съгласието и на града.

31. Същото заповядал.

32. Което е разпоредено.

33. Към това спада и отделният работник (член на комитета), който ако сгреши, заслужава наказание пред моите очи.

34. Каквито мерки и да взема, все може да попадне нещо в неприятелски ръце, но нашата работа не може да спре.

35. Но това може само тогава, когато се изпревари да не се пропускат глупости, каквито с бай Димитър и като ето още каква глупост.

36. Да се разпорежда по неговата си воля.

37. А да се държат не знам къде.

38. Отнасят.

39. Решили от тяхно име, но без тяхно съгласие.

40. Не е ни (не ни е показан).

41. Изхокал го.

42. Даскал.

43. Разгласяват, препоръчват.

44. Определете един център.

45. Като вземете съгласието и на няколко места оттук.

46. И от този център определете да се управляват всичи комитети и всички работници в България.

47. Връщам пълномощното си.

48. Да си запази копие от всичко по-важно, което предава.

49. Ние знаем песента, известна ни е.

50. Ако не направим това, нищо не сме направили.

51. Да се прецени здраво и да приключим с него.

52. Обръщение към Любен Каравелов.

53. Като даваш ухо само на приказките на хората.

54. Каравелов.

55. Само каквото съм поръчал (да купиш или това или онова да извършиш оттам) и то ако ви е по волята - ако желаеш: както е било досега, само това ви признавам.

56. И тогава само му възлагам работа занапред.

57. За другите, които са по-прости, няма защо да чакате да ме признават и като черпите сведенията си от тях и им вярвате, вие сте излъгани съвсем. (Това писмо ни дава най-вдъхновената логика, до която гледам с перо се е издигал Левски.)

58. Аз съм готов да докажа вашата неоснователност с факти на ръка.

59. Докато се изясни всичко.

60. Донесенията, които сте получили, и на които се опирате, за да ме кри¬тикувате са...

61. Че от нас се чакат.

62. Типично - в смисъл: където не сме очистили досега този или онзи чорбаджия...

63. А пък сме закъснели и без това.

64. И да не се занимават с него...

65. Посочете ме, обяснете на другите: виждали ли сте някаква неискреност, нещо неблагоразумно, извършено досега от мен.

66. Хр. Иванов Книговезеца в Търново.

67. От Легията на Раковски в Белград.

68. Вече и така хората взеха да се съмняват, дали нашата работа е сериозна.

69. Казвал, че Левски несправедливо бил заповядал да убият Т. Начев от Оряхово.

70. Настоявал Левски да побърза и отмени заповедта си.

71. Още не е заповядал писмено.

72. Но каквито донесения имам, ако се оправдаят, трябва да се убие.

73. Казал още, че Т. Начев е една душа, каквито са самите Д. Хр. Попов и Левски.

74. Всичко, което ти се покаже с дума, взимаш за чиста монета.

75. В мен няма думи, които да не са дело.

76. Касае се за един член от Оряховския комитет, който се застъпил пред Д. Хр. П. да не се убива Т. Начев.

77. Непридружени с никаква пратка.

78. Със същото съдържание имам писма от всички частни комитети.

79. Каравелов.

80. Иначе - зарязвам работата.

81. Отстрани Д. Хр. Попов бележи: „Отговор 22: 7/ври [септември].“

Писмо на Васил Левски до орханийци

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 94. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8098. Арх. т. I. № 38, стр. 66.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ОРХАНИЙЦИ

Братя чле[нове] на ЧБРК!

В... [1]

Внимателно бързайте и нищо [вън] от пределите на устава няма да вършите. А по съдържанието му всичко трябва да се върши скоро!... Централният комитет свързва цялото Българско с няколко окръжни центъра, чрез които по-лесно, по-бързо, с по-малко разноски и по-сигурно да прави споразуменията (да взема и дава). Той [Централният комитет] по местоположението между тукашните страни намира за добро да бъде окръжният център тук. Ако вие на драго сърце приемете, ще си приготвите полека-лека тайни войници (решителни и постоянни юнаци), които ще бъдат готови за всякакъв случай. Вие, членовете на тоя окръжен център, ще нареждате способни работници да свързват изкуствено на всичкото това окръжие селата, по-малките градове за тук. Така от [всяко] село по двама - председателят и един от първите им юнаци, които трябва да се познават един друг, че когато се съобщи на председателя нещо, той пък трябва да го съобщи на [главно]командващия юнак, който ще знае как по-нататък да върви. От всяко място ще бележите по двама такива в тукашната кондика. И в същото време ще промените имената на единия и на другия и ще им кажете да броят в селото си от първи номер вместо имената, които ще стъпят в святото народно дело. И все под същия номер вече ще вземат и ще дават за всичко. После вие оттук от време на време ще им искате номерата колко са придобили, без имената им да познавате, освен името на председателя и на по-първия им юнак. Също така от време на време ще им искате печалбата откъм пари, срещу което ще им давате разписка от Централния комитет с централния печат. Пък всеки кой кога принася в касата, ще му се дават от частните разписки, на които трябва да има ударен печат от същото място, под който комитет (село) зависи. Този печат най-напред трябва да се поднесе писмено тук, в окръжния център, да се припознае кое писмо трябва да се крие. За малките разправии и неспоразумения, зависещи от тоя окръжен център, ще се разправят тук по най-добри разглеждания, а относно смъртното наказание ще се явява и в Централния комитет, ако времето допуща. Иначе за всяка смърт ще се иска отговор (фактично). На всяко село трябва да промени и името като, както виждате например вашето. Също и писмата по тоя начин [да се адресират], на същото име на човека и на селото няма да се взема и дава, а на писмото надписът му като че ли не е за това село.

За всичко тая работа ще минава в две кондики, от които едната ще бъде ключ на другата, с която ще се взима и дава всичко под номер и тя ще бъде всеки ден в ръцете на комитетските членове. Другата, на която ще бъдат написани правото [истинското] име на селото и номерата им и пр. ще носи името ключ на всичко и от нея ще се оправя дневната кондика, ако нещо се е забравило, па и друг, който не е писан в тях, като вземе ключа и дневната кондика на всяко село по-особено ще стават всичките му бележки [2]: кога какво става добро или зло, в коя година е постъпило селото, в кой месец и ден, също и за приноса му, и за разноските, така ще се бележи. Така също и всяко село ще бележи своите придобити членове: в кой ден постъпва, кога какво дава и кога какво зло или добро [е] направил.

За всичките казани горе бележки, доходи и разходи от цялото окръжие, като се приключват от време на време в окръжния център, заедно с подобните и оттук ще се предават на Централния комитет когато се поискат. [3]

1. Запазена от Левски чернова. Ядката от тези инструкции се заключва в по-предното писмо № 93. Орхание като даде на Левски идея - поради безредиците, които бе посял Д. Общи в него и в околностите му - да прегърне новата система за окръжни центрове, като едничка спасителна за комитетското дело в бъдеще, биде пръв от всички центрове, обявен за революционен окръг. Същите инструкции се депозират по-късно с някои индивидуални указания в Пловдивско, Ст. Загора и Сливен, които по реда си са обявени за революционни окръзи (вж. писма № 95 и № 98).

2. В ключа и дневника трябва да се впишат на всяко село всичките работи...

3. Първообраз от окръжно писмо, което поединично се адресира към всички градове, определени да станат центрове на революционни окръзи.

Писмо на Васил Левски до частния комитет в Т. Пазарджик – 25 октомври 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 95. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8073.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЧАСТНИЯ КОМИТЕТ В Т. ПАЗАРДЖИК

1872, 25 октомври

№ 43-ти [1]

Тук

Братя Членове на ЧБРК!

В Юдачооглу Селиникли [2]

Бързайте внимателно и нищо [вън] от пределите на устава [3] няма да вършите. А по съдържанието му всичко трябва да се върши по-скоро!... Ето какво. Централният комитет свързва цялото Българско с няколко окръжни центъра, чрез които по-лесно, по-бързо, с по-малко разноски и по-сигурно да прави споразуменията, т.е. [да взема и дава] с частните комитети. Той [Централният комитет] по местоположението между тукашните страни намира за добро да бъде окръжният център тук. Ако вие на драго сърце приемете, ще си приготвите полека-лека тайни войници, от решителни и постоянни юнаци, които ще бъдат готови за всякакъв случай, ако би [4]. Вие, членовете на тоя окръжен център, ще нареждате способни работници да свързват по-малките градове и села на това окръжие за тук [5]. От всяко село по двама души - председателят и един по-първите им юнаци, които трябва да се познават помежду си, че когато се съобщи на председателя нещо, той пък трябва да го съобщи на главнокомандващия юнак, който пък ще гледа за по-нататък. И така като се забележат от всяко място в кондиката [6] по двама такива и в същото време ще им промените имената с други, несъществуващи там [7], и ще им кажете да броят в селото си от първи номер вместо имената, които влизат в работа. И все под същия номер на всеки един ще вземат в работа и дават всичко докрай [8]. После Вие оттук от време на време ще им искате номерата колко са придобили [9], без имената им, освен, че ще познавате [лично и по име] само председателя, и един от по-първите юнаци. Също така от време на време ще искате и печалбата откъм пари, срещу което ще им давате и разписка от Централния комитет с централния печат. Пък всеки кой кога принася в касата, ще му се дават от частните разписки, на които трябва да има ударен печат от същото място, под което зависи. Този печат най-напред трябва да го поднесе писмено тук, в окръжния център, да се припознае, и това писмо трябва да се крие на здраво [сигурно] място.

За малките разправии и неспоразумения ще съди окръжният център по най-добри разглеждания, относно смъртното наказание ще са явява и в Централния комитет, а[ко] времето допуща. Иначе за всяка смърт ще се иска отговор (фактично) [10].

На всяко село трябва да се промени и името, както виждате например вашето. Също и писмата [да се адресират] по тоя начин, на същото име на човека и на селото няма да се взема и дава, а на писмото надписът като че ли не е за това село [11]. За всичко тая работа ще минава в две кондики [12], едната ще бъде ключ на другата, която ще бъде всеки ден в ръцете на членовете и в нея ще се взима и дава без имена и с номер. Другата ще носи името ключ на всичко и от която ще се оправя дневната. Затова в нея [в ключа] ще бъде записано и правото [истинското] име на селото със замененото правото име от селото на председателя и на първия им юнак и пр. [13] От този ключ ще се поправя дневната кондика, ако нещо се е забравило, па и друг, който не е писан нито в едната, нито в другата, като ги вземе и да може да разбере всичките ти действия. В ключа и в дневника трябва да се пише на всяко село всичките му работи: селото откога е постъпило, кога и какво е принесло и какво изработило, в коя година месец и ден. Така също и всяко село ще бележи за вътрешните си действия, за всичките речени горе бележки, доходи и разходи от всичкото това окръжие, като се приключват от време на време в окръжния център заедно и с подобните. И от тоя град ще се предават в Централния комитет, когато се поискат.

Ще кажете и това: всеки член по-скоро да гледа да принесе десятъка си от всичкото си имане веднъж завинаги. Освен [това] сега да побързат по-скоро да дадат и по десет л.т. [лири турски] за пушка иглянка, която ще му се даде. Десятъкът на всеки член се оставя на чистата му съвест да пресметне цялото си имане и да даде дълга си!

Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си жертва. [14]

1. Номерация на Левски.

2. Т. Пазарджик.

3. Извън пределите на устава.

4. Фраза като че нарочно не е довършена и подразбира: ако би се заповядала революция.

5. С центъра.

6. В регистъра (дневника).

7. Ще им дадете други имена, които не се срещат там.

8. Да записват членовете на комитета в селото си с номера, като започнат от първи и все под номер да вземат и дават с тях вместо да бележат имената им.

9. Колкото са се събрали.

10. Фактичен отчет.

11. Адресът да гласи, като че писмото е отправено до друго село.

12. Тефтер, регистър.

13. В ключа ще се записва правото име на селото, на председателя и на юнака.

14. Следват бележки с молив от Левски: а) Тук ще намерите колко пари са се взели [досега от вас] и колко са се разнесли, а кусура са се внесли на Каравелов и Данаил Попов в Мъгуре[ле] - за оръжие, б) За Сли[вен] № 45, ное[мври] 9. в) За Ес[ки] Заа[ра] [Стара Загора] № 44 - 1872 6-ти [ноември]. Трябва да приемем, че последните две бележки са писани по-късно, след като е било писано на речените места; без да се остави копие (чернова). Там писмото е било просто диктувано (вж. писмо № 89 за Сливен). Копието от Стара Загора не е запазено. Така двете бележки добиват важност извън канцеларското (регистративно) назначение.

Писмо на Васил Левски до частния комитет в Т. Пазарджик – 29 октомври 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 96. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8075. [8]

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЧАСТНИЯ КОМИТЕТ В Т. ПАЗАРДЖИК

1872, 8/ври 29 [1] Плов.[див]

№-р (44-ти)

Братя! В...

Преди двадесет дни [бил] изпратен човек нарочно от Влашко да ме извика. Не знам за какво! Днес телеграфирах, че след 30 дни ще се отправя затам.

Имаме дадени думи да се вършат много работи, казвал съм ви [2]. Може би за Военното училище да се сложи в ред или пу... [3] и военните правила, за което аслъ бях готов след малко време да отида, да се сложеше в ред [4]. Сега като ме викат оттам по-скоро да отида, гледайте да съобщите на всички членове [в града] и извън [в селата], да съберете пари колкото можете повечко, та да се види за горните нужди, защото не може лесно да отида пак, а може и никога [5]. Та пари, пари!..., колкото повече съберете, ще ги дадете [на] познатия ви приносящ поща [6], ако сам не дойда след 15-20 дни.

Забравил бях да Ви оставя разрязана книга, сега Ви изпращам, чрез която ще ми търсите подписка тайно. [7]

1. 29 октомври.

2. Казах ви, че съм обещал много работи да уредя.

3. Пушки да се пренесат.

4. Мислел и да прескочи след малко време до Влашко, за да изпълни висящи работи там.

5. Трябва да се подразбира, че вестта за арестите в Орханийско е стигнала до него и смущава духа му. Той чувства натежалата атмосфера около себе си.

6. Бай Иван Арабаджията, от Царацово.

7. Като допълнение към горното вж. следващото писмо № 98.

8. Върху страницата на оригинала под тази сигнатура в Народната библиотека личи бележка или недоумение на Захари Стоянов: „Узунов? И почеркът, и стилът, с всичко друго, характерно в съдържанието, са на Левски. Узунов излиза на сцената едва след смъртта на Левски. Засега той е учител в Сливен.“

Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 30 октомври 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 97. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8076.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ

1872, 30 октомври, Пловдив

№ 44-ти

Байо!

Вчера се известих [1], че имало от вас човек [изпратен] нарочно до мен, но не се срещнах[ме]. Затова ме извести Тракийската поща [2] и каза, че по-скоро трябвало да дойда във Влашко. Аз бях готов скоро да дойда да се развиди за работата, където ви бях писал по-напред; като за Военното училище в Сърбия и пр., но рекох преди това да съставя в България и Тракия няколко окръжни центъра, които да вземат и дават със своите си дела. Защото по тоя начин се работи с по-малко разноски, по-скоро и най-сигурно, за да не попадне работата в неприятелски ръце. Централният комитет чрез тоя център върши работа с цялото окръжие. Още съм сам, не намерих човек, комуто да предам работата си, и аз да се заловя за другото, щото и пари да се намерят по-скоро, па и предателите ни да не съществуват вече нийде из Българско! Но щяло да стане малко гюрултийка от бръснатите глави. То се знае, но и без това няма работа [да стане] скоро [3]. Казах едному [4], работата му го не допуща. Пък да остави работата веднага, щял да се компрометира, а да ходи като мен, не стиска му беру [?] [страх го е]. Други има много като Д. Общи, но аз не смея да пущам хора да лъжат народа, което не е работа [5] и [да] казват, че те вършат и че се изпращат от голямо място [6]. А по-умните и за в работа хора, като се поогледат в такива работници, казват: „Това са шарлатании и прости работи.“ За да се върши най-добре, защото нито шпионин да не може да разбере, по-сигурно, по-скоро и с по-малко разноски да върви работата, така трябва, както [аз я] върша [7]. Като дойда, ще ви разясня. До 30-38 дни мога, ако е такава работата, щото всичко да оставя и да дойда, пък от 30 дни по-рано не мога да дойда. Райнов [8] е в Ц/град [9] и е свършил работа и ще бъде главен управител на железницата в Пловдив. Мнозина от нашите ми пишат, че той никога не може да бъде друг. След 20 дни ще се завърна в Пловдив. Дано намеря твое писмо, в което да ми обясниш защо ме викате, но аз пак, както и да е, трябва да дойда. Но малко след като съставя Българско [10] с няколко окръжни центрове. Много ви здраве от вашите, от Копривщица, ходих.

Твой Драгойчо

1. Известил се през Ловеч.

2. Гане Маджареца от Карлово.

3. Без това не можем се приготви бързо.

4. Поканил едного (за свой заместник).

5. Да говорят на народа неща, чужди на делото.

6. Тежък със спокойния тон и почти болезнен със своята яснота намек на Каравелов за катастрофата в Орханийско, която тепърва се разразява в истинския си размер. Каравелов изпрати и един вид натрапи Д. Общи на Левски. След като Д. Общи бе убил Паисий през юли и обра пощата на септември, мнозина бяха приятели на тактиката на Д. Общи за решителни действия и го превъзнасяха, от което се засенчваше по-видимо Левски, който уж не вършел нищо. Сега в началото на катастрофата сарказмът на Левски се уравновесява с голямата му болка. Заедно с вестта за пратеник от Влашко, той е получил известие от Ловеч за лошия ход на работите и писмо да не се вестява нататък.

7. Трябва само така, както кара той.

8. Теофан Райнов.

9. Цариград.

10. Да организира, да свърже България.

Писмо на Васил Левски до сливенци – 9 ноември 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 98. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8078.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО СЛИВЕНЦИ

1872, 9 9/ври

№45

Братя членове на ЧБРК! [1]

В Стамболу Мехмет Ефенди

Бързайте внимателно и нищо [вън] от пределите на устава няма да вършите. А по съдържанието му всичко трябва да се върши по-скоро!... Ето какво. Централният комитет свързва цялото Българско с няколко окръжни центъра, чрез които по-лесно, по-бързо, с по-малко разноски и по-сигурно да прави споразуменията, т.е. [да взема и дава] с частните комитети. Той [Централният комитет] по местоположението между тукашните страни намира за добро да бъде окръжният център тук. Ако вие на драго сърце приемете, ще си приготвите полека-лека тайни войници, от решителни и постоянни юнаци, които ще бъдат готови за всякакъв случай, ако би. Вие, членовете на тоя окръжен център, ще нареждате способни работници да свързват по- малките градове и села на това окръжие за тук. От всяко село по двама души - председателят и един по-първите им юнаци, които трябва трябва да се познават помежду си, че когато се съобщи на председателя нещо, той пък трябва да го съобщи на главнокомандващия юнак, който пък ще гледа за по-нататък. И така като се забележат от всяко място в кондиката по двама такива и в същото време ще им промените имената с други, несъществуващи там, и ще им кажете да броят в селото си от първи номер вместо имената, които влизат в работа. И все под същия номер на всеки един ще вземат в работа и дават всичко докрай. После Вие оттук от време на време ще им искате номерата колко са придобили, без имената им, освен, че ще познавате [лично и по име] само председателя, и един от по-първите юнаци. Също така от време на време ще искате и печалбата откъм пари, срещу което ще им давате и разписка от Централния комитет с централния печат. Пък всеки кой кога принася в касата, ще му се дават от частните разписки, на които трябва да има ударен печат от същото място, под което зависи. Този печат най-напред трябва да го поднесе писмено тук, в окръжния център, да се припознае и това писмо трябва да се крие на здраво [сигурно] място.

За малките разправии и неспоразумения ще съди окръжният център по най-добри разглеждания, относно смъртното наказание ще са явява и в Централния комитет, а[ко] времето допуща. Иначе за всяка смърт ще се иска отговор (фактично).

На всяко село трябва да се промени и името, както виждате например вашето. Също и писмата [да се адресират] по тоя начин, на същото име на човека и на селото няма да се взема и дава, а на писмото надписът като че ли не е за това село. За всичко тая работа ще минава в две кондики, едната ще бъде ключ на другата, която ще бъде всеки ден в ръцете на членовете и в нея ще се взима и дава без имена и с номер. Другата ще носи името ключ на всичко и от която ще се оправя дневната. Затова в нея [в ключа] ще бъде записано и правото [истинското] име на селото със замененото правото име от селото на председателя и на първия им юнак и пр. От този ключ ще се поправя дневната кондика, ако нещо се е забравило, па и друг, който не е писан нито в едната, нито в другата, като ги вземе и да може да разбере всичките ти действия. В ключа и в дневника трябва да се пише на всяко село всичките му работи: селото откога е постъпило, кога и какво е принесло и какво изработило, в коя година месец и ден. Така също и всяко село ще бележи за вътрешните си действия, за всичките речени горе бележки, доходи и разходи от всичкото това окръжие, като се приключват от време на време в окръжния център заедно и с подобните. И от тоя град ще се предават в Централния комитет, когато се поискат.

Ще кажете и това: всеки член по-скоро да гледа да принесе десятъка си от всичкото си имане веднъж завинаги. Освен това да побързат по-скоро да дадат и по 10 (десет) лири т.[урски] за пушка иглянка, която ще му се даде. Десятъкът на всеки член се оставя на чистата му съвест да пресметне цялото си имане и да даде дълга си! Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си жертва.

Аслан Дервишооглу Кърджала

Български революционен

централен комитет

(печат)

На свободното поле е забелязано от чужда ръка: „Настоящето писмо е писано от революционера Атанас Ц. Узунов под диктовката на Левски по образеца, донесен от Апостола.“ [2]

1. Сведения в писмото до Каравелов № 97 от 30 октомври 1872 г.

2. Бележката за нас има многостранна важност:

2.1. дава ни факта, че Левски лично е предал писмените си инструкции в седалището на новооснования окръжен център;

2.2. Левски наистина на 9 ноември 1872 г. е бил в Сливен;

2.3. пак лично сам е предал писмените си инструкции в Т. Пазарджик (вж. писмо № 96) с точно указание на датата, кога е там;

2.4. тук имаме образец от почерка на А. Узунов.

Писмо на Васил Левски до сливенци

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 99. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 7991. Арх. Л. Каравелов.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО СЛИВЕНЦИ

Братя!

В Стамболу Мехмет Ефенди [1]

На 21 текущо пристигна една поща от Търновския окръжен център [2] с мисия да търси Аслан Дервишооглу твърде набързо, за когото носеше и писмо от страна на Централния комитет. Сполучи и се срещна тук: ето ви и копие [от] писмото от Централния комитет:

Брате Василе!

По-преди те подканихме на подвиг, но някак си опипом. Сега ти обаждаме, че обстоятелствата извикват без друго кураж от наша страна и повдигане на революция; причините, които и ти можеш да познаваш, не щем да ти ги разказваме. А обаждаме ти, че трябва да вървиш на бой, без да губиш ни минута. На всичките тамошни юнаци се писа и ще да заминат на среща. И надяваме се на помощ от Сърбия и от Черна гора.

Кара Мустафа Бучукоолу [3]

1872, 2 ноември

В същия ден направихме заседание в присъствието на Аслан Д-олу [4], който ни представи на разискване и горното писмо. След дълго и сериозно размишление върху реченото писмо, нашето мнение беше съвсем противно. Наистина ние не познаваме отблизо причините, които извикват толкова скоро избухването на Революцията. Обаче ние мислим, че днешните обстоятелства не биха се променили толкова скоро: неприятелят не ще се усили дотогаз; докато ние бързаме малко много да се приготвим.

Помощта на Сърбия и Черна гора ние разбираме само тогава, когато са вплетени в бой с неприятеля. По решението на това събрание написа се в тоя дух писмо от наша страна до Централния комитет, както ако е възможно да се превари засега пламването на революцията поне до една година. Надяваме се, че и вашите мнения отговарят на нашите. Както и да е, и вие като съставите един комитет, нужно е да пишете до Централния комитет колкото е възможно по-скоро, което ще се направи от всички частни комитети, за да знае Централният комитет с какво разполага и да прави по-точни сметките си. По заповед от Аслан Дервишооглу ето по кой начин ще пишете на Централния комитет и писмото си ще изпратите до нас, за да ги препратим заедно с нашето.

„След като изявите мненията си за належащата революция, ще дадете още сведения, че правите това със съгласие на толкова и толкова села, с по толкова юнаци, които да носят оръжие. И колко села са по-свестни в работата си, и колко не. И в колко села малцина са събудени, а има надежда в малко време да оживеят всички и да подадат ръка за работа според както ни води уставът. И според наставленията на Аслан Дервишооглу и най-изветрелият човек не би повярвал, че е възможно да излезе със сполука такова бързо движение, когато ние в нищо още не сме готови. Обаче за всеки случай ние ви подаваме ръка.“

Това ще направите по заповед на Аслан Дервишооглу, както и да изявявате е набележите същото и на околните в окръжието ви, за да постъпят и те съобразно.

Поздравяваме ви и оставаме Ваши братя

Едирнили джузаи

1872, 22 ноември

До Господин

Стамболу Мехмет Ефенди

В Сливен

1. Левски е напуснал Сливен, придружен от Тане Стоянов между 9 и 15 с.м. На последната дата той снабдява Тане с пълномощно. На 22 ноември той изпраща същия с писмо до Орхание и с друго до Трайкович в София, за да се осведоми по-точно за събитията там. (Срв. следващите писма № 100 и № 101).

2. Отец Матей Преображенски (Миткалото).

3. Любен Каравелов

4. Писмото идва от името на Старозагорския комитет, но явно е, че е било продиктувано от Левски. Носи неговите идеи, държи неговия начин за излагане на мисли и пр. Затова го поместваме в този отдел.

Писмо на Васил Левски до орханийци

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 100. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8104. Арх. т. I, № 40, стр. 69.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ОРХАНИЙЦИ

Братя!

В окръжния център Сюлюманооглу Дауд

Като не беше при мен разрязаната книга и да Ви пиша през нея, то ще дадете доверие на думите на приносящия, каквото Ви каже. Той се познава с вашия Д. Пеев, среден на бой, с червени мустаци, сиви очи, бял на лице, в говоренето си е бързорек. Той нарочно е отправен до София да разбере точно станалите рабо¬ти и да замине през вас, да ви разкаже. Та същото да съобщите и на другите частни комитети и да ги насърчите в предприяти¬ето да вървят напред, без да губят куража си. Да събират пари за оръжие и пр., защото сватбата е близо. Отивам на мястото, за да се определи денят вече. Аз имах писмо от председателя на Централния комитет, в което ми казва да дам глас за револю¬ция. Но аз това писмо взех за неразбрано и не дадох глас, защото гледам по някои страни още нямат известие. Пък откъм чисто оръжие нямаме никъде нищо. Сега вече всички частни комитети търсят пари - кои ще продават стока, други ще вдигат с лихва. И скоро, скоро да събира парите си всеки частен комитет. И с първо писмо като се поискат каквото внесат, това и ще да бъде. Явете на всички частни комитети да бързат и колкото вече могат да съберат пари и да са готови, че след два дни да искат някои да внесат пари, вече ще е късно и за тях няма [да има] оръжие. На приносящия забележете и вие точно както са станали работите около вас. Той пък ще отнесе в другите окръжни центрове, които пък ще разнесат тая работа по своите околности. Изпращам ви една разрязана книга от окръжния център, та когато има нещо да ви се пише, или вие да пишете, чрез тая книга ще правите спо¬разуменията за всичко. Без тая книга всички писма няма да се вземат за истинни. Както ви е вече разказано, барем подписката [1] трябва да бъде писана през нея. И отдолу още веднъж трябва да се пише отворено подписката, за да се знае откъде е писмото. Аз вече вашата подписка оставих в тоя окръжен център [2]. Пък и същото име на селото ви. Така също ще забележите и вие тяхна¬та. Приносящият ще ви каже как с приносящия заедно Д. Пеев или от вас който друг да дойде един в Ловеч, и там като дойдат, никому няма да казват, че аз ще премина през там. Казал съм на приносящия какво да прави, като отиде в Ловеч. Гледайте да оти¬де с приносящия Д. Пе[ев], че като пристигнат в Ловеч, Д. Пеев тутакси да ме потърси [3]. Той знае мястото ми (в коя къща слизам). Ако ли ме няма още, той да яви на оная къща, че идвам, та да са известени. Пък Д. Пеев рано сутринта да излезе накрая в Ловеч, или вечер, той знае на кое място.

Д. Пеев, ако донесъл е нещо като фишеци от Влашко, да ги даде на приносящия.

Братски поздравявам и целувам всички куражлии членове.

Ас. Дер. Кърджала

1. Подписът.

2. Стара Загора.

3. Тук имаме указание за непоколебим маршрут през Ловеч за Влашко. Левски е подканен сега да бърза не само от по-ранния зов от Букурещ да иде по-скоро там (вж. писма № 98 и 99). Безпокойната заповед на Каравелов за революция означава за него и ново жестоко недоразумение, което трябва да изглади, независимо от това, че с тракийската поща, която му е известила за поканата на Л. Каравелов, той е получил писмо от Марин п. Луканов непременно да дойде в Ловеч. Малко подир обаче Левски получава обезпокоителни известия за подхвърленото предателско писмо в столицата на ЦК в България. И оттогава - според писмото му от 12 дек. с. г., което следва малко подир - той се колебае дали да мине през Ловеч. Така той е с пълна информация какво става в София, Букурещ и Ловеч.

Писмо на Васил Левски до Димитър Трайкович

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 101. Димитър Трайкович е доверено лице на Левски, но когато след обира на арабаконашката поща е включен в комисията за разследването му, Дякона го заподозира в предателство. Подозрението се оказва по-късно неоснователно. Като източник на писмото Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8099. Арх. т. I, № 18, стр. 42.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДИМИТЪР ТРАЙКОВИЧ

Бай Д. Трайкович!

В София

Приносящият е наш човек, който се изпраща направо до Вас да му дадете всичките си бележки (отговор) на долните питания.

Байо! Всичките станали работи във вашия град от турското правителство върху нашите хора, причината си бил ти. Така казват мнозина и нарочно сме изпращали хора преди тая случка, за да видим как стоите в нашите работи, които потвърждават, че вие сте казали пред пашата, че в София съществувал к-т [1]. А именно показал си даскалите ни! За такова предателство, ако и да ми са казали наши чисти хора, но пак не съм им повярвал, за да не би били излъгани. Ето, днес всеки българин се вика на работа да изкаже родолюбието си, защото се определя часът за свободата. А до кой предел е дошла работата ни, не ща да ви кажа, защото пред много наши лица оставате съмнителни. На Вас засега не ви остава нищо друго, а точно да дадете описание на приносящия за всичките станали работи в града ви. Как се е предала работата най-напред, кой кого е предал, кому какъв е бил истиндакът [2]. Именно затворените кои са, откъде са, под какъв затвор са и съдбата им за какво сочи?... Действията на тая работа точно да опишете от първия ден досега, кога как се е осъждало в конака. Писмено за всичко ще дадете на приносящия това писмо. Ваше[то] трябва да му го дадете извън града, като излезе да си върви. Всичко това по чиста съвест трябва да направиш, т.е. твоите и другите кривици [да изложиш], защото на признателния [3] донейде се опрощава, ако той в незнанието е извършил. Ако се докаже, че ти излезеш чист, тогава ще вземаш и даваш за по-нататък от онова място, откъдето ти се е дала червената книжка [уставът].

Аз съм тоя, който ви се бях представил с турски дрехи у вас в стаята, с печатно писмо към вас.

В. Левски

П. П. От противната твоя страна [х. Ману], за когото казваш, че бил черна душа, днес мнозина потвърждават за него, че бил и добър човек, и народен, а от Вас се боял, за да не го предадете! Кажи ми за по-нататък сега.

Същият

1. Комитет.

3. Разпитът при следователя и в процеса.

3. На самопризналия се.

Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца - 12 декември 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 102. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 808. Арх. т. I, № 46, стр. 78.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ХРИСТО ИВАНОВ КНИГОВЕЗЕЦА

Брате Христемага!

В Търново

Всичко, което си писал чрез Алилаа Селевли (Ловеч) [1], и писмото чрез Дядо Калугера, с когото се срещнах в Ески Заара, за всичко това получих и разбрах. Вече сте разбрали външното положение [2], че сме луди без друго да вървим на бой, което мисля да сте съобщили навсякъде [3] и ще съобщите, че сега отблъснахме революцията за някой и друг месец.

Брате, по причините софийски, с печата няма да се взема и дава до известно време, а само с подписката ми, която ще търсите чрез рязаната книга. И от днес ще познавате името ми: Ибриямаа Анадоллу. Известени да сте, че Д. Общи предава всичко, което знае. От София дойде човек нарочно да ми разкаже за това. Който се познава с Д. Общи, да стои нащрек. В къщата си да не спи, а по приятели.

1. Съобщението, че в началото на октомври от Влашко дошъл човек да го вика (писмо № 99) и писмото на Каравелов от 30 октомври, че Д. Общи е заловен. Първото Левски е получил на 29 октомври, а последното (или ако е имал още и друга кореспонденция, неизвестна на нас) е получил сега.

2. Намек, че знаят заповедта за революция, че писмото на Каравелов, донесено от О. М., е прочетено в Търново. (Снето и изпратено копие до Левски.) Оригиналът останал в Русе.

3. Захарий Стоянов бележи под текста: „Не са изпратени, както се вижда, и двете тези писма (заедно с предишното).“ Но това твърдение мъчно може да се защити. Ръжанков се връща от Троянския манастир жив и здрав в Т. Пазарджик. Трябва да е минал през Орхание.

Писмо на Васил Левски до орханийци - 12 декември 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 103. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8084. Арх. т. I. № 45, стр. 7.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ОРХАНИЙЦИ

1872, 12 декември

Братя в окръжния център!

В Сюлюманоогпу Дауд

Напред и не се бойте. Нека българското юнашко око не се бои вече от мъките на дрипавия читак. Ето времето вече наближава да докажем на душманина, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен. И който от тях не припознае нашите закони, и да живее с нас по същите граждански правила, той с всичко в един миг ще стане на прах и пепел.

Ние, членовете на Централния комитет, се събираме [1] да определим вече времето за общонародно въстание. Защото силно ни принуждава външното обстоятелство, без друго да вървим на бой и минута да не се губи. На това спираме за някой и друг месец, докато се извести по всички страни на Българско, да се приготвят откъм барут, куршум, и пр.; да дават кой колкото пари вече има, да вдигат с лихва кой колкото вече може. Които пари най-много до два месеца да бъдат готови, че щом пишем, да се донесат където ги поискам. Та докато се нарежда работата за революция, да станат готови пушките и целият останал припас. И да се разнесе по местата каквото е нужно, защото вдигнем ли вече народните байраци, дотам е всичкото приготовление. Всичко това по-скоро да съобщите на всички страни. Приносящият [2] е наш брат от окръжния център, Юдачооглу Селиникли [3]. На него ще дадете адреса си и ще вземете адреса им за споразумяване писмено и всякак. Точно ще му забележите на книга за всички станали там работи и сега как стоят. Всичко, каквото има донесено от Влашко, да го дадете на някого и да го донесе в Ловеч на Николчо Алачят в махалата „Дръстини“. А по-скоро вижте да ми изпратите фишеците на иглинячката ми. Всички тамошни имена да ги подмените с други. И моето вместо Ас. Дер. Кърджала ще познавате [като] Ибриямаа Анадоллу, и подписката ми ще я търсите чрез разрязаната книга, без печат, защото печатът падна в подозрение. Приносящият и устно ще ви говори за нещо. Вижте ако можете, дайте му здрава дума. [4]

Ибриямаа Анадоллу (В. Левски)

1. Иска да каже: че са тръгнали на път за Букурещ, където ще се съберат, за да вземат едно последно решение.

2. Ранков от Т. Пазарджик.

3. Т. Пазарджик.

4. Да му дадат писмено съгласието си за отлагане на революцията, за да ги представлява на важното събрание, за което отива във Влашко.

Писмо на Васил Левски до Т. Пазарджик

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 104. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8088. Арх. т. I, № 47, стр. 79.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО Т. ПАЗАРДЖИК

Бае!

В Юдачооглу Селиникли

Подир снощните ми думи работата няма да се оставя, каквито и придирвания да бъдат [1]. Имаме решителни работници, които наистина няма да оставят работата, каквото и да става. Но не по-хубаво да обмислят от вас! [2] Следователно не оставяйте и сами [3]. Никакви заплашвания и придирки не могат да спрат работата. Когато се работи помежду ви умно и скоро [4], без да дохожда вънкашен човек да ви подканя, чрез когото може да се издаде, а без него [5] никак [6], ако само не стане [между вас самите] вътрешно предателство. Работете, както Ви се казва, защото не ще оставим да се протака работата поради страхове.

Вие вече сте окръжен център, имате и длъжност често да разпращате насърчителни писма по всички страни, които спадат към вашето окръжие. Още и на другите окръжни центрове, като се подканяте в работата да се върви умно. От което насърчаване и подканя [не] на работата става по-сръчно, по-умно [и] сигурно, отколкото да се страхува човек и да казва: „Чакайте да видим еди къде си какво ще стане, където се е предала работата.“ Твърде сте излагани в тая сигурност! В такъв случай трябва скоро насърчаване с примери. Аз вече отивам да се срещна и с другите членове на Централния комитет и ще гледам да се върши работата по най-добър ред и сигурност. И моите думи пред другите членове ще бъдат съобразно с народа в Българско, който ми е пред очите във всичко за сполуката на нашата революция. Следователно иска да имате доверие в мен, че аз ще говоря същото, което виждам в народа. И че ще гледам да правя работите както се изисква за най-добре, защото в много работи нашите учени не ми харесват. Вие ще направите едно писмо с окръжен печат, в което ще ме упълномощите пред другите членове в Централния комитет, че всичко, каквото има да се върши за сполуката на милото ни отечество България, за освобождението ни от турчина, има [7] пълна свобода от нас. [8] Да говори и прави [9] всичко пред всеки българин и пред каквато и да е народност.

Също такова пълномощно да се направи, като се поканят Плов[див] с околностите му [10], окръжният център [Ески Заара] под дето спадат Чирпан, Ени Заара и Казанлък със своите околности, и окръжният център [Сливен], под дето спада и Кот[ел] със своите околности [11]. Ако тия окръжни центрове така също имат доверие в мен - да се върши работа, така трябва и което правите да тежи гласът ми [12] - и ето работа е, както трябва.

В. Левски (Ас. Дер. Кърджала)

Ибриямаа Анадоллу

1. Каквито и критики да се явят.

2. Но не искам да кажа, че обмислят по-хубаво от вас и са решителни.

3. Не оставяйте вие сами да отпадне работата.

4. Бързо.

5. Без външен човек.

6. Никак няма защо да се боите, че ще бъдете предадени.

7. Аз имам.

8. От вас.

9. Да говоря и правя.

10. Самият Пловдив Левски не счита за революционен окръг.

11. Трябва да се направи заключение двояко: 1) или че в Стара Загора и Сливен Левски не е бил решен непременно да замине за Влашко, та им поиска само писмено да отблъснат вдигането на революция; 2) или че там не е бил още решен, като иде при Каравелов да поиска и сам по-скорошно обявяване на въстание. А за да можеше да даде гласа си за такова съдбоносно решение, трябваше да бъде упълномощен от окръзите.

12. Извършеното от вас ще направи да тежи гласът ми.

Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Ловеч - 12 декември 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 105. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8083. Арх. т. I. № 44, стр. 73.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ В ЛОВЕЧ

1872, 12 декември, България

Братя!

В Алипаа Селевли  

Писмото Ви от 1872/7 окт. е: да не дохождам скоро в града ви, защото можело да стане... [1] А председателят ви в писмото по негово мнение, да дойда та да видим какво трябва да се върши [2]. Защото според както ви виждал от вашите кожи цървули не ставали. И всичко това произхождало от страха ви. По думите на председателят ви оправих се да дойда в града ви и да се срещна с някой и друг веднъж завинаги, защото и времето е вече твърде късо, та и не ни остава да прехождаме за повече пъти. Тъкмо да тръгна за в града ви, получих писмо, в което ми се бележи, че са били подхвърляли в някоя къща писма с моя подписка: Ас. Дер. Кърджала, в които писма [се] казвало: да ми донесете тефтера на еди коя си колиба и там да го оставите, а всички друго, каквото има, да го изгорите! И в писмото ойдордисвани слова като да приличат на моите [3]. Писмено да ми дадете [4] за тия писма, които са писани от вас. Пророкувам целта каква ви е била. И [да ми съобщите] по вишегласие ли сте го направили или сам някой [от вас е съчинил и подхвърлял писма] и кой е? Ако на това се отречете [всички] и всеки каже от вас „не знам“, то аз знам и ще ви покажа да видите кой е. [5] За следствието [6] на тия подхвърлени писма спирам да говоря, докато видя ще се изповяда ли сам оня, който е мушкал в портата изрезката. И като [изповяда] какво си е мислел с това, па тогава [ще говоря и аз]. По тия писма се страхувам да дойда в града ви. В тях тълкувам истинно предателство и[ли] предателство без да иска - от страх. Но вижте какво ще ви кажа веднъж завинаги: и веднъж и сто пъти [да] излизам от длъжността си, [да ви забележа] пък защо исках да дойда. Затова колкото писма, пари, вестници и всички, каквито има оставени във вас и в председателя тайни работи [7] да се пренесат у Николчо [8], че или аз ще премина да ги взема, или друг ще изпратя да ги отнесе [там], където събираме вече всичките работи [9], защото времето заповяда. У председателя има принесени от други комитети пари, попреди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава! На комитетска пара не се знае и минутата кога ще се поиска. Сега, както казах: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови. И всичко от днес нататък кой каквото има за мен у Николчо да оставя. Оттам ще и получава. По-нататък не трябва да го [10] питате откъде приема и закъде изпраща. Мои неща, ако дойдат до вас отнякъде, няма да ги разваляте [разпечатвате], като писма и пр. Недейте ги и бави, в същото време на него предавайте. Какво да правя като сами се показвате неспособни пред другите [11], които вчера са захванали. Днешната случка ви се е предсказвала сто пъти, че може да бъде, срещу което изповядахте, че ще постоянствате. Къде ви е постоянството? И затова не сте ли вие сами причината да страдат и други хора, като ви казах пред Димитър Общи пред очите му какво той не е за своя глава да се отрежда на работа! Толкова думи не ви ли стигаха, дето ви изговорих при него, та да си съставите [мнение] и за по-нататък? Колкото време е ходил по-напред с мен, не чувахте ли от устата му като се оплакваше пред вас, че дето и да сме отишли, него съм оставял в хана, пък аз сам съм вършил [работата], а него не съм представял пред другите членове да се запознае с тях! След тия ясни думи не разбрахте ли, че аз само от препоръката му, отдето се изпраща до мен [12] не му се доверявам, както и на Ангел [13], докато аз сам не ги изпитам както си знам! Но ще кажете: „Като ходихте тримата два месеца заедно, не ги ли позна?“ Тук ми трябват много думи, за да ви докажа [14], че в народната работа да се опознае човек доколко е родолюбец и постоянен за всяко нещо, често се случва време, за да се опознае човек, па и твърде дълго време! [15] Затова едни народи, които бързат за такова нещо, печелят го за повече години от ония, които барат полека. Вие ми казвахте: „За тая работа трябва да се разпратят хора на всяка страна и да се върши по-скоро.“ И аз ви казвах, че трябва, но няма такива хора. А Вие ми показахте Ангел Кънчев и Димитър Общи. На Ангел Кънчев му казах като на учен човек, че тая работа да я научи като него човек да я върши безпогрешно, му трябват не по-малко [от] четири години, като се скита на всяка страна и среща хора с различни мнения и пр., и пр. А той в тия думи ме взе като че взимам за себе си привилегии! Вие чухте като му казвах как трябва да се постъпи и в Русчук. Видяхте като не слуша и какво стана [16]. Също и Димитър Общи ме вземаше за привилегирован, като показваше и вам [17], без да разбере, че работата народна не върви по друг път, освен по оня, който показвам. Димитър Общи да се отреди по Орханийско и да му се даде пълномощно такова [18] решихте всички вие, като повече даваха гласа си Анастас [19] от Плевен, Ваньо и Пъшков [20]. И отпосле малко [21] четяхте против него [22] писма от ония страни [23]. Сам Пъшков и др. от ония страни устно колко го нападаха, като предвиждали, че според лудите му работи скоро щяло да пропадне работата по ония страни! Според тия писма и думи писах му да дойде да видим това, което се казва за него тъй ли е. Той не дойде. Писах му и нарочно пратих [на] Д. поща [24] пак да му каже да дойде и да донесе сметка от работата си (де какво е взимал и къде е давал). Пак не дойде. Отидох сам най-накрая, защото и писма ми дойдоха от някои частни комитети, в които ми пишат за работи, съвсем другояче показвани от Д. Общи. Повиках го с мен заедно да дойде да обиколим местата, откъдето се напада. А той каза, че ще дойде на утрешния ден, [но] [по]вече го не видях досега. Там му останаха и сметки, и разправия за всичко в затвора сега. Се тогава, като го не видях на другия ден, та да му кажа да не ни бастисват засега и пощата, защото работата си докато наредим, па тогава да се види с какви хора трябва да се бастиса. Това казах на Стоян Пандур (войводата) да каже и на Д. Общи, но както за всичко и за това не слушал. Ето, че вие сте си причина да треперите от страх, защото и за мен вече място не давате да дойда в града ви, и да вдигна всичко, което има във вашия град, по причина, че Д. Общи познава всички ви... В подозрение сте и затова трябва да приберете всичко и да го предадете, както ви бележа по-горе. Пък вие занапред - дързост, а другите трябва да мислят че [са] полагали клетва! Който не изпълнява клетвата, в която се е клел пред Евангелието, т.е. във вярата и в честта си, той е най-низкият и гнусният човек на света. По-добре е [за човека] сто години мъки честни, а нежели да тъпче честта и вярата си! Утре е ден и ще се каже на такъв: „Не си честен, не си българин, лъжеш и в Евангелието.“ Нали сте се заклели, че ще изпълнявате устава. Като са [по]паднали тия братя в затвора, може да ги изпратят и на заточение, помагате ли им, както пише в устава; че всеки от другарите му е длъжен да му помага, кога изпадне в беда! Аз можех да ги отърва веднага, щом научих, но ще се развали голямата работа, която вече е дошла да се види на светло [25]. Освен това извести се, че ще ги пуснат всичките, освен обираните на пощата. Затова и възпрях работата назад, че ще бъде по-добре. Пък ако те останат в затвор, скоро с революцията заедно ще си ги вземем невредими. Слушайте сега на долните ми думи и прощавайте завсякога, защото ви говорих, говорих, а вие сте си вие, отсега нататък, ако станете други, хайде да видим.

Според устава работата е докато не видим, че можем сами да си изтъчем платното, няма да се дава глас за въстание! А сега излиза друго според вънкашното обстоятелство [26] и да не се протакат работите ни, защото да не се случат и други орхански подобни работи, в които кой знае може да попаднат ония хора, на които се надявали да поведат работата [27]. Решава се едно твърде скорошно въстание. Писали сме на всички частни комитети да дават кой колкото вече пари има, и колкото може да вдига с лихва, и тия пари най-много за два месеца, колкото се приготвят, с тях ще поръчаме оръжие. А после и да внесе някой [пари], няма оръжие. Защото в едно късо време слагаме се пак в друга работа и сме готови да се провъзгласи въстанието [28]. С голяма мъка ако можем отблъсна това време за някой месец повече, работата ще бъде много по-добра. Годината няма да прехвърли. Това ненадейно време заповядваше ми преди три недели още в началото на зимата да дам глас за въстание! Но като тъй ненадейно, още в нищо и никакво неприготвени върнахме го за някой месец и друг, докато се съберем всички членове на Централния комитет и дадем по-добър ред на това въстание. Следва още както и на окръжните центрове. [29]  

В. Левски (Ибриямаа Анадоллу)

1. Че имало опасност властта да тръгне по претърсвания и да не би да го хванат.

2. Но председателят на комитета отделно му писал да дойде.

3. Преправен почеркът да прилича на неговия.

4. Писмено да му дадат обяснение.

5. Който е писал подхвърленото писмо.

6. За целта и значението.

7. Печат, общ регистър и др., с които - според устава - разпорежда само председателят.

8. Сираков.

9. Да прибере архива на Централния комитет в Българско и всичко друго и да го отнесе при Централния комитет в Букурещ.

10. Николчо Сираков.

11. В сравнение с другите.

12. От Каравелов.

13. Ангел Кънчев.

14. За да ви разясня този въпрос.

15. Често трябва твърде дълго време, за да опознаем един човек, доколко е родолюбец и постоянен за всяко нещо.

16. Намек за самоубийството на Ангел Кънчев през март 1872 г. в момента, когато турската власт посегна да го залови в Русе.

17. Като говореше за това и на вас.

18. И да му се даде пълномощно, че е шеф на изпълнителния комитет в онзи край...

19. Анастас п. Хинов.

20. Членове от Ловчанския комитет: Ив. Драсов и Д. Пъшков.

21. И скоро подир.

22. Четяхте против Д. Общи.

23. Писма пълни с оплаквания.

24. Дико Пеев.

25. Дошло (наближило) е вече да обявим общо въстание.

26. Черна гора и Сърбия обещали помощ.

27. Да не станат арести и в други области като в Орханийско и работниците като се издадат един други, да се ощети всеки план за въстание.

28. В късо време като се реши да провъзгласим въстание, не можем вече да се занимаваме с доставка на оръжие и с други подготвителни работи.

29. Последната бележка означава, че писмото е било придружено с копие от подробните инструкции, дадени до Орхание, Сливен и пр., че се превръща в Революционен окръжен център и Ловеч.