Йоханес Андреас Гриб Фибигер (Johannes Andreas Grib Fibiger)
23 април 1867 г. – 30 януари 1928 г.
Нобелова награда за физиология или медицина, 1926 г.
(За откриването на Spiroptera carcinoma.)
Датският лекар и учен Йоханес Фибигер е роден в Силкеборг в семейството на лекаря С.Е.А.Фибигер и писателката Елфрид (Мюлер) Фибигер. През 1890 г. получава медицинска степен и за кратко време изучава бактериология под ръководството на Роберт Кох и Емил фон Беринг. Работи в Копенхагенския университет с Карл Дж. Саломонсен, един от водещите бактериолози по това време, до 1894 г., а след това става лекар в армейския резерв на Блехемската болница в Копенхаген.
Докторската му дисертация, посветена на бактериологичните аспекти на дифтерита, е завършена през 1895 г., а през 1900 г. той заема длъжността професор по патологична анатомия в Копенхагенския университет. На първо време вниманието на Фибигер е все така приковано към дифтерита - той полага не малко усилия за въвеждане на серума на Беринг за лечение на болестта в Дания - и към туберкулозата, особено към взаимната връзка между епидемиите от туберкулоза при кравите и разпространението на болестта между хората.
С възникването през ХІХ в. на нова дисциплина - клетъчната биология - се появяват първите научни описания на раковите образувания. Макар че през този период се развива бактериологията и се появяват теории за произхода на болестите, тези достижения не са използвани за изучаването на рака. Едно от препятствията, застанали на пътя на изследователите на рака, се състои в липсата на модел на заболяването, възпроизводим при животните. Съществуват няколко теории за канцерогенезата, но тъй като болестта не може да бъде възпроизведена и изучена в лабораторни условия, тези теории все още се нуждаят от потвърждение или опровержение. Фибигер ще напише по-късно: "Проблемът за появата на рака трябваше да бъде решен преди болестта да стане предмет на експерименталните изследвания, осигурили такива важни резултати за изучаването на патологичната анатомия на редица други болести".
През 1907 г., като прави посмъртно изследване на плъхове, умрели от туберкулоза, Фибигер забелязва, че при някои животни се наблюдават признаци на рак на стомаха и нематоди (Spiroptera neoplastica; съвременно название Gongylonema neoplasticum) в самите ракови образувания. Естествено, това го навело на мисълта да види в паразитите възможна причина за неоплазмите (раковите образувания). Ученият изяснил, че животните са били донесени в лабораторията от завод за рафиниране на захар.
Като се залавя за тази нишка, Фибигер отива в завода, но - когато го оглежда - не намира там нищо необичайно, с изключение на това, че е населен от пълчища хлебарки. Като подозира съществуването на възможна връзка между насекомите, плъховете и новообразуванията, ученият събира от завода хлебарки и храни с тях плъхове, донесени от други места. След смъртта на плъховете Фибигер им прави аутопсия: в много случаи открива признаци на рак на стомаха. През 1913 г. той публикува първото детайлно изследване на рака при гризачите под въздействието на личинките на паразита S. neoplastica.
По време на Първата световна война двама японски учени се занимават с експерименти за предизвикване на рак на кожата при зайци, като им мажат ушите с каменовъглена смола. Фибигер е първият европейски учен, който след войната повтаря тези опити. През 20-те години той провежда цяла поредица от изследвания на раковите заболявания, предизвикани от каменовъглената смола. Като сравнява тези разновидности на образуванията с тези, които възникват под въздействието на Spiroptera, и с клиничните форми на заболяването, Фибигер достига до извода, че ракът е обусловен от взаимодействието на разнообразни външни влияния с наследствената (генетична) предразположеност. При това последната обикновено се проявява не като обща предразположеност към заболяването, а като тенденция към развитие на ракови образувания на конкретен орган при наличието на съответен стимул.
Изследванията на Фибигер за влиянието на Spiroptera и каменовъглената смола допринасят за оживяване на интереса към проучването на рака, по-точно към ролята на канцерогените. Въпреки това неговата теория за връзката между рака и паразитите не получава практическо въплъщение. Едва много по-късно през миналото столетие - през 80-те години - са изолирани истинските гени на рака; това достижение става възможно благодарение на метода за рекомбинация на ДНК.
През 1884 г. Фибигер се жени за Матилда Фибигер. Умира в Копенхаген от рак на правото черво и развилата се на негов фон сърдечна недостатъчност.
Фибигер е член на Датската
медицинска асоциация, на Кралската датска академия на науките и на Шведската
медицинска асоциация; също така е чуждестранен член на Кралската белгийска
медицинска академия и на Кралското научно дружество в Упсала (Швеция).
Награден е с почетни степени на университетите в Париж и Лувена, а също така
и на редица други учреждения.
Превод от руски: Павел Б. Николов
