Христиан Матиас Теодор Момзен (Christian Matthias Theodor Mommsen)
30 ноември 1817 г. – 1 ноември 1903 г.
Нобелова награда за литература, 1902 г.
(Като един от най-великите исторически писатели, създал монументални трудове, какъвто е "Римска история".)
Немският историк Христиан Матиас Теодор Момзен е роден с село Гардинг, херцогство Шлезинг, принадлежащо по това време на Дания. Бащата на Теодор, Енс Момзен, протестантски свещеник, възпитава в сина си любов към литературата, запознава го с немската поезия, помага му да превежда Юго, Байрон и Шекспир на немски език, на който се говори в семейството. У дома, а след това и в Християнската гимназия в Алтон, Теодор получава блестящо образование в областта на класическите езици, философията, риториката и немската литература.
През 1938 г. Момзен постъпва в Килсикя университет с решението да учи право. Курсът е посветен преди всичко на римското право. В Кил младият професор Ото Ян го запознава с изучаването и тълкуването на античните надписи. По време на обучението си в университета Момзен проявява също така интерес към литературата и публикува "Песенник на тримата приятели" ("Liederbuch dreier Freunde") - сборник стихотворения, написани от него, брат му Техо и общият им приятел Теодор Щорм.
През последната си година в Килския университет Момзен написва трактата "De collegus et sodaliciis Romanorum" (лат.: "За колегиите и корпорациите на римляните"). Заради този му труд, а също така и заради отличния му успех професорското тяло на университета ходатайства пред датското правителство за награждаване на надарения студент със стипендия, с която Момзен може да отиде за три години в Италия. Там той пише многобройни статии и започва да събира материали за своя основополагащ труд "Corpus Insnptionum Latmarum" (лат.: "Събрани латински надписи"), обемен сборник с латински надписи, публикуван в шестнадесет тома от 1863 до 1936 г. Първият том излиза с посвещение на граф Бартоломео Боргези, италиански политически деец и учен, който оказва първоначална подкрепа на автора.
Като се връща през 1847 г. в Шлезвит, Момзен взема участие в демократичното движение, чиято цел е освобождението от датско владичество на немскоезичните херцогства, разположени северно от Елба. По време на революцията през 1848 г. историкът публикува либералния вестник "Schleswig-Holsteinische Zeitung", но в края на годината напуска вестника и става професор по гражданско право в Лайпцигския университет. През същата година Момзен участва в Саксонското въстание, за което му е отнета катедрата, и през 1852 г. заминава за Цюрих, където започва фундаменталния си труд по римска история, който въпреки че има строго научен характер, е предназначен за широк кръг от читатели.
Първият том на "Римска история" ("Romische Geschichte") се появява през 1854 г., същата, през която Момзен се връща в Германия и става професор в университета в Бреслау, Прусия. През същата година историкът се жени за Мария Раймер, дъщеря на търговец на книги, от брака с която има шестнадесет деца. Първите три тома на "Римска история" (вторият и третият излизат през 1855 и 1856 г.) обхващат историята на Рим от неговото основаване до 46 г. пр.н.е., когато Юлий Цезар нанася поражение на сенатските войски в Северна Африка. Произведението, което се отличава с изтънчен език и енциклопедични познания в областта на историята и културата на древния Рим, донася на Момзен световна слава. За да придаде на труда си живост, той често сравнява римскиет политици с политиците на ХІХ в. Макар че някои открития на учения са остарели от съвременна гледна точка, "Римска история" се смята и до ден днешен за значителен принос в историята на литературата.
Момзен планира да напише и четвърти том, посветен на историята на римските императори, но замисълът остава неосъществен - историкът разбира, че четвъртият том ще отстъпва по равнище на първите три. Изследването на Момзен "Провинциите от Цезар до Диоклетиан" » ("Die Provmzen, von Caesar bis Diocletian"), обхващащо трите първи века от новата история на Рим, е публикувано през 1885 г. като пети том на "Римска история".
През 1858 г. Момзен получава катедра по римска история в Берлинския университет и живее в Берлин до края на живота си. Ученият е избран за член на Пруската академия на науките, чиято подкрепа му позволява да продължи работата си над "Corpus Inscnptionum". През всичките тези години той не престава да се занимава с политическа дейност. От 1863 до 1866 г. и от 1873 до 1879 г. представя в пруския парламент Прогресивната партия, а след като Бисмарк обединява независимите немски държави в единна Германска империя, става представител в райхстага, където се изказва срещу вътрешната политика на Бисмарк, а също така и срещу антисемитизма, широко разпространен в университетските среди.
От 1871 до 1888 г. Момзен издава тритомното изследване "Римското конституционно право" ("Romisches Staatsrecht"), където кодифицира юридическата система, лежаща в основите на римската конституция, и я анализира в контекста на историята на Рим. След "Римското конституционно право" през 1899 г. излиза "Римското наказателно право" ("Romisches Strafrecht").
През 1902 г. един от най-очевидните кандидати за литературната Нобелова награда е Лев Толстой, но много негови възгледи се оказват неприемливи за Нобеловия комитет. Затова е решено да се разширят условията на конкурса и да се разглеждат не само литературни, но и исторически произведения. Наградата е присъдена на Момзен.
Една година след това видният историк умира в Шарлотенбург до Берлин.
Строен, с изтънчено живо лице и святкащи очи, Момзен, разказват очевидци, е великолепен лектор. В изследователската работа му помагат множество студенти, на които той също оказва всевъзможна подкрепа. Историците Джеймс Томпсън и Бернард Хол, автори на "Сборник исторически изследвания", наричат Момзен "чудо на немската наука". Според английския историк Франсис Дж. Хайерфилд той е едновременно "поет, юрист, критик и художник - впечатлителен, увличащ се, надарен с богато въображение".
Превод
от руски: Павел Б. Николов
